31992L0024

ДИРЕКТИВА 92/24/ЕИО НА СЪВЕТА

от 31 март 1992 година

относно устройствата за ограничаване на скоростта или подобни бордови системи за ограничаване на скоростта на някои категории моторни превозни средства

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаването на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100а от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

в сътрудничество с Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че е от значение да се приемат мерки, целящи постепенното изграждане на вътрешния пазар за период, който завършва на 31 декември 1992 г.; като има предвид, че вътрешният пазар представлява пространство без вътрешни граници, в което е гарантирано свободното движение на стоки, лица, услуги и капитали;

като има предвид, че техническите изисквания, на които моторните превозни средства трябва да отговарят съгласно националните законодателства, се отнасят, наред с другото, за ограничаване на скоростта на някои категории превозни средства;

като има предвид, че тези изисквания са различни в отделните държави-членки; като има предвид, че поради това е необходимо всички държави-членки да приемат еднакви изисквания или в допълнение, или на мястото на съществуващите правила, с оглед в частност процедурата за типово одобрение на ЕИО, предмет на Директива 70/156/ЕИО (4), да може да се прилага за всеки тип превозно средство;

като има предвид, че с оглед да се подобри пътната безопасност и да се намали сериозността на нараняванията при злополуки с тежкотоварни превозни средства и автобуси, необходимостта от оборудването на тези категории моторни превозни средства с устройства за ограничаване на скоростта се разглежда като наложителна;

като има предвид, че от гледна точка на околната среда и икономиката може да се постигне намаляване на замърсяването на въздуха и на разхода на гориво;

като има предвид, че винаги, когато Съветът оправомощава Комисията да прилага правила, които са установени в автомобилния отрасъл, е подходящо да се предвиди процедура за предварителна консултация между Комисията и държавите-членки в рамките на Консултативния комитет;

като има предвид, че е разумно и полезно в рамките на Програма „Drive“ да се предприеме изследователска дейност, свързана с разработването на устройства за ограничаване на различни скорости, които да се активират в зависимост от ограниченията на скоростта, налагащи се от преобладаващите условия на пътя и пътното движение,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

По смисъла на настоящата директива:

Член 2

Държавите-членки не могат да отказват:

ако са спазени изискванията на приложенията към настоящата директива.

Член 3

Всички изменения и допълнения, които са необходими за привеждане на изискванията на приложенията към настоящата директива в съответствие с техническия прогрес, се приемат съгласно процедурата, определена в член 13 от Директива 70/156/ЕИО.

Член 4

Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 1 януари 1993 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

Член 5

Считано от 1 януари 1994 г., държавите-членки:

Считано от 1 октомври 1994 г., държавите-членки могат да забраняват първоначалното въвеждане в експлоатация на превозни средства, когато тези превозни средства не са оборудвани с устройство за ограничаване на скоростта, което да отговаря на разпоредбите на настоящата директива.

Член 6

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

(1)  ОВ С 229, 4.9.1991 г., стр. 5.

(2)  ОВ С 13, 20.1.1992 г., стр. 505, ОВ C 67, 16.3.1992 г.

(3)  ОВ С 40, 17.2.1992 г., стр. 54.

(4)  Директива 70/156/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателството на държавите-членки относно типовото одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета (ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 1), последно изменена с, Директива 87/403/ЕИО (ОВ L 220, 8.8.1987 г., стр. 44).

ПРИЛОЖЕНИЕ 1

1.   ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

1.1.   Настоящата директива се прилага за устройствата за ограничаване на скоростта, които са получили типово одобрение на ЕИО като отделен технически възел за моторни превозни средства, както и за описаното в член 1 оборудване на моторните превозни средства с такива одобрени устройства или подобни системи за ограничаване на скоростта, които отговарят на изискванията на приложенията към настоящата директива.

Моторните превозни средства, чиято максимална проектна скорост е по-ниска от зададената скорост, предвидена в Директива 92/6/ЕИО на Съвета от 10 февруари 1992 г. относно инсталирането и използването на устройства за ограничаване на скоростта за някои категории превозни средства в Общността (1), не е необходимо да бъдат оборудвани с устройства или системи за ограничаване на скоростта.

Целта на настоящата директива е да се ограничи до определена стойност максималната пътна скорост на тежкотоварни и пътнически превозни средства. Това се постига с устройство за ограничаване на скоростта или с бордова система за ограничаване на скоростта, чиято основна функция е да контролира подаването на гориво към двигателя.

2.   ОПРЕДЕЛЕНИЯ

2.1.   По смисъла на настоящата директива:

2.2.   „Ограничителна скорост V“ е максималната скорост на превозното средство, при която неговата конструкция или оборудване не допускат реакция след положително въздействие върху управлението на ускорителя.

2.3.   „Зададена скорост (V set)“ е предвидената за превозното средство средна скорост, при която то работи в стабилизиран режим.

2.4.   „Стабилизирана скорост (V stab)“ е скоростта на превозното средство, при която то работи при условията, определени в точка 1.1.4.2.3 от приложение III.

2.5.   „Устройство за ограничаване на скоростта“ е устройство, чиято основна функция е да управлява подаването на гориво към двигателя с цел ограничаване скоростта на превозното средство до определената стойност.

2.6.   „Ненатоварена маса“ е масата на превозното средство в работно състояние, в т.ч. охлаждащ агент, масла, гориво, инструменти и резервна гума, в зависимост от случая.

„Тип превозно средство“ са превозните средства, които не се различават по такива съществени показатели, като:

2.8.   „Тип устройство за ограничаване на скоростта“ са устройства за ограничаване на скоростта, които не се различават по такива съществени характеристики, като:

3.   ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО ЗА ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО

3.1.   Заявлението за типово одобрение на превозно средство по отношение на ограничаването на скоростта се подава от производителя на превозното средство или от негов надлежно упълномощен представител.

То се придружава от посочените по-долу документи в три екземпляра и от следните данни:

3.2.1.   подробно описание на типа превозно средство и на свързаните с ограничаването на скоростта части на превозното средство, включително данните и документите, посочени в приложение II, допълнение 1;

3.2.2.   превозно средство, представително за типа, подлежащ на одобрение, което се представя на техническата служба, натоварена с провеждането на изпитванията за одобрение;

3.2.3.   превозно средство, което не съдържа всички присъщи за типа компоненти, може да се приеме за изпитване, при условие че заявителят може задоволително да демонстрира на компетентния орган, че липсата на пропуснатите компоненти не оказва влияние върху резултатите от проверките, доколкото се отнася до изискванията на настоящата директива.

3.3.   Компетентният орган проверява за наличие на задоволителни мерки за гарантиране на ефективни проверки за съответствие на производството, преди да се издаде типово одобрение на ЕИО.

4.   ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО

4.1.   Ако превозното средство, представено за одобрение съгласно настоящата директива, отговаря на изискванията по точка 7 по-долу, се издава одобрение за това превозно средство.

Държавите-членки се уведомяват за одобрение или за разширяване, или за отказ за издаване на одобрение за даден тип превозно средство посредством формуляр, който съответства на образеца в приложение II, допълнение 2 към настоящата директива.

4.2.   За всеки одобрен тип се определя номер на одобрението. Една и съща държава-членка не може да определя същия номер за друг тип превозно средство.

5.   ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО ЗА УСТРОЙСТВО ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА СКОРОСТТА КАТО ТЕХНИЧЕСКИ ВЪЗЕЛ

5.1.   Заявлението за типово одобрение на ЕИО за устройство за ограничаване на скоростта като технически възел трябва да се подаде от производителя на устройството за ограничаване на скоростта или от негов надлежно упълномощен представител.

Заявлението за всеки тип устройство за ограничаване на скоростта се придружава от:

5.2.1.   документация в три екземпляра, която представя описание на техническите характеристики на устройството за ограничаване на скоростта и начина на инсталирането му на един или повече типа превозни средства, за които устройството за ограничаване на скоростта е предназначено за инсталиране;

5.2.2.   пет образеца от типа устройство за ограничаване на скоростта; върху образците трябва ясно и незаличимо да е обозначено търговското наименование или марка на производителя и типът, за който са предназначени;

5.2.3.   превозно средство или двигател (при изпитване на стенд за двигатели), оборудвани с устройство за ограничаване на скоростта от подлежащия на одобрение тип, които се избират от заявителя със съгласието на техническата служба, натоварена с провеждането на изпитванията за одобрение.

5.3.   Компетентният орган проверява наличието на задоволителни мерки за гарантиране на ефективен контрол на съответствието на производството на устройството за ограничаване на скоростта, преди да се издаде типовото одобрение.

6.   ОДОБРЕНИЕ

6.1.   Ако устройството за ограничаване на скоростта, представено за одобрение съгласно настоящата директива, отговаря на изискванията по точка 7 по-долу, се издава одобрение за този тип устройство за ограничаване на скоростта.

6.2.   За всеки одобрен тип устройство за ограничаване на скоростта се определя номер на одобрението. Първите две цифри (00 за директивата в първоначалната ѝ форма) обозначават поредния номер на серията изменения и допълнения, включващи последните съществени технически изменения и допълнения, които са внесени в директивата към момента на издаване на одобрението. Една и съща държава-членка не може да определя същия номер за друг тип устройство за ограничаване на скоростта.

6.3.   Одобрението, разширяването или отказът за издаване на одобрение за даден тип превозно средство се съобщава на държавите-членки посредством формуляр, който съответства на образеца в приложение II, допълнение 4 към настоящата директива.

Върху всяко устройство за ограничаване на скоростта, което съответства на устройство за ограничаване на скоростта, одобрено съгласно настоящата директива, на видно и лесно достъпно място, посочено в сертификата за одобрение, се полага маркировка за международно одобрение, която се състои от:

6.4.1.   правоъгълник около буквата „е“, последван от отличителния номер на държавата, която е издала одобрението, и

6.4.2.   номер на одобрението, както е посочен на сертификата за типово одобрение на ЕИО (виж приложение II, допълнение 4), близо до правоъгълника на знака за одобрение.

6.5.   Маркировката за одобрение е ясно четлива и незаличима.

6.6.   В приложение II, допълнение 6 към настоящата директива е даден пример за подредбата на маркировката за одобрение.

7.   ИЗИСКВАНИЯ

7.1.   Общи положения

7.1.1.   При нормална употреба на превозното средство, независимо от вибрациите, на които то може да бъде подложено, ограничението на скоростта трябва да отговаря на разпоредбите на настоящата директива. Устройството за ограничаване на скоростта е проектирано, конструирано и монтирано, така че при нормална употреба на превозното средство, оборудвано с такова устройство, то да отговаря на разпоредбите на настоящата директива.

По-специално, устройството за ограничаване на скоростта на превозното средство трябва да е така проектирано, конструирано и монтирано, че да е устойчиво на явленията корозия и стареене, на които може да бъде изложено, и да е устойчиво срещу неумело използване.

7.1.2.1.   В никакъв случай не трябва да има възможност за увеличаване или премахване, временно или постоянно, на прага на ограничението на превозни средства в движение. Тази ненарушимост се демонстрира пред техническата служба с документация, която анализира режима на повреда, при който системата следва изцяло да се провери.

Анализът следва да покаже, като отчита различните режими на системата, последствията от измененията във входните и изходните режими на работа, вероятността от поява и проявление на тези изменения вследствие на неизправности или неумело използване. Винаги след първата неизправност следва да се направи анализ.

7.1.2.2.   Функцията за ограничаване на скоростта, устройството за ограничаване на скоростта и необходимите за работата му връзки, с изключение на онези, които са от съществено значение за функционирането на превозното средство, са защитени от неразрешено регулиране или прекъсване на енергийното подаване чрез поставянето на пломби и/или чрез необходимостта от използване на специални инструменти.

7.1.3.   Функцията за ограничаване на скоростта и устройството за ограничаване на скоростта не задействат работната спирачна система на превозното средство. Постоянна спирачка (напр. забавител) може да се вгради, само ако устройството за ограничаване на скоростта ограничава подаването на гориво до минималното му равнище.

7.1.4.   Функцията за ограничаване на скоростта или устройството за ограничаване на скоростта трябва да са такива, че да не влияят на пътната скорост на превозното средство при прилагане на положително въздействие върху ускорителя, когато превозното средство работи при зададената скорост.

7.1.5.   Функцията за ограничаване на скоростта или устройството за ограничаване на скоростта следва да позволяват използването на обикновено устройство за управление на ускорителя за смяна на предавките.

7.1.6.   Никаква повреда или неумело използване не следва да водят до увеличаване на мощността на двигателя над тази, която се изисква от положението на управлявания от водача ускорител.

7.1.7.   Функцията за ограничаване на скоростта следва да се управлява, независимо от използваното устройство за управление на ускорителя, ако водачът може, седнал на своята седалка, да задейства повече устройства за управление.

7.1.8.   Функцията за ограничаване на скоростта или устройството за ограничаване на скоростта трябва да функционират правилно в електромагнитната си среда без недопустими смущения в тази среда.

7.1.9.   Всички компоненти, необходими за пълното функциониране на ограничаването на скоростта или на устройството за ограничаване на скоростта, следва да се захранват с енергия при всяко привеждане в движение на превозното средство.

7.2.   Специални изисквания

7.2.1.   Ограничителната скорост V за различните категории моторни превозни средства се определя в съответствие с Директива 92/6/ЕИО.

7.2.2.   Това ограничение на скоростта може да се постигне, като моторните превозни средства се оборудват с устройства за ограничаване на скоростта, които са получили типово одобрение на ЕИО, или с подобни бордови системи, които изпълняват същите функции за ограничаване на скоростта.

7.2.3.   Зададената скорост се посочва на табела, която се поставя на видно място в шофьорската кабина на всяко превозно средство.

8.   ИЗПИТВАНЕ

Изпитванията за ограничаване на скоростта, на които се подлага превозното средство или устройството за ограничаване на скоростта, представено за типово одобрение на ЕИО, както и изискваната ефективност на ограничаване, са описани в приложение III към настоящата директива.

По искане на производителя и със съгласието на одобряващия орган, превозните средства, чиято изчислена неограничена максимална скорост не надвишава зададената скорост, определена за тези превозни средства, могат да бъдат освободени от изпитването по приложение III, при условие че са спазени изискванията на настоящата директива.

9.   МОДИФИКАЦИЯ НА ТИПА ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО ИЛИ НА УСТРОЙСТВОТО ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА СКОРОСТТА И РАЗШИРЯВАНЕ НА ТИПОВОТО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО

Всяка модификация на типа превозно средство или на типа устройство за ограничаване на скоростта се заявява пред административна служба, която е одобрила типа превозно средство. След това службата може:

9.1.1.   да прецени, че извършените модификации не са от естество да окажат чувствителен неблагоприятен ефект и че във всички случаи превозното средство или устройството за ограничаване на скоростта продължават да отговарят на изискванията; или

9.1.2.   да изиска протокол за допълнително изпитване от техническата служба, натоварена с провеждането на изпитванията.

9.2.   Потвърждението или отказът за одобрение, в които се посочва изменението, следва да се изпратят на държавите-членки съгласно процедурата, посочена в точка 4.1. по-горе.

9.3.   Компетентният орган, който издава разширение на одобрение, определя сериен номер на всяко уведомление, съставено за споменатото разширение.

10.   СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

10.1.   Всяко превозно средство или устройство за ограничаване на скоростта, одобрено съгласно настоящата директива, следва да е произведено, така че да съответства на одобрения тип, като отговаря на изискванията, посочени в точка 7 по-горе.

10.2.   С оглед да се провери дали са спазени изискванията по точка 10.1., се провеждат съответни проверки на производството.

Титулярът на одобрението следва в частност:

10.3.1.   да гарантира наличието на процедури за ефективен контрол на качеството на превозното средство или на устройството за ограничаване на скоростта;

10.3.2.   да има достъп до изпитвателното оборудване, необходимо за проверка на съответствието на всеки одобрен тип;

10.3.3.   да гарантира, че резултатите от изпитванията се записват и че приложените документи остават на разположение в продължение на срок, който се определя съвместно с административната служба;

10.3.4.   да анализира резултатите от всеки тип изпитване, за да провери и гарантира постоянство на характеристиките на превозното средство или на устройството за ограничаване на скоростта, като отчита допустимите отклонения в промишленото производство;

10.3.5.   да гарантира, че всеки тип превозно средство или устройство за ограничаване на скоростта се подлага на достатъчно проверки и изпитвания в съответствие с процедурите, одобрени съвместно с компетентния орган;

10.3.6.   да гарантира, че всеки набор от проби или изпитвателни образци, които показват несъответствие с въпросния тип изпитване, водят до допълнителни проби и изпитвания. Предприемат се всички необходими мерки за възстановяване на съответствието на въпросното производство.

Компетентният орган, издал типовото одобрение, може по всяко време да проверява методите за контрол на съответствието, които се прилагат във всяка производствена единица.

10.4.1.   При всяка инспекция на проверяващия инспектор се представят протоколите за изпитванията и за производството.

10.4.2.   Инспекторът може да избира произволни образци, които да изпитва в лабораторията на производителя. Минималният брой образци се определя според резултатите от проверките на самия производител.

10.4.3.   Когато равнището на качеството изглежда незадоволително или е необходимо да се провери валидността на изпитванията, провеждани в изпълнение на точка 10.4.2., инспекторът избира образци, които следва да се изпратят на техническата служба, провела изпитванията за типово одобрение.

10.4.4.   Компетентният орган може да провежда всяко изпитване, предписано в настоящата директива. Обичайната честота на инспекциите, разрешени от компетентния орган, е веднъж на всеки две години. В случай, че дадена инспекция не води до задоволителни резултати, компетентният орган следва да се увери, че незабавно са били предприети всички мерки с цел да се приведе в съответствие производството.

11.   САНКЦИИ ЗА НЕСЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

11.1.   Одобрението за тип превозно средство или тип устройство за ограничаване на скоростта, издадено съгласно настоящата директива, може да бъде отнето, ако изискванията, определени в точка 7 по-горе, не са спазени.

11.2.   Ако държава-членка отнеме типово одобрение на ЕИО, издадено преди това от нея, тя незабавно уведомява за това останалите държави-членки, като изпраща копие на сертификата за типово одобрение на ЕИО съгласно образеца, посочен в приложение II, допълнение 2 или 4.

(1)  ОВ L 57, 2.3.1992 г., стр. 27.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ИЗПИТВАНИЯ И ЕКСПЛОАТАЦИОННИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

1.   ИЗПИТВАНИЯ НА УСТРОЙСТВОТО ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА СКОРОСТТА

При поискване от кандидатстващия за одобрение, изпитванията се провеждат в съответствие с точка 1.1. и 1.2. или точка 1.3. по-долу.

1.1.   Измервания на изпитателна писта

1.1.1.   Подготовка на превозното средство

1.1.1.1.   В зависимост от случая, на техническата служба се представя превозно средство, представително за подлежащия на одобрение тип, или устройство за ограничаване на скоростта, представително за подлежащия на одобрение тип.

1.1.1.2.   Центровките на двигателя на изпитваното превозно средство, по-специално горивното подаване (карбуратор или инжекционна система), отговарят на спецификациите на производителя на превозното средство.

1.1.1.3.   Гумите са сработени, а налягането съответства на посоченото от производителя на превозното средство.

1.1.1.4.   Масата на превозното средство е заявената от производителя маса в ненатоварено състояние.

1.1.2.   Характеристики на изпитателната писта

1.1.2.1.   Изпитателната повърхност е подходяща за поддържане на постоянна скорост и е без неравни участъци. Наклоните не превишават 2 % и не се променят с повече от 1 %, с изключение на кривини.

1.1.2.2.   На изпитателната повърхност няма застояла вода, сняг или лед.

1.1.3.   Атмосферни условия

1.1.3.1.   Средната скорост на вятъра, измерена на височина най-малко 1 м над земята, е под 6 м/сек., а поривите на вятъра не надвишават 10 м/сек.

1.1.4.   Метод за изпитване на ускорението

1.1.4.1.   Превозно средство, което се движи със скорост 10 км/час под зададената скорост, се ускорява възможно най-много чрез пълно прилагане на положително действие върху устройството за управление на ускорителя.

Това действие се поддържа най-малко 30 секунди след стабилизиране на скоростта от превозното средство. За да се установи кривата на скоростта спрямо времето, се отчита моментната скорост на превозното средство по време на изпитването и по време на действието на механизма за ограничаване на скоростта или устройството за ограничаване на скоростта, в зависимост от случая. Точността на измерване на скоростта е ± 1 %. Точността на измерване на времето е в рамките на 0,1 сек.

1.1.4.2.   Критерии за приемане на изпитването за ускорение

Изпитването е задоволително, ако са спазени следните условия:

1.1.4.2.1.   Достигнатата от превозното средство стабилизирана скорост Vstab е равна или по-ниска от зададената скорост Vset. Въпреки това се приема допуск от 5 % за стойността на Vset или 5 км/ч, в зависимост от това, коя от двете е по-голяма.

1.1.4.2.2.   Кратковременна реакция (виж фигура 2 от допълнението)

След първото достигане на стабилизирана скорост:

1.1.4.2.3.   Стабилизирана скорост (виж фигура 2 от допълнението)

След постигане на стабилно управление на скоростта:

1.1.4.2.4.   За всяко понижаващо предавателно отношение, което позволява превишаване на ограничението на скоростта, се провеждат ускорителни изпитвания и се проверяват критериите за приемане.

1.1.5.   Изпитателен метод при постоянна скорост

1.1.5.1.   Превозното средство се управлява при пълно ускорение до достигане на постоянна скорост, след което тази скорост се поддържа без никакви промени по изпитателния участък на разстояние най-малко 400 метра. След това се повтаря измерването на средната скорост на превозното средство на същия изпитателен участък, но управлявано в обратната посока и при следване на същите процедури.

Стабилизиращата скорост за цялото изпитване, описано по-горе, е средно аритметичната стойност от двете средни скорости, измерени по време на движението в двете посоки на изпитателния участък. Цялото изпитване, в т.ч. и изчисляването на стабилизиращата скорост, се провежда 5 пъти. Измерванията на скоростта са с точност до ± 1 %, а измерванията на времената са с точност до 0,1 сек.

1.1.5.2.   Критерии за приемане на изпитванията за постоянна скорост

Изпитванията се считат за задоволителни, ако са спазени следните условия:

1.1.5.2.1.   Никоя от достигнатите стабилизиращи скорости Vstab не надвишава зададената скорост Vset. Въпреки това се приема допуск от 5 % от стойността на Vset или 5 км/час в зависимост от това, коя от двете е по-голяма.

1.1.5.2.2.   Разликите между крайните стабилизиращи скорости, получени по време на изпитванията, не надвишават 3 км/ч.

1.1.5.2.3.   За всяко понижаващо предавателно отношение, което теоретично позволява превишаване на ограничението на скоростта, се провеждат изпитвания при постоянна скорост и се проверяват критериите за приемане.

1.2.   Изпитвания на динамометричен стенд

1.2.1.   Характеристики на динамометричния стенд

На динамометричния стенд с точност от ± 10 % се възпроизвежда инерция, еквивалентна на масата на превозното средство. Скоростта на превозното средство се измерва с точност от ± 1 %. Времето се измерва с точност до 0,1 сек.

1.2.2.   Метод за изпитване на ускорението

1.2.2.1.   Погълнатата мощност от спирачката на динамометричния стенд по време на изпитването съответства на съпротивлението на превозното средство на прогресивното движение при изпитателната/ите скорост/и. Тази мощност може да се установи с изчисления и се регулира с точност от ± 10 %. По искане на заявителя и със съгласието на компетентния орган, погълнатата мощност може алтернативно да се зададе на 0,4 Pmax (Pmax е максималната мощност на двигателя). При работа на превозното средство при скорост, която е с 10 км/час под зададената скорост, превозното средство се ускорява до максималните възможности на двигателя чрез пълно прилагане на положителното действие върху устройството за управление на ускорителя. Това действие се поддържа най-малко 20 секунди след стабилизиране на скоростта на превозното средство. За да се определи кривата на скоростта спрямо времето, се отчита моментната скорост на превозното средство по време на изпитването и по време на действието на устройството за ограничаване на скоростта.

1.2.2.2.   Критерии за приемане на изпитването за ускорение

Изпитването е задоволително, ако са спазени следните условия:

1.2.2.2.1.   Достигнатата от превозното средство стабилизирана скорост Vstab е равна или по-малка от зададената скорост Vset. Въпреки това се приема допуск от 5 % от стойността на Vset или 5 км/ч, в зависимост от това, коя от двете е по-голяма.

1.2.2.2.2.   Кратковременна реакция (виж фигура 2 от допълнението)

След първото постигане на стабилизирана скорост:

1.2.2.2.3.   Стабилизирана скорост (виж фигура 2 от допълнението)

След постигане на стабилно управление на скоростта:

1.2.2.2.4.   За всяко понижаващо предавателно отношение, което теоретично позволява превишаване на ограничението на скоростта, се провеждат изпитвания при ускорение и се проверяват критериите за приемане.

1.2.3.   Изпитателен метод за изпитване при постоянна скорост

1.2.3.1.   Превозното средство се инсталира на динамометричния стенд. За поглъщаната от динамометричния стенд мощност, която прогресивно се променя от максималната мощност Pmax до стойност, равна на 0,2 Pmax, трябва да се спазят следните критерии за приемане. Скоростта на превозното средство се отчита за целия диапазон на мощността, описан по-горе. Максималната скорост на превозното средство се определя в този диапазон. Гореописаното изпитване и отчитане се извършва пет пъти.

1.2.3.2.   Критерии за приемане на изпитванията за постоянна скорост

Изпитванията се считат за задоволителни, ако са спазени следните условия:

1.2.3.2.1.   Никоя от достигнатите стабилизиращи скорости Vstab не надвишава зададената скорост Vset. Въпреки това се приема допуск от 5 % от стойността на Vset или 5 км/час, в зависимост от това, коя от двете е по-голяма.

1.2.3.2.2.   Разликите между крайните стабилизиращи скорости, получени по време на изпитванията, не надвишават 3 км/ч.

1.2.3.2.3.   За всяко понижаващо предавателно отношение, което теоретично позволява превишаване на ограничението на скоростта, се провеждат изпитвания при постоянна скорост и се проверяват критериите за приемане.

1.3.   Изпитване върху изпитателен стенд за двигатели

Тази изпитателна процедура може да се използва само ако кандидатът може задоволително да докаже на техническите служби, че този метод е равностоен на измерването върху изпитателна писта.

2.   ИЗПИТВАНЕ ЗА ИЗДРЪЖЛИВОСТ

Устройството за ограничаване на скоростта се подлага на изпитване за издръжливост съгласно предписаната по-долу процедура. Това изпитание обаче, може да се пропусне, ако кандидатът демонстрира устойчивост на стареене.

2.1.   Устройството се подлага на циклично изпитване на стенд, симулиращ поведението и движението, което устройството за ограничаване на скоростта би упражнило върху превозно средство.

С помощта на предоставена от производителя система за управление се поддържа работен цикъл. Схемата на цикъла е представена по-долу:

t0 — t1 — t2 — t3 — t4 — t5 — t6 — t7:времето за извършване на тази операция.

t1 — t2 = 2 секунди

t3 — t4 = 1 секунда

t5 — t6 = 2 секунди

t7 — t8 = 1 секунда

По-долу са описани пет вида изпитателни условия. Образците от представения за одобрение тип устройство за ограничаване на скоростта (УОС) се подлагат на изпитателни условия съгласно следната таблица:

2.2.1.   Изпитателно условие 1: изпитвания при температура на околната среда (293 К ± 2 К); брой на циклите: 50 000.

Изпитателно условие 2: изпитвания при високи температури.

2.2.2.1.   Електронни компоненти

Компонентите преминават през циклично изпитване в климатична камера. По време на цялата процедура се поддържа температура от 338 К ± 5 К. Брой на циклите: 12 500.

2.2.2.2.   Механични компоненти

Компонентите преминават през циклично изпитване в климатична камера. По време на цялата процедура се поддържа температура от 373 К ± 5 К. Брой на циклите: 12 500.

2.2.3.   Изпитателно условие 3: изпитвания при ниска температура.

По време на цялата процедура в климатичната камера, която се използва за кондициониране 2, се поддържа температура от 253 К ± 5 К. Брой на циклите: 12 500.

2.2.4.   Изпитателно условие 4: изпитване в солена среда. Прилага се само за компоненти, които са изложени на пътните условия на околната среда.

Устройството преминава през циклично изпитване в камера със солена среда. Концентрацията на натриев хлорид е 5 %, а вътрешната температура на климатичната камера е 308 К ± 5 К. Брой на циклите: 12 500.

Изпитателно условие 5: вибрационно изпитване

2.2.5.1.   Устройството за ограничаване на скоростта се монтира подобно на начина на монтирането му на превозното средство.

Синусоидните трептения се прилагат във всичките три плоскости; логаритмичната развивка е една октава в минута.

2.2.5.2.1.   Първо изпитване: честотен обхват 10—24 Хц, амплитуда ± 2 мм.

2.2.5.2.2.   Второ изпитване: честотен обхват 24—1 000 Хц за технически възли, които се монтират на шасито и в кабината, входящо захранване 2,5 g. За технически възли, които се монтират на двигателя, входящото захранване е 5 g.

Критерии за приемане на изпитването за издръжливост

2.3.1.   В края на изпитването за издръжливост не се наблюдава промяна в експлоатационните характеристики на устройството по отношение на зададената скорост.

2.3.2.   Все пак, ако по време на някое от изпитванията за издръжливост настъпи повреда в устройството, по искане на производителя може да се представи второ устройство, което да се подложи на въпросните изпитвания за издръжливост.