09/ 02

BG

Официален вестник на Европейския съюз

59

32002D2235

L 341/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ № 2235/2002/EО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 3 декември 2002 година

за приемане на програма на Общността за подобряване работата на данъчните системи във вътрешния пазар (програма „Фискалис“ 2003—2007 г.)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 95 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (3),

като имат предвид, че:

(1)

Ефективното, унифицирано и резултатно прилагане на правото на Общността във вътрешния пазар е съществено за функционирането на данъчните системи, по-специално за защитата на националните и общностните финансови интереси чрез борба с укриването и заобикалянето на данъци, избягването на нарушения на конкуренцията и намаляването на тежестта върху администрациите и данъкоплатците. Постигането на това ефективно, унифицирано и резултатно прилагане е дело на Общността в партньорство с държавите-членки.

(2)

Решение № 888/98/EО на Европейския парламент и на Съвета от 30 март 1998 г. относно създаване на програма за действие на Общността за подобряване системите във вътрешния пазар за косвено данъчно облагане (програма „Фискалис“) (4) значително допринесе за постигането на тези глобални цели в периода от 1998 г. до 2002 г. Поради това се счита за желателно продължаването на програмата „Фискалис“ за следващ период от пет години.

(3)

Резултатното, ефективно и широкообхватно сътрудничество между настоящите и бъдещите държави-членки и между тях и Комисията е важно за функционирането на данъчните системи във вътрешния пазар.

(4)

Придобитият от Общността опит от програмата „Фискалис“ показа, че обмени, семинари и многостранни проверки биха могли да постигнат целите на програмата, като събират служители от различни национални администрации в техните професионални дейности. Поради това тези дейности следва да бъдат продължени, но да бъдат разширени, така че да покриват подоходните данъци, данъците върху капитала и върху застрахователните премии.

(5)

Изграждането и функционирането на инфраструктура за комуникации и обмен на информация има съществена роля в укрепването на данъчните системи в рамките на Общността. По-специално Системата за обмен на информация по ДДС (VIES), посочена в Регламент (ЕИО) № 218/92 на Съвета от 27 януари 1992 г. относно административното сътрудничество в областта на косвеното данъчно облагане (ДДС) (5) показа значението на информационните технологии за защитата на приходите при едновременното минимизиране на административните тежести.

(6)

С оглед да се осигури унифицирано прилагане на правото на Общността е важно служителите, отговарящи за данъчното облагане, да имат висок общ стандарт за познаване на правото на Общността и неговото прилагане в настоящите и бъдещите държави-членки. Такъв стандарт може да бъде постигнат само чрез ефективно първоначално и последващо обучение, предоставяно от настоящите и бъдещи държави-членки. За координирането и насърчаването на такова обучение е от полза допълнително действие на Общността

(7)

Придобитият опит от програмата „Фискалис“ показа, че координираното разработване и прилагане на обща програма за обучение би могло да постигне целите на тази програма, по-специално чрез постигане на висок общ стандарт на познаване на правото на Общността.

(8)

Наличието на удовлетворителен стандарт за езикова компетентност от страна на данъчните служители се оказа съществен за улесняване на сътрудничеството. Поради това страните участнички следва да осигурят на техните служители необходимото езиково обучение.

(9)

Въпреки, че първостепенната отговорност за постигане на тези цели пада върху страните участнички, е необходимо допълнително действие на Общността за координирането на такива дейности, както и за предоставянето на инфраструктура и необходимите стимули. Доколкото всички цели на мерките, установени в това решение, не могат да бъдат постигнати по удовлетворителен начин от страните участнички и поради това могат, по причина на обхвата и въздействието на действието, да бъдат постигнати по-добре на общностно равнище, Общността може да приема мерки в съответствие с принципа за субсидиарност, изложен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, изложен в същия член, настоящото решение не надхвърля необходимото, за постигането на целите.

(10)

Настоящото решение установява финансова рамка за целия период на програмата, която създава основната референтна рамка по смисъла на точка 33 от Междуинституционалното споразумение от 6 май 1999 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и подобряването на бюджетната процедура (6), за бюджетния орган по време на годишната бюджетна процедура.

(11)

Мерките, необходими за изпълнението на настоящото решение, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/EО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (7),

ПРИЕХА НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

ГЛАВА I

ОБХВАТ И ЦЕЛИ

Член 1

Програма „Фискалис“

1.   С настоящото се създава многогодишна програма за действие на Общността („Фискалис“ 2003—2007 г.), наричана по-нататък „програмата“, за периода от 1 януари 2003 г. до 31 декември 2007 г. за подобряване функционирането на данъчните системи във вътрешния пазар.

2.   Дейностите на програмата се състоят от:

a)

системи за комуникации и обмен на информация;

б)

многостранни проверки, включващи държави-членки и тези страни кандидатки, които имат двустранни или многостранни споразумения или една с друга или с държави-членки, разрешаващи такава дейност;

в)

семинари;

г)

обмени;

д)

дейности по обучение;

е)

всякакви други работни срещи, посещения или подобни дейности в контекста на целите на програмата, заявени в член 3, като се решава за всеки отделен случай в съответствие с процедурата, посочена в член 14, параграф 2.

Член 2

Дефиниции

За целите на настоящото решение:

а)

„данъчно облагане“ означава следните данъци, прилагани в страните участнички:

i)

данък върху добавената стойност;

ii)

акцизи върху алкохол, тютюневи продукти и минерални масла;

iii)

данъци върху дохода и върху капитала, дефинирани в член 1, параграф 2 от Директива 77/799/EИО на Съвета от 19 декември 1977 г. относно взаимопомощта между компетентните органи на държавите-членки в областта на прякото данъчно облагане (8);

iv)

данъци върху застрахователните премии, дефинирани в член 3 от Директива 76/308/EИО на Съвета от 15 март 1976 г. относно взаимопомощта при събиране на вземания от определени налози, мита, данъци и други мерки (9);

б)

„администрация“ означава публичните органи в страните участнички, отговарящи за администрирането на данъците;

в)

„страни участнички“ означава държавите-членки и страните, посочени в член 4, които ефективно участват в програмата;

г)

„служител“ означава служител на администрацията;

д)

„обмен“ означава работно посещение на служител на администрация в друга страна участничка, организирано по програмата;

е)

„многостранна проверка“ означава координирана проверка върху данъчното задължение на едно или повече данъчно задължени свързани лица, която се организира от няколко страни участнички и е в общ или взаимно допълващ се интерес.

Член 3

Цели

1.   Глобалната цел на програмата е да подобри правилното функциониране на данъчните системи във вътрешния пазар чрез засилване на сътрудничеството между страните участнички, техните администрации и служители.

2.   Конкретните цели на програмата са:

а)

за данъка върху добавената стойност и акциза:

i)

да направи възможно за служителите да постигнат висок общ стандарт на познаване на правото на Общността и неговото прилагане в държавите-членки;

ii)

да осигури резултатното, ефективно и широкообхватно сътрудничество между държавите-членки;

iii)

да осигури продължаване подобряването на административните процедури, като се вземат предвид нуждите на администрациите и данъкоплатците, чрез разработването и разпространяването на добра административна практика;

б)

за прякото данъчно облагане:

 

да осигури подкрепа за обмен на информация в областта на взаимната помощ и да повиши степента на познаване на правото на Общността, приложимо в областта на прякото данъчно облагане;

в)

за данъците върху застрахователните премии:

 

да подобри сътрудничеството между държавите-членки като осигурява по-добро прилагане на съществуващите правила;

г)

за страните кандидатки:

 

да изпълни специфичните нужди на страните кандидатки, така че да предприемат необходимите мерки за присъединяване в областта на данъчното законодателство и административния капацитет.

3.   Планът за действие към програмата се разработва годишно в съответствие с процедурата, посочена в член 14, параграф 2.

Член 4

Участие на страни кандидатки

Програмата е отворена за участие на:

a)

асоциираните страни от Централна и Източна Европа в съответствие с условията, установени в европейските споразумения, в допълнителните протоколи към тях, и в решенията на съответните Съвети по асоцииране;

б)

Кипър, Малта и Турция на базата на двустранни споразумения в тази област, сключени с тези страни.

ГЛАВА II

ДЕЙНОСТИ ПО ПРОГРАМАТА

Член 5

Системи за комуникации и обмен на информация

1.   Комисията и страните участнички осигуряват функционирането на следните системи за комуникации и обмен на информация, доколкото тяхното функциониране е необходимо съгласно законодателството на Общността:

а)

общата мрежа за комуникации/Общия системен интерфейс (CCN/CSI) до степента, необходима за подпомагане функционирането на другите системи, посочени в този параграф;

б)

системата за обмен на информация по ДДС (VIES) и нейните системи за съобщения;

в)

системата за регистриране движението на акцизни стоки;

г)

предупредителната система за акциза;

д)

системата за таблиците с акцизите;

е)

всякакви други нови системи за комуникации и обмен на информация с предназначение, което е в съответствие с процедурата, посочена в член 14, параграф 2, когато законодателството на Общността изисква да бъдат въведени.

2.   Общностните компоненти на системите за комуникации и обмен на информация са хардуер, софтуер и мрежови връзки и са общи за всички страни участнички, така че да осигуряват взаимовръзката и свързаното функциониране на системите, независимо от това дали са инсталирани в помещенията на Комисията (или определен подизпълнител) или в помещенията на страните участнички (или определен подизпълнител). Комисията сключва необходимите договори от името на Общността за осигуряване на оперативната същност на тези компоненти.

3.   Компонентите на системите за комуникации и обмен на информация които не са на общностно ниво, се състоят от националните бази данни, формиращи част от тези системи, мрежовите връзки между Общността и компонентите, които не са на ниво общността, и такъв софтуер и хардуер, които всяка страна участничка счита за подходящ за пълното функциониране на тези системи в нейната администрация. Страните участнички осигуряват функционирането на компонентите, които не са на ниво Общността, и осигуряват свързаното функциониране на тези компоненти с компонентите на Общността.

4.   Комисията координира в сътрудничество със страните участнички тези аспекти на изграждането и функционирането на елементите на системите и инфраструктурата, посочени в параграф 1, които са общностни, както и тези, които не са на общностно ниво.

Член 6

Многостранни проверки

Страните участнички избират от многостранните проверки, организирани от тях, тези проверки, чиито разходи следва да се поемат от Общността в съответствие с член 11. При всички мероприятия такива проверки включват проверка на данъчното задължение по отношение на данъка върху добавената стойност и/или акциза.

Страните участнички изпращат на Комисията годишни доклади и оценки относно такива проверки.

Член 7

Семинари

Комисията и страните участнички организират заедно семинари, които се посещават от служители от администрациите, представители на Комисията и, ако е уместно, други експерти.

Член 8

Обмен на служители

1.   Комисията и страните участнички организират обмени на служители. Продължителността на обмените не може да надвишава един месец. Всеки обмен е насочен към конкретна професионална дейност, подготвя се в удовлетворителна степен и след това се оценява от засегнатите служители и администрации. При условие, че изложи мотивите си за това, приемащата администрация може да ограничи броя на участниците в обмена, ако обемът на получените кандидатури възпрепятства подготовката ѝ и правилното протичане на обмена.

2.   Страните участнички предприемат необходимите стъпки, за да направят възможно за служителите по обмена да вземат ефективно участие в дейностите на приемащата администрация. За тази цел такива служители се упълномощават да изпълняват задачите, свързани със задълженията, които са им поверени от приемащата администрация, в съответствие с нейната правна система.

3.   Неслужебното задължение на служителя по обмена при изпълнението на неговите задължения се третира по същия начин, както задължението на служителите на приемащата страна. Служителите по обмена са задължени от същите правила за професионална тайна, както националните служители.

4.   Страните участнички могат да ограничават обхвата на тези обмени до служители, отговарящи за данъка върху добавената стойност и/или акциза.

Член 9

Дейности по обучение

1.   С оглед да се насърчава структурираното сътрудничество между националните органи за обучение и служителите, отговарящи в администрациите за обучението в областта на данъчното облагане, страните участнички в сътрудничество с Комисията:

a)

развиват съществуващи програми за обучение и, когато е необходимо, съставят нови програми, за да осигурят обща основа на обучението за служители, така че да направят възможно за тях да придобиват необходимите общи професионални умения и знания;

б)

когато е уместно, откриват курсовете за обучение в областта на данъчното облагане, осигурявани от всяка страна участничка за нейните служители, за служители от всички страни участнички;

в)

разработват необходимите общи инструменти за обучение в областта на данъчното облагане.

2.   Също така страните участнички осигуряват първоначално и продължаващо обучение за техните служители, необходимо за придобиване на общи професионални умения и знания в съответствие с общите програми за обучение и езиково обучение, необходимо за тези служители да достигнат удовлетворителен стандарт на езикова компетентност.

ГЛАВА III

ФИНАНСОВИ РАЗПОРЕДБИ

Член 10

Финансова рамка

С настоящото финансовата рамка за прилагането на програмата за периода от 1 януари 2003 г. до 31 декември 2007 г. се определя на 44 милиона EUR. Годишното отпускане на суми се разрешава от бюджетния орган в рамките на финансовата перспектива.

Член 11

Разходи

1.   Необходимите разходи за прилагането на програмата се разпределят между Общността и страните участнички в съответствие с параграфи 2, 3, 4 и 5.

2.   Общността поема следните разходи:

a)

разходите за разработване, покупка, инсталиране, поддръжка и ежедневно функциониране на компонентите на Общността на системите за комуникации и обмен на информация, описани в член 5;

б)

разходите за пътуването и режийните разноски, свързани с многостранни проверки, семинари, обмени на служители и дейности по обучение;

в)

разходите, свързани с организацията на семинари и разработването на инструменти за обучение;

г)

разходите за оценъчни проучвания, извършвани от трети страни за въздействието на програмата, като се гарантира поверителността на данните;

д)

разходите за другите дейности, посочени в член 1, параграф 2, буква е).

3.   Комисията определя, в съответствие с Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (10), правилата относно плащането на разходите и ги съобщава на страните участнички.

4.   Комисията приема всички необходими мерки за бюджетния мениджмънт на програмата в съответствие с процедурата, посочена в член 14, параграф 2.

5.   Страните участнички поемат следните разходи:

a)

разходите за разработване, покупка, инсталиране, поддръжка и ежедневно функциониране на компонентите, които не са на ниво Общността, на системите за комуникации и обмен на информация, описани в член 5;

б)

разходите, свързани с първоначалното и продължаващото обучение, включително езиковото обучение, на техните служители.

Член 12

Финансов контрол

Решенията на Общността относно финансиране и всякакви споразумения или договори в резултат на настоящото решение са обект на финансов контрол в съответствие с правото на Общността в областта на финансовия и бюджетния контрол.

ГЛАВА IV

ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ

Член 13

Прилагане

Необходимите мерки за прилагането на член 1, параграф 2, буква е), член 3, параграф 3, член 5, параграф 1, буква е) и член 11, параграф 4 се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 14, параграф 2.

Член 14

Процедура на комитета

1.   Комисията се подпомага от комитет, наричан „Комитет по програма „Фискалис“.“

2.   При позоваването на този параграф се прилагат членове 4 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Периодът, установен в член 4, параграф 3 от Решение 1999/468/EО се определя на три месеца.

3.   Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 15

Допълнителни действия и оценка

1.   Всяка година Комисията предоставя на комитета, посочен в член 14, параграф 1, доклад за допълнителните действия, излагащ напредъка на всички дейности на програмата по отношение на прилагането и резултатите във връзка с годишния план за действие. Този доклад се препраща и на Европейския парламент.

Администрациите изпращат на Комисията всяка информация, необходима за възможно най-ефективното съставяне на докладите за допълнителните действия.

2.   Средносрочните и окончателните оценки на програмата се извършват под ръководството на Комисията като се използват докладите за допълнителните действия и докладите, съставени от страните участнички. Ефективността на програмата и резултатите от нея се оценяват по отношение на целите, изложени в член 3. Оценяването се извършва като се използват докладите, посочени в параграф 3, както следва:

—

средносрочната оценка прави преглед на първоначалните резултати и влияние на дейностите на програмата. Тя оценява също така използването на финансирането и напредъка по допълнителните дейности и прилагането,

—

окончателната оценка оценява ефективността и резултатността на дейностите на програмата.

3.   Страните участнички изпращат на Комисията:

a)

до 31 март 2005 г. доклад за средносрочна оценка на ефективността и резултатността на програмата;

б)

до 31 март 2008 г. доклад за окончателна оценка на ефективността и резултатността на програмата.

4.   Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета:

a)

до 30 юни 2005 г. доклад за средносрочна оценка на ефективността и резултатността на програмата и уведомление за желанието за продължаване на програмата, придружено, когато е уместно, от подходящо предложение;

б)

до 30 юни 2008 г. доклад за окончателна оценка на ефективността и резултатността на програмата.

Докладите, посочени в букви a) и б), се изпращат също и на Икономическия и социален комитет и на Комитета на регионите за сведение.

5.   Докладите за оценка, посочени в параграф 4, се базират основно на докладите, посочени в параграф 3, и на докладите за допълнителните действия, посочени в параграф 1.

Член 16

Влизане в сила

Настоящото решение влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Решението се прилага от 1 януари 2003 г.

Член 17

Адресати

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 3 декември 2002 година.

За Европейския парламент

Председател

P. COX

За Съвета

Председател

T. PEDERSEN

(1)  ОВ C 103 E, 30.4.2002 г., стр. 361.

(2)  ОВ C 241, 7.10.2002 г., стр. 81.

(3)  Становище на Европейския парламент от 13 юни 2002 г. (все още непубликувано в Официален вестник), Обща позиция на Съвета от 26 юли 2002 г. (ОВ C 228 E, 25.9.2002 г., стр. 34) и Решение на Европейския парламент от 24 октомври 2002 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(4)  ОВ L 126, 28.4.1998 г., стр. 1.

(5)  ОВ L 24, 1.2.1992 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 792/2002 (ОВ L 128, 15.5.2002 г., стр. 1).

(6)  ОВ C 172, 18.6.1999 г., стр. 1.

(7)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(8)  ОВ L 336, 27.12.1977 г., стр. 15. Директива, последно изменена с Договора за присъединяване от 1994 г.

(9)  ОВ L 73, 19.3.1976 г., стр. 18. Директива, последно изменена с Директива 2001/44/ЕО (ОВ L 175, 28.6.2001 г., стр. 17).

(10)  ОВ L 248, 16.9.2002 г., стр. 1.