—

на заседание в Сейнт Джулианс (Малта) от 19 до 21 юни 2017 г.,

—

като взе предвид член 18, параграф 1 от своя правилник,

—

като взе предвид Конвенцията на ООН срещу корупцията, и по-специално член 7, параграф 3 от нея,

—

като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените,

—

като взе предвид член 10 от Конвенцията на Африканския съюз относно предотвратяването и борбата с корупцията, приета в Мапуту на 11 юли 2003 г.,

—

като взе предвид резолюцията относно прозрачността и отчетността при финансирането на политическите партии и предизборните кампании, приета на 124-ата асамблея на Интерпарламентарния съюз в Панама на 20 април 2011 г.,

—

като взе предвид Резолюцията на Европейския парламент от 6 април 2011 г. относно прилагането на Регламент (ЕО) № 2004/2003 относно статута и финансирането на политическите партии на европейско равнище (2),

—

като взе предвид Декларацията за поемане на ангажимент от Порт ъв Спейн по време на петата среща на високо равнище на американския континент в Тринидад и Тобаго на 19 април 2009 г.,

—

като взе предвид Препоръка Rec(2003)4 на Комитета на министрите на Съвета на Европа до държавите членки относно общи правила срещу корупцията при финансирането на политическите партии и предизборните кампании, приета от Комитета на министрите на Съвета на Европа на 8 април 2003 г.,

—

като взе предвид доклада на комисията по политически въпроси (ACP-EU/102.286/fin.),

A.

като има предвид, че за да изпълняват ролята си да представляват и да гарантират участието на гражданите, съвременните политически партии се нуждаят от значителни средства за участие в политическите битки;

Б.

като има предвид, че финансирането на политическите партии идва както от публични, така и от частни източници, но въпреки това основен източник остава финансирането със собствени средства от членски вноски и кампании за набиране на партийни средства;

В.

като има предвид, че публичното финансиране се превръща във все по-популярен начин за осигуряване на редовно, равнопоставено и справедливо подпомагане за политическите партии;

Г.

като има предвид, че е от изключителна полза за обществеността и демокрацията политическите партии да са адекватно финансирани с единствената цел да осъществяват дейността си в договорената рамка от механизми за отчетност и прозрачност; като има предвид, че всяка злоупотреба с публични средства следва да бъде санкционирана с ефективни правила;

Д.

като има предвид, че размерът както на публичното, така и на частното финансиране често е обвързан с размера на политическата партия и икономическото положение в държавите;

Е.

като има предвид, че някои държави от АКТБ не разполагат с капацитет да субсидират политическите партии, тъй като слабото икономическо развитие и ограничените ресурси свиват публичното финансиране и частните дарения;

Ж.

като има предвид, че задължителното оповестяване на финансирането на политическите партии е от основно значение за върховенството на закона и за повишената прозрачност и отчетност, предоставяйки на обществеността възможност да разбере ролята и действията на политическите партии;

З.

като има предвид, че прозрачността относно произхода на политическото финансиране е от основно значение за предотвратяването на всички форми на намеса с участието на средства от съмнителни или незаконни източници; като има предвид, че едно нарастване на незаконното финансиране на политическите процеси представлява огромна заплаха за демокрацията;

И.

като има предвид, че политическата корупция остава основен проблем, като реформите за възпрепятстване на корупционното поведение често започват в резултат на скандали с политическо финансиране и обществени протести; като има предвид, че корупцията с политическото финансиране може да възприеме множество форми — от използване на дарения за лично облагодетелстване до злоупотреба с държавни ресурси; като има предвид, че продължаващата практика за купуване на гласове преобладава в някои държави;

Й.

като има предвид, че набирането на средства може да доведе до възникването на конфликти на интереси и частните донори могат да използват политическото финансиране за влияние върху вземането на решения, като по този начин се отрича принципът на демократично равенство;

К.

като има предвид, че развитието на социалните мрежи промени основно традиционните процеси на финансиране чрез микрофинансирането и участието на доброволци;

Л.

като има предвид, че частното финансиране може да доведе до неравен финансов капацитет сред политическите партии; като има предвид, че за да се гарантира демократична справедливост, следва да се отчитат допълнителни възможности за финансиране;

М.

като има предвид, че незаконното използване на публични средства сериозно подкопава общественото доверие в правителствените институции и в самата демокрация;

Н.

като има предвид, че независимото наблюдение на финансирането на политическите партии продължава да бъде значително предизвикателство; като има предвид, че в много държави от АКТБ все още липсва реална регулаторна рамка за политическото финансиране, а само някои държави разполагат с административен капацитет за събиране и проверка на финансовите доклади;

О.

като има предвид, че законодателството относно политическото финансиране следва да включва правила относно частното и публичното финансиране, разходите, отчетността, оповестяването на произхода на средствата, надзора и санкциите;

П.

като има предвид, че регулирането на политическото финансиране и използването на средства е от жизненоважно значение за поддържането на демокрацията и увеличаването на конкуренцията сред широк кръг политически партии, както и за предотвратяване на корупцията и използването на незаконни средства;

Р.

като има предвид, че слабото следене за прилагането на правилата допринася за улесняване на безконтролното харчене по време на избори и на незаконните практики; като има предвид, че в повечето държави от АКТБ налагането на санкции на нарушителите на правилата за политическото финансиране продължава да бъде предизвикателство;

С.

като има предвид, че повечето държави от ЕС имат строги правила относно външното или чуждестранното финансиране, които не позволяват на чужди интереси да оказват влияние върху политическите процеси;

Т.

като има предвид, че участието на жените в политиката и достъпът им до нея са ограничавани на практика от трудностите при получаване на достъп до ресурси; като има предвид, че политическите партии трябва да играят основна роля при постигането на справедлив баланс между половете в политиката;

1.

счита, че финансирането на политическите партии следва да се стреми да дава глас на хората в рамките на демократичния политически процес, като насърчава разнообразни мнения и политически гледни точки, заедно със реално участие в политическия процес на всички участници, така че да се утвърждава демокрацията и да се гарантира възможността за смяна на управлението;

2.

припомня, че политическите партии се нуждаят от подходящо финансиране, за да изпълняват основната си функция да провеждат предизборни кампании, но и за да осъществяват дейности, свързани с овластяване, разработване на политически програми, образование и обучение по политически въпроси и институционално развитие;

3.

изразява убеждение, че публичното финансиране, макар и в допълнение към частното финансиране, запазва основната си роля за повишаване на прозрачността, отчетността и справедливостта при политическото финансиране; настойчиво приканва всички правителства да осигурят свободна политическа сцена за реална и пълноценна конкуренция между политическите партии, така че те да могат да бъдат създавани и да изграждат капацитет за набиране на средства без заплахи от управляващата партия;

4.

изразява твърдо убеждение, че корупцията представлява сериозна заплаха за върховенството на закона, демокрацията, правата на човека, равноправието и социалната справедливост; във връзка с това настойчиво приканва всички държави да приемат или да усъвършенстват законодателството си за борба с корупцията при финансирането на политическите партии и предизборните кампании и изцяло да гарантират изпълнението и прилагането му;

5.

припомня, че принципът за ненамеса на държавата трябва да се спазва при всички обстоятелства и че свободата на организация и независимостта на политическите групи или партии не следва да се обвързва с евентуално отпускане на публични средства;

6.

настойчиво приканва правителствата да отделят институционалните ресурси от ресурсите на управляващата партия, да запазват безпристрастността на институциите и да утвърждават среда на реална конкуренция между политическите партии за постигането на равнопоставеност в избирателния процес; счита, че злоупотребата с държавни ресурси е основна заплаха за доброто управление и за създаването на приобщаваща демократична система;

7.

настойчиво приканва всички правителства да установят и изцяло да прилагат съответни правила за финансирането на политическите партии, включително независими механизми за ефективен контрол, наказателни санкции и обективни правила за зачитането на демокрацията и правата на човека;

8.

призовава за задължително оповестяване на финансирането на политическите партии от всички източници (публични, частни, чуждестранни и вътрешнопартийни), за да се гарантира пълна прозрачност и отчетност;

9.

изразява убеждението, че укрепването на банковата система в държавите от АКТБ може значително да ограничи влиянието на незаконното финансиране върху политическия живот и да улесни борбата с корупцията;

10.

настойчиво приканва парламентите да усъвършенстват законодателството относно прозрачността и отчетността на политическите партии, да приемат съответно законодателство за утвърждаване на принципа за демократично равенство и да регулират факторите, обуславящи разходите в политиката, включително чрез налагане на таван за разходите по предизборните кампании;

11.

настоява за създаването на независими регулаторни органи, които да отговарят за наблюдение на управлението на финансовите сметки на политическите партии и да разполагат с правомощия да гарантират спазване, да разследват финансовите доклади на партиите и да наблюдават финансовото състояние на избраните представители, включително чрез налагане на наказателни или финансови санкции при нарушения; призовава ЕС активно да подпомага, чрез техническа помощ и програми за обмен на знания, укрепването на административния капацитет в държавите от АКТБ, за да се повиши ефективността на системата за финансово наблюдение;

12.

припомня, че регулаторните органи се нуждаят от адекватни ресурси и ясен мандат, за да бъдат в състояние да разследват нарушения на правилата относно политическото финансиране и да налагат подходящи санкции;

13.

настойчиво приканва всички правителства да установят и да усъвършенстват строги превантивни мерки, предназначени за борба с корупцията, и да създадат независими дисциплинарни органи за разследване и налагане на санкции за корупция в политическите партии или за злоупотреба с финансови ресурси;

14.

настойчиво приканва всички правителства да предприемат всички необходими мерки, за да се гарантира неподкупността на политическите участници чрез предотвратяване на извършването на измами или други незаконни практики;

15.

счита, че навлизането на незаконни средства в политиката представлява особена заплаха за демокрацията и нейните институции на всички континенти;

16.

настоява да се засили публичната отчетност, като се разгледа въпросът с нерегулираното използване на публични средства, което позволява злоупотребата с държавни ресурси и отклонява държавни пари от използване в интерес на обществеността; освен това настоява за ограничения на частното финансиране на политическите партии и когато е приложимо, за прозрачност и надзор от страна на подходящ публичен орган;

17.

настойчиво приканва да се въведат ограничения, които да възпрепятстват даренията за политически партии от дружества, които са получили или са в състояние да получат обществени поръчки;

18.

призовава всички правителства да въведат забрани или тавани за чуждестранните дарения за политически партии, за да не се допуска чуждестранни интереси да оказват влияние върху политическия процес, както и да изискват оповестяване на всички дарения, получени от чужбина;

19.

потвърждава, че ефективното прилагане на правилата за финансиране на политическите партии при наличие на механизми за отчетност и прозрачност представлява важен фактор за укрепване на общественото доверие в институциите и избирателните процеси;

20.

изразява становище, че ясното и балансирано регулиране на финансирането на политическите партии ще установи също отношения на доверие между публичните органи и политическите партии;

21.

настойчиво приканва всички правителства да въведат изисквания за равенство между половете при схемите за публично финансиране на политическите партии, за да се улесни достъпът до устойчиви финансови ресурси на жените, като по този начин се укрепят позициите на жените в политиката;

22.

насърчава организациите на гражданското общество и медиите да наблюдават непрекъснато и независимо финансирането на политическите партии, да изобличават евентуални незаконни практики и да информират гражданите за упражняването на властта; освен това настоява за законодателство за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности;

23.

изразява убеждение, че организациите на гражданското общество, заедно с регулаторните органи във финансовата област, могат да играят важна роля за повишаване на осведомеността сред гражданите, политическите партии и всички заинтересовани страни относно значението, което има регулирането на политическото финансиране;

24.

насърчава държавите от ЕС и АКТБ да установят общи насоки относно финансирането на политическите партии, за да гарантират доброто управление в държавите си;

25.

настоява тези правила относно финансирането на политическите партии да не се ограничават до политическите партии, а да се прилагат и към предизборните им кампании и други форми на политическо участие като референдумите;

26.

настойчиво приканва онези държави, които все още не са направили това, да ратифицират Конвенцията на ООН срещу корупцията и Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените;

27.

възлага на своите съпредседатели на предадат настоящата резолюция на Съвета на министрите на АКТБ — ЕС, Европейския парламент, Европейската комисия, Африканския съюз, регионалните организации на държавите от АКТБ и генералния секретар на ООН.

—

на заседание в Сейнт Джулианс (Малта) от 19 до 21 юни 2017 г.,

—

като взе предвид Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. („Споразумението от Котону“) (4), и преразглежданията му от 2005 г. и 2010 г. (5),

—

като взе предвид Декларацията на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ — ЕС относно четвъртия форум на високо равнище за ефективността на помощта в Пусан, приета през май 2011 г. в Будапеща,

—

като взе предвид Резолюцията на Европейския парламент от 22 май 2008 г. относно последващите действия във връзка с Парижката декларация от 2005 г. за ефективността на помощите (6),

—

като взе предвид Резолюцията на Европейския парламент от 5 юли 2011 г. относно бъдещето на бюджетната подкрепа на ЕС за развиващите се страни (7),

—

като взе предвид Резолюцията на Европейския парламент от 25 октомври 2011 г. относно четвъртия форум на високо равнище за ефективност на помощта (8),

—

като взе предвид Резолюцията на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. съдържаща препоръки към Комисията относно координацията на донорите от ЕС в областта на помощта за развитие (9),

—

като взе предвид Резолюцията на Европейския парламент от 19 май 2015 г. относно финансиране на развитието (10),

—

като взе предвид Резолюцията на Европейския парламент от 14 април 2016 г. относно частния сектор и развитието (11),

—

като взе предвид Резолюцията на Европейския парламент от 12 май 2016 г. относно последващите действия във връзка с Програмата до 2030 г. и нейния преглед (12),

—

като взе предвид Резолюцията на Европейския парламент от 7 юни 2016 г. относно доклада на ЕС за 2015 г. относно съгласуваността на политиките за развитие (13),

—

като взе предвид Резолюцията на Европейския парламент от 22 ноември 2016 г. относно увеличаване на ефективността на сътрудничеството за развитие (14),

—

като взе предвид Резолюцията на Европейския парламент от 14 февруари 2017 г. относно преразглеждането на Европейския консенсус за развитие (15),

—

като взе предвид срещата на високо равнище на ООН по въпросите на устойчивото развитие и заключителния документ, приет от Общото събрание на ООН на 25 септември 2015 г., озаглавен „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“, и по-специално цел 17 от изложените в него цели за устойчиво развитие (ЦУР), съгласно която държавите — членки на ООН, се ангажират да укрепят средствата за изпълнение на програмата и да съживят глобалното партньорство за устойчиво развитие (16),

—

като взе предвид „Програмата за действие от Адис Абеба“ — заключителния документ, приет на Третата международна конференция за финансиране на развитието (Адис Абеба, Етиопия, 13— 16 юли 2015 г.) и одобрен от Общото събрание на Организацията на обединените нации с резолюция 69/313 от 27 юли 2015 г. (17),

—

като взе предвид Консенсуса от Монтерей от 2002 г. относно финансирането на развитието и Последващата международна конференция за финансиране на развитието, натоварена с преглед на прилагането на Консенсуса от Монтерей,

—

като взе предвид Парижката декларация относно ефективността на помощта, приета на втория форум на високо равнище относно ефективността на помощта през 2005 г., Програмата за действие от Акра, приета на третия форум на високо равнище относно ефективността на помощта, проведен през 2008 г. в Акра (Гана) (18), както и резултатите от четвъртия форум на високо равнище относно ефективността на помощта, проведен в Пусан (Република Корея) през декември 2011 г., където беше поставено началото на Глобалното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие (ГПЕСР) (19),

—

като взе предвид Декларацията от Дили от 10 април 2010 г. относно укрепването на мира и изграждането на държавност (20), както и „Новия курс за поемане на ангажименти в нестабилни държави“, стартиран на 30 ноември 2011 г. на четвъртия форум на високо равнище относно ефективността на помощта (21),

—

като взе предвид втората среща на високо равнище на ГПЕСР, която се проведе в Найроби от 28 ноември до 1 декември 2016 г. (22),

—

като взе предвид доклада на ОИСР/ПРООН за напредъка за 2014 г., озаглавен „Повишаване на ефективността на сътрудничеството за развитие“ (23),

—

като взе предвид позицията на групата на държавите от АКТБ за Третата международна конференция относно финансирането за развитието (24),

—

като взе предвид член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), който определя намаляването и изкореняването на бедността като основна задача на политиката на ЕС за развитие и изисква Съюзът и неговите държави членки да се съобразяват с ангажиментите, които са поели в рамките на ООН и други компетентни организации, както и да вземат предвид целите на сътрудничеството за развитие при изпълнението на политиките, които биха могли да засегнат развиващите се страни,

—

като взе предвид Европейския консенсус за развитие от 2005 г. (25) и предложението за нов европейски консенсус за развитие (26),

—

като взе предвид Кодекса за поведение на ЕС относно допълняемостта и разделението на труда в областта на политиката за развитие от 15 май 2007 г. (27),

—

като взе предвид Оперативната рамка за ефективност на помощта (28), която се основава на заключенията на Съвета от 17 ноември 2009 г. относно оперативна рамка на ЕС за ефективност на помощта, заключенията на Съвета от 14 юни 2010 г. относно разпределението на труда между държавите, както и заключенията на Съвета от 9 декември 2010 г. относно прозрачност и взаимна отчетност,

—

като взе предвид Заключенията на Съвета от 26 май 2015 г. относно ново глобално партньорство за изкореняване на бедността и за устойчиво развитие след 2015 г. (29),

—

като взе предвид Заключенията на Съвета от 12 май 2016 г. относно засилването на съвместното планиране (30),

—

като взе предвид Заключенията на Съвета от 12 май 2016 г. относно годишния доклад за 2016 г. до Европейския съвет относно целите на ЕС спрямо помощта за развитие (31),

—

като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 23 юни 2015 г., озаглавен „Доклад за 2015 г. за отчетността на ЕС относно финансирането за развитие — Преглед на напредъка от страна на ЕС и неговите държави членки“ (SWD(2015)0128),

—

като взе предвид „Глобалната стратегия за външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз — обща визия, общи действия: по-силна Европа“, представена през юни 2016 г. от заместник-председателя на Комисията / върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (32),

—

като взе предвид доклада на комисията по икономическо развитие, финанси и търговия (ACP-EU/xxxxxx),

A.

като има предвид, че ефективността на помощта допринася за повишаване на качеството на живот, намаляване на бедността и изпълнение на целите за устойчиво развитие;

Б.

като има предвид, че намаляването на бедността, консолидирането на демокрацията, принципите на правовата държава, доброто управление и зачитането на правата на човека и основните свободи са сред основните цели на Споразумението за партньорство от Котону, и като има предвид, че Европейският фонд за развитие (ЕФР) е основният финансов инструмент на ЕС за развитие и хуманитарна намеса;

В.

като има предвид, че помощта за развитие следва да отчита въпросите, свързани със сигурността, които са се превърнали в основна, екзистенциална тревога за населението в няколко развиващи се или кризисни региона;

Г.

като има предвид, че повечето държави от АКТБ продължават да фигурират сред държавите с ниски доходи въпреки над 50-годишно сътрудничество за развитие;

Д.

като има предвид, че настоящите предизвикателства във връзка с ефективността на помощта трябва да се разглеждат по цялостен начин при отчитане на действителността в ХХI век, включително сигурност, хранене, водоснабдяване и ефективно използване на почвите и останалите природни ресурси;

Е.

като има предвид, че държавите, предоставящи официална помощ за развитие (ОПР), са отделили само 0,46 % от БНД за развитие, което означава, че общо над 2 билиона щатски долара не са предоставени на развиващите страни;

Ж.

като има предвид, че ОПР може да играе решаваща роля за изпълнението на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, по-специално в държави с ниски доходи и в борбата с крайната бедност и неравенството, ако се спазват принципите за ефективно сътрудничество за развитие, а именно ангажираност на държавата, прозрачност и отчетност, акцент върху резултатите и приобщаване;

З.

като има предвид, че в доклада на ГПЕСР от 2016 г. се отбелязва, че напредъкът при изпълнението на задълженията, свързани с ангажираност на държавата, се забавя през последните години;

И.

като има предвид, че едва половината от сътрудничеството за развитие преминава през системите за финансово управление и обществени поръчки на самите получаващи държави;

Й.

като има предвид, че проектите и програмите, финансирани чрез помощ за развитие, следва да се изготвят съобразно целите и приоритетите на държавите бенефициери;

К.

като има предвид, че помощта за развитие преминава през множество некоординирани проекти и програми, като поради това отслабва капацитетът на държавите за формулиране на съгласувана политика;

Л.

като има предвид, че макар и в началото на хилядолетието да беше налице напредък при намаляването на тежестта на дълга за развиващите се страни, настоящите равнища на дълга се повишават;

М.

като има предвид, че дългосрочното присъствие на партньор в областта на развитието, основаното на програми подпомагане и системният ангажимент и диалог с националното правителство улесняват взаимното доверие и разбиране;

Н.

като има предвид, че освен помощта и сътрудничеството за развитие са необходими и други политически инструменти в областта на развитието за ефективното премахване на бедността и насърчаването на целите за устойчиво развитие;

О.

като има предвид, че ефективността на развитието, което означава ефективно използване на всички средства и ресурси, насочени към развитието, зависи не само от донорите на помощ, но също така и от наличието на ефективни и бързо реагиращи институции, стабилни политики, прилагане на принципите на правовата държава, приобщаващо демократично управление, както и гаранции срещу корупцията в развиващите се страни и срещу незаконните финансови потоци на международно равнище;

1.

изразява съжаление, че много държави — членки на ЕС, не са постигнали целта да отделят 0,7 % от БНД за помощ за развитие и че някои са намалили предоставяния от тях процент; поздравява петте държави — членки на ЕС, които са постигнали тази цел, и подчертава, че само европейски държави са я изпълнили или са положили сериозни усилия, за да я постигнат; призовава държавите — членки на ЕС, да зачитат ангажимента да предоставят 0,7 % от БНД като ОПР и да приемат ясна пътна карта по какъв начин и кога ще постигнат тази цел;

2.

настойчиво приканва донорите да отделят необходимите финансови, технически и политически ресурси за постигането на ЦУР до 2030 г.;

3.

призовава държавите донори да приемат незабавни мерки за изпълнение на ангажиментите от Парижката декларация и Партньорството от Пусан; подчертава, че основната цел на това сътрудничество следва да бъде независимост и самостоятелност за държавите, получаващи помощ за развитие;

4.

предупреждава за опасността от размиване на критериите за ОПР с цел покриване на разходи, които са различни от разходите, пряко свързани с насърчаването на устойчиво развитие в развиващите се страни;

5.

призовава Европейския съюз да възприеме диференциран подход, като отчита равнището на развитие, икономическите и социалните нужди, географските и климатичните условия и направения избор и заявените приоритети на всяка от държавите бенефициери;

6.

припомня, че ключовата цел следва да бъде намаляването и в дългосрочен план изкореняването на бедността;

7.

потвърждава отново необходимостта да се гарантира правото на държавите от АКТБ на продоволствена сигурност, което включва правото на земеделските стопани да произвеждат храни за своя народ, като се сложи край на заграбването на земи и се осигури достъп на земеделските стопани до земя, семена и вода;

8.

насърчава парламентите на получаващите държави да приемат национални политики относно помощта за развитие с цел повишаване на отчетността на донорите и на получаващите помощта правителства, подобряване на управлението на публичните финанси и на капацитета за усвояване на средства, оптимизиране на условията за получаване на бюджетна подкрепа, както и намаляване на зависимостта от помощ в дългосрочен план;

9.

настоява за по-внимателна оценка от страна на донорите на нуждите и условията по места, за да се постигне максимална ефективност на помощта; призовава получателите да предоставят своевременна и точна информация в това отношение;

10.

настойчиво приканва донорите и получателите да работят съвместно за по-добра координация на програмите за помощ, включително като създадат механизми за точно наблюдение на ефективността на помощта;

11.

припомня, че държавите получатели следва сами да определят модела и приоритетите за развитие, които желаят да осъществяват, в съответствие с принципа за ангажираност на държавата;

12.

призовава държавите от АКТБ да активизират усилията си за регионална интеграция за преодоляване на общите си предизвикателства като регионална сигурност, опазване на околната среда, управление на природните ресурси, организация на икономическите потоци и търговски отношения;

13.

изтъква, че помощта за развитие следва да се предоставя под формата на безвъзмездни средства, а не заеми, за да се избегне нарастването на тежестта на дълга;

14.

изразява становището, че трайно решение на ситуацията в няколко държави от АКТБ е възможно само ако се предприемат действия, за да се гарантира, че хората в крайна сметка получават ползите от природните ресурси в държавите си;

15.

изтъква факта, че равнището на държавния дълг и на обслужването на дълга в някои държави от АКТБ е очевидно неустойчиво и силно ограничава инвестициите, растежа и капацитета на съответната държава да финансира в достатъчна степен социалните си функции като здравеопазване, образование и социална сигурност; настоява за нова рамка на сътрудничество, която е реално способна да насърчава суверенното развитие на държавите от АКТБ; приканва държавите — членки на ЕС, да започнат и да окажат подкрепа на процес за опрощаване на дълга, в съответствие с посочените по-горе инициативи на ООН, на най-задлъжнелите държави, като по този начин се насърчи икономическото и социалното развитие;

16.

призовава ЕС и неговите държави членки да увеличат финансовото подпомагане и хуманитарната помощ;

17.

изразява съжаление във връзка със спада на участието на държавите — членки на ЕС, в програмите за оказване на продоволствена помощ; настоява помощта, предоставяна от ЕС и неговите държави членки в държавите от АКТБ, да служи преди всичко за решаването на проблемите, свързани с голямото неравенство, бедността, хроничното недохранване, достъпа до здравеопазване и до обществени услуги, и по-специално до услуги в областта на репродуктивното здраве, както и за постигането на целите за устойчиво развитие;

18.

призовава също така за увеличаване на продоволствената помощ, която да се използва предимно за закупуване на хранителни продукти от местните земеделски стопани;

19.

призовава държавите членки да публикуват плановете за изпълнение на Партньорството от Пусан и да докладват за усилията си;

20.

подчертава, че е необходимо ГПЕРС да се впише в контекста на изпълнението на Програмата до 2030 г. и на Програмата за действие от Адис Абеба; изтъква, че ГПЕРС следва да изпълнява важна роля при основаните на данни аспекти на наблюдението и отчетността; подчертава, че е необходимо ГПЕРС да осигурява ясно определени канали за сътрудничество за конкретни участници в областта на развитието извън донорите от ОИСР;

21.

приветства тези инициативи на ОИСР, които могат да допринесат за ограничаване на незаконните финансови потоци, и призовава международната общност да засили сътрудничеството с цел повече прозрачност на данъчните режими; набляга върху решаващата роля и отговорностите на многонационалните дружества и финансовите институции в това отношение;

22.

призовава донорите и получателите да изготвят обща и обвързваща нормативна рамка под егидата на ООН и да установят предпазни мерки и гаранции, за да направят необходимото публичните и частните дружества да спазват принципите на трудовите конвенции на ООН и социалните и екологичните стандарти, както и стандартите за борба с корупцията;

23.

изтъква необходимостта да се опрости достъпът до проекти за помощ, за да се улесни участието на граждани, организации на гражданското общество и държави;

24.

подчертава, че помощта е катализатор на развитието, а не негов основен източник; във връзка с това отчита, че крайната цел на помощта е да се достигне момент, в който тя вече не е нужна;

25.

настойчиво приканва да се излезе извън рамките на парадигмата донор—получател и настоява за засилено сътрудничество в научната и технологичната област;

26.

възлага на своите съпредседатели да предадат настоящата резолюция на Съвета на министрите от АКТБ, Европейския парламент, Европейската комисия, Европейския съвет, Африканския съюз, Панафриканския парламент, регионалните и националните парламенти на държавите от АКТБ и държавите — членки на ЕС, и регионалните организации на държавите от АКТБ.

—

на заседание в Малта от 19 до 21 юни 2017 г.,

—

като взе предвид Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. („Споразумението от Котону“), и последващите му преразглеждания от 2005 г. и 2010 г. (34),

—

като взе предвид Резолюцията на Европейския парламент от 5 юни 2003 г. относно жените и спорта (35),

—

като взе предвид Резолюцията на Европейския парламент от 22 април 2004 г. относно спазването на основни трудови стандарти при производството на спортни стоки за Олимпийските игри (36),

—

като взе предвид Резолюцията на Европейския парламент от 13 ноември 2007 г. относно ролята на спорта в образованието (37),

—

като взе предвид Резолюцията на Европейския парламент от 8 май 2008 г. относно Бяла книга за спорта (38),

—

като взе предвид Резолюцията на Европейския парламент от 19 февруари 2009 г. относно социалната икономика (39),

—

като взе предвид Резолюцията на Европейския парламент от 2 февруари 2017 г. относно интегриран подход към политиката в областта на спорта: добро управление, достъпност и почтеност (40),

—

като взе предвид Декларацията на Европейския парламент от 16 декември 2010 г. относно засилената подкрепа за масовия спорт от страна на Европейския съюз (41),

—

като взе предвид Бялата книга на Комисията за спорта от 11 юли 2007 г. (COM(2007)0391),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 22 декември 2005 г.„Действия на ЕС в областта на образованието чрез спорт: развитие на постиженията от Европейската година на образованието чрез спорт (EYES 2004)“ (COM(2005)0680),

—

като взе предвид подписания през 2006 г. между Европейската комисия и ФИФА меморандум за разбирателство за превръщането на футбола в двигател на развитието в държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн,

—

като взе предвид Заключенията на Съвета от 18 ноември 2010 г. относно ролята на спорта като източник и двигател за активно социално приобщаване (42),

—

като взе предвид Декларацията от Пунта дел Есте от декември 1999 г. и кръглата маса на ЮНЕСКО относно традиционните спортове и игри във връзка с признаването на традиционните спортове и игри като част от нематериалното наследство и символ на културното разнообразие,

—

като взе предвид целите за устойчиво развитие, приети на срещата на високо равнище на ООН по въпросите на устойчивото развитие през септември 2015 г.,

—

като взе предвид документа „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“, приет през септември 2015 г.,

—

като взе предвид резолюцията, приета от Общото събрание на ООН на 16 декември 2016 г., озаглавена „Спортът като средство за насърчаване на образованието, здравето, развитието и мира“,

—

като взе предвид член 18, параграф 1 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по социални въпроси и околна среда (ACP-EU/xxx.xxx vxx-xx),

А.

като има предвид, че правото на спорт и физическо възпитание беше признато като основно право за всички и постепенно беше включено в основните декларации за човешките права;

Б.

като има предвид, че в точка 37 от Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие се заявява, че спортът също е важен фактор за устойчивото развитие;

В.

като има предвид, че спортът се е утвърдил като икономическо ефективно и гъвкаво средство за насърчаване на мира и целите за развитие;

Г.

като има предвид, че спортът е мощен социален инструмент, който може да обедини хора с различен етнически, културен, религиозен, езиков и социално-икономически произход;

Д.

като има предвид, че свързаните със спортните дейности разходи варират в зависимост от спорта;

Е.

като има предвид, че и спортът, и игрите в детството могат да бъдат фактори да се предотврати въвличането на млади хора и на деца в среда на насилие, като могат също да допринесат за намаляване на риска от отпадане от училище;

Ж.

като има предвид, че спортът може да бъде източник и двигател за социално приобщаване и равенство между половете;

З.

като има предвид, че физическите дейности са определящи за формирането и за здравето на човека на всички етапи от неговия живот, че те допринасят за неговото социално, физическо и психично развитие;

И.

като има предвид, че правото на децата да играят и да практикуват спортни дейности е определящо за здравето им и за тяхното физическо, социално и личностно развитие;

Й.

като има предвид, че спортът може да се използва като ефективно възпиращо средство срещу употребата на наркотици сред младите хора чрез уплътняване на времето и енергията им, както и като мярка за преодоляване на социални проблеми;

К.

като има предвид, че спортът може да представлява ефективен отговор на насилието;

Л.

като има предвид, че спортът може да допринесе за изграждането на мира и разрешаването на конфликти, както показва инициативата „Футбол за мир“;

М.

като има предвид, че спортните дейности могат да развиват лидерските умения на младите хора и доброто познаване от тяхна страна на положителните социални правила, както и да им помогнат да възвърнат самоувереността си;

Н.

като има предвид, че принципите на честната игра, които ръководят спортните състезания, съдействат за утвърждаване на моралност сред младите хора и по този начин изграждат общество, което е физически и морално здраво;

О.

като има предвид, че физическото възпитание и спортът са важни средства за укрепване на позициите на момичетата и жените и им позволяват да се възползват от положителното въздействие на спортните дейности върху здравето и психичното състояние;

П.

като има предвид, че съществува дискриминация спрямо момичетата и жените по отношение на достъпа им до спорт, по-специално до традиционно запазените за мъже спортове;

Р.

като има предвид, че спортът играе важна роля за по-добро възприемане на собственото тяло и здраве, както и за насърчаване на по-голямо уважение към тях;

С.

като има предвид, че е важно да се насърчава достъпът на всички деца и млади хора до спорт, като се премахне рискът от всякакви форми на дискриминация;

Т.

като има предвид, че спортът може да се използва също за стимулиране на творчеството и новаторството сред младите ученици;

У.

като има предвид, че ако бъдат разпределяни справедливо по веригата на добавената стойност, генерираните приходи от спортни дейности и прояви могат да създадат работни места в свързани със спорта кариери, треньорска дейност и кампании;

Ф.

като има предвид, че предоставянето на подпомагане за области, свързани с организирането на спортни прояви като ресторантьорство и хотелиерство, може да улесни диверсификацията на генериращите приходи дейности; като има предвид, че е от особено значение да се осъществява внимателно и постоянно наблюдение на използването на тези средства, за да се гарантира ефективност и прозрачност;

Х.

като има предвид, че социологическите изследвания са установили, че спортът допринася за повишаване на осведомеността и спомага да се ограничи разпространението на ХИВ/СПИН;

Ц.

като има предвид, че спортът може да се използва като средство за хуманитарна помощ, особено при предотвратяване на конфликти, при програми за мир и помирение и при лечение на психологични травми;

Ч.

като има предвид, че спортът е мощен инструмент за подобряване и укрепване на психичното здраве на участниците;

Ш.

като има предвид, че спортът може да допринесе за представянето в положителна светлина на развиващите се страни, а спортните прояви могат да открият огромни възможности за осъзнаване на потенциала на държавите от АКТБ;

Щ.

като има предвид, че спортът може да играе важна роля в борбата с расизма, ксенофобията и дискриминацията и да допринесе за обединяването на хората независимо от раса, религия и етнически произход;

АА.

като има предвид, че чрез способността си да изпраща послания спортът може да се превърне в мощен инструмент за набиране на средства;

АБ.

като има предвид, че активното участие на развиващи се страни в олимпийските игри и в други международни спортни прояви е от особено значение за изграждането на приобщаващи и справедливи общества;

АВ.

като има предвид, че спортът е важен инструмент за социално приобщаване и утвърждаване на човешки ценности като взаимно уважение, екипна работа, честност, съпричастност, общуване, сътрудничество, социална справедливост, равенство, прозрачност, безпристрастност и приятелство;

АГ.

като има предвид, че предаваните чрез спорта ценности допринасят за развитието на знания, мотивация, умения, включително екипна работа, честна игра, сътрудничество, дисциплина и търпимост, а и готовност за полагане на лични усилия; като има предвид, че тези умения са изключително важни за бъдещото участие в групови дейности и в професионалния живот и могат да стимулират социалната кохезия в рамките на общностите и обществата;

АД.

като има предвид, че спортните дейности могат да спомогнат за развитието на устойчив туризъм на местно, регионално и национално равнище и за създаването на работни места;

АЕ.

като има предвид, че спортът може да остави значителен отпечатък върху околната среда;

1.

призовава Европейския съюз да утвърждава използването на спорта в политиката си за развитие и да насърчава усилията в подкрепа на разработването на приобщаващи национални политики, които отчитат нуждите и стремежите, особено на младите хора, били те момчета или момичета, и да отдава по-голямо внимание на спортните и физическите дейности в съответните секторни стратегии;

2.

отбелязва, че Европейският съюз следва дългосрочен и цялостен подход с голямо въздействие, разработен в подкрепа на бенефициерите по пътя на образованието, обучението и заетостта с оглед да се гарантират устойчиви средства за препитание; във връзка с това изтъква необходимостта от разширяване на обхвата на конкретните действия в подкрепа на спорта по възможно най-справедливия и устойчив начин като средство за изграждане на личността и за духовното и физическото ѝ развитие;

3.

припомня, че доброто управление трябва да бъде условие за автономността на спортните организации при спазване на принципите за прозрачност, отчетност, равни възможности, социално приобщаване и демокрация, включително подходящо приобщаващо участие на заинтересованите страни;

4.

препоръчва щателен надзор над използването на финансиране за спорта, за да се гарантира, че то ефективно изпълнява заложените цели;

5.

призовава държавите от АКТБ и държавите — членки на ЕС, да допринасят за установяването на етични стандарти и реформи, които да гарантират, че спортът ще допринася изцяло за устойчивото развитие и мира; изтъква по-специално необходимостта от политика на нулева търпимост към корупцията и другите видове престъпления в спорта; подчертава, че прилагането на принципите на добро управление в спорта, заедно с наблюдение, надзор и съответни правни инструменти, е ключов фактор при съдействието за изкореняване на корупцията и другите порочни практики;

6.

изтъква необходимостта от политика на нулева търпимост към расистките скандирания и насърчаването на насилието и омразата;

7.

настоява да бъдат взети всички необходими мерки, за да не се допуска жените да бъдат жертви на насилие в спорта, най-вече от сексуално или мачистко естество;

8.

подчертава, че физическите и спортните дейности са определящи за формирането и за здравето на човека на всички етапи от неговия живот; призовава държавите от АКТБ и държавите — членки на ЕС, да включат спорта и физическото възпитание в учебните програми и да подпомагат тези дейности с подходяща инфраструктура и методика; ето защо счита, че физическото възпитание и практикуването на физическа и спортна дейност трябва в голяма степен да попадат в обхвата на обществените услуги, за да се даде възможност за равен достъп на всеки от най-ранна възраст;

9.

призовава държавите от АКТБ и държавите — членки на ЕС, да засилят ролята на спорта в стратегическите си национални политики и планове за развитие;

10.

приканва Комисията по-специално да интегрира по-успешно спорта в основните сектори на помощта за развитие и да подпомага държавите от АКТБ при активното преодоляване на социалните и екологичните предизвикателства, свързани със спорта, успоредно с разработването на добри практики и търсенето на решения;

11.

припомня, че спортът може да бъде евтин и да използва налични на местно равнище ресурси; ето защо настойчиво приканва държавите от АКТБ да насърчават създаването на местни спортни организации; насърчава местните власти да гарантират достъп до физически дейности и да изградят достъпна спортна инфраструктура; насърчава корпоративния сектор да допринася за тези цели;

12.

подчертава ролята на спорта при улесняване на интеграцията на групите в неравностойно положение; изтъква значението на образованието чрез спорт; отчита значението на масовия спорт за постигането на социална интеграция и насърчава инициативи в това отношение;

13.

изтъква важната роля на спорта за насърчаване на доброволческата дейност, която от своя страна създава и поддържа кохезията в общността, личностната реализация и реципрочността, служи за създаването на достъпни, евтини спортни дейности и прояви, особено на масово равнище, и е важно средство за неформалното образование, което допринася за младежката заетост;

14.

призовава страните да засилят и разширят обществените програми за следучилищни спортни и физически дейности; изтъква, че държавите от АКТБ и държавите — членки на ЕС, следва да инвестират повече средства в изграждането на спортна инфраструктура и дейности; счита за необходимо да се въведат стратегически планове за изграждане на обществени съоръжения, които осигуряват еднакви ресурси както за момичета, така и за момчета, и на внимателно координирана национална инфраструктура с достатъчно публично финансиране за утвърждаване и на масовия, и на професионалния спорт, като се гарантира, че спортните съоръжения не са достъпни само за най-богатите и могат да се използват наравно от всички;

15.

призовава страните да разработят евтини и достъпни програми за обучение на учители и спортни треньори;

16.

изтъква основната цел жените и момичетата да участват във всички спортове и подчертава необходимостта страните да осигуряват равен и справедлив достъп до спорт на жените и момичетата, за да се подобри физическото и психичното им здраве, да се повиши образованието им, да се преодолеят стереотипите въз основа на пола и да се установят по-равни общества;

17.

изтъква необходимостта да се утвърждават правата на хората с увреждания чрез подкрепа за спортни дейности, обществени кампании и спортни състезания; настойчиво приканва държавите — членки на ЕС, и държавите от АКТБ да въведат приобщаващи спортни програми за хора с увреждания, започващи от училище; изтъква, че хората с увреждания следва да разполагат с равен достъп до всички спортни съоръжения, до подходящ помощен персонал и до транспортни и други услуги;

18.

отбелязва значителния потенциал на спорта като двигател за социално приобщаване; ето защо настойчиво приканва да се организират отделни спортни прояви с цел да се подобри социалното приобщаване на жените и децата, възрастните хора, хората с увреждания и етническите/културните малцинства; препоръчва всекидневното утвърждаване на тези ценности, а не само по повод на спортни прояви и събития;

19.

призовава държавите — членки на ЕС, и държавите от АКТБ да насърчават активна политика за осигуряване на равен достъп за жените до всички спортни дисциплини и да изтъкват резултатите при жените наравно с тези при мъжете; призовава обществените медии да осигуряват равнопоставено отразяване на всички спортове; насърчава частните медии да осигуряват отразяване в спорните вестници на спортните дейности на жените;

20.

настойчиво приканва държавите от АКТБ и държавите — членки на ЕС, да възобновяват и да насърчават традиционните спортове като създават и укрепват програми във връзка с това;

21.

призовава държавите от АКТБ и държавите — членки на ЕС, да предприемат мерки, които да помогнат на младите хора да развиват своя талант и способности дори и в скъпи от финансова гледна точка спортове;

22.

изтъква значението на индивидуалните спортове и на тези с несъстезателен характер, както и на уличните игри;

23.

настойчиво приканва Комисията и държавите — членки на ЕС, предвид ангажимента „никой да не бъде изоставен“, който зае важно място при обсъжданията на Програмата до 2030 г., да включат спорта в програмите за развитие и да го превърнат в тема за диалог с държавите партньори;

24.

отбелязва положителните психологични резултати от спортните дейности, използвани при хуманитарна помощ и дейности за оказване на съдействие; ето защо настойчиво приканва съответните участници от АКТБ и ЕС да включат свързано със спорта измерение в своите стратегии за хуманитарна помощ;

25.

отбелязва, че силно печелившата спортна индустрия може да участва по-активно в подкрепа на дейности за социално развитие като структурирано съчетаване на спортни дейности с програми за образование, придобиване на житейски умения и здравеопазване; ето защо призовава държавите от АКТБ и държавите — членки на ЕС, да договорят програми със спортната индустрия, като следват примера на подписания през 2006 г. меморандум за разбирателство между Комисията и ФИФА; препоръчва спортът да се популяризира и на масово равнище, така че да се разшири безпрепятственото участие и в селските и периферните райони;

26.

настойчиво приканва страните да разработят програми за мобилност между ЕС и АКТБ, както и подходящи мерки за млади спортисти и треньори от любителския спорт, които им дават възможност да усвояват нови методи на тренировка; настоява като част от такива програми за мобилност да се разгледа възможността за споразумения за визови облекчения;

27.

насърчава местните органи да работят съвместно и заедно с други сектори, за да се разработят трансгранични и регионални спортни инициативи;

28.

отбелязва недостига в държавите от АКТБ на инфраструктура за любителски спорт и на квалифициран персонал със специализация във физическите дейности; във връзка с това настойчиво приканва Комисията да предостави експертен опит и да насърчава схемите за мобилност между държавите от АКТБ и държавите — членки на ЕС, за да се обучат квалифицирани спортни учители;

29.

изразява съжаление от липсата на жени сред треньорите, съдиите, лекарите, техническия състав и мениджърите; призовава държавите от АКТБ и държавите — членки на ЕС, да насърчават конкретни програми, за да се гарантира участието на жените в тези области;

30.

изтъква, че е важно да се утвърждават споразумения за двойна кариера, които позволяват на спортистите да съчетават спортната си кариера с образование и работа и да поемат нов професионален път след приключване на спортната си кариера;

31.

изтъква, че е важно спортната дейност да се насърчава като сериозно средство за личностна и колективна реализация, а не само като кариера, за да се избегне рискът от създаване на напразни илюзии сред младите хора;

32.

приканва Комисията да подпомага събирането на данни и научноизследователската дейност, за да се направи оценка на положителното въздействие на спорта върху развитието и социалното приобщаване;

33.

приканва държавите от АКТБ и държавите — членки на ЕС, в които едни и същи видове спорт имат особено голямо значение, да сключват двустранни споразумения за техническа помощ и обмен на спортисти и експертен опит; освен това отчита, че професионалните клубове и неправителствените организации могат да изпълняват важна роля за осигуряването на треньорски опит;

34.

настойчиво приканва държавите от АКТБ и държавите — членки на ЕС, да финансират спортни дейности, насочени към тийнейджъри и млади хора, изложени на риск от употреба на наркотици и други социални проблеми;

35.

изразява съжаление от изключително ниските нива на спонсорство за женския спорт; призовава държавите от АКТБ и държавите — членки на ЕС, да се стремят към равнопоставено утвърждаване на спорта;

36.

настойчиво приканва правителствата на държавите от АКТБ и държавите — членки на ЕС, да насърчават и отчитат творчеството и новаторството, и в допълнение отправя искане към държавите от ЕС да подпомагат държавите от АКТБ при финансирането на спортна инфраструктура, така че безработните млади хора да могат да използват съоръженията за развитието си вместо да емигрират към ЕС или някъде другаде;

37.

отново заявява, че физическото възпитание в училище е изключително важна първа стъпка за децата в овладяването на житейски умения и придобиването на ценности, знания и разбиране, които да им помогнат да развият положителни модели за физическа активност през целия живот, благосъстояние и здравословен начин на живот и поведение;

38.

отбелязва положителната роля на спорта за бежанците, търсещите убежище и разселените лица, тъй като той предлага усещане за нормалност и структура в нестабилна среда, и настойчиво приканва да се създадат програми, които насърчават участието на тези лица в спортни дейности;

39.

изтъква значението на спорта за реинтеграцията в обществото на децата работници и войници и като средство за мобилизация срещу детския труд и използването на деца за войници;

40.

изтъква важната роля на спорта в защита на младите хора срещу трафика на хора и като средство за мобилизация срещу такива практики;

41.

набляга на ролята на спорта като средство, което спомага да се ограничи разпространението и въздействието на ХИВ/СПИН, чрез включването на програми за превенция в спортните дейности;

42.

изтъква необходимостта спортните органи да бъдат отговорни за околната среда, да свеждат до минимум въздействието на спорта върху околната среда и да осигуряват чиста и безопасна среда за участниците в спортни дейности;

43.

възлага на своите съпредседатели да предадат настоящата резолюция на Съвета на министрите от АКТБ, Европейския парламент, Европейската комисия, Европейския съвет, Африканския съюз, Панафриканския парламент, регионалните и националните парламенти на държавите от АКТБ и държавите — членки на ЕС, и регионалните организации на държавите от АКТБ.

—

на заседание в Сейнт Джулианс (Малта) от 19 до 21 юни 2017 г.,

—

като взе предвид член 18, параграф 2 от своя правилник,

—

като взе предвид Споразумението за партньорство между държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. и преразгледано в Люксембург на 25 юни 2005 г. и Уагадугу на 22 юни 2010 г.,

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 10 декември 1948 г.,

—

като взе предвид Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, приета от Общото събрание на ООН на 25 септември 2015 г.,

—

като взе предвид съвместната декларация на Африканския съюз, ООН, Икономическата общност на западноафриканските държави и Европейския съюз от 7 март 2017 г. относно изпълнението на Споразумението за мир и помирение в Мали, постигнато в рамките на процеса от Алжир,

—

като взе предвид Резолюция 2295(2016) на Съвета за сигурност на ООН от 29 юни 2016 г. за подновяване на мандата на Интегрираната многостранна мисия на ООН за стабилизиране в Мали (MINUSMA),

—

като взе предвид Резолюция 2337(2017) на Съвета за сигурност на ООН от 19 януари 2017 г. за укрепване на мира в Западна Африка,

—

като взе предвид Резолюция 2349(2017) на Съвета за сигурност на ООН от 31 март 2017 г. относно мира и сигурността в Африка,

—

като взе предвид Резолюция 2100(2013) на Съвета за сигурност на ООН от 25 април 2013 г. за създаване на Интегрираната многостранна мисия на ООН за стабилизиране в Мали (MINUSMA) и Решение № S/2013/354 на Съвета за сигурност на ООН за приемане на интегрирана стратегия на ООН за региона на Сахел от юни 2013 г.,

—

като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН до Съвета за сигурност на ООН от 8 април 2013 г. относно Западна Сахара, в частност посочената в него тясна зависимост между Западна Сахара и положението в Сахел,

—

като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН до Съвета за сигурност на ООН от 17 юни 2013 г. относно транснационалната организирана престъпност и незаконния трафик на наркотици в Западна Африка и региона на Сахел,

—

като взе предвид окончателния доклад на групата експерти, създадена с Резолюция 1973(2011) на Съвета за сигурност на ООН, от 19 февруари 2014 г. относно Либия,

—

като взе предвид изказването на специалния пратеник на генералния секретар на ООН за Сахел, направено пред Съвета за сигурност, от 10 февруари 2016 г.,

—

като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите от 27 юни 1981 г. в Найроби (Кения),

—

като взе предвид Африканската харта за демокрацията, изборите и управлението от 30 януари 2007 г. в Адис Абеба (Етиопия),

—

като взе предвид Конвенцията за създаване на Г-5 от Сахел, подписана в Нуакшот (Мавритания) на 19 декември 2014 г. от Буркина Фасо, Чад, Мали, Мавритания и Нигер,

—

като взе предвид политическата декларация на Икономическата общност на западноафриканските държави за превенция на употребата на наркотици, незаконния трафик на наркотици и организираната престъпност в Западна Африка и свързания с нея план за действие от Прая за периода 2008—2011 г., приет през 2008 г., и последван от новия план за действие за периода 2016—2020 г., приет в Абуджа през септември 2016 г.,

—

като взе предвид споразумението за икономическо партньорство между ЕС и 16 западноафрикански държави, Икономическата общност на западноафриканските държави и Западноафриканския икономически и валутен съюз,

—

като взе предвид Съвместната стратегия Африка—ЕС, приета през 2007 г., и пътната карта за сътрудничеството ЕС — Африка (2014 — 2017 г.), приета на Четвъртата среща на върха ЕС — Африка през април 2014 г.,

—

като взе предвид Съвместното съобщение на Европейската комисия и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Европейската комисия (ВП/ЗП) от 4 май 2017 г. за нов тласък на партньорството между ЕС и Африка,

—

като взе предвид Глобалната стратегия за външната политика и политика на сигурност на Европейския съюз, представена от ВП/ЗП на 28 юни 2016 г.,

—

като взе предвид стратегията на ЕС за сигурността и развитието на Сахел, приета през март 2011 г., и регионалния план за действие на ЕС за Сахел за периода 2015—2020 г., приет на 20 април 2015 г. и актуализиран през юни 2016 г.,

—

като взе предвид доверителния фонд на ЕС за Африка,

—

като взе предвид плановете за действие по линия на европейската политика за съседство, започнати през 2003 г. и преработени през ноември 2015 г., и споразуменията за асоцииране с Алжир и Мароко,

—

като взе предвид плана за изпълнение на хуманитарни дейности на Европейската комисия за Сахел, приет през 2014 г., и стартиралия през 2012 г. Световен алианс за инициативата за устойчивост за Сахел и Западна Африка (AGIR),

—

като взе предвид започналата през юли 2012 г. мисия за изграждане на капацитет по линия на общата политика за сигурност и отбрана на ЕС (EUCAP Sahel Niger),

—

като взе предвид започналата през февруари 2013 г. мисия в подкрепа на обучението по линия на общата политика за сигурност и отбрана на ЕС в Мали,

—

като взе предвид мисията на ЕС за подкрепа за интегрирано управление на границите в Либия (EUBAM Libya), създадена през 2013 г. и която се очаква да продължи до август 2017 г.,

—

като взе предвид заключенията на Съвета на Европейския съюз относно Мали и Сахел от 19 юни 2017 г.,

А.

като има предвид, че регионът на Сахел и Сахара е една от най-слабо развитите части на африканския континент и един от най-бедните региони в света, който страда от неравномерно разпределение на доходите; като има предвид, че регионът е белязан от множество предизвикателства, включително политически сътресения и нестабилност, системна бедност и неравенство, въоръжени конфликти, природни бедствия, бурен демографски прираст и постоянна липса на управленчески капацитет и на държавна власт;

Б.

като има предвид, че предизвикателствата, пред които е изправен регионът, улесниха възхода на терористични групи като „Ал-Каида в ислямския Магреб“, „Боко Харам“, Даиш, „Ал-Мурабитун“, „Ансар ад-Дин“ и „Аш-Шабаб“; като има предвид, че присъствието им допълнително подкопа сигурността и икономиката, влоши крайната бедност и превърна държавите в региона в зона за снабдяване на екстремистите, като направи младите хора уязвими за вербуване като терористи; като има предвид, че жените са особено уязвими за несигурността и престъпните дейности в региона;

В.

като има предвид, че регионът е силно засегнат от последиците от изменението на климата и особено уязвим за суши, екстремни метеорологични условия, наводнения, деградация на земите и продоволствена несигурност; като има предвид, че свързаните с климата рискове засягат основно най-уязвимите групи от населението и средствата им за препитание, но и че допълнително въздействат на конфликтите и имат значително икономическо отражение;

Г.

като има предвид, че проблемите в Сахел и района на езерото Чад са с трансграничен характер и са силно взаимосвързани, поради което могат да бъдат разрешени само чрез цялостна регионална стратегия;

Д.

като има предвид, че влошаващите се условия за сигурност представляват предизвикателство пред сътрудничеството за развитие и ограничават хуманитарната помощ, което води до допълнително нарастване на уязвимостта на региона;

Е.

като има предвид, че нестабилността се засили от неотдавнашните конфликти в региона, най-вече в Мали, Нигерия, Централноафриканската република и Либия; като има предвид, че по-специално конфликтът в Либия има сериозни последици за регионалната сигурност; като има предвид, че идващият от Либия приток на завръщащи се бойци и незаконни оръжия се отрази отрицателно на положението със сигурността в държави като Мали, Чад и Нигер и значително усложни проблемите, пред които вече беше изправен регионът;

Ж.

като има предвид, че устойчиво развитие не може да се постигне без сигурност; като има предвид, че тези конфликти имат преки и сериозни последици за сигурността и благосъстоянието на гражданите в съседните региони, включително ЕС, тъй като водят до разпространението на все повече отрицателни последици под формата на тероризъм и масови бежански потоци;

З.

като има предвид, че слабото управление и повсеместната корупция възпрепятстват развитието на ефективен сектор за сигурност и борбата с терористите и престъпните мрежи; като има предвид, че регионът се е превърнал в транзитно средище с нарастващо значение за мрежите за трафик на наркотици и оръжия;

И.

като има предвид, че през 2011 г. ЕС прие стратегията на ЕС за сигурността и развитието на Сахел, последвана от регионалния план за действие за Сахел за периода 2015—2020 г., като в двата документа се предвижда цялостен подход в ангажимента на ЕС към държавите в региона;

Й.

като има предвид, че бяха положени усилия да се подобри координацията на отделните политики и инструменти на световно, национално и регионално равнище, но все още липсват дългосрочни и трайни резултати; като има предвид, че положението в Сахел и района на езерото Чад налага обединяването на ресурси и един по-твърд политически ангажимент от страна на международната общност, както и на местните правителства;

К.

като има предвид, че няколко държави от Сахел създадоха Г-5 от Сахел, за да установят подходящ за диалог и координация форум; като има предвид, че по време на срещата на върха на Г-5 на 6 февруари 2017 г. беше решено да се създадат съвместни военни сили в Сахел; като има предвид, че ЕС пое ангажимент да допринесе с 50 млн. евро за това;

Л.

като има предвид, че понастоящем 42 млн. души живеят в условия на тежка или умерена продоволствена несигурност, включително 9,3 милиона, които се нуждаят от спешна продоволствена помощ; като има предвид, че се очаква тези числа да се повишат поради продължаващите конфликти и несигурност, като към август 2017 г. се смята, че общо 53 млн. души живеят в условия на продоволствена несигурност;

М.

като има предвид, че ЕС е един от най-големите донори на хуманитарна помощ за Сахел, който отдели 299 млн. евро през 2016 г. за подпомагане на населението, засегнато от тежка продоволствена и хранителна несигурност;

Н.

като има предвид, че френските сили „Serval“ и AFISMA (Международната мисия за подкрепа на Мали, ръководена от африканските държави), подкрепени от чадските сили, а също и операция „Barkhane“ и присъствието на MINUSMA, както и положените усилия в рамките на съвместните многонационални сили, спомогнаха за отблъскването на джихадистките групи от някои региони на Мали и отслабиха позициите на „Боко Харам“ в района на езерото Чад, но все още не са довели до пълна победа над някоя от тези групи;

О.

като има предвид, че несигурността в региона доведе до безпрецедентни равнища на разселване, особено в съседни държави; като има предвид, че Сахел е както начална точка, така и междинна спирка по пътя за миграция на мнозинството мигранти, стремящи се да достигнат до Европа;

1.

счита, че е от първостепенно значение да се осигури съгласуваност между политиките за сигурност, отбрана, хуманитарна помощ и сътрудничество за развитие при разглеждането на положението в Сахел и района на езерото Чад; изразява убеждение, че повишаването на политическата стабилност, сигурността, доброто управление, социалното сближаване, икономическите и образователните възможности в държавите от Сахел и района на езерото Чад е ключов фактор за утвърждаването на устойчиво развитие и отстраняването на терористичните и престъпните мрежи от Сахел;

2.

строго осъжда всички терористични действия и нарушения на правата на човека в Сахел и района на езерото Чад, включително свързаните с насилие действия спрямо гражданското население, особено жени и деца, отвличанията, убийствата, вземането на заложници, грабежите и унищожаването на гражданска собственост; както и терористичните нападения срещу силите за сигурност;

3.

припомня тясната връзка между развитие и  сигурност , тъй като бедността често е както първопричина, така и последствие от конфликтите; отбелязва, че докато е налице нестабилност в Либия, целият регион ще остане уязвим; подчертава, че терористичната заплаха ще бъде премахната само чрез съвместни, съгласувани и координирани действия; призовава ЕС и неговите държави членки активно да утвърждават и да насърчават координацията с Африканския съюз и Икономическата общност на западноафриканските държави при привличането на други основни заинтересовани страни като Лигата на арабските държави, ООН, САЩ и държавите от Магреб;

4.

насърчава всички партньори да работят съвместно за изготвянето на съгласувана и твърда стратегия за Сахел и района на езерото Чад, насочена към по-добро управление, отчетност и легитимност на държавните и регионалните институции, повече сигурност и борба с радикализацията и трафика на хора, оръжия и наркотици; във връзка с това призовава за преразглеждане на мандата на MINUSMA;

5.

припомня, че правителствата в региона носят основната отговорност за стабилизиране на политическото и икономическото положение в държавите си и на обстановката от гледна точка на сигурността;

6.

настоява правителствата от Сахел и района на езерото Чад да разработят цялостна стратегия за преодоляване на първопричините за тероризма; в този контекст отново изразява становището си, че военният подход сам по себе си няма да бъде достатъчен в борбата с бунтовниците и тероризма;

7.

обръща специално внимание на предизвикателствата в региона, свързани с доброто управление, изграждането на държавност, безнаказаността и правата на човека; настоява, че партньорството с тези държави и между тях самите следва да бъде насочено към установяването на принципите на правовата държава и на безпристрастни институции в съответствие с поетия от всички страни ангажимент по линия на устойчива цел за развитие 16 за мир и правосъдие;

8.

счита, че е необходимо да се отстранят първопричините за нестабилността и принудителната и незаконна миграция, а именно бедността, липсата на икономически възможности, въоръжените конфликти, лошото управление, климатичните промени, нарушенията на правата на човека и търговските политики, които не отчитат тези предизвикателства;

9.

изразява твърдо убеждение, че частният сектор трябва също да изпълнява важна роля за развитието на региона и да действа в задължителни правни рамки, които определят отговорностите на стопанския сектор по отношение на човешките, социалните и екологичните права, включително като се осигури прозрачно бизнес поведение, за да се гарантира, че няма частно финансиране на въоръжени групировки;

10.

набляга на значението на регионалното и междурегионалното сътрудничество при разрешаването на кризата със сигурността в Сахел и района на езерото Чад, и по-специално при изпълнението на Споразумението за мир и помирение в Мали, по което за съжаление се постига напредък с бавни темпове; счита, че ангажиментът на Африканския съюз, Икономическата общност на западноафриканските държави и държавите от Магреб е от основно значение за възстановяването на стабилността в региона;

11.

приветства лидерството в политически план на държавите в рамките на Г-5 от Сахел; призовава ЕС да поддържа постоянен диалог на най-високо равнище с държавите и организациите в региона и допълнително да укрепи партньорството между ЕС и Г-5 от Сахел; приветства създаването на Общност на държавите от региона на Сахел и Сахара (CEN-SAD);

12.

приветства приемането на стратегията на ЕС за сигурността и развитието на Сахел, африканските сили за бързо реагиране и регионалния план за действие за Сахел за периода 2015—2020 г. като конкретни мерки за ефективно прилагане на цялостния подход на ЕС, които успешно съчетават ответни действия в областта на сигурността, развитието и управлението, включително изкореняването на крайната бедност;

13.

изразява убеждение, че световната помощ за развитие на региона следва да се допълни от действия за изграждане на капацитет; отново отправя своя призив за създаването на нов инструмент на ЕС, насочен към връзката между развитие и сигурност, за да се ограничат несъответствията и да се повиши ефективността на външните действия на ЕС;

14.

отново потвърждава, че преговорите за споразумения за икономическо партньорство между ЕС и Западна Африка могат да представляват уникална възможност за Европейската комисия да установи приобщаващ устойчив растеж и да повиши добавената стойност на местно равнище, което може да осигури местни работни места и да допринесе в борбата със социалното изключване;

15.

изтъква ценния принос на мисиите по линия на ОПСО към регионалната стабилност, най-вече в Мали (EUTM, EUCAP), Нигер (EUCAP) и Сомалия (EUTM), и призовава за регионализацията им;

16.

насърчава ЕС, АС и техните държави членки да подпомагат усилията на ООН за поддържане на мира и да сътрудничат на ООН при укрепването на мироопазващия капацитет на регионалните организации; изразява пълната си подкрепа за дейността на специалния пратеник на ООН за Сахел Хирут Гебре Селаси и усилията ѝ да предотврати допълнително дестабилизиране на Сахел чрез изпълнението на интегрираната стратегия на ООН за региона на Сахел;

17.

припомня взаимозависимостта между целите в областта на миграцията, сигурността и развитието; във връзка с това приветства създаването на доверителния фонд на ЕС за Африка и специалния му компонент за Сахел и района на езерото Чад и отбелязва установяването на нови рамки за партньорство с цел осигуряване на по-гъвкави и цялостни ответни действия предвид несигурността и нестабилността в тези държави; настоява за своевременното прилагане на тези рамки при пълно зачитане на принципите за ефективност на развитието и настойчиво приканва всички донори да изпълняват финансовите си ангажименти;

18.

изразява дълбоката си загриженост относно тревожното хуманитарно положение в региона; призовава местните правителства с подкрепата на ЕС и международните партньори да предприемат всички необходими мерки за защита на гражданското население и за преодоляване на първопричините за продоволствената несигурност и недохранването; осъжда всяко възпрепятстване на доставките на хуманитарна и продоволствена помощ и призовава всички заинтересовани страни да гарантират при всички обстоятелства пълно спазване на международното хуманитарно право;

19.

счита, че политиките на ЕС за развитие следва да се съсредоточат по-специално върху развитието на селските райони и селското стопанство, с цел да се обезпечи продоволствената сигурност, като принос за трайно социално-икономическо развитие в Африка на юг от Сахара; подчертава факта, че изменението на климата, което засяга Сахел и района на езерото Чад по особено силен начин, налага използването на адаптирани в голяма степен селскостопански практики, които благоприятстват устойчивостта към екстремни климатични явления;

20.

набляга на необходимостта да се повиши устойчивостта на засегнатите държави с ясен акцент върху най-уязвимите домакинства и общности, включително жените и децата; подчертава факта, че подобряването на достъпа на местното население до основни услуги (включително здравни, образователни и социални услуги) има основно значение и следва да запази приоритета си при бюджетната подкрепа на ЕС;

21.

изразява подкрепата си за предприетите световни и регионални инициативи за борба с тероризма и транснационалната организирана престъпност, включително престъпните мрежи, замесени в контрабандата на мигранти и трафика на хора, наркотици и оръжия;

22.

възлага на своите съпредседатели на предадат настоящата резолюция на Съвета, Комисията, върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията, генералния секретар на ООН и председателя на Общото събрание, Африканския съюз, Съвета на министрите на АКТБ — ЕС, президентите, министър-председателите и парламентите на държавите от Сахел и района на езерото Чад и Икономическата общност на западноафриканските държави.