относно задно монтирани защитни конструкции при преобръщане на селскостопански и горски колесни трактори с тясна колея

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че Директива 74/150/ЕИО на Съвета от 4 март 1974 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на колесни трактори за селско или горско стопанство (4), последно изменена с Акта за присъединяване на Испания и Португалия, постановява че необходимите разпоредби за прилагане на процедурата за типово одобрение на ЕИО по отношение на отделните части или характеристики на тракторите ще бъдат уточнени в специални директиви; като има предвид, че разпоредбите относно защитните конструкции при преобръщане и тяхното закрепване към тракторите са определени с Директиви 77/536/ЕИО (5) и 79/622/ЕИО (6), последно изменени с Акта за присъединяване на Испания и Португалия; като има предвид, че тези две директиви третират съответно процедурите за динамично и статично изпитване — всяка от които за момента може да се прилага от производителите — и се отнасят за стандартни трактори, т.е. трактори с максимален пътен просвет 1 000 mm, с фиксирана или регулируема колея на една от водещите оси, не по-малка от 1 150 mm и тегло между 1,5 и 4,5 тона за тракторите, които са предмет на директивата за „динамично изпитване“, и не по-малко от 800 килограма за тракторите, които са предмет на директивата за „статично изпитване“;

като има предвид, че тракторите, които са предмет на настоящата директива, имат максимален пътен просвет 600 mm, минимална колея на двете оси по-тясна от 1 150 mm и маса по-голяма от 600 килограма; като има предвид, че защитните конструкции при преобръщане на тракторите, които се използват за специфични дейности, могат да бъдат обект на специфично изискване или изисквания, различни от предвидените в Директиви 77/536/ЕИО и 79/622/ЕИО;

като има предвид, че техническите изисквания, които такива трактори с „тясна колея“ трябва да удовлетворяват съгласно националните законодателства, наред с другото се отнасят и за защитните конструкции при преобръщане и тяхното закрепване към тракторите; като има предвид, че тези изисквания са различни в различните държави-членки; като има предвид, че поради това е необходимо всички държави-членки да приемат еднакви изисквания или в допълнение, или вместо на съществуващите при тях правила, по-специално за да може процедурата за типово одобрение на ЕИО, която е предмет на Директива 74/150/ЕИО на Съвета, да се въведе за всички типове трактори;

като има предвид, че настоящата директива обхваща задно монтираните защитни конструкции при преобръщане от типа арка, рама или кабина със защитена зона, чиято горна граница се намира на 900 mm над еталонната точка на седалката, с оглед осигуряване на достатъчно голямо свободно пространство за предпазване на водача; като има предвид, че по отношение на защитните конструкции с две разположени в пространството пред водача колони ще се приеме друга специална директива;

като има предвид, че наличието на хармонизирана процедура за типово одобрение за компонент по отношение на защитните конструкции при преобръщане и тяхното закрепване към тракторите предоставя на всяка държава-членка възможност да проверява съответствието с общите изисквания за конструкция и изпитване и да информира останалите държави-членки за констатациите чрез изпращане на копия от сертификатите за типово одобрение за компонент, които са изготвени за всеки тип защитни конструкции при преобръщане и тяхното закрепване към трактора; като има предвид, че нанасянето на знак за типово одобрение на ЕИО за компонент върху всички конструкции, които са изработени в съответствие с одобрения тип, премахва необходимостта от технически проверки на тези конструкции в останалите държави-членки; като има предвид, че на по-късен етап ще се определят общи изисквания за останалите елементи и характеристики на защитните конструкции при преобръщане, по-специално за устройствата за предотвратяване на многократно търкаляне при преобръщане на трактора и за предпазване на превозваните в трактора лица;

като има предвид, че основното предназначение на хармонизираните изисквания е да се гарантира безопасността по пътищата и по време на работа из цялата територия на Общността; като има предвид, че поради тази причина е необходимо да се въведе задължение тракторите, които са предмет на настоящата директива, да са оборудвани със защитни конструкции при преобръщане;

като има предвид, че сближаването на националните законодателства относно тези трактори предполага взаимно признаване от държавите-членки на извършваните от всяка от тях проверки въз основа на общи изисквания,

Настоящата директива се прилага за определените в член 1 от Директива 74/150/ЕИО трактори, които притежават следните характеристики:

1. Всяка държава-членка издава типово одобрение на ЕИО за компонент за всеки тип защитни конструкции при преобръщане и нейното закрепване към трактора, ако същите удовлетворяват изискванията по отношение на изработката и на изпитванията, съдържащи се в приложения I—IV.

2. Държавата-членка, издала типово одобрение на ЕИО за компонент, предприема необходимите мерки за контрол, доколкото това е необходимо, и ако се налага, в сътрудничество с компетентните органи в останалите държави-членки, върху съответствието на произвежданите модели с одобрения тип. Този контрол се ограничава до извършването на случайни проверки.

За всеки тип защитни конструкции при преобръщане и тяхното закрепване към трактора, одобрени в съответствие с член 2, държавите-членки предоставят на производителя на трактора или на защитната конструкция при преобръщане, или на негов упълномощен представител знак за типово одобрение на ЕИО за компонент, съответстващ на показания в приложение VI образец.

Държавите-членки предприемат всички подходящи мерки, за да предотвратят използването на знаци, които могат да доведат до объркване между защитните конструкции при преобръщане, които са били типово одобрени като компоненти по смисъла на член 2, и други устройства.

1. Никоя държава-членка не може да забранява пускането на пазара на защитни конструкции при преобръщане или тяхното закрепване към тракторите на основания, свързани с тяхната конструкция, ако върху същите е нанесен знакcj за типово одобрение на ЕИО за компонент.

2. Независимо от това дадена държава-членка може да забрани пускането на пазара на защитни конструкции при преобръщане с нанесен върху тях знак за типово одобрение на ЕИО за компонент, ако същите показват системно несъответствие с одобрения тип.

Въпросната държава-членка информира незабавно останалите държави-членки и Комисията за предприетите мерки, като посочва мотивите за решението си.

В срок до един месец компетентните органи на всяка държава-членка изпращат до компетентните органи на останалите държави-членки копие от сертификатите за типово одобрение на ЕИО за компонент, образец на който се съдържа образец в приложение VII, съставени по отношение на всеки тип защитни конструкции при преобръщане, които държавите-членки одобряват или отказват да одобрят.

1. Ако държавата-членка, издала типово одобрение на ЕИО за компонент, констатира че някои от защитните конструкции при преобръщане и тяхното закрепване към тракторите, с нанесен върху тях един и същ знак за типово одобрение на ЕИО за компонент, не съответстват на одобрения от нея тип, тя предприема необходимите мерки, за да осигури привеждането на произвежданите модели в съответствие с одобрения тип. Компетентните органи на въпросната държава уведомяват компетентните органи на останалите държави-членки за предприетите мерки, които могат при необходимост, когато е налице сериозно и повтарящо се несъответствие, да прераснат в отнемане на типовото одобрение на ЕИО за компонент. Посочените органи предприемат същите мерки, ако бъдат информирани от компетентните органи на друга държава-членка за подобно несъответствие с одобрения тип.

2. В срок от един месец компетентните органи на държавите-членки взаимно се информират за всяко отнемане на типово одобрение на ЕИО за компонент и основанията за всяка подобна мярка.

Всяко решение за отказ да се издаде или отнемане на типово одобрение на ЕИО за компонент по отношение на защитни конструкции срещу преобръщане и тяхното закрепване към тракторите, или за забрана за пускане на пазара или в употреба, съдържа подробно изложение на мотивите, върху които то се основава. Това решение се нотифицира на заинтересованата страна, като се указват същевременно и за средствата за правна защита, с които тя разполага по силата на действащото законодателство в държавите-членки и за сроковете, в които тези средства за правна защита може да упражнят.

Никоя държава-членка не може да отказва да издава типово одобрение на ЕИО или национално типово одобрение за трактор на основания за защитни конструкции при преобръщане или тяхното закрепване към тракторите, ако върху същите е нанесен знакът за типово одобрение на ЕИО за компонент и ако са спазени изискванията на приложение VIII.

Никоя държава-членка не може да отказва или забранява продажбата, регистрацията, въвеждането в употреба или употребата на трактори на основания, свързани със защитните конструкции при преобръщане или тяхното закрепване към тракторите, ако те са обозначени със знака за типово одобрение на ЕИО за компонент и ако са спазени определените в приложение VIII изисквания.

Настоящата директива не засяга правото на държавите-членки да определят — при надлежно съответствие с Договора — изисквания, които те считат за необходими, за да се гарантира защитата на работниците при употреба на въпросните трактори, при условие че това не означава промяна на защитните конструкции при преобръщане по непредвиден в настоящата директива начин.

1. Във връзка с типовото одобрение на ЕИО всеки трактор, за който се отнасят разпоредбите на член 1, трябва да е оборудван със защитна конструкция при преобръщане.

2. Когато защитната конструкция не е от типа с две монтирани в пространството пред седалката на водача колони, посочената в параграф 1 конструкция трябва да отговаря на изискванията, предвидени в приложение I до IV към настоящата директива или към Директиви 77/536/ЕИО или 79/622/ЕИО.

Измененията, необходими за привеждане на изискванията на приложенията към настоящата директива в съответствие с техническия прогрес, се приемат съгласно процедурата по член 13 от Директива 74/150/ЕИО.

В срок до осемнадесет месеца от датата на нотифицирането на настоящата директива Съветът, по предложение на Комисията, въз основа на разпоредбите на Договора, приема директива за допълнение на настоящата директива с разпоредби за въвеждане на допълнителни изпитвания на удар в процедурата за динамично изпитване.

1. Държавите-членки въвеждат в сила разпоредбите, необходими за да се съобразят с настоящата директива в срок до двадесет и четири месеца от датата на нотифицирането ѝ (7). Те незабавно информират Комисията за това.

2. Държавите-членки съобщават Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 26 май 1986 година.

За Съвета

Председател

G. BRAKS

(7) Настоящата директива бе нотифицирана на държавите-членки на 2 юни 1986 г.

УСЛОВИЯ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО ЗА КОМПОНЕНТ

1.1. „Конструкция за предпазване на водача при преобръщане на трактора“, оттук нататък наричана „защитна конструкция“, означава конструкцията на трактор, чието основно предназначение е да предотвратява или ограничава рисковете за водача, произтичащи от преобръщане на трактора в процеса на нормалната му употреба.

1.2. Посочените в точка 1.1 конструкции се характеризират с факта, че в хода на предписаните в приложение II и III изпитвания осигуряват достатъчно свободно пространство за предпазване на водача.

2.1. Всяка защитна конструкция и нейното закрепване към трактора трябва се проектират и изработват, така че да изпълняват основното си предназначение, посочено в точка 1.1 по-горе.

2.2. Това условие се счита за изпълнено, ако са удовлетворени изискванията от приложение II и III.

3. ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО ЗА КОМПОНЕНТ

3.1. Заявлението за типово одобрение на ЕИО за компонент по отношение на якостните качества на защитната конструкция и якостните качества на закрепването ѝ към трактора се подава от производителя на трактора или от производителя на защитната конструкция, или техни упълномощени представители.

3.2. Заявлението за типово одобрение на ЕИО за компонент се придружава от посочените по-долу документи в три екземпляра и следните данни:

3.3. На техническата служба, която отговаря за провеждане на изпитванията за типово одобрение на ЕИО за компонент, се предоставя трактор, който е представителен за типа трактори, за който е предназначена подлежащата на типово одобрение защитна конструкция. Защитната конструкция трябва да е монтирана на трактора.

3.4. Притежателят на типово одобрение на ЕИО за компонент може да поиска разширение на обхвата му, който да включва на други типове трактори. Компетентният орган, който е издал първоначалното типово одобрение на ЕИО за компонент, разрешава разширение на обхвата му, ако одобрената защитна конструкция и типът/овете трактори, за който/които е заявено включване в разширения обхват на типовото одобрение, отговарят на следните условия:

Върху всяка защитна конструкция, която съответства на одобрения тип, се обозначава със следните маркировки:

4.1.2. Знак за типово одобрение на ЕИО в съответствие с образеца в приложение VI.

4.1.4. Марка и тип/ове трактор/и, за който/които е предназначена защитната конструкция

4.2. Всички тези данни трябва да бъдат нанесени върху малка табела.

4.3. Тези маркировки трябва да са видими, четливи и незаличими.

УСЛОВИЯ ЗА ИЗПИТВАНЕ ЗА ЯКОСТНИ КАЧЕСТВА НА ЗАЩИТНИТЕ КОНСТРУКЦИИ И ТЯХНОТО ЗАКРЕПВАНЕ КЪМ ТРАКТОРИТЕ

Провежданите с помощта на специални стендове изпитвания имат за цел да се симулират такива натоварвания, каквито се упражняват върху защитната конструкция при преобръщане на трактора. Тези изпитвания, които са описани в приложение III, предоставят възможност за провеждане на наблюдения върху якостните качества на защитната конструкция и приспособленията за нейното закрепване към трактора, както и якостните качества на всички части от трактора, които предават прилаганото в хода на изпитванията усилие.

По избор на производителя изпитванията могат да се провеждат в съответствие с процедурата за динамично изпитване (виж приложение IIA и IIIA) или процедурата за статично изпитване (виж приложение IIБ и IIIБ).

1.3. Общи правила за подготовка за изпитванията

1.3.1. Защитната конструкция трябва да съответства на спецификациите за серийното производство. Конструкцията се закрепва в съответствие с препоръчания от производителя метод към един от тракторите, за които е предназначена.

За изпитването за якостни качества по метода на статичното изпитване не е необходим напълно окомплектован трактор; независимо от това защитната конструкция и частите на трактора, към които тя се закрепва, трябва да представляват единна в монтажно отношение система, оттук нататък наричана „агрегат“.

1.3.2. За изпитването за якостни качества тракторът трябва да бъде оборудван с всички серийно произвеждани компоненти, които могат да влияят на якостните качества на защитната конструкция или които могат да бъдат необходими за изпитването за якост.

Трябва да се инсталират и компоненти, които могат да създават опасност в защитената зона, за да могат да се проверят, с цел да се установи дали са изпълнени изискванията по точка 3.1 и 3.2.

Трябва да се предоставят или да се отразят на чертежи всички компоненти на трактора или защитната конструкция, включително защитата от неблагоприятни климатични въздействия.

1.3.3. За изпитванията за якостни качества трябва да се отстранят всички демонтиращи се прозорци, врати, панели и неконструктивно обзавеждане, за да не допринасят за укрепването на защитната конструкция.

Ширината на колеята се регулира, така че доколкото е възможно защитната конструкция да не упражнява натиск върху гумите в хода на изпитванията за якост. Ако тези изпитвания се провеждат в съответствие с процедурата за статично изпитване, колелата могат да се демонтират.

Еталонната маса „mt“, която се използва във формулите (виж приложение IIIA и приложение IIIБ) за пресмятане на височината на спускане на махалообразния товар, енергиите на натиска и смачкващите сили, трябва да е най-малко равна на масата, определена в точка 2.4 от приложение I към Директива 74/150/ЕИО на Съвета (т.е. без масата на „незадължителните“ принадлежности, но включваща масата на охлаждащата течност, маслата, горивото, инструментите и водача) плюс масата на защитната конструкция минус 75 килограма. Не са включени „незадължителните“ предна или задна тежести, баластът на гумите, инсталираните инструменти, оборудването или различните компоненти със специално предназначение.

Последователността на изпитванията, без това да бъде в ущърб на допълнителните динамични и статични изпитвания (приложения IIIA и IIIБ), е както следва:

2.1.1. Изпитване на удар (динамични изпитвания) или натоварване (статични изпитвания) в задната част на защитната конструкция (виж точка 1.1 от приложения IIIA и IIIБ).

2.1.2. Изпитване на смачкване в задната част (динамични или статични изпитвания) (виж точка 1.4 от приложения IIIA и IIIБ).

2.1.3. Изпитване на удар (динамични изпитвания) или натоварване (статични изпитвания) в предната част на защитната конструкция (виж точка 1.2 от приложения IIIA и IIIБ).

2.1.4. Изпитване на удар (динамични изпитвания) или натоварване (статични изпитвания) в страничната част на защитната конструкция (виж точка 1.3 от приложения IIIA и IIIБ).

2.1.5. Изпитване на смачкване в предната част на защитната конструкция (динамични или статични изпитвания) (виж точка 1.5 от приложения IIIA и IIIБ).

2.2.1. Ако в хода на изпитването се разруши или измести някоя част от защитното оборудване, изпитването се повтаря.

2.2.2. По време на изпитванията не може да се извършва ремонт или регулиране на трактора или защитната конструкция.

2.2.3. В хода на изпитванията лостът на скоростната кутия на трактора се намира в неутрално положение и спирачките са изключени.

2.2.4. Ако тракторът е оборудван със система за окачване между корпуса на трактора и колелата, тя трябва да е блокирана в хода на изпитванията.

2.2.5. Избраната за нанасянето на първия удар страна от задната част на защитната конструкция (при динамични изпитвания) или избраната за прилагане на първата сила на натоварване страна от задната част на защитната конструкция (при статични изпитвания) е тази, която по мнение на отговарящите за изпитванията органи ще доведе до нанасяне на поредица от удари или прилагане на поредица от натоварвания при възможно най-неблагоприятни за защитната конструкция условия. Страничният удар или натоварване и задният удар или натоварване се прилагат от различни страни спрямо надлъжната равнина на симетрия на защитната конструкция. Предният удар или натоварване се прилага от същата страна спрямо надлъжната равнина на симетрия на защитната конструкция, както страничния удар или натоварване.

Счита се, че представена за типово одобрение на ЕИО за компонент защитна конструкция е удовлетворила изискванията за якост, ако отговаря на следните условия:

3.1.1. След всяко частично изпитване в рамките на динамично изпитване по защитната конструкция не трябва да има пукнатини или разкъсвания, съгласно описанието в точка 3.1 от приложение III A.

Ако в хода на динамично изпитване за определяне на устойчивостта на смачкване се появят недопустими пукнатини или разкъсвания, веднага след изпитването за определяне на устойчивостта на смачкване, в рамките на което е била констатирана появата на съответните пукнатини или разкъсвания, се провежда допълнително изпитване в съответствие с точка 1.6 от приложение III A.

3.1.2. В хода на статично изпитване в момента, в който се достигне необходимата енергия в рамките на всяко от предписаните изпитвания с хоризонтално натоварване или по време на изпитването с претоварване (виж фигури 10а, 10б и 10в от приложение IV), силата трябва да е по-голяма от 0,8 Fmax.

3.1.3. Ако в хода на статично изпитване се появят пукнатини или разкъсвания в резултат на прилагането на силата на смачкване, веднага след изпитването за определяне на устойчивостта на смачкване в рамките, на което е била констатирана появата на съответните пукнатини или разкъсвания, може да се проведе допълнително изпитване в съответствие с точка 1.7 от приложение III Б.

3.1.4. В рамките на изпитването с претоварване се допускат допълнителни пукнатини или разкъсвания и/или нарушаване на защитата, или липса на защита в защитената зона.

3.1.5. В рамките на изпитванията, различни от изпитването с претоварване, нито една от частите на защитната конструкция не трябва да прониква в защитената зона, определена в точка 2 от приложения IIIA и IIIБ.

3.1.6. В рамките на изпитванията, различни от изпитването с претоварване, нито една от частите на защитената зона не трябва да остава извън границите на защитната конструкция, определени в точка 3.2.2 от приложения IIIA и IIIБ.

3.1.7. По време на изпитванията защитната конструкция не трябва да причинява никакво напрежение върху конструкцията на седалката.

3.1.8. Еластичната деформация, измерена в съответствие с точка 3.3 от приложения IIIA и IIIБ, трябва да е по-малко от 250 mm.

3.2. Не трябва да има принадлежности, които създават опасност за водача. Не трябва да има издадени части или принадлежности, които могат да причинят нараняване на водача в случай на преобръщане на трактора, или части или принадлежности, за които водачът да се заклещи — на образец заклещване на крак или стъпало — вследствие деформациите на конструкцията.

Протоколът от изпитването се прилага към сертификата за типово одобрение на ЕИО за компонент, посочено в приложение VII. Протоколът трябва да изглежда така, както е показано в приложение V. Протоколът съдържа:

4.1.1. Общо описание на формата и конструкцията на защитната конструкция (при мащаб 1/20 за общите чертежи и 1/25 за подробните чертежи), включително материалите и крепежните елементи, външните размери на трактора, оборудван със защитна конструкция, основните вътрешни размери и данни за средствата за нормално влизане и излизане и напускане на трактора в аварийни ситуации, когато съществуват такива, и по целесъобразност — данни за отоплителната и вентилационната система.

4.1.2. Данни за всички специални характеристики, като на образец приспособления за предотвратяване на неколкократното преобръщане на трактора.

4.1.3. Кратко описание на вътрешната облицовка.

4.1.4. Описание на типа на монтираното предно стъкло и остъкляване.

4.2. В протокола ясно трябва да се определи тракторът (марка, тип, търговско наименование и др.), който е използван за изпитването, както и другите трактори, за които е предназначена защитната конструкция.

4.3. При разширение на обхвата на типовото одобрение на ЕИО за компонент с включване на други типове трактори протоколът от изпитването трябва да съдържа точно позоваване на протокола за първоначалното типово одобрение на ЕИО за компонент, както и точна информация за изискванията, предвидени в точка 3.4 от приложение I.

А. АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ ЗА ДИНАМИЧНИ ИЗПИТВАНИЯ

1.1. Махалообразният товар е окачен с помощта на две вериги или метални въжета в осови точки на разстояние не по-малко от 6 метра над земната повърхност. Осигуряват се начини за независимо регулиране на височината на окачването на товара и ъгъла между товара и поддържащите го вериги или метални въжета.

1.2. Масата трябва да е 2 000 ± 20 килограма, без масата на веригите или металните въжета, която не трябва да е по-голяма от 100 килограма. Дължината на страните на стената на удара е 680 ± 20 мм (виж приложение IV, фигура 4). Товарът трябва да е инсталиран, така че положението на неговия център на тежестта да остава постоянно и да съвпада с геометричния център на паралелепипеда.

1.3. Паралелепипедът се съединява със система, която го изтегля назад с помощта на освобождаващ механизъм с мигновено действие, който е проектиран и разположен, така че да предоставя възможност на махалообразния товар да се освобождава, без да се причиняват никакви съществени колебания върху паралелепипеда.

2. ПОДПОРИ ЗА ОКАЧВАНЕ НА МАХАЛООБРАЗНИЯ ТОВАР

Осовите точки за окачване на махалообразния товар трябва да бъдат здраво фиксирани, така че изместването им в която и да е посока да не е повече от 1 % от височината на спускане на махалото.

3.1. Тракторът се закрепва върху земната повърхност с помощта на фиксиращи и натягащи приспособления към релси, здраво закрепени върху устойчива основа. Релсите трябва да бъдат разположени на подходящо разстояние една от друга, за да може закрепването на трактора да съответства на показаното на фигури 5, 6 и 7 от приложение IV. В хода на всяко изпитване колелата на трактора и използваните подпори за осите трябва да лежат върху устойчива основа.

3.2. Тракторът се привързва към релсите с помощта на метално въже със сноп с кръгло напречно сечение, нишкова сърцевина, конструкция 6 × 19 в съответствие с ISO 2408 и номинален диаметър 13 mm. Металните снопове имат гранични якостни качества на скъсване 1 770 МРа.

3.3. Централният шарнир на съчленен трактор се подпира и привързва според спецификата на отделните изпитвания. За изпитването на страничен удар шарнирът трябва да се подпре от противоположната на удара страна. Предните и задните колела могат да не са на една линия, ако това прави по-удобно закрепването на металните въжета.

4.1. В качеството на подпора за колелата в хода на изпитванията за определяне на устойчивостта на страничен удар (виж фигури 5, 6 и 7 от приложение IV) се използва греда от мека дървесина с квадратно напречно сечение със страна 150 mm.

4.2. В хода на изпитванията за определяне устойчивостта на страничен удар към земната повърхност се притяга греда от мека дървесина, така че да фиксира джантата на колелото, което е разположено откъм противоположната на удара страна, както е показано на фигура 7 от приложение IV.

5. ПОДПОРИ И ПРИСПОСОБЛЕНИЯ ЗА ПРИВЪРЗВАНЕ НА СЪЧЛЕНЕНИ ТРАКТОРИ

5.1. При съчленените трактори се използват допълнителни подпори и приспособления за привързване.

Те са предназначени да гарантират, че устойчивостта на частта от трактора, върху която е монтирана защитната конструкция, е съизмерима с устойчивостта при несъчленен трактор.

5.2. В приложение III A е посочена конкретна допълнителна информация за изпитванията за определяне на устойчивостта на удар и смачкване.

6.1. Гумите на трактора не трябва да са с течен баласт и трябва да са напомпани до предписаните от производителя налягания за тракторите за работа в полеви условия.

6.2. Приспособленията за привързване трябва във всеки конкретен случай да се натягат до степен, при която деформацията на гумите е равна на 12 % от височината на гумите (разстоянието между земната повърхност и най-ниската част от джантата) ***Липсва превод.***.

Показаният на фигура 8 от приложение IV изпитвателен стенд трябва да може да упражнява насочено надолу усилие върху защитната конструкция посредством здрава греда с ширина приблизително 250 mm, свързана с механизма за прилагане на натиска посредством сферични шарнирни съединения. За осите се осигуряват подходящи подпори, така че гумите на трактора да понасят силата на смачкване.

8.1. Устройство, съответстващо на показаното на фигура 9 от приложение IV, за измерване на еластичната деформация (разликата между максималната моментна деформация и постоянната деформация).

8.2. Уред за проверка дали защитната конструкция е проникнала в защитената зона и дали в хода на изпитването последната е останала в границите на осигуряваната от конструкцията защита (виж точка 3.2.2 от приложение III A).

Б. АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ ЗА ДИНАМИЧНИ ИЗПИТВАНИЯ

1.1. Този изпитвателен стенд трябва да предоставя възможност за упражняване на хоризонтални натоварвания или натиск върху защитната конструкция.

1.2. Трябва да се вземат мерки за гарантиране на равномерното разпределение на натоварването перпендикулярно на посоката на натоварване и по протежението на греда с дължина, която кратна на 50 в диапазона между 250 и 700 mm.

Твърдата греда трябва да бъде с вертикален размер на челната повърхност, равен на 150 mm.

Ръбовете на гредата, които са в контакт със защитната конструкция, трябва да бъдат закривени при максимален радиус от 50 mm.

1.3. Опората трябва да може да се регулира за всякакъв ъгъл спрямо посоката на усилието, така че да може да следва ъгловите отклонения на товароносещата повърхност на конструкцията в процеса на деформация на конструкцията.

1.4. Посока на усилието (отклонение по хоризонтала и вертикала)

1.5. Скоростта на деформация трябва да е малка (по-малко от 5 mm/s), така че във всеки момент натоварването да може да се приема за „статично“.

2. АПАРАТУРА ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ПОГЛЪЩАНАТА ОТ ЗАЩИТНАТА КОНСТРУКЦИЯ ЕНЕРГИЯ

2.1. Начертава се кривата, показваща зависимостта между силата и деформацията, от която може да се определи погълнатата от защитната конструкция енергия. Не съществува необходимост от измерване на силата и деформацията в момента, в който се прилага натоварването върху защитната конструкция; „силата“ и „деформацията“ обаче трябва да се измерват едновременно и сълинейно.

2.2. Изходният момент на измерванията на деформацията трябва да е така подбран, че да се отчита само погълнатата от конструкцията енергия и/или деформацията на определени части на трактора. Погълнатата при деформацията и/или приплъзването на закрепването енергия не се взема под внимание.

3. НАЧИНИ ЗА ЗАКРЕПВАНЕ НА ТРАКТОРА ВЪРХУ ЗЕМНАТА ПОВЪРХНОСТ

3.1. Тракторът се закрепва върху земната повърхност с помощта на фиксиращи и натягащи приспособления към релси, които са здраво закрепени върху устойчива основа. Релсите трябва да са разположени на подходящо разстояние една от друга, което дава възможност за качествено привързване на трактора. В хода на всяко изпитване колелата и използваните подпори за осите трябва да се поддържат от основата.

3.2. Тракторът се закрепва към релсите с помощта на подходящи за целта средства (плочи, клинове, метални въжета, крикове и т.н.), така че да не може да се измества в хода на изпитванията. Удовлетворяването на това изискване се проверява в процеса на прилагане на натоварванията с помощта на обичайни устройства за измерване на дължина. Ако тракторът се измества, цялото изпитване трябва да се повтори, освен ако системата за измерване на деформацията, използвана при изчертаването на кривата на зависимост между силата и деформацията, е съединена с трактора.

Показаният на фигура 8 от приложение IV изпитвателен стенд трябва да може да упражнява насочено надолу усилие върху защитната конструкция посредством здрава греда с ширина приблизително 250 mm, свързана с механизма за прилагане на натоварване посредством сферични шарнирни съединения. За осите се осигуряват подходящи подпори, така че гумите на трактора да понасят силата на смачкване.

5.1. Устройство, съответстващо на показаното на фигура 9 от приложение IV, за измерване на еластичната деформация (разликата между максималната моментна деформация и постоянната деформация).

5.2. Уред за проверка дали защитната конструкция е проникнала в защитената зона и дали в хода на изпитването последната е останала в границите на осигуряваната от конструкцията защита (виж точка 3.2.2 от приложение III Б).

1.1.1. Тракторът се разполага по такъв начин спрямо махалообразния товар, че товарът да удари защитната конструкция, когато удрящата повърхност на товара и поддържащите вериги или метални въжета са под ъгъл спрямо вертикалната равнина, равен на mt/100 при максимум 20°, освен ако в хода на деформацията в точката на контакта защитната конструкция образува по-голям ъгъл спрямо вертикалното направление. В този случай челната равнина на удара на махалото се регулира с помощта на допълнителна опора, така че да стане успоредна на защитната конструкция в точката на удара в момента на максимална деформация, при което поддържащите вериги или метални въжета остават под определения по-горе ъгъл.

Регулира се височината на окачване на махалото и се извършва необходимото, за да се предотврати въртене на махалото около точката на контакт.

Точката на удара представлява онази част от защитната конструкция, която с най-голяма вероятност първа би се ударила в земната повърхност при задно преобръщане на трактора, обикновено това е горният край. Положението на центъра на тежестта на махалото трябва да бъде на една шеста от ширината от горната част на защитната конструкция навътре от вертикалната равнина, успоредна на равнината на симетрия на трактора и допираща се до външния край на горната част на защитната конструкция.

Ако конструкцията е закривена или изпъкваща във въпросната точка, трябва да се добавят клинове, които дават възможност за прилагане на удар върху нея, без това да е свързано с каквото и да е укрепване на конструкцията.

1.1.2. Тракторът се привързва към земната повърхност с помощта на четири метални въжета, по едно във всеки от краищата на двете оси, разположени както е показано на фигура 5 от приложение IV. Предната и задната точка на закрепване са разположени на такова разстояние, че металните въжета да образуват ъгъл, по-малък от 30° със земната повърхност. Освен това задните точки на привързване трябва да са така разположени, че точката на сходимост на двете метални въжета да бъде монтирана във вертикалната равнина, в която се движи центърът на тежестта на махалото.

Металните въжета трябва да са така натегнати, че гумите да претърпяват деформациите, посочени в точка 6.2 от приложение II A.

При натегнати въжета застопоряващата греда се поставя пред и плътно до задните колела, след което се фиксира към земната повърхност.

1.1.3. Ако тракторът е съчленен тип, точката на съчленяване трябва да се подпира и от дървен блок с квадратно напречно сечение със страна най-малко 100 mm, който е здраво прикрепен към земната повърхност.

1.1.4. Махалообразният товар се изтегля назад, така че височината на неговия център на тежестта над височината на центъра на тежестта в момента на удара да се получава по една от следните две формули:

След това махалото се освобождава, за да нанесе удар върху защитната конструкция.

1.2.1. Тракторът се разполага по такъв начин спрямо махалообразния товар, че товарът да удари защитната конструкция, когато удрящата повърхност на товара и поддържащите вериги или метални въжета са под ъгъл спрямо вертикалната равнина, равен на mt/100 при максимум 20°, освен ако в хода на деформацията в точката на контакт защитната конструкция не образува по-голям ъгъл спрямо вертикалното направление. В този случай челната равнина на удара на махалото се регулира с помощта на допълнителна опора, така че да стане успоредна на защитната конструкция в точката на удара в момента на максимална деформация, при което поддържащите вериги или метални въжета остават под определения по-горе ъгъл.

Точката на удара представлява онази част от защитната конструкция, която с най-голяма вероятност първа би се ударила в земната повърхност в случай на странично преобръщане на движещия се напред трактор, обикновено това е горният край. Положението на центъра на тежестта на махалото трябва да бъде на една шеста от ширината от горната част на защитната конструкция навътре от вертикалната равнина, успоредна на равнината на симетрия на трактора и допираща се до външния край на горната част на защитната конструкция.

1.2.2. Тракторът се привързва към земната повърхност с помощта на четири метални въжета, по едно във всеки от краищата на двете оси, разположени както е показано на фигура 6 от приложение IV. Предната и задната точка на закрепване са разположени на такова разстояние, че металните въжета да образуват ъгъл, по-малък от 30° със земната повърхност. Освен това задните точки на привързване трябва да бъдат разположени така, че точката на сходимост на двете метални въжета да бъде монтирана във вертикалната равнина, в която се движи центърът на тежестта на махалото.

Металните въжета трябва да бъдат натегнати така, че гумите да претърпяват деформациите, посочени в точка 6.2 от приложение II A.

1.2.3. Ако тракторът е съчленен тип, точката на съчленяване трябва да се подпира и от дървен блок с квадратно напречно сечение със страна най-малко 100 mm, който е здраво прикрепен към земната повърхност.

1.2.4. Махалообразният товар се изтегля назад, така че височината на неговия център на тежестта над височината на центъра на тежестта в момента на удара да се получава по една от следните две формули, която се избира в зависимост от еталонната маса на подложените на изпитване трактори:

Н = 25 + 0,07 mt за трактори с еталонна маса по-малко от 2 000 килограма

Н = 125 + 0,02 mt за трактори с еталонна маса повече от 2 000 килограма.

След това махалото се освобождава, за да нанесе удар върху защитната конструкция.

1.3.1. Тракторът се разполага по такъв начин спрямо махалообразния товар, че товарът да удари защитната конструкция, когато удрящата повърхност на товара и поддържащите вериги или метални въжета са вертикални, освен ако в хода на деформацията в точката на контакта защитната конструкция не образува по-голям ъгъл спрямо вертикалното направление. В този случай челната равнина на удара на товара се регулира с помощта на допълнителна опора, така че да стане успоредна на защитната конструкция в точката на удара в момента на максимална деформация, при което поддържащите вериги или метални въжета остават вертикални при удара.

Регулира се височината на окачване на товара и се извършва необходимото, за да се предотврати въртене на товара около точката на контакта.

Точката на удара представлява онази част от защитната конструкция, която с най-голяма вероятност първа би се ударила в земната повърхност в случай на странично преобръщане на трактора, обикновено това е горният край. Освен ако не е сигурно, че друга част от този край първа би се ударила в земната повърхност, точката на удара трябва да бъде в равнината, която е под прав ъгъл спрямо равнината на симетрия и минава на 200 mm пред еталонната точка на седалката, при което седалката е установена в средно положение на надлъжното си регулиране.

1.3.2. Колелата на трактора откъм страната, върху която се нанася удара, се привързват към земната повърхност с метални въжета, прекарани върху съответните краища на предната и задната ос. Металните въжета се натягат, така че откъм страната, в която се нанася ударът, да се получат стойностите за деформация на гумите, които са посочени в точка 6.2 от приложение II A.

При натегнати въжета застопоряващата греда се поставя върху земната повърхност, плътно подпираща гумите откъм страната, срещуположна на страната, в която се нанася ударът, след което същата се фиксира към земната повърхност. Може да се наложи да се използват две греди или два клина, ако външните повърхности на предната и задната гума не лежат в една и съща вертикална равнина.

След това подпората се разполага така, както е показано на фигура 7 от приложение IV, като джантата на колелото, което се намира откъм противоположната страна на удара, се фиксира в плътно опряно в колелото положение, след което подпората се фиксира в основата.

Дължината на подпората се избира така, че да образува ъгъл 30 ± 3° със земната повърхност, когато е монтирана така, че да подпира джантата. Освен това дължината ѝ трябва да бъде по възможност между 20 и 25 пъти по-голяма от дебелината ѝ, а ширината — между два и три пъти по-голяма от дебелината ѝ. В двата си края подпората трябва да бъде оформена така, както е подробно показано на фигура 7 от приложение IV.

1.3.3. Ако тракторът е съчленен тип, точката на съчленяване трябва да се подпира и с дървен блок с квадратно напречно сечение със страна най-малко 100 mm, който е странично подпрян с приспособление, аналогично на предвиденото приспособление за подпиране на задното колело в точка 1.3.2. След това точката на съчленяване се прикрепва здраво към земната повърхност.

1.3.4. Махалообразният товар се изтегля назад, така че височината на неговия център на тежестта над височината на центъра на тежестта в момента на удара да се получава по една от следните две формули, които се избират в зависимост от еталонната маса на подложените на изпитванията трактори:

Н = 25 + 0,20 mt за трактори с еталонна маса по-малко от 2 000 килограма

Н = 125 + 0,15 mt за трактори с еталонна маса повече от 2 000 килограма.

След това махалото се освобождава, за да нанесе удар върху защитната конструкция.

Гредата се разполага върху задния/те най-горен/ни конструктивен/ни елемент/и, при което получената от силите на смачкване сила се намира в равнината на симетрия на трактора.

Ако задната част на покривната конструкция на защитната конструкция не може да устои на пълното смачкващо усилие, прилагането на усилието продължава, докато покривната конструкция се деформира така, че да съвпадне с равнината, свързваща горната част на защитната конструкция с онази част от задната част на трактора, която е в състояние да удържи масата на превозното средство в случай на преобръщане.

След това усилието се премахва и тракторът или натоварването се преконфигурират, така че гредата да бъде над онази точка от защитната конструкция, която би поддържала трактора в случай на пълно преобръщане.

Силата се прилага в продължение на най-малко пет секунди след прекратяване на визуално установимата деформация.

Гредата се разполага върху предния/те най-горен/ни конструктивен/ни елемент/и, при което получената от силите на смачкване сила се намира в равнината на симетрия на трактора.

Когато предната част на покривната конструкция на защитната конструкция не може да устои на пълната смачкваща сила, прилагането на силата продължава, докато покривната конструкция се деформира, така че да съвпадне с равнината, свързваща горната част на защитната конструкция с онази част от предната част на трактора, която е в състояние да удържи масата на превозното средство в случай на преобръщане.

След това усилието се премахва и тракторът или натоварването се преконфигурират, така че гредата да бъде над онази точка от защитната конструкция, която ще поддържа трактора в случай на пълно преобръщане.

Ако в хода на изпитването за определяне на устойчивостта на смачкване се появят пукнатини или разкъсвания, които могат да се считат за съществени, веднага след изпитването, в рамките на което е била констатирана появата на пукнатините и разкъсванията, се провежда второ аналогично изпитване за определяне на устойчивостта на смачкване при големина на силата 1,2 Fv.

2.1. Защитената зона е показана на фигури 1, 2а, 2б, 2в, 2г и 2д от приложение IV.

Зоната се определя чрез „вертикална еталонна равнина“, която обикновено е надлъжна за трактора и минава през еталонната точка на седалката и средата на волана за управление. При удара равнината трябва да може да се измества хоризонтално заедно със седалката и волана за управление, но да остава перпендикулярна спрямо подовата повърхност на трактора или защитната конструкция, ако последната е подвижно монтирана.

Зоната се ограничава от следните равнини, при положение че тракторът е разположен върху хоризонтална повърхност и воланът за управление е регулируем, а положението му е регулирано за нормално седящо положение на водача.

2.2.1. Хоризонтална равнина — А1B1B2A2 — 900 мм над еталонната точка на седалката.

2.2.2. Наклонена равнина — H1H2G2G1 — перпендикулярна на вертикалната еталонна равнина и включваща точка на 900 m непосредствено над еталонната точка на седалката и крайната задна точка от облегалката на седалката.

2.2.3. Цилиндрична повърхност — A1A2H2H1 — която е перпендикулярна на еталонната равнина, има радиус 120 mm и е допирателна спрямо равнините, определени в точки 2.2.1 и 2.2.2 по-горе.

2.2.4. Цилиндрична повърхност — B1C1C2B2 — перпендикулярна на еталонната равнина, с радиус 900 mm и продължаваща с 400 mm определената в точка 2.2.1 по-горе равнина, спрямо която е допирателна, следвайки хоризонтална линия на 150 mm пред еталонната точка на седалката.

2.2.5. Наклонена равнина — C1D1D2C2 — перпендикулярна на еталонната равнина, продължаваща определената в точка 2.2.4 по-горе равнина и минаваща през точка на 40 mm от външния ръб на волана за управление.

2.2.6. Вертикална равнина — D1K1E1E2K2D2 — перпендикулярна на еталонната равнина и минаваща на 40 mm пред другия ръб на волана за управление.

2.2.7. Хоризонтална равнина — E1F1P1N1N2P2F2E2 — минаваща през еталонната точка на седалката.

2.2.8. Криволинейна повърхност — G1L1M1N1M2L2G2 — перпендикулярна на еталонната равнина и в контакт със задната част на облегалката на седалката.

2.2.9. Две вертикални равнини — K1I1F1E1 и K2I2F2E2 — успоредни на еталонната равнина, на 250 mm от двете страни на тази равнина и с горно ограничение 300 mm над хоризонталната равнина, минаваща през еталонната точка на седалката.

2.2.10. Две наклонени и успоредни равнини — A1B1C1D1K1I1L1G1H1 и A2B2C2D2K2I2L2G2H2 — които започват от горния край на определените в точка 2.2.9 по-горе равнини и се присъединяват към хоризонталната определена в точка 2.2.1 по-горе равнина на най-малко 100 mm от еталонната равнина откъм страната на нанасянето на удара.

2.2.11. Две вертикални равнини — Q1P1N1M1 и Q2P2N2M2 — успоредни на еталонната равнина, на 200 mm от двете страни на тази равнина и с горно ограничение 300 mm над хоризонталната равнина, минаваща през еталонната точка на седалката.

2.2.12. Две части — I1Q1P1F1 и I2Q2P2F2 — от вертикалната равнина, перпендикулярна на еталонната равнина и минаваща на 350 mm пред еталонната точка на седалката.

2.2.13. Две части — I1Q1M1L1 и I2Q2M2L2 — от хоризонталната равнина, минаваща на 300 mm над еталонната точка на седалката.

2.3. Положение на седалката и еталонна точка на седалката

2.3.1.1. Еталонната точка се определя с помощта на системата, илюстрирана на фигури 3 и 3б от приложение IV. Системата се състои от панел за седалката и два панела за облегалката на седалката. Долният панел от комплекта за облегалката е съчленена в седалищната зона (А) и зоната на кръста (В), при което точката на съчленяване (В) може да се регулира по височина.

2.3.1.2. Еталонната точка се определя като точка от надлъжната равнина на симетрия на седалката, където се пресичат допирателната равнина на долния панел и хоризонталната равнина. Хоризонталната равнина пресича долната повърхност на панела за седалката на 150 mm напред по гореспоменатата тангента.

2.3.1.3. Системата се разполага върху седалката. След това върху системата се прилага сила 550 N в точка на 50 mm пред точката на съчленяване (А), като двете дъски за облегалката трябва да бъдат притиснати леко тангенциално към облегалката.

2.3.1.4. Ако не е възможно да се определят категорични тангенти по отношение на всеки от участъците на облегалката (над и под лумбалната зона), трябва да се извърши следното:

2.3.2. Положение и регулиране на седалката за определяне положението на еталонната точка на седалката

2.3.2.1. Ако положението на седалката е регулируемо, тя трябва да се установи в задно и крайно горно положение.

2.3.2.2. Ако наклонът на облегалката и седалката е регулируем, последните се регулират, така че еталонната точка да се намира в своето задно и крайно горно положение.

2.3.2.3. Ако седалката е оборудвана с окачване, последното трябва да се блокира в средното положение от хода си, освен ако това не противоречи на ясно посочените инструкции на производителя на седалките.

3. ИЗМЕРВАНИЯ, КОИТО ТРЯБВА ДА БЪДАТ ИЗВЪРШЕНИ

След всяко измерване всички конструктивни елементи, съединения и скрепителни системи се подлагат на визуален оглед за наличие на счупвания или пукнатини, като не се вземат под внимание малките пукнатини в частите с второстепенно значение.

Не се вземат под внимание разкъсванията, причинени от ръбовете на махалообразния товар.

3.2.1. В рамките на изпитването се извършва оглед, за да се установи дали има части от защитната конструкция, които са проникнали в определената в точка 2 от настоящото приложение защитена зона около седалката на водача.

3.2.2. Освен това се извършва оглед, за да се установи дали има части от защитената зона, които са излезли извън осигурения от конструкцията защитен обхват. В тази връзка се счита, че защитената зона е извън осигурения от защитната конструкция при преобръщане обхват, ако има части от нея, които са влезли в контакт с плоска земна повърхност, в случай че тракторът се е преобърнал в посоката, от която е дошъл ударът. За тази цел се допуска, че размерите на предните и задните гуми и величината на колеята са най-малките по спецификация на производителя.

Еластичната деформация се измерва на 900 mm над еталонната точка на седалката във вертикалната равнина, минаваща през точката на удара. За целите на това измерване се използва уредът, показан на фигура 9 от приложение IV.

Величината на постоянната деформация на защитната конструкция се регистрира след последното изпитване на смачкване. За тази цел преди началото на изпитването се отбелязва положението на основните конструктивни елементи на защитната конструкция спрямо еталонната точка на седалката.

1.1.1. Натоварването се прилага хоризонтално във вертикална равнина, успоредна на равнината на симетрия на трактора.

Точката на прилагане на натоварването представлява онази част от защитната конструкция, която с най-голяма вероятност първа би се ударила в земната повърхност в случай на задно преобръщане на трактора; обикновено това е горният край. Вертикалната равнина, в която лежи прилаганото натоварване, се намира на разстояние една трета от външната ширина на горната част на конструкцията от равнината на симетрия.

Ако конструкцията е закривена или изпъкваща във въпросната точка, трябва да се добавят клинове, които дават възможност за прилагане на натоварване върху нея, без това да е свързано с каквото и да е укрепване на конструкцията.

1.1.2. Определеният в точка 1.3.1 от приложение II агрегат се привързва към земната повърхност, както е описано в точка 3 от приложение II Б.

1.1.3. Погълнатата енергия от защитната конструкция в хода на изпитването трябва да бъде най-малко

1.2.1. Натоварването се прилага хоризонтално във вертикална равнина, успоредна на равнината на симетрия на трактора.

Точката на прилагане на натоварването представлява онази част от защитната конструкция, която с най-голяма вероятност първа би се ударила в земната повърхност в случай на странично преобръщане на движещия се напред трактор, т.е. обикновено това е горният край. Точката на натоварване трябва да е на разстояние една шеста от ширината от горната част на защитната конструкция навътре от вертикалната равнина, успоредна на равнината на симетрия на трактора и допираща се до външния край на горната част на защитната конструкция.

1.2.2. Определеният в точка 1.3.1 от приложение II агрегат се привързва към земната повърхност, както е описано в точка 3 от приложение II Б.

1.2.3. Погълнатата енергия от защитната конструкция в хода на изпитването трябва да бъде най-малко

1.3.1. Страничният натиск се прилага хоризонтално във вертикална равнина, перпендикулярна на равнината на симетрия на трактора и минаваща на 200 mm пред еталонната точка на седалката, при което седалката се намира в средното положение от хода на надлъжното си регулиране.

1.3.2. Определеният в точка 1.3.1 от приложение II агрегат се привързва към земната повърхност, както е описано в точка 3 от приложение II Б.

1.3.3. Погълнатата енергия от защитната конструкция в хода на изпитването трябва да бъде най-малко

Всички условия са идентични на посочените в точка 1.4 от приложение III A.

Всички условия са идентични на посочените в точка 1.5 от приложение III A.

1.6.1. Ако силата намалява с повече от 3 % в рамките на последните 5 % от деформацията, достигната при поглъщането на необходимата енергия от конструкцията (виж фигура 10б от приложение IV), се провежда изпитване с претоварване.

Изпитването с претоварване предвижда постепенно увеличаване на хоризонталното натоварване при стъпка 5 % от първоначалната необходима енергия до максимум 20 % от добавената енергия (виж фигура 10в от приложение IV).

1.6.2.1. Резултатите от изпитването с претоварване са удовлетворителни, ако след всяко увеличаване съответно с 5 %, 10 % и 15 % на необходимата енергия, силата намалява с по-малко от 3 % при стъпка 5 % и остава по-голяма от 0,8 Fmax.

1.6.2.2. Резултатите от изпитването с претоварване са удовлетворителни, ако след като конструкцията е погълнала 20 % от добавената енергия, силата е по-голяма от 0,8 Fmax.

1.6.2.3. По време на изпитването с претоварване се допускат допълнителни пукнатини или разкъсвания и/или нарушаване на защитата, или липса на защита в зоната около водача в резултат на еластична деформация. След снемането на натоварването обаче конструкцията не трябва да прониква в зоната около водача, която трябва да е напълно защитена.

Ако в хода на изпитването на смачкване се появят пукнатини или разкъсвания, които могат да се считат за съществени, веднага след изпитването, в рамките на което е била констатирана появата на пукнатините и разкъсванията, се провежда второ аналогично изпитване на смачкване при големина на силата 1,2 Fv.

Защитената зона съответства на защитената зона, описана в точка 2 от приложение III A по-горе, с тази разлика, че в последния ред от точка 2.2.10 думата „удар“ се заменя с думата „натоварване“.

3. ИЗМЕРВАНИЯ, КОИТО ТРЯБВА ДА БЪДАТ ИЗВЪРШЕНИ

3.2.1. В рамките на всяко изпитване се извършва оглед, за да се установи дали има части от защитната конструкция, които да са проникнали в защитената зона, определена в точка 2 по-горе.

3.2.2. Освен това се извършва оглед, за да се установи дали има части от защитената зона, които да са излезли извън осигурения от конструкцията защитен обхват. В тази връзка се счита, че защитената зона е извън осигурения от защитната конструкция при преобръщане обхват, ако има части от нея, които са влезли в контакт с плоска земна повърхност, в случай че тракторът се е преобърнал в посоката, от която е дошъл ударът. За тази цел се допуска, че размерите на предните и задните гуми и величината на колеята са най-малките по спецификация на производителя.

3.3. Еластична деформация (при натиск отстрани)

Еластичната деформация се измерва на 900 mm над еталонната точка във вертикалната равнина, минаваща през точката на натоварване. За целите на това измерване се използва уредът, показан на фигура 9 от приложение IV.

Величината на постоянната деформация на защитната конструкция се регистрира след края на изпитванията. За тази цел преди началото на изпитванията се отбелязва положението на основните конструктивни елементи на защитната конструкция спрямо еталонната точка на седалката.

Показаната конфигурация на защитното устройство има единствено илюстративна стойност и отразява приблизителното съотношение между размерите. Конфигурацията не отразява проектните изисквания.

ПРОТОКОЛ ОТ ИЗПИТВАНЕТО ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО ЗА КОМПОНЕНТ НА ЗАЩИТНА КОНСТРУКЦИЯ (ЗАДНО МОНТИРАНА АРКА, РАМА ИЛИ КАБИНА) ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЯКОСТНИТЕ КАЧЕСТВА, КАКТО И ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЯКОСТНИТЕ КАЧЕСТВА НА ЗАКРЕПВАНЕТО ѝ КЪМ ТРАКТОРА

Знакът за типово одобрение на ЕИО за компонент се състои от:

Образец за знак за типово одобрение на ЕИО за компонент

ОБРАЗЕЦ НА СЕРТИФИКАТ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО ЗА КОМПОНЕНТ

1. Заявлението за типово одобрение на ЕИО за трактор по отношение на якостните качества на защитната конструкция и якостните качества на нейното закрепване към трактора се подава от производителя на трактора или неговия упълномощен представител.

2. На техническата служба, която отговаря за провеждане на изпитванията за типово одобрение се предоставя трактор, който е представителен за подлежащия на одобрение тип трактори, на който са монтирани надлежно одобрената защитна конструкция и нейното закрепване.

3. Техническата служба, която отговаря за провеждане на изпитванията за типовото одобрение проверява дали одобреният тип защитна конструкция е предназначен за монтиране на типа трактори, за който е заявено типово одобрение. По-специално техническата служба трябва да удостовери дали е издадено типово одобрение за компонент за закрепването на защитната конструкция.

4. Притежателят на типовото одобрение на ЕИО може да поиска разширение на неговия обхват с включване на други типове защитни конструкции.

5. Компетентните органи разрешават въпросното разширение на обхвата на типовото одобрение при следните условия:

6. Към сертификата за типово одобрение на ЕИО се прилага сертификат, чийто образец е показан в приложение X, за всяко издадено или отказано типово одобрение или всяко разширение на обхвата на типово одобрение.

7. Ако заявлението за типово одобрение на ЕИО за тип трактори е подадено едновременно със заявлението за типово одобрение на ЕИО за компонент за тип защитна конструкция, предназначен за монтиране на типа трактори, за който е заявено типовото одобрение, не се извършват посочените в точка 2 и 3 проверки.

mt (kg)	=	еталонна маса на трактора, определена в точка 1.4 от приложение II
H (mm)	=	височина на спускане на махалообразния товар
H (mm)	=	височина на спускане на махалообразния товар за допълнително изпитване
L (mm)	=	еталонно междуосие на трактора
I (kgm2)	=	еталонен инерционен момент на трактора спрямо осовата линия на задните колела, без да се взема под внимание масата на тези колела
D (mm)	=	деформация на защитната конструкция в точката на удара (динамични изпитвания) или в точката и на нивото на приложеното натоварване (статични изпитвания)
D (mm)	=	деформация на защитната конструкция за изчислената необходима енергия
F (N)	=	статична сила на натоварване
Fmax (N)	=	максимална статична сила на натоварване, наблюдавана в процеса на натоварване, с изключение на претоварването
F (N)	=	сила за изчислената необходима енергия
F-D	=	графика: сила/деформация
Eis (J)	=	енергия, която трябва да бъде погълната в процеса на странично натоварване
Eil (J)	=	енергия, която трябва да бъде погълната в процеса на надлъжно натоварване
Fv (N)	=	вертикална сила на смачкване.