31991L0271

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 21 май 1991 година

за пречистването на градските отпадъчни води

(91/271/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаването на Европейската икономическа общност, и по-специално член 130т от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1)

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че резолюцията на Съвета от 28 юни 1988 г. за защита на Северно море и другите води в Общността (4) призовава Комисията да представи предложения относно необходимите мерки на общностно равнище в областта на пречистването на градските отпадъчни води;

като има предвид, че замърсяването, причинено от недостатъчното пречистване на отпадъчните води в държава-членка, често влияе върху водите на други държави-членки и че в резултат, съгласно член 130с, се налага действие на общностно равнище;

като има предвид, че за да се избегнат вредните последици за околната среда поради заустването на недостатъчно пречистени градски отпадъчни води, по принцип е необходимо същите води да се подложат на вторично пречистване;

като има предвид, че е необходимо да се изисква по-строго пречистване в чувствителните зони, докато първично пречистване може да се приеме за подходящо в по-слабо чувствителните зони;

като има предвид, че промишлените отпадъчни води, които проникват в канализационните системи, както и отвеждането на отпадъчните води и утайки, изхвърляни от станциите за пречистваве на градските отпадъчни води, трябва да станат предмет на общи правила, правилници и/или специални разрешителни;

като има предвид, че биоразложимите промишлени отпадъчни води, произлизащи от някои промишлени отрасли, които не преминават през станциите за пречистване на градските отпадъчни води, преди да бъдат изхвърлени във водите в приемниците, трябва да са предмет на подходящи изисквания;

като има предвид, че рециклирането на утайките от пречистването на отпадъчните води трябва да се насърчава; като има предвид, че заустването на утайки в повърхностните води трябва постепенно да бъде премахнато;

като има предвид, че е необходимо да се наблюдават пречиствателните станции, водите в приемниците и заустването на утайки, за да се направи така, че околната среда да бъде предпазена от отрицателните въздействия на заустването на отпадъчните води;

като има предвид значението от осигуряването на информация за обществото под формата на периодични доклади относно градски отпадъчни води и утайки;

като има предвид, че държавите-членки трябва да изготвят и представят на Комисията национални програми с оглед изпълнението на настоящата директива;

като има предвид, че следва да се учреди Комитет за подпомагане на Комисията по въпросите, свързани с изпълнението на настоящата директива и нейното привеждане в съответствие с техническия прогрес,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Настоящата директива се отнася за събирането, пречистването и заустването на градски отпадъчни води, както и пречистването и заустването на отпадъчни води, произхождащи от някои промишлени отрасли.

Настоящата директива има за цел опазване на околната среда от вредните последици, причинени от заустването на споменатите по-горе отпадъчни води.

Член 2

По смисъла на настоящата директива:

Член 3

1.   Държавите-членки следят за това, всички агломерации да бъдат съоръжени с канализационни системи за градски отпадъчни води:

За заустването на градски отпадъчни води в приемници, считани като „чувствителни зони“ по смисъла на член 5, държавите-членки следят за това, канализационните системи да бъдат инсталирани най-късно до 31 декември 1998 г. за агломерациите, чийто ЕЖ е над 10 000.

Когато инсталирането на канализационна система не е оправдано било защото не е в интерес на околната среда, било поради прекомерно високата ѝ стойност, се използват индивидуални системи или други подходящи системи, осигуряващи еднакво равнище на опазване на околната среда.

2.   Канализационните системи, описани в параграф 1, трябва да отговарят на изискванията на приложение I, точка А. Тези изисквания могат да бъдат изменяни и допълвани съгласно процедурата, предвидена в член 18.

Член 4

1.   Държавите-членки следят за това, градските отпадъчни води, които влизат в канализационните системи, преди заустването им да бъдат подложени на вторично пречистване или на друга равностойна обработка при следните условия и ред:

2.   Заустванията на градски отпадъчни води във високопланински води (с надморска височина над 1 500 метра), където е трудно да се приложи ефикасна биологическа обработка поради ниските температури, могат да бъдат подлагани на по-слабо пречистване от предписаното в параграф 1, при условие че задълбочени проучвания показват, че тези изливания не нарушават околната среда.

3.   Заустванията от пречиствателните станции за градски отпадъчни води, посочени в параграфи 1 и 2, отговарят на изискванията на приложение I, точка Б. Тези изисквания могат да бъдат изменяни и допълвани съгласно процедурата, предвидена в член 18.

4.   Притокът, изразена в ЕЖ, се изчислява на базата на максималното средно седмично количество органични вещества, постъпващо в пречиствателната станция през годината, с изключение на необичайните ситуации, като предизвиканите от силни дъждове.

Член 5

1.   За целите на параграф 2 държавите-членки установяват до 31 декември 1993 г. чувствителните зони въз основа на определените в приложение II критерии.

2.   Държавите-членки следят за това, градските отпадъчни води, които влизат в канализационните системи, преди заустването им в чувствителни зони да бъдат подлагани на по-строго пречистване от предвиденото в член 4, най-късно до 31 декември 1998 г. за всички зауствания, произлизащи от агломерации с ЕЖ над 10 000.

3.   Заустванията, произлизащи от пречиствателните станции за градски отпадъчни води, посочени в параграф 2, отговарят на съответните изисквания от приложение I, точка Б. Тези изисквания могат да бъдат изменяни и допълвани съгласно процедурата, предвидена в член 18.

4.   Въпреки това условията, предявявани към пречиствателна станция съгласно параграфи 2 и 3, не се прилагат по необходимост за чувствителните зони, ако може да се докаже, че минималният процент на снижение на общия приток органични вещества, навлизащи във всички пречиствателни станции за градски отпадъчни води от тази зона, достига най-малко 75 % от общото количество фосфор и най-малко 75 % от общото количество азот.

5.   За заустванията от пречиствателните станции за градски отпадъчни води, разположени в съответните водосборни басейни на чувствителните зони и които допринасят за замърсяването на тези зони, се прилагат параграфи 2, 3 и 4.

Когато водосборните басейни, посочени в първа алинея, се намират изцяло или отчасти в друга държава-членка, се прилага член 9.

6.   Държавите-членки следят за това, списъкът на чувствителните зони да се преразглежда най-малко на всеки четири години.

7.   Държавите-членки следят за това, зоните, установени като чувствителни в резултат на преразглеждането по параграф 6, да отговорят на посочените по-горе изисквания в срок от седем години.

8.   Държава-членка не е длъжна да установи чувствителни зони по смисъла на настоящата директива, ако извършва върху цялата си територия пречистването, предвидено в параграфи 2, 3 и 4.

Член 6

1.   За целите на параграф 2 държавите-членки могат да установят най-късно до 31 декември 1993 г. по-слабо чувствителни зони въз основа на определените в приложение II критерии.

2.   Заустванията на градски отпадъчни води, произхождащи от агломерации, чийто ЕЖ е между 10 000 и 150 000, в крайбрежни води, и между 2 000 и 10 000 — в устия (естуари), разположени в посочените в параграф 1 зони, могат да се подлагат на по-слабо пречистване от предвиденото в член 4 с уговорката, че:

Държавите-членки представят на Комисията цялата информация, необходима за тези проучвания.

3.   Ако Комисията прецени, че условията, установени в параграф 2, не са изпълнени, тя представя на Съвета подходящо предложение.

4.   Държавите-членки следят за това, списъкът на по-слабо чувствителните зони да се преразглежда най-малко на всеки четири години.

5.   Държавите-членки следят зоните, които отпадат от списъка на по-слабо чувствителните зони, да отговорят на необходимите изисквания по член 4 и 5 в срок седем години.

Член 7

Държавите-членки следят за това, най-късно до 31 декември 2005 г. градските отпадъчни води, постъпващи в канализационната система, преди заустването да подлежат на подходяща обработка, както е определено в член 2, точка 9, в следните случаи:

Член 8

1.   Държавите-членки могат в изключителни случаи, дължащи се на технически проблеми, и в интерес на групи от населението, определени по географски признак, да подадат специално искане до Комисията с оглед да получат по-дълъг срок за спазване на член 4.

2.   Това искане, което трябва да бъде надлежно мотивирано, излага срещаните технически проблеми и предлага програма за действия съгласно подходящ график за изпълнение с оглед постигане целта на настоящата директива. Този график се включва в посочената в член 17 програма за изпълнение.

3.   Могат да се приемат само технически мотиви, а по-дългият срок, посочен в параграф 1, не може да изтича след 31 декември 2005 г.

4.   Комисията разглежда това искане и взема подходящи мерки съгласно предвидената в член 18 процедура.

5.   При извънредни обстоятелства, когато може да се докаже, че по-дълбоко пречистване няма положителен ефект върху околната среда, изливаните води в по-слабо чувствителни зони, произхождащи от агломерации с ЕЖ над 150 000, могат да бъдат подлагани на предвиденото в член 6 пречистване на отпадъчни води, произлизащи от агломерации с ЕЖ между 10 000 и 150 000.

При подобни обстоятелства държавите-членки предварително предоставят на Комисията съответната документация. Комисията проучва положението и взема подходящи мерки съгласно предвидената в член 18 процедура.

Член 9

Когато води, попадащи под юрисдикцията на държава-членка, са подложени на неблагоприятното въздействие на градски отпадъчни води, изхвърляни от друга държава-членка, държавата-членка, чиито води са засегнати, може да съобщи тези факти на другата държава-членка и на Комисията.

Заинтересованите държави-членки организират, по целесъобразност, заедно с Комисията необходимото съгласуване за установяване на съответните зауствания и за вземане на мерки при източника им с цел спазване на настоящата директива.

Член 10

Държавите-членки следят за това, пречиствателните станции за градски отпадъчни води, изградени за спазване на изискванията на членове 4, 5, 6 и 7, да се проектират, изграждат, експлоатират и поддържат по начин, осигуряващ достатъчна производителност при всички нормални климатични условия на мястото, където са разположени. При проектирането на тези инсталации следва да се държи сметка за сезонните колебания на притока органични вещества.

Член 11

1.   Държавите-членки следят за това, най-късно до 31 декември 1993 г. заустването на промишлени отпадъчни води в канализационните системи и в пречиствателните станции за градски отпадъчни води да бъде подложено на предварително регламентиране и/или специални разрешителни от страна на компетентните власти или подходящи органи.

2.   Регламентирането и/или специалните разрешителни трябва да отговарят на изискванията на приложение I, точка В. Тези изисквания могат да се изменят съгласно процедурата, предвидена в член 18.

3.   Регламентирането и специалните разрешителни редовно се преразглеждат и при нужда се привеждат в съответствие.

Член 12

1.   Пречистените отпадъчни води се използват повторно, когато това се сметне за подходящо. Пътищата за отвеждане трябва да намаляват до минимум отрицателните последици за околната среда.

2.   Компетентните органи или подходящи административни структури следят за това, заустването на отпадъчните води, произхождащи от пречиствателните станции за градски отпадъчни води, да бъде подложено на предварително регламентиране и/или специални разрешителни.

3.   Предварителното регламентиране и/или специалните разрешителни, отнасящи се до заустването на води, произхождащи от пречиствателни станции за градски отпадъчни води и отнасящи се съгласно параграф 2 до агломерации с ЕЖ между 2 000 и 10 000, в случая на изливане в сладки води и устия на реки, и с ЕЖ от 10 000 и повече, за всички останали случаи, трябва да осигуряват необходимите условия за съответствие с релевантните изисквания на приложение I, точка Б. Тези изисквания могат да се изменят и допълват съгласно процедурата, предвидена в член 18.

4.   Регламентирането и/или разрешителните редовно се преразглеждат и при нужда се привеждат в съответствие.

Член 13

1.   Държавите-членки следят за това, най-късно до 31 декември 2000 г. биоразградимите промишлени отпадъчни води, произлизащи от инсталациите на изброените в приложение III промишлени отрасли, които преди заустване във водите в приемници не преминават през пречиствателните станции за градски отпадъчни води, да съответстват преди заустването им на условията, определени в предварителното регламентиране и/или разрешителни на компетентните власти или подходящите органи, за всички води, изхвърляни от инсталации с проектен ЕЖ 4 000 или повече.

2.   Най-късно до 31 декември 1993 г. компетентните органи или подходящата административна структура на всяка държава-членка определят изискванията за заустване на тези отпадъчни води според естеството на съответния промишлен отрасъл.

3.   Комисията сравнява изискванията на държавите-членки най-късно до 31 декември 1994 г. Тя публикува заключенията си в доклад и при необходимост дава подходящо предложение.

Член 14

1.   Утайките от пречистването се използват повторно, когато това се окаже подходящо. Пътищата за отвеждане трябва да намаляват до минимум отрицателните последици за околната среда.

2.   Компетентните власти или съответните административни структури следят за това, най-късно до 31 декември 1998 г. заустването на утайки от пречистването, произлизащи от пречиствателни станции за градски отпадъчни води, да бъде регламентирано или подложено на регистрационен или разрешителен режим.

3.   Държавите-членки следят за това, най-късно до 31 декември 1998 г. заустването на утайки от пречистването в повърхностни води чрез изливане от кораби, отвеждане с тръби или по всякакъв друг начин да бъде преустановено.

4.   До прекратяването на методите за изливане, посочени в параграф 3, държавите-членки следят общото количество токсични, неотстраними или биоакумулиращи се вещества, съдържащи се в изливаните в повърхностните води утайки, да подлежи на разрешителен режим и на постепенно намаляване.

Член 15

1.   Компетентните органи или съответните институции наблюдават:

2.   Компетентните органи или съответните административни структури наблюдават водите, приемащи излети води, произлизащи от пречиствателни станции за градски отпадъчни води, и пряко изливани води, описани в член 13, когато има опасения за сериозни отрицателни въздействия върху околната среда на приемника.

3.   В случай на изливане на води съгласно разпоредбите на член 6 и в случай на изливане на утайки в повърхностни води държавите-членки установяват мониторинг и извършват евентуално необходимите изследвания, за да гарантират, че това заустване или отвеждане не вреди на околната среда.

4.   Данните, получени от компетентните органи или съответните административни структури съгласно параграфи 1, 2 и 3, се съхраняват от държавата-членка и се предоставят на разположение на Комисията в срок от шест месеца считано от получаването на искане по този повод.

5.   Ръководните принципи за посочения в параграфи 1, 2 и 3 мониторинг могат да се определят съгласно процедурата, предвидена в член 18.

Член 16

Без да се засяга прилагането на Директива 90/313/ЕИО на Съвета от 7 юни 1990 г. за свободния достъп до информация в областта на околната среда (5), държавите-членки следят съответните органи или административни структури да публикуват на всеки две години доклад за състоянието на отвеждането на градските отпадъчни води и утайки в техния отрасъл. Държавите-членки предават на Комисията тези доклади веднага след тяхното публикуване.

Член 17

1.   Държавите-членки изготвят най-късно до 31 декември 1993 г. програма за изпълнение на настоящата директива.

2.   Държавите-членки предоставят на Комисията най-късно до 30 юни 1994 г. информациите във връзка с програмата.

3.   При необходимост държавите-членки предават на Комисията на всеки две години, най-късно до 30 юни, осъвременените информации, посочени в параграф 2.

4.   Методите и моделите за представяне, подлежащи на утвърждаване, на докладите за националните програми се определят съгласно процедурата, предвидена в член 18. Всяко изменение и допълнение на тези методи и модели на представяне се приема съгласно същата процедура.

5.   Комисията извършва на всеки две години преглед и оценка на информациите, които е получила съгласно параграфи 2 и 3 и публикува доклад на тази тема.

Член 18

1.   Комисията се подпомага от комитет, съставен от представителите на държавите-членки и председателстван от представителя на Комисията.

2.   Представителят на Комисията представя на комитета проект за необходимите мерки. Комитетът изразява своето становище по този проект в срок, който председателят може да определи в зависимост от спешността на разглеждания въпрос. Становището се приема с мнозинството, предвидено в член 148, параграф 2 от Договора за приемането на решения, които Съветът е призован да взема по предложение на Комисията. По време на гласуването в комитета гласовете на представителите на държавите-членки се подлагат на претеглянето, определено в посочения по-горе член. Председателят не участва в гласуването.

Ако след изтичане на срок от три месеца считано от сезирането на Съвета последният не се е произнесъл, предлаганите мерки се приемат от Комисията, освен в случая, когато Съветът се е произнесъл с обикновено мнозинство против същите мерки.

Член 19

1.   Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, преди 30 юни 1993 г. Те незабавно информират Комисията за това.

2.   Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на това позоваване се определят от държавите-членки.

3.   Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от вътрешното законодателство, които те приемат в областта, регулирана от настоящата директива.

Член 20

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

(1)  ОВ С 1, 4.1.1990 г., стр. 20, и

ОВ С 287, 15.11.1990 г., стр. 11.

(2)  ОВ С 260, 15.10.1990 г., стр. 185.

(3)  ОВ С 168, 10.7.1990 г., стр. 36.

(4)  ОВ С 209, 9.8.1988 г., стр. 3.

(5)  ОВ L 158, 23.6.1990 г., стр. 56.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ИЗИСКВАНИЯ ЗА ГРАДСКИТЕ ОТПАДЪЧНИ ВОДИ

А.   Канализационни системи (1)

Канализационните системи съблюдават изискванията относно пречистване на отпадъчните води.

Проектирането, изграждането и поддръжката на канализационните системи се извършват на базата на най-напредналите технически знания, без да водят до прекомерни разходи, по-специално що се отнася до:

Б.   Зауствания, произхождащи от пречиствателните станции за градски отпадъчни води, във водите в приемниците (1)

В.   Промишлени отпадъчни води

Промишлените отпадъчни води, които попадат в канализационните системи и пречиствателните станции на градските отпадъчни води, се подлагат на предварителна обработка, необходима за:

Г.   Референтни методи за контрол и оценка на резултатите

1.   Държавите-членки следят за прилагането на методи на наблюдение, съответстващи най-малко на описаните по-долу изисквания.

Методи, различни от предвидените в точки 2, 3 и 4, могат да бъдат използвани, при условие че може да се докаже, че те позволяват да се получат равностойни резултати.

Държавите-членки представят на Комисията всички релевантни информации, отнасящи се до прилаганите методи. В случай че Комисията счете, че изложените в точки 2, 3 и 4 условия не са изпълнени, тя предлага на Съвета подходящо предложение.

2.   Пробите се вземат на период от 24 часа, пропорционално на дебита или на равни интервали от време, на определен пункт при изхода и, в случай на нужда, при входа на пречиствателната станция, за да се провери дали са спазени изискванията на настоящата директива относно заустването на отпадъчни води.

Прилагат се международно признати лабораторни практики за предотвратяване на промяната в състоянието на пробите между момента на вземането и момента на анализа.

3.   Минималният брой проби за вземане на редовни интервали през цялата година се определя в зависимост от размерите на пречиствателната станция:

4.   Приема се, че пречистените отпадъчни води спазват определените за различните параметри стойности, ако проби показват спазването на стойностите за всеки отделен параметър, съобразно следните разпоредби:

5.   При оценка на качеството на съответната вода екстремните стойности не се взимат предвид, в случай че се дължат на изключителни обстоятелства като силни валежи.

Таблица 1:   Изисквания относно заустването от пречиствателни станции за градски отпадъчни води, предмет на разпоредбите на членове 4 и 5 от настоящата директива. Прилага се стойността на концентрацията или процента на редукция.

Изследванията на изхвърлени води, произлизащи от лагуниране, трябва да се извършват върху филтрирани проби; въпреки това концентрацията на общото количество твърди вещества в суспензия в нефилтрирани проби не трябва да превишава 150 mg/l.

Таблица 2:   Изисквания относно градските отпадъчни води, изхвърляни от пречиствателни станции в чувствителни зони, податливи на еутрофизация, идентифицирани според приложение II, точка А, буква а). В зависимост от местните условия се прилагат двата или единият от двата параметъра. Прилага се стойността на концентрацията или процентът на редукция.

Таблица 3

(1)  Предвид факта, че практически е невъзможно да бъдат изградени канализационни системи и пречиствателни станции, позволяващи обработката на всички отпадъчни води при ситуации като изключително силни валежи, държавите-членки взимат решения за мерките по ограничаване на замърсяването в резултат на прекомерно количество органични вещества от поройни дъждове. Тези мерки могат да се основават на степента на разреждане или на капацитета спрямо дебита през сухи периоди или да посочват приемлив брой прекомерно количество органични вещества за всяка година.

(2)  Редукция спрямо стойностите на входа.

(3)  Този параметър може да бъде заменен от друг: общ органичен въглерод (ООВ) или обща потребност от кислород (ОПК), в случай че може да бъде установена зависимост между БПК5 и ползвания параметър.

(4)  Това изискване е избирателно.

(5)  Редукция спрямо стойностите на входа.

(6)  Общо азот означава общата стойност на азота, получен по метода на Кжелдал (органичен азот + NH3), азота, съдържащ се в нитратите (NО3), и азота, съдържащ се в нитритите (NО2).

(7)  Друга възможност: средната дневна стойност не трябва да надхвърля 20 mg/l N. Това изискване се отнася за температура на водата най-малко 12 °C по време на функционирането на биологическия реактор на пречиствателната станция. Условието за температурата може да бъде заменено от ограничаване на времето на функциониране, като се държи сметка за регионалните климатични условия. Тази възможност се предлага само при условие че може да се докаже, че условията, посочени в точка Г, параграф 1 от настоящето приложение, са изпълнени.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

КРИТЕРИИ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ЧУВСТВИТЕЛНИ ЗОНИ И НА ПО-СЛАБО ЧУВСТВИТЕЛНИ ЗОНИ

А.   Чувствителни зони

Маса вода трябва да бъде идентифицирана като чувствителна, в случай че принадлежи към една от следните групи:

Б.   По-малко чувствителни зони

Дадена маса или зона морска вода може да се идентифицира като по-малко чувствителна зона, в случай че заустването на отпадъчни води не уврежда околната среда, поради морфологията, хидрологията или специфичните хидроложки условия на съответната зона.

При идентифициране на по-малко чувствителните зони държавите-членки държат сметка за факта, че изливаните в тях количества органични вещества могат да бъдат прехвърлени към съседни зони, където биха увредили околната среда. Държавите-членки признават присъствието на чувствителни зони извън националната си юрисдикция.

По време на идентифицирането на по-слабо чувствителни зони се държи сметка за следните елементи:

отворени заливи, устия на реки и други крайбрежни води с добър обмен на вода и без риск от еутрофизация или загуба на кислорода или за които се смята малко вероятно да станат еутрофни или да понесат загуби на кислород вследствие изливане на градски отпадъчни води.

(1)  ОВ L 194, 25.7.1975, стр. 26. Директива, изменена с Директива 79/869/ЕИО (ОВ L 271, 29.10.1979 г., стр. 44).

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ПРОМИШЛЕНИ ОТРАСЛИ