32000R1622

РЕГЛАМЕНТ (EО) № 1622/2000 НА КОМИСИЯТА

oт 24 юли 2000 година

относно определяне на някои подробни правила за прилагане на Регламент (EО) № 1493/1999 относно общата организация на пазара на вино и за установяване на кодекс на Общността на eнологичните практики и обработки

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (EО) № 1493/1999 на Съвета oт 17 мaй 1999 г. относно общата организация на пазара на вино (1), и по-специално членове 42, 44, 45, 46 и 80 от него,

като има предвид, че:

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Цел

Без да се засягат общите правила за хранителните продукти, енологичните практики и обработки се уреждат от правилата на Общността, установени в глава I на дял V от Регламент (EО) № 1493/1999 и приложенията към него и от кодекса, установен с настоящия регламент.

Този кодекс включва подробните правила за прилагането на Регламент (EО) № 1493/1999, по-специално онези, които се отнасят до продуктите, предназначени за използване при винификацията (дял I) и до енологичните практики и обработки, разрешени в Общността (дялове II и III).

ДЯЛ I

ИЗИСКВАНИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИ ВИДОВЕ ГРОЗДЕ И ГРОЗДОВА МЪСТ

Член 2

Използване на грозде от определени сортове

1.   Грозде от сортове, класифицирани само като трапезни сортове, не се използват във винификацията.

2.   Чрез дерогация от разпоредбите на член 42, параграф 5 от Регламент (EО) № 1493/1999, грозде от сортовете, изброени в приложение I към настоящия регламент, могат да бъдат използвани в Общността за производство на продуктите, предмет на тази разпоредба.

Член 3

Използване на определени продукти, непритежаващи естественото алкохолно съдържание, необходимо за производството на пенливи вина, пенливи-газирани вина и искрящи-газирани вина

През годините, когато поради неблагоприятни метеорологични условия продуктите от лозарски зони A и B, непритежаващи минималното естествено алкохолно съдържание, определено за съответните лозарски зони, могат да бъдат използвани съгласно условията, посочени в член 44, параграф 3 от Регламент (EО) № 1493/1999, за производство на пенливо вино, пенливо-газирано вино и искрящо-газирано вино, посочени в приложение II към настоящия регламент.

Член 4

Използване на гроздова мъст от определени сортове лози за производство на качествено пенливо вино - тип ароматизирано и качествено пенливо вино, произведено в определен район - тип ароматизирано, и изключения за такова използване

1.   Списъкът на сортовете лози за производство на гроздова мъст или ферментирала гроздова мъст, които трябва да бъдат използвани при създаване на ферментационна смес за производство на качествени пенливи вина — тип ароматизирани и качествени пенливи вина, произведени в определен район — тип ароматизирани в съответствие с приложение V, буква И, точка 3, a) и приложение VI, буква К, точка 10, буква a) към Регламент (EО) № 1493/1999, е даден в приложение III A към настоящия регламент.

2.   Дерогациите, посочени в приложение V, буква И, точка 3, буква a) и приложение VI, буква К, точка 10, буква a) към Регламент (EО) № 1493/1999, отнасящи се за сортовете лози и продуктите, използвани за създаване на ферментационна смес, се посочват в приложение III, буква Б към настоящия регламент.

ДЯЛ II

EНOЛОГИЧНИ ПРАКТИКИ И ОБРАБОТКИ

ГЛАВА I

ГРАНИЦИ И ИЗИСКВАНИЯ, ОТНАСЯЩИ СЕ ДО ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ОПРЕДЕЛЕНИ ВЕЩЕСТВА, РАЗРЕШЕНИ ЗА ЕНОЛОГИЧНИ ЦЕЛИ

Член 5

Граници при използването на определени вещества

В еществата, разрешени за енологични цели, изброени в приложение IV към Регламент (EО) № 1493/1999, могат да бъдат използвани само в границите, установени в приложение IV към настоящия регламент.

Член 6

Поливинилполипиролидон

Поливинилполипиролидон, чието използване е предвидено в приложение IV, точка 1, буква п) и точка 3, буква ш) към Регламент (EО) № 1493/1999, може да бъде използван, само ако отговаря на изискванията и критериите за чистота, посочени в приложение V към настоящия регламент.

Член 7

Калциев тартрат

Калциевият тартрат, чиято употреба за подпомагане на премахването на винен камък е предвиденa в приложение IV, точка 3, буква х) към Регламент (EО) № 1493/1999, може да бъде използван, само ако отговаря на изискванията, посочени в приложение VI към настоящия регламент.

Член 8

Винена киселина

Винена киселина, чиято употреба за целите на откисляването е предвидена в приложение IV, точка 1, буква м) и приложение IV, точка 3, буква л) към Регламент (EО) № 1493/1999, може да бъде използвана само за продукти, които:

Член 9

Смола от алепов бор

Смола от алепов бор, чиято употреба е предвидена в приложение IV, точка 1, буква н) към Регламент (EО) № 1493/1999, може да бъде използвана за производство само на трапезно вино „retsina“. Тази енологична практика може да бъде прилагана само:

Гърция уведомява Комисията предварително, ако възнамерява да измени разпоредбите, посочени във второто тире. Ако Комисията не отговори в рамките на два месеца от това уведомяване, Гърция може да въведе планираните изменения.

Член 10

Бетаглюконаза

Бетаглюконаза, използването на която е предвидено в приложение IV, точка 1, буква й) и точка 3, буква м) към Регламент (EО) № 1493/1999, може да бъде използвана само ако отговаря на изискванията, установени в приложение VII към настоящия регламент.

Член 11

Млечно-кисела бактерия

Млечно-киселата бактерия, употребата на която е предвидена в приложение IV, точка 1, буква р) и точка 3, буква щ) към Регламент (EО) № 1493/1999, може да бъде използвана само ако отговаря на изискванията, установени в приложение VIII към настоящия регламент.

Член 12

Йонообменни смоли

Йонообменните смоли, които могат да бъдат използвани в съответствие с приложение IV, точка 2, буква з) към Регламент (EО) № 1493/1999, са стирен и дивинилбензен кополимери, съдържащи сулфонова киселина или амониеви групи. Те трябва да отговарят на изискванията, установени с Директива 89/109/ЕИО на Съвета oт 21 декември 1988 г. относно сближаване на законодателствата на държавите-членки по отношение на материалите и предметите, предназначени да влизат в контакт с хранителни продукти (22), и на общностните и националните разпоредби, приети в тяхно изпълнение. В допълнение, когато се изпитват чрез метода за анализ, установен в приложение IX към настоящия регламент, те не трябва да губят повече от 1 мг/л от органичното вещество в никой от изброените разтворители. Те трябва да бъдат регенерирани с разрешените вещества за използване при производството на хранителните продукти.

Тези смоли могат да бъдат използвани само под надзор на енолог или техник и в инсталации, одобрени от органите на държавите-членки, на чиято територия те се използват. Тези органи установяват задълженията и отговорността на одобрените енолози и техници.

Член 13

Жълта кръвна сол

Жълта кръвна сол, употребата на която е посочена в приложение IV, точка 3, буква п) към Регламент (EО) № 1493/1999, може да бъде използвана само под надзор на енолог или техник, официално одобрен от органите на държавата-членка, на чиято територия се извършва процесът, като степента на неговата отговорност се определя, при необходимост, от съответната държава-членка.

След третиране с жълта кръвна сол виното трябва да съдържа следи от желязо.

Контролът върху използването на продукта, обхванат от този член, се урежда от разпоредбите, приети от държавите-членки.

Член 14

Калциев фитат

Калциевият фитат, употребата на който е предвидена в приложение IV, точка 3, буква п) към Регламент (EО) № 1493/1999, може да бъде използван само под надзора на енолог или техник, официално одобрен от органа на държавата-членка, на чиято територия се извършва процесът, степента на чиято отговорност се определя, при необходимост, от съответната държава-членка.

След третиране виното трябва да съдържа следи от желязо.

Контролът върху използването на продукта, посочен в първия параграф, се урежда от разпоредбите, приети от държавите-членки.

Член 15

DL-винена киселина

DL-винена киселина, употребата на която е предвидена в приложение IV, точка 3, буква т) към Регламент (EО) № 1493/1999, може да бъде използвана само под надзора на енолог или техник, официално одобрен от органите на държавата-членка, на чиято територия се извършва процесът, степента на отговорността на когото се определя, при необходимост, от съответната държава-членка.

Контролът върху използването на продукта, обхванат от този член, се урежда от разпоредбите, приети от държавите-членки.

Член 16

Обработка с електродиализа

Обработката с електродиализа, използването на която трябва да осигури стабилизацията на винения камък на виното, е предвидена в приложение IV, точка 4, буква б) към Регламент (EО) № 1493/1999 и може да бъде употребена само ако отговаря на изискванията, установени в приложение X към настоящия регламент. Тя може да бъде използвана единствено за трапезно вино до 31 юли 2001 г.

Член 17

Уреаза

Уреазата, чиято употреба за намаляването на нивото на уреята във виното е предвидена в приложение IV, точка 4, буква в) към Регламент (EО) № 1493/1999, може да бъде използвана, само ако отговаря на изискванията и критериите за чистота, установени в приложение XI към настоящия регламент.

Член 18

Добавяне на кислород

Добавянето на кислород, което е предвидено в приложение IV, точка 4, буква a) към Регламент (EО) № 1493/1999, трябва да бъде извършвано, като се използва чист газообразен кислород.

ГЛАВА II

СПЕЦИФИЧНИ ГРАНИЦИ И ИЗИСКВАНИЯ

Член 19

Съдържание на серен диоксид

1.   Измененията към списъците на вината от приложение V, буква A, точка 2 към Регламент (EО) № 1493/1999 са установени в приложение XII към настоящия регламент.

2.   За пряка консумация от човека до изчерпване на запасите могат да бъдат предлагани:

при условие че общото им съдържание на серен диоксид при пускане на пазара за пряка консумация от човека не превишава:

В допълнение следните продукти могат да бъдат предлагани за пряка консумация от човека в страната на производство или за износ в трети страни до изчерпване на запасите:

3.   Пенливи вина, произхождащи от трети страни и Португалия и внесени в Общността преди 1 септември 1987 г., могат да бъдат предлагани за пряка консумация от човека до изчерпване на запасите, при условие че тяхното общо съдържание на серен диоксид не надвишава:

В допълнение следните вина могат да бъдат предлагани за пряка консумация от човека в страната на производство или за износ в трети страни до изчерпване на запасите:

Член 20

Съдържание на летлива киселина

Вината, обхванати от дерогациите, отнасящи се до максималното съдържание на летлива киселина в съответствие с разпоредбите на приложение V, буква Б, точка 3 към Регламент (EО) № 1493/1999, са посочените в приложение XIII към настоящия регламент.

Член 21

Използване на калциев сулфат при определени ликьорни вина

Дерогациите, отнасящи се до използването на калциев сулфат, както е посочено в приложение V, буква Й, точка 4, буква б) към Регламент (EО) № 1493/1999, могат да бъдат прилагани само по отношение на следните испански вина:

ДЯЛ II

EНОЛОГИЧНИ ПРАКТИКИ

ГЛАВА I

ОБОГАТЯВАНЕ

Член 22

Разрешението за използване на захароза

Лозарските райони, в които използването на захароза е разрешено съгласно разпоредбите на приложение V, буква Г, точка 3 към Регламент (EО) № 1493/1999, са, както следва:

Обогатяване чрез сухо подслаждане обаче, може да бъде разрешено от националните органи като изключение във френските департаменти, посочени по-горе. Франция уведомява незабавно Комисията и останалите държави-членки за всяко такова разрешение.

Член 23

Обогатяване в случай на изключително неблагоприятни метеорологични условия

Годините, в които има увеличение на алкохолното съдържание, както е посочено в приложение V, буква В, точка 3 към Регламент (EО) № 1493/1999, може да бъде разрешено в съответствие с процедурата, установена в член 75 от същия регламент, поради изключително неблагоприятни метеорологични условия в съответствие с точка 4 от посоченото приложение, и съответните лозарски зони, географски райони и сортове, за които това е приложимо, са установените в приложение XIV към настоящия регламент.

Член 24

Обогатяване на ферментационната смес за пенливите вина

В съответствие с приложение V, буква З, точка 4 и буква И, точка 5 и приложение VI, буква К, точка 11 към Регламент (EО) № 1493/1999 всяка държава-членка може да разреши обогатяването на ферментационната смес на мястото на производство на пенливи вина, при условие че:

Член 25

Административни правила, прилагани по отношение на процеса на обогатяване

1.   Декларирането, посочено в приложение V, буква Ж, точка 5 към Регламент (EО) № 1493/1999, отнасящо се до операции за повишаване на алкохолното съдържание, се извършва от физическите или юридическите лица, осъществяващи съответните операции, и в съответствие с подходящите срокове и условия за контрол, определени от компетентните органи на държавата-членка, на чиято територия се извършва операцията.

2.   Декларирането, посочено в параграф 1, се извършва писмено и включва следната информация:

3.   Въпреки това, държавите-членки могат да разрешат да бъдат изпратени на компетентните органи предварителни декларации, отнасящи се до няколко операции или за определен период. Такива декларации се приемат, само ако деклараторът води регистър за всяка операция по обогатяване, както е предвидено в параграф 6, и за информацията, изисквана от параграф 2.

4.   Когато съответното лице е възпрепятствано поради force majeure да извърши навреме декларираната операция, държавите-членки определят условията, съгласно които това лице трябва да изпрати нова декларация до компетентните органи, така че необходимите проверки да могат да бъдат извършени.

Те уведомяват писмено Комисията относно приемането на такива разпоредби.

5.   Декларирането, посочено в параграф 1, не се изисква във Великото херцогство Люксембург.

6.   Подробностите, отнасящи се до операции по повишаване на алкохолното съдържание, се вписват в регистрите незабавно след като операцията е завършена в съответствие с разпоредбите, приети в изпълнение на член 70 от Регламент (EО) № 1493/1999.

В случаи, когато предварителната декларация, отнасяща се до няколко операции, не с посочва датата и часа, когато ще започнат операциите, трябва да бъде направено вписване в регистрите преди започването на всяка операция.

ГЛАВА II

ПОДКИСЛЯВАНЕ И ОТКИСЛЯВАНЕ

Член 26

Aдминистративни правила, приложими при подкисляване и откисляване

1.   В случай на подкисляване и откисляване операторите изпращат декларациите, посочени в приложение V, буква Ж, точка 5 към Регламент (EО) № 1493/1999, не по-късно от втория ден, следващ първата извършена операция във всяка лозарска година. Тези декларации са валидни за всички операции през тази лозарска година.

2.   Декларациите, посочени в параграф 1, се извършват писмено и включват следната информация:

3.   Специфичните особености, отнасящи се до всяка операция по подкисляване или откисляване, се вписват в регистрите в съответствие с разпоредбите, приети в изпълнение на член 70 от Регламент (EО) № 1493/1999.

ГЛАВА III

ОБЩИ ПРАВИЛА, ПРИЛОЖИМИ ПРИ ОБОГАТЯВАНЕ, ПОДКИСЛЯВАНЕ И ОТКИСЛЯВАНЕ

Член 27

Подкисляване и обогатяване на един и същ продукт

За случаите, в които подкисляването и обогатяването на един и същ продукт по смисъла на приложение I към Регламент (EО) № 1493/1999 са разрешени в съответствие с приложение V, буква Д, точка 7 към същия регламент, се взема решение в съответствие с процедурата, посочена в член 75 от посочения регламент, и се установяват в приложение XV към настоящия регламент.

Член 28

Общи правила, приложими при обогатяване, подкисляване и откисляване на продукти, различни от вино

Обработките, посочени в приложение V, буква Ж, точка 1 към Регламент (EО) № 1493/1999, трябва да бъдат извършвани в рамките на една-единствена операция. Държавите-членки обаче могат да разрешат някои от тези обработки да бъдат извършени с повече от една операция, когато това подобрява винификацията на съответния продукт. В такива случаи границите, установени в приложение V към Регламент (EО) № 1493/1999, се прилагат към цялата съответна операция.

Член 29

Дерогации от датите, определени за обогатяване, подкисляване и откисляване

Независимо от датите, установени в приложение V, буква Ж, точка 7 към Регламент (EО) № 1493/1999, операциите по обогатяване, подкисляване и откисляване могат да бъдат извършвани преди датите, установени в приложение XVI към настоящия регламент.

ГЛАВА IV

ПОДСЛАЖДАНЕ

Член 30

Teхнически правила, приложими към подслаждането

Подслаждането на трапезни вина и качествени вина, произведени в определен район, се разрешава само по време на етапите на производство и търговия на едро.

Член 31

Aдминистративни правила, приложими към подслаждането

1.   Всяко физическо или юридическо лице, което има намерение да извърши операция по подслаждане, декларира това пред компетентните органи на държавата-членка, на чиято територия ще бъде извършена операцията.

2.   Декларациите се правят писмено и трябва да стигнат до компетентните органи най-малко 48 часа преди деня, в който ще бъде извършена операцията.

Въпреки това, когато предприятие извършва често или редовно операции по подслаждане, държавата-членка може да разреши да бъде подадена само една декларация, отнасяща се до няколко операции или определен период, до компетентните органи. Тази декларация се приема само при условие че предприятието води регистър на всяка операция по подслаждането и регистрира информацията, изисквана съгласно параграф 3.

3.   Декларациите включват следната информация:

4.   Лицата, посочени в параграф 1, съхраняват входящи и изходящи регистри за стоката, в които са посочени количествата на гроздова мъст или концентрирана гроздова мъст, които те държат за операции по подслаждането.

Член 32

Подслаждане на определени вносни вина

Подслаждането на вносни вина, както е посочено в приложение V, буква Е, точка 3 към Регламент (EО) № 1493/1999, е подчинено на условията, посочени в членове 30 и 31 от настоящия регламент.

Член 33

Специфични правила, приложими към подслаждането на ликьорни вина

1.   Подслаждането при условията, установени във второ тире на приложение V, буква Й, точка 6, a) към Регламент (EО) № 1493/1999, е разрешено за „vino generoso de licor“, както е определено в приложение VI, буква Л, точка 11 към същия регламент.

2.   Подслаждането при условията, посочени в трето тире на приложение V, буква Й, точка 6, a) към Регламент (EО) № 1493/1999, е разрешено за качествено ликьорно вино „Madeira“, произведено в определен район.

ГЛАВА V

КУПАЖИРАНЕ

Член 34

Определение

1.   „Купажиране“ по смисъла на член 46, параграф 2, буква б) от Регламент (EО) № 1493/1999 означава: смесване на вина или на мъст от:

2.   Като различни категории вино и мъст се разглеждат:

За целите на настоящия параграф вино розе се разглежда като червено вино.

3.   Следните обработки не се разглеждат като купажиране:

Член 35

Общи правила, приложими към купажирането

1.   Купажиране или смесване на:

е забранено, ако която да е от съставните части не отговаря на разпоредбите на Регламент (EО) № 1493/1999 или на настоящия регламент.

2.   Резултатът от смесването на прясно грозде, гроздова мъст, частично ферментирала гроздова мъст или младо вино, все още в процес на ферментация, ако който и да е от тези продукти не притежава изискваните характеристики за получаване на трапезно вино или вино, подходящо за получаване на трапезно вино, с продукти, подходящи за получаване на такива вина или трапезно вино, не се счита за трапезно вино или вино, подходящо за получаване на трапезно вино.

3.   Когато се извършва купажиране и без да се засягат следващите параграфи, единствените продукти, които могат да бъдат считани за трапезни вина, са онези, които са резултат от купажиране на трапезни вина едно с друго или купажиране на трапезни вина с вина, подходящи за получаване на трапезни вина, при условие че такива вина, подходящи за получаване на трапезни вина, имат общо естествено алкохолно съдържание, ненадхвърлящо 17 обемни %.

4.   Без да се засягат разпоредбите на член 44, параграф 7 от Регламент (EО) № 1493/1999 и член 36 от настоящия регламент, купажирането на вина, подходящи за получаване на трапезно вино с:

5.   Забранява се купажирането на гроздова мъст или трапезно вино, което е преминало енологичната практика, посочена в приложение IV, точка 1, буква н) към Регламент (EО) № 1493/1999, с гроздова мъст или вино, което не е преминало през тази практика.

Член 36

Специфични правила, приложими към купажирането на бели вина и червени вина в Испания

1.   В изпълнение на разпоредбите на член 42, параграф 6 от Регламент (EО) № 1493/1999 купажирането на вино, подходящо за получаване на бяло трапезно вино, или на бяло трапезно вино с вино, подходящо за получаване на червено трапезно вино, или с червено трапезно вино, е разрешено в Испания до 31 юли 2005 г., при условие че полученият продукт има характеристиките на червено трапезно вино.

2.   Испанските червени трапезни вина и трапезни вина розе, които са резултат от купажиране, както е посочено в параграф 1, не могат да бъдат търгувани с други държави-членки или изнасяни в трети страни.

3.   За целите на параграф 2 компетентните органи, определени от Испания, гарантират произхода на испанските червени трапезни вина и трапезни вина розе чрез поставяне на печат в клетката на документа, запазена за официални забележки, както е предвидено в член 70 от Регламент (EО) № 1493/1999, предхождан от израза „вино, непроизведено чрез купажиране на бяло/червено вино“.

ГЛАВА VI

ДОБАВЯНЕ НА ДРУГИ ПРОДУКТИ

Член 37

Добавяне на дестилат към ликьорни вина и някои качествени ликьорни вина, произведени в определен район

Характеристиките на винен дестилат и на дестилат на сухо грозде, който може да бъде добавен към ликьорни вина и някои качествени ликьорни вина, произведени в определен район, в съответствие с разпоредбите на второ тире от приложение V, буква К, точка 2, буква a), i) към Регламент (EО) № 1493/1999, са посочени в приложение XVII към настоящия регламент.

Член 38

Добавяне на други продукти и използване на гроздова мъст при приготвянето на някои качествени ликьорни вина, произведени в определен район

1.   Списъкът на качествените ликьорни вина, произведени в определен район, приготвянето на които включва използването на гроздова мъст или смес от такава с вино в съответствие с приложение V, буква Й, точка 1 към Регламент (EО) № 1493/1999, фигурира в приложение XVIII, буква A към настоящия регламент.

2.   Списъкът на качествени ликьорни вина, произведени в определен район, към които могат да бъдат добавяни продуктите, посочени в приложение V, буква Й, точка 2, б) към Регламент (EО) № 1493/1999, фигурира приложение XVIII, буква Б към настоящия регламент.

Член 39

Добавяне на алкохол към искрящо вино

В изпълнение на член 42, параграф 3 от Регламент (EО) № 1493/1999 добавянето на алкохол към искрящо вино не води до увеличение с повече от 0,5 об. % на общото алкохолно съдържание на искрящото вино. Aлкохол може да бъде добавян само под формата на експедиционен ликьор и при условие че такъв метод е разрешен съгласно регламентите, които са в сила в държавата-членка производител, и че тези законови разпоредби са били съобщени на Комисията.

ГЛАВА VII

ИЗИСКВАНИЯ, ОТНАСЯЩИ СЕ ДО СТАРЕЕНЕТО

Член 40

Стареене на някои ликьорни вина

Стареенето при условията, посочени в приложение V, буква Й, точка 6, буква в) към Регламент (EО) № 1493/1999, се разрешава за качествени ликьорни вина, произведени в определен район „Madeira“.

ДЯЛ III

EКСПЕРИМЕНТАЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ НА НОВИ ЕНОЛОГИЧНИ ПРАКТИКИ

Член 41

Общи правила

1.   За експериментални цели, както са посочени в член 46, параграф 2, буква е) от Регламент (EО) № 1493/1999, всяка държава-членка може да разреши прилагането на определени енологични практики или обработки, които не са предвидени в настоящия регламент, максимум за три години, при условие че:

„Eксперимент“ означава операция или операции, извършени в рамките на добре определен изследователски проект с отделен експериментален протокол.

2.   Преди края на периода, посочен в параграф 1, съответната държава-членка изпраща на Комисията доклад за разрешения експеримент и Комисията съобщава на останалите държави-членки за резултатите от него. В зависимост от тези резултати съответната държава-членка може да подаде заявление до Комисията за разрешение да продължи експеримента, евентуално с по-голямо количество, отколкото в първоначалния експеримент, за по-нататъшен период от три години. Държавата-членка предоставя подходящо досие в подкрепа на своето заявление.

3.   Комисията, в съответствие с процедурата, установена в член 75 от Регламент (EО) № 1493/1999, взема решение по заявлението, посочено в параграф 2. В същото време тя може да разреши експериментът да бъде продължен в други държави-членки при същите условия.

4.   В края на периода, посочен в параграф 1, или когато това е приложимо, в параграф 2, и след събиране на цялата информация за експеримента Комисията може, ако намери за подходящо, да представи на Съвета предложение за окончателно разрешаване на енологичната практика или процес, предмет наексперимента.

ДЯЛ IV

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 42

Вино, произведено преди 1 aвгуст 2000 г.

Вино, произведено преди 1 август 2000 г., може да бъде предложено или доставено директно за консумация от човека след тази дата, при условие че то отговаря на правилата на Общността или на национални правила, които са в сила преди тази дата.

Член 43

Изисквания за дестилация, обращение и използване на продукти, които не отговарят на изискванията на Регламент (EО) № 1493/1999 или на настоящия регламент

1.   Продукти, които съгласно член 45, параграф 1 от Регламент (EО) № 1493/1999, не могат да бъдат предлагани или доставяни за пряка консумация от човека, се унищожават. Държавите-членки обаче могат да разрешат използването на определени продукти, чиито характеристики те определят, от дестилационни фабрики или предприятия за производство на оцет или за индустриални цели.

2.   Такива продукти не могат да бъдат съхранявани без легитимна причина от производители или търговци и те могат да бъдат прехвърляни само в дестилационни фабрики, предприятия за производство на оцет, предприятия, използващи ги за индустриални цели или продукти, или заводи за унищожаване.

3.   Държавите-членки могат да разрешават добавянето на денатуриращи вещества или индикатори към вината, посочени в предходния параграф, с цел по-добрата им идентификация. Когато това е оправдано, те могат също да забранят използването, предвидено в параграф 1, и могат да унищожат продуктите.

Член 44

Отмяна

1.   Регламенти (EИО) № 1618/70, № 1972/78, № 2394/84, № 305/86, № 1888/86, № 2094/86, № 2202/89, № 2240/89, № 3220/90 и № 586/93 и Регламенти (EО) № 3111/93 и № 1128/96 се отменят.

2.   Регламент (EИО) № 2676/90 се прилага по отношение на продукти, обхванати от Регламент (EО) № 1493/1999. Разпоредбите, предвидени в приложението към Регламент (EИО) № 2676/90, глава 1, параграф 5, глава 3, параграф 5, глава 5, параграф 3.2, глава 12, параграф 3, глава 16, параграф 3, глава 18, параграф 3, глава 23, параграф 3, глава 25, параграф 2.3, глава 26, параграф 3, глава 27, параграф 3, глава 30, параграф 3, глава 37, параграф 3 и глава 40, параграф 1.4 се отменят, считано от 1 август 2001 година.

Член 45

Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Прилага се от 1 август 2000 г.

(1)  ОВ L 179, 14.7.1999 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 175, 8.8.1970 г., стр. 17.

(3)  ОВ L 226, 17.8.1978 г., стр. 11.

(4)  ОВ L 7, 11.1.1980 г., стр. 19.

(5)  ОВ L 224, 21.8.1984 г., стр. 19.

(6)  ОВ L 253, 5.9.1986 г., стр. 11.

(7)  ОВ L 38, 13.2.1986 г., стр. 13.

(8)  ОВ L 163, 13.6.1986 г., стр. 19.

(9)  ОВ L 209, 21.7.1989 г., стр. 31.

(10)  ОВ L 215, 26.7.1989 г., стр. 16.

(11)  ОВ L 308, 8.11.1990 г., стр. 22.

(12)  ОВ L 171, 7.7.1999 г., стр. 6.

(13)  ОВ L 61, 13.3.1993 г., стр. 39.

(14)  ОВ L 97, 18.4.1996 г., стр. 17.

(15)  ОВ L 278, 11.11.1993 г., стр. 48.

(16)  ОВ L 96, 28.3.1998 г. стр. 17.

(17)  ОВ L 150, 25.6.1996 г., стр. 13.

(18)  ОВ L 54, 5.3.1979 г., стр. 1.

(19)  ОВ L 367, 31.12.1985 г., стр. 39.

(20)  ОВ L 54, 5.3.1979 г., стр. 130.

(21)  ОВ L 272, 3.10.1990 г., стр. 1.

(22)  ОВ L 40, 11.2.1989 г., стр. 38.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Списък на сортовете лози, чието грозде може да бъде използвано независимо от разпоредбите на член 42, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1493/1999 за производство на продуктите, обхванати от тази разпоредба

(член 2 от настоящия регламент)

(p. m.)

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Години, през които продуктите от лозарски зони A и B, които не притежават минималното естествено алкохолно съдържание, определено в Регламент (ЕО) № 1493/1999, могат да бъдат използвани за производство на пенливи вина, на пенливи-газирани вина или на искрящи-газирани вина

(член 3 от настоящия регламент)

(p. m.)

ПРИЛОЖЕНИЕ III

А.   Списък на сортовете лози, грозде от които може да бъде използвано за създаване на ферментационна смес за качествени пенливи вина тип —ароматизирани и качествени пенливи вина тип — ароматизирани, произведени в определен район

(член 4 от настоящия регламент)

Aleatico N

Ασύρτικο (Assyrtiko)

Bourboulenc B

Brachetto N

Clairette B

Colombard B

Freisa N

Gamay N

Gewuerztraminer Rs

Girò N

Γλυκααρύτα (Glykerythra)

Huxelrebe

Macabeu B

Всички видове Малвоази

Mauzac blanc и rosé

Monica N

Μοσχοοεσσλααρο (Moschofilero)

Mueller-Thurgau B

Всички мускатови вина

Parellada B

Perle B

Piquepoul B

Poulsard

Prosecco

Ροαεσστης (Roditis)

Scheurebe

Torbato

Б.   Дерогации, посочени в приложение V, буква И, точка 3, буква а) и в приложение VI, буква К, точка 10, буква а) от Регламент (ЕО) № 1493/1999 по отношение на създаването на ферментационна смес за качествени пенливи вина тип — ароматизирани и качествени пенливи вина, произведени в определен район, тип — ароматизирани

Независимо от разпоредбите на приложение VI, буква К, точка 10, буква а), дадено качествено пенливо вино тип-ароматизирано, произведено в определен район, може да бъде произведено, като за създаване на ферментационната смес се използват вина, получени от грозде на лози от сорта „Prosecco“, събрано в определени райони с наименования за произход „Conegliano—Valdobbiadene“ и „Montello e Colli Asolani“.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Граници при използването на някои вещества

(член 5 от настоящия регламент)

Границите при използването на веществата, посочени в приложение IV към Регламент (ЕО) № 1493/1999, при спазване на посочените в него условия са, както следва:

(1)  Критериите за чистота на този продукт са посочени в Директива 96/77/ЕО на Комисията от 2 декември 1996 г., с която се установяват специфичните критерии за чистота на хранителните добавки, които са различни от оцветителите и подсладителите (ОВ L 339, 30.12.1996 г., стр. 1), изменена с Директива 98/86/ЕО (ОВ L 334, 9.12.1998 г., стр. 1).

(2)  Тези продукти могат също така да бъдат използвани заедно до общата граница от 0,3 г/л, без да се нарушава посочената по-горе граница от 0,2 г/л.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

Изисквания и критерии за чистота на поливинилполипиролидон

(член 6 от настоящия регламент)

Поливинилполипиролидонът (ПВПП), чието използване е предвидено в приложение IV, параграф 1, буква п) и параграф 3, буква ш) към Регламент (ЕО) № 1493/1999, представлява статично ретикулиран полимер на [1-(2-oксо-1-пиролидинил-етилен).

Той е произведен чрез полимеризация на N-винил-2-пиролидон при наличие на катализатор сода каустик или N,N′-дивинилимидазолидон.

ХАРАКТЕРНИ ЧЕРТИ

Леко прахообразно вещество, на цвят бяло до кремаво.

Неразтворимо във вода и в органични разтворители.

Неразтворимо в силни неорганични киселини и основи.

ИЗПИТАНИЯ

1.   ЗАГУБА ПРИ ИЗСУШАВАНЕ

Под 5 % при следните условия:

Поставят се 2 г ПВПП в силициева капсула с диаметър 70 мм; изсушава се в сушилен шкаф при температура 100—105 °C в продължение на 6 часа. Оставя се да се охлади в ексикатор и се претегля.

Забележка:

Всички посочени по-долу пределни стойности се отнасят за сухия продукт.

2.   ПЕПЕЛ

Тегло на пепелта, по-малко от 0,5 % при следните условия:

Постепенно изгаряне на остатъка от изпитание 1, без да се надвишава температура 500—550 °C, след което се претегля.

3.   АРСЕН

Под две милионни части при следните условия:

Приготвяне на продукта за изпитание:

Поставят се 0,5 г ПВПП в облодънна колба от бор-силикатно стъкло върху нагревател с отвор, като гърловината се държи в наклонено положение. Добавят се 5 мл чиста сярна киселина (качество: чистота за лабораторен анализ — ч.з.а.) и 10 мл чиста азотна киселина (качество ч.з.а.) и се загрява постепeнно. Когато сместа започне да потъмнява, се добавя малко количество азотна киселина, като загряването продължава така, докато течността стане безцветна и въздухът в колбата се запълни с бял дим серен триоксид SO3. Оставя се да изстине, отново се вземат 10 мл вода и се загрява отново, за да се отстранят азотните пари до образуване на бял дим. Тази операция се извършва втори път; след третото извършване се оставя да заври за момент, охлажда се и се долива с вода, докато течността достигне обем 40 мл.

Реактиви (качество ч.з.а.)

1.   Концентриран разтвор на арсен (100 мг арсен на литър)

Претеглят се точно 0,132 г арсениден анхидрид, предварително изсушен при 100 °C, и субстанцията се поставя в конична колба с вместимост 500 мл. Добавят се 3 мл натриев хидроксид и 20 мл вода. Разклаща се до разтваряне. Този арсениден разтвор се неутрализира с помощта на 15 мл сярна киселина, разредена до 10 % (p/p), и се добавя наситена бромна вода (ч.з.а.) докато се получи устойчиво жълто оцветяване от свободния бром (теоретично 7 мл). Загрява се до кипене, за да се освободи излишният бром, прелива се в градуирана колба от 1 000 мл и се допълва с дестилирана вода до мерителната черта.

2.   Разреден разтвор на арсен (1 мг арсен на литър)

Смесват се 10 мл концентриран разтвор на арсен (100 мг арсен на литър) с дестилирана вода до количество от 1 000 мл. 1 мл от този разтвор съдържа 0,001 мг арсен.

3.   Оловно-ацетатна вата

Потапя се хидрофилен оловен ацетат в 5 обемни процента (p/v) олово-ацетатен разтвор, към който се добавя 1 % оцетна киселина. Ватата се оцежда и се оставя да изсъхне на въздух. Съхранява се в добре затворена колба.

4.   Хидрофилна вата, изсушена в сушилен шкаф при температура 100 °C

Съхранява се в добре затворена колба.

5.   Живачно-бромидна индикаторна хартия

В правоъгълно легенче се поставя 5 % спиртен живачно-бромиден разтвор. В този разтвор се потапя бял хартиен филтър с тегло на хартията 80 г./м2, нарязан на парчета от 15×22 см и сгънат на две. Хартията се оцежда и се оставя да се суши на тъмно, окачена върху неметален тел.: Отстранява се по 1 мм от сгъвката и по 1 см от долните краища. Хартията се нарязва на квадрати от 15×15 мм; съхранява се в добре затворена колба, обвита с черна хартия.

6.   Разтвор от калаен хлорид

В студена среда се залива 20 г. чист калай за анализ, на гранули, със 100 мл чиста солна киселина, d = 1,19. Съхранява се в присъствие на калай в метално състояние, без наличие на въздух, в колба със запушалка с клапан.

7.   Разтвор на калиев йодид

8.   Азотна киселина за откриване на арсен (качество ч.з.а.)

Киселина с плътност d = 1,38 при 20 °C, съдържаща от 61,5 до 65,5 % азотна киселина HNO3. Тя не трябва да оставя плътен остатък, надвишаващ 0,0001 %. Тя не трябва да съдържа олово, което може да се открие с дитизон, нито повече от 1 милионна част хлорни йони, нито повече от 2 милионни части серни йони, 2 милионни части ортофосфорни йони, нито повече от една стомилионна част арсен.

9.   Сярна киселина за откриване на арсен (качество ч.з.а.)

Киселина с плътност от 1,831 до 1,835 при 20 °C, съдържаща минимум 95 % сярна киселина (H2SO4). Тя не трябва да оставя плътен остатък, надвишаващ 0,0005 %. Тя не трябва да съдържа повече от 2 милионни части тежки метали, 1 милионна желязо, 1 милионна част хлорни йони, 1 милионна част азотни йони, 5 милионни части амониеви йони, 2 стомилионни части арсен.

10.   20 % (v/v) разреден разтвор на сярна киселина (36 г H2SO4 на 100 мл)

Смесват се чиста сярна киселина (качество ч.з.а.) с 200 мл дестилирана вода до количество от 1 000 мл.

11.   Платиниран цинк

Чист цинк, свободен от арсен, гранулиран или на цилиндри. Този цинк се платинира, като се поставя в цилиндричен съд и се покрива с разтвор от платинен хлорид в съотношение 1/20 000. След контакт в продължение на 2 часа цинкът се измива с дестилирана вода, платинираният цинк се изцежда върху многопластова попивателна хартия, изсушава се и се поставя в суха колба.

Трябва да се провери дали 5 г от този цинк, поставен в описания по-горе апарат с 4,5 мл чиста сярна киселина, допълнена с вода до 40 мл, към които се добавят след това две капки калаен хлорид и 5 мл 10 % разтвор от калиев йодид, не оставя никаква следа след престояване най-малко от 2 часа върху живачно-бромидната индикаторна хартия. Трябва да се провери също така дали 1 мг арсен, използван, както е посочено по-долу, оставя значителна следа.

Описание на апаратурата

Използва се колба с вместимост от 90 до 100 мл, затворена със стъклена запушалка и снабдена със стъклена тръбичка с вътрешен диаметър 6 мм и дължина 90 мм. Вътрешната част на тази тръбичка е изтънена и има пробит отвор отстрани (устройство за предотвратяване на увличането на течност от изпаренията). Горната част завършва с равна шлифована повърхност, поставена перпендикулярно на оста на тръбичката. Друга стъклена тръбичка със същия вътрешен диаметър, но с дължина 30 мм, завършваща с равна шлифована повърхност, както на предходната, може да бъде прикрепена към нея, като се фиксира с 2 цилиндрични винтови пружини или с 2 каучукови гривни.

Начин на действие

В тръбичката за отвеждане, в позиция А, се поставя тампон от сух хидрофилен памук и след това тампон от оловно-ацетатна вата.

Поставя се квадратче от индикаторната живачно-бромидна хартия между двете части на тръбичката за отвеждане в позиция Б и се събират двата края на тръбичката.

В колбата се поставят 40-те мл сярна течност, две капки разтвор от калаен хлорид и 5 мл разтвор от калиев йодид. Изчаква се 15 минути. Добавят се 5 г платиниран цинк и колбата се затваря веднага с предварително приготвената запушалка.

Оставя се процесът на отделяне да продължи до естественото му завършване (най-малко 2 часа). Апаратът се разглобява, потапя се живачно-бромидната индикаторна хартия в 10 мл разтвор на калиев йодид в продължение на половин час, като се разклаща от време на време; изплаква се обилно и се оставя да изсъхне.

Кафявите или жълти следи трябва да бъдат невидими или по-бледи от тези, които се получават при паралелно проведено изпитание с 1 мл разтвор на арсен от 1 µг на милилитър, с добавка от 4,5 мл чиста сярна киселина, допълнена с вода до 40 мл, към които се добавят след това две капки калаен хлорид и 5 мл 10 % разтвор от калиев йодид.

4.   ТЕЖКИ МЕТАЛИ

Изразени в олово, по-малко от 20 ppm, при следните условия:

След претегляне пепелта се разтваря в 1 мл чиста солна киселина и 10 мл дестилирана вода. Извършва се подгряване, за да се активира процесът на разтваряне. Допълва се с дестилирана вода до 20 мл 1 мл от този разтвор съдържа минерални материали от 0,10 г ПВПП.

10 мл пепелен разтвор се поставят в тръба за изпитание с размери 160 × 16 с 2 мл 4 % разтвор на чист натриев флуорид, 0,5 мл чист амоняк, 3 мл вода, 0,5 мл чиста оцетна киселина и 2 мл наситен воден разтвор на сероводородна киселина.

Не трябва да се образува никаква утайка. Ако се появи кафяво оцветяване, то трябва да бъде по-слабо от това на индикатора, приготвен по следния начин:

В тръба за изследване с размери 160×16 се поставят 2 мл разтвор, съдържащ 0,01 г. олово в 1 л (10 мг/л), 15 мл вода, 0,5 мл 4 % (m/v) натриев флуорид, 0,5 мл чиста оцетна киселина и 2 мл наситен воден разтвор на сероводородна киселина. Тази тръба съдържа 20 µг олово.

Забележка:

При такава концентрация оловният сулфид се утаява само в оцетна среда; неговото утаяване може да се получи при наличие на само 0,05 мл солна киселина в 15 мл, но на практика тази концентрация се постига много трудно с необходимата точност.

Като се замени 0,5 мл оцетна киселина с 0,5 мл солна киселина, ще се получи утаяване само на мед, живак и т.н.

Евентуалното наличие на желязо, обикновено в тривалентно състояние, окислява сероводородната киселина, като дава утайка от сяра, която скрива колоидната утайка от оловен сулфид. Чрез комплексообразуване с 0,5 мл натриев флуорид желязото окислява по-бавно сероводородната киселина.

Това количество е достатъчно за комплексообразуване на 1 мг желязо (III). Количеството на натриевия флуорид се увеличава, ако има повече желязо.

За продуктите, съдържащи калций, филтрирането трябва да се извърши след добавяне на флуорид.

5.   ОБЩО КОЛИЧЕСТВО НА АЗОТА

В границите между 11 и 12,8 % при следните условия:

Изпитвателна апаратура

А.   Апаратурата се състои от:

Б.   Реторта за минерализация, колба с яйцевидна форма с обем 300 мл и дълга гърловина.

Необходими реактиви

Чиста сярна киселина

Катализатор за минерализация

Натриев хидроксид с концентрация 30 % (m/m)

Разтвор от 40 % (m/v) чиста борна киселина

Разтвор на солна киселина 0,1 N.

Смесен индикатор за бромокрезолово зелено и за метилово червено.

Котлето трябва да бъде пълно с киселинно обработена вода с 0,1 % сярна киселина. Преди всяка операция е необходимо течността да заври при отворено кранче Р, за да може да се освободи CO2.

Начин на действие

В ретортата за минерализация се поставят около точно претеглено количество от 0,20 г ПВПП. Добавят се 2 г минерализиращ катализатор и 15 мл чиста сярна киселина.

Загрява се на пряк огън, като гърловината на ретортата се държи в наклонено положение, докато разтворът стане безцветен и стените на ретортата се изчистят от образувалите се карбонизирани налепи.

След охлаждане се разрежда с 50 мл вода и се доохлажда; тази течност се поставя в колбата за барботаж В през фунията Е; след това се добавя от 40 до 50 мл 30 % натриева основа, така че да се получи пълно алкализиране на течността и да се увлече амонякът от парата, като дестилатът се събира в 5 мл разтвор на борна киселина, предварително поставени в 10 мл вода в приемателната конична колба, като крайната част на тръбичката е потопена в течността. Добавят се 1 или 2 капки от смесения индикатор и се събират от 70 до 100 мл от дестилата.

Дестилатът се титрува с разтвор 0,1 N солна киселина, докато индикаторът се промени в розово-виолетово.

1 мл разтвор 0,1 N солна киселина съответства на 1,4 мг азот.

Апаратура за дестилация на амоняк в поток от водна пара

(по Parnas и Wagner)

6.   РАЗТВОРИМОСТ ВЪВ ВОДНА СРЕДА

По-ниска от 0,5 % при следните условия:

10 г от ПВПП се поставят в колба с обем 200 мл, която съдържа 100 мл дестилирана вода. Сместа се разклаща и се оставя да престои в продължение на 24 часа. Извършва се филтриране, първо през екранен филтър с порестост 2,5 µ, а след това през екранен филтър с порестост 0,8 µ. Сухият остатък, получен при изпаряването на филтрата във водна баня, трябва да бъде по-малко от 50 мг.

7.   РАЗТВОРИМОСТ В КИСЕЛА И АЛКОХОЛНА СРЕДА

По-ниска от 1 % при следните условия:

Оставя се да престои 24 часа. Извършва се филтриране, първо през екранен филтър с порестост 2,5 µ, а след това през екранен филтър с порестост 0,8 µ. Прави се концентриране на филтрата във водна баня. Изпаряването във водна баня завършва в силициева капсула с диаметър 70 мм при предварително измерена тара. Сухият остатък, получен при изпаряването, трябва да бъде по-малко от 10 мг, като се има предвид и евентуално полученият остатък при изпаряването на 500 мл от оцетно-етаноловата киселина.

8.   ЕФИКАСНОСТ НА ПВПП ПО ОТНОШЕНИЕ НА АДСОРБЦИЯТА НА ФЕНОЛОВИ СЪЕДИНЕНИЯ

Активността, изразена в проценти, определена при следните условия, трябва да бъде равна или да надвишава 30 %.

А.   Реактиви

1.   0,1 N разтвор на натриев хидроксид.

2.   0,1 N разтвор на салицилова киселина

(13,81 г салицилова киселина се разтварят в 500 мл метанол и се разреждат в 1 л вода).

В.   Начин на действие

1.   Претеглят се 2—3 г ПВПП в ерленмайерова колба с обем 250 мл и се записва теглото W с точност до 0,001 г.

2.   Изчислява се сухият екстракт от пробата (процент на твърдото тяло), Р се записва с точност до една десета.

3.   Добавя се 0,1 N разтвор на салицилова киселина по формулата:

43 × W × P = мл за добавяне.

4.   Колбата се затваря и се разклаща в продължение на 5 минути.

5.   Сместа с температура 25 °C се налива във фуния, снабдена с филтър, разположен върху бюхнерова фуния, свързана с 250 мл колба; въздухът се изтегля, докато се получи достатъчно количество филтрат за вземане на 50 мл (филтратът трябва да бъде бистър).

6.   От филтрата се вземат с пипета 50 мл и се поставят в 250 мл ерленмайерова колба.

7.   С 0,1 N натриев разтвор се определя точката на неутрализация с фенолфталин и се записва обемът Vs.

8.   По същия начин се титрува 50 мл разтвор на салицилова киселина (като референтна) и се отбелязва обемът Vb.

С.   Изчисление

Забележка:

Всички отбелязани пределни стойности, посочени в точки от 2 до 8, се отнасят за сухо вещество.

9.   СВОБОДЕН N-ВИНИЛПИРОЛИДОН – НЕНАДВИШАВАЩ 0,1 %

Метод

Поставят се в състояние на суспензия 4,0 г от пробата в 30 мл вода, разклаща се в продължение на 15 минути, излива се през пластинков филтър от фритовано стъкло от 9 до 15 µм (от тип G4) в конична колба от 250 мл. Остатъкът се измива със 100 мл вода, добавя се 500 мг натриев ацетат към комбинираните филтрати и се титрува с помощта на 0,1 N йод до стабилизиране на цвета на йода. Добавят се допълнително 3,0 мл йод 0,1 N, оставя се в продължение на 10 минути и излишъкът от йод се титрува с помощта на 0,1 N натриев хипосулфит; добавят се 3,0 мл скорбяла ТS (субстанция за тестване) в близост до точката на равновесие. Извършва се контролно измерване на количеството. Разходът на йод не надвишава 0,72 мл, което отговаря на максимум 0,1 % винилпиролидон.

10.   СВОБОДЕН N,N′-ДИВИНИЛИМИДАЗОЛИДОН, НЕНАДВИШАВАЩ 2 МГ НА КГ

Принцип

Количествено определяне чрез газова хроматография върху капилярна колонка за миграция на свободен N,N′-дивинилимидазолидон в разтворител (ацетон) на базата на неразтворим ПВПП.

Разтвор, използван като вътрешен еталон

100 мг нитрил на хептанова киселина (нитрил на енантиотропна киселина), претеглена с точност до 1 мг, се разтварят в 500 мл ацетон.

Приготвяне на опитния образец

Претеглят се от 2 до 2,5 г полимер с точност до 0,2 мг и се изливат в 50 мл ерленмайерова колба. С помощта на пипета се добавят 5 мл разтвор, използван като вътрешен еталон, а след това — 20 мл ацетон. Сместа се разклаща в продължение на 4 часа, след това се оставя да се успокои и стабилизира в продължение на минимум 15 часа и се извършва анализ на течността, отделена на повърхността, чрез газова хроматография.

Калибровъчен разтвор

Претеглят се 25 мг N,N′-дивинилимидазолидон с точност до 0,2 мг и се изливат в колба; долива се до 100 мл с ацетон. С помощта на пипета се прехвърлят 2,0 мл от този разтвор в друга мерителна колба с обем 50 мл и се долива до 50 мл с ацетон. 2 мл от този разтвор се преливат в друга колба, добавят се 5 мл разтвор, използван като вътрешен еталон (виж по-горе), и се допълва до 25 мл с ацетон.

Условия за извършване на газова хроматография

Процедура

Надеждно определяне на коефициента на еталониране за специфичните условия на анализ с помощта на последователни впръсквания на еталониращ разтвор. Анализ на пробата. Съдържането на N,N′-дивинилимидазолидон в неразтворим ПВПП не трябва да надвишава 0,1 %.

Изчисляване на калибровъчния коефициент

WD= използвано количество на N,N′-дивинилимидазолидон (mg)

WSt= количество, използвано като вътрешен еталон (mg)

Ast= повърхност на пиковия момент на вътрешния еталон

AD= повърхност на пиковия момент на N,N′-дивинилимидазолидона.

Изчисляване на съдържанието на N,N′-дивинилимидазолидон

CD= концентрация на N,N′-дивинилимидазолидон (мг/кг)

f= коефициент на калиброване

AD= повърхност на пиковия момент на N,N′-дивинилимидазолидона

WSt= количество на вътрешния еталон, добавено към пробата (mg)

ASt= повърхност на пиковия момент на вътрешния еталон

WS= количество на използвана проба (g).

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

Изисквания относно калциевия тартрат

(член 7 от настоящия регламент)

ОБЛАСТ НА ПРИЛОЖЕНИЕ

Калциевият тартрат се добавя към виното като помощен технологичен агент за подпомагане на утаяването на винения камък и за стабилизиране на винения камък, като същевременно намалява крайната концентрация на калиев хидроген тартрат и калциев тартрат.

ИЗИСКВАНИЯ

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

Изисквания относно бетаглюконазата

(член 10 от настоящия регламент)

ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

Млечно-кисели бактерии

(член 11 от настоящия регламент)

ПРЕДПИСАНИЯ

Млечно-киселите бактерии, чието използване е предвидено в приложение IV,точка 1, буква р) и точка 3, буква щ) от Регламент (ЕО) № 1493/1999, трябва да принадлежат към рода Leuconostoc Lactobacillus и/или Pediococcus. Те трябва да преобразуват ябълчената киселина на мъстта или на виното в млечна киселина, без да повлияват вкусовите качества. Те трябва да са получени от грозде, мъст, вина или от продукти, произведени от грозде. Името на рода и вида, както и информацията относно щама, трябва да бъдат посочени върху етикета, както и произходът на щама и неговият селекционер.

За извършването на генетични манипулации върху млечно-киселите бактерии трябва да се получи предварително разрешение.

ФОРМА

Те се използват или в течна форма, или дълбоко замразени, или под формата на прах, получен чрез лиофилизация, като чиста култура или като добавена култура.

ИМОБИЛИЗИРАНИ БАКТЕРИИ

Носителят за приготвяне на имобилизирани млечно-кисели бактерии трябва да бъде инертен и да е допуснат за използване във винопроизводството.

КОНТРОЛНИ ПРОВЕРКИ

Химическа:

Прилагат се същите изисквания по отношение на изследваните субстанции, както при другите енологични препарати, по-специално при изследване на тежките метали.

Микробиологична:

ДОБАВКИ

Добавките, които се използват при приготвянето на култура от млечно-кисели бактерии или за тяхното реактивиране, трябва да бъдат субстанции, които са допуснати за използване при хранителни продукти, и трябва да са отбелязани върху етикета.

ДАТА НА ПРОИЗВОДСТВО

Производителят трябва да посочи датата на излизане от завода върху етикета.

ИЗПОЛЗВАНЕ

Начинът на използване или методът на реактивиране трябва да бъде посочен от производителя.

СЪХРАНЕНИЕ

Условията на съхранение трябва да са посочени ясно върху етикета.

МЕТОДИ ЗА АНАЛИЗ

Среда А

Среда B

Среда С

ПРИЛОЖЕНИЕ IX

Определяне на загубите на органична материя от йонообменните смоли

(член 12 от настоящия регламент)

1.   ПРЕДМЕТ И ПОЛЕ НА ПРИЛОЖЕНИЕ

Определяне на загубите на органична материя от йонообменните смоли.

2.   ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Загуби на органична материя при йонообменните смоли. Загуби, определени според описания по-долу метод.

3.   ПРИНЦИП

Екстрахиращите разтворители се прекарват през приготвени за целта смоли и теглото на екстрахираната органична материя се определя чрез гравиметрия.

4.   РЕАКТИВИ

Всички реактиви следва да бъдат с чистота за анализ.

Екстрахиращи разтворители.

5.   АПАРАТУРА

6.   НАЧИН НА ДЕЙСТВИЕ

6.1.   Към всяка от трите колони за йонообменна хроматография (5.1) се добавят 50 милилитра от йонообменната смола, която ще бъде тествана, след като е измита и третирана в съответствие със спецификациите на производителя относно смолите, предназначени да бъдат използвани в сектора на хранителните продукти.

6.2.   При анионните смоли, екстрахиращите разтворители (4.1, 4.2 и 4.3) се прекарват поотделно през подготвените за тази цел колони (6.1) при дебит от 350 до 540 милилитра на час. Всеки път първият литър от елуата се изхвърля, а следващите два литра се събират в градуирани епруветки (5.2). При катионите смоли през подготвените за тази цел колони се прекарват само двата разредителя 4.1 и 4.2.

6.3.   Всеки от трите елуата се изпарява върху загряваща пластина или с помощта на изпарител с инфрачервени лъчи (5.7) в плоска изпарителна ваничка (5.3), която предварително е изчистена и претеглена (m0). Ваничките се поставят в сушилен шкаф (5.4) и се сушат до получаване на постоянно тегло (m1).

6.4.   След като се регистрира теглото на така изсушената ваничка (6.3), тя се поставя в муфелна пещ (5.5) и се обгаря до получаване на постоянно тегло (m2).

6.5.   Определя се екстрахираната органична материя (7.1). Ако резултатът е повече от 1 милиграм на литър, извършва се контролно изпитание с помощта на реактиви и теглото на екстрахираната органична материя се преизчислява.

Контролното изпитание се извършва, като се повтарят операциите от точки 6.3 и 6.4, но се използват два литра екстрахиращ разтворител, което дава стойности за теглото m3 и m4, съответстващи на точки 6.3 и 6.4.

7.   ИЗРАЗЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

7.1.   Формула и изчисляване на резултатите.

Теглото на екстрахираната органична материя от йонообменните смоли, изразено в милиграми на литър, се определя по следната формула:

в която m1 и m2 се изразени в грамове.

Коригираното тегло на екстрахираната органична материя от йонообменните смоли, изразено в милиграми на литър, се определя по следната формула:

в която m1, m2, m3 и m4 се изразени в грамове.

7.2.   Разликата между резултатите от две паралелни измервания, осъществени върху една и съща проба, не трябва да надвишава 0,2 милиграма на литър.

ПРИЛОЖЕНИЕ X

Изисквания относно обработката с електродиализа

(член 15 от настоящия регламент)

Това третиране има за цел постигане на стабилизация на винения камък спрямо калиевия хидроген тартрат и калциевия тартрат (и други соли на калция) чрез екстрахиране на йони за намаляване на пренаситеността им във виното под въздействие на електрическо поле с помощта, от една страна на мембрани, пропускащи само анйони, и от друга страна, на мембрани, пропускащи само катиони.

1.   ИЗИСКВАНИЯ ОТНОСНО МЕМБРАНИТЕ

1.1.   Мембраните са разположени последователно в система тип „филтър-преса“ или във всяка друга подходяща система, която определя отделенията за третиране (вино) и за концентриране (отпадна вода).

1.2.   Мембраните, пропускащи катиони, трябва да бъдат адаптирани за екстракция само на катиони, и по-специално на K+ и Ca++.

1.3.   Мембраните, пропускащи аниони, трябва да бъдат адаптирани за екстракция само на аниони, и по-специално на тартратни аниони.

1.4.   Мембраните не трябва да предизвикват прекомерни изменения във физикохимичния състав и на сетивните характеристики на виното. Те трябва да отговарят на следните изисквания:

Стабилността на новите мембрани за електродиализа трябва да се установява със симулатор, който има физикохимичния състав на виното за изследване на евентуална миграция на някои субстанции, получени от мембрани за електродиализа.

Препоръчва се следният метод на изследване:

Симулаторът е водно-спиртен разтвор, който е регулиран спрямо pH и проводимостта на виното. Той има следния състав:

Този разтвор се използва за изпитванията за миграция в затворен кръг чрез стек за електродиализа под напрежение (1 волт/клетка), с използване на 50 л/м2 анионни и катионни мембрани, до достигане на 50 % деминерализиране на разтвора. Отвеждащият кръг се активира чрез разтвор 5 г/л калиев хлорид. Мигриращите субстанции се анализират в симулатора и в ефлуента от елекродиализата.

Органичните молекули, които влизат в състава на мембраната и които биха могли да мигрират в третирания разтвор, трябва да се определят количествено. За всяка от тези съставки се извършва специално количeствено определяне от оторизирана лаборатория. Съдържанието в симулатора на всички количeствено определени съединения трябва да бъде общо под 50 г/л.

Към тези мембрани трябва да се прилагат общите правила за контрол на материалите, които влизат в контакт с храни.

2.   ИЗИСКВАНИЯ, ПРИЛАГАНИ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА МЕМБРАНИ

Двойката мембрани се определя, така че да бъдат спазени следните условия:

Това третиране трябва да бъде вписано в регистъра, посочен в член 70, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1493/1999.

(1)  ОВ L 75, 21.3.1990 г., стр. 19, последно изменена с Директива 1999/91/ЕО (ОВ L 330, 4. 12. 1999 г., стр. 41).

ПРИЛОЖЕНИЕ XI

Изисквания относно уреазата

(член 17 от настоящия регламент)

1.   Международно кодифициране на уреазата: EC 3-5-1-5, CAS №: 9002-13-5.

2.   Активност: уреаза (активна в кисела среда), разгражда уреята на амоняк и въглероден диоксид. Обявената активност е минимум 5 единици/мг, като 1 единица е равна на количеството ензим, което освобождава един мол NH3 на минута при 37 °C от 5 г/л концентрат на урея (при pH4).

3.   Произход: Lactobacillus fermentum.

4.   Област на приложение: разграждане на уреята във вината, предназначени за продължително стареене, когато началната концентрация на урея надвишава 1 мг/л.

5.   Максимално използвано количество: 75 мг ензимен препарат на литър третирано вино, като не трябва да се надвишават 375 единици уреаза на литър вино. В края на третирането всяка остатъчна ензимна дейност трябва да се прекрати чрез филтрация на виното (диаметър на порите по-малък от 1 мм).

Спецификации относно химическата и микробиологичната чистота:

Уреазата, използвана за третиране на виното, трябва да бъде произвеждана при условия, сходни с условията относно уреазата, разглеждана в становището на Научния комитет по храните от 10 декември 1998 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ XII

Дерогации по отношение на съдържанието на серен диоксид

(член 19 от настоящия регламент)

Като допълнение към приложение V, буква А от Регламент (ЕО) № 1493/1999 максималната пределна стойност за съдържанието на серен диоксид по отношение на вината, които съдържат остатъчна захар, изразена в инвертирана захар, равна или надвишаваща 5 грама на литър, се определя на:

ПРИЛОЖЕНИЕ ХIII

Съдържание на летливи киселини

Независимо от приложение V, буква Б, точка 1 към Регламент (ЕО) № 1493/1999 максималното съдържание на летливи киселини се определя:

ПРИЛОЖЕНИЕ ХIV

Обогатяване при изключително неблагоприятни климатични условия

(член 23 от настоящия регламент)

(p.m.)

ПРИЛОЖЕНИЕ XV

Случаи, в които се разрешава подкисляване и обогатяване на един и същ продукт

(член 27 от настоящия регламент)

(p.m.)

ПРИЛОЖЕНИЕ XVI

Дати, преди които при изключително неблагоприятни климатични условия могат да бъдат извършени операции по обогатяване, подкисляване и откисляване

(член 29 от настоящия регламент)

(p.m.)

ПРИЛОЖЕНИЕ XVII

Характеристики на винените дестилати или на сухото грозде, които могат да бъдат добавяни към ликьорните вина и към някои качествени ликьорни вина, произведени в определен район

(член 37 от настоящия регламент)

ПРИЛОЖЕНИЕ XVIII

Списък на качествените ликьорни вина, произведени в определен район, за производството на които се прилагат специални правила

А.   СПИСЪК НА КАЧЕСТВЕНИТЕ ЛИКЬОРНИ ВИНА, ПРОИЗВЕДЕНИ В ОПРЕДЕЛЕН РАЙОН, ЗА ПРОИЗВОДСТВОТО НА КОИТО СЕ ИЗПОЛЗВА ГРОЗДОВА МЪСТ ИЛИ СМЕС ОТ ТАЗИ СУРОВИНА С ВИНО

(член 38, параграф 1 от настоящия регламент)

ГЪРЦИЯ

Σάμος (Samos), Μοσχάτος Πατρών (Patras Muscatel), Μοσχάτος Ρίου Πατρών (Rio Patron Muscatel), Μοσχάτος Κεφαλλονιάς (Kefallonia Muscatel), Μοσχάτος Ρόδου (Rhodes Muscatel), Μοσχάτος Λήμνου (Lemnos Muscatel), Σητεία (Sitia), Νεμέα (Nemea), Σαντορίνη (Santorini), Δαφνές (Dafnes), Μαυροδάφνη Πατρών (Mavrodafne от Patras), Μαυροδάφνη Κεφαλλονιάς (Mavrodafne от Kefallonia).

ИСПАНИЯ

ИТАЛИЯ

Cannonau di Sardegna, giró di Cagliari, malvasia di Bosa, malvasia di Cagliari, Marsala, monica di Cagliari, moscato di Cagliari, moscato di Sorso-Sennori, moscato di Trani, nasco di Cagliari, Oltrepó Pavese moscato, San Martino della Battaglia, Trentino, Vesuvio Lacrima Christi.

В.   СПИСЪК НА КАЧЕСТВЕНИТЕ ЛИКЬОРНИ ВИНА, ПРОИЗВЕДЕНИ В ОПРЕДЕЛЕН РАЙОН, ПРИ ПРОИЗВОДСТВОТО НА КОИТО СЕ ДОБАВЯТ ПРОДУКТИ, ПОСОЧЕНИ В ПРИЛОЖЕНИЕ V, БУКВА Й, ТОЧКА 2, Б) КЪМ РЕГЛАМЕНТ (EО) № 1493/1999

(член 38, параграф 2 от настоящия регламент)

1.   Списък на качествените ликьорни вина, произведени в определен район, при производството на които се добавя винен спирт или спирт, получен от сухо грозде, алкохолното съдържание на които е не по-ниско от 95 обемни % и не по-високо от 96 обемни %

(Приложение V, буква Й, точка 2, буква б), ii), първо тире към Регламент (EО) № 1493/1999)

ГЪРЦИЯ

Σάμος (Samos), Μοσχάτος Πατρών (Patras Muscatel), Μοσχάτος Ρίου Πατρών (Rio Patron Muscatel), Μοσχάτος Κεφαλλονιάς (Kefallonia Muscatel), Μοσχάτος Ρόδου (Rhodes Muscatel), Μοσχάτος Λήμνου (Lemnos Muscatel), Σητεία (Sitia), Νεμέα (Nemea), Σαντορίνη (Santorini), Δαφνές (Dafnes), Μαυροδάφνη Πατρών (Mavrodafne от Patras), Μαυροδάφνη Κεφαλλονιάς (Mavrodafne от Kefallonia).

ИСПАНИЯ

Contado de Huelva, Jerez-Xérès-Sherry, Manzanilla-Sanlúcar de Barrameda, Málaga, Montilla-Moriles, Rueda.

2.   Списък на качествените ликьорни вина, произведени в определен район, при производството на които се добавя винен дестилат или алкохол, дестилиран от гроздови джибри, алкохолното съдържание на които е не по-ниско от 52 обемни % и не по-високо от 86 обемни %

(Приложение V, буква Й, точка 2, буква б), ii), второ тире от Регламент (EО) № 1493/1999)

ГЪРЦИЯ

Μαυροδάφνη Πατρών (Mavrodafne of Patras), Μαυροδάφνη Κεφαλλονιάς (Mavrodafne of Kefallonia), Σητεία (Sitia), Σαντορίνη (Santorini), Δαφνές (Dafnes), Νεμέα (Nemea).

ФРАНЦИЯ

Pineau des Charentes or pineau charentais, floc de Gascogne, macvin du Jura.

3.   Списък на качествените ликьорни вина, произведени в определен район, при производството на които се добавя алкохол, дестилиран от сухо грозде, алкохолното съдържание на които е не по-ниско от 52 обемни процента и не по-високо от 94,5 обемни процента

(Приложение V, буква Й, точка 2, буква б), ii), трето тире към Регламент (EО) № 1493/1999)

ГЪРЦИЯ

Μαυροδάφνη Πατρών (Mavrodafne от Patras), Μαυροδάφνη Κεφαλλονιάς (Mavrodafne от Kefallonia).

4.   Списък на качествените ликьорни вина, произведени в определен район, при производството на които се добавя частично ферментирала гроздова мъст от стафидирано грозде

(Приложение V, буква Й, точка 2, буква б), iii), първо тире от Регламент (EО) № 1493/1999)

ИСПАНИЯ

ИТАЛИЯ

Aleatico di Gradoli, Giró di Cagliari, Malvasia delle Lipari, Malvasia di Cagliari, Moscato passito di Pantelleria

5.   Списък на качествените ликьорни вина, произведени в определен район, при производството на които се добавя концентрирана гроздова мъст, получена чрез въздействието на пряк огън, която с изключение на тази операция отговаря на определението за концентрирана гроздова мъст

(Приложение V, буква Й, точка 2, буква б), iii), второ тире към Регламент (EО) № 1493/1999)

ИСПАНИЯ

ИТАЛИЯ

Marsala

6.   Списък на качествените ликьорни вина, произведени в определен район, при производството на които се добавя концентрирана гроздова мъст

(Приложение V, буква Й, точка 2, буква б), iii), трето тире от Регламент (EО) № 1493/1999)

ИСПАНИЯ

ИТАЛИЯ

Oltrepó Pavese Moscato, Marsala, Moscato di Trani.