03/ 23

Официален вестник на Европейския съюз

31997D0747

L 303/12

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 27 октомври 1997 година

за определяне на равнищата и честотата на вземане на проби, предвидени от Директива 96/23/EО на Съвета относно наблюдение на някои вещества и остатъци от тях в определени продукти от животински произход

(текст от значение за ЕИП)

(97/747/EО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 96/23/EО на Съвета от 29 април 1996 г. относно мерките за наблюдение на някои вещества и остатъци от тях при живи животни и продукти от животински произход и за отмяна на Директиви 85/358/EИО и 86/469/EИО и Решения 89/187/EИО и 91/664/EИО (1), и по-специално член 6, параграф 2 от нея,

като има предвид, че приложение IV към Директива 96/23/EО определя равнища и честота на вземане на проби за живи животни и определени продукти, изброени в приложение II, и възлага на Комисията задачата за определянето им при някои други животински продукти;

като има предвид, че Директива 85/73/EИО на Съвета от 29 януари 1985 г. относно финансирането на ветеринарните инспекции и контрол, обхванати от Директиви 89/662/EИО, 90/425/EИО, 90/675/EИО и 91/496/EИО (2), последно изменена с Директива 96/43/EО (3), определя в приложение Б таксите, предназначени да гарантират, че контролът върху живи животни и продукти от животински произход, предвидени в Директива 96/23/EО, се изпълнява;

като има предвид, че в светлината на придобития опит чрез съществуващите национални мерки и информацията, изпращана до Комисията според действащите общностни правила, равнищата и честотата на вземане на проби от животинските продукти, които не са посочени в приложение IV към Директива 96/23/EО, би следвало да бъдат определени;

като има предвид, че равнищата и честотата на вземане на проби, предвидени в настоящото решение, трябва да бъдат интегрирани в плановете за наблюдение на остатъците не по-късно от насрочената актуализация за 1999 г. и да бъдат представени от държавите-членки преди 31 март 1999 г.;

като има предвид, че мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния ветеринарен комитет,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Равнищата и честотата на вземане на проби за наблюдение на определени вещества и остатъци от тях в мляко, яйца, заешко месо и месо от дивеч и дивеч, отглеждан във ферми, както и в мед, са установени в приложението към настоящото решение, което допълва равнищата и честотата за вземане на проби, установени в приложение IV към Директива 96/23/EО.

Член 2

Равнищата и честотата, посочени в член 1, трябва да съответстват на актуализираните планове за наблюдение на остатъци, представени от държавите-членки за 1999 г.

Член 3

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 27 октомври 1997 година.

За Комисията

Franz FISCHLER

Член на Комисията

(1) ОВ L 125, 23.5.1996 г., стр. 10.

(2) ОВ L 32, 5.2.1985 г., стр. 14.

(3) ОВ L 162, 1.7.1996 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ

ГЛАВА 1

МЛЯКО

1. Краве мляко

A. Изисквания за вземане на проби

—	Всяка официална проба трябва да бъде взета от официалните компетентни власти по такъв начин, че винаги да е възможно да се проследи обратно до фермата на произхода на млякото.

—

Пробите, съгласно избора на държавите-членки, могат да бъдат вземани:

a)	или на равнище ферма от цистерната за събиране на мляко,

б)	или на равнище млечна промишленост преди цистерната да бъде разтоварена.

—	Дерогация от гореспоменатия принцип за проследяване до фермата на произход може да се приеме за веществата или остатъците, обозначени в група Б, точка 3, букви a), б) и в) от приложение I към Директива 96/23/EО на Съвета.

—	Пробите трябва да се вземат само от сурово мляко.

Размерът на пробата ще зависи от използвания аналитичен метод.

Б. Равнище и честота на вземане на проби

Годишният брой проби е 1 на 15 000 тона от годишното производство на мляко, с минимум от 300 проби.

Следната разбивка трябва да бъде съблюдавана:

70 % от пробите трябва да бъдат изследвани за наличие на остатъци от ветеринарни лекарства. В този случай всяка проба трябва да бъде тествана за най-малко четири различни съединения от най-малко три групи между група A, точка 6, група Б, точка 1, група Б, точка 2, буква a) и група Б, точка 2, буква д) от приложение I към Директива 96/23/ЕО.

б)	15 % от пробите трябва да бъдат тествани за наличието на остатъци, обозначени в група Б, точка 3 от приложение I към Директива 96/23/EО.

в)	останалите (15 %) трябва да бъдат разпределени в съответствие със ситуацията в държавата-членка.

2. Мляко от други видове (овце, кози, еднокопитни животни)

Броят на пробите за тези видове трябва да бъде определен от всяка държава-членка, съответствуващ на равнището на производство и идентифицираните проблеми. Млякото от тези видове трябва да бъде включено в плана за вземане на проби като допълнителни проби към онези, които се вземат за кравето мляко.

ГЛАВА 2

ЯЙЦА

1. Кокоши яйца

A. Изисквания за вземане на проби

—	Всяка официална проба трябва да бъде взета от официалните компетентни власти по такъв начин, че да е винаги възможно да се проследи обратно до фермата на произхода на яйцата.

—

Пробите, съгласно избора на държавите-членки, могат да бъдат вземани:

a)	или на равнище ферма;

б)	или на равнище пакетиращ център.

—	Размерът на пробата е най-малко 12 яйца или повече според използвания аналитичен метод.

Б. Равнище и честота на вземане на проби

Броят на пробите, които трябва да се вземат всяка година, трябва да бъде най-малко равен на 1 на 1 000 тона от годишното производство на яйца за консумация, при минимум 200 проби. Разбивката на пробите може да бъде решена от всяка държава-членка според структурата на нейната промишленост, по-специално по отношение равнищата на интегриране в нея.

Най-малко 30 % от пробите трябва да бъдат събрани от опаковащи центрове, представляващи най-значимата пропорция на яйца, доставени за човешка консумация.

Следната разбивка трябва да бъде съблюдавана:

—	70 % от пробите трябва да бъдат тествани за най-малко едно съединение от всяка от следващите групи: група A, точка 6, група Б, точка 1 и група Б, точка 2, буква б), споменати в приложение II към Директива 96/23/EО.

—	30 % от пробите трябва да бъдат разпределени според ситуацията в отделната държава-членка, но трябва да включват някои анализи за вещества от група B, точка 3, буква a) от приложение I.

2. Яйца от други видове птици

Броят на пробите за тези видове трябва да се определи от всяка държава-членка според равнището на производство и идентифицираните проблеми. Яйцата от тези видове трябва да бъдат включени в плана за вземане на проби като допълнителни проби към тези за кокоши яйца.

ГЛАВА 3

ЗАЕШКО МЕСО И МЕСО ОТ ДИВЕЧ И ДИВЕЧ, ОТГЛЕЖДАН ВЪВ ФЕРМИ

1. Заешко месо

A. Изисквания за вземане на проби

Една проба се състои от едно или повече животни от същия производител според изискванията на аналитичните методи.

—	Всяка официална проба трябва да бъде взета от официалните компетентни власти по такъв начин, че да е винаги възможно да се проследи обратно до фермата на произхода на зайците.

—

Пробите, съответствуващи на структурата на производство на зайци във всяка държава-членка, могат да бъдат взимани:

a)	или на равнище ферма,

б)	или на равнище регистрирани кланици (по смисъла на Директива 91/495/EИО на Съвета (1).

Без да се накърняват разпоредбите на Директива 96/23/EО, някои допълнителни проби на питейна вода и фуражи могат да бъдат вземани на равнище ферма относно за контрола на незаконни вещества.

Б. Равнище и честота на вземане на проби

Броят на пробите, които се взимат всяка година, трябва да бъде равен на 10 на 300 тона от годишното производство (кланично тегло) за първите 3 000 тона от производството и 1 проба на всеки допълнителни 300 тона.

Следната разбивка трябва да бъде съблюдавана: (упомената в приложение I към Директива 96/23/EО):

—	група A: 30 % от общия брой проби, 70 % трябва да бъдат проверявани за вещества от група A, точка 6, 30 % трябва да бъдат проверявани за вещества от други подгрупи на група A.

—

група B: 70 % от общия брой проби

30 % трябва да бъдат проверявани за вещества от група Б, точка 1

30 % трябва да бъдат проверявани за вещества от група Б, точка 2

10 % трябва да бъдат проверявани за вещества от група Б, точка 3

Остатъкът трябва да бъде разпределен съгласно ситуацията в държавата-членка.

Тези цифри ще бъдат преразгледани в рамките на две години от приемането на настоящото решение.

2. Дивеч, отглеждан във ферми

A. Изисквания за вземане на проби

Размерът на пробата ще зависи от използувания аналитичен метод.

Пробите трябва да бъдат вземани на равнище преработваща единица. Трябва да е възможно да се проследят животните или месото обратно до фермата на произхода.

Без да се засягат разпоредбите на Директива 96/23/EО, някои допълнителни проби на питейна вода и фуражи могат да бъдат вземани на равнище ферма относно контрола на незаконни вещества.

Б. Равнище и честота на вземане на проби

Броят на пробите, които се вземат всяка година, трябва да бъде най-малко равен на 100 проби.

Следната разбивка трябва да бъде съблюдавана:

—	Група A: 20 % от общия брой проби. По голямата част от пробите трябва да бъдат анализирани за съединения от група A, точка 5 и група A, точка 6.

—

Група B: 70 % от общия брой проби.

Разбивката трябва да бъде:

30 % трябва да бъдат проверявани за вещества от група Б, точка 1,

30 % трябва да бъдат проверявани за вещества от група Б, точка 2, букви a) и б),

10 % трябва да бъдат проверявани за вещества от група Б, точка 2, букви г) и д),

30 % трябва да бъдат проверявани за вещества от група Б, точка 3.

Остатъкът (10 %) ще бъде разпределен според опита на държавите-членки.

Държавите-членки ще предоставят на Комисията цифрите, съответстващи на техните национални производства на месо от дивеч, отглеждан във ферми, предназначено за човешка консумация. В светлината на тази информация, горните цифри ще бъдат преразгледани в рамките на една година от приемането на настоящото решение.

3. Дивеч

A. Изисквания за вземане на проби

Размерът на пробата ще зависи от използвания аналитичен метод.

Пробите трябва да бъдат вземани на равнище на преработващата единица или в мястото за лов.

Трябва да бъде възможно да се проследят обратно животните до региона, където те са били уловени.

Б. Равнище и честота на вземане на проби

Броят на пробите, които се вземат всяка година, трябва да бъдат най-малко равен на 100 проби.

Тези проби трябва да бъдат вземани, за да се анализират за остатъци от химически елементи.

Държавите-членки ще предоставят на Комисията цифрите, съответстващи на тяхното годишно национално производство на дивеч, отглеждан във ферми, предназначен за човешка консумация. В светлината на тази информация, горните цифри ще бъдат преразгледани в рамките на една година от приемането на настоящото решение.

ГЛАВА 4

МЕД

A. Изисквания за вземане на проби

Размерът на пробата ще зависи от използувания аналитичен метод.

Пробите могат да бъдат вземани във всяка точка на производствената верига, при условие че е възможно да се проследи медът обратно до първоначалния производител.

Б. Равнище и честота на вземане на проби

Броят на пробите, които се вземат всяка година, трябва да бъде най-малко равен на 10 на 300 тона от годишното производство за първите 3 000 тона производство и на една проба на всеки допълнителни 300 тона.

Следната разбивка трябва да бъде съблюдавана:

—	група Б, точка 1 и група Б, точка 2, буква в): 50 % от общия брой проби,

—	група Б, точка 3, букви a), б) и в): 40 % от общия брой проби.

Остатъкът (10 %) трябва да бъдат разпределен според опита на държавите-членки. По-специално би следвало да се обърне внимание на микотоксини.

(1) ОВ L 268, 24.9.1991 г., стр. 41.