Официален вестник n° L 174 , 27/06/2001 стр. 0001 - 0024
специално чешко издание глава 19 том 04 стр. 121 - 144
специално испанско издание глава 19 том 04 стр. 121 - 144
специално унгарско издание глава 19 том 04 стр. 121 - 144
специално литвийско издание глава 19 том 04 стр. 121 - 144
LV.ES глава 19 том 04 стр. 121 - 144
MT.ES глава 19 том 04 стр. 121 - 144
PL.ES глава 19 том 04 стр. 121 - 144
SK.ES глава 19 том 04 стр. 121 - 144
специално словенско издание глава 19 том 04 стр. 121 - 144
20010528 Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета от 28 май 2001 година относно сътрудничеството между съдилища на държавите-членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално чл.61, буква в) и чл.67, параграф 1 от него, като взе предвид инициативата на Федерална република Германия [1], като взе предвид становището на Европейския парламент [2], като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет [3], като има предвид, че: (1) Европейският съюз си постави за задача да поддържа и развива Европейския съюз като зона за свобода, сигурност и правосъдие, в която е осигурено свободно движение на хора. За постепенно изграждане на такава зона Общността трябва да приеме, между другото, мерки в областта на сътрудничество по граждански дела, което е необходимо за надлежно функциониране на вътрешния пазар. (2) С цел надлежно функциониране на вътрешния пазар сътрудничеството между съдилищата при събирането на доказателства трябва да бъде подобрено, и по-специално опростено и ускорено. (3) На своята среща в Тампере на 15 и 16 октомври 1999 г. Европейският съвет напомни, че трябва да бъде подготвено ново процесуално законодателство за презгранични казуси, особено по отношение на събирането на доказателства. (4) Тази сфера попада в обхвата на член 65 от Договора. (5) Целите на предложените действия, по-конкретно подобряването на сътрудничеството между съдилищата при събирането на доказателствата по граждански и търговски дела, не могат да бъдат задоволително реализирани от държавите-членки и следователно трябва да се реализират на общностно ниво. Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа за субсидиарност, установен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа за пропорционалност, установен в посочения член, настоящият регламент не отива по-далеч от необходимото за постигане на тези цели. (6) Към настоящата дата не съществува обвързващ акт между всичките държави-членки относно събирането на доказателства. Хагската конвенция от 18 март 1970 г. относно събирането на доказателства в чужбина по граждански или търговски дела се прилага само между 11 държави-членки от Европейския съюз. (7) Тъй като често за решаване на гражданско или търговско дело, разглеждано от съд в държава-членка, е важно да се съберат доказателства в друга държава-членка, активността на Общността не може да бъде ограничена само до сферата на предаване на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела, които попадат в обхвата на Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета от 29 май 2000 г. за връчване на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела в държавите-членки [4]. Следователно е необходимо да се продължи подобряването на сътрудничеството между съдилища от държавите-членки при събиране на доказателства. (8) Eфективността на съдебните процедури от граждански или търговски дела изисква такова предаване и изпълнение на молби за събиране на доказателства да се осъществява директно и по най-бързия възможен начин между съдилищата на държавите-членки. (9) Скоростта при предаването на молба за събиране на доказателства налага използването на всички подходящи средства, които отговарят на определени условия, като законност и надеждност на получените документи. За да осигури възможно най-голяма яснота и правна сигурност на молбата за събиране на доказателства, тя трябва да бъде представена във формуляр, който е попълнен на езика на държава-членка на молещия съд или на друг език, признат от тази държава. По същите причини формулярите трябва да се използват и за по-нататъшна комуникация между съответните съдилища. (10) Молбата за събиране на доказателства трябва да бъде изпълнена експедитивно. Ако не е възможно молбата да бъде изпълнена в рамките на 90 дни от получаването му от замоления съд, последният трябва да информира молещия съд за това, посочвайки причините, които пречат молбата да бъде изпълнено по-бързо. (11) За да осигури ефективността на настоящия регламент, възможността за отказ от изпълнение на молбата за събиране на доказателства трябва да бъде сведена до строго ограничени изключителни ситуации. (12) Замоленият съд трябва да изпълни молбата в съответствие с правото на своята държава-членка. (13) Страните и, ако има такива, техните представители трябва да могат да бъдат представени при действия по събиране на доказателствата, ако това се предвижда от правото на държавата-членка на молещия съд, за да може да се следва процедура, която е съпоставима с начина, по който се събират доказателства в държавата-членка на молещия съд. Те също така трябва да имат право да искат да участват, за да могат да играят по-активна роля при събиране на доказателства. Независимо от това условията, при които те могат да участват, трябва да са определени от замоления съд в съответствие с правото на неговата държава-членка. (14) Представители на молещия съд трябва да могат да бъдат представени при действия по събиране на доказателства, ако това е съвместимо с правото на държава-членка на молещия съд, с оглед да имат по-добра възможност за оценка на доказателствата. Те също така трябва да имат право да искат да участват при условия, определени от замоления съд в съответствие с правото на неговата държава-членка, за да имат по-активна роля при действия за събиране на доказателства. (15) С оглед да се улесни събирането на доказателства трябва да е възможно съдът от едната държава-членка и в съответствие с правото на тази държава-членка да приема доказателства направо в другата държава-членка, ако това се приема от последната и при спазване на условия, определени от централния орган или от компетентен орган на замолената държава-членка. (16) Изпълнение на искането в съответствие с член 10 не трябва да дава възможност за никакъв иск за възстановяване на такси или разходи. Въпреки това, ако замоленият съд иска възстановяване на такси, платени на експерти и преводачи, както и разходи, които произтичат от прилагането на член 10, параграфи 3 и 4, те не трябва да бъдат понасяни от този съд. В такъв случай молещият съд трябва да вземе необходимите мерки да осигури незабавно възстановяване. Когато се иска мнение от експерт, замоленият съд може, преди да изпълни искането, да поиска молещият съд да направи съответен депозит или аванс за предстоящи разходи. (17) Настоящият регламент има приоритет пред разпоредбите в неговата сфера на приложение, които се съдържат в международни конвенции, сключени от държавите-членки. Държавите-членки са свободни да сключват споразумения или съглашения за по-нататъшно улесняване на сътрудничеството при събиране на доказателства. (18) Информацията, която се предава съгласно настоящия регламент, трябва да бъде защитена. Тъй като са приложими Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. относно защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни [5] и Директива 97/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 1997 г. относно обработката на лични данни и защитата на неприкосновеността на личния живот в телекомуникационния сектор [6], не са необходими специални разпоредби за защита на информацията в настоящия регламент. (19) Необходимите за прилагането на настоящия регламент мерки трябва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. [7] относно установяване на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията. (20) За надлежно функциониране на настоящия регламент Комисията проверява неговото прилагане и предлага такива допълнения, които изглеждат необходими. (21) Обединеното кралство и Ирландия в съответствие с член 3 от Протокола за позицията на Обединеното кралство и Ирландия, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, съобщиха за тяхното желание да участват в приемането и прилагането на настоящия регламент. (22) Дания в съответствие с членове 1 и 2 от Протокола за позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, не участва в приемането на настоящия регламент и следователно не е обвързана от него, нито е субект на неговото прилагане, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯТ РЕГЛАМЕНТ: ГЛАВА I ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ Член 1 Обхват 1. Настоящият регламент се прилага по отношение на граждански или търговски дела, когато съд на държава-членка, в съответствие с разпоредбите на правото на тази държава, изисква: а) компетентният съд на друга държава-членка да осигури доказателство, или б) да си осигури доказателство направо в друга държава-членка. 2. Искането не се прави за събиране на доказателство, за което няма намерение да се използва при започнати или предстоящи съдебни процедури. 3. В настоящия регламент понятието "държава-членка" означава държави-членки с изключение на Дания. Член 2 Директно предаване между съдилищата 1. Исканията по силата на член 1, параграф 1, буква а) (наричани по-долу "искания") се предават от съда, пред който процедурите са започнати или са предстоящи, наричан по-долу "молещият съд", директно на компетентния съд на друга държава-членка, наричан по-долу "замоленият съд", за извършване на действия по събирането на доказателства. 2. Всяка държава-членка създава списък на съдилища, които са компетентни да осигуряват доказателства в съответствие с настоящия регламент. Списъкът посочва местната и, ако е необходимо, специалната подсъдност на тези съдилища. Член 3 Централен орган 1. Всяка държава-членка посочва централен орган, който е компетентен за: а) предоставяне на информация на съдилищата; б) търсене на решение при всякакви трудности, които могат да възникнат във връзка с искането; в) в изключителни случаи — препращането на искането до компетентния съд, по искане от молещия съд. 2. Федерална държава и държава, в която се прилагат няколко правни системи, или държава с териториални автономии могат да посочат повече от един централен орган. 3. Всяка държава-членка също така определя централен орган по параграф 1 или един или няколкото компетентни органа, които отговарят за вземане на решения по исканията съгласно член 17. ГЛАВА II ПРЕДАВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ИСКАНИЯТА Раздел 1 Предаване на искането Член 4 Форма и съдържание на искането 1. Искането трябва да бъде изготвено чрез използването на формуляр А или, ако е подходящо, формуляр I от приложението. То трябва да съдържа следните подробности: а) молещия и, ако е възможно, замоления съд; б) имената и адресите на страните по процедурата и техните представители, ако има такива; в) характер и предмет на делото и кратко описание на фактите; г) описание на действията по събирането на доказателства; д) когато искането е за разпит на лице: - име(на) и адрес(и) на лице(ата), което(които) трябва да бъде(ат) разпитано(и), - въпроси, които следва да бъдат зададени на разпитваното(ните) лице(а), или обстоятелствата, за които то(те) трябва да бъде(ат) разпитано(и), - когато е подходящо, позоваване на правото за отказ от свидетелстване съгласно правото на държавата-членка на молещия съд, - всяко изискване разпитът да бъде изпълняван под клетва или заменящо я тържествено заявление и, ако се използва, някаква специална форма, - когато е подходящо, всяка друга информация, която молещият съд счита за необходима; е) когато с искането се иска използването на друга форма на събиране на доказателства, документи или други обекти на проверка; ж) когато е подходящо, всяко искане съгласно член 10, параграфи 3 и 4 и членове 11 и 12 и всяка информация, необходима за неговото прилагане. 2. Искането и всички документи, които го придружават, се освобождават от легализация или всяка друга подобна формалност. 3. Документите, които молещият съд счита необходимо да се приложат за изпълнение на искането, се придружават с превод на езика, на който е написано искането. Член 5 Език Искането и съобщенията по настоящия регламент се изготвят на официалния език на замолената държава-членка или, ако в тази държава-членка има няколко официални езика, на мястото, където ще се изпълнява събирането на доказателства, или на друг език, който замолената държава-членка показва, че приема. Всяка държава-членка трябва да посочи официалния език или езици на институциите на Европейската общност, различни от нейния собствен, който е или които се приемат от нея при попълване на формулярите. Член 6 Предаване на искането и на други съобщения Исканията и съобщенията по настоящия регламент се предават по най-бързия възможен начин, който замолената държава-членка посочи, че приема. Предаването може да се изпълнява по всякакъв приемлив начин, който може да докаже, че полученият документ правилно отразява съдържанието на изпращаните документи и че цялата информация е разбираема. Раздел 2 Получаване на искането Член 7 Получаване на искането 1. В рамките на седем дни от получаването на искането замоленият компетентен съд изпраща потвърждение на получаването до молещия съд, като използва формуляр Б от приложението. Когато искането не отговаря на изискванията, установени в членове 5 и 6, замоленият съд прилага уведомление за това към потвърждението на получаването. 2. Когато изпълнението на искането, изготвено чрез използването на формуляр А от приложението, който отговаря на условията, установени в член 5, не попада в компетентността на съда, до който е изпратено, последният препраща искането до компетентния съд на своята държава-членка и информира молещия съд за това чрез използване на формуляр А от приложението. Член 8 Непълно искане 1. Ако искането не може да бъде изпълнено поради това, че то не съдържа цялата необходима информация съгласно член 4, замоленият съд незабавно информира молещия съд и най-късно в рамките на 30 дни от приемането на искането с използване на формуляр В от приложението, като иска от него да изпрати липсващата информация, която трябва да е посочена колкото е възможно по-точно. 2. Ако искането не може да бъде изпълнено поради депозита или аванса, необходим в съответствие с член 18, параграф 3, замоленият съд незабавно информира за това молещия съд най-късно 30 дни от получаването на искането чрез използване на формуляр В от приложението и информира молещия съд как трябва да се направи депозитът или авансът. Замоленият съд незабавно потвърждава получаването на депозита или аванса най-късно 10 дни от получаването на депозита или аванса чрез използване на формуляр Г. Член 9 Изпълнение на искането 1. Ако замоленият съд съгласно член 7, параграф 1 е отбелязал в потвърждението за получаване на искането, че то не отговаря на условията, определени в членове 5 и 6, или съгласно член 8 е информирал молещия съд, че искането не може да бъде изпълнено, тъй като то не съдържа цялата необходима съгласно член 4 информация, срокът съгласно член 10 започва да тече от момента, когато замоленият съд получи искането надлежно попълнено. 2. Когато замоленият съд е поискал депозит или аванс в съответствие с член 18, параграф 3, този срок започва да тече, когато депозитът или авансът е внесен. Раздел 3 Събиране на доказателства от замоления съд Член 10 Общи разпоредби относно изпълнението на искането 1. Замоленият съд изпълнява искането незабавно и най-късно до 90 дни от получаването му. 2. Замоленият съд изпълнява искането в съответствие с правото на своята държава-членка. 3. Молещият съд може да поиска искането да бъде изпълнено в съответствие със специална процедура, която се прилага от правото на неговата държава-членка, чрез използване на формуляр А от приложението. Замоленият съд приема тази молба независимо от това, дали такава процедура е съвместима с правото на държавата-членка на замоления съд, или биха се породили значителни практически трудности. Ако замоленият съд не изпълнява изискването поради една от тези причини, той информира молещия съд, като използва формуляр Д от приложението. 4. Молещият съд може да поиска от замоления съд да използва комуникационна технология за събиране на доказателство, по-специално с използване на видео- и телеконферентна връзка. Замоленият съд приема това искане, независимо от това дали това е съвместимо с правото на тази държава-членка на замоления съд, или биха се породили значителни практически трудности. Ако замоленият съд не изпълни искането поради една от тези причини, той уведомява молещия съд чрез формуляр Д от приложението. Ако не съществува достъп до посочените по-горе технически средства от страна на молещия или замоления съд, тези средства могат да бъдат осигурени на съдилищата по силата на споразумение между тях. Член 11 Изпълнение в присъствието и с участието на страните 1. Ако е предвидено от правото на държавата-членка на молещия съд, страните и, ако има такива, техните представители имат правото да присъстват в процеса на събиране на доказателството от замоления съд. 2. Молещият съд в своето искане информира замоления съд, че страните и, ако има такива, техните представители присъстват, а когато е подходящо, че тяхното участие се изисква, като за това се използва формуляр А от приложението. Тази информация може също така да бъде представена по всяко друго подходящо време. 3. Ако в процеса по събиране на доказателство се изисква участието на страните и, ако има такива, на техните представители, замоленият съд определя в съответствие с член 10 условията, при които те могат да участват. 4. Замоленият съд съобщава на страните и, ако има такива, на техните представители за времето, мястото и процедурата за осъществяване и, ако е подходящо, условията, при които те могат да участват, чрез използване на формуляр Е от приложението. 5. Параграфи 1 - 4 не пречат на възможността замоленият съд да поиска от страните и, ако има такива, от техните представители да присъстват или да участват в процеса на събиране на доказателства, ако такава възможност е предвидена от правото на неговата държава-членка. Член 12 Изпълнение в присъствието и с участието на представители на молещия съд 1. Ако е съвместимо с правото на държава-членка на молещия съд, представители на молещия съд имат правото да присъстват в производството по събиране на доказателства от замоления съд. 2. За целта на настоящия член понятието "представител" включва съдебни служители, които са определени от молещия съд съгласно правото на неговата държава-членка. Молещият съд може също така да определи съгласно правото на неговата държава-членка всяко друго лице — такова като експерт. 3. В своето искане молещият съд съобщава на замоления съд за това, че неговите представители присъстват и, когато е подходящо, че тяхното участие е необходимо, чрез използване на формуляр А от приложението. Тази информация може също така да бъде представена по всяко друго подходящо време. 4. Ако в процедурата за събиране на доказателства се изисква участието на представителите на молещия съд, замоленият съд определя в съответствие с член 10 условията, при които те могат да участват. 5. Замоленият съд съобщава на молещия съд времето, мястото и процедурата, която ще се използва, и когато е подходящо, за условията, при които представителите могат да участват, чрез използване на формуляр Е от приложението. Член 13 Принудителни мерки Когато е необходимо, при изпълнение на искането замоленият съд прилага подходящи принудителни мерки до обема, който е предвиден от правото на държавата-членка на замоления съд, както при изпълнение на такова искане от националните органи или от една от засегнатите страни. Член 14 Отказ от изпълнение 1. Искане за изслушване на лице не се изпълнява, когато лицето се позовава на правото си да откаже да свидетелства или му е забранено да свидетелства, а) съгласно правото на държавата-членка на замоления съд; или б) съгласно правото на държавата-членка на молещия съд, ако такова право е посочено в искането или ако така е било необходимо за замоления съд, и това е било потвърдено от молещия съд. 2. В допълнение към основанията, посочени в параграф 1, изпълнение на искането може да бъде отказано само ако: а) искането не попада в обхвата, установен в член 1 от настоящия регламент, или б) изпълнението на искането съгласно правото на държавата-членка на замоления съд не попада във функциите на съдебната власт; или в) молещият съд не изпълнява искането на замоления съд да попълни искането съгласно член 8 в рамките на 30 дни след като замоленият съд е поискал това да се направи; или г) депозит или аванс, който е поискан в съответствие с член 18, параграф 3, не е предоставен в рамките на 60 дни след като замоленият съд е поискал такъв депозит или аванс. 3. Изпълнението не може да бъде отказано от замоления съд единствено на основание, че съгласно правото на неговата държава-членка съдилищата на тази държава-членка имат изключителната компетентност по делото — предмет на иска, или че правото на тази държава-членка не признава правото на иск по него. 4. Ако изпълнение на искането е отказано на едно от основанията в параграф 2, замоленият съд съобщава това на молещия съд в рамките на 60 дни от приемането на искането от замоления съд чрез използване на формуляр З от приложението. Член 15 Нотифициране на забавяне Ако замоленият съд не е в състояние да изпълни искането в рамките на 90 дни от получаването му, той нотифицира за това молещия съд чрез използване на формуляр Ж от приложението. Когато го прави, причините за забавянето трябва да бъдат представени заедно с предвижданото време, което замоленият съд очаква да му е необходимо за изпълнение на искането. Член 16 Процедура след изпълнение на искането Замоленият съд незабавно изпраща на молещия съд документите, които представляват изпълнение на искането, и когато е подходящо, връща получените от молещия съд документи. Документите трябва да бъдат придружени от потвърждението за изпълнение на искането чрез използване на формуляр З от приложението. Раздел 4 Директно събиране на доказателства от молещия съд Член 17 1. Когато съда иска директно да се съберат доказателства в друга държава-членка, той представя искане до централния орган или друг компетентен орган на тази държава, който е определен съгласно член 3, параграф 3, като за целта се използва формуляр И от приложението. 2. Директното събиране на доказателства може да се осъществи само ако то се изпълнява на доброволна основа, без принудителни мерки. Когато директното събиране на доказателства изисква изслушване на лице, молещият съд съобщава на лицето, че процедурата ще се осъществи на доброволна основа. 3. Събирането на доказателства се извършва от член на съдебния персонал или от всяко друго лице, такова като експерт, който е определен в съответствие с правото на държавата-членка на молещия съд. 4. В рамките на 30 дни от получаване на искането централният орган или компетентният орган на замолената държава-членка съобщава на молещия съд дали той приема и, ако е подходящо, при какви условия съгласно правото на неговата държава-членка такова производство да бъде извършено, чрез използване на формуляр Й. По-специално, централният орган или компетентният орган могат да определят съд на тяхната държава-членка, който да участва в събирането на доказателство с цел надлежно спазване на този член или условията, които трябва да се създадат. Централният орган или компетентният орган поощряват използването на комуникационни технологии, като видео- и телеконферентна връзка. 5. Централният орган или компетентният орган могат да откажат директното събиране на доказателства само ако: а) искането не попада в обхвата по член 1 от настоящият регламент, б) искането не съдържа цялата необходима информация съгласно член 4; или в) исканото за директно събиране на доказателства противоречи на основните принципи на правото на неговата държава-членка. 6. Без да се засягат условията по параграф 4, молещият съд изпълнява искането в съответствие с правото на неговата държава-членка. Раздел 5 Разноски Член 18 1. Изпълнение на искането в съответствие с член 10 не дава основание за иск за възстановяване на такси и разноски. 2. Въпреки това, ако това се изисква от замоления съд, молещият съд незабавно осигурява възстановяване на: - възнагражденията, които са платени на експерти и преводачи, и - разноски, които произтичат от прилагането на член 10, параграфи 3 и 4. Задължението на страните да понасят таксите или разноски се урежда от правото на държавата-членка на молещия съд. 3. Когато се изисква становище от експерт, замоленият съд може преди да изпълни искането, да поиска молещия съд за съответен депозит или аванс по исканите разноски. Във всички други случаи депозитът или авансът не е условие за изпълнение на искането. Депозитът или авансът се депозира от страните, ако това се изисква от правото на държавата-членка на молещия съд. ГЛАВА III ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Член 19 Правила за прилагане 1. Комисията изготвя и редовно актуализира наръчник, който е достъпен и по електронен път, който съдържа представената от държавите-членки в съответствие с член 22 информация и по действащи международни договори или споразумения съгласно член 21. 2. Актуализирането или извършването на технически изменения на стандартните формуляри от приложението се извършва в съответствие с процедурата по консултация, установена в член 20, параграф 2. Член 20 Комитет 1. Комисията се подпомага от комитет. 2. Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 3 и 7 от Решение 1999/468/ЕО. 3. Комитетът приема свой процедурен правилник. Член 21 Връзка със съществуващи или бъдещи международни договори и споразумения между държавите-членки 1. Настоящият регламент има предимство по отношение на въпроси, за които се прилага, пред други разпоредби на двустранни или многостранни договори или споразумения, сключени от държавите-членки, и по-специално Хагската конвенция за гражданско производство от 1 март 1954 г. и Хагската конвенция за събиране на доказателства в чужбина по граждански или търговски дела от 18 март 1970 г., при отношенията между държавите-членки. 2. Настоящият регламент не пречи на държавите-членки да поддържат или да сключват международни договори и споразумения между две или повече от тях за по-нататъшно улесняване на събирането на доказателства, при положение че те са съвместими с настоящия регламент. 3. Държавите-членки изпращат на Комисията: а) преди 1 юли 2003 г. — копия от международни договори или споразумения, които са в сила между държавите-членки, които са посочени в параграф 2; б) копия от международни договори или споразумения, които са сключени между държавите-членки и са посочени в параграф 2, както и проекти на такива международни договори или споразумения, които те възнамеряват да сключат; и в) всяко денонсиране или изменения на такива международни договори или споразумения. Член 22 Съобщаване Преди 1 юли 2003 г. всяка държава-членка съобщава на Комисията: а) списъка по член 2, параграф 2, който определя териториалната и специалната компетентност на съдилищата; б) имена и адреси на централния орган и компетентните органи по член 3, като се посочва тяхната териториална компетентност; в) технически средства за получаване искания, които са на разположение на съдилища, които са включени в списъка съгласно член 2, параграф 2; г) езиците, които могат да се използват за исканията, както това е определено в член 5. Държавите-членки съобщават на Комисията за всяка значителна промяна в тази информация. Член 23 Преглед Не по-късно от 1 януари 2007 г. и всеки пет години след това Комисията представя на Европейския парламент, на Съвета и на Икономическия и социален комитет доклад относно прилагането на настоящия регламент, като отделя особено внимание на практическото приложение на член 3, параграф 1, буква в) и параграф 3, както и на членове 17 и 18. Член 24 Влизане в сила 1. Настоящият регламент влиза в сила на 1 юли 2001 г. 2. Настоящият регламент се прилага от 1 януари 2004 г. с изключение на членове 19, 21 и 22, които се прилагат от 1 юли 2001 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите-членки в съответствие с Договора за създаване на Европейската общност. Съставено в Брюксел на 28 май 2001 година. За Съвета Председател T. Bodström [1] ОВ C 314, 3.11.2000 г., стр. 2. [2] Становище от 14 март 2001 г. (все още непубликувано в Официален вестник) [3] Становище от 28 февруари 2001 г. (все още непубликувано в Официален вестник). [4] ОВ L 160, 30.6.2000 г., стр. 37. [5] ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31. [6] ОВ L 24, 30.1.1998 г., стр. 1. [7] ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23. -------------------------------------------------- 20010528 ПРИЛОЖЕНИЕ +++++ TIFF +++++ +++++ TIFF +++++ +++++ TIFF +++++ +++++ TIFF +++++ +++++ TIFF +++++ +++++ TIFF +++++ +++++ TIFF +++++ +++++ TIFF +++++ +++++ TIFF +++++ +++++ TIFF +++++ +++++ TIFF +++++ +++++ TIFF +++++ +++++ TIFF +++++ +++++ TIFF +++++ +++++ TIFF +++++ +++++ TIFF +++++ --------------------------------------------------