|
11/ 37
|
BG
|
Официален вестник на Европейския съюз
|
91
|
22004A1204(01)
|
L 359/33
|
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
|
|
СПОРАЗУМЕНИЕ
между Европейската общност и Княжество Андора относно предвиждане на мерки с равностоен ефект на предвидените в Директива 2003/48/ЕО на Съвета относно данъчното облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания
ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ,
и
КНЯЖЕСТВО АНДОРА,
наричани по-долу „договаряща се страна“ или „договарящи се страни“, според контекста,
с оглед на въвеждането на мерки с равностоен ефект на предвидените в Директива на Съвета 2003/48/ЕО от 3 юни 2003 г. относно данъчното облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания, наричана по-нататък в текста за краткост „Директивата“, в рамките на сътрудничеството, което отчита законните интереси на двете договарящи се страни и в контекста, в който други трети страни в сходно положение с това на Княжество Андора също прилагат мерки, равностойни на директивата,
СЕ СПОРАЗУМЯХА ЗА СЛЕДНОТО:
Член 1
Цел
1. В рамките на сътрудничеството между Европейската общност и Княжество Андора доходите от спестявания под формата на лихвени плащания, извършени на територията на Княжество Андора в полза на бенефициери, които са физически лица, определени като имащи местожителство в държава-членка на Европейската общност по реда на член 3, подлежат на облагане с данък при източника, който се начислява от агентите по плащанията, установени на територията на Княжество Андора при условията по член 7.
Този данък при източника се удържа, освен ако не се прилагат мерките за доброволно разкриване на информация, предвидени в член 9. Приходите, които съответстват на размера на данъка при източника, удържан съгласно член 7 и член 9, се разпределят между държавите-членки на Европейската общност и Княжество Андора по реда, предвиден в член 8.
За да гарантират, че споразумението има равностоен на директивата ефект, мерките се допълват от правила за обмен на информация при поискване, уредени в член 12, и от процедури за консултации и преразглеждане, уредени в член 13.
2. Договарящите се страни предприемат необходимите мерки за привеждане в изпълнение на настоящото споразумение. Княжество Андора по-конкретно предприема необходимите мерки, за да осигури, че необходимите задачи за изпълнение на настоящото споразумение се осъществяват, независимо от мястото на установяване на длъжника по вземанията, породили лихвите, от агентите по плащанията, установени на неговата територия, като изрично предвижда разпоредби за процедури и санкции.
Член 2
Определение на „бенефициер“
1. По смисъла на настоящото споразумение „бенефициер“ означава всяко физическо лице, което получава лихвено плащане или всяко физическо лице, на което е гарантирано лихвено плащане, освен ако не представи доказателства, че то не е било извършено или гарантирано в негова полза, когато:
|
а)
|
действа като агент по плащанията по смисъла на член 4; или
|
|
б)
|
действа от името на юридическо лице, правен субект, чиито печалби се облагат с данък съгласно общите договорености за данъчно облагане на предприемаческата дейност, предприятие, за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа, установено на територията на държава-членка на Европейската общност или на Княжество Андора; или
|
|
в)
|
действа от името на друго физическо лице, което е бенефициерът и разкрива пред агента по плащанията самоличността на този бенефициер съгласно член 3, параграф 1.
|
2. Когато агент по плащанията има информация, която предполага, че физическото лице, което получава лихвеното плащане или в полза на което има гарантирано лихвено плащане, може да не е бенефициерът, агентът по плащанията предприема разумни мерки за установяване на самоличността на бенефициера съгласно член 3, параграф 1. Ако агентът по плащанията не може да идентифицира бенефициера, той разглежда въпросното лице като бенефициер.
Член 3
Самоличност и местожителство на бенефициерите
1. Агентът по плащанията установява самоличността на бенефициера във формата на собствено и фамилно име и адрес съгласно разпоредбите за борба с прането на пари, които се прилагат в Княжество Андора.
2. Агентът по плащанията установява местожителството на бенефициера въз основа на правила, които могат се различават според момента на възникване на отношенията между агента по плащанията и бенефициера. При посочените по-долу условия за местожителство се смята страната, където бенефициерът има постоянен адрес:
|
а)
|
при договорни отношения, установени преди 1 януари.2004 г., агентът по плащанията установява местожителството на бенефициера съгласно разпоредбите за борба с прането на пари, които се прилагат в Княжество Андора;
|
|
б)
|
при договорни отношения установени, или транзакции, извършени в отсъствието на договорни отношения, на или след 1 януари 2004 г., агентът по плащанията установява местожителството на бенефициера въз основа на адреса, посочен в официалния документ за самоличност или при необходимост - въз основа на документално доказателство, представено от бенефициера и по следния ред: за лицата, които представят официален документ за самоличност, издаден от държава-членка на Европейската общност, и заявявате че са местни лица на страна извън Европейската общност, местожителството се установява чрез удостоверение за местожителство или разрешително за местожителство, издадено от компетентните органи на третата страна, в която лицето твърди, че има местожителство. Ако такова удостоверение не бъде представено, приема се, че държавата-членка, която е издала официалния документ за самоличност, е страната по местожителство.
|
Член 4
Определение на „агент по плащанията“
За целите на настоящото споразумение „агент по плащанията“ означава всеки стопански субект, установен в Княжество Андора, който плаща лихви или гарантират лихвени плащания в непосредствена полза на бенефициера, независимо от това дали операторът е длъжникът на вземането по дълга, или това е операторът, натоварен от длъжника или бенефициера с лихвеното плащане или гарантирането на лихвеното плащане.
Член 5
Определение на „компетентен орган“
1. За целите на настоящото споразумение „компетентен орган“ означава органите изброени в приложение 1.
2. За трети страни компетентните органи са онези органи, които са определени за целите на двустранни или многостранни данъчни конвенции или, ако няма такива, други органи, които имат правомощия да издават удостоверения за местожителство за данъчни цели.
Член 6
Определение на „лихвени плащания“
1. За целите на настоящото споразумение „лихвени плащания“ означава:
|
а)
|
лихви, платени или кредитирани по сметка, свързани с вземане по дълг от всякакъв род, обезпечени с ипотека или не и независимо дали носят право на участие в печалбите на длъжника, и по-специално доходи от държавни ценни книжа и доходи от облигации или дългови разписки, включително премии и печалби по такива ценни книжа, облигации или дългови разписки; неустойки за закъснели плащания не се считат за лихвени плащания;
|
|
б)
|
лихви, натрупани или капитализирани при продажбата, изплащането или откупуването на вземания по дълг съгласно буква а);
|
|
в)
|
доходи, получени от лихвени плащания, пряко или чрез правен субект съгласно член 4, параграф 2 от Директивата, разпределяни от:
|
i)
|
предприятия за колективно инвестиране, установени в държава-членка на Европейската общност или Княжество Андора;
|
|
ii)
|
правни субекти, които упражняват правната възможност съгласно член 4, параграф 3 от Директивата;
|
|
iii)
|
предприятия за колективно инвестиране, установени извън територията по член 17;
|
|
|
г)
|
изкупуването на акции или дялове в следните предприятия и правни субекти, ако те инвестират пряко или непряко чрез други предприятия за колективно инвестиране, или правни субекти, посочени по-долу, повече от 40 % от активите си в посочените в буква а) вземания по дългове:
|
i)
|
предприятия за колективно инвестиране, установени в държава-членка на Европейската общност или Княжество Андора;
|
|
ii)
|
правни субекти, установени в държава-членка, които упражняват правната възможност съгласно член 4, параграф 3 от Директивата; и
|
|
iii)
|
предприятия за колективно инвестиране, установени извън територията по член 17.
|
|
Княжество Андора, обаче има право да включи част от доходите по буква г) в определението на понятието „лихвени плащания“ само доколкото тези доходи съответстват на печалбите, които пряко или косвено произтичат от лихвените плащания по смисъла на букви а) и б).
2. Що се отнася до параграф 1, букви в) и г), когато агентът по плащанията няма информация, отнасяща се до тази част от дохода, която произтича от лихвени плащания, общата сума на дохода се счита за лихвено плащане.
3. Що се отнася до параграф 1, буква г), когато агент по плащанията не разполага с информация относно процента на активите, инвестирани във вземания по дългове или в акции или дялове, определени в посочения параграф, процентът се определя на 40 %. Когато той не може да определи сумата на дохода, реализиран от бенефициера, се счита, че той съответства на приходите от продажбата, изплащането или изкупуването на акции или дялове.
4. Що се отнася до параграф 1, букви б) и г), Княжество Андора има право да изисква от агентите по плащанията на неговата територия да определят годишна лихва за период от време, който не надхвърля една година, и да смятат представената в годишно изражение лихва за лихвено плащане дори когато няма продажба, изплащането или изкупуването през този период.
5. Доходи, свързани с предприятия или правни субекти, които са инвестирали до 15 % от активите си във вземания по дълг по смисъла на параграф 1, буква а) не се считат за лихвени плащания съгласно параграф 1, букви в) и г).
6. Процентът, посочен в параграф 1, буква г) и параграф 3 е 25 %, считано от 1 януари 2011 г.
7. Процентите, посочени в параграф 1, буква г) и параграф 5, се определят чрез позоваване на инвестиционната политика, формулирана в правилата за финансиране или в документите за учредяване на въпросните предприятия или правни субекти и, ако това не стане, чрез позоваване на действителния състав на активите на въпросните предприятия или правни субекти.
Член 7
Данък при източника
1. Когато бенефициерът на лихвата е с местожителство в държава-членка на Европейската общност, Княжество Андора начислява данък при източника в размер на 15 % за първите три години от прилагането на настоящото споразумение, 20 % през следващите три години и 35 % след това.
2. Агентът по плащанията начислява данък при източника както следва:
|
а)
|
при лихвено плащане по смисъла на член 6, параграф 1, буква а): върху размера на платената или кредитирана лихва;
|
|
б)
|
при лихвено плащане по смисъла на член 6, параграф 1, букви б) или г): върху размера на лихвата или дохода, посочени в тези разпоредби или чрез налог с равностоен ефект, който се поема от бенефициера върху пълния размер на полученото от продажбата, изплащането или откупуването;
|
|
в)
|
при лихвено плащане по смисъла на член 6, параграф 1, буква в): върху размера на посочения в тази разпоредба доход;
|
|
г)
|
когато Княжество Андора упражнява възможността си по член 6, параграф 4: върху размера на представената в годишно изражение лихва.
|
3. За целите на параграф 2, букви а), и б) данъкът при източника се начислява пропорционално за периода, през който бенефициерът е притежавал вземането по дълга. Когато агентът по плащанията не може да определи периода на притежаване на базата на информацията, която има, той приема, че бенефициерът е притежавал вземането по дълга за целия срок на неговото съществуване, освен ако бенефициерът не представи доказателства за датата на придобиване.
4. Данъци и данъци при източника, различни от предвидените в настоящото споразумение, върху същото лихвено плащане, се приспадат от размера на данъка, изчислен върху същите лихвени плащания в съответствие с параграфи 1 до 3.
5. При спазване на член 10 удържането на данъка при източника от агент по плащанията с местожителство в Княжество Андора не изключва възможността държавата-членка на Европейската общност, където е местожителството за данъчни цели на бенефициера, да облага с данък дохода съгласно националното си законодателство.
Когато данъчно задълженото лице декларира доход от лихви, платени от агент по плащанията, установен в Княжество Андора пред данъчните власти на държавата-членка на Европейската общност, където е местожителството му, доходът се облага при същите ставки, които са приложими към лихвите, получени в съответната държава-членка.
Член 8
Разпределяне на приходите
1. Княжество Андора задържа 25 % от приходите от данъка при източника, удържан съгласно член 7, и превежда 75 % на държавата-членка на Европейската общност по местожителството на бенефициера.
2. Тези преводи се извършват за всяка година чрез единична вноска за всяка държава-членка най-късно в срок шест месеца след края на данъчната година, за която е удържан данъкът.
Княжество Андора предприема необходимите мерки да осигури правилното функциониране на системата за разпределяне на приходите.
Член 9
Доброволно разкриване на информация
1. Княжество Андора разработва процедура, която дава възможност на бенефициера да избегне данъка при източника по член 7, като бенефициерът предостави на агента по плащанията удостоверение, издадено на негово име от компетентните органи на държавата-членка на постоянното му местопребиваване съгласно параграф 2 от този член.
2. По молба на бенефициера компетентният орган на държавата-членка на постоянното му местопребиваване издава удостоверение със следното съдържание:
|
а)
|
собствено и фамилно име, адрес и данъчен номер или при липса на тези данни - дата и място на раждане на бенефициера;
|
|
б)
|
име и адрес на агента по плащанията;
|
|
в)
|
номер на сметката на бенефициера или ако няма такава - посочване на обезпечението.
|
Удостоверението се издава за срок от не повече от три години. То се издава на всеки бенефициер, който подаде молба за издаването му в срок от два месеца от датата на подаване на молбата.
Член 10
Избягване на двойното данъчно облагане
1. Държавата-членка на Европейската общност, където е местожителството за данъчни цели на бенефициера, гарантира избягването на двойното данъчно облагане, което може да възникне в резултат на удържането на данъка при източника по член 7 съгласно разпоредбите на параграфи 2 и 3.
2. Ако лихвата, получена от бенефициера, е била обложена с данък, удържан при източника по член 7 в Княжество Андора, държавата-членка на Европейската общност, където е местожителството за данъчни цели на бенефициера, му предоставя според националните закони данъчен кредит в размер на начисления данък при източника. Когато тази сума надхвърля размера на дължимия данък по националното законодателство върху пълния размер на лихвата, върху която се дължи данък при източника, държавата-членка на Европейската общност, където е местожителството за данъчни цели на бенефициера, възстановява горницата над удържания от бенефициера данък.
3. Ако в допълнение към данъка при източника по член 7 получените от бенефициера лихвени плащания са обложени с друг вид данък при източника и държавата-членка на Европейската общност, където е местожителството за данъчни цели, предоставя или би предоставила данъчен кредит равен на сумата на удържания данък в съответствие с националното си законодателство или конвенции за избягване на двойното данъчно облагане, този данък при източника се кредитира преди прилагането на процедурата по параграф 2.
4. Държавата-членка на Европейската общност, където е местожителството за данъчни цели на бенефициера, може да замени механизма за данъчен кредит по параграфи 2 и 3 с възстановяване на данъка при източника по член 7.
Член 11
Прехвърлими дългови ценни книжа
1. От датата на прилагане на настоящото споразумение и доколкото Княжество Андора налага данъка при източника по член 7 и най-малко една държава-членка на Европейската общност прилага подобен данък при източника, но най-късно до 31 декември 2010 г. вътрешните и международните облигации и други прехвърлими дългови ценни книжа, които първо са били емитирани преди 1 март 2001 г., или оригиналните проспекти за емитиране за които са били приети преди тази дата от компетентните органи по смисъла на Директива 80/390/ЕИО на Съвета или от отговорните органи в Княжество Андора, или от отговорните органи на трети страни, не се признават за вземания по дългове по смисъла на член 6, параграф 1, буква а) при условие, че не са пускани следващи емисии от такива прехвърлими дългови ценни книжа на или след 1 март 2002 г.
2. Доколкото най-малко една държава-членка на Европейската общност също прилага подобни мерки, разпоредбите на този член продължават да се прилагат и след 31 декември 2010 г. по отношение на прехвърлими дългови ценни книжа:
|
—
|
които съдържат клаузи „брутен резултат“ и „предварително изплащане“; и
|
|
—
|
когато агентът по плащанията по член 4 е установен в Княжество Андора; и
|
|
—
|
когато този агент по плащанията плаща лихви или гарантира плащането на лихви за непосредствена полза на бенефициер с местожителство в друга държава-членка на Европейската общност.
|
При условие и когато всички държави-членки преустановят прилагането на подобни разпоредби, разпоредбите на настоящия член продължават да се прилагат единствено по отношение на тези прехвърлими дългови ценни книжа:
|
—
|
които съдържат клаузи „брутен резултат“ и „предварително изплащане“, и
|
|
—
|
при които агентът по плащанията на емитента е установен в Княжество Андора, и
|
|
—
|
когато този агент по плащанията плаща лихви или гарантира плащането на лихви за непосредствена полза на бенефициер с местожителство в друга държава-членка на Европейската общност.
|
Ако на или след 1 март 2002 г. е пусната следваща емисия от гореспоменатите прехвърлими дългови ценни книжа, емитирани от правителството или сроден правен субект, действащ като обществен орган, или чиято роля е призната от международен договор, цялата емисия от такива ценни книжа, състояща се от първоначалната и всяка следваща емисии, се приема за вземане по дълг по смисъла на член 6, параграф 1, буква а).
Ако на или след 1 март 2002 г. е пусната следваща емисия от гореспоменатите прехвърлими дългови ценни книжа, емитирана от друг емитент извън посочените в предходното изречение, тази следваща емисия се смята за вземане по дълг по смисъла на член 6, параграф 1, буква а).
3. Разпоредбите в този член не пречат на държавите-членки на Европейската общност и на Княжество Андора да облагат с данък доходите от прехвърлими дългови ценни книжа по параграф 1 съгласно тяхното национално законодателство.
Член 12
Обмен на информация при поискване
1. Компетентните органи на Княжество Андора и държавите-членки на Европейската общност обменят информация за доходи, попадащи в приложното поле на настоящото споразумение относно деяния, които съгласно законите на запитаната държава съставляват данъчна измама или подобни относно доходи. „Подобни“ включва единствено престъпления със същата тежест като данъчна измама съгласно законодателството на запитваната държава.
Докато въведе състава данъчна измама в националното си законодателство, Княжество Андора се ангажира, когато към него е отправено запитване, да счита за данъчна измама по смисъла на първата алинея деяния, които в резултат на въвеждане в заблуждение увреждат финансовите интереси на данъчните власти на държавата, която отправя молбата, и представляват по законите на Княжество Андора престъплението измама.
В отговор на надлежно обосновано запитване запитваната държава предоставя, съгласно процесуалните си закони, информация относно въпросите, които запитващата държава разследва или може да разследва на наказателноправно или друго основание.
2. При определяне дали информацията може да бъде предоставена в отговор на запитване, запитваната държава прилага разпоредбите за давност, които се прилагат съгласно законите на запитващата държава вместо тези на запитваната държава.
3. Запитваната държава предоставя информация, когато запитващата държава има достатъчно основание да се съмнява, че определени действия биха съставлявали данъчна измама или подобни. Когато запитваната държавата е Княжество Андора, допустимостта на запитването трябва да се определи в срок от два месеца от съдебните власти на Княжество Андора във връзка с посочените в този член условия.
4. Основанията на запитващата държава да се съмнява, че може да е налице данъчна измама или подобни могат да се базират на:
|
а)
|
заверени или незаверени документи, включително счетоводни книги или счетоводни документи или документи във връзка с банкови сметки;
|
|
б)
|
декларации на данъчно задълженото лице;
|
|
в)
|
данни, получени от информатор или трето лице, които са потвърдени от независим източник или по друг начин изглеждат достоверни;
|
|
г)
|
косвени доказателства.
|
5. Всяка разменена по този ред информация се разглежда като поверителна и може да се разгласява само пред лица или компетентни органи на другата договаряща се страна, които отговарят за данъчното облагане на лихвените плащания по член 1 по отношение на данъка при източника и приходите от него по членове 7 и 8 или по отношение на договореностите за доброволно разкриване на информация по член 9. Тези лица или органи могат да разкриват получената информация в открити съдебни заседания или в съдебни решения във връзка с това данъчно облагане.
Информацията може да се съобщава на други лица или органи единствено с предварителното писмено съгласие на компетентния орган на страната, която предоставя информацията.
6. Княжество Андора изразява съгласие да започне двустранни преговори с всяка държава-членка по нейно желание, за да се определят конкретните категории случаи, които попадат в определението „подобни“ съгласно прилаганите от тези държава процедури.
Член 13
Консултации и преразглеждане
1. Договарящите се страни се консултират взаимно най-малко веднъж на три години или по искане на една от договарящите се страни за разглеждане и при необходимост по тяхна преценка подобряване на техническото функциониране на настоящото споразумение и оценка на развитието в международен мащаб. Консултациите се провеждат в едномесечен срок от отправяне на искането или възможно най-скоро при неотложни случаи.
Въз основата на тази оценка договарящите се страни могат взаимно да се консултират с цел да проверят дали са необходими изменения в настоящото споразумение, като вземат предвид развитието в международен мащаб.
2. След като натрупат достатъчно опит при пълното прилагане на член 7, параграф 1 от настоящото споразумение, договарящите се страни взаимно се консултират с цел да проверят дали са необходими изменения в настоящото споразумение, като имат предвид развитието в международен мащаб.
3. За целите на горепосочените консултации по параграфи 1 и 2 договарящите се страни взаимно се информират за възможно развитие, което би повлияло върху правилното функциониране на настоящото споразумение. Това се отнася също така и до всички релевантни споразумения между договарящите се страни и трета държава.
4. При възникнал спор между компетентен орган на Княжество Андора и един или повече компетентни органи на държавите-членки на Европейската общност по смисъла на член 5 относно тълкуването или прилагането на настоящото споразумение, страните полагат усилия за разрешаването му чрез взаимно споразумение. Те незабавно уведомяват Европейската комисия и компетентните органи на останалите държави-членки на Европейската общност за резултатите от техните консултации. По въпроси относно тълкуването, Европейската комисия може да вземе участие в консултациите по искане на всеки от компетентните органи.
Член 14
Прилагане
1. Прилагането на настоящото споразумение зависи от приемането и изпълнението от страна на зависимите и асоциирани територии на държавите-членки, посочени в доклада на Съвета (икономически и финансови въпроси), до Европейския съвет в Санта Мария да Фейра на 19 и 20 юни 2000 г., както и съответно от Съединените американски щати, Монако, Лихтенщайн, Швейцария, и Сан Марино, на мерки, еднакви или с равностоен ефект на тези, които се съдържат в директивата или в настоящото споразумение, които предвиждат същите дати за привеждане в изпълнение.
2. Договарящите се страни решават по взаимно съгласие най-малко шест месеца преди посочената в параграф 6 дата дали условията по параграф 1 ще са изпълнени по отношение на датите за влизане в сила на съответните мерки в държавите-членки на Европейската общност, третите страни и зависимите или асоциирани територии. Ако договарящите се страни не вземат решение, че условията ще са изпълнени, те по взаимно съгласие приемат нова дата за целите на параграф 6.
3. Независимо от институционалните договорености, Княжество Андора привежда в изпълнение настоящото споразумение от датата по параграф 6 и нотифицира Европейската общност за тази мярка.
4. Изпълнението на настоящото споразумение или на части от него може временно да бъде спряно от която и да е договаряща се страна с незабавно действие чрез нотификация до другата договаряща се страни, когато Директивата или съответна част от нея престане да се прилага временно или постоянно в съответствие със законодателството на Европейската общност или когато една от държавите-членки временно прекрати прилагането на своето въвеждащо законодателство.
5. Всяка договаряща се страна може също така да спре изпълнението на настоящото споразумение чрез нотификация до другата страна, ако една от петте трети държави, изброени по-горе (Съединените американски щати, Монако, Лихтенщайн, Швейцария или Сан Марино) или една от зависимите или асоциираните територии на държавите-членки на Европейската общност по параграф 1 впоследствие прекрати прилагането на мерките, които са съответно еднакви или с равностоен на предвидените в Директивата ефект. Изпълнението се спира не по-рано от два месеца след нотификацията. Изпълнението на настоящото споразумение се възобновява възможно най-скоро след възстановяване на мерките.
6. Договарящите се страни приемат законите, подзаконовите нормативни актове и административните разпоредби, необходими за изпълнението на настоящото споразумение, най-късно до 1 юли 2005 г.
Член 15
Подписване, влизане в сила и прекратяване
1. Настоящото споразумение подлежи на ратификация или одобряване, съгласно процедурата във всяка от договарящите се страни. Договарящите се страни се нотифицират взаимно за приключването на тези процедури. Настоящото споразумение влиза на първия ден от втория месец след последната нотификация.
2. Всяка от договарящите се страни може да прекрати настоящото споразумение чрез нотификация до другата. В този случай споразумението прекратява своето действие дванадесет месеца след нотификацията.
Член 16
Претенции и окончателни сметки
1. Прекратяването или пълното или частично временно спиране на настоящото споразумение не засяга претенциите на физически лица.
2. В такъв случай Княжество Андора съставя окончателната сметка преди края на срока на прилагане на настоящото споразумение и извършва окончателни плащания на всяка държава-членка на Европейската общност.
Член 17
Териториално приложно поле
Настоящото споразумение се прилага, от една страна, на териториите, за които се прилага Договорът за създаването на Европейската общност и при условията предвидени в него, от друга страна, на територията на Княжество Андора.
Член 18
Приложения
1. Двете приложения са неразделна част от настоящото споразумение.
2. Списъкът на компетентните органи в приложение 1 може да се изменя чрез обикновена нотификация до другата договаряща се страна от Княжество Андора по отношение на органа в буква а) от горепосоченото приложение, и от Европейската общност по отношение на останалите органи.
Списъкът на свързаните субекти в приложение 2 може да се изменя по взаимно съгласие.
Член 19
Езици
1. Настоящото споразумение е съставено в два екземпляра на следните езици: каталонски, чешки, датски, нидерландски, английски, естонски, фински, френски, немски, гръцки, унгарски, италиански, латвийски, литовски, полски, португалски, словашки, словенски, испански и шведски, като всички текстове са автентични.
2. Текстът на малтийски език се удостоверява от договарящите се страни въз основа на размяна на писма. Той също има еднаква сила с останалите езици, посочени в параграф 1.
В ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА КОЕТО, долуподписаните упълномощени представители полагат собственоръчно подпис под настоящото споразумение.
Hecho en Bruselas, el quince de noviembre del dos mil cuatro.
V Bruselu dne.patnáctého listopadu dva tisíce čtyři.
Udfærdiget i Bruxelles den femtende november to tusind og fire.
Geschehen zu Brüssel am fünfzehnten November zweitausendundvier.
Kahe tuhande neljanda aasta novembrikuu viieteistkümnendal päeval Brüsselis.
Έγινε στις Βρυξέλλες, στις δέκα πέντε Νοεμβρίου δύο χιλιάδες τέσσερα.
Done at Brussels on the fifteenth day of November in the year two thousand and four.
Fait à Bruxelles, le quinze novembre deux mille quatre.
Fatto a Bruxelles, addì quindici novembre duemilaquattro.
Briselē, divi tūkstoši ceturtā gada piecpadsmitajā novembrī.
Pasirašyta du tūkstančiai ketvirtų metų lapkričio penkioliktą dieną Briuselyje.
Kelt Brüsszelben, a kétezer-negyedik év november havának tizenötödik napján.
Magħmul fi Brussel fil-ħmistax il-jum ta' Novembru tas-sena elfejn u erbgħa.
Gedaan te Brussel, de vijftiende november tweeduizendvier.
Sporządzono w Brukseli w dniu piętnastego października roku dwutysięcznego czwartego.
Feito em Bruxelas, em quinze de Novembro de dois mil e quatro.
V Bruseli pätnásteho novembra dvetisícštyri.
V Bruslju, petnajstega novembra leta dva tisoč štiri.
Tehty Brysselissä viidentenätoista päivänä marraskuuta vuonna kaksituhattaneljä.
Som skedde i Bryssel den femtonde november tjugohundrafyra.
Fet a Brussel les el dia quinze de novembre de l'any dos mil quatre.
Por la Comunidad Europea
Za Evropské společenství
For Det Europæiske Fællesskab
Für die Europäische Gemeinschaft
Euroopa Ühenduse nimel
Για την Ευρωπαϊκή Κοινότητα
For the European Community
Pour la Communauté européenne
Per la Comunità europea
Eiropas Kopienas vārdā
Europos bendrijos vardu
az Európai Közösség részéről
Għall-Komunità Ewropea
Voor de Europese Gemeenschap
W imieniu Wspólnoty Europejskiej
Pela Comunidade Europeia
Za Európske spoločenstvo
za Evropsko skupnost
Euroopan yhteisön puolesta
På Europeiska gemenskapens vägnar
Per la Comunitat Europea
Pel Principat d'Andorra
ПРИЛОЖЕНИЕ I
СПИСЪК НА КОМПЕТЕНТНИТЕ ОРГАНИ НА ДОГОВАРЯЩИТЕ СЕ СТРАНИ
Компетентните органи за целите на настоящото споразумение са следните:
|
a)
|
в Княжество Андора: El Ministre eucarregat de les Finances (министърът на финансите) или упълномощен негов представител; за прилагането на член 3 обаче компетентният орган е el Ministre eucarregat de l'Interior (министърът на вътрешните работи) или упълномощен негов представител;
|
|
б)
|
в Кралство Белгия: De Minister van Financiën/Le Ministre des Finances (министърът на финансите) или упълномощен негов представител;
|
|
в)
|
в Чешката република: Ministr financí (министърът на финансите) или упълномощен негов представител;
|
|
г)
|
в Кралство Дания: Skatteministeren (министърът на финансите) или упълномощен негов представител;
|
|
д)
|
във Федерална република Германия: Der Bundesminister der Finanzen (федералният министър на финансите) или упълномощен негов представител;
|
|
е)
|
в Република Естония: Rahandusminister (министърът на икономиката) или упълномощен негов представител;
|
|
ж)
|
в Република Гърция: Ο Υπουργός Οικονομίας και Οικονομικών (министърът на икономиката) или упълномощен негов представител;
|
|
з)
|
в Кралство Испания: El Ministro de Economía y Hacienda (министърът на икономиката) или упълномощен негов представител;
|
|
и)
|
във Френската република: Le Ministre chargé du budget (министърът на финансите) или упълномощен негов представител;
|
|
й)
|
в Ирландия: the Commissioners of Revenue (комисарите по приходите) или упълномощени техни представители;
|
|
к)
|
в Италианската република: Il Capo del Dipartimento per le Politiche Fiscali (ръководителят на служба „Бюджетна политика“) или упълномощен негов представител;
|
|
л)
|
в Република Кипър: Υπουργός Οικονομικών (министърът на икономиката) или упълномощен негов представител;
|
|
м)
|
в Република Латвия: Finanšu ministrs (министърът на финансите) или упълномощен негов представител;
|
|
н)
|
в Република Литва: Finansų ministras (министърът на финансите) или упълномощен негов представител;
|
|
о)
|
във Великото херцогство Люксембург: Le Ministre des Finances (министърът на финансите) или упълномощен негов представител; за целите на член 12 обаче компетентният орган е Главният прокурор на Люксембург;
|
|
п)
|
в Република Унгария: A pénzügyminiszter (министърът на финансите) или упълномощен негов представител;
|
|
р)
|
в Република Малта: Il-Ministru responsabbli għall-Finanzi (министърът на финансите) или упълномощен негов представител;
|
|
с)
|
в Кралство Нидерландия: De Minister van Financiën (министърът на финансите) или упълномощен негов представител;
|
|
т)
|
в Република Австрия: Der Bundesminister für Finanzen (федералният министър на финансите) или упълномощен негов представител;
|
|
у)
|
в Република Полша: Minister Finansów (министърът на финансите) или упълномощен негов представител;
|
|
ф)
|
в Португалската република: O Ministro das Finanças (министърът на финансите) или упълномощен негов представител;
|
|
х)
|
в Република Словения: Minister za financií (министърът на финансите) или упълномощен негов представител;
|
|
ц)
|
в Словашката република: Minister financií (министърът на финансите) или упълномощен негов представител;
|
|
ч)
|
в Република Финландия: Valtiovarainministeriö/Finansministeriet (министърът на финансите) или упълномощен негов представител;
|
|
ш)
|
в Кралство Швеция: Chefen för Finansdepartementet (началникът на финансовата служба) или упълномощен негов представител;
|
|
щ)
|
в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и в европейските територии, за чиито външни отношения отговаря Обединеното кралство: the Commissioners of Inland Revenue (комисарите по вътрешните приходи) или упълномощени техни представители и компетентният орган на Гибралтар, които Обединеното кралство определя в съответствие с договореностите за компетентния орган в Гибралтар с ЕС и инструментите на ЕО и съответните договори според уведомлението до държавите-членки и институциите на Европейския съюз от 19 април 2000 г., копие от което се нотифицира на Княжество Андора от Генералния секретар на Съвета на Европейския съюз и което се прилага към настоящото споразумение.
|
ПРИЛОЖЕНИЕ II
СПИСЪК НА СВЪРЗАНИТЕ СУБЕКТИ
За целите на член 11 от настоящото споразумение следните субекти се смятат за „свързан субект, който действа като държавен орган или чиято роля е призната по международен договор“:
СУБЕКТИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ:
Белгия
|
—
|
Région flamande (Vlaams Gewest)
|
|
—
|
Région bruxelloise (Brussels Gewest)
|
|
—
|
Communauté flamande (Vlaamse Gemeenschap)
|
|
—
|
Communauté germanophone (Deutschsprachige Gemeinschaft)
|
Испания
|
—
|
Xunta de Galicia (Правителство на автономна общност Галисия)
|
|
—
|
Junta de Andalucía (Правителство на автономна общност Андалусия)
|
|
—
|
Junta de Extremadura (Правителство на автономна общност Естрамадура)
|
|
—
|
Junta de Castilla-La Mancha (Правителство на автономна общност Кастилия-Ла Манча)
|
|
—
|
Junta de Castilla-León (Правителство на автономна общност Кастилия-Леон)
|
|
—
|
Gobierno Foral de Navarra (Правителство на автономна общност Навара)
|
|
—
|
Govern de les Illes Balears (Правителство на автономна общност Балеарски острови)
|
|
—
|
Generalitat de Catalunya (Правителство на автономна общност Каталуния)
|
|
—
|
Generalitat de Valencia (Правителство на автономна общност Валенсия)
|
|
—
|
Diputación General de Aragón (Правителство на автономна общност Арагон)
|
|
—
|
Gobierno de las Islas Canarias (Правителство на автономна общност Канарски острови)
|
|
—
|
Gobierno de Murcia (Правителство на автономна общност Мурсия)
|
|
—
|
Gobierno de Madrid (Правителство на автономна общност Мадрид)
|
|
—
|
Gobierno de la Comunidad Autónoma del País Vasco/Euzkadi (Правителство на автономната общност на Страната на баските)
|
|
—
|
Diputación Foral de Guipúzcoa (Съвет на провинция Гуипузоа)
|
|
—
|
Diputación Foral de Vizcaya/Bizkaia (Съвет на провинция Биская)
|
|
—
|
Diputación Foral de Alava (Съвет на провинция Алава)
|
|
—
|
Ayuntamiento de Madrid (Община Мандир)
|
|
—
|
Ayuntamiento de Barcelona (Община Барселона)
|
|
—
|
Cabildo Insular de Gran Canaria (Съвет на Големия канарски остров)
|
|
—
|
Cabildo Insular de Tenerife (Съвет на остров Тенерифе)
|
|
—
|
Instituto de Crédito Oficial (Държавен кредитен институт)
|
|
—
|
Instituto Catalán de Finanzas (Каталонски финансов институт)
|
|
—
|
Instituto Valenciano de Finanzas (Финансов институт на Валенсия)
|
Гърция
|
—
|
Οργαυισμός Τηλεπικοιυωυιώυ Ελλάδος (Гръцка телекомуникационна организация)
|
|
—
|
Οργαυισμός Σιδηροδρόμωυ Ελλάδος (Гръцки железници)
|
|
—
|
Δημόσια Επιχείρηση Ηλεκτρισμού (Обществена електрическа компания)
|
Франция
|
—
|
La Caisse d'amortissement de la dette sociale (CADES)
|
|
—
|
L'Agence française de développement (AFD)
|
|
—
|
Réseau Ferré de France (RFF)
|
|
—
|
Caisse Nationale des Autoroutes (CNA)
|
|
—
|
Assistance publique Hôpitaux de Paris (APHP)
|
|
—
|
Charbonnages de France (CDF)
|
|
—
|
Entreprise minière et chimique (EMC)
|
Италия
|
—
|
Cassa Depositi e Prestiti (Спестовно-кредитна каса)
|
Латвия
|
—
|
Pašvaldības) (органи на местното самоуправление
|
Полша
|
—
|
województwa (воеводства)
|
|
—
|
związki gmin (сдружения на общини)
|
|
—
|
związki powiatów (сдружения на окръзи)
|
|
—
|
związki województw (сдружения на воеводства)
|
|
—
|
miasto stołeczne Warszawa (Столична община Варшава)
|
|
—
|
Agencja Restrukturyzacji i Modernizacji Rolnictwa (Агенция за преструктуриране и модернизация на селското стопанство)
|
|
—
|
Agencja Nieruchomości Rolnych (Агенция за земеделски имоти)
|
Португалия
|
—
|
Região Autónoma da Madeira (Автономна област Мадейра)
|
|
—
|
Região Autónoma dos Açores (Автономна област Азорски острови)
|
Словакия
|
—
|
Železnice Slovenskej republiky (Словашки железници)
|
|
—
|
Štátny fond cestného hospodárstva (Държавен фонд „Пътища“)
|
|
—
|
Slovenské elektrárne (Словашки електроцентрали)
|
|
—
|
Vodohospodárska výstavba (Строителна компания за водно стопанство)
|
МЕЖДУНАРОДНИ СУБЕКТИ:
|
—
|
Европейска банка за възстановяване и развитие
|
|
—
|
Европейска инвестиционна банка
|
|
—
|
Азиатска банка за развитие
|
|
—
|
Африканска банка за развитие
|
|
—
|
Световна банка/МБВР/МВФ
|
|
—
|
Международна финансова корпорация
|
|
—
|
Междуамериканска банка за развитие
|
|
—
|
Социален фонд за развитие на Съвета на Европа
|
|
—
|
Андска корпорация за развитие
|
|
—
|
Европейска общност за въглища и стомана
|
|
—
|
Северна инвестиционна банка
|
|
—
|
Карибска банка за развитие
|
Разпоредбите на член 11 не засягат международните задължения, които договарящите се страни може да се поели по отношение на горепосочените международни субекти.
СУБЕКТИ В ТРЕТИ СТРАНИ
Субекти, които отговарят на следните критерии:
|
1.
|
субектът се смята за държавен орган съгласно националните критерии;
|
|
2.
|
този субект в обществения сектор е производител, който не работи за пазара и ръководи и финансира група дейности, главно непазарни стоки или услуги в полза на Общността под ефективния контрол на държавната администрация;
|
|
3.
|
този субект в обществения сектор е голям и редовен емитент на дългови ценни книжа;
|
|
4.
|
съответната държава е в състояние да гарантира, че субектът няма да упражни правото си на предсрочно изкупуване при наличието на клаузи „брутен резултат“.
|