29.1.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 23/82


РЕШЕНИЕ № 1/2016 НА КОМИТЕТА ЗА ВЪТРЕШЕН ТРАНСПОРТ ОБЩНОСТ/ШВЕЙЦАРИЯ

от 16 декември 2015 година

за изменение на приложения 1, 3, 4 и 7 към Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно железопътния и автомобилен превоз на стоки и пътници [2016/122]

КОМИТЕТЪТ,

като взе предвид Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно железопътния и автомобилен превоз на стоки и пътници (наричано по-нататък „Споразумението“), и по-специално член 52, параграф 4 от него,

като има предвид, че:

(1)

В член 52, параграф 4, първо тире от Споразумението се предвижда Съвместният комитет да приема решения за ревизиране на приложения 1, 3, 4 и 7.

(2)

Приложение 1 е последно изменено с Решение № 1/2013 на Съвместния комитет от 6 декември 2013 г. (1)

(3)

В областите, обхванати от Споразумението, бяха приети нови законодателни актове на Европейския съюз. Текстовете на приложения 1, 3, 4 и 7 следва да се преработят, с цел да се отчетат промените в съответното законодателство на Европейския съюз. От съображения за правна яснота и за опростяване е по-целесъобразно приложения 1, 3, 4 и 7 към Споразумението да се заменят с приложенията към настоящото решение,

РЕШИ:

Член 1

1.   Приложение 1 към Споразумението се заменя с текста на приложение 1 към настоящото решение.

2.   Приложение 3 към Споразумението се заменя с текста на приложение 2 към настоящото решение.

3.   Приложение 4 към Споразумението се заменя с текста на приложение 3 към настоящото решение.

4.   Приложение 7 към Споразумението се заменя с текста на приложение 4 към настоящото решение.

Член 2

За превоза на товари, извършван с моторни превозни средства, регистрирани в Швейцария, чиято максимално допустима маса в натоварено състояние, включително тази на ремаркетата, е между 3,5 и 6 тона, задължението за притежаване на лиценз, предвидено в член 3 от Регламент (ЕО) № 1072/2009 на Европейския парламент и на Съвета (2), се прилага от 1 януари 2018 г.

Член 3

Позоваванията в член 9 от Споразумението на Регламент (ЕИО) № 881/92 на Съвета (3) се считат за позования на Регламент (ЕО) № 1072/2009, а позоваванията в член 17 от Споразумението на Регламент (ЕИО) № 684/92 на Съвета (4) се считат за позовавания на Регламент (ЕО) № 1073/2009 на Европейския парламент и на Съвета (5).

Член 4

Настоящото решение влиза в сила на 1 януари 2016 г.

Съставено в Брюксел на 16 декември 2015 година.

За Европейския съюз

Председател

Fotis KARAMITSOS

За Конфедерация Швейцария

Ръководител на делегацията на Швейцария

Peter FÜGLISTALER


(1)   ОВ L 352, 24.12.2013 г., стр. 79.

(2)  Регламент (ЕО) № 1072/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно общите правила за достъп до пазара на международни автомобилни превози на товари (ОВ L 300, 14.11.2009 г., стр. 72).

(3)  Регламент (ЕИО) № 881/92 на Съвета от 26 март 1992 г. относно достъпа до пазара при автомобилен превоз на товари в рамките на Общността до или от територията на държава-членка или при преминаване през територията на една или повече държави-членки (ОВ L 95, 9.4.1992 г., стр. 1).

(4)  Регламент (ЕИО) № 684/92 на Съвета от 16 март 1992 г. относно общите правила за международен превоз на пътници с автобус (ОВ L 74, 20.3.1992 г., стр. 1).

(5)  Регламент (ЕО) № 1073/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно общите правила за достъп до международния пазар на автобусни превози и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 (ОВ L 300, 14.11.2009 г., стр. 88).


ПРИЛОЖЕНИЕ 1

„ПРИЛОЖЕНИЕ 1

ПРИЛОЖИМИ РАЗПОРЕДБИ

Съгласно член 52, параграф 6 от настоящото споразумение Швейцария прилага правни разпоредби, равносилни на разпоредбите, упоменати по-долу:

Съответни разпоредби на правото на ЕС

РАЗДЕЛ 1 — ДОСТЪП ДО ПРОФЕСИЯТА

Директива 2006/1/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 януари 2006 г. относно използването на превозни средства, наети без шофьори, за автомобилен превоз на товари (ОВ L 33, 4.2.2006 г., стр. 82).

Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията автомобилен превозвач и за отмяна на Директива 96/26/ЕО на Съвета (ОВ L 300, 14.11.2009 г., стр. 51), последно изменен с Регламент (ЕС) № 517/2013 на Съвета от 13 май 2013 г. (ОВ L 158, 10.6.2013 г., стр. 1).

Регламент (ЕО) № 1072/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно общите правила за достъп до пазара на международни автомобилни превози на товари (ОВ L 300, 14.11.2009 г., стр. 72), последно изменен с Регламент (ЕС) № 517/2013 на Съвета от 13 май 2013 г. (ОВ L 158, 10.6.2013 г., стр. 1).

За целите на настоящото споразумение:

а)

Съюзът и Конфедерация Швейцария освобождават от задължението да притежават атестация за водач всички граждани на Конфедерация Швейцария, на държавите — членки на Европейския съюз, и на държавите — членки на Европейското икономическо пространство;

б)

Конфедерация Швейцария не може да освобождава гражданите на държави, различни от посочените в буква а) по-горе, от задължението да притежават атестация за водач без предварителна консултация с Европейския съюз и без неговото съгласие;

в)

разпоредбите на глава III от Регламент (ЕО) № 1072/2009 (свързани с каботажа) не се прилагат.

Регламент (ЕО) № 1073/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно общите правила за достъп до международния пазар на автобусни превози и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 (ОВ L 300, 14.11.2009 г., стр. 88), последно изменен с Регламент (ЕС) № 517/2013 на Съвета от 13 май 2013 г. (ОВ L 158, 10.6.2013 г., стр. 1).

За целите на настоящото споразумение разпоредбите на глава V от Регламент (ЕО) № 1073/2009 (свързани с каботажа) не се прилагат.

Решение 2009/992/ЕС на Комисията от 17 декември 2009 г. относно минималните изисквания по отношение на данните, които трябва да се вписват в националния електронен регистър на предприятията за автомобилни превози (ОВ L 339, 22.12.2009 г., стр. 36).

Регламент (ЕС) № 1213/2010 на Комисията от 16 декември 2010 г. за установяване на общи правила относно свързването на националните електронни регистри на пътнотранспортни предприятия (ОВ L 335, 18.12.2010 г., стр. 21).

Регламент (ЕС) № 361/2014 на Комисията от 9 април 2014 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1073/2009 относно документите за международен превоз на пътници, извършван с туристически автобус и автобус, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2121/98 на Комисията (ОВ L 107, 10.4.2014 г., стр. 39).

РАЗДЕЛ 2 — СОЦИАЛНИ НОРМИ

Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета от 20 декември 1985 г. относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт (ОВ L 370, 31.12.1985 г., стр. 8), последно изменен с Регламент (ЕС) № 1161/2014 на Комисията от 30 октомври 2014 г. (ОВ L 311, 31.10.2014 г., стр. 19).

Директива 2002/15/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002 г. за организацията на работното време на лицата, извършващи транспортни дейности в автомобилния транспорт (ОВ L 80, 23.3.2002 г., стр. 35).

Директива 2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003 г. относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на товари или пътници, за изменение на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета и Директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 76/914/ЕИО на Съвета (ОВ L 226, 10.9.2003 г., стр. 4).

Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета (ОВ L 102, 11.4.2006 г., стр. 1), последно изменен с Регламент (ЕО) № 1073/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. (ОВ L 300, 14.11.2009 г., стр. 88).

Директива 2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. относно минималните условия за изпълнение на Регламенти (ЕИО) № 3820/85 и (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно социалното законодателство, свързано с дейностите по автомобилния транспорт, и за отмяна на Директива 88/599/ЕИО на Съвета (ОВ L 102, 11.4.2006 г., стр. 35), последно изменена с Директива 2009/5/ЕО на Комисията от 30 януари 2009 г. (ОВ L 29, 31.1.2009 г., стр. 45).

Регламент (ЕС) № 581/2010 на Комисията от 1 юли 2010 г. относно максималните периоди за изтегляне на съответните данни от превозни средства и от карти на водача (ОВ L 168, 2.7.2010 г., стр. 16).

РАЗДЕЛ 3 — ТЕХНИЧЕСКИ НОРМИ

Моторни превозни средства

Директива 70/157/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно допустимото ниво на шума и изпускателната уредба на моторни превозни средства (ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 16), последно изменена с Директива 2007/34/ЕО на Комисията от 14 юни 2007 г. (ОВ L 155, 15.6.2007 г., стр. 49).

Директива 88/77/ЕИО на Съвета от 3 декември 1987 г. за сближаването на законодателствата на държавите членки относно мерките, които трябва да се предприемат срещу емисиите на газообразни и механични замърсители от дизелови двигатели, използвани в превозните средства, и емисиите на газообразни замърсители от бензинови двигатели, зареждани с природен газ или втечнен нефтен газ, използвани в превозните средства (ОВ L 36, 9.2.1988 г., стр. 33), последно изменена с Директива 2001/27/ЕО на Комисията от 10 април 2001 г. (ОВ L 107, 18.4.2001 г., стр. 10).

Директива 91/671/ЕИО на Съвета от 16 декември 1991 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки във връзка със задължителното използване на обезопасителни колани в моторните превозни средства под 3,5 тона (ОВ L 373, 31.12.1991 г., стр. 26), последно изменена с Директива за изпълнение 2014/37/ЕО на Комисията от 27 февруари 2014 г. (ОВ L 59, 28.2.2014 г., стр. 32).

Директива 92/6/ЕИО на Съвета от 10 февруари 1992 г. относно монтирането и използването на устройства за ограничаване на скоростта за някои категории моторни превозни средства в Общността (ОВ L 57, 2.3.1992 г., стр. 27), изменена с Директива 2002/85/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 г. (ОВ L 327, 4.12.2002 г., стр. 8).

Директива 92/24/ЕИО на Съвета от 31 март 1992 г. относно устройствата за ограничаване на скоростта или подобни бордови системи за ограничаване на скоростта на някои категории моторни превозни средства (ОВ L 129, 14.5.1992 г., стр. 154), изменена с Директива 2004/11/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. (ОВ L 44, 14.2.2004 г., стр. 19).

Директива 96/53/ЕО на Съвета от 25 юли 1996 г. относно максимално допустимите размери в националния и международен трафик на някои пътни превозни средства, които се движат на територията на Общността, както и максимално допустимите маси в международния трафик (ОВ L 235, 17.9.1996 г., стр. 59), изменена с Директива 2002/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 февруари 2002 г. (ОВ L 67, 9.3.2002 г., стр. 47).

Регламент (ЕО) № 2411/98 на Съвета от 3 ноември 1998 г. относно признаването във вътрешния трафик на Общността на отличителния знак на държавата членка, в която са регистрирани моторни превозни средства и техните ремаркета (ОВ L 299, 10.11.1998 г., стр. 1).

Директива 2000/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 юни 2000 г. относно крайпътните технически проверки на движещите се на територията на Общността търговски превозни средства (ОВ L 203, 10.8.2000 г., стр. 1), последно изменена с Директива 2010/47/ЕС на Комисията от 5 юли 2010 г. (ОВ L 173, 8.7.2010 г., стр. 33).

Директива 2005/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 септември 2005 г. за сближаването на законодателствата на държавите членки относно мерките, които трябва да се предприемат срещу емисиите на газообразни и механични замърсители от дизелови двигатели, използвани в превозните средства, и емисиите на газообразни замърсители от бензинови двигатели, зареждани с гориво от природен газ или втечнен нефтен газ, използвани в превозните средства (ОВ L 275, 20.10.2005 г., стр. 1), последно изменена с Директива 2008/74/ЕО на Комисията от 18 юли 2008 г. (ОВ L 192, 19.7.2008 г., стр. 51).

Директива 2009/40/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. относно прегледите за проверка на техническата изправност на моторните превозни средства и техните ремаркета (преработена) (ОВ L 141, 6.6.2009 г., стр. 12).

Регламент (ЕО) № 595/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за одобрението на типа на моторни превозни средства и двигатели по отношение на емисиите от тежки превозни средства (Евро VI) и за достъпа до информация за ремонта и техническото обслужване на превозните средства и за изменение на Регламент (ЕО) № 715/2007 и Директива 2007/46/ЕО и за отмяна на директиви 80/1269/ЕИО, 2005/55/ЕО и 2005/78/ЕО (ОВ L 188, 18.7.2009 г., стр. 1), последно изменен с Регламент (ЕС) № 133/2014 на Комисията от 31 януари 2014 г. (ОВ L 47, 18.2.2014 г., стр. 1).

Регламент (ЕС) № 582/2011 на Комисията от 25 май 2011 г. за прилагане и изменение на Регламент (ЕО) № 595/2009 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на емисиите от тежки превозни средства (Евро VI), и за изменение на приложения I и III към Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 167, 25.6.2011 г., стр. 1), последно изменен с Регламент (ЕС) № 627/2014 на Комисията от 12 юни 2014 г. (ОВ L 174, 13.6.2014 г., стр. 28).

Превоз на опасни товари

Директива 95/50/ЕО на Съвета от 6 октомври 1995 г. относно единните процедури за проверка на автомобилния превоз на опасни товари (ОВ L 249, 17.10.1995 г., стр. 35), последно изменена с Директива 2008/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. (ОВ L 162, 21.6.2008 г., стр. 11).

Директива 2008/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 г. относно вътрешния превоз на опасни товари (ОВ L 260, 30.9.2008 г., стр. 13), последно изменена с Директива 2014/103/ЕС на Комисията от 21 ноември 2014 г. (ОВ L 335, 22.11.2014 г., стр. 15).

За целите на настоящото споразумение в Швейцария се прилагат следните дерогации от Директива 2008/68/ЕО:

1.   Автомобилен транспорт

Дерогации за Швейцария съгласно член 6, параграф 2, буква а) от Директива 2008/68/ЕО от 24 септември 2008 г. относно вътрешния превоз на опасни товари

RO — a — CH — 1

Предмет: превоз на дизелово гориво и мазут за отопление с номер ООН 1202 в цистерни контейнери за строителството.

Позоваване на приложение I, раздел I.1 от посочената директива: точки 1.1.3.6 и 6.8.

Съдържание на приложението към директивата: изключения относно количествата, превозвани от транспортна единица, предписания, свързани с конструкцията на цистерните.

Съдържание на националното законодателство: за цистерни контейнери, които не са изработени съгласно точка 6.8, а съгласно националното законодателство и които имат капацитет, по-малък от или равен на 1 210 l, и се използват за превоз на мазут за отопление или на дизелово гориво с номер ООН 1202, могат да се ползват изключенията в 1.1.3.6 ADR.

Първоначално позоваване на националното законодателство: точка 1.1.3.6.3, буква б) и точка 6.14 от допълнение 1 към Наредбата за автомобилния превоз на опасни товари (SDR; RS 741.621).

Срок на валидност: 1 януари 2017 г.

RO — a — CH — 2

Предмет: освобождаване от изискването за притежание на превозен документ за определени количества опасни товари съгласно точка 1.1.3.6.

Позоваване на приложение I, раздел I.1 от настоящата директива: точки 1.1.3.6 и 5.4.1.

Съдържание на приложението към директивата: изискване за притежание на превозен документ.

Съдържание на националното законодателство: за превоз на непочистени празни контейнери от транспортна категория 4 и пълни или празни газови цилиндри за дихателни апарати, които се използват от службите за спешна помощ или като водолазно оборудване, в количества, които не превишават ограниченията, предвидени в точка 1.1.3.6, не се прилага задължението за притежание на превозен документ, както е посочено в точка 5.4.1.

Първоначално позоваване на националното законодателство: точка 1.1.3.6.3, буква в) от допълнение 1 към Наредбата за автомобилния превоз на опасни товари (SDR; RS 741.621).

Срок на валидност: 1 януари 2017 г.

RO — a — CH — 3

Предмет: превоз на непочистени празни цистерни от дружества, обслужващи складови съоръжения за течности, които са опасни за водите.

Позоваване на приложение I, раздел I.1 от настоящата директива: точки 6.5, 6.8, 8.2 и 9.

Съдържание на приложението към директивата: изработване, оборудване и инспекция на цистерни и превозни средства; обучение на водачите.

Съдържание на националното законодателство: когато дружества, обслужващи складови съоръжения за течности, опасни за водите, използват превозни средства и непочистени празни цистерни/контейнери за съхранение на течности по време на обслужването на неподвижни резервоари, за тях не се прилагат разпоредбите относно изработването, оборудването и инспекцията, както и разпоредбите за етикетирането и маркирането с оранжева табела, предвидени в Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR). За тях се прилагат специални разпоредби за етикетиране и маркиране, а водачът на превозното средство не е задължен да премине обучението, описано в 8.2.

Първоначално позоваване на националното законодателство: точка 1.1.3.6.3.10 от допълнение 1 към Наредбата за автомобилния превоз на опасни товари (SDR; RS 741.621).

Срок на валидност: 1 януари 2017 г.

Дерогации за Швейцария съгласно член 6, параграф 2, буква б), подточка i) от Директива 2008/68/ЕО от 24 септември 2008 г. относно вътрешния превоз на опасни товари

RO — bi — CH — 1

Предмет: превоз на битови отпадъци, съдържащи опасни товари, до инсталации за обезвреждане на отпадъци.

Позоваване на приложение I, раздел I.1 от настоящата директива: точки 2, 4.1.10, 5.2 и 5.4.

Съдържание на приложението към директивата: класификация, комбинирано опаковане, маркиране и етикетиране, документация.

Съдържание на националното законодателство: правилата включват разпоредби, свързани с опростената класификация на битовите отпадъци, съдържащи (битови) опасни товари, от признат от компетентния орган експерт, както и с използването на подходящи резервоари и с обучението на водачите. Битовите отпадъци, които не могат да бъдат класифицирани от експерта, могат да бъдат превозени до център за преработка на отпадъци в малки количества, идентифицирани по опаковката и по транспортната единица.

Първоначално позоваване на националното законодателство: точка 1.1.3.7 от допълнение 1 към Наредбата за автомобилния превоз на опасни товари (SDR; RS 741.621).

Забележки: тези правила могат да се прилагат единствено за превоза на битови отпадъци, съдържащи опасни товари, между обществени площадки за преработка на отпадъци и инсталации за обезвреждане на отпадъци.

Срок на валидност: 1 януари 2017 г.

RO — bi — CH — 2

Предмет: обратен превоз на фойерверки.

Позоваване на приложение I, раздел I.1 от настоящата директива: точки 2.1.2, 5.4.

Съдържание на приложението към директивата: класификация и документация.

Съдържание на националното законодателство: с оглед улесняване на обратния превоз на фойерверки с номера ООН 0335, 0336 и 0337 от търговците на дребно до доставчиците, се предвижда освобождаване от изискването в превозния документ да се посочват нетната маса и класификацията на продукта.

Първоначално позоваване на националното законодателство: точка 1.1.3.8 от допълнение 1 към Наредбата за автомобилния превоз на опасни товари (SDR; RS 741.621).

Забележки: за продуктите, предназначени за продажба на дребно, на практика не е възможно да се извърши подробна проверка на точното съдържание на всеки непродаден артикул във всяка опаковка.

Срок на валидност: 1 януари 2017 г.

RO — bi — CH — 3

Предмет: удостоверение за обучение по ADR за пътувания с цел превоз на повредени превозни средства, пътувания за извършване на ремонт, пътувания за проверка на автомобилна цистерна/цистерна, както и пътувания с автомобилни цистерни, които се извършват от експерти, отговарящи за проверката на съответното превозно средство.

Позоваване на приложение I, раздел I.1 от настоящата директива: точка 8.2.1.

Съдържание на приложението към директивата: водачите на превозни средства трябва да посещават курсове за обучение.

Съдържание на националното законодателство: не се изисква обучение и удостоверение по ADR за пътувания с цел превоз на повредени превозни средства или пътувания с цел изпитване, свързани с извършване на ремонт, пътувания с автомобилни цистерни за проверка на превозното средство или цистерната, както и пътувания, извършени от експерти, отговарящи за проверката на автомобилни цистерни.

Първоначално позоваване на националното законодателство: указания на Федералния департамент по околна среда, транспорт, енергетика и съобщения (DETEC) от 30 септември 2008 г. относно автомобилния превоз на опасни товари.

Забележки: в някои случаи превозни средства, които са повредени или се ремонтират, както и автомобилни цистерни, които се подготвят за технически преглед или се проверяват по време на инспекцията, все още съдържат опасни товари.

Продължават да се прилагат изискванията, посочени в точки 1.3 и 8.2.3.

Срок на валидност: 1 януари 2017 г.

2.   Железопътен транспорт

Дерогации за Швейцария съгласно член 6, параграф 2, буква а) от Директива 2008/68/ЕО от 24 септември 2008 г. относно вътрешния превоз на опасни товари

RA — a — CH — 1

Предмет: превоз на дизелово гориво и мазут за отопление с номер ООН 1202 в цистерни контейнери за строителството.

Позоваване на приложение II, раздел II.1 от настоящата директива: точка 6.8.

Съдържание на приложението към директивата: разпоредби относно конструкцията на цистерните.

Съдържание на националното законодателство: разрешава се използването на цистерни контейнери, които не са изработени съгласно посоченото в точка 6.8, а съгласно националното законодателство, които имат капацитет, по-малък от или равен на 1 210 l и се използват за превоз на мазут за отопление или на дизелово гориво с номер ООН 1202.

Първоначално позоваване на националното законодателство: приложение към Наредбата на Федералния департамент по околна среда, транспорт, енергетика и съобщения (DETEC) от 3 декември 1996 г. относно железопътния превоз и превоза по въжена линия на опасни товари (RSD, RS 742.401.6) и допълнение 1, глава 6.14 от Наредбата за автомобилния превоз на опасни товари (SDR, RS 741.621).

Срок на валидност: 1 януари 2017 г.

RA — a — CH — 2

Предмет: превозен документ.

Позоваване на приложение II, раздел II.1 от настоящата директива: точка 5.4.1.1.1.

Съдържание на приложението към директивата: обща информация, изисквана в превозния документ.

Съдържание на националното законодателство: използване на събирателно понятие в превозния документ и приложен списък с изискваната информация съгласно посоченото по-горе.

Първоначално позоваване на националното законодателство: приложение към Наредбата на Федералния департамент по околна среда, транспорт, енергетика и съобщения (DETEC) от 3 декември 1996 г. относно железопътния превоз и превоза по въжена линия на опасни товари (RSD, RS 742.401.6).

Срок на валидност: 1 януари 2017 г.

Директива 2010/35/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 юни 2010 г. относно транспортируемото оборудване под налягане и за отмяна на директиви 76/767/ЕИО, 84/525/ЕИО, 84/526/ЕИО, 84/527/ЕИО и 1999/36/ЕО на Съвета (ОВ L 165, 30.6.2010 г., стр. 1).

РАЗДЕЛ 4 — ПРАВА НА ДОСТЪП И НА ТРАНЗИТ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЖЕЛЕЗОПЪТНАТА ИНФРАСТРУКТУРА

Директива 91/440/ЕИО на Съвета от 29 юли 1991 г. относно развитието на железниците в Общността (ОВ L 237, 24.8.1991 г., стр. 25).

Директива 95/18/ЕО на Съвета от 19 юни 1995 г. относно лицензиране на железопътните предприятия (ОВ L 143, 27.6.1995 г., стр. 70).

Директива 95/19/ЕО на Съвета от 19 юни 1995 г. относно разпределението на капацитета на железопътната инфраструктура и събирането на такси за ползване на инфраструктурата (ОВ L 143, 27.6.1995 г., стр. 75).

Директива 2004/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно безопасността на железопътния транспорт в Общността и за изменение на Директива 95/18/ЕО на Съвета относно лицензирането на железопътните предприятия и Директива 2001/14/ЕО относно разпределяне на капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси за ползване на железопътната инфраструктура и за сертифициране за безопасност (Директива относно безопасността на железопътния транспорт) (ОВ L 164, 30.4.2004 г., стр. 44), последно изменена с Директива 2014/88/ЕО на Комисията от 9 юли 2014 г. (ОВ L 201, 10.7.2014 г., стр. 9).

Регламент (ЕО) № 653/2007 на Комисията от 13 юни 2007 г. относно прилагането на общ европейски формат за сертификатите за безопасност и документите за кандидатстване за сертифициране съгласно член 10 от Директива 2004/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за валидността на сертификатите за безопасност, издадени по Директива 2001/14/ЕО (ОВ L 153, 14.6.2007 г., стр. 9), изменен с Регламент (ЕС) № 445/2011 на Комисията от 10 май 2011 г. (ОВ L 122, 11.5.2011 г., стр. 22).

Решение 2007/756/ЕО на Комисията от 9 ноември 2007 г. за приемане на обща спецификация на националния регистър на подвижния състав, предвиден в член 14, параграфи 4 и 5 от директиви 96/48/ЕО и 2001/16/ЕО (ОВ L 305, 23.11.2007 г., стр. 30), последно изменено с Решение 2011/107/ЕС на Комисията от 10 февруари 2011 г. (ОВ L 43, 17.2.2011 г., стр. 33).

Директива 2008/57/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. относно оперативната съвместимост на железопътната система в рамките на Общността (преработена) (ОВ L 191, 18.7.2008 г., стр. 1), последно изменена с Директива 2014/38/ЕС на Комисията от 10 март 2014 г. (ОВ L 70, 11.3.2014 г., стр. 20).

Регламент (ЕО) № 352/2009 на Комисията от 24 април 2009 г. за приемане на общ метод за безопасност относно определянето и оценката на риска в съответствие с член 6, параграф 3, буква а) от Директива 2004/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 108, 29.4.2009 г., стр. 4).

Решение 2010/713/ЕС на Комисията от 9 ноември 2010 г. относно модули за процедурите за оценяване на съответствието, на годността за употреба, както и за проверката на ЕО, които да се използват в техническите спецификации за оперативна съвместимост, приети с Директива 2008/57/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 319, 4.12.2010 г., стр. 1).

Регламент (ЕС) № 1158/2010 на Комисията от 9 декември 2010 г. относно общ метод за безопасност за оценка на съответствието с изискванията за получаване на сертификат за безопасност на железопътния транспорт (ОВ L 326, 10.12.2010 г., стр. 11).

Регламент (ЕС) № 1169/2010 на Комисията от 10 декември 2010 г. относно общ метод за безопасност за оценка на съответствието с изискванията за получаване на разрешително за железопътна безопасност (ОВ L 327, 11.12.2010 г., стр. 13).

Регламент (ЕС) № 201/2011 на Комисията от 1 март 2011 г. относно образеца на декларация за съответствие на разрешен тип железопътно возило (ОВ L 57, 2.3.2011 г., стр. 8).

Решение 2011/275/ЕС на Комисията от 26 април 2011 г. относно техническа спецификация за оперативна съвместимост по отношение на подсистемата „Инфраструктура“ на трансевропейската конвенционална железопътна система (ОВ L 126, 14.5.2011 г., стр. 53), изменено с Решение 2012/464/ЕС на Комисията от 23 юли 2012 г. (ОВ L 217, 14.8.2012 г., стр. 20).

Регламент (ЕС) № 445/2011 на Комисията от 10 май 2011 г. относно система за сертифициране на структурите, които отговарят за поддръжката на товарни вагони, и за изменение на Регламент (ЕО) № 653/2007 (ОВ L 122, 11.5.2011 г., стр. 22).

Регламент (ЕС) № 454/2011 на Комисията от 5 май 2011 г. относно техническата спецификация за оперативна съвместимост на подсистемата „Телематични приложения за пътнически услуги“ на трансевропейската железопътна система (ОВ L 123, 12.5.2011 г., стр. 11), изменен с Регламент (ЕС) 2015/302 на Комисията от 25 февруари 2015 г. (ОВ L 55, 26.2.2015 г., стр. 2).

Решение за изпълнение 2011/633/ЕС на Комисията от 15 септември 2011 г. относно общите спецификации на регистъра на железопътната инфраструктура (ОВ L 256, 1.10.2011 г., стр. 1).

Решение за изпълнение 2011/665/ЕС на Комисията от 4 октомври 2011 г. относно Европейския регистър на разрешените типове железопътни превозни средства (ОВ L 264, 8.10.2011 г., стр. 32).

Решение 2012/88/ЕС на Комисията от 25 януари 2012 г. относно техническата спецификация за оперативна съвместимост на подсистемите за контрол, управление и сигнализация на трансевропейската железопътна система (ОВ L 51, 23.2.2012 г., стр. 1), последно изменено с Решение (ЕС) 2015/14 на Комисията от 5 януари 2015 г. (ОВ L 3, 7.1.2015 г., стр. 44).

Решение 2012/757/ЕС на Комисията от 14 ноември 2012 г. относно техническата спецификация за оперативна съвместимост по отношение на подсистемата „Експлоатация и управление на движението“ на железопътната система на Европейския съюз и за изменение на Решение 2007/756/ЕО (ОВ L 345, 15.12.2012 г., стр. 1), изменено с Решение 2013/710/ЕС на Комисията от 2 декември 2013 г. (ОВ L 323, 4.12.2013 г., стр. 35).

Регламент (ЕС) № 1077/2012 на Комисията от 16 ноември 2012 г. относно общ метод за безопасност за осъществяване на надзор от националните органи по безопасност след издаването на сертификат за безопасност или разрешително за безопасност (ОВ L 320, 17.11.2012 г., стр. 3).

Регламент (ЕС) № 1078/2012 на Комисията от 16 ноември 2012 г. относно общ метод за безопасност, който да бъде прилаган от железопътни предприятия и управители на железопътна инфраструктура след получаването на сертификат или разрешително за безопасност, както и от структури, отговарящи за поддръжката (ОВ L 320, 17.11.2012 г., стр. 8).

Регламент (ЕС) № 321/2013 на Комисията от 13 март 2013 г. относно техническата спецификация за оперативна съвместимост по отношение на подсистемата „Подвижен състав — товарни вагони“ на железопътната система на Европейския съюз и за отмяна на Решение 2006/861/ЕО (ОВ L 104, 12.4.2013 г., стр. 1), изменен с Регламент (ЕС) № 1236/2013 на Комисията (ОВ L 322, 3.12.2013 г., стр. 23).

Регламент (ЕС) № 1300/2014 на Комисията от 18 ноември 2014 г. относно техническите спецификации за оперативна съвместимост, свързани с достъпността на железопътната система на Съюза за лица с увреждания и лица с намалена подвижност (ОВ L 356, 12.12.2014 г., стр. 110).

Регламент (ЕС) № 1301/2014 на Комисията от 18 ноември 2014 г. относно техническите спецификации за оперативна съвместимост по отношение на подсистемата „Енергия“ на железопътната система в Съюза (ОВ L 356, 12.12.2014 г., стр. 179).

Регламент (ЕС) № 1302/2014 на Комисията от 18 ноември 2014 г. относно техническата спецификация за оперативна съвместимост по отношение на подсистемата „Подвижен състав — локомотиви и пътнически подвижен състав“ на железопътната система в Европейския съюз (ОВ L 356, 12.12.2014 г., стр. 228).

Регламент (ЕС) № 1303/2014 на Комисията от 18 ноември 2014 г. относно техническата спецификация за оперативна съвместимост по отношение на „безопасността в железопътните тунели“ на железопътната система на Европейския съюз (ОВ L 356, 12.12.2014 г., стр. 394).

Регламент (ЕС) № 1304/2014 на Комисията от 26 ноември 2014 г. относно техническата спецификация за оперативна съвместимост на подсистемата„Подвижен състав — шум“, за изменение на Решение 2008/232/ЕО и за отмяна на Решение 2011/229/ЕС (ОВ L 356, 12.12.2014 г., стр. 421).

Регламент (ЕС) № 1305/2014 на Комисията от 11 декември 2014 г. относно техническата спецификация за оперативна съвместимост по отношение на подсистемата „Телематични приложения за товарни превози“ на железопътната система на Европейския съюз и за отмяна на Регламент (ЕС) № 62/2006 (ОВ L 356, 12.12.2014 г., стр. 438).

РАЗДЕЛ 5 — ДРУГИ ОБЛАСТИ

Директива 92/82/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 г. относно сближаването на процента на акцизния данък върху минералните масла (ОВ L 316, 31.10.1992 г., стр. 19).

Директива 2004/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно минималните изисквания за безопасност за тунелите на трансевропейската пътна мрежа (ОВ L 167, 30.4.2004 г., стр. 39).

Директива 2008/96/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно управлението на безопасността на пътните инфраструктури (ОВ L 319, 29.11.2008 г., стр. 59).“


ПРИЛОЖЕНИЕ 2

„ПРИЛОЖЕНИЕ 3

ЕВРОПЕЙСКА ОБЩНОСТ

а)   (целулозна хартия със светлосин цвят 290 от палитрата Pantone или възможно най-близо до този цвят, формат DIN A4, 100 g/m2 или повече)

(Първа страница на лиценза)

(Текст на официалния(те) или на един от официалните езици на държавата членка, която издава лиценза)

Отличителен знак на държавата членка (1), която издава лиценза

 

Наименование на компетентния орган или структура

ЛИЦЕНЗ № …

или

ЗАВЕРЕНО КОПИЕ № …

за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение

Настоящият лиценз дава право на (2)

да извършва международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение по всеки маршрут, за пътувания или част от пътувания, които се извършват за чужда сметка или срещу възнаграждение на територията на Общността, така както е предвидено в Регламент (ЕО) № 1072/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно общите правила за достъп до пазара на международни автомобилни превози на товари и в съответствие с общите условия на настоящия лиценз.

Забележки: …

Настоящият лиценз е валиден от …

до …

Издаден в …,

на …г.

 (3)

б)   (Втора страница на лиценза)

(Текст на официалния(те) или на един от официалните езици на държавата членка, която издава лиценза)

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Настоящият лиценз се издава по силата на Регламент (ЕО) № 1072/2009.

Той дава право на притежателя да участва в международния автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение по всеки маршрут за пътувания или части от пътувания, които се извършват на територията на Общността, и когато е целесъобразно, при спазване на посочените по-долу условия:

чиито отправен и краен пункт се намират в две различни държави членки, със или без транзитно преминаване през една или повече държави членки или трети държави,

с тръгване от държава членка и местоназначение трета държава и обратно, със или без транзитно преминаване през една или повече държави членки или трети държави,

между държави, които не са членки, с транзитно преминаване през територията на една или повече държави членки,

и за празни курсове, направени във връзка с такъв превоз.

При превоз от държава членка до трета държава и обратно настоящият лиценз е валиден за частта от пътуването в рамките на територията на Общността. Той е валиден в държавата членка, където е извършено натоварването или разтоварването, само след като бъде сключено необходимото споразумение между Общността и съответната трета държава в съответствие с Регламент (ЕО) № 1072/2009.

Лицензът се издава лично на притежателя и не може да бъде прехвърлян.

Той може да бъде отнеман от компетентния орган на държавата членка, която го е издала, в случай, че притежателят:

не е спазил всички условия за използване на лиценза,

е представил невярна информация във връзка с необходимите за издаване или удължаване на срока на лиценза данни.

Оригиналът на лиценза се съхранява от предприятието превозвач.

Заверено копие на лиценза се съхранява в превозното средство (4). При състави от превозни средства то трябва да придружава моторното превозно средство. То покрива състава от превозни средства, дори ако ремаркето или полуремаркето няма регистрация или разрешително за ползване на пътищата на името на притежателя на лиценза или има регистрация или разрешително за ползване на пътищата в друга държава.

Лицензът се представя при поискване от оправомощен инспектор.

Притежателят на лиценза е длъжен да спазва на територията на всяка държава членка действащите в тази държава законови, подзаконови и административни разпоредби, и по-специално в областта на транспорта и движението.


(1)  Отличителните знаци на държавите членки са: (B) Белгия, (BG) България, (CZ) Чешка република, (DK) Дания, (D) Германия, (EST) Естония, (IRL) Ирландия, (GR) Гърция, (E) Испания, (F) Франция, (HR) Хърватия, (I) Италия, (CY) Кипър, (LV) Латвия, (LT) Литва, (L) Люксембург, (H) Унгария, (МT) Малта, (NL) Нидерландия, (A) Австрия, (PL) Полша, (P) Португалия, (RO) Румъния, (SLO) Словения, (SK) Словакия, (FIN) Финландия, (S) Швеция, (UK) Обединено кралство.

(2)  Име или наименование на дружеството и пълен адрес на превозвача.

(3)  Подпис и печат на компетентния орган или структура, издаващ(а) лиценза.

(4)   „Превозно средство“ означава моторно превозно средство, което е регистрирано в държава членка, или състав от превозни средства, от които най-малко моторното превозно средство е регистрирано в държава членка, и които се използват изключително за автомобилен превоз на товари.“


ПРИЛОЖЕНИЕ 3

„ПРИЛОЖЕНИЕ 4

ПРЕВОЗИ И ПРАЗНИ КУРСОВЕ, ИЗВЪРШЕНИ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРЕВОЗИ, КОИТО СА ОСВОБОДЕНИ ОТ ВСЯКАКВИ ЛИЦЕНЗИОННИ РЕЖИМИ И РАЗРЕШИТЕЛНИ ЗА ПРЕВОЗ

1.

Превоз на поща като универсална услуга.

2.

Превоз на повредени и аварирали превозни средства.

3.

Превоз на товари с моторни превозни средства, чиято максимално допустима маса в натоварено състояние, включително ремаркетата, не превишава 3,5 тона.

4.

Превоз на товари с моторни превозни средства, при условие че са изпълнени следните условия:

а)

превозваните товари са собственост на предприятието или са продадени, купени, отдадени под наем или наети, произведени, извлечени, обработени и ремонтирани от предприятието;

б)

целта на пътуването е превоз на товарите до или от предприятието или тяхното преместване вътре във или извън предприятието поради негови собствени изисквания;

в)

моторните превозни средства, използвани за такъв превоз, се управляват от служители, назначени от или предоставени на разположение на предприятието съгласно договорно задължение;

г)

превозните средства, превозващи товарите, са собственост на предприятието или са закупени от него на изплащане, или са наети, при условие че в последния случай те отговарят на условията на Директива 2006/1/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (1).

Тази разпоредба не се прилага за използването на заменящо превозно средство по време на кратка авария на нормално използваното превозно средство;

д)

превозът трябва да има само спомагателен характер спрямо основните дейности на предприятието.

5.

Превоз на лекарствени продукти, уреди, оборудване и други изделия, необходими за медицински грижи при оказване на помощ при извънредни обстоятелства, по-специално при природни бедствия.“

(1)  Директива 2006/1/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 януари 2006 г. относно използването на превозни средства, наети без шофьори, за автомобилен превоз на товари (ОВ L 33, 4.2.2006 г., стр. 82).


ПРИЛОЖЕНИЕ 4

„ПРИЛОЖЕНИЕ 7

МЕЖДУНАРОДЕН ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ С ТУРИСТИЧЕСКИ АВТОБУСИ И АВТОБУСИ

Член 1

Определения

За целите на настоящото споразумение се прилагат следните определения:

1.   Редовни услуги

1.1.   Редовни услуги са услугите, които осигуряват превоз на пътници на определени интервали по определени маршрути, като пътниците се вземат и свалят на предварително определени спирки. Редовните услуги са достъпни за всички, като, когато е необходимо, подлежат на задължителна резервация.

Редовният характер на услугата не се влияе от промени в условията за експлоатация на услугата.

1.2.   Услуги, без значение от кого са организирани, които осигуряват превоза на определени категории пътници при изключването на други пътници, доколкото такива услуги се осъществяват при условията, определени в точка 1.1, се считат за редовни услуги. Такива услуги се наричат „специализирани редовни услуги“.

Специализираните редовни услуги включват по-специално:

а)

превоза на работници между дома и работното им място;

б)

превоза до и от образователни институции за ученици и студенти;

Фактът, че специализираната услуга може да се променя в зависимост от нуждите на потребителите, не се отразява върху определянето ѝ като редовна услуга.

1.3.   Организирането на паралелни или временни услуги, обслужващи същата група клиенти като съществуващи редовни услуги, необслужването на някои спирки и обслужването на допълнителни спирки от съществуващи редовни услуги, е подчинено на същите правила като съществуващите редовни услуги.

2.   Случайни услуги

2.1.   Случайните услуги са услуги, които не отговарят на определението за редовни услуги, включително специализирани редовни услуги, и които се характеризират по-специално с това, че превозват групи пътници, събрани по инициатива на потребителя или на самия превозвач.

За организирането на паралелни или временни услуги, сравними със съществуващите редовни услуги, и обслужващи същата група от обществото като последните, се изисква разрешително в съответствие с процедурата, установена в раздел I.

2.2.   Услугите, упоменати в настоящата точка 2, не престават да бъдат случайни услуги само защото се предоставят на определени интервали.

2.3.   Случайните услуги могат да се предоставят от група превозвачи, действащи от името на същия потребител.

Наименованията на такива превозвачи и, когато е уместно, пунктовете за връзка по маршрута се съобщават на компетентните органи на заинтересованите държави членки на Европейския съюз и Швейцария в съответствие с процедурите, които се определят от Съвместния комитет.

3.   Превоз за собствена сметка

Транспортни операции за собствена сметка са операции, които се извършват с нетърговска или с нестопанска цел от физическо или юридическо лице, при условие че:

транспортната дейност е само спомагателна дейност за това физическо или юридическо лице,

използваните превозни средства са собственост на това физическо или юридическо лице или са получени от това лице на изплащане, или са предмет на дългосрочен договор за лизинг, и се управляват от член на персонала на това физическо или юридическо лице или от самото физическо лице, или от служители, назначени от или предоставени на разположение на предприятието съгласно договорно задължение.

Раздел I

РЕДОВНИ УСЛУГИ, ЗА КОИТО СЕ ИЗИСКВА РАЗРЕШИТЕЛНО

Член 2

Вид разрешително

1.   Разрешителните се издават на името на превозвача; те не могат да бъдат прехвърляни от него на трети лица. Въпреки това превозвачът, получил разрешителното, със съгласието на органа по член 3, параграф 1 от настоящото приложение, може да извършва услугата чрез подизпълнител. В този случай наименованието на предприятието подизпълнител и ролята му като такъв се посочват в разрешителното. Подизпълнителят трябва да отговаря на условията, определени в член 17 от Споразумението.

В случая на сдружение на предприятия за експлоатация на редовна услуга разрешителното се издава за всички предприятия. То се дава на предприятието, което управлява операцията, а на другите се предоставят копия. В разрешителното се посочват наименованията на всички оператори.

2.   Максималният срок на валидност на разрешителното е пет години.

3.   В разрешителното се посочва:

а)

видът на услугата;

б)

маршрутът на услугата, по-специално мястото на отпътуване и мястото на пристигане;

в)

срокът на валидност на разрешителното;

г)

спирките и разписанието.

4.   Разрешителното трябва да съответства на образеца, установен в Регламент (ЕС) № 361/2014 на Комисията (1).

5.   Разрешителното дава право на притежателя(ите) му да извършва(т) редовни услуги на териториите на договарящите страни.

6.   Операторът на редовна услуга може да използва допълнителни превозни средства за справяне с временни и изключителни ситуации.

В този случай превозвачът трябва да гарантира, че в превозното средство са на разположение следните документи:

копие от разрешителното за редовна услуга;

копие от договора между оператора на редовната услуга и дружеството, доставящо допълнителните превозни средства, или еквивалентен документ,

заверено копие на лиценза на Общността, в случай на превозвачи от Общността, или на сходния швейцарски лиценз в случая на швейцарски превозвачи, издаден на оператора, осигуряващ допълнителните превозни средства за услугата.

Член 3

Подаване на заявления за издаване на разрешителни

1.   Подаването на заявления за разрешителни от страна на оператори от Европейския съюз се извършва в съответствие с разпоредбите на член 7 от Регламент (ЕО) № 1073/2009 на Европейския парламент и на Съвета (2), а подаването на заявления за разрешителни от страна на швейцарски оператори се извършва в съответствие с разпоредбите на глава 3 от Наредбата от 4 ноември 2009 г. относно превоза на пътници (OTV) (3). За услугите, освободени от разрешителни в Швейцария, но за които се изисква разрешително в Европейския съюз, швейцарските оператори, които кандидатстват за разрешително, подават заявленията си пред компетентните швейцарски органи, ако мястото на отпътуване на такава услуга е в Швейцария.

2.   Заявленията трябва да съответстват на образеца, установен в Регламент (ЕС) № 361/2014.

3.   Заявителите представят всякакви допълнителни сведения, които сметнат за необходими или които са им поискани от издаващия орган, и по-специално графика за шофиране, позволяващ да се контролира спазването на правилата по отношение на периодите на шофиране на превозното средство и на почивка, както и копие от лиценза на Общността за международния автомобилен превоз за чужда сметка или срещу възнаграждение на пътници за превозвачите от Европейския съюз или сходния швейцарски лиценз за швейцарските превозвачи, издаден на оператора на редовната услуга.

Член 4

Процедура за получаване на разрешително

1.   Разрешителните се издават със съгласието на компетентните органи на договарящите страни, на чиито територии се вземат или свалят пътниците. Издаващият орган изпраща своите преценки на тези органи — както и на компетентните органи на държавите — членки на Европейския съюз, чиито територии се пресичат, без да се вземат или свалят пътници — заедно с копие от заявлението и копия от всички други подходящи документи.

2.   Компетентните органи на Швейцария и на държавите членки на Европейския съюз, чието съгласие е било поискано, нотифицират издаващия орган за решението си в срок от два месеца. Този срок започва да тече от датата на получаване на заявлението за разрешително, фигурираща в потвърждението за получаване. Ако в рамките на този срок издаващият орган не е получил отговор, се счита, че консултираните органи са дали своето съгласие, и издаващият орган издава разрешителното. Ако решението, получено от страна на компетентните органи на договарящите страни, чието съгласие е било поискано, е отрицателно, в него се посочват мотивите.

3.   При спазване на разпоредбите на параграфи 7 и 8, издаващият орган взема решение в срок от четири месеца от датата, на която превозвачът е подал заявлението.

4.   Разрешителното се предоставя, освен в случаите, когато:

а)

заявителят не е способен да предоставя услугата, която е обект на заявлението, с оборудването, с което пряко разполага;

б)

в миналото кандидатът не е спазил националното или международното законодателство в областта на автомобилния превоз, и по-специално условията и изискванията, отнасящи се до разрешителните за международни услуги за автомобилен превоз на пътници, или е извършил сериозни нарушения на законодателството относно автомобилния транспорт, и по-специално правилата, приложими за превозни средства и периоди на шофиране и почивка на водачите;

в)

в случай на заявление за подновяване на разрешително, не са били удовлетворени условията за издаване на разрешително;

г)

компетентният орган на договаряща страна реши въз основа на подробен анализ, че съответната услуга ще засегне сериозно жизнеспособността на сходна услуга, обхваната от един или повече договори за обществена услуга съгласно общностното законодателство, по пряко засегнатите участъци. В тези случаи компетентният орган, на недискриминираща основа установява критерии, за да се определи дали услугата, за която е подадено заявление, би засегнала сериозно жизнеспособността на посочената по-горе сходна услуга, и съобщава тези критерии на Съвместния комитет при поискване от негова страна;

д)

компетентният орган на договаряща страна реши въз основа на подробен анализ, че основното предназначение на услугата не е превозът на пътници между спирките, разположени в договарящите страни.

В случай че дадена съществуваща международна услуга с туристически автобуси и автобуси засяга сериозно по пряко засегнатите участъци жизнеспособността на сходна услуга, обхваната от един или повече договори за обществена услуга съгласно правото на някоя от договарящите страни, вследствие на извънредни обстоятелства, които не е било възможно да бъдат предвидени в момента на издаване на разрешителното, компетентният орган на договарящата страна може, със съгласието на Съвместния комитет, да суспендира или да отнеме разрешителното за предоставяне на международната услуга с автобуси и туристически автобуси, след като даде шестмесечно предизвестие на превозвача.

Фактът, че даден превозвач предлага по-ниски цени от тези, предлагани от други автомобилни превозвачи, или че въпросната връзка вече се обслужва от други автомобилни превозвачи, не може сам по себе си да бъде оправдание за отказ на заявлението.

5.   Издаващият орган може да отхвърля заявления само на основания, които съответстват на настоящото споразумение.

6.   Ако процедурата за постигане на съгласието, посочено в параграф 1, не доведе до положителен резултат, може да бъде сезиран Съвместният комитет.

7.   Съвместният комитет взема решение във възможно най-кратък срок, като решението влиза в сила в срок от тридесет дни след нотифицирането на решението на Швейцария и на засегнатите държави — членки на Европейския съюз.

8.   След приключване на процедурата по настоящия член издаващият орган информира за това всички органи, упоменати в параграф 1, и когато е уместно, им изпраща копие от разрешителното.

Член 5

Издаване и подновяване на разрешителни

1.   След приключване на процедурата по член 4 от настоящото приложение издаващият орган издава разрешителното или официално отхвърля заявлението.

2.   Решението за отказ по заявлението трябва да бъде мотивирано. Договарящите страни гарантират възможността за превозвачите да защитят правата си, ако заявлението им бъде отхвърлено.

3.   Член 4 от настоящото приложение се прилага mutatis mutandis за заявления за подновяване на разрешителни или за промяна на условията, при които услугите, за които се изисква разрешително, трябва да бъдат осъществявани.

В случай на незначителна промяна на условията за експлоатация, по-специално коригиране на тарифи или разписания, е достатъчно издаващият орган трябва да предостави въпросната информация на компетентните органи на другата договаряща страна.

Член 6

Изтичане на срока на действие на разрешителното

Процедурата, която трябва да се следва по отношение на изтичането на срока на действие на разрешителното, е в съответствие с разпоредбите на член 10 от Регламент (ЕО) № 1073/2009 и член 46 от Наредбата относно превоза на пътници (OTV).

Член 7

Задължения на превозвачите

1.   Освен в случай на непреодолима сила, до изтичането на действието на разрешителното операторът на дадена редовна услуга е длъжен да предприеме всички мерки, за да осигури транспортна услуга, която отговаря на необходимите норми за непрекъснатост, редовност и капацитет, както и на другите условия, определени от компетентния орган в съответствие с член 2, параграф 3 от настоящото приложение.

2.   Превозвачът публикува маршрута на услугата, спирките, разписанието, тарифата и условията за експлоатация по такъв начин, че информацията да е леснодостъпна за всички потребители.

3.   Швейцария и съответните държави членки на Европейския съюз могат, по взаимно съгласие и със съгласието на притежателя на разрешителното, да правят промени в условията за експлоатация на дадена редовна услуга.

Раздел II

СЛУЧАЕН ПРЕВОЗ И ДРУГИ УСЛУГИ, ОСВОБОДЕНИ ОТ РАЗРЕШИТЕЛНИ

Член 8

Контролен документ

1.   Услугите, посочени в член 18, параграф 1 от Споразумението, се осъществяват с контролен документ (пътен лист).

2.   Превозвач, който осъществява случаен превоз, трябва да попълва пътен лист преди всяко пътуване.

3.   Кочанът с пътни листове се предоставя от компетентните органи на Швейцария или на държавата — членка на Европейския съюз, в която е установен превозвачът, или от структури, които са определени от тези органи.

4.   Образецът на контролния документ и начинът, по който той се използва, са определени в Регламент (ЕС) № 361/2014.

5.   В случая на услуга по член 18, параграф 2 от Споразумението, за контролен документ служи договорът или негово заверено копие.

Член 9

Удостоверение

Удостоверението по член 18, параграф 6 от Споразумението се издава от компетентните органи на Швейцария или на държавата — членка на Европейския съюз, в която е регистрирано превозното средство.

То трябва да съответства на образеца, установен в Регламент (ЕС) № 361/2014.

Раздел III

ПРОВЕРКИ И САНКЦИИ

Член 10

Билети за превоз

1.   Превозвачите, експлоатиращи редовна услуга, с изключение на специализираните редовни услуги, издават индивидуални или групови билети за превоз, в които са посочени:

мястото на отпътуване и мястото на пристигане, и когато е уместно, обратното пътуване,

срока на валидност на билета,

цената на билета.

2.   Билетът за превоз по параграф 1 се показва при поискване на всеки упълномощен инспектор.

Член 11

Проверки на пътя и в предприятията

1.   В случай на превоз за чужда сметка или срещу възнаграждение в превозното средство трябва да се намира и да бъде представен при поискване на упълномощения проверяващ служител заверено копие на лиценза на Общността за превозвачите от Европейския съюз или сходния швейцарски лиценз за швейцарските превозвачи, както и — в зависимост от характера на услугата — разрешителното (или негово заверено копие) или пътният лист.

В случая на транспортни операции за собствена сметка, удостоверението (или негово заверено копие) трябва да се намира в превозното средство и да се представя при поискване на всеки упълномощен проверяващ служител.

2.   Превозвачите, които експлоатират туристически автобуси и автобуси за извършването на международен превоз на пътници, допускат всички проверки, които имат за цел да гарантират, че операциите се извършват правилно, по-специално по отношение на периодите на шофиране и почивка.

Член 12

Взаимопомощ и санкции

1.   Компетентните органи на договарящите страни си помагат взаимно, за да се осигурят прилагането и контролът на разпоредбите, предвидени в настоящото приложение. Те обменят информация чрез националните звена за контакт, създадени съгласно член 18 от Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета (4).

2.   Компетентните органи на договарящата страна, в която превозвачът е установен, отнемат лиценза на Общността за превозвачите от Европейския съюз или сходния швейцарски лиценз за швейцарските превозвачи, ако притежателят му:

а)

вече не отговаря на условията на член 17, параграф 1 от Споразумението, или

б)

е предоставил неточна информация относно данните, необходими за издаване на лиценза на Общността за превозвачите от Европейския съюз или сходния швейцарски лиценз за швейцарските превозвачи.

3.   Издаващият орган отнема разрешителното, ако притежателят му повече не отговаря на условията за издаване на това разрешително по силата на настоящото споразумение, и по-специално, ако компетентните органи на договарящата страна, в която е установен превозвачът, поискат това. Издаващият орган веднага информира за това компетентните органи на другата договаряща страна.

4.   В случай на сериозно нарушение на нормативната уредба, свързана с транспорта и пътната безопасност, и по-специално на нормите, приложими към превозните средства, времето на шофиране и почивка на водачите и извършването без разрешително на паралелни или временни услуги, посочени в член 1, точка 2.1, компетентните органи на договарящата страна, в която е установен превозвачът, извършил нарушението, могат да пристъпят към отнемане на лиценза на Общността за превозвачите от Европейския съюз или сходния швейцарски лиценз за швейцарските превозвачи, или към временни и/или частични отнемания на заверени копия на лиценза на Общността за превозвачите от Европейския съюз или на сходния швейцарски лиценз за швейцарските превозвачи.

Тези санкции се определят в зависимост от тежестта на нарушението, извършено от притежателя на лиценза на Общността за превозвачи от Европейския съюз или на сходния швейцарски лиценз за швейцарските превозвачи, и в зависимост от общия брой заверени копия на лиценза, с които притежателят разполага за международните транспортни операции.

Във възможно най-кратък срок и най-късно в срок от шест седмици след вземане на окончателно решение по въпроса компетентните органи на договарящата страна на установяването съобщават на компетентните органи на договарящата страна, на чиято територия са констатирани нарушенията, дали са наложени санкциите, предвидени по-горе. Ако не са наложени такива санкции, компетентните органи на договарящата страна на установяването посочват основанията за това.

5.   Когато на компетентните органи на една от договарящите страни стане известно тежко нарушение на настоящото приложение или на законодателството в областта на автомобилния транспорт, което е извършено от превозвач, установен извън тази договарящата страна, договарящата страна, на чиято територия е констатирано нарушението, във възможно най-кратък срок и най-късно в срок от шест седмици след вземането на окончателно решение по въпроса предава на компетентните органи на договарящата страна, в която е установен превозвачът, следната информация:

а)

описание на нарушението, както и датата и часа на извършването му;

б)

категорията, вида и тежестта на нарушението; и

в)

санкциите, които са наложени, и санкциите, които са изпълнени.

Компетентните органи на приемащата договаряща страна могат да поискат от компетентните органи на договарящата страна на установяването да наложат административни санкции в съответствие с параграф 4.

6.   Договарящите страни гарантират, че превозвачите имат правото да обжалват всяка административна санкция, която им е наложена съгласно настоящия член.

Член 13

Вписвания в националните електронни регистри

Договарящите страни гарантират, че тежките нарушения на законодателството в областта на автомобилния транспорт, извършени от превозвачи, установени на тяхна територия, които са довели до налагане на санкция от компетентните органи на държава членка на Европейския съюз или на Швейцария, както до временното или постоянното отнемане на лиценза на Общността за превозвачите от Европейския съюз или на сходния швейцарски лиценз за швейцарските превозвачи, или на завереното копие на лиценза на Общността или на сходния швейцарски лиценз, се вписват в националния електронен регистър на предприятията за автомобилни превози. Вписванията в регистъра, които се отнасят до временно или постоянно отнемане на лиценза на Общността за превозвачи от Европейския съюз или на сходния швейцарски лиценз за швейцарските превозвачи, се съхраняват в базата данни най-малко в продължение на две години, считано от датата на изтичане на срока на отнемане в случая на временно отнемане или от датата на отнемане в случая на постоянно отнемане.“


(1)  Регламент (ЕС) № 361/2014 на Комисията от 9 април 2014 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1073/2009 относно документите за международен превоз на пътници, извършван с автобус, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2121/98 на Комисията (ОВ L 107, 10.4.2014 г., стр. 39).

(2)  Регламент (ЕО) № 1073/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно общите правила за достъп до международния пазар на автобусни превози и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 (ОВ L 300, 14.11.2009 г., стр. 88).

(3)  RS/SR/745.11.

(4)  Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията автомобилен превозвач и за отмяна на Директива 96/26/ЕО на Съвета (ОВ L 300, 14.11.2009 г., стр. 51).