03/ 43

BG

Официален вестник на Европейския съюз

276

L 209/15

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Директива 1999/29/ЕО на Съвета от 22 април 1999 г. относно нежеланите вещества и продукти при храненето на животни (2), последно изменена с Директива 2001/102/ЕО (3), определя максимално допустими нива за диоксини и фурани в различни фуражни суровини и храни за животни.

(2)

Необходимо е да се установят изисквания, на които да отговаря методът за анализ, за да се гарантира използването от лабораториите на методи за анализ със сравними нива на резултатност.

(3)

Разпоредбите за вземане на проби и методите за анализ са съставени въз основа на настоящото ниво на познание и могат да бъдат адаптирани към научно-техническия напредък.

(4)

Разпоредбите, установени в настоящата директива, се отнасят само до анализа на диоксини и диоксиноподобни PCB за изпълнението на Директива 2001/102/EO относно изменение на Директива 1999/29/EO относно нежеланите вещества и продукти при храненето на животни.

(5)

За да се получат подробни и надеждни данни за присъствието на диоксиноподобни PCB във фуражните суровини и храни за животни, следва да се прилага активен подход. Ето защо следва да се установят изисквания към използваните аналитични методи за определяне на диоксиноподобни PCB във фуражните суровини и храни за животни.

(6)

Аналитичен метод с доказана, широко приета валидност и висока производителност може да се използва за подбор на проби със значително съдържание на диоксини. Съдържанието на диоксини в тези проби следва да се определи с потвърдителен метод за анализ. Следователно е уместно определянето на изисквания за потвърдителните методи за анализ и за аналитичния метод.

(7)

Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

—

пробите трябва да се съхраняват и транспортират в стъклени, алуминиеви, полипропиленови или полиетиленови контейнери. От контейнера за проба следва да се отстранят следите от хартиен прах. Стъклените съдове трябва да се изплакват с разтворители, предварително проверени за наличие на диоксини,

—

извършване на анализ на празна проба, като се провежда цялата аналитична процедура без присъствие на пробата,

—

теглото на пробата, използвана за екстракция, трябва да е достатъчно, за да отговаря на изискванията по отношение на чувствителността.

—

Лабораториите следва да демонстрират резултатността на метода на интервала на нивото на интерес, например 0,5 ×, 1 × и 2 ×, представляващи нива на интерес с допустим коефициент на вариране за повторен анализ. За подробности по критериите за допустимост, виж точка 5.

—

Границата за количествено определяне за потвърдителния метод следва да бъде в интервала около една пета от представляващото интерес ниво, за да има гаранция, че допустимите коефициенти на вариране попадат в обхвата на представляващото интерес ниво.

—

Редовни празни контроли и експерименти с внесена добавка или анализ на контролни проби (за предпочитане сертифициран стандартен материал) се провеждат като вътрешни мерки за контрол на качеството.

—

Успешно участие в междулабораторни изследвания за преценка на квалификацията на лабораторията е най-добрият начин за доказване на компетентността при специфичните анализи. Обаче успешното участие в междулабораторни изследвания, например на проби от почви или канални води, не доказва обезателно компетентност и в областта на пробите от храни и храни за животни, в които има по-ниски нива на замърсяване. Следователно непрекъснатото участие в междулабораторни изследвания за определяне на диоксини и диоксиноподобни РСB в мострите от храни за животни/храни е задължително.

—

Лабораториите следва да се акредитират от признат орган, действащ съгласно ISO Guide 58, за да има гаранция за качеството на прилаганите анализи. Лабораториите следва да се акредитират съгласно стандарта ISO/IEC/17025:1999.

—

Висока чувствителност и ниски долни граници на откриване. За PCDD и PCDF откриваемите количества трябва да бъдат в интервала на пикограмовите TEQ (10-12 g) поради изключителната токсичност на някои от тези съединения. Известно е, че РСВ се срещат в по-високи концентрации, отколкото PCDD и PCDF. За повечето РСВ видове е достатъчна чувствителност в нанограмовия интервал (10-9 g). Обаче за измерване на по-токсични диоксиноподобни РСВ видове (по-специално за неорто заместени видове) е необходима същата чувствителност, както за PCDD и PCDF.

—

Висока селективност (специфичност). Необходимо е разграничаване на PCDD, PCDF и диоксиноподобните РСВ от множеството други извлечени чрез екстракцията и възможно пречещи съединения, присъстващи в концентрации, които са с няколко порядъка по-високи от тези на анализираните, представляващи интерес съединения. За методите газова хроматография/масспектроскопия (GC/MS) е необходимо диференциране между различните видове, като такова между токсичните (например седемнадесет 2,3,7,8-заместени PCDD и PCDF и диоксиноподобните РСВ) и другите видове. Биоанализите трябва да са в състояние да определят селективно TEQ стойностите като сума от PCDD, PCDF и диоксиноподобните РСВ.

—

Висока точност (истинност и прецизност). Определянето трябва да даде валидна и достоверна оценка за действителната концентрация в пробата. Високата точност ( точност на измерването: близка стойност на резултата от измерването до истинската или очакваната стойност от измерването) е необходима, за да се избегне отхвърляне на резултата от анализа на пробата поради ниска достоверност на оценката на TEQ. Точността се изразява като достоверност (разлика между средната измерена стойност за анализираното вещество в сертифициран материал и неговата сертифицирана стойност, изразена в процент от тази стойност) и прецизност (прецизността обикновено се изчислява като стандартно отклонение, включващо повторимостта и възпроизводимостта, и показва близостта между резултатите, получени чрез прилагане на експерименталната процедура няколко пъти при предписаните условия).

Скрийнинг методите могат да включват биоанализи и GC/MS методи; потвърдителни методи са газова хроматография с високa разделителна способност/масспектрометрия с висока разделителна способност (HRGC/HRMS). По отношение на общата TEQ стойност следва да се спазват следните критерии:

—

Прибавянето на 13С-белязани 2,3,7,8-хлор заместени PCDD/F вътрешни стандарти (и 13С-белязани 2,3,7,8-хлор заместени диоксиноподобни РСВ вътрешни стандарти, ако трябва да се определят диоксиноподобни РСВ) трябва да се извърши в самото начало на аналитичния метод, например преди екстракцията, с цел да се валидира аналитичната методика. Трябва да се добави най-малко един вид (хомоложен член) от тетра- до октахлор заместните хомоложни групи за PCDD/F (най-малко един вид (хомоложен член) от хомоложни групи за диоксиноподобните РСВ), (съответно най-малко един вид за всяка избрана йонозаписваща функция при масспектрометрията за наблюдаване на PCDD/F и диоксиноподобни РСВ). Силно предпочетено е, особено в случаите на потвърдителни методи, използването на всички 17 13С-белязани 2,3,7,8-заместени вътрешни стандарти за PCDD/F и всички 12 13С-белязани вътрешни стандарти за диоксиноподобни РСВ (ако трябва да се определят диоксиноподобни РСВ).

Чрез използване на подходящи калибровъчни разтвори трябва да се определят относителните фактори на отклика за онези хомоложни членове, за които не е добавен 13С-белязан аналог.

—

За храни за животни от растителен произход и за храни за животни от животински произход, съдържащи под 10 % мазнини, е задължително добавянето на вътрешен стандарт преди екстракцията. За храни за животни от животински произход, съдържащи над 10 % мазнини, вътрешните стандарти може да се добавят или преди екстракцията, или след екстракцията на мазнини. Трябва да се извърши подходяща проверка на ефективността на екстракцията в зависимост от това на кой етап са въведени вътрешните стандарти и в зависимост от това дали резултатите са изразени на база продукт, или на база мазнина.

—

Преди GC/MS анализа трябва да се прибави/ят един или два възстановим/и (заместващ/и стандарт/и.

—

Необходим е контрол на регенерирането. За потвърдителни методи регенерирането на индивидуалните вътрешни стандарти трябва да бъде в интервала от 60 % до 120 %. По-ниска или по-висока степен на регенериране за индивидуалните хомоложни членове, по-специално за някои хепта- и октахлорирани дибензодиоксини и дибензофурани, са допустими, при условие че техният принос към TEQ стойността не надхвърля 10 % от общата TEQ стойност (на базата само на PCDD/F). За скрийнинг методите регенерирането трябва да бъде в интервала от 30 % до 140 %.

—

Отделянето на диоксините от пречещи хлорирани съединения като РСВ и хлорирани дифенилни естери трябва да се извърши с подходящи хроматографски техники (за предпочитане в колони с флоризил, алуминиев оксид и/или въглен).

—

Необходимо е достатъчно добро газхроматографско разделяне на изомерите ( < 25 % от пик до пик между 1,2,3,4,7,8-HxCDF и 1,2,3,6,7,8-HxCDF)

—

Определянето трябва да се извърши съгласно EPA Метод 1613 поправка В: тетра- до октахлорирани диоксини и фурани чрез HRGC/HRMS с изотопно разреждане или друг метод със същите критерии на изпълнение.

—

Разликата между горната и долната граница на нивото не трябва да надхвърля 20 % за хранителните вещества със замърсяване от диоксин в интервала на или над максималното ниво. За храни за животни с нива на замърсяване доста под максималното ниво разликата може да варира в интервал от 25 % до 40 %.

—

във всяка серия от анализи трябва да се включи празна и стандартна/и проба/и, които се екстрахират и анализират по едно и също време при еднакви условия. Стандартната проба трябва да показва ясно увеличен отклик в сравнение с празната,

—

трябва да се включат допълнителни стандартни проби с 0,5 × и 2 ×, представляващи интерес нива, за да се покаже, че анализът е подходящ за определяния интервал от концентрации с цел контрол на търсеното ниво на интерес,

—

когато се анализират други матрици трябва да се покаже пригодността на стандартната/ите проба/и, за предпочитане чрез включване на проби, за които HRGC/HRMS са показали, че съдържат TEQ, близък до този на сравнителната проба или също на празна проба с това ниво,

—

тъй като в биоанализите не могат да се използват вътрешни стандарти, е много важно да се правят анализи за повторяемост, с цел да се получи информация за стандартното отклонение за дадена серия от анализи. Коефициентът на вариране трябва да бъде под 30 %,

—

за биоанализи трябва да се дефинират целевите съединения, възможните отклонения и максималните допустими концентрации на празната проба.

—

GC/MS методите за анализ и биоанализите могат да се използват за скрийнинг. За GC/MS методите се прилагат изискванията, посочени в точка 6. За биоанализите на клетъчна основа се прилагат специфични изисквания, посочени в точка 7.3, а за биоанализ на основа на китове — в точка 7.4.

—

Необходима е информация за броя на грешните положителни и грешните отрицателни резултати на голяма серия проби под и над максималното ниво на концентрация или ниво на действие, сравнени с TEQ нивото, определено с потвърдителния метод на анализ. Действителните грешни отрицателни резултати трябва да бъдат под 1 %. Процентът на грешните положителни резултати трябва да бъде достатъчно нисък, за да бъде полезно използването на аналитичния метод.

—

Положителните резултати трябва винаги да се потвърждават с контролен метод на анализ (HRGC/HRMS). Освен това проби с широк интервал на TEQ трябва да бъдат потвърдени чрез HRGC/HRMS (приблизително 2 %—10 % от отрицателните проби). Трябва да има информация за съответствието между биоанализа и резултата от HRGC/HRMS.

—

При провеждане на биоанализ всеки тест изисква поредица от стандартни концентрации на TCDD или смес от диоксин/фуран (пълна крива доза/отговор с R2 > 0,95). Въпреки това при скрийнинга се използва разширена крива за ниски концентрации за анализ на проби с ниско ниво.

—

През постоянен период от време трябва да се използва TCDD стандартна концентрация (около три пъти границата на количественото определяне) за контрол на качеството на резултатите от биоанализа. Алтернативна възможност е използването на относителния отговор на стандартна проба, сравнен с TCDD калибрационната права, тъй като отговорът на клетките може да зависи от много фактори.

—

Схемата на контрол на качеството (QC) за всеки тип стандартен материал трябва да се записва и проверява, за да има сигурност, че резултатът съответства на посочените указания.

—

Особено за количествените изчисления въвеждането на разреждането на пробата трябва да бъде в линейната част на кривата на отговора. Проби над линейната част на кривата на отговора трябва да бъдат разредени и тествани отново. Следователно се препоръчва тестването на най-малко три или повече разреждания по едно и също време.

—

Процентното стандартно отклонение не трябва да бъде повече от 15 % при трикратно определяне за всяко разреждане на пробата и не повече от 30 % между три независими експеримента.

—

Границата на откриване се определя като три пъти стандартното отклонение на празната проба на разтворителя или отговора на фона. Друг подход е прилагането на отговор, който е над фона (въвеждащ фактор пет пъти празната проба на разтворителя), изчислен от калибрационната крива на деня. Границата на определяне може да бъде дадена като пет до шест пъти стандартното отклонение на празната проба на разтворителя или фоновия отговор или да се използва отговорът, който е видимо над фона (въвеждащ фактор 10 пъти празната проба на разтворителя), изчислен от калибрационната крива на деня.

—

Трябва да се съблюдават инструкциите на производителя за изготвянето на проби и анализите.

—

Не трябва да се използват китове за анализ след изтичане на срока им за годност.

—

Не трябва да се използват вещества или компоненти, предназначени за използване с други китове.

—

Китовете за анализ трябва да се съхраняват при специфичния интервал от температури и да се използват при определената температура.

—

Границата на определяне за имуноанализите се определя като сумата от средното и три пъти стандартното отклонение, основаващо се на десетократно повторен анализ на празна проба, разделена на стойността на наклона на линейното регресионно уравнение.

—

За лабораторните анализи трябва да се използват сравнителни стандарти, за да се провери дали чувствителността към стандарта е в допустимите граници.