19801216

Директива на Съвета

от 16 декември 1980 година

за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мощността на двигателите на моторните превозни средства

(80/1269/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаването на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100 от него,

като взе предвид предложението на Комисията [1],

като взе предвид становището на Асамблеята [2],

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет [3],

като има предвид, че техническите изисквания, на които трябва да отговарят моторните превозни средства по силата на някои национални законодателства са свързани, наред с другото, с метода на измерване на мощността на двигателя, който трябва да се използва, за да се посочи мощността на двигателя на тип превозно средство;

като има предвид, че тези изисквания са различни в отделните държави-членки; като има предвид, че това води до технически бариери пред търговията, за отстраняването на които всички държави-членки трябва да приемат едни и същи изисквания или в допълнение, или вместо досега съществуващата нормативна уредба, с оглед, в частност, да се създаде възможност за въвеждането, за всеки вид превозно средство, на процедурата на ЕИО за типово одобрение, която е предмет на Директива 70/156/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на моторните превозни средства и на техните ремаркета [4], последно изменена с Директива 80/1267/ЕИО [5],

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА

Член 1

По смисъла на настоящата директива "превозно средство" е всяко моторно превозно средство, предназначено за движение по пътищата, със или без каросерия, което има най-малко четири колела и максимална проектна скорост над 25 км/час, с изключение на превозните средства, които се движат по релси, както и на селскостопанските трактори и машини.

Член 2

Държавите-членки не могат да отказват да издават типовото одобрение на ЕИО или националното типово одобрение на тип превозно средство или да отказват или да забраняват продажбата, регистрацията, въвеждането в експлоатация или употребата на превозно средство на основания, свързани с мощността на двигателя, ако тя е определена в съответствие с приложения I и II.

Член 3

Измененията, необходими за привеждане на изискванията на приложенията в съответствие с техническия прогрес, се приемат съгласно процедурата по член 13 от Директива 70/156/ЕИО.

Член 4

1. Държавите-членки въвеждат в сила разпоредбите, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, в срок от осемнадесет месеца, считано от нейното нотифициране. Те незабавно информират Комисията за това.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 5

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 16 декември 1980 година.

За Съвета

Председател

Colette Flesch

[1] ОВ С 104, 28.4.1980 г., стр. 9.

[2] ОВ C 265, 13.10.1980 г., стр. 76.

[3] ОВ C 182, 21.7.1980 г., стр. 3.

[4] ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 1.

[5] ОВ L 375, 31.12.1980 г., стр. 34.

--------------------------------------------------

19801216

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МОЩНОСТТА НА ДВИГАТЕЛИТЕ

1. ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО

1.1. Заявление за типово одобрение

Заявлението за типово одобрение на ЕИО за тип превозно средство по отношение на мощността на двигателя се подава от производителя на превозното средство или от упълномощен от него представител.

1.1.1. То се придружава от упоменатите по-долу документи и следната информация, в три екземпляра:

1.1.1.1. надлежно попълнен информационен документ,

1.1.1.2. информацията съгласно допълнение 1 или 2.

1.1.2. Ако техническата служба, която отговаря за изпитванията, провежда сама изпитванията, трябва да ѝ се представи превозно средство, представително за типа превозно средство, който трябва да се одобри.

1.2. Документи

Ако е прието заявление по смисъла на 1.1, компетентният орган изготвя документа, образец на който е даден в приложение II. За изготвянето на този документ компетентният орган на държавата-членка, който провежда изпитвания за типово одобрение на ЕИО, може да използва протокола, изготвен от лаборатория, одобрена или призната съгласно разпоредбите на настоящата директива.

2. ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

2.1. Настоящият метод се отнася за двигатели с вътрешно горене, използвани за задвижване на превозни средства от категории М и N както са определени в приложение I към Директива 70/156/ЕИО и принадлежащи към един от следните типове:

2.1.1. бутални двигатели с вътрешно горене (с принудително запалване или дизелови), с изключение на двигатели със свободно бутало;

2.1.2. ротационни бутални двигатели.

2.2. Настоящият метод се отнася за двигатели с естествено или принудително пълнене на цилиндрите.

3. ОПРЕДЕЛЕНИЯ

По смисъла на настоящата директива,

3.1. "нетна мощност" означава мощността, получена на изпитвателния стенд на края на коляновия вал или на неговия еквивалент при съответстващата скорост на двигателя със спомагателните устройства, изброени в Таблица 1. Ако измерването на мощността може да се извърши само с монтирана предавателна кутия, се взема предвид коефициентът на полезно действие на предавателната кутия.

3.2. "максимална нетна мощност" означава максималната стойност на нетната мощност, измерена при пълно натоварване на двигателя.

3.3. "серийно фабрично оборудване" означава всяко оборудване, предвидено от производителя за дадено приложение.

4. ТОЧНОСТ НА ИЗМЕРВАНЕ НА МОЩНОСТТА ПРИ ПЪЛНО НАТОВАРВАНЕ

4.1. Въртящ момент

4.1.1. Без да се засяга точка 4.1.2, обхватът на измерване на динамометъра трябва да бъде такъв, че първата четвърт от неговата скала да не се използва. Измервателната апаратура трябва да бъде с точност от ± 0,5 % от максималната стойност на скалата (с изключение на първата четвърт).

4.1.2. Все пак диапазонът на скалата между една шеста и една четвърт от максимума на скалата може да се използва, ако точността на системата при една шеста от скалата е ± 0,25 % от максималния обхват на скалата.

4.2. Скорост на въртене

Измерването трябва да бъде с точност от ± 0,5 %. Скоростта на двигателя трябва да се измерва, за предпочитане, с автоматично синхронизиран оборотомер и хронометър (или скоростомер).

4.3. Разход на гориво:

±1 % от общия разход за използваната апаратура.

4.4. Температура на въздуха на входа на двигателя: ±2 °С.

4.5. Барометрично налягане: ±2 мбара.

4.6. Налягане в изпускателния извличащ тръбопровод на стенда за изпитване (виж бележка 1 към Таблица 1).

4.7. Налягане във входния колектор: ± 0,5 мбара.

4.8. Налягане в изпускателната тръба на превозното средство: ±2 мбара.

5. НЕТНА МОЩНОСТ НА ДВИГАТЕЛЯ

5.1. Изпитвания

5.1.1. Спомагателно оборудване

По време на изпитването спомагателното оборудване, уточнено по-долу, трябва да бъде инсталирано на двигателя, доколкото е възможно, в същото положение като това в което би било за въпросното специфично използване.

5.1.1.1. Спомагателно оборудване, което трябва да бъде монтирано

Спомагателното оборудване, което трябва да бъде монтирано по време на изпитването за определяне на нетната мощност на двигателя, е посочено в Таблица 1.

5.1.1.2. Спомагателно оборудване, което трябва да се отстрани

Спомагателното оборудване, което е необходимо само при експлоатацията на превозното средство и което може да бъде монтирано върху двигателя, трябва да се отстрани за изпитването. По-долу е даден като пример неизчерпателен списък:

- въздушни компресори за спирачки,

- компресор на кормилното управление с усилвател (сервомеханизъм),

- компресорно окачване,

- климатичната система,

- охлаждащата система за хидравличната трансмисия и/или маслото на предавателната кутия.

Когато спомагателните устройства не могат да се отстранят, мощността, поета от тях в ненатоварено положение, може да се определи и добави към измерената мощност на двигателя.

ТАБЛИЦА 1

Спомагателно оборудване, което трябва да се включи при изпитването за определянето на нетната мощност на двигател

№ | Спомагателно оборудване | Ако е монтирано за изпитване на нетната мощност |

1. | Всмукателна система | |

Всмукателен колектор | Серийно оборудване — да [1] |

Въздушен филтър |

Шумозаглушител във всмукателния тръбопровод |

Система за контрол на емисията на картерните газове |

Устройство за ограничаване на скоростта |

2. | Устройство за индукционно загряване | |

(ако това е възможно, то трябва да бъде настроено на най-благоприятното положение) | Серийно оборудване — да |

3. | Изпускателна система | |

Устройство за пречистване на отработените газове | Серийно оборудване — да [1] |

Колектор |

Свързващи тръби |

Шумозаглушител |

Изпускателна тръба |

Изпускателна спирачка [2] |

4. | Горивна помпа [3] | Серийно оборудване — да |

5. | Карбуратор | Серийно оборудване — да |

6. | Оборудване за впръскване на горивото(бензин и дизел) | |

Предварителен филтър | Серийно оборудване — да |

Филтър |

Помпа |

Тръбопровод с високо налягане |

Инжектор |

Въздушен всмукателен вентил, ако е монтиран [4] |

Регулатор/контрол на скоростта |

Автоматично спиране при пълно натоварване на стойката с уреди за управление в зависимост от атмосферните условия |

7. | Течна охладителна система | |

Капак над двигателя | Не |

Капак на въздушния изпускател |

Радиатор | Серийно оборудване — да [5] |

Вентилатор [6] |

Направляващ кожух на вентилатора |

Водна помпа |

Термостат [7] |

8. | Въздушно охлаждане | |

Обтекател | Серийно оборудване — да |

Нагнетателен вентилатор [5] [6] |

Устройство за регулиране на температурата | Серийно оборудване — да |

9. | Електрическо оборудване | Серийно оборудване — да [8] |

10. | Оборудване за принудително пълнене | |

Компресор, задвижван пряко или непряко от двигателя и/или от отработените газове | Серийно оборудване — да |

Междинен охладител [9] |

Охладителна помпа или вентилатор (задвижван от двигателя) |

Устройство за контролиране на охлаждащия поток |

11. | Устройство против замърсяване на околната среда | Серийно оборудване — да |

5.1.1.3. Спомагателно оборудване за пускане в ход на дизелови двигатели

За спомагателното оборудване, използвано за пускане в ход на дизелови двигатели, трябва да се разгледат следните два случая:

5.1.1.3.1. електрическо пускане в ход: генераторът се монтира и захранва, ако е необходимо, спомагателното оборудване, което е от съществено значение за работата на двигателя.

5.1.1.3.2. пускане в ход, различно от електрическо: ако има електрически задвижвани спомагателни устройства от съществено значение за работата на двигателя, генераторът се монтира и захранва тези спомагателни устройства. В противен случай той се отстранява. В двата случая системата за производство и акумулиране на енергията, необходима за стартиране, се монтира и работи в ненатоварено положение.

5.1.2. Условия за настройка

Условията за настройка за определяне на нетната мощност са посочени в Таблица 2.

ТАБЛИЦА 2

Условия за настройка

1. | Настройка на карбуратора (-ите) | Настроена в съответствие с фабричната спецификация на производителя и използвани без допълнителни промени за съответната употреба |

2. | Настройка на инжекционната помпена система | Настроена в съответствие с фабричната спецификация на производителя и използвани без допълнителни промени за съответната употреба |

3. | Регулиране на времето на впръскване | Стандартно фабрично, кривата на времето е специфицирана от производителя и се използва без допълнителни промени за съответната употреба |

4. | Настройка на регулатора на скоростта | Настроена в съответствие с фабричната спецификация на производителя и използвани без допълнителни промени за съответната употреба |

5.1.3. Изпитвания на нетната мощност

5.1.3.1. Изпитването за определяне на нетната мощност се състои от пускане в ход при напълно отворен вентил за двигатели с принудително запалване и при фиксирано пълно натоварване на инжекционната помпа за дизелови двигатели, като двигателите са оборудвани, както е указано в Таблица 1.

5.1.3.2. Данните за работата трябва да се получат при стабилизирани работни условия, с достатъчно подаване на въздух на двигателя. Двигателят трябва да се пуска в съответствие с препоръките на производителя. Горивните камери могат да съдържат налепи, но в ограничено количество.

Условията на изпитване, като температура на входящия въздух, трябва да бъдат подбрани, колкото е възможно по-близки до еталонните условия (виж точка 5.2), за да се намали големината на коригиращия коефициент.

5.1.3.3. Температурата на въздуха, който влиза в двигателя, трябва да се измерва при 0,15 м нагоре по течението от точката на влизане във въздушния филтър или, ако не се използва въздушен филтър, в границите на 0,15 м от рупора на входящия въздух. Термометърът или термодвойката трябва да бъдат защитени от излъчваната топлина и да бъдат разположени пряко във въздушния поток. Те трябва да бъдат защитени също от обратното впръскване на гориво. Трябва да се използват достатъчен брой местоположения, за да се получи представителна средна стойност на входната температура. Въздушният поток не трябва да бъде смущаван от измервателния уред.

5.1.3.4. Не трябва да се отчитат данни преди въртящият момент, скоростта и температурата да се задържат достатъчно постоянни най-малко за една минута.

5.1.3.5. Скоростта на двигателя по време на измерването, при отчитане на показанията, не трябва да се отклонява от избраната скорост с повече от ± 1 % или ± 10 об./мин., в зависимост от това кое допустимо отклонение е по-голямо.

5.1.3.6. Измерените стойности на натоварването на спирачката, разходът на гориво и температурата на входящия въздух трябва да се отчитат едновременно; показанията, приети за измерването, трябва да бъдат средната стойност на две стабилизирани стойности, които се различават с по-малко от 2 % за натоварването на спирачката и разходът на гориво.

5.1.3.7. За измерването на скоростта или на разхода на гориво с ръчен уред, трябва да се използва време на измерване най-малко 60 секунди.

5.1.3.8. Гориво

5.1.3.8.1. При дизелови двигатели използваното гориво трябва да бъде съгласно описаното в приложение V към Директива 72/306/ЕИО на Съвета от 21 август 1972 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки по отношение на мерките, които трябва да се вземат срещу емисията на замърсители от дизелови двигатели, за използване в двигатели [10], с добавяне, ако е необходимо, на течно или газообразно гориво от търговската мрежа, препоръчвани от производителя. Горивото не трябва да съдържа антидимни добавки.

5.1.3.8.2. При двигателите с принудително запазване горивото трябва да бъде от търговската мрежа без никакви допълнителни добавки. Може също така да бъде използвано горивото, описано в приложение VI към Директива 70/220/ЕИО на Съвета от 20 март 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мерките, които трябва да се вземат срещу замърсяването на въздуха от газовете от двигатели с принудително запалване на моторните превозни средства [11], последно изменена с Директива 78/665/ЕИО [12].

5.1.3.9. Охлаждане на двигателя

5.1.3.9.1. Двигатели с течно охлаждане

Температурата на охладителната течност, измерена при изхода на двигателя, трябва да се поддържа при ± 5 °С от горната температура за регулиране на термостата, специфицирана от производителя. Ако няма температура, уточнена от производителя, температурата трябва да бъде 80 ± 5 °С.

5.1.3.9.2. Двигатели с въздушно охлаждане

При двигателите с въздушно охлаждане температурата, измерена в точката, посочена от производителя, трябва да се поддържа между максималната стойност Тм, уточнена от производителя, и Тм–20 °С.

5.1.3.10. Температурата на горивото на входа на инжекционната помпа или на карбуратора трябва да се поддържа в определените от производителя граници.

5.1.3.11. Температурата на смазочното масло, измерена в картера или на изхода на масления охладител, ако има монтиран такъв, трябва да бъде в определените от производителя граници.

5.1.3.12. Температурата на отработените газове трябва да се измерва в изпускателния тръбопровод, прилежащ на изходния фланец(и) на изпускателния колектор(и). Тя не трябва да превишава указаната от производителя стойност.

5.1.3.13. Спомагателна охлаждаща система

Може да се използва спомагателна охладителна система, ако това е необходимо, за да се поддържат температурите в границите, уточнени в точка 5.1.3.9 до 5.1.3.12.

5.1.4. Протичане на изпитванията

Измерванията трябва да се направят при достатъчен брой скорости на двигателя, за да се определи изцяло кривата на мощността при пълно натоварване между най-ниската и най-високата скорост на двигателя, заявени от производителя. Този диапазон на скоростта трябва да включва скоростта на въртене, при която двигателят произвежда своята максимална мощност. За всяка скорост се взема средната стойност на две стабилизирани измервания.

5.1.5. Измерване на димен индекс

При дизеловите двигатели по време на изпитването трябва да се контролира дали отработените газове удовлетворяват за спазване на изискванията, предвидени в приложение VI към Директива 72/306/ЕИО.

5.2. Коригиращи коефициенти

5.2.1. Определение

Коригиращият коефициент е коефициентът К, с който наблюдаваната мощност трябва да се умножи, за да се определи мощността на двигателя при еталонните атмосферни условия, уточнени в точка 5.2.2.

5.2.2. Еталонни атмосферни условия

5.2.2.1. Температура: 25 °С.

5.2.2.2. Сухо налягане (ps): 990 мбара.

5.2.3. Условия, които трябва да се спазват в лабораторията

За признаването на едно изпитване като валидно коригиращият коефициент трябва да бъде такъв, че 0,96 ≤ К ≤ 1,06.

5.2.4. Определяне на коригиращите коефициенти

5.2.4.1. Двигатели с принудително запалване (карбураторни или инжекционни) — коефициент Ка.

Коефициентът на корекция се получава, като си прилага следната формула:

K

=

·

T2980.5

където:

Т = абсолютната температура в К на входящия в двигателя въздух;

ps = сухото атмосферно налягане в мбари, с други думи общото атмосферно налягане минус налягането на водните пари.

5.2.4.2. Дизелови двигатели – коефициент Кd

5.2.4.2.1. Четиритактови дизелови двигатели без принудително пълнене на цилиндрите и двутактови дизелови двигатели:

коригиращият коефициент се получава по следната формула:

K

=

·

T2980.7

където

Т = абсолютната температура в К на входящия в двигателя въздух;

ps = сухото атмосферно налягане в мбари.

5.2.4.2.2. Четиритактови дизелови двигатели с принудително пълнене на цилиндрите

5.2.4.2.2.1. Турбокомпресор, задвижван с отработени газове

Не се прави корекция на мощността. Независимо от това, когато плътността на околния въздух се различава с повече от 5 % от плътността на въздуха при еталонните условия (25 °С и 1000 мбара), условията на изпитване трябва да се отбележат в протокола за изпитването.

5.2.4.2.2.2. Компресор с механично задвижване

5.2.4.2.2.2.1. Отношението r се определя по следната формула:

r =

P

P

T

T

2

където

D = количеството гориво в мм3, подавано за всеки такт на двигателя,

V = обема на цилиндрите на двигателя в литри,

P1 = околно налягане,

P2 = налягане при входния колектор на двигателя,

T1 = температура на околната среда в К (съгласно определението в 5.1.3.3),

T2 = температура при входния колектор на двигателя в К.

5.2.4.2.2.2.2. Коефициентът на корекция за двигатели с механично задвижван компресор е същият като този, използван за двигатели с естествено пълнене на цилиндрите, ако r е по-голямо или равно на 50 кубически милиметра на литър, и е равен на 1, ако r е по-малко от 50 кубически милиметра на литър.

5.3. Протокол за изпитването

Протоколът на изпитването трябва да съдържа резултатите и всички изчисления, изисквани, за да се получи нетната мощност, посочени в приложение II, заедно с характеристиките на двигателя, изброени в Допълнение 1 или 2 от настоящото приложение.

5.4. Модификация на типа на двигателя

Всяка модификация на двигателя по отношение на характеристиките, посочени в Допълнение 1 или 2 от настоящото приложение, трябва да бъде съобщавана на компетентния административен орган. Този административен орган може тогава:

5.4.1. или да приеме, че направените модификации няма да имат значителен ефект върху мощността на двигателя,

5.4.2. или да поиска ново определяне на мощността на двигателя чрез извършване на изпитванията, които той прецени за необходими.

6. ДОПУСТИМИ ОТКЛОНЕНИЯ НА ИЗМЕРВАНЕТО НА НЕТНАТА МОЩНОСТ

6.1. Нетната мощност на двигателя, както е определена от техническата служба, може да се различава с ± 2 % от указаната от производителя нетна мощност с допустимо отклонение за скоростта на двигателя от ± 1,5 %.

6.2. Нетната мощност на двигател по време на изпитване на съответствието на производството може да се различава с ± 5 % от нетната мощност, определена по време на изпитването за типово одобрение на типа.

[1] Комплектните стандартни изпускателни и всмукателни системи, предвидени за превозното средство трябва да бъдат използвани при случаи, когато те могат да имат оценимо влияние върху мощността на двигателя (двутактови двигатели, двигатели с принудително запалване и т.н.) или когато това поиска производителя. При други случаи трябва да се направи проверка по време на изпитването, за да се удостовери, че обратното налягане на изхода на изпускателния колектор не се различава с повече от 10 мбара от максималното обратно налягане, специфицирано от производителя, и че налягането във всмукателния колектор не се различава с повече от 1 мбар от пределно допустимата стойност, специфицирана от производителя за чист въздушен филтър. Тези условия могат да бъдат създадени също така с оборудването на стенда за изпитване.Когато комплектната изпускателна система се използва в изпитвателната лаборатория, системата за извеждане на отработените газове не трябва, при двигател в движение, да създава в изпускателната тръба, доколкото тя е свързана с изпускателната система на превозното средство, налягане, което е различно от атмосферното с повече от 10 мбар, освен ако производителят приеме, преди изпитването, по-високо противо-налягане.

[2] Ако изпускателната спирачка е вградена в двигателя, дроселният вентил трябва да бъде фиксиран в напълно отворено положение.

[3] Налягането на подаване на гориво може да се настрои, ако това е необходимо, за да възпроизвежда налягането, което съществува при специфичното приложение на двигателя (по-специално, когато се използва система за "връщане на гориво").

[4] Всмукателният вентил е регулиращ вентил за пневматичната система за автоматично регулиране на скоростта на инжекционната помпа. Регулаторът или оборудването за впръскване на горивото могат да съдържат други устройства, които да оказват въздействие на количеството на впръсканото гориво.

[5] Радиаторът, вентилаторът, направляващият кожух на вентилатора, водната помпа и термостатът трябва да бъдат разположени относително по същия начин, както на превозното средство. Циркулацията на охлаждащата течност трябва да се осъществява само с водната помпа на двигателя. Охлаждането на течността може да се извършва или от радиатора на двигателя, или от външен кръг при условие че загубата на налягане и налягането на входа на помпата остават съществено същите, като тези на охладителната система на двигателя. Жалузите на радиатора, ако са вградени, трябва да бъдат в отворено положение.В случая когато за удобство вентилаторът, радиаторът и направляващият кожух на вентилатора не могат да бъдат монтирани на двигателя, погълнатата от вентилатора мощност, когато е монтиран отделно на своето правилно положение по отношение на радиатора и обтекателя (ако има такъв), трябва да се определи при скорости на въртене, които съответстват на скоростите на двигателя, използвани за измерване на мощността на двигателя, или чрез изчисляване от стандартните характеристики, или чрез практически изпитвания. Тази мощност, съотнесена към стандартните атмосферни условия, определени в точка 5.2.2, трябва да се извади от коригираната мощност.

[6] Когато са вградени вентилатор или нагнетател, които могат да бъдат изключени, изпитването трябва да се извърши с включен вентилатор (или нагнетател).

[7] Термостатът може да бъде фиксиран в напълно отворено положение.

[8] Минимална мощност на генератора: Мощността на генератора трябва да бъде ограничена до точно необходимата за опериране на спомагателните устройства, които са нужни за работата на двигателя (включително задвижваният с електричество охлаждащ вентилатор). Ако е необходимо свързването на акумулатор, трябва да се използва напълно зареден акумулатор в добро състояние.

[9] Температурата на въздуха при входния колектор не трябва да превишава препоръчваната от производителя на двигателя, ако тази температура е уточнена.Въздушен охладител на компресора за принудително пълнене:Охлаждането на подавания въздух може да се извършва или от въздушния охладител на двигателя, или от външна охладителна система, при условие че налягането и температурата на изхода на охладителя са същите, както когато се използва оригиналната система, специфицирана от производителя на двигателя.

[10] ОВ L 190, 20.8.1972 г., стр. 1.

[11] ОВ L 76, 6.4.1970 г., стр. 1.

[12] ОВ L 223, 14.8.1978 г., стр. 48.

--------------------------------------------------

19801216

Допълнение 1

+++++ TIFF +++++

+++++ TIFF +++++

+++++ TIFF +++++

+++++ TIFF +++++

--------------------------------------------------

19801216

Допълнение 2

+++++ TIFF +++++

+++++ TIFF +++++

+++++ TIFF +++++

+++++ TIFF +++++

--------------------------------------------------

19801216

ПРИЛОЖЕНИЕ II

+++++ TIFF +++++

+++++ TIFF +++++

+++++ TIFF +++++

+++++ TIFF +++++

--------------------------------------------------