Член 219

(предишен член 111, параграфи 1 – 3 и 5 от ДЕО)

1.   Чрез дерогация от член 218, по препоръка на Европейската централна банка или на Комисията и след консултация с Европейската централна банка с оглед постигане на консенсус, съвместим с целта за ценова стабилност, Съветът може да сключи официални споразумения относно системата на обменния курс на еврото спрямо паричните единици на трети държави. Съветът действа с единодушие, след консултация с Европейския парламент и в съответствие с процедурата, посочена в параграф 3.

Съветът може, или по препоръка на Европейската централна банка, или по препоръка на Комисията и след консултация с Европейската централна банка с оглед да се постигне съгласие, в съответствие с целта за ценова стабилност, да приеме, измени или да се откаже от централните курсове на еврото в рамките на системата на обменните курсове. Председателят на Съвета уведомява Европейския парламент за приемането, изменението или отказа от централните курсове на еврото.

2.   При отсъствие на система на обменните курсове по отношение на една или повече парични единици на трети държави по смисъла на параграф 1, Съветът, по препоръка на Комисията и след консултация с Европейската централна банка, или по препоръка на Европейската централна банка, може да формулира общите насоки за обменната политика по отношение на тези валути. Тези общи насоки не могат да накърняват основната цел на ЕСЦБ за поддържане на ценовата стабилност.

3.   Чрез дерогация от член 218, когато от Съюза трябва да бъдат договаряни споразумения по въпроси, свързани с паричния или валутния режим, с една или повече трети държави или международни организации, Съветът, по препоръка на Комисията и след консултация с Европейската централна банка, определя условията за преговори и сключване на тези споразумения. Тези условия осигуряват изразяването на единна позиция от страна на Съюза. Комисията е изцяло асоциирана в процеса на преговори.

4.   Без да се засяга компетентността и споразуменията на Съюза по отношение на икономическия и паричен съюз, държавите-членки могат да преговарят в рамките на международни организации и да сключват международни споразумения.