03/ 34

BG

Официален вестник на Европейския съюз

196

L 216/8

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Трябва да се установят подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1760/2000, по-специално относно продажбите между държави-членки, за да не води системата за етикетиране до нарушения на търговията на пазара на говеждо и телешко месо.

(2)

За да се осигури възможност за проследяемост, е необходимо, в контекста както на задължителната, така и на доброволната системи за етикетиране на говеждо месо, операторите и организациите да поддържат идентификационна система и всеобхватна регистрационна система за говеждо месо на всеки различен етап от производството и продажбата.

(3)

За да се идентифицират кланиците, които нямат номер на одобрение, е необходимо през преходния период да се предвидят алтернативни методи за идентификация на такива кланици.

(4)

Необходимо е също така да се установи процедура, която да се следва при етикетирането на говеждо месо, получено от животни, пълна информация за раждането и движението на които не е налице, тъй като вписването на тези данни се изисква едва след 1 януари 1998 г. с Регламент (ЕО) № 820/97 на Съвета от 21 април 1997 г. за създаване на система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък и относно етикетирането на говеждо месо и продукти от говеждо месо (2). Подобна разпоредба се изисква за етикетирането на говеждо месо, получено от животни, внесени живи в рамките на Общността от трети страни.

(5)

В контекста на пълното обозначаване на произхода, за да се избегне ненужното повтаряне на обозначението на етикета на държавите-членки или трети страни, където става отглеждането, е необходимо да се въведе опростено представяне, което се основава на времето, през което животното, от което е получено говеждото месо, се е намирало в държавата-членка или трета страна по рождение или заколване.

(6)

Необходимо е да се изясни ситуацията по отношение на допълнителната информация, която може да се включва на етикетите съгласно опростените процедури за етикетиране за мляно говеждо месо. Тази допълнителна информация може, съгласно член 13 от Регламент (ЕО) № 1760/2000, да бъде посочвана до 1 септември 2000 г. Определена информация може да бъде посочвана само до 1 януари 2002 г., ако съответната държава-членка е взела решение да прилага национална задължителна система за етикетиране, включваща тази информация, или ако съответният оператор посочва информацията доброволно.

(7)

В контекста на доброволната система за етикетиране на говеждо месо е необходимо да се предвиди ускорена или опростена процедура на одобряване за някои парчета говеждо месо, етикетирани в държава-членка в съответствие с одобрена спецификация и внесени на територията на друга държава-членка.

(8)

С оглед на гарантиране надеждността на спецификацията е необходимо независимият и компетентният орган да имат достъп до цялата документация, която се съхранява от операторите и организациите, и да извършват редовни проверки на място на база на анализ на риска.

(9)

Член 17 от Регламент (ЕО) № 1760/2000 установява някои разпоредби, съгласно които производството на говеждо месо става изцяло или частично в трети страни. Целесъобразно е да се предвидят подробни правила за прилагане на процедурата за одобряване вноса на говеждо месо от трети страни.

(10)

За да гарантира, че процедурите на етикетиране, свързани с вносно говеждо месо, са така надеждни, както и приложимите за говеждо месо от Общността, Комисията проучва уведомленията, получени от трети страни. Пълните уведомления се предават на държавите-членки, когато Комисията стигне до заключението, че процедурите и/или критериите, прилагани в съответната трета страна, са еквивалентни на стандартите, установени в Регламент (ЕО) № 1760/2000.

(11)

За да гарантира надеждността на системата за етикетиране в трети страни, Комисията може да поиска допълнителна информация и трябва да вземе необходимите мерки в светлината на получената информация в резултат на тези искания.

(12)

Комисията може да извършва проверки в трети страни. За да е в състояние да извършва проверки в трета страна, Комисията се нуждае от предварително съгласие на съответната трета страна. Ако няма такова съгласие, Комисията трябва да вземе необходимите мерки.

(13)

Необходимо е държавите-членки да извършват проверки, за да се гарантира достатъчна точност на използваните доброволни етикети.

(14)

Трябва да се създаде рамка на санкциите, които следва да се налагат на операторите. Тази рамка трябва да отчита ситуациите, при които операторът не е етикетирал говеждо месо в съответствие с правилата на задължителната система за етикетиране или когато операторът не е етикетирал говеждо месо в контекста на доброволната система за етикетиране, без да съблюдава спецификацията, или когато няма одобрена спецификация. За ограничен срок, до 1 януари 2001 г., за да се вземат предвид трудностите на операторите при прилагане на този регламент, най-строгите санкции трябва да се налагат, когато етикетът съдържа информация, която е подвеждаща за потребителя или не съответства на одобрената спецификация.

(15)

Регламент (ЕО) № 820/97 предвиждаше всеки оператор или организация, които желаят да поставят доброволно обозначение на етикет, да представят спецификация за одобрение от компетентния орган на всяка държава-членка, в които се осъществява производството или продажбата на въпросното говеждо месо. Регламент (ЕО) № 2772/1999 на Съвета от 21 декември 1999 година относно общи правила за система за задължително етикетиране на говеждото месо (3) позволи на операторите да продължат да поставят доброволни означения, в допълнение към задължителните означения, до 31 август 2000 г.

(16)

При условие че няма промяна в одобрените доброволни спецификации и те отговарят на новите правила, целесъобразно е тези спецификации, както и тези, одобрени за трети страни, да продължат да бъдат валидни.

(17)

Регламент (ЕО) № 820/97 предвижда, когато налице е достатъчно подробна информация в системата за идентификация и регистрация на говеда, държавите-членки да могат да вземат решение, че за говеждо месо от животни, родени, отгледани и заклани в същата държава-членка, на етикетите трябва да бъде отбелязана и допълнителна информация. Регламент (ЕО) № 2772/1999 разреши на държавите-членки да продължат да имат възможност да прибягват до налагане на задължителна система за етикетиране на говеждо месо от животни, родени, отгледани и заклани на тяхната собствена територия в съответствие с член 19, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 820/97, временно, до 31 август 2000 г.

(18)

Решение № 98/595/ЕО на Комисията от 13 октомври 1998 г. относно прилагането на система за задължително етикетиране на говеждо месо във Франция и Белгия (4) и Решение № 1999/1/ЕО на Комисията от 14 декември 1998 г. относно прилагането на система за задължително етикетиране на говеждо месо във Финландия (5) позволяват на тези държави-членки да налагат система за задължително етикетиране на говеждо месо от животни, родени, отгледани и заклани на тяхната собствена територия. Тези решения, както и други бъдещи такива решения, трябва да продължат да се прилагат, докато пълното идентифициране по произход в системата за задължително етикетиране в Общността влезе в сила от 1 януари 2002 г.

(19)

За да се извършва мониторинг на прилагането на доброволната система за етикетиране, държавите-членки трябва да създадат регистър на одобрените спецификации и да съобщават на Комисията информация за националните им правила за прилагане и одобрените на техните територии доброволни означения. Тази информация трябва редовно да се актуализира.

(20)

Необходимо е да се отмени Регламент (ЕО) № 1141/97 на Комисията от 23 юни 1997 г. относно установяване на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 820/97 на Съвета относно етикетирането на говеждо месо и продукти от говеждо месо (6), последно изменен с Регламент (ЕО) № 824/98 (7). Въпреки това, за да се избегне объркване през преходния период преди въвеждането на задължителната система, както е установено в Регламент (ЕО) № 1760/2000, Регламент (ЕО) № 1141/97 трябва да остане приложим за месо, получено от животни, заклани преди 1 септември 2000 г.

(21)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по говеждото и телешкото месо,

а)

или номерът на одобрението, предвиден в член 10, параграф 1 от Директива 64/433/ЕИО на Съвета (8),

б)

или, когато няма номер на одобрение, националният регистрационен номер.

а)

за месо, получено от животни, родени в Общността преди 1 януари 1998 г., когато информацията относно мястото на раждане и/или мястото на отглеждане, когато е различно от последното място на отглеждане, не е на разположение, обозначението за мястото на раждане и/или мястото на отглеждане се заменя с обозначението „*(Родено преди 1 януари 1998 г.)“,

б)

за месо, получено от животни, внесени живи на територията Общността, когато информацията относно мястото на раждане и/или мястото на отглеждане, когато е различно от последното място на отглеждане, не е на разположение, обозначението за мястото на раждане и/или мястото на отглеждане се заменя с обозначението „*(Внесено живо в ЕО)“ или „*(Внесено живо от[наименованието на страната])“.

—

в друга държава-членка или трета страна по рождение,

—

в друга държава-членка или трета страна по рождение, където е станало коленето,

а)

от 1 септември 2000 г. — обозначенията, посочени в член 13, параграф 2, букви б) и в) от Регламент (ЕО) № 1760/2000, както и датата на смилане;

б)

от 1 септември 2000 г. до 1 януари 2002 г. — обозначенията, посочени в член 13, параграф 5, букви а), i) и ii), и б) от Регламент (ЕО) № 1760/2000, ако съответната държава-членка е взела решение да прилага национална система за задължително етикетиране, включваща такава информация, или ако съответният оператор посочва доброволно информацията в съответствие със раздел II на дял II от Регламент (ЕО) № 1760/2000;

в)

от 1 януари 2002 г. — обозначенията, посочени в член 13, параграф 5, буква а), i) и ii) от Регламент (ЕО) № 1760/2000.

а)

въпросните опаковки остават непроменени;

б)

спецификацията, одобрена в държавата-членка на опаковане, обхваща и търговията с пакетирано говеждо месо в други държави-членки;

в)

държавата-членка, одобряваща такава спецификация, предостави цялата необходима информация предварително на всички други държави-членки, в които съгласно одобрената спецификация трябва да се търгува пакетираното говеждо месо.

—

без спазване на задължителната система за етикетиране или

—

при прилагане на доброволната система — неспазвайки спецификацията или когато няма одобрена спецификация,

а)

наименованията на органите, компетентни за прилагането на системата за етикетиране, съгласно Регламент (ЕО) № 1760/2000, както и на подробните правила за неговото прилагане и, по-специално, тези, които се отнасят за съответните проверки, които трябва да бъдат извършвани, и санкциите, които трябва да бъдат налагани;

б)

до 30 септември 2000 г., пълния списък на всички доброволни обозначения, одобрени на тяхна територия;

в)

на всеки три месеца, актуализиране на списъка, посочен в буква б).

а)

доброволни спецификации, одобрени съгласно членове 14 и 15 от Регламент (ЕО) № 820/97, продължават да са валидни;

б)

националните системи за задължително етикетиране на говеждо месо, одобрени в съответствие с член 19, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 820/97, продължават да са валидни до 1 януари 2002 г., както и други подобни решения.