КОНВЕНЦИЯ ЗА РАЗРАБОТВАНЕТО НА ЕВРОПЕЙСКА ФАРМАКОПЕЯ

ПРАВИТЕЛСТВАТА НА КРАЛСТВО БЕЛГИЯ, ФРЕНСКАТА РЕПУБЛИКА, ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ, ИТАЛИАНСКАТА РЕПУБЛИКА, ВЕЛИКОТО ХЕРЦОГСТВО ЛЮКСЕМБУРГ, КРАЛСТВО НИДЕРЛАНДИЯ, ШВЕЙЦАРСКАТА КОНФЕДЕРАЦИЯ И ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И СЕВЕРНА ИРЛАНДИЯ,

като имат предвид, че страните по Брюкселския договор от 17 март 1948 г., изменен на 23 октомври 1954 г., са твърдо решени да укрепват социалните контакти, с които те са обвързани, и да полагат всички възможни съвместни усилия както чрез директни консултации, така и чрез дейността на специализирани агенции, да повишават жизнения стандарт на своите народи и да стимулират хармоничното развитие на социалните дейности в съответните държави;

като имат предвид, че социалните дейности, регламентирани с Брюкселския договор и осъществявани — до 1959 г. — под егидата на Организацията за Брюкселския договор и Западноевропейския съюз, понастоящем се провеждат в рамките на Европейската общност в съответствие с решението, взето на 21 октомври 1959 г. от Съвета на Западноевропейския съюз и с резолюция (59) 23, приета на 16 ноември 1959 г. от Комитета на министрите на Съвета на Европа;

като имат предвид, че от 6 май 1964 г. Швейцарската конфедерация участва в дейности в сферата на общественото здраве, провеждани съгласно горепосочената резолюция;

като имат предвид, че целта на Съвета на Европа е да се постигне по-голямо единство между неговите членки с оглед да се стимулира, между другото, развитието на икономическите и социални процеси посредством сключването на споразумения и съвместни действия в икономическата, социалната, културната, научната, правната и административната области;

като имат предвид, доколкото е възможно, че те са полагали значителни усилия за стимулиране напредъка както в социалната сфера, така и в свързаните с общественото здравеопазване области, и че са предприели хармонизирането на своите национални законодателства в спазване на горепосочените разпоредби;

като имат предвид, че такива мерки са повече от необходими по отношение производството, обращението и дистрибуцията на лекарствените средства в Европа;

убедени, че е желателно и необходимо да се хармонизират спецификациите за медицински субстанции, които в тяхната оригинална форма или под формата на фармацевтични препарати са от общ интерес и значение за народите в Европа;

с убеждението за необходимостта да се ускори разработването на спецификациите за постоянно нарастващия брой нови медицински субстанции, появяващи се на пазара;

като отчитат, че тази цел би могла най-добре да се постигне чрез постепенното изготвяне на обща фармакопея за заинтересованите европейски държави,

Органи, които отговарят за разработването на Европейската фармакопея

Разработването на европейската фармакопея се осигурява от:

За целите на настоящата конвенция Комитетът за обществено здраве се състои от националните делегации, определени от договарящите се страни.

1. Комитетът за обществено здраве упражнява общ контрол върху дейността на Комисията и за тази цел Комисията представя на Комитета за обществено здраве доклад за всяка от своите сесии.

2. Всички решения, взети от Комисията, с изключение на тези от технически или процедурен характер, подлежат на одобрение от Комитета за обществено здраве. Ако Комитетът за обществено здраве не одобри дадено решение или го одобри само частично, той го връща обратно на Комисията за допълнително разглеждане.

3. Комитетът за обществено здраве, като взема предвид препоръките на Комисията съгласно член 6, буква г), определя сроковете, в рамките на които решения от технически характер, свързани с европейската фармакопея, се прилагат на териториите на договарящите се страни.

1. Комисията е съставена от националните делегации, определени от договарящите се страни. Всяка делегация се състои от не повече от 3 члена, избрани въз основа на тяхната компетентност в рамките на функциите на Комисията. Всяка от договарящите се страни може да назначи същия брой компетентни заместник-членове.

2. Комисията разработва свой собствен процедурен правилник.

3. Комисията избира председател сред своите членове чрез тайно гласуване. Мандатът и длъжността на председателя, а така също условията за подновяването на неговия мандат, се определят в процедурния правилник на Комисията, при условие че срокът на мандата на първия председател е 3 години. Докато председателят е на тази длъжност, той не може да бъде член на друга национална делегация.

Съгласно разпоредбите на член 4 от настоящата конвенция, функциите на Комисията са:

1. Всяка от националните делегации, посочени в член 5, параграф 1, има право на един глас.

2. По всички технически въпроси, включително и реда, по който монографиите, посочени в член 6, следва да се подготвят, решенията на Комисията се вземат с единодушие на гласуващите делегации, и мнозинство от делегациите с право да заемат място в Комисията.

3. Всички други решения на Комисията се вземат с мнозинство от 2/3 на подадените гласове и мнозинство от делегациите с право на място в Комисията.

1. Комисията провежда заседанията си в Страсбург, седалището на Съвета на Европа.

2. Тя се свиква от нейния председател и заседава толкова често, колкото е необходимо, но най-малко два пъти годишно.

3. Тя заседава при закрити врати; работни езици са официалните езици на Съвета на Европа.

4. Комитетът за обществено здраве може да назначи свой наблюдател, който да присъства на заседанията на Комисията.

Комисията има секретариат, чийто директор на техническия състав се назначава от генералния секретар на Съвета на Европа по препоръка на Комисията и в съответствие с административните правила за персонала на Съвета на Европа. Другите членове на секретариата се назначават от генералния секретар след консултации с ръководителя на секретариата на Комисията.

1. Разходите за секретариата на Комисията и всички други разходи, които възникват при изпълнение на настоящата конвенция, се поемат от договарящите се страни в съответствие с разпоредбите на параграф 2 от този член.

2. По време на сключване на дадена специална договореност, одобрена за целта от всички договарящи се страни, финансовото управление на провежданите действия съгласно настоящата конвенция се осъществява в съответствие с разпоредбите за бюджета на Частичното споразумение в социалната сфера, отнасящо се до дейности в рамките на резолюция (59) 23, предвидена в преамбюла на настоящата конвенция.

1. Настоящата конвенция се ратифицира или бива приета от подписващите правителства. Документите за ратификация или приемане се депозират при генералния секретар на Съвета на Европа.

2. Настоящата конвенция влиза в сила 3 месеца след датата на депозиране на осмия документ за ратификация или приемане.

1. След датата на влизане в сила на настоящата конвенция, Комитетът на министрите на Съвета на Европа, на заседание на своите членове, ограничени до представители на договарящите се страни, може да покани, при такива условия, каквито той смята за подходящи, всяка друга държава-членка на Съвета на Европа да се присъедини към настоящата конвенция.

2. След изтичане на 6 години от посочената дата Комитетът на министрите може да покани при такива условия, каквито той смята за подходящи, всяка друга европейска страна, която не е членка на Съвета на Европа, да се присъедини към настоящата конвенция.

3. Присъединяването се осъществява чрез депозиране при генералния секретар към Съвета на Европа на документа за присъединяване, който влиза в сила 3 месеца след датата на неговото депозиране.

1. Всяко правителство може по време на подписването или при депозиране на неговия документ за ратификация, приемане или присъединяване, да определи територията или териториите, на които се прилага настоящата конвенция.

2. Всяко правителство може при депозиране на своя документ за ратификация, приемане или присъединяване, или на която и да е по-късна дата, чрез декларация, адресирана до генералния Секретар на Съвета на Европа, да разпростре действието на настоящата конвенция до всяка друга територия или територии, определени в декларацията и за чиито международни отношения то отговаря или от името на чиято страна то е оправомощено да поема задължения.

3. Всяка декларация, направена в изпълнение на предходния параграф, може по отношение на всяка посочена територия в такава декларация да бъде оттеглена съгласно процедурата, посочена в член 14 от настоящата конвенция.

1. Настоящата конвенция остава в сила за неопределен период от време.

2. Всяка от договарящите се страни може, доколкото се отнася до нея, да денонсира настоящата конвенция чрез нотификация, адресирана до генералния секретар на Съвета на Европа.

3. Такова денонсиране влиза в сила 6 месеца след датата на получаване на тази нотификация от Генералния секретар.

Генералният секретар на Съвета на Европа уведомява договарящите се страни за:

Допълнителни споразумения могат да се приемат с цел по-задълбоченото прилагане на разпоредбите на настоящата конвенция.

По време на влизането в сила на настоящата конвенция съгласно разпоредбите на член 11, подписващите държави се съгласяват, с оглед избягване на евентуалното забавяне на въвеждането на настоящата конвенция, да я прилагат временно от датата на подписването, в съответствие със своите конституционни системи.

В потвърждение на това долуподписаните, надлежно упълномощени, подписаха настоящата конвенция.

Съставено в Страсбург на 22 юли 1964 година на английски и френски език, като двата текста са с еднаква сила, в единствен екземпляр, който остава депозиран в архивите на Съвета на Европа. Генералният секретар изпраща заверени копия на всяка една от подписващите или присъединяващите се държави.