31993L0033

ДИРЕКТИВА 93/33/ЕИО НА СЪВЕТА

от 14 юни 1993 година

относно устройствата за защита срещу неразрешена употреба на двуколесни или триколесни моторни превозни средства

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100а от него,

като взе предвид Директива 92/61/ЕИО на Съвета от 30 юни 1992 г. относно типовото одобрение на двуколесните или триколесните превозни средства (1),

като взе предвид предложението на Комисията (2),

в сътрудничество с Европейския парламент (3),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (4),

като има предвид, че вътрешният пазар обхваща пространство без вътрешни граници, в което е осигурено свободното движение на стоки, лица, услуги и капитали; като има предвид, че би следвало да се приемат необходимите за целта мерки;

като има предвид, че във всяка държава-членка двуколесните или триколесните моторни превозни средства по отношение на устройствата за защита срещу неразрешена употреба трябва да удовлетворяват някои технически характеристики, установени със задължителни разпоредби, които се различават в отделните държави-членки; като има предвид, че с тези различия те възпрепятстват търговията в рамките на Общността;

като има предвид, че тези препятствия пред функционирането на вътрешния пазар могат да бъдат премахнати, ако държавите-членки приемат едни и същи изисквания на мястото на техните национални законодателства;

като има предвид, че установяването на хармонизирани изисквания за устройствата за защита срещу неразрешена употреба на двуколесните или триколесните моторни превозни средства е необходимо, за да позволи въвеждането за споменатите превозни средства на процедурите за типово одобрение, които са предмет на Директива 92/61/ЕИО;

като има предвид, че с оглед на мащаба и въздействието на предлаганото действие във въпросния сектор, мерките на Общността, посочени в настояща директива, са необходими, дори належащи за постигането на поставените цели, в частност, общностното типово одобрение на превозното средство, и че отделните държави-членки сами не могат задоволително да постигнат тази цел;

като има предвид, че за да се улесни достъпът до пазарите на страните, които не са членки на Общността, е необходимо да се установи еквивалентност между изискванията на настоящата директива и Правило № 62 на Икономическата комисия за Европа (ИКЕ)/ООН,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Настоящата директива и нейните приложения се прилагат за устройствата за защита срещу неразрешена употреба на всички типове превозни средства, определени от Директива 92/61/ЕИО, член 1.

Член 2

Процедурата за издаване на типово одобрение на компонент на устройствата за защита срещу неразрешена употреба на двуколесните или триколесните моторни превозни средства, както и условията относно свободното движение на тези превозни средства са установени в глави II и III на Директива 92/61/ЕИО.

Член 3

В съответствие с член 11 от Директива 92/61/ЕИО, еквивалентността между изискванията на настоящата директива и тези на Правило № 62 на Икономическата комисия за Европа ИКЕ/ООН (документ E/ECE/TRANS/505 — Add. 61/Amend 1) се признават.

Органите на държавите-членки, които издават типовото одобрение на компонент, приемат типовите одобрения на компонент, издадени в съответствие с изискванията на горепосоченото Правило № 62, както и маркировките за типово одобрение, вместо съответните типови одобрения на компонент, издадени в съответствие с изискванията на настоящата директива.

Член 4

Настоящата директива може да бъде изменена в съответствие с член 13 от Директива 70/156/ЕИО (5), за да:

Член 5

1.   Държавите-членки приемат и публикуват разпоредбите, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, преди 14 декември 1994 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настояща директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът за това позоваване се определят от държавите-членки.

Считано от датата, посочена в първа алинея, държавите-членки, по причини, свързани с устройствата за защита срещу неразрешена употреба, не могат да отказват първоначалното пускане в експлоатация на превозните средства, които съответстват на настоящата директива.

Те прилагат разпоредбите, предвидени в първата алинея, от 14 юни 1995 година.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текста на разпоредбите от вътрешното законодателство в областта, уредена с настоящата директива.

Член 6

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

(1)  ОВ L 225, 10.8.1992 г., стр. 72.

(2)  ОВ С 293, 9.11.1992 г., стр. 32.

(3)  ОВ С 337, 21.12.1992 г., стр. 103, и ОВ С 176, 28.6.1993 г.

(4)  ОВ С 73, 15.3.1993 г., стр. 22.

(5)  ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 92/53/ЕИО (ОВ L 225, 10.8.1992 г., стр. 1).

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ОБЛАСТ НА ПРИЛОЖЕНИЕ — ОПРЕДЕЛЕНИЯ — ОБЩИ И СПЕЦИАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ

1.   ОБЛАСТ НА ПРИЛОЖЕНИЕ

1.1.   Настоящата директива се прилага за устройствата за защита срещу неразрешена употреба на двуколесните моторни превозни средства с или без кош и триколесните моторни превозни средства.

2.   ОПРЕДЕЛЕНИЯ

2.1.   За целите на настоящата директива:

2.2.   „типово одобрение за компонент“ е типово одобрение на превозно средство по отношение на защитата срещу неразрешена употреба на тип превозно средство;

„тип превозно средство“ са моторните превозни средства, между които няма съществени разлики, в частност по отношение на следните елементи:

2.3.1.   информацията за типа на превозното средство, предоставена от производителя;

2.3.2.   разположението и конструкцията на елемента или елементите на превозното средство, върху които действа устройството за защита;

2.3.3.   типа на устройството за защита;

„устройство за защита“ е системата, предназначена да предотврати неразрешената употреба на превозното средство, като осигури принудително заключване на кормилото и/или трансмисията; тази система може:

2.4.1.   да действа единствено и принудително на кормилото (устройство от тип 1);

2.4.2.   да действа принудително върху кормилото едновременно с устройството, което изключва двигателя на превозното средство (устройство от тип 2);

2.4.3.   да бъде с предварително натоварване и да действа върху кормилото едновременно с устройството, което изключва двигателя на превозното средство (устройство от тип 3);

2.4.4.   да действа принудително върху трансмисията (устройство от тип 4);

2.5.   „кормилно управление“ е елементът за управление на посоката на движение (кормило от мотоциклетен тип или кормилно колело), предната вилка и всички допълнителни съединения или други компоненти, които влияят непосредствено върху ефективността на устройствата за защита;

2.6.   „комбинация“ е един от предвидените и специално произведени варианти на системата за заключване, който, когато е задействан по подходящ начин, осигурява включването на системата за заключване;

2.7.   „ключ“ е всяко устройство, конструирано и изработено за задействане на системата за заключване, която е конструирана и произведена така, че да може да се задейства само от това устройство.

3.   ОБЩИ СПЕЦИФИКАЦИИ

3.1.   Всяко двуколесно или триколесно моторно превозно средство, с изключение на мотопедите, трябва да е съоръжено с устройство за защита срещу неразрешена употреба, съответстващо на изискванията на настоящата директива. Ако устройството за защита срещу неразрешена употреба е монтирано на мотопед, то трябва да съответства на изискванията на настоящата директива.

Устройството за защита трябва да е такова, че:

3.2.1.   да е необходимо то да бъде изключено, за да се ориентира, управлява или придвижва напред по права линия превозното средство;

3.2.2.   да е необходимо, в случай на устройство за защита от тип 4, то да бъде изключено, за да се освободи трансмисията. Ако това устройство се задейства от командния орган на устройствата за паркиране, то трябва да действа едновременно с устройството, което изключва двигателя на превозното средство;

3.2.3.   да може да се извади ключът само когато заключващият щифт е в работно или неработно положение. Всяко междинно положение, при което съществува опасност за привеждане на заключващия щифт в работно положение даже при ключ, поставен в устройствата за защита, трябва да е изключено.

3.3.   Изпълнението на изискванията, съдържащи се в точка 3.2., трябва да се осигурява с една операция от един ключ.

3.4.   Устройството за защита, посочено в точка 3.1., и частите на превозното средство, на които то въздейства, трябва да са конструирани така, че да е невъзможно бързо и без привличане на вниманието то да бъде отворено, изключено или разрушено с използването например на евтини и лесно укриващи се сечива, оборудване или инструменти.

3.5.   Устройството за защита трябва да е част от оригиналното обзавеждане на превозното средство (т.е. трябва да е монтирано от производителя преди продажбата му). Ключалката трябва да е закрепена здраво към устройството за защита. (Не се счита за неизпълнение на това изискване, ако ключалката може да бъде демонтирана с помощта на ключ след свалянето на кожуха или всяко друго задържащо устройство).

3.6.   Системата за заключване с ключ трябва да обхваща най-малко 1 000 различни комбинации или брой, равен на броя на годишно произвежданите превозни средства, ако този брой е по-малък от 1 000. За един и същи тип превозно средство, честотата на използване на дадена комбинация трябва да е приблизително 1 на 1 000.

3.7.   Кодовите обозначения на ключа и ключалката не трябва да се виждат.

Ключалката трябва да е конструирана, произведена и монтирана така, че да е невъзможно заключващият цилиндър, когато е в заключено положение, да бъде завъртян с помощта на въртящ момент, по-малък от 0,245 м daN с друго средство, освен съответния ключ, и

3.8.1.   ако заключващият цилиндър е с цилиндрични щифтове, не трябва да има повече от два еднакви съседни щифта, преместващи се в едно и също направление, и да има повече от 60 % еднакви щифтове, или

3.8.2.   ако заключващият цилиндър е с плоски щифтове, не трябва да има повече от два еднакви съседни щифта, преместващи се в едно и също направление, и да има повече от 50 % еднакви щифтове.

3.9.   Устройствата за защита трябва да са такива, че при движещо се превозно средство с работещ двигател да няма опасност от случайни блокировки, които могат в частност да застрашат безопасността на движението.

3.10.   При включено положение, устройството за защита, ако то е от тип 1, 2 или 3, трябва да издържа без разрушаване на механизма за управление, което може да застраши безопасността на движението, въртящ момент от 20 м daN, приложен към оста на кормилния механизъм в двете посоки при статични условия.

3.11.   Устройствата за защита, ако то е от тип 1, 2 или 3, трябва да е конструирано така, че да може да заключва кормилния механизъм само ако той е под ъгъл, не по-малък от 20o наляво и/или надясно спрямо положението, съответстващо на праволинейно движение.

3.12.   При включено положение устройството за защита, ако е от тип 4, трябва да предотвратява въртенето на задвижващото колело при задвижване с максималния въртящ момент на двигателя.

4.   СПЕЦИАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ

Освен на общите изисквания, предвидени в точка 3, устройството за защита трябва да отговаря на долупосочените специални изисквания:

4.1.1.   при използване на устройства за защита от тип 1 или тип 2 трябва да е възможно ключалката да се задейства само със завъртане на ключа, когато кормилното управление така, както е определено в точка 2.5., се намира в положение, съответстващо на влизането на заключващия щифт в съответния канал;

4.1.2.   при използване на устройства за защита от тип 3 предварително натоварване на заключващия щифт трябва да може да се извършва само чрез едно действие на ползвателя на превозното средство, което е едновременно със и допълващо завъртането на ключа. Ключът не трябва да може да се изважда, когато заключващият щифт е предварително натоварен, освен при условията, предвидени в точка 3.2.3;

4.2.   При използване на устройства за защита от тип 2 и тип 3 заключващия щифт не трябва да може да се задейства, докато устройствата се намира в положение, позволяващо пускането в ход на двигателя на превозното средство.

4.3.   При използване на устройства за защита от тип 3, когато то е включено в работно положение, не трябва да е възможно възпрепятстванетоо на неговото действие.

4.4.   При използване на устройства за защита от тип 3, устройството трябва да остава в добро функционално състояние и да продължава да удовлетворява изискванията от точки 3.8., 3.9., 3.10. и 4.3., след като е било подложено на 2 500 цикъла на заключване във всяка посока при изпитването, определено в приложение II.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ИЗПИТВАНЕ НА ИЗНОСВАНЕ НА УСТРОЙСТВАТА ЗА ЗАЩИТА ОТ ТИП 3

1.   АПАРАТУРА ЗА ИЗПИТВАНЕ

Апаратурата за изпитване включва:

1.1.1.   стенд, върху който може да се закрепи образец на кормилното управление, съоръжен с устройство за защита, съответстващо на определението в точка 2.4. на приложение I;

1.1.2.   система за включване и изключване на устройствата с използване на ключ;

1.1.3.   система за завъртане на кормилния вал спрямо устройствата за защита.

2.   МЕТОД ЗА ИЗПИТВАНЕ

2.1.   Образецът на кормилното управление, съоръжен с устройство за защита, се закрепва върху стенда, описан в точка 1.1.1.

Един изпитвателен цикъл включва следните операции:

2.2.1.   изходно положение:

устройството за защита е изключено и кормилният вал е завъртян в положение, което не позволява включването на устройството за защита.

2.2.2.   работно положение:

устройствата за защита се включва с помощта на ключ;

2.2.3.   включване:

кормилният вал се завърта така, че въртящият момент върху него при включването на устройството за защита да бъде 5,88 Нм ± 0,25 Нм;

2.2.4.   изключване:

устройството за защита се изключва с помощта на обичайните средства, като за облекчаване на изключването въртящият момент се намалява до нула;

2.2.5.   връщане в изходно положение:

кормилният вал се завърта в положение, което не позволява включването на устройството за защита;

2.2.6.   въртене в обратната посока:

повтарят се операциите, описани в точки 2.2.2., 2.2.3., 2.2.4. и 2.2.5., но кормилният вал се завърта в обратната посока;

2.2.7.   Интервалът между две последователни включвания на устройството трябва да е не по-малко от 10 сек.

2.3.   Изпитвателният цикъл се повтаря до броя, предвиден в точка 4.4. на приложение I.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

(1)  Ненужното се зачерква.