|
13/ 17 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
237 |
31996L0044
|
L 210/25 |
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ |
ДИРЕКТИВА 96/44/ЕО НА КОМИСИЯТА
от 1 юли 1996 година
за привеждане в съответствие с техническия прогрес на Директива 70/220/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателството на държавите-членки относно мерките, които следва да се предприемат срещу замърсяването на въздуха от емисии от моторните превозни средства
(текст от значение за ЕИП)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Директива 70/220/ЕИО на Съвета от 20 март 1970 г. за сближаване на законодателството на държавите-членки относно мерките, които следва да се предприемат срещу замърсяването на въздуха от емисии от моторните превозни средства (1), последно изменена с Директива 94/12/ЕО (2), и по-специално член 5 от нея,
като има предвид, че Директива 70/220/ЕИО е една от специалните директиви на процедурата за типово одобрение на ЕИО, въведена с Директива 70/156/EИО на Съвета (3), последно изменена с Директива 95/54/ЕО на Комисията (4); като има предвид, че в резултат на това предвидените в Директива 70/156/ЕИО разпоредби относно системите, компонентите и отделните технически възли на превозните средства важат за настоящата директива;
като има предвид, че Директива 70/220/ЕИО определя техническите предписания за изпитване на емисиите от моторните превозни средства, включени в нейното приложно поле; като има предвид, че с оглед на придобития опит и високо развитите съвременни лабораторни техники следователно е подходящо да бъдат приведени в съответствие тези предписания;
като има предвид, че е също така подходящо да се уеднаквят техническите условия в Директива 70/220/ЕИО с тези в Директива 80/1268/ЕИО на Съвета от 16 декември 1980 г. за сближаване на законодателството на държавите-членки относно емисиите на въглероден окис и разхода на гориво на моторните превозни средства (5), последно изменена с Директива 93/116/ЕО на Комисията (6), в частност доколкото се отнася за връзката между еталонната маса на превозното средство и еквивалентната инерция, която трябва да се използва;
като има предвид, че настоящата директива привежда в съответствие разпоредбите на Директива 70/220/ЕИО за използването на еквивалентните инерции с разпоредбите на Директива 80/1268/ЕИО и формулировката на информационния документ и сертификата за типово одобрение в Директива 70/220/ЕИО с формулировката в Директива 70/156/ЕИО;
като има предвид, че тези изменения се отнасят единствено за административните разпоредби и техники за измерване на емисиите, съдържащи се в директивата; като има предвид, че поради това не е необходимо да се обезсилят одобренията, издадени съгласно директивата, нито да се възпрепятства регистрацията, продажбата и въвеждането в експлоатация на нови превозни средства, които са предмет на такива одобрения;
като има предвид, че предвидените в настоящата директива мерки са в съответствие със становището на Комитета по привеждане в съответствие с техническия прогрес, създаден с Директива 70/156/ЕИО,
ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
Член 1
Приложенията към Директива 70/220/ЕИО се изменят в съответствие с приложението към настоящата директива.
Член 2
Считано от 1 януари 1997 г., държавите-членки не могат да издават:
|
— |
типово одобрение на ЕИО съгласно член 4, параграф 1 от Директива 70/156/ЕИО, или |
|
— |
национално типово одобрение, освен ако се позовават на разпоредбите на член 8, параграф 2 от Директива 70/156/ЕИО, |
за нов тип превозно средство на основания, свързани със замърсяването на въздуха от емисии, ако то не съответства на разпоредбите на Директива 70/220/ЕИО.
Настоящата директива не обезсилва предишни одобрения, издадени съгласно Директива 70/220/ЕИО, и не възпрепятства разширяването на тези одобрения при условията на директивата, съгласно която първоначално са издадени.
Член 3
1. Държавите-членки въвеждат в действие необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива, преди 31 декември 1996 г. Те незабавно уведомяват Комисията за това.
Когато държавите-членки приемат такива разпоредби, последните съдържат позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им обнародване. Условията и редът на това позоваване се определят от държавите-членки.
2. Държавите-членки уведомяват Комисията за текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, регулиране от настоящата директива.
Член 4
Настоящата директива влиза сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.
Член 5
Адресати на настоящата директива са държавите-членки.
Съставено в Брюксел на 1 юли 1996 година.
За Комисията
Martin BANGEMANN
Член на Комисията
(1) ОВ L 76, 6.4.1970 г., стр. 1.
(2) ОВ L 100, 19.4.1994 г., стр. 42.
(3) ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 1.
(4) ОВ L 266, 8.11.1995 г., стр. 1.
(5) ОВ L 375, 31.12.1980 г., стр. 36.
(6) ОВ L 329, 30.12.1993 г., стр. 39.
ПРИЛОЖЕНИЕ
ИЗМЕНЕНИЯ НА ПРИЛОЖЕНИЯТА КЪМ ДИРЕКТИВА 70/220/ЕИО
1. Добавя се списък на приложенията между членовете и приложение I, който гласи, както следва:
„СПИСЪК НА ПРИЛОЖЕНИЯТА
|
ПРИЛОЖЕНИЕ I: | Приложно поле, определения, заявление за типово одобрение на ЕИО, издаване на типово одобрение на ЕИО, изисквания и изпитвания, модификации на типа, съответствие на производството, преходни разпоредби |
|
ПРИЛОЖЕНИЕ II: | Информационен документ |
Допълнение: Информация за условията за провеждане на изпитванията
|
ПРИЛОЖЕНИЕ III: | Изпитване тип I (проверка на средното ниво на емисии от ауспуха след пускане в ход на студен двигател) |
Допълнение 1: Работен цикъл, използван за изпитване тип I
Допълнение 2: Динамометричен стенд
Допълнение 3: Измервателен метод при пътно симулиране на динамометричен стенд
Допълнение 4: Проверка на инерции, различни от механичните
Допълнение 5: Описание на системите за вземане на проби от емисиите от ауспуха
Допълнение 6: Метод за калибриране на оборудването
Допълнение 7: Цялостна проверка на системата
Допълнение 8: Изчисляване на емисията на замърсители
|
ПРИЛОЖЕНИЕ IV: | Изпитване тип II (изпитване за проверка на емисиите на въглероден окис при работа на двигателя на празен ход) |
|
ПРИЛОЖЕНИЕ V: | Изпитване тип III (проверка на емисиите на газове от картера) |
|
ПРИЛОЖЕНИЕ VI: | Изпитване тип IV (определяне на изпарителните емисии от превозни средства с двигатели с искрово запалване) |
Допълнение: Калибриране на оборудването за изпитване на изпарителни емисии
|
ПРИЛОЖЕНИЕ VII: | Изпитване тип V (изпитване за стареене за проверка на устойчивостта на устройствата против замърсяване) |
|
ПРИЛОЖЕНИЕ VIII: | Спецификации и еталонни горива |
|
ПРИЛОЖЕНИЕ IХ: | Сертификат за типово одобрение на ЕИО |
Допълнение: Добавка.“
Приложение I:
2. Заглавието на приложение I гласи, както следва:
3. Точка 1: Първото изречение гласи, както следва:
„Настоящата директива се отнася за
|
— |
емисиите от ауспуха, изпарителните емисии, емисиите на газове от картера и устойчивостта на устройствата против замърсяване, предназначени за всички превозни средства, оборудвани с двигатели с принудително запалване, и |
|
— |
емисиите от ауспуха и устойчивостта на устройствата против замърсяване на превозните средства от категории M1 и N1 (1), оборудвани с двигатели с компресионно запалване, |
обхванати от член 1 от Директива 70/220/ЕИО във варианта на Директива 83/351/ЕИО на Съвета (1), с изключение на превозните средства от категория N1, за които е издадено типово одобрение съгласно Директива 88/77/ЕИО на Съвета (2).
4. Бележката под линия (1) гласи, както следва:
|
„(1) |
Съгласно определението в приложение II, част А към Директива 70/156/ЕИО.“ |
5. Точка 3.2 гласи, както следва:
3.2. Образец на информационен документ е даден в приложение II.“
6. Точка 3.2.1 се заличава.
7. Точка 3.2.2 се заличава.
8. Точка 3.2.3 става точка 3.2.1 и гласи, както следва:
3.2.1. Ако е необходимо, се представят копия на други типови одобрения, придружени от необходимите данни за разширяване на одобренията и за установяване на коефициентите на влошаване.“
9. След точка 4.2 се добавя нова точка 4.3, която гласи:
4.3. За всеки тип одобрено превозно средство се дава номер на одобрението в съответствие с Директива 70/156/ЕИО. Една и съща държава-членка не може да дава същия номер на друг тип превозно средство.“
10. Във фигура I.5.2 думата „маса“ се заменя с израза „максимална маса“.
11. В точка 5.3.1.4:
|
— |
Първото изречение гласи, както следва: „С уговорка, че се спазват изискванията по точка 5.3.1.5, изпитването трябва да се извърши три пъти.“ |
|
— |
В точка 5.3.1.4.1 бележката под линия (1) се заличава. |
|
— |
Точка 5.3.1.4.2 се заличава. |
|
— |
Фигура I.5.3 се заменя с нова фигура: Фигура I.5.3 Технологична схема за типово одобрение тип I (виж точка 5.3.1)
|
12. Точка 6 гласи, както следва:
„6. Модификации на типа и изменения към одобренията
В случай на модификации на типа, одобрен съгласно настоящата директива, се прилагат разпоредбите на член 5 от Директива 70/156/ЕИО и следните специални разпоредби, ако е необходимо:“
13. Точка 6.1.1.1 гласи, както следва:
6.1.1.1. Одобрението, издадено за тип превозно средство, може да се разширява и да включва единствено типовете превозни средства с еталонна маса, която изисква да се използват следващите две по-високи равностойни инерции или всяка по-ниска равностойна инерция.“
14. В точка 6.1.2.3, краят на първото изречение гласи, както следва:
„… с уговорката, че е налице одобрение от страна на техническата служба.“
15. В точка 6.3.1.1, се добавя следното тире:
|
„— |
център на цилиндричния отвор спрямо размерите на центъра.“ |
16. В точка 6.3.1.2:
|
— |
В португалския вариант изразът „conversor catalitico“ се заменя с израза „catalisador“. |
|
— |
Третото тире гласи, както следва:
|
|
— |
В десетото тире, след думите „входящ отвор на каталитичния конвертор),“ се добавя следното изречение: „Това температурно отклонение се проверява при стабилизирани условия, при скорост от 120 km/h с и при товарните условия за изпитване тип I.“ |
17. Точка 6.3.1.3 гласи, както следва:
6.3.1.3. Инерционна категория: двете инерционни категории непосредствено над и всяка по-ниска инерционна категория.“
18. Точка 7.1.1 гласи, както следва:
7.1.1. Ако следва да се проведе изпитване тип I и типовото одобрение за превозно средство има едно или няколко разширения, изпитванията се провеждат или върху превозното средство, което е описано в първоначалния информационен пакет, или върху превозното средство, което е описано в информационния пакет, отнасящ се за съответното разширение.“
Приложение II
19. Приложение II се заменя с ново приложение II, което гласи, както следва:
ПРИЛОЖЕНИЕ ІІ
ИНФОРМАЦИОНЕН ДОКУМЕНТ № …
в съответствие с приложение І към Директива 70/156/ЕИО (3) относно типовото одобрение на ЕИО за превозно средство по отношение на мерките, които следва да се предприемат срещу замърсяването на въздуха от емисии от моторните превозни средства (Директива 70/220/ЕИО, последно изменена с Директива …/…/ЕО)
Посочената по-долу информация трябва да се предоставя, ако е необходимо, в три екземпляра и да включва списък на съдържанието. Всички чертежи трябва да се представят в съответен мащаб и с достатъчно подробности, във формат А4 или в папка с формат А4. Снимките, ако са необходими, трябва да показват достатъчно подробности.
Ако системите, компонентите или отделните технически възли имат електронни устройства за управление, трябва да се предостави информация за експлоатационните им характеристики.
Допълнение
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ИЗПИТАТЕЛНИТЕ УСЛОВИЯ
Приложение III
20. Точка 4.1.4.2: Краят на второто изречение гласи, както следва:
„… трябва да е 5 % при 120, 100, 80, 60 и 40 и 10 % при 20 km/h.“
21. Точка 4.1.5.2: Краят на първото изречение гласи, както следва:
„… скорости от 120, 100, 80, 60, 40 и 20 km/h.“
22. Точка 4.2.3:
|
— |
Първото изречение се заличава. |
|
— |
Фигура III. 4.2.3 се заличава. |
23. Точка 4.2.7: Текстът след запетаята гласи, както следва:
„… свързващите тръби трябва да бъдат свързани възможно най-близо до превозното средство, но така, че да не оказват влияние върху функционирането на превозното средство.“
24. Точка 4.3.1.2:
|
— |
Второто изречение гласи, както следва: „Грешката при измерване не трябва да надвишава ± 2 % (присъща грешка на анализатора), като не се взема под внимание истинската стойност за калибриращите газове. При концентрации по-ниски от 100 ppm грешката при измерване не трябва да надвишава ± 2 ppm. Пробата от въздуха на околната среда трябва да се измерва със същия анализатор с подходящ диапазон.“ |
|
— |
Третото и четвърто изречение се заличават. |
|
— |
Последното изречение гласи, както следва: „Микрограмната везна, която се използва за определяне на теглото на всички филтри, е с точност на измерване до 5 µg и с точност на отчитане до 1 µg.“ |
25. Точка 4.3.2: Третото изречение в третата точка гласи, както следва:
„Сондата за вземане на проби за изпитване на газовия поток за механични замърсители трябва да се разположи в разредителния тракт така, че да може да се вземе представителна проба от газовия поток от хомогенната въздушно/изпускателна смес, а температурата на въздушно/изпускателната газова смес непосредствено преди филтъра за частици да не надвишава 325 К (52 °С).“
26. Точка 5.1:
|
— |
Таблицата се заменя със следната нова таблица:
|
|
— |
След таблицата се добавя следното изречение: „Ако на динамометъра няма съответната еквивалентна инерция, се използва по-голямата стойност, която е най-близка до еталонната маса на превозното средство.“ |
27. Точка 5.3.1: След първата точка се добавя следната точка:
„По искане на производителя, превозните средства с двигатели с принудително запалване могат предварително да се доведат до необходимото състояние с един задвижващ цикъл от Част I и два от Част II.“
28. Точка 6.1.3 гласи, както следва:
6.1.3. В края на първия период на работа на празен ход от 40 секунди (виж точка 6.2.2) върху превозното средство се издухва въздушен поток с променлива скорост. Скоростта на потока от вентилатора е такава, че в работния диапазон от 10 km/h с до най-малко 50 km/h линейната скорост на въздуха при изхода на вентилатора е в рамките на съответстващата скорост на барабаните ± 5 km/h. Окончателно избраният вентилатор има следните характеристики:
|
— |
Площ: най-малко 0,2 m2, |
|
— |
Височина на долния край над земята: приблизително 20 sm, |
|
— |
Разстояние от предната част на превозното средство: приблизително 30 sm. |
Като алтернатива, скоростта на вентилатора е най-малко 6 m/s. (21,6 km/h). По желание на производителя, за специални превозни средства (напр. микробуси, превозни средства с висока проходимост) височината на охлаждащия вентилатор може да се промени.“
29. Точка 6.1.4 гласи, както следва:
6.1.4. По време на изпитването скоростта се измерва спрямо времето или се взема от системата за набиране на данни, за да може да се оцени точността на изпълнените цикли.“
30. Точка 6.3.1:
|
— |
Добавя се следният текст: „Виж таблици III.1.2 и III.1.3 от приложението.“ |
|
— |
Точки 6.3.1.1 до 6.3.1.6 се заличават. |
Допълнение 2
31. В точка 1.1 изразът „100 km/h“ се заменя с израза „120 km/h“.
32. Точка 1.2.2 гласи, както следва:
1.2.2. Натоварването, което се поема от спирачката, и ефектите на вътрешното триене на динамометъра на шасито при скорост от 0 до 120 km/h е, както следва:
F = (a + b.V2) ± 0,1 × F80 (което не е отрицателно)
където:
F= общо натоварване, което се поема от динамометъра на шасито (N)
a= стойност, равна на съпротивлението при търкаляне (N)
b= стойност, равна на коефициента на съпротивление на въздуха (N/(km/h)2)
V= скорост (km/h)
F80= натоварване при скорост 80 km/h (N).“
33. Точка 2.1: Първите две изречения гласят, както следва:
„Настоящото допълнение описва метода, който следва да се използва за определяне на натоварването, което се поема от динамометрична спирачка.
Поетото натоварване се състои от натоварването, което се поема от ефектите на триене и от натоварването, което се поема от устройството за енергопоглъщане.“
34. Точка 2.2: Заглавният ред гласи, както следва:
„Калибриране на индикатора за натоварване до 80 km/h, като функция на поетото натоварване“.
35. Фигура III.2.2.2. се заменя със следната фигура:
"Фигура III.2.2.2
Диаграма, показваща натоварването на динамометъра на шасито
36. Точка 2.2.5 гласи, както следва:
2.2.5. Да се отбележи натоварването, което е обозначено с Fi (N).“
37. В точка 2.2.10, „пътна сила“ се заменя с „натоварване“.
38. Точка 2.2.11 гласи, както следва:
2.2.11. Поетото натоварване се изчислява с помощта на формулата:
където
F= поето натоварване в N,
Mi= еквивалентна инерция в килограми (без инерционните ефекти на свободния заден барабан),
ΔV= отклонения в скоростта в m/s. (10 km/h = 2.775 m/s.),
t= времето, необходимо за барабана да премине от 85 до 75 km/h.“
39. Точка 2.2.12:
|
— |
Точка 2.2.12 гласи, както следва: 2.2.12. Фигура III.2.2.12 показва натоварването при 80 km/h по отношение на натоварването, което се поема при 80 km/h.“ |
|
— |
Фигура III.2.2.12 се заменя със следната фигура: "Фигура III.2.2.12 Посочено натоварване при 80 km/h по отношение на натоварването, което се поема при 80 km/h
|
40. Точка 2.3:
Заглавният ред гласи, както следва:
„Калибриране на индикатора за натоварване, като функция на поетото натоварване за други скорости“.
41. Точка 2.4:
„сила“ се заменя с „натоварване“.
42. В точка 2.4.2:
„сила (Ра)“ се заменя с „натоварване“.
43. Точка 2.4.3 гласи, както следва:
2.4.3. Да се отбележи натоварването, което се поема при скорост от 120, 100, 80, 60, 40 и 20 km/h.“
44. Точка 2.4.4 гласи, както следва:
2.4.4. Да се начертае кривата F(V)…“
45. Точка 2.4.5:
„сила Ра“ се заменя с „натоварване F“.
46. Точка 3.1 гласи, както следва:
3.1. Методи за регулиране
Регулирането на динамометъра може да се извърши при постоянна скорост от 80 km/h в съответствие с изискванията на допълнение 3.“
47. Точка 3.2 гласи, както следва:
Алтернативен метод
Със съгласие на производителя може да се използва следния метод:
3.2.1. Спирачката се регулира така, че да поема натоварването, което се упражнява при задвижващите колела при постоянна скорост от 80 km/h в съответствие със следната таблица:
|
Еталонна маса на превозните средства |
Еквивалентна инерция |
Сила и натоварване, поети от динамометъра при скорост от 80 km/h. |
Коефициенти | ||
|
RW (kg) |
kg |
kW |
N |
а |
b |
|
N |
N/(km/h) | ||||
|
RW ≤ 480 |
455 |
3,8 |
171 |
3,8 |
0,0261 |
|
480 < RW ≤ 540 |
510 |
4,1 |
185 |
4,2 |
0,0282 |
|
540 < RW ≤ 595 |
570 |
4,3 |
194 |
4,4 |
0,0296 |
|
595 < RW ≤ 650 |
625 |
4,5 |
203 |
4,6 |
0,0309 |
|
650 < RW ≤ 710 |
680 |
4,7 |
212 |
4,8 |
0,0323 |
|
710 < RW ≤ 765 |
740 |
4,9 |
221 |
5,0 |
0,0337 |
|
765 < RW ≤ 850 |
800 |
5,1 |
230 |
5,2 |
0,0351 |
|
850 < RW ≤ 965 |
910 |
5,6 |
252 |
5,7 |
0,0385 |
|
965 < RW ≤ 1 080 |
1 020 |
6,0 |
270 |
6,1 |
0,0412 |
|
1 080 < RW ≤ 1 190 |
1 130 |
6,3 |
284 |
6,4 |
0,0433 |
|
1 190 < RW ≤ 1 305 |
1 250 |
6,7 |
302 |
6,8 |
0,0460 |
|
1 305 < RW ≤ 1 420 |
1 360 |
7,0 |
315 |
7,1 |
0,0481 |
|
1 420 < RW ≤ 1 530 |
1 470 |
7,3 |
329 |
7,4 |
0,0502 |
|
1 530 < RW ≤ 1 640 |
1 590 |
7,5 |
338 |
7,6 |
0,0515 |
|
1 640 < RW ≤ 1 760 |
1 700 |
7,8 |
351 |
7,9 |
0,0536 |
|
1 760 < RW ≤ 1 870 |
1 810 |
8,1 |
365 |
8,2 |
0,0557 |
|
1 870 < RW ≤ 1 980 |
1 930 |
8,4 |
378 |
8,5 |
0,0577 |
|
1 980 < RW ≤ 2 100 |
2 040 |
8,6 |
387 |
8,7 |
0,0591 |
|
2 100 < RW ≤ 2 210 |
2 150 |
8,8 |
396 |
8,9 |
0,0605 |
|
2 210 < RW ≤ 2 380 |
2 270 |
9,0 |
405 |
9,1 |
0,0619 |
|
2 380 < RW ≤ 2 610 |
2 270 |
9,4 |
423 |
9,5 |
0,0646 |
|
2 610 < RW |
2 270 |
9,8 |
441 |
9,9 |
0,0674 |
3.2.2. При превозни средства, различни от леки автомобили, с еталонна маса по-голяма от 1 700 кг или превозни средства с постоянно задвижване на всички колела, стойностите за силата, дадени в таблицата в точка 3.2.1 се умножават по коефициент 1,3.“
48. Точки 3.3, 3.3.1 и 3.3.2 се заличават.
Допълнение 3
49. Точка 4.1:
|
— |
Точка 4.1 гласи, както следва: Избор на изпитателно превозно средство Ако не се измерват всички варианти на даден тип превозно средство (4), се използват следните критерии за избор на изпитателно превозно средство. 4.1.1. Каросерия Ако има различни типове каросерии, се избира най-лошата каросерия от гледна точка на аеродинамиката. Производителят предоставя съответните данни за извършване на избора. 4.1.2. Гуми Избират се най-широките гуми. Ако има повече от три размера гуми, се избира предпоследният най-широк размер. 4.1.3. Изпитателна маса Изпитателната маса е еталонната маса на превозното средство с най-висок инерционен диапазон. 4.1.4. Двигател Изпитателното превозно средство е с най-големия(ите) топлообменник(ци). 4.1.5. Предавателен механизъм Изпитване се провежда с всеки от следните типове предавателни механизми:
|
|
— |
Предишни точки 4.1, 4.2 и 4.3 стават точки 4.2, 4.3 и 4.4. |
50. Добавя се следната точка 5.1.1.2.8:
5.1.1.2.8. Определената на пистата сила (Р) се коригира спрямо контролните условия на околната среда, както следва:
Pкоригира = K × Pизмерва
където:
RR= съпротивление при търкаляне при скорост V
RAERO= аеродинамично съпротивление при скорост V
R T= общо съпротивление на задвижване = RR+RAERO
KR= коефициент за коригиране на температурата на съпротивлението при търкалянето, за който се приема, че е равен на 3,6 × 10–3/0C
t= температура на околната среда при пътното изпитване в °C
t0= контролна температура на околната среда = 20 °C
ñ= плътност на въздуха при изпитателните условия
ñ0= плътност на въздуха при контролните условия (20 °C, 100 kPa)
Съотношенията RR/RT и RAERO/RT се посочват от производителя на превозното средство въз основа на данните, с които фирмата обичайно разполага.
Ако тези стойности липсват, при съгласие от страна на производителя и съответната техническа служба, могат да се използват стойностите за съотношението съпротивление при търкаляне/общо съпротивление, които се получават по следната формула:
където:
М= маса на превозното средство в kg
а коефициентите а и b за всяка скорост са показани в следната таблица:
|
V (km/h.) |
a |
b |
|
20 |
7,24 · 10–5 |
0,82 |
|
30 |
1,25 · 10–4 |
0,67 |
|
40 |
1,59 · 10–4 |
0,54 |
|
50 |
1,86 · 10–4 |
0,42 |
|
90 |
1,71 · 10–4 |
0,21 |
|
120 |
1,57 · 10–4 |
0,14“ |
51. Точка 5.1.2.2.6 гласи, както следва:
5.1.2.2.6. Спирачката се регулира, за да възпроизведе коригираната сила (точка 5.1.1.2.8) и да е съобразена с разликата между масата на превозното средство (М) върху пистата и еквивалентната инерционна изпитателна маса (I), която ще се използва. Това може да се извърши чрез изчисляване на средното коригирано време на забавяне при движение по инерция на празен ход на път от V2 до V1 и чрез възпроизвеждане на същото време на динамометъра посредством следното отношение:
К = стойността, посочена в точка 5.1.1.2.8.“
52. Добавя се нова точка 5.1.2.2.7:
5.1.2.2.7. Трябва да се определи силата Рa, която ще се поеме от стенда, за да може да се възпроизведе същата сила (точка 5.1.1.2.8) за същото превозно средство в различни дни.“
53. Точка 5.2.1.2.2 гласи, както следва:
5.2.1.2.2. Записват се въртящия момент С(t) и скоростта за отрязък от време най-малко 20 s. Точността на системата за записване на данни трябва да е най-малко ± 1 Nm за въртящия момент и ± 0,2 km/h за скоростта.“
54. Точка 5.2.1.2.5 гласи, както следва:
5.2.1.2.5. Изпитването се провежда три пъти във всяка посока. От тези шест измервания се определя средният въртящ момент за контролната скорост. Ако средната скорост се отклонява с повече от 1 km/h от контролната скорост, за изчисляване на средния въртящ момент се използва линейна регресия.“
55. Добавя се нова точка 5.2.1.2.7:
5.2.1.2.7. Определеният на пистата среден въртящ момент СT се коригира спрямо контролните условия на околната среда, както следва:
Скоригира = К. Сизмерва
където К е определен в точка 5.1.1.2.8 от настоящото допълнение.“
56. Точка 5.2.2.2.3 гласи, както следва:
5.2.2.2.3. Устройството за поглъщане на сила се настройва така че да се възпроизведе коригираният въртящ момент на пистата съгласно точка 5.2.1.2.7.“
57. Добавя се нова точка 5.2.2.2.4:
5.2.2.2.4. Да се извършат същите операции, описани в точка 5.1.2.2.7, за същата цел.“
58. Точка 5.3 се заличава.
59. Точка 5.4 се заличава.
Допълнение 4
60. Точка 1:
Добавя се следното изречение:
„Производителят на динамометъра осигурява метод за проверка на спецификациите в съответствие с точка 3.“
61. Точка 5 се заличава.
Допълнение 5
62. В португалския вариант заглавието гласи, както следва:
„Descricao dos sistemas de recolha dos gases de escape“.
63. Точка 3.3, включително фигура III.5.3.3, се заличават.
Допълнение 8
64. В точка 1.5.1.1:
Последният ред гласи, както следва:
„налягане на насищането на пари: Рd = 2,81 kРа от Н2О при 23 °С.“
65. Точка 1.5.2.1 гласи, както следва:
1.5.2.1. Коефициент за коригиране на влажността (КH) (виж формула 6)
H = 10,5092
kH = 0,9934“
66. Точка 1.5.2.3:
Последните два реда гласят, както следва:
Приложение V
67. Точка 3.2:
Във втората таблица изразът „изпитване тип I“ се заменя с израза „изпитване тип I при скорост 50 km/h“.
Приложение VI
68. Точка 5.1.5:
Първото изречение гласи, както следва:
„Резервоарът(ите) за горива се пълни(ят) отново с определеното изпитателно гориво при температура по-ниска от 287 К (14 °С) до 40 % ±2 % от нормалния му(им) капацитет на съдържание на гориво.“
69. Добавя се нова точка 7.3.6:
7.3.6. По искане на производителя функционалният капацитет за вентилиране може да се демонстрира посредством еквивалентна алтернативна процедура. Производителят следва да демонстрира конкретната процедура пред техническата служба по време на процедурата за типово одобрение.“
70. Добавя се нова точка 7.4.4.3:
7.4.4.3. По искане на производителя може да се използва алтернативна изпитателна процедура за продухване, когато процедурата е била представена пред и одобрена от техническата служба по време на процедурата за типово одобрение.“
Приложение IХ
71. Приложение IХ се заменя със следното ново приложение:
ПРИЛОЖЕНИЕ ІХ
ОБРАЗЕЦ
(Максимален формат: А4 (210 × 297 mm))
СЕРТИФИКАТ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО
Допълнение
Добавка към сертификат за типово одобрение на ЕИО № …
относно типовото одобрение на превозно средство в съответствие с Директива 70/220/ЕИО, последно изменена с Директива …/…/ЕО
(1) ОВ L 197, 20.7.1983 г., стр. 1.
(2) ОВ L 36, 9.2.1988 г., стр. 33.“
(3) Номерацията на точките и бележките под линия в настоящия информационен документ съответства на посочените в приложение 1 към Директива 70/156/ЕИО. Точките, които не са от значение по смисъла на настоящата директива, са пропуснати.
(4) Съгласно Директива 70/156/ЕИО.“