между Европейския съюз и града-държава Ватикан

ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ, представляван от Европейската комисия и от Италианската република,

ГРАДЪТ-ДЪРЖАВА ВАТИКАН, представляван от Светия престол по смисъла на член 3 от Латеранския договор,

Градът-държава Ватикан има право да използва еврото като своя официална парична единица в съответствие с регламенти (ЕО) № 1103/97 и (ЕО) № 974/98. Градът-държава Ватикан присъжда на евробанкнотите и евромонетите статут на законно платежно средство.

Градът-държава Ватикан не емитира банкноти, монети или каквито и да било парични заместители, освен ако условията за това емитиране са били договорени с Европейския съюз. Условията за емитиране на евромонети, считано от 1 януари 2010 г., са изложени в членовете по-долу.

1. Годишният таван (по отношение на стойността) за емисията на евромонети на града-държава Ватикан се изчислява от създадения с настоящото споразумение Съвместен комитет като сбор от:

2. Градът-държава Ватикан може също така да емитира специална възпоменателна монета и/или колекционерски монети в годините, когато Светият престол е вакантен. В случай че вследствие на тази специална емисия общият обем на емисиите превиши тавана, посочен в параграф 1, стойността на тази емисия се отчита като използване на частта, останала под тавана през предходната година, и/или за приспадане от тавана за следващата година.

1. Емитираните от града-държава Ватикан евромонети са идентични на монетите, емитирани от приелите еврото държави-членки на Европейския съюз, по отношение на номинала, статута на законно платежно средство, техническите характеристики и дизайна на общите страни, както и общите характеристики на дизайна на националните страни.

2. Градът-държава Ватикан уведомява предварително Комисията относно проектите на националните страни на своите евромонети, а Комисията от своя страна проверява тяхното съответствие с правилата на ЕС.

1. Емитираните от града-държава Ватикан евромонети се изсичат от Istituto Poligrafico e Zecca dello Stato на Италианската република.

2. Чрез дерогация от параграф 1 градът-държава Ватикан може да възложи изсичането на своите монети на монетен двор в ЕС, изсичащ евромонети, който е различен от посочения в параграф 1, след одобрение от страна на Съвместния комитет.

1. Обемът на емисията евромонети на града-държава Ватикан се прибавя към обема на емисията евромонети на Италия с цел получаване на одобрение от Европейската централна банка за общия обем на емисията на тази държава-членка в съответствие с член 128, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

2. Не по-късно от 1 септември всяка година градът-държава Ватикан уведомява Италианската република относно обема и номиналната стойност на евромонетите, които той възнамерява да емитира в рамките на следващата година. Градът-държава Ватикан уведомява и Комисията относно планираните условия на емисията на тези монети.

3. След подписването на настоящото споразумение градът-държава Ватикан съобщава посочената в параграф 2 информация за 2010 г.

4. Без да се засяга емитирането на колекционерски монети, градът-държава Ватикан пуска в обращение по номинална стойност най-малко 51 % от ежегодно емитираните евромонети. На всеки пет години Съвместният комитет проверява целесъобразността на минималната част от монетите, която ще бъде пусната в обращение по номинална стойност, и може да вземе решение за нейното увеличаване.

1. Градът-държава Ватикан може да емитира колекционерски евромонети. Те се включват в годишния таван, посочен в член 3. Емисията на колекционерски евромонети на града-държава Ватикан трябва да бъде в съответствие с установените насоки на ЕС за колекционерските евромонети, които, inter alia, изискват приемането на технически характеристики, дизайн и купюрен строеж, които позволяват колекционерските евро монети да бъдат разграничени от монетите, предназначени за пускане в обращение.

2. Емитираните от града-държава Ватикан колекционерски монети не са законно платежно средство в Европейския съюз.

1. Градът-държава Ватикан се ангажира с приемането на всички целесъобразни мерки, чрез пряко транспониране или възможни еквивалентни действия, с оглед на прилагането на изброените в приложението към настоящото споразумение правни актове и правила на ЕС в областта на:

В случай че в града-държава Ватикан бъде създаден банков сектор, списъкът на правните актове и правила в приложението ще бъде разширен, за да обхване банковото и финансовото законодателство на ЕС и съответните правни актове и правила на ЕЦБ, по-специално относно изискванията за статистическо отчитане.

2. Посочените в параграф 1 правни актове и правила се прилагат от града-държава Ватикан в съответствие със сроковете, посочени в приложението.

3. Всяка година приложението се изменя от Комисията, за да бъдат отчетени новите действащи правни актове и правила на ЕС, както и измененията на съществуващите такива. Впоследствие Съвместният комитет определя целесъобразни и приемливи срокове за прилагането на добавените в приложението нови правни актове и правила от страна на града-държава Ватикан.

4. Актуализираното приложение се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

Установените в града-държава Ватикан финансови институции могат да имат достъп до междубанков сетълмент и разплащания и до системите за сетълмент на ценни книжа в рамките на еврозоната при правила и условия, които се определят от централната банка на Италия с одобрението на Европейската централна банка.

1. Съдът на Европейския съюз притежава правомощията и изключителната компетентност за разрешаването на трайни спорове между страните, които може да възникнат вследствие на прилагането на настоящото споразумение и които не може да бъдат решени в рамките на Съвместния комитет.

2. Ако Европейският съюз (действащ по препоръка на делегацията на ЕС в Съвместния комитет) или градът-държава Ватикан смята, че другата страна не е изпълнила свое задължение по настоящото споразумение, случаят може да бъде отнесен до Съда. Решението на Съда ще бъде задължително за страните, които трябва да вземат необходимите мерки, за да се съобразят с решението в срок, който ще бъде определен от Съда в неговото решение.

3. В случай че Европейският съюз или градът-държава Ватикан не успее да вземе необходимите мерки, за да се съобрази с решението в определения срок, другата страна може незабавно да прекрати споразумението.

1. Създава се Съвместен комитет. Той ще се състои от представители на града-държава Ватикан и на Европейския съюз. Делегацията на ЕС се състои от представители на Комисията и на Италианската република, както и от представители на Европейската централна банка. Делегацията на Европейския съюз приема своя процедурен правилник чрез консенсус.

2. Съвместният комитет заседава най-малко веднъж годишно. Председателството се сменя ежегодно между представителите на Европейския съюз и представителите на града-държава Ватикан. Съвместният комитет приема своите решения с единодушие.

3. Съвместният комитет обменя становища и информация и приема решенията, посочени в членове 3, 6 и 8. Той проучва мерките, взети от града-държава Ватикан, и полага усилия за разрешаване на евентуалните спорове, възникнали вследствие на прилагането на настоящото споразумение.

4. Европейският съюз е първият председател на Съвместния комитет след влизането в сила на настоящото споразумение, както е посочено в член 13.

Без да се засяга член 10, параграф 3, всяка страна може да прекрати настоящото споразумение с едногодишно предизвестие.

Настоящото споразумение влиза в сила на 1 януари 2010 г.

Паричното споразумение от 29 декември 2000 г. се отменя от датата на влизане в сила на настоящото споразумение. Позоваванията на споразумението от 29 декември 2000 г. се приемат като позовавания на настоящото споразумение.

ПРИЛОЖЕНИЕ

ПРАВНИ РАЗПОРЕДБИ, КОИТО ЩЕ БЪДАТ ПРИЛОЖЕНИ	СРОК ЗА ПРИЛАГАНЕ
Предотвратяване на изпирането на пари
Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм, ОВ L 309, 25.11.2005 г., стр. 15 Изменена със: Директива 2008/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2008 г. за изменение на Директива 2005/60/ЕО за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм по отношение на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията, ОВ L 76, 19.3.2008 г., стр. 46 Директива 2006/70/ЕО на Комисията от 1 август 2006 г. относно установяването на мерки за прилагане на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на определението „видни политически личности“ и техническите критерии за процедурите по опростена проверка на клиентите и за изключения поради финансова дейност на случайна или много ограничена база, ОВ L 214, 4.8.2006 г., стр. 29 Регламент (ЕО) № 1781/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2006 г. относно информацията за платеца, придружаваща парични преводи, ОВ L 345, 8.12.2006 г., стр. 1 Регламент (ЕО) № 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, ОВ L 309, 25.11.2005 г., стр. 9 Рамково решение 2001/500/ПВР на Съвета от 26 юни 2001 г. относно прането на пари, идентифицирането, проследяването, замразяването, изземването и конфискацията на средствата и приходите от престъпна дейност, ОВ L 182, 5.7.2001 г., стр. 1	31.12.2010 г.
Предотвратяване на измамите и фалшифицирането
Регламент (ЕО) № 1338/2001 на Съвета от 28 юни 2001 г. за определяне на необходимите мерки за защита на еврото срещу фалшифициране, ОВ L 181, 4.7.2001 г., стр. 6 Изменен със: Регламент (ЕО) № 44/2009 на Съвета от 18 декември 2008 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1338/2001 за определяне на необходимите мерки за защита на еврото срещу фалшифициране, ОВ L 17, 22.1.2009 г., стр. 1	31.12.2010 г.
Регламент (ЕО) № 2182/2004 на Съвета от 6 декември 2004 г. относно медалите и символите, подобни на евромонети, ОВ L 373, 21.12.2004 г., стр. 1 Изменен със: Регламент (ЕО) № 46/2009 на Съвета от 18 декември 2008 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 2182/2004 относно медалите и символите, подобни на евромонети, ОВ L 17, 22.1.2009 г., стр. 5	31.12.2010 г.
Рамково решение 2000/383/ПВР на Съвета от 29 май 2000 г. за повишаване на защитата чрез наказателни и други санкции срещу подправянето във връзка с въвеждането на еврото, ОВ L 140, 14.6.2000 г., стр. 1 Изменено със: Рамково решение 2001/888/ПВР на Съвета от 6 декември 2001 г. за изменение на Рамково решение 2000/383/ПВР за повишаване на защитата чрез наказателни и други санкции срещу подправянето във връзка с въвеждането на еврото, ОВ L 329, 14.12.2001 г., стр. 3	31.12.2010 г.
Решение 1999/C 149/02 на Съвета от 29 април 1999 г. за разширяване на правомощията на Европол за борбата срещу фалшифицирането на пари и платежни средства, ОВ C 149, 28.5.1999 г., стр. 16	31.12.2010 г.
Решение 2001/923/ЕО на Съвета от 17 декември 2001 г. за създаване на програма за обмен, помощ и обучение за защита на еврото срещу фалшифициране (програма „Перикъл“), ОВ L 339, 21.12.2001 г., стр. 50 Изменено със: Решение 2006/75/ЕО на Съвета от 30 януари 2006 г. за изменение и разширяване на Решение 2001/923/ЕО за създаване на програма за обмен, помощ и обучение за защита на еврото срещу фалшифициране (програма „Перикъл“), ОВ L 36, 8.2.2006 г., стр. 40 Решение 2006/849/ЕО на Съвета от 20 ноември 2006 г. за изменение и удължаване на срока на Решение 2001/923/ЕО за създаване на програма за обмен, помощ и обучение за защита на еврото срещу фалшифициране (програма „Перикъл“), ОВ L 330, 28.11.2006 г., стр. 28 Рамково решение 2001/888/ПВР на Съвета от 6 декември 2001 г. за изменение на Рамково решение 2000/383/ПВР за повишаване на защитата чрез наказателни и други санкции срещу подправянето във връзка с въвеждането на еврото, ОВ L 329, 14.12.2001 г., стр. 3 Решение 2001/887/ПВР на Съвета от 6 декември 2001 г. за защита на еврото срещу подправяне, ОВ L 329, 14.12.2001 г., стр. 1	31.12.2010 г.
Рамково решение 2001/413/ПВР на Съвета от 28 май 2001 г. относно борбата с измамата и подправянето на платежни средства, различни от парите в брой, ОВ L 149, 2.6.2001 г., стр. 1	31.12.2010 г.
Правила за евро банкноти и евромонети
Регламент (ЕО) № 975/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно купюрния строеж и техническите спецификации на разменните евромонети, ОВ L 139, 11.5.1998 г., стр. 6 Изменен със: Регламент (ЕО) № 423/1999 на Съвета от 22 февруари 1999 г., ОВ L 52, 27.2.1999 г., стр. 2	31.12.2010 г.
Заключения на Съвета от 10 май 1999 г. относно системата за управление на качеството на евромонетите	31.12.2010 г.
Заключения на Съвета от 23 ноември 1998 г. и от 5 ноември 2002 г. относно колекционерските монети	31.12.2010 г.
Препоръка 2009/23/ЕО на Комисията от 19 декември 2008 г. относно общи насоки за националните страни и емитирането на разменни евромонети, ОВ L 9, 14.1.2009 г., стр. 52	31.12.2010 г.
Съобщение 2001/С 318/03 на Комисията от 22 октомври 2001 г. относно защитата на авторското право на дизайна на общата лицева страна на евромонетите (COM(2001) 600 окончателен), ОВ C 318, 13.11.2001 г., стр. 3	31.12.2010 г.
Насоки ЕЦБ/2003/5 на Европейската централна банка от 20 март 2003 г. за налагане на мерки, които да се противопоставят на незаконното възпроизвеждане на евробанкноти и относно замяната и изтеглянето от обращение на евробанкноти, ОВ L 78, 25.3.2003 г., стр. 20	31.12.2010 г.
Решение ЕЦБ/2003/4 на Европейската централна банка от 20 март 2003 г. относно купюрите, спецификациите, възпроизвеждането, замяната и изтеглянето от обращение на евробанкноти, ОВ L 78, 25.3.2003 г., стр. 16	31.12.2010 г.