06/ 04 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
145 |
32001R2560
L 344/13 |
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ |
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2560/2001 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 19 декември 2001 година
относно трансграничните плащания в еуро
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 95, параграф 1 от него,
като взеха предвид предложението на Комисията (1),
като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),
като взеха предвид становището на Европейската централна банка (3),
в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (4),
като имат предвид, че:
(1) |
Директива 97/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 януари 1997 г. относно трансграничните кредитни преводи (5) целеше да усъвършенства обслужването на трансграничните кредитни преводи и особено тяхната ефективност. Целта е да се даде възможност на отделните потребители и малките и средни предприятия да извършват кредитни преводи бързо, сигурно и евтино от една част на Общността в друга. Кредитните преводи и трансграничните плащания като цяло все още са изключително скъпи в сравнение с вътрешните плащания. Данните от проучване, проведено от Комисията, публикувани на 20 септември 2001 г., ясно сочат, че относно банковите разходи по паричните преводи информация за потребителите или липсва, или тя е недостатъчна и че разходите по трансграничните кредитни преводи почти не са се променили от 1993 г., когато също е било проведено подобно проучване. |
(2) |
Докладът на Комисията пред Европейския парламент и Съвета от 31 януари 2000 г. относно плащанията „на дребно“ на вътрешния пазар заедно с Решенията на Европейския парламент от 26 октомври 2000 г. и от 4 юли 2001 г. относно Съобщение на Комисията за средствата за подпомагане на участниците в икономическия процес при преминаване към еурото, и докладите на Европейската централна банка от септември 1999 г. и септември 2000 г. за подобряване обслужването на трансграничните плащания, подчертават спешната необходимост от ефективни промени в тази област. |
(3) |
Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Икономическия и социален комитет, Комитета на регионите и Европейската централна банка от 3 април 2001 г. относно подготовката за въвеждане на еуробанкноти и монети гласи, че Комисията ще обсъди използването на всички инструменти, които има на свое разположение, и ще предприеме всички необходими мерки за уеднаквяване на разходите по трансграничните сделки с тези по вътрешните, като по този начин идеята за еурозоната като „област на вътрешни плащания“ се превърне в нещо реално и прозрачно ясно за гражданите. |
(4) |
В сравнение с целта, която бе препотвърдена при въвеждането на безналичното еуро, а именно, да се постигне, ако не единна, то поне подобна тарифна структура за еурото, не са постигнати значителни резултати по отношение намаляването на разходите за трансграничните плащания в сравнение с вътрешните плащания. |
(5) |
Обемът на трансграничните плащания непрекъснато нараства със завършване изграждането на вътрешния пазар. В тази зона без граници плащанията се облекчиха още повече с въвеждането на еурото. |
(6) |
Фактът, че равнището на разходите за трансгранични плащания се запазва по-високо от равнището на разходите за вътрешни плащания, затруднява външната търговия и по тази причина се явява пречка за правилното функциониране на вътрешния пазар. Много вероятно е това да засегне и доверието в еурото. Ето защо, за да се улесни функционирането на вътрешния пазар, е необходимо разходите за трансгранични плащания в еуро да са същите като разходите за плащания в еуро в държава-членка, което би укрепило доверието в еурото. |
(7) |
За трансграничните електронни платежни операции също трябва да бъде приложен принципът на единното тарифиране, като се вземат предвид адаптационните периоди и допълнителната натовареност на институциите, свързана с преминаването към еурото от 1 юли 2002 г. За да могат да се внедрят нужната инфраструктура и условия, е необходим преходен период за трансграничните кредитни преводи до 1 юли 2003 г. |
(8) |
В момента не е уместно прилагането на принципа на единното тарифиране за чекове, тъй като по своя характер те не могат да бъдат обработвани така ефективно, както другите платежни средства, и особено електронните плащания. Но принципът на прозрачност на таксите трябва да се прилага и към чековете. |
(9) |
За да се даде възможност на потребителя да изчисли сумата на разходите по трансгранично плащане, е необходимо той да бъде информиран за наложените такси и всяко изменение в тях. Същото се отнася и за трансгранична платежна операция в еуро, в която е включена валута, различна от еуро. |
(10) |
Настоящият регламент не засяга възможността институциите да предлагат такси „all-inclusive“ за обслужването на различни плащания в случай, че това не води до различия между трансграничните и вътрешните плащания. |
(11) |
Важно е също така да се направят промени, които да облекчат институциите при извършването на трансгранични плащания. В това отношение трябва да се насърчи процесът на стандартизация, особено що се отнася до използването на международен номер на банкова сметка (6) (IBAN) и банков идентификационен код (7) (BIC), необходими за автоматизирана обработка на трансграничните кредитни преводи. Широката употреба на тези кодове е от съществено значение. Освен това, трябва да бъдат отстранени всички други критерии, които водят до допълнителни разходи, за да се намалят разходите на клиентите по трансграничните плащания. |
(12) |
За да се облекчи натоварването на институциите, които извършват трансгранични плащания, е необходимо постепенно да се премахнат задълженията, свързани с регулярните декларации за целите на статистиката на платежния баланс. |
(13) |
За да се осигури спазването на настоящия регламент, държавите-членки трябва да разработят адекватни и ефективни процедури за подаване на жалби или молби за уреждане на спорове между наредителя и неговата институция или между бенефициера и неговата институция, като се използват съществуващите процедури, ако това е възможно. |
(14) |
Желателно е Комисията да представи доклад относно приложението на настоящия регламент не по-късно от 1 юли 2004 г. |
(15) |
Необходимо е също така да се разработи процедура, посредством която настоящият регламент да може да се прилага към трансгранични плащания, направени във валута на друга държава-членка, когато тази държава-членка реши, |
ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Предмет и обхват на регламента
Настоящият регламент предвижда правила, засягащи трансграничните плащания в еуро, с цел разходите по тези плащания да се изравнят с разходите по плащанията в еуро в държава-членка.
Регламентът се прилага към трансгранични плащания в еуро на стойност до 50 000 EUR в рамките на Общността.
Настоящият регламент не се прилага към трансгранични плащания между институции, извършени за тяхна собствена сметка.
Член 2
Определения
За целите на настоящия регламент се използват следните определения:
а) |
„трансгранични плащания“ са:
|
б) |
„електронен платежен инструмент“ е платежен инструмент за отдалечен достъп и електронен паричен инструмент, който позволява собственика му да извърши едно или повече електронни плащания; |
в) |
„платежен инструмент за отдалечен достъп“ е инструмент, който дава възможност на титуляра да получи достъп до парични суми по неговата/нейната сметка в дадена институция и чрез който може да се извърши плащане към получател и обикновено изисква ПИН и/или друго подобно доказателство за самоличност. Платежният инструмент за отдалечен достъп включва по-специално разплащателни карти (кредитни, дебитни, карти с отложен дебит или смарт карти за определени услуги) и карти, предназначени за банкиране „по телефона“ или „от дома“. Това определение не включва трансграничните кредитни преводи; |
г) |
„електронен паричен инструмент“ означава презаредим платежен инструмент, независимо дали това е карта със заредима стойност или компютърна памет, върху която по електронен път се съхраняват единици с различна стойност; |
д) |
„институция“ е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва трансгранични плащания; |
е) |
„начислени такси“ са всички такси, наложени от институцията и пряко свързани с трансграничните плащания в еуро. |
Член 3
Разходи за трансгранични електронни плащания и кредитни преводи
1. От 1 юли 2002 г. таксите, начислявани от дадена институция по трансграничните електронни плащания в еуро за суми до 12 500 EUR, се уеднаквяват с таксите, начислявани от същата институция по съответните плащания в еуро, извършени в държава-членка, в която се намира институцията, извършваща трансграничното електронно плащане.
2. От 1 юли 2003 г. таксите, начислявани от дадена институция по трансгранични кредитни преводи в еуро за суми до 12 500 EUR, се уеднаквяват с таксите, начислявани от същата институция по съответните кредитни преводи в еуро, извършени в държава-членка, в която се намира институцията, извършваща трансграничните кредитни преводи.
3. От 1 януари 2006 г. сумата от 12 500 EUR се увеличава до 50 000 EUR.
Член 4
Прозрачност на таксите
1. Всяка институция предоставя на клиентите си в установена форма, в писмен вид, включително, ако това е възможно и съответства на установените в страната норми, по електронен път, предварителна информация за начисляваните такси по трансгранични плащания и за плащания в държавата-членка, където се намира институцията.
Държавите-членки могат да поставят като условие чековите книжки да съдържат формулировка, която да уведомява клиентите за разходите по трансграничните операции с чекове.
2. Всяка промяна в таксите се съобщава по начина, описан в параграф 1, преди датата на прилагането ѝ.
3. В случай, че институциите начисляват такси върху обмяната на валути от и в еуро, те трябва да предоставят на клиентите си:
а) |
предварителна информация за таксите по обмяната, които те възнамеряват да прилагат; и |
б) |
точна информация за различните такси по обмяната, които са прилагали. |
Член 5
Мерки за облекчаване на трансграничните преводи
1. Институцията, ако има условия за това, съобщава на всеки клиент при поискване неговия международен номер на банкова сметка (IBAN) и своя банков идентификационен код (BIC).
2. Клиентът при поискване предоставя на институцията, извършваща превода, номера IBAN на бенефициера и кода BIC на институцията на бенефициера. Ако клиентът не предостави горната информация, институцията може да му начисли допълнителни такси. В този случай институцията трябва да предостави на клиентите информация за допълнителните такси в съответствие с член 4.
3. От 1 юли 2003 г. институциите отбелязват в извлечението по сметка на всеки клиент или в приложение към него неговия номер IBAN и кода BIC на институцията.
4. При всяко трансгранично фактуриране на стоки и услуги в Общността доставчик, който приема плащане чрез превод, съобщава на клиентите си своя номер IBAN и кода BIC на своята институция.
Член 6
Задължения на държавите-членки
1. От 1 юли 2002 г. държавите-членки премахват всякакви национални изисквания да се декларират трансгранични плащания на сума до 12 500 EUR за нуждите на статистиката на платежния баланс.
2. От 1 юли 2002 г. държавите-членки трябва да премахнат всякакви национални изисквания за предоставяне на минимална информация за бенефициера, които препятстват автоматизирането на извършването на плащанията.
Член 7
Съответствие с настоящия регламент
Съответствието с настоящия регламент се гарантира от ефективни, пропорционални и възпиращи санкции.
Член 8
Клауза за преглед
Не по-късно от 1 юли 2004 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад по прилагането на регламента, по-специално относно:
— |
промените в организацията на системата за трансгранични плащания, |
— |
целесъобразността на подобряване на услугите за клиенти посредством укрепване условията на конкуренция в предлагането на услуги по трансграничните плащания, |
— |
въздействието от прилагането на настоящия регламент върху начисляваните такси за плащания в държава-членка, |
— |
целесъобразността на увеличаване сумата съгласно член 6, параграф 1, до 50 000 EUR от 1 януари 2006 г., като се имат предвид всички последици за предприятията. |
Докладът се придружава от предложения за промени, ако това е целесъобразно.
Член 9
Влизане в сила
Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.
Настоящият регламент се прилага също така към трансграничните плащания във валута на друга държава-членка, когато последната уведоми Комисията за решението си да разшири прилагането на регламента до своята валута. Уведомлението се публикува от Комисията в Официален вестник. Разширението влиза в сила 14 дни след горепосочената публикация.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 19 декември 2001 година.
За Европейския парламент
Председател
N. FONTAINE
За Съвета
Председател
A. NEYTS-UYTTEBROECK
(1) ОВ С 270 Е, 25.9.2001 г., стр. 270.
(2) Становище от 10 декември 2001 г. (все още непубликувано в Официален вестник)
(3) ОВ С 308, 1.11.2001 г., стр. 17.
(4) Становище на Европейския парламент от 15 ноември 2001 г. (все още непубликувано в Официален вестник), Обща позиция на Съвета от 7 декември 2001 г. (ОВ С 363, 19.12.2001 г., стр. 1) и Решение на Европейския парламент от 13 декември 2001 г.
(5) ОВ L 43, 14.2.1997 г., стр. 25.
(6) Стандарт ISO № 13613.
(7) Стандарт ISO № 9362.