Член 1

Конвенцията, която се изменя с разпоредбите на настоящия протокол, е Виенската конвенция от 21 май 1963 г. за гражданска отговорност за ядрена вреда, наричана по-нататък „Виенската конвенция от 1963 г.“.

Член 2

Член I от Виенската конвенция от 1963 г. се изменя, както следва:

Буква j) от точка 1 се изменя, както следва:

а)	думата „и“ в края на подточка (ii) се заличава и се поставя в края на подточка (iii);

б)

добавя се нова подточка (iv), както следва:

„(iv)

други инсталации, в които се съдържа ядрено гориво или радиоактивни продукти или отпадъци и които управителния съвет на Международната агенция за ядрена енергия периодично определя;“.

Точка 1, буква k) се заменя със следния текст:

„(k)

„Ядрена вреда“ означава:

(i)	смърт или телесна повреда;

(ii)	загуба или повреда на имущество; и всяка от следните категории до степента, предвидена по правото на компетентния съд:

(iii)

икономическа загуба, която произтича от загуба или вреда, посочени в подточка (i) или (ii) и доколкото не е включена там, ако е понесена от лице, което има право да предяви иск с оглед на тази загуба или вреда;

(iv)	стойността на мерките по възстановяването на увредена околна среда, освен в случаите, когато това увреждане е незначително, ако такива мерки действително са предприети или трябва да бъдат предприети, и доколкото това не е включено в подточка (ii);

(v)	загуба на приходи, които произтичат от икономически интерес от използването или възползването от околната среда, и която се дължи на значително увреждане на тази околна среда, и доколкото това не е включено в подточка (ii);

(vi)	стойността на предпазните мерки и всяка друга допълнителна загуба или вреда, причинена от такива мерки;

(vii)

всяка друга икономическа загуба, различна от загубата, причинена от увреждане на околната среда, когато това е допустимо по общото право в областта на гражданската отговорност на компетентния съд,

в случая на подточки (i)—(v) и (vii) по-горе до степента, в която загубата или вредата произтича или е резултат от йонизиращи лъчения, излъчвани от източник на радиация, който се намира в ядрена инсталация, или излъчвани от ядреното гориво, или от радиоактивните продукти или отпадъци, които се намират в ядрената инсталация, или от ядрен материал с произход от ядрена инсталация, идващ или изпратен към нея, доколкото загубата или вредата са резултат от радиоактивните свойства на тези материали, или от комбинация от радиоактивни свойства с токсични, експлозивни или други опасни свойства на тези материали.“

Точка 1, буква (l) се заменя със следния текст:

„(l)	Ядрена авария означава всеки факт или поредица от факти с един и същ произход, които причиняват ядрена вреда или които създават, но единствено по отношение на превантивните мерки, сериозна и непосредствена заплаха да причинят такава вреда.“

След точка 1, буква (l) се добавят четири нови букви (m), (n), (o) и (p), както следва:

„(m)

„Възстановителни мерки“ означава всички разумни мерки, които са утвърдени от компетентните органи на държавата, в която са предприети мерките, и които целят да възстановят или възобновят увредените или разрушени компоненти на околната среда или да въведат в околната среда, когато е уместно, еквивалента на тези компоненти. Законодателството на държавата, която е претърпяла вредата, определя кой има право да предприеме такива мерки.

(n)

„Превантивни мерки“ означава всяка разумна мярка, предприета от което и да е лице, след като е настъпила ядрена авария, за предотвратяването или ограничаването до минимум на вредите, изброени в буква (k), подточки (i)—(v) или (vii), след като бъде одобрена от компетентните органи, ако това се изисква от законодателството на държавата, в която е предприета мярката.

(о)

„Разумни мерки“ означава всяка мярка, счетена от правото на компетентния съд за адекватна и пропорционална по отношение на всички обстоятелства, например:

(i)	естеството и обхвата на претърпяната вреда или, в случая с превантивните мерки, естеството и обхвата на риска от такава вреда;

(ii)	степента, в която тези мерки е вероятно да бъдат ефективни към момента на тяхното предприемане; както и

(iii)

съответните научно-технически познания.

(p)	„Специални права на тираж“, наричани по-нататък „СПТ“, означава разчетната единица, определена от Международния валутен фонд и използвана от него за неговите вътрешни операции и транзакции.“

Точка 2 се заменя със следния текст:

„2. Държавата, в която се намира инсталацията, може да изключи прилагането на настоящата конвенция за всяка ядрена инсталация или малки количества ядрен материал, когато това е оправдано поради наличната ниска степен на риск, при условие че:

(а)	по отношение на ядрените инсталации критериите за такова изключване са определени от управителния съвет на Международната агенция за ядрена енергия и всяко изключване, предвидено от държавата, в която се намира инсталацията, отговаря на тези критерии; както и

(b)

по отношение на малки количества ядрен материал максималните граници за количества при такова изключване са определени от управителния съвет на Международната агенция за ядрена енергия и всяко изключване, предвидено от държавата, в която се намира инсталацията, отговаря на така определените граници.

Критериите за изключване на ядрени инсталации и максималните граници за изключване на малки количества ядрен материал се преразглеждат периодично от управителния съвет.“

Член 3

Добавят се два нови члена I A и I B след член I от Виенската конвенция от 1963 г., както следва:

„Член I A

1. Настоящата конвенция се прилага за ядрена вреда без оглед на това къде е претърпяна.

2. Държавата, в която се намира инсталацията, може обаче да предвиди в законодателството си изключение по отношение на прилагането на настоящата конвенция за понесени вреди:

(а)	на територията на държава, която не е договаряща се страна; или

(b)	в която и да е морска зона, установена съгласно международното морско право от недоговаряща се страна.

3. Изключение по силата на точка 2 от настоящия член може да се прилага само по отношение на недоговаряща се страна, която към момента на аварията:

(а)	има ядрена инсталация на своя територия или в която и да е морска зона, установена от тази държава съгласно международното морско право; както и

(b)	не предоставя еквивалентни реципрочни ползи.

4. Всяко изключение по силата на точка 2 от настоящия член не засяга правата, посочени в точка 2, буква (а) от член IX и всяко изключение по силата на точка 2, буква (b) от настоящия член не се прилага за вреда на борда на кораб или въздухоплавателно средство или за повреда на кораб или въздухоплавателно средство.

Член I В

Настоящата конвенция не се прилага за ядрени инсталации, които не се използват за мирни цели.“

Член 4

Член II от Виенската конвенция от 1963 г. се изменя, както следва:

В края на точка 3, буква а) се добавя следният текст:

„Държавата, в която се намира инсталацията, може да ограничи размера на публичните средства, които се предоставят за една авария, до разликата, ако съществува такава, между размера, установен в настоящия протокол, и размера, установен в член V, точка 1.“

2.	В края на точка 4 се добавя следният текст: „Държавата, в която се намира инсталацията, може да ограничи размера на публичните средства, които се предоставят, както е предвидено в точка 3, буква (а) от настоящия член.“

3.	Точка 6 се заменя със следния текст: „6. Никой не носи отговорност за загуба или вреда, която не е ядрена вреда съгласно разпоредбите на член I, точка 1, буква (k), но която е можело да бъде определена като ядрена вреда съгласно посочената разпоредба.“

Член 5

След първото изречение в член III от Виенската конвенция от 1963 г. се добавя следният текст:

„Въпреки това държавата, в която се намира инсталацията, може да предвиди изключение от това задължение по отношение на превоз, който се осъществява изцяло на нейна територия.“

Член 6

Член IV от Виенската конвенция от 1963 г. се изменя, както следва:

1.	Точка 3 се заменя със следния текст: „3. Никаква отговорност не се носи от експлоатиращия съгласно настоящата конвенция, ако той докаже, че ядрената вреда е пряк резултат на въоръжен конфликт, военни действия, гражданска война или въстание.“

Точка 5 се заменя със следния текст:

„5. Експлоатиращият не е отговорен съгласно настоящата конвенция за ядрена вреда, причинена:

(а)	на самата ядрена инсталация и на всяка друга ядрена инсталация, включително на ядрена инсталация в процес на изграждане, разположена на площадката, на която се намира тази инсталация; както и

(b)	на всяко имущество, което е разположено на същата площадка и което се използва или следва да се използва във връзка с такава инсталация.“

Точка 6 се заменя със следния текст:

„6. Изплащането на обезщетение за вреда, причинена на превозното средство, на което се намират в момента на ядрената авария въпросните ядрени материали, не може да има за последствие намаляване на отговорността на експлоатиращия за другите вреди до размер под 150 милиона СПТ или друг по-висок размер, определен в законодателството на договаряща се страна, или в размер, установен съгласно член V, точка 1, буква (c).“

Точка 7 се заменя със следния текст:

„7. Нищо в настоящата конвенция не засяга отговорността на което и да е физическо лице за ядрена вреда, за която експлоатиращият по смисъла на точка 3 или 5 от настоящия член не е отговорен съгласно настоящата конвенция и която това физическо лице е причинило чрез действие или бездействие с намерение да причини вреда.“

Член 7

1. Текстът на член V от Виенската конвенция от 1963 г. се заменя със следния текст:

1.„1. Отговорността на експлоатиращия може да бъде ограничена от държавата, в която се намира инсталацията, за всяка една ядрена авария:

(а)	до сума не по-малка от 300 милиона СПТ; или

(b)	до сума не по-малка от 150 милиона СПТ, при условие че тази държава предоставя в допълнение като обезщетение за ядрена вреда публични средства до най-малко 300 милиона СПТ; или

(c)

за максимален срок от 15 години, считано от датата на влизане в сила на настоящия протокол, като преходният размер не може да бъде по-малък от 100 милиона СПТ по отношение на ядрена авария, възникнала в рамките на този срок. Възможно е да се предвиди сума, по-ниска от 100 милиона СПТ, при условие че тази държава предоставя публични средства като обезщетение за ядрена вреда, която покрива разликата между този по-нисък размер и сумата от 100 милиона СПТ.

2. Независимо от предвиденото в точка 1 от настоящия член държавата, в която се намира инсталацията, може да определи по-нисък размер на отговорността на експлоатиращия предвид естеството на ядрената инсталация или на използваните ядрени вещества и предвидимите последствия от настъпила в тази инсталация авария, при условие че този определен размер в никакъв случай не е по-малък от 5 милиона СПТ и при условие че държавата, в която се намира инсталацията, гарантира да бъдат предоставени публични средства до размера, определен съгласно точка 1.

3. Сумите, определени от държавата, в която се намира инсталацията, чийто експлоатиращ е отговорен, се прилагат в съответствие с точки 1 и 2 от настоящия член и точка 6 от член IV, независимо къде е настъпила ядрената авария.“

2. След член V се добавят четири нови члена V A, V B, V C и V D, както следва:

„Член V A

1. Лихвите и съдебните разноски, определени от съда по исковете за обезщетение за ядрена вреда, се плащат допълнително от сумите, посочени в член V.

2. Сумите, посочени в член V и в член IV, точка 6, може да бъдат превърнати в национална валута, като цифрите се закръглят.

Член V B

Всяка договаряща се страна прави необходимото лицата, претърпели вреда, да могат да упражнят правото си на обезщетение, без да завеждат отделни производства, в зависимост от произхода на средствата, предвидени за такова обезщетение.

Член V C

1. Ако съдилищата, които са компетентни, са съдилища на договаряща се страна, различна от държавата, в която се намира инсталацията, необходимите публични средства по член V, точка 1, букви (b) и (c) и по член VII, точка 1, както и лихвите и съдебните разноски, определени от съда, може да бъдат предоставени от посочената на първо място договаряща се страна. Държавата, в която се намира инсталацията, възстановява на другата договаряща се страна платените по този начин суми. Двете договарящи се страни договарят процедурата за възстановяването на платените средства.

2. Ако съдилищата, които са компетентни, са съдилища на договаряща се страна, различна от държавата, в която се намира инсталацията, договарящата се страна, чиито съдилища са компетентни, предприема всички необходими мерки, за да даде възможност на държавата, в която се намира инсталацията, да участва в производството и в евентуално споразумение относно обезщетението.

Член V D

1. Ако една трета от всички договарящи се страни изрази желание да бъдат изменени границите на размера на отговорността, посочени в член V, генералният директор на Международната агенция за атомна енергия свиква заседание на договарящите се страни.

2. Изменения се приемат с мнозинство от две трети от всички присъстващи и гласували договарящи се страни, при условие че по време на гласуването присъстват най-малко половината от всички договарящи се страни.

3. Когато разглежда предложение за изменение на границите на размера на обезщетенията, заседанието на договарящите се страни взема предвид, наред с другото, риска от вреда в резултат на ядрена авария, промените във валутните стойности и възможностите на застрахователния пазар.

2.4.

(а)

Генералният директор на МААЕ уведомява всички договарящи се страни за всяко изменение, утвърдено съобразно с точка 2 от настоящия член, за да може да бъде прието от тях. Изменението се счита за прието в края на период от 18 месеца след уведомлението за него, при условие че най-малко една трета от всички договарящи се страни са съобщили на генералния директор по време на приемането на изменението от заседанието на МААЕ, че го приемат. Изменение, прието в съответствие с настоящата точка, влиза в сила 12 месеца след като бъде прието за тези договарящи се страни, които са го приели.

(b)

Ако в срок до 18 месеца след датата на уведомлението за приемане изменението не бъде прието съобразно с условията в буква (а), то се счита за отхвърлено.

5. За всяка договаряща се страна, приела дадено изменение след неговото приемане, но преди влизането му в сила или след влизането му в сила в съответствие с точка 4 от настоящия член, изменението влиза в сила 12 месеца след като бъде прието от тази договаряща се страна.

2.6. Държава, която стане страна по настоящата конвенция след влизането в сила на дадено изменение в съответствие с точка 4 от настоящия член и не е изразила различно намерение:

(a)	се счита за страна по така изменената конвенция; както и

(b)	се счита за страна по неизменената конвенция по отношение на всяка трета страна, която не е обвързана с изменението.“

Член 8

Член VI от Виенската конвенция от 1963 г. се изменя, както следва:

Точка 1 се заменя със следния текст:

„1.

(a)

Право за обезщетение по смисъла на настоящата конвенция се погасява, ако искът не бъде предявен в срок от:

(i)	тридесет години от датата на ядрената авария при настъпила смърт или понесена телесна повреда;

(ii)	десет години от датата на ядрената авария при друга понесена вреда.

(b)

Ако обаче съгласно законодателството на държавата, в която се намира инсталацията, отговорността на експлоатиращия се покрива от застраховка или от друга финансова гаранция, включително от държавни фондове за по-дълъг период, законът на компетентния съд може да предвиди, че правото на обезщетение от експлоатиращия ще се погаси едва след този по-дълъг период, който не трябва да надвишава периода, за който отговорността на експлоатиращия е покрита по този начин съгласно законодателството на държавата, в която се намира инсталацията.

(c)

Исковете за обезщетение при настъпила смърт и понесена телесна повреда или при удължаване на срока за погасяване на правото на обезщетение при друга вреда съгласно буква (b) от настоящата точка, предявени след срока от десет години от датата на ядрената авария, в никакъв случай не засягат правото на обезщетение съгласно настоящата конвенция на всяко лице, което е предявило иск към експлоатиращия преди изтичането на този срок.“

2.	Точка 2 се заличава.

Точка 3 се заменя със следния текст:

„3. Правото на обезщетение съгласно конвенцията се погасява или се прекратява по давност, както това е предвидено от закона на компетентния съд, ако искът не бъде предявен в срок до три години считано от датата, на която лицето, понесло вредата, е узнало или е следвало да узнае за тази вреда и за експлоатиращия, отговорен за вредата, при условие че не са изтекли сроковете, определени съгласно точка 1, букви (a) и (b) от настоящия член.“

Член 9

Член VII се изменя, както следва:

В точка 1 след края на параграфа се добавят следните две изречения и така измененият параграф става буква (а) на тази точка:

„Когато отговорността на експлоатиращия е неограничена, държавата, в която се намира инсталацията, може да определи ограничение на финансовата гаранция на експлоатиращия, който носи отговорността, при условие че така определеното ограничение не е под 300 милиона СПТ. Държавата, в която се намира инсталацията, осигурява изплащането на уважени искове за обезщетение за ядрена вреда срещу експлоатиращия, ако размерът на финансовата гаранция е недостатъчен за обезщетяване на такива искове, но не повече от размера на финансовата гаранция, определен съгласно настоящата точка.“

Към точка 1 се добавя нова буква (b), както следва:

„(b)

Независимо от предвиденото в буква (а) от настоящата точка, когато отговорността на експлоатиращия е неограничена, държавата, в която се намира инсталацията, може да определи по-нисък размер на финансовата гаранция на експлоатиращия предвид естеството на ядрената инсталация или на използваните ядрени вещества и предвидимите последствия, ако в тази инсталация настъпи авария, при условие че този определен размер в никакъв случай не е по-малък от 5 милиона СПТ и при условие че държавата, в която се намира инсталацията, осигури изплащането на уважени искове за обезщетение за ядрена вреда срещу експлоатиращия, като предостави необходимите средства, ако размерът на застраховката или друга финансова гаранция е недостатъчен за обезщетяване на такива искове, до ограничението, предвидено съгласно буква (а) от настоящата точка.“

3.	В точка 3 след текста „от този член“ се добавя текстът „или с член V, точка 1, букви (b) и (c)“.

Член 10

Член VIII от Виенската конвенция от 1963 г. се изменя, както следва:

1.	Текстът на член VIII става точка 1 на този член.

Добавя се нова точка 2, както следва:

„2. При спазване на правилото, предвидено в член VI, точка 1, буква (c), когато при предявени искове срещу експлоатиращия вредата, която подлежи на обезщетение по настоящата конвенция, надвишава или е възможно да надвишава максималния размер, определен съобразно член V, точка 1, с предимство при разпределението на обезщетението се ползват искове за обезщетение при смърт или телесна повреда.“

Член 11

В края на член X от Виенската конвенция от 1963 г. се добавя ново изречение, както следва:

„С правото на регресен иск, предвидено с настоящия член, може да се ползва също и държавата, в която се намира инсталацията, доколкото тази държава е предоставила публични средства по силата на настоящата конвенция.“

Член 12

Член ХI от Виенската конвенция от 1963 г. се изменя, както следва:

Добавя се нова точка 1а, както следва:

„1а. Когато ядрена авария възникне в рамките на изключителната икономическа зона на дадена договаряща се страна или, когато не е установена такава зона, то в рамки, които не надхвърлят границите на една изключителна икономическа зона, ако такава зона е трябвало да бъде установена, съдилищата на тази страна са единствено компетентни по смисъла на настоящата конвенция да разглеждат искове относно ядрена вреда в резултат от тази ядрена авария. Предходният текст е приложим, ако въпросната договаряща се страна е уведомила за тази зона депозитаря преди ядрената авария. Нищо в настоящата точка не се интерпретира като разрешение за упражняване на юрисдикция по начин, противоречащ на международното морско право, включително на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право.“

Точка 2 се заменя със следния текст:

„2. Когато ядрена авария възникне извън територията на някоя от договарящите се страни или извън пространство, за което е било изпратено уведомление по силата на точка 1а, или мястото на ядрената авария не може със сигурност да бъде определено, то съдилищата на държавата, в която се намира инсталацията на отговорния експлоатиращ, са компетентни да разглеждат искове относно ядрена вреда.“

3.	Изписва се „, 1а“ след числото „1“ на първия ред в текста на точка 3 и в буква (b) от точка 3.

4.	Добавя се нова точка 4, както следва: „4. Договарящата се страна, чиито съдилища имат юрисдикция, гарантира, че едно-единствено от нейните съдилища е компетентно да се произнесе за дадена ядрена авария.“

Член 13

След член XI се добавя нов член XI А, както следва:

„Член XI A

Договарящата се страна, чиито съдилища имат юрисдикция, гарантира, че по отношение на искове за обезщетение за ядрена вреда:

(a)	всяка държава може да предяви иск от името на лицата, претърпели ядрена вреда, които са граждани на тази държава, или които са с местонахождение или местопребиваване на нейна територия и са дали своето съгласие за това; както и

(b)	всяко лице може да предяви иск за упражняване, по смисъла на настоящата конвенция, на правата, придобити по суброгация или цесия.“

Член 14

Текстът на член ХII от Виенската конвенция от 1963 г. се заменя със следния текст:

„Член XII

1. Решение на компетентен съд на договаряща се страна, което повече не подлежи на обикновените форми на преразглеждане, се признава освен:

(a)	когато решението е било получено чрез измама;

(b)	когато на страната, срещу която е било постановено решението, не е била дадена задоволителна възможност да представи своя случай; или

(c)	когато решението противоречи на обществения правопорядък на договарящата се страна, на територията на която се търси признаването, или не съответства на основните норми на правосъдието.

2. Съдебно решение, признато съобразно с точка 1 от настоящия член, след представянето му за изпълнение в съответствие с формалностите, изисквани от законодателството на договарящата се страна, в която се търси изпълнението, подлежи на изпълнение, както ако то е решение на съда на тази договаряща се страна. Съществото на иска, по който е било постановено решение, не подлежи на последващо съдебно разглеждане.“

Член 15

Член ХIII от Виенската конвенция от 1963 г. се изменя, както следва:

1.	Текстът на член XIII става точка 1 на този член.

Добавя се нова точка 2, както следва:

„2. Независимо от предвиденото в точка 1 от настоящия член, когато обезщетението за ядрена вреда надхвърля сумата от 150 милиона СПТ, законодателството на държавата, в която се намира инсталацията, може да предвижда дерогация от разпоредбите на настоящата конвенция по отношение на ядрена вреда, претърпяна на територията на друга държава или в която и да е морска зона на друга държава, установена съгласно международното морско право, която друга държава има ядрена инсталация на тази територия към момента на аварията и доколкото не предоставя реципрочни ползи с еквивалентна стойност.“

Член 16

Текстът на член ХVIII от Виенската конвенция от 1963 г. се заменя със следния текст:

„Настоящата конвенция не засяга правата и задълженията на договарящата се страна по общите правила на международното публично право.“

Член 17

След член ХХ от Виенската конвенция от 1963 г. се добавя нов член XX А, както следва:

„Член XX A

1. В случай на спор между договарящи се страни относно тълкуването или прилагането на настоящата конвенция заинтересованите страни провеждат консултации за уреждане на спора чрез преговори или друг мирен начин на уреждане по взаимно съгласие.

2. Когато спор с такъв характер, както е посочено в точка 1 от настоящия член, не може да бъде уреден в срок до шест месеца от датата на искането за консултации, посочено в точка 1 от настоящия член, той се предава за разрешаване чрез арбитраж или се отнася до Международния съд по искане на която и да е от страните по спора. Когато спорът бъде предаден на арбитраж и ако в срок до шест месеца от датата на искането страните по спора не могат да постигнат съгласие относно организацията на арбитража, една от страните може да поиска от председателя на Международния съд или от генералния секретар на Организацията на обединените нации да определи един или повече арбитри. В случай на противоречиви искания на страните по спора с предимство се ползва искането до генералния секретар на Организацията на обединените нации.

3. Когато дадена държава ратифицира, приема, утвърждава или се присъединява към настоящата конвенция, тя може да декларира, че не се счита обвързана с едната или двете процедури по уреждане на спорове, предвидени в точка 2 от настоящия член. Останалите договарящи се страни няма да бъдат обвързани с дадена процедура по уреждане на спорове, предвидена в точка 2 от настоящия член, по отношение на договаряща се страна, за която е в сила такава декларация.

4. Договаряща се страна, направила декларация съгласно точка 3 от настоящия член, може по всяко време да я оттегли чрез уведомяване на депозитаря.“

Член 18

1. Заличават се членове XX—XXV, точки 2 и 3 и номерацията на точка „1“ от член XXVI, и членове XXVII и XXIX от Виенската конвенция от 1963 г.

2. Виенската конвенция от 1963 г. и настоящият протокол се четат и тълкуват между страните по настоящия протокол заедно като единен текст, който се нарича „Виенска конвенция от 1997 г. за гражданска отговорност за ядрена вреда“.

Член 19

1. Държава, която е страна по настоящия протокол, но не е страна по Виенската конвенция от 1963 г., е обвързана с разпоредбите на тази конвенция, изменени по силата на настоящия протокол, по отношение на други държави, които са страни по протокола, и тази държава ще бъде обвързана с разпоредбите на Виенската конвенция от 1963 г. по отношение на държавите, които са страни по тази конвенция, ако не е изразила различно намерение по време на депозирането на документа, посочен в член 20.

2. Нищо в настоящия протокол не засяга задълженията на една държава, която е страна както по Виенската конвенция от 1963 г., така и по настоящия протокол, по-отношение на държава, която е страна по Виенската конвенция от 1963 г., но не е страна по настоящия протокол.

Член 20

1. Настоящият протокол е отворен за подписване от всички държави в седалището на Международната агенция за атомна енергия във Виена от 29 септември 1997 г. до влизането му в сила.

2. Настоящият протокол подлежи на ратифициране, приемане или утвърждаване от държавите, които са го подписали.

3. Всяка държава, която не е подписала настоящия протокол, може да се присъедини към него след влизането му в сила.

4. Документите за ратифициране, приемане, утвърждаване или присъединяване се депозират при генералния директор на Международната агенция за атомна енергия, който е депозитар на настоящия протокол.

Член 21

1. Настоящият протокол влиза в сила три месеца след датата на депозирането на петия документ за ратифициране, приемане или утвърждаване.

2. За всяка държава, която ратифицира, приема, утвърждава или се присъединява към настоящия протокол след депозирането на петия документ за ратифициране, приемане или утвърждаване, настоящият протокол влиза в сила три месеца след датата на депозирането от страна на тази държава на съответния документ.

Член 22

1. Всяка договаряща се страна може да денонсира настоящия протокол с писмено уведомление до депозитаря.

2. Денонсирането влиза в сила една година след датата на получаване на уведомлението от депозитаря.

3. Денонсирането от която и да било от страните по настоящия протокол на Виенската конвенция от 1963 г. в съответствие с член XXVI от конвенцията не се счита по никакъв начин за денонсиране на Виенската конвенция от 1963 г. във вида ѝ след изменението с настоящия протокол.

4. Независимо от денонсирането на настоящия протокол от договаряща се страна в съответствие с настоящия член, разпоредбите на настоящия протокол продължават да се прилагат за всяка ядрена вреда, причинена от ядрена авария, възникнала преди влизането в сила на това денонсиране.

Член 23

Депозитарят уведомява незабавно държавите, които са страни по протокола, и всички останали държави за:

(a)	всяко подписване на настоящия протокол;

(b)	всяко депозиране на документ за ратифициране, приемане, утвърждаване или присъединяване;

(c)	влизането в сила на настоящия протокол;

(d)	всяко получено уведомление в съответствие с точка 1а от член XI;

(e)	искания за свикване на конференция за ревизия съгласно член XXVI от Виенската конвенция от 1963 г. и на заседание на договарящите се страни съгласно член V D от Виенската конвенция от 1963 г. с нейното изменение с настоящия протокол;

(f)	уведомления за денонсиране, получени съгласно член 22, и други съответни уведомления във връзка с настоящия протокол.

Член 24

1. Оригиналът на настоящия протокол, английският, арабският, испанският, китайският, руският и френският текст на който са еднакво автентични, се предава за съхранение при депозитаря.

2. Международната агенция за атомна енергия установява консолидирания текст на Виенската конвенция от 1963 г. с нейното изменение с настоящия протокол на английски, арабски, испански, китайски, руски и френски език, както това е определено в приложението към настоящия протокол.

3. Депозитарят изпраща на всички държави заверени копия на настоящия протокол заедно с консолидирания текст на Виенската конвенция от 1963 г. с нейното изменение с настоящия протокол.