02020H0912 — BG — 10.11.2021 — 011.001
Този текст служи само за информационни цели и няма правно действие. Институциите на Съюза не носят отговорност за неговото съдържание. Автентичните версии на съответните актове, включително техните преамбюли, са версиите, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и налични в EUR-Lex. Тези официални текстове са пряко достъпни чрез връзките, публикувани в настоящия документ
|
ПРЕПОРЪКА (ЕС) 2020/912 НА СЪВЕТА от 30 юни 2020 година (ОВ L 208I, 1.7.2020 г., стp. 1) |
Изменен с:
|
|
|
Официален вестник |
||
|
№ |
страница |
дата |
||
|
L 230 |
26 |
17.7.2020 |
||
|
L 248 |
26 |
31.7.2020 |
||
|
L 261 |
83 |
11.8.2020 |
||
|
ПРЕПОРЪКА (ЕС) 2020/1551 НА СЪВЕТА от 22 октомври 2020 година |
L 354 |
19 |
26.10.2020 |
|
|
ПРЕПОРЪКА (ЕС) 2020/2169 НА СЪВЕТА от 17 декември 2020 година |
L 431 |
75 |
21.12.2020 |
|
|
L 33 |
1 |
29.1.2021 |
||
|
L 41 |
1 |
4.2.2021 |
||
|
L 165I |
66 |
11.5.2021 |
||
|
L 182 |
1 |
21.5.2021 |
||
|
L 198 |
1 |
4.6.2021 |
||
|
L 221 |
12 |
21.6.2021 |
||
|
L 235 |
27 |
2.7.2021 |
||
|
L 255 |
3 |
16.7.2021 |
||
|
L 306 |
4 |
31.8.2021 |
||
|
ПРЕПОРЪКА (ЕС) 2021/1459 НА СЪВЕТА от 9 септември 2021 година |
L 320 |
1 |
10.9.2021 |
|
|
ПРЕПОРЪКА (ЕС) 2021/1712 НА СЪВЕТА от 23 септември 2021 година |
L 341 |
1 |
24.9.2021 |
|
|
ПРЕПОРЪКА (ЕС) 2021/1782 НА СЪВЕТА от 8 октомври 2021 година |
L 360 |
128 |
11.10.2021 |
|
|
ПРЕПОРЪКА (ЕС) 2021/1896 НА СЪВЕТА от 29 октомври 2021 година |
L 388 |
1 |
3.11.2021 |
|
|
L 397 |
28 |
10.11.2021 |
||
ПРЕПОРЪКА (ЕС) 2020/912 НА СЪВЕТА
от 30 юни 2020 година
относно временното ограничение на неналожителните пътувания в ЕС и възможното премахване на това ограничение
1. Считано от 9 ноември 2021 г., държавите членки следва по координиран начин постепенно да премахнат временното ограничение на неналожителните пътувания към ЕС по отношение на лицата, пребиваващи в третите държави, изброени в приложение I.
За да се определят третите държави, за които настоящото ограничение на неналожителните пътувания към ЕС следва да бъде отменено, трябва да се вземат предвид епидемичната обстановка в съответните трети държави и допълнителните критерии, определени в настоящата препоръка.
2. ►M7 По отношение на епидемичната обстановка следва да се прилагат следните критерии:
За да бъдат включени в приложение I, третите държави следва да отговарят на следните прагове: 14-дневен кумулативен брой на уведомленията за случаи на COVID-19 не повече от ►M9 75 ◄ , интензивност на тестването над 300 и процент на положителните проби не повече от 4 %. Освен това могат да бъдат взети предвид цялостните ответни мерки спрямо COVID-19, по-специално наличната информация за аспекти като наблюдение, проследяване на контактни лица, противоепидемични мерки, лечение и докладване, както и надеждността на наличната информация и източници на данните, и, ако е необходимо, общият среден резултат по всички показатели на Международните здравни правила (МЗП). ◄
Данните относно „интензивността на тестването“, „процента на положителните проби“ и „будещите безпокойство или представляващите интерес варианти на вируса“ следва да бъдат предоставени от Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) въз основа на получената от него информация. Тези данни могат да бъдат допълнени от информация, предоставена от делегациите на ЕС, СЗО и други центрове за контрол върху заболяванията, когато такава е налична, както и въз основа на контролния списък, приложен към съобщението от 11 юни 2020 г.
В допълнение към информацията, посочена в точка 2, първа алинея, ECDC следва да публикува и редовно да актуализира карта на ситуацията по отношение на будещите безпокойство и представляващите интерес варианти на вируса в трети държави.
3. При вземането на решение за това дали временното ограничение на неналожителните пътувания до ЕС се прилага спрямо гражданин на трета държава, определящият фактор следва да бъде пребиваването в третата държава, за която са премахнати ограниченията на неналожителните пътувания (а не гражданството).
4. На всеки две седмици списъкът на третите държави, посочени в приложение I, следва да се преразглежда и при необходимост да се актуализира от Съвета след тесни консултации с Комисията и съответните агенции и служби на ЕС вследствие на цялостна оценка въз основа на методиката, критериите и информацията, посочени в параграф 2.
Ограниченията за пътуване могат да бъдат изцяло или частично отменени или повторно въведени за конкретна трета държава, която вече е посочена в приложение I, в съответствие с промените в някои от условията, посочени по-горе, и вследствие на това — в оценката на епидемичната обстановка.
При бързо влошаване на епидемичната обстановка, и по-специално при установяване на широко разпространение на будещи безпокойство варианти на вируса, може бързо да се въведе отново ограничение на неналожителните пътувания по отношение на трети държави, които вече са изброени в приложение I.
При премахването на временното ограничение на неналожителните пътувания към ЕС по отношение на третите държави, изброени в приложение I, държавите членки следва според конкретния случай да вземат предвид реципрочността, предоставена за територията на ЕС+.
5. Държавите членки следва категорично да препоръчват да не се извършват неналожителни пътувания от територията на ЕС+ до държави, различни от изброените в приложение I.
►M7 6. ◄ Когато за трета държава продължават да се прилагат временните ограничения, следните категории лица следва да бъдат освободени от ограничението за пътуване, независимо от целта на пътуването:
граждани на Съюза по смисъла на член 20, параграф 1 от ДФЕС и граждани на трети държави, които съгласно споразумения между Съюза и неговите държави членки, от една страна, и тези трети държави, от друга страна, се ползват с права на свободно движение, равностойни на тези на гражданите на Съюза, както и съответните членове на техните семейства ( 1 );
граждани на трети държави, които имат статут на дългосрочно пребиваващи граждани по силата на Директивата относно дългосрочното пребиваване ( 2 ), лица, които имат право на пребиваване по силата на други директиви на ЕС или по силата на национално законодателство или които притежават национална виза за дългосрочно пребиваване, както и съответните членове на техните семейства.
В допълнение следва да се разрешат наложителните пътувания за специфичните категории пътуващи с ключови функции или нужди от първостепенно значение, посочени в приложение II.
▼M7 —————
При бързо влошаване на епидемичната обстановка, и по-специално при установяване на широко разпространение на будещи безпокойство варианти на вируса, държавите членки могат временно да ограничат категориите пътуващи, изброени в приложение II. Пътуванията, обосновани от наложителни причини, следва да останат възможни.
▼M9 —————
Списъкът със специфичните категории пътуващи с ключови функции или нужди от първостепенно значение, посочени в приложение II, може да се преразглежда от Съвета въз основа на предложение на Комисията, в зависимост от съображения от социален и икономически характер, както и от цялостната оценка на развитието на епидемичната обстановка, въз основа на методиката, критериите и информацията, посочени по-горе.
6а. Без да се засяга точка 6, букви а) и б), когато държавите членки приемат доказателство за ваксинация с цел премахване на ограниченията за пътуване за ограничаване на разпространението на COVID-19, държавите членки следва по принцип да отменят временното ограничение на неналожителните пътувания към ЕС по отношение на пътуващи от трети държави, които са получили последната препоръчителна доза от една от ваксините срещу COVID-19, разрешени в ЕС съгласно Регламент (ЕО) № 726/2004 най-късно 14 дни преди влизането си на територията на ЕС+.
Държавите членки биха могли също така да премахнат временното ограничение на неналожителните пътувания до ЕС по отношение на такива пътуващи, които са получили последната препоръчителна доза от една от ваксините срещу COVID-19, приключили процедурата за включване в списъка на СЗО за употреба при извънредни ситуации, най-късно 14 дни преди влизането си на територията на ЕС+.
За тази цел пътуващи, които желаят да предприемат неналожително пътуване до държава членка, следва да притежават валидно доказателство за ваксинация срещу COVID-19. Държавите членки могат да приемат сертификати за ваксинация на трети държави, съдържащи най-малко минимум данни, като например идентификация на лицето, вида ваксина и датата на поставяне на ваксината, в съответствие с националното право, като вземат предвид необходимостта да могат да проверяват автентичността, валидността и целостта на сертификата и дали той съдържа всички съответни данни.
Когато държавите членки решат да премахнат ограниченията за пътуващи, които притежават валидно доказателство за ваксинация срещу COVID-19, държавите членки следва според конкретния случай да вземат предвид реципрочността, предоставена на територията на ЕС+.
►M7 7. ◄ ►M9 Без да се засяга точка 6а ◄ ►M7 Държавите членки следва да изискват от лицата, пътуващи по каквато и да е причина, наложителна или не, функция, ключова или не, или нужда от първостепенно значение или не, с изключение на транспортните и пограничните работници, да са получили отрицателен резултат за COVID-19 въз основа на тест за полимеразна верижна реакция (PCR), направен не по-рано от 72 часа преди заминаването, и да представят подходящо доказателство за такъв резултат в определена от органите форма.
Ако не е възможно тестът да бъде направен преди заминаването, лицата, посочени в точка 6, букви а) и б), следва да имат възможност да направят теста след пристигането си в съответствие с националните процедури. Това не засяга задължението за подлагане на допълнителни мерки, включително карантина, след пристигането.
Освен това държавите членки могат да изискват самоизолация, карантина и проследяване на контактите за период до 14 дни, както и извършването на допълнителни тестове за COVID-19 през същия период, ако това бъде счетено за необходимо, при условие че държавите членки налагат същите изисквания за собствените си граждани, когато пътуват от тази трета държава. Държавите членки следва да наложат тези изисквания за пътниците, пристигащи от трета държава, в която е открит будещ безпокойство вариант на вируса, и по-специално карантина при пристигане и допълнително тестване при пристигането или след него. ◄
7а. Когато епидемичната обстановка в трета държава или регион се влоши бързо, и по-специално когато бъде открит будещ безпокойство или представляващ интерес вариант на вируса, държавите членки следва по изключение да приемат спешно временно ограничение на всяко пътуване до ЕС за граждани на трети държави, пребиваващи в тази трета държава. Това ограничение на пътуванията следва да не се прилага по отношение на лицата, посочени в точка 6, букви а) и б), и на пътуващите, изброени в точка i. и точки iv. — ix. от приложение II. Независимо от това, тези пътуващи следва да бъдат подложени на съответно редовно тестване, включително преди заминаване съгласно предвиденото в точка 7, и да бъдат поставяни в самоизолация/под карантина дори ако са получили последната препоръчителна доза от една от ваксините срещу COVID-19, разрешени в ЕС съгласно Регламент (ЕО) № 726/2004, или от една от ваксините срещу COVID-19, приключили процедурата за включване в списъка на СЗО за употреба при извънредни ситуации, най-късно 14 дни преди влизането си на територията на ЕС+.
Когато държава членка прилага тези ограничения, държавите членки, заседаващи в рамките на структурите на Съвета, в тясно сътрудничество с Комисията следва спешно да направят координиран преглед на ситуацията. Тези ограничения следва да се преразглеждат най-малко на всеки две седмици, като се отчита развитието на епидемичната обстановка.
7б. По отношение на пътувания, предприети във връзка с ключови функции или нужди от първостепенно значение, посочени в приложение II:
Това не засяга общите изисквания в областта на общественото здраве, които могат да бъдат наложени от държавите членки, като например физическо дистанциране и изискване за носене на маска.
8. Държавите членки следва да изготвят формуляр за локализиране на пътниците и да изискват от лицата, влизащи в ЕС, да представят попълнен формуляр за локализиране на пътниците в съответствие с приложимите изисквания за защита на данните. Изготвя се общ европейски формуляр за локализиране на пътниците, който евентуално да се използва от държавите членки. Когато е възможно, следва да се използва цифров вариант на информацията за локализиране на пътниците, за да се опрости обработването и да се ускори проследяването на контактите, като същевременно се гарантира еднакъв достъп за всички граждани на трети държави.
►M7 9. ◄ Дадена държава членка следва да не взема решение за премахване на ограничението на неналожителните пътувания в ЕС за определена трета държава преди премахването на ограничението да е било координирано в съответствие с настоящата препоръка.
►M7 10. ◄ Лицата, пребиваващи в Андора, Монако, Сан Марино и Ватикана/Светия престол следва да бъдат считани за пребиваващи в ЕС за целите на настоящата препоръка.
►M7 11. ◄ Настоящата препоръка следва да се прилага от всички държави членки по всички външни граници.
ПРИЛОЖЕНИЕ I
Трети държави, специални административни райони и други образувания и териториални власти, пребиваващите в които лица следва да не бъдат засегнати от временното ограничение на неналожителните пътувания към ЕС по външните граници:
I. ДЪРЖАВИ
АРЖЕНТИНА
АВСТРАЛИЯ
БАХРЕЙН
КАНАДА
ЧИЛИ
КОЛУМБИЯ
ЙОРДАНИЯ
КУВЕЙТ
НАМИБИЯ
НОВА ЗЕЛАНДИЯ
ПЕРУ
КАТАР
РУАНДА
САУДИТСКА АРАБИЯ
ЮЖНА КОРЕЯ
ОБЕДИНЕНИ АРАБСКИ ЕМИРСТВА
УРУГВАЙ
КИТАЙ ( 3 )
II. СПЕЦИАЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ РАЙОНИ НА КИТАЙСКАТА НАРОДНА РЕПУБЛИКА
III. ОБРАЗУВАНИЯ И ТЕРИТОРИАЛНИ ВЛАСТИ, КОИТО НЕ СА ПРИЗНАТИ ЗА ДЪРЖАВИ ОТ ПОНЕ ЕДНА ДЪРЖАВА ЧЛЕНКА
ПРИЛОЖЕНИЕ II
Специфични категории пътуващи с ключови функции или нужди от първостепенно значение:
здравни специалисти, научни работници в областта на здравеопазването и специалисти в областта на грижите за възрастни хора;
погранични работници;
сезонни работници в селското стопанство;
транспортни работници;
дипломати, служители на международни организации и лица, поканени от международни организации, чието физическо присъствие е необходимо за доброто функциониране на тези организации, военнослужещи и хуманитарни работници и служители в областта на гражданската защита при изпълнение на техните функции;
транзитно преминаващи пътници;
пътници, които пътуват по наложителни семейни причини;
моряци;
лица, нуждаещи се от международна закрила, или по други хуманитарни причини;
граждани на трети държави, пътуващи с цел обучение;
висококвалифицирани работници от трети държави, ако работата им е необходима от икономическа гледна точка и не може да бъде отложена или осъществена от чужбина.
( 1 ) Както е определено в членове 2 и 3 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (ОВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 77).
( 2 ) Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 г. относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни (ОВ L 16, 23.1.2004 г., стр. 44).
( 3 ) При условие че има потвърждение за реципрочност.