31970L0221

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 20 март 1970 година

за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно резервоарите за течни горива и задните защитни устройства на моторни превозни средства и техните ремаркета

(70/221/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност и в частност член 100 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Асамблеята (1),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като има предвид, че техническите изисквания, на които трябва да отговарят моторните превозни средства съгласно националните законодателства, се отнасят, наред с другото, и за резервоарите за течно гориво и задните защитни устройства,

като има предвид, че тези изисквания се различават в отделните държави-членки; като има предвид, че поради това е необходимо всички държави-членки да приемат едни и същи изисквания или като допълнение към, или като замяна на съществуващите разпоредби, по-специално с оглед процедурата за типово одобрение ЕИО, предмет на Директива на Съвета (3) от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркета, да може да се прилага по отношение на всеки тип превозно средство,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

По смисъла на настоящата директива „превозно средство“ е всяко моторно превозно средство, което е предназначено за движение по пътищата, със или без каросерия, което има най-малко четири колела и максимална проектирана скорост повече от 25 километра в час, и прикачените към него ремаркета, с изключение на движещите се по релси превозни средства, селскостопански трактори и машини и строителни машини.

Член 2

Никоя държава-членка не може да отказва да издава типово одобрение ЕИО или национално типово одобрение на дадено превозно средство на основания, свързани с резервоарите за течно гориво или задните защитни устройства, ако те отговарят на посочените в приложението изисквания.

Член 3

Измененията, които са необходими за привеждане на посочените в приложението изисквания в съответствие с техническия прогрес, с изключение на посочените в точка I изисквания, се приемат съгласно процедурата по член 13 от Директивата на Съвета от 6 февруари 1970 г. относно типовото одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркета.

Член 4

1.   Държавите-членки въвеждат в действие необходимите разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива, в срок от осемнадесет месеца, считано от нейната нотификация, и незабавно уведомяват Комисията за това.

2.   Държавите-членки уведомяват Комисията за текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 5

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

(1)  ОВ С 160, 18.12.1969 г., стр. 7.

(2)  ОВ С 48, 16.4.1969 г., стр. 16.

(3)  ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ

I.   Резервоари и резервни резервоари за течни горива

I. 1.   Резервоарите за течни горива трябва да бъдат изработени от устойчив на корозия материал. Те трябва успешно да преминат изпитанията за херметичност, които се извършват от производителя, при налягане два пъти по-голямо от работното налягане, но във всеки случай не по-малко от 1,3 бара. Всяко свръхналягане или друго налягане, което надвишава работното налягане, трябва автоматично да се компенсира от подходящи устройства (вентилационни отвори, предпазни вентили и т.н.). Вентилационните отвори трябва да са така конструирани, че да предотвратяват всякакви опасности от пожар. Горивото не трябва да изтича през капачката на резервоара за течно гориво или през устройствата, които са предвидени за компенсиране на свръхналягането, дори и при напълно обърнат наопаки резервоар; допуска се прокапване.

I. 2.   Резервоарите за течни горива трябва да бъдат така монтирани, че да са защитени от последствията на удар в предната или задната част на превозното средство; в близост до резервоарите не трябва да има изпъкнали части, остри ръбове и т.н.

II.   Задни защитни устройства

II. 1.   Разстоянието между превозното средство и повърхността на пътя по протежение на цялата ширина на задната част на шасито или на главните части на каросерията не трябва да надвишава 70 см, когато разстоянието между центъра на най-задния мост и най-задната точка на превозното средство е повече от 1 метър.

II. 2.   Ако не е спазено това изискване, превозното средство трябва да се оборудва със задно защитно устройство, което се монтира в съответствие с изброените по-долу нормативи.

Нормативи за монтаж на задни защитни устройства:

II. 4.   По изключение от предходните разисквания, превозните средства от следните типове не трябва да са оборудвани със задно защитно устройство: