02020H0912 — BG — 26.10.2020 — 004.001
Този текст служи само за информационни цели и няма правно действие. Институциите на Съюза не носят отговорност за неговото съдържание. Автентичните версии на съответните актове, включително техните преамбюли, са версиите, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и налични в EUR-Lex. Тези официални текстове са пряко достъпни чрез връзките, публикувани в настоящия документ
|
ПРЕПОРЪКА (ЕС) 2020/912 НА СЪВЕТА от 30 юни 2020 година (ОВ L 208I, 1.7.2020 г., стp. 1) |
Изменен с:
|
|
|
Официален вестник |
||
|
№ |
страница |
дата |
||
|
L 230 |
26 |
17.7.2020 |
||
|
L 248 |
26 |
31.7.2020 |
||
|
L 261 |
83 |
11.8.2020 |
||
|
ПРЕПОРЪКА (ЕС) 2020/1551 НА СЪВЕТА от 22 октомври 2020 година |
L 354 |
19 |
26.10.2020 |
|
ПРЕПОРЪКА (ЕС) 2020/912 НА СЪВЕТА
от 30 юни 2020 година
относно временното ограничение на неналожителните пътувания в ЕС и възможното премахване на това ограничение
1. Считано от 22 октомври 2020 г. държавите членки следва по координиран начин постепенно да премахнат временното ограничение на неналожителните пътувания към ЕС по отношение на лицата, пребиваващи в третите държави, изброени в приложение I.
За да бъдат определени третите държави, за които следва да бъде отменено настоящото ограничение на неналожителните пътувания в ЕС, следва да се прилагат методиката и критериите, изложени в съобщението на Комисията от 11 юни 2020 г. ( 1 ) относно третата оценка на прилагането на временното ограничение на неналожителните пътувания до ЕС. Критериите са свързани с епидемичната обстановка и мерките за ограничаване, включително физическо дистанциране, както и със съображения от икономически и социален характер, и се прилагат кумулативно.
2. По отношение на епидемичната обстановка третите държави, изброени в приложение I, следва да отговарят по-специално на следните критерии:
3. При вземането на решение за това дали временното ограничение на неналожителните пътувания до ЕС се прилага спрямо гражданин на трета държава, определящият фактор следва да бъде пребиваването в третата държава, за която са премахнати ограниченията на неналожителните пътувания (а не гражданството).
4. На всеки две седмици списъкът на третите държави, посочени в приложение I, следва да се преразглежда и при необходимост да се актуализира от Съвета след тесни консултации с Комисията и съответните агенции и служби на ЕС вследствие на цялостна оценка въз основа на методиката, критериите и информацията, посочени в параграф 2.
Ограниченията за пътуване могат да бъдат изцяло или частично отменени или повторно въведени за конкретна трета държава, която вече е посочена в приложение I, в съответствие с промените в някои от условията, посочени по-горе, и вследствие на това – в оценката на епидемичната обстановка. В случай на рязко влошаване на ситуацията в трета държава, следва бързо да се вземе решение.
5. Когато за трета държава продължават да се прилагат временните ограничения, следните категории лица следва да бъдат освободени от ограничението за пътуване, независимо от целта на пътуването:
граждани на Съюза по смисъла на член 20, параграф 1 от ДФЕС и граждани на трети държави, които съгласно споразумения между Съюза и неговите държави членки, от една страна, и тези трети държави, от друга страна, се ползват с права на свободно движение, равностойни на тези на гражданите на Съюза, както и съответните членове на техните семейства ( 2 );
граждани на трети държави, които имат статут на дългосрочно пребиваващи граждани по силата на Директивата относно дългосрочното пребиваване ( 3 ), лица, които имат право на пребиваване по силата на други директиви на ЕС или по силата на национално законодателство или които притежават национална виза за дългосрочно пребиваване, както и съответните членове на техните семейства.
Държавите членки обаче могат да предприемат подходящи мерки, като например да изискват от такива лица да се подложат на самоизолация или на подобни мерки при завръщането им от трета държава, за която се запазва временното ограничение за пътуване, при условие че налагат същите изисквания на собствените си граждани.
В допълнение, следва да са разрешени наложителни пътувания за специфичните категории пътуващи с ключови функции или нужди от първостепенно значение, посочени в приложение II ( 4 ). Държавите членки могат да въведат допълнителни мерки за безопасност за тези пътуващи, особено когато тяхното пътуване започва от високорисков регион.
Списъкът със специфичните категории пътуващи с ключови функции или нужди от първостепенно значение, посочени в приложение II, може да се преразглежда от Съвета при тесни консултации с Комисията, в зависимост от съображения от икономически и социален характер, както и от цялостната оценка на развитието на епидемичната обстановка, въз основа на методиката, критериите и информацията, посочени по-горе.
6. При премахването на временното ограничение на неналожителните пътувания в ЕС по отношение на третите държави, изброени в приложение I, следва редовно и според конкретния случай да се взема предвид и реципрочността.
7. Дадена държава членка следва да не взема решение за премахване на ограничението на неналожителните пътувания в ЕС за определена трета държава преди премахването на ограничението да е било координирано в съответствие с настоящата препоръка.
8. Лицата, пребиваващи в Андора, Монако, Сан Марино и Ватикана/Светия престол следва да бъдат считани за пребиваващи в ЕС за целите на настоящата препоръка.
9. Настоящата препоръка следва да се прилага от всички държави членки по всички външни граници.
ПРИЛОЖЕНИЕ I
Трети държави и специални административни райони, пребиваващите в които лица следва да не бъдат засегнати от временното ограничение на неналожителните пътувания към ЕС по външните граници:
ДЪРЖАВИ
АВСТРАЛИЯ
ЯПОНИЯ
НОВА ЗЕЛАНДИЯ
РУАНДА
СИНГАПУР
ЮЖНА КОРЕЯ
ТАЙЛАНД
УРУГВАЙ
КИТАЙ ( 5 )
ПРИЛОЖЕНИЕ II
Специфични категории пътуващи с ключови функции или нужди от първостепенно значение:
здравни специалисти, научни работници в областта на здравеопазването и специалисти в областта на грижите за възрастни хора;
погранични работници;
сезонни работници в селското стопанство;
транспортни работници;
дипломати, служители на международни организации и лица, поканени от международни организации, чието физическо присъствие е необходимо за доброто функциониране на тези организации, военнослужещи и хуманитарни работници и служители в областта на гражданската защита при изпълнение на техните функции;
транзитно преминаващи пътници;
пътници, които пътуват по наложителни семейни причини;
моряци;
лица, нуждаещи се от международна закрила, или по други хуманитарни причини;
граждани на трети държави, пътуващи с цел обучение;
висококвалифицирани работници от трети държави, ако работата им е необходима от икономическа гледна точка и не може да бъде отложена или осъществена от чужбина.
( 1 ) COM(2020) 399, 11 юни 2020 г.
( 2 ) Както е определено в членове 2 и 3 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (ОВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 77).
( 3 ) Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 г. относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни (ОВ L 16, 23.1.2004 г., стр. 44).
( 4 ) [Вж. също съобщенията на Комисията от 16 март (COM(2020) 115), от 11 юни 2020 г. (COM(2020) 399), както и указанието от 30 март 2020 г. (C(2020) 2050, 30 март 2020г.).]
( 5 ) при условие че има потвърждение за реципрочност