13/ 36

BG

Официален вестник на Европейския съюз

74

L 209/5

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Регламент (ЕО) № 466/2001 на Комисията (2) последно изменен с Регламент (ЕО) № 563/2002 (3) изменен с Регламент (ЕО) № 2375/2001 на Съвета (4), установява максималните граници на диоксини и фурани в някои храни.

(2)

Директива 89/397/ЕИО на Съвета от 14 юни 1989 г., за официалния контрол на храни (5), установява общи принципи за извършването на контрола на храни. Директива 93/99/ЕИО на Съвета от 29 октомври 1993 г., за допълнителни мерки относно официалния контрол на храни (6), въвежда система от стандарти за качество за лабораториите, на които държавите-членки са възложили официалния контрол на храните.

(3)

Директива 85/591/ЕИО определи основните критерии за методите за вземане на проби и за анализ. Въпреки това, в някои случаи е необходимо да се установят по-специфични критерии и/или предписания, приложими към метода за анализ, за да се гарантира, че лабораториите използват методи за анализ със съпоставими резултати.

(4)

Разпоредбите за методите за вземане на проби и за анализ са установени въз основа на съвременните познания и могат да бъдат приведени в съответствие с развитието на научните и техническите познания.

(5)

Разпоредбите на настоящата директива се отнасят само до вземането на проби и анализа на диоксини и на диоксиноподобни ПХБ за прилагането на Регламент (ЕО) № 466/2001 и не засягат нито стратегията на вземане на проби, нито нивата и честотата на вземане на проби, определени в приложения III и IV на Директива 96/23/ЕО на Съвета от 29 април 1996 г., относно мерките за наблюдение и контрол на някои вещества и на остатъчни количества от тях в живи животни и продуктите от тях. Тези разпоредби, които отменят Директиви 85/358/ЕИО и 86/469/ЕИО и Решения 89/187/ЕИО и 91/664/ЕИО (7). Също така не засягат критериите за подбор на пробите, определени с Решение 98/179/ЕО на Комисията от 23 февруари 1998 г., относно установяване на подробни правила за вземане на официални проби за следене и контрол на някои вещества и на остатъчни количества от тях в живи животни и в продуктите от тях (8).

(6)

Необходимо е да се осъществява активна стратегия за получаването на надеждни и пълни данни за наличието на диоксиноподобни ПХБ в храните. Ето защо трябва да бъдат установени изисквания относно методите за анализ, които следва да бъдат използвани за определяне на съдържанието на диоксиноподобни ПХБ в храни.

(7)

Аналитичен метод за анализ, чиято валидност е доказана и широко призната и който има големи възможности, може да бъде използван за подбор на пробите със значително съдържание на диоксини. Съдържанието на диоксини в тези проби трябва след това да бъде определено посредством аналитичен метод за потвърждение. Ето защо е необходимо да бъдат установени стриктни изисквания за аналитичните методи за потвърждение и минимални изисквания за методите за откриване.

(8)

Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Постоянния комитет за хранителната верига и здравето на животните,

—

Трябва да се вземат мерки, за да се избегне кръстосано замърсяване на всеки етап от процедурата по вземането на проби и анализа.

—

Пробите трябва да се съхраняват в контейнери от стъкло, алуминий, полипропилен или полиетилен. Всякакви следи от хартиени частици трябва да бъдат извадени от контейнера с пробата. Лабораторните стъклени съдове трябва да бъдат изплакнати с разтворители, предварително подложени на откриване за диоксини.

—

Съхранението и транспортирането на пробата трябва да бъдат извършени така че целостта на пробата от храна да бъде запазена.

—

При необходимост всяка лабораторна проба трябва да се смели ситно и добре да се размеси според метод, гарантиращ пълна хомогенизация (например така, че да може да мине през сито с дупки 1 mm); пробите трябва да се изсушат преди смилането, ако съдържанието на вода в тях е прекалено високо.

—

Трябва да се направи анализ с празна проба, като се изпълни цялостната аналитична процедура, като единствената разлика е отсъствието на пробата.

—

Теглото на екстракта трябва да бъде достатъчно, за да отговаря на изискванията за точност на отчитането.

—

Могат да се използват много специфични процедури за подготовка на пробите по задоволителен начин за разглежданите продукти. Процедурите трябва да бъдат утвърдени съгласно международно приетите насоки.

—

Лабораториите трябва да докажат валидността на метода в известен интервал около регламентираната граница, например на нива 0,5 пъти, 1 път или 2 пъти по-големи от това ниво с приемлив коефициент на отклонение за повторните анализи. За повече яснота относно критериите за валидност виж точка 5.

—

Границата на количествено определяне за метод за потвърждение не трябва да надвишава една пета от предвиденото ниво, за да се гарантират приемливи коефициенти на отклонение в гореспоменатия интервал.

—

Празни опити и експерименти с обогатяване или анализи на проби за контролни изследвания (по възможност със сертифицирани еталонни материали) трябва да се извършват редовно, като част от вътрешните мерки за осигуряване на качество.

—

Завършили с успех участия в междулабораторни изследвания, които оценяват компетентността на лабораторията, са най-добрият начин да се докаже способността ѝ да извършва специфични анализи. Въпреки това, успешно участие в междулабораторно изследване на почвени проби или проби от отпадни води например не е достатъчно доказателство за компетентност при анализ на проби от храни за консумация от човека или от храни за животни, които са с по-ниски нива на замърсяване. Ето защо непрекъснатото участие в междулабораторни изследвания за определянето на съдържание на диоксини и на диоксиноподобни ПХБ в съответните матрици от храни за животни и храни за консумация от човека е задължително.

—

В съответствие с разпоредбите на Директива 93/99/ЕИО лабораториите трябва да бъдат акредитирани от призната организация, която работи в съответствие с Ръководство ISO 58, като гаранция за прилагане на процедурите за осигуряване на качество на техните анализи. Лабораториите трябва да се акредитират съгласно стандарт ISO/IEC 170257:1999.

—

Повишена точност на отчитането и ниски граници на откриване. За ПХДД и при ПХДФ границите на откриване на ТЕ трябва да бъдат от порядъка на един пикограм (10-12g), поради изключително високата токсичност на тези съединения. Известно е, че ПХБ се намират в по-високи концентрации от ПХДД и ПХДФ. За по-голямата част от съединенията от групата на ПХБ достатъчна точност на отчитане е от порядъка на един нанограм (10-9g). Въпреки това за измерването на по-токсичните съединения от групата на ПХБ (и особено на мета и пара съединенията от един вид) е нужно да бъде достигната същата точност на отчитане както при ПХДД и ПХДФ.

—

Висока селективност (специфичност). Необходимо е да бъдат различавани ПХДД, ПХДФ и диоксиноподобни ПХБ от множеството други съединения, екстрахирани едновременно с тях от пробата, които могат да предизвикат интерференция и чиито концентрации са с няколко степени по-високи от тези на съединенията, подлежащи на анализ. При методите на газова хроматография/мас-спектрометрия (ГХ/МС) е необходимо да се разграничават различните съединения от един вид и най-вече токсичните съединения (тоест седемнадесетте 2,3,7,8 субституирани ПХДД и ПХДФ, и диоксиноподобни ПХБ) от останалите съединения. Биологичните опити трябва да позволяват да се определят селективно стойностите на ТЕ като сбор от ПХДД, ПХДФ и диоксиноподобни ПХБ.

—

Голяма точност (прецизност и вярност). Опитът трябва да предостави валидна оценка за реалната концентрация на една проба. Голяма точност (точност на измерването: степен на съответствие между резултата от измерването и действителната стойност или определената стойност на измерваната величина) е необходима, за да се избегне отхвърлянето на резултат от анализа на някоя проба поради липса на надеждност на оценката на ТЕ. Точността е израз на прецизността (разликата между средната измерена стойност за едно анализирано вещество в сертифициран материал и сертифицираната стойност, изразена като процент от тази стойност) и верността (верността обикновено се изчислява под формата на стандартно отклонение; тя обхваща повторяемостта и възпроизводимостта и посочва степента на съответствие между получените резултати чрез неколкократно прилагане на експерименталната процедура при определени условия).

Методите за откриване могат да включват биологичните опити и методите ГХ/МС, докато методите за потвърждение са газова хроматография с висока разделителна способност/мас-спектрометрия с висока разделителна способност (ГХВРС/МСВРС). За общата стойност, изразена в ТЕ, трябва да бъдат изпълнени следните критерии:

—

Вътрешни стандарти от 2,3,7,8, субституирани ПХДД и ПХДФ, етикетирани на 13С (и вътрешни стандарти от диоксиноподобни ПХБ, етикетирани на 13С, в случай че ПХБ трябва да бъдат определяни), трябва да бъдат добавени още в самото начало на метода за анализ, например преди фазата на екстрахиране, за да се валидира аналитичната процедура. Поне едно съединение от еднакъв вид трябва да бъде прибавено за всяка една от групите изомери от тетра до октахлорираните ПХДД/Ф (и поне едно съединение от еднакъв вид за всяка група изомери от диоксиноподобни ПХБ, в случай че диоксиноподобни ПХБ трябва да се определят) (друг метод се състои в прибавянето на поне едно съединение от еднакъв вид за всяка функция на регистриране на изомер, подбран чрез мас-спектрометрия, използвана за контрола и наблюдението на ПХДД/Ф и на диоксиноподобни ПХБ). Силно се препоръчва, особено при методите за потвърждение, да се използват всичките седемнадесет вътрешни стандарти от 2,3,7,8 субституираните ПХДД/Ф, етикетирани на 13С, както и всичките дванадесет вътрешни стандарти от диоксиноподобни ПХБ, етикетирани на 13С (в случай че трябва да се определят ПХБ).

Трябва също така да бъдат определени относителни фактори на отговор при съединенията от еднакъв вид, за които не е добавен нито един аналог, етикетиран на 13С, като се използват подходящи разтвори за калибриране.

—

За храни от растителен произход и храни от животински произход, съдържащи по-малко от 10 % мазнини, е задължително вътрешните стандарти да бъдат добавени преди фазата на екстрахиране. При храни от растителен произход, съдържащи повече от 10 % мазнини, вътрешните стандарти могат да бъдат прибавени преди фазата на екстрахиране или след екстрахиране на мазнините. Ефективността на екстрахирането трябва да бъде валидирана по подходящ начин в зависимост от фазата, по време на която вътрешните стандарти са били въведени и от начина, по който са били отчетени резултатите (на базата на продукта или на мазнините).

—

Преди анализа с ГХ/МС трябва да бъдат прибавени един или два стандарта за субституция.

—

Необходим е контрол на възстановяване. При методите за потвърждение нивата на възстановяване на вътрешните стандарти трябва да бъдат от порядъка от 60 % до 120 %. При отделните съединения от един вид, особено при хепта и октахлорирани дибензодиоксини и дибензофурани, са допустими и по-ниски или по-високи проценти на възстановяване при условие че тяхното участие в образуването на стойността на ТЕ не надвишава 10 % от общата стойност (като се отчита само за ПХДД/Ф). При прилагане на методите за откриване, нивата на възстановяване трябва да бъдат от порядъка на 30 % до 140 %.

—

Диоксините трябва да бъдат отделени от интерфериращите хлорирани съединения като ПХБ и хлорираните дифенилови етери, като се използват подходящи хроматографски техники (за предпочитане с помощта на колона от флурозил, алуминиев триокис и/или въглен)

—

Разделянето на изомерите чрез газова хроматография трябва да бъде достатъчна (< 25 % от пик до пик между 1,2,3,4,7,8-ХсХДФ и 1,2,3,6,7,8-ХсХДФ).

—

Определянето трябва да се извърши съгласно метода EPA 1613, ревизия В, наречен „Tetra-through octa-chlorinated dioxins and furans by isotope dilution HRGC/HRMS“ на Агенцията за опазване на околната среда на САЩ или друг метод с равностойни критерии за ефективност.

—

Разликата между високата оценка и ниската оценка на съдържанието на всички съединения от еднакъв вид не трябва да превишава 20 % за храни, чието замърсяване с диоксини е около 1 pg СЗО-ТЕ/g мазнина (като се отчитат единствено за ПХДД/ПХДФ). Същите изисквания се прилагат и при храните с ниско съдържание на мазнини, чието замърсяване е от порядъка на 1 пг СЗО-ТЕ/g продукт. За по-ниски нива на контаминация, например 0,50 пг СЗО-ТЕ/g продукт, разликата между горното и долното ниво може да е от порядъка от 25 до 40 %.

—

Във всяка серия опити трябва да бъдат екстрахирани една празна проба и една или повече еталонни проби и да бъдат тествани по едно и също време и при същите условия. Реакцията на еталонната проба трябва да бъде значително по-висока от тази на празната проба.

—

Допълнителни еталонни проби с концентрация 0,5 и 3 пъти по-голяма от предвиденото ниво трябва да бъдат включени, за да се докаже ефикасността на опита в подходящия интервал за контрол на посоченото ниво.

—

В случай, че се изпитват други матрици, валидността на еталонната проба или на еталонните проби трябва да бъде доказана, като за предпочитане се използват проби, чиято стойност на ТЕ, установена чрез ГХВРС/МСВРС, е от порядъка на тази на еталонната проба или, при липса на такава, обогатена празна проба, за да бъде достигнато същото ниво.

—

Като се има предвид, че при биологичните опити не може да бъде използван никакъв вътрешен стандарт, тестовете за повторяемост са от голямо значение за получаването на данни за стандартното отклонение в рамките на една серия опити. Коефициентът на отклонение трябва да е по-малък от 30 %.

—

За биологичните опити следва да се определят целевите съединения, потенциалните интерференции, както и максималната допустима стойност за празната проба.

—

Откриването може да се извърши посредством методи за анализ ГХ/МС. Изискванията, изложени в точка 6, трябва да се използват при методите ГХ/МС. Специфични изисквания са установени в точка 7.3, отнасящи се за клетъчните биологични опити, и в точка 7.4, отнасящи се за биологичните опити, извършени с помощта на китове.

—

Трябва да бъдат предоставени данни за броя на грешните положителни и грешните отрицателни резултати на голям брой проби под и над максималното ниво или прага на интервенция чрез сравнение със стойността на ТЕ, определена посредством аналитичен метод за потвърждение. Действителните процентни нива на грешните отрицателни проби трябва да бъдат под 1 %. Процентът на грешните положителни проби трябва да бъде достатъчно нисък, за да се запазят предимствата на използването на метода за откриване.

—

Положителните резултати трябва винаги да бъдат потвърждавани посредством аналитичен метод за потвърждение (ГХВРС/МСВРС). Освен това проби с широк диапазон на ТЕ трябва да бъдат потвърдени посредством ГХВРС/МСВРС (приблизително от 2 % до 10 % от отрицателните проби). Трябва да бъдат предоставени сведения за съответствието между резултатите от биологичните опити и тези от ГХВРС/МСВРС.

—

За биологичните опити при всеки опит е необходима една серия от различни еталонни концентрации на TХДД или смес от диоксини и фурани (крива на реакция с R2 > 0,95 за една пълна доза). Въпреки това, за откриването може да бъде използвана една по-подробна крива в зоната на ниските съдържания за анализа на пробите с ниско процентно съдържание.

—

За резултатите от биологичния опит при постоянен времеви интервал е необходимо да се използва еталонна концентрация от TХДД (приблизително три пъти границата на количественото определяне) върху формуляр за контрол на качеството. За база може да се използва и относителната реакция на еталонна проба, сравнена с калибровъчна крива на TХДД, имайки предвид, че реакцията на клетките може да зависи от голям брой фактори.

—

За контрола на качеството на всеки вид еталонен материал трябва да бъдат изготвени и проверявани диаграми за контрол на качеството, за да се гарантира, че резултатът съответства на предоставените насоки.

—

Индукцията на разреждането на използваната проба трябва да се разположи в линейната част на кривата на реакция, особено при количествените анализи. Пробите, които се намират отвъд тази линейна част, трябва да бъдат разредени и с тях да бъде направен нов опит. Ето защо се препоръчва да се изпитат поне три разтвора едновременно.

—

Стандартното отклонение не трябва да надвишава 15 %, когато е извършено тройно измерване за всеки разтвор на проба, нито да надвишава 30 % за три независими опита.

—

За граница на откриването може да бъде избрана стойност, три пъти по-голяма от стандартното отклонение на реакцията на контролния разтворител или на фоновия шум. Друг метод се състои в вземане на концентрация, която отговаря на реакция, по-висока от реакцията на фона върху калибровъчната крива за деня (фактор на индукция, пет пъти по-голям от реакцията на разтворителя). Като граница на количественото определяне може да бъде избрана стойност, от пет до шест пъти по-висока от стандартното отклонение на реакцията на разтворителя или да се вземе концентрация, която отговаря на реакция, по-висока от реакцията на фона върху калибровъчната крива за деня (фактор на индукция десет пъти по-голям, от реакцията на разтворителя).

—

Трябва да се следват инструкциите на производителя при подготовката на пробите и анализите.

—

Комплекти за опити, чиито срок на годност е изтекъл, не трябва да бъдат използвани.

—

Не трябва да се използват материали или компоненти, предвидени за други комплекти.

—

Температурата на съхранение на комплекти трябва е в определения температурен интервал, а работната температура трябва да е равна на посочената.

—

Границата на откриване при имунологичните опити се получава, като средната стойност се прибави към стойност три пъти по-голяма от стандартното отклонение за серия от десет опита на празната проба и този сбор се раздели на стойността на градиента в уравнението на линейна регресия.

—

Трябва да се използват еталонни стандарти за сравнение при лабораторните опити, за да се гарантира, че отговорът на стандарта се вмества в допустим интервал.