относно сближаването на законодателствата на държавите-членки по отношение на спиртомерите и спиртните хидрометри

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност и по-специално член 100 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята (1),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като има предвид, че в държавите-членки определението, дизайн и процедурите за одобряване и изпитване на спиртомерите и спиртните хидрометри са предмет на задължителни разпоредби, различни за различните държави-членки, което затруднява движението и търговията с тези инструменти в рамките на Общността; като взе предвид необходимостта от сближаване на тези разпоредби;

като има предвид, че хармонизирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, свързани с тези инструменти, е важно така също и като допълнение към съществуващите разпоредби, свързани с метода на определяне на алкохолното съдържание на базата на измервания, взети с цел избягване на всякакви рискове от двусмисленост или спор относно резултатите от подобни измервания;

като има предвид, че с Директива 71/316/ЕИО на Съвета от 26 юли 1971 година относно сближаването на законодателствата на държавите-членки, отнасящи се до общите разпоредби за измервателните уреди и за методите за метрологичен контрол (3), бяха определени процедурите за ЕИО одобряване на образец и начална ЕИО проверка; като взе предвид, че, в съответствие с настоящата директива, е необходимо да се приемат техническите изисквания за конструкцията и действието на спиртомерите и спиртните хидрометри, на които те да отговарят, за да могат да бъдат внасяни свободно, предлагани на пазара и използвани след преминаването на нужната проверка и след получаването на изискваните маркировки и знаци;

като има предвид, че в резолюцията си от 17 декември 1973 година (4) относно индустриалната политика, Съветът поиска от Комисията да предаде преди 1 декември 1974 г. предложение за директива относно спиртомерите и спиртните хидрометри,

Настоящата директива дефинира характеристиките на спиртомерите и спиртните хидрометри, използвани за определяне на алкохолното съдържание на смеси от вода и етанол.

Спиртомерите и спиртните хидрометри, които могат да носят маркировката и знаци на ЕИО, са описани в приложението.

Такива инструменти стават предмет на ЕИО одобрение на образец и се представят за начална ЕИО проверка.

Никоя държава-членка не може да откаже, забрани или ограничи предлагането на пазара или използването на спиртомери или спиртни хидрометри, носещи ЕИО знак за одобрение и ЕИО верификационна маркировка, получени на базата на техните метрологични характеристики.

1. Държавите-членки приемат и обнародват в рамките на 24 месеца от датата на нотифициране на настоящата директива необходимите мерки за привеждане на своето законодателство в съответствие с настоящата директива, за което незабавно информират Комисията.

Те прилагат тези мерки не по-късно от 1 януари 1980 г.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното законодателство, приети в областта, регулирана от настоящата директива.

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 27 юли 1976 година.

За Съвета

Председател

M. van der STOEL

1.1. Спиртомерите са стъклени инструменти, които показват:

Те са описани или като спиртомери за маса или спиртомери за обем, в зависимост от това какво се измерва.

Спиртните хидрометри са стъклени инструменти, предназначени за измерването на плътността на смес от вода и алкохол.

1.2. Инструментите, предмет на настоящата директива, са градуирани при референтна температура от 20 °С, в съответствие със стойностите, фиксирани в международните таблици за алкохолно съдържание, публикувани от Международната организация по законова метрология.

1.3. Те са градуирани за отчитане на данни в свободната хоризонтална повърхност на течността.

2.1. Спиртомерите и спиртните хидрометри са стъклени инструменти, състоящи се от:

2.2. Цялата външна повърхност на всеки инструмент трябва да е симетрична спрямо главната им ос.

Разрезът не трябва да показва никакви резки изменения.

2.3. Долната част на тялото трябва да съдържа тежък материал, с цел да коригира масата на инструмента.

2.4. Опашката трябва да е със скала, маркирана върху цилиндрична опора, здраво закрепена във вътрешността на опашката.

3.1. Стъклото, използвано за изработката на инструментите трябва да е прозрачно и без дефекти, които могат да затруднят отчитането на данните по скалата.

Стъклото трябва да е с коефициент на обемно разширение от (25 ± 2) 10–6 °C–1.

3.2. Материалът, използван за тежест, е прикрепен към дъното на инструмента. След като инструментът е бил в хоризонтално положение за един час при температура 80 °С и след това изстуден в същата позиция, той трябва да плава като оста му е вертикална до един градус 30 минути.

4.1. Инструментът не може да има повече от една скала от вида, описан в 4.5 или 4.6.

4.2. Скалата и надписът са маркирани върху опора с гладка матова повърхност.

Тази опора е здраво поставена вътре в опашката и съответната маркировка е поставена така, че всяко преместване на скалата и опората, свързано с опашката, да е видимо.

Върху опората, скалата и надписите не трябва да има следи от изкривяване, обезцветяване или карбонизиране след престой при температура 70 °С за 24 часа.

4.4. Дължината на късите линии на скалата трябва да е най-малко една пета, на средните линии най-малко една трета и на дългите линии най-малко половината от обиколката на опашката.

4.5. Спиртомерите имат номинални деления, градуирани по % маса или % обем на алкохола. Те покриват диапазон не по-голям от 10 % алкохол по обем или маса.

Всяко деление включва от пет до десет допълнителни интервала извън горната и долната граница на номиналния обхват.

4.6. Номиналните деления на спиртните хидрометри са градуирани в килограми на кубичен метър. Те имат обхват от не повече от 20 кг/м3.

Всяко деление включва от пет до десет допълнителни интервала извън горната и долната граница на номиналния обхват. Деленията обаче не трябва да надвишават 1 000 кг/ м3.

5.1. При спиртомерите всяко десето деление, броено от единия ред на номиналната скала, е дълга линия. Между всяка последователна двойка от дълги линии и четири къси линии между всяка дълга линия и най-близката средно дълга линия трябва да има средна линия.

5.2. При спиртните хидрометри всяко пето деление, броено от единия край на номиналната скала, е дълга линия. Трябва да има четири къси линии между две последователни дълги линии.

Само при петите или десетите линии се поставят цифри.

5.3. Цифрите към линиите, показващи границите на номиналната скала трябва да са изписани пълно.

При спиртните хидрометри другите цифри могат да бъдат показани в съкратен вариант.

6. КЛАСИФИКАЦИЯ НА ИНСТРУМЕНТИТЕ И ОСНОВНИ РАЗМЕРИ

6.1. Инструментите трябва да са от един от следните класове на точност:

— Клас I: средното минимално разстояние между деленията 1,5 мм.

Инструментите от този клас не включват термометър.

— Клас II: средното минимално разстояние между деленията 1,05 мм.

Инструментите от този клас могат да включват термометър.

— Клас III: средното минимално разстояние между деленията 1,85 мм.

Инструментите от този клас могат да включват термометър.

6.2. Външният диаметър на тялото на всеки инструмент трябва да е между 19 и 40 мм.

Външният диаметър на опашката трябва да е най-малко 3 мм за инструменти от клас I и клас II и най-малко 2,5 мм за инструменти от клас III. Опашката трябва да достига най-малко до 15 мм над най-горното деление на скалата.

Разрезът на опашката трябва да е еднакъв при най-малко 5 мм под най-долното деление на скалата.

7.1. Във вътрешната част на инструмента се поставят четливо и неизличимо следните надписи:

7.2. Ако се изисква, върху тялото на инструмента може да бъде поставен надпис с масата на инструмента, изразена до най-малкия милиграм.

8.1. Максимално допустимата грешка за спиртомерите и спиртните хидрометри е:

8.2. Проверка се извършва на най-малко три точки от обхвата на номиналната скала.

9. ТЕРМОМЕТРИ, ИЗПОЛЗВАНИ ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕТО НА АЛКОХОЛНОТО СЪДЪРЖАНИЕ

9.1. Ако инструментът, използван за определяне на алкохолното съдържание е от клас I, термометърът трябва да е:

Максимално допустимата грешка е ± 0,05 °С за всяко отчетено показание.

Живачните термометри включват маркировка на скалата при 0 °С.

9.2. Ако инструментът, използван за определяне на алкохолното съдържание е от клас II или III, термометърът трябва да е с живачно разширение и стъклено тяло и да е градуиран до 0,1, или 0,2, или 0,5 °С. Трябва да носи маркировка на 0 °С.

Максимално допустимата грешка, положителна или отрицателна, е:

Термометърът може да е част от инструмента за определяне на алкохолното съдържание.

В този случай не е необходимо да има маркировка на скалата за 0 °С.

9.3. Минималното разстояние между деленията трябва да бъде:

9.4. Дебелината на линиите не може да надвишава една пета от разстоянието между деленията.

На гърба на спиртомерите и спиртните хидрометри трябва да бъде оставено място в горната третина на тялото за поставянето на ЕИО начална верификационна маркировка.

Поради специалните изисквания за маркировка на стъклени инструменти, в съответствие с точка 3.1.1. от приложение II към Директива 71/316/ЕИО и в противоречие с основното правило, залегнало в раздел 3 на същото приложение, знакът на ЕИО за първоначална проверка трябва да съдържа следното:

Когато маркировката се нанася чрез песъкоструйна обработка, буквите и цифрите трябва да са нанесени така, че да останат четливо написани.

е 75 D 48: Началната ЕИО проверка е извършена през 1975 г. от Служба 48 във Федерална република Германия.

(1) След диапазона на номиналната скала линиите могат да бъдат в различен цвят.