към Евро-средиземноморското споразумение между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Република Тунис, от друга страна, за да се вземе предвид присъединяването на Република България и на Румъния към Европейския съюз

ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И СЕВЕРНА ИРЛАНДИЯ,

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД, че Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Република Тунис, от друга страна, наричано по-нататък „Евро-средиземноморско споразумение“, беше подписано в Брюксел на 17 юли 1995 г., влезе в сила на 1 март 1998 г. и беше изменено с протокола към Еевро-средиземноморското споразумение между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Република Тунис, от друга страна, за да се вземе предвид присъединяването към Европейския съюз на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република (1) и с Решение № 1/2006 на Съвета за асоцииране ЕС-Тунис от 28 юли 2006 г. за изменение на протокол № 4 към Евро-средиземноморското споразумение относно определянето на понятието „продукти с произход“ и методите за административно сътрудничество (2);

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД, че Договорът за присъединяването на Република България и Румъния към Европейския съюз (наричан по-нататък „Договор за присъединяване“) беше подписан в Люксембург на 25 април 2005 г. и влезе в сила на 1 януари 2007 г.;

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД, че съгласно член 6, параграф 2 от Акт за присъединяване на Република България и Румъния, присъединяването на новите договарящи страни към Евро-средиземноморското споразумение се одобрява чрез сключване на протокол към това споразумение;

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД, че Консултациите, предвидени в член 23, параграф 2 от Евро-средиземноморското споразумение позволиха да се гарантира, че взаимните интереси на Съюза и на Тунис са взети предвид;

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД, че с Декрет № 2007-994 от 24 април 2007 г. Тунис реши да прилага разпоредбите на Евро-средиземноморското споразумение по отношение на Република България и на Румъния от 1 януари 2007 г.

С настоящото Република България и Румъния стават страни по Евро-средиземноморското споразумение, като съответно приемат и вземат предвид, по същия начин като останалите държави-членки на Съюза, текстовете на Споразумението, както и съвместните декларации, едностранните декларациите и размяната на писма.

ИЗМЕНЕНИЯ НА ТЕКСТА НА ЕВРО-СРЕДИЗМЕНОМОРСКОТО СПОРАЗУМЕНИЕ, ВКЛЮЧИТЕЛНО НА ПРИЛОЖЕНИЯТА И ПРОТОКОЛИТЕ КЪМ НЕГО

Документи, доказващи произхода и административно сътрудничество

1. Документите, доказващи произхода, предоставени от Тунис или от нова държава-членка в рамките на преференциални споразумения или самостоятелни режими, прилагани между тях, се приемат в съответните държави, по силата на настоящия протокол, при условие че:

В случай че стоките са декларирани с цел внос в Тунис или на територията на нова държава-членка преди датата на присъединяване в рамките на преференциални споразумения или на самостоятелните режими в този момент между Тунис и новата държава-членка, документът, доказващ произхода, който е бил предоставен със задна дата в рамките на тези споразумения или режими, може да бъде приет, при условие че документът бъде представен пред митническите органи в срок от четири месеца след датата на присъединяване.

2. Тунис и новите държави-членки имат право да запазят разрешенията, които предоставят статут на „одобрен износител“ в рамките на преференциални споразумения или на самостоятелни режими, които важат между тях, при условие че:

Най-късно до една година след датата на присъединяване разрешенията се заместват с нови разрешения, които са предоставени съгласно условията на споразумението.

3. Исканията за последващи проверки на документите, доказващи произхода, предоставени в рамките на преференциалните споразумения или на самостоятелни режими, посочени в параграфи 1 и 2, могат да бъдат представени от компетентните митнически органи на Тунис или на новите държави-членки и се приемат от същите тези органи за период от три години след издаване на съответния документ, доказващ произхода.

1. Разпоредбите на Евро-средиземноморското споразумение могат да бъдат прилагани за стоки за износ от Тунис за нова държава-членка или от нова държава-членка за Тунис, които отговарят на изискванията на протокол 4 и които на датата на присъединяването преминават транзитно или са на временен склад, в митнически склад, в безмитна зона или в индустриална зона в Тунис или в тази нова държава-членка.

2. В тези случаи може да бъде предоставено преференциално третиране, при условие че на митническите органи на страната вносител, в срок от четири месеца след датата на присъединяване, бъде представен документ, доказващ произхода, издаден със задна дата от митническите органи на страната износител.

С настоящия протокол се решава, че не могат да бъдат предявени искания или обжалвания, както и че не могат да бъдат изменени или отнети изключителните права по силата на член ХХIV, параграф 6 и на член ХХVIII от ГАТТ във връзка с това разширяване на Съюза.

Настоящият протокол е неразделна част от Евро-средиземноморското споразумение.

1. Настоящият протокол подлежи на одобрение от Съюза, от Съвета на Европейския съюз, от името на неговите държави-членки, и от Тунис в съответствие с техните процедури.

2. Страните се нотифицират взамно за приключването на процедурите, посочени в параграф 1. Инструментите за одобрение или ратифициране се депозират в Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз.

1. Настоящият протокол влиза окончателно в сила на първия ден от първия месец след датата на внасяне на последния инструмент за одобрение или ратифициране.

2. Настоящият протокол се прилагат временно от 1 януари 2007 г.

Настоящият протокол е съставен в два еднообразни екземпляра на английски, български, гръцки, датски, естонски, ирландски, испански, италиански, латвийски, литовски, малтийски, немски, нидерландски, полски, португалски, румънски, словашки, словенски, унгарски, фински, френски, чешки, шведски и арабски език, като всички текстове са еднакво автентични.

Текстът на Евро-средиземноморското споразумение, включително приложенията и протоколите, които са неразделна част от него, както и текстът на заключителния акт и декларациите, които са приложени към него, са изготвени на български и на румънски език, и са също така автентични, както и оригиналните текстове.

Съветът за асоцииране одобрява версиите на български и на румънски език на тези текстове.

Съставено в Люксембург на четиринадесети април две хиляди и четиринадесета година.

Hecho en Luxemburgo, el catorce de abril de dos mil catorce.

V Lucemburku dne čtrnáctého dubna dva tisíce čtrnáct.

Udfærdiget i Luxembourg den fjortende april to tusind og fjorten.

Geschehen zu Luxemburg am vierzehnten April zweitausendvierzehn.

Kahe tuhande neljateistkümnenda aasta aprillikuu neljateistkümnendal päeval Luxembourgis.

'Εγινε στo Λουξεμβούργο, στις δέκα τέσσερις Απριλίου δύο χιλιάδες δεκατέσσερα.

Done at Luxembourg on the fourteenth day of April in the year two thousand and fourteen.

Fait à Luxembourg, le quatorze avril deux mille quatorze.

Fatto a Lussemburgo, addì quattordici aprile duemilaquattordici.

Luksemburgā, divi tūkstoši četrpadsmitā gada četrpadsmitajā aprīlī.

Priimta du tūkstančiai keturioliktų metų balandžio keturioliktą dieną Liuksemburge.

Kelt Luxembourgban, a kétezer-tizennegyedik év április havának tizennegyedik napján.

Magħmul fil-Lussemburgu, fl-erbatax-il jum ta’ April tas-sena elfejn u erbatax.

Gedaan te Luxemburg, de veertiende april tweeduizend veertien.

Sporządzono w Luksemburgu dnia czternastego kwietnia roku dwa tysiące czternastego.

Feito em Luxemburgo, em catorze de abril de dois mil e catorze.

Întocmit la Luxemburg la paisprezece aprilie două mii paisprezece.

V Luxemburgu štrnásteho apríla dvetisícštrnásť.

V Luxembourgu, dne štirinajstega aprila leta dva tisoč štirinajst.

Tehty Luxemburgissa neljäntenätoista päivänä huhtikuuta vuonna kaksituhattaneljätoista.

Som skedde i Luxemburg den fjortonde april tjugohundrafjorton.

За държавите-членки

Por los Estados miembros

Za členské státy

For medlemsstaterne

Für die Mitgliedstaaten

Liikmesriikide nimel

Για τα κράτη μέλη

For the Member States

Pour les États membres

Za države članice

Per gli Stati membri

Dalībvalstu vārdā

Valstybių narių vardu

A tagállamok részéről

Għall-Istati Membri

Voor de lidstaten

W imieniu Państw Członkowskich

Pelos Estados-Membros

Pentru statele membre

Za členské štáty

Za države članice

Jäsenvaltioiden puolesta

För medlemsstaternas

За Европейския съюз

Рог la Unión Europea

Za Evropskou unii

For Den Europæiske Union

Für die Europäische Union

Euroopa Liidu nimel

Για την Ευρωπαϊκή Ένωση

For the European Union

Pour l'Union européenne

Za Europsku uniju

Per l'Unione europea

Eiropas Savienības vārdā —

Europos Sąjungos vardu

Az Európai Unió részéről

Għall-Unjoni Ewropea

Voor de Europese Unie

W imieniu Unii Europejskiej

Pela União Europeia

Pentru Uniunea Europeană

Za Európsku úniu

Za Evropsko unijo

Euroopan unionin puolesta

För Europeiska unionen

За Република Тунис

Por la República de Túnez

Za Tuniskou republiku

For Den Tunesiske Republik

Für die Tunesische Republik

Tuneesia Vabariigi nimel

Για τη Δημοκρατία της Τυνησίας

For the Republic of Tunisia

Pour la République tunisienne

Per la Repubblica tunisina

Tunisijas Republikas vārdā –

Tuniso Respublikos vardu

A Tunéziai Köztársaság részéről

Ghar-Repubblika tat-Tuneżija

Voor de Republiek Tunesië

W imieniu Republiki Tunezyjskiej

Pela Republica da Tunísia

Pentru Republica Tunisiană

Za Tuniskú republiku

Za republiko tunizijo

Tunisian tasavallan puolesta

För Republiken Tunisien