11/ 17

BG

Официален вестник на Европейския съюз

43

L 148/22

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

като има предвид, че средносрочното и дългосрочното застраховане на експортни кредити играе първостепенна роля при международния обмен и че то представлява съществен механизъм на търговската политика;

(2)

като има предвид, че средносрочното и дългосрочното застраховане на експортни кредити заема важно място в търговските отношения с развиващите се страни и следователно благоприятства за приобщаването им към световната икономика, което е една от целите на политиката за развитие на Общността;

(3)

като има предвид, че различията между държавните системи за средносрочно и дългосрочно застраховане на експортните кредити, така както функционират понастоящем в държавите-членки по отношение на основните съставни елементи на покритието, на премиите и на политиките за покритие, могат да породят нарушаване на конкуренцията в отношенията между предприятията в Общността;

(4)

като има предвид, че е уместно предвидените в настоящата директива мерки да не превишават необходимото за постигане на целта, а именно необходимото хармонизиране, за да се основава експортната политика на еднакви принципи и за да не бъде нарушавана конкуренцията между предприятията на Общността;

(5)

като има предвид, че за да бъдат смекчени настоящите нарушения на конкуренцията е желателно, както е предвидено в член 112 на Договора, различните държавни системи за застраховане на експортните кредити да бъдат хармонизирани въз основа на еднакви принципи и по такъв начин, че се превърнат в неделима част от общата търговска политика;

(6)

като има предвид, че използването от държавните власти (или от контролираните от тях специализирани органи) на програми за гарантиране или за застраховане на експортни кредити с недостатъчна премия за покриване в дългосрочен план на присъщите разходи и загуби за управлението на тези програми се разглежда като забранени субсидии за износ от Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки, сключено в рамките на Уругвайския кръг на многостранните търговски преговори (1986 г.—1994 г.) (1), и по-специално член 3, параграф 1, буква а) и приложение I, буква й) към него;

(7)

като има предвид, че фактурираната от застрахователите на експортни кредити премия, следва да съответства на застрахования риск;

(8)

като има предвид, че хармонизирането би насърчавало сътрудничеството между застрахователите на експортни кредити, които оперират за сметка и с държавно подпомагане и би благоприятствало сътрудничеството между предприятията на Общността, както е предвидено в член 130 от Договора;

(9)

като има предвид, че както хармонизирането, така и сътрудничеството са съществени и решаващи фактори на конкурентоспособността на износа на Общността към пазарите извън Общността;

(10)

като има предвид, че Бялата книга на Комисията за доизграждане на вътрешния пазар, приета от Европейския съвет през юни 1985 г., подчертава значимостта на среда, благоприятстваща сътрудничеството между предприятията на Общността;

(11)

като има предвид, че с решение от 27 септември 1960 (2) Съветът учреди координационна група за политиките по застраховането на експортните кредити, по гаранциите и по финансовите кредити;

(12)

като има предвид, че на 15 май 1991 г. тази координационна група определи експерти от всяка една от тогавашните държави-членки; които, в качеството им на експертна група на Общия пазар за 1992 г., представиха доклади на 27 март 1992 г., 11 юни 1993 г. и 9 февруари 1994 г., съдържащи редица предложения;

(13)

като има предвид, че с Решение 93/112/ЕИО (3) Съветът въведе в правото на Общността споразумението на ОИСР относно ръководните насоки за застраховането на официално подкрепяните експортни кредити;

(14)

като има предвид, че е уместно Директива 70/509/ЕИО на Съвета от 27 октомври 1970 г. относно приемането на обща полица за застраховане на експортните кредити за средносрочни и за дългосрочни сделки при публичноправни купувачи (4) и Директива 70/510/ЕИО на Съвета от 27 октомври 1970 г. относно приемането на обща полица за застраховане на експортните кредити за средносрочни и дългосрочни сделки при частноправни купувачи (5) да бъдат отменени;

(15)

като има предвид, че това първоначално хармонизиране на застраховането на експортните кредити трябва да се разглежда като начален етап по пътя към сближаване на различните системи на държавите-членки,

—

Комисията отлага прилагането на взетите от нея мерки с един месец най-много, считано от датата на това съобщение,

—

Съветът, заседавайки с квалифицирано мнозинство, може да вземе различно решение в срока, предвиден в първото тире.

а)

Общите принципи се прилагат за застрахователно покритие, наричано по-нататък „покритие“, по сделки за кредит на доставчика с публичноправен или частноправен купувач и за покритие по сделки за кредит на купувача с публичноправен или частноправен заемополучател.

б)

Общите принципи се прилагат за покритие на всички рискове, определени в точка 4. Независимо от това застрахователят може да реши за всеки отделен случай да ограничи покритието си само за някои от тях.

в)

Когато всички задължения на даден частноправен длъжник са изцяло и безусловно гарантирани от публичноправен субект по смисъла на точка 5 от настоящото приложение, се прилагат принципите за публичноправните длъжници.

С понятието „длъжник“, използвано в настоящото приложение, се обозначава както купувачът, така и посоченият в точка 1, буква а) заемополучател или техен гарант по застрахованата сделка.

а)

Понятието „кредит на доставчика“ се отнася за търговски договор за износ на стоки и/или услуги, с произход от държави-членки, сключен между един или няколко доставчици и между един или няколко купувачи, по силата на който купувачът се задължава да плати на доставчика в брой или с кредит.

б)

Правилата относно покритието на кредит на доставчика се прилагат, когато това покритие се предоставя на предприятие, установено в държава - членка на Европейския съюз, в съответствие с член 58 от Договора.

в)

Ако търговски договор се финансира чрез кредит на купувача или друго финансово споразумение, за покритието, което се дава на износителя по търговския договор, се прилагат правилата, валидни и за покритие при кредит на доставчика.

а)

Понятието „кредит на купувача“ се отнася за споразумение за заем, сключено между една или няколко финансови институции и един или няколко заемополучатели, с което се финансира търговски договор за износ на стоки и/или услуги с произход от държава-членка, по силата на което споразумение институцията, предоставяща заема, се задължава да плати на доставчика по търговския договор в брой за сметка на купувача/заемополучателя, а купувачът/заемополучателят възстановява средствата на институцията съгласно условията по кредита.

б)

Правилата относно покритието на кредит на купувача се прилагат, когато това покритие се предоставя на финансови институции независимо от тяхното място на установяване или регистрация, доколкото кредитът на купувача представлява безусловно задължение на заемополучателя да изплати неговия дълг независимо от изпълнението на финансирания търговски договор.

в)

Правилата относно покритието на кредит на купувача се прилагат и за покритието, предоставено на финансова институция по отношение на ценни книги, платими при предявяване, надлежно държани от финансовата институция и платими от купувача по силата на условията по финансиране на търговския договор.

а)

Търговският риск в случаите на частноправни длъжници е определен в точки 14 - 16.

б)

Политическият риск в случаите на частноправни длъжници е определен в точки 17 - 22, а в случаите на публичноправни длъжници - съответно в точки 15 - 22.

в)

Производственият риск е определен в точка 6, буква б).

г)

Кредитният риск е определен в точка 6, буква в).

а)

Публичноправен длъжник е всеки субект, който под каквато и да е форма представлява публичната власт и който не може да бъде обявен в несъстоятелност по съдебен или административен ред. Този субект може да е публичноправен субект, който представлява държавата, например Министерството на финансите или Централната банка, или друг субординиран публичноправен субект като регионален, общински или местен орган на власт или друга публичноправна институция.

б)

При определяне статуса на длъжника застрахователят отчита:

в)

Всеки длъжник, който не е публичноправен субект в съответствие с посочените по-горе критерии, се смята за частноправен.

а)

Покритите рискове са рисковете от загуби вследствие на производствен и кредитен риск.

б)

Загуби от производствен риск са налице, когато изпълнението на договорно задължение от притежателя на застрахователната полица или производството на поръчаните стоки е прекратено за период от 6 последователни месеца, когато това прекратяване е причинено пряко и изключително от едно или повече от покритите събития, посочени като риск в точки 14 - 22.

в)

Загуби в резултат на кредитен риск са налице, когато притежателят на застрахователната полица е в невъзможност да получи дължимо плащане по силата на съответния търговски договор или споразумение за заем за период три месеца от датата на което плащането му е било дължимо, когато причините за неизпълнение на задължението за плащане се дължат пряко и изключително на едно или повече от покритите събития, посочени като риск в точки 14 - 22.

г)

Когато рисковете, свързани с кредит на купувача, са гарантирани безусловно, застрахователят прилага определените в точки 32, 33 и точка 47, буква а) принципи и процедури.

а)

Покритието за загуби от производствен риск обхваща възникналите за притежателя на полицата разходи в рамките на стойността по договора при изпълнение на договорните му задължения или при производството на стоките - предмет на договора, при положение че тези разходи са в резултат на изпълнението на договора.

Покритието за загуби от производствен риск не обхваща:

б)

Покритието за загуби от кредитен риск включва сумите (главница и лихви), дължими от купувача по силата на търговския договор или от заемополучателя по силата на споразумението за заем, включително лихвите за забава.

Покритието за загуби от кредитен риск не включва сумите, съответстващи на изплатените на длъжника от притежателя на полицата неустойки и щети.

а)

Процентът на покритие и базата за определяне на максималния размер на обезщетението, за което застрахователят отговаря, се посочва изрично в застрахователната полица по кредита.

б)

Ако застрахователят е предоставил процент на покритие над 95 на сто, той е длъжен да следва принципите и процедурите, определени в точки 32, 33 и точка 47, буква а).

а)

В случай на кредит на купувача покритието има действие от датата на влизане в сила на споразумението за заем, ако са спазени предварителните условия по застрахователната полица и споразумението за заем.

б)

В случай на кредит на доставчика покритието за производствения риск има действие от датата на влизане в сила на търговския договор, ако са спазени предварителните условия по застрахователната полица и в търговския договор.

а)

всяко действие или пропуск на притежателя на полицата или на всяко друго лице, действащо за негова сметка;

б)

всяка разпоредба, ограничаваща правата на притежателя на полицата, която е включена в споразумението за заем, в договора или във всеки свързан с тях документ, включително документ, отнасящ се до предоставените гаранции или обезпечения;

в)

всяко следващо споразумение между притежателя на полицата и длъжника след сключване на споразумението за заем или на договора, което възпрепятства или забавя плащането на задължението;

г)

в случаите на кредит на доставчика всяко неизпълнение от страна на подизпълнителите, съизпълнителите или от други доставчици, изпълняващи техни задължения, при условие че това неизпълнение не е следствие от политически събития, посочени в точки 17 - 22.

а)

Периодът на изчакване следва да съответства на периода от време, определен за осъществяване на покрития риск, съгласно точка 6, букви б) и в).

б)

Период на изчакване не е необходим:

а)

Притежателят на полицата може да предяви правото си на обезщетение в края на периода на изчакване, определен съгласно точка 24, ако предварителните условия по застраховката и обезщетението са били спазени, обезщетението е юридически валидно и притежателят е управлявал риска като добър стопанин.

б)

Застрахователят може да прехвърли правата на притежателя на полицата по споразумението за заем или съответно по договора.

а)

Когато споразумението за заем или договорът е предмет на двустранен междуправителствен договор за преструктуриране на дълг, притежателят на полицата следва условията на този договор по отношение както на застрахованите, така и на незастрахованите части на споразумението за заем или на договора. При поискване от застрахователя притежателят на полицата оказва съдействие по изпълнението на договора за преструктуриране.

б)

Ако застрахованата сума е включена в двустранен междуправителствен договор за преструктуриране на дълг, застрахователят може да се отклони от определения в точка 28 едномесечен срок, ако договорът за преструктуриране е влязъл в сила.

—

съответства на покрития риск (риск на страната - публичен и/или частен);

—

отразява адекватно обхвата и качеството на предоставеното покритие;

—

покрива адекватно дългосрочните оперативни разходи и загуби.

а)

Премията се плаща на облагаема основа и се базира, доколкото е възможно, на минимални премийни нива. Премийните нива се определят в проценти от референтна стойност, все едно че премиите са били събрани напълно на датата на застраховката или гаранцията. За кредитния риск тази референтна стойност е най-малко сумата от главницата по заема или на (ре)финансираната част от договора, а по отношение на производствения риск - цялостният размер на договора с приспадане на авансовите вноски.

б)

В случай на производствен риск основата за изчисляване може да бъде сведена до очакваната максимална загуба.

а)

Цялостният размер на премията се дължи на датата на застрахователната полица или на гаранцията или при влизане в сила на договора или на споразумението за заем.

б)

Изплащането на премията може да бъде разсрочено или да включва и лихвата, при условие че това съответства като актуализирана нетна стойност на размера на премията - предмет на буква а).

а)

Застрахователят определя в зависимост от своя размер и от структурните икономически ограничения политиката си на покритие по държави на основата на оценката си за риска по държави, цялостното състояние на общата експозиция за всяка държава и в зависимост от структурата на рисковия портфейл по държави.

б)

При определянето на тази политика застрахователят отчита направената за държавата на длъжника класификация.

в)

Застрахователят може да преустанови или да ограничи покритието за сделките към дадена държава независимо от класификацията на държавата.

а)

Застрахователят по принцип не прилага никакво ограничение в политиката си на покритие към държави, принадлежащи към групата на най-слабо рисковите държави.

б)

Застрахователят може да прилага ограничения в политика си на покритие спрямо други държави.

в)

Застраховател, който по принцип не предлага покритие за държава или за определена група държави, може по изключение да застрахова някои сделки по съображения от двустранен характер или от национален интерес, или ако е налице достатъчна сума свободно конвертируема валута за дадената сделка.

г)

В случай на държави - предмет на буква б), застрахователят може да определи лимити по рисковете кумулативно или алтернативно, например:

Застрахователят може също така да увеличи прилаганата премия.

Под тези лимити на задължението за дадена държава не се прилага по принцип никакво ограничение в политиката на покритие по държави.

—

гаранция за плащане или за превод от централната банка или от министерството на финансите на съответната държава;

—

кредитно неотменимо писмо или банкова гаранция;

—

продължаване на срока до настъпване на застрахователното събитие;

—

намаляване на застрахованата част;

—

ограничение на покритието за някои сектори или за някои видове проекти.

а)

Застрахователят прилага изложените по-долу процедури по отношение на общите принципи, изложени в раздели I, II и III.

б)

Тези процедури допълват процедурите, определени в Решение 73/391/ЕИО на Съвета от 3 декември 1973 г. относно процедурите за консултация и информация в областта на застраховането на експортните кредити, на гаранциите и на финансовите кредити (2).

—

годишна нотификация за сведение;

—

нотификация на решение;

—

нотификация ex ante за сведение;

—

нотификация ex post за сведение.

а)

В края на всяка година, но не по-късно от 30 април следващата година, всеки застраховател изпраща на другите застрахователи и на Комисията годишен доклад за дейността. Този доклад обхваща всички страни длъжници и отразява за всяка от тях:

б)

В началото на всяка година, но не по-късно до 31 януари, всеки застраховател информира другите застрахователи и Комисията за политиката си на покритие, която възнамерява да прилага за текущата година, включително за естеството и за равнището на лимитите, условията, които възнамерява да прилага системно при отпускане на покритие.

а)

В случай на конкурентни оферти от износители или от банки на Общността, заинтересованият застраховател отговаря своевременно на всяко искане за информация, представено му от друг заинтересован застраховател, по отношение на статуса на длъжника по съответната сделка съгласно точка 5.

б)

При несъгласие по отношение на статуса на длъжника заинтересованите застрахователи уведомяват останалите застрахователи и ги приканват да постигнат взаимно съгласие по статуса.

в)

Ако застрахователите не могат да се договорят за статуса на длъжника в рамките на 10 работни дни от уведомяването на останалите застрахователи, заинтересованите застрахователи информират Комисията , която взема решение съгласно определената в член 4 на настоящата директива процедура.

а)

Застраховател, който възнамерява да се отклони от разпоредбите на приложението и да предостави по-благоприятни условия по покритието в рамките на отделна сделка или на серия от сделки, в един или няколко сектора, на една или няколко държави или за цялостната си система на застраховане, е длъжен да уведоми за намерението си останалите застрахователи и Комисията най-малко 7 работни дни преди сключването на сделката, като уточни мотивите за планираното изключение - например необходимостта да се съобрази с международната конкуренция, и посочи премията, която ще прилага.

б)

Застраховател, който възнамерява да прилага равнище на премия под това, което нотифицира всяка година съгласно точка 45, буква б), е длъжен да уведоми за намерението си останалите застрахователи и Комисията най-малко 7 работни дни преди предприемане на изменението.

в)

Застраховател, който след нотифициране от друг застраховател съгласно буква а) или б) възнамерява да предостави по-благоприятни условия отколкото застрахователя, от когото е направена първата нотификация, уведомява за намерението си останалите застрахователи и Комисията най-малко 7 работни дни преди сключването на сделката, като посочи премията, която ще прилага.

г)

Застраховател, който съгласно точка 41, буква г) възнамерява да предостави покритие за сделки на длъжници от държави, за които обикновено не предоставя покритие, уведомява за намерението си останалите застрахователи и Комисията най-малко 7 работни дни преди сключването на сделката, като посочи премията, която ще прилага.

а)

Застраховател, който се отклони от разпоредбите на настоящите общи принципи и предостави по-малко благоприятни условия за покритие в рамките на отделна сделка или на серия сделки, в един или няколко сектора или в една или няколко държави или пък наруши общите си условия, е длъжен да уведоми останалите застрахователи и Комисията най-късно до 31 януари следващата календарна година.

б)

Застраховател, който решава да промени един или няколко елемента от обявяваната си всяка година политика на покритие по държави съгласно точка 45, буква б), своевременно уведомява за това останалите застрахователи и Комисията.

в)

Застраховател, който след представяне на нотификация по точка 47, букви а) и/или б) реши да предостави същите условия като тези на застраховател извършил нотификацията, своевременно уведомява останалите застрахователи и Комисията.

г)

Всеки застраховател отговаря своевременно и изчерпателно на всяко искане за уточнение или за сведение, поискано от други застрахователи или от Комисията по повод на дейността му.