31996R2223

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2223/96 НА СЪВЕТА

от 25 юни 1996 година

относно Европейската система от национални и регионални сметки в Общността

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 213 от него,

като взе предвид проекта за регламент, представен от Комисията,

като взе предвид становището на Европейския парламент (1),

като взе предвид становището на Европейския паричен институт (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Цел

1.   Целта на настоящия регламент е да създаде Европейската система от сметки 1995, наричана по-долу „ESA 95“, чрез предвиждането на:

2.   Като взема предвид членове 7 и 8, настоящият регламент се прилага за всички актове на Общността, които се отнасят до ESA или до нейните дефиниции.

3.   Настоящият регламент не задължава никоя държава-членка да използва ESA 95 при изготвянето на сметки за свои собствени цели.

Член 2

Методология

1.   Методологията на ESA 95, посочена в член 1, параграф 1, буква а), е изложена в приложение А.

2.   Измененията в методологията на ESA 95, които са предназначени за изясняване и подобряване на нейното съдържание, се приемат с решение на Комисията в съответствие с процедурата, предвидена в член 4, при условие, че те не променят нейните основни концепции, не изискват допълнителни ресурси за изпълнението им и не водят до повишаване на собствените ресурси.

3.   В съответствие със съответните разпоредби на Договора, не по-късно от 31 декември 1997 г. Съветът взема решение за въвеждането на система за разбивка на косвено измерваните услуги за финансово посредничество, описани в приложение 1 към приложение А и, ако е подходящо, приема необходимите мерки за прилагането ѝ.

Член 3

Предаване на Комисията

1.   Държавите-членки предават на Комисията (на Статистическата служба) сметките и таблиците, изложени в приложение Б, в сроковете, специфицирани за всяка таблица.

Допълнителните периоди от време, дадени на някои държави-членки в съответствие с приложение Б, изтичат не по-късно от 1 януари 2005 г.

Комисията, след като се консултира със Статистическия програмен комитет, представя доклад на Съвета, не по-късно от 1 юли 2003 г., за прилагането на предоставените допълнителни периоди от време, за да провери дали те все още са оправдани. Ако е необходимо, този доклад се придружава от предложение на Комисията за даване отново на допълнителни периоди на тези държави-членки, които са поискали такива.

2.   Държавите-членки предават резултатите по приложение Б, включително данните, които са били декларирани като поверителни от държавите-членки в съответствие с националното законодателство или практика във връзка с поверителността на статистическите данни, съгласно разпоредбите на Регламент (Евратом, ЕИО) № 1588/90 на Съвета от 11 юни 1990 г. относно предоставяне на поверителна статистическа информация на Статистическата служба на Европейските общности (12), който регулира поверителното третиране на информация.

В рамките на сроковете, предвидени в член 2, параграф 2, всякакви промени - съответно нови таблици, страни и/или региони - в данните, поискани от държавите-членки, могат да бъдат предмет на решения на Комисията в съответствие с процедурата, предвидена в член 4.

Член 4

Процедура

1.   Комисията се подпомага от Статистическия програмен комитет, наричан по-долу „Комитета“.

2.   Представителят на Комисията предоставя на Комитета проект за мерките, които ще бъдат взети. Комитетът дава становището си по проекта в рамките на срок, който може да бъде определен от председателя в зависимост от спешността на въпроса. Становището се представя с мнозинство, предвидено в член 148, параграф 2 от Договора, в случай на решения, които Съветът следва да приеме относно дадено предложение на Комисията. Гласовете на представителите на държавите-членки в рамките на Комитета се претеглят по начин, предвиден в този член. Председателят не гласува.

3.   Комисията приема мерки, които се прилагат незабавно. Ако тези мерки обаче не са в съответствие със становището на Комитета, те незабавно се съобщават от Комисията на Съвета. В този случай:

Член 5

Задачи на Комитета

Комитетът проучва всички въпроси, които са повдигнати от неговия председател във връзка с прилагането на настоящия регламент, било то по негова собствена инициатива или по искане на дадена държава-членка.

Член 6

Сътрудничество с други комитети

1.   По всички въпроси, попадащи в компетенцията на Комитета по паричната и финансовата статистика и статистиката на платежния баланс (SMFB), Комисията иска становището на Комитета в съответствие с член 2 от Решение 91/115/ЕИО.

2.   Комисията съобщава на Комитета по брутния национален продукт, създаден съгласно Директива 89/130/ЕИО, Евратом всяка информация, отнасяща се до прилагането на настоящия регламент, която е необходима за изпълнението на неговите задължения.

Член 7

Дата на прилагане и на първото предаване на данни

1.   ESA 95 се прилага за първи път за данните, установени в съответствие с приложение Б, които трябва да бъдат предадени през април 1999 г.

2.   Данните се предават на Комисията (Статистическата служба) в съответствие със сроковете, предвидени в приложение Б.

3.   В съответствие с параграф 1, до първото предаване на базата на ESA 95, държавите-членки продължават да изпращат на Комисията (Статистическата служба) сметките и таблиците, установени чрез прилагането на ESA - второ издание.

4.   Без да се засяга член 19 от Регламент (ЕИО, Евратом) № 1552/89 на Съвета от 29 май 1989 г. (13), за прилагане на Решение 88/376/ЕИО, Евратом относно системата на собствените ресурси на Общностите, Комисията и съответната държава-членка проверяват дали този регламент се прилага и представят резултата от тези проверки на Комитета, както е предвидено в член 4, параграф 1 от настоящия регламент.

Член 8

Преходни разпоредби

1.   За целите на бюджетните и собствените ресурси и чрез дерогация от член 1, параграф 2 и член 7, Европейската система от интегрирани икономически сметки, в сила по смисъла на член 1, параграф 1 от Директива 89/130/ЕИО, Евратом и правните актове, свързани с него, в частност, Регламенти (ЕИО, Евратом) № 1552/89 и № 1553/89 и Решения 94/728/ЕО, Евратом и 94/729/ЕО, е ESA - Второ издание, докато Решение 94/728/ЕО, Евратом остава в сила.

2.   За целите на отчетите на държавите-членки пред Комисията, процедурата при свръхдефицит, предвидена в Регламент (ЕО) № 3605/93, Европейската система от интегрирани икономически сметки е ESA - Второ издание за отчетите до 1 септември 1999 г.

3.   Прилагането на ESA - Второ издание, както е предвидено в параграфи 1 и 2 от настоящия член, се осигурява чрез коригирането на данните получени по силата на член 7, параграф 1 на база на ESA 95, като се отчитат промените, произтичащи от различията в концепциите, дефинициите или номенклатурата между ESA - Второ издание и ESA 95.

Прилагането на този принцип се установява в съответствие с процедурите, предвидени в член 6 от Директива 89/130/ЕИО, Евратом на Съвета до м. декември 1996 г. най-късно.

Член 9

Настоящият регламент влиза в сила на 20-ия ден от публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

(1)  ОВ С 287, 30.10.1995 г., стр. 114

(2)  Становище от 21.6.1995 г. (още непубликувано в Официален вестник).

(3)  ОВ С 133, 31.5.1995, стр. 2.

(4)  Евростат: „Европейска система от интегрирани икономически сметки“ (ESA), второ издание, Статистическа служба на Европейските общности, Люксембург, 1979 г.

(5)  ОВ L 181, 28.6.1989 г., стр. 47.

(6)  ОВ L 59, 6.3.1991 г., стр. 19.

(7)  ОВ L 49, 21.2.1989 г., стр. 26. Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 1994 г.

(8)  ОВ L 155, 7.6.1989 г., стр.9.

(9)  ОВ L 332, 31.12.1993 г., стр. 7.

(10)  ОВ L 293, 12.11.1994 г., стр. 9.

(11)  ОВ L 293, 12.11.1994 г., стр. 14.

(12)  ОВ L 151, 15.6.1990 г., стр. 1. Регламент, изменен с Акта за присъединяване от 1994 г.

(13)  ОВ L 155, 7.6.1989 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕИО, Евратом) № 2729/94 (ОВ L 293, 12.11.1994 г., стр. 5).

ПРИЛОЖЕНИЕ А

ЕВРОПЕЙСКА СИСТЕМА ОТ СМЕТКИ

ESA 1995

СЪДЪРЖАНИЕ

ПРИЛОЖЕНИЯТА НА ESA

Рамка за анализ и политика

Осем характеристики на концепциите за ESA

Европейската система от сметки ESA 1995 и системата от национални сметки (SNA) 1993

ESA 1995 и системата от национални сметки 1970

ЕВРОПЕЙСКАТА СИСТЕМА ОТ СМЕТКИ ESA КАТО СИСТЕМА

Статистически единици и тяхното групиране

Институционални единици и сектори

Местни единици по видове дейности и отрасли

Резидентни и нерезидентни единици, общата икономика и останалия свят

Потоци и наличности

Потоци

Сделки

Характеристики на сделките

Взаимодействия и сделки вътре в единиците

Парични и непарични сделки

Сделки с или без контрагенти

Преоформени сделки

Премаршрутизиране

Разделяне

Признаване на принципала по дадена сделка

Гранични случаи

Други промени в активите

Други промени в обема на активите и пасивите

Печалби и загуби от държане на активи и пасиви

Наличности

Системата от сметки и агрегати

Счетоводни правила

Терминология за двете страни на сметките

Двустранно/четиристранно счетоводно записване

Оценка

Специални оценки на продукти

Оценка по постоянни цени

Време на отчитане

Консолидиране и прихващане

Консолидиране

Прихващане

Сметки, балансиращи статии и агрегати

Последователност на сметките

Сметка „Стоки и услуги“

Сметка „Останал свят“

Балансиращи статии

Агрегати

Рамка „Ресурси - продукт“

ГРАНИЦИТЕ НА НАЦИОНАЛНАТА ИКОНОМИКА

ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ЕДИНИЦИ

ИНСТИТУЦИОНАЛНИ СЕКТОРИ

Нефинансови корпорации (S.11)

Подсектор: Държавни нефинансови корпорации (S.11001)

Подсектор: Национални частни нефинансови корпорации (S.11002)

Подсектор: Чуждестранни контролирани нефинансови корпорации (S.11003)

Финансови корпорации (S.12)

Подсектор: Централна банка (S.121)

Подсектор: Други парични финансови институции (S.122)

Подсектор: Други финансови посредници, с изключение на застрахователни корпорации и пенсионни фондове (S.123)

Подсектор: Други спомагателни финансови посредници (S.124)

Подсектор: Застрахователни корпорации и пенсионни фондове (S.125)

Държавно управление (S.13)

Подсектор: Централно управление (S.1311)

Подсектор: Щатско управление (S.1312)

Подсектор: Местно управление (S.1313)

Подсектор: Социалноосигурителни фондове (S.1314)

Домакинства (S.14)

Подсектор: Работодатели (включително работници за собствена сметка (S.141 + S.142)

Подсектор: Заети лица (S.143)

Подсектор: Получатели на доходи от имоти (S.1441)

Подсектор: Получатели на пенсии (S.1442)

Подсектор: Получатели на доходи от други трансфери (S.1443)

Подсектор: Други (S.145)

Институции с идеална цел, обслужващи домакинства, (S.15)

Останал свят (S.2)

Секторна класификация на производствените единици за главните стандартни правни форми на собственост

МЕСТНИ ЕДИНИЦИ ПО ВИДОВЕ ДЕЙНОСТИ И ОТРАСЛИ

Местна единица по видове дейности

Отрасъл

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ОТРАСЛИТЕ

ЕДИНИЦИ ЗА ХОМОГЕННО ПРОИЗВОДСТВО И ХОМОГЕННИ КЛОНОВЕ

Единица за хомогенно производство

Хомогенен бранш

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ХОМОГЕННИТЕ БРАНШОВЕ

ПРОИЗВОДСТВО И ПРОДУКЦИЯ

Главни, второстепенни и спомагателни дейности

Продукция (Р.1)

Време на отчитане и оценка на продукцията

МЕЖДИННО ПОТРЕБЛЕНИЕ (Р.2)

Време на отчитане и оценка на междинното потребление

КРАЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ (Р.3, Р.4)

Разходи за крайно потребление (Р.3)

Действително крайно потребление (Р.4)

Време на отчитане и оценка на разходите за крайно потребление

Време на отчитане и оценка на действителното крайно потребление

ФОРМИРАНЕ НА БРУТНИЯ КАПИТАЛ (Р.5)

Формиране на брутния основен капитал (Р.51)

Време на отчитане и оценка на формирането на брутния основен капитал

Промени в материалните запаси (Р.52)

Време на отчитане и оценка на промените в материалните запаси

Придобивания минус разпореждане с ценности (Р.53)

ВНОС И ИЗНОС НА СТОКИ И УСЛУГИ (Р.6 и Р.7)

Внос и износ на стоки (Р.61 и Р.71)

Внос и износ на услуги (Р.62 и Р.72)

СДЕЛКИ СЪС СЪЩЕСТВУВАЩИ СТОКИ

КОМПЕНСАЦИЯ НА ЗАЕТИ ЛИЦА (D.1)

Заплати и надници (D.11)

Заплати и надници в брой

Заплати и надници в натура

Социални осигуровки за сметка на работодателите (D.12)

Действителни социални осигуровки за сметка на работодателите (D.121)

Условни социални осигуровки за сметка на работодателите (D.122)

ДАНЪЦИ ВЪРХУ ПРОИЗВОДСТВОТО И ВНОСА (D.2)

Данъци върху продукти (D.21)

Данъци от вида на данък върху добавената стойност (ДДС) (D.211)

Данъци и мита върху вноса, с изключение на ДДС (D.212)

Данъци върху продукти, с изключение на ДДС и данъците върху вноса (D.214)

Други данъци върху производството (D.29)

Данъци върху производството и вноса, които се плащат на институциите на Европейския съюз

СУБСИДИИ (D.3)

Субсидии за продукти (D.31)

Субсидии за вноса (D.311)

Други субсидии за продукти (D.319)

Други субсидии за производството (D.39)

ДОХОД ОТ СОБСТВЕНОСТ (D.4)

Лихва (D.41)

Лихва по депозити, заеми и вземания и задължения

Лихва по ценни книжа

Лихва по менителници и други подобни краткосрочни инструменти

Лихва по облигации и по облигации без обезпечение

Лихвени суапове и форуърдни лихвени споразумения

Лихва по финансови лизинги

Други лихви

Време на отчитане

Разпределен доход на корпорации (D.42)

Дивиденти (D.421)

Изтегляния от дохода на квази-корпорации (D.422)

Реинвестирани печалби от преки чуждестранни инвестиции (D.43)

Доход от собственост, отнасящ се към държатели на застрахователни полици (D.44)

Наеми (D.45)

Наеми от земя

Наеми от подземни активи

ТЕКУЩИ ДАНЪЦИ ВЪРХУ ДОХОДА, БОГАТСТВОТО И ПР. (D.5)

Данъци върху дохода (D.51)

Други текущи данъци (D.59)

ВНОСКИ ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ И СОЦИАЛНООСИГУРИТЕЛНИ ПЛАЩАНИЯ (D.6)

Социалноосигурителни вноски (D.61)

Действителни вноски за социално осигуряване (D.611)

Условни вноски за социално осигуряване (D.612)

Социалноосигурителни плащания, различни от социални трансфери в натура (D.62)

Социалноосигурителни плащания в брой (D.621)

Частно финансирани социалноосигурителни плащания (D.622)

Нефинансирани социалноосигурителни плащания за заети лица (D.623)

Плащания на социални помощи в брой (D.624)

Социални трансфери в натура (D.63)

Социални плащания в натура (D.631)

Социалноосигурителни плащания, рамбурсирания (D.6311)

Други социалноосигурителни плащания в натура (D.6312)

Социални помощи в натура (D.6313)

Трансфери на отделни непазарни стоки или услуги (D.632)

ДРУГИ ТЕКУЩИ ТРАНСФЕРИ (D.7)

Нетни застрахователни премии, различни от застраховка „Живот“ (D.71)

Застрахователни искове за обезщетение, различни от застраховка „Живот“ (D.72)

Текущи трансфери в рамките на държавното управление (D.73)

Текущо международно сътрудничество (D.74)

Разни текущи трансфери (D.75)

Текущи трансфери за институции с идеална цел, обслужващи домакинства (NPISHs)

Текущи трансфери между домакинства

Глоби и санкции

Лотарии и хазартни игри

Плащания на компенсации

Собствен четвърти ресурс, базиран на БНП

Други

КОРЕКЦИЯ ЗА ИЗМЕНЕНИЕТО НА НЕТНОТО АКЦИОНЕРНО УЧАСТИЕ НА ДОМАКИНСТВАТА В РЕЗЕРВИТЕ НА ПЕНСИОННИТЕ ФОНДОВЕ (D.8)

КАПИТАЛОВИ ТРАНСФЕРИ (D.9)

Капиталови данъци (D.91)

Инвестиционни грантове (D.92)

Други капиталови трансфери (D.99)

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ФИНАНСОВИТЕ СДЕЛКИ

Монетарно злато и специални права на тираж (СПТ) (F.1)

Монетарно злато (F.11)

Специални права на тираж (СПТ) (F.12)

Банкноти и монети и депозити (F.2)

Банкноти и монети (F.2)

Прехвърляеми депозити (F.22)

Други депозити (F.29)

Ценни книжа, различни от акции (F.3)

Ценни книжа, различни от акции, без финансови деривати (F.33)

Краткосрочни ценни книжа, различни от акции, без финансови деривати (F.331)

Дългосрочни ценни книжа, различни от акции, без финансови деривати (F.331)

Финансови деривати (F.34)

Заеми (F.4)

Краткосрочни заеми (F.41)

Дългосрочни заеми (F.42)

Акции и друг акционерен капитал (F.5)

Акции и друг акционерен капитал, без акции на инвестиционни фондове (F.51)

Котирани акции, без акции на инвестиционни фондове (F.511) и некотирани акции, без тези на инвестиционни фондове (F.512)

Друг акционерен капитал (F.513)

Акции на инвестиционни фондове (F.52)

Застрахователни технически резерви (F.6)

Нетен акционерен капитал на домакинства в животозастрахователни резерви и в резерви на пенсионни фондове (F.61)

Нетен акционерен капитал на домакинства в застрахователни резерви (F.611)

Нетен акционерен капитал на домакинства в резерви на пенсионни фондове (F.612)

Предварителни плащания на застрахователни премии и резерви за неизплатени искове (F.62)

Други вземания/задължения (F.7)

Търговски кредити и аванси (F.71)

Други вземания/задължения, без търговски кредити и аванси (F.79)

Позиция по меморандуми: преки чуждестранни инвестиции (F.m)

СЧЕТОВОДНИ ПРАВИЛА ЗА ФИНАНСОВИ СДЕЛКИ

Оценяване

Време на отчитане

Събиране на данни за финансовите сделки от измененията в счетоводния баланс

Приложение 5.1: Връзка с мерките за пари

ПОТРЕБЛЕНИЕ НА ОСНОВЕН КАПИТАЛ (К.1)

ПРИДОБИВАНИЯ МИНУС ПРОДАЖБИ НА НЕФИНАСОВИ НЕВЪЗПРОИЗВОДИМИ АКТИВИ (К.2)

ДРУГИ ПРОМЕНИ В АКТИВИТЕ (К.3 ДО К.12)

ДРУГИ ПРОМЕНИ В ОБЕМА (К.3 ДО К10 и К.12)

ИКОНОМИЧЕСКО ПРОЯВЯВАНЕ НА НЕВЪЗПРОИЗВОДИМИТЕ АКТИВИ (К.3)

ИКОНОМИЧЕСКО ПРОЯВЯВАНЕ НА ВЪЗПРОИЗВОДИМИТЕ АКТИВИ (К.4)

ЕСТЕСТВЕН ПРИРЪСТ НА НЕОБРАБОТВАНИТЕ БИОЛОГИЧЕСКИ РЕСУРСИ (К.5)

ИКОНОМИЧЕСКО ИЗЧЕЗВАНЕ НА НЕВЪЗПРОИЗВОДИМИТЕ АКТИВИ (К.6)

КАТАСТРОФАЛНИ ЗАГУБИ (К.7)

НЕКОМПЕНСИРАНИ ИЗЗЕМВАНИНЯ (К.8)

ДРУГИ ПРОМЕНИ В ОБЕМА НА НЕФИНАНСОВИТЕ АКТИВИ (N.E.C.) (К.9)

ДРУГИ ПРОМЕНИ В ОБЕМА НА ФИНАНСОВИТЕ АКТИВИ И ПАСИВИ (N.E.C.) (К.10)

ПРОМЕНИ В КЛАСИФИКАЦИИТЕ И СТРУКТУРАТА (К.12)

Промени в секторната класификация и структура (К.12.1)

Промени в класификацията на активите и пасивите (К.12.2)

НОМИНАЛНИ ПЕЧАЛБИ/ЗАГУБИ ОТ ДЪРЖАНЕ НА АКТИВИ И ПАСИВИ (К.11)

Неутрални печалби/загуби от държане на активи и пасиви (К.11.1)

Реални печалби/загуби от държане на активи и пасиви (К.11.2)

Печалби от държането на активи по видове финансови активи

Банкноти и монети и депозити (AF.2)

Заеми (AF.4) и други вземания/задължения (AF.7)

Ценни книжа, различни от акции (AF.3)

Акции и друг акционерен капитал (AF.5)

Застрахователни технически резерви (AF.6)

Финансови активи в чужда валута

ВИДОВЕ АКТИВИ

Нефинансови възпроизводими активи (AN.1)

Нефинансови невъзпроизводими активи (AN.2)

Финансови активи и пасиви (AF)

ОЦЕНЯВАНЕ НА ВПИСВАНИЯТА В СЧЕТОВОДНИЯ БАЛАНС

Общи принципи за оценяване

НЕФИНАНСОВИ АКТИВИ (AN)

Възпроизводими активи (AN.1)

Дълготрайни активи (AN.11)

Дълготрайни материални активи (AN.111)

Дълготрайни нематериални активи (AN.112)

Материални запаси (AN.12)

Ценности (AN.13)

Невъзпроизводими активи (AN.2)

Материални невъзпроизводими активи (AN.21)

Земи (AN.211)

Подземни активи (AN.212)

Други природни активи (AN.213 и AN.214)

Нематериални невъзпроизводими активи (AN.22)

Финансови активи и пасиви (AF)

Монетарно злато и специални права на тираж (AF.1)

Банкноти и монети и депозити (АF.2)

Ценни книжа, различни от акции (АF.3)

Заеми (АF.4)

Акции и друг акционерен капитал (АF.5)

Застрахователни технически резерви (АF.6)

Други сметки за получаване/ изплащане (АF.7)

Резюмиращи статии

Потребителски стоки за дълготрайна употеба (АN.m)

Преки чуждестранни инвестиции (АF.m)

Финансови баланси

Приложение 7.1: Дефиниция на всяка категория активи

Приложение 7.2: Схема на записите в баланса от началото до края на счетоводния период

ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ НА СМЕТКИТЕ

Текущи сметки

Сметка производство (I)

Сметки за разпределение и използване на дохода (II)

Сметки „Първично разпределение на дохода“ (II.1)

Сметка „Формиране на дохода“ (II.1.1)

Сметка „Разпределение на първичния доход“ (II.1.2)

Сметка „Предприемачески доход“ (II.1.2.1)

Сметка „Разпределение на друг първичен доход“ (II.1.2.2)

Сметка „Вторично разпредeление на дохода“ (II.2)

Сметка „Преразпределение на дохода в натура“ (II.3)

Сметка „Използване на дохода“ (II.4)

Сметка „Използване на разполагаемия доход“ (II.4.1)

Сметка „Използване на коригирания разполагаем доход“ (II.4.2)

Акумулиращи сметки (III)

Сметка „Капитал“ (III.1)

Сметка „Изменение в нетната стойност, дължащо се на спестявания и капиталови трансфери“ (III.1.1)

Сметка „Придобиване на нефинансови активи“ (III.1.2)

Финансова сметка (III. 2)

Сметка „Други изменения в активите“ (III.3)

Сметка „Други изменения в обема на активите“ (III.3.1)

Сметка „Преоценка“ (III.3.2)

Сметка „Неутрални холдингови печалби и загуби“ (III.3.2.1)

Сметка „Реални холдингови печалби и загуби“ (III.3.2.2)

Баланси (IV)

Начален баланс (IV.1)

Изменения в баланса (IV.2)

Баланс в края на периода (IV.3)

СМЕТКИ ОСТАНАЛ СВЯТ (V)

Текущи сметки

Външна сметка за стоки и услуги (V.I)

Външна сметка за първични приходи и текущи трансфери (V.II)

Външни натрупващи се сметки (V.III)

Капиталова сметка (V.III.1)

Финансова сметка (V.III.2)

Други промени в сметката на активите (V.III.3)

Счетоводен баланс (V.IV)

СМЕТКА „СТОКИ И УСЛУГИ“ (0)

ИНТЕГРИРАНИ ИКОНОМИЧЕСКИ СМЕТКИ

АГРЕГАТИ

Брутен вътрешен продукт по пазарни цени (БВП)

Оперативен излишък за цялата икономика

Смесен доход за цялата икономика

Предприемачески доход за цялата икономика

Национален доход (по пазарни цени)

Национален разполагаем доход

Спестявания

Текущо външно салдо

Нетни кредити (+) или заеми (–) за цялата икономика

Собствен капитал на цялата икономика

МАТРИЧНО ПРЕДСТАВЯНЕ

Матрично представяне на сметките от ESA

Характеристики на счетоводните матрици

Адаптиране на намаления матричен формат към специфични видове анализ

ТАБЛИЦИ „ПРЕДЛАГАНЕ И ИЗПОЛЗВАНЕ“

ТАБЛИЦИ, СВЪРЗВАЩИ ТАБЛИЦИТЕ „ПРЕДЛАГАНЕ И ИЗПОЛЗВАНЕ“ СЪС СЕКТОРНИТЕ СМЕТКИ

СИМЕТРИЧНИ ТАБЛИЦИ НА РЕСУРСИ-ПРОДУКТ

ОБХВАТ НА ЦЕНОВИТЕ И ОБЕМНИТЕ ИНДЕКСИ В СИСТЕМАТА ОТ СМЕТКИ

Интегрирана система от индекси на цени и обеми

Индекси на цени и обеми за други агрегати

ОБЩИ ПРИНЦИПИ ЗА ИЗМЕРВАНЕТО НА ЦЕНОВИТЕ И ОБЕМНИТЕ ИНДЕКСИ

Дефиниция на цените и обемите на пазарните продукти

Разлики в качеството и разлики в цената

Принципи за непазарни услуги

Принципи за добавената стойност и БВП

ПРОБЛЕМИ ПРИ ПРИЛАГАНЕТО НА ПРИНЦИПИТЕ

Общо приложение

Приложение към специфични потоци

Потоци от стоки и пазарни услуги

Потоци от непазарни услуги

Данъци и субсидии за продукция и внос

Потребление на основен капитал

Компенсация на заетите лица

Салда на възпроизводими дълготрайни активи и материални запаси

Мерки за реален доход за цялата икономика

ИЗБОР НА ФОРМУЛИ ЗА ИНДЕКСНОТО ЧИСЛО И БАЗОВАТА ГОДИНА

МЕЖДУПРОСТРАНСТВЕНИ ЦЕНОВИ И ОБЕМНИ ИНДЕКСИ

ОБЩО НАСЕЛЕНИЕ

ИКОНОМИЧЕСКИ АКТИВНО НАСЕЛЕНИЕ

ЗАЕТОСТ

Наети служители и работници

Самозаети лица

Заетост и пребиваване

БЕЗРАБОТИЦА

РАБОТНИ МЕСТА

Работни места и пребиваване

ОБЩО ОТРАБОТЕНИ ЧАСОВЕ

ЕКВИВАЛЕНТ НА ПЪЛЕН РАБОТЕН ДЕН

ПРИНОС НА ТРУДА НА ЗАЕТИТЕ ЛИЦА ПРИ ПОСТОЯННА КОМПЕНСАЦИЯ

РЕГИОНАЛНА ТЕРИТОРИЯ

ЕДИНИЦИ И ПРЕБИВАВАВЕ

МЕТОДИ ЗА РЕГИОНАЛИЗАЦИЯ

АГРЕГАТИ ПО ОТРАСЛИ

СМЕТКИ НА ДОМАКИНСТВА

ПРИЛОЖЕНИЯ

I. КОСВЕНО ИЗМЕРВАНИ ФИНАНСОВИ ПОСРЕДНИЧЕСКИ УСЛУГИ (FISIM)

Изменения, които трябва да бъдат направени в главите на ESA, ако трябва да се разпределят косвено измерваните финансови посреднически услуги (FISIM)

II. ЛИЗИНГ И ПОКУПКА НА ИЗПЛАЩАНЕ НА ТРАЙНИ СТОКИ

Дефиниции

Лизинг

Оперативен лизинг

Финансов лизинг

Покупка на изплащане

Третиране в сметките

Оперативен лизинг

Финансов лизинг

Покупка на изплащане

III. ЗАСТРАХОВАНЕ

Въведение

Дефиниции

Социално осигуряване

Социалноосигурителни схеми на държавата

Частни финансирани социалноосигурителни фондове

Нефинансирани социалноосигурителни схеми, управлявани от работодателите

Друго застраховане

Друго животозастраховане

Други застраховки, различни от животозастраховане

Презастраховане

Застрахователни посредници

Третиране в сметките

Социално осигуряване

Социалноосигурителни схеми на държавата

Частни социалноосигурителни фондове

Нефинансирани социалноосигурителни схеми, управлявани от работодателите

Друго застраховане

Друго животозастраховане

Други застраховки, различни от животозастраховане

Презастраховане

Застрахователни посредници

Цифров пример за застраховане

IV. КЛАСИФИКАЦИЯ И СМЕТКИ

Класификация

Класификация на институционалните сектори (S)

Класификация на сделки и други потоци

Класификация на балансиращи статии (В)

Класификация на активи (А)

Прегрупиране и кодифициране на отраслите (А), продуктите (Р) и инвестициите (формиране на основен капитал) (Pi)

Класификация на отделни потребления по предназначение (Coicop)

Класификация на функции на държавата (Cofog)

Сметки

Таблици

ГЛАВА 1

ОБЩИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

I.   ВЪВЕДЕНИЕ

1.01   Европейската система от национални и регионални сметки (ESA1995, или само ESA) (1) представлява международно съпоставима рамка на икономическата статистика за систематично и подробно описание общо за икономиката (или за регион, държава или група от държави), нейните компоненти и връзките и с други цялостни икономики.

ESA от 1995 заменя Европейската система за интегрирани икономически сметки публикувана през 1970 година (1970 ESA, като едно второ, малко модифицирано, издание се появи през 1978 година).

ESA от 1995 е напълно съвместима с международно ревизираните насоки на национална отчетност, Системата от национални сметки (1993 SNA, или само SNA), разработена съвместно от Организацията на обединените нации, Международния валутен фонд, Комисията на Европейските общности, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/, и Световната банка). Независимо от това, ESA е фокусирана предимно върху условията и информационните нужди на Европейския съюз. Подобно на SNA, ESA е хармонизирана с концепциите и класификациите, които се използват при много други социални и икономически статистики. Подобни примери са статистиката на заетостта, промишлената статистика и статистиката на външната търговия. Следователно ESA може да служи като основна рамка за социалните и икономически статистики на Европейския съюз и неговите държави-членки.

1.02   Рамката ESA включва два основни комплекта таблици:

Секторните сметки осигуряват, по институционални сектори, едно систематично описание на различните етапи на икономическия процес: производство, формиране на доход, разпределение на доход, преразпределение на доход, използване на доход и финансово и нефинансово капиталообразуване. Секторните сметки включват също и балансови таблици за наличностите на активи, пасиви и нетна стойност в началото и в края на отчетния период.

Междуотрасловата рамка и сметките по икономически дейности описват в детайли производствения процес (структура на разходите, генериран доход и заетост), и потоците от стоки и услуги (продукция, внос, износ, крайно потребление, междинно потребление и образуване на капитал по продуктови групи).

ESA обхваща и концепции за население и заетост (4). Тези концепции се отнасят, както за секторните сметки, така и за междуотрасловата рамка.

ESA е приложима не само за годишни национални сметки, но също така и за тримесечни сметки (5) и за регионални сметки (6).

II.   ИЗПОЛЗВАНЕ НА ESA

ESA като рамка за аналитични цели и политически решения

1.03   Рамката на ESA може да бъде използвана за анализиране и оценяване на:

1.04   За Европейския съюз и неговите държави-членки данните получени от настоящата рамка играят съществена роля при формулиране и определяне на техните икономически и социални политики.

В допълнение на това, ESA има и допълнителни много важни специфични приложения:

Осем характеристики на ESA:

1.05   За да се установи един добър баланс между информационни нужди и информационни възможности, концепцията в рамките на ESA имат осем важни характеристики. Те са именно:

1.06   Концепциите са международно съпоставими, тъй като:

Международната съпоставимост на концепциите е от първостепенна важност при сравняване на статистиките на различни държави.

1.07   Концепциите са хармонизирани с тези на други социални и икономически статистики, тъй като:

Хармонизирането с други социални и икономически статистики в значителна степен подпомага връзката и сравнението на тези данни, което води до подобряване качеството на данните на националните сметки. Съдържаната в специфичните статистики информация вече може да бъде по-добре обвързана с общата статистика на националната икономика, тоест към данните на национални сметки т.е. брутния национален продукт, или добавената стойност по икономически дейности или сектори.

1.08   Идентичността на рамката на системата на национални сметки налага съвместимост на използваните концепции за описване на различните части на икономическия процес (производство, разпределение на доход, използване на доход, натрупване). В резултат на тази вътрешна съвместимост статистиките от различни части на системата на национални сметки могат да бъдат свързани помежду си по един полезен начин. Така например, могат да бъдат изчислени следните отношения:

Тази вътрешна съвместимост на концепции позволява също така и извличането на някои оценки като резултативни величини, например спестяванията могат да бъдат оценени като разлика между разполагаемия доход и разходите за крайно потребление (7).

1.09   Концепциите в ESA са действуващи концепции. Техният действащ характер се проявява по няколко начина:

1.10   В същото време концепциите обикновено се различават в някои отношения от концепциите, използвани в административните източници на информация. Такива случаи са сметките на бизнес статистика /счетоводните сметки на фирмите/, данните за различни видове данъци (данък добавена стойност /ДДС/, личен подоходен данък, налози върху вноса и други), данни за общественото осигуряване и данни от управителните съвети в банковото дело и застраховане. Тези административни данни често служат като входна информация за съставянето на националните сметки. Следователно в общият случай те ще трябва да бъдат трансформирани с цел съответствието им с ESA.

Концепциите в ESA обикновено се различават в някои отношения от съответните им административни концепции, защото:

Независимо от това, в много случаи източниците на административни данни отговарят в голяма степен на информационните нужди на националните сметки и други статистики, тъй като:

1.11   Основните концепции в ESA са установени и фиксирани за дълъг период от време, тъй като:

Тази концептуална приемственост намалява необходимостта от преизчисляване на динамични редове и изучаване на нови концепции. Освен това тя ограничава концепциите спрямо национален или международен политически натиск. Поради тези причини данните за националните сметки са в състояние да служат като обективна база данни за икономическа политика и анализ в продължение на десетилетия.

1.12   Концепциите на ESA са фокусирани върху описанието на икономическите процеси в парични стойности. В голямата си част наличностите и потоците, които не са лесно наблюдаеми от парична гледна точка, или които нямат ясно очертана срещуположна парична стойност не се вземат предвид в сметките.

Този принцип не се прилага стриктно, защото трябва да се държи сметка и за изискването за съвместимост на различните информационни нужди. Така например съвместимостта изисква стойността на колективните услуги произведени от държавното управление да се отчита като продукция, защото плащанията на компенсации на заетите лица и покупката на всички видове стоки и услуги от държавното управление са лесно наблюдаеми от парична гледна точка. Освен това, за целите на икономическия анализ и политика, отнасянето на колективните услуги на държавното управление към останалата част от националната икономика увеличава и полезността на националните сметки като цяло.

1.13   Обхватът на концепциите в ESA може да бъде илюстриран като се вземат предвид някои важни гранични случая.

Следните случаи попадат в рамките на производствените граници на ESA (виж параграфи 3.07-3.09):

Следните случаи попадат извън рамките на производствените граници:

В общия случай ESA отчита цялата продукция, която е резултат от производство в рамките на производствената граница. Независимо от това, съществуват и някои специфични изключения:

Логиката на икономическата статистика в ESA предполага, че ако дейностите се разглеждат като производство и тяхната продукция следва да бъде записана, то съпътстващите — доход, заетост, крайно потребление и други, трябва също да бъдат записани. Така например, тъй като производството на жилищни услуги за собствено потребление от обитаващите собствени жилища се отчита като продукция, отчита се и дохода и разходите за крайно потребление, които това производство генерира за тези собственици на жилища. Обратното е валидно тогава, когато дейностите не се отчитат като производство: произведените и потребени в рамките на едно домакинство битови услуги не генерират доход и разходи за крайно потребление и според концепциите на ESA при тях няма трудова заетост.

ESA съдържа също и много специфични условия, например:

1.14   Концепциите на ESA са многоцелеви: за голям диапазон от приложения, концепциите на ESA ще бъдат приемливи, макар че за някои приложения може да се наложи те да бъдат допълнени (виж също параграф 1.18).

1.15   Детайлизацията в рамката от концепции на ESA предлага възможност за едно гъвкаво приложение: някои концепции не са самостоятелно представени в ESA, но независимо от това могат да бъдат лесно получени от системата. Така например добавената стойност по факторни цени може да се получи чрез изваждане на нетните други данъци върху производството от добавената стойност по базисни цени. Един друг примерен случай е създаването на нови сектори, чрез прегрупиране на дефинираните в ESA подсектори.

1.16   Възможно е също и друго приложение, чрез въвеждане на допълнителен критерий, който не влиза в противоречие с логиката на системата. Така например такъв критерий може да бъде степента на заетост за производствените единици или доходите за домакинствата. При заетостта може да се въведе под класифициране по степен на образование, възраст и пол.

1.17   Това приложение може да се включи в социалната матрица (СМ), която представя в матричен вид връзките между таблиците ресурс-използване и секторните сметки (виж също параграфи 8.133-8.155). СМ в общия случай осигурява допълнителна информация на ниво потребление на заетост и безработица, посредством подразделяне на компенсациите на заетите лица по вид на заетото лице. Това детайлизиране се прилага, както за страна използване на труда по отрасли, посочени в таблица Използване, така също и от страна ресурс на труда, разпределен по социално-икономически подгрупи, както е посочено в сметка Първично разпределение на дохода за под секторите на сектор домакинства. По този начин ресурсът и използването на различните категории труд се представя систематично.

1.18   За някои специфични информационни нужди най-доброто решение е да се разработят отделни сателитни сметки. Примерни случаи са информационните нужди за:

1.19   Сателитните сметки могат да обслужват такива информационни нужди като:

1.20   Една важна особеност на сателитните сметки е тази, че по принцип всички основни концепции и класификации на стандартната рамка се запазват. Промени на основните концепции се въвеждат единствено в случаите, когато специфични цели на сателитната сметка определено изискват промени в базовите концепции. В такива случаи сателитната сметка трябва да съдържа таблица, която да показва връзката между основните показатели в сателитната сметка и тези от стандартната рамка. По този начин стандартната рамка запазва своята роля като базова и едновременно с това се осигуряват по-специфични нужди.

1.21   Стандартната рамка не акцентира върху наличности и потоци, които не са лесно наблюдаеми от парична гледна точка (или без ясно монетарно съответствие — насрещен запис). Анализът на такива наличности и потоци обикновено се прави на базата на статистически изчисления в немонетарно изражение, например:

Сателитните сметки предлагат възможност за връзка между тези статистики с показатели с непарични единици и стандартната рамка на национални сметки. Свързването е възможно чрез използване на тези непарични показатели, доколкото това е възможно, с използваните от стандартната рамка класификации, например класификациите по вид домакинства или класификациите по икономически дейности. По този начин се постига една разширена съгласувана рамка. Тази рамка може след това да служи като база данни за анализи и оценка на всички видове взаимовръзки между променливите в стандартната рамка и променливите в разширената рамка.

1.22   Стандартната рамка и нейните основни агрегати не описват промените в благосъстоянието. Разширените сметки могат да бъдат очертани по такъв начин, че да включват също и условни парични стойности, например:

Те могат също да прекласифицират крайното потребление на неизбежни нужди (например отбрана) като междинно потребление, тоест като потребление, което не допринася за благосъстоянието. По подобен начин вредите, дължащи се на наводнения и други природни бедствия биха могли да бъдат класифицирани като междинно потребление, тоест като намаление на (абсолютното) богатството.

По този начин може да се направи опит за конструиране на много груб и много неточен индикатор за промени в благосъстоянието. Независимо от това, обаче, благосъстоянието има много измерения, повечето от които не могат да бъдат представени в парична стойност. Следователно едно по-добро решение за измерване на благосъстоянието е да се използват, за всяко измерение отделни индикатори и мерни единици. Индикаторите биха могли да бъдат, например: детска смъртност, очаквана продължителност на живот, грамотност на възрастното население и национален доход на човек от населението. Тези индикатори могат да бъдат включени в сателитна сметка.

1.23   За да се постигне съгласувана, международно сравнима рамка, административните концепции не се използват в ESA. Независимо от това, за различни национални цели, получаването на данни, базирани на административни концепции, могат да бъдат много полезни. Така например, за оценяване на данъчните приходи е необходимо създаването на статистика за облагаемите доходи. Тази статистика може да бъде осигурена чрез някои промени на статистиката на национални сметки.

Един подобен подход би могъл да се използва и за някои концепции, които се използват и при националната икономическа политика, например:

Сателитните сметки или опростените допълнителни таблици биха могли да задоволят обикновено специфични национални информационни нужди.

1995 ESA и 1993 SNA

1.24   ESA (ESA 1995) е напълно съвместима с ревизираната Система за Национални Сметки (SNA 1993), която съдържа общи изисквания по национални сметки, отнасящи се за всички страни по света. Независимо от това, налице са няколко различия между ESA 1995 и SNA 1993:

ESA може да бъде по-специфична от SNA, тъй като ESA се прилага предимно за Държавите-членки на Европейския съюз. За информационните нужди на Европейския съюз ESA е по-подходяща.

1995 ESA и 1970 ESA

1.25   1995 ESA се различава от 1970 ESA както по обхват, така и по съдържание. Повечето от тези разлики съответствуват на разликите между SNA 1968 и SNA 1993. Някои от тези съществени разлики в обхвата са:

Някои от основните разлики в концепциите са:

Съществуват и разлики, които не са получени в резултат на промени в SNA, като:

III.   ESA КАТО СИСТЕМА

1.26   Основни характеристики на системата са:

СТАТИЧЕСКИ ЕДИНИЦИ И ГРУПИРОВКИ ПО ЕДИНИЦИ (8)

1.27   Едно характерно качество на системата е използването на два вида единици и два начина за разделяне на икономиката, които са твърда различни и се използват за различни аналитични цели.

За да може да опише доходите, разходите и финансовите потоци, както и балансовите таблици, системата групира институционалните единици в сектори на базата на техните основни функции, поведение и цели.

За да може да опише производствените процеси, както и за целите на междуотрасловите таблици, системата групира местните единици по вид дейност (местни ЕВД) по отраслови дейности на базата на техния вид дейност. Една дейност се характеризира чрез вложените продукти, чрез производствения процес и чрез произведената продукция.

Институционални единици и сектори

1.28   Институционалните единици са икономически обекти, които са в състояние да притежават стоки и активи, да поемат задължения и да се ангажират в икономически дейности и операции с други единици на своя отговорност. За целите на системата институционалните единици се групират заедно в пет взаимно изключващи се институционални сектора, които са съставени от следните видове единици:

Петте сектора взети заедно обхващат цялата икономика. Всеки един сектор е също разделен на подсектори. Системата осигурява възможност за съставяне на пълен комплект от сметки за потоци и баланси за всеки сектор, и за всеки подсектор, както и за цялата икономика.

Местни единици по вид дейност и по икономически дейности

1.29   Повечето институционални единици в качеството си на производители извършват повече от една дейност; за да се подчертаят връзките от технико-икономически характер, те трябва да бъдат разделени спрямо вида на дейността им.

Местни единици по вид дейност отговорят на това изискване следвайки функционален подход. Дадена местна ЕВД групира всички части на институционалната единица в качеството и на производител, които са разположени на едно място, или на близо разположени места, и които допринасят за представяне на дейности на ниво клас (4-то ниво) от КИД, рев.1

По принцип трябва да се регистрират толкова местни ЕВД, колкото са и страничните дейности; независимо от това, обаче, ако счетоводни документи, необходими за описване на подобни дейности не са налични, местната ЕВД може да включва една или няколко странични дейности.

Групата на всички местни ЕВД ангажирани в един и същ, или сходен, вид дейност образуват отрасъл (икономическа дейност).

Налице е едно йерархично взаимоотношение между институционалните единици и местните ЕВД. Една институционална единица съдържа една или повече местни ЕВД; една местна ЕВД принадлежи към една единствена институционална единица.

За по-подробния анализ на производствения процес се въвежда използването на аналитична единица за производство. Тази единица, която не е наблюдаема (с изключение на местна ЕВД произвеждаща само един вид продукт), е единицата на хомогенна продукция дефинирана като единица, не произвеждаща странична дейност. Групировките на тези единици съставляват хомогенни икономически дейности.

Резидентни и нерезидентни единици; общо за икономиката и останалия свят

1.30   Цялостната икономика се дефинира спрямо резидентните единици. Дадена единица се нарича резидентна единица на държава тогава, когато тя има център на икономически интерес на икономическата територия на тази държава — с други думи, когато се ангажира за продължителен период от време (една година, или повече) с икономическа дейност на тази територия. Институционалните сектори, за които бе споменато по-горе, са групи от резидентни институционални единици.

Резидентните единици се ангажират в операции с нерезидентни единици (или единици, които са резидентни в други държави). Тези операции са външните операции на икономиката и са групирани в сметката Останал свят. И така, в структурата на икономическата статистика на системата останалият свят играе ролята на институционален сектор, макар че нерезидентните единици са включени само дотолкова, доколкото те са ангажирани при операции с резидентни институционални единици. Следователно, доколкото това се отнася до кодирането на класификациите, специфична статия за останалия свят се включва в края на класификацията на секторите.

Условните резидентни единици, разглеждани в системата като институционални единици, се дефинират като:

ПОТОЦИ И НАЛИЧНОСТИ

1.31   Системата отчита два основни вида информация: потоци и наличности. Потоците се отнасят до действия и последици от събития, които са възникнали в рамките на даден период от време, докато наличностите се отнасят до позиции към определен момент от времето.

Потоци

1.32   Потоците отразяват създаването, трансформирането, обмена, трансфера или прекратяването на икономическа стойност. Те включват промени в стойността на активите на институционалните единици, или на техните пасиви. Икономическите потоци са два вида: i) операции, и ii) други изменения на активите. Операциите се отразяват във всички сметки и таблици, където се появяват потоците, с изключение на сметката други изменения в обема на активите и на сметка преоценка. Други изменения на активите се отразяват само в последните две сметки.

Елементарните операции и други потоци са безбройно много. Системата ги групира в сравнително малък брой видове според техния характер.

Операции

1.33   Операцията е икономически поток, който е взаимодействие между институционални единици по взаимно споразумение, или действие в рамките на институционална единица, което е удобно да се третира като операция, често поради това, че единицата оперира в две различни качества. Подразделянето на операциите следва да се извърши в четири основни групи:

Свойства на операциите

Взаимодействия на вътрешни за единицата операции.

1.34   Повечето операции са взаимодействия между две или повече институционални единици. Независимо от това, обаче, системата отчита като операции някои действия в рамките на самите институционални единици. Целта на отчитането на тези вътрешни за единицата операции е да се представи една по-полезна за анализ картина за продукцията, крайното използване и разходите.

Потреблението на основен капитал, което се отчита като разход на системата, е една важна вътрешна за единицата операция. Повечето от другите вътрешни за единицата операции са операции с продукти, които в общият случай се отчитат тогава, когато институционалните единици, оперират както като производители, така и като крайни потребители, избират да потребяват някои от продуктите, които са произвели те самите. Това често се случва при домакинствата и в държавното управление.

1.35   Цялата продукция, произведена за собствена сметка и потребена като крайно използване в рамките на една и съща институционална единица се отчита. Произведената продукция за собствена сметка, използвана за междинно потребление в рамките на една и съща институционална единица се отчита само тогава, когато производството и междинното потребление се извършват в различни местни ЕВД в рамките на същата институционална единица. Продукцията, която е произведена и използвана като междинно потребление в рамките на местна ЕВД не се отчита.

Парични спрямо непарични операции

1.36   Повечето операции, които се отчитат от системата са операции в парична стойност, където участвуващите единици извършват или получават плащания, или понасят пасиви, или получават активи, които са деноминирани в парични единици.

Операциите, които не включват обмена на пари, или активи, или пасиви, деноминирани в парични единици, са непарични операции. Вътрешните за единицата операции са обикновено непарични операции. Непаричните операции включващи повече от една институционална единица възникват при операциите с продукти (бартер на продукти), разпределителните операции (възнаграждения в натура, трансфери в натура и други) и други операции (бартер на непроизведени нефинансови активи).

Системата отчита всички операции в монетарно изражение. Следователно стойностите, които трябва да бъдат записани за непаричните операции трябва да се измерят косвено или да се оценят по друг начин.

Операции със и без насрещни операции

1.37   Операциите, при които участвуват повече от една единици, са или от типа „нещо за нещо“, или от типа „нещо за нищо“. Първите представляват обмен между институционални единици, например предоставяне на стоки, услуги или активи срещу пари. Последните в типичният случай са плащания в пари или в натура от една институционална единица на друга, без насрещна операция. Операциите „нещо за нещо“ възникват при всички четири групи операции, докато операциите „нещо за нищо“ възникват главно при разпределителните операции под формата например на данъци, социални помощи или подаръци.

Пренаредени операции

1.38   Третирането на повечето операции от системата е ясно; с други думи операциите се отчитат по същия начин, по който се появяват при участвуващата институционална единица. Независимо от това, обаче, някои операции се пренареждат с цел по-ясното представяне на икономическите връзки. Операциите могат да бъдат пренареждани по три начина: пренасочване, разделяне и разпознаване на основната част в операцията.

Пренасочване

1.39   Операция, която изглежда за участвуващите единици като извършвана пряко между единиците А и В, може да бъде записана като извършвана непряко чрез трета единица Б. Следователно единичната операция между А и В се отчита като две операции: една между А и Б, и една между Б и В. В този случай операцията се премаршрутира. Един добре познат пример на пренасочване е прякото заплащане на отчисленията за социални осигуровки от работодателите към фондовете за обществено осигуряване. Системата отчита тези плащания като две операции: i) работодателите плащат вноските за социални осигуровки на заетите лица от тях лица и ii) заетите лица плащат същите вноски за социални осигуровки към фондовете за обществено осигуряване. Както при всяко едно пренасочване целта на пренасочването на вноски за социални осигуровки на работодателите е да се осветли икономическата субстанция, която стои зад операцията. В този случай това означава да се покажат отчисленията за социални осигуровки на работодателите като вноски, които са платени за облага на заетите лица.

Един друг вид пренасочване е този, при който операциите се отчитат като извършени между две, или повече, институционални единици макар, че според участвуващите страни не се извършва никаква операция. Един пример е третирането на спечеления доход от собственост на някои застрахователни фондове, който се задържа от застрахователните организации. Системата отчита този доход от собственост като платен от застрахователното предприятие на притежателите на полици, които плащат същата сума обратно на застрахователната организация като допълнителна премия.

Разделяне

1.40   Когато една операция, която за участвуващите страни изглежда като единична операция, се отчита като две, или повече, различно класифицирани операции, тази операция е разделена. Разделянето обикновено не предполага участие на допълнителни единици в операцията.

Плащането на премии по общо застраховане е типична разделена операция. Макар, че притежателите на полици и застрахователите считат тези плащания за единична операция, системата я разделя на две твърде различни една от друга операции: i) плащания в замяна на осигурени услуги за общо застраховане и ii) нетни премии за общо застраховане. Отчитането на търговските надбавки е един друг важен случай на разделяне.

Разпознаване на основната страна при операция

1.41   Когато една единица извършва операция от името на друга единица, тази операция се отчита предимно в сметките на принципала. По правило този принцип не трябва да се нарушава, например, данъци или субсидии се разпределят към крайни платци или на крайни бенефициери с приемането на условия.

Гранични случаи

1.42   Определението за операция приема по условие, че взаимодействието между институционални единици се извършва по взаимно съгласие. Когато една операция се извършва по взаимно споразумение, това предполага предшестващо знание и съгласие на институционалните единици. Независимо от това, обаче, това не означава, че всички единици задължително участвуват в операцията доброволно, защото някои операции се налагат от закона. Това се отнася главно до някои разпределителни операции, като плащания на данъци, глоби и наказания. Независимо от това, обаче, некомпенсираното блокиране на активи не се счита за операция, даже и когато е наложено от закона.

Незаконните икономически действия са операции само тогава, когато всички включени единици участвуват в действията доброволно. Следователно покупките, продажбите и бартерите на незаконни медикаменти или открадната собственост са операции, докато кражбата не е.

Други изменения в активите

1.43   Други изменения в активите отчитат промени, които не са получени в резултат на операции. (13) те са или

Други изменения в обема на активите и пасивите

1.44   Тези изменения могат най-общо да бъдат разделени в три основни категории:

1.45   Примери на изменения в рамките на Категория а) са откриване, или изчерпване, на подпочвени активи, както и естественото изменение на не-култивирани биологически ресурси. Категория б) включва изменения (обикновено загуби) на активи, които се дължат на природни бедствия, война или сериозни престъпления (14). Взаимното опрощаване на дълг и некомпенсирано конфискуване на активи също принадлежат към Категория б). Категория в) включва изменения, които са резултат на прекласифициране и преструктуриране на институционални единици, или на активите и пасивите.

Холдингови печалби и загуби

1.46   Холдинговите печалби и загуби се получават в резултат на промени в цените на активите. Те възникват за всички видове финансови и нефинансови активи, както и за пасивите. Холдинговите печалби и загуби се начисляват за притежателите на активи и пасиви единствено в резултат на задържането на активите и пасивите във времето, без да ги трансформират по какъвто и да е начин.

Холдинговите печалби и загуби, които са измерени на база текущи пазарни цени, се наричат номинални холдингови печалби и загуби. Те могат да бъдат декомпозирани на неутрални холдингови печалби и загуби, които отразяват промените на общото ниво на цените и на реални холдингови печалби и загуби, които отразяват промените на съответните цени на активите.

Наличности

1.47   Наличностите са холдинги на активи и пасиви в даден момент от времето. Наличностите се отчитат в началото и края на всеки отчетен период. Сметките, които показват наличностите се наричат балансови таблици (15).

Наличностите се отчитат също и за население и трудовата заетост. Независимо от това, обаче, те се отчитат като средни стойности за отчетния период.

Наличности се отчитат за всички активи в рамките на границите на системата; тоест за финансови активи и пасиви, както и за нефинансови активи, които са както произведени, така и непроизведени. Независимо от това, обаче, обхватът се ограничава до тези активи, които се използват за икономическа дейност и които са обект на права на собственост. Следователно, не се отчитат наличности за активи като човешки капитал и природни ресурси, които не са притежавани.

В рамките на своите граници системата е изчерпателна по отношение както на потоци, така и на наличности. Това предполага, че всички изменения на наличностите могат да бъдат изцяло обяснени чрез отчетените потоци.

СИСТЕМАТА ОТ СМЕТКИ И АГРЕГАТИ (16)

Правила за отчитане

1.48   Сметката е средство за отчитане за даден аспект от икономическия живот, на използването и ресурсите, или на измененията на активи и на пасиви, по време на отчетния период, или на наличностите от активи и пасиви, които съществуват в началото и края на този период.

Терминология за двете страни на сметките

1.49   Системата прилага термина „ресурс“ за дясната страна на текущите сметки, където се появяват операциите, които се добавят към размера на икономическата стойност на единица или сектор. Лявата страна на сметките, която се отнася до операциите, които редуцират размера на икономическата стойност на единицата или сектора, се нарича „използване“.

Дясната страна на акумулиращите сметки се нарича „изменения в пасивите и нетната стойност“, а лявата им страна се нарича „изменения в активите“.

Балансовите таблици се представят с „пасиви и нетна стойност“ (разликата между активите и пасивите) в дясната си страна и „активи“ в лявата. Сравнението на две последователни балансови таблици показва измененията на пасивите и нетната стойност, както и измененията на активите.

Двустранно записване/четиристранно записване

1.50   За дадена единица или сектор националната икономическа статистика се базира на принципа на двустранно записване. Всяка операция трябва да бъде записана два пъти, веднъж като ресурс (или промяна на пасиви) и веднъж като използване (или изменение на активи). Общата сума на операциите записани като ресурси, или промени на пасиви, и общата сума на операции, записани като използване, или изменения на активи, трябва да бъдат равни, като това позволява проверка на съвместимостта на сметките.

На практика, обаче, националните сметки — с всичките единици и всички сектори — се базират на принципа на четиристранното записване, тъй като повечето операции включват две институционални единици. Всяка операция от този тип трябва да бъде записана два пъти от двамата участника в операцията. Така например, социалните помощи, платими от държавна единица, на домакинство се отчитат в сметките на държавното управление като използване, във вид на трансфери, и като отрицателно придобиване на активи, във вид на пари и депозити; в сметките на сектор домакинства те се отчитат като ресурс, във вид на трансфери, и като придобиване на активи, във вид на пари и депозити.

От друга страна операциите в рамките на една и съща единица (като например потреблението на продукция от същата единица, която я е произвела) изисква само две записвания, чиито стойности ще трябва да бъдат оценени.

Оценяване

1.51   С изключение на някои променливи, които се отнасят до населението и труда, системата показва всички потоци и наличности в монетарно изражение. Системата не се опитва да определи полезността на потоците и наличностите. Вместо това потоците и наличностите се измерват в съответствие с тяхната обменна стойност, тоест стойността, по която потоците и наличностите са фактически налични, или биха могли да бъдат, обменяни за пари в наличност. Следователно за ESA пазарните цени са основната база за оценяване.

1.52   В случая на парични операции и холдинги и пасиви в наличност, необходимите стойности са налични. В повечето други случаи предпочитаният метод за оценка е да се използват пазарните цени за аналогични стоки, услуги или активи. Този метод се използва например при бартер и при услугите на обитавани от собственици жилища. Когато пазарните цени за аналогични стоки не са достъпни, като например случаят за непазарни услуги, произведени от държавното управление, оценяването трябва да се извърши по производствените разходи. В случай, че нито един от тези два метода не е приложим, потоците и наличностите могат да бъдат оценени по сконтирана настояща стойност от очаквани бъдещи печалби. Независимо от това, обаче, поради наличието на голяма несигурност, последният метод се препоръчва като последна възможност.

1.53   Наличностите трябва да се оценяват по текущи цени действащи към момента, за който се отнасят балансовите таблици, а не към момента на производството или придобиването на стоки или активи, които образуват наличностите. Понякога е необходимо оценяването на наличностите да се извършва по тяхната преоценена коригирана стойност на текущо придобиване или по производствени разходи.

Специални оценки, отнасящи се за продуктите (9)

1.54   Поради транспортни разходи, търговски надбавки и данъци минус субсидии върху продуктите, производителят и потребителят на даден продукт обикновено възприемат неговата стойност по различен начин. За да се придържа колкото е възможно по-близо до мнението на участниците в операцията, системата отчита цялото използване по покупни цени, които включват транспортни разходи, търговски надбавки и данъци минус субсидии върху продуктите, докато самата продукция се отчита по базисни цени, които изключват тези елементи.

1.55   Вносът и износът на продукти се отчитат като стойности на митническа граница. Общият внос и износ се оценяват на митническата граница на износителя, или франко борд (f.o.b., фоб). Чуждестранният транспорт и застрахователните услуги между границите на вносителя и тези на износителя не се включват в стойността на стоките, а се отчитат като услуги. Тъй като получаването на фоб стойности по продукти може да се окаже невъзможно, таблиците съдържащи подробности за външна търговия показват вноса оценен на митническите граници на вносителя (c.i.f. стойност). Всички транспортни и застрахователни услуги на границите на вносителя са включени в стойността на внесените стоки. Дотолкова, доколкото тези услуги засягат вътрешните услуги, в настоящото представяне се въвежда общ коректив изразен с отношението f.o.b./c.i.f.

Оценяване по съпоставими цени (17)

1.56   Оценяването по съпоставими цени означава оценяване на потоците и наличностите за отчетния период по цени от предходен период. Целта на оценяването по съпоставими цени е да се декомпозират измененията във времето на стойностите на потоците и наличностите в изменения на цена и в изменения във физически обем. Потоците и наличностите по съпоставими цени се възприемат като представени в обемно изражение.

Много потоци и наличности, например доходи, нямат собствена ценова и количествена размерност. Независимо от това, обаче, покупателната способност на тези променливи може да бъде получена посредством дефлирането на текущите стойности с подходящ ценови индекс, например ценовия индекс за крайно национално използване, изключвайки изменения в запасите. Дефлираните потоци и наличности се приемат за представени в реално изражение. Един пример е реалният разполагаем доход.

Време на отчитане

1.57   Системата отчита потоците на начислена база, т.е. при създаване на икономическа стойност, при нейното трансформиране или погасяване, или когато искове, или задължения, се трансформират или анулират.

Следователно продукцията се отчита когато е произведена, а не при извършване на плащане от купувача, както и продажбата на актив се отчита в момента когато актива преминава в други ръце, а не когато се извършва съответното плащане. Лихвата се отнася за отчетния период, за който тя се натрупва, независимо от това дали е действително платена в този период. Отчитането на начислена база се прилага за всички потоци, парични или непарични, вътрешни за единиците, както и между единиците.

Независимо от това, обаче, в някои случаи е необходимо да се покаже гъвкавост по отношение на момента на отчитане. Това по-специално се прилага за данъците и други потоци, отнасящи се до държавното управление, които често се отчитат кеш при сметките на държавно управление. Понякога е трудно да се извърши прецизна трансформация на тези потоци от плащания в наличност (кеш) на начислена база. Следователно в тези случаи може да се окаже наложително използването на апроксимации.

Всеки един поток трябва да бъде записан в един и същ момент от времето за всички участвуващи институционални единици и във всички разглеждани сметки. Този принцип може да изглежда елементарен, но неговото въвеждане не е толкова лесно. Институционалните единици не винаги прилагат едни и същи счетоводни правила. Даже и в случай, че те правят това, в действителните записи могат да възникнат разлики по практически причини, като например забавяния поради нарушени комуникации. В резултат на това операциите могат да бъдат записани от участниците в тях в различни моменти от време. Тези несъответствия могат да бъдат отстранени чрез корективи.

Консолидиране и отчитане нето

Консолидиране

1.58   Консолидирането се отнася за отстраняване на операции, както от страна „Използване“, така и от страна „Ресурс“, които възникват между единици, когато последните са групирани, както и за отстраняване на реципрочни финансови активи и пасиви.

За подсекторите или секторите, потоците и наличностите между съставните единици по принцип не са консолидирани между съставните единици.

Независимо от това, обаче, консолидирани сметки могат да бъдат изградени за допълнителни представяния и анализи. За някои видове анализ информацията за операции на тези (под) сектори с други сектори и съответствуващата „външна“ финансова позиция са по-значими отколкото общите брутни цифри.

Освен това сметките и таблиците, които показват връзките кредитор/ длъжник, осигуряват детайлна картина на финансирането на икономиката и се считат за много полезни при разбиране на каналите, през които финансовите излишъци се преместват от крайните заемодатели към крайните заемополучатели.

Отчитане нето

1.59   Индивидуалните единици или сектори могат да имат един и същ вид операция, която се счита както като използване, така и като ресурс (например те едновременно плащат и получават лихва), както и един и същ финансов инструмент, който е както актив, така и пасив.

Системата препоръчва брутното отчитане, независимо от степента на нето отчитането, която е присъща на класификациите от системата.

На практика отчитането нето е имплицитно при много категории операции, като най-яркият пример е „изменение на запасите“, който подчертава аналитично значимия аспект на общото образуване на капитал, вместо проследяването на ежедневните увеличения и намаления.

По подобен начин, с някои малки изключения, финансовата сметка и сметка други изменения в активите отчитат увеличенията в активи и в пасиви на нетна база, като посочват крайните последствия за тези видове потоци в края на отчетния период.

Сметки, балансови статии и агрегати

1.60   За единиците (институционалните единици; местни ЕВД) или групите от единици (институционални сектори и, по разширение, останалият свят; икономически дейности), различни подсметки отчитат операциите, или други потоци, които са свързани с някои специфични аспекти на икономическия живот (например производство). Един такъв комплект от операции обикновено не се балансира; общите суми, които са записани като получаеми и платими обикновено се различават. Следователно се налага въвеждането на балансова статия. В общия случай балансовата статия трябва също да се въведе между общият размер на активите и общия размер на пасивите на институционална единица или сектор. Балансовите статии сами по себе си са пълноценни измерители за представяне на икономиката. Когато се сумират общо за икономика, те образуват основни агрегати.

Последователност на сметките

1.61   Системата е изградена въз основа на последователност от взаимообвързани сметки.

Пълната последователност от сметки за институционалните единици и сектори се състои от текущи сметки, акумулиращи сметки и балансови таблици.

Текущите сметки се отнасят за производството, формирането , разпределението и преразпределението на дохода и за използването на този доход под формата на крайно потребление. Акумулиращите сметки обхващат измененията на активи и пасиви, както и изменението на нетната стойност (разликата между активите и пасивите за която и да е институционална единица или група от единици). Балансовите таблици представят наличностите от активи и пасиви, както и нетната стойност.

1.62   Представянето на един пълен комплект от сметки, включително балансови таблици, които да бъдат съставени за една местна ЕВД е невъзможно, тъй като подобен обект не е в състояние да притежава стоки или активи по свое собствено право, или не е в състояние да получава или разпределя доход. Последователността от сметки за местни ЕВД и икономически дейности се свежда първите текущи сметки: производствена сметка и сметка Формиране на дохода, чиято балансова статия е опериращият излишък.

Сметка „Стоки и услуги“

1.63   Сметката Стоки и услуги показва, за икономиката като цяло или за групи продукти, общите ресурси (продукция и внос), както и използването на стоки и услуги (междинно потребление, крайно потребление, изменение на запасите, бруто образуване на основен капитал /БООК/, придобивания минус намаление на ценности и износ).

Сметка „Останал свят“

1.64   Сметката Останал свят покрива операциите между резидентни и нерезидентни институционални единици, както и съответните наличности на активи и пасиви, тогава, когато това има отношение към тях.

Тъй като сметката Останал свят играе роля в отчетната структура, която е подобна на тази на институционален сектор, сметката Останал свят се въвежда от гледна точка на останалата част на света. Ресурсът за сметката Останал свят е използване общо за икономика и обратно. В случай, че балансовата статия (салдото) е положителна, това означава излишък в Останал свят и дефицит общо за икономика, и обратно в случай, че салдото на сметката е отрицателно.

Балансови статии

1.65   Балансовата статия /салдо/ е счетоводна конструкция, която се получава чрез изваждането от общата стойност на записванията /перата/ в едната страна на сметката на общата стойност на записванията /перата/ в другата страна на сметката. Тя не може да бъде измервана независимо от другите записвания; като производно перо, тя отразява приложението на общите счетоводни правила за специфичните записвания от двете страни на сметката.

Балансовите статии не са единствени средства, които са въведени за осигуряване балансирането на сметките. Те обхващат голям обем информация и включват някои от най-важните записвания в сметките, както е видно от следните примери за балансови статии: добавена стойност, опериращ излишък, разполагаем доход, спестяване, нето възможности за предоставяне /нето необходимост от получаване на финансирания, нетна стойност.

Агрегати

1.66   Агрегатите са съставни величини, които измерват резултата от активността на цялостната икономика, която е разгледана от дадена гледна точка; например продукция, добавена стойност, разполагаем доход, крайно потребление, спестяване, образуване на капитал и други. Макар, че изчисляването на агрегатите е нито единствена, нито основна цел, системата наистина разпознава тяхната важност като обобщаващи показатели и ключови величини за целите на макроикономическия анализ и за сравнения във времето и икономическото пространство.

Различават се два типа агрегати:

1.67   Към полезността на определен брой данни от националните сметки се добавя едно допълнително измерение, като тези данни се изчисляват на човек. За разширените агрегати, като брутен вътрешен продукт (БВП), национален доход или крайно потребление на домакинствата, знаменателят който най-често се използва е общото (резидентно) население. В случаите, когато се извършва подразделяне на подсектори на сметките или на част от сметките за сектор домакинства, са необходими също и данните за броя на домакинствата и за броя на хората принадлежащи към всеки подсектор (18).

БАЛАНС НА МЕЖДУВДОМСТВИТЕ ВРЪЗКИ (19)

1.68   Междуотрасловата рамка се състои от таблици ресурс и използване по икономически дейности, таблици обвързващи таблиците ресурс и използване със секторните сметки и симетрични междуотраслови таблици по хомогенни икономически дейности (продукти).

1.69   Таблиците ресурс и използване представляват матрици (редове от продукти, колони от отрасли), които показват как продукцията на отраслите се разбива по видове продукти и как вътрешното и от внос предлагане /ресурс/ на стоки и услуги са разпределени между различните видове междинно или крайно използване, включително за износ. Таблицата за използване показва също и структурата на производствените разходи по отрасли, както и генерирания доход.

Таблиците ресурс и използване са координиращата рамка за всички таблици по отрасли и (или) по продукти , които включват данни за разходите за труд, за бруто образуването на основен капитал, за наличностите от дълготрайни активи, за детайлизирани ценови индекси — и така описват в подробности структурата на разходите, генерирания доход, заетостта, производителността на труда, капиталоемкостта.

1.70   Свързването на таблиците за ресурс и използване със секторните сметки е възможно чрез кръстосаното класифициране на продукция, междинно потребление и компонентите на добавена стойност по сектори и по икономически дейности.

ГЛАВА 2

ЕДИНИЦИ И ГРУПИРОВКИ ОТ ЕДИНИЦИ

2.01   Икономиката на една държава е резултат от дейността на значителен брой единици, които извършват голям брой различни видове операции за целите на производство, финанси, застраховане, преразпределение и потребление.

2.02   Използваните в националните сметки единици и групировки от единици трябва да бъдат дефинирани по отношение на вида на икономическия анализ, за който са предназначени, а не от гледна точка на вида на единицата, която обикновено се използва при статистическите изследвания. Тези последни единици (предприятия, холдингови компании, единици по вид дейност, местни единици, отдели на държавно управление, нестопански институции, домакинства и други) може не винаги да са задоволителни за целите на националните сметки, тъй като те в общият случай се основават на традиционни критерии от юридически, административен или счетоводен характер.

Статистиците ще трябва да вземат предвид определенията за единици, които се използват в Европейска система от сметки /EСС/, за да се гарантира, че в изследванията, с които се събират фактическите данни, постепенно ще бъдат включени всички информационни елементи, които са необходими за съставяне на данни базирани на тези единици.

2.03   Един отличителен белег на системата е използването на три вида единици съответствуващи на два много различни начина за подразделяне на икономиката. За да се анализира процесът на производство от първостепенна важност е да се изберат единици, които да извеждат връзките от технико-икономически характер; за да се анализират потоците, които влияят на дохода, капиталовите и финансовите операции, както и на балансовите таблици, от първостепенна важност е да се изберат единици, които дават възможност за изследване на поведенческите връзки между икономическите агенти.

Като се имат предвид тези две цели по-нататък в настоящата глава се дефинират институционални единици подходящи за анализа на икономическото поведение, местни единици по вид дейност и единици за хомогенно производство, които са подходящи за анализа на технико-икономическите връзки. На практика тези три вида единици се образуват от комбинирането или подразделянето на базисните единици на статистическите изследвания, или понякога се получават направо от статистическите изследвания. Преди да се дадат точни определения на тези три вида единици, които се използват в Европейската система от сметки, е необходимо да се дефинират границите на националната икономика.

ГРАНИЦИ НА НАЦИОНАЛНАТА ИКОНОМИКА

2.04   Единиците, независимо дали са институционални, местни единици по вид дейност или за хомогенно производство, които образуват икономиката на една държава и чиито операции се отчитат в ESA, са тези които имат център на икономически интерес на икономическата територия на тази държава. Тези единици, известни като резидентни единици, могат и да нямат национална принадлежност към тази страна, да бъдат или не юридически лица, да присъстват или не на икономическата територия на държавата по време на извършване на дадена операция. След като по този начин границите на националната икономика, по отношение на резидентни единици, са определени, необходимо е да се дефинира значението на термините икономическа територия и център на икономически интерес.

2.05   Терминът икономическа територия означава:

2.06   Икономическата територия не включва извън-териториалните анклави (т.е. частите на собствената географска територия на държавата, които се използват от генерални агенции и ведомства на държавното управление на други държави, от Институциите на Европейския съюз или от международни организации според международни договорености или споразумения между Страни (21).

2.07   Терминът център на икономически интерес акцентира на факта, че в рамките на икономическата територия съществува някакво място върху което, или от което, единицата се ангажира, и има намерение да продължи да се ангажира, в икономически дейности и операции със значителни размери, или за неопределен период от време, или за определен, но продължителен период от време (една или повече години). От това следва, че дадена единица, която извършва такива операции на икономическата територия на няколко държави се счита като имаща център на икономически интерес във всяка една от тези държави. Собствеността на земята и сградите в рамките на икономическата територия се счита сама по себе си като достатъчна за собственика, за да може той да има там център на икономически интерес.

2.08   Въз основа на тези определения единиците, които се считат за резидентни на една държава могат да бъдат подразделени на:

2.09   В случаят на единици, които са основно ангажирани в производство, финанси, застраховане или преразпределение, по отношение на всички техни операции, с изключение на тези, които се отнасят до собственост на земя и сгради, могат да се разграничат следните два случая:

2.10   В случаят на единици, които са ангажирани основно с потребление, (освен в качеството им на собственици на земя и сгради),за резидентни единици се считат домакинствата, които имат център на икономически интерес в държавата, даже и ако те пътуват в чужбина за кратки периоди от време (по-малко от една година). Те включват по-специално следните случаи:

2.11   Всички единици в качеството си на собственици на земя и/ или сгради, които образуват част от икономическата територия, се считат за резидентни единици, или за условни резидентни единици (виж 2.15), на държавата в която въпросните земя и сгради са разположени.

ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ЕДИНИЦИ

За да може да се каже, че има независимост при вземане на решения по отношение на основната си функция, една единица трябва:

За да може да се каже, че поддържа пълен набор от сметки дадена единица трябва да поддържа счетоводна система покриваща всички нейни икономически и финансови операции, които са извършени по време на счетоводния период, както и балансови таблици за своите активи и пасиви.

2.13   В случаите, когато образуванията не притежават ясно изразени и двете характеристики на институционална единица, се прилагат следните принципи:

2.14   Холдинговите компании са институционални единици, чиято основна функция е да управлява и насочва група от филиали.

2.15   Условните резидентни единици се дефинират както следва:

Дори и ако поддържат само частични сметки и ако не винаги се ползват с независимост при вземане на решения, условните резидентни единици се разглеждат като институционални единици.

2.16   В заключение следните образувания се считат за институционални единици:

ИНСТИТУЦИОНАЛНИ СЕКТОРИ

2.17   Необходимостта от агрегиране означава, че разглеждането на индивидуални институционални единици е невъзможно; те трябва да бъдат обединени в групировки наречени институционални сектори, или само сектори, някои от които са подразделени на подсектори.

Таблица 2.1.:   Сектори и подсектори

2.18   Всеки един от секторите или подсекторите обединява институционалните единици, които имат сходен тип икономическо поведение.

Институционалните единици са групирани в сектори на базата на това към кой вид производител се отнасят и в зависимост от основна им дейност и функции, считани за показателни за тяхното икономическо поведение.

Даден сектор се подразделя на подсектори в съответствие с критериите, които се отнасят до него; това позволява едно по-прецизно описание на икономическото поведение на единиците.

Сметките за секторите и подсекторите отчитат всички дейности, както основните, така и вторичните, на включените институционални единици.

Всяка една институционална единица принадлежи само към един сектор или подсектор.

2.19   В случаите, когато основната функция на институционалната единица е да произвежда стоки и услуги е необходимо при определянето на сектора към който тя ще бъде отнесена, най-напред да се установи видът на производителя, към който тя принадлежи.

В ESA се различават три вида производители:

Институционалните единици, които са пазарни производители се класифицират в сектори Нефинансови корпорации (S.11), Финансови корпорации (S.12) или Домакинства (S.14).

Институционалните единици, които са частни производители за собствено крайно потребление се класифицират в сектор Домакинства (S.14) заедно с некорпорираните предприятия, които са собсвеност на домакинствата (виж 3.30).

Институционалните единици, които са други непазарни производители се класифицират в сектор държавно управление (S.13) или в сектор нестопански институции обслужващи домакинствата (S.15).

2.20   Tаблица 2.2 показва вида производител, както и основните дейности и функции, които са характерни за всеки сектор:

Tаблица 2.2.:   Вид на производителя, главни дейности н функции, класифицирани по сектори

Останалият свят (S.2) е групировка от институционални единици (виж 2.89), която не се характеризира със сходни цели или вид поведение; тя групира заедно нерезидентните институционални единици дотолкова, доколкото те извършват операции с резидентни институционални единици.

НЕФИНАНСОВИ КОРПОРАЦИИ (S.11)

2.22   Секторът нефинансови корпорации включва също и нефинансови квази-корпорации.

2.23   Терминът „нефинансови корпорации“ обозначава всички организации, които са признати за независими юридически лица, които са пазарни производители и чиято основна дейност е производството на стоки и нефинансови услуги.

Разглежданите институционални единици са следните:

2.24   Терминът „нефинансови квази-корпорации“ обхваща всички организации без независим юридически статус, които са пазарни производители основно ангажирани с производството на стоки и нефинансови услуги и отговарят на условията, които ги класифицират като квази-корпорации (виж 2.13.е).

Квазикорпорациите трябва да поддържат пълен набор от сметки и да работят по начин, съответстващ на този на корпорациите. Фактическите им връзки с техният собственик са такива, каквито са връзките на една корпорацията с нейните акционери.

Следователно нефинансовите квази-корпорации, притежавани от домакинства, единици на държавното управление или нестопански институции се групират с нефинансови корпорации в сектора нефинансови корпорации.

Съществуването на пълен набор от сметки, включително балансови таблици, не е достатъчно условие за пазарните производители да бъдат разглеждани като квази-корпорации. Следователно сдруженията и обществените производители, различни от тези включени в 2.23 а), б), в) и г), както и случаите на еднолична собственост — даже и ако поддържат пълен набор от сметки — не са в общият случай отчетливи институционални единици, защото не се ползват с независимост при вземане на решения, като управлението им е под контрола на домакинства, нестопански институции или институции на държавното управление, които ги притежават.

2.25   Секторът нефинансови корпорации включва също и всички условни резидентни единици (виж 2.15), които по условие се разглеждат като че ли са квазикорпорации.

2.26   Контролът върху една корпорация се дефинира като възможност за определяне на общата политика на корпорацията посредством избора на подходящи директори, ако това е необходимо.

Отделна институционална единица (друга корпорация, домакинство или единица на държавното управление) си осигурява контрол върху дадена корпорация чрез притежанието на повече от половината от акциите с право на глас или контролирането по друг начин на повече от половината от гласоподавателната сила на акционерите. В допълнение на това държавното управление може да си осигурява контрол върху дадена корпорация в резултат на специален законодателен декрет или норматив, който дава право на държавното управление да определя корпоративната политика или да назначава директорите.

За да може да контролира повече от половината от гласоподавателната сила на акционерите, не е необходимо, самата институционална единица да притежава акции с право на глас. Корпорацията В може да бъде филиал на друга корпорация Б в която трета корпорация А да притежава мажоритарната част от акциите с право на глас.

Корпорацията В се нарича филиал на корпорацията Б тогава, когато: или корпорацията Б контролира повече от половината гласоподавателна сила на акционерите на корпорацията В, или корпорацията Б е акционер на В с правата да назначава или отстранява голямата част от директорите на Б.

2.27   Секторът нефинансови корпорации се подразделя на три подсектора:

Подсектор: Обществени нефинансови корпорации (S.11001)

2.29   Обществените квазикорпорации са квазикорпорации, които са пряка собственост на единици на държавното управление.

Подсектор: Национални частни нефинансови корпорации (S.11002)

Този подсектор включва корпоративните и квази-корпоративни предприятия, обект на преки чуждестранни инвестиции (виж 4.65), които не са класифицирани в подсектора чуждестранни контролирани нефинансови корпорации (S.11003).

Подсектор: Нефинансови корпорации с чуждестранен контрол (S.11003)

Този подсектор включва:

ФИНАНСОВИ КОРПОРАЦИИ (S.12)

2.33   Чрез процеса на финансово посредничество фондовете се пренасочват между трети страни, разполагащи с излишък от една страна и такива с липса на фондове от друга. Финансовият посредник не действува само като агент за тези други институционални единици, а се излага на риск с придобиването на финансови активи и понасянето на пасиви за своя собствена сметка.

2.34   В процеса на финансово посредничество могат да участвуват всички категории пасиви, с изключение на категорията други платими сметки (AF.7).

Участвуващите в процеса на финансово посредничество финансови активи могат да бъдат класифицирани в която и да е категория, с изключение на категорията застрахователни технически резерви (AF.6), но включително в категорията други сметки за вземания (факторинг). В допълнение на това финансовите посредници могат да инвестират своите фондове в нефинансови активи, включително и в недвижимо имущество. За да може, обаче, дадена корпорация да бъде считана за финансов посредник, тя трябва, в допълнение, да понася пасиви на пазара и да трансформира фондове. Следователно корпорациите работещи с недвижимо имущество (NACE rev.1, раздел 70) се изключват.

2.35   Основната функция на застрахователните корпорации и пенсионните фондове се състои в обединяването на рискове. Главните пасиви на тези институции са застрахователните техническите резерви (AF.6). Съответни на тези резерви са инвестициите направени от застрахователните корпорации и пенсионните фондове, които следователно действуват като финансови посредници.

2.36   Взаимните фондове поемат пасиви главно чрез емитиране на акции (AF.52). Те трансформират тези фондове чрез придобиване на финансови активи и/или недвижимо имущество. Следователно взаимните фондове се класифицират като финансови посредници. Както и при другите корпорации, всяка една промяна в стойността на техните активи и пасиви, която е различна от собствените им акции, се отразява на собствените им фондове (виж 7.05). Тъй като размерът на собствените фондове е обикновено равен на стойността на акциите на кооперативните фондове, всяка промяна в стойността на активите и пасивите на фонда ще се отрази върху пазарната цена на тези акции.

Кооперативните фондове, които инвестират единствено в недвижимо имущество също се разглеждат като финансови посредници.

2.37   Финансовото посредничество в общият случай се ограничава до финансови операции на пазара. С други думи придобиването на активи и понасянето на пасиви трябва да бъде с широката общественост или да се специфицира за сравнително големи подгрупи от нея. Тогава, когато дейността е ограничена до малки групи от хора или семейства, в общият случай не се извършва финансово посредничество. По-специално, финансовото посредничество не включва институционални единици предоставящи услуги, свързани с обслужването на дълга на държавно управление към група от компании. Тези институционални единици са отнесени към даден сектор според доминиращата функция на групата компании в рамките на икономическата територия. Независимо от това, обаче, в случаите, когато институционалната единица осигуряваща съкровищни услуги е обект на финансов надзор, тя се класифицира по условие в сектора за финансови корпорации.

2.38   Възможно е да съществуват и изключения от общите ограничения при финансово посредничество за финансови операции на пазара. Примери са общинските кредитни и спестовни банки, които разчитат изключително на участвуващата община или финансовите лизингови корпорации, които зависят от централната група компании при придобиване на фондове или при инвестиране на фондове. Независимо от това, обаче, тяхното заемане или приемане на спестявания трябва да бъдат независими от участвуващата община или респективно централната група, при класифицирането им като финансови посредници.

2.39   Спомагателните финансови дейности включват спомагателни дейности при реализиране на операции във финансови активи и пасиви, или при трансформиране, или пренареждане на фондове. Сами по себе си финансовите спомагателни звена не се подлагат на риск посредством придобиване на финансови активи или понасяне на пасиви. Те само улесняват финансовото посредничество.

2.40   Институционални единици, включени в сектор финансови корпорации (S.12) са следните:

2.41   Секторът на финансови корпорации се подразделя на пет подсектора:

Подсекторът други парични финансови институции се разглежда като еквивалентен на подсектора други депозитни корпорации, както това е дефинирано в SNA 1993 4.88-4.94. Докато определението на подсектора други парични финансови институции (виж 2.48) е предназначено да включи тези финансови посредници, чрез които резултатите от монетарната политика на централната банка се предават към другите субекти на икономиката, то подсектора други депозитни корпорации се дефинира в SNA 1993 по отношение на мерките за широките пари. Обединените подсектори S.121 и S.122 съвпадат с паричните финансови институции за статистически цели, както са дефинирани в Европейският паричен институт (ЕПИ) (виж 2.49).

2.42   С изключение на подсектора S.121 всеки подсектор може да бъде допълнително подразделен на:

Критериите за това подразделяне са същите като тези за нефинансови корпорации (виж 2.26-2.31).

2.43   Холдинговите корпорации, които само контролират и направляват дадена група от филиали, основно ангажирани с финансово посредничество и/ или спомагателна финансова дейност, се класифицират в подсектора други финансови посредници, с изключение на застрахователните корпорации и пенсионните фондове (S.123) (28). Независимо от това, обаче, холдинговите корпорации, които сами по себе си са финансови корпорации, трябва да се отнесат по подсекторите в съответствие с основния им вид финансова дейност.

2.44   Нестопанските институции, които се разглеждат като независими юридически лица обслужващи финансови корпорации, но неангажирани във финансово посредничество или спомагателни финансови дейности, се класифицират в подсектора финансови корпорации, ангажирани със спомагателни финансови дейности (S.124).

Подсектор: Централна банка (S.121)

2.46   В подсектора S.121 са класифицирани следните финансови посредници:

2.47   Подсекторът S.121 не включва агенции и организации, които са различни от централната банка, които управляват или надзирават финансовите корпорации или финансовите пазари. Те се класифицират в подсектор S.124 (виж 2.58. ж) (29).

Подсектор: Други парични финансови институции (S.122)

2.49   Паричните Финансови Институции (ПФИ) включват подсектора на централната банка (S.121) и подсектора други парични финансови институции (S.122) и съвпадат с паричните финансови институции за статистически цели, както са дефинирани в ЕПИ (виж 2.41).

2.50   Паричните Финансови Институции не могат просто да бъдат описани като „банки“, тъй като е възможно те да включват някои финансови корпорации, които сами по себе си може да не се определят като банки, както и такива, на които в някои държави не е разрешено да се определят като такива, докато други финансови корпорации описващи себе си като банки, може на практика да не са Парични Финансови Институции. В общият случай в подсектора S.122 се класифицират следните финансови посредници:

2.51   Следните финансови посредници могат също да бъдат класифицирани в подсектор S.122, когато тяхната дейност е свързана с получаването на обратно платими фондове от обществото под формата на депозити, или под други форми, като например продължително емитирани облигации и други сравними ценни книжа. В обратен случай те ще трябва да бъдат класифицирани в подсектор S.123:

2.52   Подсектор S.122 не включва:

Подсектор: Други финансови посредници, с изключение на застрахователни корпорации и пенсионни фондове (S.123)

2.54   Подсекторът S.123 включва различни видове финансови посредници и по-специално тези, които са предимно ангажирани с дългосрочно финансиране. В повечето случаи този погасителен срок формира базата за различие от подсектора други парични финансови институции. Граничната линия с подсектора застрахователни корпорации и пенсионни фондове може да се определи базирайки се на отсъствието на пасиви под формата на застрахователни технически резерви.

2.55   В подсекторът S.123 по-специално се класифицират следните финансови корпорации и квази-корпорации, освен ако те са парични финансови институции, МФИ:

2.56   Подсекторът S.123 не включва нестопански институции, които са признати за независими юридически лица, обслужващи други финансови посредници, с изключение на застрахователни корпорации и пенсионни фондове, но които не са ангажирани с финансово посредничество. Те са класифицирани в подсектор S.124 (виж 2.44).

Подсектор: Финансови корпорации ангажирани със спомагателни финансови дейности (S.124)

2.58   В подсекторът S.124 по-специално са класифицирани следните финансови корпорации и квази-корпорации:

2.59   Подсекторът S.124 не включва холдингови корпорации, които само контролират и управляват група от филиали основно ангажирани със спомагателни финансови дейности, но които сами по себе си не са финансови корпорации ангажирани със спомагателни финансови дейности. Те се класифицират в подсектор S.123 (виж 2.43).

Подсектор: Застрахователни корпорации и пенсионни фондове (S.125)

2.61   Изпълняваните застрахователни договори могат да се отнасят до отделни лица и/или групи, независимо от това дали участието възниква от общи задължения наложени от държавното управление. В допълнение на това договорите за обществено осигуряване (виж 4.83-4.89) понякога представляват значителна част от изпълняваните договори.

2.62   Подсекторът S.125 включва както дъщерни застрахователни корпорации, така и презастрахователни корпорации.

2.63   Подсекторът S.125 не включва:

2.64   Подсекторът застрахователни корпорации и пенсионни фондове може да бъде подразделен на:

Автономните пенсионни фондове са пенсионни фондове, които са независими при вземане на решенията и поддържат пълен набор от сметки. Следователно те са институционални единици. Не-автономните пенсионни фондове не са институционални единици и остават част от институционалната единица, която ги е създала.

2.65   Рисковете, отнасящи се до отделни лица или групи могат да бъдат включени заедно в дейностите на животозастрахователните и не-животозастрахователните корпорации. Някои застрахователни корпорации могат да ограничат своите дейности само до групови договори. На тези корпорации е разрешено да застраховат всяка група.

2.66   Пенсионните фондове могат да бъдат описани като институции, които осигуряват групови рискове отнасящи се до социални рискове и нужди (виж 4.84) на осигурените лица. Типичните групи участници в подобни полици включват заети лица от отделно предприятие или от група от предприятия, заети лица от даден отрасъл, както и лицата с една и съща професия. Облагите, които са включени в осигурителния договор могат да включват облаги, които се изплащат след смъртта на осигурения на неговата вдовица (вдовец) и деца (в повечето случаи смърт при изпълнение на служебни задължения), облаги, които се изплащат след пенсиониране и облаги, които се изплащат след инвалидизиране на осигурения.

2.67   В някои държави всички тези видове риск могат да бъдат осигурени еднакво добре както от животозастрахователни корпорации, така и от пенсионни фондове. В други държави някои от тези видове риск трябва да се застраховат от животозастрахователни корпорации. За разлика от животозастрахователните корпорации пенсионните фондове са ограничени (по закон) до определени групи заети лица или за самозаети лица.

ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ (S.13)

2.69   Институционалните единици включени в сектор S.13 са следните:

2.70   Секторът държавно управление се подразделя на четири подсектора:

Подсектор: Централно държавно управление (S.1311)

В подсекторът S.1311 са включени тези нестопански институции, които са контролирани и основно финансирани от централното държавно управление и чиято компетенция се разпростира върху цялата икономическа територия.

Подсектор: Областно държавно управление (S.1312)

В подсекторът S.1312 са включени тези нестопански институции, които са контролирани и основно финансирани от областното държавно управление и чиято компетенция се ограничава върху икономическата територия на съответните области.

Подсектор: Местно държавно управление (S.1313)

В подсекторът S.1313 са включени тези нестопански институции, които са контролирани и основно финансирани от органи на местното държавно управление и чиято компетенция е ограничена до икономическите територии на местното държавно управление.

Подсектор: Фондове за социално осигуряване (S.1314)

Обикновено не съществува пряка връзка между размера на заплатената от дадено лице вноска и рискът, на който е изложен това лице.

ДОМАКИНСТВА (S.14)

2.76   Сектор домакинства включва:

2.77   Сектор домакинства е подразделен на шест подсектора:

2.78   Домакинствата са разпределени към подсектори според критерия за най-големият доход (доход на работодател, компенсации на заети лица и други) на домакинството като цяло. Когато в рамките на едно домакинство се получава повече от един доход от дадена категория, класификацията трябва да се базира на общият доход на домакинството в рамките на всяка категория.

Подсектор: Работодатели (включително самозаети лица) (S.141 + S.142)

Подсектор: Заети лица (S.143)

Подсектор: Получатели на доход от собственост (S.1441)

Подсектор: Получатели на пенсии (S.1442)

Пенсионните домакинства са тези домакинства, чийто най-голям доход се състои от пенсии за прослужено време, включително пенсии от предходни работодатели.

Подсектор: Получатели на други трансферни доходи (S.1443)

Други текущи трансфери са всички текущи трансфери, които са различни от доход от собственост, пенсии и доход на хора, които живеят за постоянно в институции.

Подсектор: Други (S.145)

Лицата, живеещи постоянно в институции се класифицират отделно, защото критерият за най-голям източник на доход не позволява обоснованото класифициране на тези хора в един от гореописаните подсектори.

2.85   В случай, че основният източник на доходи за домакинството като цяло не е на разположение, за целите на разпределението по сектори, доходът на главата на семейството определя втората по важност характеристика, която трябва да бъде използвана за целите на класификацията. Главата на семейството от едно домакинство е обикновено човекът с най-големи доходи. В случай, че последната информация не е достъпна, доходът на лицето, което твърди, че тя/той е главата на семейството може да бъде използван за класифицирането домакинствата на подсектори.

2.86   Независимо от това, обаче, може да се окаже така, че за различни видове анализ, или като база за изработване на политика, са подходящи и необходими други критерии, например разбивка на домакинствата като предприемачи по дейности: земеделски домакинства; неземеделски домакинства (промишленост, услуги).

НЕТЪРГОВСКИ ИНСТИТУЦИИ ОБСЛУЖВАЩИ ДОМАКИНСТВА (S.15)

2.88   В случаите, когато тези институции не са много значими те не се включват в този сектор, тъй като техните операции се смесват с тези на домакинствата, (S.14).

Секторът НТООД включва следните основни видове нестопански институции обслужващи домакинства, които предоставят непазарни стоки и услуги на домакинствата:

Секторът S.15 включва благотворителни, подкрепящи и подпомагащи агенции, обслужващи нерезидентни единици и изключва единици, за които членството дава права върху предварително определени стоки и услуги.

ОСТАНАЛ СВЯТ (S.2)

2.90   Останал свят не е сектор, за който трябва да се поддържа пълен набор от сметки, макар че, често е удобно да се опише останалият свят като сектор. Секторите се получават чрез дезагрегиране на цялостната икономика, за да се получат по-хомогенни групи от резидентни институционални единици, които са сходни по отношение на икономическото си поведение, на своите цели и функции. Това не се отнася за сектора останал свят: там се отчитат операции и други потоци на нефинансови и финансови корпорации, нестопански институции, домакинства и държавно управление, с нерезидентни институционални единици, както и други икономически връзки между местни и чуждестранни лица, например искове от местни към чуждестранни лица.

2.91   Тук трябва да се отбележи, че правилото, според което сметките за останал свят включват само операции извършвани между резидентни институционални единици и нерезидентни единици, е обект на следните изключения:

2.92   Секторът останал свят (S.2) се подразделя на:

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ПРОИЗВОДСТВЕНИ ЕДИНИЦИ ПО СЕКТОРИ, СЪГЛАСНО ОСНОВНИ ЗАКОННИ ФОРМИ НА СОБСТВЕНОСТ

2.93   Следващият преглед и параграфи 2.94-2.101 обобщават принципите, на които се основава класификацията на производствените единици по сектори, като се използва стандартна терминология за описване на основните видове институции.

2.94   Частните и обществени корпорации, които са пазарни производители се класифицират както следва:

2.95   Кооперациите и сдружения, които са признати за независими юридически лица и които са пазарни производители се класифицират както следва:

Таблица 2.3.   Класификация на производствени единици по сектори

2.96   Обществени производители, които по силата на специално законодателство са признати за независими юридически лица и които са пазарни производители се класифицират както следва:

2.97   Обществени производители, които не са признати за независими юридически лица и които са пазарни производители се класифицират както следва:

2.98   Нетърговски институции (асоциации, фондации), които са признати юридически лица се класифицират както следва:

2.99   Едноличните търговци и сдружения, които не са признати като независими юридически лица и които са пазарни производители се класифицират както следва:

2.100   Холдинговите корпорации (т.е. корпорациите, които управляват група от компании) се класифицират както следва:

2.101   Таблица 2.3 показва в схематичен вид различните случаи, които са изброени по-горе.

МЕСТНИ ЕДИНИЦИ ПО ВИД ДЕЙНОСТ И ОТРАСЛИ

2.102   На практика повечето институционални единици, произвеждащи стоки и услуги са ангажирани в осъществяването на много дейности едновременно. Те могат да бъдат ангажирани с една основна дейност, с някои странични дейности и с някои спомагателни дейности (виж 3.10-3.13).

2.103   За една дейност се казва, че се осъществява, когато се обединят такива ресурси като оборудване, труд, производствени методи, информационни мрежи или продукти, което довежда до създаването на специфични стоки и услуги. Дейността се характеризира с ресурс от продукти (стоки и услуги), производствен процес и произведена продукция.

Дейностите могат да бъдат определени съгласно отнасянето им към специфичното ниво на NACE rev.1 (34).

2.104   В случай, че дадена единица извършва повече от една дейност, всички дейности, които не са спомагателни дейности, се степенуват според брутната добавена стойност. Тогава, основавайки се на преобладаващата брутна добавена стойност, може да се разграничат основната и странична дейност. Спомагателните дейности не се отделят за образуване на отчетливи единици, както и не се отделят от основната или странична дейност на единиците, които те обслужват.

2.105   С цел анализиране на потоците, възникващи при производствения процес, както и при употребата на стоки и услуги, е необходимо да се изберат единици, които да подчертават връзките от технико-икономически тип. Това изискване означава, че институционалните единици, по правило, трябва да се подразделят на по-малки и по-хомогенни единици по отношение на вида производство. Местните единици по вид дейност са предназначени да отговорят на това изискване като изходен, но ориентиран към практиката, операционен подход.

МЕСТНА ЕДИНИЦА ПО ВИД ДЕЙНОСТ

Местната единица е институционална единица, произвеждаща стоки и услуги, или части от тях, като е разположена на географски идентифицирано място.

Местната единица по вид дейност може да съответства на институционална единица, като производител, или на част от нея; от друга страна тя никога не може да принадлежи на две различни институционални единици.

2.107   В случай, че дадена институционална единица произвеждаща стоки и услуги има основна дейност, както и една или няколко странични дейности, тя ще трябва да бъде подразделена на същият брой единици по вид дейност, които се класифицират под различни наименования от наименованието на основната дейност. От друга страна спомагателните дейности не се отделят от основната дейност или от страничните дейности. Но дадени местни единици, които се отнасят към определено наименование на класификационната система могат да произвеждат и продукция извън хомогенната група, за сметка на странична дейност с която те са свързани, и която не може да бъде отделно идентифицирана в счетоводните документи. Следователно, една местна единица може да извършва една или повече странични дейности.

ОТРАСЪЛ

Отраслите включват както местни единици по вид дейност, произвеждащи пазарни стоки и услуги, така и местни единици по вид дейност произвеждащи непазарни стоки и услуги. Отрасълът по дефиниция се състои от група местни единици по вид дейност, ангажирани с един и същ вид производствена дейност, независимо от това дали институционалните единици към които те принадлежат произвеждат, или не, пазарна или непазарна продукция.

2.109   Отраслите могат да бъдат класифицирани в три категории:

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ОТРАСЛИТЕ

2.110   Класификацията, която се използва за групиране на местни единици по вид дейност по отрасли е NACE rev.1.

ЕДИНИЦИ ЗА ХОМОГЕННО ПРОИЗВОДСТВО И ХОМОГЕННИ ОТРАСЛИ

2.111   Местната единица по вид дейност отговаря само приблизително на изискванията за анализ на производствения процес (виж 2.105 и 2.107). Единицата, която е оптимална за този вид анализ, т.е. анализ на междуотрасловите връзки, е единицата за хомогенно производство.

ЕДИНИЦА ЗА ХОМОГЕННО ПРОИЗВОДСТВО

2.113   В случай, че дадена институционална единица, произвеждаща стоки и услуги извършва основна дейност, както и една или повече странични дейности, тя ще бъде подразделена на същият брой единици за хомогенно производство. Спомагателните дейности не се отделят от основната и странични дейности. Както местната единица по вид дейност, единицата за хомогенно производство може да кореспондира с институционална единица, или с част от нея; от друга страна тя никога не може да принадлежи на две различни институционални единици.

ХОМОГЕНЕН ОТРАСЪЛ

2.115   Хомогенните отрасли са единици разработени за икономически анализ, които не могат в обикновеният случай да бъдат пряко наблюдавани; събраните от единиците данни, които се използват в статистическите изследвания, трябва да бъдат по подходящ начин преобразувани за конструирането на хомогенни отрасли.

2.116   Хомогенните отрасли могат да бъдат класифицирани в три категории:

2.117   Хомогенните отрасли, произвеждащи пазарни стоки и услуги, както и стоки и услуги за собствена крайна употреба, се състоят от всички единици за хомогенно производство на който и да е институционален сектор, които са основно ангажирани с производството на пазарни стоки и услуги или на стоки и услуги за собствена крайна употреба. При производство на пазарни стоки и услуги в рамките на секторите на държавно управление или на нестопански институции (включително тези, които са предназначени за тях самите) те се разглеждат като единици на хомогенно производство и се класифицират в съответния пазарен отрасъл.

Непазарните хомогенни отрасли на държавно управление произвеждащи непазарни стоки и услуги се състоят от всички единици за хомогенно производство в сектора държавно управление, които произвеждат непазарни стоки и услуги.

Непазарните хомогенни отрасли на нестопански институции обслужващи домакинства се състоят от всички единици за хомогенно производство в сектора нестопански институции обслужващи домакинства, които произвеждат непазарни стоки и услуги.

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ХОМОГЕННИТЕ ОТРАСЛИ

2.118   Класификацията на хомогенните отрасли, които се използват в междуотрасловите таблици се основава на Класификация на Продукти по Дейности (CPA) (38). CPA е продуктова класификация, чиито елементи са структурирани според критерия за произход, в резултат на промишлено производство, дефиниран от NACE rev.1.

ГЛАВА 3

ОПЕРАЦИИ С ПРОДУКТИ

ВЪВЕДЕНИЕ

3.02   В ESA се разграничават следните основни видове категории операции с продукти:

3.03   Операциите с продукти се записват в следните сметки:

3.04   В таблицата „Ресурс“ продукцията и вносът се записват като ресурс. В таблицата „Използване“ междинното потребление, бруто образуването на капитал, крайните потребителски разходи и износът се регистрират като използване. В симетричната междуотраслова таблица продукцията и вносът се записват като ресурс, а другите операции с продукти се регистрират като използване.

3.05   Ресурсът от продукти се оценява по базисни цени (виж 3.48). Използването на продукти се оценява по цени на купувач (виж 3.06). При някои видове ресурс и използване се използват по-специфични принципи на оценка, например при случаите на внос и износ на стоки.

В случай, че момента на използване не съвпада с момента на покупка, ще трябва да се направят корекции по такъв начин, че да се отчете изменението на цената дължащо се на промеждутъците от време (по начин симетричен с изменението на цените на запасите). Подобни модификации са особено важни ако цените на участвуващите продукти се променят драстично в рамките на една година.

ПРОИЗВОДСТВО И ПРОДУКЦИЯ

3.08   Производството включва:

Всички подобни дейности се включват, даже и ако те са незаконни или не са данъчно регистрирани, не са регистрирани в системата на социалното осигуряване, в статистиката и от други обществени власти.

3.09   Производството не включва производството на битови и лични услуги, които се произвеждат и потребяват в рамките на едно и също домакинство (с изключение на случаите при наемане на платен домашен персонал и услугите на обитавани от собствениците им жилища). Примерни случаи са:

ОСНОВНИ, СТРАНИЧНИ И СПОМАГАТЕЛНИ ДЕЙНОСТИ

Спомагателни дейности могат да бъдат например услугите по закупуване, продажби, маркетинг, счетоводство обработка на данни, транспортиране, складово стопанство, поддръжка, почистване и охрана. Предприятията разполагат с избора дали да се ангажират в спомагателни дейности, или да осигурят доставката на подобни услуги от пазара от специализирани производители на услуги.

Образуването на капитал за собствена сметка не се счита за спомагателна дейност.

3.13   Спомагателните дейности се разглеждат като неразделна част от основните или странични дейности с които те са свързани. В резултат на това:

ПРОДУКЦИЯ (Р1)

Като частни случаи се включват:

Независимо от това, обаче, стоките и услугите, които са произведени и потребени в рамките на същият отчетен период и в рамките на същата местна ЕВД не се идентифицират отделно. Следователно, те не се отчитат като част от продукцията или от междинното потребление на тази местна ЕВД.

3.15   Когато дадена институционална единица съдържа повече от една местна ЕВД, продукцията на институционалната единица е сума от продукцията на съставните ѝ ЕВД, включително и продукцията, доставяна между съставните и местни ЕВД.

3.16   В ESA се разграничават три вида продукция:

Това разграничение също се прилага и за местните ЕВД и за институционалните единици:

Разграничението между пазарни, за собствено крайно използване и други непазарни производители е съществено, защото то определя принципите на остойностяване, които трябва да бъдат прилагани за продукцията: пазарната продукция, продукцията произведена за собствено крайно използване и общата продукция на пазарните производители и производителите на продукция за собствено крайно използване се остойностяват по базисни цени, докато общата продукция на други непазарни производители (местни ЕВД) се остойностява на основата на разходите. Общата продукция на една институционална единица се остойностява като сума от общата продукция на нейните местни ЕВД и следователно зависи също от разграничението между пазарна, за собствено крайно използване и друга непазарна продукция (виж параграфи 3.54-3.56). Освен това разграничението се използва също и при класифицирането на институционалните единици по сектори (виж параграфи 3.27-3.37).

Разграничението се дефинира като се използва методът на преминаване от обобщено към детайлизирано ниво (низходящ метод), тоест разграничението първо се дефинира за институционалните единици, последвано от разграничение за местни ЕВД и след това за тяхната продукция. В резултат на това, точното значение на разграничението на ниво продукт (т.е. определението на понятията за пазарна продукция, продукция за собствено крайно използване и друга непазарна продукция) може да бъде разбрано само чрез разглеждане и на характерните особености на институционалната единица и на местната ЕВД, които произвеждат тази продукция.

След определенията на трите вида продукция и на трите вида производители (виж 3.17-3.26), разграничението между пазарна, за собствено крайно използване и друга непазарна се представя като се използва низходящият метод.

3.18   Пазарната продукция включва:

3.21   Продуктите, които се задържат за собствено крайно използване могат да бъдат произвеждани единствено от сектор „Домакинства“. Типични случаи са:

3.22   Продуктите, които се използват за бруто образуване на основен капитал за собствена сметка могат да бъдат произвеждани от всеки сектор. Примерите са:

Тук трябва да се отбележи, че ако дадена местна ЕВД, или институционална единица, е пазарен производител, нейната основна продукция по определение е пазарна продукция, тъй като концепцията пазарна продукция се дефинира след като е било направено разграничаването пазарни, за собствено крайно използване и други непазарни, по отношение на местната ЕВД и институционалната единица, които са произвели тази продукция.

Институционални единици: разграничение между пазарни, за собствено крайно използване и други непазарни единици

3.27   За институционалните единици като производители разграничението между пазарни, за собствено крайно използване и други непазарни са резюмирани в таблица 3.1. Посочени са също и предпоставките за класификацията по сектори.

Таблица 3.1   Разграничение между пазарни производители, производители за собствено крайно използване и други непазарни производители за институционални единици.

Таблицата показва, че за да се определи дали дадена институционална единица трябва да бъде класифицирана като пазарен производител, като производител на продукция за собствено крайно използване или като друг непазарен производител, ще трябва едновременно да се приложат няколко разграничения.

3.28   Първото разграничение е между частни и обществени производители. Общественият производител е този производител, който се контролира от държавното управление. В случаите на нетърговските институции, общественият производител е НТИ, контролирана и основно финансирана от държавното управление. Всички останали производители са частни производители. Контролът се дефинира като възможност за определяне на генералната (корпоративна) политика или програма на една институционална единица чрез назначаване на подходящи директори или управители, ако това е необходимо. Притежаването на повече от половината дялове на корпорацията е достатъчно, но не необходимо условие за упражняване на контрол (виж 2.26).

3.29   Както е показано в таблица 3.1 частните производители могат да бъдат открити във всички сектори с изключение на сектор „Държавно управление“. И обратно, обществените производители могат да бъдат намерени единствено в корпоративните сектори („Нефинансови корпорации“ и „Финансови корпорации“) и в сектора „Държавно управление“.

3.30   Една специфична категория частни производители са некорпорираните предприятия притежавани от домакинства. Те са винаги пазарни производители или производители за собствено крайно използване. Последните се явяват в случай на производство на услуги на жилища обитавани от собствениците им и при производството на стоки за собствена сметка. Всички некорпорирани предприятия, които са притежавани от домакинства се класифицират в сектор „Домакинства“. Едно единствено изключение трябва да се направи за квазикорпоративните предприятия притежавани от домакинства. Те са пазарни производители и се класифицират в секторите „Нефинансови корпорации“ и „Финансови корпорации“.

3.31   За другите частни производители трябва да се направи разграничение между частни нестопански институции и други частни производители.

Всички други частни производители, които не са НТИ, са пазарни производители. Те се класифицират в секторите „Нефинансови корпорации“ и „Финансови корпорации“.

3.32   За да се определи видът на производителя и сектора за частните НТИ трябва да се приложи 50 % — ният критерий:

3.33   При разграничаването на пазарни и други непазарни производители с прилагане на 50 %-ния критерий продажбите и производствените разходи се дефинират както следва:

50 %-ният критерий трябва да се прилага като се има предвид диапазон от няколко години: той трябва да се прилага стриктно само в случай, че критерият е валиден за няколко години или за настоящата година и се очаква да е валиден за близкото бъдеще. Малки отклонения в размера на продажбите от една до друга година не налагат прекласифициране на институционалните единици (както и на техните ЕВД и продукцията им).

3.34   Продажбите могат да включват различни елементи. Така например при предоставяне на услуги за здравеопазване от болница, продажбите могат да съответствуват на:

Като продажби не се разглеждат единствено други субсидии върху производството и подаръци (например от благотворителна дейност).

По подобен начин продажбите на транспортни услуги от дадено предприятие могат да съответствуват на междинно потребление за производители, предоставен доход в натура от работодатели, социални помощи в натура, предоставени от държавното управление и покупки от домакинствата без възстановяване на платените суми.

3.35   Частните нетърговски институции, обслужващи бизнеса представляват един специален случай. Те обикновено се финансират чрез отчисления или вноски от групата на заинтересованите бизнеси. Вноските се третират не като трансфери, а като плащания за получени услуги, тоест като продажби. Тези НТИ са следователно пазарни производители и се класифицират в секторите „Нефинансови корпорации“ и „Финансови корпорации“.

3.36   При прилагането на 50 %-ният критерий към продажбите и производствените разходи за частни или обществени НТИ, в някои специфични случаи включването в продажбите на всички плащания свързани с обема на продукцията може да се окаже подвеждащо. Това може да се отнася например до финансирането на продукцията на частни и обществени училища: плащанията от държавното управление могат да бъдат свързани с броят на учениците, но това може да бъде и обект на преговори с държавното управление. При подобен случай тези плащания не трябва да се разглеждат като продажби, макар че те имат изрична връзка с обема на продукцията (броят на учениците). Това означава, че дадено училище, което е финансирано основно с подобни плащания е друг непазарен производител. Когато училището е обществен производител, т.е. когато то е основно финансирано и контролирано от държавното управление, то трябва да се класифицира в сектор „Държавно управление“. Когато училището е частен непазарен производител то трябва да се класифицира в сектор „Нетърговски институции, обслужващи домакинствата“.

3.37   Обществените производители могат да бъдат пазарни производители или други непазарни производители. В случай, че 50 %-ният критерий реши, че институционалната единица трябва да бъде разглеждана като пазарен производител, тя се класифицира в секторите „Нефинансови корпорации“ и „Финансови корпорации“. 50 %-ният критерий решава също и кога една единица на държавното управление трябва да бъде разглеждана като квази-корпорация притежавана от държавното управление: квази-корпорация може да бъде създадена единствено в случай, че тя отговаря на 50 %-ния критерий. В случай, че институционалната единица е друг непазарен производител, тя се класифицира в сектор „Държавно управление“. Разграничението между НТИ и други производители е следователно неуместно при класифициране на обществените производители.

Местни ЕВД и тяхната продукция: разграничение между пазарна, за собствено крайно използване и друга непазарна

3.38   След като е приложено разграничението пазарни, за собствено крайно използване и други непазарни спрямо институционалните единици като производители, разграничението може да бъде приложено и спрямо местните ЕВД и тяхната продукция. Тази взаимовръзка е показана в таблица 3.2.

Таблица 3.2   Институционални единици, местни ЕВД и тяхната продукция и разграничаването между пазарни, за собствено крайно използване и други непазарни.

3.39   За институционалните единици, които се определят като пазарни производители, основната местна ЕВД естествено също е пазарен производител. Страничната местна ЕВД може да бъде пазарен производител, но също и производител за собствено крайно използване. Независимо от това, обаче, страничната местна ЕВД може по условие да не бъде друг непазарен производител. Това означава, че всички (странични) местни ЕВД в секторите „Нефинансови корпорации“ и „Финансови корпорации“ са пазарни производители или производители за собствено крайно използване.

3.40   За институционалните единици, които са други непазарни производители основната местна ЕВД също ще бъде друг непазарен производител. Страничните местни ЕВД могат да бъдат пазарни производители или други непазарни производители. Това предполага, че секторите „Държавно управление“ и „НТИОД“ могат да съдържат някои (странични) местни ЕВД, които са пазарни производители (макар, че всички институционални единици от тези сектори са други непазарни производители ). За да може да се определи дали страничните местни ЕВД са пазарни или други непазарни производители, трябва да се приложи 50 %-ният критерий.

3.41   След като разграничението пазарни, за собствено крайно използване и други непазарни са приложени за институционалните единици и техните местни ЕВД, разграничението може да се приложи и за продукцията на местните ЕВД. Тази взаимовръзка е показана в таблица 3.3.

Таблица 3.3   Институционални единици, местни ЕВД и продукция и разграничението им на пазарни, за собствено крайно използване и други непазарни

3.42   По условие местните ЕВД като пазарни производители и като производители за собствено крайно използване не могат да доставят друга непазарна продукция. Следователно тяхната продукция може да се отчита единствено като пазарна продукция или продукция за собствено крайно използване и да бъде остойностявана по съответния начин (виж 3.46-3.52).

3.43   Местните ЕВД като други непазарни производители могат да доставят като странична продукция пазарна продукция и продукция за собствено крайно използване. Продукцията за собствено крайно използване се състои от образуване на капитал за собствена сметка. Възникването на пазарна продукция трябва по принцип да се определя чрез прилагане на 50 %-ният критерий към индивидуалните продукти: пазарната продукция е продукция, която е продадена за най-малко 50 % от производствените си разходи. Това може да е случаят когато, например, държавните болници определят икономически значими цени за някои от техните услуги. Други примери са продажбите на репродукции от държавни музеи и продажби на прогнози за времето от метеорологични институти.

3.44   В статистическата практика може да се окаже трудно да се направи отчетливо разграничение между различните продукти на местни ЕВД на институциите на държавното управление и НТИОД. Това е още по-вероятно за производствените разходи отнасящи се до различните продукти. В такъв случай едно просто решение е всички приходи на други непазарни производители, които са получени от тяхната странична дейност (дейности), да се разглеждат като приходи от един вид пазарна продукция. Това е приложимо например за приходи на музеи получени от продажбата на постери и картички (макар, че тези приходи могат и да не са достатъчни за да покрият 50 % от всички разходи за магазина на музея, например защото последните включват също и компенсация на наети като персонал на магазина на музея лица) (39).

3.45   Други непазарни производители могат също да имат приходи от продажбата на тяхна друга непазарна продукция по икономически незначими цени, например приходи на музей от входни билети. Тези приходи спадат към друга непазарна продукция. Обаче, ако е трудно да се разграничат двата вида приходи (приходи от билети и тези от постери и картички) са трудно различими, всички те могат да бъдат разглеждани или като приходи от пазарна продукция, или като приходи от друга непазарна продукция. Изборът между тези два алтернативни записа ще трябва да зависи от предполагаемата относителна значимост на двата вида приходи (от билети спрямо тези от продажби на постери и картички).

ВРЕМЕ НА ОТЧИТАНЕ И ОСТОЙНОСТЯВАНЕ НА ПРОЛУКЦИЯ

3.46   Продукцията трябва да се отчита и остойностява в момента, в който тя се създава от производствения процес.

3.47   Цялата продукция трябва да се остойностява по базисни цени, но съществуват специфични особености, които са валидни за:

3.49   Продукцията за собствено крайно използване (Р12) трябва да се остойностява по базисни цени на подобни продадени на пазара продукти; в резултат на това за такава продукция може да се появи нетен опериращ излишък или смесен доход. Това се отнася също и до услуги на жилища обитавани от собствениците им (виж 3.64). Независимо от това, обикновено е необходимо остойностяването на продукцията на строителството за собствена сметка да се извършва на база производствени разходи.

3.50   Увеличението на незавършеното производство се остойностява пропорционално на изчислената текуща базисна цена на готовия продукт.

3.51   В случай, че стойността на продукцията, разглеждана като незавършено производство, трябва да бъде предварително оценена, тя трябва да се основава на фактически направените разходи, плюс увеличение за изчисления опериращ излишък или една оценка на смесения доход. Предварителните оценки ще трябва в последствие да бъдат заменени с тези, които са получени чрез разпределението на действителната стойност (когато тя стане известна) на готовите продукти. Последната е сума от стойностите на:

3.52   За сградите и съоръженията, които са придобити в незавършен вид стойността се изчислява въз основа на разходите, извършени до съответната дата, включително увеличение за опериращ излишък или смесен доход. Това увеличение се получава когато стойността може да се изчисли въз основа на цени за подобни сгради и съоръжения. Сумите на етапните плащания могат да бъдат използвани за апроксимиране на стойностите на бруто образуването на основен капитал поети от купувача на всеки етап (приемайки, че няма авансови плащания или неизплатени такива).

В случай, че строителството за собствена сметка на дадено съоръжение не е завършено в рамките на даден отчетен период, стойността на продукцията и на съответното бруто образуване на основен капитал ще трябва да се оцени чрез прилагане частта от общите производствени разходи направени през съответния период към изчислената текуща базисна цена. В случай, че е невъзможно да се изчисли базисната цена на завършеното съоръжение, то трябва да бъде остойностено по общите му разходи за производството й. Ако част от труда, или целият труд, е осигурен безплатно, както това може да се случи при кооперативно строителство извършвано от домакинства, една оценка на това какви биха били разходите за платен труд се включва в изчислените общи производствени разходи, като се използват ставките за работна заплата за подобни видове труд в близката околност или район.

3.53   Общата продукция на друг непазарен производител (местна ЕВД) трябва да се остойностява по общите производствени разходи, т.e. сумата от:

Други субсидии върху производството трябва да бъдат извадени. Независимо от това, обаче, трябва да се има предвид, че други субсидии върху производството на други непазарни производители, в действителност много често ще липсват или ще включват само много малки суми (виж 4.36).

По условие плащанията на лихви не се включват като разходи при друго непазарно производство (макар, че в някои случаи те могат да бъдат разглеждани като основни производствени разходи, например в случаят на жилищни корпорации). Разходите за друго непазарно производство не включват също и условно начислената стойност на наема на нежилищни сгради, които са притежавани и използвани при друго непазарно производство.

3.54   Общата продукция на една институционална единица е сума от общата продукция на съставляващите я местни ЕВД. Това се отнася също и до институционални единици, които са други непазарни производители.

3.55   При отсъствие на странична пазарна продукция от други непазарни производители (местни ЕВД), друга непазарна продукция трябва да се остойностява по производствени разходи. В случай на странична пазарна продукция от други непазарни производители, друга непазарна продукция се остойностява като остатъчна статия, т.е. като разлика между общите производствени разходи на друг непазарен производител минус техните приходи от пазарна продукция.

3.56   По принцип пазарната продукция на други непазарни производители трябва да се остойностява по базисни цени. Независимо от това, обаче, даже и ако друга непазарна местна ЕВД има приходи от продажби, нейната продукция, която включва както нейната пазарна, така и нейната друга непазарна продукция (възможно също и продукция за собствено крайно използване), пак се остойностява по производствени разходи. Стойността на нейната пазарна продукция се дава с приходите от продажба на пазарни продукти, стойността на нейната друга непазарна продукция се получава като разлика между стойностите, от една страна, на общата и продукция, и от друга страна, на нейната пазарна продукция и продукция за собствено крайно използване. Стойността на нейните приходи от продажби на други непазарни стоки или услуги по икономически незначими цени, остава като част от стойността на нейната друга непазарна продукция.

3.57   За някои специфични видове продукция времето на отчитане и остойностяване на продукцията са обект на следните уточнявания и изключения, дадени по реда на разделите на Класификацията на продуктите по икономически дейности (НКПИД).

3.58   А. Продукти на селско стопанство, ловно и горско стопанство;

Продукцията на селскостопански продукти трябва да се отчита като непрекъснато произвеждана през целият период на производство (а не просто, когато реколтата се прибира или животните се колят).

Отглеждането на посеви, на гори, на стада от животни и рибни ята отглеждани за храна трябва да се разглежда като запаси от незавършено производство по време на процеса и да се трансформира в запаси от готови продукти при завършване на процеса.

3.59   Г. Промишлени продукти;

В случай, че за построяването на сграда или друго съоръжение, което обхваща няколко отчетни периода, е сключен предварително договор за продажба, произведената за всеки един период продукция се третира като продадена на купувача в края на периода: т.е. бруто образуване на основен капитал на купувача, а не незавършено производство на отрасъл строителство. В резултат на това произведената продукция се разглежда като продадена на етапи на купувача, тъй като последният получава юридически права върху продукцията. Когато договорът изисква поетапни плащания, стойността на продукцията може често да бъде апроксимирана със стойността на поетапните плащания, които са извършени за всеки период. При отсъствието на договор за продажба, обаче, незавършената продукция произведена за всеки период се отчита като незавършено производство.

3.60   Ж. Търговски услуги по продажби на едро и на дребно; услуги по ремонт на моторни превозни средства, мотоциклети и лични и домакински стоки.

Продукцията на търговските услуги по продажби на едро и дребно се измерва с търговските надбавки реализирани върху стоките, които се закупуват за препродажба.

По условие холдинговите печалби и загуби не се включват в търговската надбавка. Независимо от това, обаче, на практика източниците на данни може и да не позволяват отделянето на всички холдингови печалби и загуби.

3.61   З. Услуги на хотели и ресторанти

Стойността на продукцията на услугите на хотели, ресторанти и кафенета включва стойността на храната, питиетата и други, които са консумирани.

3.62   И. Услуги на транспорта, складови и комуникационни услуги

Продукцията на транспортни услуги се измерва със стойността на получените суми за транспортиране на стоки или хора. Транспортирането за собствено използване в рамките на местна ЕВД се третира като спомагателна дейност и не се идентифицира и отчита отделно.

Продукцията от складови услуги се измерва като стойност на увеличение на незавършеното производство, или като допълнителна продукция, в смисъл на транспортиране във времето (например складиране в полза на друга местна ЕВД) или на физическа промяна (например в случая на отлежаване на вино).

Продукцията на услуги на пътническите агенции се измерва като стойност на таксите за услуги на агенциите (такси или комисионни), а не с пълните разходи, направени от пътниците към пътническата агенция. Последните, например, могат да включват такси за транспорт, извършен от трети страни.

Продукцията на услуги на тур операторите се измерва с пълните разходи, направени от пътниците към тур оператора.

Различието между услугите на пътническите агенции и услугите на тур операторите е това, че услугите на пътническите агенции се ограничават само до посредничество в полза на пътника, докато услугите на тур оператора създават нов продукт, т.е. организира се екскурзия, за която цените на отделните ѝ различни компоненти (например пътуване, подслоняване и забавление) не са разпознаваеми като такива от пътника.

3.63   К. Услуги, свързани с финансово посредничество (тези услуги включват застрахователни услуги и услуги на пенсионните фондове)

Продукцията от финансово посредничество за което няма изрично определени такси се измерва, по условие, като общ доход от собственост, получен от единиците оказващи услугите минус техните общи плащания на лихви, изключвайки стойността на доходът получен от инвестиране на собствените им фондове (тъй като подобен доход не възниква от финансово посредничество), и, в случай на странични застрахователни дейности извършени от финансовия посредник, изключвайки доходът от инвестиране на застрахователни технически резерви. При измерването на тази продукция холдинговите печалби и загуби трябва да се пренебрегнат, защото в цялата система холдинговите печалби не се записват в сметка „Производство“, а в отделна сметка (сметка „Други изменения на активите“). Това се отнася също и до холдинговите печалби от обмен на валута и ценни книжа от професионални дилъри (макар, че техните холдингови печалби могат да бъдат в общият случай положителни и да се разглеждат от самите дилъри като част от техните нормални приходи). Независимо от това, обаче, търговските маржове при обмен на валута и ценни книжа (т.е. общите разлики между цените на купувач за дилъра и покупната цена за купувача) трябва да се включат в продукцията, аналогично на търговците на едро и дребно. При разграничаването на подобни търговски маржове от холдинговите печалби е възможно, по аналогичен начин, да възникнат и проблеми с данните; последните трябва да бъдат преодолени по възможно найдобрия начин.

Продукцията на услугите на финансово посредничество, оказвани от централните банки, трябва да се измерва по същият начин, както услугите оказвани от други финансови посредници.

Дейността на паричните кредитори, които заемат само собствените си фондове не се разглежда като производство на услуги.

Финансовите посредници могат също да оказват и различни финансови услуги и бизнес услуги, за които изрично се начисляват такси и комисиони. Примерни случаи са например обмен на валута и съвети за инвестиране, съвети за закупуване на недвижима собственост или съвети за данъчно облагане. Продукцията на подобни услуги се остойностява на базата на начислените такси или комисиони.

Продукцията на застрахователните услуги (такса за услуга) се измерва като:

При измерване на продукцията на застрахователните услуги холдинговите печалби и загуби трябва да се пренебрегнат: те не трябва да се считат за доход от инвестиране на застрахователните технически резерви и не трябва да се разглеждат като промени на актуерните резерви и резервите за застраховки с печалба.

Отбележете, че застрахователните технически резерви могат да бъдат инвестирани във странични дейности на застрахователната компания, например отдаване под наем на жилища или офиси. В този случай нетният опериращ излишък за тези странични дейности е доход от инвестирането на застрахователни технически резерви.

По подобен начин продукцията на услуги на пенсионните фондове се измерва като:

3.64   Л. Услуги, свързани с недвижими имоти, даване под наем и бизнес услуги

Продукцията на услуги на жилища, обитавани от собствениците им трябва да се остойностява по изчислената стойност на наема, който един наемател би платил за същото жилище, като се вземат предвид и други фактори, например местоположение, благоустройството на района и други, както и размера и качеството на самото жилище. Независимо от това, обаче, тази продукция все пак трябва да се остойностява по базисни цени. Това предполага, че всички данъци, които обикновено се заплащат от наемателите, а не от предприятията, трябва да се изключат. Подобно условно изчисление трябва да се направи и за гаражите, които са разположени отделно от жилищата и които се използват от собственика за целите на крайно потребление във връзка с употребата на жилището. За гаражите, които се използват от техният частен собственик единствено за целите на паркиране близо до работното място подобни условни изчисления не трябва да се правят. Стойността на наема на жилища в чужбина, обитавани от собствениците им, например вили, не трябва да се отчита като част от вътрешното производство, а като внос на услуги и съответният нетен опериращ излишък се записва като първичен доход получен от Останалия свят. Подобни записи трябва да се направят и за жилищата, обитавани от собствениците им, когато собствениците са нерезиденти. В случаите на разделяне на обитаването на жилищата във времето, част от таксата за услуга трябва да се запише като такава.

Продукцията на услугите, свързани с недвижими имоти от нежилищни сгради се измерва със стойността на дължимите наеми.

Продукцията на услуги от оперативен лизинг (отдаване под наем на машини или оборудване, и други) се измерва със стойността на наема, който лизингополучателя плаща на лизингодателя. Този случай е ясно разграничим от финансовия лизинг, който е метод на финансиране за придобиване на дълготрайни активи, т.е. чрез даване на заем от лизингодателя на лизингополучателя. В случаят на финансов лизинг наемите включват (основно) изплащания и плащания на лихви, като стойността на услугите е много малка в сравнение с общо заплатените наеми (виж Приложение II „Лизинг и покупки на стоки за дълготрайна употреба на изплащане);“

В случаите, когато това е възможно, трябва да се разграничи отделна местна ЕВД, за изследователски и развойни дейности (R&D). Когато това не е възможно, всички изследователски и развойни дейности със значими размери (сравнени с основната дейност) трябва да се отчитат като странична дейност на местната ЕВД.

Продукцията на услугите на изследователските и развойни дейности се измерва както следва:

Разходите за изследователски и развойни дейности трябва да се разграничат от тези за образование и обучение. Разходите за изследователски и развойни дейности не включват разходите за разработване на програмни продукти като основна или странична дейност. Независимо от това, обаче, третирането им от гледна точка на отчитането е почти еднакво; единствената разлика е тази, че програмните продукти се разглеждат като произведен нематериален актив и не се патентоват.

3.65   М. Услуги на обществена администрация и отбрана, услуги на задължителното социално осигуряване

Услугите на обществената администрация, услугите на отбраната и услугите на задължителното социално осигуряване винаги се предоставят като други непазарни услуги и следователно трябва да се остойностяват съобразно това.

3.66   Н. Услуги на образованието;

За услугите на образованието и услугите на здравеопазването често може да се окаже необходимо да се очертаят прецизни граници между пазарни и други непазарни производители, както и между тяхната пазарна и друга непазарна продукция. Така например за някои видове образование и медицинско лечение могат да бъдат наложени номинални такси от държавните институции (или от други институции поради специфични субсидии), докато за друг вид образование и специално медицинско лечение те могат да определят комерсиални тарифи. Един друг често срещан примерен случай е този, при който един и същ вид услуга (например висше образование) се предоставя от една страна от държавното управление (или негови посредници) и от друга, от комерсиални институти. В такъв случай много често съществуват големи разлики между определените цени и качеството на услугите.

Услугите на образованието и здравеопазването изключват изследователски и развойни дейности; услугите на здравеопазването изключват образование в системата на здравеопазване, например от академични болници.

3.67   П. Други комунални, социални и лични услуги

Производството на книги, записи, филми, програмни продукти, ленти, дискове и други, е двуетапен процес и се измерва по съответен начин:

3.68   Р. Частни домакинства със заети лица

Продукцията на услуги за домакинствата, произведена чрез наемане на платен персонал, по условие, се остойностява с компенсацията, платена на заетите лица; това включва всяка компенсация в натура, като храна или подслон.

МЕЖДИННО ПОТРЕБЛЕНИЕ (Р2)

3.70   Междинното потребление включва следните гранични случаи:

3.71   Междинното потребление изключва:

ВРЕМЕ НА ОТЧИТАНЕ И ОСТОЙНОСТЯВАНЕ НА МЕЖДИННОТО ПОТРЕБЛЕНИЕ

3.72   Продуктите, които се използват за междинно потребление трябва да се отчитат и остойностяват в момента, в който влизат в производствения процес. Те трябва да се остойностяват по цените на купувач за подобни стоки или услуги в този момент.

3.73   На практика производствените единици обикновено не записват пряко фактическата употреба на стоките в производството. Те записват покупките предназначени да бъдат използвани като вложения и изменението в количествата на такива стоки, държани в запасите. Следователно междинното потребление трябва да бъде изчислено като от покупките се извади изменението на запасите от стоки, използвани като вложения в производствения процес (за правилното остойностяване на изменението на запасите 3.120-3.124).

КРАЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ (Р3, Р4)

3.74   За крайното потребление се използват две концепции:

Концепцията крайни потребителски разходи се отнася до разходите на даден сектор за потребителски стоки и услуги. И обратно, фактическото крайно потребление се отнася до придобиването на потребителски стоки и услуги от сектора. Разликата между тези две концепции е в третирането на някои стоки и услуги, финансирани от държавното управление или НТИОД, но предоставени на домакинствата като социални трансфери в натура.

КРАЙНИ ПОТРЕБИТЕЛСКИ РАЗХОДИ (Р3)

3.76   Крайните потребителски разходи на домакинства включват следните гранични случаи:

3.77   Крайните потребителски разходи на домакинства изключват: