31979L1067

ПЪРВА ДИРЕКТИВА НА КОМИСИЯТА

от 13 ноември 1979 година

относно определяне на методи на Общността за анализ за проверка на някои частично или напълно дехидратирани консервирани млека, предназначени за консумация от човека

(79/1067/ЕИО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Директива 76/118/ЕИО на Съвета от 18 декември 1975 г. относно сближаване на законодателствата на държавите-членки по отношение на някои видове частично и напълно дехидратирани консервирани млека за консумация от човека (1), и по-специално член 11 от нея,

като има предвид, че съгласно член 11 от Директива 76/118/ЕИО се изисква проверка на състава на някои частично или изцяло дехидратирани консервирани млека чрез методи на Общността за анализ;

като има предвид, че е желателно да се приеме първоначална серия методи, по отношение на които са приключени проучванията;

като има предвид, че предвидените в настоящата директива мерки съответстват на становището на Постоянния комитет по храните,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Държавите-членки вземат всички мерки, необходими да се гарантира, че анализите за проверка на критериите, посочени в приложение I, се извършват в съответствие с методите, описани в приложение II.

Член 2

При определяне на алтернативни методи за единично определяне на проба може да се използва всеки един от методите. В протокола от изпитването, посочен в приложение II, трябва да се посочи кой метод е използван.

Член 3

Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива в срок от 18 месеца от нотифицирането ѝ. Те незабавно информират за това Комисията.

Член 4

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

(1)  ОВ L 24, 30.1.1976 г., стр. 49.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ОБХВАТ НА ПЪРВИТЕ МЕТОДИ НА ОБЩНОСТТА ЗА АНАЛИЗ, КОИТО СЛЕДВА ДА СЕ ПРИЛАГАТ В ДИРЕКТИВАТА ЗА НЯКОИ ЧАСТИЧНО ИЛИ ИЗЦЯЛО ДЕХИДРАТИРАНИ КОНСЕРВИРАНИ МЛЕКА

I.   Общи разпоредби

II.   Определяне на сухото вещество в:

III.   Определяне на влагата в:

IV.   Определяне на масленото съдържание в:

V.   Определяне на захарозата в:

VI.   Определяне на млечната киселина и лактатите в:

VII.   Определяне на фосфатазната активност в:

ПРИЛОЖЕНИЕ II

МЕТОДИ НА АНАЛИЗ, СВЪРЗАНИ СЪС СЪСТАВА НА НЯКОИ ПРОДУКТИ ОТ ЧАСТИЧНО ИЛИ ИЗЦЯЛО ДЕХИДРАТИРАНО КОНСЕРВИРАНО МЛЯКО, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА КОНСУМАЦИЯ ОТ ЧОВЕКА

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

1.   ПОДГОТОВКА НА ПРОБА ЗА ХИМИЧЕСКИ АНАЛИЗ

Затвореният бидон се разклаща и се обръща обратно, отваря се и млякото бавно се прелива в друг съд, който може да се затваря херметически. Съдържанието се размесва чрез неколкократно прехвърляне. Цялото количество мляко, останало по стените и ръбовете на бидона, и масленият слой трябва да се включат в пробата. Съдът се затваря. Ако съставките не са добре хомогенизирани, съдът се слага на водна баня при 40 °С, като се разклаща енергично на всеки 15 мин. След 2 часа се изважда от водната баня и се оставя на стайна температура. Капакът се маха, съдържанието на съда се размесва с лъжица или шпатула (ако мазнината се е отделила, пробата не се изпитва). Съхранява се на хладно.

Бидони: Затвореният бидон се слага на водна баня при 30 °С—40 °С за около 30 мин. Капакът се отваря и съдържанието се размесва добре с шпатула или лъжица с движения нагоре-надолу и с въртеливи движения за получаване на хомогенна смес. В пробата трябва да се включи цялото количество мляко, включително и полепналото по стените и дъното на бидона. Съдържанието се изсипва в друг съд, снабден с херметичен капак, затваря се и се съхранява на хладно.

Туби: Краят на тубата се срязва и съдържанието се изсипва в съд, снабден с херметичен капак, след което тубата се разрязва по дължина, остъргва се целият материал, полепнал по вътрешността, и внимателно се смесва с останалото количество. Съдът се съхранява на хладно.

Сухото мляко се поставя в чист, сух, (херметически) съд с вместимост, равна на двойния обем на сухото мляко. Съдът се затваря веднага, съдържанието му се размесва добре чрез разклащане и обръщане. По време на подготовката на пробата се избягва достъпът на въздух с цел намаляване до минимум абсорбцията на влага.

2.   РЕАГЕНТИ

2.1.   Вода

2.1.1.   Когато се споменава вода за разтваряне, разреждане или измиване, се има предвид използване на дестилирана вода или деминерализирана вода, която е най-малкото еднакво чиста.

2.1.2.   Винаги, когато става въпрос за „разтваряне“, „разтвор“ или „разреждане“ без допълнителни указания, трябва да се разбира „разтваряне във вода“, „воден разтвор“ или „разреждане с вода“.

2.2.   Химикали

Всички химикали трябва са реагенти с квалификация чист анализ (ч.з.а.), освен ако не е упоменато друго.

3.   ОБОРУДВАНЕ

3.1.   Списъци на апаратура

Списъците на апаратурата съдържат само онези негови елементи, които са със специализирана употреба и с конкретна спецификация.

3.2.   Аналитична везна

Аналитична везна означава аналитична везна с разделителна способност най-малко 0,1 мг.

4.   ИЗРАЗЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

4.1.   Изчисляване на процента

Резултатите се изчисляват в проценти от масата на пробата, освен ако не е упоменато друго.

4.2.   Брой на значимите цифри

Всеки резултат се изразява със значими цифри, толкова на брой, колкото изисква точността на използвания метод за анализ.

5.   ПРОТОКОЛ ОТ ИЗПИТВАНЕ

В протокола от изпитването се посочват: използваният метод за анализ, получените резултати, всички подробности относно начина на работа, неспецифицирани в метода за анализ, или такива по избор, както и условията, които може да са повлияли на получените резултати.

Протоколът от изпитването трябва да съдържа цялата информация за идентифициране на пробата.

МЕТОД 1:   ОПРЕДЕЛЯНЕ СЪДЪРЖАНИЕТО НА СУХО ВЕЩЕСТВО

(в сушилня при 99 °С)

1.   ОБХВАТ И ОБЛАСТ НА ПРИЛОЖЕНИЕ

Този метод определя съдържанието на сухо вещество на:

2.   ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Съдържание на сухото вещество на кондензирани млека е съдържанието на сухото вещество, определено по този специфициран метод.

3.   ПРИНЦИП

Определено количество от пробата се разрежда с вода, разбърква се с пясък и се изсушава при температура 99 °С ± 1 °С. Получената след изсушаване маса е съдържанието на сухото вещество и се изчислява като процент от масата на пробата.

4.   РЕАГЕНТИ

Кварцов или морски пясък, обработен със солна киселина (размер на песъчинките от 0,18 мм до 0,5 мм, прекарани през сито 500 микрона и задържани в сито 180 микрона).Той трябва да отговаря на следното контролно изпитване:

5.   АПАРАТУРА

5.1.   Аналитична везна.

5.2.   Метални тигли, за предпочитане от никел, алуминий или неръждаема стомана. Тиглите трябва да са снабдени с капаци, които да се затварят плътно, но могат да бъдат отворени лесно. Подходящи размери са: диаметър от 60 мм до 80 мм и дълбочина около 25 мм.

5.3.   Сушилня при атмосферно налягане с добра вентилация, термостатично регулирана при 99 °С ± 1 °С. Температурата трябва да е равномерна в цялата пещ.

5.4.   Ексикатор, съдържащ прясно активиран силикагел с индикатор за водното съдържание или еквивалентен изсушител.

5.5.   Стъклени пръчки, сплескани в единия край, с дължина, позволяваща да влизат в металните тигли (точка 5.2).

5.6.   Вряща водна баня.

6.   ПРОЦЕДУРА

6.1.   В тигела (точка 5.2) се поставят около 25 г пясък (точка 4) и къса стъклена пръчка (точка 5.5).

6.2.   Без да се покрива, тигелът се поставя заедно с капака в сушилната пещ (точка 5.3) за два часа.

6.3.   Слага се капакът на тигела и се поставят в ексикатора (точка 5.4), оставят се да се охладят до стайна температура, след което се измерва масата с точност до 0,1 мг (М0).

6.4.   Тигелът се наклонява на една страна и в свободната част се поставят около 1,5 г от пробата подсладено кондензирано мляко или 3 г от неподсладено кондензирано мляко. Слага се капакът. Масата се претегля с точност до 0,1 мг (М1).

6.5.   Капакът се маха, добавят се 5 мл вода и с помощта на стъклена пръчка течностите се смесват. След това получената течност се смесва с пясъка. Стъклената пръчка се оставя в сместа.

6.6.   Тигелът се поставя на вряща водна баня (точка 5.6) до изпаряване на водата. Това продължава около 20 мин. С цел поддържане на доброто аериране на сместа, тя трябва от време на време да се разбърква с пръчката, така че след като се изсуши, да не бъде във формата на пита. Пръчката се оставя в тигела.

6.7.   Тигелът и капакът се слагат в сушилнята за час и половина.

6.8.   Капакът се маха и тигелът се прехвърля в ексикатора (точка 5.4), охлажда се до стайна температура и се премерва с точност до 0,1 мг.

6.9.   Тигелът и капакът се поставят отново в сушилната пещ, като капакът се маха и се загрява за още 1 час.

6.10.   Повтаря с процесът от точка 6.8.

6.11.   Повтарят се описаните процеси в точка 6.9 и 6.10, докато разликата в масите при две последователни измервания стане по-малка от 0,5 мг или докато масата започне да се увеличава. Ако се установи увеличение на масата, трябва да се използва най-малката маса, необходима за изчислението (точка 7.1). Крайната записана маса трябва да е М2 г.

7.   ИЗРАЗЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

7.1.   Метод на изчисление

Съдържанието на сухото вещество, изчислено като процент от масата на пробата, се изчислява като:

където:

7.2.   Повторяемост

Разликата между резултатите от два анализа, проведени едновременно или в бърза последователност на една и съща проба, от един и същ лаборант, при еднакви условия, не трябва да превишава 0,2 г сухо вещество на 100 г продукт.

8.   ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ОБЩО МЛЕЧНО СУХО ВЕЩЕСТВО И НА СУХ БЕЗМАСЛЕН ОСТАТЪК

8.1.   Общото съдържание на млечно сухо вещество

8.2.   Съдържанието на сухия обезмаслен млечен остатък в подсладено кондензирано мляко се определя като:

8.3.   Съдържанието на сухия безмаслен млечен остатък от неподсладено кондензирано мляко се определя като:

МЕТОД 2:   ОПРЕДЕЛЯНЕ СЪДЪРЖАНИЕТО НА ВЛАГА

(в сушилна пещ при 102 °С)

1.   ОБХВАТ И ОБЛАСТ НА ПРИЛОЖЕНИЕ

С този метод се определя загубата на маса при изсушаване на:

2.   ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Съдържанието на влага е загубата на маса при сушене по начина, определен от посочения метод.

3.   ПРИНЦИП

Остатъчната маса на изпитваната проба се определя след изсушаване при атмосферно налягане в сушилна пещ при температура 102°С ± 1°С до получаване на константна маса. Загубата на маса се изчислява като процент от масата на пробата.

4.   АПАРАТУРА

4.1.   Аналитична везна.

4.2.   Тигли с плоско дъно, изработени от некорозиращ материал, като никел, алуминий, неръждаема стомана или стъкло. Тиглите трябва да са снабдени с капаци, които да се затварят плътно, но могат да бъдат отворени лесно. Подходящите размери са: диаметър от 60 мм до 80 мм и дълбочина около 25 мм.

4.3.   Сушилня при атмосферно налягане с добра вентилация, термостатично контролирана при 102 °С ± 1 °С. Температурата трябва да е равномерна в цялата пещ.

4.4.   Ексикатор, съдържащ прясно активиран силикагел с индикатор за водно съдържание или еквивалентен изсушител.

5.   ПРОЦЕДУРА

5.1.   Тигелът се отваря (точка 4.2) и се поставя заедно с капака в сушилната пещ (точка 4.3). Загрява се за около един час.

5.2.   Тигелът се затваря с капака и се прехвърля в ексикатора (точка 4.4). Охлажда се до стайна температура и се претегля с точност до 0,1 мг (М0).

5.3.   В тигела се поставят около 2 г от пробата сухо мляко, затваря се с капака и се претегля с точност до 0,1 мг, колкото е възможно по-бързо (М1).

5.4.   Тигелът се отваря и се слага заедно с капака в пещта за два часа.

5.5.   Поставя се капакът и тигелът се прехвърля в сушилнята, оставя се да се охлади до стайна температура и се претегля с точност до 0.1 мг.

5.6.   Тигелът се отваря и се поставя заедно с капака в пещта за 1 час.

5.7.   Повторя се процесът, описан в точка 5.5.

5. 8.   Повтарят се от точки 5.5 и 5.6, докато разликата в масите при две последователни измервания стане по-малка от 0,5 мг или докато масата започне да се увеличава. Ако се установи увеличение на масата, трябва да се използва най-малката маса, необходима за изчислението (точка 6.1). Крайната записана маса трябва да е М2 г.

6.   ИЗРАЗЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

6.1.   Метод на изчисление

Загубата на масата при сушенето на пробата се изчислява в проценти по формулата.

където:

6.2.   Повторяемост

Разликата между резултатите от два анализа, проведени едновременно или в бърза последователност на една и съща проба, от един и същ лаборант, при еднакви условия, не трябва да превишава 0,1 г влага на 100 г продукт.

МЕТОД 3:   ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МАСЛЕНОТО СЪДЪРЖАНИЕ В КОНДЕНЗИРАНИ МЛЕКА (МЕТОД РОЗЕ-ГОТЛИБ)

1.   ОБХВАТ И ОБЛАСТ НА ПРИЛОЖЕНИЕ

С този метод се определя съдържанието на:

2.   ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Съдържание на мазнини в кондензирани млека е съдържанието на мазнини, изчислено по посочения метод.

3.   ПРИНЦИП

Масленото съдържание се определя чрез екстрахиране на мазнините от амонячно-алкохолен разтвор на пробата посредством диетилов или петролев етер, изпаряване на разтворителите и претегляне на утайката. Изчислява се като процент от масата на пробата съгласно метода на Розе-Готлиб.

4.   РЕАГЕНТИ

Всички реагенти трябва да отговарят на изискванията, определени при празната проба (точка 6.1). Ако е необходимо, реагентите се редестилират в присъствието на около 1 г млечна мазнина на 100 мл разтворител.

4.1.   Амонячен разтвор приблизително 25 % (m/m) NH3 (с плътност 0,91 г/мл при 20 °С) или по-силен разтвор с известна концентрация.

4.2.   Етанол 96 % ± 2 % (о/о) или при липсващ такъв — етилов алкохол, денатуриран с метилов алкохол, етил-метилкетон или петролев етер.

4.3.   Диетилов етер, свободен от пероксиди.

Забележка 1:

Изпитването за пероксиди се извършва, като в малък цилиндър със стъклена запушалка (предварително промит с етер) се поставят 10 мл от етера и се прибавя 1 мл прясно приготвен 10 % разтвор на калиев йодид. Сместа се разклаща и се оставя да престои 1 мин. Не трябва да се появи жълто оцветяване в нито един от двата слоя.

Забележка 2:

Диетиловият етер се предпазва от образуване на пероксиди чрез поставяне в съд на мокро цинково фолио, което предварително е било потопено в разреден подкиселен разтвор на меден сулфат (Cu2SO4.5H2О) в продължение на 1 мин и е било измито с вода. За 1 л диетилов етер се използва приблизително 8 000 мм2 цинково фолио, нарязано на ленти, чиято дължина трябва да стига най-малко до половината от височината на съда.

4.4.   Петролев етер с точка на кипене от 30 до 60 °С.

4.5.   Смесен разтворител, приготвен непосредствено преди употреба чрез смесване на равни обеми диетилов етер (точка 4.3) и петролев етер (точка 4.4). Смесеният разтворител може да се замени с диетилов или петролев етер.

5.   АПАРАТУРА

5.1.   Аналитична везна.

5.2.   Подходящи екстракционни епруветки или колби, снабдени със запушалки от матово стъкло или други запушалки, нереагиращи на използваните разтворители.

5.3.   Колби — тънкостенни и с плоско дъно, с вместимост от 150 мл до 250 мл.

5.4.   Сушилна пещ при атмосферно налягане с добра вентилация, термостатично контролирана (регулирана за работа при 102 °С ± 1 °С).

5.5.   Антипенителни гранули, които не съдържат мазнини, не са порьозни и ронливи, като стъклени перли или гранули от силиконов карбид (използването на този материал е по избор — виж точка 6.2.1).

5.6.   Сифон, който съответства на екстракционните епруветки.

5.7.   Центрофуга (по избор).

6.   ПРОЦЕДУРА

6.1.   Празна проба

Едновременно с определяне на масленото съдържание на пробата се провежда и т. нар. празна проба с 10 мл вода, като се използват същите съдове за екстракция, същите количества реагенти и същите процедури, както са описани в точка 6.2, с изключение на точка 6.2.2. Ако резултатът превишава 0,5 мг, реагентите трябва да се проверят и замърсеният реактив или реагенти трябва да се пречистят или сменят.

6.2.   Определяне

6.2.1.   Изсушава се колба (точка 5.3) в сушилнята (точка 5.4) за 30 мин до 60 мин (ако е необходимо се поставят и няколко антипенителни гранули (точка 5.5) с цел да се подпомогне разтворът да заври спокойно чрез последващо отстраняване на разтворителите). Колбата се охлажда до стайна температура, след което се претегля с точност до 0,1 мг.

6.2.2.   Приготвената проба се размесва директно във или чрез разликата в съдовете за екстракция (точка 5.2), след което с точност до 1 мг се претеглят от 2 г до 2,5 г от пробата, ако е подсладена, или от 4 г до 5 г от пробата, ако не е подсладена, директно или чрез разликата в екстракционния апарат (точка 5.2). Добавя се вода до 10,5 мл, размесва се внимателно при леко затопляне от 40 °С до 50 °С до пълно диспергиране на продукта. Пробата трябва да е напълно диспергирана; в противен случай определянето трябва да се повтори.

6.2.3.   Прибавя се 1,5 мл 25 % амонячен разтвор (точка 4.1) или еквивалентен обем от разтвор с по-висока концентрация и се смесват.

6.2.4.   Прибавят се 10 мл етанол (точка 4.2) и течностите се смесват спокойно и внимателно в отворения съд.

6.2.5.   Прибавят се 25 мл диетилов етер (точка 4.3). Охлажда се под течаща вода. Съдът се затваря, енергично се разклаща и се обръща многократно в продължение на 1 мин.

6.2.6.   Запушалката се маха внимателно, прибавят се 25 мл петролев етер (точка 4.4), като с първите няколко милилитра се промиват запушалката и отворът на съда, така че разтворителят да изтече в съда. Запушалката се поставя и съдът се разклаща и обръща в продължение на 30 сек. Не се разклаща прекомерно силно, ако не се предвижда центрофугиране, както е описано в точка 6.2.7.

6.2.7.   Съдът се оставя в покой до избистряне на горния пласт и пълното му разделяне от водния слой. Разделянето на двата пласта може да се постигне и чрез центрофугиране с подходяща центрофуга (точка 5.7).

Забележка:

При използване на центрофуга, която не е снабдена с трифазен двигател, могат да се появят искри, поради което е необходимо да се вземат мерки за предпазване от експлозия или пожар в резултат на изпаряване на етера (като счупване на епруветка).

6.2.8.   Запушалката се маха и едновременно с отвора на съда се промива с няколко милилитра от смесения разтворител (точка 4.5), при което течността трябва да се стече в съда. В колбата (точка 6.2.1) се прехвърля внимателно възможно най-голямо количество от плаващия по повърхността слой чрез декантиране или с помощта на сифон (точка 5.6).

Забележка:

В случаите, когато прехвърлянето не се извършва със сифон, може да се наложи прибавяне на малко количество вода, за да се повдигне нивото на граничещата между двата пласта повърхност, което да улесни декантирането.

6.2.9.   Външната и вътрешната страна на отвора на съда или краят и долната част на сифона се изплакват с няколко милилитра от смесения разтворител (точка 4.5). Утайката от външната част на съда се събира в колбата, а утайката от вътрешната част на отвора и от сифона се събира в съда за екстракция.

6.2.10.   Повторно се екстрахира, като се повтаря процедурата от точка 6.2.5 — 6.2.9, но се използват само 15 мл диетилов етер и 15 мл петролев етер.

6.2.11.   Екстрахира се трети път, като процедурата, описана в точка 6.2.10, се повтаря, но не се провежда крайното утаяване (точка 6.2.9).

Забележка:

При анализ на проби от неподсладено обезмаслено кондензирано мляко и подсладено обезмаслено кондензирано мляко третото екстрахиране не е задължително.

6.2.12.   Внимателно се изпарява или се дестилира, колкото е възможно повече от разтворителя (включително и етанола). Ако колбата е с малка вместимост, известна част от разтворителя се отстранява след всяка екстракция.

6.2.13.   Когато миризмата на разтворителите не е напълно отстранена, колбата се поставя в сушилната пещ и се загрява в продължение на 1 час.

6.2.14.   Колбата се изважда от пещта, охлажда се до стайна температура и се претегля с точност до 0,1 мг.

6.2.15.   Процедурите от точка 6.2.13 и 6.2.14 се повтарят, като колбата се нагрява в продължение на 30 мин до 60 мин, докато разликата в масите при две последователни измервания стане по-малко от 0,5 мг или докато масата започне да се увеличава. Ако се установи увеличение на масата, трябва да се използва най-малката маса, необходима за изчислението (точка 7.1). Крайната записана маса трябва да е М1 г.

Прибавят се от 15 мл до 25 мл петролев етер, за да се установи, че екстрахираният материал е напълно разтворим. Затопля се умерено и разтворителят се разклаща чрез завъртане на колбата, докато цялото количество мазнина се разтвори.

6.2.16.1.   Когато екстрахираният материал е напълно разтворим в петролев етер, масата на мазнината се определя от разликата между стойностите от точка 6.2.1 и 6.2.15.

6.2.16.2.   Когато е налице неразтворим материал или има съмнение за такъв, мазнината се екстрахира напълно от колбата чрез три последователни промивания с топъл петролев етер и се оставя неразтвореният материал да се утаи преди всяко декантиране. Външната страна на отвора на колбата се промива трикратно. Колбата се поставя в сушилнята и се нагрява в продължение на 1 час. Колбата се охлажда до стайна температура както в точка 6.2.1 и се претегля с точност до 0,1 мг. Масата на мазнината се определя като разлика между масата, получена в точка 6.2.15, и крайната маса.

7.   ИЗРАЗЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

7.1.   Изчисление

Масата на екстрахираните мазнини (г) е:

а масленото съдържание в пробата, изразено в проценти, се определя по формулата:

където:

7.2.   Повторяемост

Разликата между резултатите от два анализа, проведени едновременно или в бърза последователност на една и съща проба, от един и същ лаборант, при еднакви условия, не трябва да превишава 0,05 г. мазнина в 100 г продукт.

МЕТОД 4:   ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МАСЛЕНОТО СЪДЪРЖАНИЕ В СУХИ МЛЕКА

(МЕТОД РОЗЕ-ГОТЛИБ)

1.   ОБХВАТ И ОБЛАСТ НА ПРИЛОЖЕНИЕ

С този метод се определя масленото съдържание на млеката в:

2.   ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Маслено съдържание на сухи млека е съдържанието на мазнини, определено чрез посочения метод.

3.   ПРИНЦИП

Масленото съдържание се определя гравиметрично чрез екстрахиране на мазнината от амонячно-алкохолен разтвор на мляко посредством диетилов или петролев етер, изпаряване на разтворителите и претегляне на остатъка. Изчислява се като процент от масата на пробата съгласно метода на Розе-Готлиб.

4.   РЕАГЕНТИ

Всички реагенти трябва да отговарят на изискванията, определени в празната проба (точка 6.1). Ако е необходимо, реагентите може да се редестилират в присъствието на около 1 г млечна мазнина в 100 мл разтвор.

4.1.   Амонячен разтвор приблизително 25 % (m/m) NH3 (с плътност около 0,91 г/мл при 20 °С) или по-силен разтвор с известна концентрация.

4.2.   Етилов алкохол 96 ± 2 % (о/о) или етилов алкохол, денатуриран с метилов алкохол, етил-метил кетон или петролев етер.

4.3.   Диетилов етер, свободен от пероксиди.

Забележка 1:

Изпитването за пероксиди се извършва, като в малък цилиндър със стъклена запушалка (предварително промит с етер) се поставят 10 мл от етера и се прибавя 1 мл прясно приготвен 10 % разтвор на калиев йодид. Сместа се разклаща и се оставя да престои 1 мин. Не трябва да се появи жълто оцветяване в нито един от двата слоя.

Забележка 2:

Диетиловият етер се предпазва от образуване на пероксиди чрез добавяне на мокро цинково фолио, предварително потопено в подкиселен разреден разтвор на меден сулфат (Cu2SO4.5H5H2О) за една минута и промито с вода. За 1 л диетилов етер се използва приблизително 8 000 мм2 цинково фолио, нарязано на ленти, чиято дължина трябва да стигне най-малко до половината от височината на съда.

4.4.   Петролен етер с температура на кипене от 30 до 60 °С.

4.5.   Смесен разтворител, приготвен непосредствено преди употреба чрез смесване на равни обеми диетилов (точка 4.3) и петролев етер (точка 4.4). Смесеният разтворител може да се замени с диетилов или петролев етер.

5.   АПАРАТУРА

5.1.   Аналитична везна.

5.2.   Подходящи екстракционни епруветки или колби, снабдени със запушалки от матово стъкло или други запушалки, които не влизат в реакция с използваните разтворители.

5.3.   Колби — тънкостенни и с плоско дъно, с вместимост от 150 мл до 250 мл.

5.4.   Сушилня при атмосферно налягане с добра вентилация, термостатично контролирана при 102 °С ± 1 °С.

5.5.   Антипенителни гранули, които не съдържат мазнини, не са порьозни и ронливи, като стъклени перли или гранули от силиконов карбид (използването на този материал е по избор — виж точка 6.2.1).

5.6.   Водна баня от 60 до 70 °С.

5.7.   Сифон, който съответства на екстракционните епруветки.

5.8.   Центрофуга (по избор).

6.   ПРОЦЕДУРА

6.1.   Празна проба

Едновременно с определяне на масленото съдържание на пробата се провежда и т. нар. празна проба с 10 мл вода, като се използват същите съдове за екстракция, същите количества реагенти и същите процедури, както са описани в точка 6.2, с изключение на точка 6.2.2. Ако резултатът превишава 0,5 мг, реагентите трябва да се проверят и замърсеният реактив или реагенти трябва да се пречистят или подменят.

6.2.   Определяне

6.2.1.   Изсушава се колба (точка 5.3) в сушилнята (точка 5.4) за 30 мин до 60 мин (ако е необходимо, се поставят и няколко антипенителни гранули (точка 5.5) с цел да се подпомогне разтворът да заври умерено чрез последващо отстраняване на разтворителите). Колбата се охлажда до стайна температура, след което се претегля с точност до 0,1 мг.

6.2.2.   Прецизно се претегля с точност до 1 мг директно в или чрез разлика в съдовете за екстракция (точка 5.2) около 1 г пълномаслено мляко на прах или около 1,5 г частично обезмаслено или обезмаслено мляко на прах. Прибавят се 10 мл вода и внимателно се разклаща, докато млякото на прах се разтвори напълно. За някои проби може да се наложи и загряване.

6.2.3.   Прибавят се 1,5 мл 25 % амонячен разтвор (точка 4.1) или еквивалентен обем от разтвор с по-висока концентрация. Поставя се на водна баня (точка 5.6) за 15 мин при 60 °С — 70 °С, като от време на време се разбърква. Охлажда се например под течаща вода.

6.2.4.   Прибавят се 10 мл етанол (точка 4.2) и течностите се смесват спокойно и внимателно в отворения съд.

6.2.5.   Прибавят се 25 мл диетилов етер (точка 4.3). Охлажда се под течаща вода. Съдът се затваря, енергично се разклаща и се обръща многократно в продължение на 1 мин.

6.2.6.   Запушалката се маха внимателно, прибавят се 25 мл петролев етер (точка 4.4), като с първите няколко милилитра се промиват запушалката и отворът на съда, така че разтворителят да изтече в съда. Запушалката се поставя и съдът се разклаща и обръща в продължение на 30 сек.. Не се разклаща прекомерно силно, ако не се предвижда центрофугиране, както е описано в точка 6.2.7.

6.2.7.   Съдът се оставя в покой до избистряне на горния пласт и пълното му разделяне от водния слой. Разделянето на двата пласта може да се постигне и чрез центрофугиране с подходяща центрофуга (точка 5.8).

Забележка:

При използване на центрофуга, която не е снабдена с трифазен двигател, могат да се появят искри, поради което е необходимо да се вземат мерки за предпазване от експлозия или пожар в резултат на изпаряване на етера (като счупване на епруветка).

6.2.8.   Запушалката се маха и едновременно с отвора на съда се промива с няколко милилитра от смесения разтворител (точка 4.5), при което течността трябва да се стече в съда. В колбата (точка 6.2.1) се прехвърля внимателно възможно най-голямо количество от плаващия по повърхността слой чрез декантиране или с помощта на сифон (точка 5.7).

Забележка:

В случаите, когато прехвърлянето не се извършва със сифон, може да се наложи прибавяне на малко количество вода, за да се повдигне нивото на граничещата между двата пласта повърхност, което да улесни декантирането.

6.2.9.   Външната и вътрешната страна на отвора на съда или краят и долната част на сифона се изплакват с няколко милилитра от смесения разтворител. Утайката от външната част на съда се събира в колбата, а утайката от вътрешната част на отвора и от сифона се събира в съда за екстракция.

6.2.10.   Повторно се екстрахира, като се повтаря процедурата от точка 6.2.5 — 6.2.9, но се използват само 15 мл диетилов етер и 15 мл петролев етер.

6.2.11.   Екстрахира се трети път, като процедурата, описана в точка 6.2.10, се повтаря, но не се провежда крайното промиване (точка 6.2.9).

Забележка:

При анализ на проби от обезмаслено сухо мляко провеждането на третото екстрахиране не е задължително.

6.2.12.   Внимателно се изпарява или се дестилира колкото е възможно повече от разтворителя (включително и етанола). Ако колбата е с малка вместимост, известна част от разтворителя се отстранява след всяка екстракция.

6.2.13.   Когато миризмата на разтворителите не е напълно отстранена, колбата се поставя в сушилната пещ и се загрява в продължение на 60 мин.

6.2.14.   Колбата се изважда от пещта, охлажда се до стайна температура (точка 6.2.1) и се претегля с точност до 0,1 мг.

6.2.15.   Процедурите от точка 6.2.13 и 6.2.14 се повтарят, като колбата се нагрява в продължение на 30 мин до 60 мин, докато разликата в масите при две последователни измервания стане по-малко от 0,5 мг или докато масата започне да се увеличава. Ако се установи увеличение на масата, трябва да се използва най-малката маса, необходима за изчислението (точка 7.1). Крайната записана маса трябва да е М1 г.

Прибавят се от 15 мл до 25 мл петролев етер, за да се потвърди, че екстрахираният материал е напълно разтворим. Затопля се внимателно и разтворителят се разклаща чрез завъртане на колбата, докато цялото количество мазнина се разтвори.

6.2.16.1.   Когато екстрахираният материал е напълно разтворим в петролев етер, масата на мазнината се определя от разликата между стойностите в точка 6.2.1 и 6.2.15.

6.2.16.2.   Когато е налице неразтворим материал или има съмнение за такъв, мазнината се екстрахира напълно от колбата чрез три последователни промивания с топъл петролев етер и се оставя неразтвореният материал да се утаи преди всяко декантиране. Външната страна на отвора на колбата се промива трикратно.

Колбата се поставя в сушилнята в легнало положение и се нагрява в продължение на 1 час. Колбата се охлажда до стайна температура, както в точка 6.2.1, и се претегля с точност до 0,1 мг. Масата на мазнината се определя като разлика между масата, получена в точка 6.2.15, и крайната маса.

7.   ИЗРАЗЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

7.1.   Изчисление

Масата на екстрахираната мазнина, измерена в грамове, е:

Масленото съдържание в пробата, изразено в проценти, се определя по формулата:

където:

7.2.   Повторяемост

Разликата между резултатите от два анализа, проведени едновременно или в бърза последователност на една и съща проба, от един и същ лаборант, при еднакви условия, не трябва да превишава 0,2 г мазнина в 100 г продукт, с изключение на сухо обезмаслено мляко на прах, за което разликата не трябва да превишава 0,1 г мазнина в 100 г продукт.

МЕТОД 5:   ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ЗАХАРОЗА

(ПОЛЯРИМЕТРИЧЕН МЕТОД)

1.   ОБХВАТ И ОБЛАСТ НА ПРИЛОЖЕНИЕ

С този метод се определя съдържанието на захароза на:

Пробите не трябва да съдържат инвертна захар.

2.   ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Съдържанието на захароза в подсладено кондензирано мляко е съдържанието на захароза, определено чрез прилагане на посочения метод.

3.   ПРИНЦИП

Методът се основава на принципа на инверсията на Клерже — умереното третиране на пробата с киселина, която предизвиква пълна хидролиза на захарозата, но почти не влияе на лактозата или другите захари. Съдържанието на захарозата се получава чрез промяната чрез промяната на силата на въртене на разтвора.

Прозрачният филтрат на пробата (без мутаротация на лактозата) се получава чрез третиране с амонячен разтвор, последвано от неутрализация и избистряне, чрез последователно добавяне на разтвор от цинков ацетат и калиев хексафероцианат II.

В част от филтрата захарозата се хидролизира по специфичен начин.

Съдържанието на захароза се изчислява по изменението на оптическото въртене на филтрата вследствие на хидролизата на захарозата, като се използва подходяща формула.

4.   РЕАГЕНТИ

4.1.   Разтвор на цинков ацетат, 1 М: разтварят се 21.9 г кристален цинков ацетат дихидрат Zn (C2H3O2)2.2 Н2О и 3 мл ледена оцетна киселина и се доливат с вода до 100 мл.

4.2.   Разтвор на калиев хексафероцианат (II) 0,25 М; разтваря се във вода 10,6 г кристален калиев хексафероцианат (II) трихидрат К4[Fe(CN)6].3Н2О и се допълва до 100 мл с вода.

4.3.   Разтвор на солна киселина 6,35 ± 0,20 М (от 20 до 22 %) или 5,0 ± 0,2 М (от 16 % до 18 %).

4.4.   Амонячен разтвор 2,0 ± 0,2 М (3,5 %).

4.5.   Разтвор на оцетна киселина 2,0 ± 0,2 М (12 %).

4.6.   Разтвор на бромтимолово синьо: 1 % (m/v) в етанол.

5.   АПАРАТУРА

5.1.   Аналитична везна с разделителна способност 10 мг.

5.2.   Поляриметрична епруветка — 2 dm с прецизно калибрирана дължина.

5.3.   Поляриметър или захариметър:

5.4.   Водна баня, регулирана на 60 °С ± 1 °С.

6.   ПРОЦЕДУРА

6.1.   Контролно определяне

За стандартизиране на процедурата, реагентите и апаратурата, се извършват две контролни определяния, както е описано по-долу, като се използва смес от 100 г мляко и 18 г чиста захароза или смес от 110 г обезмаслено мляко и 18 г чиста захароза, като всяка една от смесите съответства на 40 г. кондензирано мляко със съдържание на 45 % захароза. Съдържанието на захар се изчислява по формулите, посочени в точка 7, като във формула 1 M, F и P се заменят съответно с количеството на взетото мляко, съдържанието на мазнина и белтък в него, а във формула 2 М се заменя със стойността 40,00. Получените стойности от двата анализа не трябва да се различават с повече от 0,2 % при 45 %.

6.2.   Определяне

6.2.1.   В бехерова чаша от 100 мл се претеглят с точност до 10 мг около 40 г. от добре разбърканата проба. Прибавят се 50 мл топла вода (80 ° С — 90 ° С) и се разбърква добре.

6.2.2.   Сместа се прехвърля в 200 мл обемна колба и чашата се изплаква последователно с вода, загрята до 60 °С до достигане на общ обем на сместа 120 мл — 150 мл. Сместа се разбърква и охлажда до стайна температура.

6.2.3.   Добавят се 5 мл разреден амонячен разтвор (точка 4.4). Сместа се разбърква отново и се оставя в покой 15 мин.

6.2.4.   Амонякът се неутрализира чрез добавяне на еквивалентно количество разреден разтвор на оцетна киселина (точка 4.5), което предварително се определя в милилитри чрез титриране на амонячния разтвор с оцетна киселина, използвайки като индикатор бромтимоловосиньо (точка 4.6). Сместа се разбърква.

6.2.5.   Добавят се при внимателно смесване чрез въртене на наклонената колба 12,5 мл разтвор на цинков ацетат (точка 4.1).

6.2.6.   Добавят се 12,5 мл разтвор на калиев хексафероцианат (II) (точка 4.2) по същия начин, както при ацетатния разтвор.

6.2.7.   Колбата се загрява така, че температурата на съдържанието ѝ да достигне 20 °С, и се долива с вода при 20 °С до 200 мл.

Забележка: По време на описания процес добавянето на водата или реагентите трябва да се извършва по такъв начин, че да се избегне образуването на въздушни мехурчета. По същата причина и хомогенизирането се прави чрез въртене на колбата, а не чрез разклащане. Ако се появят въздушни мехурчета преди колбата да се долее до обем от 200 мл, въздухът се отстранява, като колбата се свързва с вакуумна помпа и се върти.

6.2.8.   Колбата се затваря със суха запушалка и внимателно се размесва, като се разклаща енергично.

6.2.9.   Колбата се оставя в покой няколко минути, след което течността се филтрира през суха филтърна хартия. Първите 25 мл от филтрата се изхвърлят.

6.2.10.   Директна поляризация: определя се оптическото въртене на филтрата при температура 20 °С ± 1 °С.

6.2.11.   Инверсия: отмерват се с пипета 40 мл от филтрата, получен по точка 6.2.9, в мерителна колба от 50 мл и се добавят 6,0 мл 6,35 М солна киселина или 7,5 мл 5,0 М солна киселина (точка 4.3).

Колбата се поставя на водна баня при температура 60 °С за 15 мин, като се осигурява пълното потапяне на крушовидната част на колбата в течността на водната баня. През първите 5 мин съдържанието на колбата се разбърква посредством въртеливи движения, като през това време то трябва да достигне температурата на водната баня. Охлажда се до 20 °С и се допълва до обема с вода (20 °С). Разбърква се и се оставя да престои 1 час при тази температура.

6.2.12.   Инвертна поляризация

Определя се въртенето на филтрата след инверсия при температура 20 °С ± 0,2 °С (поляризация след инверсия). Ако през времето на измерването температурата на течността Т в поляризационната тръба се различава с повече от 0,2 °С, се правят температурните корекции съгласно точка 7.2.

7.   ИЗРАЗЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

7.1.   Метод на изчисление

Съдържанието на захароза се определя по формулата:

където:

Забележки:

а)	Когато се претеглят точно 40.00 г. кондензирано мляко и се използва поляриметър с натриева лампа, и отчитането се прави в ъглови градуси в поляриметрична тръба с дължина 2 dm при температура 20,0 °С ± 0,1 °С, съдържанието на захароза в нормално кондензирано мляко (C = 9) се изчислява по формулата:

7.2.   Стойности на коефициента на инверсия Q

Представените по-долу формули дават точните стойности за Q, при използване на различни източници на светлина с корекции за концентрация и температура:

В горните формули:

Забележка 1:

Общото съдържание на захарите С в инвертния разтвор може да се изчисли от показанията за директна поляризация и промяната на инверсията по общоприетия начин, като се използват общоприетите величини за специфично въртене на захарозата, лактозата и инвертната захар.

Корекцията 0,0006 (C – 9) и т. н. е точна само ако С е приблизително 9. За нормално кондензирано мляко тази корекция може да се пренебрегне, тъй като С е близко до 9.

Забележка 2:

Отклонението на температурата от 20 °С с 1 °С оказва малко влияние на показанията за директната поляризация, но за поляризацията след инверсия е необходима корекция, ако температурата се отклонява с повече от 0,2 °С. Корекцията – 0,0033 (T – 20) и т. н. е точна само за температурния интервал от 18 °С до 22 °С.

7.2.   Повторяемост

Разликата между резултатите от два анализа, проведени едновременно или в бърза последователност на една и съща проба, от един и същ лаборант, при еднакви условия, не трябва да превишава 0,3 г захароза в 100 г кондензирано мляко.

МЕТОД 6:   ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА МЛЕЧНА КИСЕЛИНА И ЛАКТАТИ

1.   ОБХВАТ И ОБЛАСТ НА ПРИЛОЖЕНИЕ

Чрез този метод се определя съдържанието на млечната киселина и лактатите, изразено като млечна киселина, на:

2.   ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Съдържание на млечна киселина и лактати в сухи млека е съдържанието на млечната киселина и лактатите, изразени като млечна киселина, определено чрез посочения метод.

3.   ПРИНЦИП

Мазнините, белтъчините и лактозата се извличат едновременно от пробата чрез добавяне на меден сулфат и калциев хидроксид с последваща филтрация.

Посредством концентрирана сярна киселина и в присъствието на меден сулфат (II) млечната киселина и лактатите във филтрата се превръщат в ацетилдехид.

Съдържанието на млечна киселина се определя колориметрично, като се използва p-хидроксидифенил.

Съдържанието на млечна киселина и лактати се изразява в милиграми млечна киселина на 100 г сух безмаслен остатък.

4.   РЕАГЕНТИ

4.1.   Разтвор на меден сулфат (II): разтварят се 250 г меден сулфат (II) (CuSO4.5H2O) във вода и се разреждат до 1 000 мл с вода.

Суспензия на калциев хидроксид.

4.2.1.   Стриват се 300 г калциев хидроксид (Са(ОН)2) в хаван с вода, като се използват общо 900 мл. Суспензията трябва да е прясно приготвена преди използване.

4.2.2.   Суспензия на калциев хидроксид: стриват се 300 г калциев хидроксид (Са(ОН)2) в хаван с вода, като се използват общо 1 400 мл. Суспензията трябва да е прясно приготвена непосредствено преди използването ѝ.

4.3.   Разтвор на сярна киселина — меден сулфат (II): към 300 мл сярна киселина (от 95,9 % до 97,0 %) (m/m) се прибавят 0,5 мл разтвор на меден сулфат (II) (точка 4.1).

4.4.   Разтвор на р-хидроксидифенил (С6Н5С6Н4ОН): разтварят се 0,75 г р-хидроксидифенил посредством разклащане и слабо загряване в 5 мл воден разтвор на натриев хидроксид (NaОН), съдържащ 5 г NaОН на 100 мл. Разрежда се с вода до 50 мл в мерителна колба. Разтворът се съхранява в кафява стъклена бутилка на тъмно и хладно място. Разтворът не се използва при промяна в цвета или при помътняване. Срокът на максимална трайност е 72 часа.

4.5.   Стандартен разтвор на млечна киселина: разтваря се (непосредствено преди употреба) 0,1067 г литиев лактат (СН3СНОНСООLi) във вода и се разрежда до 1 000 мл в обемна колба. Един милилитър от този разтвор отговаря на 0,1 мг млечна киселина.

4.6.   Стандартно възстановено мляко: предварително се анализират няколко проби от висококачествено сухо мляко. За изработване на калибровъчната крива се избира пробата с най-ниско съдържание на млечна киселина — не повече от 30 мг/100 г сух безмаслен остатък. Следва се процедурата на работа, описана в точка 6.2.1 и 6.2.2.

5.   АПАРАТУРА

5.1.   Аналитична везна.

5.2.   Спектрофотометър, подходящ за отчитане дължина на вълната 570 нанометра.

5.3.   Водна баня при температура 30 °С ± 2 °С.

5.4.   Хаван и чукало.

5.5.   Филтърна хартия (Schleicher и Schull 595, Whatman 1 или еквивалента на тях).

5.6.   Епруветки, пирекс или еквивалентно стъкло (с размери 25 х 150 мм).

Забележка:

Всички стъклени прибори трябва да бъдат идеално чисти и предназначени за употреба само за това определяне. Остатъците от утайки трябва да се отстранят с концентрирана солна киселина преди измиване.

6.   ПРОЦЕДУРА

6.1.   Празна проба

Празната проба се извършва, като се поставят 30 мл вода в 50 мл градуирана епруветка и същата се третира, както е описано от точка 6.2.4 до точка 6.2.11. Ако стойностите на празната проба на водата превишават еквивалента от 20 мг млечна киселина на 100 г сух безмаслен остатък, реагентите трябва да бъдат проверени и замърсеният реактив или реагенти трябва да се подменят. Празната проба се извършва в същото време, в което се извършва анализът на пробата.

6.2.   Определяне

Забележка:

Да се избягват замърсявания с примеси, особено със слюнка и пот.

6.2.1.   Определя се съдържанието на сухия безмаслен остатък (а) г на пробата, като от 100 се извади масленото съдържание (получено по метод 4) и съдържанието на влага (получено по метод 2).

6.2.2.   Претеглят се от пробата с точност до 0,1 г. Това количество проба се добавя към 100 мл вода и се размесва внимателно.

6.2.3.   Вземат се 5 мл от така получения разтвор с пипета и се поставят в 50 мл градуирана епруветка, след което се разрежда с вода до около 30 мл.

6.2.4.   Добавят се (бавно при едновременно разклащане) 5 мл разтвор на меден сулфат (II) (точка 4.1) и се оставя в покой 10 мин.

6.2.5.   Добавят се (бавно, при едновременно разклащане) 5 мл суспензия на калциев хидроксид (точка 4.2.1) или 10 мл суспензия на калциев хидроксид (точка 4.2.2).

6.2.6.   Разрежда се с вода до 50 мл, разклаща се енергично и се оставя в покой 10 мин. Филтрира се. Първата порция от филтрата се изхвърля.

6.2.7.   С пипета се поставя в епруветка (точка 5.6) 1 мл от филтрата.

6.2.8.   С бюрета или градуирана пипета към епруветката се добавят 6,0 мл разтвор на сярна киселина — меден сулфат (II) (точка 4.3). Разтворът се хомогенизира.

6.2.9.   Загрява се на вряща водна баня за 5 мин. Охлажда се под течаща вода до стайна температура.

6.2.10.   Добавят се 2 капки от реактива р-хидроксидифенил (точка 4.4) и се разклаща енергично с цел равномерното разпределяне на реактива в течността. Епруветката се поставя на водна баня при температура 30 °С ± 2 °С за 15 мин, като от време на време се разклаща.

6.2.11.   Епруветката се поставя на вряща водна баня за 90 сек.. Охлажда се под течаща вода до стайна температура.

6.2.12.   Измерва се оптичната плътност спрямо празната проба (точка 6.1) не по-късно от 3 часа при дължина на вълната, посочена в точка 5.2.

6.2.13.   Ако оптичната плътност превишава най-високата точка на стандартната крива, изпитването се повтаря, като се използва подходящо разреждане на филтрата, получен в точка 6.2.6.

6.3.   Подготовка на стандартния разтвор

6.3.1.   С пипета се прехвърлят 5 мл от възстановеното мляко (точка 4.6) в пет 50 мл градуирани епруветки, в които се поставят съответно по 0 мл; 1 мл; 2 мл; 3 мл и 4 мл от стандартния разтвор на млечна киселина (точка 4.5), така че да се получи диапазон от стандарти, отговарящ на 0 мг; 20 мг; 40 мг; 60 мг и 80 мг добавена млечна киселина на 100 г сух безмаслен остатък от сухото мляко.

6.3.2.   Разрежда се до около 30 мл и се продължава, както е описано от точка 6.2.4 до точка 6.2.11.

6.3.3.   Измерва се оптичната плътност на стандартите (точка 6.3.1) спрямо празната проба (точка 6.1) при дължина на вълната, посочена в точка 5.2. Чертае се диаграма на оптичните плътности в зависимост от количеството млечна киселина, представено в точка 6.3.1, т е. 0 мг; 20 мг; 40 мг; 60 мг и 80 мг на 100 г сух безмаслен остатък. Чертае се най-подходящата непрекъсната линия през точките и се прави стандартна крива чрез движение на тази линия успоредно на самата себе си по такъв начин, че да преминава през началото.

7.   ИЗРАЗЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

7.1.   Метод на изчисляване

Измерената в точка 6.2.12 или в точка 6.2.13 оптична плътност се превръща в мг млечна киселина на 100 г сух безмаслен остатък в пробата чрез отнасяне към стандартната крива. Полученият резултат се умножава по фактора на разреждане, когато филтратът е бил разреждан съгласно точка 6.2.13.

7.2.   Повторяемост

Разликата между резултатите от два анализа, проведени едновременно или в бърза последователност на една и съща проба, от един и същ лаборант, при еднакви условия, не трябва да превишава 8 мг млечна киселина на 100 г сух безмаслен остатък за съдържание до 80 мг. За по-високи стойности тази разлика не трябва да превишава 10 % от най-ниската стойност.

МЕТОД 7:   ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ФОСФАТАЗНАТА АКТИВНОСТ

(МОДИФИКАЦИЯ НА САНДЕРС И СЕЙГЪР)

1.   ОБХВАТ И ОБЛАСТ НА ПРИЛОЖЕНИЕ

Този метод описва установяването на фосфатазната активност в:

2.   ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Фосфатазната активност на сухите млека е показател за количеството на наличната алкална фосфатаза. Тя се изразява като количеството фенол в мкг, освободен от 1 мл възстановено мляко, определено чрез описаната по-долу процедура.

3.   ПРИНЦИП

Фосфатазната активност на сухите млека се изразява със способността на фосфатазата да освобождава фенол от динатрийфенилфосфат. Количеството освободен фенол при посочените условия се определя чрез спектрофотометрично измерване на цвета, проявен с реактива на Гиб.

4.   РЕАГЕНТИ

4.1.   Разтвор А

Буферен бариево-боратен хидроксид: рН 10.6 ± 0.1 при 20 °С.

Разтварят се: 25.0 г бариев хидроокис (Ba(OH)2.8H2O) във вода и се разреждат до обем 500 мл.

Разтварят се: 11.0 г борна киселина (H3BO3) във вода и се разреждат до общ обем 500 мл.

Двата разтвора се смесват и се загряват до 50°С.

Сместа се разклаща и охлажда до стайна температура.

рН се свежда до 10.6 ± 0.1 с помощта на разтвор на бариевия хидроокис, след което сместа се филтрира.

Разтворът се съхранява в плътно затворен съд.

Преди употреба буферът се разрежда с равно количество вода.

4.2.   Разтвор Б

Цветопроявяващ буфер

Разтварят се 6,0 г натриев метаборат (NaBO2) (или 12,6 г (NaBO2.4Н2О) и 20,0 г натриев хлорид (NaCl) във вода и се разреждат с вода до 1000 мл.

4.3.   Разтвор В

Разтвор на буферен субстрат.

4.3.1.   Разтварят се 0,5 г динатриевфенилфосфат (Na2C6H5PO4.2H2O) в 4,5 мл от разтвор Б (точка 4.2). Добавят се две капки от разтвор Д и се оставя за 30 мин. Цветът се екстрахира с 2,5 мл бутанол (точка 4.10). При необходимост цветната екстракция се повтаря. След отделянето бутанолът се изхвърля. Разтворът може да се съхранява в хладилник няколко дни. Преди употреба цветът трябва да се прояви и извлече още веднъж.

4.3.2.   С пипета се прехвърля 1 мл от този разтвор в обемна колба от 100 мл и колбата се допълва до обема ѝ с разтвор А. Буферният разтвор се приготвя непосредствено преди употреба.

4.4.   Разтвор Г

Утаител

Разтварят се 3,0 г цинков сулфат (ZnSO4.7H2O) и 0,6 г меден сулфат (II) (CuSO4.5H2O) във вода и се допълват с вода до 100 мл.

4.5.   Разтвор Д

Реактив на Гиб

Разтварят се 0,040 г 2,6-дибромхинин 1,4-хлорамид (O.C6H2Br2.NCl) в 10 мл 96 % етанол. Разтворът се съхранява в тъмна стъклена бутилка в хладилник. При обезцветяване реактивът се изхвърля.

4.6.   Цветоразредителен буфер

10 мл от разтвор Б (точка 4.2) (цветопроявяващият се буфер) се разреждат с вода до 100 мл.

4.7.   Разтвор на меден сулфат

Разтваря се 0,05 г меден сулфат (II) (CuSO4.5H2O) с вода и се долива с вода до 100 мл.

4.8.   Стандартен разтвор на фенол

Разтваря се 0,200 г ± 0,001 г чист фенол и се долива в обемна колба с вода до 100 мл. Разтворът може да се съхранява в хладилник няколко месеца. Разреждат се 10 мл от този разтвор с вода до 100 мл. Така полученият разреден разтвор съдържа 200 мкг фенол в 1 мл и може да бъде използван за приготвяне на по-разредени разтвори.

4.9.   Вряща дестилирана вода

4.10.   N-Butanol

5.   АПАРАТУРА

5.1.   Аналитична везна.

5.2.   Водна баня, термостатично контролирана при 37 °С ± 1 °С.

5.3.   Спектрофотометър подходящ за отчитане на дължина на вълната 610 нанометра.

5.4.   Филтърна хартия (Schleicher и Schull 597, Whatman 42 или еквивалентна филтърна хартия).

5.5.   Вряща водна баня

5.6.   Алуминиево фолио.

6.   ПРОЦЕДУРА

Предпазни мерки:

6.1.   Подготовка на пробата

6.1.1.   Претеглят се с точност до 0.1 г 10 г. от пробата и се разтварят в 90 мл вода. Температурата на разтваряне на сухото мляко не трябва да превишава 35 °С.

6.2.   Определяне

6.2.1.   Поставят се в две епруветки по 1 мл възстановено мляко, както е описано в 6.1.1.

6.2.2.   Едната от епруветките се загрява във вряща вода за 2 минути. Епруветката и водната баня (точка 5.5) или бехеровата чаша се покриват с алуминиево фолио (точка 5.6), за да се гарантира затоплянето на цялата епруветка. Охлажда се в студена вода до стайна температура. Тази епруветка се използва за празна проба. При всички следващи действия двете епруветки се третират еднакво.

6.2.3.   Прибавят се 10 мл от разтвор В (точка 4.3.2), разбърква се и епруветката се поставя на водна баня при 37 °С (точка 5.2).

6.2.4.   Загрява се на водна баня за 60 мин, като периодично се разклаща.

6.2.5.   Епруветките веднага се прехвърлят във вряща водна баня (точка 5.5) за 2 мин. Охлаждат се до стайна температура в студена вода.

6.2.6.   Добавя се 1 мл от разтвор Г (точка 4.4), смесва се и се филтрира през суха филтърна хартия. Първите филтрати се изхвърлят до получаване на прозрачна течност.

6.2.7.   От всеки филтрат се поставят по 5 мл в епруветките, добавят се 5 мл от разтвор Б (точка 4.2) и 0,1 мл от разтвор Д (точка 4.5). Полученият разтвор се хомогенизира.

6.2.8.   Разтворът се оставя до проявяване на цвета при стайна температура за 30 мин, но далеч от пряка слънчева светлина.

6.2.9.   Измерва се оптичната плътност на пробата спрямо празната проба при дължина на вълната, посочена в точка 5.3.

6.2.10.   Анализът се повтаря, ако оптичната плътност на разтвора превишава стандартната проба с 20 µг фенол, приготвена съгласно точка 7.

Ако тази граница е превишена, се разрежда подходящ обем от възстановеното мляко съгласно точка 6.1.1 с подходящ обем от свареното мляко, както е посочено в точка 6.2.2, с цел дезактивиране на алкалната фосфатаза.

7.   ПОДГОТОВКА НА СТАНДАРТНАТА КРИВА

7.1.   В четири 100 мл обемни колби се прехвърлят посредством пипета съответно по 1 мл; 3 мл; 5 мл и 10 мл от стандартния разтвор на фенол, разреден съгласно точка 4.8, и се доливат до марката с вода. Тези разредени разтвори съдържат съответно 2 мкг; 6 мкг; 10 мкги 20 мкг фенол/мл.

7.2.   Поставя се посредством пипета 1 мл вода или 1 мл от всеки стандартен разтвор (точка 7.1) в епруветките с цел получаване на серия от проби, съдържащи 0 мкг (стойност на празната проба, получена чрез използване на 1 мл вода); 2 мкг; 6 мкг; 10 мкг или 20 мкг фенол.

7.3.   Последователно във всяка епруветка посредством пипета се поставят 1 мл от разтвора меден сулфат (II) (точка 4.7), 5 мл разтвор на цветоразредителен буферен разтвор (точка 4.6), 3 мл вода и 0,1 мл от разтвор Д (точка 4.5). Полученият разтвор се разбърква.

7.4.   Епруветките се оставят далеч от пряка слънчева светлина при стайна температура за 30 мин.

7.5.   Измерва се поглъщаемостта на разтворите във всяка една от епруветките, сравнена със стойността на празната проба при дължина на вълната, посочена в точка 5.3.

7.6.   Стандартната крива се изработва чрез нанасяне на стойностите на поглъщане срещу стойностите на фенол в микрограма, както е посочено в точка 7.2.

8.   ИЗРАЗЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

8.1.   Изчисление

8.1.1.   Стойностите се превръщат в микрограма фенол, както е посочено в точка 6.2.9, чрез нанасяне на стандартната крива.

8.1.2.   Изчислява се фосфатазната активност в мкг фенол/мл възстановено мляко съгласно следната формула:

Фосфатазна активност = 2,4 × Р,

където Р е количеството фенол (мкг) съгласно точка 8.1.1.

8.1.3.   Ако е било необходимо разреждане, както е посочено в точка 6.2.10, полученият резултат в точка 8.1.2 се умножава с фактора на разреждане.

8.2.   Повторяемост

Разликата между резултатите от два анализа, проведени едновременно или в бърза последователност на една и съща проба, от един и същ лаборант, при еднакви условия, не трябва да превишава 2 мкг освободен фенол на 1 мл възстановено мляко.

МЕТОД 8:   ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ФОСФАТАЗНА АКТИВНОСТ

(ПРОЦЕДУРА АШАФЕНБУРГ И МЮЛЕН)

1.   ОБХВАТ И ОБЛАСТ НА ПРИЛОЖЕНИЕ

С този метод се описва начинът за определяне на фосфатазната активност на:

2.   ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Фосфатазна активност на сухи млека е показател за количеството на наличната активна алкална фосфатаза. Тя се изразява като количеството р-нитрофенол в микрограма, освободен от 1 мл проба от възстановено мляко, при описаните условия.

3.   ПРИНЦИП

Пробата от възстановено мляко се разрежда с буферен субстрат при рН 10.2, и се загрява при температура 37 °С в продължение на два часа. При тези условия, алкалната фосфатаза присъстваща в пробата, освобождава р-нитрофенол от прибавения динатриев р-нитрофенил фосфат. Освободеният р-нитрофенол се определя чрез директно сравняване със стандартни цветни стъкла в обикновен калибратор, чрез използване на отразена светлина.

4.   РЕАГЕНТИ

4.1.   Буферен разтвор на натриев карбонат-бикарбонат.

Разтварят се 3,5 г дехидриран натриев карбонат и 1,5 г натриев бикарбонат във вода и се разреждат с вода в обемна колба до 1000 мл.

4.2.   Буферен субстрат

Разтварят се 1,5 г двунатриев р-нитрофенилфосфат в буферния разтвор натриев карбонат-бикарбонат (точка 4.1) и се разреждат в обемна колба с буфер (точка 4.1) до 1 000 мл. Този разтвор е стабилен за срок от един месец, ако се съхранява в хладилник (≤ 4 °С), но трябва да се провежда тест за контрол относно цвета на такива разтвори (точка 6 — предпазна мярка 3).

Избистрящи разтвори

4.3.1.   Разтвор на цинков сулфат.

Разтварят се 30,0 г цинков сулфат (ZnSO4) и се разреждат в обемна колба с вода до 1000 мл.

4.3.2.   Разтвор на калиев фероцианат (II)

Разтварят се 17,2 г калиев фероцианат (II) трихидрат [K4Fe(CN)6.3Н2О] и се разреждат в обемна колба с вода до 1000 мл.

5.   АПАРАТУРА

5.1.   Аналитична везна.

5.2.   Водна баня, термостатично контролирана при 37 °С ± 1 °С).

5.3.   Уред за сравняване със стандартен образец, снабден със специален диск с цветни стъкла, калибрирани в мкг р-нитрофенол/мл мляко и с клетки 2 × 25 мм.

6.   ПРОЦЕДУРА

Предпазни мерки:

6.1.   Подготовка на пробата

Разтварят се 10 г от продукта в 90 мл вода. Температурата на разтваряне не трябва да е по-висока от 35 °С.

6.2.   Определяне

6.2.1.   С пипета се поставят 15 мл от буферния субстрат (точка 4.2) в чиста и суха епруветка, последвано от 2 мл от възстановената проба (точка 6.1), която ще бъде изпитвана. Епруветката се затваря със запушалка, съдържанието се хомогенизира чрез обръщане и се оставя на водна баня при 37 °С (точка 5.2).

6.2.2.   В същото време на водна баня се поставя контролна епруветка, съдържаща 15 мл от буферния субстрат и 2 мл от заврялата възстановена проба, подобна на изпитваната.

6.2.3.   Двете епруветки се махат от водната баня след 2 часа и към тях се добавя 0,5 мл цинков сулфат като утаител (точка 4.3.1). Епруветката се запушва, разклаща се енергично и се оставя в покой за 3 мин. Добавят се 0,5 мл калиев фероцианат (II) утаител (точка 4.3.2), размесва се добре и се филтрира през фуния с филтърна хартия (точка 5.4). Прозрачният филтрат се събира в чиста епруветка.

6.2.4.   Филтратът се прехвърля в 25 мм клетка и се сравнява с филтрата на кипналата контролна проба в уреда за сравняване, като се използва специален диск (точка 5.3).

7.   ИЗРАЗЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

7.1.   Изчисляване

Директното отчитане, получено в точка 6.2.4, се записва като мкг р-нитрофенол/мл проба или на милилитър от възстановената проба.

7.2.   Повторяемост

Разликата между резултатите от два анализа, проведени едновременно или в бърза последователност на една и съща проба, от един и същ лаборант, при еднакви условия, не трябва да превишава 2 мкг освободен р-нитрофенол на 1 мл възстановено мляко.