за изменение на Регламент (ЕО) № 1091/94 за установяване на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕИО) № 3528/86 на Съвета относно защитата на горите от атмосферно замърсяване

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 3528/86 на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно защитата на горите на Общността от атмосферно замърсяване (1), последно изменен с Регламент (ЕО) № 307/97 (2), и по-специално член 3, параграф 2 от него,

Регламент (ЕО) № 1091/94 се изменя както следва:

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Приложение I към Регламент (ЕО) № 1091/94 се заменя със следното приложение:

„

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ОБЩА МЕТОДОЛОГИЯ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА МРЕЖА ОТ УЧАСТЪЦИ ЗА ИНТЕНЗИВНО, ПОСТОЯННО НАБЛЮДЕНИЕ

(член 2, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 3528/86 и измененията към него)

I. Общи положения

Целта на проекта, визиран в член 2, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 3528/86, и измененията към него имат за цел да се установи мрежа от участъци за постоянно наблюдение в държавите-членки на Общността и да събират данните посредством интензивно и непрекъснато наблюдение.

Целите на проекта са следните:

—	провеждане на интензивен и непрекъснат мониторинг върху горските екосистеми във връзка с вредите, причинени от замърсяването на атмосферата, и от други фактори, които влияят върху състоянието на горите,

—	подобряване на разбирането на причинно-следствената връзка между промените в горската екосистема и факторите, които ѝ оказват влияние, най-вече замърсяването на атмосферата, чрез съсредоточаване на едно място на различни измервания и мониторинг на горските екосистеми и техните съставни части,

—	получаване на релевантна информация за развитието на определени брой екосистеми в Общността.

II. Изграждане на мрежа от постоянно наблюдавани участъци

II.1. Избор на участъците

Преди 30 юни 1994 г. държавите-членки са избрали достатъчно голям брой участъци за постоянно наблюдение на територията си. Оттогава досега някои от тях са изпълнили националната си програма за интензивен мониторинг, като са установили и допълнителни участъци. По принцип максималният брой на тези участъци за всяка държава-членка е ограничен до петнадесет, но на държавите-членки е разрешено да избират по-голям брой участъци, при условие че броят им не надхвърля 20 % от броя на националните участъци на мрежата на Общността с площ от 16 × 16 км (Регламент (ЕИО) № 1696/87).

Изборът на участъци е в сферата на отговорност на държавите-членки, въпреки че следва да приложат следните критерии:

—	участъкът трябва да бъде така разположен, че да бъдат представени по-важните горски видове и по-разпространените растителни условия в съответната държавата,

—	минималната площ на участъка да е 0,25 хектара, измерена по хоризонталната плоскост,

—

с цел минимизиране на ефектите от дейности в околните местности, участъкът се огражда от буферна зона. Реалната ширина на тази зона зависи от типа и възрастта на гората. Ако теренът на участъка и на околните местности е еднороден от гледна точка на височина и на възрастова структура, то ширината на буферната зона може да се ограничи до 5 или до 10 m. Ако горският терен, в който се намира участъкът, е съставен от смесена растителност, различни видове или възрастова структура, буферната зона се увеличава до петорния размер на потенциалната максимална височина на гората в участъка,

—	тъй като участъкът ще трябва да е на разположение за продължителен период на мониторинг, необходимо е ъглите и/или границите му да са ясно маркирани и всяко дърво-образец да е постоянно номерирано,

—	участъкът трябва да е лесно достъпен във всеки един момент и не трябва да има ограничения на достъпа и вземането на мостри,

—	не трябва да има различия в управлението на участъка, буферната зона и околната гора (например управленските операции да са равностойни), а смущенията, причинявани от мониторинга, трябва да се свеждат до минимум,

—	трябва да се избягва всяко пряко замърсяване от известни местни източници. Участъците не трябва да са разположени в непосредствена близост до селскостопански ферми, много близо до главни пътища и в пряка близост до промишлени предприятия, източници на замърсяване,

—	трябва да има достатъчен брой дървета за образци в участъка или близо до него,

—	участъците и буферните зони трябва да са по възможност максимално еднакви помежду си що се касае до видовете или видова съвкупност, възрастта, големината, почвата и наклона,

—	участъците трябва да са достатъчно отдалечени от покрайнините на гората.

Препоръчва се да се избират участъци, които са били обект на мониторинг в продължение на последните години по силата на Регламент (ЕИО) № 3528/86 или по други програми. Ако трябва да се избират допълнителни участъци, то се препоръчва те да са идентични на или да са разположени близо до един от съществуващите участъци на мрежата на Общността с размери 16 х 16 km и по такъв начин, че да се позволи ползването на информация и от други източници (например метеорологични станции).

II.2. Определяне и документация на участъците

През 1994 г. държавите-членки са предоставили на Комисията общи данни и подробно описание на всеки участък.

Подробното описание на участък включва: точното местоположение, скица на географска карта, посочваща постоянната маркировка на ъглите и/или границите на участъка, броя на дърветата в участъка и всякаква други релевантни постоянни елементи във или близо до участъка (например път за достъп или реки). В бъдеще на тези карти трябва да се отбелязва точното местоположение на местата за вземане на образци (например почвените ями).

II.3. Дефиниция на подучастък

По принцип всички дървета в целия участък се включват в мострата за оценката (например инвентаризация на короните, оценка на прираста). Когато участъкът има голям брой дървета (т.е. гъста растителност), възможно е да се определи подучастък, който да се използва за тези изследвания. Размерът на подучастъка при определянето на участъка трябва да е достатъчно голям, за да дава надеждни ориентировъчни оценки в рамките на тези изследвания за период минимум двадесет години, а за предпочитане е през целия жизнен цикъл на лесонасажденията. Минимум двадесет дървета в подучастъка трябва да са на разположение за този период от време.

II.4. Обща информация за всеки участък

За всеки постоянно наблюдаван участък, обект за интензивен и непрекъснат мониторинг, се събира следната обща информация в процеса на установяване на участъка и на първите изследвания:

Установяване на участъка

Първи изследвания

— Описателен код

Държава

Номер на наблюдавания участък

Действителна географска ширина и дължина

— Относителни данни за участъка

Височина над морското равнище

Ориентация

Общи размери на участъка

Брой на дървета в участъка

Подучастък, ако има такъв

наличие на вода за основните видове

тип хумус

почвена единица (ориентировъчно)

— Данни за растителността

Средна възраст на доминиращия етаж

Главен дървесен вид

Добив (ориентировъчно)

— Други наблюдения

История на участъка

Друга мониторингова станция, разположена наблизо

Когато се определят допълнителни участъци за изпълнение на национална програма за интензивен мониторинг, държавите-членки предават на Комисията за всеки участък събраната по време на определянето информация, като се използва файл за данни (виж. приложение VIIа, формуляр 1а) и доклади (приложение VIIа, формуляр 1б) до края на годината, през която участъкът е (пре)определен. Важната информация, получена в течение на годините на мониторинг, се предава всяка година с помощта на формулярите 1а и 1б (приложение VII). Другата информация се представя незабавно след приключване на първото релевантно изследване и при необходимост се актуализира.

III. Замяна на унищожени участъци

III.1. Общи положения

Изборът на участъци за интензивен мониторинг е в сферата на отговорност на държавите-членки. Настоящото приложение предвижда определен брой критерии за този избор. Повечето държави-членки са разработили собствена стратегия за мониторинг на националните си горски екосистеми с цел наблюдение на по-важните видове и условия на растеж.

Въпреки че участъците трябваше да са така подбрани, че да позволяват дългосрочен мониторинг, винаги е възможно преждевременно разрушение поради пожар или др. В някои случаи все още е възможно да се вземат последни мостри преди всички дървета на участъка да са изчезнали. Следващата стъпка би била да се преразгледа стратегията, стояща зад критериите на избор, и да се реши какви критерии да се приложат в процедурата на избор на новия участък.

III.2. Закриване на участък

Следва да се използва възможността за извършването на някои последни измервания/оценки. Ако все още е възможно, преди (окончателното) разрушаване на участъка, може да се вземат (деструктивни) мостри от наблюдаваните в участъка дървета. След отсичането може да се измери точната височина на дърветата, да се преброят кръговете и да се извърши прецизно вземане на мостра от листата.

III.3. Стратегия

В повечето държави-членки стратегията на мониторинга включва аспекти, свързани с горската площ, горските екосистеми, видовете, но често и аспектите на почвата, с метеорологията и нивата на отлагания. Когато се наложи един участък да се замени с друг, следва да се използва случаят да се провери дали първоначалната стратегия е все още валидна и как най-добре да се запълнят пропуските. В този смисъл следва да се отчете фактът, че в допълнение към първоначалните изследвания (състоянието на короните, почвата, листната маса и прираста) и други изследвания са били добавени към програмата в течение на последните няколко години (отлагания, метеорология, почвения разтвор, приземната растителност, телеметрия (1). Във връзка с това се препоръчва да се вземе предвид еволюцията на програмата за интензивен мониторинг, когато се планира замяна на участъците.

Все пак, по принцип би било разумно новите участъци да се намират в същия регион и да имат същия тип почва, ниво отлагания и дървесни видове както унищожения участък.

III.4. Повторно установяване на участъка

За избора на нови участъци се прилагат критериите, използвани за унищожените участъци. След установяването на нови участъци, някои изследвания, които не са били извършвани през чести интервали от време трябва да бъдат извършени максимално скоро (състоянието на почвата и снимки от въздуха). Тъй като изследванията на състоянието на короните и на листната маса трябва да се извършват всяка година или веднъж на всеки две години, такова допълнително изследване не е необходимо непосредствено след установяване на участъка. Когато следващата оценка на прираста е планирана да се извърши след повече от три години след определяне на участъка, то веднага след определяне на участъка следва да направят измервания на прираста.

III.5. Специални положения

Участъците, избрани за заместител, получават нов номер. Заедно със следващото редовно представяне на данни държавите-членки представят на Комисията информация за причината за смяна на участъка, както и резултатите от последните извършени наблюдения/измервания и приложените критерии за избора на новите участъци.

“

(1) Техническите подробности за използването по собствено усмотрение на снимки от въздуха за участъците на интензивен мониторинг са дадени в Ръководството за прилагане на телеметрична техника, редактирано от Европейската комисия.

„

ПРИЛОЖЕНИЕ II

КАНДИДАТСТВАНЕ ЗА ФИНАНСОВО СЪДЕЙСТВИЕ ОТ ОБЩНОСТТА ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА МЕРКИТЕ ПО СИЛАТА НА ЧЛЕН 2 ОТ РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 3528/86 И ИЗМЕНЕНИЯТА КЪМ НЕГО

Заявленията за финансово съдействие трябва да се представят в съответствие с приложение А към Регламент (ЕИО) № 526/87 на Комисията (1) с резюме на посочената по-долу информация и попълнена таблица, включена в настоящото приложение като формуляр 2а.

За всяка от мерките, които се осъществяват по член 2, се предоставя информация по следните точки:

1.	Кратко описание на мерките

2.	Заявител Връзки между заявителя и мерките

3.	Агенция, отговаряща за провеждане на мерките Предмет и обхват на основните дейности на агенцията

Подробно описание на мерките

В случай че:

а)

мерките са свързани с изграждане или разширяване на мрежата от постоянно наблюдавани участъци за интензивно и непрекъснато наблюдение:

1.	описание на съществуващото положение;

2.	географско местоположение и площ на разглеждания район(и) (плюс катрографски документ);

3.	брой на постоянно наблюдаваните участъци;

б)

мерките имат връзка с организирането и извършването на инвентаризация на състоянието на короните на дърветата в постоянно наблюдаваните участъци:

1.	описание на съществуващото положение;

2.	брой на участъците за наблюдение, които трябва да бъдат включени в инвентаризация на състоянието на короните (формуляр 2а);

3.	подробно описание на процедурата за вземане на мостри, използвана на ниво участък, (брой на дърветата, маркировки и др.);

4.	график за изпълнение на предвижданите мерки (формуляр 2б);

в)

мерките имат връзка с организирането и извършването на инвентаризация на състоянието на почвата на постоянно наблюдаваните участъци:

1.	описание на съществуващото положение;

2.	брой на участъците за наблюдение, които трябва да бъдат включени в инвентаризация на състоянието на почвата (формуляр 2а);

3.	подробно описание на процедурите за вземане на проби, използвани на ниво участък (брой на единичните проби, описание на почвения профил и др.);

4.	подробно описание на параметрите, които следва да се определят, и на методите за анализ, които ще се използват, включително и точно описание на всяка калибровка, корекция и/или преизчисление, необходими за привеждане на анализираните резултати в съответствие с одобрените методи;

5.	график за изпълнение на предвижданите мерки (формуляр 2б);

г)

мерките, които имат връзка с организирането и извършването на инвентаризация на състоянието на листната маса в постоянно наблюдаваните участъци:

1.	описание на съществуващото положение;

2.	брой на постоянно наблюдаваните участъци, където се провежда инвентаризация на състоянието на листната маса (формуляр 2а);

3.	подробно описание на процедурите за вземане на мостри, използвани на ниво участък (брой на единичните проби, описание и др.);

4.	подробно описание на параметрите, които следва да се определят, и на методите за анализ, които ще се използват, включително и точно описание на всяка калибровка, корекция и/или преизчисление, необходими за привеждане на анализираните резултати в съответствие с одобрените методи;

5.	график за изпълнение на предвижданите мерки (формуляр 2б);

д)

мерките, които имат връзка с организирането и извършването на измервания на изменения в прираста в постоянно наблюдаваните участъци:

1.	описание на съществуващото положение;

2.	брой на постоянно наблюдаваните участъци, където се извършват измервания на прираста (формуляр 2а);

3.	подробно описание на процедурите за измерване, използвани на ниво участък (брой на измерванията, описание и др.);

4.	подробно описание на параметрите, които следва да се определят, и на методите за анализ, които ще се използват, включително и точно описание на всяка калибровка, корекция и/или преизчисление, необходими за привеждане на анализираните резултати в съответствие с одобрените методи;

5.	график за изпълнение на предвижданите мерки (формуляр 2б);

е)

мерките, които имат връзка с организирането и извършване на измервания на темповете на отлаганията в постоянно наблюдаваните участъци:

1.	описание на съществуващото положение;

2.	брой на постоянно наблюдаваните участъци, където се извършват измервания на отлаганията (формуляр 2а);

3.	подробно описание на процедурите за измерване, използвани на ниво участък (брой на измерванията, описание и др.);

4.	подробно описание на параметрите, които следва да се определят, и на методите за анализ, които ще се използват, включително и точно описание на всяка калибровка, корекция и/или преизчисление, необходими за привеждане на анализираните резултати в съответствие с одобрените методи;

5.	график за изпълнение на предвижданите мерки (формуляр 2б);

ж)

мерките, които имат връзка с организирането и осъществяването на метеорологични измервания в постоянно наблюдаваните участъци:

1.	описание на съществуващото положение;

2.	брой на постоянно наблюдаваните участъци, където се извършват метеорологични измервания (формуляр 2а);

3.	подробно описание на процедурите за измерване, използвани на ниво участък (брой на измерванията, описание и др.);

4.	подробно описание на параметрите, които следва да се определят, и на методите за анализ, които ще се използват, включително и точно описание на всяка калибровка, корекция и/или преизчисление, необходими за привеждане на анализираните резултати в съответствие с одобрените методи;

5.	график за изпълнение на предвижданите мерки (формуляр 2б);

з)

мерките, които имат връзка с организирането и осъществяването на измервания на почвения разтвор в постоянно наблюдаваните участъци:

1.	описание на съществуващото положение;

2.	брой на постоянно наблюдаваните участъци, където се извършват измервания на почвения разтвор (формуляр 2а);

3.	подробно описание на процедурите за измерване, използвани на ниво участък (брой на измерванията, описание и др.);

4.	подробно описание на параметрите, които следва да се определят, и на методите за анализ, които ще се използват, включително и точно описание на всяка калибровка, корекция и/или преизчисление, необходими за привеждане на анализираните резултати в съответствие с одобрените методи;

5.	график за изпълнение на предвижданите мерки (формуляр 2б);

и)

мерките, които имат връзка с организирането и извършването на оценка на приземната растителност в постоянно наблюдаваните участъци:

1.	описание на съществуващото положение;

2.	брой на постоянно наблюдаваните участъци, където се извършва оценка на приземната растителност (формуляр 2а);

3.	подробно описание на процедурата за вземане на образци (брой на подобразци, описание и др.);

4.	подробно описание на параметрите, които следва да се определят, и на методите за анализ, които ще се използват, включително и точно описание на всяка калибровка, корекция и/или преизчисление, необходими за привеждане на анализираните резултати в съответствие с одобрените методи;

5.	график за изпълнение на предвижданите мерки (формуляр 2б).

Стойност на мерките по точка 4, букви а) до и) (формуляр 2а)

Разходи за изграждане или разширяване на мрежата (4а)

1.1.	разходи на участък

1.2.	общо разходи

1.3.	финансово съдействие, поискано от Общността

Разходи за организиране, наблюдение и вземане на мостри за всяко проучване (точка 4, букви б) до и)

2.1.	разходи на участък

2.2.	общо разходи

2.3.	финансово съдействие, поискано от Общността

Разходи за анализ и оценка за всяко проучване (точка 4, букви б) до и)

3.1.	разходи на участък

3.2.	общо разходи

3.3.	финансово съдействие, поискано от Общността

4.	Обща стойност на проекта (сумата на разходите по 1.2 (организиране), 2.2 (наблюдение и вземане на мостри) и 3.2 (анализ и оценка)

5.	Общо финансово съдействие, поискано от Общността (сумата на разходите по 1.3 (организиране), 2.3 (наблюдение и вземане на мостри) и 3.3 (анализ и оценка)

6.	Попълват се формуляри 2а и 2б

Дата и подпис

“

Към приложение VIIа към Регламент (ЕО) № 1091/94 се добавя следната част:

Приложение IХ към Регламент (ЕО) № 1091/94 се заменя със следното:

„

ПРИЛОЖЕНИЕ IХ

ОБЩА МЕТОДОЛОГИЯ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА МЕТЕОРОЛОГИЧНИТЕ ИЗМЕРВАНИЯ В УЧАСТЪЦИТЕ ЗА ПОСТОЯННО НАБЛЮДЕНИЕ

I. Общи положения

Метеорологичните измервания се извършват в поне 10 % от участъците за постоянно наблюдение. Препоръчва се метеорологичен мониторинг върху участъци, където се извършва и мониторинг на отлаганията. Монтирането на оборудване за метеорологични измервания приключва до 30 юни 1999 г.

Настоящото приложение се основава на техническите препоръки на ad hoc експертна група „Метеорология“ (EU/ICP — Гори). Прави се позоваване до подръководството (1996/1997), изготвено от тази група.

II. Методология на инвентаризацията

II.1. Разполагане на оборудването за вземане на проби

С оглед представителност на специфичните климатични условия в гористите местности, измерванията се правят вътре в съответната горска зона. По принцип измерванията (с изключение на температурата на почвата, влагата на почвата и валежите върху растителността) могат да се извършват или над свода на горските насаждения в участъка или на станция в просвет в границите на горската зона, намиращ се в близост (обикновено на не повече от 2 км) до насажденията на участъка. Разстоянието от точката на измерване в станция в просвет до околните насаждения или други препятствия е поне два пъти височината на възрастно дърво/препятствие. Температурата на почвата, влагата на почвата и валежите върху растителността се измерват в рамките на растителността на участъка за постоянно наблюдение.

Винаги, когато е възможно, се прави комбинация с оборудването за измерване на отлаганията. За да се избегнат размествания на корените и почвата, оборудването се монтира така, че да може да се достига и поддържа, без всъщност да се минава през участъка.

II.2. Методи за измерване на реалната метеорологична ситуация във или близо до участъка

Монтирането на метеорологична станция в просвет близо до участъка или поставянето на кула в насажденията до участъка дава възможност за непрекъснат мониторинг на метеорологичните условия. Техническите съоръжения, датчиците и монтажът трябва да са в съответствие със стандарта на Световната метеорологична организация и да са съвместими с националните метеорологични мрежи. На измерване подлежат следните променливи:

Задължително	По избор
Валежи	Ултравиолетово лъчение
Температура на въздуха	Температури на почвата
Влажност на въздуха	Влага на почвата
Скорост на вятъра (1)	(Матричен потенциал, съдържание на вода)
Посока на вятъра (1)	Валежи върху растителността
Слънчево лъчение (1)	(Валежи директно в почвата и стволов поток)

Препоръчва се да се монтират автоматични станции с полунепрекъснато (≈ 1 s) отчитане на променливите и електронно запаметяване на съвкупните стойности за периоди от един час или части от часа.

II.3. Събиране, обобщаване, съхраняване и представяне на информацията

Преди да бъдат предадени, данните се обединяват като дневни стойности (сума или съответно средна/усреднена, минимална и максимална).

Относно участъка се събира и предава следната информация:

—	номер на участъка,

—	подробно описание на използваното оборудване,

—	местоположение на участъците (географска дължина и ширина, височина над морското равнище) и на оборудване (по отношение на участъка),

—	датите на начало и на край на измерванията,

—	честота (брой на периодите).

Информацията за променливите се представя за ден.

СПИСЪК НА ПАРАМЕТРИТЕ

Параметър	Единици	Средна стой-ност	Сума	Минимална стойност	Максимална стойност	Забележки
Валежи	(mm)		Х			Всички валежи, вкл. сняг и др.
Температура на въздуха	(°C)	Х		Х	Х
Относителна влажност	(%)	Х		Х	Х
Скорост на вятъра	(m/s)	Х			Х
Посока на вятъра	(о)	Х				Преобладаваща посока на вятъра
Слънчево лъчение	(W/m2)	Х
Ултравиолетово лъчене	(W/m2)	Х
Температура на почвата	(°C)	Х		Х	Х
Влага на почвата (матричен потенциал, съдържание на вода)	(hPa)	Х		Х	Х
Валежи върху растителността	(mm)		Х
Други						Подлежат на уточнение в придружителния доклад

Ежегодно в Комисията се представя резюме на събраните данни за всеки участък, където са извършени измерванията, като се използват формуляри XX1996.PLM, XX1996.MEM и XX1996.MEO (формуляри 8а, 8б и 8в).

“

(1) Ако на някои участъци за постоянно наблюдение се появят локални технически проблеми, то тогава скоростта на вятъра, посоката на вятъра и слънчевото лъчение могат и да не се измерват.

Приложение ХI се добавя към Регламент (ЕО) № 1091/94:

„

ПРИЛОЖЕНИЕ ХI

ОБЩА МЕТОДОЛОГИЯ ЗА ОЦЕНКА НА ПРИЗЕМНАТА РАСТИТЕЛНОСТ В УЧАСТЪЦИТЕ ЗА ПОСТОЯННО НАБЛЮДЕНИЕ

I. Общи положения

Оценката на приземната растителност се извършва в поне 10 % от участъците за постоянно наблюдение. Първата обща оценка приключва преди есента на 1999 г. Целите на оценката на приземната растителност са две:

—	характеристика на реалното състояние на горските екосистеми въз основа на състава им,

—	мониторинг на промените в растителността, които се дължат на естествени и антропогенни фактори на околната среда.

Данните за приземната растителност, събрани и анализирани преди 1997 г., също могат да се използват, при условие че за тях са били използвани долуописаните методи.

Настоящото приложение се основава на техническите препоръки на ad hoc експертна група по оценка на приземната растителност (EU/ICP — Гори). Прави се позоваване до подръководството (1997), изготвено от тази група.

II. Методология на инвентаризацията

II.1. Избор на място за вземане на мостри

Оценката на приземната растителност се осъществява в участъците за постоянно наблюдение. Избраната площ за оценката на приземната растителност трябва да е представителна за участъка. Могат да се използват няколко мострени единици, за да се получи статистическа репликация. Държавите-членки имат правото сами да изберат броя и формата на мострените единици. Ако участъкът е ограден, уредите за вземане на мострените единици се намират извън оградата. Освен това мострени единици отвътре на оградата също така могат да са обект на оценка. Следва да се избягват увредени места (например ями в почвата, зони за мониторинг на почвения разрвор, пътеки). Местоположението на мострените единици следва да бъде маркрано с постоянен знак. Точният начин на маркиране се решава от държавите-членки, но следва да се използва инертен материал, за да се избегне замърсяване.

II.2. Обща изходна информация

Събира се следната обща информация:

—	номер на участъка,

—	дата на вземане на образец и на анализ,

—

ограда,

—	общо площ, от която са взети мостри,

—	данни за общия слой на приземна растителност (покривка), храстовия, тревния (покривка и средна височина) и мъховия слой (покривка).

II.3. Измерване на изобилието на видове или покривката

Държавите-членки са свободни да прилагат в оценката собствена система на скалиа за измерване, стига тя да може да бъде директно преобразувана в проценти покривка, варираща от 0,01 % (много рядко) до 100 % (пълна покривка).

II.4. Видове

Всички явнобрачни, съдови тайнобрачни растения и основните видове почвени мъхове (bryophytes) трябва да се включат в оценката. Препоръчва се да се включат и почвени лишеи. Посочването на непочвени видове и гъби е по избор. Номенклатурата съответства на списъка на Flora Europea. В случаите, когато номенклатурата на този списък е неприложима, когато има по-точна таксономична идентификация, тогава стандартният списък на видовете може да бъде допълнен от съответния NFC. Комисията се уведомява за тези допълнени списъци на видовете.

II.5. Честота и периоди на оценка

Изследвания на растителността се извършват на всеки пет години във всички участъци. Препоръчва се ежегодно да се извършва оценка на приземната растителност на ограничен брой участъци (например 10 %). Ако съставът на растителността е комплексен в един определен сезон, то втора оценка за една и съща година може да се окаже необходима с цел оценка на цялата растителна покривка. Последващите оценки на приземната растителност следва да се извършват около една и съща дата на годината.

II.6. Анализ и представяне

Информацията от оценката на мострените единици се обобщава на ниво участък. Ако оценката на мострите е извършена както в рамките на оградата, така и извън нея, правят се две обобщения. Ежегодно на Комисията се предават резултатите от оценката на приземната растителност в стандартен формат, като за това се използват формуляри 10а и 10б (имена на файловете XX1996.PLV и ХХ1996.VEM).

Представянето на резултатите от оценката на приземната растителност на ниво участък включва: номер на участъка/изследването, координати на участъка, ограда, както и данни за основните слоеве. Информацията на ниво оценка включва: номера на участъка/изследването, стандартния код на вида, като се използва съкращението от осем букви, както е дадено в приложения списък, или като разширен списък за допълнителни видове, както и показател за покривката, изразен в проценти на ниво участък.

III. Информация, придружаваща данните

III.1. Придружаваща данните информация относно използваните методи (DAR-Q — придружителен доклад-въпросник)

В отделен документ се предоставят подробности за:

—	план на за вземане на мострените единици (номер и площ на подучастъците),

—	дефиниция на използваните слоеве (мъх, треви, храсти, дървета),

—	използвани скали за измерване и преобразуването им в проценти,

—	информация за отклонения от стандартния списък на видовете и кодовете им,

—	използвани методи на обобщение за получаване на информация на ниво участък.

Препоръчва се тази информация да се предоставя на Комисията с помощта на въпросниците към придружителния доклад, визирани в приложение В.

III.2. Придружителен доклад относно отклоненията от стандартната методология (DAR)

Всяко значително отклонение от стандартите, което евентуално е повлияло на оценката, както и всяко значително смущение, което се е случило, се записват и докладват отделно.

III.3. Придружаваща данните информация относно оценката и тълкуването ѝ (годишен доклад за напредъка)

Информацията относно оценките и тълкуването на данните за приземната растителност (независимо от това дали са съчетани или не с други данни) се докладва на Комисията в годишния доклад за напредъка.

“