04/ 04

Официален вестник на Европейския съюз

239

21998A0703(01)

L 189/17

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

СПОРАЗУМЕНИЕ

за прилагане на разпоредбите на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 10 декември 1982 година, отнасящи се до съхранението и управлението на рибните видове, чието движение се извършва както във вътрешността, така и извън изключителните икономически зони, и на трансгранично и далекомигриращи рибни видове

ДЪРЖАВИТЕ — СТРАНИ ПО НАСТОЯЩОТО СПОРАЗУМЕНИЕ,

ПРИПОМНЯЙКИ относимите разпоредби на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 10 декември 1982 г.,

РЕШЕНИ да осигурят дългосрочното съхранение и трайно експлоатиране на трансгранично и далекомигриращи рибни видове,

РЕШЕНИ да подобрят сътрудничеството между държавите за тази цел,

ОТПРАВЯЙКИ ПРИЗИВ към флагманските, пристанищните и крайбрежните държави да спазват по-ефикасно приетите мерки за съхранение и управление, отнасящи се до тези видове,

ЖЕЛАЕЙКИ да намерят решение по-специално на проблемите, изложени в програмна област С на раздел 17 от план за действие 21, приет от Конференцията на Организацията на обединените нации по въпросите на околната среда и развитието, а именно, че управлението на риболова в открито море не е адекватно в множество зони и че определени ресурси са свръхексплоатирани, и като отбелязват съществуването на следните проблеми: нерегламентиран риболов, свръхкапитализация, прекомерна големина на флотата, практикуване на смяна на флага с цел избягване контрола, недостатъчно селективни риболовни съоръжения, ненадеждни бази данни и недостатъчно равнище на сътрудничеството между държавите,

ПОЕМАЙКИ АНГАЖИМЕНТА да практикуват по един отговорен начин риболова,

СЪЗНАВАЙКИ нуждата от предотвратяване нанасянето на вреди на морската среда, да се опази биологичното многообразие, да се запазят непокътнати морските екосистеми и да се сведе до минимум опасността от дългосрочно или необратимо въздействие на риболовните дейности,

ПРИЗНАВАЙКИ нуждата да се оказва специална помощ на развиващите се държави, а именно финансова, научна и техническа помощ, с което да им се даде възможност ефикасно да участват в съхраняването, управлението и трайната експлоатация на трансгранично и далекомигриращи рибни видове,

УБЕДЕНИ, че най-добрият начин да се постигнат тези цели и да се съдейства за опазването на международния мир и сигурност е да се сключи споразумение за прилагането на относимите разпоредби на конвенцията,

ПОТВЪРЖДАВАЙКИ, че неуредените в тази конвенция или в настоящото споразумение въпроси продължават да се уреждат от правилата и принципите на общото международно право,

СЕ СПОРАЗУМЯХА ЗА СЛЕДНОТО:

ЧАСТ I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Употреба на термините и приложно поле

1. За целите на настоящото споразумение:

a)	терминът „конвенция“ означава Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 10 декември 1982 г.;

б)

терминът „мерки за съхранение и управление“ означава мерките, насочени към запазване и управление на един или няколко вида морски биологични ресурси, приети и прилагани по начин, който е съвместим с относимите правила на международното право, така както произтичат от конвенцията и от настоящото споразумение;

в)	терминът „риба“ обхваща мекотелите и раковидните, с изключение на онези, които принадлежат към видовете, водещите заседнал начин на живот, така както са определени в член 77 от конвенцията, и

г)	терминът „договореност“ означава механизъм за сътрудничество, създаден в съответствие с конвенцията и настоящото споразумение от две или повече държави, с цел въвеждане в един субрегион или регион на мерки за съхранение и управление на една или няколко трансгранично и далекомигриращи рибни видове.

Терминът „страни“ означава държавите, които са се съгласили да бъдат обвързани с настоящото споразумение и спрямо които същото е в сила;

б)

настоящото споразумение се прилага със съответните изменения

i)	спрямо всяка организация по член 305, параграф 1, букви в), г) и д) от конвенцията, и

ii)	при спазване изискванията на член 47, спрямо всяка организация, наречена „международна организация“ в член 1 от приложение IХ към конвенцията,

която става страна по настоящото споразумение, като в този смисъл терминът „страни“ се отнася до тези организации.

3. Настоящото споразумение се прилага със съответните изменения спрямо други риболовни организации, чиито плавателни съдове извършват риболов в открито море.

Член 2

Цел

Настоящото споразумение има за цел да осигури дългосрочното съхранение и трайно експлоатиране на трансгранично и далекомигриращи рибни видове, благодарение на ефективното прилагане на относимите разпоредби на конвенцията.

Член 3

Прилагане

1. При условие че не е предвидено друго, настоящото споразумение се прилага спрямо съхранението и управлението на трансгранично и далекомигриращи рибни видове в зоните, които не попадат под националната юрисдикция, като в допълнение към това членове 6 и 7 се прилагат също спрямо съхранението и управлението на тези видове в зоните, попадащи под националната юрисдикция, без с това да се накърняват различните правни режими, които са приложими по силата на конвенцията в зоните, попадащи под националната юрисдикция и в зоните извън националната юрисдикция.

2. При изпълнение на суверенните си права с цел изследване и експлоатиране, съхранение и управление на трансгранично и далекомигриращи рибни видове в зоните, попадащи под националната ѝ юрисдикция, крайбрежната държава прилага със съответните изменения общите принципи, изложени в член 5.

3. Държавите отдават дължимото внимание на капацитета на развиващите се държави за прилагане на членове 5, 6 и 7 в зоните, попадащи под националната им юрисдикция, и на нуждите им от помощ, така както е предвидено в настоящото споразумение. За тази цел част VII се прилага със съответните изменения спрямо зоните, попадащи под национална юрисдикция.

Член 4

Връзка на настоящото споразумение с конвенцията

Нито една разпоредба в настоящото споразумение не накърнява правата, юрисдикцията и задълженията на държавите по силата на конвенцията. Настоящото споразумение се тълкува и прилага в светлината на конвенцията и по начин, който е съвместим с нея.

ЧАСТ II

СЪХРАНЕНИЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА ТРАНСГРАНИЧНО И ДАЛЕКОМИГРИРАЩИ РИБНИ ВИДОВЕ

Член 5

Общи принципи

С цел да се осигури съхранението и управлението на трансгранично и далекомигриращи рибни видове, крайбрежните държави и държавите, които извършват риболов в открито море, в изпълнение на задължението да си сътрудничат, наложено им от конвенцията:

a)	приемат мерки за осигуряване на дългосрочната трайност на трансгранично и далекомигриращи рибни видове и за създаване на благоприятни условия за оптималната им експлоатация;

б)

следят тези мерки да се основават на най-надеждните научни данни, с които разполагат и да бъдат в състояние да поддържат или възстановят видовете на нива, осигуряващи максимални постоянни добиви, с оглед на относимите икономически и екологични фактори, включително специфичните нужди на развиващите се държави, и при отчитане на риболовните методи, на взаимозависимостта на видовете и на всички минимални международни норми, които най-общо се препоръчват в субрегионален, регионален или световен мащаб;

в)	прилагат предпазните мерки, в съответствие с член 6;

г)	оценяват въздействието на риболова, на другите човешки дейности и на екологичните фактори върху визираните видове, както и върху видовете, които принадлежат към екосистемата на визираните видове или които са свързани с тях или зависят от тях;

д)

приемат при нужда мерки за съхранение и управление по отношение на видовете, които принадлежат към екосистемата на визираните видове или които са свързани с тях или зависят от тях, с оглед поддържане или възстановяване на видовете от тези видове на такова равнище, че тяхното възпроизводство да не бъде сериозно застрашено;

е)

сведат до минимум замърсяването, отработените води, отпадъците, улова със загубени или изоставени съоръжения, улова на рибни и други невизирани видове (оттук нататък наричани „невизирани видове“) и въздействието върху свързаните или зависещи видове, по-специално застрашените видове, с помощта на мерки, включващи в рамките на възможното разработването и използването на селективни, безопасни за околната среда и рентабилни съоръжения и техники за риболов;

ж)	защитават биологичното многообразие на морската среда;

з)	предприемат мерки за да предотвратят или преустановят прекомерната експлоатация и прекомерното използване на капацитета и да направят така че рибарските опити да не достигнат до ниво, което да е несъвместимо с трайната експлоатация на рибните ресурси;

и)	отчитат интересите на рибарите, които се занимават с риболов на занаятчийски начала или за целите на прехраната си;

й)

събират и обменят своевременно пълни и точни данни за рибарските дейности, по-специално за местоположението на плавателните съдове, улова на визирани и невизирани видове и рибарските опити, както е предвидено в приложение I, както и информацията, получавана чрез националните и международните изследователски програми;

к)	насърчават и извършват научни изследвания, и разработват подходящи технологии в подкрепа на съхранението и управлението на рибните ресурси, и

л)	прилагат и следят за спазването на мерките за съхранение и управление с помощта на ефикасни системи за регистриране, контрол и наблюдение.

Член 6

Прилагане на предпазни мерки

1. Държавите широко прилагат предпазни мерки при съхранението, управлението и експлоатирането на трансгранично и далекомигриращи рибни видове, с оглед да защитят биологичните морски ресурси и да опазят морската среда.

2. Държавите предприемат още повече предпазни мерки, когато данните са несигурни, малко надеждни или не са адекватни. Не може да се извършва позоваване на липса на адекватни научни данни като основание за невземане на мерки за съхранение и управление или за отлагане на приемането им.

3. За да се реализират предпазните мерки, държавите:

a)	усъвършенстват вземането на решения относно съхранението и управлението на рибните ресурси, като се снабдяват с и обменят най-надеждната налична научна информация и прилагат подобрени технологии, за да се справят с рисковете и несигурността;

б)	прилагат насоките, съдържащи се в приложение II, и въз основа на най-надеждните научни данни, с които разполагат, определят условни нива за всяка рибна колония, както и мерките, които следва да се предприемат, ако тези нива бъдат превишени;

в)

държат сметка по-специално за несигурните данни, касаещи размера и репродуктивния ритъм на рибните видове, за условните нива, състоянието на рибните видове по отношение на тези нива, нивата и разпространението на смъртността, дължаща се на риболова, и въздействието на рибарските дейности върху невизираните видове и свързаните или зависими видове, както и за съществуващите и предвидени океански, екологични и социално-икономически условия;

г)

разработват програми за събиране на данни и изследователски програми за оценка на въздействието на риболова върху невизираните видове и свързаните или зависими видове и върху тяхната обкръжаваща среда и приемат нужните планове за осигуряване съхранението на тези видове и за защита на особено застрашените хабитати.

4. Когато наближи да бъдат достигнати условните нива, държавите предприемат мерки, за да не бъдат те надвишени. Ако бъдат надвишени тези нива, държавите незабавно предприемат, за да възстановят видовете, допълнителните мерки за съхранение и управление, предвидени в параграф 3, буква б).

5. Когато състоянието на визираните видове или невизираните видове или на свързаните или зависими видове буди загриженост, държавите засилват наблюдението над тези видове, с оглед оценка на тяхното състояние и ефективността на мерките за съхранение и управление. Те редовно преразглеждат същите, в зависимост от новите данни.

6. По отношение на новите или изследователските риболовни райони, държавите приемат във възможно най-кратък срок предпазни мерки за съхранение и управление, заключаващи се в ограничаване обема на улова и на опитите за улов. Тези мерки остават в сила докато бъдат събрани достатъчно данни, за да се оцени въздействието на риболова върху дългосрочната трайност на рибните видове; веднага след което се приемат мерки за съхранение и управление, основаващи се на тази оценка. При нужда последните мерки дават възможност за постепенно развитие на риболовните райони.

7. В случай че природно явление има значителен вреден ефект върху състоянието на трансгранично и далекомигриращи рибни видове, държавите спешно приемат мерки за съхранение и управление, за да не може риболовната дейност да задълбочи този вреден ефект. Те приемат също така спешно такива мерки, когато риболовната дейност сериозно заплашва трайността на тези рибни видове. Спешните мерки имат временен характер и се основават на най-надеждните научни данни, с които разполагат тези държави.

Член 7

Съвместимост на мерките за съхранение и управление

1. Без да се накърняват суверенните права на крайбрежните държави, признати от конвенцията за целите на изследването, експлоатирането, съхранението и управлението на морските биологични ресурси в зоните, намиращи се под тяхната национална юрисдикция, и без да се накърнява правото на всички държави да предоставят възможност на техните граждани да се ангажират с риболов в открито море в съответствие с конвенцията:

по отношение на трансграничните рибни видове, засегнатите крайбрежни държави и държавите, чиито граждани експлоатират тези видове в прилежащ сектор от откритото море се стремят пряко или опосредствено чрез подходящи механизми на сътрудничество, предвидени в част III, да се споразумеят относно необходимите мерки за съхранението на тези видове в прилежащия сектор от откритото море;

б)

по отношение на далекомигриращите рибни видове, засегнатите крайбрежни държави и останалите държави, чиито граждани експлоатират тези видове в региона, си сътрудничат пряко или опосредствено чрез подходящи механизми на сътрудничество, предвидени в част III, с цел да се осигури съхранението и да се насърчи оптималното експлоатиране на тези видове в целия регион, както в зоните, намиращи се под националната юрисдикция, така и извън тях.

2. Мерките за съхранение и управление, установени за откритото море и мерките, приети за зоните, намиращи се под националната юрисдикция, трябва да са съвместими за да осигурят съхранението и управлението на всички трансгранично и далекомигриращи рибни видове. За тази цел, крайбрежните държави и държавите, които се занимават с риболов в открито море, са задължени да си сътрудничат с оглед постигане на съвместими мерки по отношение на тези видове. При определянето на съвместими мерки за съхранение и управление, държавите:

държат сметка за мерките за съхранение и управление, приети и прилагани, в съответствие с член 61 от конвенцията, от крайбрежните държави по отношение на същите видове в зоните, намиращи се под тяхната национална юрисдикция, и следят за това мерките, установени за тези видове в открито море, да не подкопават тяхната ефективност;

б)	държат сметка за предварително договорените по взаимно съгласие и прилагани в открито море в съответствие с конвенцията мерки по отношение на същите рибни видове от съответните крайбрежни държави и държавите, които се занимават с риболов в открито море;

в)	държат сметка за предварително договорените по взаимно съгласие и прилагани в съответствие с конвенцията мерки по отношение на същите рибни видове от субрегионална или регионална организация или договореност за управление на риболовните райони;

г)

държат сметка за биологичното единство и останалите биологични характеристики на рибните видове и на взаимовръзката между разпределението на рибните видове, риболовните зони и географските особености на въпросната зона, включително за количественото присъствие на тези видове и за степента им на експлоатиране в зоните, намиращи се под национална юрисдикция;

д)	държат сметка за степента на зависимост на крайбрежните държави и държавите, които се занимават с риболов в открито море, от въпросните рибни видове, и

е)	следят тези мерки да не навредят на морските биологични ресурси като цяло.

3. За да изпълнят задължението си да сътрудничат, държавите правят всичко възможно за да се споразумеят в разумен срок за съвместими мерки за съхранение и управление.

4. В случай че заинтересованите държави не могат да се споразумеят в разумен срок, която и да било от тях може да се позове на процедурите за уреждане на спорове, предвидени в част VIII.

5. В очакване на постигането на споразумение относно съвместими мерки за съхранение и управление, засегнатите държави, в дух на помирение и сътрудничество, правят всичко възможно за да сключат временни договорености от практическо естество. Ако не могат да се споразумеят по такива договорености, която и да било от тях, с цел да постигне постановяването на охранителни мерки, може да отнесе спора пред съд, в съответствие с процедурите за уреждане на спорове, предвидени в част VIII.

6. Постигнатите временни договорености или предписаните в съответствие с параграф 5 охранителни мерки трябва да са съвместими с разпоредбите на настоящата част и да отчитат по надлежния начин правата и задълженията на всички засегнати държави; те не трябва да застрашават или пречат на сключването на окончателно споразумение за съвместими мерки за съхранение и управление и не накърняват крайния резултат от процедурите за уреждане на споровете, които са могли да възникнат.

7. Крайбрежните държави редовно информират пряко или опосредствено, чрез компетентните субрегионални или регионални организации или договорености за управление на риболовните райони или чрез други подходящи средства, държавите, които се занимават с риболов в открито море в региона или субрегиона, за приетите от тях мерки, касаещи трансгранично и далекомигриращи рибни видове в зоните, намиращи се под националната им юрисдикция.

8. Държавите, които се занимават с риболов в открито море, редовно информират пряко или опосредствено, чрез компетентните субрегионални или регионални организации или договорености за управление на риболовните райони или чрез други подходящи средства, останалите заинтересовани държави за приетите от тях мерки за регламентиране на дейността на плавателните съдове, плаващи под техния флаг, които експлоатират тези рибни видове в открито море.

ЧАСТ III

МЕХАНИЗМИ ЗА МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО, ОТНАСЯЩИ СЕ ДО ТРАНСГРАНИЧНО И ДАЛЕКОМИГРИРАЩИ РИБНИ ВИДОВЕ

Член 8

Сътрудничество в областта на съхранението и управлението

1. Крайбрежните държави и държавите, които се занимават с риболов в открито море, си сътрудничат в съответствие с конвенцията по отношение на трансгранично и далекомигриращи рибни видове пряко или опосредствено, чрез компетентните субрегионални или регионални организации или договорености за управление на риболовните райони, като отчитат специфичните характеристики на региона или субрегиона, с цел ефикасно осигуряване на съхранението и управлението на тези видове.

2. Държавите започват доброволни и незабавни консултации, по-специално когато има основания да се мисли, че въпросните трансгранично и далекомигриращи рибни видове са застрашени от свръхексплоатация или когато е разработен нов риболовен район за същите видове. За тази цел по искане на която и да било заинтересована държава могат да започнат консултации с цел сключване на подходящи договорености, за да се осигури съхранението и управлението на тези видове. До постигането на споразумение по тези договорености, държавите прилагат разпоредбите на настоящото споразумение и действат добросъвестно, като надлежно отчитат правата, интересите и задълженията на другите държави.

3. Когато субрегионална или регионална организация или договореност за управление на риболовните райони е компетентна да установи мерки за съхранение и управление, касаещи определени трансгранично и далекомигриращи рибни видове, държавите, които експлоатират тези видове в открито море и заинтересованите крайбрежни държави изпълняват задължението си за сътрудничество като стават членове на тази организация — или участници в спомената договореност — или като приемат да прилагат установените от организацията или с договореността мерки за съхранение и управление. Държавите, които имат действителен интерес от въпросните риболовни райони, могат да станат членове на организацията или участници в договореността. Разпоредбите, уреждащи приемането в организацията или договореността, не са пречка тези държави да станат членове или участници в нея; същевременно те не се прилагат по дискриминационен начин спрямо всяка държава или група държави, имащи действителен интерес от въпросните риболовни райони.

4. Единствено държавите — членки на една такава организация или участнички в една такава договореност, или които приемат да прилагат установените от организацията или с договореността мерки за съхранение и управление, имат достъп до рибните ресурси, спрямо които се прилагат тези мерки.

5. При липса на регионална или субрегионална организация или договореност за управление на риболовните райони, компетентна да установи мерки за съхранение и управление на определена застъпваща се рибна наличност или мигрираща на големи разстояния рибна наличност, заинтересованите крайбрежни държави и държавите, които експлоатират тази наличност в открито море в региона или субрегиона, си сътрудничат с цел създаване на такава организация или сключване на други подходящи договорености, за да се осигури съхранението и управлението на тези видове, и участват в работата на организацията или договореността.

6. Всяка държава, която възнамерява да предложи предприемането на мерки от страна на компетентна по въпросите на биологичните ресурси междуправителствена организация, трябва, в случай че тези мерки биха имали значително въздействие върху вече установените от компетентна субрегионална или регионална организация или с договореност за управление на риболовните райони мерки за съхранение и управление, да се консултира с членовете на спомената организация или с участниците в споменатата договореност чрез тази организация или договореност. Доколкото има възможност за това, тези консултации трябва да се състоят преди предложението да бъде представено в междуправителствената организация.

Член 9

Субрегионални и регионални организации и договорености за управление на риболовните райони

1. Когато създават субрегионални или регионални организации или сключват субрегионални или регионални договорености за управление на риболовните райони, касаещи трансгранично и далекомигриращи рибни видове, държавите между другото се споразумяват за следното:

a)	рибните видове, спрямо които се прилагат мерките за съхранение и управление, с оглед на биологичните им характеристики и с оглед на естеството на въпросните риболовни райони;

б)	зоната на прилагане, с оглед на разпоредбата на член 7, параграф 1 и на характеристиките на субрегиона или региона, включително социално-икономическите, географските и екологичните фактори;

в)	връзките между дейността на новата организация или в рамките на новата договореност и ролята, целите и дейността на съществуващите компетентни организации или договорености за управление на риболовните райони, и

г)	механизмите, чрез които организацията или договореността ще получава научните становища и ще проучва състоянието на рибните видове, включително при нужда създаването на научноконсултативен орган.

2. Държавите, които си сътрудничат при създаването на субрегионална или регионална организация или договореност за управление на риболовните райони, информират за това сътрудничество останалите държави, за които знаят, че имат действителен интерес от дейността на планираната организация или от договореност за подобно сътрудничество.

Член 10

Функции на субрегионалните и регионални организации и договорености за управление на риболова

За да изпълнят задължението си да си сътрудничат в рамките на субрегионални или регионални организации или договорености за управление на риболовните райони, държавите:

a)	се споразумяват за мерки за съхранение и управление и се придържат към тях с цел да осигурят дългосрочната трайност на трансгранично и далекомигриращи рибни видове;

б)	се споразумяват при нужда относно правата за участие, като например допустимото количество на улова или нивото на опитите за риболов;

в)	приемат и прилагат всички минимални общопрепоръчителни международни норми за отговорно провеждане на риболовните действия;

г)	се сдобиват с научна информация и я оценяват, проучват състоянието на рибните видове и оценяват въздействието на риболова върху невизираните видове и свързаните или зависими видове;

д)	се споразумяват за норми за събиране, съобщаване, проверка и обмен на данни относно експлоатацията на рибните видове;

е)	събират и разпространяват точни и пълни статистически данни, така както е посочено в приложение I, за да разполагат с най-надеждните научни данни, като същевременно запазват техния поверителен характер при нужда;

ж)	насърчават и провеждат научно оценяване на рибните видове и съответна изследователска дейност и разпространяват резултатите от тях;

з)	установяват подходящи механизми за сътрудничество с цел ефективно регистриране, контрол, наблюдение и изпълнение;

и)	се споразумяват за средствата, които позволяват да се вземат под внимание интересите в областта на риболова на новите членове на организацията или на новите участници в договореността;

й)	се споразумяват за процедури за вземане на решения, които улесняват своевременното и ефикасно приемане на мерки за съхранение и управление;

к)	насърчават мирното уреждане на споровете в съответствие с част VIII;

л)	правят така, че компетентните им национални органи и техните различни видове индустрия изцяло да съдействат за прилагането на препоръките и решенията на организацията или договореността, и

м)	придават желаната публичност на установените от организацията или с договореността мерки за съхранение и управление.

Член 11

Нови членове или участници

Когато определят характера и обхвата на правата за участие на новите членове на субрегионална или регионална организация за управление на риболовните райони или на новите участници в субрегионална или регионална договореност за управление на риболовните райони, държавите по-специално взимат под внимание:

a)	състоянието на трансгранично и далекомигриращи рибни видове и нивото на риболовните усилия в риболовната зона;

б)	интересите, методите в областта на риболова и рибарските практики на новите и настоящите членове или участници;

в)	съответния принос на новите и настоящите членове или участници за съхранението и управлението на рибните видове, за събирането и съобщаването на точни данни и за провежданите в рибните видове научни изследвания;

г)	нуждите на крайбрежните рибарски общности, които са силно зависими от риболова в рибните видове;

д)	нуждите на крайбрежните държави, чиято икономика е прекомерно зависима от експлоатирането на морските биологични ресурси; и

е)	интересите на развиващите се държави от субрегиона или региона, когато рибните видове се намират също в зоните, намиращи се под тяхната национална юрисдикция.

Член 12

Прозрачност на дейностите, водени от субрегионалните и регионални организации или договорености за управление на риболовните райони

1. Държавите осигуряват прозрачност на вземането на решения и на останалите дейности на субрегионалните и регионални организации или договорености за управление на риболовните райони.

2. Представителите на други междуправителствени организации и на заинтересовани в областта на трансгранично и далекомигриращи рибни видове неправителствени организации трябва да имат възможност да участват в заседанията на субрегионалните и регионални организации и договорености за управление на риболовните райони в качеството на наблюдатели или в някое друго качество, доколкото е уместно, в съответствие с процедурите на въпросната организация или договореност. Тези процедури не трябва да бъдат прекалено ограничителни в това отношение. Тези междуправителствени и неправителствени организации получават своевременен достъп до документацията и докладите на въпросните организации и договорености, при условие че се спазват процедурните правила, уреждащи достъпа до тази документация и доклади.

Член 13

Укрепване на съществуващите организации и договорености

Държавите си сътрудничат с цел укрепване на съществуващите субрегионални и регионални организации и договорености за управление на риболовните райони, с оглед повишаване на тяхната ефективност при установяването и осъществяването на мерки за съхранение и управление на трансгранично и далекомигриращи рибни видове.

Член 14

Събиране и съобщаване на информация и сътрудничество в научноизследователската област

1. Държавите осигуряват предоставянето от страна на рибарските плавателни съдове, плаващи под техен флаг, на информацията, която би могла да им бъде необходима за да изпълнят задълженията си, произтичащи от настоящото споразумение. За тази цел държавите, в съответствие с приложение I:

a)	събират и обменят научни, технически и статистически данни, отнасящи се до експлоатирането на трансгранично и далекомигриращи рибни видове;

б)	следят събраните данни да бъдат достатъчно подробни за да улеснят точната оценка на рибните видове и да бъдат своевременно съобщавани, за да се отговори на нуждите на субрегионалните или регионални организации или договорености за управление на риболовните райони, и

в)	предприемат подходящи мерки за проверка на точността на тези данни.

2. Държавите си сътрудничат пряко или опосредствено, чрез субрегионалните или регионални организации или договорености за управление на риболовните райони, с оглед:

a)	постигане на съгласие относно вида на данните, които следва да се предоставят и формата, под която те трябва да бъдат предоставени на споменатите организации или договорености, при отчитане на естеството на рибните видове и на тяхната експлоатация, и

б)	разработване и съвместно използване на методите за анализ и методологиите за оценяване на рибните видове, с цел подобряване на мерките за съхранение и управление на трансгранично и далекомигриращи рибни видове.

3. В съответствие с част ХIII от конвенцията, държавите съдействат пряко или опосредствено, чрез компетентните международни организации, за укрепване на научноизследователския капацитет в областта на съхранението и управлението на трансгранично и далекомигриращи рибни видове във всеобщ интерес. За тази цел, държавата или компетентната международна организация, която провежда такива изследвания извън зоните, намиращи се под нейната национална юрисдикция, се стреми да улесни публикуването и разпространяването до всички заинтересовани държави на резултатите от тези изследвания, както и на информация за нейните цели и методи и, доколкото това е възможно, улеснява участието на учени от споменатите държави във въпросните изследвания.

Член 15

Затворени и полузатворени морета

Когато прилагат настоящото споразумение в затворено или полузатворено море, държавите държат сметка за природните характеристики на това море и действат по начин, който е съобразен с част IХ от конвенцията и останалите относими разпоредби на същата.

Член 16

Участъци в откритото море, напълно оградени от зона, намираща се под националната юрисдикция на една-единствена държава

1. Държавите, които експлоатират трансгранично и далекомигриращи рибни видове в участък в откритото море, напълно ограден от зона, намираща се под националната юрисдикция на една единствена държава и тази същата държава си сътрудничат с цел установяване на мерки за съхранение и управление по отношение на тези видове в открито море. Предвид природните характеристики на разглеждания участък, държавите се стремят по-специално да установят, в изпълнение на разпоредбата на член 7, съвместими мерки за съхранение и управление по отношение на тези видове. Предприеманите мерки по отношение на откритото море държат сметка за правата, задълженията и интересите на крайбрежната държава по силата на конвенцията; те се основават на най-надеждните разполагаеми научни данни и държат сметка за всички приети и прилагани от крайбрежната държава мерки за съхранение и управление по отношение на същите рибни видове, в зоната, намираща се под нейната национална юрисдикция, в съответствие с член 61 от конвенцията. Държавите се споразумяват също така за мерки за регистриране, контрол, наблюдение и изпълнение, с оглед осигуряване спазването на мерките за съхранение и управление по отношение на откритото море.

2. Съгласно член 8 държавите действат добросъвестно и правят всичко възможно за да договорят незабавно мерките за съхранение и управление, които следва да се прилагат във връзка с рибарските дейности в указания в параграф 1 участък. В случай че заинтересованите държави, занимаващи се с риболов, и крайбрежната държава не съумеят в разумен срок да се споразумеят за такива мерки, те прилагат, като се има предвид параграф 1, параграфи 4, 5 и 6 от член 7, посветени на временните договорености или охранителните мерки. До приемането на такива временни договорености или на такива охранителни мерки, заинтересованите държави предприемат по отношение на плавателните съдове, плаващи под техен флаг, мерки, които да попречат на същите да се занимават с риболов, който да е способен да застраши въпросните рибни видове.

ЧАСТ IV

ДЪРЖАВИ, КОИТО НЕЧЛЕНВАТ И ДЪРЖАВИ, КОИТО НЕУЧАСТВАТ

Член 17

Държави, нечленуващи в организации и държави, неучастващи в договорености

1. Държава, която не е членка на субрегионална или регионална организация за управление на риболовните райони, нито участва в субрегионална или регионална договореност за управление на риболовните райони и която от друга страна не се съгласява да прилага установените от тази организация или с тази договореност мерки за съхранение и управление, не е освободена от задължението да съдейства, в съответствие с конвенцията и с настоящото споразумение, при съхранението и управлението на съответните трансгранично и далекомигриращи рибни видове.

2. Подобна държава не разрешава на плавателните съдове, плаващи под нейния флаг, да се занимават с риболов в трансгранично и далекомигриращи рибни видове, подчинени на мерките за съхранение и управление, установени от тази организация или с тази договореност.

3. Държавите, които са членки на организация или участват в субрегионална или регионална договореност за управление на риболовните райони, изискват, поотделно или заедно, от рибарските организации по параграф 3 на член 1, които имат рибарски плавателни съдове в съответната зона, напълно да съдействат на тази организация или на тази договореност, с оглед прилагане на мерките за съхранение и управление, установени от последните, за да могат тези мерки фактически да се прилагат възможно най-широко спрямо рибарските дейности в съответната зона. Тези организации извличат от участието си в риболова изгоди, които са съразмерни с тяхната ангажираност по спазване на мерките за съхранение и управление по отношение на въпросните рибни видове.

4. Държавите, които са членки на такава организация или участват в такава договореност, обменят информация за дейността на рибарските плавателни съдове, плаващи под флага на държави, които не са членки на организацията, нито участват в договореността и които се занимават с риболов в съответните рибни видове. Те предприемат мерки, в съответствие с настоящото споразумение и международното право, с цел да възпрат тези плавателни съдове от упражняването на дейности, които накърняват ефикасността на субрегионалните или регионални мерки за съхранение и управление.

ЧАСТ V

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ДЪРЖАВАТА, ПОД ЧИЙТО ФЛАГ СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА РИБОЛОВЪТ

Член 18

Задължения на държавата, под чийто флаг се осъществява риболовът

1. Държавите, чиито плавателни съдове ловят риба в открито море, предприемат нужните мерки за да осигурят спазването от страна на плавателните съдове, плаващи под техен флаг, на субрегионалните и регионални мерки за съхранение и управление и за това тези плавателни съдове да не водят каквато и да било дейност, накърняваща ефективността на тези мерки.

2. Държавите разрешават използването на плавателните съдове, плаващи под техен флаг, за риболов в открито море само когато са в състояние ефикасно да упражнят отговорностите си, произтичащи от конвенцията и настоящото споразумение по отношение на тези плавателни съдове.

3. Държавите по-конкретно предприемат по отношение на плавателните съдове, плаващи под техен флаг, следните мерки:

a)	контрол над тези плавателни съдове в открито море, посредством лицензии, разрешителни или позволителни за риболов, в съответствие с евентуално приложимите процедури, договорени в субрегионален, регионален или световен план;

б)

приемане на правила, с цел:

i)	лицензиите, разрешителните или позволителните да бъдат снабдени с клаузи и условия, които да им дадат възможност да изпълнят всички задължения, които те са поели в субрегионален, регионален или световен план;

ii)	да се забрани на тези плавателни съдове да ловят риба в открито море, ако не притежават необходимата лицензия или разрешително, или да ловят риба в открито море при условия, различни от установените с лицензиите, разрешителните или позволителните;

iii)	да се изиска от плавателните съдове, ловящи риба в открито море, винаги да носят на борда си тяхната лицензия, разрешително или позволително и да представят този документ за проверка при поискване от всяко надлежно оторизирано за целта лице;

iv)	да се осигури тези плавателни съдове да не практикуват риболов без разрешение в зоните, намиращи се под националната юрисдикция на други държави;

в)

водене на национален регистър на рибарските плавателни съдове, имащи разрешение да ловят риба в открито море и приемане на нужните разпоредби, за да имат пряко заинтересованите държави, отправили искане за това, достъп до данните, съдържащи се в този регистър, при съобразяване с вътрешното законодателство на държавата, под чийто флаг плават те, касаещо предоставянето на такава информация;

г)

регламентиране на маркировката на плавателните съдове и риболовните съоръжения с оглед тяхната идентификация, в съответствие с единните и международно признати системи, такива като Стандартната спецификация на Организацията на обединените нации по прехраната и земеделието за маркировката и идентификацията на рибарските плавателни съдове;

д)

установяване на правила за водене на регистрите и своевременно отчитане на местоположението на плавателните съдове, улова на визирани и невизирани видове, опитите за улов и други относими данни, свързани с риболова, в съответствие със субрегионалните, регионалните и световни норми, регулиращи събирането на тези данни;

е)	установяване на правила за проверка на улова на визирани и невизирани видове със следните средства: програми за наблюдение, механизми за инспектиране, доклади за разтоварване, наблюдение на прехвърлянето между плавателни съдове, контрол на разтоварения улов и на пазарната статистика;

ж)

наблюдение, контрол и надзор над тези плавателни съдове, над тяхната риболовна дейност и свързаните с нея дейности посредством:

въвеждане на национални механизми за инспектиране и на субрегионални и регионални механизми за сътрудничество в областта на изпълнението, в съответствие с членове 21 и 22, предвиждащи по-специално задължение за тези плавателни съдове да разрешават достъпа на техния борд на инспектори, надлежно оторизирани от други държави;

ii)

осъществяване на национални програми за наблюдение и на субрегионални и регионални програми за наблюдение, в които участва държавата, под чийто флаг плават плавателните съдове, предвиждащи по-специално задължение за тези плавателни съдове да разрешат достъпа на техния борд на наблюдатели от други държави, който да им позволи да упражнят функциите, определени в програмите;

iii)

разработване и въвеждане на системи за наблюдение на плавателните съдове, включително, при нужда, на подходящи системи за спътникови съобщения, в съответствие с всякакви национални програми и програмите, които са били договорени в субрегионален, регионален или световен план между заинтересованите държави;

з)	регламентиране на прехвърлянето между плавателни съдове в открито море, за да се направи така, че да не бъде накърнена ефикасността на мерките за съхранение и управление;

и)	регламентиране на рибарските дейности, за да се осигури спазването на субрегионалните, регионалните или световните мерки, включително на тези, които целят да сведат до минимум улова на невизирани видове.

4. Когато е в сила дадена система за контрол и наблюдение, договорена в субрегионален, регионален или световен план, държавите осигуряват съвместимостта с тази система на мерките, които те налагат на плавателните съдове, плаващи под техен флаг.

ЧАСТ VI

СПАЗВАНЕ НА НОРМАТИВНАТА УРЕДБА И ПРЕСЛЕДВАНЕ НА НАРУШЕНИЯТА

Член 19

Спазване на нормативната уредба и осигуряване изпълнението от държавата, под чийто флаг се осъществява риболовът

1. Всяка държава осигурява спазването от страна на плавателните съдове, плаващи под нейния флаг, на субрегионалните и регионални мерки за съхранение и управление на трансгранично и далекомигриращи рибни видове. За тази цел тя:

a)	осигурява спазването на тези мерки, независимо от местонарушението;

б)

незабавно провежда задълбочено разследване на всякакви твърдяни нарушения на субрегионалните или регионални мерки за съхранение и управление, което може да включва физическо инспектиране на засегнатите плавателни съдове, и незабавно докладва за хода и резултатите от това разследване на държавата, твърдяща нарушението, а също и на компетентната субрегионална или регионална организация или договореност;

в)	изисква от всеки плавателен съд, плаващ под нейния флаг, да предаде на разследващите органи информация за неговото местоположение, улов, риболовни съоръжения, рибарски действия и свързани с тях действия в зоната на предполагаемото нарушение;

г)	в случай че е убедена, че разполага с достатъчно доказателства за предполагаемото нарушение, сезира компетентните власти с оглед незабавното образуване на наказателно преследване в съответствие с вътрешното право и, в случай на целесъобразност, спира от движение въпросния плавателен съд;

д)

гарантира, че всеки плавателен съд, за който е установено в съответствие с вътрешното му право, че е извършил тежко нарушение на споменатите мерки, да преустанови да извършва риболовни действия в открито море, докато бъдат изпълнени всички санкции, наложени за това нарушение от държавата, под чийто флаг плава плавателен съдът.

2. Всички разследвания и съдебни производства се провеждат в най-кратки срокове. Приложимите спрямо нарушенията санкции трябва да бъдат достатъчно строги, за да гарантират спазването на мерките за съхранение и управление и да предотвратят нарушенията, където и да възникват те, и да отнемат от извършителите на нарушенията облагите от тяхната незаконна дейност. Приложимите спрямо капитаните и другите офицери на рибарските плавателни съдове мерки включват разпоредби, които могат между другото да позволят отказ, оттегляне или временно спиране действието на разрешителното за упражняване на функциите на капитан или офицер на борда на тези плавателни съдове.

Член 20

Международно сътрудничество в областта на гарантиране изпълнението

1. Държавите си сътрудничат пряко или опосредствено, чрез субрегионални или регионални организации или договорености за управление на риболовните райони, за да осигурят спазването и практическото прилагане на субрегионалните и регионални мерки за съхранение и управление на трансгранично и далекомигриращи рибни видове.

2. Държавата, под чийто флаг плава рибарският плавателен съд, която разследва предполагаемото нарушение на мерките за съхранение и управление на трансгранично и далекомигриращи рибни видове, може да потърси съдействие от всяка друга държава, чието сътрудничество би могло да бъде от полза при провеждане на разследването. Всички държави се стремят да отговорят на разумните искания, отправени от държавата, под чийто флаг плава рибарският плавателен съд, в рамките на такива разследвания.

3. Разследванията могат да бъдат водени пряко от държавата, под чийто флаг е плавал рибарският плавателен съд, в сътрудничество с другите заинтересовани държави, или опосредствено, от субрегионалната или регионална организация или договореност за управление на риболовните райони. Информация за хода и резултатите от разследванията се предоставят на всички заинтересовани или засегнати от предполагаемото нарушение държави.

4. Държавите взаимно си предоставят помощ при идентифициране на плавателните съдове, за които има информация, че са се занимавали с дейности, накърняващи ефикасността на субрегионалните, регионалните или световните мерки за съхранение и управление.

5. Държавите, доколкото това се разрешава от техните национални закони и подзаконови нормативни актове, въвеждат необходимата нормативна уредба за предаване на органите на наказателното преследване в други държави на доказателствата за предполагаемите нарушения на споменатите мерки.

6. Когато са налице сериозни основания да се смята, че даден плавателен съд, намиращ се в открито море, се е занимавал с неразрешен риболов в зона, попадаща под юрисдикцията на крайбрежна държава, държавата, под чийто флаг е плавал той, незабавно провежда, по искане на заинтересованата крайбрежна държава, задълбочено разследване. Държавата, под чийто флаг плава въпросният плавателен съд, сътрудничи на крайбрежната държава, с оглед предприемане на подходящите в подобни случаи принудителни мерки, и може да разреши на компетентните органи на крайбрежната държава да се качат на борда и да инспектират плавателния съд в открито море. Настоящият параграф не накърнява разпоредбата на член 111 от конвенцията.

7. Държавите-страни, които са членки на субрегионална или регионална организация за управление на риболовните райони или членуват в субрегионална или регионална договореност за управление на риболовните райони, могат да предприемат мерки в съответствие с международното право, включително като прибягнат до установените за тази цел процедури в субрегионален или регионален мащаб, за да възпрат плавателните съдове, които се занимават с дейности, накърняващи ефикасността на мерките за съхранение и управление, установени от споменатата организация или договореност или по някакъв друг начин съставляват нарушение на тези мерки, от упражняване на риболов в открито море в субрегиона или региона, докато държавата, под чийто флаг плава въпросният плавателен съд, не предприеме подходящите мерки.

Член 21

Субрегионално и регионално сътрудничество за осигуряване изпълнението

1. Във всеки участък от откритото море, покрит от субрегионална или регионална организация или договореност за управление на риболовните райони, всяка държава, която е членка на тази организация или участва в тази договореност, може, посредством своите надлежно оторизирани инспектори, да се качи на борда и да инспектира, в съответствие с параграф 2, рибарските плавателни съдове, плаващи под флага на друга държава — страна по настоящото споразумение, независимо от това дали тази държава е или не е също членка на организацията или участва в договореността, за да осигури спазването на мерките за съхранение и управление на трансгранично и далекомигриращи рибни видове, установени от спомената организация или със споменатата договореност.

2. Държавите установяват, чрез субрегионални или регионални организации или договорености за управление на риболовните райони, процедури за качването на борд и инспектирането в съответствие с параграф 1, както и процедури за прилагането на другите разпоредби на този член. Тези процедури съответстват на този член и на основните процедури, определени в член 22 и не са дискриминационни по отношение на държавите, които не са членки на организацията, нито участват във въпросната договореност. Качването на борд и инспектирането, а така също и всяка впоследствие предприета принудителна мярка, се осъществяват в съответствие с тези процедури. Държавите придават необходимата публичност на установените в съответствие с настоящия параграф процедури.

3. В случай че в рамките на двугодишен период от приемането на настоящото споразумение дадена организация или договореност не е установила такива процедури, абордажъти инспектирането съгласно параграф 1, както и всяка последваща принудителна мярка, до установяването на такива процедури се провеждат в съответствие с този член и с основните процедури, определени в член 22.

4. Преди да се предприемат мерките по този член, инспектиращата държава трябва пряко или чрез компетентната субрегионална или регионална организация или договореност за управление на риболовните райони да информира всички държави, чиито плавателни съдове се занимават с риболов в открито море в субрегиона или региона, за идентификационните данни на нейните надлежно оправомощени инспектори. Плавателните съдове, служещи за абордаж и инспектиране, трябва да имат ясна външна маркировка, сочеща, че са на обществена служба. В момента, в който стане страна по настоящото споразумение, всяка държава определя компетентен орган да приема уведомления съгласно този член и осигурява дължимата публичност на този орган чрез компетентната субрегионална или регионална организация или договореност за управление на риболовните райони.

5. В случай че след извършения абордаж или инспектиране има сериозни основания да се смята, че плавателният съд е замесен в дейност, противоречаща на охранителните мерки и мерките за управление, предвидени в параграф 1, държавата, която е извършила инспекцията, събира при нужда доказателства и незабавно уведомява за това държавата, под чийто флаг е било извършено предполагаемото нарушение.

6. Държавата, под чийто флаг е извършено предполагаемото нарушение, отговаря на уведомлението по параграф 5 в срок от три работни дни, считано от датата на получаване му или в предписания с процедурите, установени в съответствие с параграф 2 срок и трябва:

незабавно да изпълни задължението, възложено ѝ с член 19, да извърши разследване и ако доказателствата оправдават това, да предприеме принудителни мерки срещу плавателния съд, в който случай тя бързо уведомява държавата, извършила инспекцията, за резултатите от разследването, а при нужда и за предприетите от нея принудителни мерки, или

б)	да разреши на държавата, извършила инспекцията, да проведе разследване.

7. Когато Държавата, под чийто флаг е извършено предполагаемото нарушение разреши на държавата, извършила инспекцията, да проведе разследване по него, последната незабавно ѝ съобщава резултатите от разледването. Ако събраните доказателства оправдават това, държавата, под чийто флаг е извършено предполагаемото нарушение изпълнява задължението си да предприеме принудителни мерки срещу плавателния съд. В противен случай държавата, под чийто флаг е извършено предполагаемото нарушение може да разреши на инспектиращата държава да предприеме спрямо плавателния съд определените от първата държава принудителни мерки в съответствие с правата и задълженията, които същата притежава по силата на настоящото споразумение.

8. В случай че след извършения абордаж или инспектиране има сериозни основания да се смята, че плавателният съд е извършил тежко нарушение и държавата, под чийто флаг е извършено предполагаемото нарушение не е отговорила или не е предприела предписаните в параграфи 6 или 7 мерки, инспекторите могат да останат на борда на плавателния съд и да съберат доказателства и изискат от капитана да съдейства при по-нататъшното разследване, включително, при нужда, да отведе незабавно плавателния съд до най-близкото подходящо пристанище или до което и да било друго пристанище, което може да бъде указано в установените с параграф 2 процедури. Инспектиращата държава незабавно уведомява държавата, под чийто флаг е извършено предполагаемото нарушение, за наименованието на пристанището, където следва да бъде отведен плавателният съд. Инспектиращата държава и държавата, под чийто флаг е извършено предполагаемото нарушение, а, при нужда, и пристанищната държава, предприемат всички необходими мерки за да осигурят доброто физическо състояние на членовете на екипажа, независимо от тяхната националност.

9. Инспектиращата държава уведомява флагманската държава и компетентната организация или участниците в съответната договореност за резултатите от всяко допълнително разследване.

10. Инспектиращата държава изисква от инспекторите си да спазват общоприетите международни правила, процедури и практики, свързани с безопасността на плавателния съд и екипажа, да сведат до минимум намесата си в риболовните дейности и, доколкото е възможно, да се въздържат от всякакви мерки, които са в състояние неблагоприятно да повлияят качеството на улова на неговия борд. Инспектиращата държава следи абордажът и инспектирането да не се провеждат по смущаващ за риболовния плавателен съд начин.

11. За целите на този член с термина тежко нарушение се означава:

a)	риболовът без валидна лицензия, разрешително или позволително, издадени от флагманската държава в съответствие с член 181, параграф 3, буква а);

б)

неподдържането на точни данни за улова и свързани с него данни, както се изискват от компетентната субрегионална или регионална организация или договореност за управление на риболовните райони, или декларирането на в съществена степен неточни данни за улова, противно на установените от споменатата организация или договореност правила за деклариране на улова;

в)	занимаването с риболов в затворен участък, риболовът извън разрешения сезон, риболовът без да е установена квота от компетентната субрегионална или регионална организация или договореност за управление на риболовните райони или след достигането на такава квота;

г)	експлоатирането на колония, която е обект на мораториум или чийто риболов е забранен;

д)	използването на забранени риболовни съоръжения;

е)	фалшифицирането или скриването на маркировките, наименованието или регистрацията на риболовен плавателен съд;

ж)	укриването, фалшифицирането и унищожаването на доказателства, представляващи интерес за разследването;

з)	извършването на многократни нарушения, които в съвкупност представляват сериозно пренебрежение към охранителните мерки и мерките за управление, или

и)	извършването на всякакви други нарушения, които биха могли да бъдат указани в процедурите, установени от компетентната субрегионална или регионална организация или договореност за управление на риболовните райони.

12. Независимо от другите разпоредби в този член, флагманската държава може по всяко време да предприеме мерки за да изпълни задълженията си, произтичащи от член 19 в случай на предполагаемо нарушение. Ако плавателният съд се намира под неин контрол, инспектиращата държава го предава на флагманската държава, по молба на последната, като я информира изчерпателно за хода и резултата от разследването.

13. Този член не накърнява правото на флагманската държава да предприеме всякакви мерки, включително да предприеме наказателно преследване с оглед налагане на наказания в съответствие с вътрешното ѝ наказателство.

14. Този член се прилага mutatis mutandis спрямо абордажа и инспектирането, извършвани от държава — страна по споразумението, която е членка на субрегионална или регионална организация за управление на рибните райони или участва в субрегионална или регионална договореност за управление на рибните райони и която има сериозни основания да смята, че риболовен плавателен съд, плаващ под флага на друга държава — страна по споразумението, се занимава с дейност, противоречаща на охранителните мерки и мерките за управление по параграф 1 в участъка в откритото море, покрит от спомената организация или договореност, и че по време на същото рибиловно пътуване споменатият плавателен съд впоследствие е проникнал в участък, попадащ под националната юрисдикция на инспектиращата държава.

15. Когато субрегионална или регионална организация или договореност за управление на риболовните райони е създала механизъм, който ефективно изпълнява задължението, вменено на нейните членове или участници с настоящото споразумение, да осигури спазването на охранителните мерки и мерките за управление, установени от организацията или с договореността, членовете на организацията или участниците в договореността могат да се споразумеят да ограничат само до самите тях прилагането на параграф 1 по отношение на охранителните мерки и мерките за управление, които са установени във въпросния участък в откритото море.

16. Мерките, предприемани от държави, различни от флагманската държава, спрямо плавателни съдове, които са се занимавали с дейности, противоречащи на субрегионалните или регионални охранителни мерки и мерки за управление, трябва да бъдат съразмерни с тежестта на нарушението.

17. Когато съществуват сериозни основания да се подозира, че даден риболовен плавателен съд, намиращ се в открито море, е без националност, всяка държава може да влезе на абордаж и да инспектира този плавателен съд. Ако събраните доказателства оправдават това, държавата може да предприеме подходящите мерки в съответствие с международното право.

18. Държавите носят отговорност за загубите и вредите, които могат да им бъдат вменени вследствие предприета мярка по силата на този член, когато спомената мярка е незаконосъобразна или надхвърля границите на разумно необходимото, в светлината на наличните данни, за прилагането на разпоредбите на този член.

Член 22

Основни процедури, приложими в случай на абордаж и инспектиране в съответствие с член 21

1. Инспектиращата държава осигурява надлежно оправомощените ѝ инспектори:

да представят документите, удостоверяващи техните правомощия, на капитана на плавателния съд и да връчат копие от текста на относимите охранителни мерки и мерки за управление или на правилата и правилниците, прилагани във въпросния участък от откритото море, за да могат тези мерки да произведат своето действие;

б)	да уведомят флагманската държава в момента на абордажа и инспектирането;

в)	да не пречат на капитана на плавателния съд да се свърже с властите на държавата, под чийто флаг плава той по време на абордажа и инспектирането;

г)	да предадат на капитана и на властите на държавата, под чийто флаг плава плавателният съд, копие от доклада за абордажа и инспекцията, в който се включва всяко възражение или декларация, които капитанът желае да бъдат включени в него;

д)	да напуснат бързо плавателния съд, след като приключи инспекцията, ако не намерят никакво доказателство за сериозно нарушение, и

е)	да избягват да прибягват до сила, освен когато и доколкото това се окаже необходимо за да се гарантира тяхната сигурност и когато им се пречи да упражнят функциите си. Степента на използваната сила не трябва да надвишава разумно необходимото при конкретните обстоятелства.

2. Надлежно оправомощените инспектори на инспектираща държава имат право да инспектират плавателния съд, неговата лицензия, неговите принадлежности, оборудване, регистри, съоръжения, риба и рибарски продукти, както и всички относими документи, които са необходими за да се провери спазването на съответните охранителни мерки и мерки за управление.

3. Държавата, под чийто флаг плава плавателният съд, следи за това капитаните на плавателния съд:

a)	да позволят и улеснят бързото и безопасно качване на инспекторите на борда;

б)	да съдействат при инспектирането на плавателните съдове, извършвано в съответствие с настоящите процедури и да оказват помощ за тази цел;

в)	да не пречат на инспекторите да изпълнят своята мисия, да не ги заплашват и да не се намесват в изпълнението на техните функции;

г)	да позволят на инспекторите да се свържат с властите на държавата, под чийто флаг плава плавателният съд и на инспектиращата държава по време на качването на борда и на испектирането;

д)	да предоставят на инспекторите подходящи условия, включително при нужда храна и подслон; и

е)	да улеснят безопасното слизане на инспекторите от борда на плавателния съд.

4. Ако капитанът на плавателен съд откаже да допусне качване на борда и инспектиране в съответствие с този член и с член 21, държавата, под чийто флаг плава той, освен в случаите, когато, в съответствие с общоприетата международна регламентация, процедури и практики, свързани с морската безопасност, е нужно да се отложат качването на борда и инспекцията, разпорежда на капитана на плавателния съд веднага да се подчини на абордажа и инспекцията, а ако същият не се подчини на това разпореждане, временно преустановява действието на разрешителното за риболов на плавателния съд, като нарежда на последния веднага да се върне в пристанището. Държавата, под чийто флаг плава той, уведомява инспектиращата държава за предприетата от нея мярка, когато настъпят обстоятелствата, предвидени в този член.

Член 23

Мерки, които следва да бъдат предприети от пристанищната държава

1. Пристанищната държава има правото и задължението да предприеме мерки в съответствие с международното право за да гарантира ефикасността на субрегионалните, регионални и световни охранителни мерки и мерки за управление. Когато предприема такива мерки, пристанищната държава не упражнява никаква формална или фактическа дискриминация спрямо плавателни съдове на която и да било държава.

2. Пристанищната държава може между другото да контролира документите, рибарските принадлежности и улова на борда на риболовните плавателни съдове, когато последните доброволно се намират в нейни пристанища или в нейните офшорни терминали.

3. Държавите могат да приемат регламентация, оправомощаваща компетентните национални власти да забраняват слизане на сушата или прехвърляне от един кораб на друг, когато е установено, че уловът е бил направен по начин, който подкопава ефикасността на регионалните, субрегионалните мерки или на мерките в световен мащаб за съхранение и управление в открито море.

4. Никоя разпоредба в този член не засяга упражняването от страна на държавите на техния суверенитет по отношение на пристанища на тяхна територия в съответствие с международното право.

ЧАСТ VII

НУЖДИ НА РАЗВИВАЩИТЕ СЕ ДЪРЖАВИ

Член 24

Признаване на специфичните нужди на развиващите се държави

1. Държавите изцяло признават специфичните нужди на развиващите се държави във връзка с опазването и управлението на трансгранично и далекомигриращи рибни видове и развитието на риболовни райони за подобни видове. За тази цел те предоставят помощ на развиващите се държави пряко или чрез Програмата за развитие на Организацията на обединените нации, Организацията за прехрана и земеделие на Организацията на обединените нации и други специализирани институции, Фонда за глобално развитие, Комисията за трайно развитие и другите компетентни международни и регионални организации и органи.

2. Когато изпълняват задължението си да съдействат за установяване на мерки за съхранение и управление на трансгранично и далекомигриращи рибни видове, държавите отчитат специфичните нужди на развиващите се държави, а именно:

a)	уязвимостта на развиващите се държави, които зависят от експлоатацията на биологичните морски ресурси, включително за посрещане на нуждите, свързани с прехраната на тяхното население или на части от тяхното население;

б)	нуждата да се избегне евентуално навреждане на риболова с цел прехрана и на другите видове дребен търговски риболов в развиващите се държави и да се осигури достъпа до тези видовериболов на жени, дребни рибари и местното население, по-специално в развиващи се малки островни държави, и

в)	нуждата да се направи така че тези мерки да не доведат до пряко или непряко прехвърляне върху развиващите се държави на несъразмерна част от усилията по съхранението.

Член 25

Форми на сътрудничество с развиващите се държави

1. Държавите си сътрудничат пряко или чрез субрегионални, регионални или световни организации:

за да повишат способността на развиващите се държави, по-специално на най-слабо развитите между тях и на развиващите се малки островни държави, да съхраняват и управляват трансгранично и далекомигриращи рибни видове и да развият собствените си национални риболовни райони по отношение на тези видове;

б)

за да подпомогнат развиващите се държави, по-специално най-слабо развитите между тях и развиващите се малки островни държави, да участват при експлоатацията в открито море на риболовни райони за подобни видове, включително като улесняват достъпа им до тези риболовни райони, при условие че се спазват разпоредбите на членове 5 и 11, и

в)	за да улеснят участието на развиващите се държави в субрегионални и регионални организации и договорености за управление на риболовните райони.

2. Сътрудничеството с развиващите се държави за целите на този член по-специално може да приеме формата на финансова помощ, на подпомагане, свързано с развитието на човешките ресурси, на техническа помощ, на трансфер на технологии, включително чрез съвместни предприятия, и на консултативни услуги.

3. Тази помощ между другото трябва да бъде насочена по-конкретно към:

a)	подобряване съхранението и управлението на трансгранично и далекомигриращи рибни видове чрез събиране, публикуване, проверка, обмен и анализ на данни за риболовните райони и свързана с тях информация;

б)	оценка на видовете и научни изследвания; и

в)	наблюдение, контрол, надзор, спазване на регламентацията и преследване на нарушенията, включително обучение и укрепване на капацитета на местно равнище, разработване и финансиране на национални и регионални програми за наблюдение и достъп до технологии и оборудване.

Член 26

Специална помощ с оглед прилагане на настоящото споразумение

1. Държавите си сътрудничат с цел създаване на специални фондове за финансово подпомагане на развиващите се държави при прилагане на настоящото споразумение, и по-специално с цел да ги подпомогнат при посрещане на разходите, съпътстващи процедурите по уреждане на спорове, по които те могат да бъдат страна.

2. Държавите и международните организации трябва да подпомагат развиващите се държави при учредяване на нови организации или сключване на нови договорености за управление на субрегионалните или регионални риболовни райони с цел съхранение и управление на трансгранично и далекомигриращи рибни видове или укрепване на съществуващите такива.

ЧАСТ VIII

МИРНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРОВЕТЕ

Член 27

Задължение за уреждане на споровете с мирни средства

Държавите са задължени да уреждат споровете си по пътя на преговори, проучване, медиация, помирение, арбитраж, съдебно уреждане, прибягване до регионални органи или споразумения, или чрез други мирни средства по техен избор.

Член 28

Предотвратяване на спорове

Държавите си сътрудничат за предотвратяване на споровете. За тази цел те постигат общо съгласие по ефикасни и ускорени процедури за вземане на решения в рамките на субрегионалните и регионални организации и договорености за управление на риболовните райони и при нужда укрепват съществуващите процедури.

Член 29

Спорове по технически въпроси

При наличие на спор по технически въпрос, заинтересованите държави могат да сезират експертна група, специално създадена от тях за конкретния случай. Експертната група провежда разговори със заинтересованите държави, като се стреми бързо да разреши спора, без да прибягва до задължителните процедури за уреждане на спорове.

Член 30

Процедури за уреждане на спорове

1. Разпоредбите, отнасящи се до уреждането на спорове, изложени в част ХV на конвенцията, се прилагат mutatis mutandis спрямо всеки спор между държави, които са страни по настоящото споразумение, касаещ тълкуването или прилагането на настоящото споразумение, независимо дали споменатите държави са или не са страни по конвенцията.

2. Разпоредбите, отнасящи се до уреждането на спорове, изложени в част ХV на конвенцията, се прилагат mutatis mutandis спрямо всеки спор между държави, които са страни по настоящото споразумение, касаещ тълкуването или прилагането на субрегионалните, регионални или световни споразумения за управление на риболовните райони, включващи трансгранично и далекомигриращи рибни видове по които те са страни, включително всеки спор, свързан със съхранението и управлението на споменатите по-горе видове, независимо дали въпросните държави са или не са страни по конвенцията.

3. Всяка допусната процедура от държава, която е страна по настоящото споразумение и по конвенцията, в съответствие с член 287 на конвенцията се прилага спрямо разрешаването на споровете, посочени в тази част, освен ако при подписването или ратифицирането на настоящото споразумение или присъединяването към него, или по всяко време впоследствие, заинтересованата държава-страна допусне друга процедура в съответствие с член 287 с цел уреждане на споровете, посочени в тази част.

4. При подписване или ратифициране на настоящото споразумение или при присъединяване към нея, или по всяко друго време впоследствие, всяка заинтересована държава, която е страна по настоящото споразумение, но не е страна по конвенцията, свободно избира, чрез писмена декларация, един или повече от способите по член 287, параграф 1 на конвенцията, с цел уреждане на споровете, посочени в тази част.Член 287 се прилага спрямо тази декларация, а така също и спрямо всеки спор, по който спомената държава е страна и който не е предмет на влязла в сила декларация. С цел помирение и арбитраж в съответствие с приложения V, VII и VIII към конвенцията, спомената държава има право да определи помирители, арбитри и експерти, които да бъдат включени в списъка по член 2 от приложение V, по член 2 от приложение VII и по член 2 от приложение VIII с цел уреждане на споровете, предвидени в тази част.

5. Всеки съд, към който е отнесен спор, попадащ в приложното поле на тази част, прилага относимите разпоредби на конвенцията, на настоящото споразумение и на всяко приложимо субрегионално, регионално или световно споразумение, свързано с риболовните райони, а така също и общоприетите норми в областта на съхранението и управлението на биологичните морски ресурси и останалите норми на международното право, които не противоречат на конвенцията, с цел осигуряване запазването на въпросните трансгранично и далекомигриращи рибни видове.

Член 31

Охранителни мерки

1. В очакване на уреждането на спор в съответствие с тази част, страните по спора правят всичко, което е по силите им, за да сключат временни договорености, имащи практически характер.

2. Без да се накърняват разпоредбите на член 290 от конвенцията, съдът, към който е отнесен спорът по силата на тази част може да предпише всякакви охранителни мерки, които счете за подходящи при дадените обстоятелства, за да опази съответните права на спорещите страни или предотврати нанасянето на каквато и да било вреда на въпросните видове, а така също и в случаите по член 7, параграф 5 и по член 16, параграф 2.

3. Всяка държава — страна по настоящото споразумение, която не е страна по конвенцията, може да заяви, че независимо от разпоредбите на член 290, параграф 5 от конвенцията, Международният институт по морско право няма право да предписва, изменя или отменя охранителни мерки без нейното съгласие.

Член 32

Ограничения при прилагането на процедурите за уреждане на спорове

Член 297, параграф 3 от конвенцията се прилага и спрямо настоящото споразумение.

ЧАСТ IХ

ДЪРЖАВИ, КОИТО НЕ СА СТРАНИ ПО НАСТОЯЩОТО СПОРАЗУМЕНИЕ

Член 33

Държави, които не са страни по настоящото споразумение

1. Държавите страни насърчават държавите, които не са страни по настоящото споразумение, да станат страни по него и да приемат законова и подзаконова нормативна уредба, съобразена с разпоредбите ѝ.

2. Държавите страни предприемат нужните мерки, съобразени с настоящото споразумение и с международното право, с оглед да възпрат плавателните съдове, плаващи под флага на държави, които не са страни по него, от действия, които препятстват ефективното прилагане на настоящото споразумение.

ЧАСТ Х

ДОБРОСЪВЕСТНОСТ И ЗЛОУПОТРЕБА С ПРАВО

Член 34

Добросъвестност и злоупотреба с право

Страните трябва добросъвестно да изпълняват задълженията, които са поели по силата на настоящото споразумение, и да упражняват признатите с настоящото споразумение права по начин, който не представлява злоупотреба с право.

ЧАСТ ХI

ОТГОВОРНОСТ

Член 35

Отговорност

Страните отговарят в съответствие с международното право за понесените щети или вреди, които могат да им бъдат вменени по смисъла на настоящото споразумение.

ЧАСТ ХII

КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА РЕВИЗИРАНЕ

Член 36

Конференция за ревизиране

1. Четири години след датата на влизане в сила на настоящото споразумение, генералният секретар на Организацията на Обединените нации ще свика конференция за оценка на ефективността на настоящото споразумение за осигуряване запазването и управлението на трансгранично и далекомигриращи рибни видове. Генералният секретар ще покани за участие в конференцията всички страни и държавите и органите, които имат право да станат страни по настоящото споразумение, а също и междуправителствените организации и неправителствените организации, които имат право да участват в качеството на наблюдатели.

2. Конференцията ще разгледа и оцени в каква степен са пригодени за целта разпоредбите на настоящото споразумение и ще предложи, при нужда, способи за подобряване на съдържанието и механизмите за прилагането ѝ, с оглед по-добро справяне с проблемите, които евентуално продължават да препятстват запазването и управлението на трансгранично и далекомигриращи рибни видове.

ЧАСТ ХIII

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 37

Подписване

Настоящото споразумение е открито за подписване от всички държави и останалите организации, посочени в член 1, параграф 2, буква б), и остава открито за подписване в седалището на Организацията на Обединените нации в течение на дванадесет месеца, считано от 4 декември 1995 г.

Член 38

Ратификация

Настоящото споразумение подлежи на ратификация от държавите и останалите организации, посочени в член 1, параграф 2, буква б). Ратификационните документи се депозират при Генералния секретар на Организацията на Обединените нации.

Член 39

Присъединяване

Настоящото споразумение остава открито за присъединяване на държавите и останалите организации, посочени в член 1, параграф 2, буква б). Присъединителните документи се депозират при Генералния секретар на Организацията на Обединените нации.

Член 40

Влизане в сила

1. Настоящото споразумение влиза в сила тридесет дни след датата на депозиране на тридесетия ратификационен или присъединителен документ.

2. За всяка държава или организация, ратифицирала споразумението или присъединила се към него след депозирането на тридесетия ратификационен или присъединителен документ, споразумението влиза в сила на тридесетия ден след датата на депозиране на ратификационния или присъединителен документ.

Член 41

Временно прилагане

1. Настоящото споразумение временно се прилага от всяка държава или организация, която се съгласи с временното му прилагане, като информира писмено за това депозитара. Това временно прилагане произвежда действието си от датата на получаване на уведомлението.

2. Временното прилагане от страна на държава или организация се прекратява от деня на влизане в сила на настоящото споразумение по отношение на тази държава или организация или когато спомената държава или организация писмено уведоми депозитара за намерението си да прекрати временното прилагане.

Член 42

Резерви и дерогации

Настоящото споразумение не допуска никакви резерви или дерогации.

Член 43

Декларации

Член 42 не забранява на дадена държава или организация, към момента на подписване или ратифициране на настоящото споразумение или на присъединяване на тази държава или организация към него, да направят декларации, независимо от съдържанието или наименованието им, по-специално с оглед хармонизиране на законовата си и подзаконова нормативна уредба с настоящото споразумение, при условие че тези декларации не целят да изключат или изменят правната сила на разпоредбите на настоящото споразумение при прилагането им по отношение на тази държава или на тази организация.

Член 44

Връзка с други споразумения

1. Настоящото споразумение с нищо не променя правата и задълженията на държавите — страни по него, които произтичат от други съпоставими с него споразумения и които не навреждат нито на ползването от страна на другите страни на правата или изпълнението на задълженията им, произтичащи от настоящото споразумение.

2. Две или повече държави могат да сключат споразумения, които изменят или временно преустановяват прилагането на разпоредбите на настоящото споразумение и които се прилагат единствено спрямо техните взаимоотношения, при условие че тези споразумения не касаят разпоредба от настоящото споразумение, чието неспазване би било несъвместимо с осъществяването на неговия предмет и цел, и при условие също така, че тези споразумения не накърняват прилагането на основните принципи, изложени в настоящото споразумение и не навреждат нито на ползването от страна на другите страни на правата или изпълнението на задълженията им, произтичащи от настоящото споразумение.

3. Страните, които възнамеряват да сключат споразумение по параграф 2, уведомяват другите страни чрез депозитара на настоящото споразумение за намерението си да сключат споразумение, както и за предвижданите от тях изменения или временно преустановяване прилагането на разпоредбите на настоящото споразумение.

Член 45

Изменение

1. Всяка от страните може да предложи чрез писмено съобщение до генералния секретар на Организацията на обединените нации изменения в настоящото споразумение и да поиска свикване на конференция за разглеждането им. Генералният секретар предава това съобщение на всяка от страните. Той свиква конференцията, ако в течение на шест месеца след датата на предаване на съобщението поне половината от страните подкрепят това искане.

2. Стига тя да не реши друго, свиканата в изпълнение на параграф 1 конференция прилага процедурата за вземане на решения, прилагана от конференцията на Организацията на обединените нации относно рибните видове, чието движение се осъществява както във вътрешността, така и извън изключителните икономически зони трансгранично и далекомигриращи рибни видове. Конференцията трябва да положи всякакви усилия за постигане на споразумение чрез консенсус относно измененията, като същите не трябва да бъдат гласувани, преди да бъдат изчерпани всички усилия за постигане на консенсус.

3. След като бъдат приети, измененията в настоящото споразумение са открити за подписване от страните в седалището на Организацията на обединените нации в Ню Йорк в течение на дванадесет месеца от датата на приемането им, освен ако тези изменения не предвиждат друго.

4. Членове 38, 39, 47 и 50 се прилагат спрямо всички изменения в настоящото споразумение.

5. За страните, които са ги ратифицирали или са се присъединили към тях, измененията в настоящото споразумение влизат в сила на тридесетия ден след датата на депозиране на ратификационните или присъединителни документи на две трети от страните. Впоследствие за всяка от страните, ратифицирала изменение или присъединила се към него след датата на депозиране на изисквания брой документи, това изменение влиза в сила на тридесетия ден след датата на депозиране от страната на ратификационния или присъединителния ѝ документ.

6. Едно изменение може да предвижда, че влизането му в сила изисква по-малък или по-голям брой ратификации или присъединявания от изисквания в този член.

7. Всяка държава, която става страна по настоящото споразумение след влизането в сила на изменения съгласно параграф 5, се счита, в случай че не е изразила различно намерение, за:

a)	страна по настоящото споразумение, с неговите изменения, и

б)	страна по неизмененото споразумение по отношение на всяка от страните, която не е обвързана от тези изменения.

Член 46

Денонсиране

1. Страна може да денонсира настоящото споразумение, чрез писмено нотифициране до генералния секретар на Организацията на Обединените нации, и да посочи основанията за това. Обстоятелството, че няма посочени основания не засяга валидността на денонсирането. Същото произвежда действието си една година след датата на получаване на нотификацията, освен ако тя не предвижда по-късна дата.

2. Денонсирането с нищо не засяга задължението на всяка държава-страна да изпълни всяко задължение, посочено в настоящото споразумение, което би му било вменено по силата на международното право, независимо от това споразумение.

Член 47

Участие в международни организации

1. Когато международна организация по член 1 от приложение IХ към конвенцията няма компетентност по всички въпроси, уредени с настоящото споразумение, приложение IХ към конвенцията се прилага mutatis mutandis по отношение на участието на тази международна организация в настоящото споразумение, с изключение на случаите, когато не се прилагат следните разпоредби на споменатото приложение:

a)	член 2, първото изречение, и

б)	член 3, параграф 1.

2. Когато международна организация по член 1 от приложение IХ към конвенцията има компетентност по всички въпроси, уредени с настоящото споразумение, по отношение на участието на тази международна организация в настоящото споразумение се прилагат следните разпоредби:

при подписването или присъединяването споменатата международна организация прави декларация, в която сочи, че:

i)	има компетентност по всички въпроси, уредени с настоящото споразумение;

ii)	в резултат на това нейните държави-членки няма да станат страни по споразумението, освен по отношение на териториите на тези държави, за които международната организация не носи никаква отговорност, и

iii)	приема правата и задълженията, които настоящото споразумение предвижда за държавите;

б)	участието на международната организация по никакъв начин не придава каквито и да било права на държавите — членки на спомената организация по смисъла на настоящото споразумение;

в)

в случай на конфликт между задълженията, които са вменени на една международна организация по смисъла на настоящото споразумение, и тези, които са ѝ вменени по смисъла на споразумението, с което е учредена тази организация, или на всякакъв свързан с него акт, преимущество имат задълженията, произтичащи от настоящото споразумение.

Член 48

Приложения

1. Приложенията съставляват неразделна част от настоящото споразумение и с изключение на разпоредба, изрично предвиждаща друго, всяка препратка към настоящото споразумение препраща и към нейните приложения, а всяка препратка към част от настоящото споразумение препраща и към приложенията, отнасящи се до нея.

2. Приложенията могат да бъдат ревизирани от време на време от държавите-страни. Тези ревизии се основават на съображения от научен и технически характер. Независимо от разпоредбите на член 45, ако по време на среща на държавите-страни е приета с консенсус ревизия на приложение, същата се инкорпорира в настоящото споразумение и произвежда действието си от датата на приемането си или от посочената в ревизията дата. Ако по време на срещата не е приета с консенсус ревизия на приложение, в случая се прилагат процедурите, свързани с измененията, предвидени в член 45.

Член 49

Депозитар

Генералният секретар на Организацията на Обединените нации е депозитар на настоящото споразумение и на свързаните с него изменения или ревизии.

Член 50

Текстове, произвеждащи правно действие

Английският, арабският, испанският, китайският, руският и френският текст на настоящото споразумение са с еднаква автентичност.

В свидетелство за което долуподписаните пълномощници, надлежно упълномощени за тази цел, подписаха настоящото споразумение.

Открито за подписване в Ню Йорк на четвърти декември хиляда деветстотин деветдесет и пета година, в един-единствен екземпляр на английски, арабски, испански, китайски, руски и френски език.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

СТАНДАРТНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА СЪБИРАНЕТО И ПРЕДОСТАВЯНЕТО НА ДАННИ

Член 1

Общи принципи

1. Навременното събиране, компилиране и анализ на данните е от фундаментално значение за ефективното опазване и управление на застъпващите се рибни колонии и мигриращите на големи разстояния рибни колонии. За тази цел се изисква данните от риболова на тези запаси в открито море и запасите, влизащи в зоните на национална юрисдикция, да бъдат събрани и компилирани по такъв начин, че да се даде възможност за извършване на статистически смислен анализ за целите на съхранението и управлението на рибните запаси. Тези данни включват статистически данни за улова и интензивността на риболова и друга, свързана с риболова информация, например данни за риболовните съдове и други данни за стандартизиране на интензивността на риболова. Освен това, събраните данни следва да включват информация за невизираните и съпътстващите видове или видовете, зависещи от риболова. Всички данни следва да бъдат подложени на проверка с цел обезпечаване точност на измерванията. Следва да се поддържа конфиденциалния характер на неагрегираните данни. Разпространението на такива данни се поставя в зависимост от условията, при които са получени.

2. С цел изграждане на капацитет в областта на съхранението и управлението на живите морски ресурси, на развиващите се страни се предоставя помощ, включваща обучение на кадри, както и финансова и техническа помощ. Тази помощ следва да е съсредоточена върху подобряване възможностите за реализиране събирането и проверката на данните, програмите за наблюдение, анализа на данните и научноизследователските проекти в подкрепа оценките на наличните запаси. Следва да се оказва подкрепа при възможно най-пълното ангажиране на учени и ръководители от развиващи се страни, специалисти в областта на съхранението и управлението на застъпващите се рибни колонии и мигриращите на големи разстояния рибни колонии.

Член 2

Принципи на събиране, компилиране и обмен на данни

При дефиниране на параметрите за събиране, компилиране и обмен на данни от риболовни операции за улова на застъпващите се рибни колонии и мигриращите на големи разстояния рибни колонии следва да се имат предвид следните общи принципи:

а)

държавите следва да гарантират, че данните се събират от плавателни съдове, плаващи под техен флаг по време на риболовни дейности в съответствие с работните характеристики на всеки метод за риболов (например всяко отделно влекачно въже за тралиране, всяко пригодено за риболов дълго влакно и обикновена рибарска мрежа, всеки пасаж уловен с въдица и влакно и ежедневния улов от тралиране) като тези данни трябва да са достатъчно подробни, за да може да се улесни реалната оценка на наличните рибни запаси;

б)	държавите следва да гарантират, че данните за риболова са подложени на проверка с използване на съответната подходяща система за проверка;

в)

държавите следва да компилират научните данни, свързани с риболова, както и други помощни научни данни, и да ги предоставят в съгласуван формат и своевременно на съответната субрегионална или регионална организация или спогодба за управление на рибните стопанства, където такава е налице. В противен случай държавите следва да си сътрудничат в обмена на данни, който да става или пряко, или с помощта на такива други механизми за коопериране, каквито бъдат съгласувани помежду им;

г)

в рамките на субрегионалните или регионалните организации или договорености за управление на рибните стопанства или други такива държавите следва да се споразумеят относно подробното описание на данните и формата, в който данните следва да бъдат предоставени, в съответствие с настоящото приложение и предвид характера на рибните запаси и местата за тези запаси в региона. Във връзка с такива организации или договорености от организациите, които не са членове, нито са участници, следва да се изисква предоставяне на данни, свързани със съответните риболовни дейности, разпределени по плавателни съдове, плаващи под техен флаг;

д)	такива организации или договорености компилират данни и ги предоставят своевременно в съгласуван формат на всички заинтересувани държави при условията, определени от организацията или договореността, както и

е)	учените от флагманската държава и от съответните субрегионална или регионална организация или договореност за управление на рибните стопанства следва да анализират данните поотделно или в съвкупност в зависимост от това кое е по-целесъобразно.

Член 3

Основни данни за риболова

1. Държавите събират и предоставят на съответната субрегионална или регионална организация или договореност за управление на рибните стопанства следните типове достатъчно подробни данни с оглед улесняване ефикасната оценка на запасите в съответствие със съгласуваните процедури:

а)	хронологически данни за улова и интензивността на риболова по риболовни райони и флотилии;

б)	общ улов по брой, номинално тегло или по брой и номинално тегло, по видове (визирани и невизирани) в зависимост от това, което е целесъобразно за всеки риболовен район. (Организацията за прехрана и земеделие на ООН дефинира номиналното тегло като живо тегло при изваждане от водата);

в)	статистически данни за изхвърлената риба, включително оценки за същата, където е необходимо, отчетени като брой или номинално тегло по видове, в зависимост от това, което е целесъобразно за всеки риболовен район;

г)	статистически данни за интензивността на риболова, подходящи за всеки метод на риболов;

д)	място на риболова, дата и време на улова и други статистически данни за риболовните операции в зависимост от това, което е целесъобразно.

2. Освен това, където е уместно, държавите събират и представят на съответната субрегионална или регионална организация или договореност за управление на рибните стопанства информация в подкрепа на оценката на запасите, включително:

а)	състав на улова, в зависимост от дължината, теглото и пола;

б)	друга биологична информация в подкрепа на оценките на запасите, например сведения за възрастта, прираста, възстановяването на популацията, разпределение и идентичност на запасите;

в)	други свързани с темата изследвания, включително изследвания на концентрацията на запасите, изследвания на биомасата, хидроакустични изследвания, проучвания на екологичните фактори, влияещи на концентрацията на запасите, както и океанографски и екологични проучвания.

Член 4

Данни и сведения за плавателните съдове

1. Държавите следва да съберат следните видове данни, свързани с плавателните съдове, с оглед стандартизиране състава на флотилиите и риболовния капацитет на плавателните съдове, както и с оглед превръщане от едни мерки в други на интензивността при анализирането на данните за улова и интензивността:

а)	идентификация на съдовете, флаг и пристанище, където са регистрирани;

б)	тип на плавателните съдове;

в)	спецификация за плавателните съдове (например, материал, от който са построени, дата на пускане на вода, дължина по регистър, бруто регистриран тонаж, мощност на главните двигатели, товароподемност и методи за съхранение на улова);

г)	описание на риболовните съоръжения (например, типове, подробно описание и брой на съоръженията).

2. Флагманската държава събира следната информация:

а)	навигационни помощни средства и помощни средства за фиксиране на позицията;

б)	далекосъобщително оборудване и международни радиопозивни;

в)	размер на екипажа.

Член 5

Отчитане

Всяка държава гарантира, че плавателните съдове, плаващи под неин флаг, изплащат до националната администрация на рибното стопанство и, в случаите, в които е налице такова съгласуване — до съответната субрегионална или регионална организация или договореност за управление на рибните стопанства, данни от корабния дневник за улова и интензивността, включително данни за отделните риболовни операции в открито море, които данни се предават на достатъчно кратки интервали, отговарящи на вътрешнодържавните изисквания и на регионалните и международните задължения. В случаите, в които е необходимо, такива данни се изпращат чрез радиоизлъчване, по телекс, факс, спътниково предаване или с други средства.

Член 6

Проверка и потвърждаване на данните

Държавите или, в случаите, в които е подходящо, субрегионалните или регионалните организации или договорености за управление на рибните стопанства следва да създадат механизми за проверка и потвърждаване на данните за риболова, включващи:

а)	проверка на позицията чрез корабните системи за наблюдение и контрол;

б)	програми за научни наблюдения за следене и контрол на улова, интензивността, състава на улова (визирани и невизирани) и други подробности от риболовните операции;

в)	отчети за курсовете, дебаркирането и претоварването на улова;

г)	вземане проби в пристанище.

Член 7

Обмен на данни

1. Събраните от флагманските държави данни следва задължително да се предоставят и обменят с останалите флагмански държави и съответните крайбрежни държави с посредничеството на съответните субрегионални или регионални организации или договорености за управление на рибните стопанства. Такива организации или договорености компилират данни и ги предоставят своевременно в съгласуван формат на всички заинтересувани държави в съответствие с условията, посочени от организацията или договореността, като същевременно запазват конфиденциалността на неагрегираните данни като наред с това имат задължението да разработват във възможната степен системи от бази данни, които да обезпечават достатъчен достъп до тези данни.

2. В световен мащаб събирането и разпространението на данните следва да се извършва с посредничеството на Организацията за прехрана и земеделие на ООН. В случаите, в които субрегионални или регионални организации или договорености за управление на рибните стопанства не са налице, Организацията на ООН може да поеме същата функция и на субрегионално или регионално равнище по спогодба със заинтересуваните страни.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

НАСОКИ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ПРЕДПАЗНИ УСЛОВНИ НИВА ПРИ СЪХРАНЕНИЕТО И УПРАВЛЕНИЕТО НА ЗАСТЪПВАЩИТЕ СЕ РИБНИ КОЛОНИИ И МИГРИРАЩИТЕ НА ГОЛЕМИ РАЗСТОЯНИЯ РИБНИ КОЛОНИИ

1.	Под предпазно условно ниво се разбира оценъчна стойност, получена чрез съгласувана научна процедура, която съответства на състоянието на ресурса и на риболова и която може да се използва като насока за управлението на риболова.

Следва да се използват два вида предпазни условни нива: предпазни условни нива, свързани с съхранението и ограничаването на улова, и условни нива за управление на рибните колонии и визирани условни нива. Ограничаващите условни нива поставят граници, предназначението на които е ограничаване на улова в рамките на безопасните биологични граници, в пределите на които рибните запаси имат възможност да произвеждат максимално устойчив добив. Предназначението на визираните условни нива се състои в спазване целите на управлението.

3.	Предпазните условни нива между другото следва да държат сметка за способността за възпроизводство, издръжливост на всяка колония и характеристика на риболова при експлоатацията на тази рибна колония, както и други причини на смъртност и някои по-важни неизвестни величини.

Целта на стратегиите за управление е поддържането и възстановяването на ловуваните популации, а в случаите, в които е необходимо — на свързаните с тези популации и зависимите от тях биологични видове, на нива, отговарящи на предварително съгласуваните предпазни условни нива. Такива условни нива се използват, за да се даде тласък на предварително съгласуваните действия, свързани с съхранението и управлението на рибните колонии. Стратегиите за управление включват мерки, които могат да се реализират, когато се доближат предпазните условни нива.

Стратегиите за управление на риболова гарантират, че рискът от надвишаване на ограничаващите условни нива е много нисък. Ако дадена рибна колония падне под ограничаващо условно ниво или има риск да падне под такова условно ниво, следва да се предприемат действия за съхранение и управление на рибната колония с цел улесняване възстановяването на същата. Стратегиите за управление на риболова гарантират, че визираните условни нива средно взето не са надвишени.

Когато сведенията за определяне на условните нива за даден риболовен район са оскъдни или липсват, се създават временни условни нива. Временните условни нива могат да се създават по аналогия с подобни или по-добре изучени рибни запаси. В такива ситуации риболовният район се подлага на по-задълбочено наблюдение и контрол като по този начин се дава възможност за проверка и преразглеждане на временните условни нива, след като постъпят по-добри сведения.

Коефициентът на смъртност при риболов, при който се получава максимално устойчив добив, следва да се разглежда като минимална норма за ограничаващите условни нива. Що се отнася до рибните запаси, които не са били подложени на свръхулов, стратегиите за управление на риболова гарантират, че смъртността при риболова не надвишава онова ниво на смъртност, което съответства на максимално устойчивия добив, и че биомасата не пада под предварително определения праг. По отношение на рибните запаси, претърпели свръхулов, биомасата, от която би се получил максимално устойчивия добив, може да служи за цел за възстановяване.

ПРИЛОЖЕНИЕ Б

Декларация относно компетенцията на Европейската общност по отношение на въпросите, обхванати от Споразумението за прилагане разпоредбите на Конвенцията на ООН по морско право от 10 декември 1982 година, отнасяща се до съхранението и управлението на застъпващите се рибни колонии и мигриращите на големи разстояния рибни колонии

(Декларация, съставена в съответствие с член 47 от Споразумението)

Член 47, параграф 1 от Споразумението за прилагане разпоредбите на Конвенцията на ООН по морско право, отнасяща се до съхранението и управлението на застъпващите се рибни колонии и мигриращите на големи разстояния рибни колонии, предвижда, че случаи, в които дадена международна организация, упомената в приложение IX, член 1 от конвенцията, не разполага с компетенция, която да се разпростира върху всички въпроси, обхванати от споразумението, приложение IX от Конвенцията (с изключение на член 2, първото изречение, и член 3, параграф 1), при равни други условия се прилага по отношение на участието на такава международна организация в споразумението.

Сегашните членове на Общността са Кралство Белгия, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Ирландия, Италианската република, Великото Херцогство Люксембург, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Португалската република, Република Финландия, Кралство Швеция и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.

Споразумението за прилагане разпоредбите на Конвенцията на ООН по морско право, отнасяща се до съхранението и управлението на застъпващите се рибни колонии и мигриращите на големи разстояния рибни колонии, се прилага по отношение на компетенциите, делегирани на Европейската общност, на териториите, където се прилага Договорът за създаване на Европейската общност, и при спазване на условията, изложени в същия договор, в частност, в член 227.

Настоящата декларация не е приложима в случая с териториите на държавите-членки, където гореспоменатият договор не се прилага, и не накърнява такива актове или позиции, каквито могат да бъдат приети във връзка със Споразумението от заинтересуваните държави-членки от името на тези територии или в интерес на същите.

I. ВЪПРОСИ, ПО КОИТО ОБЩНОСТТА ИМА ИЗКЛЮЧИТЕЛНИ ПРАВОМОЩИЯ

Общността изтъква, че нейните държави-членки са ѝ делегирали правомощия във връзка със съхранението и управлението на живите морски ресурси. Вследствие от това в тази област задача именно на Общността е да приеме съответните правила и разпоредби (които ще се изпълняват от държавите-членки), като в нейните правомощия е учредяването на външни предприятия с трети държави или компетентни организации.

Тези правомощия се прилагат както по отношение на водите под национална юрисдикция върху риболова, така и по отношение на водите в открито море.

Общността се ползва с регулаторни правомощия в съответствие с международното право, които се дават на флагманска държава за определяне мерките по съхранение и управление на морските риболовни ресурси, приложими към плавателните съдове, плаващи под флаговете на държавите-членки, и за обезпечаване приемането от страна на държавите-членки на разпоредби, предвиждащи реализирането на гореспоменатите мерки.

Въпреки това мерките, приложими по отношение на капитаните и останалите офицери от екипажите на риболовните съдове, например отказ, оттегляне или временно спиране действието на разрешителното за упражняване на такива функции, са в рамките на компетенциите на държавите-членки в съответствие с националното законодателство на всяка от тях.

Мерките, отнасящи се до упражняването на юрисдикция от страна на флагманската държава върху нейните плавателни съдове в открито море и, в частност, някои разпоредби, например разпоредбите, свързани с вземане и отстъпване на контрол над риболовни съдове от страна на държави, различни от флагманската държава, международното сътрудничество в областта на прилагането и възстановяването на контрола над техните плавателни съдове, са в рамките на компетенциите на държавите-членки в изпълнение на общностното право.

II. ВЪПРОСИ, ПО КОИТО С КОМПЕТЕНЦИИ РАЗПОЛАГАТ КАКТО ОБЩНОСТТА, ТАКА И НЕЙНИТЕ ДЪРЖАВИ-ЧЛЕНКИ

Общността споделя правомощията си със своите държави-членки по следните въпроси, които се ръководят от настоящото споразумение: изисквания на развиващи се държави, научноизследователска дейност, мерки на пристанищните държави и мерки, приети по отношение на организациите, които не са членки на регионалните риболовни организации, и такива, които не са страни по споразумението.

Следните разпоредби от споразумението се отнасят както за Общността, така и за нейните държави-членки:

—	общи разпоредби (членове 1, 4 и 34—50),

—	уреждане на спорове (част VIII).

ПРИЛОЖЕНИЕ В

Тълкувателни декларации, които следва да се депонират от Общността и от нейните държави-членки след ратифицирането на споразумението

Европейската общност и нейните държави-членки споделят разбирането, че термините „географски особености“, „специфични характеристики на субрегиона и региона“, „социално-икономически, географски и екологични фактори“, „природни характеристики на това море“, както и всякакви други подобни термини, използвани по отношение на даден географски регион, не накърняват правата и задълженията на държавите, произтичащи от международното право.

2.	Европейската общност и нейните държави-членки споделят разбирането, че нито една от разпоредбите от настоящото споразумение не може да се тълкува по такъв начин, че такова тълкуване да противоречи на принципа на свободата в открито море, признат от международното право.

Европейската общност и нейните държави-членки споделят разбирането, че терминът „държави, чиито граждани ловят риба в открито море“ не предвижда никакви нови основания за юрисдикция, основана на националността на лицата, практикуващи риболов в открито море, вместо принципа на юрисдикцията на флагманската държава.

Споразумението не дава на никоя държава правото да поддържа или прилага едностранни мерки по време на преходния период, упоменат в член 21, параграф 3. Ако след изтичането на този период не е постигнато никакво споразумение, държавите действат единствено в съответствие с разпоредбите, предвидени в членове 21 и 22 от споразумението.

По отношение прилагането на член 21, Европейската общност и нейните държави-членки споделят разбирането, че в случаите, в които дадена флагманска държава обяви, че в съответствие с разпоредбите от член 19 възнамерява да упражнява своите правомощия, върху даден риболовен съд, плаващ под неин флаг, властите на проверяващата държава не претендират и по-нататък да упражняват правомощията си в съответствие с разпоредбите от член 21 над такъв плавателен съд.

Всеки спор, свързан с този въпрос, се урежда по реда на процедурите, предвидени в част VIII от споразумението. Нито една държава, на основание на започване на такъв спор, не може да обосновава по-нататъшното задържане на плавателен съд, който не плава под неин флаг.

Освен това Европейската общност и нейните държави-членки считат, че думата „незаконен“ в член 21, параграф 18 от споразумението следва да се тълкува в светлината на цялото споразумение, и в частност на членове 4 и 35 от него.

Европейската общност и нейните държави-членки настояват, че всички държави следва да се въздържат в своите отношения от заплаха или използване на сила, в съответствие с общите принципи на международното право, Хартата на Организацията на обединените нации и Конвенцията на ООН по морско право.

В добавка към това Европейската общност и нейните държави-членки подчертават, че използването на сила, упоменато в член 22, представлява изключителна мярка, която следва задължително да се основава на най-стриктното спазване на принципа на пропорционалността и че всяко нарушение на този принцип води до международна отговорност, която се носи от проверяващата държава. Всеки случай на неспазване се разрешава с мирни средства и в съответствие с приложимите процедури за уреждане на спорове.

Наред с това Европейската общност и нейните държави-членки считат, че съответните условия за качване на борда и провеждане на инспекционна проверка подлежат на по-нататъшно разработване в съответствие със съответните принципи на международното право в рамките на съответните регионални и субрегионални организации и договорености за управление на риболова.

Европейската общност и нейните държави-членки споделят разбирането, че при прилагането на разпоредбите от член 21, параграфи 6, 7 и 8 флагманската държава може да се обляга на изискванията на своята правна уредба, в съответствие с която разследващите органи се ползват със свободата да решават дали да повдигнат обвинение или не на основание на всички факти по случая. Решенията на флагманската държава, основаващи се на такива изисквания, не се тълкуват като липса на реакция или необразуване на наказателно преследване.