Официален вестник на Европейския съюз

C 202/304

ПРОТОКОЛ (№ 24)

ОТНОСНО УБЕЖИЩЕТО, ПРЕДОСТАВЯНО НА ГРАЖДАНИТЕ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ВИСОКОДОГОВАРЯЩИТЕ СЕ СТРАНИ,

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД, че в съответствие с член 6, параграф 1 от Договора за Европейския съюз Съюзът признава правата, свободите и принципите, изложени в Хартата на основните права,

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД, че съгласно член 6, параграф 3 от Договора за Европейския съюз основните права, така както са гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, съставляват общи принципи на правото на Съюза,

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД, че Съдът на Европейския съюз е компетентен да правораздава, за да гарантира, че при тълкуването и прилагането на член 6, параграфи 1 и 3 от Договора за Европейския съюз, Съюзът ще спазва законността,

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД, че в съответствие с член 49 от Договора за Европейския съюз, всяка европейска страна, която подава молба за членство в Съюза трябва да зачита ценностите, залегнали в член 2 от Договора за Европейския съюз,

КАТО ОТЧИТАТ, че член 7 от Договора за Европейския съюз създава механизъм за спиране на някои права в случай на тежко и продължително нарушаване на тези ценности от държава-членка,

КАТО ПРИПОМНЯТ, че всеки гражданин на държава-членка се ползва като гражданин на Съюза със специален статут и специална закрила, които са гарантирани от държавите-членки в съответствие с разпоредбите на част втора от Договора за функционирането на Европейския съюз,

КАТО ОТЧИТАТ, че Договорите установяват територия без вътрешни граници и предоставят на всеки гражданин на Съюза правото да се движи и пребивава свободно на територията на държавите-членки;

КАТО ЖЕЛАЯТ да предотвратят прибягването към института на убежището за цели, различни от тези, за които тя е предназначена,

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД, че настоящият протокол зачита предназначението и целите на Женевската конвенция от 28 юли 1951 г. относно статута на бежанците,

СЕ СПОРАЗУМЯХА по следните разпоредби, които са приложени към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз:

Член единствен

Като се има предвид равнището на защита на основните права и свободи в държавите-членки на Европейския съюз, счита се, че последните представляват една спрямо друга безопасни страни на произход, що се отнася до всички правни и практически въпроси, свързани с проблемите на правото на убежище. Следователно всяка молба за предоставяне на право на убежище, отправена от гражданин на държава-членка, може да бъде разглеждана или обявена за допустима за разглеждане от друга държава-членка само в следните случаи:

а)	ако държавата-членка, чийто гражданин е молителят, като се позове на член 15 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, предприеме след влизането в сила на Договора от Амстердам, мерки, които дерогират на нейната територия задълженията й, предвидени в същата конвенция;

б)	ако процедурата, предвидена в член 7, параграф 1 от Договора за Европейския съюз, вече е била открита и докато Съветът или, ако е уместно, Европейският съвет вземе решение по този въпрос по отношение на държавата-членка, чийто гражданин е молителят;

в)

ако Съветът е приел решение в съответствие с член 7, параграф 1 от Договора за Европейския съюз по отношение на държавата-членка, чийто гражданин е молителят, или ако Европейският съвет е приел решение в съответствие с член 7, параграф 2 от посочения договор по отношение на държавата-членка, чийто гражданин е молителят;

г)

ако държава-членка е трябвало да вземе такова едностранно решение по отношение молбата на гражданин на друга държава-членка; в този случай Съветът се информира незабавно; молбата се разглежда въз основа на презумпцията, че тя е очевидно необоснована, без това да засяга по какъвто и да е начин правото на решение от държавата-членка, независимо от конкретния случай.