1.   Договарящите се страни си оказват взаимна помощ по начина и съгласно условията, изложени в настоящото решение, с цел осигуряване на правилното прилагане на митническото законодателство, по-специално като предотвратяват и разкриват нарушенията на това законодателство и като провеждат разследвания във връзка с тях.

2.   Оказването на помощ по митнически въпроси, предвидена в настоящото решение, е задача на всеки административен орган на договарящите се страни, който отговаря за прилагането на настоящото решение. Решението не засяга разпоредбите, които уреждат взаимната помощ по наказателноправни въпроси. Наред с това то не се прилага и по отношение на информацията, събирана от органите в съответствие с упражняваните от тях правомощия по искане на съдебните органи, освен ако последните не дадат своето съгласие за това.

1.   По искане на молещия орган замоленият орган му предоставя цялата информация, която може да му помогне да осигури правилното прилагане на митническото законодателство. Това се отнася по-специално за информацията относно разкрити или планирани операции, които представляват или изглежда, че представляват, нарушение на това законодателство.

2.   По искане на молещия орган замоленият орган го информира дали стоките, изнесени от територията на едната от договарящите се страни, влизат редовно на територията на другата договаряща се страна и предоставя данни, когато е приложимо, относно митническия режим, който се прилага по отношение на такива стоки.

3.   По искане на молещия орган замоленият орган предприема необходимите мерки за осигуряване на наблюдението на:

1.   Исканията по настоящото решение се отправят в писмен вид. Искането се придружава от документите, необходими за предоставяне на отговор. Когато това се налага поради спешността на ситуацията, искането може да се отправи и в устна форма, но трябва незабавно да бъде потвърдено писмено.

2.   Искания, направени в съответствие с параграф 1, се придружават от следната информация:

3.   Исканията се изготвят на един от официалните езици на замоления орган или на подходящ за него език.

4.   Ако дадено искане не отговаря на формалните изисквания, може да бъде поискано то да се коригира или допълни. Въпреки това може да се даде разпореждане за предпазни мерки.

1.   В отговор на искане за помощ замоленият орган или — в случаите, когато този орган не може да действа сам — административната служба, до която органът е изпратил искането, действа в рамките на своите правомощия и ресурси, като предоставя информацията, с която вече разполага, и провежда или възлага провеждането на съответното разследване, все едно че действа от свое име или от името на друг орган от същата договаряща се страна.

2.   На исканията за помощ се дава отговор в съответствие със законодателството, правилата и другите юридически инструменти на замолената договаряща се страна.

3.   Надлежно упълномощените от едната договаряща се страна служители могат, по споразумение с другата договаряща се страна и съгласно предвидените от последната условия, да събират в службите на замоления орган или на друг орган под негово ръководство информация за нарушенията на митническото законодателство, която е необходима на молещия орган за целите на настоящото решение.

4.   Служителите на едната договаряща се страна, по споразумение с другата договаряща се страна, могат да присъстват по време на разследването, провеждано на територията на последната.

1.   Замоленият орган изпраща на молещия орган резултатите от разследването във вид на документи, заверени копия, които са верни с оригинала, доклади и други подобни писмени материали.

2.   Описаните в параграф 1 документи могат да бъдат заменени от всякаква форма на компютризирана информация, представена със същата цел.

1.   Договарящите се страни могат да откажат помощ по настоящото решение, ако такава помощ:

2.   Ако молещият орган иска да му бъде предоставена помощ, която той самият не би бил в състояние да предостави, ако му бъде поискана, той обръща внимание на този факт в искането си. Тогава решението как да отговори на такова искане е отговорност на замоления орган.

3.   Ако бъде отказана помощ, молещият орган трябва да бъде уведомен незабавно за това решение и за основанията за него.

1.   Информацията, съобщена под каквато и да е форма по силата на настоящото решение, е поверителна. Тя представлява служебна тайна и се ползва със защитата, предоставена от законите, приложими за съответната област и в сила на територията на договарящата се страна, която получава информацията, както и със защитата от съответните разпоредби, приложими за органите на Общността.

2.   Лични данни не се предават в случаите, когато има разумни основания да се счита, че предоставянето или използването на такава информация би довело до конфликт с основополагащите правни принципи на една от договарящите се страни, особено ако в резултат на това даденото физическо лице би било ощетено неоснователно. При поискване страната, получаваща информацията, предоставя на страната, даваща информацията, подробности за това как се използва тази информация и какви са получените резултати.

3.   Лични данни могат да се предават само на административните органи, а в случаите, в които те са необходими за съдебни производства — на министерството на правосъдието и съдебните органи на съответната държава. Никое друго физическо лице или орган не може да събира такава информация без предварително разрешение от органа, предоставящ информацията.

4.   Страната, предоставяща информацията, проверява точността ѝ. Ако се окаже, че предоставената информация е неточна или следва да бъде унищожена, страната, получила тази информация, се уведомява незабавно и от нея се очаква да коригира или да унищожи информацията.

5.   При поискване заинтересованото физическо лице може да получи информация за съхраняваните данни и за целта, поради която те се съхраняват. Това не засяга случаите, в които общественият интерес е най-важното съображение.

1.   Събраната информация трябва да се използва единствено за целите на настоящото решение. Тя може да се използва от договарящите се страни за други цели единствено с предварително писмено разрешение от административния орган, предоставящ тази информация, като освен това зависи от ограниченията, наложени от този орган. Настоящите разпоредби не се прилагат по отношение на информацията за престъпления, свързани с наркотици и психотропни вещества. Информацията от такова естество може да се предава на други органи, които пряко участват в борбата с трафика на наркотици, съгласно ограниченията, предвидени в член 3.

2.   Условията на параграф 1 не изключват използването на информацията в рамките на административни или съдебни производства, които са образувани впоследствие във връзка с нарушения на митническото законодателство.

3.   Договарящите се страни могат да се позовават на информацията и документите, които са събрани и проучени съгласно разпоредбите на настоящото решение, като на доказателства при установителни актове, доклади и свидетелски показания, както и в рамките на съдебни производства и процедури.

1.   За прилагането на настоящото решение отговарят националните административни органи на Република Сан Марино и компетентните служби на Комисията. Те вземат решения за всички практически мерки и разпоредби, необходими за прилагането му, като отчитат действащите правила в областта на защитата на данните. Те могат да предложат на компетентните органи такива изменения на настоящото решение, каквито считат за необходими.

2.   Договарящите се страни провеждат консултации помежду си и впоследствие се уведомяват взаимно относно правилата за прилагане, които се приемат в съответствие с разпоредбите на настоящия член.

1.   Настоящото решение допълва и не препятства прилагането на споразумения за взаимна помощ, които са сключени или могат да бъдат сключени между една или повече държави — членки на Общността, и Република Сан Марино. То по никакъв начин не препятства оказването на взаимна помощ с по-голям обхват по такива споразумения.

2.   Без да се засягат условията на член 12, тези споразумения не засягат разпоредбите на Общността, уреждащи предаването между компетентните служби на Комисията и митническите органи на държавите членки на всяка свързана с митниците информация, която може да бъде от интерес за Общността.