|
16/ 01 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
113 |
32002D2367
|
L 358/1 |
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ |
РЕШЕНИЕ № 2367/2002/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 16 декември 2002 година
относно статистическата програма на Общността от 2003 година до 2007 г.
(текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 285 от него,
като взеха предвид предложението на Комисията (1),
като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),
след като се консултираха с Комитета на регионите,
като действаха в съответствие с процедурата, описана в член 251 от Договора (3),
като имат предвид, че:
|
(1) |
В съответствие с Регламент (ЕО) № 322/97 на Съвета от 17 февруари 1997 г. относно статистиката на Общността (4) следва да се създаде статистическа програма на Общността. |
|
(2) |
Регламент (ЕО) № 322/97 на Съвета въвежда принципите за изработване на статистика на Общността и се прилага по отношение на настоящото решение. |
|
(3) |
Икономическият и паричен съюз налага сериозни изисквания към представянето на паричната статистика, статистиката на платежния баланс и финансова статистика за Общността. |
|
(4) |
В съответствие с Регламент (ЕО) № 322/97, Общността трябва да има навременен достъп до статистическа информация, която да е съпоставима между държавите-членки и която да е актуална, надеждна, относима и да се изготвя възможно най-ефективно за целите на формулирането, прилагането, наблюдението и оценката на нейната политика. |
|
(5) |
Наличието на актуални и съпоставими статистики с добро качество често е необходимо условие за прилагането на политиките на Общността. |
|
(6) |
За да се осигури съгласуваност и сравнимост на статистическата информация в Общността е необходимо да се въведе петгодишна статистическа програма на Общността, която да изяснява подходите, основните области и целите на дейностите, предвиждани по отношение на тези приоритети. |
|
(7) |
За целта органите на Общността следва да осигурят сравними статистики с високо качество. |
|
(8) |
Конкретният метод за изработване на статистиките на Общността изисква особено тясно сътрудничество в рамките на развиващата се статистическа система на Общността чрез Програмния комитет по статистика, създаден с Решение 89/382/ЕИО, Евратом на Съвета (5), що се отнася до адаптирането на системата, в частност чрез създаване на правните механизми, необходими за въвеждане на статистиките на Общността. Следва да се отчитат и затрудненията за респондентите, независимо дали са стопански единици, домакинства или отделни граждани. |
|
(9) |
Изработването на статистиките на Общността в правната рамка на петгодишната програма е отговорност на националните органи на национално равнище и на органа на Общността (Евростат) на равнище Общност. |
|
(10) |
За да бъде постигната тази цел е необходимо тясно, координирано и целенасочено сътрудничество между Евростат и националните органи. |
|
(11) |
За тази цел, Евростат трябва да провежда в различни форми координация между националните органи в мрежата, която представлява Европейската статистическа система (ЕСС), за да се осигури своевременното подаване на статистика в подкрепа на нуждите на политиката на Европейския съюз. |
|
(12) |
На ЕСС могат да се възлагат конкретни мерки по изпълнението относно отделни статистически дейности от Комисията, която следва да прецени въпросните цели и мерки. |
|
(13) |
Освен това, при изпълнението на тази програма, в съответствие с Регламент (ЕО) № 322/97, на Комисията се възлага да изпълнява някои задачи по прилагането или изпълнението, както са дефинирани в актовете относно отделните статистически дейности. |
|
(14) |
Може да се разгледа и въпросът дали някои от задачите, които понастоящем се изпълняват на равнище Общност биха могли да се изпълняват, например, от специален прилагащ орган. |
|
(15) |
В определени области, обхванати от различните политики на Общността, разбивката на данни по пол е от значение. |
|
(16) |
Настоящото решение определя, за цялото времетраене на програмата, финансова рамка, представляваща основна отправна точка по смисъла на точка 33 от Междуинституционалното споразумение от 6 май 1999 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина и усъвършенстването на бюджетната процедура (6), за бюджетния орган по време на ежегодната бюджетна процедура. |
|
(17) |
Насоките за въвеждането на тази програма са били представени в съответствие с член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 322/97 на Програмния комитет по статистика, на Европейския консултативен комитет по статистическа информация в икономическата и социалната сфери, създаден с Решение 91/116/ЕИО на Съвета (7) и на Комитета за парична и финансова статистика и статистика за платежния баланс, създаден с Решение 91/115/ЕИО на Съвета (8), |
ПРИЕХА НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Създаване на статистическата програма
С настоящото се създава статистическа програма на Общността за периода от 2003 г. до 2007 г. (по-нататък наричана „Програмата“). Програмата е включена в приложенията.
Приложение I определя подходите, основните области и целите на действията, предвидени през този период и също така дава резюме на статистическите изисквания, разгледани в перспективата на потребностите на политиката на Европейския съюз. Тези потребности са представени в разбивка, следваща дяловете на Договора.
Приложение II дава резюме на темите за работа на Евростат.
Член 2
Цели и приоритети на политиката
Имайки предвид наличните ресурси на националните органи и на Комисията, програмата се ръководи от основните приоритети на политиката на Общността, които са:
|
— |
икономическият и паричен съюз, |
|
— |
разширяването на Европейския съюз, |
|
— |
конкурентоспособността, устойчивото развитие и социалните въпроси. |
Тя също така осигурява приемственост на съществуващата статистическа подкрепа за решенията на текущата политика и допълнителните изисквания, произтичащи от новите инициативи в политиката на Общността. Тя отчита необходимостта от продължаване прегледа на приоритетите в областта на статистиката и това доколко изработваната статистика е необходима, с оглед възможно най-добре да се използват наличните ресурси и да се сведат до минимум затрудненията за респондентите.
Също така, Комисията осигурява сравнима и висококачествена статистика.
Член 3
Финансиране
С това финансовата рамка за прилагането на настоящата програма през периода от 2003 г. до 2007 г. се определя на 192 500 000 EUR.
150 727 000 EUR се определят за периода 2003—2006 г. За 2007 г. са предвидени 41 773 000 EUR. Сумата от 41 773 000 EUR ще се смята за потвърдена, ако е в съответствие с финансовата перспектива, която ще бъде в сила за периода, започващ от 2007 г.
Ежегодно отделяните средства се одобряват от бюджетния орган в рамките на лимитите от финансовите перспективи.
Член 4
Отчети
През третата година от изпълнението на програмата, Комисията подготвя междинен доклад, показващ етапа на развитието ѝ и го представя на Програмния комитет по статистика.
В края на периода, обхванат от програмата, Комисията, след като се консултира с Програмния комитет по статистика, представя подходящ доклад за оценка на изпълнението на програмата, вземайки предвид становищата на независими експерти. Този доклад трябва да бъде завършен до края на 2008 г. и впоследствие да бъде представен на Европейския парламент и на Съвета.
Член 5
Влизане в сила
Настоящото решение влиза в сила от деня след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.
Член 6
Адресати
Адресати на настоящото решение са държавите-членки.
Съставено в Брюксел на 16 декември 2002 година.
За Европейския парламент
Председател
P. COX
За Съвета
Председател
M. FISCHER BOEL
(1) ОВ С 75 Е, 26.3.2002 г., стр. 274.
(2) ОВ С 125, 27.5.2002 г., стр. 17.
(3) Становище на Европейския парламент от 25 април 2002 г. (все още непубликувано в Официален вестник), Обща позиция на Съвета от 30 септември 2002 г. (ОВ С 275 Е, 12.11.2002 г., стр. 1) и Решение на Европейския парламент от 20 ноември 2002 г. (все още непубликувано в Официален вестник).
(4) ОВ L 52, 22.2.1997 г., стр. 1.
(5) ОВ L 181, 28.6.1989 г., стр. 47.
(6) ОВ С 172, 18.6.1999 г., стр. 1.
(7) ОВ L 59, 6.3.1991 г., стр. 21. Решение, изменено с Решение 97/255/ЕО на Съвета (ОВ L 102, 19.4.1997 г., стр. 32).
(8) ОВ L 59, 6.3.1991 г., стр. 19. Решение, изменено с Решение 96/174/ЕО на Съвета (ОВ L 51, 1.3.1996 г., стр. 48).
ПРИЛОЖЕНИЕ I
ПЕТГОДИШНА СТАТИСТИЧЕСКА ПРОГРАМА: ПОДХОДИ
ВЪВЕДЕНИЕ
1. Нуждата от статистическа информация за политиката, провеждана от Европейския съюз
Гражданите и институциите на ЕС се нуждаят от фактологично средство за оценяване на необходимостта от и напредъка на европейските политически инициативи. Висококачествената статистическа информация е от първостепенно значение, за да се отговори на тази необходимост. Евростат (статистическата служба на европейските общности) има за основна задача да събира и разпространява имаща отношение и навременна информация по широк кръг социални, икономически и екологични теми в подкрепа на съществуващите и бъдещите политики на ЕС. В една развиваща се Европа, статистическата информация трябва да се предоставя по форма и в момент, както потребителите се нуждаят от нея. По този начин, през срока на тази програма, ще трябва да се положат по-нататъшни усилия за да се осигури, че гражданите имат достъп до все по-голям обем основна информация за социалното, икономическото и екологичното развитие на ЕС. ЕСС (Европейската статистическа система) трябва да доразвие своите структури и стратегии, за да се гарантира, че системата като цяло поддържа и развива необходимото качество и ефикасност, за да се посрещнат всички нужди на ползвателите.
Структура на приложението
Настоящото приложение е съсредоточено върху политическите детерминанти на програмата за работа и дава резюме на европейските статистически изисквания, преразгледани от гледна точка на нуждите на политиката на Европейския съюз. Тези нужди са класифицирани в съответствие с дяловете, обособени в Договора за създаване на Европейската общност.
За всеки от тези дялове от политиката, настоящото приложение дава:
|
— |
основната ориентация на статистическата работа, която трябва да бъде извършена в рамките на този петгодишен период за всяка област на политиката и конкретните предвиждани планове за действие, включително правните актове, които се предвижда, че ще бъдат приети, |
|
— |
областите на статистическата работа, които подпомагат политиките по съответния дял, съобразно темите на статистическата работа, както са дефинирани в рамката на Управление, основано на дейностите. |
2. Стратегии на прилагането
а) Цели
Целите, определени в Корпоративния план на Евростат, ще подпомогнат изпълнението на работната програма, която ще се изпълни, вземайки предвид принципа на ефективността на разходите, установен с член 10 от Регламент (ЕО) № 322/97. Тези цели са:
|
— |
Евростат да бъде в служба на Комисията, |
|
— |
Евростат да бъде в служба на другите Европейски институции и по-широки групи ползватели, |
|
— |
даване принос за поддържането и развитието на Европейската статистическа система, |
|
— |
засилване на мотивацията и удовлетворението от работата на персонала, |
|
— |
подобряване качеството на неговите материали и услуги, |
|
— |
подобряване вътрешната производителност. |
б) Статистическа продукция
Във връзка с партньорите си от ЕСС, Евростат ще въведе производствени процеси, които да осигуряват европейската статистика да стигне равнището, изискващо се за целите на управлението на политиката на ЕС. Особено ударение ще се поставя на статистиката за целите на еурозоната.
Евростат и партньорите от ЕСС ще извършват постоянен преглед на информацията на ЕС и националните статистики, за да се осигури, че тя отговаря на реалните изисквания както за целите на политиката на ЕС, така и на националните власти и че двата аспекта са напълно взаимосвързани.
в) Ефективност на прилагането
Комисията ще продължи да оценява методите си на работа, за да се осигури, че ресурсите се използват най-ефективно. За някои от задачите в областта на статистиката може да се прецени, че е целесъобразно да бъдат изпълнявани и наблюдавани след това от изпълнителен орган. Създаването на такъв изпълнителен орган ще бъде предшествано от пълен анализ в съответствие с разпоредбите на Съвета и Комисията относно такива органи. С партньорите от ЕСС ще се провеждат консултации чрез Програмния комитет по статистика и те ще бъдат напълно информирани за този процес.
г) Бюджетно изпълнение на програмата
Бюджетните ресурси, отделени за статистическа информация съгласно тази програма, са в съответствие с ежегодната бюджетна процедура, без да се засягат бюджетните ресурси, предоставени на разположение съгласно други правни актове. Ресурсите ще се използват:
|
— |
за изготвяне на статистика, както е дефинирано от Регламент (ЕО) № 322/97, включително за поддържането и развитието на статистически информационни системи и необходимата свързана с това инфраструктура, |
|
— |
за отпускане на безвъзмездно финансиране на партньори от ЕСС (Евростат предвижда сключване на рамкови споразумения с такива партньори), |
|
— |
за техническа и административна помощ, както и други мерки за подпомагане. |
3. Приоритети
Приоритетите на статистическата работа се управляват съгласно четири различни категории дейност.
а) Изисквания за политиките на Общността
Статистическите последици от основните области от политиката на Общността са тези, които понастоящем са избрани от Комисията и могат да бъдат обобщени както следва:
|
— |
икономически и паричен съюз (ИПС): цялата статистика, необходима за фаза III на ИПС и за Пакта за стабилност и растеж, |
|
— |
разширяването на ЕС: включване на областите на статистически показатели, които са от най-голяма важност за преговорите за присъединяване и за интегрирането на страните-кандидатки в ЕСС, |
|
— |
конкурентоспособността, устойчивото развитие и социалните въпроси: в частност, статистиката за пазара на труда, околната среда, услугите и условията на живот, миграцията и Електронна Европа, |
|
— |
отворена координация: предоставяне на показатели и свързана с тях статистика, основана на подобрени методологии и хармонизирани резултати, в съответствие с мандатите, предоставени от Европейския съвет. |
б) Главни проекти
Това обхваща основните области на работа, необходими, за да се осигури функционирането на системата. Те ще бъдат предмет на формален подход на управление на проекти, както следва:
|
— |
Работа по инфраструктурата Консолидиране функционирането на ЕСС в една задълбочена и разширена Европа. Ще бъдат въведени различни средства за сътрудничество между националните статистически организации и Евростат. Те ще се основават най-вече на размяна на данни между националните статистически ведомства, на специализация на държавите-членки в някои специфични области и на гъвкавост при започването на статистически проучвания, с които да бъдат посрещнати европейските и националните потребности. Развитие на система, способна да реагира на променящите се нужди на политиката и, в същото време, да насърчава диалога между статистиците и лицата, определящи политиката, за да се осигури гъвкавост на реакцията и релевантност на статистическите продукти. Развитието на технологична инфраструктура на равнище Комисия и държави-членки ще цели да осигури по-голяма производителност, намаляване на затрудненията при участие в анкетите и по-лесен достъп на ползвателите до статистическата информация. Участието на Евростат в инициативите за Електронна Комисия и Електронна Европа, както и достъпът на ЕСС до изследователските и развойните програми и програмата за обмен на данни между администрациите (ОДА), ще осигурят сътрудничество и синергия между усилията на Общността и на национално равнище. Осигуряването на качество и научната основа статистиката на Общността са резултат от тясното сътрудничество между официално признатите и академичните статистици |
|
— |
Специфични проекти Статистики относно новата икономика, включително области като информационното общество и иновациите. Статистики относно изследванията и изследователската дейност, включително въвеждане на ориентири за сравнение на националните политики за НИРД. Краткосрочни статистики. Показатели в подкрепа на политиката по устойчиво развитие. Показатели за социална изолация и бедност. |
в) Статистическа подкрепа на провеждани в момента политики
Това обхваща продължаването на статистическите дейности, които подпомагат съществуващите области от политиката на Общността, като например земеделие, регионална политика и външна търговия.
г) Други области
Други области на събиране на статистически данни, които не са обхванати по-горе, но при все това са необходими за целите на политиката.
За дейностите в тази приоритетна политическа рамка, подробният обхват и типът на събираните данни като цяло са били разработвани от Евростат с държавите-членки в контекста на Програмния комитет по статистика и CMFB. Това следва правилата, дефинирани в Регламента на Съвета относно статистиката на Общността и е в съответствие със съгласуваните принципи за такива решения по управление на работата.
4. Субсидиарност
Правна рамка за това са:
|
1. |
Решение 89/382/ЕИО, Евратом за създаване на Статистически програмен комитет на Европейските общности (ПКС) |
|
2. |
Регламент (ЕО) № 322/97 на Съвета |
|
3. |
Решение 97/281/ЕО на Комисията от 21 април 1997 г. относно ролята на Евростат по отношение на изготвянето на статистики на Общността (1). |
Евростат отговаря за осигуряване предоставянето на статистики на Общността за целите на политиката на ЕС. Евростат може да изпълнява тази задача само във взаимодействие със статистическите органи на държавите-членки. По този начин, дейностите винаги се опират на основополагащия принцип на субсидиарността. Включени са широк кръг организации-партньори, най-вече националните статистически институти на държавите-членки на ЕС.
5. Баланс на потребностите и ресурсите
ЕСС трябва бдително да наблюдава баланса между потребностите от информация за целите на политиките на Общността, и ресурсите, изисквани на равнище ЕС, на национално и регионално равнище, за подготовката на тази информация. Осигуряването на достатъчни ресурси в национален контекст е от особено значение за изпълнението на изискванията към статистическата информация за политическите решения на ЕС. Също така важно е, обаче, да се поддържа достатъчна гъвкавост, за да се позволи на националните органи да посрещат потребностите от статистическа информация на Общността по икономически най-ефективния начин.
За да се поддържа стратегията, основана на балансирано определяне на приоритетите, процесът на годишно програмиране следва да включва постоянен преглед на продължаващата необходимост от наличната статистика на Общността, като се идентифицират тези области, които могат да бъдат прекратени или съкратени. Това трябва да става в тясно сътрудничество с основните ползватели на статистика, като едно от важните съображения при предприемането на нови статистически инициативи.
Настоящото приложение определя набора статистически изисквания, необходими за подпомагане на политиките на Общността. В контекста на цялостното управление на ресурсите, определянето на приоритетите в различните компоненти на статистическата работа се дефинира съгласно рамката, описана по-горе.
ПЕТГОДИШНА СТАТИСТИЧЕСКА ПРОГРАМА: ЦЕЛИ И ДЕЙСТВИЯ
РАЗШИРЯВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Последици за статистиката
Очаква се преговорите за присъединяването да приключват с договори за присъединяване за редица страни-кандидатки през времето на действие на програмата 2003—2007 г. За по-нататъшното провеждане и евентуално приключване на тези преговори, Комисията трябва да може да ползва пълен набор надеждна статистика, методологически сравнима с тези на страните от Европейския съюз. Тогава Съюзът ще се изправи пред две сравнително разнородни предизвикателства:
|
— |
да интегрира потенциалните нови членове във всички механизми на Общността, т.е. в бюджетите на собствените ресурси и структурните фондове и всички други области и програми, |
|
— |
да продължи да подготвя оставящите кандидати и да им помага да постигнат пълно съобразяване с актуалното законодателство на Комисията. |
И в двата случая изискванията към статистическата продукция на кандидатите, която трябва да бъде проверявана и съобщавана чрез Евростат, не трябва да се подценяват. Очевидно, основните икономически статистики са абсолютно необходими, включително секторното и регионално разпределение на произвеждания БНП, населението и заетостта. Другите възлови области са тези, които измерват установяването на единния пазар, т.е. дейностите с трансграничен ефект, като търговията със стоки, търговията с услуги и свободата на установяване, платежният баланс, капиталовите потоци, мобилността на лицата (работници-мигранти, миграция, лица, търсещи убежище, и др.), промишленото производство и структура с оглед на мощностите и др. Като цяло, статистическата продукция трябва да подкрепя съответната политика на ЕС, включително изискванията, породени във връзка с паричния съюз. Освен това има изисквания за статистика по отрасли, които са чувствителни по отношение на преговорите за присъединяване, подпомагащи основните политики на ЕС като земеделската, транспортната, регионалната и по околната среда.
Резюме
През петгодишния период работата ще бъде съсредоточена върху:
|
— |
консолидиране събирането на хармонизирани данни за нуждите на преговорите и за вътрешни нужди на ЕС, |
|
— |
продължаване помощта за страните-кандидатки и новите членки, за да се подобрят техните статистически системи, така че да отговорят на изискванията на Общността, включително ранно информиране за новото законодателство на Общността. |
ДЯЛ I
Свободно движение на стоки
Последици за статистиката
Установяването на Единния пазар през 1993 г. доведе до въвеждането на единна система за статистическо измерване на търговията със стоки между държавите-членки (Интрастат), до намаляване на затрудненията за участниците в анкетите и по този начин до по-подходяща реакция на потребностите на икономическия и паричния съюз. Обаче, намаляването на затрудненията бе ограничено, предвид желанията на националните органи и многобройните професионални сдружения да поддържат система от подробна статистика на търговията вътре в Общността, съвместима със статистиката за търговията извън Общността.
В съответствие със стратегическия план, одобрен през 1999 г. от Евростат и държавите-членки, новите модификации на системата ще бъдат проверявани и изпробвани преди да се внесат каквито и да било промени в законодателството. Следователно новата система трябва да бъде съсредоточена върху даването на резултати, отговарящи на потребностите на Общността в съответствие със строги изисквания към качеството по отношение обхват, надеждност и наличност. Съдържанието на резултатите трябва да бъде дефинирано по такъв начин, че да опрости текущите изисквания, като същевременно държи сметка за развитието на потребностите заедно с напредъка на европейската интеграция. Ще се предприемат също така мерки за подобряване на статистиката за вносните и износните цени, което трябва да позволи по-ефикасно измерване на конкурентоспособността на продукцията на вътре в Съюза.
Успоредно с това евентуалните последици от преминаване към обща система на ДДС ще бъдат анализирани чрез оценка на източниците на административна или статистическа информация, която може да бъде използвана за сравнение, като ще се отделя приоритетно значение на поддържането на връзката със системата на ДДС и използването на общите бизнесрегистри.
Резюме
В края на петгодишната програма Комисията ще е адаптирала и подобрила системите за статистически измервания на търговията със стоки между държавите-членки и с трети страни, вземайки предвид развитието на изискванията към информацията и икономическите и административните условия.
Потребности на политиката и материали, подавани от Евростат
|
Дял от Договора |
Теми за работа на Евростат |
||||||||||||
| ДЯЛ I СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ НА СТОКИ |
|||||||||||||
|
Основни теми за работа, необходими за тази област на политиката |
|
||||||||||||
|
Други важни теми, които имат отношение |
|
||||||||||||
ДЯЛ II
Земеделие
Последици за статистиката
Земеделие
Общата селскостопанска политика (ОСП) поглъща близо половината от бюджета на Общността. Поради това Комисията има сериозни отговорности по отношение на ОСП, с обичайните задачи за изработване, наблюдение, оценка и адаптиране на политиката. На Комисията са делегирани широки пълномощия в ежедневното ѝ управление. Основното усилие в петгодишния период 2003—2007 г. ще бъде, както и през програмата 1998—2002 г., да се управлява този широк кръг статистика и да се извършва основното ѝ поддържане. Особено внимание ще продължи да се отделя на екологичното измерение, чрез разработване на статистиката, необходима за анализ на взаимовръзката между земеделието и околната среда, включително подобряването на статистиката относно използването на торове и пестициди, биологичното земеделие и действията по поддържане на био-разнообразието и естествената среда в селските райони.
Управленската рамка на Техническия план за действие по селскостопанската статистика (ТПДСС) дава колективен и прозрачен подход към стабилното подобряване на използването на наличните национални и общностни ресурси за изработване на селскостопанската статистика. Изработваната статистика ще бъде по-широко използвана (напр. за моделиране, директен достъп от държавите-членки и Европейските институции).
Ще бъдат предприети две задачи, които са насочени в бъдещето. Селскостопанската статистика ще бъде формулирана така че да отговори на нуждите на ОСП през следващите седем до десет години, отчитайки начина, по който ОСП би могла да се промени след реформите, произтичащи от „Дневен ред 2000“. Ще бъде доразвита работата по агроекологичните данни. В частност, ще продължи работата върху показателите за интеграцията на екологичните съображения в ОСП и в оперативните показатели по места. Внимание ще бъде отделяно също на растящата необходимост от информация по аспектите за защита на потребителите в земеделието и за статистическа подкрепа за компонента на ОСП за развитие на селските райони. Заключенията на цялостния независим преглед на сегашната система ще бъдат използвани за пригаждане на набора селскостопанска статистика на Общността, така че да бъде в състояние да отговори на установените нови или променящи се нужди. Втората задача е да се организира редовен поток от сравними данни от официални източници за всички страни, кандидатки за присъединяване към ЕС.
Горско стопанство
В тази област особено внимание трябва да бъде отделено на поддържането и подобряването на работата с международните организации, преди всичко за получаване на статистика по горското стопанство от по-добро качество, включително със специфични критерии и показатели, изискващи се за управление на околната среда и устойчиво управление на горите. Също така, успоредно ще трябва да се разработи информация за устойчиво управление на дървопреработващите отрасли. В тази работа ще трябва да бъдат отчетени последиците от Бонските договорености в контекста на Споразумението от Киото.
Рибарство
Бъдещото развитие на Общата политика по рибарството (ОПР) ще се съсредоточи върху интегрирането на различните компоненти, от биология до ресурси, чрез подобряване наблюдението на дейностите на риболовните кораби. Тези мерки е малко вероятно да доведат до допълнителна потребност от данни и основните усилия през следващите години ще бъдат насочени към консолидиране и подобряване на потоците от данни (пълнота, навременност, съгласуваност, сравнимост и достъпност) въз основа на съществуващото законодателство.
Социалните и икономическите последици от ограничаването на дейностите на риболовните кораби и намаляването на размера на риболовния флот на ЕС водят до нарастване на търсенето на данни за параметрите за оценяване на социалното и икономическото положение. Това развитие е вероятно да бъде важен елемент при предоговарянето на ОПР през 2002 г. Евростат отблизо ще следи тези преговори, за да гарантира, че програмата му за риболовната статистика продължава да отговаря на нуждите от данни на ОПР.
Резюме
През периода на програмата Комисията ще се стреми да:
|
— |
прилага схемата за ТПДСС за по-нататъшно подобряване на наличния набор от селскостопанска статистика, основно що се отнася до качеството, сравнимостта, икономиите от ефективност, опростяването и навременността, |
|
— |
планира развитието на селскостопанската статистика с цел да се отговори на бъдещите нужди на ОСП, |
|
— |
подготви показатели за по-добро интегриране на екологичните съображения в ОСП и информацията на аспектите за защита на потребителите в селското стопанство, |
|
— |
подпомогне разработването на сравними данни в страните-кандидатки за присъединяване към ЕС, |
|
— |
консолидира, подобри и разшири (показателите на) статистиката за горското стопанство, |
|
— |
консолидира и подобри качеството на статистиката в областта на риболова. |
Потребности на политиката и материали, подавани от Евростат
|
Дял от Договора |
Теми за работа на Евростат |
||||||||||||||||||
| ДЯЛ II ЗЕМЕДЕЛИЕ |
|||||||||||||||||||
|
Основни теми за работа, необходими за тази област на политиката |
|
||||||||||||||||||
|
Други важни теми, които имат отношение |
|
||||||||||||||||||
ДЯЛ III
Свободно движение на хора, услуги и капитали
Последици за статистиката
Статистиките за платежния баланс на ЕС дават доста подробна информация за търговията с услуги и преките инвестиции. В момента се разработва статистиката на търговията на клоновете на чуждестранни фирми. Макар всички тези статистики да се разработват основно в изпълнение на Общото споразумение по търговията с услуги (ГАТС) и следователно за да се предоставя информация за операциите в страни извън Общността, държавите-членки смятат за важно да продължават да изработват национални платежни баланси (което изключва потоците вътре в ЕС), дори и в рамките на икономическия и паричен съюз. Понастоящем, изработваната статистика обхваща и търговията в рамките на ЕС, и търговията със страни извън ЕС и по този начин отговаря на потребностите на единния пазар. Има риск, обаче, от несигурност на тази информация. Също така, системите за събиране на данни за платежния баланс понастоящем се преструктурират (виж Дял VII). Следователно потребностите на Комисията в тази област трябва да бъдат оценени и дефинирани отново.
Ще бъде въведена и система от показатели за глобализацията. Новите статистически средства, основаващи се на обмен на данни между Националните статистически институти и на събиране на информация на общоевропейско равнище, ще се използват като опори за развитието в тази област.
Идентификацията и наблюдението на клоновете на чуждестранни фирми (ФАТС) ще позволи европеизация и интернационализация на системите за изработка на статистиката, които трябва да бъдат измервани.
Статистиката ще цели все повече да анализира устойчивия туризъм, заедно с устойчивото развитие, като се разработват сателитни сметки.
Ще трябва да бъде приложено решението на Съвета относно аудиовизуалната статистика. По този начин Евростат ще продължи да консолидира работата, която вече е извършена след 1999 г. за въвеждане на статистическа информационна инфраструктура на Общността, отнасяща се за производството и пазарите на аудиовизуалните и свързаните с тях сектори. Освен това, ще трябва да се разработи правна основа за статистиката в далекосъобщенията.
Въз основа на вече направени или нови изследвания, в съответствие с приоритетите, определени от Съвета, постепенно ще бъде изградена гъвкава и адаптираща се система за събиране на информация по показателите за информационното общество.
Резюме
През петгодишния период Комисията ще се стреми да:
|
— |
разработи стабилен и гъвкав набор показатели за глобализацията, |
|
— |
разработи стабилен и гъвкав набор показатели относно информационното общество, включително аудиовизуалните услуги, |
|
— |
постигне напредък в разработването на сателитни сметки в областта на туризма. |
Потребности на политиката и материали, подавани от Евростат
|
Дял от Договора |
Теми за работа на Евростат |
||||||||||
| ДЯЛ III СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ НА ХОРА, УСЛУГИ И КАПИТАЛИ |
|||||||||||
|
Основни теми за работа, необходими за тази област на политиката |
|
||||||||||
|
Други важни теми, които имат отношение |
|
||||||||||
ДЯЛ IV
Визи, убежище, имиграционна и други политики, свързани със свободното движение на хора
Последици за статистиката
Компетенциите на Общността в областта на имиграцията и правото на убежище бяха въведени с влизането в сила на Договора от Амстердам на 1 май 1999 г. По искане на Европейския съвет, Комисията представи през м. ноември 2000 г. две съобщения, с които в Общността започна дебат по дългосрочните аспекти на общата политика на ЕС. И двете съобщения разглеждаха въпроса за статистиката от тази гледна точка. Съобщението за имиграционната политика на Общността (2) подчертава, че са необходими повече данни относно миграционните потоци и маршрутите на миграция към и от ЕС. В съобщението относно правото на убежище (3) се заявява, че въвеждането и прилагането на единна европейска система за правото на убежище изисква задълбочен анализ на мащаба на миграционните потоци, техния произход, както и анализ на характеристиките на заявленията за закрила и становищата по тях. Разширението на съюза и развитието на сътрудничеството със страните от Средиземноморието само ще засилят необходимостта от статистическа информация в тези области.
Резюме
През петгодишния период Комисията ще:
|
— |
разработи по-стандартизирана номенклатура в областите на миграцията и правото на убежище във взаимодействие с националните органи, |
|
— |
подобри обхвата и качеството на статистиката в тази област, за да бъдат посрещнати първоначалните изискания, съдържащи се в съобщенията на Комисията по темата. |
Потребности на политиката и материали, подавани от Евростат
|
Дял от Договора |
Теми за работа на Евростат |
||
| ДЯЛ IV ВИЗИ, УБЕЖИЩЕ, ИМИГРАЦИОННА И ДРУГИ ПОЛИТИКИ, СВЪРЗАНИ СЪС СВОБОДНОТО ДВИЖЕНИЕ НА ХОРА |
|||
|
Основни теми за работа, необходими за тази област на политиката |
|
||
ДЯЛ V
Транспорт
Последици за статистиката
От транспортните статистики на Общността се изисква да подпомагат общата транспортна политика (членове 70 до 80) и транспортния компонент на Трансевропейските мрежи (ТЕМ) (членове от 154 до 156).
Транспортът също така е важна част от регионалната и екологичната политика на Общността (виж Дялове ХVII и ХIХ) и особено внимание ще трябва да се отдели на показателите на устойчивото развитие.
Статистиката на Общността трябва да съставлява задълбочена система за транспортна информация, включваща данни за потоците от стоки и пътници, както и за инфраструктурата, оборудването, потоците на трафика, мобилността на лицата, безопасността, разхода на енергия и влиянието върху околната среда, както и данни за разходите и цените на транспорта и на транспортните предприятия. Основна цел ще бъде изместването на баланса между видовете транспорт в полза на железниците и каботажа на кратки разстояния, за сметка на пътния транспорт, като с това се отстрани сега наличната обвързаност между икономическия растеж и засилването на пътния трафик. Ще бъде необходимо да се дава по-добра статистика за разпределението между видовете транспорт, която да обхваща и пътници, и товар, отчитайки всички видове транспорт и да бъде по-навременна.
Отварянето на пазара на транспорта за конкуренция ще изисква обективни статистически данни за наблюдение развитието на тези пазари и за оценка на влиянието им върху заетостта и условията на работа в транспортните предприятия и върху икономическата им жизнеспособност. Това ще засили и изискванията за статистически показатели, които се отнасят до безопасността и качеството на услугите. Пазарните тенденции ще изискват събиране на статистически данни за товарните превози, които да са по-малко насочени към отделните видове транспорт, но които дават информация за цялата интер-модална транспортна верига и за превоза на стоки от пазарна гледна точка.
Наблюдението на връзката между транспорта и околната среда ще бъде основна движеща сила за подобряване качеството и обхвата във всички области на транспортните данни. Тя също ще породи някои специфични изисквания за допълнителни данни, например за мобилността на лицата и транспортното оборудване. Ще има необходимост от реакция на нарастващото търсене за данни за трафика, изразени в километри/превозно средство за всички видове транспорт, предвид тяхната важност за наблюдението на задръстванията и емисиите на газове.
Продължаващото високо равнище на инвестиции в транспортната инфраструктура в Европа и в частност транспортните ТЕМ, ще породи специфични нужди за статистика на инфраструктурата и пазарните тенденции. ТЕМ, заедно с регионалните политики на Общността, ще продължат да пораждат търсене за по-подробно изложени в териториално отношение данни за транспортните мрежи и потоци, което трябва да се разглежда като неразделна част от цялостната транспортна информационна система.
Резюме
През петгодишния период Комисията ще се стреми да:
|
— |
допълни обхвата на транспортната статистика на Общността за всички видове транспорт и типове информация, |
|
— |
продължи да адаптира и допълва, когато е необходимо, правната база за транспортната статистика, |
|
— |
насърчава събирането на допълнителни статистики по интер-модалния транспорт, както и тези допълнителни данни, необходими за наблюдение на интегрирането на съображенията по околната среда в транспортните политики (инициативата TERM). |
Потребности на политиката и материали, подавани от Евростат
|
Дял от Договора |
Теми за работа на Евростат |
||||||||||||||||||
| ДЯЛ V ТРАНСПОРТ |
|||||||||||||||||||
|
Основни теми за работа, необходими за тази област на политиката |
|
||||||||||||||||||
|
Други важни теми, които имат отношение |
|
||||||||||||||||||
ДЯЛ VI
Общи правила относно конкуренцията, данъчното облагане и сближаването на законодателствата
Не се изисква пряка статистическа програма. Статистическата информация по този дял се извлича според необходимостта от данните и показателите, събрани за останалите дялове от програмата.
Потребности на политиката и материали, подавани от Евростат
|
Дял от Договора |
Теми за работа на Евростат |
||||||||||||||||
| ДЯЛ VI ОБЩИ ПРАВИЛА ОТНОСНО КОНКУРЕНЦИЯТА, ДАНЪЧНОТО ОБЛАГАНЕ И СБЛИЖАВАНЕТО НА ЗАКОНОДАТЕЛСТВАТА |
|||||||||||||||||
|
Основни теми за работа, необходими за тази област на политиката |
|
||||||||||||||||
|
Други важни теми, които имат отношение |
|
||||||||||||||||
ДЯЛ VII
Икономическа и парична политика
Последици за статистиката
Реализирането на Икономическия и паричен съюз изисква много внимателно статистическо наблюдение в подкрепа на координацията на макроикономическата политика и функциите на паричната политика на Европейската система на централните банки. Пактът за стабилност и растеж поставя нови изисквания към статистиката. Междувременно, измерването на степента на икономическа конвергенция, постигната от държавите-членки, също остава важно.
За да бъде осигурена статистика с необходимия обхват, сравнимост, навременност и редовност с цел координиране на макроикономическата политика и да бъдат подкрепени функциите на паричната политика на Европейската система на централните банки, работата ще продължи по краткосрочните показатели за търсене, производство, пазара на труда, цените и разходите. Нови методи (напр. моментна снимка, правене на прогнози за момента и др.) ще бъдат прилагани за подобряване обслужването на анализаторите на стопанския цикъл. Тази работа ще допълва по-нататъшното развитие на паричните и финансови показатели.
Постоянното подобряване навременността и обхвата на данните е необходимо в рамките на Плана за действие относно статистическите изисквания на ИПС. Пресмятането на средните стойности за еурозоната в най-кратки срокове ще изисква своевременно изготвяне на тримесечни национални сметки и прилагането на моментни снимки. Нещо повече, много работа ще бъде необходима в областта на тримесечните не-финансови и финансови сметки на институционалния сектор, които трябва да бъдат напълно в съответствие с годишните сметки и краткосрочните публични финанси. Искането за обратна информация по отношение на финансовите сметки, която показва връзките „от кого-за кого“ между отраслите, е важно средство в анализа на валутната политика. В рамките на тази петгодишна програма, такава информация ще се събира с поетапен подход.
За срока на тази програма, 2003—2007 г., се очаква най-важната отделна характеристика да бъде разширяването на ЕС от 15 члена до 20 или повече. Това ще предполага съществена работа по предоставяне на данните от новите членове и по проверката им от Евростат. За да бъде напълно подкрепена политиката на Комисията по разширението, ще се предоставя и развива подпомагането за страните-кандидатки, за да се осигури съответната наличност, качество, навременност и сравнимост на данните.
При всички държави-членки ще се отделя засилено внимание на качеството на данните, както в постоянни, така и в текущи цени. При административно използване, собствените ресурси на основата на брутния национален доход, ще представляват 60 % от бюджета на ЕС. Голяма част от задачата ще бъде да се продължат и допълнят усилията, полагани за хармонизиране на статистиките по показателите за конвергентност. Целта за поддържане на стабилност на цените (член 105 от Договора) и предоставянето на информация за паричната политика на ЕЦБ в еурозоната изисква, по силата на Регламент (ЕС) № 2494/95 на Съвета от 23 октомври 1995 г., относно хармонизираните индекси на потребителските цени (4), качеството на Хармонизираните индекси на потребителските цени (ХИПЦ) да бъде поддържано и подобрявано по-нататък. Методологията на ХИПЦ трябва да бъде допълвана и консолидирана в рамките на горепосочения Регламент на Съвета относно ХИПЦ.
Наблюдението на положението с бюджета и размера на държавния дълг (член 104 от Договора и Пакта за стабилност и растеж, съгласувани в Дъблин) ще се основават на сметките на правителството, съставени чрез използване на методологията ESA 95, одобрена с Регламент (ЕО) № 2223/96 на Съвета от 25 юни 1996 г. относно Европейската система от национални и регионални сметки в Общността (5). Хармонизирането и сравнимостта ще бъдат постоянно преглеждани с цел да се предоставят висококачествени и съпоставими статистически инструменти на вземащите решения институции, така че да не се стига до изкривявания на оценките на бюджетното положение във всяка от държавите-членки.
Наблюдението на икономическото развитие в държавите-членки, както е предвидено в член 99 от Договора, засилва необходимостта от пълно прилагане на съществуващите програми за предаване на данни за националните сметки съгласно Регламента за ESA 95, особено що се отнася до навременност и обхват и това те постепенно да бъдат разширени към нови области чрез преразглеждане и разширяване обхвата на действащото законодателство.
Ще продължи работата по съставяне на основните сборни стойности на сметките по отношение на паритетите на покупателната способност. Работата по преразглеждане на методологията за паритетите на покупателната способност, за да станат резултатите по-надеждни за сравнителни анализи, която започна през предишната петгодишна програма, трябва да приключи с приемане на Регламент на Съвета относно ППС.
Въвеждането на Икономическия и паричен съюз има съществени последици за статистиките на платежния баланс. От особено значение тук са праговете за докладване които, ако бъдат изменени както се предвижда в момента, ще изискват съществена работа по разработване, за да се гарантира, че качеството на тези данни ще бъде запазено. Много държави-членки (особено тези, където докладите от банките са основният източник за съставителите на платежни баланси), в момента преразглеждат техните системи за събиране на платежни баланси, за да могат да се справят с новите обстоятелства. През следващите години работата ще продължи за да се гарантира, че държавите-членки ще продължат да предоставят качествени и релевантни данни на институциите на ЕС и ЕЦБ, особено по търговията с услуги, преките чуждестранни инвестиции и статистиката за търговията на филиалите на чуждестранни дружества. Също така приоритет ще има събирането (и анализът) на данни от страните-кандидатки. Тези данни се изискват от няколко служби на Комисията, особено занимаващите се с наблюдение на икономиката, търговска политика и външните отношения.
Резюме
През петгодишния период Комисията ще се стреми да:
|
— |
продължи разработването и изготвянето на статистика в рамките на Плана за действие за ИПС за провеждането на координация на макроикономическата и парична политика, за Пакта за стабилност и растеж и за по-нататъшната оценка на икономическата конвергенция, |
|
— |
засили прилагането на Регламента ESA 95, |
|
— |
преразглежда системата за събиране на данни за статистиките на платежния баланс. |
Потребности на политиката и материали, подавани от Евростат
|
Дял от Договора |
Теми за работа на Евростат |
||||||||||||||||||
| ДЯЛ VII ИКОНОМИЧЕСКА И ПАРИЧНА ПОЛИТИКА |
|||||||||||||||||||
|
Основни теми за работа, необходими за тази област на политиката |
|
||||||||||||||||||
|
Други важни теми, които имат отношение |
|
||||||||||||||||||
ДЯЛ VIII
Заетост
Последици за статистиката
Разработването на статистиката на ЕС за заетостта ще бъде движено от следните политически процеси: разширяването на ЕС, Европейската стратегия по заетостта, икономическия и паричен съюз и дейността по въвеждане на сравнителни показатели (при което структурните показатели ще се представят през пролетта на всяка година на Европейския съвет).
Статистиката за работната сила се ръководи до голяма степен от регламентите на ЕС. Благодарение на това страните-кандидатки ще са направили големи крачки към достигане изискванията на ЕС преди 2003 г. Пълното съответствие, редовното подаване на данни и придържането към най-новите тенденции ще бъдат предизвикателствата през 2003—2007 г.
Определяйки нови цели за процента на заетост, които трябва да бъдат постигнати през 2005 г. и 2010 г., Европейският съвет подчерта необходимостта от наблюдение прилагането на европейската стратегия по заетостта и в частност ежегодното изпълнение на насоките по заетостта. Това наблюдение ще трябва да отразява извършването на постоянни проучвания на работната сила и адаптирането на списъка на променливите величини. То ще изисква по-чести и пълни статистики за измерване на различията по пол (в частност различията в заплащането при всички икономически дейности) и разликите в квалификацията. Това предполага структурна статистика за заплатите и проучвания за прилагане на общ преглед на вакантните места в Общността.
В зона с размерите на ИПС, тенденцията в стойността на работната сила е основният потенциален инфлационен натиск и затова трябва да бъде наблюдавана с бързи краткосрочни статистики от високо качество. Прилагането на регламента за Индекса на разходите за работна сила и постоянното подобряване на краткосрочните статистики за стойността ѝ са от най-голяма важност, също както и по-доброто измерване на производителността на труда (предполагащо подобрена последователност при голяма по обем работа).
Резюме
|
— |
постоянно наблюдение на работната сила, даващо тримесечни резултати във всички държави-членки, |
|
— |
хармонизиране на част от въпросниците, |
|
— |
събиране/анализ на резултатите от изследването на структурата на заплащането през 2002 г., |
|
— |
прилагане на изследването на стойността на работната сила през 2004 г., обхващащо индексите на търговията с услуги NACE M-N-O, |
|
— |
пълно прилагане на Регламента на Съвета относно индекса на разходите за работна сила, |
|
— |
извършване на изследване на структурата на заплащането през 2006 г., |
|
— |
определяне на система-образец за европейските статистики за стойността на работната сила. |
Потребности на политиката и материали, подавани от Евростат
|
Дял от Договора |
Теми за работа на Евростат |
||||||||||
| ДЯЛ VIII ЗАЕТОСТ |
|||||||||||
|
Основни теми за работа, необходими за тази област на политиката |
|
||||||||||
|
Други важни теми, които имат отношение |
|
||||||||||
ДЯЛ IХ
Обща търговска политика
Последици за статистиката
Член 133 от Договора възлага на Европейската комисия отговорността за водене на преговори по търговски споразумения с трети страни. Това включва Общото споразумение по търговията с услуги (ГАТС). За тази цел от голямо значение са статистическите данни с добро качество.
През следващите години ще продължи работата с цел да се гарантира, че данните относно трансграничната търговия с услуги (както географското ѝ разпределение, така и подробности по компонентите ѝ), преките чуждестранни инвестиции и търговията, осъществявана от филиалите на чуждестранните дружества поддържат стандартите за качество, равнището на подробност и степента на хармонизация, които се изискват от службите на Общността и отговарят за осъществяването на търговската политика.
Кръгът „Доха“, който бе стартиран през м. ноември 2001 г., ще направи устойчивото развитие и отражението на общата търговска политика върху развиващите се страни въпрос от възлово значение. Ще трябва да се пристъпи към работа по координация при събирането на глобални данни.
Събирането и анализът на данни от страните-кандидатки също ще бъде първостепенен приоритет през следващите години. Ще бъде предприета и работа за координиране на по-нататъшните методологични дискусии между държавите-членки, независимо от факта, че в тази област вече е постигнато значително равнище на уеднаквяване. Съставянето на статистиките за платежния баланс на Общността също е от особено важно значение за получаване на цялостния платежен баланс на ЕС.
Работата по хармонизация на статистическите правила ще продължи в методологическа рамка, която ще бъде повече съобразена с международните препоръки, неотдавна приети от Обединените нации. Статистическата информация ще бъде подобрена чрез по-ефективно използване на съдържанието на митническите декларации и ще бъдат взети предвид нуждите, предизвикани от промените в Европейския съюз и международната търговия (разширяване, глобализация, търговска либерализация). Също така ще бъдат предприети мерки за подобряване надеждността на статистиката на вносните и износните цени, за да се осигури по-добро измерване на външната конкурентоспособност на изделията на Европейския съюз.
Резюме
Към края на петгодишната програма Комисията ще е постигнала следното:
|
— |
прогресивно интегриране на данните от странитекандидатки, |
|
— |
адаптиране и подобряване на системите за събиране на данни и изработване на статистика, |
|
— |
подобряване и доразвиване на методологическата рамка, отчитайки международните препоръки, новите информационни изисквания и развитието на икономическите и митническите условия, |
|
— |
засилване използването на наличните данни и анализ на глобалното устойчиво развитие. |
Потребности на политиката и материали, подавани от Евростат
|
Дял от Договора |
Теми за работа на Евростат |
||||||||
| ДЯЛ IХ ОБЩА ТЪРГОВСКА ПОЛИТИКА |
|||||||||
|
Основни теми за работа, необходими за тази област на политиката |
|
||||||||
|
Други важни теми, които имат отношение |
|
||||||||
ДЯЛ Х
Митническо сътрудничество
Не се изисква пряка статистическа програма. Статистическата информация по този дял се извлича според необходимостта от данните и показателите, събрани за останалите дялове от програмата.
ГЛАВА ХI
Социална политика, образование, професионално обучение и въпроси на младежта
Последици за статистиката
През времетраенето на програмата ще бъде разработена целенасочена стратегия, която да осигури наличието на пълен набор показатели, обхващащи всички социални области в тясно сътрудничество с дейностите по дял VIII. Качеството на наличната информация ще бъде подобрено и ще бъдат въведени нови показатели, които да обхващат области, които са установени като приоритети, като например изключване от обществото и обучението през целия живот. В контекста на „доклада за конкретните цели на системите за обучение и квалификация“, ратифициран от Европейския съвет в Стокхолм, трябва да продължи тясното сътрудничество между ГД РСК (EAC) и Евростат. В допълнение към продължаването на статистическата работа по трите приоритета, дефинирани за 2002 г. (основни умения, информационни и съобщителни технологии, математически науки и технологии), постигането на другите цели ще изисква допълнителна работа. Показателите, за които не съществуват данни или които не отговарят на необходимите критерии за качество, но които биха били важни за постигане на заложените цели, ще трябва да бъдат доразработени.
В географско отношение, обхватът на социалната статистика ще трябва да бъде разширен, за да обхване всички страни-кандидатки и също области, намиращи се извън Европа, като страните от МЕДСТАТ (Евро-средиземноморската програма за статистическо сътрудничество). Отправната точка за това развитие ще бъдат демографските данни; успоредно с обработката и публикуването на резултатите от преброяването през 2001 г., този процес ще се влее в програмата за редовно осъвременяване и подготовка за следващия кръг, като насърчава един хармонизиран подход в цялото разширено географско пространство, описано по-горе. Прогнозите за населението за цялото пространство ще бъдат също така необходими и на национално равнище.
В хода на програмата особено важна роля ще играят подобренията в събирането и обработката на данни по отношение на международната мобилност във висшето образование и изследователската дейност. Първата задача е да се уеднаквят основните определения и най-важните показатели.
През този период от възлово значение ще бъде темата „обучение през целия живот“ отразяваща факта, че икономическите промени ще изискват трудовите и социалните умения да бъдат постоянно осъвременявани. Ще се изисква всеобхватна система за „образователна“ статистика, която да подпомага политиките по заетостта, икономиката и образованието, отделяйки специално внимание на държавните и частните инвестиции в образованието. Сегашният обхват на информацията по обучение и квалификация ще трябва да бъде допълнен с още данни за образованието на възрастните.
Съобщението на Комисията от 2002 г. относно новата стратегия на Общността за здравето и безопасността на работното място изисква пълно прилагане на последната фаза на Европейската статистика за злополуките при работа (ЕСЗР) и първата фаза на Европейската статистика за професионалните заболявания (ЕСПЗ). Показателите относно качеството на работата, свързаните с работата здравословни проблеми и социално-икономическите разходи за здравето и безопасността на работното място също ще бъдат доразработени.
В контекста на член 13 от Договора и дейностите за борба с дискриминацията, ще бъде въведена методология за предоставяне на редовна статистика относно интегрирането на хората с увреждания в обществото.
През периода на програмата се очаква да продължат съществените социални промени, повечето от които вече са видими (например във възрастовата пирамида на населението, структурата на домакинствата, тенденциите в миграцията, стереотипите на работа, образователните системи и др.) и за това ще се изисква нов работен инструмент, в допълнение към описаните по-горе. Статистиката на ЕС за доходите и условията на живот (EU-SILC) ще се основава на широк подбор на източниците и ще се ползва от опита, натрупан през 1990-те години при прилагане на последователните сесии на панела по въпросите на домакинствата в Европейската общност. Тя ще бъде въведена за предоставяне на широк набор информация за условията на живот на европейските граждани през петгодишния период и след него.
Резюме
През петгодишния срок на програмата Комисията ще:
|
— |
разработи съгласувана стратегия, която да осигури наличието на пълен набор показатели, обхващащи всички социални области, |
|
— |
предоставя редовна информация относно условията на живот на гражданите чрез новоразработените показатели, |
|
— |
предоставя информация относно заведенията за социални грижи и детските заведения. |
Потребности на политиката и материали, подавани от Евростат
|
Дял от Договора |
Теми за работа на Евростат |
||||||||||||||||
| ДЯЛ ХI СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА, ОБРАЗОВАНИЕ, ПРОФЕСИОНАЛНО ОБУЧЕНИЕ И МЛАДЕЖ |
|||||||||||||||||
|
Основни теми за работа, необходими за тази област на политиката |
|
||||||||||||||||
|
Други важни теми, които имат отношение |
|
||||||||||||||||
ДЯЛ ХII
Култура
Последици за статистиката
Дейностите на Общността в областта на културата се основават на член 151 от Договора. Подобряването на познанията и разпространението на информация за основните културни аспекти, свързани с Централна Европа съставлява основен елемент от компетенциите на Общността в тази област. Нещо повече, ясно е записано, че Общността трябва да взема под внимание културните аспекти при формулирането и прилагането на нейните политики като цяло.
В рамките на статистическата програма на Общността за 2003—2007 г., приоритет на статистиката в областта на културата ще бъде консолидирането на пилотната работа по използването на културата, участието в културни дейности и статистиката на разходите за култура. В същото време и в тясно сътрудничество с държавите-членки и компетентните международни организации, статистическата програма ще подпомага методологическата работа и развитието на статистика, свързана с въпроса на възвръщаемостта на инвестициите в културата. Особено внимание ще бъде отделено на разработването на международни методологии, които да позволяват статистическо измерване и анализ на отражението, което участието в културни дейности може да има за допринасяне за осъществяването на социални цели, като повишаване образователното равнище и процентите на заетост, намаляването на престъпленията и неравенството в здравната сфера.
Резюме
През петгодишния срок на програмата Комисията ще:
|
— |
консолидира съществуващата статистическа информация относно културата, |
|
— |
разработи и приложи методологии за измерване влиянието на културата върху обществото. |
Потребности на политиката и материали, подавани от Евростат
|
Дял от Договора |
Теми за работа на Евростат |
||
| ДЯЛ ХII КУЛТУРА |
|||
|
Основни теми за работа, необходими за тази област на политиката |
|
||
|
Други важни теми, които имат отношение |
|
||
ДЯЛ ХIII
Обществено здраве
Последици за статистиката
Съгласно член 152 от Договора, действията на Общността в областта на здравеопазването обхващат здравната информация. В рамките на Европейската статистическа система, в подкрепа на програмите на Общността за действие в областта на общественото здраве, е създадена базова рамка от статистика по здравеопазването, обхващаща здравното състояние, здравните детерминанти и ресурсите за здравеопазването. С приемането на новата програма за действие на Общността в здравеопазването (6), статистическият елемент на здравната информация ще бъде доразработен в контекста на Статистическата програма на Общността, включително събиране на данни, разбити при необходимост по пол, възраст, географско място и, където е възможно, равнище на доходите. През 2003—2007 г. ще продължат дейностите за по-нататъшно разработване набора здравна статистика, с цел да се отговори на специфичните изисквания, които произтичат от новата програма за действие в областта на общественото здраве. Ще трябва да се разгледа конкретната необходимост от показатели за устойчиво развитие.
Общото ударение ще се постави върху подобряването на инфраструктурата за базовата система в областта на статистиките в здравеопазването (на равнище държави-членки и ЕС), върху хармонизирането и подобряването на сравнимостта на съществуващите данни в сътрудничество с международните организации с компетентност в областта на общественото здраве (СЗО и ОИСР).
За да се осигури последователност и взаимно допълване, конкретните действия по тази програма ще бъдат насочени също към това да се гарантира, че основните схващания, дефиниции и класификации относно здравната статистика, ще бъдат използвани по отношение на целия обем здравна информация.
Съобразно съответните споразумения с въпросните държави, обхватът на статистиката в областта на общественото здраве постепенно ще бъде разширен, така че да обхване всички страникандидатки.
Резюме
През петгодишния период на програмата Комисията ще:
|
— |
доразработи набора от статистики по здравеопазването, за да се отговори на специфичните изисквания, които могат да произтичат от плана за действие в областта на общественото здраве, |
|
— |
укрепи инфраструктурата за базовата система на статистиката по здравеопазването. |
Потребности на политиката и материали, подавани от Евростат
|
Дял от Договора |
Теми за работа на Евростат |
||||
| ДЯЛ ХIII ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕ |
|||||
|
Основни теми за работа, необходими за тази област на политиката |
|
||||
|
Други важни теми, които имат отношение |
|
||||
ДЯЛ ХIV
Защита на потребителите
Последици за статистиката
През последните години политиката по защита на потребителите доби много по-изразено значение в институциите на ЕС (член 153 от Договора).
Комисията подготви План за действие в областта на политиката за защита на потребителите за 1999—2001 г., който ще бъде последван от дейности в интерес на потребителите. Настоящият план за действие, както и предхождащите го такива бяха затруднен от ограничената наличност на данни, необходими, за да се направи компетентна оценка. Планът за действие по политиката за защита на потребителите за 2002—2005 г. се изработва в момента. Той ще постави акцент върху необходимостта да се направи по-систематизирано и обхватно усилие, с цел да се разработи подходяща „основа за знанията“ като важно средство в помощ на разработването на политиката.
Целта на усилията на Евростат в тази област е да предостави статистически данни, които са от общ интерес за обществеността, за да се хвърли светлина върху въпросите на потреблението и потребителите на общоевропейско, национално и регионално равнища.
Резюме
През петгодишния период на програмата Комисията ще:
|
— |
предоставя на разположение статистика относно защитата на потребителите в по-лесен за ползване формат и в частност в публикации, |
|
— |
продължи методологическата подкрепа по отношение на уврежданията в дома, |
|
— |
подобри осведомеността по темата за защита на потребителите във всички имащи отношение теми за работа в статистиката, |
|
— |
осигури аспектите във връзка със защита на потребителите да се вземат предвид при новите статистически политики, |
|
— |
насърчи разработването на статистики за защита на потребителите в статистическите служби на държавите-членки. |
Потребности на политиката и материали, подавани от Евростат
|
Дял от Договора |
Теми за работа на Евростат |
||||||||||||
| ДЯЛ ХIV ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ |
|||||||||||||
|
Основни теми за работа, необходими за тази област на политиката |
|
||||||||||||
|
Други важни теми, които имат отношение |
|
||||||||||||
ДЯЛ ХV
Трансевропейски мрежи
Не се изисква пряка статистическа програма. Статистическата информация по този дял се извлича според необходимостта от данни и показатели, събрани за останалите дялове от програмата.
Потребности на политиката и материали, подавани от Евростат
|
Дял от Договора |
Теми за работа на Евростат |
||||||||||||||
| ДЯЛ ХV ТРАНСЕВРОПЕЙСКИ МРЕЖИ |
|||||||||||||||
|
Основни теми за работа, необходими за тази област на политиката |
|
||||||||||||||
|
Други важни теми, които имат отношение |
|
||||||||||||||
ДЯЛ ХVI
Промишленост
Последици за статистиката
Статистическата работа в областта на промишлеността в широкия смисъл на думата (включително по-конкретно строителството, услугите, енергетиката и хранителната промишленост) ще бъдат насочени към подпомагане на политиките, определени въз основа на Договора от Амстердам и на различните срещи на най-високо ниво, проведени впоследствие (в частност, срещата на най-високо ниво в Лисабон от м. март 2000 г.) Тези нови дейности са планирани конкретно за областите на глобализацията, вътрешната и външна организация на дружествата (и по-общо производствената система), както и сътрудничеството между дружествата, духът на предприемчивост и ръководство, търсенето и най-накрая заетостта и човешките ресурси.
Първи приоритет ще бъде прилагането на различните регламенти относно статистиката за бизнеса. Особено ударение ще се поставя на качеството на резултатите.
За да се следват структурните промени в промишлеността, ще се провежда програма за развитие на бизнес-статистиката в тясно сътрудничество с националните статистически системи. Това ще обхваща пригаждането на съществуващите регламенти, както и подкрепа за основните европейски политики, в частност единния пазар, разширяването, икономическата и валутната политика, информационното общество, заетостта, както и подпомагане на структурните показатели, които са в основата на годишния доклад на Съюза.
Заедно с държавите-членки Евростат ще проучи възможностите за максимална рационализация на националните методи за събиране на данни, както и за координацията им с цел възможно най-голямо намаляване на затрудненията за предприятията, участващи в анкетите. Специални усилия ще бъдат положени за подобряване анализа на единния пазар, използвайки наличните статистически средства или такива, които предстои да бъдат разработени и в частност Продком (и подобни нови методи в областта на услугите).
Енергетика
В областта на статистиката за енергетиката, работата ще се състои в подобряването на качеството на енергийните баланси, особено в областта на потреблението, с цел да се отговори по-добре на изискванията, произтичащи от механизма за наблюдение емисиите на газове, водещи до парников ефект. Сегашната система ще бъде разширена, с цел по-добре да се отговори на въпросите за устойчивото развитие (енергийна ефективност, съчетано производство, възобновяеми източници) и ще се наблюдава ефективността на конкуренцията при либерализирани пазари и отражението ѝ върху потребителите и енергетиката.
Резюме
През петгодишния период работата ще напредва в следните области:
|
— |
подобряване на системата за разработване на структурна бизнесстатистика, основана на нуждите на политиката и със способност за бърза реакция на променящите се фактори, каквито са околната среда, политиките и потребителите, |
|
— |
стремеж за поддържане на необходимата инфраструктура, каквито са Бизнесрегистрите и Класификаторите, |
|
— |
съсредоточаване върху оценката на качеството и подобряване на събираните данни. |
Потребности на политиката и материали, подавани от Евростат
|
Дял от Договора |
Теми за работа на Евростат |
||||||||||
| ДЯЛ ХVI ПРОМИШЛЕНОСТ |
|||||||||||
|
Основни теми за работа, необходими за тази област на политиката |
|
||||||||||
|
Други важни теми, които имат отношение |
|
||||||||||
ДЯЛ ХVII
Икономическо и социално сближаване
Последици за статистиката
Един от ключовите елементи за изграждането на Европейския съюз е поправянето на социалните и регионалните дисбаланси. Това е, всъщност, основната цел на Структурните фондове. След реформата им през 1988 г., Комисията въведе интегрирана политика за социално и икономическо сближаване, в рамките на която регионалните статистики играят съществена роля в процеса на изпълнение на решенията: избираемостта на зоните съгласно регионалните цели се дефинира на основата на социално-икономически критерии, по отношение на определени прагове; финансовите средства, отпускани на държавите-членки, се определят обективно, на базата на статистически показатели. Освен това, оценката на отражението на политиките на Общността на регионално равнище и количественото изразяване на регионалните неравенства са възможни само при достъп до подробни статистики, основани на регионите.
Редовните доклади за оценка, съставяни от Комисията (Доклад за икономическото и социалното сближаване (7) относно социално-икономическите тенденции при регионите изискват значителен резерв от статистическа информация. Въпросите на градовете изискват особено внимание, тъй като вземащите политически решения все по-настоятелно изискват оценка на качеството на живот в градовете на Европа. Като основа за действията им в бъдеще, те изискват сравними данни за всички малки и големи градове в ЕС. Съобщенията, издадени от Комисията през 1997 г. („Към единен дневен ред за градовете в Европейския съюз“) и 1998 г. („Устойчиво развитие на градовете в Европейския съюз: рамка за действие“) подчерта конкретно тази необходимост от повече сравнима информация.
Съответно работата, която трябва да се извърши съгласно статистическата програма 2003—2007 г., в много голяма степен ще се определя от формата на регионалната политика на Общността в рамките на един разширен Европейски съюз и от започването на новия период на програмиране за Структурните фондове. Третият доклад за сближаването се очаква да бъде приет от Комисията в началото на 2004 г., а заключенията в него следва да бъдат изпълнявани (като подготовка на проекти за Регламенти) през остатъка от същата година. Изискваната информация ще включва прогнози за населението на регионално равнище и данни за демографията на регионите.
Географска информация
Голям брой отдели в Комисията използват системи за географска информация при изработването, прилагането и оценката на политиките, за които отговарят. Тази тенденция ще става все по-явна през следващите няколко години, с напредването на технологиите и по-широкия достъп до данните. Инициативите във връзка с инфраструктурата на пространствените данни за Европа ще доведат до нови предизвикателства в тази област. Евростат, който управлява справочната база данни на Комисията, трябва да посрещне тези предизвикателства.
Резюме
През петгодишния период работата ще напредва в следните области:
|
— |
прилагане на статистическите показатели, изисквани за следващата фаза на структурните фондове, |
|
— |
предоставяне на необходими данни за доклада за сближаването и подкрепа на предложенията на Комисията за структурните фондове през 2006 г., |
|
— |
по-нататъшно интегриране на използването на системите за географска информация за управление на политиките. |
Потребности на политиката и материали, подавани от Евростат
|
Дял от Договора |
Теми за работа на Евростат |
||||||||||||||
| ДЯЛ ХVII ИКОНОМИЧЕСКО И СОЦИАЛНО СБЛИЖАВАНЕ |
|||||||||||||||
|
Основни теми за работа, необходими за тази област на политиката |
|
||||||||||||||
|
Други важни теми, които имат отношение |
|
||||||||||||||
ДЯЛ ХVIII
Изследване и развитие на технологиите
Статистика за науката и технологиите и иновациите
Последици за статистиката
Общата цел на политиката на Общността по ИРТ (изследване и развитие на технологиите) е да се укрепи научната и технологичната база на европейската икономика и да се подобри конкурентоспособността ѝ на международно равнище. На срещата в Лисабон през 2000 г., Европейският съвет определи ясна стратегическа цел за Европа за следващото десетилетие. Измерването на хармонизираните входни и изходни данни и социално-икономическите последици от икономиката, основана на знанията, ще продължи да бъде от най-приоритетно значение за темите на изследванията в Европа, както ясно се вижда от дебата по европейското научно пространство.
Всички по-нови политики в областта на изследователската и развойна дейност и на иновациите изискват навременни и хармонизирани данни, събирането на които трябва да бъде договорено между държавите-членки и координирано от Евростат. Ежегодните актуализации на показателите и за двете инициативи ще изискват по-чести анкети в държавите-членки, както и подобрения на качеството. Трябва да се развие способност за изработване статистика за човешките ресурси в областта на науката и технологиите, както и такава по пол, за да се предоставят необходимите данни на лицата, вземащи политически решения за оценка на ефективността на съответните политики на Общността.
Резюме
През следващите пет години основните усилия ще бъдат насочени към:
|
— |
подобряване качеството на съществуващите показатели и продължаване концептуалната работа, водеща до изготвяне и по-нататъшно развитие на нови показатели, за сравнение на националните политики по наука и иновации и в частност, за измерване на човешките ресурси и тяхната мобилност при изследователската и развойната дейност, |
|
— |
разработване на допълнителна статистика за ИРТ и иновациите в контекста на Европейското научно пространство и, в частност, за разработване на теоретична рамка за по-често изработване на статистика на ИРТ и иновациите, |
|
— |
разработване на обща рамка за измервания в обществото на знанията, |
|
— |
измерване на технологичните тенденции с хармонизирана статистика за патентите, |
|
— |
приобщаване на страните-кандидатки към общата рамка на развитието на хармонизирани и сравними статистики за ИРТ и иновациите. |
Изследвания в областта на статистиката
Последици за статистиката
Като част от политиката си в областта на изследователската и развойна дейност, Общността насърчава изследователски дейности, които подпомагат нейната собствена политика. В различни рамкови програми (включително проектите на документите за Шестата рамкова програма) официалните статистики са определени като област, за която ще започнат изследователската и развойна дейност на равнище Общност.
Нарастващото използване на статистики за вземането на политически решения в края на 90-те години доведе до търсене на по-прецизни и сравними статистики, в частност за краткосрочните показатели, за наблюдение еволюцията на Единния европейски пазар и Паричния съюз. Предвижданото разширяване на Европейския съюз подчертава потребността от бърз достъп до такава информация.
Успоредно с това, технологиите дават нови възможности за събиране на данни и разпространение на статистики. В същото време участниците в анкетите (предприятия и лица) се оплакват от затрудненията при даването на отговор и искат те да бъдат облекчени чрез повече автоматизация и по-добро използване на наличната информация. Изследователската и развойна дейност в статистиката има важно европейско измерение, тъй като статистическите материали са международни по същество, понеже само малцина от държавите-членки са в състояние да ги изготвят самостоятелно. В съчетание с все по-големия акцент върху анализа на разходите и ползите от изработваните материали, това предполага нови изисквания за изготвянето на европейските статистики. Официалните европейски статистици следователно трябва да преразгледат процедурите, използвани днес за събиране и съставяне на статистика за все по-голям кръг явления.
Тези изисквания подчертават важността на използването на наличните източници на данни за изработване на статистически материали за по-задълбочен статистически анализ. Това предполага, че трябва да бъдат развити методи и средства, които позволяват комбинирано използване на данните (например от административни данни и извадкови проучвания, или инфрагодишна статистика и структурна статистика).
Резюме
През следващите пет години усилията ще бъдат съсредоточени върху:
|
— |
разработването на нови средства и методи за официалната статистика, |
|
— |
по-добра концептуализация и развитие на статистиките за измерване на новопоявяващи се социално-икономически явления, |
|
— |
трансфер на технологии и ноу-хау в рамките на Европейската статистическа система, |
|
— |
подобряване на качеството на производствения процес и резултатите на статистиката. |
Потребности на политиката и материали, подавани от Евростат
|
Дял от Договора |
Теми за работа на Евростат |
||||
| ДЯЛ ХVIII ИЗСЛЕДВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ТЕХНОЛОГИИТЕ |
|||||
|
Основни теми за работа, необходими за тази област на политиката |
|
||||
|
Други важни теми, които имат отношение |
|
||||
ДЯЛ ХIХ
Околна среда
Последици за статистиката
Основната цел на статистиката за околната среда е да служи като ефективно средство за прилагане и оценка на политиката на Европейския съюз в областта на околната среда. Основните екологични приоритети са обхванати в Шестата програма за действие по околната среда, стратегията за устойчиво развитие и Кардифската стратегия за интегриране на въпросите на околната среда в другите секторни политики.
Предложението на Европейската комисия за шестата програма за действия по околната среда „Околна среда 2010: Нашето бъдеще, нашият избор“ посочва приоритетните области за статистиката в областта на околната среда. Новата програма изяснява четири основни приоритетни области: промени в климата, природа и биологично разнообразие, околна среда, здраве и качество на живота, природни ресурси и отпадъци. Тя подчертава необходимостта от продължаване на процеса за интегриране на мерките за околната среда във всички имащи връзка области на политиката и да осигури по-добра и по-достъпна информация за околната среда за гражданите. Ще трябва също да се формира и нагласа към земеползването, която да е по-пряко да е съобразена с опазването на околната среда.
Европейският съвет в Гьотеборг през м. юни 2001 г. прие стратегия на ЕС за устойчиво развитие. Стратегията се съсредоточава върху четири теми (промените в климата, транспорт, здраве и природни ресурси) и ще бъде наблюдавана на ежегодна основа. Стратегията до голяма степен ще повлияе на статистиката, свързана с околната среда, но аспектите на устойчивостта ще се отразят също и на социалната и икономическата статистика. За да се измери напредъкът, устойчивото развитие ще бъде включено в списъка на структурните показатели за синтетичния доклад и ще се представя ежегодно на пролетния Европейски съвет, започвайки от 2002 г.
Съветът от Гьотеборг призова също за стратегия относно външните измерения на устойчивото развитие и на Световната среща на най-високо равнище на ООН по устойчивото развитие се очаква да бъде приет всеобхватен дневен ред за него.
Екологичната част на статистическата програма, програмата за действие и стратегията за устойчиво развитие предполагат, че сегашните области на работа трябва да продължат, но че те ще трябва да бъдат продължени и адаптирани. Основната насоченост на статистическата програма ще продължи да бъде върху статистика, тясно свързана със социално-икономическата статистика, като отражението на човешките дейности върху околната среда и реакциите от представителите на обществото. Способността на статистиката да описва взаимодействието между социалното, икономическото и екологичното развитие ще изисква по-нататъшна работа. Програмата е създадена, за да отговори на потребностите от статистика, като заедно с информацията от Европейската агенция по околната среда, областите на работа ще продължат да се допълват взаимно.
Фактор от възлово значение за устойчивото развитие е интегрирането на екологичните аспекти в другите политики, но сериозен напредък е постигнат само в три от девет сектора (Транспорт, земеделие и енергетика). За да служи като средство на такива интегрирани политики, работата по пълното хармонизиране на екологичния компонент на статистиката на Общността със съответната социално-икономическа статистика ще продължи. През последните години бе отбелязан съществен напредък в съставянето на някои видове свързана статистика. В други области на политиката ще бъде важно да се предприемат съответни действия. Голямо значение трябва да се отделя също на показателите за био-разнообразието, използването/разхода на ресурсите и токсичните химикали и техните последици за човешкото здраве. Статистиката по земеползването се подобрява чрез включване на статистика за подобряването на земите. Статистиката по рибното стопанство ще бъде от важно значение, за да се покаже развитието на този ограничен ресурс (иж дял II). Обобщените показатели, с използване на производствена или търговска статистика, както и други източници, могат да допринесат за описанието на зависимостта на обществото от химикали. Трябва също да се добави и екологичен компонент, за да се отразят насоките на потреблението и евентуалните последици за здравето от замърсяването и използването на химикали.
Прилагането на Регламента за статистиката за отпадъците ще бъде съществена задача. Нови видове политика, свързващи отпадъците с управлението на ресурсите, също ще изискват статистически действия за последователно описание на потоците от материали, използването на ресурсите, отпадъците, повторното им използване и екологичната ефективност. Прилагането на Рамковата директива за водата ще изисква статистическа подкрепа и по-добро хармонизиране със статистиките за водите. От съществено значение е наличието на по-добра законова основа за тези статистики. Статистическата подкрепа за прилагането на директивата за ИУПЗ (интегрирано управление и предотвратяване на замърсяването) ще бъде от важно значение за осигуряване на сравнимост на статистиката за фирмите. Съществена задача ще бъде и прегледът на задълженията за участие в анкетите и координацията на отчитането на статистиката и участието.
Бяха разработени също така и екологични баланси, свързани с националните баланси. Тези сметки представляват основа за екологичния анализ и разработването на по-обхватни модели за взаимодействието между икономиката и околната среда. Те ще бъдат допълнително адаптирани и разширени, за да служат като съществено статистическо средство за анализ на устойчивото развитие.
Резюме
Основните усилия през следващите пет години ще бъдат да се:
|
— |
подобри основната екологична статистика, основно за отпадъците, водите и разходите за околната среда, с насоченост към статистика, необходима за екологичните показатели и за въвеждане на необходимото законодателство за такива видове статистика, |
|
— |
съставят лесно разбираеми показатели за околна среда и устойчивост, в сътрудничество с другите служби на Комисията и Европейската агенция по околната среда, |
|
— |
продължи работата за обособяване на екологичен компонент за социално-икономическата статистика, с цел да се отговори на нуждите, отнасящи се до показателите за интегриране на съображенията за опазване на околната среда в другите политики, |
|
— |
продължи работата за добавяне на екологичен елемент към националните баланси, чрез редовно съставяне на набор от екологични баланси и за адаптирането им към приоритетните въпроси на устойчивостта, |
|
— |
участва в прегледа на задълженията за отчитане и да се продължи тясното сътрудничество с Европейската агенция по околната среда, с координиране на действията и като се направи взаимно допълващо се събиране на данни от двете институции, |
|
— |
засили събирането и анализа на данни относно глобалното устойчиво развитие. |
Потребности на политиката и материали, подавани от Евростат
|
Дял от Договора |
Теми за работа на Евростат |
||||||||||||||||||||||||
| ДЯЛ ХIХ ОКОЛНА СРЕДА |
|||||||||||||||||||||||||
|
Основни теми за работа, необходими за тази област на политиката |
|
||||||||||||||||||||||||
|
Други важни теми, които имат отношение |
|
||||||||||||||||||||||||
ДЯЛ ХХ
Сътрудничество за развитие (и други външни дейности)
Последици за статистиката
Общата цел е да бъдат подпомогнати политиките във външните отношения на ЕС, като се предостави подходяща и фокусирана статистическа техническа помощ, с оглед да се засили статистическият капацитет в държавите, получаващи помощ от ЕС. Бъдещата стратегия, обаче, отчита необходимостта от адаптиране в отговор на променящия се контекст на политиката на ЕС.
Отразяване на политиката на ЕС в дейностите по статистическо сътрудничество
Най-значимата промяна в политиката по отношение помощта за развитие от ЕС е засилената и изрична нейна насоченост към намаляване на бедността, особено в страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския регион. Следователно статистическото сътрудничество все повече ще бъде насочено към засилване измерванията и наблюдението на бедността; това ще предполага засилване на дейностите, най-вече в областта на социалната статистика. Също така, техническа помощ и съвети ще бъдат предоставяни на ГД Развитие, ГД Външни отношения и Europeaid в областта на измерването на отражението на програмите на ЕС за развитие върху бедността.
Регионалната интеграция ще продължи да бъде акцент на програмата, отразявайки активизиращите се действия между самите страни за засилване на регионалните им структури. Областите за подпомагане ще включват многостранно наблюдение, подобряване на националните сметки, ценови статистики, селскостопански статистики, външна търговия, бизнесстатистика и обучение по статистика.
С 12-те страни-партньори от Средиземноморието, институционалното и междуинституционалното укрепване на националните статистически системи ще продължи да бъде централната цел. Статистическата хармонизация, събирането на и подобряването достъпа до данните за потребителите ще се подпомага, с цел да се осигури солидна основа за вземане на политически решения и добро управление. Освен социално-икономическата статистика, приоритетни области са миграцията, туризма и околната среда.
Статистическото сътрудничество между ЕС и страните от ОНД е насочено към подпомагане и наблюдение на икономическото сътрудничество и процеса на реформи, както и насърчаването на пазарна икономика. Основните изисквания са във връзка с икономическата и външнотърговската статистика.
Евростат ще продължи и засили усилията си за подобряване на координацията между донорите (т.е. двустранните и многостранните донори). Също така, Евростат ще подкрепи работата, по-специално в контекста на ОИСР/КПР, ООН и Световната банка, за оценка на отражението на сътрудничеството за развитие за постигане „целите за развитие на хилядолетието“, приети на Срещата на хилядолетието на ООН през 2000 г. Като такъв, той ще играе активна роля в инициативата ПАРИЖ 21 и на Балканите. В частност, дейностите по техническото сътрудничество ще подчертаят важността на ориентацията към потребителите и важността на многогодишното програмиране.
Ще бъде предприета новаторска работа с цел разработване на подходи и методи за измерване и наблюдение на човешките права и доброто управление.
Резюме
През петгодишния период работата ще бъде концентрирана върху:
|
— |
предоставяне на статистическа техническа помощ с цел укрепване статистическия капацитет в страните, получаващи помощ от ЕС, |
|
— |
по-тясна насоченост към по-добро измерване и наблюдение на бедността, |
|
— |
разработване на подходи и методи за измерване и наблюдение на човешките права и доброто управление. |
Потребности на политиката и материали, подавани от Евростат
|
Дял от Договора |
Теми за работа на Евростат |
||
| ДЯЛ ХХ СЪТРУДНИЧЕСТВО ЗА РАЗВИТИЕ |
|||
|
Основни теми за работа, необходими за тази област на политиката |
|
||
(1) ОВ L 112, 29.4.1997 г., стр. 56.
(2) Съобщение от Комисията до Съвета и Европейския парламент по въпросите на политиката на Общността по въпросите на имиграцията, 22 ноември 2000 г. (СОМ (2000) 757 final).
(3) Съобщение от Комисията до Съвета и Европейския парламент „Към обща процедура по предоставяне на убежище и за единен статут, валиден в целия Съюз, на лицата, на които е предоставено убежище“22 ноември 2000 г. (СОМ (2000) 755 final).
(4) ОВ L 257, 27.10.1995 г., стр. 1.
(5) ОВ L 310, 30.11.1996 г., стр. 1, Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 359/2002 (ОВ L 58, 28.2.2002 г., стр. 1).
(6) Съобщение на Общността относно стратегията в областта на здравеопазването на Европейската общност и предложение за Решение на Европейския парламент и на Съвета за приемане на Програма за действие на Общността в областта на общественото здраве (2001—2006 г.) – СОМ (2000)285, final, от 16 май 2000 г.
(7) Виж „Единство, солидарност, разноликост на Европа, нейните народи и територия“; Втори доклад за икономическото и социалното сближаване, Европейска комисия, януари 2001 г.
ПРИЛОЖЕНИЕ II
Петгодишна статистическа програма 2003—2007 г.: Теми за работа на Евростат
|
Раздел (поддейност) |
Тема(мярка) |
||||||||||||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||||||||||
|
III. |
|||||||||||||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||||||||||