19.3.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 75/4

КОНВЕНЦИЯ ПО МЕЖДУНАРОДНАТА ТЪРГОВИЯ СЪС ЗАСТРАШЕНИ ВИДОВЕ ОТ ДИВАТА ФАУНА И ФЛОРА

Подписано във Вашингтон на 3 март 1973 г.

Изменено в Бон на 22 юни 1979 г.

Изменено в Габороне на 30 април 1983 г.

ДОГОВАРЯЩИТЕ СТРАНИ,

ПРИЗНАВАЙКИ, че дивата фауна и флора в техните многообразни и красиви форми са незаменима част от естествените системи на Земята, която следва да се запази за сегашните и бъдещите поколения;

ОСЪЗНАВАЙКИ нарастващата стойност на дивата фауна и флора от естетична, научна, културна, рекреационна и икономическа гледна точка,

ПРИЗНАВАЙКИ, че народите и държавите са и следва да са най-добрите пазители на собствената си дива фауна и флора;

ПРИЗНАВАЙКИ в допълнение, че международното сътрудничество е съществено за опазването на определени видове дива фауна и флора от прекомерна експлоатация чрез международна търговия;

УБЕДЕНИ в необходимостта от спешни подходящи мерки в тази насока,

СЕ ДОГОВОРИХА ЗА СЛЕДНОТО:

Член I

Дефиниции

За целите на настоящата Конвенция, освен ако контекстът не изисква друго:

а)

изразът „видове“ означава всеки вид, подвид или географски обособени популации от същите;

б)

изразът „екземпляр“ означава:

i)

всяко животно или растение, независимо дали е живо или мъртво;

ii)

ако се отнася за животно: за видовете, включени в приложения I и II — всяка лесно разпознаваема част или производна от тях, а за видовете, включени в приложение III — всяка лесно разпознаваема част или производна от тях, споменати по отношение на вида в приложение III;

iii)

ако се отнася за растение: за видовете, включени в приложение I — всяка лесно разпознаваема част или производна от тях, а за видовете, включени в приложения II и III — всяка лесно разпознаваема част или производна от тях, споменати по отношение на вида в приложения II и III;

в)

изразът „търговия“ означава износ, реекспорт, внос и въвеждане от море;

г)

изразът „реекспорт“ означава износ на всеки екземпляр, който преди това е бил внесен;

д)

изразът „въвеждане от море“ означава внасяне в държава на екземпляри от всякакви видове, уловени в морска среда, която не попада под юрисдикцията на нито една държава;

е)

изразът „научно ведомство“ означава национално научно ведомство, определено в съответствие с член IХ;

ж)

изразът „ръководно ведомство“ означава национално ръководно ведомство в съответствие с член IХ;

з)

изразът „страна“ означава държава, за която настоящата Конвенция е влязла в сила.

Член II

Основни принципи

1.   Приложение I включва всички застрашени от изчезване видове, които са или биха могли да станат обект на търговия. Търговията с екземпляри от тези видове трябва да бъде обект на особено строго регламентиране с цел да не се поставя в по-нататъшна опасност оцеляването им и трябва да бъде разрешавана само при изключителни обстоятелства.

2.   Приложение II включва:

а)

всички видове, които, макар в момента да не са непременно застрашени от изчезване, биха могли да станат такива, освен ако търговията с екземпляри от такива видове не е обект на строго регламентиране с цел да се избегне използване, което е несъвместимо с оцеляването им; и

б)

някои видове, които трябва да станат обект на регламентиране, за да стане ефективен контролът върху търговията с екземпляри от определени видове, споменати в буква а) от настоящата точка.

3.   Приложение III включва всички видове, които дадена страна в рамките на своята юрисдикция е определила, че са обект на регламентиране, с цел да се предотврати или ограничи тяхното използване, както и че са нуждаещи се от сътрудничеството на други страни при контрола на търговията.

4.   Страните не разрешават търговията с екземпляри от видовете, включени в приложения I, II и III, освен в съответствие с разпоредбите на настоящата Конвенция.

Член III

Регламентиране на търговията с екземпляри от видовете, включени в приложение I

1.   Цялата търговия с екземпляри от видовете, включени в приложение I, се извършва в съответствие с разпоредбите на настоящия член.

2.   За износ на всякакви екземпляри от видовете, включени в приложение I, се изисква предварителното издаване и представяне на разрешително за износ. Разрешително за износ се издава само когато са спазени следните условия:

а)

научното ведомство на държавата износител е преценило, че такъв износ няма да навреди на оцеляването на вида;

б)

ръководното ведомство на държавата износител се е убедило, че екземплярът не е добит в нарушение на законите на съответната държава, отнасящи се до опазването на фауната и флората;

в)

ръководното ведомство на държавата износител се е убедило, че всеки жив екземпляр е така подготвен и транспортиран, че да се сведе до минимум рискът от нараняване, увреждане на здравето му или жестокост;

г)

ръководното ведомство на държавата износител се е убедило, че за екземплярите е издадено разрешително за внос.

3.   За внос на всякакви екземпляри от видовете, включени в приложение I, се изисква предварителното издаване и представяне на разрешително за внос и разрешително за износ или сертификат за реекспорт. Разрешително за внос се издава само когато са спазени следните условия:

а)

научното ведомство на държавата вносител е преценило, че вносът се извършва за цели, които няма да навредят на оцеляването на съответния вид;

б)

научното ведомство на държавата вносител се е убедило, че предлаганият получател на жив екземпляр разполага с необходимото оборудване, за да го отглежда и да се грижи за него; и

в)

ръководното ведомство на държавата вносител се е убедило, че екземплярът няма да се използва предимно за търговски цели.

4.   За реекспорт на всеки екземпляр от видовете, включени в приложение I, се изисква предварителното издаване и представяне на сертификат за реекспорт. Сертификат за реекспорт се издава само когато са спазени следните условия:

а)

ръководното ведомство на държавата реекспортьор се е убедило, че екземплярът е бил внесен в държавата в съответствие с разпоредбите на настоящата Конвенция;

б)

ръководното ведомство на държавата реекспортьор се е убедило, че всеки жив екземпляр е така подготвен и транспортиран, че да се сведе до минимум рискът от нараняване, увреждане на здравето му или жестокост;

в)

ръководното ведомство на държавата реекспортьор се е убедило, че за всеки жив екземпляр е издадено разрешително за внос.

5.   За въвеждане от море на всеки екземпляр от видовете, включени в приложение I, се изисква предварителното издаване на сертификат от ръководното ведомство на въвеждащата държава. Сертификат се издава само когато са спазени следните условия:

а)

научното ведомство на въвеждащата държава е преценило, че въвеждането няма да навреди на оцеляването на съответния вид;

б)

ръководното ведомство на въвеждащата държава се е убедило, че предлаганият получател на жив екземпляр разполага с подходящо оборудване да го отглежда и да се грижи за него;

в)

ръководното ведомство на въвеждащата държава се е убедило, че екземплярът няма да се използва предимно за търговски цели.

Член IV

Регламентиране на търговията с екземпляри от видовете, включени в риложение II

1.   Цялата търговия с екземпляри от видовете, включени в приложение II, се извършва в съответствие с разпоредбите на настоящия член.

2.   За износ на всякакви екземпляри от видовете, включени в приложение II, се изисква предварителното издаване и представяне на разрешително за износ. Разрешително за износ се издава само когато са спазени следните условия:

а)

научното ведомство на държавата износител е преценило, че такъв износ няма да навреди на оцеляването на вида;

б)

ръководното ведомство на държавата износител се е убедило, че екземплярът не е добит в нарушение на законите на тази държава, отнасящи се до опазването на фауната и флората;

в)

ръководното ведомство на държавата износител се е убедило, че всеки жив екземпляр е така подготвен и транспортиран, че да се сведе до минимум рискът от нараняване, увреждане на здравето му или жестокост.

3.   Научното ведомство във всяка страна наблюдава както разрешителните за износ, издавани от тази държава за екземпляри от видовете, включени в приложение II, така и самия износ на такива екземпляри. В случай че научното ведомство реши, че износът на екземпляри от някои от тези видове следва да бъде ограничен с цел запазването на вида в целия му обхват на равнище, съответстващо на ролята му в екосистемите, в които се среща и е значително над равнището, което би наложило включването на вида в приложение I, научното ведомство препоръчва на съответното ръководно ведомство да вземе подходящи мерки за ограничаване издаването на разрешителни за износ на екземпляри от този вид.

4.   За внос на всеки екземпляр от видовете, включени в приложение II, се изисква предварителното издаване и представяне на разрешително за износ или сертификат за реекспорт.

5.   За реекспорт на всеки екземпляр от видовете, включени в приложение II, се изисква предварителното издаване и представяне на сертификат за реекспорт. Сертификат за реекспорт се издава само когато са спазени следните условия:

а)

ръководното ведомство на държавата реекспортьор се е убедило, че екземплярът е бил внесен в държавата в съответствие с разпоредбите на настоящата Конвенция; и

б)

ръководното ведомство на държавата реекспортьор се е убедило, че всеки жив екземпляр е така подготвен и транспортиран, че да се сведе до минимум рискът от нараняване, увреждане на здравето му или жестокост.

6.   За въвеждане от море на всеки екземпляр от видовете, включени в приложение II, се изисква предварителното издаване на сертификат от ръководното ведомство на въвеждащата държава. Сертификат се издава само когато са спазени следните условия:

а)

научното ведомство на въвеждащата държава е преценило, че въвеждането няма да навреди на оцеляването на съответния вид;

б)

ръководното ведомство на въвеждащата държава се е убедило, че отношението към всеки жив екземпляр е такова, че да се сведе до минимум рискът от нараняването му, увреждане на здравето му или жестокост.

7.   Сертификатите, споменати в точка 6, могат да се издават по препоръка на научното ведомство след консултации с други национални научни ведомства или при необходимост с международни научни ведомства, отнасящи се до периоди, ненадвишаващи една година за общия брой на екземплярите, които се въвеждат през тези периоди.

Член V

Регулиране на търговията с екземпляри от видовете, включени в приложение III

1.   Цялата търговия с екземпляри от видовете, включени в приложение III, се извършва в съответствие с разпоредбите на настоящия член.

2.   За износ на всякакви екземпляри от видовете, включени в приложение III, от всяка държава, която е включила вида в приложение III, се изисква предварителното издаване и представяне на разрешително за износ. Разрешително за износ се издава само когато са спазени следните условия:

а)

ръководното ведомство на държавата износител се е убедило, че екземплярът не е добит в нарушение на законите на съответната държава, отнасящи се до опазването на фауната и флората;

б)

ръководното ведомство на държавата износител се е убедило, че всеки жив екземпляр е така подготвен и транспортиран, че да се сведе до минимум рискът от нараняване, увреждане на здравето му или жестокост.

3.   За внос на всеки екземпляр от видовете, включени в приложение III, се изисква освен в случаите, при които се прилага точка 4 от настоящия член, предварителното представяне на сертификат за произход, а в случай, че вносът е от държава, която е включила вида в приложение III — и разрешително за износ.

4.   В случай на реекспорт държавата вносител приема сертификата, издаден от ръководното ведомство на държавата реекспортьор, за това, че екземплярът е бил обработен в съответната държава или се реекспортира от нея като доказателство, че по отношение на съответния екземпляр са били спазени изискванията на настоящата Конвенция.

Член VI

Разрешителни и сертификати

1.   Разрешителните и сертификатите, издадени съгласно членове III, IV и V, са в съответствие с настоящия член.

2.   Разрешителното за износ съдържа информацията, посочена в образеца, включен в приложение IV, и може да се използва за износ само в шестмесечен срок от датата на издаването му.

3.   Всяко разрешително или сертификат съдържа названието на настоящата Конвенция, името и съответния печат на ръководното ведомство, което го издава, и контролен номер, даден му от ръководното ведомство.

4.   Всички копия от разрешително или сертификат, издаден от ръководното ведомство, следва да са ясно обозначени, че са само копия, като такова копие не може да се използва вместо оригинала освен в указаните в него граници.

5.   За всяка пратка екземпляри се изисква отделно разрешително или сертификат.

6.   Ръководното ведомство на държавата вносител на всеки екземпляр анулира и задържа разрешителното за износ или сертификата за реекспорт, както и съответното разрешително за внос, представено във връзка с вноса на съответния екземпляр.

7.   Когато е необходимо и възможно, ръководното ведомство може да постави белег върху някой екземпляр с цел да улесни разпознаването му. В този смисъл изразът „белег“ означава всеки неизличим отпечатък, оловна пломба или други подходящи средства за идентифициране на екземпляр, изработен така, че да затрудни максимално подправянето му от неупълномощени лица.

Член VII

Изключения и други специални разпоредби, отнасящи се до търговията

1.   Изискванията на членове III, IV и V не се отнасят до транзитното преминаване или претоварване на екземпляри през или на територията на страна, докато екземплярите са под митнически контрол.

2.   В случай че ръководното ведомство на държавата износител или реекспортьор се убеди, че даден екземпляр е бил придобит преди влизането в сила на разпоредбите на настоящата Конвенция, отнасящи се до такъв екземпляр, за съответния екземпляр няма да важат изискванията на членове III, IV и V, когато то издаде сертификат за това.

3.   Изискванията на членове III, IV и V не се отнасят за екземпляри, които са лична или семейна собственост. Това изключение няма да важи в следните случаи:

а)

когато екземпляри от видове, включени в приложение I, са били придобити от собственика им извън държавата, в която е постоянното му местожителство, и се внасят в тази държава;

б)

когато екземпляри от видове, включени в приложение II:

i)

са били придобити от собственика им извън пределите на държавата, в която е постоянното му местожителство, и в държавата, в която е станало добиването му от дивата природа;

ii)

се внасят в държавата, в която е постоянното местожителство на собственика им;

iii)

държавата, в която е станало добиването им от дивата природа, изисква предварителното издаване на разрешително за износ преди изнасянето на такива екземпляри,

освен ако ръководното ведомство се убеди, че екземплярите са били придобити, преди изискванията на настоящата Конвенция да са влезли в сила по отношение на такива екземпляри.

4.   Екземпляри от животински видове, включени в приложение I, но отгледани в плен с търговска цел, както и растителни видове, включени в приложение I, отгледани изкуствено с търговска цел, се третират като екземпляри от видовете, включени в приложение II.

5.   В случай че ръководното ведомство на държавата износител се убеди, че даден екземпляр от животински вид е бил отгледан в плен или екземпляр от растителен вид е бил отгледан изкуствено или е част или производна от такова животно или растение, се приема сертификат, указващ горното, издаден от ръководното ведомство вместо разрешителните или сертификатите, изисквани съгласно членове III, IV или V.

6.   Разпоредбите на членове III, IV и V няма да се прилагат по отношение на нетърговски заеми, дарения или обмен между учени или научни институции, регистрирани при ръководното ведомство на своята държава, на хербарийни екземпляри, други запазени, изсушени или вградени музейни екземпляри, както и на жив растителен материал, носещи обозначение, издадено или одобрено от ръководното ведомство.

7.   Ръководното ведомство на всяка държава може да пренебрегне изискванията на членове III, IV и V и да разреши движението без разрешителни или сертификати на екземпляри, които са част от пътуваща зоологическа градина, цирк, менажерия, изложба на растения или друга пътуваща изложба, при условие че:

а)

износителят или вносителят регистрира в пълни подробности тези екземпляри пред съответното ръководно ведомство;

б)

екземплярите са в една от категориите, споменати в точка 2 или 5 от настоящия член;

в)

ръководното ведомство се е убедило, че всеки жив екземпляр е транспортиран и гледан по начин, така че да се сведе до минимум рискът от нараняване, увреждане на здравето му или жестокост.

Член VIII

Мерки, предприемани от страните

1.   Страните вземат подходящи мерки за прилагане разпоредбите на настоящата Конвенция и за забрана на търговията с екземпляри в нарушението ѝ. Тези мерки включват:

а)

наказания за търгуване с такива екземпляри или притежанието им, или и двете; и

б)

конфискация на такива екземпляри или връщането им в държавата износител.

2.   В допълнение към мерките, предвидени в точка 1 от настоящия член, всяка страна има право да установи, ако сметне за целесъобразно, друг метод за вътрешно възстановяване на разходи, направени в резултат на конфискацията на екземпляр, оттъргуван в нарушение на мерките, взети за прилагане на разпоредбите на настоящата Конвенция.

3.   Доколкото е възможно, страните осигуряват преминаването на екземплярите, обект на търговия, през необходимите формалности с минимално забавяне. С цел да улесни подобно преминаване страната може да укаже изходни и входни пунктове, на които екземплярите да бъдат представени за митническа обработка. Освен това страните осигуряват необходимите грижи за всички живи екземпляри по време на транзитното им преминаване, задържане или товарно-разтоварни операции с цел да се сведе до минимум рискът от нараняване, увреждане на здравето им или жестокост.

4.   В случай на конфискация на жив екземпляр в резултат на мерките, споменати в точка 1 от настоящия член:

а)

екземплярът се предава на ръководното ведомство на държавата, извършила конфискацията;

б)

след консултация с държавата износител ръководното ведомство връща екземпляра на съответната държава за нейна сметка или в спасителен център, или на място, което ръководното ведомство намери за подходящо и съответстващо на целите на настоящата Конвенция; и

в)

ръководното ведомство може да потърси съвет от научно ведомство или, ако намери за необходимо, може да се консултира със секретариата с цел да улесни вземането на решение съгласно буква б) от настоящата точка, включително и за избора на спасителен център или друго място.

5.   „Спасителен център“ по смисъла на точка 4 от настоящия член означава институция, натоварена от ръководното ведомство да се грижи за живи екземпляри, особено за такива, които са били конфискувани.

6.   Всяка страна води отчет за търговията с екземпляри от видовете, включени в приложения I, II и III, който да отразява:

а)

имената и адресите на износителите и вносителите; и

б)

броя и вида на издадените разрешителни и сертификати; държавите, с които е извършена такава търговия; бройките или количествата и типовете екземпляри, наименованието на видовете така, както са включени в приложения I, II и III, а когато е възможно — и размерите и пола на съответните екземпляри.

7.   Всяка страна изготвя периодично сведение по приложението на настоящата Конвенция и представя пред секретариата:

а)

ежегоден доклад, съдържащ резюме на информацията, указана в точка 6, буква б) от настоящия член;

б)

двугодишен доклад по законодателните, нормативните и административните мерки, взети за прилагането на разпоредбите на настоящата Конвенция.

8.   Там, където това не противоречи на законите на съответната страна, информацията, спомената в точка 7, следва да е открита за обществеността.

Член IX

Ръководни и научни ведомства

1.   Всяка страна определя за целите на настоящата Конвенция:

а)

едно или повече ръководни ведомства, компетентни да издават разрешителни или сертификати от името на съответната страна; и

б)

едно или повече научни ведомства.

2.   При депозирането на документа за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване всяка страна същевременно уведомява правителството депозитар относно името и адреса на ръководното ведомство, упълномощено да поддържа връзките с останалите страни и със секретариата.

3.   Съответната страна уведомява секретариата относно всяка промяна в названията или пълномощията съгласно разпоредбите на настоящия член с цел това да бъде предадено на всички останали страни.

4.   Всяко ръководно ведомство, споменато в точка 2 от настоящия член, при поискване от секретариата или от ръководното ведомство на друга страна им съобщава за изображенията на печатите, гербовете или други средства, които то използва при заверката на разрешителни или сертификати.

Член X

Търговия с държави, които не са страна по Конвенцията

В случай на износ или реекспорт за или на внос от държава, която не е страна по настоящата Конвенция, всяка страна може да приеме от съответната държава аналогична документация, издадена от нейните компетентни власти, която адекватно да отговаря на изискванията на настоящата Конвенция, отнасящи се до разрешителните и сертификатите.

Член XI

Конференция на страните

1.   Секретариатът свиква среща на конференцията на страните не по-късно от 2 години след влизането в сила на настоящата Конвенция.

2.   След това секретариатът свиква редовни срещи най-малко веднъж на всеки две години, освен ако конференцията на страните не реши друго, както и извънредни срещи по всяко време при писмено искане на най-малко една трета от страните.

3.   На тези срещи, независимо дали са редовни или извънредни, страните извършват преглед на прилагането на настоящата Конвенция и могат:

а)

да вземат каквито решения намерят за необходимо с цел да улеснят секретариата в изпълнението на задълженията му и да приемат финансови разпоредби;

б)

да разглеждат и приемат поправки на приложения I и II в съответствие с член ХV;

в)

да преценяват напредъка по отношение на възстановяването и запазването на видовете, включени в приложения I, II и III;

г)

да получават и разглеждат докладите, получени от секретариата или от която и да е от страните;

д)

при необходимост да издават препоръки за подобряване ефективността на настоящата Конвенция.

4.   На всяка своя редовна среща страните могат да определят времето и мястото на следващата си редовна среща, която се провежда в съответствие с разпоредбите на точка 2 от настоящия член.

5.   На всяка сесия страните могат да определят и приемат процедурни правила за срещата.

6.   Организацията на обединените нации, специализираните ѝ органи и Международната агенция по атомна енергия, както и всяка държава, която не е страна по настоящата Конвенция, могат да бъдат представени на срещите на конференцията от наблюдатели, които са с право на участие, но са без право на глас.

7.   Всеки орган или агенция, технически квалифициран в защитата, опазването или стопанисването на дивата фауна или флора, принадлежащ към посочените по-долу категории, който е информирал секретариата за своето желание да бъде представен на срещи на конференцията от наблюдатели, се допуска, освен ако най-малко една трета от присъстващите страни възразят:

а)

международни органи и организации, независимо дали са правителствени или неправителствени, както и национални правителствени органи и организации;

б)

национални неправителствени органи и организации, одобрени за тази цел от държавата, в която се намират.

Когато бъдат допуснати, тези наблюдатели имат право на участие, но нямат право на глас.

Член XII

Секретариат

1.   С влизането в сила на настоящата Конвенция изпълнителният директор на Програмата на ООН по околната среда осигурява секретариат. Той може да потърси помощ в размер и по начин, какъвто намери за добре, от подходящи междуправителствени или неправителствени международни или национални органи и организации, които са технически квалифицирани в защитата, опазването и стопанисването на дивата фауна и флора.

2.   Функциите на секретариата са:

а)

да урежда и обслужва сесиите на страните;

б)

да изпълнява функциите, възложени му съгласно разпоредбите на членове ХV и ХVI от настоящата Конвенция;

в)

да осъществява такива научни и технически изследвания в съответствие с програмите, одобрени от конференцията на страните, каквито биха допринесли за прилагането на настоящата Конвенция, включително изследвания върху стандартите за подходяща подготовка и транспортиране на живи екземпляри, както и на начините за идентифициране на екземплярите;

г)

да проучва докладите на страните и да изисква от страните каквато допълнителна информация сметне за целесъобразна за целите на прилагането на настоящата Конвенция;

д)

да привлича вниманието на страните върху всички въпроси, отнасящи се до целите на настоящата Конвенция;

е)

да публикува периодично и да разпространява сред страните последните издания на приложения I, II и III заедно с информация, която да улесни идентифицирането на екземплярите от видовете, включени в тези приложения;

ж)

да изготвя ежегодни доклади до страните за своята дейност и за прилагането на настоящата Конвенция, както и всякакви други доклади, изискани от сесиите на страните;

з)

да изготвя препоръка за прилагането на целите и изискванията на настоящата Конвенция, включително размяна на информация от научно или техническо естество;

и)

да изпълнява всички други функции, възложени му от страните.

Член XIII

Международни мерки

1.   Когато секретариатът се убеди на базата на предоставената му информация, че някой от видовете, включени в приложение I или II, страда от отрицателното въздействие на търговията с екземпляри от този вид или че изискванията на настоящата Конвенция не се прилагат ефективно, той предава тази информация на упълномощеното ръководно ведомство на съответната страна или страни.

2.   В случай че страна получи информация по смисъла на точка 1 от настоящия член, тя уведомява секретариата във възможно най-кратки срокове за съответните факти, доколкото позволява собственото ѝ законодателство, а когато е необходимо, предлага и коригиращи мерки. В случай че страна сметне за желателно провеждането на разследване, същото може да се извърши от едно или повече лица, изрично упълномощени от страните.

3.   Информацията, предоставена от страната или произтичаща от разследване по смисъла на точка 2 от настоящия член, се разглежда от следващата конференция на страните, която прави каквито препоръки сметне за целесъобразни.

Член XIV

Влияние върху вътрешното законодателство и международните конвенции

1.   Разпоредбите на настоящата Конвенция по никакъв начин не ограничават правото на страните да приемат:

а)

по-строги вътрешни мерки относно условията за търгуване, придобиване, притежаване или транспортиране на екземпляри от видовете, включени в приложения I, II и III, както и изцяло да забрани тези дейности;

б)

вътрешни мерки, ограничаващи или забраняващи търговията, придобиването, притежаването или транспортирането на видове, които не са включени в приложения I, II или III.

2.   Разпоредбите на настоящата Конвенция по никакъв начин не накърняват разпоредбите на каквито и да било вътрешни мерки или задълженията на страните по друг действащ или предстоящ да влезе в сила за дадена страна договор, конвенция или международно споразумение, отнасящо се до други аспекти на търговията, придобиването, притежаването или транспортирането на екземпляри, включително всякакви мерки, отнасящи се до митниците, общественото здравеопазване, ветеринарната или растителната карантина.

3.   Изискванията на настоящата Конвенция няма по никакъв начин да накърняват разпоредбите или задълженията, произтичащи от друг договор, конвенция или международно споразумение, сключено или предстоящо да бъде сключено между държави за създаването на съюз или на регионално търговско съглашение, с което се установява или запазва общ външен митнически контрол и се премахва митническият контрол между страните по това споразумение дотолкова, доколкото се отнася до търговията между държавите-членки в подобен съюз или съглашение.

4.   Държава, която е страна по настоящата Конвенция, но е страна и по друг договор, конвенция или международно споразумение в сила по времето на влизането в сила на настоящата Конвенция и съгласно чиито разпоредби се установява защита на морските видове, включени в приложение II, се освобождава от задълженията, наложени ѝ според онези разпоредби по настоящата Конвенция, които се отнасят до търговията с екземпляри от видовете, включени в приложение II, когато са уловени от кораби, регистрирани в тази държава и в съответствие с разпоредбите на другия договор, конвенция или международно споразумение.

5.   Независимо от разпоредбите на членове III, IV и V за износ на екземпляр, уловен в съответствие с точка 4 от настоящия член, се изисква единствено сертификат от ръководното ведомство на държавата, която го е добила, удостоверяващ, че съответният екземпляр е уловен в съответствие с разпоредбите на другия договор, конвенция или международно споразумение.

6.   Нищо в настоящата Конвенция няма да попречи на кодифицирането и развитието на морското право от Конференцията на ООН по морско право, свикана в съответствие с Резолюция 2750С (XXV) на Общото събрание на ООН, както и на сегашните или бъдещите претенции и юридически възгледи на нито една държава, отнасящи се до морското право и до естеството и обхвата на държавната юрисдикция, отнасяща се до бреговете и флага ѝ.

Член XV

Изменения към приложения I и II

1.   По отношение на измененията към приложения I и II, внесени от сесии на конференцията на страните, важат следните разпоредби:

а)

всяка страна може да предложи изменение към приложения I или II за разглеждане на следващата сесия. Текстът на предложеното изменение се внася в секретариата най-малко 150 дни преди сесията. Секретариатът се консултира по въпроса за изменението с другите страни и заинтересуваните органи в съответствие с разпоредбите на точка 2, букви б) и в) от настоящия член и предава отговора на всички страни не по-късно от 30 дни преди срещата;

б)

измененията се приемат с мнозинство две трети от присъстващите и гласуващи страни. За тази цел изразът „присъстващите и гласуващи страни“ означава страни, които присъстват и гласуват „за“ или „против“. Въздържалите се от гласуване страни няма да се броят сред двете трети, необходими за приемането на изменение;

в)

измененията, приети на сесия, влизат в сила 90 дни след съответната сесия за всички страни с изключение на особеното мнение по силата на точка 3 от настоящия член.

2.   По отношение на измененията към приложение I или II в периодите между сесиите на конференцията на страните важат следните разпоредби;

а)

всяка страна може да предложи по пощенски път, както е описано в настоящата точка, изменение към приложение I или II за обсъждане между две сесии;

б)

в случай че става дума за морски видове, след като получи текста на предложеното изменение, секретариатът го съобщава на всички страни. Той също така се консултира и с междуправителствените органи, изпълняващи функции, свързани с тези видове, най-вече с цел да се сдобие с научни данни, каквито тези органи са в състояние да предоставят, както и да осигури координация с всички мерки за опазване, предприети от тези органи. Секретариатът съобщава на страните при първа възможност изказаните възгледи и предоставените данни от въпросните органи, както и собствените си заключения и препоръки;

в)

за другите видове освен морските, след като получи текста на предложеното изменение, секретариатът незабавно го съобщава на всички страни, а във възможно най-кратки срокове след това съобщава и собствените си препоръки;

г)

всяка страна може в 60-дневен срок от датата, на която секретариатът е съобщил на страните за препоръките си по смисъла на букви б) и в) от настоящата точка, да предаде на секретариата всякакви забележки по предложеното изменение заедно със свързаните с него научни данни и информация;

д)

секретариатът във възможно най-кратки срокове съобщава на страните получените отговори, както и собствените си препоръки;

е)

в случай че в 30-дневен срок от датата на предаването на отговорите и препоръките в съответствие с буква д) от настоящата точка секретариатът не получи нито едно възражение по отношение на предложеното изменение, същото влиза в сила 90 дни по-късно за всички страни освен за онези, които са направили резерви в съответствие с точка 3 от настоящия член;

ж)

в случай че секретариатът получи възражение от някоя от страните, предложеното изменение се гласува по пощенски път съгласно разпоредбите на букви з), и) и й) от настоящата точка;

з)

секретариатът уведомява страните за получаването на възражение;

и)

в случай че секретариатът не получи гласовете „за“, „против“ и „въздържали се“ поне от половината страни в 60-дневен срок от датата на уведомяването им по смисъла на буква з) от настоящата точка, предложеното изменение се отнася до следващата сесия на конференцията за по-нататъшно обсъждане;

й)

в случай че се получат гласове от най-малко половината страни, изменението се приема с две трети мнозинство от страните, гласували „за“ или „против“;

к)

секретариатът уведомява всички страни за резултатите от гласуването;

л)

в случай че предложеното изменение бъде прието, то влиза в сила 90 дни след датата на уведомлението от страна на секретариата относно приемането му на всички страни с изключение на онези, които направят резерва в съответствие с точка 3 от настоящия член.

3.   През 90-дневния период, предвиден в точка 1, буква в) или точка 2, буква л) от настоящия член, всяка страна може да направи резерва чрез писмено уведомление до правителството депозитар по отношение на изменението. До оттеглянето на резервата страната се третира като държава, която не е страна по настоящата Конвенция по отношение на търговията със съответните видове.

Член XVI

Приложение III и изменения към него

1.   Всяка страна може по всяко време да представи в секретариата списък на видове, които тя смята, че са обект на регулиране в рамките на собственото ѝ законодателство за целите, споменати в член II, точка 3. Приложение III включва имената на страните, представили видове за включване в него, научното наименование на така представените видове, както и онези части или производни от съответните животни и растения, споменати по отношение на видовете за целите на член I, буква б).

2.   Всеки списък, представен по силата на точка 1 на настоящия член, се съобщава от секретариата на страните във възможно най-кратки срокове след получаването му. Списъкът влиза в сила като част от приложение III 90 дни след датата на такова съобщение. По всяко време след съобщаването на такъв списък всяка от страните може чрез писмено уведомление до правителството депозитар да формулира резерва по отношение на даден вид или части или производни от него, като до оттеглянето на такава резерва страната се третира като държава, която не е страна по настоящата Конвенция по отношение на търговията със съответните видове, части или производни.

3.   Страна, представила даден вид за включване в приложение III, може да го оттегли по всяко време чрез уведомление до секретариата, който уведомява останалите страни за това оттегляне. Оттеглянето влиза в сила 30 дни след датата на уведомлението.

4.   Всяка страна, представяща списък по силата на точка 1 от настоящия член, представя пред секретариата копие от всички вътрешни закони и нормативни актове, приложими по отношение на опазването на съответните видове, заедно с всякакви тълкувания, каквито страната намери за необходимо или каквито секретариатът поиска. През времето, в което видът е включен в приложение III, страната следва да представя всички поправки по такива закони и нормативни актове заедно със съответните тълкувания, когато бъдат приети.

Член XVII

Изменения към Конвенцията

1.   По писмено искане на най-малко една трета от страните секретариатът свиква извънредна среща на конференцията на страните за разглеждане и приемане на изменения към настоящата Конвенция. Такива изменения се приемат с мнозинство две трети от присъстващите и гласуващи страни. За тази цел изразът „присъстващите и гласуващи страни“ означава страни, които присъстват и гласуват „за“ или „против“. Въздържалите се от гласуване страни няма да се броят сред двете трети, необходими за приемането на изменение;

2.   Текстът на предлаганото изменение се съобщава от секретариата на всички страни най-малко 90 дни преди датата на сесията.

3.   Изменението влиза в сила за приелите я страни 60 дни, след като две трети от страните представят документ за приемането на изменението пред правителството депозитар. Впоследствие изменението влиза в сила за всяка друга страна 60 дни, след като такава страна депозира своя документ за приемане на изменението.

Член XVIII

Решаване на споровете

1.   Всеки спор, възникващ между две или повече страни относно тълкуването или прилагането на разпоредбите на настоящата Конвенция, е предмет на преговори между заинтересованите страни.

2.   Ако този спор не може да бъде решен по начина, предвиден в точка 1 от настоящия член, страните могат по взаимно съгласие да предадат спора на арбитраж, по-специално на Постоянния арбитражен съд в Хага, като арбитражното решение е задължително за страните, предали спора.

Член XIX

Подписване

Настоящата Конвенция е открита за подписване във Вашингтон до 30 април 1973 г., а след това — в Берн до 31 декември 1974 г.

Член XX

Ратификация, приемане, утвърждаване

Настоящата Конвенция подлежи на ратификация, приемане или утвърждаване. Документите за ратификация, приемане или утвърждаване се депозират при правителството на Швейцарската конфедерация, което изпълнява функциите на правителство депозитар.

Член XXI

Присъединяване

1.   Настоящата Конвенция е открита за присъединяване за неограничен срок. Документите за присъединяване се депозират при правителството депозитар.

2.   Конвенцията е отворена за присъединяване на регионални икономически интегрирани организации, учредени от суверенни държави, които имат компетенции по отношение на воденето на преговори, сключването и прилагането на международни споразумения по въпросите, отправени към тях от техните държави-членки и обхванати от настоящата Конвенция.

3.   В договорите за своето присъединяване съответните организации декларират обхвата на своите компетенции по въпросите, регулирани от Конвенцията. Посочените организации също така информират правителството депозитар за всяко съществено изменение на обхвата на своите компетенции. Нотификации от регионални икономически интегрирани организации, засягащи техните компетенции по въпросите, регулирани от настоящата Конвенция и измененията в нея, се предоставят на страните от правителството депозитар.

4.   По въпросите, които са в техните компетенции, регионалните икономически интегрирани организации упражнят правата и изпълняват задълженията, които настоящата Конвенция съответно предоставя или налага на техните държави-членки, които са страни по Конвенцията. В тези случаи държавите-членки на организациите не са оправомощени да упражняват тези права индивидуално.

5.   В областта на своите компетенции, регионалните икономически интегрирани организации упражняват правата си да гласуват с брой гласове, равен на броя на техните държави-членки, които са страни по Конвенцията. Тези организации не упражняват правото си да гласуват, ако техните държави-членки упражнят своето право на глас, както и обратното.

6.   Всяко позоваване на „страна“, по смисъла, използван в член 1, буква з) от настоящата Конвенция, на „държава/държави“, или „държава страна/държави страни“ по Конвенцията, се разбира като включващо и позоваване на всяка регионална икономически интегрирана организация, имаща компетенции по отношение на воденето на преговори, сключването и прилагането на международни споразумения по въпросите, обхванати от настоящата Конвенция.

Член XXII

Влизане в сила

1.   Настоящата Конвенция влиза в сила 90 дни след датата на депозиране на десетия документ за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване при правителството депозитар.

2.   За всяка държава, която ратифицира, приеме или утвърди настоящата Конвенция или се присъедини към нея след депозирането на десетия документ за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване, настоящата Конвенция влиза в сила 90 дни след депозирането от тази държава на нейния документ за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване.

Член XXIII

Резерви

1.   Разпоредбите на настоящата Конвенция не са обект на общи резерви. Конкретни резерви могат да бъдат направени в съответствие с разпоредбите на настоящия член и на членове ХV и ХVI.

2.   Всяка държава може при депозирането на своя документ за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване да направи конкретна резерва по отношение на:

а)

всеки вид, включен в приложение I, II или III;

б)

всяка част или производна от животински или растителен вид, включен в приложение III.

3.   Докато страна по Конвенцията не оттегли резервата си, направена в съответствие с разпоредбите на настоящия член, тя се счита за държава, която не е страна по настоящата Конвенция по отношение на търговията с тези видове, части или производни, посочени в резервата.

Член XXIV

Денонсиране

Всяка страна може по всяко време да денонсира настоящата Конвенция с писмено уведомление до правителството депозитар. Денонсирането влиза в сила дванадесет месеца след подписването на това уведомление от правителството депозитар.

Член XXV

Депозитар

1.   Оригиналът на настоящата Конвенция, чиито текстове на английски, испански, китайски, руски и френски език имат еднаква автентичност, се депозира при правителството депозитар, което предава заверени копия от него на всички държави, подписали Конвенцията или депозирали документ за присъединяване към нея.

2.   Правителството депозитар информира всички подписали или присъединили се към настоящата Конвенция държави и секретариата относно всяко подписване, депозиране на документ за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване, влизането в сила на настоящата Конвенция, поправките към нея, внасяне или оттегляне на резерви и уведомления за денонсиране.

3.   При влизането в сила на настоящата Конвенция заверено копие от нея се предава от правителството депозитар на секретариата на Организацията на обединените нации за регистриране и публикуване в съответствие с член 102 от Устава на Организацията на обединените нации.

В уверение на което долуподписаните пълномощници, надлежно упълномощени за това, подписаха настоящата Конвенция.

Съставено във Вашингтон на трети март хиляда деветстотин седемдесет и трета година.