06/ 04

BG

Официален вестник на Европейския съюз

145

L 344/13

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Директива 97/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 януари 1997 г. относно трансграничните кредитни преводи (5) целеше да усъвършенства обслужването на трансграничните кредитни преводи и особено тяхната ефективност. Целта е да се даде възможност на отделните потребители и малките и средни предприятия да извършват кредитни преводи бързо, сигурно и евтино от една част на Общността в друга. Кредитните преводи и трансграничните плащания като цяло все още са изключително скъпи в сравнение с вътрешните плащания. Данните от проучване, проведено от Комисията, публикувани на 20 септември 2001 г., ясно сочат, че относно банковите разходи по паричните преводи информация за потребителите или липсва, или тя е недостатъчна и че разходите по трансграничните кредитни преводи почти не са се променили от 1993 г., когато също е било проведено подобно проучване.

(2)

Докладът на Комисията пред Европейския парламент и Съвета от 31 януари 2000 г. относно плащанията „на дребно“ на вътрешния пазар заедно с Решенията на Европейския парламент от 26 октомври 2000 г. и от 4 юли 2001 г. относно Съобщение на Комисията за средствата за подпомагане на участниците в икономическия процес при преминаване към еурото, и докладите на Европейската централна банка от септември 1999 г. и септември 2000 г. за подобряване обслужването на трансграничните плащания, подчертават спешната необходимост от ефективни промени в тази област.

(3)

Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Икономическия и социален комитет, Комитета на регионите и Европейската централна банка от 3 април 2001 г. относно подготовката за въвеждане на еуробанкноти и монети гласи, че Комисията ще обсъди използването на всички инструменти, които има на свое разположение, и ще предприеме всички необходими мерки за уеднаквяване на разходите по трансграничните сделки с тези по вътрешните, като по този начин идеята за еурозоната като „област на вътрешни плащания“ се превърне в нещо реално и прозрачно ясно за гражданите.

(4)

В сравнение с целта, която бе препотвърдена при въвеждането на безналичното еуро, а именно, да се постигне, ако не единна, то поне подобна тарифна структура за еурото, не са постигнати значителни резултати по отношение намаляването на разходите за трансграничните плащания в сравнение с вътрешните плащания.

(5)

Обемът на трансграничните плащания непрекъснато нараства със завършване изграждането на вътрешния пазар. В тази зона без граници плащанията се облекчиха още повече с въвеждането на еурото.

(6)

Фактът, че равнището на разходите за трансгранични плащания се запазва по-високо от равнището на разходите за вътрешни плащания, затруднява външната търговия и по тази причина се явява пречка за правилното функциониране на вътрешния пазар. Много вероятно е това да засегне и доверието в еурото. Ето защо, за да се улесни функционирането на вътрешния пазар, е необходимо разходите за трансгранични плащания в еуро да са същите като разходите за плащания в еуро в държава-членка, което би укрепило доверието в еурото.

(7)

За трансграничните електронни платежни операции също трябва да бъде приложен принципът на единното тарифиране, като се вземат предвид адаптационните периоди и допълнителната натовареност на институциите, свързана с преминаването към еурото от 1 юли 2002 г. За да могат да се внедрят нужната инфраструктура и условия, е необходим преходен период за трансграничните кредитни преводи до 1 юли 2003 г.

(8)

В момента не е уместно прилагането на принципа на единното тарифиране за чекове, тъй като по своя характер те не могат да бъдат обработвани така ефективно, както другите платежни средства, и особено електронните плащания. Но принципът на прозрачност на таксите трябва да се прилага и към чековете.

(9)

За да се даде възможност на потребителя да изчисли сумата на разходите по трансгранично плащане, е необходимо той да бъде информиран за наложените такси и всяко изменение в тях. Същото се отнася и за трансгранична платежна операция в еуро, в която е включена валута, различна от еуро.

(10)

Настоящият регламент не засяга възможността институциите да предлагат такси „all-inclusive“ за обслужването на различни плащания в случай, че това не води до различия между трансграничните и вътрешните плащания.

(11)

Важно е също така да се направят промени, които да облекчат институциите при извършването на трансгранични плащания. В това отношение трябва да се насърчи процесът на стандартизация, особено що се отнася до използването на международен номер на банкова сметка (6) (IBAN) и банков идентификационен код (7) (BIC), необходими за автоматизирана обработка на трансграничните кредитни преводи. Широката употреба на тези кодове е от съществено значение. Освен това, трябва да бъдат отстранени всички други критерии, които водят до допълнителни разходи, за да се намалят разходите на клиентите по трансграничните плащания.

(12)

За да се облекчи натоварването на институциите, които извършват трансгранични плащания, е необходимо постепенно да се премахнат задълженията, свързани с регулярните декларации за целите на статистиката на платежния баланс.

(13)

За да се осигури спазването на настоящия регламент, държавите-членки трябва да разработят адекватни и ефективни процедури за подаване на жалби или молби за уреждане на спорове между наредителя и неговата институция или между бенефициера и неговата институция, като се използват съществуващите процедури, ако това е възможно.

(14)

Желателно е Комисията да представи доклад относно приложението на настоящия регламент не по-късно от 1 юли 2004 г.

(15)

Необходимо е също така да се разработи процедура, посредством която настоящият регламент да може да се прилага към трансгранични плащания, направени във валута на друга държава-членка, когато тази държава-членка реши,

а)

„трансгранични плащания“ са:

б)

„електронен платежен инструмент“ е платежен инструмент за отдалечен достъп и електронен паричен инструмент, който позволява собственика му да извърши едно или повече електронни плащания;

в)

„платежен инструмент за отдалечен достъп“ е инструмент, който дава възможност на титуляра да получи достъп до парични суми по неговата/нейната сметка в дадена институция и чрез който може да се извърши плащане към получател и обикновено изисква ПИН и/или друго подобно доказателство за самоличност. Платежният инструмент за отдалечен достъп включва по-специално разплащателни карти (кредитни, дебитни, карти с отложен дебит или смарт карти за определени услуги) и карти, предназначени за банкиране „по телефона“ или „от дома“. Това определение не включва трансграничните кредитни преводи;

г)

„електронен паричен инструмент“ означава презаредим платежен инструмент, независимо дали това е карта със заредима стойност или компютърна памет, върху която по електронен път се съхраняват единици с различна стойност;

д)

„институция“ е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва трансгранични плащания;

е)

„начислени такси“ са всички такси, наложени от институцията и пряко свързани с трансграничните плащания в еуро.

а)

предварителна информация за таксите по обмяната, които те възнамеряват да прилагат; и

б)

точна информация за различните такси по обмяната, които са прилагали.

—

промените в организацията на системата за трансгранични плащания,

—

целесъобразността на подобряване на услугите за клиенти посредством укрепване условията на конкуренция в предлагането на услуги по трансграничните плащания,

—

въздействието от прилагането на настоящия регламент върху начисляваните такси за плащания в държава-членка,

—

целесъобразността на увеличаване сумата съгласно член 6, параграф 1, до 50 000 EUR от 1 януари 2006 г., като се имат предвид всички последици за предприятията.