02017R2400 — BG — 01.07.2022 — 003.001
Този текст служи само за информационни цели и няма правно действие. Институциите на Съюза не носят отговорност за неговото съдържание. Автентичните версии на съответните актове, включително техните преамбюли, са версиите, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и налични в EUR-Lex. Тези официални текстове са пряко достъпни чрез връзките, публикувани в настоящия документ
|
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2017/2400 НА КОМИСИЯТА от 12 декември 2017 година за изпълнение на Регламент (ЕО) № 595/2009 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на определянето на емисиите на CO2 и разхода на гориво на тежки превозни средства и за изменение на Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕС) № 582/2011 на Комисията (ОВ L 349, 29.12.2017 г., стp. 1) |
Изменен с:
|
|
|
Официален вестник |
||
|
№ |
страница |
дата |
||
|
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/318 НА КОМИСИЯТА от 19 февруари 2019 година |
L 58 |
1 |
26.2.2019 |
|
|
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2020/1181 НА КОМИСИЯТА от 7 август 2020 година |
L 263 |
1 |
12.8.2020 |
|
|
L 212 |
1 |
12.8.2022 |
||
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2017/2400 НА КОМИСИЯТА
от 12 декември 2017 година
за изпълнение на Регламент (ЕО) № 595/2009 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на определянето на емисиите на CO2 и разхода на гориво на тежки превозни средства и за изменение на Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕС) № 582/2011 на Комисията
(текст от значение за ЕИП)
ГЛАВА 1
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Член 1
Предмет
Настоящият регламент допълва правната рамка за одобряване на типа на моторни превозни средства и двигатели по отношение на емисиите на превозните средства, установена с Регламент (ЕС) № 582/2011, чрез определяне на правилата за издаване на лицензи за работата със симулационния инструмент, с цел определяне на емисиите на CO2 и разхода на гориво на нови превозни средства, които се продават, регистрират или пускат в експлоатация в Съюза, както и за работата с този симулационен инструмент и за обявяването на определените по този начин стойности на емисиите на CO2 и разхода на гориво.
Член 2
Приложно поле
По отношение на тежките автобуси настоящият регламент се прилага за първични превозни средства, междинни превозни средства, комплектовани превозни средства или напълно комплектовани превозни средства.
Член 3
Определения
За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:
„свързани с емисиите на CO2 и разхода на гориво свойства“ означава специфични свойства, получени за даден компонент, отделен технически възел и система, които определят въздействието на частта върху емисиите на CO2 и разхода на гориво на превозно средство;
„входящи данни“ означава данни за свързаните с емисиите на CO2 и разхода на гориво свойства на даден компонент, отделен технически възел или система, които се използват от симулационния инструмент за целите на определянето на емисиите на CO2 и разхода на гориво на дадено превозно средство;
„входяща информация“ означава информация, свързана с характеристиките на дадено превозно средство, която се използва от симулационния инструмент за целите на определянето на емисиите на CO2 и разхода на гориво на превозното средство, и която не е част от входящите данни;
„производител“ означава лицето или организацията, което/която отговаря пред органа по одобряването за всички аспекти на процеса на сертифициране и за осигуряване на съответствието на свързаните с емисиите на CO2 и разхода на гориво свойства на компонентите, отделните технически възли и системите. Не е от съществено значение дали лицето или организацията участва пряко във всички етапи на производството на дадения компонент, отделен технически възел или система, който/която се подлага на сертифициране;
„производител на превозни средства“ означава орган или лице, който/което отговаря за изготвянето на файла с протоколите на производителя и на информационния файл за клиента съгласно член 9;
„упълномощен субект“ означава национален орган, оправомощен от държава членка да изисква съответна информация от производителите на компоненти и производителите на превозни средства, по отношение на свързаните с емисиите на CO2 и разхода на гориво свойства на даден компонент, даден отделен технически възел или дадена система, и съответно емисиите на CO2 и разхода на гориво на новите превозни средства.
„силово предаване“ означава устройство, състоящо се поне от две превключваеми скоростни предавки, които променят въртящия момент и оборотите в определени съотношения;
„преобразувател на въртящ момент (хидротрансформатор)“ означава хидродинамичен компонент за потегляне, представляващ отделен компонент от силов тракт или от силово предаване с последователен или успореден поток на мощността, който съгласува оборотите на двигателя и колелата и осигурява увеличаване на въртящия момент;
„друг компонент за предаване на въртящ момент“ или „ДКПВМ“ означава въртящ се компонент, свързан към силовия тракт, който предизвиква загуби на въртящ момент в зависимост от своята собствена скорост на въртене;
„допълнителен компонент от силовия тракт“ или „ДКСТ“ означава въртящ се компонент от силовия тракт, който прехвърля или разпределя мощност към други компоненти от силовия тракт и предизвиква загуби на въртящ момент в зависимост от своята собствена скорост на въртене;
„мост“ означава компонент, който се състои от всички въртящи се части на силовия тракт, предаващи задвижващия въртящ момент от карданния вал към колелата, и променя въртящия момент и оборотите с фиксирано предавателно число, като включва функциите на диференциал;
„челно съпротивление“ означава характеристика на дадена конфигурация на превозното средство по отношение на динамичната сила, която действа върху превозното средство в посоката на въздушния поток, и се определя като произведение от коефициента на съпротивление и площта на напречното сечение в условията на липса на страничен вятър;
„спомагателни устройства“ означава компоненти на превозното средство, включително вентилатор на двигателя, кормилна уредба, електрическа уредба, пневматична уредба и система за отопление, вентилация и климатизация (ОВиК), чиито свойства във връзка с емисиите на CO2 и разхода на гориво са определени в приложение IX;
„семейство компоненти“, „семейство отделни технически възли“ или „семейството системи“ означава групиране от производителя съответно на компоненти, отделни технически възли или системи, които поради своята конструкция имат сходни свойства във връзка с емисиите на CO2 и разхода на гориво;
„базов компонент“, „базов отделен технически възел“ или „базова система“ означава съответно компонент, отделен технически възел или система, избран/а съответно от семейство компоненти, отделни технически възли или системи, по такъв начин, че свойствата във връзка с емисиите на СО2 и разхода на гориво да представляват най-неблагоприятния случай за това семейство компоненти, отделни технически възли или системи;
„тежко превозно средство с нулеви емисии“ (Ze-HDV) означава „тежкотоварно превозно средство с нулеви емисии“, както е определено в член 3, точка 11) от Регламент (ЕС) 2019/1242 на Европейския парламент и на Съвета;
„специализирано превозно средство“ означава тежко превозно средство, което не е предназначено за доставка на стоки и за което се използва една от изброените цифри като допълнение към кодовете за каросерията, посочени в допълнение 2 към приложение I към Регламент (ЕС) 2018/858: 09, 10, 15, 16, 18, 19, 20, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 31; или трактор с максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща 79 km/h;
„несъчленен товарен автомобил“ означава „товарен автомобил“, както е определено в част В, точка 4.1 от приложение I към Регламент (ЕС) 2018/858, с изключение на товарните автомобили, които са проектирани или конструирани да теглят полуремарке;
„влекач“ означава „седлови влекач“, както е определено в част В, точка 4.3 от приложение I към Регламент (ЕС) 2018/858;
„кабина със спално отделение“ означава тип кабина, която има отделение зад седалката на водача, предназначено за спане;
„хибридно електрическо тежко превозно средство“ (He-HDV) означава хибридно тежко превозно средство, което за целите на механичното задвижване ползва енергия и от двата следни източника на акумулирана енергия/мощност в превозното средство: i) изразходвано (невъзстановимо) гориво и ii) съоръжение за акумулиране на електрическа енергия/мощност (например акумулатор, кондензатор, маховик/генератор;
„превозно средство, работещо с два вида гориво“ означава превозно средство съгласно определението в член 2, параграф 48 от Регламент (ЕС) № 582/2011;
„първично превозно средство“ означава тежък автобус във виртуално сглобено състояние, определено със симулационна цел, за което се използват входящите данни и входящата информация, посочени в приложение III;
„файл с протоколите на производителя“ означава файл, създаден от симулационния инструмент и съдържащ информация за производителя, документация за входящите данни и входящата информация за симулационния инструмент и резултатите за емисиите на CO2 и разхода на гориво;
„информационен файл за клиента“ означава файл, създаден от симулационния инструмент и съдържащ определен набор от данни за превозното средство и резултатите за емисиите на CO2 и разхода на гориво, както е определено в част II от приложение IV;
„информационен файл за превозното средство“ (VIF) означава файл, създаден за тежки автобуси от симулационния инструмент за предаване на съответните входящи данни, входяща информация и резултати от симулацията към следващите етапи на производството по метода, описан в точка 2 от приложение I;
„камион със средна товароподемност“ означава превозно средство от категория N2, както е определено в член 4, параграф 1, буква б), подточка ii) от Регламент (ЕС) 2018/858, с технически допустима максимална маса, надвишаваща 5 000 kg, но ненадвишаваща 7 400 kg;
„тежкотоварен камион“ означава превозно средство от категория N2, както е определено в член 4, параграф 1, буква б), подточка ii) от Регламент (ЕС) 2018/858, с технически допустима максимална маса, надвишаваща 7 400 kg, и превозно средство от категория N3, както е определено в член 4, параграф 1, буква б), подточка iii) от същия регламент;
„тежък автобус“ означава превозно средство от категория M3, както е определено в член 4, параграф 1, буква а), подточка iii) от Регламент (ЕС) 2018/858, с технически допустима максимална маса над 7 500 kg;
„производител на първичното превозно средство“ означава производител, отговарящ за първичното превозно средство;
„междинно превозно средство“ означава всяко допълнително комплектоване на първично превозно средство, при което се добавя или променя поднабор от входящи данни и входяща информация, определени за комплектованото или напълно комплектованото превозно средство в съответствие с таблица 1 и таблица 3а от приложение III;
„междинен производител“ означава производител, отговарящ за междинно превозно средство;
„некомплектовано превозно средство“ означава „некомплектовано превозно средство“, както е определено в член 3, точка 25 от Регламент (ЕС) 2018/858;
„напълно комплектовано превозно средство“ означава „напълно комплектовано превозно средство“, както е определено в член 3, точка 26 от Регламент (ЕС) 2018/858;
„комплектовано превозно средство“ означава „комплектовано превозно средство“, както е определено в член 3, точка 27 от Регламент (ЕС) 2018/858;
„стандартна стойност“ означава входящи данни за симулационния инструмент, отразяващи най-лошия случай за експлоатационните показатели на даден компонент, за който е приложимо сертифициране на входящите данни, но компонентът не е изпитан за определяне на конкретна стойност;
„обща стойност“ означава данни, използвани в симулационния инструмент, отразяващи експлоатационните показатели на технологията на средностатистически компонент или спецификациите на типично превозно средство, за които не е предвидено изпитване на компоненти или обявяване на конкретни стойности;
„фургон“ означава „фургон“, както е определено в част В, точка 4.2 от приложение I към Регламент (ЕС) 2018/858;
„случай на приложение“ означава различните сценарии с различни приложими разпоредби за производителя и функции в симулационния инструмент, които трябва да се следват в случай на камион със средна товароподемност, тежкотоварен камион, тежък автобус, който е първично превозно средство, тежък автобус, който е междинно превозно средство, тежък автобус, който е комплектовано превозно средство или напълно комплектовано превозно средство;
„базов камион“ означава камион със средна товароподемност или тежкотоварен камион, оборудван най-малко с:
▼M3 —————
Член 4
Групи превозни средства
За целите на настоящия регламент моторните превозни средства се класифицират в групи в съответствие с приложение I, таблици 1—6.
Членове 5—23 не се прилагат за тежкотоварни камиони от групи 6, 7, 8, 13, 14, 15, 17, 18 и 19, както е определено в таблица 1 от приложение I, за камиони със средна товароподемност от групи 51, 52, 55 и 56, както е определено в таблица 2 от приложение I, както и за всяко превозно средство със задвижван преден мост от групи 11, 12 и 16, както е определено в таблица 1 от приложение I.
Член 5
Електронни инструменти
Комисията предоставя безплатно следните електронни инструменти под формата на софтуер, който може да се изтегля от интернет и да се изпълнява:
симулационен инструмент;
инструменти за предварителна обработка;
инструмент за хеширане.
Комисията поддържа електронните инструменти и предоставя изменения и актуализации на тези инструменти.
ГЛАВА 2
ЛИЦЕНЗ ЗА РАБОТА СЪС СИМУЛАЦИОННИЯ ИНСТРУМЕНТ ЗА ЦЕЛИТЕ НА ОДОБРЯВАНЕТО НА ТИПА ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЕМИСИИТЕ
Член 6
Заявление за получаване на лиценз за работата със симулационния инструмент с цел определяне на емисиите на CO2 и разхода на гориво на нови превозни средства
Заявлението за лиценз се придружава от подходящо описание на процедурите, установени от производителя на превозното средство с цел работа със симулационния инструмент по отношение на съответния случай на приложение, както е определено в точка 1 от приложение II.
То се придружава също от доклад за оценка, който се изготвя от органа по одобряването след извършване на оценка в съответствие с точка 2 от приложение II.
Заявлението за лиценз трябва да се отнася за приложимия случай, включващ типа превозно средство, за който се отнася заявлението за ЕС одобряване на типа.
Член 7
Административни разпоредби относно издаването на лиценз
Член 8
Последващи промени на процедурите, създадени за целите на определянето на емисиите на CO2 и разхода на гориво на превозни средства
▼M3 —————
ГЛАВА 3
РАБОТА СЪС СИМУЛАЦИОННИЯ ИНСТРУМЕНТ С ЦЕЛ ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЕМИСИИТЕ НА CO2 И РАЗХОДА НА ГОРИВО ЗА ЦЕЛИТЕ НА РЕГИСТРАНЕТО, ПРОДАЖБАТА И ПУСКАНЕТО В ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА НОВИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА
Член 9
Задължение за определяне и обявяване на емисиите на CO2 и разхода на гориво на нови превозни средства
За превозни средства по технологиите, изброени в допълнение 1 към приложение III, които ще се продават, регистрират или пускат в експлоатация в Съюза, производителят или междинният производител на превозното средство определя само входящите параметри, указани за тези превозни средства в образците, посочени в таблица 5 от приложение III, като използва най-новата налична версия на симулационния инструмент, посочен в член 5, параграф 3.
Един производител на превозно средство може да работи със симулационния инструмент за целите, предвидени в настоящия член, само ако притежава лиценз, издаден за съответния случай на приложение в съответствие с член 7. Един междинен производител работи със симулационния инструмент по лиценза, предоставен на производител на превозно средство.
С изключение на случаите, посочени в член 21, параграф 3, втора алинея и в член 23, параграф 6, се забраняват последващи промени на файла с протоколите на производителя.
Производителите на тежки автобуси записват допълнително резултатите от симулацията в информационния файл за превозното средство. Междинните производители на тежки автобуси записват информационния файл за превозното средство.
Производителят на първичното превозно средство създава криптографски хеш кодове на файла с протоколите на производителя и на информационния файл за превозното средство.
Междинният производител създава криптографския хеш код на информационния файл за превозното средство.
Производителят на комплектовани превозни средства или напълно комплектовани превозни средства, които са тежки автобуси, създава криптографски хеш кодове на файла с протоколите на производителя, на информационния файл за клиента и на информационния файл за превозното средство.
Всеки информационен файл за клиента включва копие от криптографския хеш код на файла с протоколите на производителя, посочен в параграф 3.
Производителите на тежки автобуси предоставят информационния файл за превозното средство на производителя на следващ етап от веригата.
Член 10
Изменяне, актуализиране и неправилно функциониране на електронните инструменти
При неизправност на симулационния инструмент, възникнала на етап от веригата на производството на тежки автобуси, предхождащ етапа на комплектоване или пълно комплектоване, задължението по член 9, параграф 1 за работата със симулационния инструмент на следващите етапи на производството се отлага за максимум 14 календарни дни, считано от датата, на която производителят на предишния етап на производството е предоставил информационния файл за превозното средство на производителя на етапа на комплектоване или пълно комплектоване.
Член 11
Достъпност на входящата и изходящата информация на симулационния инструмент, и на резултатите от неговата работа
ГЛАВА 4
СВЪРЗАНИ С ЕМИСИИТЕ НА CO2 И РАЗХОДА НА ГОРИВО СВОЙСТВА НА КОМПОНЕНТИ, ОТДЕЛНИ ТЕХНИЧЕСКИ ВЪЗЛИ И СИСТЕМИ
Член 12
Компоненти, отделни технически възли и системи, които са от значение за определянето на емисиите на CO2 и разхода на гориво
Входящите данни на симулационния инструмент, посочени в член 5, параграф 3, включват информация относно свързаните с емисиите на CO2 и разхода на гориво свойства на следните компоненти, отделни технически възли и системи:
двигатели;
силови предавания;
преобразуватели на въртящ момент;
други компоненти за предаване на въртящ момент;
допълнителни компоненти от силовия тракт;
мостове;
въздушно съпротивление;
спомагателни устройства;
гуми;
електрически компоненти на силовото предаване.
Член 13
Стандартни стойности и общи стойности
Член 14
Сертифицирани стойности
Член 15
Концепция за „семейство“ по отношение на компоненти, отделни технически възли и системи при използването на сертифицирани стойности
При условие че са спазени разпоредбите от параграфи 3—6, сертифицираните стойности, определени за базов компонент, базов отделен технически възел или базова система, са валидни без допълнително изпитване за всички членове на семейството, в съответствие с определението за семейство, дадено в:
За гуми дадена фамилия се състои само от един тип гуми.
За системи с електрическа машина или интегрирани електрически компоненти на силовото предаване сертифицираните стойности за членовете на фамилия системи с електрическа машина се получават в съответствие с точка 4 от приложение Хб.
Ако в рамките на изпитването за целите на втората алинея на член 16, параграф 3 органът по одобряването установи, че избраният базов компонент, избраният базов отделен технически възел или избраната базова система не е напълно представителен/а за семейството компоненти, отделни технически възли или системи, органът по одобряването може да избере алтернативен еталонен компонент, алтернативен еталонен отделен технически възел или алтернативна еталонна система, който/която да бъде изпитан/а и да стане базов компонент, базов отделен технически възел или базова система.
Свързаните с емисиите на CO2 и разхода на гориво свойства на този конкретен компонент, конкретен отделен технически възел или конкретна система се определят в съответствие с член 14.
Член 16
Заявление за сертифициране на свързаните с емисиите на CO2 и разхода на гориво свойства на компоненти, отделни технически възли или системи
Заявлението за сертифициране трябва да е под формата на информационен документ, изготвен в съответствие с образеца, даден в:
Заявлението се придружава и от съответните протоколи от изпитвания, издадени от орган по одобряването, от резултатите от изпитвания и от декларация за съответствие, издадена от орган по одобряването съгласно точка 2 от приложение IV към Регламент (ЕС) 2018/858.
Член 17
Административни разпоредби относно сертифицирането на свързаните с емисиите на CO2 и разхода на гориво свойства на компоненти, отделни технически възли и системи
В случая, посочен в параграф 1, органът по одобряването издава сертификат за свързаните с емисиите на CO2 и разхода на гориво свойства, използвайки модела, определен в:
Органът по одобряването присвоява номер на сертификата в съответствие със системата за номериране, определена в:
Органът по одобряването не може да присвоява същия номер на друг компонент, отделен технически възел и система или — ако е приложимо — техните съответни фамилии. Сертификационният номер се използва като идентификатор на протокола от изпитването.
Член 18
Разширяване с цел включване на нов компонент, нов отделен технически възел или нова система в семейство компоненти, отделни технически възли или системи
По искане на производителя и с одобрението на органа по одобряването, нов компонент, нов отделен технически възел или нова система може да бъде включен/а като член на сертифицирано семейство компоненти, отделни технически възли или системи, ако отговаря на критериите на определението за семейство, изложено в:
В такива случаи органът по одобряването издава преработен сертификат, обозначен с номер на разширението.
Производителят променя информационния документ, посочен в член 16, параграф 2, и го представя на органа по одобряването.
Член 19
Последващи промени, които са от значение за сертифицирането на свързаните с емисиите на CO2 и разхода на гориво свойства на компоненти, отделни технически възли и системи
ГЛАВА 5
СЪОТВЕТСТВИЕ НА РАБОТАТА СЪС СИМУЛАЦИОННИЯ ИНСТРУМЕНТ, НЕГОВАТА ВХОДЯЩА ИНФОРМАЦИЯ И НЕГОВИТЕ ВХОДЯЩИ ДАННИ
Член 20
Отговорности на производителя на превозното средство, на органа по одобряването и на Комисията по отношение на съответствието на работата със симулационния инструмент
►M3 За камиони със средна товароподемност и тежкотоварни камиони — с изключение на He-HDV или PEV — производителят на превозното средство извършва контролната процедура за изпитване, посочена в приложение Ха, на минимален брой превозни средства в съответствие с точка 3 от същото приложение. ◄ До 31 декември всяка година, в съответствие с член 8 от приложение Ха, производителят на превозното средство представя на органа по одобряването протокол от изпитването на всяко изпитано превозно средство, съхранява протоколите от изпитванията за срок от поне 10 години и при поискване ги предоставя на Комисията и на органите по одобряването на други държави членки.
Когато дадено превозно средство не премине успешно контролната процедура за изпитване, посочена в приложение Ха, органът по одобряването започва разследване, за да установи причината за провала в съответствие с приложение Ха. Когато установи каква е причината за провала, органът по одобряването уведомява за това органите по одобряването на другите държави членки.
Ако причината за провала е свързана с работата на симулационния инструмент, се прилага член 21. Ако причината за провала е свързана със сертифицираните свойства на компоненти, отделни технически възли и системи, свързани с емисиите на CO2 и разхода на гориво, се прилага член 23.
Ако не се установят нередности в сертифицирането на компонентите, отделните технически възли или системи и в работата със симулационния инструмент, органът по одобряването уведомява Комисията за провала на превозното средство в процедурата за изпитване. Комисията разследва дали провалът на превозното средство се дължи на симулационния инструмент или на контролната процедура за изпитване, посочена в приложение Ха, и дали е необходимо да се направят подобрения в симулационния инструмент или в контролната процедура за изпитване.
Член 21
Коригиращи мерки за осигуряване на съответствието на работата със симулационния инструмент
Когато производителят на превозното средство докаже, че е необходимо повече време за представянето на плана за коригиращи мерки, срокът може да бъде удължен с най-много 30 календарни дни от органа по одобряването.
Органът по одобряването може да изиска от производителя да изготви нов файл с протоколи на производителя, информационен файл за превозното средство, информационен файл за клиента и сертификат за съответствие въз основа на ново определяне на емисиите на CO2 и разхода на гориво, при което са отразени промените, въведени в съответствие с одобрения план за коригиращи мерки.
Производителят на превозното средство взема необходимите мерки, за да гарантира, че процедурите, установени с цел получаване на лиценза за работа със симулационния инструмент за всички приложими случаи и групи превозни средства, обхванати от лиценза, предоставен в съответствие с член 7, продължават да бъдат подходящи за тази цел.
За камиони със средна товароподемност и тежкотоварни камиони производителят на превозното средство извършва контролната процедура за изпитване, посочена в приложение Ха, на минимален брой превозни средства в съответствие с точка 3 от същото приложение.
Член 22
Отговорности на производителя и органа по одобряването по отношение на съответствието на свързаните с емисиите на CO2 и разхода на гориво свойства на компоненти, отделни технически възли и системи
Тези мерки включват също:
Когато свързаните с емисиите на CO2 и разхода на гориво свойства на член на семейство компоненти, семейство отделни технически възли или семейство системи са сертифицирани в съответствие с член 15, параграф 5, еталонната стойност за проверка на свързаните с емисиите на CO2 и разхода на гориво свойства трябва да е тази, която е била сертифицирана за този член на семейството.
Когато бъде установено отклонение от сертифицираните стойности в резултат на мерките, посочени в първа и втора алинея, производителят информира незабавно органа по одобряването за това.
Производителят на частите и производителят на превозното средство предоставят на органа по одобряването в срок от 15 работни дни след искането на органа по одобряването всички съответни документи, образци и други материали, с които разполагат и които са необходими за извършването на проверките, свързани с даден компонент, даден отделен технически възел или дадена система.
Член 23
Коригиращи мерки относно съответствието на свързаните с емисиите на CO2 и разхода на гориво свойства на компоненти, отделни технически възли и системи
Когато производителят докаже, че е необходимо повече време за представянето на плана за коригиращи мерки, срокът може да бъде удължен с най-много 30 календарни дни от органа по одобряването.
Органът по одобряването може да изиска от производителя да изготви нов файл с протоколи на производителя, информационен файл за клиента, информационен файл за превозното средство и сертификат за съответствие въз основа на ново определяне на емисиите на CO2 и разхода на гориво, при което са отразени промените, въведени в съответствие с одобрения план за коригиращи мерки.
Производителят съхранява този регистър 10 години.
ГЛАВА 6
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 24
Преходни разпоредби
►M3 Без да се засяга член 10, параграф 3 от настоящия регламент, когато задълженията, посочени в член 9 от настоящия регламент, не са били спазени, държавите членки считат, че сертификатите за съответствие на превозни средства с одобрен тип вече не са валидни за целите на член 48 от Регламент (ЕС) 2018/858 и — за превозни средства с одобрен тип и индивидуално одобрени превозни средства — забраняват регистрацията, продажбата и пускането в експлоатация на: ◄
превозни средства от групи 4, 5, 9 и 10, включително подгрупа „v“ на всяка група превозни средства, определени в таблица 1 от приложение I, считано от 1 юли 2019 г.;
превозни средства от групи 1, 2 и 3, определени в таблица 1 от приложение I, считано от 1 януари 2020 г.;
превозни средства от групи 11, 12 и 16, определени в таблица 1 от приложение I, считано от 1 юли 2020 г.;
превозни средства от групи 53 и 54, както е определено в таблица 2 от приложение I, след 1 юли 2024 г.;
превозни средства от групи 31—40, както е определено в таблици 4—6 от приложение I, след 1 януари 2025 г.;
превозни средства от група 1s, както е определено в таблица 1 от приложение I, след 1 юли 2024 г.
Задълженията по член 9 се прилагат, както следва:
за превозни средства от групи 53 и 54, както е определено в таблица 2 от приложение I, с дата на производство 1 януари 2024 г. или по-късна;
за превозни средства от групи P31/32, P33/34, P35/36, P37/38 и P39/40, както е определено в таблица 3 от приложение I, с дата на производство 1 януари 2024 г. или по-късна;
за тежки автобуси симулацията на комплектованото превозно средство или напълно комплектованото превозно средство, както е посочено в точка 2.1, буква б) от приложение I, се извършва само ако симулацията на първичното превозно средство, както е посочено в точка 2.1, буква а) от приложение I, е на разположение;
за превозни средства от група 1s, както е определено в таблица 1 от приложение I, с дата на производство 1 януари 2024 г. или по-късна;
за превозни средства от групи 1, 2, 3, 4, 5, 9, 10, 4v, 5v, 9v, 10v, 11, 12 и 16, както е определено в таблица 1 от приложение I, различни от определените в букви е) и ж) от настоящия параграф, с дата на производство 1 януари 2024 г. или по-късна;
за превозни средства от групи 1, 2, 3, 4, 5, 9, 10, 4v, 5v, 9v, 10v, 11, 12 и 16, както е определено в таблица 1 от приложение I, които са оборудвани със система за повторно използване на отпадна топлина, както е определено в приложение V, точка 2, подточка (8), ако не са Ze-HDV, He-HDV или двугоривни превозни средства;
за двугоривни превозни средства от групи 1, 2, 3, 4, 5, 9, 10, 4v, 5v, 9v, 10v, 11, 12 и 16, както е определено в таблица 1 от приложение I, с дата на производство 1 януари 2024 г. или по-късна; ако са с дата на производство преди 1 януари 2024 г., производителят може да избира дали да прилага член 9.
За Ze-HDV, He-HDV и двугоривни превозни средства от групи 1, 2, 3, 4, 5, 9, 10, 4v, 5v, 9v, 10v, 11, 12 и 16, както е определено в таблица 1 от приложение I, по отношение на които член 9 не е бил приложен в съответствие с букви а)—ж) от първата алинея от настоящия параграф, производителят на превозното средство определя входящите параметри за тези превозни средства по моделите, описани в таблица 5 от приложение III, като използва най-новата налична версия на симулационния инструмент, както е посочено в член 5, параграф 3. В такъв случай се счита, че задълженията по член 9 са изпълнени за целите на параграф 1 от настоящия член.
За целите на настоящия параграф дата на производство означава датата на подписване на сертификата за съответствие, а когато не е издаден сертификат за съответствие — датата, на която идентификационният номер на превозното средство е бил поставен за първи път на съответните части на превозното средство.
Член 25
Изменение на Директива 2007/46/ЕО
Приложения I, III, IV, IХ и ХV към Директива 2007/46/ЕО се изменят в съответствие с приложение XI към настоящия регламент.
Член 26
Изменение на Регламент (ЕС) № 582/2011
Регламент (ЕС) № 582/2011 се изменя, както следва:
в член 3, параграф 1 се добавя следната алинея:
„За получаването на ЕО одобрение на типа на превозно средство с одобрена система на двигателя по отношение на емисиите и информацията за ремонта и техническото обслужване на превозното средство или ЕО одобрение на типа на превозно средство по отношение на емисиите и информацията за ремонта и техническото обслужване на превозното средство, производителят доказва също, че са спазени изискванията, определени в член 6 от Регламент (ЕС) 2017/2400 на Комисията ( 2 ) и в приложение II към него, по отношение на съответната група превозни средства. Това изискване обаче не се прилага, ако производителят посочи, че нови превозни средства от типа, който трябва да бъде одобрен, няма да се регистрират, продават или въвеждат в експлоатация в Съюза на или след датите, определени в член 24, параграф 1, букви а), б) и в) от Регламент (ЕС) 2017/2400 за съответната група превозни средства.
член 8 се изменя, както следва:
в параграф 1а буква г) се заменя със следното:
„г) прилагат се всички други изключения, определени в точка 3.1 от приложение VII към настоящия регламент, точки 2.1 и 6.1 от приложение X към настоящия регламент, точки 2.1, 4.1, 5.1, 7.1, 8.1 и 10.1 от приложение XIII към настоящия регламент и точка 1.1 от допълнение 6 към приложение XIII към настоящия регламент;“;
в параграф 1а се добавя следната буква:
„д) изискванията, определени в член 6 от Регламент (ЕС) 2017/2400 и в приложение II към него, са изпълнени по отношение на съответната група превозни средства, освен ако производителят посочи, че нови превозни средства от типа, който трябва да бъде одобрен, няма да се регистрират, продават или въвеждат в експлоатация в Съюза на или след датите, определени в член 24, параграф 1, букви а), б) и в) от посочения регламент за съответната група превозни средства.“;
член 10 се изменя, както следва:
в параграф 1а буква г) се заменя със следното:
„г) прилагат се всички други изключения, определени в точка 3.1 от приложение VII към настоящия регламент, точки 2.1 и 6.1 от приложение X към настоящия регламент, точки 2.1, 4.1, 5.1, 7.1, 8.1 и 10.1.1 от приложение XIII към настоящия регламент и точка 1.1 от допълнение 6 към приложение XIII към настоящия регламент;“;
в параграф 1а се добавя следната буква:
„д) изискванията, определени в член 6 от Регламент (ЕС) 2017/2400 и в приложение II към него, са изпълнени по отношение на съответната група превозни средства, освен ако производителят посочи, че нови превозни средства от типа, който трябва да бъде одобрен, няма да се регистрират, продават или въвеждат в експлоатация в Съюза на или след датите, определени в член 24, параграф 1, букви а), б) и в) от посочения регламент за съответната група превозни средства.“.
Член 27
Влизане в сила
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
ПРИЛОЖЕНИЕ I
КЛАСИФИКАЦИЯ НА ПРЕВОЗНИТЕ СРЕДСТВА В ГРУПИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА И МЕТОД ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЕМИСИИТЕ НА CO2 И РАЗХОДА НА ГОРИВО НА ТЕЖКИ АВТОБУСИ
1. Класификация на превозните средства за целите на настоящия регламент
1.1 Класификация на превозни средства от категория N
Таблица 1
Групи превозни средства за превозни средства от категория N
|
Описание на елементите със значение за класификацията в групи превозни средства |
Група превозни средства |
Разпределение според профила на движение и конфигурацията на превозното средство |
||||||||
|
Конфигурация на мостовете |
Конфигурация на шасито |
Технически допустима максимална маса с товар (в тонове) |
Пътуване на дълги разстояния |
Пътуване на дълги разстояния (EMS) |
Регионални доставки |
Регионални доставки (EMS) |
Градски доставки |
Комунални услуги |
Строителство |
|
|
4 × 2 |
Несъчленен товарен автомобил (или влекач) (*1) |
> 7,4—7,5 |
1s |
|
|
R |
|
R |
|
|
|
|
Несъчленен товарен автомобил (или влекач) (*1) |
> 7,5 – 10 |
1 |
|
|
R |
|
R |
|
|
|
|
Несъчленен товарен автомобил (или влекач) (*1) |
> 10 – 12 |
2 |
R + T1 |
|
R |
|
R |
|
|
|
|
Несъчленен товарен автомобил (или влекач) (*1) |
> 12 – 16 |
3 |
|
|
R |
|
R |
|
|
|
|
Несъчленен товарен автомобил |
> 16 |
4 |
R + T2 |
|
R |
|
R |
R |
|
|
|
Влекач |
> 16 |
5 |
T + ST |
T + ST + T2 |
T + ST |
T + ST + T2 |
T + ST |
|
|
|
|
Несъчленен товарен автомобил |
> 16 |
4 v (*2) |
|
|
|
|
|
R |
R |
|
|
Влекач |
> 16 |
5 v (*2) |
|
|
|
|
|
|
T + ST |
|
4 × 4 |
Несъчленен товарен автомобил |
> 7,5—16 |
6) |
момент на двигателя |
||||||
|
Несъчленен товарен автомобил |
> 16 |
7) |
|
|||||||
|
Влекач |
> 16 |
8) |
|
|||||||
|
6 × 2 |
Несъчленен товарен автомобил |
всякакво тегло |
9 |
R + T2 |
R + D + ST |
R |
R + D + ST |
|
R |
|
|
Влекач |
всякакво тегло |
10 |
T + ST |
T + ST + T2 |
T + ST |
T + ST + T2 |
|
|
|
|
|
Несъчленен товарен автомобил |
всякакво тегло |
9 v (*2) |
|
|
|
|
|
R |
R |
|
|
Влекач |
всякакво тегло |
10v (*2) |
|
|
|
|
|
|
T + ST |
|
|
6 × 4 |
Несъчленен товарен автомобил |
всякакво тегло |
11 |
R + T2 |
R + D + ST |
R |
R + D + ST |
|
R |
R |
|
Влекач |
всякакво тегло |
12 |
T + ST |
T + ST + T2 |
T + ST |
T + ST + T2 |
|
|
T + ST |
|
|
6 × 6 |
Несъчленен товарен автомобил |
всякакво тегло |
13) |
|
||||||
|
Влекач |
всякакво тегло |
14) |
|
|||||||
|
8 × 2 |
Несъчленен товарен автомобил |
всякакво тегло |
15) |
|
||||||
|
8 × 4 |
Несъчленен товарен автомобил |
всякакво тегло |
16) |
|
|
|
|
|
|
R |
|
8 × 6 8 × 8 |
Несъчленен товарен автомобил |
всякакво тегло |
17) |
|
||||||
|
8 × 2 8 × 4 8 × 6 8 × 8 |
Влекач |
всякакво тегло |
18) |
|
||||||
|
5 моста, всякаква конфигурация |
Несъчленен товарен автомобил или влекач |
всякакво тегло |
19) |
|
||||||
|
(*1)
В тези класове превозни средства влекачите се разглеждат като несъчленени товарни автомобили, но с конкретното тегло на влекача заедно с консумативите.
(*2)
Подгрупа „v“ на групи превозни средства 4, 5, 9 и 10: тези профили на движение се отнасят единствено за специализираните превозни средства. (*) EMS — Европейска модулна система T = Влекач R = Несъчленен и стандартна каросерия T1, T2 = Стандартни ремаркета ST = Стандартно полуремарке D = Стандартна талига |
||||||||||
Таблица 2
Групи превозни средства за камиони със средна товароподемност
|
Описание на елементите със значение за класификацията в групи превозни средства |
Разпределение според профила на движение и конфигурацията на превозното средство |
||||||||
|
Конфигурация на мостовете |
Конфигурация на шасито |
Група превозни средства |
Пътуване на дълги разстояния |
Пътуване на дълги разстояния — EMS (*1) |
Регионални доставки |
Регионални доставки — EMS (*1) |
Градски доставки |
Комунални услуги |
Строителство |
|
FWD/4 × 2F |
Несъчленен товарен автомобил (или влекач) |
51) |
|
|
|
|
|
|
|
|
Фургон |
52) |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
RWD/4 × 2 |
Несъчленен товарен автомобил (или влекач) |
53 |
|
|
R |
|
R |
|
|
|
Фургон |
54 |
|
|
I |
|
I |
|
|
|
|
AWD/4 × 4 |
Несъчленен товарен автомобил (или влекач) |
55) |
|
|
|
|
|
|
|
|
Фургон |
56) |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
(*1)
EMS — европейска модулна система R = Стандартна каросерия I = Фургон с интегрираната каросерия FWD = С предно предаване RWD = Един задвижван мост, който не е предният мост AWD = Повече от един задвижван мост |
|||||||||
1.2. Класификация на превозни средства от категория M
1.2.1. Тежки автобуси
1.2.2. Класификация на първични превозни средства
Таблица 3
Групи превозни средства за първични превозни средства
|
Описание на елементите със значение за класификацията в групи превозни средства |
Група превозни средства (1) |
Разпределяне според общата каросерия |
Подгрупа превозни средства |
Разпределяне според профила на движение |
||||||
|
Брой мостове |
Съчленен |
Нисък под (LF)/висок под (HF) (2) |
Брой етажи (3) |
Тежък градски |
Градски |
Крайградски |
Междуградски |
Туристически |
||
|
2 |
не |
P31/32 |
LF |
SD |
P31 SD |
x |
x |
x |
x |
|
|
DD |
P31 DD |
x |
x |
x |
|
|
||||
|
HF |
SD |
P32 SD |
|
|
|
x |
x |
|||
|
DD |
P32 DD |
|
|
|
x |
x |
||||
|
3 |
не |
P33/34 |
LF |
SD |
P33 SD |
x |
x |
x |
x |
|
|
DD |
P33 DD |
x |
x |
x |
|
|
||||
|
HF |
SD |
P34 SD |
|
|
|
x |
x |
|||
|
DD |
P34 DD |
|
|
|
x |
x |
||||
|
да |
P35/36 |
LF |
SD |
P35 SD |
x |
x |
x |
x |
|
|
|
DD |
P35 DD |
x |
x |
x |
|
|
||||
|
HF |
SD |
P36 SD |
|
|
|
x |
x |
|||
|
DD |
P36 DD |
|
|
|
x |
x |
||||
|
4 |
не |
P37/38 |
LF |
SD |
P37 SD |
x |
x |
x |
x |
|
|
DD |
P37 DD |
x |
x |
x |
|
|
||||
|
HF |
SD |
P38 SD |
|
|
|
x |
x |
|||
|
DD |
P38 DD |
|
|
|
x |
x |
||||
|
да |
P39/40 |
LF |
SD |
P39 SD |
x |
x |
x |
x |
|
|
|
DD |
P39 DD |
x |
x |
x |
|
|
||||
|
HF |
SD |
P40 SD |
|
|
|
x |
x |
|||
|
DD |
P40 DD |
|
|
|
x |
x |
||||
|
(1)
С „P“ се означава етапът на класификацията като първично превозно средство; с двете числа, разделени с наклонена черта, се означават номерата на групите, в които превозното средство може да се разпредели на етапа на комплектоване или пълно комплектоване.
(2)
„Нисък под“ означава превозно средство с код „CE“, „CF“, „CG“ или „CH“, както е посочено в точка 3 от част В от приложение I към Регламент (ЕС) 2018/858. „Висок под“ означава превозно средство с код „CA“, „CB“, „CC“ или „CD“, както е посочено в точка 3 от част В от приложение I към Регламент (ЕС) 2018/858.
(3)
„SD“ означава едноетажно, а „DD“ означава двуетажно превозно средство. |
||||||||||
1.2.3. Класификация на комплектовани превозни средства или напълно комплектовани превозни средства
Комплектовани или напълно комплектовани превозни средства, които са тежки автобуси, се класифицират по следните шест критерия:
Брой мостове;
Код на превозното средство, както е посочено в точка 3 от част В от приложение I към Регламент (ЕС) 2018/858;
Клас на превозно средство в съответствие с точка 2 от Правило № 107 на ООН ( 3 );
Превозно средство с нисък вход (попълва се „да“ или „не“ в зависимост от кода на превозното средство и типа на моста) — определя се по процедурата за вземане на решение, представена на фигура 1;
Брой пътници на долния етаж от сертификата за съответствие, както е посочено в приложение VIII към Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/683 на Комисията ( 4 ) или еквивалентни документи в случай на индивидуално одобряване на превозно средство;
Височина на интегрираната каросерия — определя се в съответствие с приложение VIII.
Фигура 1
Процедура за вземане на решение за определяне дали едно превозно средство е с „нисък вход“ или не:
Съответната класификация, която трябва да се използва, е дадена в таблици 4, 5 и 6.
Таблица 4
Групи превозни средства за комплектовани превозни средства и напълно комплектовани превозни средства, които са тежки автобуси с 2 моста
|
Описание на елементите със значение за класификацията в групи превозни средства |
Група превозни средства |
Разпределяне според профила на движение |
||||||||||||||||
|
Брой мостове |
Конфигурация на шасито (само за пояснение) |
Код на превозно средство (*1) |
Клас на превозно средство (*2) |
С нисък вход (Само за превозно средство с код CE или CG) |
Седалки за пътници на долния етаж (Само за превозно средство с код CB или CD) |
Височина на интегрираната каросерия, mm (Само за превозни средства от клас „II + III“) |
||||||||||||
|
I |
I + II или A |
II |
II + III |
III или B |
Тежък градски |
Градски |
Крайградски |
Междуградски |
Туристически |
|||||||||
|
2 |
несъчленен |
LF |
SD |
CE |
x |
x |
x |
|
|
не |
— |
— |
31a |
x |
x |
x |
|
|
|
x |
x |
|
|
|
да |
— |
— |
31b1 |
x |
x |
x |
|
|
|||||
|
|
|
x |
|
|
да |
— |
— |
31b2 |
x |
x |
x |
x |
|
|||||
|
DD |
CF |
x |
x |
x |
|
|
— |
— |
— |
31c |
x |
x |
x |
|
|
|||
|
открит |
SD |
CI |
x |
x |
x |
x |
x |
— |
— |
— |
31d |
x |
x |
x |
|
|
||
|
DD |
CJ |
x |
x |
x |
x |
x |
— |
— |
— |
31e |
x |
x |
x |
|
|
|||
|
HF |
SD |
CA |
|
|
x |
|
|
— |
— |
— |
32a |
|
|
|
x |
x |
||
|
|
|
|
x |
|
— |
— |
≤ 3 100 |
32b |
|
|
|
x |
x |
|||||
|
|
|
|
x |
|
— |
— |
> 3 100 |
32c |
|
|
|
x |
x |
|||||
|
|
|
|
|
x |
— |
— |
— |
32d |
|
|
|
x |
x |
|||||
|
DD |
CB |
|
|
x |
x |
x |
— |
≤ 6 |
— |
32e |
|
|
|
x |
x |
|||
|
|
|
x |
x |
x |
— |
> 6 |
— |
32f |
|
|
|
x |
x |
|||||
|
(*1)
В съответствие с Регламент (ЕС) 2018/858.
(*2)
В съответствие с параграф 2 от Правило № 107 на ООН. |
||||||||||||||||||
Таблица 5
Групи превозни средства за комплектовани превозни средства и напълно комплектовани превозни средства, които са тежки автобуси с 3 моста
|
Описание на елементите със значение за класификацията в групи превозни средства |
Група превозни средства |
Разпределяне според профила на движение |
||||||||||||||||
|
Брой мостове |
Конфигурация на шасито (само за пояснение) |
Код на превозно средство (*1) |
Клас на превозно средство (*2) |
С нисък вход (Само за превозно средство с код CE или CG) |
Седалки за пътници на долния етаж (Само за превозно средство с код CB или CD) |
Височина на интегрираната каросерия, mm (Само за превозни средства от клас „II + III“) |
||||||||||||
|
I |
I + II или A |
II |
II + III |
III или B |
Тежък градски |
Градски |
Крайградски |
Междуградски |
Туристически |
|||||||||
|
3 |
несъчленен |
LF |
SD |
CE |
x |
x |
x |
|
|
не |
— |
— |
33a |
x |
x |
x |
|
|
|
x |
x |
|
|
|
да |
— |
— |
33b1 |
x |
x |
x |
|
|
|||||
|
|
|
x |
|
|
да |
— |
— |
33b2 |
x |
x |
x |
x |
|
|||||
|
DD |
CF |
x |
x |
x |
|
|
— |
— |
— |
33c |
x |
x |
x |
|
|
|||
|
открит |
SD |
CI |
x |
x |
x |
x |
x |
— |
— |
— |
33d |
x |
x |
x |
|
|
||
|
DD |
CJ |
x |
x |
x |
x |
x |
— |
— |
— |
33e |
x |
x |
x |
|
|
|||
|
HF |
SD |
CA |
|
|
x |
|
|
— |
— |
— |
34a |
|
|
|
x |
x |
||
|
|
|
|
x |
|
— |
— |
≤ 3 100 |
34b |
|
|
|
x |
x |
|||||
|
|
|
|
x |
|
— |
— |
> 3 100 |
34c |
|
|
|
x |
x |
|||||
|
|
|
|
|
x |
— |
— |
— |
34d |
|
|
|
x |
x |
|||||
|
DD |
CB |
|
|
x |
x |
x |
— |
≤ 6 |
— |
34e |
|
|
|
x |
x |
|||
|
|
|
x |
x |
x |
— |
> 6 |
— |
34f |
|
|
|
x |
x |
|||||
|
съчленен |
LF |
SD |
CG |
x |
x |
x |
|
|
не |
— |
— |
35a |
x |
x |
x |
|
|
|
|
x |
x |
|
|
|
да |
— |
— |
35b1 |
x |
x |
x |
|
|
|||||
|
|
|
x |
|
|
да |
— |
— |
35b2 |
x |
x |
x |
x |
|
|||||
|
DD |
CH |
x |
x |
x |
|
|
— |
— |
— |
35c |
x |
x |
x |
|
|
|||
|
HF |
SD |
CC |
|
|
x |
|
|
— |
— |
— |
36a |
|
|
|
x |
x |
||
|
|
|
|
x |
|
— |
— |
≤ 3 100 |
36b |
|
|
|
x |
x |
|||||
|
SD |
|
|
|
x |
|
— |
— |
> 3 100 |
36c |
|
|
|
x |
x |
||||
|
|
|
|
|
x |
— |
— |
— |
36d |
|
|
|
x |
x |
|||||
|
DD |
CD |
|
|
x |
x |
x |
— |
≤ 6 |
— |
36e |
|
|
|
x |
x |
|||
|
|
|
x |
x |
x |
— |
> 6 |
— |
36f |
|
|
|
x |
x |
|||||
|
(*1)
В съответствие с Регламент (ЕС) 2018/858.
(*2)
В съответствие с параграф 2 от Правило № 107 на ООН. |
||||||||||||||||||
Таблица 6
Групи превозни средства за комплектовани превозни средства и напълно комплектовани превозни средства, които са тежки автобуси с 4 моста
|
Описание на елементите със значение за класификацията в групи превозни средства |
Група превозни средства |
Разпределяне според профила на движение |
||||||||||||||||
|
Брой мостове |
Конфигурация на шасито (само за пояснение) |
на превозно средство (*1) |
Клас на превозно средство (*2) |
С нисък вход (Само за превозно средство с код CE или CG) |
Седалки за пътници на долния етаж (Само за превозно средство с код CB или CD) |
Височина на интегрираната каросерия, mm (Само за превозни средства от клас „II + III“) |
||||||||||||
|
I |
I + II или A |
II |
II + III |
III или B |
Тежък градски |
Градски |
Крайградски |
Междуградски |
Туристически |
|||||||||
|
4 |
несъчленен |
LF |
SD |
CE |
x |
x |
x |
|
|
не |
— |
— |
37a |
x |
x |
x |
|
|
|
x |
x |
|
|
|
да |
— |
— |
37b1 |
x |
x |
x |
|
|
|||||
|
|
|
x |
|
|
да |
— |
— |
37b2 |
x |
x |
x |
x |
|
|||||
|
DD |
CF |
x |
x |
x |
|
|
— |
— |
— |
37c |
x |
x |
x |
|
|
|||
|
открит |
SD |
CI |
x |
x |
x |
x |
x |
— |
— |
— |
37d |
x |
x |
x |
|
|
||
|
DD |
CJ |
x |
x |
x |
x |
x |
— |
— |
— |
37e |
x |
x |
x |
|
|
|||
|
HF |
SD |
CA |
|
|
x |
|
|
— |
— |
— |
38a |
|
|
|
x |
x |
||
|
|
|
|
x |
|
— |
— |
≤ 3 100 |
38b |
|
|
|
x |
x |
|||||
|
|
|
|
x |
|
— |
— |
> 3 100 |
38c |
|
|
|
x |
x |
|||||
|
|
|
|
|
x |
— |
— |
— |
38d |
|
|
|
x |
x |
|||||
|
DD |
CB |
|
|
x |
x |
x |
— |
≤ 6 |
— |
38e |
|
|
|
x |
x |
|||
|
|
|
x |
x |
x |
— |
> 6 |
— |
38f |
|
|
|
x |
x |
|||||
|
съчленен |
LF |
SD |
CG |
x |
x |
x |
|
|
не |
— |
— |
39a |
x |
x |
x |
|
|
|
|
x |
x |
|
|
|
да |
— |
— |
39b1 |
x |
x |
x |
|
|
|||||
|
|
|
x |
|
|
да |
— |
— |
39b2 |
x |
x |
x |
x |
|
|||||
|
DD |
CH |
x |
x |
x |
|
|
— |
— |
— |
39c |
x |
x |
x |
|
|
|||
|
HF |
SD |
CC |
|
|
x |
|
|
— |
— |
— |
40a |
|
|
|
x |
x |
||
|
|
|
|
x |
|
— |
— |
≤ 3 100 |
40b |
|
|
|
x |
x |
|||||
|
SD |
|
|
|
x |
|
— |
— |
> 3 100 |
40c |
|
|
|
x |
x |
||||
|
|
|
|
|
x |
— |
— |
— |
40d |
|
|
|
x |
x |
|||||
|
DD |
CD |
|
|
x |
x |
x |
— |
≤ 6 |
— |
40e |
|
|
|
x |
x |
|||
|
|
|
x |
x |
x |
— |
> 6 |
— |
40f |
|
|
|
x |
x |
|||||
|
(*1)
В съответствие с Регламент (ЕС) 2018/858.
(*2)
В съответствие с параграф 2 от Правило № 107 на ООН. |
||||||||||||||||||
2. Метод за определяне на емисиите на CO2 и разхода на гориво на тежки автобуси
2.1. За тежки автобуси спецификациите на комплектованото превозно средство или напълно комплектованото превозно средство, включително свойствата на окончателната каросерия и спомагателните устройства, се отразяват в резултатите за емисиите на CO2 и разхода на гориво. При тежки автобуси, произвеждани на етапи, повече от един производител може да участва в процеса на генерирането на входящи данни и входяща информация и в работата със симулационния инструмент. За тежки автобуси емисиите на CO2 и разходът на гориво се определят въз основа на следните две различни симулации:
за първичното превозно средство;
за комплектованото превозно средство или напълно комплектованото превозно средство.
2.2. Ако тежък автобус се одобрява от производител като комплектовано превозно средство, симулациите се извършват както за първичното превозно средство, така и за комплектованото превозно средство.
2.3. За първичното превозно средство в симулационния инструмент се въвеждат входящи данни за двигателя, предавателната кутия, гумите и входяща информация за определен поднабор от спомагателни устройства ( 5 ). Класификацията в групи превозни средства се извършва в съответствие с таблица 3 въз основа на броя мостове и информацията дали превозното средство е съчленен автобус или не. В симулациите за първичното превозно средство симулационният инструмент задава набор от четири различни общи каросерии (с висок под; с нисък под; едноетажна; и двуетажна каросерия) и симулира 11 профила на движение от изброените в таблица 3 за всяка група превозни средства за две различни условия на натоварване. Така се получава набор от 22 резултата за емисиите на CO2 и разхода на гориво на първичен тежък автобус. Симулационният инструмент създава информационния файл за превозното средство за началния етап (VIF1), съдържащ всички необходими данни, които трябва да се предадат към следващия етап на производството. VIF1 съдържа всички неповерителни входящи данни, резултатите за консумацията на енергия ( 6 ) в MJ/km, информация за производителя на първичното превозно средство и съответните хеш кодове ( 7 ).
2.4. Производителят на първичното превозно средство предоставя VIF1 на производителя, отговарящ за следващия етап на производството. Когато производител на първично превозно средство предоставя данни, които не са включени в изискванията за първичното превозно средство, както е посочено в приложение III, тези данни не оказват влияние върху резултатите от симулацията за първичното превозно средство, но се записват във VIF1, за да бъдат взети предвид на следващите етапи. За първично превозно средство симулационният инструмент създава също така файл с протоколите на производителя.
2.5. При междинно превозно средство междинният производител отговаря за определен поднабор от съответните входящи данни и входяща информация за окончателната каросерия ( 8 ). Един междинен производител не представя заявление за сертифициране на напълно комплектованото превозно средство. Един междинен производител добавя или актуализира информация за напълно комплектованото превозно средство и работи със симулационния инструмент, за да създаде актуализирана и хеширана версия на информационния файл за превозното средство (VIFi) ( 9 ). VIFi се предоставя на производителя, отговарящ за следващия етап на производството. За междинни превозни средства с VIFi се изпълнява също така задължението за документация към органите по одобряването. На междинни превозни средства не се извършват симулации на емисиите на CO2 и/или на разхода на гориво.
2.6. Ако даден производител извършва изменения на междинно, комплектовано или напълно комплектовано превозно средство, които може да наложат актуализиране на входящите данни или входящата информация, зададени за първичното превозно средство (например промяна на мост или на гуми), производителят, извършващ измененията, действа като производител на първичното превозно средство със съответните отговорности.
2.7. За комплектовано или напълно комплектовано превозно средство производителят допълва — и ако е необходимо, актуализира — входящите данни и входящата информация за окончателната каросерия, предадени във VIFi от предишния етап на производството, и работи със симулационния инструмент, за да изчисли емисиите на CO2 и разхода на гориво. За симулациите на този етап тежките автобуси се класифицират по шестте критерия, посочени в точка 1.2.3, в групите превозни средства, изброени в таблици 4, 5 и 6. За определянето на емисиите на CO2 и на разхода на гориво на комплектовани превозни средства или напълно комплектовани превозни средства, които са тежки автобуси, симулационният инструмент извършва следните изчислителни стъпки:
Стъпка 1: избор на подгрупата на първичното превозно средство, съответстваща на каросерията на комплектованото или напълно комплектованото превозно средство (например „P34 DD“ за „34f“), и предоставяне на съответните резултати за консумацията на енергия от симулацията на първичното превозно средство.
Стъпка 2: извършване на симулации за количествено определяне на влиянието на каросерията и спомагателните устройства на комплектованото превозно средство или напълно комплектованото превозно средство в сравнение с общата каросерия и спомагателни устройства, взети предвид в симулациите за първичното превозно средство по отношение на консумацията на енергия. В тези симулации, за набора от данни за първичното превозно средство се използват общи данни, които не се предават между различните етапи на производството със съответния VIF ( 10 ).
Стъпка 3: комбиниране на резултатите за консумацията на енергия от симулацията на първичното превозно средство, предоставени от стъпка 1, с резултатите от стъпка 2 за получаване на резултатите за консумацията на енергия на комплектованото или напълно комплектованото превозно средство. Тази стъпка за изчисляване е подробно документирана в ръководството за потребителя на симулационния инструмент.
Стъпка 4: изчисляват се резултатите за емисиите на CO2 и разхода на гориво на превозното средство въз основа на резултатите от стъпка 3 и общите спецификации на горивото, записани в симулационния инструмент. Стъпки 2, 3 и 4 се извършват поотделно за всяка комбинация от профил на движение от таблици 4, 5 и 6 за групите превозни средства както за условия на ниско натоварване, така и за представителни условия на натоварване.
За комплектовано превозно средство или напълно комплектовано превозно средство симулационният инструмент създава файл с протоколите на производителя, информационен файл за клиента и VIFi. VIFi се предоставя на следващия производител, ако превозното средство преминава през следващ етап на комплектоване.
На фигура 2 е показан потокът на данните с пример за превозно средство, произвеждано на пет етапа на производство, имащи отношение към емисиите на CO2.
Фигура 2
Пример за потока на данните при тежък автобус, произвеждан на пет етапа
ПРИЛОЖЕНИЕ II
ИЗИСКВАНИЯ И ПРОЦЕДУРИ ВЪВ ВРЪЗКА С РАБОТАТА СЪС СИМУЛАЦИОННИЯ ИНСТРУМЕНТ
1. Процедури, които трябва да бъдат създадени от производителя на превозното средство с оглед на работата със симулационния инструмент
1.1. Производителят определя най-малко следните процедури:
Система за управление на данните, която обхваща набавянето, съхраняването, обработката и извличането на входящата информация и входящите данни за симулационния инструмент, както и обработката на сертификати за свързаните с емисиите на CO2 и разхода на гориво свойства на семейства компоненти, семейства отделни технически възли и семейства системи. Системата за управление на данните трябва най-малкото:
да гарантира използването на точна входяща информация и точни входящи данни за специфични конфигурации на превозното средство;
да гарантира правилното изчисляване и прилагане на стандартни стойности;
да гарантира чрез сравняване на криптографски хеш кодове, че входящите файлове на компонентите, отделните технически възли, системи или — ако е приложимо — техните съответни фамилии, които се използват за симулацията, съответстват на входящите данни на компонента, отделния технически възел, система или — ако е приложимо — техните съответни фамилии, за които е било предоставено сертифицирането;
да включва защитена база данни за съхранение на входящите данни, свързани със семействата компоненти, семействата отделни технически възли и семействата системи и съответните сертификати за свързаните с емисиите на CO2 и разхода на гориво свойства;
да осигурява правилно управление на промените в спецификацията и актуализирането на компоненти, отделни технически възли и системи;
да дава възможност за проследяване на компоненти, отделни технически възли и системи след произвеждането на превозното средство.
Система за управление на данните, която обхваща извличането на входящата информация и входящите данни, изчисленията посредством симулационния инструмент и съхраняването на изходящите данни. Системата за управление на данните трябва най-малкото:
да гарантира правилното прилагане на криптографските хеш кодове;
да включва защитена база данни за съхранение на изходящите данни.
Процедура за консултиране на специалната електронна платформа за разпространение, посочена в член 5, параграф 2 и член 10, параграфи 1 и 2, както и за изтегляне и инсталиране на най-новите версии на симулационния инструмент.
Подходящо обучение на персонала, работещ със симулационния инструмент.
2. Оценяване от органа по одобряването
2.1. Органът по одобряването проверява дали са създадени всички процедури, определени в точка 1 във връзка с работата на симулационния инструмент.
Органът по одобряването също така следи:
функционирането на процедурите, определени в точки 1.1.1, 1.1.2 и 1.1.3, и прилагането на изискването, посочено в точка 1.1.4;
използваните при демонстрацията процедури да се прилагат по същия начин във всички производствени обекти за производство на превозни средства от съответния случай на приложение;
пълнотата на описанието на потоците от данни и последователностите от процедурни стъпки на операциите, свързани с определянето на емисиите на CO2 и разхода на гориво на превозните средства.
За целите на втората алинея, буква а) проверката включва определяне на емисиите на CO2 и разхода на гориво на най-малко едно превозно средство от всеки производствен обект, за който е подадено заявление за лиценз.
Допълнение 1
ОБРАЗЕЦ НА ИНФОРМАЦИОНЕН ДОКУМЕНТ ЗА ЦЕЛИТЕ НА РАБОТАТА СЪС СИМУЛАЦИОННИЯ ИНСТРУМЕНТ С ЦЕЛ ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЕМИСИИТЕ НА CO2 И РАЗХОДА НА ГОРИВО НА НОВИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА
РАЗДЕЛ I
|
1 |
Наименование и адрес на производителя на превозното средство: |
|
2 |
Монтажни заводи, за които са били определени посочените в точка 1 от приложение II към Регламент (ЕС) 2017/2400 на Комисията процедури за работа със симулационния инструмент: |
|
3 |
Обхванат случай на приложение: |
|
4 |
Наименование и адрес на представителя (ако има такъв) на производителя: |
РАЗДЕЛ II
1. Допълнителна информация
|
1.1 |
Описание за работа с потоците от данни и последователностите от процедурни стъпки (напр. диаграма) |
|
1.2 |
Описание на процедурата за управление на качеството |
|
1.3 |
Допълнителни сертификати за управление на качеството (ако има такива) |
|
1.4 |
Описание на набавянето, обработката и съхраняването на данни за симулационния инструмент |
|
1.5 |
Допълнителни документи (ако има такива) |
|
2. |
Дата: … |
|
3. |
Подпис: … |
Допълнение 2
ОБРАЗЕЦ НА ЛИЦЕНЗ ЗА РАБОТА СЪС СИМУЛАЦИОННИЯ ИНСТРУМЕНТ С ЦЕЛ ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЕМИСИИТЕ НА CO2 И РАЗХОДА НА ГОРИВО НА НОВИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА
Максимален формат: A4 (210 × 297 mm)
ЛИЦЕНЗ ЗА РАБОТА СЪС СИМУЛАЦИОННИЯ ИНСТРУМЕНТ С ЦЕЛ ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЕМИСИИТЕ НА CO2 И РАЗХОДА НА ГОРИВО НА НОВИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА
|
Печат на административния орган — предоставяне (1) — разширяване (1) — отказ (1) — отменяне (1) |
Информация относно:
|
|
(1)
Ненужното се зачерква (има случаи, в които не е необходимо да се зачерква нищо и са приложими повече от един вариант). |
|
на лиценз за работа със симулационен инструмент за целите на Регламент (ЕО) № 595/2009, както се изпълнява с Регламент (ЕС) 2017/2400.
Номер на лиценза:
Основание за разширяването: …
РАЗДЕЛ I
|
0.1 |
Наименование и адрес на производителя на превозното средство: |
|
0.2 |
Производствени обекти или монтажни заводи, за които са били определени процедурите за работа със симулационния инструмент, посочени в точка 1 от приложение II към Регламент (ЕС) 2017/2400 на Комисията ( 11 ) |
|
0.3 |
Обхванат случай на приложение: |
РАЗДЕЛ II
1. Допълнителна информация
|
1.1. |
Доклад за оценка, извършена от орган по одобряването |
|
1.2. |
Описание за работа с потоците от данни и последователностите от процедурни стъпки (напр. диаграма) |
|
1.3. |
Описание на процедурата за управление на качеството |
|
1.4. |
Допълнителни сертификати за управление на качеството (ако има такива) |
|
1.5. |
Описание на набавянето, обработката и съхраняването на данни за симулационния инструмент |
|
1.6. |
Допълнителни документи (ако има такива) |
|
2. |
Орган по одобряването, отговарящ за извършване на оценката |
|
3. |
Дата на доклада за оценката |
|
4. |
Номер на доклада за оценката |
|
5. |
Бележки (ако има): вж. добавката |
|
6. |
Място |
|
7. |
Дата |
|
8. |
Подпис |
ПРИЛОЖЕНИЕ III
ВХОДЯЩА ИНФОРМАЦИЯ, СВЪРЗАНА С ХАРАКТЕРИСТИКИТЕ НА ПРЕВОЗНОТО СРЕДСТВО
1. Въведение
В настоящото приложение се дава описание на списъка от параметри, които производителят на превозното средство предоставя като входяща информация за симулационния инструмент. Приложимият документ „схема XML“ (XML schema) и примерни данни са на разположение в специалната електронна платформа за разпространение.
2. Определения
„parameter ID“: Уникален идентификатор, използван за конкретен входящ параметър или набор от входящи данни в симулационния инструмент.
„type“: тип на данните на параметъра
|
string… |
последователност от символи, кодирани по стандарта ISO 8859-1, |
|
token… |
последователност от символи, кодирани по стандарта ISO 8859-1, без начални/крайни разделителни интервали |
|
date… |
дата и час, като координираното универсално време (UTC време) във формат: YYYY-MM-DDTHH:MM:SSZ, като постоянните символи се представят в курсив, например „2002-05-30T09:30:10Z“ |
|
integer… |
стойност от тип цяло число, без начални нули, например „1 800 “ |
|
double, X… |
реално число с точно X знака след десетичната запетая („.“) и без начални нули, например за „double, 2“: „2 345,67 “; за „double, 4“: „45.6780“. |
„unit“ … физическа мерна единица за параметъра.
„коригирана действителна маса на превозното средство“ означава масата, посочена като „действителна маса на превозното средство“ в съответствие с Регламент (ЕС) № 1230/2012 на Комисията (*), с едно изключение за горивните резервоари, които трябва да са напълнени най-малко до 50 % от вместимостта си. Съдържащите течност системи са напълнени до 100 % от вместимостта, посочена от производителя, освен съдържащите течност системи за замърсена вода, които трябва да останат празни.
За несъчленени камиони със средна товароподемност, несъчленени тежкотоварни камиони и влекачи масата се определя без надстройката и се коригира с допълнителното тегло на немонтираното стандартно оборудване, посочено в точка 4.3. Масата на стандартна каросерия, стандартно полуремарке или стандартно ремарке за симулиране на комплектованото превозно средство или съставът от комплектовано превозно средство и (полу)ремарке се добавят автоматично от симулационния инструмент. Всички части, които са монтирани върху и над основната рама, се считат за надстройка, ако са монтирани само в помощ на надстройката, като това не се отнася за частите, необходими за състоянието на готовност за движение.
За тежки автобуси, които са първични превозни средства, „коригирана действителна маса на превозното средство“ не е приложима, тъй като общата стойност на масата се задава от симулационния инструмент.
„височина на интегрираната каросерия“ означава разликата между най-високата базова точка „A“ и най-ниската базова точка „B“ по вертикалата „Z“ на една интегрирана каросерия (вж. фигура 1). За превозни средства с отклонения от стандартния случай са приложими следните случаи (вж. фигура 2):
За всички останали случаи, различни от стандартния или специалните случаи 1—4, височината на интегрираната каросерия е разликата между най-високата точка на превозното средство и точка B. Този параметър има значение само за тежки автобуси.
Фигура 1
Височина на интегрираната каросерия — стандартен случай
Фигура 2
Височина на интегрираната каросерия — специални случаи
базова точка „A“ означава най-високата точка на каросерията (фигура 1). Не се вземат предвид панели от каросерията, декоративни панели, конзоли — например за монтаж на системи за отопление, вентилация и климатизация (ОВиК), — люкове и други подобни елементи.
базова точка „B“ означава най-ниската точка в долния външен край на каросерията (фигура 1). Не се вземат предвид конзоли — например за монтаж на мост.
„дължина на превозното средство“ означава размера на превозното средство в съответствие с таблица I от допълнение 1 към приложение I към Регламент (ЕС) 1230/2012. Също така не се вземат предвид свалящи се устройства за пренасяне на товари, несвалящи се устройства за прикачване и всякакви други несвалящи се външни части, които не оказват отражение върху използваемото пространство за пътници. Този параметър има значение само за тежки автобуси.
„ширина на превозното средство“ означава размерът на превозното средство в съответствие с таблица II от допълнение 1 към приложение I към Регламент (ЕС) 1230/2012. От настоящите разпоредби се изключват и не се вземат предвид свалящи се устройства за пренасяне на товари, несвалящи се устройства за прикачване и всякакви други несвалящи се външни части, които не оказват влияние върху използваемото пространство за пътници.
„височина на входа в ненаклонено положение“ означава нивото на пода при първата отворена врата над земната повърхност, измерено при най-предната врата на превозното средство, когато превозното средство е в ненаклонено положение (накланяне с цел улесняване на качването).
„горивен елемент“ означава преобразувател на енергия, който превръща химичната енергия (входна енергия) в електрическа енергия (изходна енергия) или обратно.
„превозно средство с горивни елементи“ или „FCV“ означава превозно средство със силово предаване, което включва единствено горивен(ни) елемент(и) и електрическа(и) машина(и) като преобразуватели на енергия на задвижване.
„хибридно превозно средство с горивни елементи“ или „FCHV“ означава превозно средство със силово предаване, работещо с горивни елементи, което включва най-малко една система за съхранение на гориво и най-малко една презаредима система за натрупване на електрическа енергия като системи за натрупване на енергия на задвижване.
„превозно средство, разполагащо само с ДВГ“ означава превозно средство, при което всички преобразуватели на енергията на задвижване са двигатели с вътрешно горене.
„електрическа машина“ означава преобразувател на енергия, който преобразува енергията от електрическа в механична или обратно.
„система за натрупване на енергия“ означава система, която натрупва (акумулира) енергията и я освобождава под същата форма, под която е била натрупана.
„система за натрупване на енергия на задвижване“ означава система за натрупване от силовото предаване, която не е периферно устройство и чиято изходна енергия се използва пряко или непряко за задвижване на превозното средство.
„категория система за натрупване на енергия на задвижване“ означава система за съхранение на гориво, презаредима система за натрупване на електрическа енергия (REESS) или презаредима система за натрупване на механична енергия.
„след“ — в силовото предаване на превозното средство — означава място, което е по-близо до колелата от мястото, „след“ което е посочено, че се намира.
„тягова система“ означава свързаните елементи на силовото предаване, осигуряващи предаването на механичната енергия между преобразувателя(ите) на енергия на задвижване и колелата.
„преобразувател на енергия“ означава система, при която формата на енергията на изхода е различна от формата на енергията на входа.
„преобразувател на енергия на задвижване“ означава преобразувател на енергия от силовото предаване, който не е периферно устройство и чиято изходна енергия се използва пряко или непряко за задвижване на превозното средство.
„категория преобразувател на енергия на задвижване“ означава двигател с вътрешно горене, електрическа машина или горивен елемент.
„форма на енергия“ означава електрическа енергия, механична енергия или химична енергия (включително горива).
„система за съхранение на гориво“ означава система за натрупване на енергия на задвижване, която съхранява химична енергия под формата на течно или газообразно гориво.
„хибридно превозно средство“ или „HV“ означава превозно средство със силово предаване, което включва най-малко две различни категории преобразуватели на енергия на задвижване и най-малко две категории системи за натрупване на енергия на задвижване.
„хибридно електрическо превозно средство“ или „HEV“ означава хибридно превозно средство, в което единият от преобразувателите на енергия на задвижване е електрическа машина, а другият е двигател с вътрешно горене.
„хибридно електрическо превозно средство с последователна архитектура“ означава хибридно електрическо превозно средство с архитектура на силово предаване, при която двигателят с вътрешно горене (ДВГ) подава енергия към един или повече тракта за преобразуване на енергия без механична връзка между ДВГ и колелата на превозното средство.
„двигател с вътрешно горене“ или „ДВГ“ означава преобразувател на енергия с периодично или непрекъснато окисляване на гориво, превръщащ химичната енергия в механична.
„хибридно електрическо превозно средство с външно зареждане“ или „OVC-HEV“ означава хибридно електрическо превозно средство, което може да бъде зареждано от външен източник.
„хибридно електрическо превозно средство с успоредна архитектура“ означава хибридно електрическо превозно средство с архитектура на силово предаване, при която двигателят с вътрешно горене (ДВГ) подава енергия към само един тракт с механична връзка между двигателя и колелата на превозното средство.
„периферни устройства“ означава всички енергопотребяващи, преобразуващи, натрупващи или подаващи енергия устройства, при които енергията не се използва пряко или непряко за задвижване на превозното средство, но които са от съществено значение за работата на силовото предаване.
„силово предаване“ в едно превозно средство означава общата комбинация от системата(ите) за натрупване на енергия на задвижване, преобразувателя(ите) на енергия на задвижване, тяговата(ите) система(и), които осигуряват механичната енергия при колелата за задвижване на превозното средство, както и периферни устройства.
„изцяло електрическо превозно средство“ или „PEV“ означава моторно превозно средство в съответствие с член 3, параграф 16 от Регламент (ЕС) 2018/858, оборудвано със силово предаване, съдържащо само електрически машини като преобразуватели на енергия на задвижване, само презаредими системи за натрупване на енергия на задвижване като системи за натрупване на енергия на задвижване и/или евентуално други средства за захранване с електрическа енергия чрез проводна или индуктивна връзка с електрическата мрежа, осигуряваща енергията на задвижване на моторното превозно средство.
„преди“ — в силовото предаване на превозното средство — означава място, което е по-далече от колелата от мястото, „преди“ което е посочено, че се намира.
„IEPC“ означава интегриран електрически компонент на силовото предаване в съответствие с точка 2, подточка 36) от приложение Хб.
„IHPC от тип 1“ означава интегриран компонент на силовото предаване на хибридно електрическо превозно средство от тип 1 в съответствие с точка 2, подточка 38) от приложение Хб.
3. Набор от входящи параметри
В таблици 1—11 са посочени наборите от входящи параметри, които трябва да се предоставят за характеристиките на превозното средство. Различните набори са определени в зависимост от случая на приложение (камиони със средна товароподемност, тежкотоварни камиони и тежки автобуси).
За тежки автобуси има разлика между входящите параметри, които трябва да се предоставят за симулациите на първичното превозно средство и за симулациите на комплектованото превозно средство или напълно комплектованото превозно средство. Прилагат се следните разпоредби:
Таблица 1
Входящи параметри „Vehicle/General“
|
Название на параметъра |
идентификатор (ID) на параметъра |
Тип |
Единица |
Описание/позоваване |
Тежкотоварни камиони |
Камиони със средна товароподемност |
Тежки автобуси (първично превозно средство) |
Тежки автобуси (комплектовано или напълно комплектовано превозно средство) |
|
Manufacturer |
P235 |
Token |
— |
|
X |
X |
X |
X |
|
Manufacturer Address |
P252 |
Token |
— |
|
X |
X |
X |
X |
|
Model_CommercialName |
P236 |
Token |
— |
|
X |
X |
X |
X |
|
VIN |
P238 |
Token |
— |
|
X |
X |
X |
X |
|
Date |
P239 |
dateTime |
— |
Дата и час на създаване на входящата информация и входящите данни |
X |
X |
X |
X |
|
Legislative Category |
P251 |
String |
— |
Позволени стойности: „N2“, „N3“, „M3“ |
X |
X |
X |
X |
|
ChassisConfiguration |
P036 |
String |
— |
Позволени стойности: „Rigid Lorry“, „Tractor“, „Van“, „Bus“ |
X |
X |
X |
|
|
AxleConfiguration |
P037 |
String |
— |
Позволени стойности: „4 × 2“, „4 × 2F“, „6 × 2“, „6 × 4“, „8 × 2“, „8 × 4“ където „4 × 2F“ означава превозни средства от тип 4 × 2 със задвижван преден мост |
X |
X |
X |
|
|
Articulated |
P281 |
boolean |
|
В съответствие с член 3, точка 37 |
|
|
X |
|
|
CorrectedActualMass |
P038 |
Int |
kg |
В съответствие с „коригирана действителна маса на превозното средство“, както е посочено в точка 2, подточка 4) |
X |
X |
|
X |
|
TechnicalPermissibleMaximum LadenMass |
P041 |
int |
kg |
В съответствие с член 2, точка 7 от Регламент (ЕС) № 1230/2012 |
X |
X |
X |
X |
|
IdlingSpeed |
P198 |
int |
1/min |
В съответствие с точка 7.1 За PEV не са необходими входящи данни. |
X |
X |
X |
|
|
RetarderType |
P052 |
string |
— |
Позволени стойности: „None“, „Losses included in Gearbox“, „Engine Retarder“, „Transmission Input Retarder“, „Transmission Output Retarder“, „Axlegear Input Retarder“ „Axlegear Input Retarder“ е приложим само за архитектури „E3“, „S3“, „S-IEPC“ и „E-IEPC“ на силовото предаване |
X |
X |
X |
|
|
RetarderRatio |
P053 |
double, 3 |
— |
Повишаващо предавателно число в съответствие с таблица 2 от приложение VI |
X |
X |
X |
|
|
AngledriveType |
P180 |
string |
— |
Позволени стойности: „None“, „Losses included in Gearbox“, „Separate Angledrive“ |
X |
X |
X |
|
|
PTOShafts GearWheels (1) |
P247 |
string |
— |
Позволени стойности: „none“, „only the drive shaft of the PTO“, „drive shaft and/or up to 2 gear wheels“, „drive shaft and/or more than 2 gear wheels“, „only one engaged gearwheel above oil level“, „PTO which includes 1 or more additional gearmesh(es), without disconnect clutch“ |
X |
|
|
|
|
PTOOther Elements (1) |
P248 |
string |
— |
Позволени стойности: „none“, „shift claw, synchroniser, sliding gearwheel“, „multi-disc clutch“, „multi-disc clutch, oil pump“ |
X |
|
|
|
|
Certification NumberEngine |
P261 |
token |
— |
Приложим е само ако компонентът присъства в превозното средство |
X |
X |
X |
|
|
CertificationNumberGearbox |
P262 |
token |
— |
Приложим е само ако компонентът присъства в превозното средство и са предоставени сертифицирани входящи данни |
X |
X |
X |
|
|
CertificationNumberTorqueconverter |
P263 |
token |
— |
Приложим е само ако компонентът присъства в превозното средство и са предоставени сертифицирани входящи данни |
X |
X |
X |
|
|
CertificationNumberAxlegear |
P264 |
token |
— |
Приложим е само ако компонентът присъства в превозното средство и са предоставени сертифицирани входящи данни |
X |
X |
X |
|
|
CertificationNumberAngledrive |
P265 |
token |
— |
Отнася се за сертифициран ДКТС, монтиран при коничната предавка. Приложим е само ако компонентът присъства в превозното средство и са предоставени сертифицирани входящи данни |
X |
X |
X |
|
|
CertificationNumberRetarder |
P266 |
token |
— |
Приложим е само ако компонентът присъства в превозното средство и са предоставени сертифицирани входящи данни |
X |
X |
X |
|
|
CertificationNumberAirdrag |
P268 |
token |
— |
Приложим е само ако са предоставени сертифицирани входящи данни |
X |
X |
|
X |
|
AirdragModifiedMultistage |
P334 |
boolean |
— |
Трябва да се въведе за всички етапи на производството след първо въвеждане в компонента за въздушното съпротивление. Ако за параметъра бъде зададено „true“, без да бъде предоставена информация за сертифициран компонент за въздушното съпротивление, симулационният инструмент прилага стандартни стойности съгласно приложение VIII. |
|
|
|
X |
|
Certification NumberIEPC |
P351 |
token |
— |
Приложим е само ако компонентът присъства в превозното средство и са предоставени сертифицирани входящи данни |
X |
X |
X |
|
|
ZeroEmissionVehicle |
P269 |
boolean |
— |
Както е определено в член 3, точка 15 |
X |
X |
X |
|
|
VocationalVehicle |
P270 |
boolean |
— |
В съответствие с член 3, точка 9 от Регламент (ЕС) 2019/1242 |
X |
|
|
|
|
NgTankSystem |
P275 |
string |
— |
Позволени стойности: „Compressed“, „Liquefied“ Необходим е само за превозни средства с двигатели с гориво тип „NG PI“ и „NG CI“ (P193) Когато в едно превозно средство присъстват и двете системи резервоари, във входящите данни за симулационния инструмент се обявява системата, която може да съдържа по-голямото количество горивна енергия. |
X |
X |
|
X |
|
Sleepercab |
P276 |
boolean |
— |
|
X |
|
|
|
|
ClassBus |
P282 |
string |
— |
Позволени стойности: „I“, „I+II“, „A“, „II“, „II+III“, „III“, „B“ в съответствие с точка 2 от Правило № 107 на ООН |
|
|
|
X |
|
NumberPassengersSeatsLowerDeck |
P283 |
int |
— |
Брой седалки за пътници — без седалките за водача и екипажа. Ако превозното средство е двуетажно, този параметър се използва за обявяване на седалките за пътници на долния етаж. Ако превозното средство е едноетажно, този параметър се използва за обявяване на общия брой седалки за пътници. |
|
|
|
X |
|
NumberPassengersStandingLowerDeck |
P354 |
int |
— |
Регистриран брой правостоящи пътници Ако превозното средство е двуетажно, този параметър се използва за обявяване на регистрирания брой правостоящи пътници на долния етаж. Ако превозното средство е едноетажно, този параметър се използва за обявяване на общия регистриран брой правостоящи пътници. |
|
|
|
X |
|
NumberPassengersSeatsUpperDeck |
P284 |
int |
— |
Брой седалки за пътници — без седалките за водача и екипажа на горния етаж в двуетажно превозно средство. За едноетажни превозни средства се въвежда „0“. |
|
|
|
X |
|
NumberPassengersStandingUpperDeck |
P355 |
int |
— |
Регистриран брой правостоящи пътници на горния етаж в двуетажно превозно средство. За едноетажни превозни средства се въвежда „0“. |
|
|
|
X |
|
BodyworkCode |
P285 |
int |
— |
Позволени стойности: „CA“, „CB“, „CC“, „CD“, „CE“, „CF“, „CG“, „CH“, „CI“, „CJ“ в съответствие с точка 3 от част В от приложение I към Регламент (ЕС) 2018/585. За шаси на автобус с код на превозното средство CX не трябва да се въвеждат данни. |
|
|
|
X |
|
LowEntry |
P286 |
boolean |
— |
„с нисък вход“ в съответствие с точка 1.2.2.3 от приложение I |
|
|
|
X |
|
HeightIntegratedBody |
P287 |
int |
mm |
в съответствие с точка 2, подточка 5 |
|
|
|
X |
|
VehicleLength |
P288 |
int |
mm |
в съответствие с точка 2, подточка 8 |
|
|
|
X |
|
VehicleWidth |
P289 |
int |
mm |
в съответствие с точка 2, подточка 9 |
|
|
|
X |
|
EntranceHeight |
P290 |
int |
mm |
в съответствие с точка 2, подточка 10 |
|
|
|
X |
|
DoorDriveTechnology |
P291 |
string |
— |
Позволени стойности: „pneumatic“, „electric“, „mixed“ |
|
|
|
X |
|
Cargo volume |
P292 |
double, 3 |
m3 |
Необходим е само за превозни средства с конфигурация на шасито „van“ |
|
X |
|
|
|
VehicleDeclarationType |
P293 |
string |
— |
Позволени стойности: „interim“, „final“ |
|
|
|
X |
|
VehicleTypeApprovalNumber |
P352 |
token |
— |
Номер на одобрението на типа на цялото превозно средство При индивидуално одобряване на превозно средство се въвежда номерът на индивидуалното одобрение |
X |
X |
|
X |
|
(1)
Когато на предавателната кутия са монтирани повече от един вал за отвеждане на мощност, се обявява само комбинацията от критериите „PTOShaftsGearWheels“ и „PTOShaftsOtherElements“ на компонента с най-високите загуби съгласно точка 3.6 от приложение IX. |
||||||||
Таблица 2
Входящи параметри „Vehicle/AxleConfiguration“ за всеки мост
|
Название на параметъра |
идентификатор (ID) на параметъра |
Тип |
Единица |
Описание/позоваване |
Тежкотоварни камиони |
Камиони със средна товароподемност |
Тежки автобуси (първично превозно средство) |
Тежки автобуси (комплектовано или напълно комплектовано превозно средство) |
|
Twin Tyres |
P045 |
boolean |
— |
|
X |
X |
X |
|
|
Axle Type |
P154 |
string |
— |
Позволени стойности: „VehicleNonDriven“, „VehicleDriven“ |
X |
X |
X |
|
|
Steered |
P195 |
boolean |
|
Само активни управляващи мостове се обявяват като „steered“ |
X |
X |
X |
|
|
Certification NumberTyre |
P267 |
token |
— |
|
X |
X |
X |
|
В таблици 3 и 3а са предоставени списъците с входящи параметри за спомагателни устройства. Техническите определения за тези параметри са дадени в приложение IX. Стойността на Parameter ID се използва за еднозначно обозначаване на параметрите от приложения III и IX.
Таблица 3
Входящи параметри „Vehicle/Auxiliaries“ за камиони със средна товароподемност и тежкотоварни камиони
|
Название на параметъра |
идентификатор (ID) на параметъра |
Тип |
Единица |
Описание/позоваване |
|
EngineCoolingFan/Technology |
P181 |
string |
— |
Позволени стойности: „Crankshaft mounted — Electronically controlled visco clutch“, „Crankshaft mounted — Bimetallic controlled visco clutch“, „Crankshaft mounted — Discrete step clutch“, „Crankshaft mounted — On/off clutch“, „Belt driven or driven via transmission — Electronically controlled visco clutch“, „Belt driven or driven via transmission — Bimetallic controlled visco clutch“, „Belt driven or driven via transmission — Discrete step clutch“, „Belt driven or driven via transmission — On/off clutch“, „Hydraulic driven — Variable displacement pump“, „Hydraulic driven — Constant displacement pump“, „Electrically driven — Electronically controlled“ |
|
SteeringPump/Technology |
P182 |
string |
— |
Позволени стойности: „Fixed displacement“, „Fixed displacement with elec. control“, „Dual displacement“, „Dual displacement with elec. control“, „Variable displacement mech. controlled“, „Variable displacement elec. controlled“, „Electric driven pump“, „Full electric steering gear“ Само „Electric driven pump“ или „Full electric steering gear“ са позволените стойности за PEV или HEV със силово предаване с конфигурация „S“ или „S-IEPC“ в съответствие с точка 10.1.1. Необходимо е отделно въвеждане за всеки активен управляващ мост. |
|
ElectricSystem/Technology |
P183 |
string |
— |
Позволени стойности: „Standard technology“, „Standard technology — LED headlights, all“; |
|
PneumaticSystem/Technology |
P184 |
string |
— |
Позволени стойности: „Small“, „Small + ESS“, „Small + visco clutch“, „Small + mech. clutch“, „Small + ESS + AMS“, „Small + visco clutch + AMS“, „Small + mech. clutch + AMS“, „Medium Supply 1-stage“, „Medium Supply 1-stage + ESS“, „Medium Supply 1-stage + visco clutch “, „Medium Supply 1-stage + mech. clutch“, „Medium Supply 1-stage + ESS + AMS“, „Medium Supply 1-stage + visco clutch + AMS“, „Medium Supply 1-stage + mech. clutch + AMS“, „Medium Supply 2-stage“, „Medium Supply 2-stage + ESS“, „Medium Supply 2-stage + visco clutch “, „Medium Supply 2-stage + mech. clutch“, „Medium Supply 2-stage + ESS + AMS“, „Medium Supply 2-stage + visco clutch + AMS“, „Medium Supply 2-stage + mech.clutch + AMS“, „Large Supply“, „Large Supply + ESS“, „Large Supply + visco clutch “, „Large Supply + mech. clutch“, „Large Supply + ESS + AMS“, „Large Supply + visco clutch + AMS“, „Large Supply + mech. clutch + AMS“, „Vacuum pump“, „Small + elec. driven“, „Small + ESS + elec. driven“, „Medium Supply 1-stage + elec. driven“, „Medium Supply 1-stage + AMS + elec. driven“, „Medium Supply 2-stage + elec. driven“, „Medium Supply 2-stage + AMS + elec. driven“, „Large Supply + elec. driven“, „Large Supply + AMS + elec. driven“, „Vacuum pump + elec. driven“; За PEV са позволени само стойностите за технологии с „elec. driven“. |
|
HVAC/Technology |
P185 |
string |
— |
Позволени стойности: „None“, „Default“ |
Таблица 3a
Входящи параметри „Vehicle/Auxiliaries“ за тежки автобуси
|
Название на параметъра |
идентификатор (ID) на параметъра |
Тип |
Единица |
Описание/позоваване |
Тежки автобуси (първично превозно средство) |
Тежки автобуси (комплектовано или напълно комплектовано превозно средство) |
|
EngineCoolingFan/Technology |
P181 |
string |
— |
Позволени стойности: „Crankshaft mounted — Electronically controlled visco clutch“, „Crankshaft mounted — Bimetallic controlled visco clutch“, „Crankshaft mounted — Discrete step clutch 2 stages“, „Crankshaft mounted — Discrete step clutch 3 stages“, „Crankshaft mounted — On/off clutch“, „Belt driven or driven via transmission — Electronically controlled visco clutch“, „Belt driven or driven via transmission — Bimetallic controlled visco clutch“, „Belt driven or driven via transmission — Discrete step clutch 2 stages“, „Belt driven or driven via transmission — Discrete step clutch 3 stages“, „Belt driven or driven via transmission — On/off clutch“, „Hydraulic driven - Variable displacement pump“, „Hydraulic driven — Constant displacement pump“, „Electrically driven — Electronically controlled“ |
X |
|
|
SteeringPump/Technology |
P182 |
string |
— |
Позволени стойности: „Fixed displacement“, „Fixed displacement with elec. control“, „Dual displacement“, „Dual displacement with elec. control“, „Variable displacement mech. controlled“, „Variable displacement elec. controlled“, „Electric driven pump“, „Full electric steering gear“ Само „Electric driven pump“ или „Full electric steering gear“ са позволените стойности за PEV или HEV със силово предаване с конфигурация „S“ или „S-IEPC“ в съответствие с точка 10.1.1 Необходимо е отделно въвеждане за всеки активен управляващ мост. |
X |
|
|
ElectricSystem/AlternatorTechnology |
P294 |
string |
— |
Позволени стойности: „conventional“, „smart“, „no alternator“ Отделно въвеждане за всяко превозно средство За превозни средства, разполагащи само с ДВГ, позволените стойности са само „conventional“ или „smart“ Само „no alternator“ или „conventional“ са позволените стойности за HEV със силово предаване с конфигурация „S“ или „S-IEPC“ в съответствие с точка 10.1.1 |
X |
|
|
ElectricSystem/SmartAlternatorRatedCurrent |
P295 |
integer |
A |
Отделно въвеждане за всеки интелигентен алтернатор |
X |
|
|
ElectricSystem/SmartAlternatorRatedVoltage |
P296 |
Integer |
V |
Позволени стойности: „12“, „24“, „48“ Отделно въвеждане за всеки интелигентен алтернатор |
X |
|
|
ElectricSystem/SmartAlternatorBatteryTechnology |
P297 |
string |
— |
Позволени стойности: „lead-acid battery - conventional“, „lead-acid battery - AGM“, „lead-acid battery — gel“, „li-ion battery — high power“, „li-ion battery — high energy“ Отделно въвеждане за всеки акумулатор, зареждан от система с интелигентен алтернатор |
X |
|
|
ElectricSystem/SmartAlternatorBatteryNominalVoltage |
P298 |
Integer |
V |
Позволени стойности: „12“, „24“, „48“ Когато акумулаторите са свързани последователно (например два 12-волтови акумулатора в 24-волтова система), се въвежда действителното номинално напрежение на отделните акумулатори (в случая 12 волта). Отделно въвеждане за всеки акумулатор, зареждан от система с интелигентен алтернатор |
X |
|
|
ElectricSystem/SmartAlternatorBatteryRatedCapacity |
P299 |
Integer |
Ah |
Отделно въвеждане за всеки акумулатор, зареждан от система с интелигентен алтернатор |
X |
|
|
ElectricSystem/SmartAlternatorCapacitorTechnology |
P300 |
string |
— |
Позволени стойности: „with DCDC converter“ Отделно въвеждане за всеки кондензатор, зареждан от система с интелигентен алтернатор |
X |
|
|
ElectricSystem/SmartAlternatorCapacitorRatedCapacitance |
P301 |
integer |
F |
Отделно въвеждане за всеки кондензатор, зареждан от система с интелигентен алтернатор |
X |
|
|
ElectricSystem/SmartAlternatorCapacitorRatedVoltage |
P302 |
Integer |
V |
Отделно въвеждане за всеки кондензатор, зареждан от система с интелигентен алтернатор |
X |
|
|
ElectricSystem/SupplyFromHEVPossible |
P303 |
boolean |
— |
|
X |
|
|
ElectricSystem/InteriorlightsLED |
P304 |
boolean |
— |
|
|
X |
|
ElectricSystem/DayrunninglightsLED |
P305 |
boolean |
— |
|
|
X |
|
ElectricSystem/PositionlightsLED |
P306 |
boolean |
— |
|
|
X |
|
ElectricSystem/BrakelightsLED |
P307 |
boolean |
— |
|
|
X |
|
ElectricSystem/HeadlightsLED |
P308 |
boolean |
— |
|
|
X |
|
PneumaticSystem/SizeOfAirSupply |
P309 |
string |
— |
Позволени стойности: „Small“, „Medium Supply 1-stage“, „Medium Supply 2-stage“, „Large Supply 1-stage“, „Large Supply 2-stage“, „not applicable“ За електрически („electrically“) задвижван компресор се въвежда „not applicable“. За PEV не са необходими входящи данни. |
X |
|
|
PneumaticSystem/CompressorDrive |
P310 |
string |
— |
Позволени стойности: „mechanically“, „electrically“ За PEV позволената стойност е само „electrically“. |
X |
|
|
PneumaticSystem/Clutch |
P311 |
string |
— |
Позволени стойности: „none“, „visco“, „mechanically“ За PEV не са необходими входящи данни. |
X |
|
|
PneumaticSystem/SmartRegenerationSystem |
P312 |
boolean |
— |
|
X |
|
|
PneumaticSystem/SmartCompressionSystem |
P313 |
boolean |
— |
Входящи данни не са необходими за PEV или HEV със силово предаване с конфигурация „S“ или „S-IEPC“ в съответствие с точка 10.1.1. |
X |
|
|
PneumaticSystem/Ratio Compressor ToEngine |
P314 |
double, 3 |
— |
За електрически („electrically“) задвижван компресор се въвежда „0.000“. За PEV не са необходими входящи данни. |
X |
|
|
PneumaticSystem/Air suspension control |
P315 |
string |
— |
Позволени стойности: „mechanically“, „electronically“ |
X |
|
|
PneumaticSystem/SCRReagentDosing |
P316 |
boolean |
— |
|
X |
|
|
HVAC/SystemConfiguration |
P317 |
int |
— |
Позволени стойности: от „0“ до „10“ За некомплектована система за ОВиК се въвежда „0“. „0“ не може да се въвежда за комплектовани или напълно комплектовани превозни средства. |
|
X |
|
HVAC/ HeatPumpTypeDriverCompartmentCooling |
P318 |
string |
— |
Позволени стойности: „none“, „not applicable“, „R-744“, „non R-744 2-stage“, „non R-744 3-stage“, „non R-744 4-stage“, „non R-744 continuous“ за системи за ОВиК с конфигурации 6 и 10 се обявява „not applicable“, тъй като захранването се осигурява от термопомпата за салона за пътниците |
|
X |
|
HVAC/ HeatPumpTypeDriverCompartmentHeating |
P319 |
string |
— |
Позволени стойности: „none“, „not applicable“, „R-744“, „non R-744 2-stage“, „non R-744 3-stage“, „non R-744 4-stage“, „non R-744 continuous“ за системи за ОВиК с конфигурации 6 и 10 се обявява „not applicable“, тъй като захранването се осигурява от термопомпата за салона за пътниците |
|
X |
|
HVAC/ HeatPumpTypePassengerCompartmentCooling |
P320 |
string |
— |
Позволени стойности: „none“, „R-744“, „non R-744 2-stage“, „non R-744 3-stage“, „non R-744 4-stage“, „non R-744 continuous“ Когато за охлаждането на салона за пътниците се използват повече от една термопомпа с различни технологии, се декларира преобладаващата технология (например според разполагаемата мощност или предпочитаното използване по време на експлоатация). |
|
X |
|
HVAC/ HeatPumpTypePassengerCompartmentHeating |
P321 |
string |
— |
Позволени стойности: „none“, „R-744“, „non R-744 2-stage“, „non R-744 3-stage“, „non R-744 4-stage“, „non R-744 continuous“ Когато за отоплението на салона за пътниците се използват повече от една термопомпа с различни технологии, се декларира преобладаващата технология (например според разполагаемата мощност или предпочитаното използване по време на експлоатация). |
|
X |
|
HVAC/AuxiliaryHeaterPower |
P322 |
integer |
W |
Въвежда се „0“, ако няма монтирано спомагателно отопление. |
|
X |
|
HVAC/Double glazing |
P323 |
boolean |
— |
|
|
X |
|
HVAC/AdjustableCoolantThermostat |
P324 |
boolean |
— |
|
X |
|
|
HVAC/AdjustableAuxiliaryHeater |
P325 |
boolean |
— |
|
|
X |
|
HVAC/EngineWasteGasHeatExchanger |
P326 |
boolean |
— |
За PEV не са необходими входящи данни. |
X |
|
|
HVAC/SeparateAirDistributionDucts |
P327 |
boolean |
— |
|
|
X |
|
HVAC/WaterElectricHeater |
P328 |
boolean |
— |
Въвежда се само за HEV и PEV |
|
X |
|
HVAC/AirElectricHeater |
P329 |
boolean |
— |
Въвежда се само за HEV и PEV |
|
X |
|
HVAC/OtherHeating Technology |
P330 |
boolean |
— |
Въвежда се само за HEV и PEV |
|
X |
Таблица 4
Входящи параметри „Vehicle/EngineTorqueLimits“ за всяка скоростна предавка (по избор)
|
Название на параметъра |
идентификатор (ID) на параметъра |
Тип |
Единица |
Описание/позоваване |
Тежкотоварни камиони |
Камиони със средна товароподемност |
Тежки автобуси (първично превозно средство) |
Тежки автобуси (комплектовано или напълно комплектовано превозно средство) |
|
Gear |
P196 |
integer |
— |
Когато в съответствие с точка 6 се прилагат ограничения на въртящия момент на двигателя, обусловени от превозното средство, се посочва само номерът на скоростната предавка. |
X |
X |
X |
|
|
MaxTorque |
P197 |
integer |
Nm |
|
X |
X |
X |
|
Таблица 5
Входящи параметри за превозни средства, изключени съгласно член 9
|
Название на параметъра |
идентификатор (ID) на параметъра |
Тип |
Единица |
Описание/позоваване |
Тежкотоварни камиони |
Камиони със средна товароподемност |
Тежки автобуси (първично превозно средство) |
Тежки автобуси (комплектовано и напълно комплектовано превозно средство) |
|
Manufacturer |
P235 |
token |
— |
|
X |
X |
X |
X |
|
ManufacturerAddress |
P252 |
token |
— |
|
X |
X |
X |
X |
|
Model_CommercialName |
P236 |
token |
— |
|
X |
X |
X |
X |
|
VIN |
P238 |
token |
— |
|
X |
X |
X |
X |
|
Date |
P239 |
dateTime |
— |
Дата и час на създаване на входящата информация и входящите данни |
X |
X |
X |
X |
|
LegislativeCategory |
P251 |
string |
— |
Позволени стойности: „N2“, „N3“, „M3“ |
X |
X |
X |
X |
|
ChassisConfiguration |
P036 |
string |
— |
Позволени стойности: „Rigid Lorry“, „Tractor“, „Van“, „Bus“ |
X |
X |
X |
|
|
AxleConfiguration |
P037 |
string |
— |
Позволени стойности: „4 × 2“, „4 × 2F“, „6 × 2“, „6 × 4“, „8 × 2“, „8 × 4“ където „4 × 2F“ означава превозни средства от тип 4 × 2 със задвижван преден мост |
X |
X |
X |
|
|
Articulated |
P281 |
boolean |
|
в съответствие с определението в приложение I към настоящия регламент. |
|
|
X |
|
|
CorrectedActualMass |
P038 |
int |
kg |
В съответствие с „коригирана действителна маса на превозното средство“, както е посочено в точка 2, подточка 4 |
X |
X |
|
X |
|
TechnicalPermissibleMaximumLadenMass |
P041 |
int |
kg |
В съответствие с член 2, точка 7 от Регламент (ЕС) № 1230/2012 |
X |
X |
X |
X |
|
ZeroEmissionVehicle |
P269 |
boolean |
— |
Както е определено в член 3, точка 15 |
X |
X |
X |
|
|
Sleepercab |
P276 |
boolean |
— |
|
X |
|
|
|
|
ClassBus |
P282 |
string |
— |
Позволени стойности: „I“, „I+II“, „A“, „II“, „II+III“, „III“, „B“ в съответствие с точка 2 от Правило № 107 на ООН |
|
|
|
X |
|
NumberPassengersSeatsLowerDeck |
P283 |
int |
— |
Брой седалки за пътници — без седалките за водача и екипажа. Ако превозното средство е двуетажно, този параметър се използва за обявяване на седалките за пътници на долния етаж. Ако превозното средство е едноетажно, този параметър се използва за обявяване на общия брой седалки за пътници. |
|
|
|
X |
|
NumberPassengersStandingLowerDeck |
P354 |
int |
— |
Регистриран брой правостоящи пътници Ако превозното средство е двуетажно, този параметър се използва за обявяване на регистрирания брой правостоящи пътници на долния етаж. Ако превозното средство е едноетажно, този параметър се използва за обявяване на общия регистриран брой правостоящи пътници. |
|
|
|
X |
|
NumberPassengersSeatsUpperDeck |
P284 |
int |
— |
Брой седалки за пътници — без седалките за водача и екипажа на горния етаж в двуетажно превозно средство. За едноетажни превозни средства се въвежда „0“. |
|
|
|
X |
|
NumberPassengersStandingUpperDeck |
P355 |
int |
— |
Регистриран брой правостоящи пътници на горния етаж в двуетажно превозно средство. За едноетажни превозни средства се въвежда „0“. |
|
|
|
X |
|
BodyworkCode |
P285 |
int |
— |
Позволени стойности: „CA“, „CB“, „CC“, „CD“, „CE“, „CF“, „CG“, „CH“, „CI“, „CJ“ в съответствие с точка 3 от част В от приложение I към Регламент (ЕС) 2018/ 585 |
|
|
|
X |
|
LowEntry |
P286 |
boolean |
— |
„с нисък вход“ в съответствие с точка 1.2.2.3 от приложение I |
|
|
|
X |
|
HeightIntegratedBody |
P287 |
int |
mm |
в съответствие с точка 2, подточка 5 |
|
|
|
X |
|
SumNetPower |
P331 |
int |
W |
Максималната възможна сума от полезната мощност на задвижване на всички преобразуватели на енергия, свързани с тяговата система или колелата на превозното средство |
X |
X |
X |
|
|
Технология |
P332 |
string |
— |
В съответствие с таблица 1 от допълнение 1. Позволени стойности: „Dual-fuel vehicle Article 9 exempted“, „In-motion charging Article 9 exempted“, „Multiple powertrains Article 9 exempted“, „FCV Article 9 exempted“, „H2 ICE Article 9 exempted“, „HEV Article 9 exempted“, „PEV Article 9 exempted“, „HV Article 9 exempted“ |
X |
X |
X |
|
Таблица 6
Входящи параметри „Advanced driver assistance systems“
|
Название на параметъра |
идентификатор (ID) на параметъра |
Тип |
Единица |
Описание/позоваване |
Тежкотоварни камиони |
Камиони със средна товароподемност |
Тежки автобуси (първично превозно средство) |
Тежки автобуси (комплектовано и напълно комплектовано превозно средство) |
|
EngineStopStart |
P271 |
boolean |
— |
В съответствие с точка 8.1.1 Трябва да се въвежда само за превозни средства, разполагащи само с ДВГ, и HEV. |
X |
X |
X |
X |
|
EcoRollWithoutEngineStop |
P272 |
boolean |
— |
В съответствие с точка 8.1.2 Трябва да се въвежда само за превозни средства, разполагащи само с ДВГ. |
X |
X |
X |
X |
|
EcoRollWithEngineStop |
P273 |
boolean |
— |
В съответствие с точка 8.1.3 Трябва да се въвежда само за превозни средства, разполагащи само с ДВГ. |
X |
X |
X |
X |
|
PredictiveCruiseControl |
P274 |
string |
— |
В съответствие с точка 8.1.4, позволени стойности: '1,2', '1,2,3' |
X |
X |
X |
X |
|
APTEcoRollReleaseLockupClutch |
P333 |
boolean |
— |
Необходим е само за предавателни кутии тип APT-S и APT-P в комбинация с някоя функция Eco-roll. За него се задава „true“, ако функция 2), както е определено в точка 8.1.2, е преобладаващият режим Eco-roll. Трябва да се въвежда само за превозни средства, разполагащи само с ДВГ. |
X |
X |
X |
X |
Таблица 7
Общи входящи параметри за HEV и PEV
|
Название на параметъра |
идентификатор (ID) на параметъра |
Тип |
Единица |
Описание/позоваване |
Тежкотоварни камиони |
Камиони със средна товароподемност |
Тежки автобуси (първично превозно средство) |
Тежки автобуси (комплектовано или напълно комплектовано превозно средство) |
|
ArchitectureID |
P400 |
string |
— |
В съответствие с точка 10.1.3, позволените стойности за въвеждане са следните: „E2“, „E3“, „E4“, „E-IEPC“, „P1“, „P2“, „P2.5“, „P3“, „P4“, „S2“, „S3“, „S4“, „S-IEPC“ |
X |
X |
X |
|
|
OvcHev |
P401 |
boolean |
— |
В съответствие с точка 2, подточка 31 |
X |
X |
X |
|
|
MaxChargingPower |
P402 |
Integer |
W |
Максималната мощност, разрешена за външно зареждане на превозното средство, се обявява като входящи данни за симулационния инструмент. Необходим е само ако за параметъра „OvcHev“ е зададено „true“. |
X |
X |
X |
|
Таблица 8
Входящи параметри за всяко място на електрическа машина
(Приложим е само ако компонентът присъства в превозното средство)
|
Название на параметъра |
идентификатор (ID) на параметъра |
Тип |
Единица |
Описание/позоваване |
|
PowertrainPosition |
P403 |
string |
— |
Мястото на електрическата машина в силовото предаване на превозното средство съгласно точки 10.1.2 и 10.1.3. Позволени стойности: „1“, „2“, „2.5“, „3“, „4“, „GEN“. Може да се въведе само едно място на електрическа машина, освен при архитектура „S“. При архитектура „S“ трябва да се въведе място „GEN“ и допълнително едно от другите възможни места на електрическа машина: „2“, „3“ или „4“. Място „1“ не може да се въвежда при архитектури „S“ и „E“ Място „GEN“ може да се въвежда само за архитектура „S“ |
|
Count |
P404 |
integer |
— |
Брой еднакви електрически машини на посоченото място на електрическа машина. Ако параметърът „PowertrainPosition“ е „4“, броят трябва да бъде кратен на 2 (например 2, 4 или 6). |
|
CertificationNumberEM |
P405 |
token |
— |
|
|
CertificationNumberADC |
P406 |
token |
— |
Въвежда се по избор, ако има допълнителен компонент (ДКТС) с едностепенно предавателно число между вала на електрическата машина и точката на свързване със силовото предаване на превозното средство съгласно точка 10.1.2 Не може да се въвежда, ако за параметъра „IHPCType“ е зададено „IHPC Type 1“. |
|
P2.5GearRatios |
P407 |
double, 3 |
— |
Необходим е само ако за параметъра „PowertrainPosition“ е зададено „P2.5“ Обявява се за всяка скоростна предавка за движение напред на предавателната кутия. Обявена стойност на предавателно число, определено от „nGBX_in / nEM“ при електрическа машина без ДКТС или „nGBX_in / nADC“ при електрическа машина с ДКТС. nGBX_in = честота на въртене на първичния вал на предавателната кутия nEM = честота на въртене на изходния вал на електрическата машина nADC = честота на въртене на изходния вал на ДКТС |
Таблица 9
Ограничения на въртящия момент за всяко място на електрическа машина (по избор)
Обявява се отделен набор от данни за всяко измерено ниво на напрежение под „CertificationNumberEM“. Не може да се декларира, ако за параметъра „IHPCType“ е зададено „IHPC Type 1“.
|
Название на параметъра |
идентификатор (ID) на параметъра |
Тип |
Единица |
Описание/позоваване |
|
OutputShaftSpeed |
P408 |
double, 2 |
1/min |
Обявяват се същите стойности на честотата на въртене като обявените под „CertificationNumberEM“ за параметър „P468“ от допълнение 15 към приложение Хб. |
|
MaxTorque |
P409 |
double, 2 |
Nm |
Максимален въртящ момент на електрическата машина (на изходния вал) като функция от честотите на въртене, обявени под параметър „P469“ от допълнение 15 към приложение Хб. Всяка обявена стойност на максималния въртящ момент задължително трябва да бъде по-малка от 0,9 пъти изходната стойност при съответната честота на въртене или да съвпада точно с изходната стойност при съответната честота на въртене. Обявените стойности на максималния въртящ момент не трябва да бъдат по-малки от нула. Ако стойността на параметъра „Count“ (P404) е по-голяма от едно, се обявява максималният въртящ момент за една електрическа машина (както фигурира в изпитването на компонента за електрическата машина под „CertificationNumberEM“). |
|
MinTorque |
P410 |
double, 2 |
Nm |
Минимален въртящ момент на електрическата машина (на изходния вал) като функция от честотите на въртене, обявени под параметър „P470“ от допълнение 15 към приложение Хб. Всяка обявена стойност на минималния въртящ момент задължително трябва да бъде по-голяма от 0,9 пъти изходната стойност при съответната честота на въртене или да съвпада точно с изходната стойност при съответната честота на въртене. Обявените стойности на минималния въртящ момент не трябва да бъдат по-големи от нула. Ако стойността на параметъра „Count“ (P404) е по-голяма от едно, се обявява минималният въртящ момент за една електрическа машина (както фигурира в изпитването на компонента за електрическата машина под „CertificationNumberEM“). |
Таблица 10
Входящи параметри за всяка ПСНЕ
(Приложим е само ако компонентът присъства в превозното средство)
|
Название на параметъра |
идентификатор (ID) на параметъра |
Тип |
Единица |
Описание/позоваване |
|
StringID |
P411 |
integer |
— |
Разположението на представителните акумулаторни подсистеми в съответствие с приложение Хб на ниво превозно средство се обявява, като всяка акумулаторна подсистема се разпредели в отделна последователна верига, определена с този параметър. Всички отделни последователни вериги са свързани успоредно, а всички акумулаторни подсистеми в една отделна последователна верига са свързани последователно. Позволени стойности: „1“, „2“, „3“, … |
|
CertificationNumberREESS |
P412 |
token |
— |
|
|
SOCmin |
P413 |
integer |
% |
Въвежда се по избор. Необходим е само ако за типа на ПСНЕ е въведено „battery“. Параметърът се използва в симулационния инструмент само ако въведената стойност е по-голяма от общата стойност, както е документирано в ръководството за потребителя. |
|
SOCmax |
P414 |
integer |
% |
Въвежда се по избор. Необходим е само ако за типа на ПСНЕ е въведено „battery“. Параметърът се използва в симулационния инструмент само ако въведената стойност е по-малка от общата стойност, както е документирано в ръководството за потребителя. |
Таблица 11
Ограничения за форсиране на хибридно електрическо превозно средство с успоредна архитектура (по избор)
Може да се въвежда само ако конфигурацията на силовото предаване в съответствие с точка 10.1.1 е „P“ или „IHPC Type 1“.
|
Название на параметъра |
идентификатор (ID) на параметъра |
Тип |
Единица |
Описание/позоваване |
|
RotationalSpeed |
P415 |
double, 2 |
1/min |
Отнася се за честотата на въртене на входния вал на предавателната кутия |
|
BoostingTorque |
P416 |
double, 2 |
Nm |
В съответствие с точка 10.2 |
4. Маса на превозното средство за несъчленени камиони и влекачи със средна товароподемност, несъчленени тежкотоварни камиони и влекачи
4.1 Масата на превозното средство, използвана като входящ параметър за симулационния инструмент, трябва да бъде коригираната действителна маса на превозното средство.
4.2 В случай че не е монтирано цялото стандартно оборудване, производителят добавя масата на следните конструктивни елементи към коригираната действителна маса на превозното средство:
Предна нискоразположена защита срещу вклиняване срещу вклиняване в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/2144 на Европейския парламент и на Съвета (**)
Задна нискоразположена защита срещу вклиняване в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/2144
Странична защита в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/2144
Седлово устройство в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/2144
4.3 Масата на конструктивните елементи, посочени в точка 4.2, трябва да е следната:
За превозни средства от групи 1s, 1, 2 и 3 — както е посочено в таблица 1 от приложение I, а за групи превозни средства 51 и 53 — както е посочено в таблица 2 от приложение I.
|
Предна нискоразположена защита срещу вклиняване |
45 kg |
|
Задна нискоразположена защита срещу вклиняване |
40 kg |
|
Странична защита |
8,5 kg/m × междуосие [m] – 2,5 kg |
За превозни средства от групи 4, 5, 9—12 и 16 — както е посочено в таблица 1 от приложение I.
|
Предна нискоразположена защита срещу вклиняване |
50 kg |
|
Задна нискоразположена защита срещу вклиняване |
45 kg |
|
Странична защита |
14 kg/m × междуосие [m] – 17 kg |
|
Седлово устройство |
210 kg |
5. Хидравлично и механично задвижвани мостове
При превозни средства, оборудвани с:
хидравлично задвижвани мостове, мостът се разглежда като незадвижван и не се взема предвид от производителя за установяването на конфигурацията на мостовете на превозното средство;
механично задвижвани мостове, мостът се разглежда като задвижван и се взема предвид от производителя за установяването на конфигурацията на мостовете на превозното средство;
6. Зависещи от скоростната предавка ограничения за въртящия момент и изключване на скоростни предавки
6.1. Зависещи от скоростната предавка ограничения за въртящия момент
За горните 50 % от скоростните предавки (например от 7-а до 12-а предавка при 12-степенна предавателна кутия) производителят на превозното средство може да обяви зависещо от предавката ограничение на въртящия момент на двигателя, което не надвишава 95 % от максималния въртящ момент на двигателя.
6.2. Изключване на скоростни предавки
За 2-те най-високи скоростни предавки (например 5-а и 6-а скоростна предавка при 6-степенна предавателна кутия) производителят на превозното средство може да обяви пълно изключване на предавките, като въведе 0 Nm като зависещо от скоростната предавка ограничение на въртящия момент в съответния входящ параметър за симулационния инструмент.
6.3. Изисквания за проверка
Зависещите от скоростната предавка ограничения на въртящия момент в съответствие с точка 6.1 и изключването на скоростни предавки в съответствие с точка 6.2 подлежат на проверка в контролната процедура за изпитване, както е посочено в приложение Ха, точка 6.1.1.1, буква в).
7. Специфични за превозното средство обороти на двигателя на празен ход
7.1. Оборотите на двигателя на празен ход трябва да се обявят за всяко отделно превозно средство с двигател с вътрешно горене. Така обявените обороти на двигателя на празен ход трябва да са по-високи или равни на определената в одобрението на входящите данни за двигателя стойност.
8. Усъвършенствани системи в помощ на водача
8.1 Следните типове усъвършенствани системи в помощ на водача, чиято основна цел е намаляване на разхода на гориво и емисиите на CO2, се обявяват във входящата информация за симулационния инструмент:
Изключване — пускане на двигателя при спиране на превозното средство: система, която автоматично изключва и пуска отново двигателя с вътрешно горене при спиране на превозното средство, за да се намали времето на работа на двигателя на празен ход. Максималното закъснение за автоматично изключване на двигателя след спиране на превозното средство не трябва да надвишава 3 секунди.
Eco-roll без изключване — пускане на двигателя: система, която автоматично разединява двигателя с вътрешно горене от тяговата система при специфични условия на спускане при малък отрицателен наклон. Системата трябва да се задейства най-малко при всички зададени скорости на системата за поддържане на постоянна зададена скорост над 60 km/h. Всяка система, обявявана във входящата информация за симулационния инструмент, трябва да включва поне една от следните две функции:
Eco-roll с изключване — пускане на двигателя: система, която автоматично разединява двигателя с вътрешно горене от тяговата система при специфични условия на спускане при малък отрицателен наклон. По време на тези фази двигателят с вътрешно горене се изключва след кратко забавяне и остава изключен през по-голяма част от фазата на спускане в режим Eco-roll. Системата трябва да се задейства най-малко при всички зададени скорости на поддържане на постоянна зададена скорост над 60 km/h.
Прогнозен режим на поддържане на постоянна зададена скорост (PCC): системи, които оптимизират използването на потенциална енергия по време на даден цикъл на движение въз основа на налична визуализация на данни за наклона на пътя и с помощта на глобалната система за определяне на местоположението (GPS). Система за прогнозен режим на поддържане на постоянна зададена скорост, обявена в симулационния инструмент, трябва да има диапазон за визуализация на наклона, по-дълъг от 1 000 метра, и да разполага със следните функции без изключение:
Спускане по инерция
Когато превозното средство се приближава към върха на хълм, преди точката, в която то ще започне да се ускорява само под действие на земното притегляне, скоростта му се намалява спрямо зададената на системата за поддържане на постоянна зададена скорост, така че да се ограничи използването на спирачка в следващата фаза на спускане.
Ускорение без подаване на мощност от двигателя
При спускане с ниска скорост по наклон с голям отрицателен ъгъл превозното средство се ускорява, без да черпи мощност от двигателя, така че може да се ограничи използването на спирачка по надолнище.
Излизане от инерция
При спускане по наклон, когато превозното надвишава зададената скорост и се задействат спирачките, системата за прогнозен режим на поддържане на постоянна зададена скорост увеличава за кратко надвишението на скоростта, за да може превозното средство да завърши спускането при по-висока скорост. Надвишението на скоростта е скорост, по-висока от зададената на системата за поддържане на постоянна зададена скорост.
Системата за прогнозен режим на поддържане на постоянна зададена скорост може да бъде обявена в симулационния инструмент, ако разполага с функциите, посочени в подточки 1) и 2) или в подточки 1), 2) и 3).
8.2 Единадесетте комбинации на усъвършенствани системи в помощ на водача, посочени в таблица 12, са входящи параметри за симулационния инструмент. Комбинации 2—11 не се обявяват за ръчни предавателни кутии с последователно превключване на предавката (тип SMT). Комбинации 3, 6, 9 и 11 не се обявяват за автоматични предавателни кутии (тип APT).
Таблица 12
Комбинации на усъвършенствани системи в помощ на водача, служещи като входящи параметри за симулационния инструмент
|
Комбинация № |
Изключване — пускане на двигателя при спиране на превозното средство |
Eco-roll без изключване — пускане на двигателя |
Eco-roll с изключване — пускане на двигателя |
Прогнозен режим на поддържане на постоянна зададена скорост (PCC) |
|
1 |
да |
не |
не |
не |
|
2 |
не |
да |
не |
не |
|
3 |
не |
не |
да |
не |
|
4 |
не |
не |
не |
да |
|
5 |
да |
да |
не |
не |
|
6 |
да |
не |
да |
не |
|
7 |
да |
не |
не |
да |
|
8 |
не |
да |
не |
да |
|
9 |
не |
не |
да |
да |
|
10 |
да |
да |
не |
да |
|
11 |
да |
не |
да |
да |
8.3 Всяка усъвършенствана система в помощ на водача, обявена в симулационния инструмент, по подразбиране се настройва на икономичен режим на разход на гориво след всеки цикъл на запалване/изгасяне.
8.4 Ако в симулационния инструмент е обявена усъвършенствана система в помощ на водача, нейното наличие трябва да може да бъде проверено при движение в реални условия в съответствие с характеристиките, посочени в точка 8.1. Ако е обявена комбинация от системи, трябва да се докаже и взаимодействието на функциите (например прогнозен режим на поддържане на постоянна зададена скорост и режим Eco-roll с изключване — пускане на двигателя). При извършването на процедурата за проверка се взема предвид, че за задействането на системите трябва да бъдат изпълнени определени пределни условия (например двигателят трябва да е достигнал работна температура, за да се задейства функцията „изключване — пускане на двигателя“, скоростта на превозното средство трябва да бъде в определен диапазон, за да се задейства прогнозният режим на поддържане на постоянна зададена скорост, определени отношения между наклона на пътя и масата на превозното средство трябва да бъдат спазени, за да се задейства режимът Eco-roll, и пр.). Производителят на превозното средство трябва да представи функционално описание на пределните условия, при които системите не се задействат или работят с намалена ефективност. Органът по одобряването може да поиска от кандидатстващия за одобрение техническа обосновка на тези пределни условия и да оцени тяхното съответствие.
9. Cargo volume
9.1. За превозни средства с конфигурация на шасито „van“ (фургон) стойността на параметъра „Cargo volume“ (Обем на товарното отделение) се изчислява по следната формула:
където размерите се определят в съответствие с таблица 13 и фигура 3.
Таблица 13
Определения свързани с обема на товарното отделение за камиони със средна товароподемност от тип фургон
|
Означение във формулата |
Размер |
Определение |
|
LC,floor |
Дължина на товарното отделение на нивото на пода |
— разстояние в надлъжна посока от най-задната точка на последния ред седалки или преградната стена до най-предната точка на затвореното задно отделение, проектирано в равнината в нулевата точка на вертикалата Y — измерва се на височината на повърхността на пода на товарното отделение |
|
LC |
Дължина на товарното отделение |
— разстояние в надлъжна посока от равнината X, допирателна към най-задната точка на облегалките, включително опорите за главата, на последния ред седалки или на преградната стена, до най-предната равнина X, допирателна към затвореното задно отделение, тоест към задната врата, задните врати или всяка друга крайна ограничаваща повърхност — измерва се на височината на най-задната точка на последния ред седалки или преградната стена |
|
WC,max |
Максимална ширина на товара |
— максималното разстояние в напречна посока на товарното отделение — измерва се в пространството между пода на товарното отделение и 70 mm над пода — от измерването се изключва преходната дъга, издадените и вдлъбнатите елементи, ако има такива |
|
WC,wheelhouse |
Ширина на товара при нишите за колелата |
— минималното разстояние в напречна посока между крайните препятствия (проходът) при нишите за колелата — измерва се в пространството между пода на товарното отделение и 70 mm над пода — от измерването се изключва преходната дъга, издадените и вдлъбнатите елементи, ако има такива |
|
HC,max |
Максимална височина на товара |
— максималното вертикално разстояние от пода на товарното отделение до тапицерията на тавана или друга крайна повърхност — измерва се зад последния ред седалки или преградната стена на осевата линия на превозното средство |
|
HC,rearwheel |
Височина на товара при задните колела |
— вертикално разстояние от горния край на пода на товарното отделение до тапицерията на тавана или друга крайна повърхност — измерва се на координатата X на задните колела на осевата линия на превозното средство |
Фигура 3
Определяне на обема на товарното отделение за камиони със средна товароподемност
10 HEV и PEV
Следващите разпоредби се прилагат само за HEV и PEV.
10.1 Определяне на архитектурата на силовото предаване на превозното средство
10.1.1 Определяне на конфигурацията на силовото предаване
Конфигурацията на силовото предаване на превозното средство се определя, както следва:
За HEV:
„P“ за хибридно електрическо превозно средство с успоредна архитектура.
„S“ за хибридно електрическо превозно средство с последователна архитектура
„S-IEPC“, ако превозното средство има интегриран електрически компонент на силовото предаване (IEPC)
„IHPC Type 1“, ако за параметъра „IHPCType“ на компонента електрическа машина е зададено „IHPC Type 1“
За PEV:
„E“, ако превозното средство има компонент електрическа машина
„E-IEPC“, ако превозното средство има интегриран електрически компонент на силовото предаване (IEPC)
10.1.2 Определяне на местата на електрическите машини в силовото предаване на превозното средство
Ако конфигурацията на силовото предаване на превозното средство в съответствие с точка 10.1.1 е „P“, „S“ или „E“, мястото на електрическата машина, монтирана в силовото предаване на превозното средство, се определя в съответствие с таблица 14.
Таблица 14
Възможни места на електрически машини в силовото предаване на превозното средство
|
Означение на мястото на електрическата машина |
Конфигурация на силовото предаване в съответствие с точка 10.1.1 |
Тип предавателна кутия в съответствие с таблица 1 от допълнение 12 към приложение VI |
Определение/изисквания (1) |
Допълнителни пояснения |
|
1 |
P |
AMT, APT-S, APT-P |
Свързана със силовото предаване преди съединителя (при AMT) или преди входния вал на хидротрансформатора (при APT-S или APT-P). Електрическата машина е свързана с коляновия вал на двигателя с вътрешно горене директно или с механична връзка (например ремък). |
Особеност при P0: Електрически машини, които по принцип нямат отношение към задвижването на превозното средство (например алтернатори), се обявяват във входящата информация като спомагателни системи (вж. таблица 3 от настоящото приложение за камиони, таблица 3а от настоящото приложение за автобуси и приложение IX). Електрически машини на това място, които по принцип може да имат отношение към задвижването на превозното средство, но за които за обявения максимален въртящ момент в съответствие с таблица 9 от настоящото приложение е зададено нула, обаче се обявяват като „P1“. |
|
2 |
P |
AMT |
Електрическата машина е свързана със силовото предаване след съединителя и преди входния вал на предавателната кутия. |
|
|
2 |
E, S |
AMT, APT-N, APT-S, APT-P |
Електрическата машина е свързана със силовото предаване преди входния вал на предавателната кутия (при AMT или APT-N) или преди входния вал на хидротрансформатора (при APT-S или APT-P). |
|
|
2,5 |
P |
AMT, APT-S, APT-P |
Електрическата машина е свързана със силовото предаване след съединителя (при AMT) или след входния вал на хидротрансформатора (при APT-S или APT-P) и преди изходния вал на предавателната кутия. |
Електрическата машина е свързана с конкретен вал (например междинен вал) в предавателната кутия. Въвежда се точно предавателно число на всяка механична предавка в предавателната кутия съгласно таблица 8. |
|
3 |
P |
AMT, APT-S, APT-P |
Електрическата машина е свързана със силовото предаване след изходния вал на предавателната кутия и преди моста. |
|
|
3 |
E, S |
не е приложимо |
Електрическата машина е свързана със силовото предаване преди моста. |
|
|
4 |
P |
AMT, APT-S, APT-P |
Електрическата машина е свързана със силовото предаване след моста. |
|
|
4 |
E, S |
не е приложимо |
Електрическата машина е свързана с главината на колелото и е монтирана по същия начин на две симетрично разположени места (например едно от лявата и едно от дясната страна на превозното средство, на едно и също място на колело в надлъжна посока). |
|
|
GEN |
S |
не е приложимо |
Електрическата машина е свързана механично с двигател с вътрешно горене, но в нито един случай при експлоатацията не е свързана механично с колелата на превозното средство. |
|
|
(1)
Използваният тук термин „електрическа машина“ се отнася и за допълнителен компонент (ДКТС), ако има такъв. |
||||
10.1.3 Определяне на стойността на параметъра ArchitectureID за силовото предаване
Стойността на параметъра ArchitectureID за силовото предаване, която трябва да се въведе в съответствие с таблица 7, се определя от валидните комбинации на входящите параметри за симулационния инструмент в таблица 15 въз основа на конфигурацията на силовото предаване в съответствие с точка 10.1.1 и мястото на електрическата машина в силовото предаване на превозното средство в съответствие с точка 10.1.2 (ако има).
Ако конфигурацията на силовото предаване в съответствие с точка 10.1.1 е „IHPC Type 1“, се прилагат следните разпоредби:
За параметъра ArchitectureID за силовото предаване в съответствие с таблица 7 се обявява стойност „P2“ и данните за компонентите на силовото предаване, посочени в таблица 15 за „P2“, се въвеждат в симулационния инструмент с отделни данни за компонента електрическа машина и компонента предавателна кутия, определени в съответствие с точка 4.4.3 от приложение Хб.
Данните за компонента електрическа машина в съответствие с буква а) се въвеждат в симулационния инструмент, като за параметъра „PowertrainPosition“ в съответствие с таблица 8 се задава „2“.
Таблица 15
Валидни комбинации на входящите параметри за симулационния инструмент за архитектурата на силовото предаване
|
Тип силово предаване |
Конфигурация на силовото предаване |
ArchitectureID за въвеждане в инструмента VECTO |
Компонент на силовото предаване в превозното средство |
Бележки |
|||||||
|
ДВГ |
Електрическа машина на място GEN |
Електрическа машина на място 1 |
Електрическа машина на място 2 |
Предавателна кутия |
Електрическа машина на място 3 |
Мост |
Електрическа машина на място 4 |
||||
|
PEV |
E |
E2 |
не |
не |
не |
да |
да |
не |
да |
не |
|
|
E3 |
не |
не |
не |
не |
не |
да |
да |
не |
|
||
|
E4 |
не |
не |
не |
не |
не |
не |
не |
да |
|
||
|
IEPC |
E-IEPC |
не |
не |
не |
не |
не |
не |
не |
|
||
|
HEV |
P |
P1 |
да |
не |
да |
не |
да |
не |
да |
не |
|
|
P2 |
да |
не |
не |
да |
да |
не |
да |
не |
|||
|
P2.5 |
да |
не |
не |
да |
да |
не |
да |
не |
|||
|
P3 |
да |
не |
не |
не |
да |
да |
да |
не |
|||
|
P4 |
да |
не |
не |
не |
да |
не |
да |
да |
|
||
|
S |
S2 |
да |
да |
не |
да |
да |
не |
да |
не |
|
|
|
S3 |
да |
да |
не |
не |
не |
да |
да |
не |
|
||
|
S4 |
да |
да |
не |
не |
не |
не |
не |
да |
|
||
|
S-IEPC |
да |
да |
не |
не |
не |
не |
не |
|
|||
|
(1)
„Да“ (тоест има компонент мост) само ако и за двата параметъра „DifferentialIncluded“ и „DesignTypeWheelMotor“ е зададено „false“
(2)
Не е приложимо за предавателни кутии от тип APT-S и APT-P
(3)
Ако електрическата машина е свързана с конкретен вал (например междинен вал) в предавателната кутия в съответствие с определението в таблица 8
(4)
Не е приложимо за превозни средства с предно предаване |
|||||||||||
10.2 Определение на ограничение за форсиране за хибридно електрическо превозно средство с успоредна архитектура
Производителят на превозното средство може да обяви ограничения на общия въртящ момент на задвижване на цялото силово предаване спрямо честотата на въртене на входния вал на предавателната кутия за хибридно електрическо превозно средство с успоредна архитектура, за да ограничи възможностите за форсиране на превозното средство.
Такива ограничения може да се обявяват само ако конфигурацията на силовото предаване в съответствие с точка 10.1.1 е „P“ или „IHPC Type 1“.
Ограниченията се обявяват като допустимо превишение на въртящия момент над кривата на пълно натоварване на двигателя с вътрешно горене в зависимост от честотата на въртене на входния вал на предавателната кутия. В симулационния инструмент се извършва линейна интерполация, за да се определи съответното превишение на въртящия момент между обявените стойности при две конкретни честоти на въртене. В диапазона на честотите на въртене от 0 до оборотите на двигателя на празен ход (в съответствие с точка 7.1) въртящият момент на пълно натоварване, който двигателят с вътрешно горене може да осигури, е равен само на въртящия момент на пълно натоварване при оборотите на двигателя на празен ход поради моделирането на поведението на съединителя при потегляне.
Ако бъде обявено такова ограничение, се обявяват стойности на превишението на въртящия момент най-малко при честота на въртене 0 и при максималната честота на въртене в кривата на пълно натоварване на двигателя с вътрешно горене. Произволен брой стойности може да бъдат обявени в диапазона от нула до максималната честота на въртене в кривата на пълно натоварване на двигателя с вътрешно горене. За превишението на въртящия момент не може да се обявяват отрицателни стойности.
Производителят на превозното средство може да обяви ограничения, които осигуряват точно съответствие с кривата на пълно натоварване на двигателя с вътрешно горене, като обяви стойности 0 Nm за превишението на въртящия момент.
10.3 Функция за изключване — пускане на двигателя при HEV
Ако превозното средство има функция за изключване — пускане на двигателя в съответствие с точка 8.1.1, като се вземат предвид пределните условия в точка 8.4, за входящия параметър P271 в съответствие с таблица 6 се задава „true“.
11. Прехвърляне на резултатите от симулационния инструмент към други превозни средства
11.1. Резултатите от използването на симулационния инструмент може да се прехвърлят към други превозни средства, както е предвидено в член 9, параграф 6, стига да е изпълнено всяко едно от следните условия:
входящите данни и входящата информация са напълно еднакви с изключение на елементите VIN (P238) и Date (P239). При симулации за първични тежки автобуси допълнителните входящи данни и входяща информация за междинното превозно средство, които са на разположение още на началния етап, може да се различават, но в този случай трябва да се вземат специални мерки;
версиите на симулационния инструмент са еднакви.
11.2. Следните файлове се използват за прехвърлянето на резултатите:
камиони със средна товароподемност и тежкотоварни камиони: файл с протоколите на производителя и информационен файл за клиента
първични тежки автобуси: файл с протоколите на производителя и информационен файл за превозното средство
комплектовани или напълно комплектовани тежки автобуси: файл с протоколите на производителя, информационен файл за клиента и информационен файл за превозното средство
11.3. За прехвърлянето на резултатите файловете по точка 10.2 се променят, като посочените в подточките елементи с данни се заменят с актуалната информация. Може да се променят само елементи с данни, свързани с текущия етап на комплектоване.
11.3.1 Файл с протоколите на производителя
VIN (точка 1.1.3 от част I от приложение IV)
Дата на създаване на изходящия файл (точка 3.2 от част I от приложение IV)
11.3.2 Информационен файл за клиента
VIN (точка 1.1.1 от част II от приложение IV)
Дата на създаване на изходящия файл (точка 3.2 от част II от приложение IV)
11.3.3 Информационен файл за превозното средство
11.3.3.1. При първичен тежък автобус:
VIN (точка 1.1 от част III от приложение IV)
Дата на създаване на изходящия файл (точка 1.3.2 от част III от приложение IV)
11.3.3.2. Когато производител на първичен тежък автобус предоставя данни, които не са включени в изискванията за първичното превозно средство, и тези данни се различават при двете превозни средства, между които се прехвърлят, съответните елементи с данни в информационния файл за превозното средство се променят по съответния начин.
11.3.3.3. При комплектован или напълно комплектован тежък автобус:
VIN (точка 2.1 от част III от приложение IV)
Дата на създаване на изходящия файл (точка 2.2.2 от част III от приложение IV)
|
11.3.4 |
След като бъдат извършени описаните по-горе промени, се променят елементите с подписите, посочени по-долу. 11.3.4.1. Камиони:
а)
Файл с протоколите на производителя: точки 3.6 и 3.7 от част I от приложение IV
б)
Информационен файл за клиента: точки 3.3 и 3.4 от част II от приложение IV 11.3.4.2. Първични тежки автобуси:
а)
Файл с протоколите на производителя: точки 3.3 и 3.4 от част I от приложение IV
б)
Информационен файл за превозното средство: точки 1.4.1 и 1.4.2 от част III от приложение IV 11.3.4.3. Първични тежки автобуси, когато са предоставени допълнителни входящи данни за междинното превозно средство:
а)
Файл с протоколите на производителя: точки 3.3 и 3.4 от част I от приложение IV
б)
Информационен файл за превозното средство: точки 1.4.1, 1.4.2 и 2.3.1 от част III от приложение IV 11.3.4.4. Комплектовани или напълно комплектовани тежки автобуси
а)
Файл с протоколите на производителя: точки 3.6 и 3.7 от част I от приложение IV
б)
Информационен файл за превозното средство: точка 2.3.1 от част III от приложение IV |
11.4. Когато емисиите на CO2 и разходът на гориво не могат да бъдат определени за изходното превозно средство поради неправилно функциониране на симулационния инструмент, същите мерки трябва да се вземат за превозните средства, към които се прехвърлят резултатите.
11.5. Ако подходът по настоящия параграф за прехвърляне на резултати към други превозни средства се прилага от производител, съответният процес се демонстрира пред органа по одобряването като част от процеса за издаване на лиценз.
Допълнение 1
Превозни средства по технологиите, за които задълженията, посочени в първата алинея от член 9, параграф 1, не се отнасят, както е посочено в същата алинея
Таблица 1
|
Категория технологии на превозни средства |
Критерии за изключване |
Стойност на входящия параметър в съответствие с таблица 5 от настоящото приложение |
|
Превозно средство с горивни елементи |
Превозното средство е превозно средство с горивни елементи или хибридно превозно средство с горивни елементи в съответствие с точка 2, подточка 12 или подточка 13 от настоящото приложение. |
„FCV Article 9 exempted“ |
|
ДВГ, работещ с водород |
Превозното средство е оборудвано с двигател с вътрешно горене, който може да работи с водород като гориво. |
„H2 ICE Article 9 exempted“ |
|
Двугоривно превозно средство |
Двугоривни превозни средства от типове 1B, 2B и 3B, както е определено в член 2, параграфи 53, 55 и 56 от Регламент (ЕС) № 582/2011 |
„Dual-fuel vehicle Article 9 exempted“ |
|
HEV |
Превозните средства се изключват от задълженията, ако е изпълнен поне един от следните критерии: — Превозното средство е оборудвано с няколко електрически машини, които не са разположени в една и съща точка в тяговата система в съответствие с точка 10.1.2 от настоящото приложение. — Превозното средство е оборудвано с няколко електрически машини, които са разположени в една и съща точка в тяговата система в съответствие с точка 10.1.2 от настоящото приложение, но нямат едни и същи технически спецификации (тоест един и същ сертификат за компонент). Този критерий не се отнася за случая, когато превозното средство е оборудвано с IHPC от тип 1. — Превозното средство има архитектура на силовото предаване, която не е P1—P4, S2—S4 или S-IEPC в съответствие с точка 10.1.3 от настоящото приложение или не е IHPC от тип 1. |
„HEV Article 9 exempted“ |
|
PEV |
Превозните средства се изключват от задълженията, ако е изпълнен поне един от следните критерии: — Превозното средство е оборудвано с няколко електрически машини, които не са разположени в една и съща точка в тяговата система в съответствие с точка 10.1.2 от настоящото приложение. — Превозното средство е оборудвано с няколко електрически машини, които са разположени в една и съща точка в тяговата система в съответствие с точка 10.1.2 от настоящото приложение, но нямат едни и същи технически спецификации (тоест един и същ сертификат за компонент). Този критерий не се отнася за случая, когато превозното средство е оборудвано с IEPC. — Превозното средство има архитектура на силовото предаване, която не е E2—E4 или E-IEPC в съответствие с точка 10.1.3 от настоящото приложение. |
„PEV Article 9 exempted“ |
|
Няколко постоянно механично независими силови предавания |
Превозното средство е оборудвано с повече от едно силово предаване, като всяко силово предаване задвижва различен мост или мостове на превозното средство и в нито един случай различни силови предавания не се свързват механично. В този случай хидравлично задвижваните мостове — в съответствие с точка 5, буква а) от настоящото приложение — се разглеждат като незадвижвани мостове и съответно не се броят за независимо силово предаване. |
„Multiple powertrains Article 9 exempted“ |
|
Зареждане в движение |
Превозното средство е оборудвано със средства за захранване с електрическа енергия по проводна или индуктивна връзка в движение, която поне отчасти се използва пряко за задвижването на превозното средство и евентуално за зареждане на ПСНЕ. |
„In-motion charging Article 9 exempted“ |
|
Неелектрически хибридни превозни средства |
Превозното средство е хибридно, но не е HEV в съответствие с точка 2, подточки 26 и 27 от настоящото приложение. |
„HV Article 9 exempted“ |
(*) Регламент (ЕС) № 1230/2012 на Комисията от 12 декември 2012 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 661/2009 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с изискванията за одобрение на типа по отношение на масите и размерите на моторните превозни средства и техните ремаркета и за изменение на Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, ОВ L 353, 21.12.2012 г., стр. 31).
(**) Регламент (ЕС) 2019/2144 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 година относно изискванията за одобряване на типа на моторни превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства, по отношение на общата безопасност на моторните превозни средства и защитата на пътниците и уязвимите участници в движението по пътищата, за изменение на Регламент (ЕС) 2018/858 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 78/2009, (ЕО) № 79/2009 и (ЕО) № 661/2009 на Европейския парламент и на Съвета и на регламенти (ЕО) № 631/2009, (ЕС) № 406/2010, (ЕС) № 672/2010, (ЕС) № 1003/2010, (ЕС) № 1005/2010, (ЕС) № 1008/2010, (ЕС) № 1009/2010, (ЕС) № 19/2011, (ЕС) № 109/2011, (ЕС) № 458/2011, (ЕС) № 65/2012, (ЕС) № 130/2012, (ЕС) № 347/2012, (ЕС) № 351/2012, (ЕС) № 1230/2012 и (ЕС) 2015/166 на Комисията (ОВ L 325, 16.12.2019 г., стр. 1).
ПРИЛОЖЕНИЕ IV
ОБРАЗЕЦ НА ИЗХОДЯЩИТЕ ФАЙЛОВЕ НА СИМУЛАЦИОННИЯ ИНСТРУМЕНТ
1. Въведение
В настоящото приложение са описани образците на файла с протоколите на производителя (MRF), информационния файл за клиента (CIF) и информационния файл за превозното средство (VIF).
2. Определения
(1) „действителен пробег при разреждане“: разстоянието, което може да бъде изминато в режим на разреждане на акумулаторната батерия с използваемото количество енергия в ПСНЕ без междинно зареждане.
(2) „еквивалентен общ пробег в електрически режим на задвижване“: частта от действителния пробег при разреждане, която може да се причисли на използването на електрическа енергия от ПСНЕ, тоест без енергия, осигурена от неелектрическа система за натрупване на енергия на задвижване.
(3) „пробег с нулеви емисии на CO2“: пробегът, който може да се причисли на енергия, осигурена от системи за натрупване на енергия на задвижване, за които се счита, че имат нулево отражение върху емисиите на CO2.
3. Образец на изходящите файлове
ЧАСТ I
Емисии на CO2 и разход на гориво на превозното средство — файл с протоколи на производителя
Файлът с протоколите на производителя се създава от симулационния инструмент и съдържа най-малко следната информация, ако е приложима за конкретното превозно средство или етап на производството:
1. Данни за превозното средство, компонентите, отделните технически възли и системите
1.1. Данни за превозното средство
1.1.1. Наименование(я) и адрес(и) на производителя(ите)…
1.1.2. Модел/търговско наименование на превозното средство…
1.1.3. Идентификационен номер на превозното средство (VIN)…
1.1.4. Категория на превозното средство (N2, N3, M3)…
1.1.5. Конфигурация на мостовете…
1.1.6. Технически допустима максимална маса с товар, t…
1.1.7. Група превозни средства в съответствие с приложение I…
1.1.7 а) Група или подгрупа превозни средства по отношение на стандартите за емисии на CO2…
1.1.8. Коригирана действителна маса, kg…
1.1.9. Специализирано превозно средство (да/не)…
1.1.10. Тежко превозно средство с нулеви емисии (да/не)…
1.1.11. Хибридно електрическо тежко превозно средство (да/не)…
1.1.12. Двугоривно превозно средство (да/не)…
1.1.13. Кабина със спално отделение (да/не)…
1.1.14. Архитектура на HEV (например P1 или P2)…
1.1.15. Архитектура на PEV (например E2 или E3)…
1.1.16. Възможност за външно зареждане на превозното средство (да/не)…
1.1.17. -
1.1.18. Максимална мощност за външно зареждане на превозното средство, kW…
1.1.19. Технология на превозно средство, изключена съгласно член 9…
1.1.20. Клас на автобуса (например I, I+II и пр.)…
1.1.21. Брой пътници на горния етаж…
1.1.22. Брой пътници на долния етаж…
1.1.23. Код за каросерията (например CA, CB)…
1.1.24. С нисък вход (да/не)…
1.1.25. Височина на интегрираната каросерия, mm…
1.1.26. Дължина на превозното средство, mm…
1.1.27. Ширина на превозното средство, mm…
1.1.28. Задвижване на вратите (пневматично, електрическо или смесено)…
1.1.29. Система на резервоара, ако работи с природен газ (сгъстен или втечнен)…
1.1.30. Сумарна полезна мощност (само за „Article 9 exempted“), kW…
1.2. Основни спецификации на двигателя
1.2.1. Модел на двигателя…
1.2.2. Сертификационен номер на двигателя…
1.2.3. Номинална мощност на двигателя, kW…
1.2.4. Обороти на двигателя на празен ход, обороти в минута…
1.2.5. Номинални обороти на двигателя, обороти в минута…
1.2.6. Работен обем на двигателя, l…
1.2.7. Тип гориво (дизелово гориво със запалване чрез сгъстяване/СПГ с принудително запалване/ВПГ с принудително запалване)…
1.2.8. Хеш код на входящите данни и входящата информация за двигателя…
1.2.9. Система за повторно използване на отпадна топлина (да/не)…
1.2.10. Тип система или системи за повторно използване на отпадна топлина (механични/електрически)…
1.3. Основни спецификации на предавателната кутия
1.3.1. Модел на предавателната кутия…
1.3.2. Сертификационен номер на предавателната кутия…
1.3.3. Основен вариант, използван за създаване на карти на загубите (вариант 1/вариант 2/вариант 3/стандартни стойности)…
1.3.4. Тип на предавателната кутия (SMT, AMT, APT-S, APT-P, APT-N)…
1.3.5. Брой на скоростните предавки…
1.3.6. Предавателно число на последната скоростна предавка…
1.3.7. Тип на забавителя…
1.3.8. Вал за отвеждане на мощност (да/не)…
1.3.9. Хеш код на входящите данни и входящата информация за предавателната кутия…
1.4. Спецификации на забавителя
1.4.1. Модел на забавителя…
1.4.2. Сертификационен номер на забавителя…
1.4.3. Сертификационен вариант, използван за създаване на карта на загубите (стандартни/измерени стойности)…
1.4.4. Хеш код на входящите данни и входящата информация за другите компоненти за предаване на въртящ момент…
1.5. Спецификация на хидротрансформатора
1.5.1. Модел на хидротрансформатора…
1.5.2. Сертификационен номер на хидротрансформатора…
1.5.3. Сертификационен вариант, използван за създаване на карта на загубите (стандартни/измерени стойности)…
1.5.4. Хеш код на входящите данни и входящата информация за хидротрансформатора…
1.6. Спецификации на конусната зъбна предавка
1.6.1. Модел на конусната зъбна предавка…
1.6.2. Сертификационен номер на конусната зъбна предавка…
1.6.3. Сертификационен вариант, използван за създаване на карта на загубите (стандартни/измерени стойности)…
1.6.4. Предавателно число на конусната зъбна предавка…
1.6.5. Хеш код на входящите данни и входящата информация за допълнителните компоненти от тяговата система…
1.7. Спецификации на моста
1.7.1. Модел на моста…
1.7.2. Сертификационен номер на моста…
1.7.3. Сертификационен вариант, използван за създаване на карта на загубите (стандартни/измерени стойности)…
1.7.4. Тип на моста (например мост с единичен редуктор)…
1.7.5. Предавателно число на моста…
1.7.6. Хеш код на входящите данни и входящата информация за моста…
1.8. Аеродинамични характеристики
1.8.1. Модел…
1.8.2. Сертификационен вариант, използван за генериране на CdxA (стандартни/измерени стойности)…
1.8.3. Сертификационен номер относно CdxA (ако е приложимо)…
1.8.4. Стойност на CdxA…
1.8.5. Хеш код на входящите данни и входящата информация за въздушното съпротивление…
1.9. Основни спецификации на гумата
1.9.1. Размер на гумата, мост 1…
1.9.2. Сертификационен номер на гумата, мост 1…
1.9.3. Специфичен коефициент на съпротивление при търкаляне за всички гуми на мост 1…
1.9.3 а) Хеш код на входящите данни и входящата информация за гумата, мост 1…
1.9.4. Размер на гумата, мост 2…
1.9.5. Сдвоен мост (да/не), мост 2…
1.9.6. Сертификационен номер на гумата, мост 2…
1.9.7. Специфичен коефициент на съпротивление при търкаляне за всички гуми на мост 2…
1.9.7 а) Хеш код на входящите данни и входящата информация за гумата, мост 2…
1.9.8. Размер на гумата, мост 3…
1.9.9. Сдвоен мост (да/не), мост 3…
1.9.10. Сертификационен номер на гумата, мост 3…
1.9.11. Специфичен коефициент на съпротивление при търкаляне за всички гуми на мост 3…
1.9.11 а) Хеш код на входящите данни и входящата информация за гумата, мост 3…
1.9.12. Размер на гумата, мост 4…
1.9.13. Сдвоен мост (да/не), мост 4…
1.9.14. Сертификационен номер на гумата, мост 4…
1.9.15. Специфичен коефициент на съпротивление при търкаляне за всички гуми на мост 4…
1.9.16. Хеш код на входящите данни и входящата информация за гумата, мост 4…
1.10. Основни спецификации на спомагателните устройства
1.10.1. Технология на вентилатора, охлаждащ двигателя…
1.10.2. Технология на помпата на кормилната уредба…
1.10.3. Електрическа уредба
1.10.3.1. Технология на алтернатора (традиционен, интелигентен, без алтернатор)…
1.10.3.2. Максимална мощност на алтернатора (интелигентен алтернатор), kW…
1.10.3.3. Капацитет за натрупване на електрическа енергия (интелигентен алтернатор), kWh…
1.10.3.4. Светлини за движение през деня, светодиодни (да/не)…
1.10.3.5. Фарове, светодиодни (да/не)…
1.10.3.6. Габаритни светлини, светодиодни (да/не)…
1.10.3.7. Стопсветлини, светодиодни (да/не)…
1.10.3.8. Вътрешно осветление, светодиодно (да/не)…
1.10.4. Пневматична уредба
1.10.4.1. Технология…
1.10.4.2. Степен на сгъстяване…
1.10.4.3. Интелигентна система за сгъстяване…
1.10.4.4. Интелигентна система за регенериране…
1.10.4.5. Управление на въздушното окачване…
1.10.4.6. Дозиране на реагент (последваща обработка на отработилите газове)…
1.10.5. Система за отопление, вентилация и климатизация (ОВиК)
1.10.5.1. Номер на конфигурацията на системата…
1.10.5.2. Тип на термопомпата за охлаждане на отделението за водача…
1.10.5.3. Режим на термопомпата за отопление на отделението за водача…
1.10.5.4. Тип на термопомпата за охлаждане на салона за пътниците…
1.10.5.5. Режим на термопомпата за отопление на салона за пътниците…
1.10.5.6. Мощност на спомагателното отопление, kW…
1.10.5.7. Двойни стъкла (да/не)…
1.10.5.8. Регулируем термостат за охлаждащата течност (да/не)…
1.10.5.9. Регулируемо спомагателно отопление…
1.10.5.10. Топлообменник за отработилите газове от двигателя (да/не)…
1.10.5.11. Отделни разпределителни въздуховоди (да/не)…
1.10.5.12. Водно електрическо отопление
1.10.5.13. Въздушно електрическо отопление
1.10.5.14. Друга технология за отопление
1.11. Ограничения на въртящия момент на двигателя
1.11.1. Ограничение на въртящия момент на двигателя при скоростна предавка 1 (% от максималния въртящ момент на двигателя)…
1.11.2. Ограничение на въртящия момент на двигателя при скоростна предавка 2 (% от максималния въртящ момент на двигателя)…
1.11.3. Ограничение на въртящия момент на двигателя при скоростна предавка 3 (% от максималния въртящ момент на двигателя)…
1.11.4. Ограничение на въртящия момент на двигателя при скоростна предавка … (% от максималния въртящ момент на двигателя)
1.12. Усъвършенствани системи в помощ на водача (ADAS)
1.12.1. Изключване — пускане на двигателя при спиране на превозното средство (да/не)…
1.12.2. Eco-roll без изключване — пускане на двигателя (да/не)…
1.12.3. Eco-roll с изключване — пускане на двигателя (да/не)…
1.12.4. Прогнозен режим на поддържане на постоянна зададена скорост (PCC) (да/не)…
1.13. Спецификации на системите с електрически машини
1.13.1 Модел…
1.13.2. Сертификационен номер
1.13.3 Тип (PSM, ESM, IM, SRM)…
1.13.4. Място (GEN, 1, 2, 3, 4)…
1.13.5. -
1.13.6. Брой на това място…
1.13.7. Номинална мощност, kW…
1.13.8. Максимална продължителна мощност, kW…
1.13.9. Сертификационен вариант за създаване на карта на консумацията на електрическа мощност…
1.13.10. Хеш код на входящите данни и входящата информация…
1.13.11. Модел на ДКТС…
1.13.12. Сертификационен номер на ДКТС…
1.13.13. Сертификационен вариант, използван за създаване на карта на загубите на ДКТС (стандартни/измерени стойности)…
1.13.14. Предавателно число на ДКТС…
1.13.15. Хеш код на входящите данни и входящата информация за допълнителните компоненти от силовия тракт…
1.14. Спецификации на системите с интегрирани електрически компоненти на силовото предаване (IEPC)
1.14.1 Модел…
1.14.2. Сертификационен номер…
1.14.3. Номинална мощност, kW…
1.14.4. Максимална продължителна мощност, kW…
1.14.5. Брой на скоростните предавки…
1.14.6. Най-малко общо предавателно число (на най-високата скоростна предавка, умножено по предавателното число на моста, ако е приложимо)…
1.14.7. Включва диференциал (да/не)…
1.14.8. Сертификационен вариант за създаване на карта на консумацията на електрическа мощност…
1.14.9. Хеш код на входящите данни и входящата информация…
1.15. Спецификации на презаредимите системи за натрупване на електрическа енергия
1.15.1 Модел…
1.15.2. Сертификационен номер…
1.15.3. Номинално напрежение, V…
1.15.4. Общ капацитет за натрупване на електрическа енергия, kWh…
1.15.5. Общ използваем капацитет в симулацията, kWh…
1.15.6. Сертификационен вариант за загубите в електрическата уредба…
1.15.7. Хеш код на входящите данни и входящата информация…
1.15.8. StringID, безразмерна стойност…
2. Стойности, зависещи от профила на движение и натоварването
2.1. Параметри на симулацията (за всяка комбинация от профил на движение и натоварване; за OVC-HEV: допълнително за режим на разреждане на акумулаторната батерия, режим на поддържане на заряда и претеглени)
2.1.1. Профила на движение…
2.1.2. Натоварване (както е определено в симулационния инструмент), kg…
2.1.2 а) Брой пътници…
2.1.3. Обща маса на превозното средство при симулацията, kg…
2.1.4. Режим на системата за външно зареждане (режим на разреждане, режим на поддържане на заряда и претеглени)…
2.2. Информация за характеристиките на управление на превозното средство и информация за проверка на качеството на симулирането
2.2.1. Средна скорост, km/h…
2.2.2. Минимална моментна скорост, km/h…
2.2.3. Максимална моментна скорост, km/h…
2.2.4. Максимално отрицателно ускорение, m/s2…
2.2.5. Максимално ускорение, m/s2…
2.2.6. Дял на движението при максимален товар в общото време на движение…
2.2.7. Общ брой смени на скоростната предавка…
2.2.8. Общо изминато разстояние, km…
2.3. Резултати за разхода на гориво, консумацията на енергия (за всеки тип гориво и електрическа енергия) и емисиите на CO2 (общо)
2.3.1. Разход на гориво, g/km…
2.3.2. Разход на гориво, g/t-km…
2.3.3. Разход на гориво, g/пътник-km…
2.3.4. Разход на гориво, g/m3-km…
2.3.5. Разход на гориво, l/100 km…
2.3.6. Разход на гориво, l/t-km…
2.3.7. Разход на гориво, l/пътник-km…
2.3.8. Разход на гориво, l/m3-km…
2.3.9. консумация на енергия, MJ/km, kWh/km…
2.3.10. консумация на енергия, MJ/t-km, kWh/t-km…
2.3.11. консумация на енергия, MJ/пътник-km, kWh/пътник-km…
2.3.12. консумация на енергия, MJ/m3-km, kWh/m3-km…
2.3.13. CO2, g/km…
2.3.14. CO2, g/t-km…
2.3.15. CO2, g/пътник-km…
2.3.16. CO2, g/m3-km…
2.4. Пробег в електрически режим и пробег с нулеви емисии
2.4.1. Действителен пробег при разреждане, km…
2.4.2. Еквивалентен общ пробег в електрически режим на задвижване, km…
2.4.3. Пробег с нулеви емисии на CO2, km…
3. Информация за софтуера
3.1. Версия на симулационния инструмент (X.X.X)…
3.2. Дата и час на симулацията…
3.3. Криптографски хеш код на входящата информация и входящите данни за първичното превозно средство за симулационния инструмент (ако е приложимо)…
3.4. Криптографски хеш код на файла с протоколите на производителя на първичното превозно средство (ако е приложимо)…
3.5. Криптографски хеш код на информационния файл за превозното средство, създаден от симулационния инструмент (ако е приложимо)…
3.6. Криптографски хеш код на входящата информация и входящите данни за симулационния инструмент…
3.7. Криптографски хеш код на файла с данни на производителя…
ЧАСТ II
Емисии на CO2 и разход на гориво на превозното средство — информационен файл за клиента
Информационният файл за клиента се създава от симулационния инструмент и съдържа най-малко следната информация, ако е приложима за конкретното превозно средство или етап на сертифицирането:
1. Данни за превозното средство, компонентите, отделните технически възли и системите
1.1. Данни за превозното средство
1.1.1. Идентификационен номер на превозното средство (VIN)…
1.1.2. Категория на превозното средство (N2, N3, M3)…
1.1.3. Конфигурация на мостовете…
1.1.4. Технически допустима максимална маса с товар, t…
1.1.5. Група превозни средства в съответствие с приложение I…
1.1.5 а) Група или подгрупа превозни средства по отношение на стандартите за емисии на CO2…
1.1.6. Наименование(я) и адрес(и) на производителя(ите)…
1.1.7. Модел…
1.1.8. Коригирана действителна маса, kg…
1.1.9. Специализирано превозно средство (да/не)…
1.1.10. Тежко превозно средство с нулеви емисии (да/не)…
1.1.11 Хибридно електрическо тежко превозно средство (да/не)…
1.1.12 Двугоривно превозно средство (да/не)…
1.11.2 а) Повторно използване на отпадна топлина (да/не)…
1.1.13. Кабина със спално отделение (да/не)…
1.1.14. Архитектура на HEV (например P1 или P2)…
1.1.15. Архитектура на PEV (например E2 или E3)…
1.1.16. Възможност за външно зареждане на превозното средство (да/не)…
1.1.17. -
1.1.18. Максимална мощност за външно зареждане на превозното средство, kW…
1.1.19. Технология на превозно средство, изключена от задълженията по член 9…
1.1.20. Клас на автобуса (например I, I+II и пр.)…
1.1.21. Общ регистриран брой пътници…
1.2. Данни за компонентите, отделните технически възли и системите
1.2.1. Номинална мощност на двигателя, kW…
1.2.2. Работен обем на двигателя, l…
1.2.3. Тип гориво (дизелово гориво със запалване чрез сгъстяване/СПГ с принудително запалване/ВПГ с принудително запалване)…
1.2.4. Стойности за предавателната кутия (измерени/стандартни)…
1.2.5. Тип на предавателната кутия (SMT, AMT, APT, none)…
1.2.6. Брой на скоростните предавки…
1.2.7. Забавител (да/не)…
1.2.8. Предавателно число на моста…
1.2.9. Среден коефициент на съпротивление при търкаляне (КСТ) на всички гуми на моторното превозно средство:…
1.2.10 а) Размер на гумите за всеки мост на моторното превозно средство…
1.2.10 б) Клас на горивна ефективност на гумите в съответствие с Регламент (ЕС) 2020/740 за всеки мост на моторното превозно средство…
1.2.10 в) Сертификационен номер на гумите за всеки мост на моторното превозно средство…
1.2.11. Изключване — пускане на двигателя при спиране на превозното средство (да/не)…
1.2.12. Eco-roll без изключване — пускане на двигателя (да/не)…
1.2.13. Eco-roll с изключване — пускане на двигателя (да/не)…
1.2.14. Прогнозен режим на поддържане на постоянна зададена скорост (PCC) (да/не)…
1.2.15 Обща номинална мощност на задвижване на системите с електрически машини, kW…
1.2.16 Обща максимална продължителна мощност на задвижване на системите с електрически машини, kW…
1.2.17 Общ капацитет за натрупване на електрическа енергия на ПСНЕ, kWh…
1.2.18 Използваем капацитет за натрупване на ПСНЕ в симулацията, kWh…
1.3. Конфигурация на спомагателните устройства
1.3.1. Технология на помпата на кормилната уредба…
1.3.2. Електрическа уредба
1.3.2.1 Технология на алтернатора (традиционен, интелигентен, без алтернатор)…
1.3.2.2 Максимална мощност на алтернатора (интелигентен алтернатор), kW…
1.3.2.3 Капацитет за натрупване на електрическа енергия (интелигентен алтернатор), kWh…
1.3.3. Пневматична уредба
1.3.3.1 Интелигентна система за сгъстяване…
1.3.3.2 Интелигентна система за регенериране…
1.3.4. Система за отопление, вентилация и климатизация (ОВиК)
1.3.4.1 Конфигурация на системата…
1.3.4.2 Мощност на спомагателното отопление, kW…
1.3.4.3 Двойни стъкла (да/не)…
2. Емисии на CO2 и разход на гориво на превозното средство (за всяка комбинация от профил на движение и натоварване; за OVC-HEV: допълнително за режим на разреждане, режим на поддържане на заряда и претеглени)
2.1. Параметри на симулацията
2.1.1 Профила на движение…
2.1.2 Полезен товар (kg)…
2.1.3 Информация по отношение на пътниците
2.1.3.1 Брой на пътниците в симулацията… (-)
2.1.3.2 Маса на пътниците в симулацията… (kg)
2.1.4 Обща маса на превозното средство при симулацията, kg…
2.1.5. Режим на системата за външно зареждане (режим на разреждане, режим на поддържане на заряда и претеглени)…
2.2. Средна скорост, km/h…
2.3. Резултати за разхода на гориво и консумацията на енергия (за всеки тип гориво и електрическа енергия)
2.3.1. Разход на гориво, g/km…
2.3.2. Разход на гориво, g/t-km…
2.3.3. Разход на гориво, g/пътник-km…
2.3.4. Разход на гориво, g/m3-km…
2.3.5. Разход на гориво, l/100 km…
2.3.6. Разход на гориво, l/t-km…
2.3.7. Разход на гориво, l/пътник-km…
2.3.8. Разход на гориво, l/m3-km…
2.3.9. консумация на енергия, MJ/km, kWh/km…
2.3.10. консумация на енергия (MJ/t-km, kWh/t-km)…
2.3.11. консумация на енергия, MJ/пътник-km, kWh/пътник-km…
2.3.12. консумация на енергия, MJ/m3-km, kWh/m3-km…
2.4. Резултати за емисиите на CO2 (за всяка комбинация от профил на движение и натоварване)
2.4.1. Емисии на CO2, g/km…
2.4.2. CO2, g/t-km…
2.4.3. CO2, g/пътник-km…
2.4.5. CO2, g/m3-km…
2.5. Пробези в електрически режим на задвижване
2.5.1. Действителен пробег при разреждане, km…
2.5.2. Еквивалентен общ пробег в електрически режим на задвижване, km…
2.5.3. Пробег с нулеви емисии на CO2, km…
2.6. Претеглени резултати
2.6.1. Специфични емисии на CO2, gCO2/t-km…
2.6.2. Специфична консумация на електрическа енергия, kWh/t-km…
2.6.3. Среден полезен товар, t…
2.6.4. Специфични емисии на CO2, gCO2/пътник-km…
2.6.5. Специфична консумация на електрическа енергия, kWh/пътник-km…
2.6.6. Среден брой пътници…
2.6.7. Действителен пробег при разреждане, km…
2.6.8. Еквивалентен общ пробег в електрически режим на задвижване, km…
2.6.9. Пробег с нулеви емисии на CO2, km…
3. Информация за софтуера
3.1. Версия на симулационния инструмент…
3.2. Дата и час на симулацията…
3.3. Криптографски хеш код на входящата информация и входящите данни за първичното превозно средство за симулационния инструмент (ако е приложимо)…
3.4. Криптографски хеш код на файла с протоколите на производителя на първичното превозно средство (ако е приложимо)…
3.5. Криптографски хеш код на входящата информация и входящите данни за превозното средство за симулационния инструмент…
3.6. Криптографски хеш код на файла с данни на производителя…
3.7. Криптографски хеш код на информационния файл за клиента…
ЧАСТ III
Емисии на CO2 и разход на гориво на превозното средство — информационен файл за превозното средство за тежки автобуси
При тежки автобуси информационният файл за превозното средство се създава за предаване на съответните входящи данни, входяща информация и резултати от симулацията към следващите етапи на сертифицирането по метода, описан в точка 2 от приложение I.
Информационният файл за превозното средство съдържа най-малко:
1. При първично превозно средство:
1.1. Входящи данни и входяща информация, както е посочено в приложение III за първичното превозно средство, с изключение на: картата на разхода на гориво на двигателя; корекционните коефициенти за двигателя WHTC_Urban, WHTC_Rural, WHTC_Motorway, BFColdHot, CFRegPer; характеристиките на хидротрансформатора; картите на загубите за предавателната кутия, забавителя, конусната зъбна предавка и моста; картите на консумацията на електрическа мощност за системи с електродвигатели и IEPC; параметрите за загубите на електрическа енергия за ПСНЕ
1.2. За всяка комбинация от профил на движение и натоварване:
1.2.1. Обща маса на превозното средство при симулацията, kg…
1.2.2. Брой на пътниците в симулацията…
1.2.3. консумация на енергия, MJ/km…
1.3. Информация за софтуера
1.3.1. Версия на симулационния инструмент…
1.3.2. Дата и час на симулацията…
1.4. Криптографски хеш кодове
1.4.1. Криптографски хеш код на файла с протоколите на производителя на първичното превозно средство…
1.4.2. Криптографски хеш код на информационния файл за превозното средство…
2. За всяко междинно, комплектовано или напълно комплектовано превозно средство
2.1. Входящи данни и входяща информация, както е посочено за комплектованото или напълно комплектованото превозно средство в приложение III, предоставени от конкретния производител
2.2. Информация за софтуера
2.2.1. Версия на симулационния инструмент…
2.2.2. Дата и час на симулацията…
2.3. Криптографски хеш кодове
2.3.1. Криптографски хеш код на информационния файл за превозното средство…
ПРИЛОЖЕНИЕ V
ПРОВЕРКА НА ДАННИТЕ НА ДВИГАТЕЛЯ
1. Въведение
Процедурата за изпитване на двигателя, описана в настоящото приложение, предоставя необходимите за симулационния инструмент входящи данни за двигателите.
2. Определения
За целите на настоящото приложение се прилагат определенията в Правило № 49 на ООН ( 12 ), допълнени със следните определения:
„семейство двигатели по отношение на емисиите на CO2“ означава групиране на двигатели от производителя, както е определено в точка 1 от допълнение 3;
„базов двигател по отношение на емисиите на CO2“ означава двигател, избран измежду членовете на семейство двигатели по отношение на емисиите на CO2, както е посочено в допълнение 3;
„NCV“ означава долната топлина на изгаряне на гориво, както е посочено в точка 3.2;
„специфични масови емисии“ означава общата маса на емисиите, разделена на общата работа на двигателя за определен период, изразена в g/kWh;
„специфичен разход на гориво“ означава общият разход на гориво, разделен на общата работа на двигателя за определен период, изразена в g/kWh;
„FCMC“ (fuel consumption mapping cycle) означава цикъл на картографиране на разхода на гориво;
„пълно натоварване“ означава въртящият момент/мощността на двигателя при определени обороти на двигателя, когато двигателят работи при максимално задание от оператора;
„система за повторно използване на отпадна топлина“ или „система WHR“ означава всички устройства, преобразуващи енергия от отработилите газове или работните течности в охладителните уредби на двигателя в електрическа или механична енергия;
„система за повторно използване на отпадна топлина без външен изход“ или „WHR_no_ext“ означава система за повторно използване на отпадна топлина, която генерира механична енергия и е механично свързана с коляновия вал на двигателя, за да подава генерираната от нея енергия директно обратно на коляновия вал на двигателя;
„система за повторно използване на отпадна топлина с външен механичен изход“ или „WHR_mech“ означава система за повторно използване на отпадна топлина, която генерира механична енергия и я подава към други елементи, различни от двигателя, в тяговата система на превозното средство или към презаредима система за натрупване на енергия;
„система за повторно използване на отпадна топлина с външен електрически изход“ или „WHR_elec“ означава система за повторно използване на отпадна топлина, която генерира електрическа енергия и я подава към електрическата верига на превозното средство или към презаредима система за натрупване на енергия;
„P_WHR_net“ означава полезната мощност, генерирана от система за повторно използване на отпадна топлина в съответствие с точка 3.1.6;
„E_WHR_net“ означава полезната енергия, генерирана от система за повторно използване на отпадна топлина за определено време, която се определя с изчисляване на интеграла на P_WHR_net.
Определенията в точки 3.1.5 и 3.1.6 от приложение 4 към Правило № 49 на ООН не се прилагат.
3. Общи изисквания
►M3 Съоръженията на лабораторията за калибриране трябва да отговарят на изискванията на стандарти IATF 16949, на серията ISO 9000 или на ISO/IEC 17025. ◄ Цялото лабораторно еталонно измервателно оборудване, използвано за калибриране и/или проверка, трябва да е в съответствие с национални или международни стандарти.
Двигателите се групират в семейства по отношение на емисиите на CO2, определени в съответствие с допълнение 3. В точка 4.1 е обяснено какви изпитвания се извършват за целите на сертифицирането на дадено семейство двигатели по отношение на емисиите на CO2.
3.1. Условия на изпитване
Всички изпитвания, провеждани за целите на сертифицирането на конкретно семейство двигатели по отношение на емисиите на CO2, определени в съответствие с допълнение 3 към настоящото приложение, трябва да се извършват върху едни и същи физически двигател и без никакви промени в настройките на динамометъра на двигателя и двигателната уредба, освен изключенията, определени в точка 4.2 и допълнение 3.
3.1.1. Условия на изпитване в лаборатория
Изпитванията се провеждат при условия на околната среда, които отговарят на следните изисквания за целия период на изпитването:
Параметърът „fa“, описващ условията на лабораторното изпитване, определен в съответствие с точка 6.1 от приложение 4 към Правило № 49 на ООН, трябва да е в следните граници: 0,96 ≤ fa ≤ 1,04.
Абсолютната температура (Ta) на засмуквания въздух в двигателя, изразена в градуси по Келвин, определена в съответствие с точка 6.1 от приложение 4 към Правило № 49 на ООН, трябва да е в следните граници: 283 K ≤ Ta ≤ 303 K.
Атмосферното налягане, изразено в kPa и определено в съответствие с точка 6.1 от приложение 4 към Правило № 49 на ООН, трябва да е в следните граници: 90 kPa ≤ ps ≤ 102 kPa.
Ако изпитванията се извършват в изпитвателни камери, които са способни да симулират условия по отношение на атмосферното налягане, различни от съществуващите на конкретната изпитвателна площадка, приложимата стойност на fa се определя със стойностите на атмосферното налягане, симулирани от лабораторната система за поддържане на условията. Една и съща еталонна стойност на симулираното атмосферно налягане се използва за всмукателния тракт, изпускателния тракт и всички други съответни уредби на двигателя. Действителната стойност на симулираното атмосферно налягане за всмукателния тракт и изпускателния тракт, както и за всички други съответни уредби на двигателя трябва да бъде в границите, посочени в подточка (3).
Дори ако на конкретната изпитвателна площадка атмосферното налягане надвишава горната граница от 102 kPa, все пак могат да бъдат извършени изпитвания в съответствие с настоящото приложение. В такъв случай изпитванията се извършват при конкретното атмосферно налягане.
В случаите когато в изпитвателната камера има възможност да се контролират температурата, налягането и/или влажността на всмуквания от двигателя въздух независимо от атмосферните условия, се използват едни и същи настройки за тези параметри за всички изпитвания, извършвани за целите на сертифицирането на дадено семейство двигатели по отношение на емисиите на CO2, което е определено в съответствие с допълнение 3 към настоящото приложение.
3.1.2. Монтиране на двигателя
Изпитваният двигател се монтира в съответствие с точки 6.3—6.6 от приложение 4 към Правило № 49 на ООН.
Ако спомагателните устройства или оборудване, необходими за работата на двигателната уредба, не са монтирани съгласно изискванията на точка 6.3 от приложение 4 към Правило № 49 на ООН, се предприема корекция на всички измерени стойности на въртящия момент на двигателя с оглед на мощността, необходима за задвижването на тези устройства за целите на настоящото приложение в съответствие с точка 6.3 от приложение 4 към Правило № 49 на ООН.
Такива корекции на стойностите на въртящия момент и мощността на двигателя се извършват, ако сборът от абсолютните стойности на допълнителния или липсващ въртящ момент на двигателя, необходим за задвижването на тези компоненти на двигателя, в определен момент от неговата работа превишава допустимите отклонения за въртящия момент, определени в съответствие с точка 4.3.5.5, подточка 1), буква б). Когато такъв компонент на двигателя не работи в непрекъснат режим, стойностите на въртящия момент на двигателя за задвижването на съответния компонент се определят като средна стойност за подходящ период, отразяващ действителния режим на работа, въз основа на добрата инженерна преценка и със съгласието на органа по одобряването.
С цел определяне дали такава корекция е необходима или не и за получаване на действителните стойности за извършването на корекцията, в съответствие с допълнение 5 от настоящото приложение се определя консумацията на мощност на следните компоненти на двигателя, осигуряваща необходимия въртящ момент на двигателя за задвижването на тези компоненти:
вентилатор;
електрически задвижвани спомагателни компоненти или оборудване, необходими за работата на двигателната уредба.
3.1.3. Емисии на картерни газове
В случай на картер от затворен тип производителят гарантира, че системата за вентилация на двигателя не позволява изпускането на картерни газове в атмосферата. ►M3 Ако картерът е от отворен тип, емисиите се измерват и добавят към емисиите от изходната тръба на последния шумозаглушител съгласно разпоредбите в точка 6.10 от приложение 4 към Правило № 49 на ООН. ◄
3.1.4. Двигатели с охлаждане на постъпващия въздух
По време на всички изпитвания охладителна уредба за постъпващия въздух, използвана на стенда за изпитване, се експлоатира при условия, които са представителни за нейната работа на борда при еталонните условия на околната среда. Еталонните условия на околната среда се определят като температура на въздуха 293 K и налягане 101,3 kPa.
Охлаждането на постъпващия въздух в лабораторията за изпитвания в съответствие с настоящия регламент, следва да е в съответствие с разпоредбите в точка 6.2 от приложение 4 към Правило № 49 на ООН.
3.1.5. Охладителна уредба на двигателя
По време на всички изпитвания охладителната уредба на двигателя, използвана на стенда за изпитване, се експлоатира при условия, които са представителни за нейната работа на борда при еталонните условия на околната среда. Еталонните условия на околната среда се определят като температура на въздуха 293 K и налягане 101,3 kPa.
Охладителната уредба на двигателя следва да бъде оборудвана с термостати в съответствие със спецификацията на производителя за монтирането в превозното средство. Ако е монтиран недействащ термостат или изобщо не се използва термостат, се прилага подточка (3). Настройването на охладителната уредба се извършва в съответствие с подточка (4).
Ако не се използва термостат или е монтиран недействащ термостат, изпитвателният стенд трябва да симулира поведението на термостата при всички условия на изпитване. Настройването на охладителната уредба се извършва в съответствие с подточка (4).
За дебита на охлаждащата течност на двигателя (или като алтернатива — за разликата в налягането в двата края на системата на топлообменника) и температурата на охлаждащата течност на двигателя се задават стойности, представителни за експлоатация на борда при еталонните условия на околната среда, когато двигателят работи при номинални обороти и пълно натоварване, с термостат в напълно отворено положение. Тази настройка определя еталонната температура на охлаждащата течност. При изпитвания, извършвани за целите на сертифицирането на дадено семейство двигатели по отношение на емисиите на CO2, не се изменя охладителната уредба нито от страната на двигателя, нито от страната на изпитвателния стенд. Температурата на охлаждащата течност на изпитвателния стенд трябва да се поддържа постоянна в разумни граници съгласно добрата инженерна преценка. Температурата на охлаждащата течност на топлообменника от страната на стенда за изпитване не трябва да надвишава номиналната температура на отваряне на термостата след топлообменника.
За всички изпитвания, извършвани за целите на сертифицирането на дадено семейство двигатели по отношение на емисиите на CO2, температурата на охлаждащата течност на двигателя се поддържа между номиналната стойност на температурата на отваряне на термостата, обявена от производителя, и еталонната температура на охлаждащата течност в съответствие с подточка (4), веднага щом охлаждащата течност достигне обявената температура на отваряне на термостата след пускане при студен двигател.
►M3 За изпитването WHTC с пускане при студен двигател, извършено в съответствие с точка 4.3.3, конкретните първоначални условия са посочени в точки 7.6.1 и 7.6.2 от приложение 4 към Правило № 49 на ООН. ◄ Ако се прилага симулация на поведението на термостата в съответствие с подточка (3), не трябва да има поток на охлаждащата течност през топлообменника, докато охлаждащата течност не достигне обявената номинална температура на отваряне на термостата след пускане при студен двигател.
3.1.6. Подготовка на системи за повторно използване на отпадна топлина
Следващите изисквания се прилагат, когато към двигателя е монтирана система за повторно използване на отпадна топлина.
3.1.6.1. За параметрите, изброени в точка 3.1.6.2, при монтаж на изпитвателния стенд не трябва да се отчитат експлоатационни показатели на системата за повторно използване на отпадна топлина във връзка с генерираната мощност от системата, които са по-добри от спецификациите за монтаж за реална експлоатация в едно превозно средство. Всички останали системи, свързани с повторно използване на отпадна топлина, трябва да работят в представителни условия за реалната експлоатация в превозното средство при еталонни (стандартни) условия на околната среда. За системите за повторно използване на отпадна топлина еталонните условия на околната среда се определят като температура 293 K и налягане 101,3 kPa на атмосферния въздух.
3.1.6.2. Изпитвателната постановка за двигателя трябва да отразява най-лошия случай по отношение на температурата и енергийното съдържание, предавано от излишната енергия към системата за повторно използване на отпадна топлина. Следните параметри трябва да се зададат, така че да отразяват най-лошия случай, да се запишат в съответствие с фигура 1а и да се докладват в информационния документ, изготвен по образеца, предоставен в допълнение 2 към настоящото приложение:
Разстоянието между последната система за последваща обработка и топлообменниците за изпаряване на работни флуиди на системи за повторно използване на отпадна топлина (изпарители), измерено в посоката след двигателя (LEW), трябва да бъде по-голямо или равно на максималното разстояние (LmaxEW), посочено от производителя на системата за повторно използване на отпадна топлина за монтаж за реална експлоатация в превозни средства.
При системи за повторно използване на отпадна топлина с една или повече турбини в потока на отработилите газове, разстоянието между изхода на двигателя и входа на турбината (LET) трябва да бъде по-голямо или равно на максималното разстояние (LmaxET), посочено от производителя на системата за повторно използване на отпадна топлина за монтаж за реална експлоатация в превозни средства.
За системи за повторно използване на отпадна топлина, работещи в цикличен процес с използване на работен флуид:
Общата дължина на тръбите между изпарителя и разширителя (LHE) трябва да бъде по-голяма или равна на определената от производителя като максимално разстояние за монтаж за реална експлоатация в превозни средства (LmaxHE);
Общата дължина на тръбите между разширителя и кондензатора (LEC) трябва да бъде по-малка или равна на определената от производителя като максимално разстояние за монтаж за реална експлоатация в превозни средства (LmaxEC);
Общата дължина на тръбите между кондензатора и изпарителя (LCE) трябва да бъде по-малка или равна на определената от производителя като максимално разстояние за монтаж за реална експлоатация в превозни средства (LmaxCE);
Налягането pcond на работния флуид, преди да постъпи в кондензатора, трябва да съответства на реалната експлоатация в превозни средства при еталонни условия на околната среда, но не трябва никога да бъде по-ниско от атмосферното налягане в изпитвателната камера минус 5 kPa, освен ако производителят не демонстрира, че по-ниско налягане може да се поддържа през целия експлоатационен срок на превозното средство;
Мощността на изпитвателния стенд за охлаждането на кондензатора за повторно използване на отпадна топлина трябва да бъде ограничена до максимална стойност Pcool = k × (tcond — 20 °C).
Pcool се измерва от страната към работния флуид или от страната към охлаждащата течност на изпитвателния стенд. Където tcond е температурата на кондензиране (в °C) на флуида при pcond.
k = f0 + f1 × Vc.
Като: Vc е работният обем на двигателя в литри (закръглен до 2 знака след десетичната запетая)
f0 = 0,6 kW/K
f1 = 0,05 kW/(K × l);
Охлаждането на кондензатора за повторно използване на отпадна топлина на изпитвателния стенд може да бъде течно или въздушно. При въздушно охлаждане на кондензатора системата се охлажда със същия вентилатор (ако има такъв) като монтирания на превозното средство и при еталонните условия на околната среда, посочени в точка 3.1.6.1 по-горе. При въздушно охлаждане на кондензатора се прилага ограничението за мощността за охлаждането, посочено в подточка v) по-горе, като действителната мощност за охлаждането се измерва от страната на работния флуид на кондензатора. Когато захранването за задвижването на такъв вентилатор се осигурява от външен източник, съответната действителна мощност, консумирана от вентилатора, се счита за мощност, подадена към системата за повторно използване на отпадна топлина, когато се определя полезната мощност в съответствие с буква е) по-долу.
Фигура 1а
Определяне на минималните и максималните разстояния между компонентите за повторно използване на отпадна топлина при изпитвания на двигателя
Други системи за повторно използване на отпадна топлина, поемащи топлинна енергия от изпускателната или охладителната уредба, се подготвят в съответствие с разпоредбите в буква в). „Изпарител“ в буква в) означава топлообменника, предаващ излишната топлина към устройството за повторно използване на отпадна топлина. „Разширител“ в буква в) означава устройството, преобразуващо енергията.
Всички диаметри на тръбите на системи за повторно използване на отпадна топлина трябва да бъдат по-малки или равни на диаметрите, определени за реална експлоатация.
За системи от тип WHR_mech полезната механична мощност се измерва при очакваната честота на въртене на двигателя при скорост на движение 60 km/h. Ако се очаква използване на различни предавателни числа, честотата на въртене се изчислява със средното от тези предавателни числа. Механичната или електрическата мощност, генерирана от една система за повторно използване на отпадна топлина, се измерва с измервателно оборудване, отговарящо на съответните изисквания, посочени в таблица 2.
Полезната електрическа мощност е сборът от електрическата мощност, подавана от системата за повторно използване на отпадна топлина към външен акумулатор или презаредима система за натрупване на енергия, минус електрическата мощност, подавана към системата за повторно използване на отпадна топлина от външен източник на захранване или презаредима система за натрупване на енергия. Полезната електрическа мощност се измерва за постоянен ток, тоест след преобразуването от променлив в постоянен ток.
Полезната механична мощност е сборът от механичната мощност, подавана от системата за повторно използване на отпадна топлина към външен акумулатор или презаредима система за натрупване на енергия (ако има), минус механичната мощност, подавана към системата за повторно използване на отпадна топлина от външен източник на захранване или презаредима система за натрупване на енергия.
Всички предавателни системи за електрическа и механична мощност, необходими за превозното средство в реална експлоатация, се подготвят за измерването по време на изпитването на двигателя (например карданни валове или ремъчни предавки при механично свързване, токоизправители и преобразуватели на постоянно в постоянно напрежение). Ако дадена предавателна система, използвана в превозното средство, не е включена в изпитвателната постановка, измерената полезна електрическа или механична мощност съответно се намалява, като се умножи по общ коефициент на полезно действие за всяка отделна предавателна система. За предавателни системи, невключени в изпитвателната постановка, се прилагат следните общи коефициенти на полезно действие:
Таблица 1
Общи коефициенти на полезно действие на предавателни системи за мощност в системи за повторно използване на отпадна топлина
|
Тип предавателна система |
Коефициент на полезно действие за мощност в системи за повторно използване на отпадна топлина |
|
Зъбна предавка |
0,96 |
|
Ремъчна предавка |
0,92 |
|
Верижна предавка |
0,94 |
|
Преобразувател на постоянно в постоянно напрежение |
0,95 |
3.2. Горива
Съответното еталонно гориво за изпитваните двигателни уредби се избира измежду типовете гориво, изброени в таблица 1. Горивните свойства на еталонните горива, посочени в таблица 1, трябва да са определените в приложение IX към Регламент (ЕС) № 582/2011 на Комисията.
За да се гарантира, че се използва едно и също гориво при всички изпитвания, извършвани за целите на сертифицирането на дадено семейство двигатели по отношение на емисиите на CO2, не се допуска презареждане на резервоара или превключване към друг резервоар за захранване на двигателната уредба. По изключение може да се допусне презареждане или превключване само ако е възможно да се гарантира, че резервното гориво има точно същите характеристики като горивото, използвано преди това (една и съща производствена партида).
Долната топлина на изгаряне на използваното гориво се определя чрез две отделни измервания съгласно съответните стандарти за всеки тип гориво, определен в таблица 1. Двете отделни измервания се извършат от две различни лаборатории, които са независими от производителя, подал заявление за сертифициране. Лабораторията, извършваща измерванията, трябва да отговаря на изискванията на ISO/IEC 17025. Органът по одобряването гарантира, че горивната проба, използвана за определяне на долната топлина на изгаряне, е взета от партидата гориво, използвана за всички изпитвания.
Ако двете стойности за долната топлина на изгаряне се различават с повече от 440 J на грам гориво, измерените стойности се считат за невалидни и измерванията се повтарят.
Средната стойност на двете отделни стойности за долната топлина на изгаряне, които не се различават с повече от 440 J на грам гориво, се документира в MJ/kg, при което се закръгля до втория знак след десетичната запетая в съответствие с ASTM E 29-06.
За газови горива, стандартите за определяне на долната топлина на изгаряне в съответствие с таблица 1 включват изчисляване на топлината на изгаряне въз основа на състава на горивото. Съставът на газовото гориво за целите на определянето на долната топлина на изгаряне се взема от анализа на партидата на еталонното газово гориво, използвано за изпитвания за сертифициране. За определянето на състава на газово гориво, използвано за определяне на долната топлина на изгаряне, се извършва само един единствен анализ от лаборатория, която е независима от производителя, подал заявление за сертифициране. За газови горива долната топлина на изгаряне се определя въз основа на този единствен анализ вместо въз основа на средната стойност от две отделни измервания.
За газовите горива, прекъсвачи между горивните резервоари на различни производствени партиди са разрешени по изключение; в такъв случай стойността на долната топлина на изгаряне на всяка използвана партида горива следва да се изчисли и следва да бъде документирана най-високата стойност.
Таблица 1
Еталонни горива за изпитване
|
Тип на горивото/тип на двигателя |
Тип на еталонното гориво |
Стандарт, използван за определяне на долната топлина на изгаряне |
|
Дизелово гориво / ЗС |
B7 |
най-малко стандарт ASTM D240 или DIN 59100-1 (препоръчва се ASTM D4809) |
|
Етанол / ЗС |
ED95 |
най-малко стандарт ASTM D240 или DIN 59100-1 (препоръчва се ASTM D4809) |
|
Бензин / ПЗ |
E10 |
най-малко стандарт ASTM D240 или DIN 59100-1 (препоръчва се ASTM D4809) |
|
Етанол / ПЗ |
E85 |
най-малко стандарт ASTM D240 или DIN 59100-1 (препоръчва се ASTM D4809) |
|
ВНГ / ПЗ |
ВНГ гориво Б |
ASTM 3588 или DIN 51612 |
|
►M3 Природен газ/ПЗ или природен газ/ЗС ◄ |
G25 или GR |
ISO 6976 или ASTM 3588 |
3.2.1. За двигатели, работещи с два вида гориво, съответните еталонни горива за изпитваните двигателни уредби се избират от типовете гориво, изброени в таблица 1. Едното от двете еталонни горива винаги трябва да бъде B7, а другото трябва да бъде G25, GR или ВНГ гориво Б.
Общите разпоредби, посочени в точка 3.2, се прилагат поотделно за всяко от двете избрани горива.
3.3. Смазочни масла
►M3 Смазочното масло за всички изпитвания, проведени в съответствие с разпоредбите на настоящото приложение, трябва да е предлагано на пазара масло, което е одобрено от производителя за използване без ограничения при нормални експлоатационни условия, както е определено в точка 4.2 от приложение 8 към Правило № 49 на ООН. ◄ Смазочни масла, чието използване е ограничено до някои специални условия на експлоатация на двигателната уредба или които имат необичайно кратък интервал на подмяна на маслото, не трябва да се използват при изпитвания в съответствие с настоящото приложение. Предлаганите на пазара масла не се променят по какъвто и да било начин и към тях не се прибавят добавки.
При всички изпитвания, извършвани за целите на сертифицирането на свързаните с емисиите на CO2 и разхода на гориво свойства на дадено семейство двигатели по отношение на емисиите на CO2, се използва един и същ тип смазочно масло.
3.4. Система за измерване на дебита на горивото
Всички потоци гориво, консумирани от цялата двигателна уредба, трябва да са обхванати от системата за измерване на дебита на горивото. В сигнала за дебита на горивото при всички извършени изпитвания се включват допълнителните потоци гориво, които не са предназначени пряко за процеса на изгаряне в цилиндрите на двигателя. Допълнителни впръсквачи на гориво (напр. устройства за пускане при студен двигател), които не са необходими за работата на двигателя, се разединяват от системата за захранване с гориво по време на всички извършвани изпитвания.
3.4.1. Специални изисквания за двигатели, работещи с два вида гориво
За двигатели, работещи с два вида гориво, дебитът на горивото в съответствие с точка 3.4 се измерва поотделно за всяко от двете избрани горива.
3.5. Спецификации на измервателното оборудване
Оборудването за измерване трябва да отговаря на изискванията в точка 9 от приложение 4 към Правило № 49 на ООН.
Независимо от изискванията, определени в точка 9 от приложение 4 към Правило № 49 на ООН, системите за измерване, изброени в таблица 2, трябва да отговарят на граничните стойности, определени в таблица 2.
Таблица 2
Изисквания към измервателните системи
|
|
Линейност |
|
||||
|
Измервателна система |
Отрязък | xmin × (a1 – 1) + a0 | |
Наклон a1 |
Стандартна грешка на оценка (Standard Error of Estimate — SEE) |
Коефициент на детерминация r2 |
Точност (2) |
Време на нарастване (3) |
|
Обороти на двигателя |
≤ 0,2 % макс. калибриране (3) |
0,999 — 1,001 |
≤ 0,1 % макс. калибриране (3) |
≥ 0,9985 |
0,2 % от показанието или 0,1 % от максималното калибриране (3) на оборотите, което от двете е по-голямо |
≤ 1 s |
|
Въртящ момент на двигателя |
≤ 0,5 % макс. калибриране (3) |
0,995 — 1,005 |
≤ 0,5 % макс. калибриране (3) |
≥ 0,995 |
0,6 % от показанието или 0,3 % от максималното калибриране (3) на въртящия момент, което от двете е по-голямо |
≤ 1 s |
|
Масов дебит на горивото за течни горива |
≤ 0,5 % макс. калибриране (3) |
0,995 — 1,005 |
≤ 0,5 % макс. калибриране (3) |
≥ 0,995 |
0,6 % от показанието или 0,3 % от максималното калибриране (3) на дебита, което от двете е по-голямо |
≤ 2 s |
|
Масов дебит на горивото за газообразни горива |
≤ 1 % макс. калибриране (3) |
0,99 — 1,01 |
≤ 1 % макс. калибриране (3) |
≥ 0,995 |
1 % от показанието или 0,5 % от максималното калибриране (3) на дебита, което от двете е по-голямо |
≤ 2 s |
|
Електрическа мощност |
≤ 1 % макс. калибриране (3) |
0,98 — 1,02 |
≤ 2 % макс. калибриране (3) |
≥ 0,990 |
не се прилага |
≤ 1 s |
|
Сила на тока |
≤ 1 % макс. калибриране (3) |
0,98 — 1,02 |
≤ 2 % макс. калибриране (3) |
≥ 0,990 |
не се прилага |
≤ 1 s |
|
Електрическо напрежение |
≤ 1 % макс. калибриране (3) |
0,98 — 1,02 |
≤ 2 % макс. калибриране (3) |
≥ 0,990 |
не се прилага |
≤ 1 s |
|
Температура за система за повторно използване на отпадна топлина |
≤ 1,5 % макс. калибриране3) |
0,98—1,02 |
≤ 2 % макс. калибриране3) |
≥ 0,980 |
не е приложимо |
≤ 10 s |
|
Налягане за система за повторно използване на отпадна топлина |
≤ 1,5 % макс. калибриране3) |
0,98—1,02 |
≤ 2 % макс. калибриране3) |
≥ 0,980 |
не е приложимо |
≤ 3 s |
|
Електрическа мощност за система за повторно използване на отпадна топлина |
≤ 2 % макс. калибриране3) |
0,97—1,03 |
≤ 4 % макс. калибриране3) |
≥ 0,980 |
не е приложимо |
≤ 1 s |
|
Механична мощност за система за повторно използване на отпадна топлина |
≤ 1 % макс. калибриране3) |
0,995—1,005 |
≤ 1,0 % макс. калибриране3) |
≥ 0,99 |
1,0 % от показанието или 0,5 % от максималното калибриране3) на мощността, което от двете е по-голямо |
≤ 1 s |
|
(1)
„Точност“ означава отклонението на показанието на анализатора от еталонна стойност, която е в съответствие с национален или международен стандарт.
(2)
„Време на нарастване“ означава разликата във времето между достигането на 10 % и 90 % от крайното показание (t90 – t10).
(3)
Използваните за „макс. калибриране“ стойности са 1,1 пъти максималната прогнозна стойност, очаквана по време на всички изпитвания за съответната измервателна система. |
||||||
При двигатели, работещи с два вида гориво, стойността „макс. калибриране“, приложима за системата за измерване на масовия дебит на горивото, се определя в съответствие със следните разпоредби както за течни, така и за газообразни горива:
Типът гориво, за което масовият дебит на горивото се определя от измервателната система при условията за проверка на изискванията, определени в таблица 2, е основното гориво. Другият тип гориво е допълнителното гориво.
Очакваната максимална прогнозна стойност по време на всички изпитвания за допълнителното гориво се преобразува в очакваната максимална прогнозна стойност по време на всички изпитвания за основното гориво по следната формула:
mf* mp,seco = mfmp,seco × NCVseco/NCVprim
където:
|
mf* mp,seco |
= |
максималната прогнозна стойност на масовия дебит на допълнителното гориво, преобразувана в тази на основното гориво |
|
mfmp,seco |
= |
максималната прогнозна стойност на масовия дебит на допълнителното гориво |
|
NCVprim |
= |
долната топлина на изгаряне на основното гориво, определена в съответствие с точка 3.2, MJ/kg |
|
NCVseco |
= |
долната топлина на изгаряне на допълнителното гориво, определена в съответствие с точка 3.2, MJ/kg |
Очакваната максимална прогнозна обща стойност mfmp,overall по време на всички изпитвания се определя по следната формула:
mfmp,overall = mfmp,prim + mf* mp,seco
където:
|
mfmp,prim |
= |
максималната прогнозна стойност на масовия дебит на основното гориво |
|
mf* mp,seco |
= |
максималната прогнозна стойност на масовия дебит на |
Стойностите „макс. калибриране“ са равни на максималната прогнозна обща стойност mfmp,overall, определена в съответствие с подточка 3) по-горе, умножена по 1,1.
стойността „xmin“, използвана за изчисляването на стойността на отрязъка в таблица 2, е очакваната минимална прогнозна стойност по време на всички изпитвания за съответната система за измерване, умножена по 0,9.
Честотата на подаване на сигнала от измервателните системи, изброени в таблица 2, с изключение на системата за измерване на масовия дебит на горивото, трябва да е най-малко 5 Hz (препоръчва се ≥ 10 Hz). Честотата на подаване на сигнала от системата за измерване на масовия дебит на горивото трябва да е най-малко 2 Hz.
Всички данни от измерванията се записват при честота на отчитане най-малко 5 Hz (препоръчва се ≥ 10 Hz).
3.5.1. Проверка на измервателното оборудване
Извършва се проверка на спазването на изискванията, определени в таблица 2, за всяка измервателна система. На измервателната система се подават най-малко 10 еталонни стойности между стойността xmin и стойността „макс. калибриране“, определена в съответствие с точка 3.5 и реакцията на измервателната система се записва като измерена стойност.
За проверката за линейността измерените стойности се сравняват с еталонните стойности, като се използва линейна регресия по метода на най-малките квадрати в съответствие с точка A.3.2 от допълнение 3 към приложение 4 към ►M3 Правило № 49 на ООН ◄
4. Процедура на изпитване
Всички данни от измерванията се определят в съответствие с приложение 4 към ►M3 Правило № 49 на ООН ◄ , освен ако не е посочено друго в настоящото приложение.
4.1. Преглед на изпитванията, които трябва да се извършат
В таблица 3 се дава преглед на всички изпитвания, които трябва да се извършат за целите на сертифицирането на дадено семейство двигатели по отношение на емисиите на CO2, определено в съответствие с допълнение 3.
Цикълът на картографиране на разхода на гориво в съответствие с точка 4.3.5 и записването на кривата на външно задвижване на двигателя в съответствие с точка 4.3.2 се пропускат за всички двигатели, освен за базовия двигател на семейството двигатели по отношение на емисиите на CO2
Ако по искане на производителя се прилагат разпоредбите, определени в член 15, параграф 5 от настоящия регламент, цикълът на картографиране на разхода на гориво в съответствие с точка 4.3.5 и записването на кривата на външно задвижване на двигателя в съответствие с точка 4.3.2 се изпълняват допълнително за конкретния двигател.
Таблица 3
Преглед на изпитванията, които трябва да се извършат
|
Изпитване |
Препратка към точка |
Изисква се провеждането за базов двигател на семейство двигатели по отношение на емисиите на CO2 |
Изисква се провеждането за другите двигатели от семейство двигатели по отношение на емисиите на CO2 |
|
Крива на пълно натоварване на двигателя |
4.3.1 |
да |
да |
|
Крива на външно задвижване на двигателя |
4.3.2 |
да |
не |
|
Изпитване WHTC |
4.3.3 |
да |
да |
|
Изпитване WHSC |
4.3.4 |
да |
да |
|
Цикъл на картографиране на разхода на гориво |
4.3.5 |
да |
не |
4.2. Разрешени промени в двигателната уредба
Разрешено е да се заменя целевата стойност на регулатора на оборотите на двигателя на празен ход с по-ниска стойност в електронния блок за управление на двигателя за всички изпитвания, при които се използва работа в режим на празен ход, с цел да се избегне интерференция между регулатора на оборотите на двигателя на празен ход и регулатора на оборотите на изпитвателния стенд.
4.2.1. Специални изисквания за двигатели, работещи с два вида гориво
Двигателите, работещи с два вида гориво, трябва да работят в режим на работа с два вида гориво по време на всички изпитвания, извършвани в съответствие с точка 4.3. Ако по време на някое от изпитванията режимът на работа се промени, всички записани данни по време на това изпитване се анулират.
4.3. Изпитвания
4.3.1. Крива на пълно натоварване на двигателя
Кривата на пълно натоварване на двигателя се записва в съответствие с изискванията на точки 7.4.1—7.4.5 от приложение 4 към ►M3 Правило № 49 на ООН ◄ .
4.3.2. Крива на външно задвижване на двигателя
Записването на кривата на външно задвижване на двигателя в съответствие с настоящата точка се пропуска за всички двигатели, освен за базовия двигател на семейството двигатели по отношение на емисиите на CO2, определено в съответствие с допълнение 3. В съответствие с точка 6.1.3, кривата на външно задвижване на двигателя, записана за базовия двигател на семейството двигатели по отношение на емисиите на CO2, се прилага също за всички двигатели от същото семейство двигатели по отношение на емисиите на CO2.
Ако по искане на производителя се прилагат разпоредбите, определени в член 15, параграф 5 от настоящия регламент, записването на кривата на външно задвижване на двигателя се извършва допълнително за конкретния двигател.
Кривата на външно задвижване на двигателя се записва в съответствие с изискванията на вариант б) от точка 7.4.7 от приложение 4 към ►M3 Правило № 49 на ООН ◄ . С това изпитване се определя отрицателният въртящ момент, необходим за задвижване на двигателя между максималните и минималните обороти за картографиране с минимално задание от оператора.
Изпитването продължава без прекъсване след картографирането на кривата на пълно натоварване съгласно точка 4.3.1. По искане на производителя кривата на външно задвижване на двигателя може да се запише отделно. В този случай температурата на маслото в двигателя в края на изпитването за кривата на пълно натоварване, проведено в съответствие с точка 4.3.1, се записва и производителят трябва да докаже пред орган по одобряването, че температурата на маслото в двигателя в началната точка на кривата на външно задвижване на двигателя отговаря на горепосочената температура в рамките на ± 2К.
В началото на изпитването за кривата на външно задвижване на двигателя двигателят трябва да работи при минимално задание на оператора и при максимални обороти на картографиране, определени в точка 7.4.3 от приложение 4 към ►M3 Правило № 49 на ООН ◄ . След като въртящият момент при външно задвижване се стабилизира в границите на ± 5 % от средната си стойност в продължение на най-малко 10 секунди, започва записването, като оборотите на двигателя се намаляват със средна стойност от 8 ± 1 min– 1/s от максималните към минималните обороти на картографиране, определени в точка 7.4.3 от приложение 4 към ►M3 Правило № 49 на ООН ◄ .
4.3.2.1. Специални изисквания за системи за повторно използване на отпадна топлина
За системи WHR_mech и WHR_elec записването на данните за кривата на външно задвижване на двигателя не трябва да започва преди показанието за стойността на механичната или електрическата мощност, генерирана от системата за повторно използване на отпадна топлина, да се стабилизира в рамките на ± 10 % от нейната средна стойност за най-малко 10 секунди.
4.3.3. Изпитване WHTC
Изпитването WHTC се провежда в съответствие с приложение 4 към Правило № 49 на ООН. Претеглените резултати от изпитването за емисиите трябва да съответстват на приложимите гранични стойности, определени в Регламент (ЕО) № 595/2009.
Двигателите, работещи с два вида гориво, трябва да съответстват на приложимите гранични стойности съгласно точка 5 от приложение XVIII към Регламент (ЕС) № 582/2011.
Кривата на пълно натоварване на двигателя, записана в съответствие с точка 4.3.1, се използва за денормализация на еталонния цикъл и всички изчисления на еталонни стойности, която се извършва в съответствие с точки 7.4.6, 7.4.7 и 7.4.8 от приложение 4 към Правило № 49 на ООН.
4.3.3.1. Измервателни сигнали и записване на данните
В допълнение към разпоредбите, определени в приложение 4 ►M3 Правило № 49 на ООН ◄ , се записва действителният масов дебит на горивото, изразходвано от двигателя, в съответствие с точка 3.4.
4.3.3.2. Специални изисквания за системи за повторно използване на отпадна топлина
Записват се механичната P_WHR_net за системи WHR_mech и електрическата P_WHR_net за системи WHR_elec в съответствие с точка 3.1.6.
4.3.4. Изпитване WHSC
Изпитването WHSC се провежда в съответствие с приложение 4 към Правило № 49 на ООН. Резултатите от изпитването за емисии трябва да съответстват на приложимите гранични стойности, определени в Регламент (ЕО) № 595/2009.
Двигателите, работещи с два вида гориво, трябва да съответстват на приложимите гранични стойности съгласно точка 5 от приложение XVIII към Регламент (ЕС) № 582/2011.
Кривата на пълно натоварване на двигателя, записана в съответствие с точка 4.3.1, се използва за денормализация на еталонния цикъл и всички изчисления на еталонни стойности, която се извършва в съответствие с точки 7.4.6, 7.4.7 и 7.4.8 от приложение 4 към Правило № 49 на ООН.
4.3.4.1. Измервателни сигнали и записване на данните
В допълнение към разпоредбите, определени в приложение 4 ►M3 Правило № 49 на ООН ◄ , се записва действителният масов дебит на горивото, изразходвано от двигателя, в съответствие с точка 3.4.
4.3.4.2. Специални изисквания за системи за повторно използване на отпадна топлина
Записват се механичната P_WHR_net за системи WHR_mech и електрическата P_WHR_net за системи WHR_elec в съответствие с точка 3.1.6.
4.3.5. Цикъл на картографиране на разхода на гориво (FCMC)
Цикълът на картографиране на разхода на гориво (FCMC) в съответствие с настоящата точка се пропуска за всички двигатели, освен за базовия двигател на семейството двигатели по отношение на емисиите на CO2. Данните от картата на разхода на гориво, записани за базовия двигател на семейството двигатели по отношение на емисиите на CO2, се прилагат също за всички двигатели от същото семейство двигатели по отношение на емисиите на CO2.
Ако по искане на производителя се прилагат разпоредбите, определени в член 15, параграф 5 от настоящия регламент, цикълът на картографиране на разхода на гориво се изпълнява допълнително за конкретния двигател.
Измерванията на данните за карта на разхода на гориво на двигателя се извършват в поредица от работни точки в стабилен режим на работа на двигателя, както е определено съгласно точка 4.3.5.2. Величините на тази карта са разходът на гориво в g/h в зависимост от оборотите на двигателя в min– 1 и въртящият момент на двигателя в Nm.
4.3.5.1. Прекъсвания по време на FCMC
Ако по време на FCMC настъпи събитие на регенериране на системите за последваща обработка при двигатели, оборудвани със системи за последваща обработка на отработилите газове, които периодично се регенерират, както са определени в съответствие с точка 6.6 от приложение 4 към ►M3 Правило № 49 на ООН ◄ , всички измервания в режима на двигателя при тези обороти стават невалидни. Събитието на регенериране трябва завърши, след което процедурата продължава, както е описано в точка 4.3.5.1.1.
Ако по време на FCMC възникне неочаквано прекъсване, повреда или грешка всички измервания в режима на двигателя при тези обороти стават невалидни и производителят избира една от следните възможности, за да продължи:
Процедурата продължава както е описано в точка 4.3.5.1.1.
Целият FCMC се повтаря в съответствие с точки 4.3.5.4 и 4.3.5.5.
4.3.5.1.1. Разпоредби за продължаване на FCMC
Двигателят се пуска и загрява в съответствие с изискванията на точка 7.4.1 от приложение 4 към ►M3 Правило № 49 на ООН ◄ . След загряването двигателят се подлага на предварителна подготовка, като се остави да работи в режим 9 в продължение на 20 минути, както е определено в таблица 1 от точка 7.2.2 от приложение 4 към ►M3 Правило № 49 на ООН ◄ .
Кривата на пълно натоварване на двигателя, записана в съответствие с точка 4.3.1, се използва за денормализиране на еталонните стойности за режим 9, което се извършва в съответствие с точки 7.4.6, 7.4.7 и 7.4.8 от приложение 4 към ►M3 Правило № 49 на ООН ◄ .
Непосредствено след приключване на предварителната подготовка целевите стойности за оборотите и въртящия момент се променят линейно в рамките на 20—46 секунди до най-високата зададена стойност за целевия въртящ момент при следващата по-висока зададена стойност за целевите обороти на двигателя от зададената стойност за целевите обороти на двигателя, при която е настъпило прекъсването на FCMC. Ако целевата зададена стойност бъде постигната в рамките на по-малко от 46 секунди, оставащото време до изтичането на интервала от 46 секунди се използва за стабилизиране.
При стабилизирането работата на двигателя продължава от тази точка в съответствие с последователността на изпитването, описана в точка 4.3.5.5, без да се записват измервани стойности.
Когато бъде достигнат най-високият целеви въртящ момент при конкретната зададена стойност на целевите обороти на двигателя, при която е настъпило прекъсването, записването на измервани стойности продължава, считано от този момент нататък, в съответствие с последователността на изпитването, описана в точка 4.3.5.5.
4.3.5.2. Координатна мрежа на целевите параметри
За координатната мрежа на целевите параметри се използват нормализирани стойности — 10 целеви зададени стойности за оборотите на двигателя и 11 целеви зададени стойности за въртящия момент. Преобразуването на определената нормализирана зададена стойност към действителните целеви стойности за оборотите на двигателя и въртящия момент на конкретния изпитван двигател се извършва въз основа на записаната в съответствие с точка 4.3.1 крива на пълно натоварване на базовия двигател на семейството двигатели по отношение на емисиите на CO2, определено в съответствие с допълнение 3 към настоящото приложение.
4.3.5.2.1. Определяне на целевите зададени стойности за оборотите на двигателя
10-те целеви зададени стойности за оборотите на двигателя се определят от 4 базови и 6 допълнителни целеви зададени стойности за оборотите на двигателя.
Оборотите на двигателя nidle, nlo, npref, n95h и nhi се определят от записаната в съответствие с точка 4.3.1 крива на пълно натоварване на базовия двигател на семейството двигатели по отношение на емисиите на CO2, определено в съответствие с допълнение 3 към настоящото приложение, като се приложат определенията на характерните обороти на двигателя в съответствие с точка 7.4.6 от приложение 4 към ►M3 Правило № 49 на ООН ◄ .
Оборотите n57 се определят по следната формула:
n57 = 0,565 × (0,45 × nlo + 0,45 × npref + 0,1 × nhi – nidle) × 2,0327 + nidle
4-те базови целеви зададени стойности за оборотите на двигателя се определят, както следва:
Базови обороти на двигателя 1: nidle
Базови обороти на двигателя 2: nA = n57 – 0,05 × (n95h – nidle)
Базови обороти на двигателя 3: nB = n57 + 0,08 × (n95h – nidle)
Базови обороти на двигателя 4: n95h
Потенциалните разстояния между зададените стойности за оборотите се определят по следните формули:
dnidleA_44 = (nA – nidle) / 4
dnB95h_44 = (n95h – nB) / 4
dnidleA_35 = (nA – nidle) / 3
dnB95h_35 = (n95h – nB) / 5
dnidleA_53 = (nA – nidle) / 5
dnB95h_53 = (n95h – nB) / 3
Абсолютните стойности на потенциалните отклонения между двете секции се определят по следните формули:
dn44 = ABS(dnidleA_44 – dnB95h_44)
dn35 = ABS(dnidleA_35 – dnB95h_35)
dn53 = ABS(dnidleA_53 – dnB95h_53)
6-те допълнителни целеви зададени стойности за оборотите на двигателя се определят в съответствие със следните разпоредби:
Ако dn44 е по-малка или равна на (dn35 + 5) и същевременно е по-малка или равна на (dn53 + 5), 6-те допълнителни целеви зададени стойности за оборотите на двигателя се определят, като се раздели всеки от двата обхвата, единият от nidle до nA, а другият от nB до n95h, на 4 участъка с еднаква дължина.
Ако (dn35 + 5) е по-малка от dn44 и dn35 е по-малка от dn53, 6-те допълнителни целеви зададени стойности за оборотите на двигателя се определят, като се раздели обхватът от nidle до nA на 3 участъка с еднаква дължина, а обхватът от nB до n95h — на 5 участъка с еднаква дължина.
Ако (dn53 + 5) е по-малка от dn44 и dn53 е по-малка от dn35, 6-те допълнителни целеви зададени стойности за оборотите на двигателя се определят, като се раздели обхватът от nidle до nA на 5 участъка с еднаква дължина, а обхватът от nB до n95h — на 3 участъка с еднаква дължина.
На фигура 1 е даден пример за определянето на целевите зададени стойности за оборотите на двигателя в съответствие с подточка (1) по-горе.
Фигура 1
Определяне на зададени стойности за оборотите на двигателя
4.3.5.2.2. Определяне на целевите зададени стойности за въртящия момент
11-те целеви зададени стойности за въртящия момент се определят от 2 базови и 9 допълнителни целеви зададени стойности за въртящия момент. 2-те базови целеви зададени стойности за въртящия момент се определят от нулевия въртящ момент на двигателя и максималния въртящ момент при пълно натоварване на базовия двигател на семейството двигатели по отношение на емисиите на CO2, определен в съответствие с точка 4.3.1 (общ максимален въртящ момент Tmax_overall). 9-те допълнителни целеви зададени стойности за въртящия момент се определят, като се раздели обхватът от нулевия въртящ момент до общия максимален въртящ момент, Tmax_overall, на 10 отсечки с еднаква дължина.
►M3 Всички целеви зададени стойности на въртящия момент при дадена целева зададена стойност на честотата на въртене на двигателя, които надвишават граничната стойност, получена, като от стойността на въртящия момент при максимален товар (определена от кривата на пълно натоварване на двигателя, записана в съответствие с точка 4.3.1) в тази конкретна целева зададена стойност на честотата на въртене на двигателя се извадят 5 % от стойността Tmax_overall, се заменят с една-единствена целева зададена стойност на въртящия момент при максимален товар за тази конкретна целева зададена стойност на честотата на въртене на двигателя. ◄ Всяка от тези заместващи зададени стойности се измерва веднъж по време на последователността на изпитването на FCMC, описана в точка 4.3.5.5. На фигура 3 за пример е илюстрирано определението за целеви зададени стойности за въртящия момент.
Фигура 2
Определяне на зададени стойности за въртящия момент
4.3.5.3. Измервателни сигнали и записване на данните
Записват се следните данни от измерванията:
обороти на двигателя;
въртящ момент на двигателя, коригиран в съответствие с точка 3.1.2;
масов дебит на горивото, изразходвано от цялата двигателна уредба в съответствие с точка 3.4;
Измерването на емисиите на газообразни замърсители се извършва в съответствие с точки 7.5.1, 7.5.2, 7.5.3, 7.5.5, 7.7.4, 7.8.1, 7.8.2, 7.8.4 и 7.8.5 от приложение 4 към ►M3 Правило № 49 на ООН ◄ .
За целите на точка 7.8.4 от приложение 4 към ►M3 Правило № 49 на ООН ◄ терминът „цикъл на изпитване“ в посочената точка означава пълната последователност от операции — от предварителната подготовка в съответствие с точка 4.3.5.4 до завършването на последователността на изпитването в съответствие с точка 4.3.5.5.
4.3.5.3.1. Специални изисквания за системи за повторно използване на отпадна топлина
Записват се механичната P_WHR_net за системи WHR_mech и електрическата P_WHR_net за системи WHR_elec в съответствие с точка 3.1.6.
4.3.5.4. Предварителна подготовка на двигателната уредба
Системата за разреждане, ако е приложимо, и двигателят се пускат и загряват в съответствие с точка 7.4.1 от приложение 4 към ►M3 Правило № 49 на ООН ◄ .
След загряването двигателната уредба и системата за отчитане се подлагат на предварителна подготовка, като двигателят се оставя да работи в режим 9 в продължение на 20 минути, както е определено в таблица 1 от точка 7.2.2 от приложение 4 към ►M3 Правило № 49 на ООН ◄ .
Кривата на пълно натоварване на базовия двигател по отношение на емисиите на CO2 на фамилията двигатели по отношение на емисиите на CO2, записана в съответствие с точка 4.3.1, се използва за денормализация на еталонните стойности на режим 9, която се извършва в съответствие с точки 7.4.6, 7.4.7 и 7.4.8 от приложение 4 към Правило № 49 на ООН.
Непосредствено след приключване на предварителната подготовка целевите стойности за оборотите и въртящия момент се променят линейно в рамките на 20—46 секунди докато съвпаднат с първата целева зададена стойност от последователността на изпитване съгласно точка 4.3.5.5. Ако първата целева зададена стойност бъде постигната в рамките на по-малко от 46 секунди, оставащото време до изтичането на интервала от 46 секунди се използва за стабилизиране.
4.3.5.5. Последователност на изпитването
Последователността на изпитването се състои от зададени стойности в стабилен режим на работа с определени обороти и определен въртящ момент за всяка целева зададена стойност в съответствие с точка 4.3.5.2 и определени интервали за преминаване от една целева зададена стойност към следващата.
При най-високата целева зададена стойност за въртящия момент за всяка целева стойност на оборотите двигателят трябва да работи при максимално задание от оператора.
Първата целева зададена стойност се определя при най-високата зададената стойност за целевите обороти на двигателя и най-високата зададената стойност за въртящия момент.
За да се обхванат всички целеви зададени стойности, трябва да се предприемат следните стъпки:
Двигателят работи 95±3 секунди при всяка зададена стойност. Първите 55±1 секунди при всяка зададена стойност се считат за период на стабилизация. ►M3 През следващия период от 30 ± 1 секунди двигателят се контролира, както следва: ◄
Средната стойност на оборотите на двигателя се поддържа на нивото на целевата зададена стойност за оборотите на двигателя в рамките на ±1 процент от най-високата целева зададена стойност за оборотите на двигателя.
Освен в точките при пълно натоварване, средната стойност на въртящия момент на двигателя се поддържа на нивото на целевата зададена стойност за въртящия момент с допуск от ± 20 Nm или ± 2 % от общия максимален въртящ момент Tmax_overall, в зависимост от това кое е по-голямо.
Стойностите, записани в съответствие с точка 4.3.5.3, се съхраняват като средна стойност за период от 30±1 секунди. Оставащият период от 10±1 секунди, може да бъде използван за последваща обработка на данните и тяхното съхраняване, ако е необходимо. През този период двигателят трябва да поддържа зададените целеви стойности.
След като приключи измерването при една целева зададена стойност, целевата стойност за оборотите на двигателя се поддържа постоянна в рамките на ±20 min– 1 от целевите зададени обороти на двигателя, а целевата стойност за въртящия момент трябва се намалява линейно в рамките на 20±1 секунди докато достигне следващата по-ниска целева зададена стойност за въртящия момент. След това измерването се провежда съгласно подточка (1).
След като се измери зададената стойност на нулев въртящ момент в подточка 1), целевите обороти на двигателя се намаляват линейно до следващата по-ниска целева зададена стойност на честотата на въртене на двигателя, като в същото време заданието от оператора се увеличава линейно до максималната стойност в рамките на 20—46 секунди. Ако следващата целева зададена стойност бъде постигната в рамките на по-малко от 46 секунди, оставащото време до изтичането на интервала от 46 секунди се използва за стабилизиране. След това измерването се провежда, като се стартира процедурата по стабилизиране в съответствие с подточка 1), след което целевите зададени стойности на въртящия момент при постоянни целеви обороти на двигателя се настройват в съответствие с подточка 2).
На фигура 3 са илюстрирани трите различни стъпки, които трябва да бъдат изпълнени при всяка зададена стойност на измерване за целите на изпитването съгласно подточка (1) по-горе.
Фигура 3
Стъпки, които трябва да бъдат изпълнени при всяка зададена стойност на измерване
На фигура 4 е даден пример за последователността от зададени стойности на измерване в стабилен режим на работа на двигателя, която трябва да бъде спазвана при изпитването.
Фигура 4
Последователност от зададени стойности на измерване в стабилен режим на работа на двигателя
4.3.5.6. Оценка на данните за мониторинг на емисиите
Газообразните замърсители в съответствие с точка 4.3.5.3 трябва да бъдат наблюдавани по време на FCMC. Прилагат се определенията за характерни стойности на оборотите на двигателя в съответствие с точка 7.4.6 от приложение 4 към ►M3 Правило № 49 на ООН ◄ .
4.3.5.6.1. Определяне на контролна зона
Контролната зона за мониторинг на емисиите по време на FCMC се определя в съответствие с точки 4.3.5.6.1.1 и 4.3.5.6.1.2.
4.3.5.6.1.1. Обхват на оборотите на двигателя за контролната зона
Обхватът на оборотите на двигателя за контролната зона се определя въз основа на записаната в съответствие с точка 4.3.1 крива на пълно натоварване на базовия двигател на семейството двигатели по отношение на емисиите на CO2, определено в съответствие с допълнение 3 към настоящото приложение.
Контролната зона включва всички стойности на оборотите на двигателя, по-високи или равни на 30-ия кумулативен процентил на разпределението на оборотите, определени от всички стойности на оборотите на двигателя, включително оборотите на празен ход, подредени във възходящ ред, в рамките на изпитвателен цикъл WHTC с пускане при топъл двигател, проведен в съответствие с точка 4.3.3 (n30) за кривата на пълно натоварване на двигателя, посочена в подточка (1).
Контролната зона включва всички стойности на оборотите на двигателя, по-ниски или равни на nhi, определени по кривата на пълно натоварване на двигателя, посочена в подточка (1).
4.3.5.6.1.2. Обхват на въртящия момент и мощността на двигателя за контролната зона
Долната граница на обхвата на въртящия момент за контролната зона се определя въз основа на кривата на пълно натоварване на двигателя с най-лоши показатели от всички двигатели в семейството двигатели по отношение на емисиите на CO2, записана в съответствие с точка 4.3.1.
Контролната зона включва всички точки на натоварване на двигателя със стойности на въртящия момент, по-високи или равни на 30 % от максималната стойност на въртящия момент, определена по кривата на пълно натоварване на двигателя, посочена в подточка (1).
Независимо от разпоредбите на подточка (2), точките на оборотите и въртящия момент под 30 % от стойността на максималната мощност на двигателя, определена по кривата на пълно натоварване, посочена в подточка (1), трябва да бъдат изключени от контролната зона.
Независимо от разпоредбите на подточки (2) и (3), горната граница на контролната зона се основава на записаната в съответствие с точка 4.3.1 крива на пълно натоварване на базовия двигател на семейството двигатели по отношение на емисиите на CO2, определено в съответствие с допълнение 3 към настоящото приложение. Към стойността на въртящия момент за всяка стойност на оборотите на двигателя, определена по кривата на пълно натоварване на базовия двигател по отношение на емисиите на CO2, се добавят 5 % от общия максимален въртящ момент Tmax_overall, определен в съответствие с точка 4.3.5.2.2. Модифицираната въз основа на увеличените стойности крива на пълно натоварване на базовия двигател по отношение на емисиите на CO2 се използва като горна граница на контролната зона.
На фигура 5 е даден пример за определянето на оборотите, въртящия момент и мощността на двигателя за контролна зона.
Фигура 5
Определяне на оборотите, въртящия момент и мощността на двигателя за контролна зона
4.3.5.6.2. Определяне на клетките на координатната мрежа
Контролната зона, определена в съответствие с точка 4.3.5.6.1, се разделя на мрежови клетки за целите на мониторинга на емисиите по време на FCMC.
Мрежата трябва да се състои от 9 клетки за двигатели с номинални обороти, по-ниски от 3 000 min– 1, и 12 клетки за двигатели с номинални обороти, по-високи от или равни на 3 000 min– 1. Координатните мрежи се определят в съответствие със следните разпоредби:
Външните граници на мрежите съвпадат с границите на контролната зона, определена в съответствие с точка 4.3.5.6.1.
2 вертикални линии разделят на равни части интервала между точките, обозначаващи честотата на въртене на двигателя n30 и nhi за координатни мрежи с 9 клетки, или 3 вертикални линии разделят на равни части интервала между точките n30 и nhi за координатни мрежи с 12 клетки.
2 линии разделят на равни части интервала на въртящия момент на двигателя (тоест по 1/3) при всяка вертикална линия в контролната зона, определена в съответствие с точка 4.3.5.6.1.
Всички стойности на оборотите на двигателя в min– 1 и всички стойности на въртящия момент в Nm, определящи границите на мрежовите клетки, трябва да бъдат закръглени до втория знак след десетичната запетая в съответствие с ASTM E 29-06.
На фигура 6 е даден пример за определянето на клетките на 9-клетъчна координатна мрежа за контролната зона.
Фигура 6
Определяне на клетките на 9-клетъчна координатна мрежа за контролната зона
4.3.5.6.3. Изчисляване на специфични масови емисии
Специфичните масови емисии на газообразните замърсители се определят като средна стойност за всяка мрежова клетка, определена в съответствие с точка 4.3.5.6.2. Средната стойност за всяка клетка на координатната мрежа се определя като средно аритметична стойност на специфичните масови емисии във всички разположени в тази мрежова клетка точки на оборотите и въртящия момент, измерени по време на FCMC.
Специфичните масови емисии на отделните точки на честотата на въртене и въртящия момент на двигателя, измерени по време на FCMC, се определят като осреднена стойност за периода на измерване 30 ± 1 секунди, определен в съответствие с подточка 1) от точка 4.3.5.5.
Ако точка с определени обороти и определен въртящ момент е разположена непосредствено върху линията, разделяща различни мрежови клетки една от друга, тази точка се взема предвид при изчисляването на средните стойности за всяка от прилежащите клетки.
Изчисляването на общите масови емисии за всеки газов замърсител за всяка точка на оборотите на двигателя и на въртящия момент, измерена по време на FCMC, mFCMC, i, в грамове, за период на измерване от 30±1 секунди, в съответствие с подточка (1) от точка 4.3.5.5, се извършва в съответствие с точка 8 от приложение 4 към ►M3 Правило № 49 на ООН ◄ .
Действителната работа на двигателя за всяка точка с дадени обороти и въртящ момент на двигателя, измерена по време на FCMC, WFCMC,i, в kWh, за период на измерване 30 ± 1 секунди, в съответствие с подточка (1) от точка 4.3.5.5, се определя въз основа на стойностите за оборотите и въртящия момент, записани в съответствие с точка 4.3.5.3.
Специфичните масови емисии на газообразни замърсители eFCMC,i в g/kWh за всяка точка на оборотите и въртящия момент, измерени по време на FCMC, се определят по следната формула:
eFCMC,i = mFCMC,i / WFCMC,i
4.3.5.7. Валидност на данните
4.3.5.7.1. Изисквания за статистическа проверка на FCMC
Извършва се линеен регресионен анализ за FCMC на действителните стойности за оборотите (nact), въртящия момент (Mact) и мощността на двигателя (Pact) по отношение на съответните еталонни стойности (nref, Mref, Pref). Действителните стойности за nact, Mact и Pact се определят от стойностите, записани в съответствие с точка 4.3.5.3.
Интервалите за преминаване от една целева зададена стойност към следващата трябва да бъдат изключени от този регресионен анализ.
За да се сведе до минимум отклонението, дължащо се на времезакъснението между действителните и еталонните стойности на цикъла, цялата последователност от сигнали за оборотите и въртящия момент на двигателя може се ускори или забави по отношение на еталонните обороти и еталонния въртящ момент. Ако действителните сигнали са коригирани, оборотите и въртящият момент трябва да се коригират със същата стойност и в същата посока.
За регресионния анализ се използва методът на най-малките квадрати в съответствие с точки A.3.1 и A.3.2 от допълнение 3 към приложение 4 към ►M3 Правило № 49 на ООН ◄ , като „най-подходящата“ формула е от вида, определен в точка 7.8.7 от приложение 4 към ►M3 Правило № 49 на ООН ◄ . Препоръчва се този анализ да се извършва при честота 1 Hz.
Единствено за целите на този регресионен анализ е позволено да се пропускат точките, посочени в таблица 4 (Разрешено пропускане на точки от регресионните анализи) от приложение 4 към ►M3 Правило № 49 на ООН ◄ , преди изчисляването на регресията. Освен това, единствено за целите на този регресионен анализ, се пропускат всички стойности за оборотите и въртящия момент на двигателя в точките с максимално задание от оператора. Точките, които се пропускат за целите на регресионния анализ, обаче не се пропускат за нито едно друго изчисление в съответствие с настоящото приложение. Пропускането на точки може да се приложи към целия цикъл или която и да е негова част.
За да се считат данните за валидни, трябва да са изпълнени критериите от таблица 3 (Допуски на кривата на регресия за изпитването WHSC) от приложение 4 към ►M3 Правило № 49 на ООН ◄ .
4.3.5.7.2. Изисквания за мониторинг на емисиите
Данните, получени от изпитванията FCMC, са валидни, ако специфичните масови емисии на регулираните газообразни замърсители, определени за всяка клетка на координатна мрежа в съответствие с точка 4.3.5.6.3, отговарят на следните гранични стойности за газообразни замърсители:
Двигателите, които не работят с два вида гориво, трябва да отговарят на приложимите гранични стойности в съответствие с точка 5.2.2 от приложение 10 към Правило № 49 на ООН.
Двигателите, работещи с два вида гориво, трябва да отговарят на приложимите гранични стойности, определени в приложение XVIII към Регламент (ЕС) № 582/2011, при което всяко позоваване на гранична стойност на емисии на замърсител, определена в приложение I към Регламент (ЕО) № 595/2009, се заменя с позоваване на граничната стойност на емисиите на същия замърсител в съответствие с точка 5.2.2 от приложение 10 към Правило № 49 на ИКЕ на ООН.
Настоящата точка не се прилага за такава клетка на координатна мрежа, за която броят на точките за честотата на въртене и въртящия момент на двигателя в рамките на една и съща клетка на координатна мрежа е по-малък от 3.
5. Последваща обработка на данните от измерванията
Всички изчисления, определени в настоящата точка, се извършват поотделно за всеки конкретен двигател в рамките на дадено семейство двигатели по отношение на емисиите на CO2.
5.1. Изчисляване на работата на двигателя
Общата работа на двигателя за един цикъл или за определен период се определя от записаните стойности за мощността на двигателя, определени в съответствие с точка 3.1.2 от настоящото приложение и точки 6.3.5 и 7.4.8 от приложение 4 към ►M3 Правило № 49 на ООН ◄ .
Работата на двигателя за пълен цикъл на изпитване или за всеки подцикъл WHTC се определя чрез интегриране на записаните стойности за мощността на двигателя в съответствие със следната формула:
където:
|
Wact, i |
= |
обща работа на двигателя за времевия период от t0 до t1 |
|
t0 |
= |
начален момент на времевия период |
|
t1 |
= |
краен момент на времевия период |
|
n |
= |
брой записани стойности за времевия период от t0 до t1 |
|
Pk [0 … n] |
= |
записани стойности за мощността на двигателя за времевия период от t0 до t1 в хронологичен ред, като k се изменя от 0 при t0 до n при t1 |
|
h |
= |
ширина на интервала между две съседни записани стойности, определена чрез
|
5.2. Изчисляване на интегрирания разход на гориво
Всички записани отрицателни стойности за разхода на гориво се използват непосредствено и не се приравняват на нула при изчисляването на интегрираната стойност.
Общата маса на горивото, изразходвано от двигателя за пълен цикъл на изпитване или за всеки подцикъл WHTC, се определя чрез интегриране на записаните стойности за масовия дебит на горивото в съответствие със следната формула:
където:
|
Σ FCmeas, i |
= |
обща маса на горивото, изразходвано от двигателя за периода от t0 до t1 |
|
t0 |
= |
начален момент на времевия период |
|
t1 |
= |
краен момент на времевия период |
|
n |
= |
брой записани стойности за времевия период от t0 до t1 |
|
mffuel,k [0 … n] |
= |
записани стойности за масовия дебит на гориво за времевия период от t0 до t1 в хронологичен ред, като k се изменя от 0 при t0 до n при t1 |
|
h |
= |
ширина на интервала между две съседни записани стойности, определена чрез
|
5.3. Изчисляване на стойностите за специфичния разход на гориво
Корекционният и изравнителният коефициенти, които трябва да се подадат като входни данни на симулационния инструмент, се изчисляват посредством инструмента за предварителна обработка на данните от двигателя въз основа на измерените стойности за специфичния разход на гориво на двигателя, определени в съответствие с точки 5.3.1 и 5.3.2.
5.3.1. Стойности за специфичния разход на гориво за корекционния коефициент при WHTC
Стойностите за специфичния разход на гориво, необходими за изчисляване на корекционния коефициент при WHTC, се изчисляват въз основа на действително измерените стойности за WHTC с пускане при топъл двигател, записани в съответствие с точка 4.3.3, както следва:
където:
|
SFCmeas, i |
= |
Специфичен разход на гориво през i-тия подцикъл WHTC [g/kWh] |
|
Σ FCmeas, i |
= |
Обща маса на горивото, изразходвано от двигателя през i-тия подцикъл WHTC [g], определена в съответствие с точка 5.2 |
|
Wact, i |
= |
Обща работа на двигателя през i-тия подцикъл WHTC [kWh], определена в съответствие с точка 5.1 |
3-те различни подцикъла на WHTC — движение в градски условия, движение по второстепенни пътища и движение по магистрала — се определят, както следва:
в градски условия: от началото на цикъла до ≤ 900 секунди след началото на цикъла
по второстепенни пътища: от > 900 до ≤ 1 380 секунди след началото на цикъла
по магистрала (MW): от > 1 380 секунди от началото на цикъла до края на цикъла
5.3.1.1. Специални изисквания за двигатели, работещи с два вида гориво
За двигатели, работещи с два вида гориво, стойностите на специфичния разход на гориво за корекционния коефициент за WHTC в съответствие с точка 5.3.1 се изчисляват поотделно за всяко от двете горива.
5.3.2. Стойности за специфичния разход на гориво за изравнителния коефициент студен-топъл двигател
Стойностите за специфичния разход на гориво, необходими за изчисляване на изравнителния коефициент за емисиите при пускане при студен-топъл двигател, се изчисляват въз основа на действително измерените стойности за изпитване WHTC с пускане както при студен, така и при топъл двигател, записани в съответствие с точка 4.3.3. Изчисленията се извършват поотделно за изпитване WHTC с пускане при студен и за изпитване WHTC с пускане при топъл двигател, както следва:
където:
|
SFCmeas, j |
= |
Специфичен разход на гориво [g/kWh] |
|
Σ FCmeas, j |
= |
Общ разход на гориво през WHTC [g], определен в съответствие с точка 5.2 от настоящото приложение |
|
Wact, j |
= |
Обща работа на двигателя през WHTC [kWh], определена в съответствие с точка 5.1 от настоящото приложение |
5.3.2.1. Специални изисквания за двигатели, работещи с два вида гориво
За двигатели, работещи с два вида гориво, стойностите на специфичния разход на гориво за изравнителния коефициент за емисиите при пускане при студен-горещ двигател в съответствие с точка 5.3.2 се изчисляват поотделно за всяко от двете горива.
5.3.3. Стойности на специфичния разход на гориво през WHSC
Специфичният разход на гориво през WHSC, се изчислява въз основа на действително измерените стойности на WHSC, записани в съответствие с точка 4.3.4, както следва:
SFCWHSC = (Σ FCWHSC)/(WWHSC + Σ E_WHRWHSC)
където:
|
SFCWHSC |
= |
Специфичен разход на гориво през WHSC, g/kWh |
|
Σ FCWHSC |
= |
Общ разход на гориво през WHSC, g определен в съответствие с точка 5.2 от настоящото приложение |
|
WWHSC |
= |
Обща работа на двигателя през WHSC, kWh определена в съответствие с точка 5.1 от настоящото приложение |
За двигатели с повече от една монтирана система за повторно използване на отпадна топлина E_WHRWHSC се изчислява поотделно за всяка различна система за повторно използване на отпадна топлина. За двигатели без монтирана система за повторно използване на отпадна топлина E_WHRWHSC се задава на нула.
E_WHRWHSC = Обща интегрирана E_WHR_net през WHSC, kWh
определена в съответствие с точка 5.3
Σ E_WHRWHSC = Сбор от отделните E_WHRWHSC на всички монтирани различни системи за повторно използване на отпадна топлина, kWh.
5.3.3.1. Коригирани стойности за специфичния разход на гориво през WHSC
Въз основа на изчисления специфичен разход на гориво през WHSC, SFCWHSC, определен в съответствие с точка 5.3.3, се изчислява коригираната стойност, SFCWHSC,corr, която отчита разликата между долната топлина на изгаряне (NCV) на горивото, използвано по време на изпитване, и стандартната долна топлина на изгаряне на горивото за съответната горивна технология на двигателя, в съответствие със следната формула:
където:
|
SFCWHSC,corr |
= |
Коригиран специфичен разход на гориво през WHSC [g/kWh] |
|
SFCWHSC |
= |
Специфичен разход на гориво през WHSC [g/kWh] |
|
NCVmeas |
= |
Долна топлина на изгаряне (NCV) на горивото, използвано по време на изпитване, определена в съответствие с точка 3.2 [MJ/kg] |
|
NCVstd |
= |
Стандартна долна топлина на изгаряне (NCV) в съответствие с таблица 4 [MJ/kg] |
Таблица 4
Стандартни стойности на долната топлина на изгаряне на типовете горива
|
Тип на горивото/тип на двигателя |
Тип еталонно гориво |
Стандартна долна топлина на изгаряне [MJ/kg] |
|
Дизелово гориво / ЗС |
B7 |
42,7 |
|
Етанол / ЗС |
ED95 |
25,7 |
|
Бензин / ПЗ |
E10 |
41,5 |
|
Етанол / ПЗ |
E85 |
29,1 |
|
ВНГ / ПЗ |
ВНГ гориво Б |
46,0 |
|
►M3 Природен газ/ПЗ или природен газ/ЗС ◄ |
G25 или GR |
45,1 |
5.3.3.2. Специални разпоредби за еталонно гориво B7
В случай че по време на изпитване е използвано еталонно гориво от тип B7 (дизелово гориво/ЗС) в съответствие с точка 3.2, не се извършва корекцията за стандартизиране в съответствие с точка 5.3.3.1, и коригираната стойност SFCWHSC,corr се задава да бъде равна на некоригираната стойност SFCWHSC.
5.3.3.3. Специални изисквания за двигатели, работещи с два вида гориво
За двигатели, работещи с два вида гориво, коригираните стойности на специфичния разход на гориво през WHSC в съответствие с точка 5.3.3.1 се изчисляват поотделно за всяко от двете горива от съответните стойности на специфичния разход на гориво през WHSC, определени поотделно за всяко от двете горива в съответствие с точка 5.3.3.
Точка 5.3.3.2 се прилага за дизелово гориво B7.
5.4. Корекционен коефициент за двигатели, оборудвани със системи за последваща обработка на отработилите газове, които се регенерират периодично
За двигатели, оборудвани със системи за последваща обработка на отработилите газове, които се регенерират периодично, определени в съответствие с точка 6.6.1 от приложение 4 към ►M3 Правило № 49 на ООН ◄ , разходът на гориво се коригира посредством корекционен коефициент, за да се отчетат събитията на регенериране.
Корекционният коефициент CFRegPer се определя в съответствие с точка 6.6.2 от приложение 4 към ►M3 Правило № 49 на ООН ◄ .
За двигатели, оборудвани със системи за последваща обработка на отработилите газове с непрекъснато регенериране, определени в съответствие с точка 6.6 от приложение 4 към ►M3 Правило № 49 на ООН ◄ , не се определя корекционен коефициент, а стойността на коефициента CFRegPer се задава да бъде равна на 1.
Кривата на пълно натоварване на двигателя, записана в съответствие с точка 4.3.1, се използва за денормализиране на еталонния цикъл WHTC и всички изчисления на еталонни стойности, което се извършва в съответствие с точки 7.4.6, 7.4.7 и 7.4.8 от приложение 4 към ►M3 Правило № 49 на ООН ◄ .
В допълнение към разпоредбите, определени в приложение 4 към ►M3 Правило № 49 на ООН ◄ , действителният масов дебит на горивото, изразходвано от двигателя в съответствие с точка 3.4, се записва за всяко изпитване WHTC с пускане при топъл двигател, извършено в съответствие с точка 6.6.2 от приложение 4 към ►M3 Правило № 49 на ООН ◄ .
Специфичният разход на гориво за всяко проведено изпитване WHTC с пускане при топъл двигател се изчислява по следната формула:
SFCmeas, m = (Σ FCmeas, m) / (Wact, m)
където:
|
SFCmeas, m |
= |
Специфичен разход на гориво [g/kWh] |
|
Σ FCmeas,m |
= |
Общ разход на гориво през WHTC [g], определен в съответствие с точка 5.2 от настоящото приложение |
|
Wact, m |
= |
Обща работа на двигателя през WHTC [kWh], определена в съответствие с точка 5.1 от настоящото приложение |
|
m |
= |
Индекс, определящ всяко отделно изпитване WHTC с пускане при топъл двигател |
Стойностите за специфичния разход на гориво за отделните изпитвания WHTC се претеглят по следната формула:
където:
|
n |
= |
брой изпитвания WHTC с пускане при топъл двигател, без регенериране |
|
nr |
= |
брой изпитвания WHTC с пускане при топъл двигател, с регенериране (необходимо е най-малко едно изпитване) |
|
SFCavg |
= |
среден специфичен разход на гориво от всички изпитвания WHTC с пускане при топъл двигател, без регенериране [g/kWh] |
|
SFCavg,r |
= |
среден специфичен разход на гориво от всички изпитвания WHTC с пускане при топъл двигател, с регенериране [g/kWh] |
Корекционният коефициент CFRegPer се изчислява по следната формула:
5.4.1. Специални изисквания за двигатели, работещи с два вида гориво
За двигатели, работещи с два вида гориво, корекционният коефициент за двигатели, оборудвани със системи за последваща обработка на отработилите газове, които периодично се регенерират в съответствие с точка 5.4, се изчислява поотделно за всяко от двете горива.
5.5. Специални разпоредби за системи за повторно използване на отпадна топлина
Стойностите в точки 5.5.1, 5.5.2 и 5.5.3 се изчисляват само ако в изпитвателната постановка фигурира система WHR_mech или WHR_elec. Съответните стойности се изчисляват поотделно за механична и електрическа полезна мощност.
5.5.1. Изчисляване на интегрираната E_WHR_net
Тази точка се прилага само за двигатели със системи за повторно използване на отпадна топлина.
Всички записани отрицателни стойности на механичната или електрическата P_WHR_net се използват непосредствено и не се задават на нула за изчисленията на интегрираната стойност.
Общата интегрирана E_WHR_net за един пълен цикъл на изпитване или за всеки подцикъл WHTC се определя чрез интегриране на записаните стойности на механичната или електрическата P_WHR_net в съответствие със следната формула:
където:
|
E_WHRmeas, i |
= |
общата интегрирана E_WHR_net през времевия период от t0 до t1 |
|
t0 |
= |
началния момент на времевия период |
|
t1 |
= |
крайния момент на времевия период |
|
n |
= |
броя на записаните стойности през времевия период от t0 до t1 |
|
P_WHRmeas,k [0 … n] |
= |
записаната стойност на механичната или електрическата P_WHR_net в момента t0 + k×h през времевия период от t0 до t1 в хронологичен ред, където k се увеличава от 0 в момента t0 до n в момента t1 |
|
|
= |
ширината на интервала между две съседни записани стойности |
5.5.2. Изчисляване на стойности на специфичната E_WHR_net
Корекционният и изравнителният коефициент, които трябва да се подадат като входни данни на симулационния инструмент, се изчисляват посредством инструмента за предварителна обработка на данните от двигателя въз основа на измерените стойности на специфичната E_WHR_net, определени в съответствие с точки 5.5.2.1 и 5.5.2.2.
5.5.2.1. Стойности на специфичната E_WHR_net за корекционния коефициент за WHTC
Стойностите на специфичната E_WHR_net, необходими за изчисляването на корекционния коефициент за WHTC, се изчисляват от действително измерените стойности за изпитване WHTC с пускане при горещ двигател, записани в съответствие с точка 4.3.3, както следва:
S_E_WHRmeas, Urban = E_WHRmeas, WHTC-Urban/Wact, WHTC-Urban
S_E_WHRmeas, Rural = E_WHRmeas, WHTC-Rural/Wact, WHTC-Rural
S_E_WHRmeas, MW = E_WHRmeas, WHTC-MW/Wact, WHTC-MW
където:
|
S_E_WHR meas, i |
= |
Специфична E_WHR_net през подцикъла WHTC i, kJ/kWh |
|
E_WHR meas, i |
= |
Обща интегрирана E_WHR_net през подцикъла WHTC i в kJ, определена в съответствие с точка 5.5.1 |
|
Wact, i |
= |
Обща работа на двигателя през подцикъла WHTC i в kWh, определена в съответствие с точка 5.1 |
С индекса „i“ са означени 3-те различни подцикъла WHTC — движение в градски условия (Urban), движение по второстепенни пътища (Rural) и движение по магистрала (MW), — както е определено в точка 5.3.1.
5.5.2.2. Стойности на специфичната E_WHR_net за изравнителния коефициент за емисиите при пускане при студен-горещ двигател
Стойностите на специфичната E_WHR_net, необходими за изчисляване на изравнителния коефициент за емисиите при пускане при студен-горещ двигател, се изчисляват от действително измерените стойности за изпитване WHTC с пускане както при студен, така и при горещ двигател, записани в съответствие с точка 4.3.3. Изчисленията се извършват поотделно за изпитване WHTC с пускане при студен и за изпитване WHTC с пускане при горещ двигател, както следва:
S_E_WHRmeas, hot = E_WHRmeas, hot/Wact, hot
S_E_WHRmeas, cold = E_WHRmeas, cold/Wact, cold
където:
|
S_E_WHR meas, j |
= |
Специфична E_WHR_net през WHTC, kJ/kWh |
|
E_WHR meas, j |
= |
Обща интегрирана E_WHR_net през WHTC в kJ, определена в съответствие с точка 5.5.1 |
|
Wact, j |
= |
Обща работа на двигателя през WHTC в kWh, определена в съответствие с точка 5.1 |
5.5.3. Корекционен коефициент за повторно използване на отпадна топлина за двигатели, оборудвани със системи за последваща обработка на отработилите газове, които периодично се регенерират
Този корекционен коефициент се задава на 1.
6. Прилагане на инструмента за предварителна обработка на данните от двигателя
Инструментът за предварителна обработка на данните от двигателя се прилага за данните от всеки двигател от дадено семейство двигатели по отношение на емисиите на CO2, като се използват входящите данни, определени в точка 6.1.
Изходящите данни на инструмента за предварителна обработка на данните от двигателя представляват окончателният резултат на процедурата за изпитване на двигателя и се документират.
6.1. Входящи данни за инструмента за предварителна обработка на данните от двигателя
Следните данни трябва да се генерират посредством процедурите за изпитване, описани в настоящото приложение, и да се използват като входящи данни за инструмента за предварителна обработка на данните от двигателя.
6.1.1. Крива на пълно натоварване на базов двигател на семейство двигатели по отношение на емисиите на CO2
Като набор от входящи данни се използва записаната в съответствие с точка 4.3.1 крива на пълно натоварване на базовия двигател на семейството двигатели по отношение на емисиите на CO2, определено в съответствие с допълнение 3 към настоящото приложение.
Ако по искане на производителя се прилагат разпоредбите, определени в член 15, параграф 5 от настоящия регламент, кривата на пълно натоварване на конкретния двигател, записана в съответствие с точка 4.3.1, се използва като входящи данни.
Входящите данни се предоставят във файл с формат CSV (comma separated values), като разделителят е символът „COMMA“ („запетая“) от Unicode (U+002C) („,“). Първият ред във файла съдържа заглавията на отделните колони, а не записи на данни. Записите на данни започват от втория ред на файла.
Първата колона на документа съдържа стойности за оборотите на двигателя в min– 1, закръглени до втория знак след десетичната запетая в съответствие с ASTM E 29-06. Втората колона на документа съдържа стойности за въртящия момент в Nm, закръглени до втория знак след десетичната запетая в съответствие с ASTM E 29-06.
6.1.2. Крива на пълно натоварване
Като набор от входящи данни се използва кривата на пълно натоварване на двигателя, записана в съответствие с точка 4.3.1.
Входящите данни се предоставят във файл с формат CSV (comma separated values), като разделителят е символът „COMMA“ („запетая“) от Unicode (U+002C) („,“). Първият ред във файла съдържа заглавията на отделните колони, а не записи на данни. Записите на данни започват от втория ред на файла.
Първата колона на документа съдържа стойности за оборотите на двигателя в min– 1, закръглени до втория знак след десетичната запетая в съответствие с ASTM E 29-06. Втората колона на документа съдържа стойности за въртящия момент в Nm, закръглени до втория знак след десетичната запетая в съответствие с ASTM E 29-06.
6.1.3. Крива на външно задвижване на базовия двигател на семейство двигатели по отношение на емисиите на CO2
Като входящи данни се използва записаната в съответствие с точка 4.3.2 крива на външно задвижване на базовия двигател на семейството двигатели по отношение на емисиите на CO2, определено в съответствие с допълнение 3 към настоящото приложение.
Ако по искане на производителя се прилагат разпоредбите, определени в член 15, параграф 5 от настоящия регламент, кривата на външно задвижване на конкретния двигател, записана в съответствие с точка 4.3.2, се използва като входящи данни.
Входящите данни се предоставят във файл с формат CSV (comma separated values), като разделителят е символът „COMMA“ („запетая“) от Unicode (U+002C) („,“). Първият ред във файла съдържа заглавията на отделните колони, а не записи на данни. Записите на данни започват от втория ред на файла.
Първата колона на документа съдържа стойности за оборотите на двигателя в min– 1, закръглени до втория знак след десетичната запетая в съответствие с ASTM E 29-06. Втората колона на документа съдържа стойности за въртящия момент в Nm, закръглени до втория знак след десетичната запетая в съответствие с ASTM E 29-06.
6.1.4. Карта на разхода на гориво на базовия двигател по отношение на емисиите на CO2
Входящите данни са стойностите, определени за базовия двигател по отношение на емисиите на CO2 от фамилията двигатели по отношение на емисиите на CO2, определени в съответствие с допълнение 3 към настоящото приложение и записани в съответствие с точка 4.3.5.
Ако по искане на производителя се прилагат разпоредбите, определени в член 15, параграф 5 от настоящия регламент, като входящи данни се използват стойностите, определени за конкретния двигател и записани в съответствие с точка 4.3.5.
Входящите данни включват само средните измерени стойности през периода на измерване 30 ± 1 секунди, определени в съответствие с подточка 1) от точка 4.3.5.5.
Входящите данни се предоставят във файл с формат CSV (comma separated values), като разделителят е символът „COMMA“ („запетая“) от Unicode (U+002C) („,“). Първият ред във файла съдържа заглавията на отделните колони, а не записи на данни. Записите на данни започват от втория ред във файла.
Заглавието на всяка колона в първия ред във файла определя очакваното съдържание на съответната колона.
Заглавието на колоната за честотата на въртене (честотата на въртене) на двигателя в първия ред във файла е „engine speed“. Стойностите на данните започват от втория ред във файла и се изразяват в min–1 (обороти в минута), закръглени до 2 знака след десетичната запетая в съответствие с ASTM E 29-06.
Заглавието на колоната за въртящия момент в първия ред във файла е „torque“. Стойностите на данните започват от втория ред във файла и се изразяват в Nm, закръглени до 2 знака след десетичната запетая в съответствие с ASTM E 29-06.
Заглавието на колоната за масовия дебит на горивото в първия ред във файла е „massflow fuel 1“. Стойностите на данните започват от втория ред във файла и се изразяват в g/h, закръглени до 2 знака след десетичната запетая в съответствие с ASTM E 29-06.
6.1.4.1. Специални изисквания за двигатели, работещи с два вида гориво
Заглавието на колоната за масовия дебит на второто измерено гориво в първия ред във файла е „massflow fuel 2“. Стойностите на данните започват от втория ред във файла и се изразяват в g/h, закръглени до 2 знака след десетичната запетая в съответствие с ASTM E 29-06.
6.1.4.2. Специални изисквания за двигатели, оборудвани със система за повторно използване на отпадна топлина
Когато системата за повторно използване на отпадна топлина е от тип „WHR_mech“ или „WHR_elec“, входящите данни се допълват със стойностите на механичната P_WHR_net за системи WHR_mech или със стойностите на електрическата P_WHR_net за системи WHR_elec, записани в съответствие с точка 4.3.5.3.1.
В първия ред във файла заглавието на колоната за механичната P_WHR_net е „WHR mechanical power“, а заглавието на колоната за електрическата P_WHR_net е „WHR electrical power“. Стойностите на данните започват от втория ред във файла и се изразяват във W, закръглени до най-близкото цяло число в съответствие с ASTM E 29-06.
6.1.5. Стойности за специфичния разход на гориво за корекционния коефициент при WHTC
Като входящи данни се използват трите стойности за специфичния разход на гориво при различните подцикли на WHTC — движение в градски условия, движение по второстепенни пътища и движение по магистрала — в g/kWh, определени в съответствие с точка 5.3.1.
Стойностите се закръглят до втория знак след десетичната запетая в съответствие с ASTM E 29-06.
6.1.5.1. Специални изисквания за двигатели, работещи с два вида гориво
Трите стойности, определени съгласно точка 6.1.5 за съответния тип гориво, които се използват като входящи данни за колоната „massflow fuel 1“ в съответствие с точка 6.1.4, са входящите данни под раздела „Fuel 1“ в графичния потребителски интерфейс.
Трите стойности, определени съгласно точка 6.1.5 за съответния тип гориво, които се използват като входящи данни за колоната „massflow fuel 2“ в съответствие с точка 6.1.4.1, са входящите данни под раздела „Fuel 2“ в графичния потребителски интерфейс.
6.1.6. Стойности за специфичния разход на гориво за изравнителния коефициент студен-топъл двигател
Като входящи данни се използват двете стойности за специфичния разход на гориво при WHTC с пускане при топъл и при студен двигател в g/kWh, определени в съответствие с точка 5.3.2.
Стойностите се закръглят до втория знак след десетичната запетая в съответствие с ASTM E 29-06.
6.1.6.1. Специални изисквания за двигатели, работещи с два вида гориво
Стойностите, определени съгласно точка 6.1.6 за съответния тип гориво, които се използват като входящи данни за колоната „massflow fuel 1“ в съответствие с точка 6.1.4, са входящите данни под раздела „Fuel 1“ в графичния потребителски интерфейс.
Стойностите, определени съгласно точка 6.1.6 за съответния тип гориво, които се използват като входящи данни за колоната „massflow fuel 2“ в съответствие с точка 6.1.4.1, са входящите данни под раздела „Fuel 2“ в графичния потребителски интерфейс.
6.1.7. Корекционен коефициент за двигатели, оборудвани със системи за последваща обработка на отработилите газове, които се регенерират периодично
Като входящ параметър се използва корекционният коефициент CFRegPer, определен в съответствие с точка 5.4.
За двигатели, оборудвани със системи за последваща обработка на отработилите газове с непрекъснато регенериране, определени в съответствие с точка 6.6.1 от приложение 4 към Правило № 49 на ИКЕ на ООН (ревизия 06), този коефициент се задава да бъде равен на 1 в съответствие с точка 5.4.
Стойността се закръгля до втория знак след десетичната запетая в съответствие с ASTM E 29-06.
6.1.7.1. Специални изисквания за двигатели, работещи с два вида гориво
Стойностите, определени съгласно точка 6.1.7 за съответния тип гориво, които се използват като входящи данни за колоната „massflow fuel 1“ в съответствие с точка 6.1.4, са входящите данни под раздела „Fuel 1“ в графичния потребителски интерфейс.
Стойностите, определени съгласно точка 6.1.7 за съответния тип гориво, които се използват като входящи данни за колоната „massflow fuel 2“ в съответствие с точка 6.1.4.1, са входящите данни под раздела „Fuel 2“ в графичния потребителски интерфейс.
6.1.8. Долна топлина на изгаряне (NCV) на горивото, използвано за изпитването
Като входящ параметър се използва долната топлина на изгаряне (в MJ/kg) на горивото, използвано за изпитването, определена в съответствие с точка 3.2.
Стойността се закръгля до втория знак след десетичната запетая в съответствие с ASTM E 29-06.
6.1.8.1. Специални изисквания за двигатели, работещи с два вида гориво
Стойността, определена съгласно точка 6.1.8 за съответния тип гориво, която се използва като входящи данни за колоната „massflow fuel 1“ в съответствие с точка 6.1.4, е стойността от входящите данни под раздела „Fuel 1“ в графичния потребителски интерфейс.
Стойността, определена съгласно точка 6.1.8 за съответния тип гориво, която се използва като входящи данни за колоната „massflow fuel 2“ в съответствие с точка 6.1.4.1, е стойността от входящите данни под раздела „Fuel 2“ в графичния потребителски интерфейс.
6.1.9. Тип на горивото, използвано за изпитването
Като входящ параметър се използва типът на горивото, използвано за изпитването, избрано в съответствие с точка 3.2.
6.1.9.1. Специални изисквания за двигатели, работещи с два вида гориво
Типът гориво, използвано за изпитването, съответстващ на типа гориво, използван като входящи данни за колоната „massflow fuel 1“ в съответствие с точка 6.1.4, е стойността от входящите данни под раздела „Fuel 1“ в графичния потребителски интерфейс.
Типът гориво, използвано за изпитването, съответстващ на типа гориво, използван като входящи данни за колоната „massflow fuel 2“ в съответствие с точка 6.1.4.1, е стойността от входящите данни под раздела „Fuel 2“ в графичния потребителски интерфейс.
6.1.10. Обороти на празен ход на базовия двигател на семейство двигатели по отношение на емисиите на CO2
Като входящ параметър се използват оборотите на празен ход nidle в min– 1 на базовия двигател на семейство двигатели по отношение на емисиите на CO2, определено в съответствие с допълнение 3 към настоящото приложение, както са обявени от производителя в информационния документ от заявлението за сертифициране, изготвен в съответствие с образеца, определен в допълнение 2.
Ако по искане на производителя се прилагат разпоредбите, определени в член 15, параграф 5 от настоящия регламент, оборотите на празен ход на конкретния двигател се използват като входящ параметър.
Стойността се закръгля до най-близкото цяло число в съответствие с ASTM E 29-06.
6.1.11. Обороти на празен ход на двигателя
Като входящ параметър се използват оборотите на празен ход nidle в min– 1 на двигателя, както са обявени от производителя в информационния документ от заявлението за сертифициране, изготвен в съответствие с образеца, определен в допълнение 2 от настоящото приложение.
Стойността се закръгля до най-близкото цяло число в съответствие с ASTM E 29-06.
6.1.12. Работен обем на двигателя
Като входящ параметър се използва работният обем на двигателя в cm3, както е обявен от производителя в информационния документ от заявлението за сертифициране, изготвен в съответствие с образеца, определен в допълнение 2 от настоящото приложение.
Стойността се закръгля до най-близкото цяло число в съответствие с ASTM E 29-06.
6.1.13. Номинални обороти на двигателя
Като входящ параметър се използват номиналните обороти на двигателя в min– 1, както са обявени от производителя в точка 3.2.1.8 на информационния документ от заявлението за сертифициране, в съответствие с допълнение 2 към настоящото приложение.
Стойността се закръгля до най-близкото цяло число в съответствие с ASTM E 29-06.
6.1.14. Номинална мощност на двигателя
Като входящ параметър се използва номиналната мощност на двигателя в kW, както е обявена от производителя в точка 3.2.1.8 на информационния документ от заявлението за сертифициране, в съответствие с допълнение 2 към настоящото приложение.
Стойността се закръгля до най-близкото цяло число в съответствие с ASTM E 29-06.
6.1.15. Производител
Входящият параметър е наименованието на производителя на двигателя като поредица от символи, кодирани по стандарта ISO 8859-1.
6.1.16. Модел
Входящият параметър е наименованието на модела на двигателя като поредица от символи, кодирани по стандарта ISO 8859-1.
6.1.17. Сертификационен номер
Стойността във входящите данни е сертификационният номер на двигателя, изписан като поредица от символи, кодирани по стандарта ISO 8859-1.
6.1.18. Двугоривно превозно средство
При двигател, работещ с два вида гориво, се поставя отметка в полето „Dual-fuel“ в графичния потребителски интерфейс.
6.1.19. WHR_no_ext
При двигател със система WHR_no_ext се поставя отметка в полето „MechanicalOutputICE“ в графичния потребителски интерфейс.
6.1.20. WHR_mech
При двигател със система WHR_mech се поставя отметка в полето „MechanicalOutputDrivetrain“ в графичния потребителски интерфейс.
6.1.21. WHR_elec
При двигател със система WHR_elec се поставя отметка в полето „ElectricalOutput“ в графичния потребителски интерфейс.
6.1.22. Стойности на специфичната E_WHR_net за корекционния коефициент за WHTC за системи WHR_mech
При двигател със система WHR_mech входящите данни са трите стойности на специфичната E_WHR_net през различните подцикли WHTC — движение в градски условия, движение по второстепенни пътища и движение по магистрала — в kJ/kWh, определени в съответствие с точка 5.5.2.1.
Стойностите се закръгляват до 2 знака след десетичната запетая в съответствие с ASTM E 29-06 и се въвеждат под съответните полета в раздела „WHR Mechanical“ в графичния потребителски интерфейс.
6.1.23. Стойности на специфичната E_WHR_net за изравнителния коефициент за емисиите при пускане при студен-горещ двигател за системи WHR_mech
При двигател със система WHR_mech входящите данни са двете стойности на специфичната E_WHR_net през WHTC за пускане при студен и при горещ двигател в kJ/kWh, определени в съответствие с точка 5.5.2.2.
Стойностите се закръгляват до 2 знака след десетичната запетая в съответствие с ASTM E 29-06 и се въвеждат под съответните полета в раздела „WHR Mechanical“ в графичния потребителски интерфейс.
6.1.24. Стойности на специфичната E_WHR_net за корекционния коефициент за WHTC за системи WHR_elec
При двигател със система WHR_elec входящите данни са трите стойности на специфичната E_WHR_net през различните подцикли WHTC — движение в градски условия, движение по второстепенни пътища и движение по магистрала — в kJ/kWh, определени в съответствие с точка 5.5.2.1.
Стойностите се закръгляват до 2 знака след десетичната запетая в съответствие с ASTM E 29-06 и се въвеждат под съответните полета в раздела „WHR Electrical“ в графичния потребителски интерфейс.
6.1.25. Стойности на специфичната E_WHR_net за изравнителния коефициент за емисиите при пускане при студен-горещ двигател за системи WHR_elec
При двигател със система WHR_elec входящите данни са двете стойности на специфичната E_WHR_net през WHTC за пускане при студен и при горещ двигател в kJ/kWh, определени в съответствие с точка 5.5.2.2.
Стойностите се закръгляват до 2 знака след десетичната запетая в съответствие с ASTM E 29-06 и се въвеждат под съответните полета в раздела „WHR Electrical“ в графичния потребителски интерфейс.
6.1.26. Корекционен коефициент за повторно използване на отпадна топлина за двигатели, оборудвани със системи за последваща обработка на отработилите газове, които периодично се регенерират
Стойността за входящите данни е корекционният коефициент, определен в съответствие с точка 5.5.3.
Стойността се закръглява до 2 знака след десетичната запетая в съответствие с ASTM E 29-06 и се въвежда в графичния потребителски интерфейс под съответното поле в раздела „WHR Electrical“ за двигател със система WHR_elec и в раздела „WHR Mechanical“ за двигател със система WHR_mech.
Допълнение 1
ОБРАЗЕЦ НА СЕРТИФИКАТ ЗА КОМПОНЕНТ, ОТДЕЛЕН ТЕХНИЧЕСКИ ВЪЗЕЛ ИЛИ СИСТЕМА
Максимален формат: A4 (210 × 297 mm)
СЕРТИФИКАТ ЗА СВЪРЗАНИТЕ С ЕМИСИИТЕ НА CO2 И РАЗХОДА НА ГОРИВО СВОЙСТВА НА СЕМЕЙСТВО ДВИГАТЕЛИ
|
Печат на административния орган — предоставяне (1) — разширяване (1) — отказ (1) — отменяне (1) |
Информация относно:
|
на сертификат за свързаните с емисиите на CO2 и разхода на гориво свойства на семейство двигатели в съответствие с Регламент на Комисията (ЕС) 2017/2400.
Регламент на Комисията (ЕС) 2017/2400, последно изменен с …
Сертификационен номер:
Хеш код:
Основание за разширяването на обхвата:
РАЗДЕЛ I
|
0.1. |
Марка (търговско наименование на производителя): |
|
0.2. |
Тип: |
|
0.3. |
Начин за идентификация на типа:
|
|
0.5. |
Наименование и адрес на производителя: |
|
0.6. |
Наименование(я) и адрес(и) на монтажния(те) завод(и): |
|
0.7. |
Наименование и адрес на представителя (ако има такъв) на производителя: |
РАЗДЕЛ II
|
1. |
Допълнителна информация (когато е приложимо): вж. добавката |
|
2. |
Орган по одобряването, отговарящ за провеждане на изпитването: |
|
3. |
Дата на протокола от изпитването: |
|
4. |
Номер на протокола от изпитването: |
|
5. |
Бележки (ако има такива): вж. добавката |
|
6. |
Място: |
|
7. |
Дата: |
|
8. |
Подпис: |
Приложения:
Информационен пакет. Протокол от изпитването.
Допълнение 2
Информационен документ за двигателя
Бележки относно попълването на таблиците
Буквите A, B, C, D и E, съответстващи на членовете на семейството двигатели по отношение на емисиите на CO2, се заместват с наименованията на действителните членове на семейството двигатели.
Когато за определена характеристика на двигател се прилага една и съща стойност/описание за всички членове на семейството двигатели по отношение на емисиите на CO2, клетките, съответстващи на букви A—E, се сливат.
Когато семейството двигатели по отношение на емисиите на CO2 се състои от повече от 5 члена, могат да се добавят нови колони.
„Допълнението към информационния документ“ се копира и попълва отделно за всеки двигател в рамките на семейството двигатели по отношение на емисиите на CO2.
Обяснителните бележки под линия се намират в края на настоящото допълнение.
|
|
|
Базов двигател на семейство двигатели по отношение на емисиите на CO2 |
Членове на семейството двигатели по отношение на емисиите на CO2 |
||||
|
A |
B |
C |
D |
E |
|||
|
0. |
Общи положения |
||||||
|
0.1. |
Марка (търговско наименование на производителя) |
|
|||||
|
0.2. |
Тип |
|
|||||
|
0.2.1. |
Търговско(и) наименование(я) (ако е налично) |
|
|
|
|
|
|
|
0.5. |
Наименование и адрес на производителя |
|
|||||
|
0.8. |
Наименование(я) и адрес(и) на монтажния завод(и) |
|
|
|
|
|
|
|
0.9. |
Наименование и адрес на представителя (ако има такъв) на производителя |
|
|||||
ЧАСТ 1
Основни характеристики на (базовия) двигател и на типовете двигатели в дадено семейство двигатели
|
|
|
Базов двигател или тип двигател |
Членове на семейството двигатели по отношение на емисиите на CO2 |
|||||||
|
A |
B |
C |
D |
E |
||||||
|
3.2. |
Двигател с вътрешно горене |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.1. |
Специфична информация за двигателя |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.1.1. |
Принцип на работа: принудително запалване/запалване чрез сгъстяване (1) Четиритактов/двутактов/ротационен цикъл (1) |
|
||||||||
|
3.2.1.1.1. |
Тип двигател, работещ с два вида гориво: тип 1А/тип 1Б/тип 2А/тип 2Б/тип 3Б1 |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.1.1.2. |
Енергиен дял на газа за горещата част на изпитвателния цикъл WHTC: % |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.1.2. |
Брой и разположение на цилиндрите |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.1.2.1. |
Диаметър на цилиндъра (3) mm |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.1.2.2. |
Ход на буталото (3) mm |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.1.2.3. |
Ред на запалване на цилиндрите |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.1.3. |
Работен обем на двигателя (4) cm3 |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.1.4. |
Степен на сгъстяване (5) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.1.5. |
Чертежи на горивната камера и на челото на буталото, а при двигатели с принудително запалване — и на буталните сегменти |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.1.6. |
Нормална обороти на двигателя на празен ход (5) min– 1 |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.1.6.1. |
Висока обороти на двигателя на празен ход (5) min– 1 |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.1.6.2. |
Празен ход на двигателя с дизелово гориво: да/не1 |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.1.7. |
Съдържание на въглероден оксид в единица обем от отработилите газове при празен ход на двигателя (5): %, както е обявено от производителя (само за двигатели с принудително запалване) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.1.8. |
Максимална полезна мощност (6) … kW при … min– 1 (обявена от производителя стойност) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.1.9. |
Максимално допустима обороти на двигателя по предписание на производителя (min– 1) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.1.10. |
Максимален полезен въртящ момент (6) (Nm) при (min– 1) (обявена от производителя стойност) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.1.11. |
Позовавания на производителя на комплекта документи, изискван по точки 3.1, 3.2 и 3.3 от Правило № 49 на ООН, даващи възможност на органа по одобряването на типа да оцени стратегиите за контрол на емисиите и бордовите системи на двигателя, за да се гарантира правилното действие на мерките за контрол на NOx |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.2. |
Гориво |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.2.2. |
Тежки превозни средства: дизелово гориво/бензин/ВНГ/ПГ/етанол (ED95)/етанол (E85) (1) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.2.2.1. |
Горива, съвместими с използваните от двигателя, заявени от производителя в съответствие с точка 4.6.2 от Правило № 49 на ООН (когато е приложимо) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
|
||||||||||
|
3.2.4. |
Подаване на гориво |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.4.2. |
Чрез впръскване на гориво (само за двигатели със запалване чрез сгъстяване или работещи с два вида гориво): да/не (1) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.4.2.1. |
Описание на системата |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.4.2.2. |
Принцип на работа: директно впръскване/предкамера/вихрова горивна камера (1) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.4.2.3. |
Инжекционна помпа |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.4.2.3.1. |
Марка(и) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.4.2.3.2. |
Тип(ове) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.4.2.3.3. |
Максимално количество подавано гориво (1) (5) … mm3 /такт или цикъл при обороти на двигателя … min– 1 или, като алтернатива, характеристична диаграма (Ако има възможност за регулиране на компресора, се посочва зависимостта на подаването на горивото и на нарастването на налягането във функция от оборотите на двигателя) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.4.2.3.4. |
Статична регулировка на момента на впръскването (5) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.4.2.3.5. |
Крива на предварение на впръскването (5) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.4.2.3.6. |
Процедура на калибриране: изпитвателен стенд/двигател (1) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.4.2.4. |
Регулатор на оборотите |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.4.2.4.1. |
Тип |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.4.2.4.2. |
Точка на прекратяване на впръскването |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.4.2.4.2.1. |
Обороти, при които започва прекратяването на впръскването на гориво под товар (min– 1) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.4.2.4.2.2. |
Максимални обороти без товар (min– 1) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.4.2.4.2.3. |
Обороти на двигателя на празен ход (min– 1) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.4.2.5. |
Тръби на системата за впръскване |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.4.2.5.1. |
Дължина (mm) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.4.2.5.2. |
Вътрешен диаметър (mm) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.4.2.5.3. |
Акумулираща горивна система с високо налягане, марка и тип |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.4.2.6. |
Впръсквач(и) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.4.2.6.1. |
Марка(и) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.4.2.6.2. |
Тип(ове) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.4.2.6.3. |
Налягане в момента на отваряне (5): |
kPa или характеристична диаграма (5) |
|
|
|
|
|
|
||
|
3.2.4.2.7. |
Уредба за пускане при студен двигател |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.4.2.7.1. |
Марка(и) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.4.2.7.2. |
Тип(ове) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.4.2.7.3. |
Описание |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.4.2.8. |
Спомагателно пусково устройство |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.4.2.8.1. |
Марка(и) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.4.2.8.2. |
Тип(ове) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.4.2.8.3. |
Описание на системата |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.4.2.9. |
Електронно управлявано впръскване: да/не (1) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.4.2.9.1. |
Марка(и) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.4.2.9.2. |
Тип(ове) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.4.2.9.3. |
Описание на системата (в случай на системи, различни от системите с непрекъснато впръскване, да се посочат еквивалентни данни) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.4.2.9.3.1. |
Марка и тип на модула за управление (ECU) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.4.2.9.3.2. |
Марка и тип на регулатора за подаване на горивото |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.4.2.9.3.3. |
Марка и тип на датчика за въздушния поток |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.4.2.9.3.4. |
Марка и тип на горивния разпределител |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.4.2.9.3.5. |
Марка и тип на корпуса на дроселната клапа |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.4.2.9.3.6. |
Марка и тип на датчика за температурата на водата |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.4.2.9.3.7. |
Марка и тип на датчика за температурата на въздуха |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.4.2.9.3.8. |
Марка и тип на датчика за налягането на въздуха |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.4.2.9.3.9. |
Номер(а) на софтуерното калибриране |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.4.3. |
Чрез впръскване на гориво (само за принудително запалване): да/не (1) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.4.3.1. |
Принцип на работа: всмукателен колектор (едно-/многоточков/директно впръскване (1)/други (да се уточни)) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.4.3.2. |
Марка(и) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.4.3.3. |
Тип(ове) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.4.3.4. |
Описание на системата (в случай на системи, различни от системите с непрекъснато впръскване, да се посочат еквивалентни данни): |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.4.3.4.1. |
Марка и тип на модула за управление (ECU) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.4.3.4.2. |
Марка и тип на регулатора за подаване на горивото |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.4.3.4.3. |
Марка и тип на датчика за въздушния поток |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.4.3.4.4. |
Марка и тип на горивния разпределител |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.4.3.4.5. |
Марка и тип на регулатора на налягането |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.4.3.4.6. |
Марка и тип на микропрекъсвача |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.4.3.4.7. |
Марка и тип на регулиращия винт за празния ход |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.4.3.4.8. |
Марка и тип на корпуса на дроселната клапа |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.4.3.4.9. |
Марка и тип на датчика за температурата на водата |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.4.3.4.10. |
Марка и тип на датчика за температурата на въздуха |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.4.3.4.11. |
Марка и тип на датчика за налягането на въздуха |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.4.3.4.12. |
Номер(а) на софтуерното калибриране |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.4.3.5. |
Впръсквачи: налягане в момента на отваряне (5) (kPa) или характеристична диаграма (5) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.4.3.5.1. |
Марка |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.4.3.5.2. |
Тип |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.4.3.6. |
Регулировка на момента на впръскването |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.4.3.7. |
Уредба за пускане при студен двигател |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.4.3.7.1. |
Принцип(и) на работа |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.4.3.7.2. |
Работен диапазон/параметри (1) (5) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.4.4. |
Горивоподаваща помпа |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.4.4.1. |
Налягане (5) (kPa) или характеристична диаграма (5) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.5. |
Електрическа уредба |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.5.1. |
Номинално електрическо напрежение (V), към масата е свързан положителният / отрицателният електрически полюс (1) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.5.2. |
Генератор |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.5.2.1. |
Тип |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.5.2.2. |
Номинална мощност на изхода (VA) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.6. |
Запалителна уредба (само за двигатели с искрово запалване) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.6.1. |
Марка(и) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.6.2. |
Тип(ове) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.6.3. |
Принцип на работа |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.6.4. |
Крива или карта на предварение на запалването (5) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.6.5. |
Статична регулировка на запалването (5) (градуси преди ГМТ) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.6.6. |
Запалителни свещи |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.6.6.1. |
Марка |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.6.6.2. |
Тип |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.6.6.3. |
Разстояние между електродите на свещите (mm) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.6.7. |
Запалителна(и) бобина(и) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.6.7.1. |
Марка |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.6.7.2. |
Тип |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.7. |
Охладителна уредба: охлаждане с течност / въздушно охлаждане (1) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
|
||||||||||
|
3.2.7.2. |
Охлаждане с течност |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.7.2.1. |
Вид на течността |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.7.2.2. |
Циркулационна(и) помпа(и): да/не (1) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.7.2.3. |
Характеристики |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.7.2.3.1. |
Марка(и) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.7.2.3.2. |
Тип(ове) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.7.2.4. |
Предавателно/и число/а |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.7.3. |
Въздушно охлаждане |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.7.3.1. |
Вентилатор: да/не (1) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.7.3.2. |
Характеристики |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.7.3.2.1. |
Марка(и) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.7.3.2.2. |
Тип(ове) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.7.3.3. |
Предавателно/и число/а |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.8. |
Всмукателна уредба |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.8.1. |
Компресор: да/не (1) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.8.1.1. |
Марка(и) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.8.1.2. |
Тип(ове) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.8.1.3. |
Описание на системата (т.е. максимално налягане на пълнене … kPa; вентил, когато има) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.8.2. |
Междинен охладител: да/не (1) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.8.2.1. |
Тип: въздух-въздух/въздух-вода (1) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.8.3. |
Подналягане във всмукателния колектор при номинални обороти на двигателя и при 100 % натоварване (само за двигатели със запалване чрез сгъстяване) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.8.3.1. |
Минимално допустима стойност (kPa) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.8.3.2. |
Максимално допустима стойност (kPa) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.8.4. |
Описание и чертежи на всмукателните тръби и техните принадлежности (нагнетателна камера, нагревателно устройство, допълнителни всмукателни отвори за въздух и т.н.) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.8.4.1. |
Описание на всмукателния колектор (включително чертежи и/или снимки) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.9. |
Изпускателна уредба |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.9.1. |
Описание и/или чертежи на изпускателния колектор |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.9.2. |
Описание и/или чертеж на изпускателната уредба |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.9.2.1. |
Описание и/или чертеж на елементите на изпускателната уредба, които са част от двигателната уредба |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.9.3. |
Максимално допустимо противоналягане в изпускателната уредба при номинални обороти на двигателя и 100 % натоварване (само за двигатели със запалване чрез сгъстяване) (kPa) (7) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
|
||||||||||
|
3.2.9.7. |
Обем на изпускателната уредба (dm3) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.9.7.1. |
Допустим обем на изпускателната уредба: (dm3) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.10. |
Минимални напречни сечения на всмукателния и изпускателния отвори и геометрична форма на тези отвори |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.11. |
Газоразпределение или еквивалентни данни |
|||||||||
|
3.2.11.1. |
Максимален ход на клапаните, ъгли на отваряне и затваряне или данни за разпределението при алтернативни системи за газоразпределение по отношение на мъртвите точки. За система с променливо газоразпределение, минимален и максимален времеви интервал |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.11.2. |
Контролен и/или регулировъчен обхват (7) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.12. |
Мерки срещу замърсяването на въздуха |
|||||||||
|
|
||||||||||
|
3.2.12.1.1. |
Устройство за рециклиране на картерните газове: да/не1 Ако отговорът е „да“ — описание и чертежи Ако отговорът е „не“, се изисква съответствие с точка 6.10 от приложение 4 към Правило № 49 на ООН |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.12.2. |
Допълнителни устройства за контрол на замърсяването (ако има такива и те не са включени в други точки) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.12.2.1. |
Каталитичен преобразувател: да/не (1) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.12.2.1.1. |
Брой на каталитичните преобразуватели и елементи (посочете тази информация по-долу за всеки отделен възел) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.12.2.1.2. |
Размери, форма и обем на каталитичните преобразуватели |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.12.2.1.3. |
Тип на каталитичното действие |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.12.2.1.4. |
Общо съдържание на благородни метали |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.12.2.1.5. |
Относителна концентрация |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.12.2.1.6. |
Субстрат (структура и материал) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.12.2.1.7. |
Гъстота на клетките |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.12.2.1.8. |
Тип на корпуса на каталитичния(те) преобразувател(и) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.12.2.1.9. |
Местоположение на каталитичния(те) преобразувател(и) (място и базово отстояние по изпускателния тръбопровод) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.12.2.1.10. |
Топлозащитен екран: да/не (1) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.12.2.1.11. |
Системи/методи за регенериране на системите с последваща обработка на отработилите газове, описание |
|
|
|
|
|
|
|||
|
|
||||||||||
|
3.2.12.2.1.11.5. |
Диапазон на нормалната работна температура (K) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.12.2.1.11.6. |
Реагенти за еднократна употреба: да/не (1) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.12.2.1.11.7. |
Тип и концентрация на реагента, необходим за каталитичното действие |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.12.2.1.11.8. |
Диапазон на нормалната работна температура на реагента, K |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.12.2.1.11.9. |
Международен стандарт |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.12.2.1.11.10. |
Честота на повторно пълнене с реагент: текущо/при техническото обслужване (1) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.12.2.1.12. |
Марка на каталитичния преобразувател |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.12.2.1.13. |
Идентификационен номер на частта |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.12.2.2. |
Кислороден датчик: да/не (1) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.12.2.2.1. |
Марка |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.12.2.2.2. |
Местоположение |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.12.2.2.3. |
Обхват на регулиране |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.12.2.2.4. |
Тип |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.12.2.2.5. |
Идентификационен номер на частта |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.12.2.3. |
Впръскване на въздух: да/не (1) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.12.2.3.1. |
Тип (пулсиращ въздушен поток, въздушна помпа и т.н.): |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.12.2.4. |
Рециркулация на отработилите газове (EGR): да/не (1) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.12.2.4.1. |
Характеристики (марка, тип, дебит и т.н.) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.12.2.6. |
Филтър за прахови частици (PT): да/не (1) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.12.2.6.1. |
Размери, форма и капацитет на филтъра за прахови частици |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.12.2.6.2. |
Конструкция на филтъра за прахови частици |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.12.2.6.3. |
Местоположение (базово отстояние по изпускателния тръбопровод) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.12.2.6.4. |
Метод или система за регенериране, описание и/или чертеж |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.12.2.6.5. |
Марка на филтъра за прахови частици |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.12.2.6.6. |
Идентификационен номер на частта |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.12.2.6.7. |
Диапазон на нормалната работна температура (K) и налягането (kPa) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.12.2.6.8. |
В случай на периодично регенериране |
|
|
|
|
|
|
|||
|
|
||||||||||
|
3.2.12.2.6.8.1.1. |
Брой на изпитвателни цикли WHTC без регенериране (n) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.12.2.6.8.2.1. |
Брой на изпитвателни цикли WHTC с регенериране (nR) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.12.2.6.9. |
Други системи: да/не (1) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.12.2.6.9.1. |
Описание и действие |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.12.2.7. |
Ако е приложимо, позоваване от страна на производителя на документацията за монтиране на двигателя, работещ с два вида гориво, в превозно средство |
|
|
|
|
|
|
|||
|
|
||||||||||
|
3.2.17. |
Специална информация, отнасяща се за двигатели, използващи като гориво газ, и двигатели, работещи с два вида гориво, за тежки превозни средства (при системи, разположени по друг начин, да се предостави равностойна информация) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.17.1. |
Гориво: ВНГ/ПГ-H/ПГ-L/ПГ-HL (1) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.17.2. |
Регулатор(и) на налягането или регулатор(и) на изпарителя/налягането (1) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.17.2.1. |
Марка(и) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.17.2.2. |
Тип(ове) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.17.2.3. |
Брой на етапите за намаляване на налягането |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.17.2.4. |
Налягане на последния етап: минимално (kPa) – масимално (kPa) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.17.2.5. |
Брой на главните точки за регулиране |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.17.2.6. |
Брой на точките за регулиране на празния ход |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.17.2.7. |
Номер на одобрението на типа |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.17.3. |
Горивна уредба: устройство за смесване / впръскване на газово гориво / впръскване на течност / директно впръскване (1) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.17.3.1. |
Регулиране на степента на насищане с гориво на сместа |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.17.3.2. |
Описание и/или диаграма на системата и чертежи |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.17.3.3. |
Номер на одобрението на типа |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.17.4. |
Устройство за смесване |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.17.4.1. |
Номер |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.17.4.2. |
Марка(и) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.17.4.3. |
Тип(ове) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.17.4.4. |
Местоположение |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.17.4.5. |
Възможности за регулиране |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.17.4.6. |
Номер на одобрението на типа |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.17.5. |
Впръскване във всмукателния колектор |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.17.5.1. |
Впръскване: едноточково/многоточково (1) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.17.5.2. |
Впръскване: постоянно/симултанно регулирано/последователно регулирано (1) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.17.5.3. |
Оборудване за впръскване |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.17.5.3.1. |
Марка(и) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.17.5.3.2. |
Тип(ове) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.17.5.3.3. |
Възможности за регулиране |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.17.5.3.4. |
Номер на одобрението на типа |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.17.5.4. |
Горивоподаваща помпа (ако има такава) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.17.5.4.1. |
Марка(и) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.17.5.4.2. |
Тип(ове) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.17.5.4.3. |
Номер на одобрението на типа |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.17.5.5. |
Впръсквач(и) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.17.5.5.1. |
Марка(и) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.17.5.5.2. |
Тип(ове) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.17.5.5.3. |
Номер на одобрението на типа |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.17.6. |
Директно впръскване |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.17.6.1. |
Горивонагнетателна помпа/регулатор на налягането на впръскването (1) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.17.6.1.1. |
Марка(и) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.17.6.1.2. |
Тип(ове) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.17.6.1.3. |
Регулировка на момента на впръскването |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.17.6.1.4. |
Номер на одобрението на типа |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.17.6.2. |
Впръсквач(и) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.17.6.2.1. |
Марка(и) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.17.6.2.2. |
Тип(ове) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.17.6.2.3. |
Налягане в момента на отваряне или характеристична диаграма (1) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.17.6.2.4. |
Номер на одобрението на типа |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.17.7. |
Електронен блок за управление (ECU): |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.17.7.1. |
Марка(и) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.17.7.2. |
Тип(ове) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.17.7.3. |
Възможности за регулиране |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.17.7.4. |
Номер(а) на софтуерното калибриране |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.17.8. |
Специфично оборудване за гориво ПГ |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.17.8.1. |
Вариант 1 (само при одобряване на двигатели за няколко горива със специфичен състав) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.2.17.8.1.0.1. |
Саморегулиране? да/не (1) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
▼M1 ————— |
||||||||||
|
3.2.17.8.1.1. |
метан (CH4) … базова стойност (% mol) етан (C2H6) … базова стойност (% mol) пропан (C3H8) … базова стойност (% mol) бутан (C4H10) … базова стойност (% mol) C5/C5+: … базова стойност (% mol) кислород (O2) … базова стойност (% mol) инертен газ (N2, He и др.) … базова стойност (% mol) |
минимална стойност (% mol) минимална стойност (% mol) минимална стойност (% mol) минимална стойност (% mol) минимална стойност (% mol) минимална стойност (% mol) минимална стойност (% mol) |
максимална стойност (% mol) максимална стойност (% mol) максимална стойност (% mol) максимална стойност (% mol) максимална стойност (% mol) максимална стойност (% mol) максимална стойност (% mol) |
|||||||
|
3.5.5. |
Специфичен разход на гориво и корекционни коефициенти |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.5.5.1. |
Специфичен разход на гориво при WHSC „SFCWHSC“ в съответствие с точка 5.3.3 g/kWh ►M3 (9) ◄ |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.5.5.2. |
Специфичен разход на гориво при WHSC „SFCWHSC“ в съответствие с точка 5.3.3.1: … g/kWh ►M3 (9) ◄ |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.5.5.2.1. |
За двигатели, работещи с два вида гориво: Специфични емисии на CO2 през WHSC в съответствие с точка 6.1 от допълнение 4, g/kWh (9) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.5.5.3. |
Корекционен коефициент за частта на движение в градски условия от WHTC (от изходящите данни на инструмента за предварителна обработка на данните от двигателя) ►M3 (9) ◄ |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.5.5.4. |
Корекционен коефициент за частта на движение по второстепенни пътища от WHTC (от изходящите данни на инструмента за предварителна обработка на данните от двигателя) ►M3 (9) ◄ |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.5.5.5. |
Корекционен коефициент за частта на движение по магистрала от WHTC (от изходящите данни на инструмента за предварителна обработка на данните от двигателя) ►M3 (9) ◄ |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.5.5.6. |
Изравнителен коефициент за емисиите при пускане при студен-топъл двигател (от изходящите данни на инструмента за предварителна обработка на данните от двигателя) ►M3 (9) ◄ |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.5.5.7. |
Корекционен коефициент за двигатели, оборудвани със системи за последваща обработка на отработилите газове, които се регенерират периодично, CFRegPer (от изходящите данни на инструмента за предварителна обработка на данните от двигателя) ►M3 (9) ◄ |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.5.5.8. |
Корекционен коефициент за стандартната долна топлина на изгаряне (от изходящите данни на инструмента за предварителна обработка на данните от двигателя) ►M3 (9) ◄ |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.6. |
Температури, позволени от производителя |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.6.1. |
Охладителна уредба |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.6.1.1. |
Охлаждане с течност, максимална температура на изхода (K) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.6.1.2. |
Въздушно охлаждане |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.6.1.2.1. |
Контролна точка |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.6.1.2.2. |
Максимална температура в контролната точка (K) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.6.2. |
Максимална температура на изхода на входния междинен охладител (K) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.6.3. |
Максимална температура на отработилите газове в точката в изпускателната тръба(и), съседна на изходния фланец(и) на изпускателния колектор(и) или турбокомпресора(ите) (K) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.6.4. |
Температура на горивото: минимална (K) — максимална (K) За дизелови двигатели — на входа на горивонагнетателната помпа, за двигатели, използващи като гориво газ — в крайното стъпало на регулатора на налягането |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.6.5. |
Температура на смазочното масло минимална (K) — максимална (K) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
|
||||||||||
|
3.8. |
Мазилна уредба |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.8.1. |
Описание на уредбата |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.8.1.1. |
Местоположение на резервоара за смазочно масло |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.8.1.2. |
Захранваща система (чрез помпа/впръскване във входа/смесване с горивото и т.н.) (1) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.8.2. |
Маслена помпа |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.8.2.1. |
Марка(и) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.8.2.2. |
Тип(ове) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.8.3. |
Смесване с горивото |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.8.3.1. |
Процент |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.8.4. |
Охладител на маслото: да/не (1) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.8.4.1. |
Чертеж(и) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.8.4.1.1. |
Марка(и) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.8.4.1.2. |
Тип(ове) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3,9. |
Система за повторно използване на отпадна топлина |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.9.1. |
Тип система за повторно използване на отпадна топлина: WHR_no_ext, WHR_mech, WHR_elec |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.9.2. |
Принцип на действие |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.9.3. |
Описание на системата |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.9.4. |
Тип изпарител (10) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.9.5. |
LEW в съответствие с точка 3.1.6.2, буква а) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.9.6. |
LmaxEW в съответствие с точка 3.1.6.2, буква а) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.9.7. |
Тип турбина |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.9.8. |
LET в съответствие с точка 3.1.6.2, буква б) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.9.9. |
LmaxET в съответствие с точка 3.1.6.2, буква б) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.9.10. |
Тип разширител |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.9.11. |
LHE в съответствие с точка 3.1.6.2, буква в), подточка i) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.9.12. |
LmaxHE в съответствие с точка 3.1.6.2, буква в), подточка i) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.9.13. |
Тип кондензатор |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.9.14. |
LEC в съответствие с точка 3.1.6.2, буква в), подточка ii) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.9.15. |
LmaxEC в съответствие с точка 3.1.6.2, буква в), подточка ii) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.9.16. |
LCE в съответствие с точка 3.1.6.2, буква в), подточка iii) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.9.17. |
LmaxCE в съответствие с точка 3.1.6.2, буква в), подточка iii) |
|
|
|
|
|
|
|||
|
3.9.18. |
Честота на въртене, при която е измерена полезната механична мощност, за системи WHR_mech в съответствие с 3.1.6.2, буква е) |
|
|
|
|
|
|
|||
Бележки:
(1) Ненужното се зачерква (има случаи, в които е възможно повече от едно вписване и не е необходимо да се зачерква нищо).
(3) Това число се закръгля надолу към най-близката десета от милиметъра.
(4) Тази стойност се изчислява и се закръгля надолу до най-близкия cm3.
(5) Посочва се допустимото отклонение.
(6) Определен в съответствие с изискванията на Правило № 85.
(7) Попълват се максималните и минималните стойности за всеки вариант.
(8) Да се документира в случай на единично семейство двигатели по БД, ако такива документи все още липсват в комплекта(ите) документация, посочен(и) в точка 3.2.12.2.7.0.4 от част 1 на настоящото допълнение.
(9) За двигатели, работещи с два вида гориво, се посочват поотделно стойности за всеки тип гориво и всеки режим на работа.
(10) За други системи за повторно използване на отпадна топлина това отразява типа топлообменник в съответствие с точка 3.1.6.2, буква г).
Допълнение към информационния документ
Информация за условията на изпитване
1. Запалителни свещи
|
1.1. |
Марка |
|
1.2. |
Тип |
|
1.3. |
Разстояние между електродите на свещите |
2. Запалителна бобина
|
2.1. |
Марка |
|
2.2. |
Тип |
3. Използвано смазочно масло
|
3.1. |
Марка |
|
3.2. |
Тип: (посочва се процентът на масло в сместа, когато смазочното масло и горивото се смесват) |
|
3.3. |
Спецификация на смазочното масло |
4. Гориво, използвано при изпитването ( 13 )
|
4.1. |
Тип на горивото (в съответствие с точка 6.1.9 от приложение V към Регламент (ЕС) 2017/2400 на Комисията). |
|
4.2. |
Уникален идентификационен номер (номер на производствената партида) на използваното гориво |
|
4.3. |
Долна топлина на изгаряне на горивото (NCV) (в съответствие с точка 6.1.8 от приложение V към Регламент (ЕС) 2017/2400 на Комисията). |
|
4.4. |
Тип еталонно гориво (тип на еталонното гориво, използвано в изпитванията, в съответствие с точка 3.2 от приложение V към Регламент (ЕС) 2017/2400). |
5. Оборудване, задвижвано от двигателя
|
5.1. |
Мощността, консумирана от спомагателните устройства/оборудването, се определя единствено,
а)
ако спомагателни устройства/оборудване, които се изискват, не са монтирани на двигателя и/или
б)
ако спомагателни устройства/оборудване, които не се изискват, са монтирани на двигателя. Бележка: Изискванията за задвижваното от двигателя оборудване се различават по отношение на изпитването на емисии и изпитването за определяне на мощността. |
|
5.2. |
Изброяване и идентификация на елементите |
|
5.3. |
Консумирана мощност при специфичните стойности на оборотите на двигателя, използвани при изпитването за емисии
Таблица 1 Консумирана мощност при специфичните стойности на оборотите на двигателя, използвани при изпитването за емисии
|
||||||||||||||||||||||||
|
5.4. |
Константа на вентилатора, определена в съответствие с допълнение 5 към настоящото приложение (ако е приложимо)
|
6. Работни показатели на двигателя (както са обявени от производителя)
6.1. ►M3 Изпитвателни стойности на оборотите на двигателя (честоти на въртене), използвани при изпитването за емисии (за двигатели, работещи с два вида гориво — извършени в режим на работа с две горива) в съответствие с приложение 4 към Правило № 49 на ООН ( 14 ) ◄
|
Ниски обороти на двигателя (nlo) |
… min– 1 |
|
Високи обороти на двигателя (nhi): |
… min– 1 |
|
Обороти на празен ход |
… min– 1 |
|
Предпочитани обороти |
… min– 1 |
|
n95h |
… min– 1 |
6.2. Декларирани стойности за изпитването за мощност (за двигатели, работещи с два вида гориво — извършени в режим на работа с две горива) в съответствие с Правило № 85 на ООН ( 15 )
|
Обороти на празен ход |
… min– 1 |
|
Обороти при максимална мощност |
… min– 1 |
|
Максимална мощност |
… kW |
|
Обороти при максимален въртящ момент |
… min– 1 |
|
Максимален въртящ момент |
… Nm |
Допълнение 3
Семейство двигатели по отношение на емисиите на CO2
1. Параметри, определящи фамилията двигатели по отношение на емисиите на CO2
Фамилията двигатели по отношение на емисиите на CO2, както е определено от производителя, трябва да съответства на критериите за принадлежност, определени в съответствие с точка 5.2.3 от приложение 4 към Правило № 49 на ООН. фамилията двигатели по отношение на емисиите на CO2 може да се състои само от един двигател.
При двигател, работещ с два вида гориво, за фамилията двигатели по отношение на емисиите на CO2 се спазват също така допълнителните изисквания в точка 3.1.1. от приложение 15 към Правило № 49 на ООН.
Освен на посочените критерии за принадлежност фамилията двигатели по отношение на емисиите на CO2, както е определено от производителя, трябва да съответства на критериите за принадлежност, изброени в точки 1.1—1.10 от настоящото допълнение.
В допълнение към параметрите, изброени в точки 1.1—1.10, производителят може да въведе допълнителни критерии, които да позволят определянето на фамилии с по-ограничен размер. Не е необходимо тези параметри да имат въздействие върху разхода на гориво.
1.1. Данни за геометрични характеристики, които са от значение за изгарянето
|
1.1.1. |
Работен обем на всеки цилиндър |
|
1.1.2. |
Брой цилиндри |
|
1.1.3. |
Данни за диаметъра на цилиндъра и хода |
|
1.1.4. |
Геометрия на горивната камера и степен на сгъстяване |
|
1.1.5. |
Диаметри на клапаните и форма на отворите |
|
1.1.6. |
Впръсквачи на гориво (конструкция и разположение) |
|
1.1.7. |
Конструкция на цилиндровата глава |
|
1.1.8. |
Конструкция на буталния сегмент и буталото |
1.2. Компоненти, които са от значение за управлението на въздуха
|
1.2.1. |
Тип на оборудването за подаване на въздух под налягане (регулиращ клапан, VTG, двустепенно, друго) и термодинамични характеристики |
|
1.2.2. |
Концепция за охлаждане на постъпващия въздух |
|
1.2.3. |
Концепция за газоразпределението (фиксирано, частично гъвкаво, гъвкаво) |
|
1.2.4. |
Концепция за рециркулация на отработилите газове (без охлаждане/с охлаждане, високо/ниско налягане, управление на EGR) |
|
1.3. |
Уредба за впръскване |
|
1.4. |
Концепция за задвижване на спомагателни устройства/оборудване (механично, електрическо, друго) |
|
1.5. |
Система (системи) за повторно използване на отпадна топлина 1.5.1. Тип система (системи) за повторно използване на отпадна топлина (определени в съответствие с точка 2 от настоящото приложение) 1.5.2. Изпитвателна постановка на система за повторно използване на отпадна топлина за изпитване в съответствие с точка 3.1.6 от настоящото приложение 1.5.3. Тип турбина на системата за повторно използване на отпадна топлина 1.5.4. Тип изпарител на системата за повторно използване на отпадна топлина 1.5.5. Тип разширител на системата за повторно използване на отпадна топлина 1.5.6. Тип кондензатор на системата за повторно използване на отпадна топлина 1.5.7. Тип помпа на системата за повторно използване на отпадна топлина 1.5.8. LEW в съответствие с точка 3.1.6.2, буква а) от настоящото приложение за всички други двигатели от същата фамилия по отношение на емисиите на CO2 трябва да бъде по-голяма или равна на тази за базовия двигател по отношение на емисиите на CO2 1.5.9. LET в съответствие с точка 3.1.6.2, буква б) от настоящото приложение за всички други двигатели от същата фамилия по отношение на емисиите на CO2 трябва да бъде по-голяма или равна на тази за базовия двигател по отношение на емисиите на CO2 1.5.10. LHE в съответствие с точка 3.1.6.2, буква в), подточка i) от настоящото приложение за всички други двигатели от същата фамилия по отношение на емисиите на CO2 трябва да бъде по-голяма или равна на тази за базовия двигател по отношение на емисиите на CO2 1.5.11. LEC в съответствие с точка 3.1.6.2, буква в), подточка ii) от настоящото приложение за всички други двигатели от същата фамилия по отношение на емисиите на CO2 трябва да бъде по-малка или равна на тази за базовия двигател по отношение на емисиите на CO2 1.5.12. LCE в съответствие с точка 3.1.6.2, буква в), подточка iii) от настоящото приложение за всички други двигатели от същата фамилия по отношение на емисиите на CO2 трябва да бъде по-малка или равна на тази за базовия двигател по отношение на емисиите на CO2 1.5.13. pcond в съответствие с точка 3.1.6.2, буква в), подточка iv) от настоящото приложение за всички други двигатели от същата фамилия по отношение на емисиите на CO2 трябва да бъде по-голяма или равна на тази за базовия двигател по отношение на емисиите на CO2 1.5.14. Pcool в съответствие с точка 3.1.6.2, буква в), подточка v) от настоящото приложение за всички други двигатели от същата фамилия по отношение на емисиите на CO2 трябва да бъде по-голяма или равна на тази за базовия двигател по отношение на емисиите на CO2 |
|
1.6. |
Система за последваща обработка на отработили газове
|
|
1.7. |
Крива на пълно натоварване
|
|
1.8. |
Характерни изпитвателни стойности на оборотите на двигателя
|
|
1.9. |
Минимален брой точки в картата на разхода на гориво
|
|
1.10. |
Промяна на GERWHTC
1.10.1. За двигатели, работещи с два вида гориво, разликата между най-високата и най-ниската стойност на GERWHTC (най-високата стойност на GERWHTC минус най-ниската стойност на GERWHTC) в една и съща фамилия по отношение на емисиите на CO2 не трябва да надвишава 10 %. |
2. Избор на базовия двигател на семейство двигатели по отношение на емисиите на CO2
Базовият двигател на семейство двигатели по отношение на емисиите на CO2 се избира в съответствие със следните критерии:
|
2.1. |
Да има най-висока мощност на двигателя от всички двигатели в това семейство двигатели по отношение на емисиите на CO2. |
Допълнение 4
Съответствие на свързаните с емисиите на CO2 и разхода на гориво свойства
1. Общи разпоредби
|
1.1. |
Съответствието на свързаните с емисиите на CO2 и разхода на гориво свойства се проверява въз основа на описанието в сертификатите, определени в допълнение 1 към настоящото приложение, и въз основа на описанието в информационния документ, определен в допълнение 2 към настоящото приложение. |
|
1.2. |
Когато даден сертификат на двигател има вече едно или няколко разширения на обхвата, изпитванията се провеждат върху двигателите, описани в информационния пакет, отнасящ се до съответното разширение. |
|
1.3. |
Всички подлагани на изпитване двигатели се вземат от серийното производство, като се спазват критериите за подбор съгласно точка 3 от настоящото допълнение. |
|
1.4. |
Изпитванията могат да се проведат с приложимите предлагани на пазара горива. По искане на производителя обаче могат да се използват еталонните горива, определени в точка 3.2. |
|
1.5. |
Ако изпитванията за съответствие на свързаните с емисиите на CO2 и разхода на гориво свойства на газови двигатели (природен газ, ВНГ) се провеждат с горива, предлагани на пазара, производителят трябва да докаже пред органа по одобряването, че съставът на газовото гориво е определен въз основа на добрата инженерна преценка по начин, подходящ за определянето на долната топлина на изгаряне, съгласно точка 4 от настоящото допълнение. |
2. Брой двигатели и семейства двигатели по отношение на емисиите на CO2
|
2.1. |
Броят на семействата двигатели по отношение на емисиите на CO2 и броят на двигателите от тези семейства, които да бъдат изпитвани всяка година с цел проверка на съответствието на сертифицираните свойства, свързани с емисиите на CO2 и разхода на гориво, се определя като 0,05 % от всички двигатели, произведени през предходната производствена година и попадащи в обхвата на настоящия регламент. Така получената стойност, представляваща 0,05 % от съответстващи двигатели, се закръгля до най-близкото цяло число. Този резултат се нарича nCOP,base. |
|
2.2. |
Независимо от разпоредбите в точка 2.1, минималната стойност на nCOP,base е 30. |
|
2.3. |
Получената стойност за nCOP,base, определена в съответствие с точки 2.1 и 2.2 от настоящото допълнение, се разделя на 10 и резултатът се закръгля до най-близкото цяло число, за да се определи броят nCOP,fam на семействата двигатели по отношение на емисиите на CO2, които да се изпитват всяка година за проверка на съответствието на сертифицираните свойства, свързани с емисиите на CO2 и разхода на гориво. |
|
2.4. |
Когато даден производител има по-малко от nCOP,fam семейства двигатели по отношение на емисиите на CO2, определени в съответствие с точка 2.3, броят nCOP,fam на семействата двигатели по отношение на емисиите на CO2, които трябва да се изпитват, се определя като общия брой на семействата двигатели по отношение на емисиите на CO2 на производителя. |
3. Избор на семейства двигатели по отношение на емисиите на CO2, които да бъдат изпитвани
Първите две семейства двигатели по отношение на емисиите на CO2, избрани от броя семейства, който трябва да се определи в съответствие с точка 2 от настоящото допълнение, трябва да са тези, които се произвеждат в най-голям обем.
Останалите изпитвани семейства двигатели по отношение на емисиите на CO2 се избират на случаен принцип измежду всички съществуващи семейства двигатели по отношение на емисиите на CO2 и се съгласуват между производителя и органа по одобряването.
4. Изпитвания, които трябва да се извършат
Минималният брой nCOP,min на изпитваните двигатели от всяко семейство двигатели по отношение на емисиите на CO2 се определя като се раздели nCOP,base на nCOP,fam, като и двете стойности са определени в съответствие с точка 2. Получената стойност за nCOP,min се закръгля до най-близкото цяло число. Ако получената стойност за nCOP,min е по-малка от 4, тя се задава да бъде равна на 4, ако е по-голяма от 19 — се задава да бъде равна на 19.
За всяко от семействата двигатели по отношение на емисиите на CO2, определени в съответствие с точка 3 от настоящото допълнение, се изпитват най-малко nCOP,min на брой двигатели от това семейство, за да се постигне решение за успешно преминаване в съответствие с параграф 9 от настоящото допълнение.
Броят на изпитванията, които трябва да се извършат в рамките на дадено семейство двигатели по отношение на емисиите на CO2, се разпределя на случаен принцип между различните двигатели в рамките на това семейство и се съгласува между производителя и органа по одобряването.
Съответствието на сертифицираните свойства, свързани с емисиите на CO2 и разхода на гориво, се проверява чрез подлагане на двигателите на изпитване WHSC в съответствие с точка 4.3.4.
Прилагат се всички гранични условия, определени в настоящото приложение за изпитване за сертифициране, с изключение на следните:
Условията за лабораторното изпитване в съответствие с точка 3.1.1 от настоящото приложение. Условията в съответствие с точка 3.1.1 се препоръчват, но не са задължителни. При определени условия на околната среда на изпитвателната площадка е възможно да възникнат отклонения, които следва да бъдат сведени до минимум въз основа на добра инженерна преценка.
В случай че се използва еталонно гориво от тип B7 (дизелово гориво/ЗС) в съответствие с точка 3.2 от настоящото приложение, определянето на долната топлина на изгаряне в съответствие с точка 3.2 от настоящото приложение не се изисква.
Ако се използва предлагано на пазара или еталонно гориво, различно от B7 (дизелово гориво/ЗС), долната топлина на изгаряне на горивото се определя в съответствие с приложимите стандарти, определени в таблица 1 от настоящото приложение. С изключение на случаите, в които става въпрос за газови двигатели, измерването на долната топлина на изгаряне се извършва само от една независима от производителя на двигателя лаборатория, вместо две, както се изисква в точка 3.2 от настоящото приложение. ►M1 Долната топлина на изгаряне за еталонните газови горива (G25/GR, ВНГ гориво Б) се изчислява в съответствие с приложимите стандарти от таблица 1 от настоящото приложение въз основа на анализа на горивото, представен от доставчика на еталонното газово гориво. ◄
Смазочното масло трябва да е зареденото по време на производството на двигателя и не може да се променя за целите на изпитването за съответствие на свързаните с емисиите на CO2 и разхода на гориво свойства.
5. Привеждане в разработено състояние на новопроизведени двигатели (разработване)
|
5.1. |
Изпитванията се провеждат с новопроизведени двигатели, взети от серийното производство, които са били подложени на разработване в продължение на не повече от 15 часа преди да започне изпитването за съответствие на сертифицираните свойства, свързани с емисиите на CO2 и разхода на гориво, съгласно точка 4 от настоящото допълнение. |
|
5.2. |
По искане на производителя изпитванията могат да се проведат върху двигатели, които са били подложени на разработване в продължение на не повече от 125 часа. В този случай процедурата за разработване се провежда от производителя, който се задължава да не предприема никакви настройки по тези двигатели. |
|
5.3. |
Когато производителят поиска да проведе процедура за разработване в съответствие с точка 5.2 от настоящото допълнение, тя може да се проведе по един от следните начини:
a.
с всички двигатели, които ще бъдат изпитвани;
б.
с новопроизведен двигател, при който се определя коефициентът на изменение, както следва:
А.
Разходът на гориво се измерва по време на изпитването WHSC, извършено в съответствие с точка 4 от настоящото допълнение, на първо изпитване — на новопроизведения двигател, с 15 часа максимална продължителност на привеждане в разработено състояние в съответствие с точка 5.1 от настоящото допълнение — и на второ изпитване — на първия изпитан двигател преди достигането на максимума от 125 часа, посочен в точка 5.2 от настоящото допълнение.
Б.
Специфичният разход на гориво по време на WHSC — SFCWHSC — се определя в съответствие с точка 5.3.3 от настоящото приложение от стойностите, измерени съгласно буква А от тази точка.
В.
Стойностите на специфичния разход на гориво от двете изпитвания се коригират, за да се получи коригираната стойност в съответствие с точки 7.2, 7.3 и 7.4 от настоящото допълнение за съответното гориво, използвано при всяко от двете изпитвания.
Г.
Коефициентът на изменение се изчислява, като коригираният специфичен разход на гориво от второто изпитване се раздели на коригирания специфичен разход на гориво от първото изпитване. Коефициентът на изменение може да има стойност, по-малка от едно.
Д.
Разпоредбата по предходната буква Г не се прилага за двигатели, работещи с два вида гориво. В този случай коефициентът на изменение се изчислява, като стойността на специфичните емисии на CO2 от второто изпитване се раздели на стойността на специфичните емисии на CO2 от първото изпитване. Двете стойности на специфичните емисии на CO2 се определят в съответствие с разпоредбите по точка 6.1 от настоящото допълнение, като се използват двете стойности на SFCWHSC,corr, определени съгласно буква В по-горе. Коефициентът на изменение може да има стойност, по-малка от едно. |
|
5.4. |
Ако се прилагат разпоредбите, определени в точка 5.3, буква б) от настоящото допълнение, следващите двигатели, избрани за изпитване на съответствието на свързаните с емисиите на CO2 и разхода на гориво свойства, не се подлагат на процедурата за привеждане в разработено състояние, но техният специфичен разход на гориво по време на WHSC — или специфичните емисии на CO2 по време на WHSC за двигатели, работещи с два вида гориво, — определени при новопроизведен двигател с максимална продължителност на привеждане в разработено състояние от 15 часа в съответствие с точка 5.1 от настоящото допълнение, се умножават по коефициента на изменение. |
|
5.5. |
В случая, описан в точка 5.4 от настоящото допълнение, се вземат следните стойности на специфичния разход на гориво по време на WHSC или на специфичните емисии на CO2 по време на WHSC за двигатели, работещи с два вида гориво:
а)
за двигателя, използван за определяне на коефициента на изменение в съответствие с точка 5.3, буква б) от настоящото допълнение — стойността от второто изпитване;
б)
за останалите двигатели — стойностите, определени за новопроизведения двигател с максимална продължителност на привеждане в разработено състояние от 15 часа в съответствие с точка 5.1 от настоящото допълнение, умножени по коефициента на изменение, определен в съответствие с точка 5.3, буква б), буква Г от настоящото допълнение или — за двигатели, работещи с два вида гориво — с точка 5.3, буква б), буква Д от настоящото допълнение. |
|
5.6. |
По искане на производителя, вместо коефициентът на изменение да се определя чрез процедура за разработване в съответствие с точки 5.2—5.5 от настоящото допълнение, за него може да се използва базова стойност 0,99. В този случай специфичният разход на гориво по време на WHSC — или специфичните емисии на CO2 по време на WHSC за двигатели, работещи с два вида гориво, — определени на новопроизведения двигател с максимална продължителност на привеждане в разработено състояние от 15 часа в съответствие с точка 5.1 от настоящото допълнение, се умножават по базовия коефициент на изменение 0,99. |
|
5.7. |
Ако коефициентът на изменение в съответствие с точка 5.3, буква б) от настоящото допълнение се определя, като се използва базовият двигател на семейство двигатели съгласно точки 5.2.3 и 5.2.4 от приложение 4 към ►M3 Правило № 49 на ООН ◄ , той може да бъдат използван за всички членове на всяко семейството двигатели по отношение на емисиите на CO2, принадлежащи към същото семейство двигатели, съгласно точка 5.2.3 от приложение 4 към ►M3 Правило № 49 на ООН ◄ . |
6. Целева стойност за оценяване на съответствието на сертифицираните свойства, свързани с емисиите на CO2 и разхода на гориво
Целевата стойност за оценяване на съответствието на сертифицираните свойства, свързани с емисиите на CO2 и разхода на гориво, трябва да е коригираният специфичен разход на гориво по време на WHSC, SFCWHSC,corr, в g/kWh, определен в съответствие с точка 5.3.3 и документиран в информационния документ като част от сертификатите, определени в допълнение 2 към настоящото приложение за конкретния изпитван двигател.
6.1. Специални изисквания за двигатели, работещи с два вида гориво
За двигатели, работещи с два вида гориво, целевата стойност за оценяване на съответствието на сертифицираните свойства, свързани с емисиите на CO2 и разхода на гориво, се изчислява от двете отделни стойности — за всяко гориво — на коригирания специфичен разход на гориво по време на WHSC — SFCWHSC,corr — в g/kWh, определени в съответствие с точка 5.3.3. Всяка от двете отделни стойности за всяко гориво се умножава по коефициента за емисиите на CO2 за съответното гориво в таблица 1 от настоящото допълнение. Сборът от двете получени стойности на специфичните емисии на CO2 по време на WHSC определя приложимата целева стойност за оценяване на съответствието на сертифицираните свойства, свързани с емисиите на CO2 и разхода на гориво на двигатели, работещи с два вида гориво.
Таблица 1
Коефициенти за емисиите на CO2 за различни типове горива
|
Тип гориво/тип двигател |
Тип еталонно гориво |
Коефициенти за емисиите на CO2 g CO2/g гориво |
|
Дизелово гориво/ЗС |
B7 |
3,13 |
|
ВНГ/ПЗ |
ВНГ гориво Б |
3,02 |
|
Природен газ/ПЗ или Природен газ/ЗС |
G25 или GR |
2,73 |
7. Действителна стойност за оценяване на съответствието на сертифицираните свойства, свързани с емисиите на CO2 и разхода на гориво
|
7.1. |
Специфичният разход на гориво по време на WHSC, SFCWHSC, се определя в съответствие с точка 5.3.3 от настоящото приложение от изпитванията, извършени в съответствие с точка 4 от настоящото допълнение. По искане на производителя определената стойност за специфичния разход на гориво се изменя, като се приложат разпоредбите, определени в точки от 5.3—5.6 от настоящото допълнение. |
|
7.2. |
Ако по време на изпитването в съответствие с точка 1.4 от настоящото допълнение е използвано предлагано на пазара гориво, специфичният разход на гориво по време на WHSC, SFCWHSC, определен в точка 7.1 от настоящото допълнение, се коригира, за да се получи коригираната стойност SFCWHSC,corr, в съответствие с точка 5.3.3.1 от настоящото приложение. |
|
7.3. |
Когато при изпитванията в съответствие с точка 1.4 от настоящото допълнение е използвано еталонно гориво, специалните разпоредби, определени в точка 5.3.3.2 от настоящото приложение, се прилагат за стойността, определена в точка 7.1 от настоящото допълнение за изчисляването на коригираната стойност SFCWHSC,corr. |
|
7.3 а) |
За двигатели, работещи с два вида гориво, специалните разпоредби, определени в точка 5.3.3.3 от настоящото приложение, се прилагат в допълнение към разпоредбите по точки 7.2 и 7.3 за стойността, определена в точка 7.1 от настоящото допълнение за изчисляването на коригираната стойност SFCWHSC,corr. |
|
7.4. |
Измерените емисии на газообразни замърсители по време на изпитването WHSC в съответствие с точка 4 се коригират посредством подходящи коефициенти на влошаване за дадения двигател, както е записано в добавката към сертификата за ЕО одобрение на типа, предоставян в съответствие с Регламент (ЕС) № 582/2011 на Комисията. |
|
7.5. |
Действителната стойност за оценяване на съответствието на сертифицираните свойства, свързани с емисиите на CO2 и разхода на гориво, е коригираният специфичен разход на гориво по време на WHSC — SFCWHSC,corr, — определен в съответствие с точки 7.2 и 7.3. |
|
7.6 |
Точка 7.5 не се прилага за двигатели, работещи с два вида гориво. В този случай действителната стойност за оценяване на съответствието на сертифицираните свойства, свързани с емисиите на CO2 и разхода на гориво, е сборът от двете получени стойности на специфичните емисии на CO2 по време на WHSC, определени в съответствие с разпоредбите по точка 6.1 от настоящото допълнение, с използване на двете стойности на SFCWHSC,corr, определени в съответствие с точка 7.4 от настоящото допълнение. |
8. Ограничение за съответствието на едно единствено изпитване
За дизелови двигатели, граничните стойности за оценяване на съответствието на само един изпитван двигател трябва да са равни на целевата стойност, определена в съответствие с точка 6, +4 %.
За газови двигатели и двигатели, работещи с два вида гориво, граничните стойности за оценяване на съответствието на само един изпитван двигател, трябва да бъдат равни на целевата стойност, определена в съответствие с точка 6, плюс 5 %.
9. Оценяване на съответствието на сертифицираните свойства, свързани с емисиите на CO2 и разхода на гориво
|
9.1. |
Изпитването се счита за невалидно за целите на оценяването на съответствието на сертифицираните свойства, свързани с емисиите на CO2 и разхода на гориво, ако резултатите от изпитването за емисиите по време на WHSC, определени в съответствие с точка 7.4 от настоящото допълнение, не отговарят на следните гранични стойности за всички газообразни замърсители с изключение на амоняк:
а)
приложимите гранични стойности, определени в приложение I към Регламент (ЕО) № 595/2009
б)
двигателите, работещи с два вида гориво, трябва да съответстват на приложимите гранични стойности, определени в точка 5 от приложение XVIII към Регламент (ЕС) № 582/2011. |
|
9.2. |
Счита се, че единично изпитване за един двигател, изпитван в съответствие с точка 4 от настоящото допълнение, е доказало несъответствие, ако действителната стойност, в съответствие с точка 7 от настоящото допълнение, е по-висока от граничните стойности, определени в съответствие с точка 8 от настоящото допълнение. |
|
9.3. |
За текущия размер на извадката от двигатели, изпитвани в рамките на едно семейство двигатели по отношение на емисиите на CO2 в съответствие с точка 4 от настоящото допълнение, се определя статистиката от изпитванията за общия брой на несъответстващите изпитвания в съответствие с точка 9.2 от настоящото допълнение при n-тото изпитване.
a.
Ако общият брой на доказващите несъответствие изпитвания при n-тото поредно изпитване, определен в съответствие с точка 9.3 от настоящото допълнение, е по-малък или равен на броя, необходим за решение за успешно преминаване при размера на извадката, посочен в таблица 4 от допълнение 3 към ►M3 Правило № 49 на ООН ◄ , е постигнато решение за успешно преминаване.
б.
Ако общият брой на доказващите несъответствие изпитвания при n-тото поредно изпитване, определен в съответствие с точка 9.3 от настоящото допълнение, е по-голям или равен на броя, необходим за решение за неуспешно преминаване при размера на извадката, посочен в таблица 4 от допълнение 3 към ►M3 Правило № 49 на ООН ◄ , е постигнато решение за неуспешно преминаване.
в.
В останалите случаи се изпитва допълнителен двигател в съответствие с точка 4 от настоящото допълнение, като за извадката, увеличена с един екземпляр, се прилага изчислителната процедура в съответствие с точка 9.3 от настоящото допълнение. |
|
9.4. |
Ако не е постигнато решение нито за успешно, нито за неуспешно преминаване, производителят може по всяко време да реши да прекрати изпитването. В такъв случай се записва, че изпитването е преминато неуспешно. |
Допълнение 5
Определяне на мощността, консумирана от компоненти на двигателя
1. Вентилатор
Въртящият момент на двигателя се измерва при външно задвижване на двигателя с включен и изключен вентилатор посредством следната процедура:
Вентилаторът се монтира съгласно инструкцията за продукта преди започване на изпитването.
Етап на загряване: Двигателят се загрява съгласно препоръката на производителя и съобразно добрата инженерна преценка (напр. двигателят се оставя да работи в режим 9 в продължение на 20 минути, както е определено в таблица 1 от точка 7.2.2 от приложение 4 към ►M3 Правило № 49 на ООН ◄ .
Етап на стабилизиране: След като приключи етапът на загряването или етапът на незадължителното загряване (стъпка v.), двигателят работи при минимално задание на оператора (двигателен режим) при обороти на двигателя npref в продължение на 130 ± 2 секунди при изключен вентилатор (nfan_disengage < 0,75 * nengine * rfan). Първите 60 ± 1 секунди от този период се приемат за етап на стабилизиране, по време на който действителната обороти на двигателя се поддържат в рамките на ± 5 min– 1 от npref.
Етап на измерване: През следващия период от 60 ± 1 секунди действителните обороти на двигателя се поддържат в рамките на ± 2 min– 1 от npref, а температурата на охлаждащата течност в рамките на ± 5°C, докато въртящият момент при външно задвижване на двигателя и изключен вентилатор, честотата на въртене на вентилатора и оборотите на двигателя се записват като средна стойност през този период от 60 ± 1 секунди. Оставащият период от 10 ± 1 секунди може да се използва за последваща обработка и съхраняване на данните, ако е необходимо.
Етап на незадължително загряване: По искане на производителя и в съответствие с добрата инженерна преценка, стъпка ii. може да се повтори (напр. ако температурата е спаднала с повече от 5 °C).
Етап на стабилизиране: След като приключи етапът на незадължителното загряване, двигателят работи при минимално задание на оператора (за външно задвижване) при обороти на двигателя npref в продължение на 130±2 секунди при включен вентилатор (nfan_engage > 0,9*nengine*rfan). Първите 60±1 секунди от този период се приемат за етап на стабилизиране, по време на който действителната обороти на двигателя се поддържат в рамките на ±5 min– 1 от npref.
Етап на измерване: През следващия период от 60 ± 1 секунди действителните обороти на двигателя се поддържат в рамките на ±2 min– 1 от npref, а температурата на охлаждащата течност в рамките на ±5 °C, докато въртящият момент при външно задвижване на двигателя и включен вентилатор, честотата на въртене на вентилатора и оборотите на двигателя се записват като средна стойност през този период от 60 ± 1 секунди. Оставащият период от 10±1 секунди може да се използва за последваща обработка и съхраняване на данните, ако е необходимо.
Стъпки от iii. до vii. се повтарят при стойности на оборотите n95h и nhi вместо npref, като преди всеки етап на стабилизиране се включва незадължителното загряване (стъпка v.), ако това е необходимо за поддържане на стабилни нива на температурата на охлаждащата течност (±5oC), в съответствие с добрата инженерна преценка.
Ако стандартното отклонение на всички Ci, изчислени по формулата по-долу при трите стойности на оборотите npref, n95h и nhi, е по-голямо или равно на 3 %, измерването се извършва за всички стойности на оборотите на двигателя, определящи координатната мрежа на процедурата за картографиране на горивото (FCMC), в съответствие с точка 4.3.5.2.1.
Действителната константа на вентилатора се изчислява въз основа на измерените данни съгласно следната формула:
където:
|
Ci |
константа на вентилатора при определени обороти на двигателя |
|
MDfan_disengage |
измерен въртящ момента на двигателя при външно задвижване с изключен вентилатор (Nm) |
|
MDfan_engage |
измерен въртящ момента на двигателя при външно задвижване с включен вентилатор (Nm) |
|
nfan_engage |
честота на въртене на вентилатора при включен вентилатор (min– 1) |
|
nfan_disengage |
честота на въртене на вентилатора при изключен вентилатор (min– 1) |
|
rfan |
отношение между скоростта на съединителя на вентилатора от страната на двигателя и скоростта на коляновия вал |
Ако стандартното отклонение на всички Ci, изчислени при трите стойности на оборотите npref, n95h и nhi, е по-малко от 3 %, за константа на вентилатора се използва средната стойност Cavg-fan, определена при трите стойности на оборотите npref, n95h и nhi.
Ако стандартното отклонение на всички Ci, изчислени при трите стойности на оборотите npref, n95h и nhi, е по-голямо или равно на 3 %, за константата на вентилатора Cind-fan,i се използват отделни стойности, определени за всички стойности на оборотите на двигателя в съответствие със стъпка ix. Стойността на константата на вентилатора за действителните обороти на двигателя Cfan, се определя чрез линейна интерполация между отделните стойности Cind-fan,i на константата на вентилатора.
Въртящият момент на двигателя за задвижване на вентилатора се изчислява по следната формула:
Mfan = Cfan · nfan 2 · 10– 6
където:
|
Mfan |
въртящ момент на двигателя за задвижване на вентилатора (Nm) |
|
Cfan |
константа на вентилатора Cavg-fan или Cind-fan,i, съответстваща на nengine |
Консумираната от вентилатора механична мощност се изчислява въз основа на въртящия момент на двигателя за задвижване на вентилатора и действителните обороти на двигателя. Механичната мощност и въртящият момент на двигателя се вземат предвид в съответствие с точка 3.1.2.
2. Електрически компоненти/оборудване
Измерва се електрическата мощност, която се доставя от външни източници на електрически компоненти на двигателя. Тази измервана стойност се коригира до механичната мощност, като се разделя базовата стойност за к.п.д., което се приема за 0,65. Тази механична мощност и съответният въртящ момент на двигателя се вземат предвид в съответствие с точка 3.1.2.
Допълнение 6
1. Маркировка
В случай на двигател, сертифициран в съответствие с настоящото приложение, върху двигателя се нанасят:
|
1.1. |
Наименованието или търговската марка на производителя |
|
1.2. |
Означението за модела и идентификацията на типа, както са записани в информацията, посочена в точки 0.1 и 0.2 от допълнение 2 към настоящото приложение |
|
1.3. |
Маркировката за сертифициране под формата на оградена с правоъгълник малка буква „е“, последвана от отличителния номер на държавата членка, издала сертификата: 1 за Германия;
2 за Франция;
3 за Италия;
4 за Нидерландия;
5 за Швеция;
6 за Белгия;
7 за Унгария;
8 за Чешката република;
9 за Испания;
11 за Обединеното кралство;
12 за Австрия;
13 за Люксембург;
17 за Финландия;
18 за Дания;
19 за Румъния;
20 за Полша;
21 за Португалия;
23 за Гърция;
24 за Ирландия;
25 за Хърватия;
26 за Словения;
27 за Словакия;
29 за Естония;
32 за Латвия;
34 за България;
36 за Литва;
49 за Кипър;
50 за Малта;
|
|
1.4. |
Маркировката за сертифициране трябва също така да включва в близост до правоъгълника „базовия номер на одобрение“, посочен за секция 4 на номера на одобрението на типа, определен в приложение I към Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/683 на Комисията, предшестван от двете цифри, указващи поредния номер, присвоен на последното техническо изменение на настоящия регламент, и от буквата „E“, указваща, че одобрението е предоставено за двигател. За настоящия регламент поредният номер е 02. |
|
1.4.1. |
Пример и размери на маркировката за сертифициране (отделно маркиране) Изобразената по-горе маркировка за сертифициране, нанесена върху двигател, показва, че съответният тип е одобрен в Полша (e20) съгласно настоящия регламент. Първите две цифри (02) указват поредния номер, присвоен на последното техническо изменение на настоящия регламент. Следващата буква указва, че сертификатът е предоставен за двигател (E). Последните пет цифри (00005) са базовият номер на одобрение, присвоен на двигателя от органа по одобряването. |
|
1.5. |
В случай че сертификатът в съответствие с настоящия регламент се предоставя едновременно с одобрението на типа на двигателя като отделен технически възел в съответствие с Регламент (ЕС) № 582/2011, изискваната по точка 1.4 маркировка може да следва (отделена с „/“) маркировката, изисквана в съответствие с допълнение 8 към приложение I към Регламент (ЕС) № 582/2011. 1.5.1. Пример за маркировка за сертифициране (съвместно маркиране)
Изобразената по-горе маркировка за сертифициране, прикрепена върху двигател, показва, че съответният тип е одобрен в Полша (e20) съгласно Регламент (ЕС) № 582/2011. Буквата „D“ означава дизелово гориво, следващата буква „E“ означава етапа на граничните стойности на емисиите, а следващите пет цифри (00005) са базовият номер на одобрение, присвоен на двигателя от органа по одобряването съгласно Регламент (ЕС) № 582/2011. Първите две цифри след наклонената черта указват поредния номер, присвоен на последното техническо изменение на настоящия регламент, следва буква „E“ за двигателя и пет цифри, присвоени от одобряващия орган за целите на сертифицирането в съответствие с настоящия регламент („базов номер на одобрението“ към настоящия регламент). |
|
1.6. |
При поискване от заявителя за сертифициране и след предварително договаряне с органа по одобряването, могат да се използват други размери за означенията, различни от посочените в точки 1.4.1 и 1.5.1. Тези означения с други размери трябва да остават лесночетливи. |
|
1.7. |
Маркировките, етикетите, табелките или стикерите трябва да са трайни за срока на експлоатация на двигателя и да бъдат лесночетливи и неизтриваеми. Производителят трябва да гарантира, че маркировките, етикетите, табелките или стикерите не могат да бъдат отстранени, без да бъдат унищожени или нарушени. |
2. Номериране
|
2.1. |
Сертификационният номер за двигатели включва следното:
eX*YYYY/YYYY*ZZZZ/ZZZZ*E*00000*00
|
Допълнение 7
Входящи параметри за симулационния инструмент
Въведение
В настоящото допълнение се дава описание на списъка от параметри, които производителят на компонента предоставя като входяща информация за симулационния инструмент. Приложимият документ „XML схема“ (XML schema) и примерни данни са на разположение в специалната електронна платформа за разпространение.
Документът XML се създава автоматично от инструмента за предварителна обработка на данните от двигателя.
Определения
|
(1) |
„Parameter ID“:Уникален идентификатор, използван в симулационния инструмент за конкретен входящ параметър или набор от входящи данни |
|
(2) |
„Type“: Тип на данните на параметъра
|
|
(3) |
„Unit“ …физическа мерна единица за параметъра |
Набор от входящи параметри
Таблица 1
Входящи параметри „Engine/General“
|
Название на параметъра |
идентификатор (ID) на параметъра |
Тип |
Единица |
Описание/позоваване |
|
Manufacturer |
P200 |
token |
— |
|
|
Model |
P201 |
token |
— |
|
|
CertificationNumber |
P202 |
token |
— |
|
|
Date |
P203 |
dateTime |
— |
Дата и час на създаването на хеш кода на компонента |
|
AppVersion |
P204 |
token |
— |
Номер на версията на инструмента за предварителна обработка на данните от двигателя |
|
Displacement |
P061 |
int |
cm3 |
|
|
IdlingSpeed |
P063 |
int |
1/min |
|
|
RatedSpeed |
P249 |
int |
1/min |
|
|
RatedPower |
P250 |
int |
W |
|
|
MaxEngineTorque |
P259 |
int |
Nm |
|
|
WHRTypeMechanicalOutputICE |
P335 |
boolean |
— |
|
|
WHRTypeMechanicalOutputDrivetrain |
P336 |
boolean |
— |
|
|
WHRTypeElectricalOutput |
P337 |
boolean |
— |
|
|
WHRElectricalCFUrban |
P338 |
double, 4 |
— |
Изисква се, ако „WHRTypeElectricalOutput“ = true |
|
WHRElectricalCFRural |
P339 |
double, 4 |
— |
Изисква се, ако „WHRTypeElectricalOutput“ = true |
|
WHRElectricalCFMotorway |
P340 |
double, 4 |
— |
Изисква се, ако „WHRTypeElectricalOutput“ = true |
|
WHRElectricalBFColdHot |
P341 |
double, 4 |
— |
Изисква се, ако „WHRTypeElectricalOutput“ = true |
|
WHRElectricalCFRegPer |
P342 |
double, 4 |
— |
Изисква се, ако „WHRTypeElectricalOutput“ = true |
|
WHRMechanicalCFUrban |
P343 |
double, 4 |
— |
Изисква се, ако „WHRTypeMechanicalOutputDrivetrain“ = true |
|
WHRMechanicalCFRural |
P344 |
double, 4 |
— |
Изисква се, ако „WHRTypeMechanicalOutputDrivetrain“ = true |
|
WHRMechanicalCFMotorway |
P345 |
double, 4 |
— |
Изисква се, ако „WHRTypeMechanicalOutputDrivetrain“ = true |
|
WHRMechanicalBFColdHot |
P346 |
double, 4 |
— |
Изисква се, ако „WHRTypeMechanicalOutputDrivetrain“ = true |
|
WHRMechanicalCFRegPer |
P347 |
double, 4 |
— |
Изисква се, ако „WHRTypeMechanicalOutputDrivetrain“ = true |
Таблица 1а
Входящи параметри „Engine“ за всеки тип гориво
|
Название на параметъра |
идентификатор (ID) на параметъра |
Тип |
Единица |
Описание/позоваване |
|
WHTCUrban |
P109 |
double, 4 |
— |
|
|
WHTCRural |
P110 |
double, 4 |
— |
|
|
WHTCMotorway |
P111 |
double, 4 |
— |
|
|
BFColdHot |
P159 |
double, 4 |
— |
|
|
CFRegPer |
P192 |
double, 4 |
— |
|
|
CFNCV |
P260 |
double, 4 |
— |
|
|
FuelType |
P193 |
string |
— |
Позволени стойности: „Diesel CI“, „Ethanol CI“, „Petrol PI“, „Ethanol PI“, „LPG PI“, „NG PI“, „NG CI“ |
Таблица 2
Входящи параметри „Engine/FullloadCurve“ за всяка точка от координатна мрежа по цялата крива на натоварване
|
Название на параметъра |
Parameter ID |
Type |
Unit |
Описание/Позоваване |
|
EngineSpeed |
P068 |
double, 2 |
[1/min] |
|
|
MaxTorque |
P069 |
double, 2 |
[Nm] |
|
|
DragTorque |
P070 |
double, 2 |
[Nm] |
|
Таблица 3
Входящи параметри „Engine/FuelMap“ за всяка точка от координатна мрежа в картата на разхода на гориво
(За всеки тип гориво се изисква една карта)
|
Название на параметъра |
идентификатор (ID) на параметъра |
Тип |
Единица |
Описание/позоваване |
|
EngineSpeed |
P072 |
double, 2 |
1/min |
|
|
Въртящ момент |
P073 |
double, 2 |
Nm |
|
|
FuelConsumption |
P074 |
double, 2 |
g/h |
|
|
WHRElectricPower |
P348 |
int |
W |
Изисква се, ако „WHRTypeElectricalOutput“ = true |
|
WHRMechanicalPower |
P349 |
int |
W |
Изисква се, ако „WHRTypeMechanicalOutputDrivetrain“ = true |
Допълнение 8
Важни етапи от оценката и формули за инструмента за предварителна обработка на данните от двигателя
В настоящото допълнение се описват най-важните етапи от оценката и основните формули, използвани при изчисленията от инструмента за предварителна обработка на данните от двигателя. Следните стъпки се изпълняват в рамките на оценката на входящите данни в указания ред:
1. Четене на входящите файлове и автоматична проверка на входящите данни.
|
1.1. |
Проверяват се изискванията за входящите данни в съответствие с определенията в точка 6.1 от настоящото приложение. |
|
1.2. |
Проверяват се изискванията за записани данни от FCMC в съответствие с определенията в точка 4.3.5.2 и точка 4.3.5.5, подточка 1 от настоящото приложение. |
|
2. |
Изчисляване на характерни стойности на оборотите на двигателя въз основа на кривите на пълно натоварване на базовия двигател и действителния двигател, подложен на сертифициране, в съответствие с определенията в точка 4.3.5.2.1 от настоящото приложение |
|
3. |
Обработка на картата за разхода на гориво (РГ)
|
|
4. |
Симулиране на РГ и работа на цикъла по време на WHTC и съответните подцикли за конкретния двигател, подложен на сертифициране
|
|
5. |
Изчисляване на корекционните коефициенти за WHTC
|
|
6. |
Изчисляване на изравнителния коефициент за емисиите при пускане при студен-топъл двигател
|
|
7. |
Коригиране на стойностите за РГ в картата на РГ за стандартната долна топлина на изгаряне (NCV)
|
|
8. |
Преобразуване на стойностите на въртящия момент от кривата на пълно натоварване и кривата на външно задвижване на действителния двигател, подложен на сертифициране, към честота на дискретизация на оборотите на двигателя от 8 min– 1
|
ПРИЛОЖЕНИЕ VI
ПРОВЕРКА НА ДАННИТЕ ЗА ПРЕДАВАТЕЛНИ КУТИИ, ПРЕОБРАЗУВАТЕЛИ НА ВЪРТЯЩ МОМЕНТ, ДРУГИ КОМПОНЕНТИ ЗА ПРЕДАВАНЕ НА ВЪРТЯЩ МОМЕНТ И ДОПЪЛНИТЕЛНИ КОМПОНЕНТИ ОТ СИЛОВИЯ ТРАКТ
1. Въведение
Настоящото приложение описва разпоредбите за сертифициране на загубите на въртящ момент в предавателни кутии, преобразуватели на въртящ момент (ПВТ), други компоненти за предаване на въртящ момент (ДКПВМ) и допълнителни компоненти от силовия тракт (ДКСТ) за тежки превозни средства. Освен това в него се определят процедури за изчисляване на загубите на въртящ момент.
Преобразувателят на въртящ момент (ПВТ), другите компоненти за предаване на въртящия момент (ДКПВМ) и допълнителните компоненти от силовия тракт (ДКСТ) могат да бъдат изпитвани заедно с предавателната кутия или като отделни възли. В случай че тези компоненти се изпитват поотделно, се прилагат разпоредбите от раздели 4, 5 и 6. Загубите на въртящ момент, породени от силовите механизми между предавателната кутия и тези компоненти, могат да не се вземат под внимание.
2. Определения
За целите на настоящото приложение се прилагат следните определения:
„Разпределителна кутия“ означава устройство, което разделя мощността на двигателя на превозното средство и я предава към предните и задните задвижващи мостове. Тя се монтира след предавателната кутия, като към нея са свързани предният и задният кардани. Състои се от зъбна или верижна предавка, чрез която мощността са предава от предавателната кутия към мостовете. Разпределителната кутия обикновено предлага възможност за превключване между стандартния режим на задвижване (предно или задно предаване), режим на двойно предаване за висока скорост (предно и задно предаване), режим на двойно предаване за ниска скорост и неутрален режим;
„Предавателно число“ означава предавателното число за движение напред, получено от съотношението между скоростта на входящия вал (към основния двигател) и на изходящите полуоси (към задвижващите колела), без приплъзване (i = nin/nout );
„Диапазон на предавателното число“ означава съотношението между най-голямото и най-малкото предавателно число за движение напред в дадена предавателна кутия: imax/imin ;
„Съставна предавателна кутия“ означава предавателна кутия, с голям брой предни скоростни предавки и/или голям диапазон на предавателното число, състояща се от подпредавателни кутии, които са комбинирани така, че повечето силови части се използват в няколко предни скоростни предавки;
„Основна секция“ означава подпредавателната кутия в дадена съставна предавателна кутия, която има най-голям брой предни скоростни предавки;
„Секция за обхвата“ означава подпредавателна кутия, която обикновено е свързана последователно с основната секция в дадена съставна предавателна кутия. Секцията за обхвата обикновено има две превключваеми предни скоростни предавки. Ниските предни скоростни предавки в цялата предавателна кутия са обособени в скоростната предавка за ниски скорости. Високите скоростни предавки са обособени в скоростната предавка за високи скорости;
„Сплитер“ означава елемент в конструкцията, който разделя скоростните предавки от основната секция (обикновено) на две групи — група скоростни предавки за ниска скорост и група скоростни предавки за висока скорост, като предавателните им числа са близки в сравнение с диапазона на предавателното число на предавателната кутия. Сплитерът може да бъде отделна подпредавателна кутия, добавено устройство, което е включено към основната секция, или комбинация от тях;
„Зъбен съединител“ означава съединител, при който въртящият момент се предава посредством сили по нормалата между зацепени зъби. Зъбният съединител може да бъде само съединен или разединен. Съединява се или се разединява само при отсъствие на натоварване (напр. при смяна на предавките при ръчна предавателна кутия);
„Конична зъбна предавка“ означава устройство, което предава въртеливо движение между неуспоредни валове, като често се използва за връзката между напречно разположен двигател и надлъжно предаване до задвижващия мост;
„Триещ съединител“ означава съединител за предаване на задвижващ въртящ момент, при който въртящият момент устойчиво се предава посредством сили на триене. Триещият съединител може да предава въртящ момент докато приплъзва, поради което може (но не е задължително) да се използва при тръгване и при смяна на предавките (задържане на предаването на въртящия момент по време на смяна на скоростната предавка);
„Синхронизатор“ означава вид зъбен съединител, при който, се използва триещо устройство за изравняване на скоростите на въртящите се части, които трябва да бъдат задействани;
„Ефективност на зъбно зацепване“ означава съотношението между изходящата мощност и входящата мощност, когато се предава при зъбно зацепване за движение напред с относително движение;
„Много бавна скоростна предавка“ означава ниска предна скоростна предавка (с предавателно число за намаляване на скоростта, което е по-голямо от това на не много бавните скоростни предавки), която е предназначена за използване от време на време, напр. при маневриране с ниска скорост или при тръгване по изкачващ се наклон;
„Вал за отвеждане на мощност (ВОМ)“ означава устройство на предавателната кутия или двигателя, към което може да се свърже устройство, нуждаещо се от външно задвижване, напр. хидравлична помпа;
„Задвижващ механизъм за вал за отвеждане на мощност“ означава устройство в предавателната кутия, което позволява монтирането на вал за отвеждане на мощност (ВОМ);
„Съединител с фиксираща блокировка“ означава триещ съединител в хидродинамичен преобразувател на въртящ момент (хидротрансформатор); той може да свърже входната и изходната страна, като по този начин премахне приплъзването. ►M3 В някои случаи при постоянно зацепени предавки умишлено е предвидено постоянно плъзгане — например за предотвратяване на вибрации; ◄
►M3 „Съединител за потегляне“ означава съединител, който адаптира честотата на въртене между двигателя и задвижващите колела при потегляне на превозното средство. ◄ Съединителят за потегляне обикновено се разполага между двигателя и предавателната кутия;
„Синхронизирана ръчна предавателна кутия (SMT)“ означава ръчно управлявана предавателна кутия с две или повече избираеми скорости с различни предавателни числа, получени чрез използването на синхронизатори. Промяната на предавателното число нормално се постига при временното отделяне на предавателната кутия от двигателя посредством съединител (обикновено съединителят за потегляне);
„Автоматизирана ръчна предавателна кутия или автоматична, механично задействана предавателна кутия (AMT)“ означава предавателна кутия с автоматично превключване на предавките с две или повече избираеми скорости с различни предавателни числа, получени чрез използването на зъбни съединители (не-/синхронизирани). Промяната на предавателното число се постига при временното отделяне на предавателната кутия от двигателя. Смяната на предавателното число се извършва от електронно управлявана система, която контролира момента на превключването, работата на съединителя между двигателя и скоростната кутия, както и скоростта и въртящия момент на двигателя. Системата автоматично избира и включва най-подходящата предна скоростна предавка, но водачът може да анулира действието ѝ, като използва ръчен режим;
„Предавателна кутия с двоен съединител (DCT)“ означава предавателна кутия с автоматично превключване с два тирещи съединителя и няколко избираеми скорости с различни предавателни числа, получени чрез използването на зъбни съединители. Превключването на предавателното число се извършва от електронно управлявана система, която контролира момента на превключването, работата на съединителя между двигателя и скоростната кутия, както и скоростта и въртящия момент на двигателя. Системата автоматично избира и включва най-подходящата предна скоростна предавка, но водачът може да анулира ѝ, като използва ръчен режим. ►M3 В някои случаи при постоянно зацепени предавки умишлено е предвидено постоянно плъзгане — например за предотвратяване на вибрации; ◄
„Забавител“ означава спомагателно спирачно устройство в силовия тракт на превозното средство; предназначено е за непрекъснато спиране;
„Случай П“ означава предавателна кутия с автоматично превключване във функция от мощността (APT) с последователно свързване на хидротрансформатор със свързващите части на предавателната кутия;
„Случай У“ означава APT с успоредно свързване на хидротрансформатор със свързващите части на предавателната кутия (например при предавателни кутии с разклоняване на потоците на мощността);
„Предавателна кутия с автоматично превключване на мощността (APT)“ означава автоматична предавателна кутия с повече от два триещи съединителя и няколко избираеми скорости с различни предавателни числа, получени главно чрез използването на тези триещи съединители. Превключването на предавателното число се извършва от електронно управлявана система, която контролира момента на превключването, работата на съединителя между двигателя и скоростната кутия, както и скоростта и въртящия момент на двигателя. Системата автоматично избира и включва най-подходящата предна скоростна предавка, но водачът може да анулира ѝ, като използва ръчен режим; Превключванията нормално се извършват без прекъсване на силовия тракт (триещ съединител с триещ съединител);
„Система за поддържане на маслото в оптимално състояние“ означава външна система, която поддържа в оптимално състояние маслото на предавателната кутия по време на изпитване. Системата рециркулира маслото в предавателната кутия. По този начин маслото се филтрира и/или температурата му се коригира;
„Интелигентна смазочна система“ означава система, която въздейства на независещите от натоварването загуби (наричани също така загуби от въртене или загуби от съпротивителен въртящ момент) в предавателната кутия в зависимост от входящия въртящ момент и/или потока на мощността през предавателната кутия. Примери за това са помпите с контролирано хидравлично налягане за спирачки и съединители в APT, контролираното променливо ниво на маслото в предавателната кутия, контролираният променлив дебит/налягане на маслото за смазване и охлаждане на предавателната кутия. Интелигентното смазване може също така да включва контрол на температурата на маслото на предавателната кутия, но тук не се разглеждат интелигентните смазочни системи, предназначени единствено да контролират температурата, тъй като процедурата за изпитване на предавателни кутии е с фиксирани температури на изпитването;
„Електрическо спомагателно устройство за предавателната кутия“ означава електрическо спомагателно устройство, използвано за функционирането на предавателната кутия по време на стабилизиран режим на работа. Типичен пример е електрическата охладителна/смазочна помпа (но не и електрическите задвижващи механизми за превключване на скоростната предавка и електронните системи за управление, включително електромагнитни клапани, тъй като те консумират много малко енергия, особено при стабилизирани режими на работа);
„Вискозитетен клас на типа масло“ означава вискозитетният клас, както е определен в стандарта SAE J306;
„Заводски напълнено масло“ означава вискозитетният клас на типа масло, използван при заводското напълване с масло, което е предназначено да остане в предавателната кутия, преобразувателя на въртящ момент, другия компонент за предаване на въртящия момент и в допълнителния компонент от силовия тракт в периода до първото обслужване;
„Схема на скоростните предавки“ означава начинът на подреждане на валовете, зъбните колела и съединителите в дадена предавателна кутия;
„Поток на мощността“ означава пътят на предаване на мощността от входа до изхода на предавателната кутия посредством валове, зъбни колела и съединители;
„Диференциал“ означава устройство, което разклонява даден въртящ момент към две разклонения — например за лявото и дясното колело, — като позволява всяко разклонение да се върти с различна честота на въртене. Функцията за разклоняване на въртящия момент може да бъде ограничена или изключена с устройство за блокиране на диференциала (ако е приложимо);
„Случай Н“ означава APT без хидротрансформатор.
3. Процедура за изпитване на предавателни кутии
За целите на изпитването на предавателна кутия за загубите, за всеки отделен тип предавателна кутия чрез измерване се съставя карта на загубите на въртящ момент. Предавателните кутии могат да бъдат групирани в семейства със сходни или еднакви параметри, свързани с CO2, следвайки разпоредбите на допълнение 6 към настоящото приложение.
За определянето на загубите на въртящ момент в предавателната кутия, заявителят за сертифициране прилага един от следните методи за всяка предна предавка (с изключение на много бавната скоростна предавка).
Вариант 1: Измерване на независещите от въртящия момент загуби, изчисляване на зависещите от въртящия момент загуби.
Вариант 2: Измерване на независещите от въртящия момент загуби, измерване на загубата на въртящ момент при максималния въртящ момент и интерполиране въз основа на линеен модел на зависещите от въртящия момент загуби.
Вариант 3: Измерване на общата загуба на въртящ момент.
|
3.1 |
Вариант 1: Измерване на независещите от въртящия момент загуби, изчисляване на зависещите от въртящия момент загуби. Загубата на въртящ момент Tl ,in на входящия вал на предавателната кутия се изчислява посредством T l,in (n in ,T in ,gear) = T l,in,min_loss + f T × T in + f loss_corr × T in + T l,in,min_el + f el_corr × T in + f loss tcc × T in Корекционният коефициент за зависещите от въртящия момент хидравлични загуби на въртящ момент се изчислява посредством
Корекционният коефициент за зависещите от въртящия момент електрически загуби на въртящ момент се изчислява посредством
Загубата на въртящ момент на входящия вал на предавателната кутия, предизвикана от консумацията на мощност от електрическото спомагателно устройство за предавателната кутия се изчислява посредством
Корекционният коефициент за загубите в съединител с блокиране на плъзгането в хидротрансформатора, както е определено в точка 2, подточка 16), или съединител с блокиране на плъзгането от страната на входа, както е определено в точка 2, подточка 20), се изчислява по формулата:
където:
|
|
3.2. |
Вариант 2: Измерване на независещите от въртящия момент загуби, измерване на загубата на въртящ момент при максималния въртящ момент и интерполиране въз основа на линеен модел на зависещите от въртящия момент загуби. Вариант 2 описва определянето на загубата на въртящ момент чрез комбинация от измервания и линейна интерполация. Измерванията се извършват за независещите от въртящия момент загуби на предавателната кутия и за една точка на натоварване на зависещите от въртящия момент загуби (максимален входящ въртящ момент). Въз основа на загубите на въртящ момент без товар и при максималния входящ въртящ момент, загубите на въртящ момент за междинните входящи въртящи моменти се изчисляват с коефициента за загубата на въртящ момент fTlimo . Загубата на въртящ момент Tl,in на входящия вал на предавателната кутия се изчислява посредством T l,in (n in ,T in ,gear) = T l,in,min_loss + f Tlino × T in + T l,in,min_el + f el_corr × T in + f loss tcc × T in Коефициентът за загубата на въртящ момент, основан на линейния модел fTlimo се изчислява посредством
където:
Корекционният коефициент за зависещите от въртящия момент електрически загуби на въртящ момент fel_corr , загубата на въртящ момент на входния вал на предавателната кутия, дължаща се на консумацията на мощност от електрическо спомагателно устройство за предавателната кутия Tl,in,el , и корекционният коефициент за загубите floss_tcc за съединител с блокиране на плъзгането в хидротрансформатора, както е определено в точка 2, подточка 16), или съединител с блокиране на плъзгането от страната на входа, както е определено в точка 2, подточка 20), се изчисляват, както е описано в точка 3.1.
|
|
3.3. |
Вариант 3: Измерването на общата загуба на въртящ момент. Вариант 3 описва определянето на загубата на въртящ момент чрез пълно измерване на зависещите от въртящия момент загуби, включително и независимите от въртящия момент загуби в предавателната кутия. 3.3.1. Общи изисквания Както е посочено за вариант 1 в 3.1.2.1. 3.3.1.1. Диференциални измервания: Както е посочено за вариант 1 в 3.1.2.2. 3.3.2. Привеждане в разработено състояние Както е посочено за вариант 1 в 3.1.2.3. 3.3.2.1. Предварителна подготовка Както е посочено за вариант 1 в 3.1.2.4, с изключение на следното: Предварителната подготовка се извършва на директната скоростна предавка, без на изходящия вал да се прилага въртящ момент или на изходящия вал се задава въртящ момент равен на нула. Ако предавателната кутия не е оборудвана с директна скоростна предавка, се използва скоростната предавка, чието предавателно число е най-близко до 1:1.
или
Прилагат се изискванията, посочени в 3.1.2.4, с изключение на следното:
Предварителната подготовка се извършва на директната скоростна предавка, без на изходящия вал да се прилага въртящ момент или на изходящия вал се прилага въртящ момент в границите на +/- 50 Nm. Ако предавателната кутия не е оборудвана с директна скоростна предавка, се използва скоростната предавка, чието предавателно число е най-близко до 1:1.
или, в случай че изпитвателният стенд е със (главен триещ) съединител на входящия вал:
Прилагат се изискванията, посочени в 3.1.2.4, с изключение на следното:
Предварителната подготовка се извършва на директната скоростна предавка, без на изходящия вал да се прилага въртящ момент или без на входящия вал да се прилага въртящ момент. Ако предавателната кутия не е оборудвана с директна скоростна предавка, се използва скоростната предавка, чието предавателно число е най-близко до 1:1.
В такъв случай предавателната кутия ще се задвижва от страната на изхода. Тези предложения могат също така да се комбинират.
3.3.3. Условия на изпитването 3.3.3.1. Околна температура Както е посочено за вариант 1 в 3.1.2.5.1. 3.3.3.2. Температура на маслото Както е посочено за вариант 1 в 3.1.2.5.2. 3.3.3.3. Качество на маслото / вискозитет на маслото Както е посочено за вариант 1 в 3.1.2.5.3 и 3.1.2.5.4. 3.3.3.4. Ниво и поддържане в оптимално състояние на маслото Прилагат се изискванията, посочени в 3.1.2.5.5, с изключение на следното: Точката на изпитване за външната система за поддържане на маслото в оптимално състояние се дефинира по следния начин:
(1)
най-високата недиректна скоростна предавка,
(2)
входна честота на въртене = не по-ниска от 60 % и не по-висока от 80 % от максималната входна честота на въртене,
(3)
входящ въртящ момент = максималния входящ момент за най-високата недиректна скоростна предавка 3.3.4. Монтаж Изпитвателният стенд се задвижва от електрически машини (вход и изход). Датчиците за въртящ момент се монтират на входа и на изхода(ите) на предавателната кутия. Прилагат се и други изисквания, както са посочени в 3.1.3. 3.3.5. Измервателно оборудване За измерването на независимите от въртящия момент загуби към измерителното оборудване се прилагат изискванията, посочени за вариант 1 в 3.1.4. За измерването на зависещите от въртящия момент загуби се прилагат следните изисквания: Неопределеността на измерването на датчика за въртящ момент трябва да бъде под 5 % от измерената загуба на въртящ момент или 1 Nm (в зависимост от това коя стойност е по-голяма). Използването на датчици за въртящ момент с по-висока неопределеност на измерването е допустимо, ако частта от неопределеността над 5 % или 1 Nm може да бъде изчислена, и по-малката от тези две части се добави към измерената загуба на въртящ момент. Неопределеността на измерването на въртящ момент се изчислява и включва съгласно 3.3.9. Прилагат се и други изисквания към измерителното оборудване, както са посочени за вариант 1 в 3.1.4. 3.3.6. Изпитвателна процедура 3.3.6.1. Компенсиране на сигнала при нулев въртящ момент: Както е посочено в 3.1.6.1. 3.3.6.2. Скоростен диапазон Загубата на въртящ момент се измерва за следните точкови стойности на честотата на въртене (на входния вал): 600, 900, 1 200 , 1 600 , 2 000 , 2 500 , 3 000 , 4 000 оборота в минута и същите стойности, умножени по 10, до максималната честота на въртене за всяка предавка по спецификациите на предавателната кутия или последната точкова стойност на честотата на въртене преди определената максимална честота на въртене. Разрешено е да се измерват и допълнителни междинни точкови стойности на честотата на въртене. Скоростният интервал (времето за промяна между две точкови стойности на честотата на въртене) не трябва да надхвърля 20 секунди. 3.3.6.3. Диапазон на въртящия момент За всяка точкова стойност на честотата на въртене загубата на въртящ момент се измерва за следните входящи въртящи моменти: 0 (свободно въртящ се изходен вал), 200, 400, 600, 900, 1 200 , 1 600 , 2 000 , 2 500 , 3 000 , 3 500 , 4 000 … Nm до максималния входен въртящ момент за всяка скоростна предавка по спецификациите на предавателната кутия или до последната точкова стойност на въртящия момент преди дефинирания максимален въртящ момент, и/или до последната точкова стойност на въртящия момент преди изходен въртящ момент 10 kNm. Разрешено е да се измерват и допълнителни междинни точкови стойности на въртящия момент. Ако диапазонът на въртящия момент е много малък, са необходими допълнителни точкови стойности на въртящия момент, за да се измерят поне 5 равноотдалечени точкови стойности на въртящия момент. Междинните точкови стойности на въртящия момент може да бъдат закръглени до най-близката стойност, кратна на 50 Nm. В случай че изходният въртящ момент надвишава 10 kNm (за предавателна кутия с теоретично нулеви загуби) или входящата мощност надвишава посочената максимална входяща мощност, се прилага точка 3.4.4. Интервалът на въртящия момент (времето за промяна между две точкови стойности на въртящия момент) не трябва да надхвърля 15 секунди (180 секунди за вариант 2). За обхващане на целия диапазон на въртящия момент на предавателната кутия в дефинираната по-горе карта, от страната на входа/изхода може да се използват различни датчици за въртящ момент с ограничени измервателни диапазони. Поради това измерването може да бъде разделено на секции с използването на един и същ набор от датчици за въртящ момент. Цялостната карта на загубите на въртящ момент се съставя от тези измервателни секции. 3.3.6.4. Последователност на измерване
3.3.7. Измервателни сигнали и записване на данните По време на измерването се записват най-малко следните измервателни сигнали:
(1)
Входящ и изходящ въртящ момент [Nm]
(2)
Входящи и изходящи скорости на въртене [об/мин]
(3)
околна температура [°C]
(4)
температура на маслото [°C] Ако предавателната кутия е оборудвана с превключвателна и/или съединителна система, която се командва чрез хидравлично налягане, или е оборудвана с механично задвижвана интелигентна смазочна система, допълнително се записва:
(5)
налягането на маслото [kPa] Ако предавателната кутия е оборудвана с електрическо спомагателно устройство за разпределителната кутия, допълнително се записват:
(6)
електрическото напрежение на електрическото спомагателно устройство за предавателната кутия [V]
(7)
силата на тока на електрическото спомагателно устройство за предавателната кутия [A] При диференциалните измервания с цел компенсиране на въздействията, предизвикани от изпитвателния стенд, допълнително се записват:
(8)
Температура на лагерите на изпитвателния стенд [°C] Честотата на отчитане и записване трябва да бъде 100 Hz или по-висока. Поставя се нискочестотен филтър с цел избягване на грешки при измерванията. 3.3.8. Валидиране на измерването
3.3.9. Неопределеност на измерването Частта на изчислената обща неопределеност UT,loss , надвишаваща 5 % от Tloss или 1 Nm (ΔUT,loss ), в зависимост от това коя стойност на ΔUT,loss е по-малка, се добавя към Tloss за докладваната загуба на въртящ момент Tloss,rep . Ако UT,loss е по-малка от 5 % от Tloss или 1 Nm, тогава Tloss,rep = Tloss . Tloss,rep = Tloss +MAX (0, ΔUT,loss) ΔUT,loss = MIN ((UT,loss – 5 % * Tloss), (UT,loss – 1 Nm)) За всеки набор измервания общата неопределеност UT,loss на загубата на въртящ момент се изчислява на базата на следните параметри:
(1)
Температурен ефект
(2)
Паразитни товари
(3)
Грешка в калибрирането (вкл. интервал на чувствителност, линейност, хистерезис и повторяемост) Общата неопределеност на загубата на въртящ момент (UT,loss ) се основава на неопределеностите на датчиците в 95 % доверителен интервал. Изчислението представлява корен квадратен от сумата на квадратите (закон за Гаусовото разпределение на грешката).
wpara
= senspara
* ipara
където:
Една изпитвателна постановка за предавателната кутия с интегриран диференциал за движение с предно предаване се състои от динамометричен стенд от страната на входа на предавателната кутия и поне един динамометричен стенд от страната(ите) на изхода(ите) на предавателната кутия. Устройствата за измерване на въртящия момент се монтират от страната на входа и от страната(ите) на изхода(ите) на предавателната кутия. При изпитвателни постановки със само един динамометричен стенд от страната на изхода свободно въртящият се край на предавателната кутия с интегриран диференциал се фиксира ротационно за другия край от страната на изхода (например със задействане на фиксиращата блокировка на диференциала или с други средства за механично фиксиране на диференциала, монтирани само за измерването). Фиксираните стойности на коефициента ipara за максималното влияние от паразитни товари за съответните датчици за въртящ момент са посочените в гореописаните случаи (А, Б и В). Фигура 5 Пример за изпитвателна постановка А за предавателна кутия с интегриран диференциал (например за движение с предно предаване)
Фигура 6 Пример за изпитвателна постановка Б за предавателна кутия с интегриран диференциал (например за движение с предно предаване)
При динамометричен стенд на всеки изходен вал общата неопределеност за загубата на въртящ момент (UT,loss ) се изчислява по формулата:
Производителят може да адаптира изпитвателните постановки А и Б въз основа на добрата инженерна преценка и със съгласието на органа по одобряването — например от практически съображения. При такова адаптиране причината и измененията по изпитвателната постановка се описват ясно в протокола от изпитването. Изпитването може да се извърши без отделен лагерен възел на изпитвателния стенд от страната на входа или изхода на предавателната кутия, ако валът на предавателната кутия, на който се измерва въртящият момент, лагерува на два лагера в корпуса на предавателната кутия, които могат да поемат радиалните и аксиалните сили, предизвикани от предавките (вж. фигура 2В в точка 3.1.8). |
|
3.4. |
Допълване на входните файлове за симулационния инструмент ►M3 За всяка скоростна предавка с един от посочените варианти за изпитване или със стандартните стойности на загубата на въртящ момент се определя карта на загубите на въртящ момент, обхващаща дефинираните точкови стойности на входящата честота на въртене и входния въртящ момент. ◄ За входния файл за симулационния инструмент, тази основна карта на загубите на въртящ момент се изготвя, както е описано по-долу:
|
4. Процедура за изпитване на хидротрансформатор
Характеристиките на хидротрансформатора, които трябва да се определят за въвеждане в симулационния инструмент, се състоят от T pum1000 (еталонния входящ момент при входна честота на въртене 1 000 оборота в минута) и μ (отношението за въртящия момент на хидротрансформатора). И двете зависят от отношението на скоростите на хидротрансформатора v (= изходяща честота на въртене (на турбината)/входна честота на въртене (на помпата) за хидротрансформатора).
За определяне на характеристиките на хидротрансформатора заявителят за сертифициране прилага следния метод, независимо от избрания вариант за оценката на загубите на въртящ момент в предавателната кутия.
Разграничение между случай „П“ и случай „У“ се прави, за да се вземат предвид двете възможни решения за хидротрансформатора и частите на механичната предавателната кутия, както следва:
|
Случай „П“ |
: |
хидротрансформаторът и частите на механичната предавателната кутия са свързани последователно |
|
Случай „У“ |
: |
хидротрансформаторът и частите на механичната предавателна кутия са свързани успоредно (разклонаване на мощността) |
Оценката на характеристиките на хидротрансформатора в случай „П“ може да се направи отделно или заедно с механичната предавателна кутия. За конфигурациите от случай „У“ оценката на характеристиките на хидротрансформатора може да се направи само заедно с механичната предавателна кутия. В този случай обаче — и за подлежащите на измерване хидромеханични предавки — цялата конфигурация, включваща хидротрансформатора и механичната предавателна кутия, се счита за цялостен хидротрансформатор, който има криви на характеристиките, сходни с тези на един отделен хидротрансформатор. Когато измерванията се правят заедно с механична предавателна кутия, предавателното отношение v и всички съответни стойности на ширините на степените и границите се коригират, като се вземе предвид предавателното число на механичната предавателна кутия.
За определянето на характеристиките на хидротрансформатора може да се приложат два варианта на измерване:
Вариант А: измерване при постоянна входна честота на въртене;
Вариант Б: измерване при постоянен входен въртящ момент в съответствие със стандарт SAE J643.
Производителят може да избере вариант А или Б за конфигурациите от случай „П“ и случай „У“.
За въвеждането в симулационния инструмент отношението на въртящите моменти μ и еталонният въртящ момент Tpum на хидротрансформатора се измерва за диапазона до v ≤ 0,95 (= режим на задвижване на превозното средство).
Когато се използват стандартни стойности, данните за характеристиките на хидротрансформатора, въвеждани в симулационния инструмент, трябва да бъдат единствено за диапазона до v ≤ 0,95 (или коригираното предавателно отношение). Симулационният инструмент автоматично добавя общите стойности за условия на инерционно превишаване на честотата на въртене.
Таблица 1
Стойности по подразбиране за v ≥ 1,00
|
v |
μ |
Tpum 1000 |
|
1,000 |
1,0000 |
0,00 |
|
1,100 |
0,9999 |
– 40,34 |
|
1,222 |
0,9998 |
– 80,34 |
|
1,375 |
0,9997 |
– 136,11 |
|
1,571 |
0,9996 |
– 216,52 |
|
1,833 |
0,9995 |
– 335,19 |
|
2,200 |
0,9994 |
– 528,77 |
|
2,500 |
0,9993 |
– 721,00 |
|
3,000 |
0,9992 |
– 1 122,00 |
|
3,500 |
0,9991 |
– 1 648,00 |
|
4,000 |
0,9990 |
– 2 326,00 |
|
4,500 |
0,9989 |
– 3 182,00 |
|
5,000 |
0,9988 |
– 4 242,00 |
4.1. Вариант А: Измерени характеристики на преобразувателя на въртящ момент при постоянна скорост
4.1.1. Общи изисквания
Преобразувателят на въртящ момент, използван за измерванията, трябва да е в съответствие с проектните спецификации за преобразуватели на въртящ момент в серийно производство.
Разрешени са изменения в ПВТ, за да се изпълнят изискванията на настоящото приложение, напр. за поставяне на измервателни датчици.
По искане на органа по одобряването заявителят за сертифициране посочва и доказва съответствието с изискванията, определени в настоящото приложение.
4.1.2. Температура на маслото
Температурата на входящото масло в ПВТ трябва да отговаря на следните изисквания:
Температурата на маслото се измерва в пробката за източване или в картера на предавателната кутия.
В случай че характеристиките на ХT се измерват отделно от предавателната кутия, температурата на маслото се измерва преди поставянето на преобразувателя на въртящ момент на изпитвателния барабан/стенд.
4.1.3. Дебит и налягане на маслото
Дебитът на входящото в ПВТ масло и налягането на изходящото от ПВТ масло трябва да се поддържат в посочените за преобразувателя на въртящ момент работни граници, в зависимост от съответния тип предавателна кутия и от изпитваната максимална входяща скорост.
4.1.4. Качество на маслото / вискозитет на маслото
Както е посочено за изпитването на предавателната кутия в 3.1.2.5.3 и 3.1.2.5.4.
4.1.5. Монтаж
Преобразувателят на въртящ момент се монтира на изпитвателен стенд с датчик за въртящ момент, датчик за скорост и електрическа машина монтирана на входящия и изходящия вал на ПВТ.
4.1.6. Измервателно оборудване
Съоръжения на лабораторията за калибриране трябва да отговарят на изискванията на стандарти ►M3 IATF ◄ 16949, ISO 9000 или серия ISO/IEC 17025. Цялото лабораторно оборудване за еталонни измервания, използвано за калибриране и/или проверка, трябва да отговаря на националните (международните) стандарти.
4.1.6.1. Въртящ момент
Неопределеността на измерването на датчика за въртящ момент трябва да бъде под 1 % от измерената стойност на въртящия момент.
Използването на датчици за въртящ момент с по-висока неопределеност на измерването е допустимо, ако частта от неопределеността над 1 % от измерения въртящ момент може да бъде изчислена и добавена към измерената загуба на въртящ момент, както е описано в 4.1.7.
4.1.6.2. Скорост
Неопределеността на датчиците за скоростта не трябва да надвишава ± 1 об/мин.
4.1.6.3. Температура
Неопределеността на температурните датчици за измерването на околната температура не трябва да надвишава ± 1,5 K.
Неопределеността на температурните датчици за измерването на температурата на маслото не трябва да надвишава ± 1,5 K.
4.1.7. Изпитвателна процедура
4.1.7.1. Компенсиране на сигнала при нулев въртящ момент
Както е посочено в 3.1.6.1.
4.1.7.2. Последователност на измерване
|
4.1.7.2.1. |
Входящата скорост npum на ПВТ се фиксира като постоянна скорост в интервала: 1 000 об/мин ≤ npum ≤ 2 000 об/мин |
|
4.1.7.2.2. |
Съотношението на скоростите v се настройва посредством промяна на изходящата скорост ntur от 0 об/мин до определената стойност от npum . |
|
4.1.7.2.3. |
Ширината на стъпалото трябва да бъде 0,1 за диапазона на съотношението на скоростите от 0 до 0,6 и 0,05 за диапазона от 0,6 до 0,95. |
|
4.1.7.2.4. |
Горната граница на съотношението на скоростите може да бъде ограничена от производителя до стойност по-малка от 0,95. В този случай измерването трябва да обхване най-малко седем равномерно разпределени точки между v = 0 и стойност на v < 0,95. |
|
4.1.7.2.5. |
►M3 За всяка точкова стойност на честотата на въртене се изискват най-малко 3 секунди време за стабилизиране в рамките на границите на температурата, определени в точка 4.1.2. ◄ Ако е необходимо, времето за стабилизиране може да бъде удължено от производителя до най-много 60 секунди. Температурата на маслото се записва по време на стабилизирането. |
|
4.1.7.2.6. |
За всяко стъпало сигналите, посочени в 4.1.8 се записват в точката на изпитване за 3—15 секунди. |
|
4.1.7.2.7. |
Последователността измервания (от 7.1.4.2.1 до 4.1.7.2.6) се извършва общо два пъти. |
4.1.8. Измервателни сигнали и записване на данните
По време на измерването се записват най-малко следните измервателни сигнали:
Входящ въртящ момент (на помпата) Tc,pum [Nm]
Изходящ въртящ момент (на турбината) Tc,tur [Nm]
Входяща скорост на въртене (на помпата) npum [об/мин]
Изходяща скорост на въртене (на турбината) ntur [об/мин]
Входяща температура на маслото в ПВТ KTCin [°C]
Честотата на отчитане и записване трябва да бъде 100 Hz или по-висока.
Поставя се нискочестотен филтър с цел избягване на грешки при измерванията.
4.1.9. Валидиране на измерването
|
4.1.9.1. |
За всяко от двете измервания се изчисляват средноаритметичните стойности на въртящия момент и скоростта за измерването за 03—15 секунди. |
|
4.1.9.2. |
Измерените въртящи моменти и скорости от двата набора измервания се осредняват (средноаритметични стойности). |
|
4.1.9.3. |
Отклонението между осреднените въртящи моменти от двата набора измервания трябва да бъде под ± 5 % от средната стойност или ± 1 Nm (в зависимост от това коя от двете стойности е по-голяма). Взема се средното аритметично от двете осреднени стойности на загубите на въртящ момент. Ако отклонението е по-голямо, за точки 4.1.10 и 4.1.11 се приема следната стойност или изпитването се повтаря за ПВТ.
—
за изчислението на ΔUT,pum/tur: най-малката средна стойност на въртящия момент за Tc,pum/tur
—
за изчислението на съотношението μ на въртящия момент: най-голямата средна стойност на въртящия момент за Tc,pum
—
за изчислението на съотношението μ на въртящия момент: най-малката средна стойност на въртящия момент за Tc,tur
—
за изчислението на еталонния въртящ момент Tpum1000: най-малката средна стойност на въртящия момент за Tc,pum
|
|
4.1.9.4. |
Измерените и осреднените скорост и въртящ момент на входящия вал трябва да бъдат под ± 5 об/мин и ± 5 Nm от определените скорост и въртящ момент за всяка измерена работна точка за цялата серия изпитвания за съотношението на скоростите. |
4.1.10. Неопределеност на измерването
Частта от изчислената неопределеност на измерването UT,pum/tur , надвишаваща 1 % от измерения въртящ момент Tc,pum/tur , се използва, за да се коригира стойността на характеристиката на ПВТ, както е определено по-долу.
ΔUT,pum/tur = MAX ( 0, (UT,pum/tur - 0,01 * Tc,pum/tur))
Неопределеността UT,pum/tur на измерването на въртящ момент се изчислява на базата на следния параметър:
Грешка в калибрирането (вкл. интервал на чувствителност, линейност, хистерезис и повторяемост)
Неопределеността UT,pum/tur на измерване на въртящия момент се основава на неопределеностите на датчиците в 95 % доверителен интервал.
където:
|
Tc,pum/tur |
= |
Текуща / измерена стойност от датчика за входящия/изходящия въртящ момент (некоригирана) [Nm] |
|
Tpum |
= |
Входящ въртящ момент (на помпата) (след коригиране за неопределеността) [Nm] |
|
UT,pum/tur |
= |
Неопределеност на измерването на входящ / изходящ въртящ момент в 95 % доверителен интервал, поотделно за датчиците за входящия и изходящия въртящ момент [Nm] |
|
Tn |
= |
Стойност за номиналния въртящия момент на датчика за въртящ момент [Nm] |
|
ucal |
= |
Неопределеност от калибрирането на датчика за въртящ момент [Nm] |
|
Wcal |
= |
Относителна неопределеност на калибрирането (във връзка с номиналния въртящ момент) [%] |
|
kcal |
= |
Коефициент за напредналост на калибрирането (ако е обявен от производителя на датчика, в противен случай = 1) |
4.1.11. Изчисляване на характеристиките на ПВТ
За всяка точка на измерване, към данните от измерванията се прилагат следните изчисления:
където:
|
μ |
= |
Съотношение на въртящите моменти на ПВТ [-] |
|
v |
= |
Съотношение на скоростите на ПВТ [-] |
|
Tc,pum |
= |
Входящ въртящ момент (на помпата) (коригиран) [Nm] |
|
npum |
= |
Входяща скорост на въртене (на помпата) [об/мин] |
|
ntur |
= |
Изходяща скорост на въртене (на турбината) [об/мин] |
|
Tpum1000 |
= |
Еталонен въртящ момент при 1 000 об/мин [Nm] |
4.2. Вариант Б: Измерване при постоянен входящ въртящ момент (в съответствие със SAE J643)
4.2.1. Общи изисквания
Както е посочено в 4.1.1.
4.2.2. Температура на маслото
Както е посочено в 4.1.2.
4.2.3. Дебит и налягане на маслото
Както е посочено в 4.1.3.
4.2.4. Качество на маслото
Както е посочено в 4.1.4.
4.2.5. Монтаж
Както е посочено в 4.1.5.
4.2.6. Измервателно оборудване
Както е посочено в 4.1.6.
4.2.7. Изпитвателна процедура
4.2.7.1. Компенсиране на сигнала при нулев въртящ момент
Както е посочено в 3.1.6.1.
4.1.7.2. Последователност на измерване
|
4.2.7.2.1. |
Входящият въртящ момент Tpum се настройва на положителна стойност при npum = 1 000 об/мин, като на изходящия вал на ПВТ не се позволява да се върти (изходяща скорост ntur = 0 об/мин). |
|
4.2.7.2.2. |
Съотношението на скоростите v се настройва посредством увеличаване на изходящата скорост ntur от 0 об/мин до стойност ntur , обхващайки ползваемия диапазон на v с най-малко седем равномерно разпределени точки на скоростта. |
|
4.2.7.2.3. |
Ширината на стъпалото трябва да бъде 0,1 за диапазона на съотношението на скоростите от 0 до 0,6 и 0,05 за диапазона от 0,6 до 0,95. |
|
4.2.7.2.4. |
Горната граница на съотношението на скоростите може да бъде ограничена от производителя до стойност по-малка от 0,95. |
|
4.2.7.2.5. |
►M3 За всяка точкова стойност на честотата на въртене се изискват най-малко 5 секунди време за стабилизиране в рамките на границите на температурата, определени в точка 4.2.2. ◄ Ако е необходимо, времето за стабилизиране може да бъде удължено от производителя до най-много 60 секунди. Температурата на маслото се записва по време на стабилизирането. |
|
4.2.7.2.6. |
За всяка точкова стойност сигналите, посочени в точка 4.2.8, се записват за точковата стойност в изпитването за не по-малко от 5 и не повече от 15 секунди. |
|
4.2.7.2.7. |
Последователността измервания (от 4.2.7.2.1 до 4.2.7.2.6) се извършва общо два пъти. |
4.2.8. Измервателни сигнали и записване на данните
Както е посочено в 4.1.8.
4.2.9. Валидиране на измерването
Както е посочено в 4.1.9.
4.2.10. Неопределеност на измерването
Както е посочено в 4.1.9.
4.2.11. Изчисляване на характеристиките на ПВТ
Както е посочено в 4.1.11.
5. ►M3 Процедура за изпитване на други компоненти за предаване на въртящ момент (ДКПВМ) ◄
Обхватът на този раздел включва забавители на двигатели, забавители на предавателни кутии, забавители на силовия тракт, както и компоненти, които се третират като забавители от симулационния инструмент. Тези компоненти включват устройства за привеждане на превозното средство в начално движение като единичен мокър съединител на входа на предавателната кутия или хидродинамичен съединител.
5.1. Методи за установяване на загубите от съпротивителния въртящ момент на забавителя
Загубата на въртящ момент от съпротивителния въртящ момент на забавителя е функция от скоростта на въртене на ротора на забавителя. Тъй като забавителят може да бъде монтиран на различни места в силовия тракт на превозното средство, скоростта на ротора на забавителя зависи от задвижващата страна (= еталонна скорост) и повишаващото предавателно число между задвижващата страна и ротора на забавителя, както е показано в таблица 2.
Таблица 2
Скорости на ротора на забавителя
|
Конфигурация |
Еталонна скорост |
Изчисляване на скоростта на ротора на забавителя |
|
А. Забавител на двигателя |
Обороти на двигателя |
nretarder = nengine * istep-up |
|
Б. Забавител на входа на предавателната кутия |
Предавателна кутия Скорост на входящия вал |
nretarder = ntransm.input * istep-up = ntransm.output * itransm * istep-up |
|
В. Забавител на изхода на предавателната кутия или забавител на входа на зъбните предавки на моста |
Предавателна кутия Скорост на изходящия вал |
nretarder = ntransm.output * istep-up |
където:
|
istep-up |
= |
повишаващо предавателно число = скорост на ротора на забавителя / скорост на задвижващата страна |
|
itransm |
= |
предавателно число = входяща скорост на предавателната кутия / изходяща скорост на предавателната кутия |
Конфигурации със забавител, интегриран в двигателя и който не може да бъде отделен от двигателя, се изпитват заедно с двигателя. Настоящият раздел не обхваща тези неотделими, интегрирани в двигателя забавители.
За забавителите, които могат бъдат отделени от силовия тракт или двигателя посредством някакъв вид съединител, се счита, че в отделено състояние имат нулева скорост на ротора и поради това нямат загуби на мощност.
Загубите от съпротивителния въртящ момент на забавителя могат да бъдат измерени с един от следните два метода:
Измерване на забавителя като самостоятелен възел
Измерване заедно с предавателната кутия
5.1.1. Общи изисквания
В случай че загубите се измерват на забавителя като самостоятелен възел, резултатите се влияят от загубите на въртящ момент в лагерите на изпитвателната постановка. Разрешено е тези загуби в лагерите да бъдат измерени и да се извадят от измерванията на загубата от съпротивителния въртящ момент на забавителя.
Производителят трябва да гарантира, че забавителят, използван за измерванията, е в съответствие с проектните спецификации за забавители в серийно производство.
Разрешени са изменения в забавителя, за да се изпълнят изискванията на настоящото приложение, напр. за поставяне на измервателни датчици или за включване на външни системи за поддържане на маслото в оптимално състояние.
Въз основа на семейството, описано в допълнение 6 към настоящото приложение, измерените загуби от съпротивителен въртящ момент за предавателните кутии със забавител, могат да се използват за същата (еквивалентна) предавателна кутия без забавител.
Разрешено е използването на една и съща предавателна кутия за измерване на загубите на въртящ момент на варианти със и без забавител.
По искане на органа по одобряването заявителят за сертифициране посочва и доказва съответствието с изискванията, определени в настоящото приложение.
5.1.2. Привеждане в разработено състояние
По искане на заявителя може да бъде приложена процедура за привеждане в разработено състояние на забавителя. За процедурата за привеждане в разработено състояние се прилагат следните разпоредби.
|
5.1.2.1. |
Ако производителят прилага процедурата за привеждане в разработено състояние на забавителя, времето за привеждане в разработено състояние не трябва да надвишава 100 часа при нулев приложен въртящ момент на забавителя. По избор може да се включи етап от най-много 6 часа с приложен въртящ момент на забавителя. |
5.1.3. Условия на изпитването
5.1.3.1. Околна температура
Околната температура по време на изпитването трябва да бъде 25 °C ± 10 K.
Околната температура се измерва на 1 m встрани от забавителя.
5.1.3.2. Околно налягане
За магнитнитните забавители минималното околно налягане трябва да бъде 899 hPa съгласно стандарта ISO 2533 — Международна стандартна атмосфера (ISA).
5.1.3.3. Температура на маслото или водата
За хидродинамични забавители:
С изключение на течността, не е разрешено външно подгряване.
В случай на изпитване като самостоятелен възел, температурата на течността (масло или вода) на забавителя не трябва да надвишава 87 °C.
В случай на изпитване заедно с предавателната кутия, се прилагат ограниченията за температурата на маслото за изпитването на предавателни кутии.
5.1.3.4. Качество на маслото или водата
При изпитването се използва ново масло, което е препоръчано за европейския пазар за първото напълване.
При водните забавители качеството на водата трябва да бъде в съответствие със спецификациите, определени от производителя на забавителя. Налягането на водата се настройва на фиксирана стойност близо до състоянието на превозното средство (1 ± 0,2 bar относително налягане във входния маркуч на забавителя).
5.1.3.5. Вискозитет на маслото
Ако за първото напълване са препоръчани няколко масла, те се считат за равностойни, ако кинетичните им вискозитети при еднаква температура не се различават с повече от 50 % (в допустимите норми за KV100).
5.1.3.6. Ниво на маслото или водата
Нивото на маслото/водата трябва да е според номиналните спецификации на забавителя.
5.1.4. Монтаж
Електрическата машина, датчикът за въртящ момент и датчикът за скорост се монтират от страната на входа на забавителя или предавателната кутия.
Забавителят (и предавателната кутия) се монтира(т) под наклон, с ъгъл като при монтажа в превозното средство в съответствие с чертежа за одобрението ±1° или 0° ± 1°.
5.1.5. Измервателно оборудване
Както е посочено за изпитването на предавателната кутия в 3.1.4.
5.1.6. Изпитвателна процедура
5.1.6.1. Компенсиране на сигнала при нулев въртящ момент:
Както е посочено за изпитването на предавателната кутия в 3.1.6.1.
5.1.6.2. Последователност на измерване
Последователността за измерването на загубата на въртящ момент за изпитването на забавителя трябва да следва разпоредбите за изпитването на предавателни кутии, определени в 3.1.6.3.2 — 3.1.6.3.5.
5.1.6.2.1. Измерване на забавителя като самостоятелен възел
Когато забавителят се изпитва като самостоятелен възел, измерването на загубата на въртящ момент се извършва като се използват следните точки на скоростта:
200, 400, 600, 900, 1 200 , 1 600 , 2 000 , 2 500 , 3 000 , 3 500 , 4 000 , 4 500 , 5 000 , като се стигне до максималната скорост на ротора на забавителя.
5.1.6.2.2. Измерване заедно с предавателната кутия
|
5.1.6.2.2.1. |
В случай че забавителят се изпитва заедно с предавателната кутия, избраната скоростна предавка трябва да позволява работа на забавителя при максималната скорост на неговия ротор. |
5.1.6.2.2.2. Загубата на въртящ момент се измерва при работните скорости, посочени за съответното изпитване на предавателната кутия.
|
5.1.6.2.2.3. |
За входящите скорости на скоростната кутия, които са под 600 об/мин, ако производителят поиска, могат да се включат допълнителни точки на измерване. |
|
5.1.6.2.2.4. |
Производителят може да отдели загубите в забавителя от общите загуби за предавателната кутия, като проведе изпитването в описания по-долу ред:
(1)
Независещите от натоварването загуби на въртящ момент за цялата предавателна кутия, включително и забавителя, се измерват съгласно точка 3.1 за изпитването на предавателни кутии, на една от високите скоростни предавки: = Tl,in,withret
(2)
Забавителят и съответните части се заменят с части, необходими за равностоен вариант на предавателната кутия без забавител. Измерването на точка (1) се повтаря. = Tl,in,withoutret
(3)
Независещите от натоварването загуби на въртящ момент за системата на забавителя се определят, като се изчислят разликите между двата набора данни от изпитването. = Tl,in,retsys = Tl,in,withret – Tl,in,withoutret |
5.1.7. Измервателни сигнали и записване на данните
Както е посочено за изпитването на предавателната кутия в 3.1.5.
5.1.8. Валидиране на измерването
Всички записани данни се проверяват и обработват, както е описано в 3.1.7 за изпитването на предавателни кутии.
5.2. Допълване на входните файлове за симулационния инструмент
|
5.2.1. |
Загубите на въртящ момент в забавителя за скорости, които са под най-ниската скорост на измерване, се приемат за равни на измерените загуби на въртящ момент за тази най-ниска скорост на измерване. |
|
5.2.2. |
В случай че загубите на въртящ момент в забавителя са отделени от общите загуби посредством изчисляване на разликите между наборите данни от изпитване със и без забавител (вж. 5.1.6.2.2.4), действителните скорости на ротора на забавителя зависят от разположението на забавителя и/или от избраното предавателно число и повишаващто предавателно число на забавителя, и поради това могат да се различават от измерените скорости на входящия вал на предавателната кутия. Действителните скорости на ротора на забавителя, свързани с данните от измерените загуби от съпротивителен въртящ момент, се изчисляват съгласно 5.1, таблица 2. |
|
5.2.3. |
Данните за картата на загубите на въртящ момент се форматират и запазват, както е посочено в допълнение 12 към настоящото приложение. |
6. Процедура за изпитване на допълнителни компоненти от тяговата система (ДКСТ)/компонент от тяговата система с едно предавателно отношение (например конусна предавка)
|
6.1. |
Методи за установяване на загуби на компонент от тяговата система с едно предавателно отношение Загубите на компонент от тяговата система с едно предавателно отношение се определят, като се използва един от следните случаи: 6.1.1. Случай А: Измерване на отделен компонент от тяговата система с едно предавателно отношение За измерването на загубите на въртящ момент на компонент от тяговата система с едно предавателно отношение се прилагат описаните три варианта за определянето на загубите в предавателната кутия:
За измерването, проверката и изчисляването на неопределеността на загубите на компонент от тяговата система с едно предавателно отношение се следва описаната в точка 3 процедура за съответния вариант на изпитване на предавателни кутии със следните разлики в изискванията: Измерванията се извършват при 200 оборота в минута и 400 оборота в минута (на входния вал на компонента от тяговата система с едно предавателно отношение) и за следните точкови стойности на честотата на въртене: 600, 900, 1 200 , 1 600 , 2 000 , 2 500 , 3 000 , 4 000 оборота в минута и същите стойности, умножени по 10, до максималната честота на въртене по спецификациите на компонента от тяговата система с едно предавателно отношение или последната точкова стойност на честотата на въртене преди определената максимална честота на въртене. Разрешено е да се измерват и допълнителни междинни точкови стойности на честотата на въртене.
|
|
6.2. |
Допълване на входящите файлове за симулационния инструмент
|
7. Съответствие на сертифицираните свойства, свързани с емисиите на CO2 и разхода на гориво
|
7.1. |
Всички предавателни кутии, преобразуватели на въртящ момент (ПВТ), други компоненти за предаване на въртящ момент (ДКПВМ) и допълнителни компоненти от силовия тракт (ДКСТ) трябва да бъдат произведени така, че да съответстват на одобрения тип във връзка с описанието, дадено в сертификата и неговите приложения. ►M3 Процедурите за оценяване на съответствието на сертифицираните свойства, свързани с емисиите на CO2 и разхода на гориво, трябва да бъдат в съответствие с условията за съответствие на производството, посочени в член 31 от Регламент (ЕС) 2018/858. ◄ |
|
7.2. |
Преобразувателите на въртящ момент (ПВТ), другите компоненти за предаване на въртящ момент (ДКПВМ) и допълнителни компоненти от силовия тракт (ДКСТ) се изключват от разпоредбите за изпитване за съответствие на производството съгласно разпоредбите на раздел 8 от настоящото приложение. |
|
7.3. |
Съответствието на сертифицираните свойства, свързани с емисиите на CO2 и разхода на гориво, се проверява въз основа на описанието в сертификатите, определени в допълнение 1 към настоящото приложение. |
|
7.4. |
Съответствието на сертифицираните свойства, свързани с емисиите на CO2 и разхода на гориво, се оценява според конкретните условия, определени в настоящата точка. |
|
7.5. |
Производителят ежегодно изпитва най-малко такъв брой предавателни кутии като определения в таблица 3 въз основа на общото количество предавателни кутии, произведени през годината. За целите на определянето на произведените количества, се вземат предвид само предавателните кутии, попадащи в обхвата на изискванията на настоящия регламент. |
|
7.6. |
Всяка предавателна кутия, изпитана от производителя, трябва да е представителна за определено семейство. Независимо от разпоредбите на точка 7.10, изпитва се само по една предавателна кутия от дадено семейство. |
|
7.7. |
За общ годишен обем на производството между 1 001 и 10 000 бр. предавателни кутии, изборът на семейството предавателни кутии, което ще бъде изпитвано, се договаря между производителя и органа по одобряването. |
|
7.8. |
За общ годишен обем на производството над 10 000 бр. предавателни кутии, винаги се изпитва семейството предавателни кутии, произведено в най-голямо количество. Производителят трябва да обоснове (напр. чрез резултатите от продажбите) пред органа по одобряването броя на проведените изпитвания и избора на семействата предавателни кутии. Останалите семейства, които трябва да се подложат на изпитване, се договарят между производителя и органа по одобряването.
Таблица 3 Размер на извадката за изпитване за съответствие
|
|
7.9. |
За целите на изпитването за съответствие на сертифицираните свойства, свързани с емисиите на CO2 и разхода на гориво, органът по одобряването, заедно с производителя, определят типа(овете) предавателни кутии, който(ито) трябва да бъде(ат) изпитан(и). Органът по одобряването гарантира, че избраният тип(ове) предавателна(и) кутия(и) е(са) произведен(и) съгласно същите стандарти като за серийно производство. |
|
7.10. |
Ако резултатът от изпитването, проведено в съответствие с точка 8, е по-висок от посочения в точка 8.1.3, се изпитват 3 допълнителни предавателни кутии от същото семейство. Ако най-малко едно от изпитванията не е успешно, се прилагат разпоредбите на член 23. |
8. Изпитване за съответствие на производството
За изпитването за съответствие на сертифицираните свойства, свързани с емисиите на CO2 и разхода на гориво, се прилага следният метод на изпитване, при предварителното договаряне между органа по одобряването и заявителя за сертифициране:
8.1. Изпитване за съответствие на предавателни кутии
|
8.1.1. |
К.п.д. на предавателната кутия се определя съгласно опростената процедура, описана в настоящия параграф.
|
|
8.1.3 |
Съответствието на сертифицираните свойства, свързани с емисиите на CO2 и разхода на гориво, е удовлетворително, когато се прилагат следните условия: К.п.д. ηA,CoP на изпитваната предавателна кутия по време на изпитването за съответствие на сертифицираните свойства, свързани с емисиите на CO2 и разхода на гориво, не трябва да бъде по-нисък от X% от к.п.д. на одобрения тип предавателна кутия ηA,TA . ηA,TA – ηA,CoP ≤ X X се заменя с 1,5 % за предавателни кутии SMT/AMT/DCT и с 3 % за автоматични предавателни кутии или предавателни кутии с повече от 2 триещи превключващи съединителя. Коефициентът на полезно действие ηA,TA на одобрената предавателна кутия се изчислява със средноаритметичната стойност на коефициента на полезно действие от 18-е работни точки, определени по изискванията в точка 8.1.2.2.2, по формулите в точки 8.1.2.3 и 8.1.2.4 по време на сертифицирането. |
Допълнение 1
ОБРАЗЕЦ НА СЕРТИФИКАТ ЗА КОМПОНЕНТ, ОТДЕЛЕН ТЕХНИЧЕСКИ ВЪЗЕЛ ИЛИ СИСТЕМА
Максимален формат: A4 (210 × 297 mm)
СЕРТИФИКАТ ЗА СВОЙСТВАТА, СВЪРЗАНИ С ЕМИСИИТЕ НА CO2 И РАЗХОДА НА ГОРИВО, НА СЕМЕЙСТВО ПРЕДАВАТЕЛНИ КУТИИ / ПРЕОБРАЗУВАТЕЛИ НА ВЪРТЯЩ МОМЕНТ/ ДРУГИ КОМПОНЕНТИ ЗА ПРЕДАВАНЕ НА ВЪРТЯЩ МОМЕНТ / ДОПЪЛНИТЕЛНИ КОМПОНЕНТИ ОТ СИЛОВИЯ ТРАКТ ( 16 )
|
Печат на административния орган — предоставяне (1) — разширяване на обхвата (1) — отказ (1) — отнемане (1) |
Информация относно:
|
на сертификат във връзка с Регламент (ЕО) № 595/2009, както се прилага от Регламент (ЕС) 2017/2400,
Регламент (ЕО) № XXXXX и Регламент (ЕС) 2017/2400, последно изменен с …
номер на сертификата:
Хеш код:
Основание за разширяването на обхвата:
РАЗДЕЛ I
|
0.1 |
Марка (търговско наименование на производителя): |
|
0.2 |
Тип: |
|
0.3 |
Начин за идентификация на типа, ако е маркиран върху компонента
|
|
0.4 |
Име и адрес на производителя: |
|
0.5 |
В случай на компоненти и отделни технически възли — местоположение и начин на полагане на маркировката за одобрение на ЕО: |
|
0.6 |
Наименование(я) и адрес(и) на монтажния(те) завод(и): |
|
0.7 |
Име и адрес на представителя на производителя (ако има такъв) |
РАЗДЕЛ II
1. Допълнителна информация (когато е приложимо): вж. допълнението
1.1. Вариант, използван за определяне на загубите на въртящия момент
|
1.1.1. |
В случай на предавателна кутия: посочете за двата диапазона на изходящия въртящ момент 0—10 kNm и > 10 kNm, поотделно за всяка скоростна предавка |
|
2. |
Орган по одобряването, отговарящ за провеждане на изпитването: |
|
3. |
Дата на протокола от изпитването |
|
4. |
Номер на протокола от изпитването |
|
5. |
Забележки (ако има): вж. допълнението |
|
6. |
Място |
|
7. |
Дата |
|
8. |
Подпис |
Приложения:
Информационен документ
Протокол от изпитването
Допълнение 2
Информационен документ за предавателна кутия
|
Информационен документ №: |
Относно: Дата на издаване: Дата на изменението: |
съгласно …
Тип/семейство на предавателната кутия (ако е приложимо):
…
0. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
|
0.1. |
Наименование и адрес на производителя |
|
0.2. |
Марка (търговско наименование на производителя): |
|
0.3. |
Тип на предавателната кутия |
|
0.4. |
Семейство предавателни кутии: |
|
0.5. |
Тип на предавателната кутия като отделен технически възел / семейство на предавателната кутия като отделен технически възел |
|
0.6. |
Търговско(и) наименование(я) (ако е налично): |
|
0.7. |
Начини за идентификация на модела, ако е маркиран върху предавателната кутия: |
|
0.8. |
В случай на компоненти и отделни технически възли — местоположение и начин на полагане на маркировката за одобрение на ЕО: |
|
0.9. |
Наименование(я) и адрес(и) на монтажния(те) завод(и): |
|
0.10. |
Наименование и адрес на представителя на производителя |
ЧАСТ 1
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА (БАЗОВАТА) ПРЕДАВАТЕЛНА КУТИЯ И ТИПОВЕ ПРЕДАВАТЕЛНИ КУТИИ В СЕМЕЙСТВОТО ПРЕДАВАТЕЛНИ КУТИИ
|
|
Базова предавателна кутия |
Членове на семейството |
|
||
|
|
|||||
|
или тип на предавателната кутия |
|
||||
|
|
|||||
|
|
#1 |
#2 |
#3 |
|
|
|
|
|||||
▼M1 —————
1.0 СПЕЦИФИЧНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПРЕДАВАТЕЛНАТА КУТИЯ / СЕМЕЙСТВОТО ПРЕДАВАТЕЛНИ КУТИИ
|
1.1 |
Предавателно число. Схема на скоростните предавки и поток на мощността |
|
1.2 |
Разстояние до централната ос за предавателните кутии с валове, въртящи се в противоположни посоки |
|
1.3 |
Тип на лагерите в съответното им местоположение (ако са монтирани) |
|
1.4 |
Тип на превключвателните елементи (зъбни съединители, включително синхронизатори, или триещи съединители) в съответното им местоположение (ако са монтирани) |
|
1.5 |
Ширина на една скоростна предавка за вариант 1 и ширина на една скоростна предавка ± 1 mm за вариант 2 или вариант 3 |
|
1.6 |
Общ брой на предните скоростни предавки |
|
1.7 |
Брой на зъбните превключвателни съединители |
|
1.8 |
Брой на синхронизаторите |
|
1.9 |
Брой на триещите съединителни дискове (с изключение на единичен сух съединител с 1 или 2 диска) |
|
1.10 |
Външен диаметър на триещите съединителни дискове (с изключение на единичен сух съединител с 1 или 2 диска) |
|
1.11 |
Грапавина на повърхнината на зъбите (вкл. чертежи) |
|
1.12 |
Брой на динамичните салници на валовете |
|
1.13 |
Дебит на маслото за смазване и охлаждане за един оборот на входящия вал на предавателната кутия |
|
1.14 |
Вискозитет на маслото при 100 °C (± 10 %) |
|
1.15 |
Налягане в системата за предавателни кутии с хидравлично управление |
|
1.16 |
Определено ниво на маслото спрямо централната ос и в съответствие с чертежната спецификация (въз основа на средната стойност между долната и горната допустима граница) в статично или в работно състояние. Нивото на маслото се счита за равно, ако всички въртящи се части на предавателната кутия (с изключение на маслената помпа и задвижването ѝ) са разположени над определеното ниво на маслото |
|
1.17 |
Определено ниво на маслото (± 1 mm) |
|
1.18 |
►M3 Предавателни числа (безразмерна величина), максимален входен въртящ момент в Nm, максимална входяща мощност в kW и максимална входна честота на въртене в обороти в минута за варианта от най-висок клас за всеки член на фамилията (когато същият член на фамилията се продава с различни търговски наименования) ◄ 1 скоростна предавка
2 скоростна предавка
3 скоростна предавка
4 скоростна предавка
5 скоростна предавка
6 скоростна предавка
7 скоростна предавка
8 скоростна предавка
9 скоростна предавка
10 скоростна предавка
11 скоростна предавка
12 скоростна предавка
n скоростна предавка
|
|
1.19 |
плъзгане в съединител с блокировка в хидротрансформатора при постоянно зацепени предавки (да/не) Ако отговорът е „да“, постоянното плъзгане (загуба на честота на въртене в обороти в минута) в съединител с блокиране на приплъзванено в хидротрансформатора или съединител от страната на входа се обявява в отделни карти за всяка предавка в зависимост от измерените точкови стойности на входната честота на въртене и входния въртящ момент. По-долу е даден пример с данни за 1-ва предавка:
плъзгане в хидротрансформатора на 1-ва предавка, обороти в минута
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
СПИСЪК НА ПРИТУРКИТЕ
|
№: |
Описание: |
Дата на издаване: |
|
1 |
Информация за условията на изпитване на предавателната кутия |
… |
|
2 |
… |
|
Притурка 1 към информационния документ за предавателна кутия
Информация за условията на изпитване (ако е приложимо)
|
1.1 Измерване със забавител |
да / не |
|
1.2 Измерване с конична предавка |
да / не |
|
1.3 Максимална изпитана входяща скорост [об/мин] |
|
|
1.4 Максимален изпитан входящ въртящ момент [Nm] |
|
Допълнение 3
Информационен документ за преобразувател на въртящ момент (ПВТ)
|
Информационен документ №: |
Относно: Дата на издаване: Дата на изменението: |
съгласно …
Тип/семейство на ПВТ (ако е приложимо):
…
0. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
|
0.1 |
Наименование и адрес на производителя |
|
0.2 |
Марка (търговско наименование на производителя): |
|
0.3 |
Тип на ПВТ: |
|
0.4 |
Семейство на ПВТ: |
|
0.5 |
Тип на ПВТ като отделен технически възел / семейство на ПВТ като отделен технически възел / |
|
0.6 |
Търговско(и) наименование(я) (ако е налично): |
|
0.7 |
Начини за идентификация на модела, ако е маркиран върху ПВТ: |
|
0.8 |
В случай на компоненти и отделни технически възли — местоположение и начин на полагане на маркировката за одобрение на ЕО: |
|
0.9 |
Наименование(я) и адрес(и) на монтажния(те) завод(и): |
|
0.10 |
Наименование и адрес на представителя на производителя |
ЧАСТ 1
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА (БАЗОВИЯ) ПВТ И ТИПОВЕ ПВТ В СЕМЕЙСТВОТО ПВТ
|
|
Базов ПВТ или |
Членове на семейството |
|
||
|
|
|||||
|
Тип на ПВТ |
#1 |
#2 |
#3 |
|
|
|
|
|||||
|
|
|||||
|
|
|
|
|
|
|
▼M1 —————
1.0 СПЕЦИФИЧНA ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПРЕОБРАЗУВАТЕЛЯ НА ВЪРТЯЩ МОМЕНТ/ СЕМЕЙСТВОТО ПРЕОБРАЗУВАТЕЛИ НА ВЪРТЯЩ МОМЕНТ
|
1.1 |
За хидродинамичен преобразувател на въртящ момент (хидротрансформатор) без механична предавка (последователно свързване)
|
|
1.2 |
За хидродинамичен преобразувател на въртящ момент (хидротрансформатор) с механична предавка (успоредно свързване)
|
СПИСЪК НА ПРИТУРКИТЕ
|
№: |
Описание: |
Дата на издаване: |
|
1 |
Информация за условията на изпитване на преобразувателя на въртящ момент |
… |
|
2 |
… |
|
Притурка 1 към информационния документ за преобразувател на въртящ момент
Информация за условията на изпитване (ако е приложимо)
1. Метод на измерване
|
1.1 |
ПВТ с механична предавка/ да / не |
|
1.2 |
ПВТ като отделен възел да / не |
Допълнение 4
Информационен документ за друг компонент за предаване на въртящ момент (ДКПВМ)
|
Информационен документ №: |
Относно: Дата на издаване: Дата на изменението: |
съгласно …
Тип/семейство на ДКПВМ (ако е приложимо):
…
0. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
|
0.1 |
Наименование и адрес на производителя |
|
0.2 |
Марка (търговско наименование на производителя): |
|
0.3 |
Тип на ДКПВМ: |
|
0.4 |
Семейство на ДКПВМ: |
|
0.5 |
Тип на ДКПВМ като отделен технически възел / Семейство на ДКПВМ като отделен технически възел |
|
0.6 |
Търговско(и) наименование(я) (ако е налично): |
|
0.7 |
Начини за идентификация на модела, ако е маркиран върху ДКПВМ: |
|
0.8 |
В случай на компоненти и отделни технически възли — местоположение и начин на полагане на маркировката за одобрение на ЕО: |
|
0.9 |
Наименование(я) и адрес(и) на монтажния(те) завод(и): |
|
0.10 |
Наименование и адрес на представителя на производителя |
ЧАСТ 1
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА (БАЗОВИЯ) ДКПВМ И ТИПОВЕ ДКПВМ В СЕМЕЙСТВОТО ДКПВМ
|
|
Базов ДКПВМ |
Член на семейството |
|
||
|
|
|||||
|
|
#1 |
#2 |
#3 |
|
|
|
|
|||||
▼M1 —————
1.0 СПЕЦИФИЧНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДКПВМ
|
1.1 |
Хидродинамичните компоненти за предаване на въртящ момент (ДКПВМ) / забавител
|
|
1.2 |
За магнитните компоненти за предаване на въртящ момент (ДКПВМ) / Забавител
|
|
1.3 |
За компонентите за предаване на въртящ момент (ДКПВМ) / хидродинамичен съединител
|
СПИСЪК НА ПРИТУРКИТЕ
|
№: |
Описание: |
Дата на издаване: |
|
1 |
Информация за условията на изпитване на ДКПВМ |
… |
|
2 |
… |
|
Притурка 1 към информационния документ за ДКПВМ
Информация за условията на изпитване (ако е приложимо)
1. Метод на измерване
|
2. |
Максимална скорост на изпитване на ДКПВМ главен поглъщател на въртящ момент, напр. ротор забавител [об/мин] |
Допълнение 5
Информационен документ за допълнителен компонент от силовия тракт (ДКСТ)
|
Информационен документ №: |
Относно: Дата на издаване: Дата на изменението: |
съгласно …
Тип/семейство на ДКСТ (ако е приложимо):
…
0. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
|
0.1 |
Наименование и адрес на производителя |
|
0.2 |
Марка (търговско наименование на производителя): |
|
0.3 |
Тип на ДКСТ: |
|
0.4 |
Семейство на ДКСТ: |
|
0.5 |
Тип на ДКСТ като отделен технически възел / семейство на ДКСТ като отделен технически възел / |
|
0.6 |
Търговско(и) наименование(я) (ако е налично): |
|
0.7 |
Начини за идентификация на модела, ако е маркиран върху ДКСТ: |
|
0.8 |
В случай на компоненти и отделни технически възли — местоположение и начин на полагане на маркировката за одобрение на ЕО: |
|
0.9 |
Наименование(я) и адрес(и) на монтажния(те) завод(и): |
|
0.10 |
Наименование и адрес на представителя на производителя |
ЧАСТ 1
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА (БАЗОВИЯ) ДКСТ И ТИПОВЕ ДКСТ В СЕМЕЙСТВОТО ДКСТ
|
|
Базов ДКСТ |
Член на семейството |
|
||
|
|
|||||
|
|
#1 |
#2 |
#3 |
|
|
|
|
|||||
▼M1 —————
1.0 СПЕЦИФИЧНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДКСТ / КОНИЧНАТА ПРЕДАВКА
|
1.1 |
Предавателно число и схема на предавката |
|
1.2 |
Ъгъл между входящия и изходящия вал |
|
1.3 |
Тип на лагерите в съответното им местоположение |
|
1.4 |
Брой на зъбите по зъбни колела |
|
1.5 |
Ширина на една предавка |
|
1.6 |
Брой на динамичните салници на валовете |
|
1.7 |
Вискозитет на маслото (± 10 %) |
|
1.8 |
Грапавина на повърхнината на зъбите |
|
1.9 |
Определено ниво на маслото спрямо централната ос и в съответствие с чертежната спецификация (въз основа на средната стойност между долната и горната допустима граница) в статично или в работно състояние. Нивото на маслото се счита за равно, ако всички въртящи се части на предавателната кутия (с изключение на маслената помпа и задвижването ѝ) са разположени над определеното ниво на маслото |
|
1.10 |
Нивото на маслото трябва да е в рамките на (± 1 mm). |
СПИСЪК НА ПРИТУРКИТЕ
|
№: |
Описание: |
Дата на издаване: |
|
1 |
Информация за условията на изпитване на ДКСТ |
… |
|
2 |
… |
|
Притурка 1 към информационния документ за ДКСТ
Информация за условията на изпитване (ако е приложимо)
1. Метод на измерване
|
с предавателна кутия |
да / не |
|
задвижващ механизъм |
да / не |
|
пряко |
да / не |
|
2. |
Максимална скорост на изпитване на входа на ДКСТ [об/мин] |
Допълнение 6
Концепция за семейство
1. Общи положения
Дадено семейство предавателни кутии, преобразуватели на въртящ момент, други компоненти за предаване на въртящ момент или допълнителни компоненти от силовия тракт се характеризира с проектните си и експлоатационните си параметри. Те трябва да са общи за всички членове на семейството. Производителят може да реши дали дадена предавателна кутия, преобразувател на въртящ момент, друг компонент за предаване на въртящ момент или допълнителен компонент от силовия тракт принадлежат към дадено семейство, при условие че критериите за членство, изброени в настоящото допълнение, са спазени. Съответното семейство се одобрява от органа по одобряването. Производителят предоставя на органа по одобряването подходящата информация относно членовете на семейството.
1.1 Специални случаи
В някои случаи е възможно взаимодействие между параметрите. Това трябва да се вземе под внимание, за да се гарантира, че само предавателни кутии, преобразуватели на въртящ момент, други компоненти за предаване на въртящ момент или допълнителни компоненти от силовия тракт със сходни характеристики са включени в дадено семейство. Тези случаи се определят от производителя и се съобщават на органа по одобряването. Впоследствие това се взема предвид като критерий за създаването на ново семейство предавателни кутии, преобразуватели на въртящ момент, други компоненти за предаване на въртящ момент или допълнителни компоненти от силовия тракт.
В случай на устройства или характеристики, които не са изброени в точка 9 и които силно влияят на нивото на експлоатационните показатели, това оборудване се идентифицира от производителя на основата на добрата инженерна практика и се съобщава на органа по одобряването. Впоследствие това се взема предвид като критерий за създаването на ново семейство предавателни кутии, преобразуватели на въртящ момент, други компоненти за предаване на въртящ момент или допълнителни компоненти от силовия тракт.
|
1.2 |
Концепцията за семейство определя критерии и параметри, които позволяват на производителя да групира предавателни кутии, преобразуватели на въртящ момент, други компоненти за предаване на въртящ момент или допълнителни компоненти от силовия тракт в семейства и типове със сходни или еднакви данни, свързани с CO2. |
|
2. |
Органът по одобряването може да заключи, че най-големите загуби на въртящ момент в семейството предавателни кутии, преобразуватели на въртящ момент, други компоненти за предаване на въртящ момент или допълнителни компоненти от силовия тракт могат най-добре да бъдат характеризирани чрез допълнително изпитване. В такъв случай производителят предоставя подходящата информация, за да се определят в рамките на семейството тези предавателни кутии, преобразуватели на въртящ момент, други компоненти за предаване на въртящ момент или допълнителни компоненти от силовия тракт, които вероятно имат най-високо ниво на загубите на въртящ момент. Ако членове на семейството притежават други характеристики, за които може да се счита, че влияят на загубите на въртящ момент, тези характеристики също се определят и се вземат предвид при избора на базовото изделие. |
|
3. |
Параметри, определящи семейството предавателни кутии
|
|
4. |
Избор на базовата предавателна кутия Базовата предавателна кутия се избира въз основа на следните критерии, изброени по-долу:
а)
най-голяма ширина на една скоростна предавка за вариант 1 или най-голяма ширина на една скоростна предавка ± 1 mm за вариант 2 или вариант 3;
б)
най-голям общ брой скоростни предавки;
в)
най-голям брой зъбни превключвателни съединители;
г)
най-голям брой синхронизатори;
д)
най-голям брой триещи съединителни дискове (с изключение на единичен сух съединител с 1 или 2 диска);
е)
най-голяма стойност на външния диаметър на триещите съединителни дискове (с изключение на единичен сух съединител с 1 или 2 диска);
ж)
най-голяма стойност на грапавината на повърхнината на зъбите;
з)
най-голям брой динамични салници на валовете;
и)
най-висок дебит на маслото за смазване и охлаждане за един оборот на входящия вал;
й)
най-голям вискозитет на маслото;
к)
най-високо налягане в системата за предавателни кутии с хидравлично управление;
л)
най-високо определено ниво на маслото спрямо централната ос и в съответствие с чертежната спецификация (въз основа на средната стойност между долната и горната допустима граница) в статично или в работно състояние. Нивото на маслото се счита за равно, ако всички въртящи се части на предавателната кутия (с изключение на маслената помпа и задвижването ѝ) са разположени над определеното ниво на маслото;
м)
най-високо определено ниво на маслото (± 1 mm). |
|
5. |
Параметри, определящи семейството преобразуватели на въртящ момент
|
|
6. |
Избор на базовия преобразувател на въртящ момент
|
|
7. |
Параметри, определящи другите компоненти за предаване на въртящ момент (ДКПВМ) от семейството
|
|
8. |
Избор на базовия компонент за предаване на въртящ момент.
|
|
9. |
Параметри, определящи семейството допълнителни компоненти от силовия тракт
|
|
10. |
Избор на базовия допълнителен компонент от силовия тракт
|
Допълнение 7
Маркировка и номериране
1. Маркировка
В случай на компонент, който е сертифициран в съответствие с настоящото приложение, върху компонента трябва да са нанесени:
|
1.1 |
наименованието или търговската марка на производителя |
|
1.2 |
моделът и означение за идентифициране на типа, както са записани в информацията, посочена в точки 0.2 и 0.3 от допълнения 2—5 към настоящото приложение |
|
1.3 |
маркировката за сертифициране (ако е приложимо) се състои от оградена с правоъгълник малка буква „е“, последвана от отличителния номер на държавата членка, издала сертификата: 1 за Германия;
2 за Франция;
3 за Италия;
4 за Нидерландия;
5 за Швеция;
6 за Белгия;
7 за Унгария;
8 за Чешката република;
9 за Испания;
11 за Обединеното кралство;
12 за Австрия;
13 за Люксембург;
17 за Финландия;
18 за Дания;
19 за Румъния;
20 за Полша;
21 за Португалия;
23 за Гърция;
24 за Ирландия;
25 за Хърватия;
26 за Словения;
27 за Словакия;
29 за Естония;
32 за Латвия;
34 за България;
36 за Литва;
49 за Кипър;
50 за Малта;
|
|
1.4 |
►M3 Маркировката за сертифициране трябва също така да включва в близост до правоъгълника „базов номер на одобрението“, посочен за секция 4 на номера на одобрението на типа, определен в приложение IV към Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/683 на Комисията, предшестван от двете цифри, указващи поредния номер, присвоен на последното техническо изменение на настоящия регламент, и буква, указваща частта, за която е предоставен сертификатът. ◄ За настоящия регламент поредният номер е ►M3 02 ◄ . По отношение на настоящия регламент, буквата е определената в таблица 1.
|
|
1.5 |
Пример за маркировка за сертифициране Гореуказаната маркировка за сертифициране, прикрепена към предавателна кутия, хидротрансформатор, друг компонент за предаване на въртящ момент (ДКПВМ) или допълнителен компонент от тяговата система (ДКТС), показва, че съответният тип е сертифициран в Полша (e20), в съответствие с настоящия регламент. Първите две цифри (02) указват поредния номер, присвоен на последното техническо изменение на настоящия регламент. Следващият знак указва, че сертифицирането е предоставено за предавателна кутия (G). Последните пет цифри (00005) са базовият номер на одобрение, присвоен на предавателната кутия от органа по одобряването. |
|
1.6 |
При поискване от заявителя за сертифициране и след предварително договаряне с органа по одобряването, могат да се използват други размери за означенията, различни от посочените в 1.5. Тези означения с други размери трябва да останат лесно четливи. |
|
1.7 |
Маркировките, етикетите, табелките или стикерите трябва да са трайни за срока на експлоатация на предавателната кутия, преобразувателя на въртящ момент (ПВТ), другия компонент за предаване на въртящ момент (ДКПВМ) или допълнителните компоненти от силовия тракт (ДКСТ) и трябва да бъдат ясно четливи и неизтриваеми. Производителят трябва да гарантира, че маркировките, етикетите, табелките или стикерите не могат да бъдат отстранени, без да бъдат унищожени или нарушени. |
|
1.8 |
В случай че един и същ орган по одобряването предоставя отделни сертификати за предавателна кутия, преобразувател на въртящ момент, други компоненти за предаване на въртящ момент или допълнителни компоненти от силовия тракт и тези части са монтирани заедно, полаганетона една маркировка за сертифициране, посочена в точка 1.3, е достатъчно Тази маркировка за сертифициране трябва да е последвана от приложимата маркировка, описана в точка 1.4 за съответната предавателна кутия, преобразувател на въртящ момент, друг компонент за предаване на въртящ момент или допълнителен компонент от силовия тракт, като се отделя от нея с „/“. |
|
1.9 |
Сертификационната маркировка трябва да се вижда, когато предавателната кутия, преобразувателят на въртящ момент, другият компонент за предаване на въртящ момент или допълнителен компонент от силовия тракт са монтирани в превозното средство, и трябва да е поставена върху част, която е необходима за нормалната работа и обикновено няма да се нуждае от подмяна през експлоатационния живот на компонента. |
|
1.10 |
В случай че преобразувател на въртящ момент или друг компонент за предаване на въртящ момент са конструирани така, че да не са достъпни и/или видими след като се сглобят с предавателната кутия, маркировката за сертифициране на преобразувателя на въртящ момент или другия компонент за предаване на въртящ момент се поставя върху предавателната кутия. В случая, описан в първата алинея, ако преобразувателят на въртящ момент или другият компонент за предаване на въртящ момент не са сертифицирани, върху предавателната кутия, веднага след буквата, посочена в точка 1.4, вместо сертификационния номер се поставя „–“. |
2. Номериране
|
2.1. |
Сертификационният номер за предавателни кутии, хидротрансформатори, други компоненти за предаване на въртящ момент и допълнителни компоненти от тяговата система изглежда така:
eX*YYYY/YYYY*ZZZZ/ZZZZ*X*00000*00
|
Допълнение 8
Стандартни стойности за загубата на въртящ момент — предавателна кутия
Изчислени стандартни стойности въз основа на максималния номинален въртящ момент на предавателната кутия:
|
Tl,in |
= |
Загуба на въртящ момент по отношение на входящия вал [Nm] |
|
Tdx |
= |
Съпротивителен въртящ момент при x об/мин [Nm] |
|
Taddx |
= |
Допълнителен съпротивителен въртящ момент на допълнителната скоростна предавка с конична предавка при x об/мин [Nm] (ако е приложимо) |
|
nin |
= |
Скорост на входящия вал [об/мин] |
|
fT |
= |
1-η |
|
η |
= |
коефициент на полезно действие (к.п.д.) |
|
fT |
= |
0,01 за директна скоростна предавка, 0,04 за недиректни скоростни предавки |
|
fT_add |
= |
0,04 за скоростна предавка с конична предавка (ако е приложимо) |
|
Tin |
= |
Въртящ момент на входящия вал [Nm] |
|
Tmax,in |
= |
Максимално допустим входящ въртящ момент за всяка предна скоростна предавка на предавателната кутия [Nm] |
|
= |
max(Tmax,in,gear) |
|
Tmax,in,gear |
= |
Максимално допустим входящ въртящ момент за скоростна предавка, където скоростната предавка = 1, 2, 3, … най-високата скоростна предавка). За предавателни кутии с хидродинамичен преобразувател на въртящ момент (хидротрансформатор) входящият въртящ момент е въртящият момент на входа на предавателната кутия преди преобразувателя на въртящ момент. |
За предавателни кутии с интегриран диференциал интегрираният диференциал се разглежда като конусна предавка. Съответно формулите за Tadd0 , Tadd1000 и fTadd по-горе трябва да се използват за изчисляването на T l,in .
Допълнение 9
Общ модел — преобразувател на въртящ момент
Общ модел на преобразувател на въртящ момент, основан на стандартната технология:
За определянето на характеристиките на преобразувателя на въртящ момент може да бъде приложен общ модел на преобразувател на въртящ момент, в зависимост от конкретните характеристики на двигателя.
общият модел на ПВТ се основава на следните характеристични данни на двигателя:
|
nrated |
= |
Максимални обороти на двигателя при максималната мощност (определени от кривата на двигателя при пълно натоварване, както е изчислена с инструмента за предварителна обработка на данните за двигателя) [об/мин] |
|
Tmax |
= |
Максимален въртящ момент (определен от кривата на двигателя при пълно натоварване, както е изчислена с инструмента за предварителна обработка на данните за двигателя) [об/мин] |
По този начин характеристиките на общия ПВТ са валидни само за комбинирането на ПВТ с двигател със същите специфични характеристични данни.
Описание на четириточковия модел за капацитета на ПВТ по отношение на въртящия момент:
Капацитет на общия ПВТ по отношение на въртящия момент и съотношението на въртящите моменти на общия ПВТ:
Фигура 1
Капацитет на общия ПВТ по отношение на въртящия момент
Фигура 2
Съотношение на въртящите моменти на общия ПВТ
където:
|
TP1000 |
= |
Еталонен въртящ момент на помпата;
|
|
v |
= |
Съотношение на скоростите;
|
|
μ |
= |
Съотношение на въртящите моменти;
|
|
vs |
= |
Съотношение на скоростите в точката на движение по инерция;
За ПВТ с ротационен корпус (от типа Trilock) vs обикновено е 1. За други типове ПВТ, особено тези с разделяне на потока, vs може да е със стойности, различни от 1. |
|
vc |
= |
Съотношение на скоростите в точката на сцепване;
|
|
v0 |
= |
Мъртва точка (stall); v 0 = 0 [об/мин] |
|
vm |
= |
Междинно съотношение на скоростите
|
За модела са необходими следните определения за изчисляване на капацитета на общия ПВТ:
За модела са необходими следните определения за изчисляване на съотношението на общия ПВТ:
Използва се линейна интерполация между изчислените специфични точки.
Допълнение 10
Стандартни стойности на загубите на въртящ момент — други компоненти за предаване на въртящ момент
Изчислени стандартни стойности на загубите на въртящ момент за други компоненти за предаване на въртящ момент:
За първични хидродинамични забавители (маслени или водни) с включена функция при потегляне на превозното средство, съпротивителният въртящ момент на забавителя се изчислява по формулата:
За други хидродинамични забавители (маслени или водни) съпротивителният въртящ момент на забавителя се изчислява по формулата:
За магнитни забавители (с постоянен магнит или електромагнит) съпротивителният въртящ момент на забавителя се изчислява по формулата:
където:
|
Tretarder |
= |
Загуба от съпротивителния въртящ момент на забавителя, Nm |
|
nretarder |
= |
Честота на въртене на ротора на забавителя, обороти в минута (вж. точка 5.1 от настоящото приложение) |
|
istep-up |
= |
Повишаващо предавателно число = честотата на въртене на ротора на забавителя/честотата на въртене на задвижващия компонент (вж. точка 5.1 от настоящото приложение) |
Допълнение 11
Стандартни стойности на загубите на въртящ момент — конусна предавка или компонент от тяговата система с едно предавателно отношение
В съответствие със стандартните стойности на загубите на въртящ момент за комбинацията от предавателна кутия и конусна предавка в допълнение 8, стандартните загуби на въртящ момент за конусна предавка или компонент от тяговата система с едно предавателно отношение без предавателна кутия се изчисляват по формулата:
където:
|
Tl,in |
= |
Загуба на въртящ момент по отношение на входящия вал на предавателната кутия [Nm] |
|
Taddx |
= |
Допълнителен съпротивителен въртящ момент на допълнителната скоростна предавка с конична предавка при x об/мин [Nm] (ако е приложимо) |
|
nin |
= |
Скорост на входящия вал на предавателната кутия [об/мин] |
|
fT |
= |
1-η; η = коефициент на полезно действие (к.п.д.) fT_add = 0,04 за конична предавка |
|
Tin |
= |
Въртящ момент на входящия вал на предавателната кутия [Nm] |
|
Tmax,in |
= |
Максимално допустим входящ въртящ момент за всяка предна скоростна предавка на предавателната кутия [Nm] |
|
= |
max(Tmax,in,gear) |
|
Tmax,in,gear |
= |
Максимално допустим входящ въртящ момент за скоростна предавка, където скоростната предавка = 1, 2, 3, … най-високата скоростна предавка) |
Стандартните загуби на въртящ момент, получени от горните изчисления, могат да бъдат прибавени към загубите на въртящ момент в предавателната кутия, получени от варианти 1—3, с цел да се получат загубите на въртящ момент за комбинацията от предавателна кутия и конична предавка.
Допълнение 12
Входящи параметри за симулационния инструмент
Въведение
В настоящото допълнение е описан списъкът на параметрите за въвеждане в симулационния инструмент, които трябва да бъдат предоставени от производителя на предавателната кутия, преобразувателя на въртящ момент (ПВТ), другите компоненти за предаване на въртящ момент (ДКПВМ) и допълнителните компоненти от силовия тракт (ДКСТ). Приложимата XML схема, както и примерни данни, са на разположение на специална електронна платформа за разпространение.
Определения
|
(1) |
„Parameter ID“:Уникален идентификатор, както е използван в „Симулационния инструмент“ за конкретния входящ параметър или набор от входни данни |
|
(2) |
„Type“: Тип на данните на параметъра
|
|
(3) |
„Unit“ …физичната единица на параметъра |
Набор входящи параметри
Таблица 1
Входящи параметри за „Transmission/General“
|
Название на параметъра |
Parameter ID |
Type |
Unit |
Описание/Позоваване |
|
Manufacturer |
P205 |
token |
[–] |
|
|
Модел |
P206 |
token |
[–] |
|
|
CertificationNumber |
P207 |
token |
[–] |
|
|
Date |
P208 |
dateTime |
[–] |
Дата и час на създаване на хеш кода на компонента |
|
AppVersion |
P209 |
token |
[–] |
|
|
TransmissionType |
P076 |
string |
[–] |
►M3 Позволени стойности (1): „SMT“, „AMT“, „APT-S“, „APT-P“, „APT-N“, „IHPC Type 1“ ◄ |
|
MainCertificationMethod |
P254 |
string |
[–] |
Позволени стойности: „Option 1“, „Option 2“, „Option 3“, „Standard values“ |
|
DifferentialIncluded |
P353 |
boolean |
— |
|
|
AxlegearRatio |
P150 |
double, 3 |
— |
По избор, задължително само ако „DifferentialIncluded“ е „true“ |
|
(1)
Предавателни кутии с двоен съединител (DCT) се обявяват като предавателни кутии тип AMT. |
||||
Таблица 2
Входящи параметри за „Transmission/Gears“ за всяка скоростна предавка
|
Название на параметъра |
ID на параметъра |
Тип |
Единица |
Описание/Позоваване |
|
GearNumber |
P199 |
integer |
[-] |
|
|
Ratio |
P078 |
double, 3 |
[-] |
►M3 При предавателна кутия с включен диференциал се посочва само предавателното число на предавателната кутия, а предавателното число на предавката на моста не се взема предвид. ◄ |
|
MaxTorque |
P157 |
integer |
[Nm] |
незадължително |
|
MaxSpeed |
P194 |
integer |
[мин– 1] |
незадължително |
Таблица 3
Входящи параметри „Transmission/LossMap“ за всяка скоростна предавка и за всяка точка от координатната мрежа на картата на загубите
|
Название на параметъра |
ID на параметъра |
Тип |
Единица |
Описание/Позоваване |
|
InputSpeed |
P096 |
double, 2 |
[мин– 1] |
|
|
InputTorque |
P097 |
double, 2 |
[Nm] |
|
|
TorqueLoss |
P098 |
double, 2 |
[Nm] |
|
Таблица 4
Входящи параметри „TorqueConverter/General“
|
Название на параметъра |
ID на параметъра |
Тип |
Единица |
Описание/Позоваване |
|
Manufacturer |
P210 |
token |
[-] |
|
|
Model |
P211 |
token |
[-] |
|
|
CertificationNumber |
P212 |
token |
[-] |
|
|
Date |
P213 |
dateTime |
[-] |
Дата и час на създаването на хеш кода на компонента |
|
AppVersion |
P214 |
string |
[-] |
|
|
CertificationMethod |
P257 |
string |
[-] |
Позволени стойности: „Measured“, „Standard values“ |
Таблица 5
Входящи параметри „TorqueConverter/Characteristics“ за всяка точка от координатната мрежа на характеристичната крива
|
Название на параметъра |
ID на параметъра |
Тип |
Единица |
Описание/Позоваване |
|
SpeedRatio |
P099 |
double, 4 |
[-] |
|
|
TorqueRatio |
P100 |
double, 4 |
[-] |
|
|
InputTorqueRef |
P101 |
double, 2 |
[Nm] |
|
Таблица 6
Входящи параметри „ADC/General“ (изискват се само ако са приложими за компонента)
|
Название на параметъра |
ID на параметъра |
Тип |
Единица |
Описание/Позоваване |
|
Manufacturer |
P220 |
token |
[-] |
|
|
Model |
P221 |
token |
[-] |
|
|
CertificationNumber |
P222 |
token |
[-] |
|
|
Date |
P223 |
dateTime |
[-] |
Дата и час на създаването на хеш кода на компонента |
|
AppVersion |
P224 |
string |
[-] |
|
|
Ratio |
P176 |
double, 3 |
[-] |
|
|
CertificationMethod |
P258 |
string |
[-] |
Позволени стойности: „Option 1“, „Option 2“, „Option 3“ и „Standard values“ |
Таблица 7
Входящи параметри „ADC/LossMap“ за всяка точка от координатната мрежа на картата на загубите (изискват се само ако са приложими за компонента)
|
Название на параметъра |
ID на параметъра |
Тип |
Единица |
Описание/Позоваване |
|
InputSpeed |
P173 |
double, 2 |
[мин– 1] |
|
|
InputTorque |
P174 |
double, 2 |
[Nm] |
|
|
TorqueLoss |
P175 |
double, 2 |
[Nm] |
|
Таблица 8
Входящи параметри „Retarder/General“ (изискват се само ако са приложими за компонента)
|
Название на параметъра |
ID на параметъра |
Тип |
Единица |
Описание/Позоваване |
|
Manufacturer |
P225 |
token |
[-] |
|
|
Model |
P226 |
token |
[-] |
|
|
CertificationNumber |
P227 |
token |
[-] |
|
|
Date |
P228 |
dateTime |
[-] |
Дата и час на създаването на хеш кода на компонента |
|
AppVersion |
P229 |
string |
[-] |
|
|
CertificationMethod |
P255 |
string |
[-] |
Позволени стойности: „Measured“, „Standard values“ |
Таблица 9
Входящи параметри „Retarder/LossMap“ за всяка точка от координатната мрежа на характеристичната крива (изискват се само ако са приложими за компонента)
|
Название на параметъра |
ID на параметъра |
Тип |
Единица |
Описание/Позоваване |
|
RetarderSpeed |
P057 |
double, 2 |
[мин– 1] |
|
|
TorqueLoss |
P058 |
double, 2 |
[Nm] |
|
ПРИЛОЖЕНИЕ VII
ПРОВЕРКА НА ДАННИТЕ ЗА ОСИТЕ
1. Въведение
Настоящото приложение описва разпоредбите за сертифициране по отношение на загубите на въртящ момент в задвижващите мостове на тежки превозни средства. Като алтернатива на сертифицирането на осите, за целите на определянето на специфичните за превозното средство емисии на CO2 може да се приложи изчислителната процедура за стандартната загуба на въртящ момент, определена в допълнение 3 към настоящото приложение.
2. Определения
За целите на настоящото приложение се прилагат следните определения:
„Мост с единичен редуктор (ЕР)“ означава задвижващ мост, задвижван само с една редукторна предавка, обикновено конична предавка, със или без хипоидно отместване.
„Единичен портален мост (ЕП)“ означава мост, при който обикновено има вертикално отместване между осите на въртене на короната и на колелото поради необходимостта от по-голям пътен просвет или по-нисък под, необходим за концепцията с нисък под за вътрешноградските автобуси. ►M3 Обикновено първата редукция е с конусна предавка, а втората — с цилиндрична предавка с прави (или наклонени зъби) с вертикално отместване в близост до колелата. ◄
„Мост с главинни редуктори (ГР)“ означава задвижващ мост с два зъбни редуктора. Единият обикновено е конична предавка, със или без хипоидно отместване. Другият е планетна предавка, която обикновено се намира в зоната на главините на колелата.
„Сдвоен мост с единичен редуктор (СЕР)“ означава задвижващ мост, който в основни линии е сходен с моста с единичен редуктор, но има и за задача да предава въртящия момент от входящия фланец, през изходящ фланец към допълнителен мост. Въртящият момент може да се предава с цилиндрична предавка, разположена в близост до входящия фланец, за да се създаде вертикално отместване за изходящия фланец. Друга възможност е да се използва втори пиньон в коничната предавка, който да взима въртящ момент от коронното зъбно колело.
„Сдвоен мост с главинни редуктори (СГР)“ означава мост с редуктори в главините, който може да предава назад въртящ момент, както е описано за сдвоения мост с единичен редуктор (СЕР).
„Корпус на моста“ означава корпусните части, необходими за конструктивната якост, както и за поместването на частите от силовия тракт, лагерите и семерингите на задвижващия мост.
„Пиньон“ означава част от коничната предавка, която обикновено се състои от две зъбни колела. Пиньонът е водещото зъбно колело и е свързан към входящия фланец. В случай на СЕР / СГР, може да бъде монтиран втори пиньон, който да взима въртящ момент от коронното зъбно колело.
„Коронно зъбно колело“ означава част от коничната предавка, която обикновено се състои от две зъбни колела. Коронното зъбно колело е воденото зъбно колело и е свързано с диференциала.
„Главинен редуктор“ означава планетната зъбна предавка, която обикновено се монтира извън планетния лагер на мостовете с главинни редуктори. Предавката се състои от три типа зъбни колела. Слънчевото зъбно колело, планетните зъбни колела и епицикличното зъбно колело. Слънчевото колело е в средата, планетните колела се въртят около слънчевото и са монтирани на водилото, което е фиксирано към главината. Обикновено броят на планетните колела е между три и пет. Епицикличното колело не се върти и е неподвижно закрепено към гредата на моста.
„Планетни зъбни колела“ означава зъбните колела, които се въртят около слънчевото колело в епицикличното зъбно колело на планетната зъбна предавка. Те са монтирани чрез лагери на водилото, което е свързано с главината.
„Вискозитетен клас на типа масло“ означава вискозитетният клас, както е определен в стандарта SAE J306.
„Заводски напълнено масло“ означава вискозитетният клас на типа масло, използвано при заводското напълване с масло и предназначено да остане в моста в периода до първото обслужване;
„Вид мостове“ означава група задвижващи мостове, които имат една и съща основна функция, както е определена в концепциятаза семейството.
„Семейство задвижващи мостове“ означава групирането на задвижващи мостове от производителя, които поради своята конструкция, както е определено в допълнение 4 към настоящото приложение, имат сходни проектни характеристики и свойства, свързани с CO2 и разхода на гориво.
„Съпротивителен въртящ момент“ означава въртящият момент, необходим за преодоляване на вътрешното триене на моста, когато главините се въртят свободно с изходящ въртящ момент, равен на 0 Nm.
„Огледално обърнат корпус на моста“ означава, че корпусът на моста е обърнат огледално по отношение на вертикалната равнина.
„Вход на моста“ означава страната на моста, от която въртящият момент се подава на моста.
„Изход на моста“ означава страната(ите) на моста, от която(ито) въртящият момент се подава на колелата.
3. Общи изисквания
Зъбните колела на предавките на моста и всички лагери трябва да бъдат нови за проверката на загубите в моста, но лагерите към главините може да бъдат употребявани и да се използват за други измервания.
По искане на заявителя в един корпус на моста могат да се изпитат различни предавателни числа, като се използват едни и същи главини.
Различни предавателни числа на мостовете с главинни редуктори и единичните портални мостове (ГР, СГР, ЕП) могат да се измерят, като се сменят само главинните редуктори. Прилагат се разпоредбите, формулирани в допълнение 4 към настоящото приложение.
Общото време за привеждане в разработено състояние за незадължителното разработване и измерването на отделен мост (с изключение на корпуса на моста и главините) не трябва да надвишава 120 часа.
За изпитване на загубите на даден мост, за всяко предавателно число чрез измерване се създава карта на загубите на въртящ момент на отделния мост, при все това, мостовете могат да бъдат групирани в семейства мостове съгласно разпоредбите на допълнение 4 към настоящото приложение.
3.1 Привеждане в разработено състояние
По искане на заявителя може да бъде приложена процедура за привеждане в разработено състояние на моста. За процедурата за привеждане в разработено състояние се прилагат следните разпоредби.
|
3.1.1 |
За процедурата за привеждане в разработено състояние се използва само масло, използвано за заводското пълнене. Маслото, използвано за разработването, не се използва за изпитването, описано в точка 4. |
|
3.1.2 |
Профилите на скоростта и въртящия момент за процедурата за привеждане в разработено състояние се определят от производителя. |
|
3.1.3 |
Процедурата за привеждане в разработено състояние се документира от производителя по отношение на време на работа, скорост, въртящ момент и температура на маслото, и се докладва на органа по одобряването. |
|
3.1.4 |
Изискванията за температурата на маслото (4.3.1), точността на измерванията (4.4.7) и изпитвателната постановка (4.2) не се прилагат за процедурата за привеждане в разработено състояние. |
4. Процедура за изпитване на мостове
4.1 Условия на изпитване
4.1.1 Околна температура
Температурата в изпитвателната камера трябва да бъде поддържана на 25 °C ± 10 °C. Околната температура се измерва на разстояние 1 m от корпуса на моста. Принудително загряване на моста може да се прилага само посредством външна система за поддържане на маслото в оптимално състояние, както е описана в 4.1.5.
4.1.2 Температура на маслото
Температурата на маслото се измерва в средата на картера или на друго подходящо място в съответствие с добрата инженерна практика. В случай на външна система за поддържане на маслото в оптимално състояние, алтернативно температурата може да се измерва на 5 cm от изхода от корпуса на моста на връзката, отвеждаща маслото до системата за поддържане на маслото в оптимално състояние. И в двата случая температурата на маслото не трябва да надвишава 70 °C.
4.1.3 Качество на маслото
За измерването се използват само масла, препоръчани от производителя на моста за заводското пълнене. ►M3 Когато се изпитват варианти с различни предавателни числа с един и същ корпус (кожух) на моста, за всяко отделно измерване на цялата мостова система се напълва ново масло. ◄
4.1.4 Вискозитет на маслото
Ако за заводското напълване са специфицирани различни масла с различни вискозитетни класове, за измерванията на базовия мост производителят избира маслото с най-високия вискозитетен клас.
Ако в рамките на дадено семейство мостове за заводското напълване е посочено повече от едно масло от един и същ вискозитетен клас, производителят може да избере което и да е от тях за измерването във връзка със сертифицирането.
4.1.5 Ниво и поддържане в оптимално състояние на маслото
Нивото или обемът на маслото трябва да са максималните, както са определени в спецификациите на производителя относно поддръжката.
Разрешено е използването на външна система за поддържане в оптимално състояние и филтриране на маслото. Корпусът на моста може да бъде променен за включване на системата за поддържане в оптимално състояние на маслото.
В съответствие с добрата инженерна практика системата за поддържане в оптимално състояние на маслото не се монтира по начин, който да дава възможност за промяна на нивото на маслото в моста с цел повишаване на ефикасността или за създаване на задвижващ въртящ момент.
4.2 Изпитвателна постановка
За целите на измерването на загубата на въртящ момент са разрешени различни изпитвателни постановки, както са описани в точки 4.2.3 и 4.2.4.
4.2.1 Монтиране на моста
В случай на сдвоен мост, всеки мост се измерва поотделно. Първият мост с надлъжен диференциал се блокира. Изходящият вал на мостовете, предаващи назад въртящия момент, се монтира като свободно въртящ се.
4.2.2 Монтаж на динамометрите за въртящ момент
|
4.2.2.1 |
За изпитвателна постановка с две електрически машини, динамометрите за въртящ момент се монтират на входящия фланец и на едната главина, като другата се блокира. |
|
4.2.2.2 |
За изпитвателна постановка с три електрически машини, динамометрите за въртящ момент се монтират на входящия фланец и на всяка главина. |
|
4.2.2.3 |
При постановката с две машини са разрешени полуоси с различни дължини, за да се блокира диференциалът и да се осигури въртенето и на двете главини. |
4.2.3 Изпитвателна постановка „тип А“
Изпитвателната постановка, наречена „тип А“, се състои от динамометричен стенд на входа на моста и най-малко един динамометричен стенд на изхода(ите). Устройствата за измерване на въртящия момент се монтират на входа и на изхода(ите) на моста. ►M3 При изпитвателни постановки от тип А със само един динамометричен стенд от страната на изхода свободно въртящият се край на моста се фиксира ротационно за другия край от страната на изхода (например със задействане на фиксиращата блокировка на диференциала или с други средства за механично фиксиране на диференциала, монтирани само за измерването). ◄
С цел избягване на паразитните загуби, устройствата за измерване на въртящия момент се разполагат възможно най-близо до входа(овете) и изхода(ите) на моста, като се подпират с подходящи лагери.
Може да се използва допълнително механично изолиране на датчиците за въртящ момент срещу паразитни товари от валовете, например като се монтират допълнителни лагери и гъвкава връзка или олекотен карданен вал между датчиците и един от тези лагери. ►M3 На фигура 1 е показана примерна изпитвателна постановка от тип А, включваща два динамометрични стенда. ◄
За конфигурации на изпитвателната постановка от тип А производителят трябва да предостави анализ на паразитните натоварвания. Въз основа на този анализ органът по одобряването взема решение за максималното въздействие от паразитни натоварвания. При все това стойността ipara не може да бъде по-ниска от 10 %.
Фигура 1
Примерна изпитвателна постановка от „тип А“
4.2.4 Изпитвателна постановка „тип Б“
Всяка друга конфигурация на изпитвателна постановка се нарича изпитвателна постановка от тип Б. Максималното въздействие от паразитните натоварвания ipara за такива конфигурации се задава 100 %.
По уговорка с органа по одобряването могат да се използват по-ниски стойности за ipara .
4.3 Изпитвателна процедура
За съставянето на картата на загубите на въртящ момент за даден мост, данните за основната карта на загубите на въртящ момент се измерват и се изчисляват съгласно точка 4.4. ►M1 Резултатите за загубите на въртящ момент се допълват в съответствие с точка 4.4.8 и се форматират в съответствие с допълнение 6 за по-нататъшната обработка със симулационния инструмент. ◄
4.3.1 Измервателно оборудване
Съоръженията на лабораторията за калибриране трябва да отговарят на изискванията на стандарти ►M3 IATF ◄ 16949, серията ISO 9000 или на ISO/IEC 17025. Цялото лабораторно оборудване за еталонни измервания, използвано за калибриране и/или проверка, трябва да отговаря на националните (международните) стандарти.
4.3.1.1 Измерване на въртящия момент
Неопределеността на измерването на въртящ момент се изчислява и включва, както е описано в точка 4.4.7.
Честотата на дискретизация на датчиците за въртящ момент трябва да е в съответствие с точка 4.3.2.1.
4.3.1.2 Скорост на въртене
Неопределеността на датчиците за скоростта на въртене за измерване на входящата и изходящата скорост не трябва да превишава ± 2 об/мин.
4.3.1.3 Температури
Неопределеността на температурните датчици за измерването на околната температура не трябва да надвишава ± 1 °C.
Неопределеността на температурните датчици за измерването на маслото не трябва да надвишава ± 0,5 °C.
4.3.2 Измервателни сигнали и записване на данните
За целите на изчисляването на загубите на въртящ момент, се записват следните сигнали:
входящият и изходящият въртящи моменти [Nm]
входящите и изходящите скорости на въртене [об/мин]
околната температура [°C]
температурата на маслото [°C]
температурата при датчика за въртящ момент ►M3 °C (по избор) ◄
|
4.3.2.1 |
За датчиците се прилагат следните минимални честоти на дискретизация: въртящ момент: 1 kHz
скорост на въртене: 200 Hz
температури: 10 Hz
|
|
4.3.2.2 |
Данните, използвани за определяне на средноаритметичните стойности на всяка точка от координатна мрежа, се записват с честота 10 Hz или по-голяма. Необработени данни не се докладват. По уговорка с органа по одобряването може да се прилага филтриране на сигналите. Избягва се всякакъв алайзинг ефект. |
4.3.3 Диапазон на въртящия момент:
Диапазонът на измерване на картата на загубите на въртящ момент се ограничава до:
|
4.3.3.1 |
Производителят може да разшири измерването до изходящ въртящ момент от 20 kNm чрез линейна екстраполация на загубите на въртящ момент или чрез измервания на изходящ въртящ момент до 20 kNm на стъпки от 2 000 Nm. За този допълнителен диапазон на въртящия момент, на изхода се използва допълнителен датчик с максимален въртящ момент от 20 kNm (двумашинна схема) или два датчика по 10 kNm (тримашинна схема). Ако радиусът на най-малката гума е намалял (напр. развитие на продукта) след завършване на измерванията на един мост или в случай че е достигната границата на физическите възможности на изпитвателния стенд (напр. промени вследствие на развитието на продукта), липсващите точки могат да се екстраполират от производителя, използвайки съществуващата карта. Броят на екстраполираните точки не трябва да надвишава 10 % от всички точки в картата, като към тези екстраполирани стойности, с цел утежняване, се добавят 5 % загуби на въртящ момент. |
|
4.3.3.2 |
Стъпки на измерване на изходния въртящ момент за тежкотоварни камиони и тежки автобуси: 250 Nm < Tout < 1 000 Nm : Стъпки от 250 Nm 1 000 Nm ≤ Tout ≤ 2 000 Nm : Стъпки от 500 Nm 2 000 Nm ≤ Tout ≤ 10 000 Nm : Стъпки от 1 000 Nm Tout > 10 000 Nm: Стъпки от 2000 Nm : 2 000 Nm steps Стъпки на измерване на изходния въртящ момент за камиони със средна товароподемност: 50 Nm < Tout < 200 Nm : Стъпки от 50 Nm 200 Nm ≤ Tout ≤ 400 Nm : Стъпки от 100 Nm 400 Nm ≤ Tout ≤ 2 000 Nm : Стъпки от 200 Nm Tout > 2 000 Nm : Стъпки от 400 Nm |
4.3.4 Скоростен диапазон
Диапазонът на скоростите на изпитване започва от скорост на колелото от 50 об/мин и стига до максималната скорост. Максималната измервана скорост на изпитване се определя или от максималната входяща скорост на моста или от максималната скорост на колелото, в зависимост кое от следните условия ще бъде достигнато първо:
Приложимата максимална входяща скорост на моста може да е ограничена от проектните спецификации на моста.
►M3 Максималната честота на въртене на колелото се измерва за гумите с най-малкия приложим диаметър, при скорост на превозното средство 90 km/h за камиони със средна товароподемност и тежкотоварни камиони и 110 km/h за тежки автобуси. ◄ Ако най-малкият приложим диаметър за гумите не е определен, се прилага точка 4.3.4.1.
4.3.5 Стъпки на измерване на честотата на въртене на колелото
Ширината на стъпката на измерване на честотата на въртене на колелото трябва да бъде 50 оборота в минута за тежкотоварни камиони и тежки автобуси и 100 оборота в минута за камиони със средна товароподемност. Разрешено е да се правят измервания и на междинни стъпки на честотата на въртене.
4.4 Измерване на картите на загубите на въртящ момент за мостове
4.4.1 Последователност на изпитването за картата на загубите на въртящ момент
►M3 За всяка стъпка на честотата на въртене загубата на въртящ момент се измерва за всяка стъпка на изходния въртящ момент, като се започне от най-ниската стойност на въртящия момент и се продължи нагоре до максималната и надолу до минималната. ◄ Стъпалата на скоростта могат да се изпълняват във всякакъв ред. ►M1 Последователността за измерване на въртящия момент се изпълнява и записва два пъти. ◄
Разрешени са прекъсвания на последователността с цел охлаждане или загряване.
4.4.2 Продължителност на измерването
Продължителността на измерването за всяка точка от координатната мрежа трябва да бъде не по-малко от 5 и не повече от 20 секунди.
4.4.3 Усредняване на точките от координатната мрежа
От стойностите, записани за всяка точка от координатната мрежа в рамките на интервала от 5—20 секунди в съответствие с точка 4.4.2, се изчислява една средноаритметична стойност.
От всичките четири усреднени интервала за точките от координатната мрежа, съответстващи на скоростта и въртящия момент, от двете последователности от измервания съответно нагоре и надолу, се изчислява средноаритметична стойност и тя представлява загубата на въртящ момент.
|
4.4.4 |
Загубата на въртящ момент (откъм входа) на моста се изчислява посредством:
където:
|
|
4.4.5 |
Валидиране на измерването
|
|
4.4.6 |
Изчисляване на неопределеността Общата неопределеност UT,loss на загубата на въртящ момент, се изчислява на базата на следните параметри:
i.
Температурен ефект
ii.
Паразитни товари
iii.
Неопределеност (вкл. интервал на чувствителност, линейност, хистерезис и повторяемост) Общата неопределеност на загубата на въртящ момент (UT,loss) се основава на неопределеностите на датчиците в 95 %-ния доверителен интервал. Изчислението се прави за всеки използван датчик (напр. при тримашинна схема: UT,in, UT,out,1, UTout,2) като корен квадратен от сумата на квадратите (закон за Гаусовото разпределение на грешката). ▼M3 —————
wpara = senspara * ipara където:
|
|
4.4.7 |
Оценка на общата неопределеност на загубата на въртящ момент Когато изчислените стойности на неопределеността UT,in/out са под посочените по-долу гранични стойности, докладваната загуба на въртящ момент Tloss,rep се счита за равна на измерената загуба на въртящ момент Tloss . UT,in : 7,5 Nm или 0,25 % от измерения въртящ момент, в зависимост от това коя стойност на допустимата неопределеност е по-висока За изпитвателни постановки с един динамометричен стенд от страната на изхода: UT,out : 15 Nm или 0,25 % от измерения въртящ момент, в зависимост от това коя стойност на допустимата неопределеност е по-висока За изпитвателни постановки с два динамометрични стенда от всяка страна на изхода: UT,out : 7,5 Nm или 0,25 % от измерения въртящ момент, в зависимост от това коя стойност на допустимата неопределеност е по-висока При по-високи изчислени стойности на неопределеността частта на превишението над посочените по-горе гранични стойности се добавя към Tloss за докладваната загуба на въртящ момент Tloss,rep , както следва: Ако са превишени граничните стойности на UT,in : Tloss,rep = Tloss + ΔUTin ΔUT,in = MIN((UT,in – 0,25 % × Tc) или (UT,in × 7,5 Nm)) Ако са превишени граничните стойности на UT,out : Tloss,rep = Tloss + ΔUT,out/igear За изпитвателни постановки с един динамометричен стенд от страната на изхода: ΔUT,out = MIN((UT,out – 0,25 % × Tc) или (UT,out × 15 Nm)) За изпитвателни постановки с два динамометрични стенда от всяка страна на изхода:
ΔUT,out_1 = MIN((UT,out_1 – 0,25 % × Tc) или (UT,out_1 – 7,5 Nm)) ΔUT,out_2 = MIN((UT,out_1 – 0,25 % × Tc) или (UT,out_1 – 7,5 Nm)) където:
|
|
4.4.8 |
Допълване на данните за картата на загубите на въртящ момент
|
5. Съответствие на сертифицираните свойства, свързани с емисиите на CO2 и разхода на гориво
|
5.1. |
Всеки мост, чийто тип е одобрен в съответствие с настоящото приложение, трябва така да е произведен, че да съответства на одобрения тип по отношение на описанието, дадено във формуляра за сертифицирането и в приложенията към него. ►M3 Процедурите за оценяване на съответствието на сертифицираните свойства, свързани с емисиите на CO2 и разхода на гориво, трябва да бъдат в съответствие с изискванията, посочени в член 31 от Регламент (ЕС) 2018/858. ◄ |
|
5.2. |
Съответствието на сертифицираните свойства, свързани с емисиите на CO2 и разхода на гориво, се проверява въз основа на описанието в сертификата, определен в допълнение 1 към настоящото приложение, както и на конкретните условия, определени в настоящата точка. |
|
5,3. |
Производителят ежегодно изпитва най-малко такъв брой мостове като определения в таблица 1 въз основа на годишното произведено количество. За целите на определянето на произведените количества, се вземат предвид само мостовете, попадащи в обхвата на изискванията на настоящия регламент. |
|
5,4. |
Всеки мост, изпитан от производителя, трябва да е представителен за определено семейство. |
|
5.5. |
Броят на семействата мостове с единичен редуктор (ЕР) и на други мостове, които трябва да бъдат изпитани, е даден в таблица 1.
Таблица 1 Размер на извадката за изпитване за проверка на съответствието
|
|
5.6. |
Двете семейства мостове с най-голям обем на производството винаги се подлагат на изпитване. Производителят трябва да обоснове (напр. чрез резултатите от продажбите) пред органа по одобряването броя на проведените изпитвания и избора на семействата мостове. Останалите семейства, които трябва да се подложат на изпитване, се договарят между производителя и органа по одобряването. |
|
5.7. |
За целите на изпитването за съответствие на сертифицираните свойства, свързани с емисиите на CO2 и разхода на гориво, органът по одобряването, заедно с производителя, определят типа(овете) мост(ове), който(ито) трябва да бъде(ат) изпитан(и). Органът по одобряването гарантира, че избраният(ите) тип(ове) мост(ове) е(са) произведен(и) съгласно същите стандарти като тези за серийното производство. |
|
5.8. |
Ако резултатът от изпитването, проведено в съответствие с точка 6, е по-висок от посочения в точка 6.4, се изпитват три допълнителни моста от същото семейство. Ако дори едно от тези изпитвания не е успешно, се прилагат разпоредбите на член 23. |
6. Изпитване за съответствие на производството
|
6.1 |
За изпитването за съответствие на сертифицираните свойства, свързани с емисиите на CO2 и разхода на гориво, се прилага един от следните методи на изпитване, при предварително договаряне между органа по одобряването и заявителя за сертифициране:
а)
Измерване на загубите на въртящ момент съгласно настоящото приложение, като се следва пълната процедура, ограничена до точките от координатната мрежа, описани в 6.2.
б)
Измерване на загубите на въртящ момент съгласно настоящото приложение, като се следва пълната процедура, ограничена до точките от координатната мрежа, описани в 6.2, с изключение на процедурата за привеждане в разработено състояние. С цел да се вземе предвид характеристиката на даден мост, свързана с привеждането в разработено състояние, може да бъде приложен коригиращ коефициент. Този коефициент се определя според добрата инженерна преценка и със съгласието на органа по одобряването.
в)
Измерване на съпротивителния въртящ момент съгласно точка 6.3. Производителят може да избере процедура за привеждане в разработено състояние според добрата инженерна преценка, продължаваща най-много до 100 ч. |
|
6.2 |
Ако оценката на съответствието на сертифицираните свойства, свързани с емисиите на CO2 и разхода на гориво, е проведена съгласно точка 6.1, буква a) или б), точките от координатната мрежа за това измерване са ограничени до 4 точки от одобрената карта на загубите на въртящия момент.
|
|
6.3 |
Определяне на съпротивителния въртящ момент
|
|
6.4. |
Оценка чрез изпитване на съответствието на сертифицираните свойства, свързани с емисиите на CO2 и разхода на гориво
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Допълнение 1
ОБРАЗЕЦ НА СЕРТИФИКАТ ЗА КОМПОНЕНТ, ОТДЕЛЕН ТЕХНИЧЕСКИ ВЪЗЕЛ ИЛИ СИСТЕМА
Максимален формат: A4 (210 × 297 mm)
СЕРТИФИКАТ ЗА СЕМЕЙСТВО МОСТОВЕ ЗА СВОЙСТВАТА, СВЪРЗАНИ С ЕМИСИИТЕ НА CO2 И РАЗХОДА НА ГОРИВО
|
Печат на административния орган — предоставяне (1) — разширяване на обхвата (1) — отказ (1) — отнемане (1) |
Информация относно:
|
|
(1)
Ненужното се зачерква (има случаи, в които не е необходимо да се зачерква нищо, като са приложими повече от един вариант). |
|
на сертификат за семейство мостове за свойствата, свързани с емисиите на СО2 и разхода на гориво, в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/2400 на Комисията.
Регламент (ЕС) 2017/2400 на Комисията, последно изменен с …
Номер на сертификата:
Хеш код:
Основание за разширяването на обхвата:
РАЗДЕЛ I
|
0.1 |
Марка (търговско наименование на производителя): |
|
0.2 |
Тип: |
|
0.3 |
Начин за идентификация на типа, ако е маркиран върху моста |
|
0.3.1 |
Разположение на маркировката: |
|
0.4 |
Наименование и адрес на производителя: |
|
0.5 |
В случай на компоненти и отделни технически възли — местоположение и начин на полагане на маркировката на ЕО за сертифициране: |
|
0.6 |
Наименование(я) и адрес(и) на монтажния(те) завод(и): |
|
0.7 |
Име и адрес на представителя на производителя (ако има такъв) |
РАЗДЕЛ II
|
1. |
Допълнителна информация (когато е приложимо): вж. добавката |
|
2. |
Орган по одобряването, отговарящ за провеждане на изпитването: |
|
3. |
Дата на протокола от изпитването |
|
4. |
Номер на протокола от изпитването |
|
5. |
Забележки (ако има): вж. добавката |
|
6. |
Място |
|
7. |
Дата |
|
8. |
Подпис |
Приложения:
Информационен документ
Протокол от изпитването
Допълнение 2
Информационен документ за моста
|
Информационен документ №: |
Относно: Дата на издаване: Дата на изменението: |
съгласно …
Тип/семейство на моста (ако е приложимо):
…
0. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
|
0.1 |
Наименование и адрес на производителя |
|
0.2 |
Марка (търговско наименование на производителя): |
|
0.3 |
Тип на моста: |
|
0.4 |
Семейство мостове (ако е приложимо): |
|
0.5 |
Тип на моста като отделен технически възел / семейство мостове като отделен технически възел |
|
0.6 |
Търговско(и) наименование(я) (ако е налично): |
|
0.7 |
Начин за идентификация на типа, ако е маркиран върху моста |
|
0.8 |
В случай на компоненти и отделни технически възли — местоположение и начин на полагане на маркировката за сертифициране: |
|
0.9 |
Наименование(я) и адрес(и) на монтажния(те) завод(и): |
|
0.10 |
Наименование и адрес на представителя на производителя |
ЧАСТ 1
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МОСТА (БАЗОВИЯ) И ТИПОВЕТЕ МОСТОВЕ В СЕМЕЙСТВОТО МОСТОВЕ
|
|
Базов мост |
Член на семейството |
|
||
|
|
|||||
|
или тип на моста |
#1 |
#2 |
#3 |
|
|
|
|
|||||
▼M1 —————
1.0 СПЕЦИФИЧНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА МОСТА
|
1.1 |
Вид мост (ЕР, ГР, ЕП, СЕР, СГР) |
… |
|
… |
… |
… |
|
|
1.2 |
Предавателно число на моста |
|
… |
|
… |
… |
… |
|
1.3 |
Корпус на моста (чертеж) |
|
|
|
|
|
|
|
1.4 |
Спецификации на зъбните предавки |
… |
|
… |
… |
|
|
|
1.4.1 |
Диаметър на коронното зъбно колело; [mm] |
|
… |
|
… |
|
|
|
1.4.2 |
Вертикално отместен пиньон / коронно зъбно колело; [mm] |
… |
|
|
|
|
|
|
1.4.3 |
Ъгъл на пиньона спрямо хоризонталната равнина; [°] |
|
1.4.4 |
Само за портални мостове: Ъгъл между оста на пиньона и оста на коронното зъбно колело; [°] |
|
1.4.5 |
Брой на зъбите на пиньона; |
|
1.4.6 |
Брой на зъбите на коронното зъбно колело; |
|
1.4.7 |
Хоризонтално отместване на пиньона; [mm] |
|
1.4.8 |
Хоризонтално отместване на коронното зъбно колело; [mm] |
|
1.5 |
Обем (или обеми) на маслото; cm3 |
|
1.6 |
Ниво (или нива) на маслото; mm |
|
1.7 |
Спецификация на маслото |
|
1.8 |
Тип на лагера (тип, количество, вътрешен диаметър, външен диаметър, ширина и чертеж) |
|
1.9 |
Тип на семеринга (основен диаметър, брой на устните); mm |
|
1.10 |
Главини (чертеж)
|
|
1.11 |
Брой планетни/цилиндрични зъбни колела за картера на диференциала |
|
1.12 |
Най-малката ширина на планетните/цилиндричните зъбни колела за картера на диференциала; mm |
|
1.13 |
Предавателно число на главинния редуктор |
СПИСЪК НА ПРИТУРКИТЕ
|
№: |
Описание: |
Дата на издаване: |
|
1 |
… |
… |
|
2 |
… |
|
Допълнение 3
Изчисляване на стандартната загуба на въртящ момент
Стандартните загуби на въртящ момент са дадени в таблица 1. Стандартните стойности в таблицата включват обща константна стойност на коефициента на полезно действие, отразяваща зависещите от натоварването загуби, и обща загуба от базов съпротивителен въртящ момент, отразяваща загубите при малки товари.
Изчисленията за сдвоени мостове се извършват с комбиниран коефициент на полезно действие за един мост от тип СЕР или СГР и съответния единичен мост от тип ЕР или ГР.
Таблица 1
Общ коефициент на полезно действие и загуба от съпротивителен въртящ момент
|
Основна функция |
Общ коефициент на полезно действие η |
Съпротивителен въртящ момент (от страната на колелото) Td0 = T0 + T1 × igear |
|
Мост с единичен редуктор (ЕР) |
0,98 |
T0 = 70 Nm T1 = 20 Nm |
|
Сдвоен мост с единичен редуктор (СЕР)/единичен портален мост (ЕП) |
0,96 |
T0 = 80 Nm T1 = 20 Nm |
|
Мост с главинен редуктор (ГР) |
0,97 |
T0 = 70 Nm T1 = 20 Nm |
|
Сдвоен мост с главинен редуктор (СГР) |
0,95 |
T0 = 90 Nm T1 = 20 Nm |
|
Мостове по други технологии |
0,90 |
T0 = 150 Nm T1 = 50 Nm |
Базовият съпротивителен въртящ момент (от страната на колелото) Td0 се изчислява по формулата:
Td0 = T0 + T1 × igear
като се използват стойностите от таблица 1.
СТАНДАРТНАТА загуба на въртящ момент Tloss,std от страната на входа на моста се изчислява по формулата:
където:
|
Tloss,std |
= |
Стандартна загуба на въртящ момент от страната на входа, Nm |
|
Td0 |
= |
Базов съпротивителен въртящ момент в целия скоростен диапазон, Nm |
|
igear |
= |
Предавателно число на моста (безразмерна величина) |
|
η |
= |
Общ коефициент на полезно действие за зависещи от натоварването загуби, безразмерна величина |
|
Tout |
= |
изходен въртящ момент, Nm |
Съответният въртящ момент (от страната на входа) на моста се изчислява по формулата:
където:
|
Tin |
= |
входен въртящ момент, Nm |
Допълнение 4
Концепция за семейство
|
1. |
Заявителят за сертификат трябва да предостави на органа по одобряването заявление за сертификат за семейство мостове на базата на критериите за семейство, посочени в точка 3. Дадено семейство мостове се характеризира с конструктивни и експлоатационни параметри. Те трябва да са общи за всички мостове от семейството. Производителят на моста може да реши кой мост принадлежи към дадено семейство мостове, стига критериите за семейство от точка 4, да са изпълнени. В допълнение към параметрите, изброени в точка 4, производителят на моста може да въведе допълнителни критерии, които да позволят определянето на по-малки семейства. Не е необходимо тези параметри да са параметри, които влияят върху експлоатационните показатели. Семейството мостове се одобрява от органа по одобряването. Производителят предоставя на органа по одобряването подходящата информация относно експлоатационните показатели на членовете на семейството мостове. |
|
2. |
Специални случаи В някои случаи е възможно взаимодействие между параметрите. Това се взема под внимание, за да се осигури, че само мостовете със сходни характеристики са включени в едно и също семейство мостове. Тези случаи се определят от производителя и се съобщават на органа по одобряването. Впоследствие това се взема предвид като критерий за създаването на ново семейство мостове. В случай на параметри, които не са изброени в точка 3 и които силно влияят на нивото на експлоатационните показатели, тези параметри се идентифицират от производителя на основата на добрата инженерна практика и се съобщават на органа по одобряването. |
|
3. |
Параметри, определящи семейството мостове 3.1 Категория на моста
а)
Мост с единичен редуктор (ЕР)
б)
Мост с главинен редуктор (ГР)
в)
Единичен портален мост (ЕП)
г)
Сдвоен мост с единичен редуктор (СЕР)
д)
Сдвоен мост с главинен редуктор (СГР)
е)
Еднаква вътрешна геометрична форма и размери на корпуса на моста между лагерите на диференциала и хоризонталната равнина през центъра на оста на пиньона, която съответства на чертежната спецификация (Изключение за единични портални мостове (ЕП)). В рамките на дадено семейство мостове са разрешени промени в геометричната форма и размери за включването по избор на блокировка на диференциала. В случай на мостове с огледално обърнати корпуси, огледално обърнатите мостове могат да бъдат включени в същото семейство мостове като първоначалните мостове, при условие че коничните предавки са адаптирани към другата посока на въртене (промяна на посоката на спиралата).
ж)
Диаметър на коронното зъбно колело (+ 1,5 %/– 8 % спрямо най-големия диаметър по чертежа)
з)
Вертикално хипоидно отместване на пиньона/коронното зъбно колело в границите на ± 2 mm
и)
В случай на единични портални мостове (ЕП). Ъгълът на пиньона спрямо хоризонталната равнина е в границите на ± 5°
й)
В случай на единични портални мостове (ЕП). Ъгълът между оста на пиньона и оста на коронното зъбно колело е в границите на ± 3,5°
к)
В случай на главинен редуктор и единични портални мостове (ГР, СГР, ПГР, ЕП): еднакъв брой планетни зъбни и цилиндрични зъбни колела
л)
Предавателното число на всяка зъбна предавка в даден мост е около 2, стига да е променена само една зъбна предавка
м)
Нивото на маслото е в границите на ±10mm или обемът му е в границите на ± 0,5 литра спрямо чертежната спецификация и мястото на монтиране в превозното средство
н)
Масло от един и същ вискозитетен клас (препоръчаното за заводско напълване)
о)
Тип на лагерите (вътрешен диаметър, външен диаметър и ширина) на съответните места (ако са монтирани) в границите на ±1 mm спрямо чертежа ▼M1 —————
п)
Тип на семеринга. |
|
4. |
Избор на базовия мост
|
Допълнение 5
Маркировка и номериране
1. Маркировка
В случай че типът на даден мост е одобрен съгласно настоящото приложение, на моста трябва да са нанесени:
Наименованието или търговската марка на производителя
Моделът и означението на идентификационния тип, както са записани в информацията, посочена в точки 0.2 и 0.3 от допълнение 2 към настоящото приложение
Маркировката за сертифициране под формата на оградена с правоъгълник малка буква „е“, последвана от отличителния номер на държавата членка, издала сертификата:
|
1.4 |
►M3
Маркировката за сертифициране трябва също така да включва в близост до правоъгълника „базовия сертификационен номер“, посочен за секция 4 на номера на одобрението на типа, определен в приложение IV към Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/683 на Комисията, предшестван от двете цифри, указващи поредния номер, присвоен на последното техническо изменение на настоящия регламент, и от буквата „L“, указваща, че сертификатът е предоставен за мост. За настоящия регламент поредният номер е 02. ◄1.4.1 Пример и размери на маркировката за сертифициране Горната маркировка за сертифициране, положена върху мост, показва, че съответният тип е одобрен в Полша (e20) съгласно настоящия регламент. Първите две цифри (02) указват поредния номер, присвоен на последното техническо изменение на настоящия регламент. Следващата буква указва, че сертифицирането е предоставено за мост (L). Последните пет цифри (00005) са базовият сертификационен номер, присвоен на моста от органа по одобряването. |
|
1.5 |
При поискване от заявителя за сертифициране и след предварително договаряне с органа по одобряването на типа, могат да се използват други размери за означенията, различни от посочените в 1.4.1. Тези означения с други размери трябва да останат лесно четливи. |
|
1.6 |
Маркировките, етикетите, табелките или стикерите трябва да издържат през целия полезен живот на моста и да бъдат ясно четливи и неизтриваеми. Производителят трябва да гарантира, че маркировките, етикетите, табелките или стикерите не могат да бъдат отстранени, без да бъдат унищожени или нарушени. |
|
1.7 |
Сертификационният номер трябва да бъде видим, когато мостът е монтиран на превозното средство, и трябва да е поставен на част, която е необходима за нормалната работа и която обикновено не се заменя през срока на експлоатация на компонента. |
2. Номериране:
|
2.1. |
Сертификационният номер за мостове се състои от следното:
eX*YYYY/YYYY*ZZZZ/ZZZZ*L*00000*00
|
Допълнение 6
Входящи параметри за симулационния инструмент
Въведение
В настоящото допълнение е описан списъкът на параметрите, които трябва да се представят от производителя на компонента за въвеждане в симулационния инструмент. Приложимата xml схема, както и примерни данни, са на разположение на специална електронна платформа за разпространение.
Определения
|
(1) |
„Parameter ID“:Уникален идентификатор, използван в симулационния инструмент за конкретен входящ параметър или набор от входящи данни |
|
(2) |
„Type“: Тип на данните на параметъра
|
|
(3) |
„Unit“ …физичната единица на параметъра |
Набор входящи параметри
Таблица 1
Входящи параметри за „Transmission/General“
|
Название на параметъра |
Идентификатор на параметъра |
Тип |
Единица |
Описание/Позоваване |
|
Manufacturer |
P215 |
token |
[-] |
|
|
Model |
P216 |
token |
[-] |
|
|
CertificationNumber |
P217 |
token |
[-] |
|
|
Date |
P218 |
dateTime |
[-] |
Дата и час на създаването на хеш кода на компонента |
|
AppVersion |
P219 |
token |
[-] |
|
|
LineType |
P253 |
string |
[-] |
Позволени стойности: „Single reduction axle“, „Single portal axle“, „Hub reduction axle“, „Single reduction tandem axle“, „Hub reduction tandem axle“ |
|
Ratio |
P150 |
double, 3 |
[-] |
|
|
CertificationMethod |
P256 |
string |
[-] |
Позволени стойности: „Measured“, „Standard values“ |
Таблица 2
Входящи параметри за „Axlegear/LossMap“ за всяка точка от координатната система на картата на загубите
|
Название на параметъра |
Идентификатор на параметъра |
Тип |
Единица |
Описание/Позоваване |
|
InputSpeed |
P151 |
double, 2 |
[мин– 1] |
|
|
InputTorque |
P152 |
double, 2 |
[Nm] |
|
|
TorqueLoss |
P153 |
double, 2 |
[Nm] |
|
ПРИЛОЖЕНИЕ VIII
ПРОВЕРКА НА ДАННИТЕ ЗА ВЪЗДУШНОТО СЪПРОТИВЛЕНИЕ
1. Въведение
В настоящото приложение се описват процедурите за изпитванията за определяне на данните за въздушното съпротивление.
2. Определения
За целите на настоящото приложение се прилагат следните определения:
„Активно аеро устройство“ означава мерки, задействани от блок за управление, с цел намаляване на въздушното съпротивление за цялото превозно средство.
„Аеро принадлежности“ означава опционни устройства, чиято цел е да влияят на въздушния поток около цялото превозно средство.
„А-колона“ означава конструктивната връзка между покрива на кабината и предната защитна преграда на кабината.
„Гола каросерия“ означава носещата конструкция включително предното стъкло на кабината.
„Б-колона“ означава конструктивната връзка в средата на кабината между пода на кабината и покрива на кабината.
„Дъно на кабината“ означава носещата конструкция на пода на кабината.
„Кабина над рамата“ означава разстоянието по вертикалата Z от рамата до референтната точка на кабината. Разстоянието се измерва по вертикалата Z от най-горната точка на хоризонталната рама до референтната точка на кабината.
„Референтна точка на кабината“ означава референтната точка (X/Y/Z = 0/0/0) от координатната система по CAD на кабината или ясно определена точка от цялата кабина, напр. точката на тока.
„Ширина на кабината“ означава хоризонталното разстояние между лявата и дясната Б-колони на кабината.
„Изпитване при постоянна скорост“ означава измервателната процедура, провеждана на изпитвателно трасе, за да се определи въздушното съпротивление.
„Набор от данни“ означава данните, записани по време на едно преминаване през измервателния участък.
„ЕМС“ означава Европейската модулна система (ЕМС) в съответствие с Директива 96/53/ЕО на Съвета.
„Височина на рамата“ означава разстоянието по вертикалата Z от центъра на колелото до най-горната точка на рамата в хоризонтално положение.
„Точка на тока“ означава точката, представляваща местоположението на тока на обувката при натисната постелка, когато долната страна на обувката е в контакт с ненатиснатия педал на газта, а ъгълът в глезена е 87°. (ISO 20176:2011)
„Зона(и) на измерване“ означава определена(и) част(и) от изпитвателното трасе, състояща(и) от най-малко един измервателен участък с предхождащ участък на стабилизиране.
„Измервателен участък“ означава определена част от изпитвателното трасе, която е свързана със записването и оценката на данни.
„Височина на покрива“ означава разстоянието по вертикалата Z между референтната точка на кабината и най-високата точка на покрива, без шибидаха.
3. Определяне на въздушното съпротивление
Процедурата на изпитването с постоянна скорост се прилага, за да се определят характеристиките на въздушното съпротивление. При изпитването с постоянна скорост се измерват основните измервателни сигнали за задвижващия въртящ момент, скоростта на превозното средство, скоростта и страничният ъгъл на въздушния поток при две различни постоянни скорости на превозното средство (ниска и висока скорост) съгласно определени условия по изпитвателно трасе. Измервателните данни, записани по време на изпитването с постоянна скорост, се въвеждат в инструмента за предварителна обработка за въздушното съпротивление, който определя произведението на коефициента на съпротивление и напречното сечение при условия на нулев страничен вятър Cd Acr (0), което е входящ параметър за симулационния инструмент. Заявителят за сертифициране обявява стойност Cd · Adeclared в диапазона от равна до максимално +0,2 m2 по-висока от Cd · Acr (0). ►M3 Стойността Cd·Аdeclared е входящият параметър за симулационния инструмент и еталонната стойност за изпитването за съответствие на сертифицираните свойства, свързани с емисиите на CO2 и разхода на гориво. ◄
За превозните средства, които не принадлежат към семейство, се използват стандартни стойности за Cd · Adeclared , както са описани в допълнение 7 към настоящото приложение. В този случай не се предоставят входящи данни за въздушното съпротивление. Разпределянето на стандартни стойности се извършва автоматично от симулационния инструмент.
3.1. Изисквания към изпитвателното трасе
|
3.1.1. |
Формата на изпитвателното трасе трябва да бъде или:
i.
Кръгово трасе (позволяващо движение само в едно посока (*)): с две зони на измерване, по една на всеки прав участък, с максимално отклонение по-малко от 20 градуса); (*) изпитвателното трасе във всички случаи трябва да се премине и в двете посоки, най-малкото за коригиране на несъответствието в положението на подвижния анемометър (вж. 3.6), или
ii.
Кръгово или право трасе (позволяващо движение в двете посоки): с една зона на измерване (или две с максималното отклонение, посочено по-горе); две възможности: промяна на посоката на движение, след всеки изпитвателен участък; или след избираем набор от изпитвателни участъци, напр. десет пъти движение в посока 1, последвано от десет пъти движение в посока 2. |
|
3.1.2. |
Измервателни участъци По изпитвателното трасе се определя(т) измервателен(ни) участък(ци) с дължина от 250 m и допустимо отклонение от ± 3 m. |
|
3.1.3. |
Зони на измерване Зоната на измерване се състои от най-малко един измервателен участък и един участък на стабилизиране. Първият измервателен участък от дадена измервателна зона трябва да се предхожда от участък на стабилизиране, за да се стабилизират скоростта и въртящият момент. Участъкът на стабилизиране трябва да е с дължина най-малко 25 m. Планът на изпитвателното трасе трябва да позволява на превозното средство да влезе в участъка на стабилизиране вече с желаната максимална скорост за изпитването. Географската ширина и дължина на началната и крайната точка на всеки измервателен участък се определят с точност по-добра или равна на 0,15 m 95 %-но вероятно кръгово отклонение (DGPS точност). |
|
3.1.4. |
Форма на измервателните участъци Измервателният участък и участъкът на стабилизиране трябва да са прави линии. |
|
3.1.5. |
Надлъжен наклон на измервателните участъци Средният надлъжен наклон на всеки измервателен участък и участък на стабилизиране не трябва да надвишава ± 1 процент. Промените в наклона на измервателния участък не трябва да водят до промени в скоростта и въртящия момент над праговете, определени в точка 3.10.1.1, подточки vii. и viii. от настоящото приложение. |
|
3.1.6. |
Повърхност на трасето Изпитвателното трасе трябва да е асфалтово или бетонно. Отделните измервателни участъци трябва да са с еднаква настилка. Различните измервателни участъци може да са с различна настилка. |
|
3.1.7. |
Зона на покой На изпитвателното трасе трябва да има зона на покой, където превозното средство може да бъде спряно, за да се извърши нулиране и проверка на изместването на отчета на системата за измерване на въртящия момент. |
|
3.1.8. |
Разстояние до препятствията встрани от трасето и просвет Препятствия не трябва да има на разстояние 5 m от двете страни на превозното средство. Разрешена е мантинела с височина до 1 m на разстояние над 2,5 m от превозното средство. Над измервателните участъци не са разрешени мостове или подобни конструкции. Изпитвателното трасе трябва да има достатъчен просвет, за да може на превозното средство да се монтира анемометър, както е посочено в точка 3.4.7 от настоящото приложение. |
|
3.1.9. |
Профил на надморската височина Производителят трябва да определи дали при оценката чрез изпитване трябва да се прилага корекция за надморската височина. В случай че се прилага корекция за надморската височина, за всеки измервателен участък трябва да е наличен профил на надморската височина. Данните трябва да отговарят на следните изисквания:
i.
Надморската височина на профила се измерва в мрежови точки на разстояние 50 m или по-малко една от друга, в посоката на движението.
ii.
За всяка мрежова точка се измерват географската дължина и ширина и надморската височина най-малко в една точка („точка на измерване на надморската височина“) от всяка страна на осевата линия на пътното платно, като след това се получава средноаритметична стойност за координатната точка.
iii.
За целите на инструмента за предварителна обработка за въздушното съпротивление, отстоянието на координатните точки от осевата линия на измервателния участък трябва да е по-малко от 1 m.
iv.
Разположението на точките за измерване на надморската височина на осевата линия на пътното платно (перпендикулярно разстояние, брой точки) се избира така, че полученият профил на надморската височина да е представителен за наклона, преодоляван от изпитваното превозно средство.
v.
Профилът на надморската височина трябва да е с точност ± 1 cm или по-добра.
vi.
Измервателните данни не трябва да бъдат по-стари от 10 години. След смяна на настилката в зоната на измерване е необходимо ново измерване на профила на надморската височина. |
3.2. Изисквания за околните условия
|
3.2.1. |
Околните условия се измерват с оборудването, посочено в 3.4. |
|
3.2.2. |
Околната температура трябва да бъде в диапазона 0—25 °C. Този критерий се проверява от инструмента за предварителна обработка за въздушното съпротивление въз основа на сигнала за околната температура, измерена върху превозното средство. Този критерий се прилага само за наборите данни, записани в последователността ниска скорост – висока скорост – ниска скорост, а не за изпитването за несъответствие в положението и за етапите на загряване. |
|
3.2.3. |
Температурата на настилката не трябва надхвърля 40 °C. Този критерий се проверява от инструмента за предварителна обработка за въздушното съпротивление въз основа на сигнала за температурата на настилката, измерена от превозното средство чрез инфрачервен датчик. Този критерий се прилага само за наборите данни, записани в последователността ниска скорост – висока скорост – ниска скорост, а не за изпитването за несъответствие в положението и за етапите на загряване. |
|
3.2.4. |
По време на изпитването с последователност ниска скорост – висока скорост – ниска скорост, настилката трябва да бъде суха, за да се осигурят съпоставими коефициенти за съпротивлението при търкаляне. |
|
3.2.5. |
Ветровите условия, трябва да бъдат в следния диапазон:
i.
Средна скорост на вятъра: ≤ 5 m/s
ii.
Скорост на поривите на вятъра (1 s централна пълзяща средна стойност): ≤ 8 m/s Подточки i. и ii. се прилагат за наборите данни, записани при изпитването с висока скорост и изпитването за калибриране на несъответствието в положението, но не се прилагат за изпитванията с ниска скорост.
iii.
Среден страничен ъгъл (β): ≤ 3 градуса за набори данни, записани при изпитването с висока скорост
≤ 5 градуса за набори данни, записани при изпитването за калибриране на несъответствието в положението
Валидността на ветровите условия се проверява от инструмента за предварителна обработка за въздушното съпротивление въз основа на сигналите, записани на превозното средство, след прилагане на корекция за граничния слой. Измервателни данни, получени при условия, надхвърлящи горепосочените ограничения, автоматично се изключват от изчисленията. |
|
3.3. |
Монтиране на превозното средство
|
|
3.4. |
Измервателно оборудване Лабораторията за калибриране трябва да отговаря на изискванията на стандарти ►M3 IATF ◄ 16949, серията ISO 9000 или на ISO/IEC 17025. Цялото лабораторно оборудване за еталонни измервания, използвано за калибриране и/или проверка, трябва да отговаря на националните (международните) стандарти. 3.4.1. Въртящ момент
3.4.2. Скорост на превозното средство Скоростта на превозното средство се определя посредством инструмента за предварителна обработка за въздушното съпротивление въз основа на сигнала от CAN-шината от предния мост, калибриран на базата на:
За калибрирането на скоростта на превозното средство се използват данните, записани по време на изпитването с висока скорост. 3.4.3. Еталонен сигнал за изчисляване на честотата на въртене на колелата на задвижвания мост Избира се един от следните три варианта: Вариант 1: сигнал за честотата на въртене на двигателя
Осигуряват се сигналът за честотата на въртене на двигателя от шината CAN и предавателните числа (на скоростните предавки за изпитването с ниска скорост, за изпитването с висока честота на въртене и предавателното число на моста). За сигнала за честотата на въртене на двигателя от шината CAN трябва да се демонстрира, че сигналът, подаван към инструмента за предварителна обработка на данните за въздушното съпротивление, е същият като сигнала, използван за изпитване в експлоатация, както е определено в приложение I към Регламент (ЕС) № 582/2011.
За превозни средства с хидротрансформатор, които не могат да се движат със задействана блокировка на съединителя по време на изпитването с ниска скорост във вариант 1, към инструмента за предварителна обработка на данните за въздушното съпротивление допълнително трябва да се подаде сигналът за честотата на въртене на карданния вал и предавателното число на моста или сигналът за средната честота на въртене на колелата за задвижвания мост. Трябва да се демонстрира, че честотата на въртене на двигателя, изчислена от този допълнителен сигнал, не се отклонява с повече от 1 % от честотата на въртене на двигателя от шината CAN. Това трябва да се демонстрира за средната стойност за измервателен участък, изминат на най-ниската възможна скорост на превозното средство със задействана блокировка на хидротрансформатора, и за скорост на превозното средство, приложима за изпитването с висока честота на въртене.
Вариант 2: Сигнал за честотата на въртене на колелата
Осигурява се средната стойност на сигналите от шината CAN за честотата на въртене на лявото и дясното колело на задвижвания мост. Външни датчици също може да се използват. За всеки метод трябва да бъдат изпълнени изискванията, посочени в таблица 2 от приложение Ха.
Ако е избран вариант 2, входящите параметри за предавателните числа на скоростните предавки и предавателното число на моста се задават на 1, независимо от конфигурацията на силовото предаване.
Вариант 3: Сигнал за честотата на въртене на електродвигателя
При хибридни и изцяло електрически превозни средства се осигуряват сигналът за честотата на въртене на електродвигателя от шината CAN и предавателните числа (на скоростните предавки за изпитването с ниска скорост, за изпитването с висока скорост и — ако е приложимо — предавателното число на моста). Трябва да се демонстрира, че честотата на въртене на колелата на задвижвания мост при изпитването с ниска скорост и изпитването с висока скорост се определя единствено от тези спецификации на конфигурацията на силовото предаване.
3.4.4. Оптоелектронни прегради Сигналът от преградите се осигурява на инструмента за предварителна обработка за въздушното съпротивление за регистриране на началото и края на изпитвателния участък и за калибрирането на сигнала за скоростта на превозното средство. Честотата на дискретизация на пусковия сигнал трябва да е по-голяма или равна на 100 Hz. Като алтернатива може да се използва системата DGPS. 3.4.5. Система (D)GPS Вариант а) само за определяне на местоположението: GPS Необходима точност:
Вариант б) за калибриране на скоростта на превозното средство и за определяне на местоположението: Диференциална GPS система (DGPS) Необходима точност:
3.4.6. Стационарна метеорологична станция Околното налягане и влажността на околния въздух се определят от стационарна метеорологична станция. Този метеорологичен инструментариум се разполага на разстояние, по-малко от 2 000 m от някоя от зоните на измерване, и на надморска височина, по-голяма или равна на тази на измерваната зона. Необходима точност:
3.4.7. Преносим анемометър За измерване на условията на въздушния поток, т.е. на скоростта и страничния ъгъл (β) на въздушния поток между резултантния въздушен поток и надлъжната ос на превозното средство, се използва преносим анемометър. 3.4.7.1. Изисквания за точност Анемометърът се калибрира в лаборатория в съответствие с ISO 16622. Трябва да са изпълнени изискванията за точност съгласно таблица 1:
Таблица 1 Изисквания за точност на анемометъра
3.4.7.2. Местоположение на монтирането Подвижният анемометър се монтира на превозното средство на указаното местоположение:
i)
Местоположение по оста X: Несъчленени камиони със средна товароподемност, несъчленени тежкотоварни камиони и влекачи: на челото на полуремаркето или фургона ± 0,3 m;
Тежки автобуси: между края на предната четвърт и задницата на превозното средство.
Камиони със средна товароподемност от тип фургон: между Б-колоната и задницата на превозното средство.
ii)
положение по оста Y: на равнината на симетрия с допустимо отклонение ± 0,1 m;
iii)
положение по оста Z: Височината на монтиране над превозното средство трябва да бъде една трета от общата височина на превозното средство, измерена от земната повърхност, с допустимо отклонение от 0,0 m до + 0,2 m. За превозни средства с обща височина над 4 m, по желание на производителя височината на монтиране над превозното средство може да бъде ограничена до 1,3 m с допустимо отклонение от 0,0 m до + 0,2 m. Приборите трябва да се разположат възможно най-точно с използване на геометрични или оптични помощни средства. Всички останали несъответствия в положението са предмет на калибрирането за несъответствие в положението, което се извършва в съответствие с точка 3.6 от настоящото приложение.
3.4.8. Преобразувател на сигнала за околната температура, монтиран върху превозното средство Температурата на околния въздух се измерва върху мачтата на преносимия анемометър. Монтажната височина трябва да бъде най-много 600 mm под преносимия анемометър. Датчикът трябва да е защитен от слънцето. Необходима точност: ± 1°C Честота на дискретизация: ≥ 1 Hz 3.4.9. Температура на настилката Температурата на настилката се записва на превозното средство посредством широколентов (8—14 μm) безконтактен инфрачервен датчик. За асфалт и бетон се използва емисионен коефициент 0,90. ►M3 Инфрачервеният датчик се калибрира в съответствие със стандарт ASTM E2847 или VDI/VDE 3511. ◄ Необходима точност на калибриране: Температура: ± 2,5 °C Честота на дискретизация: ≥ 1 Hz |
|
3.5. |
Процедура на изпитване с постоянна скорост За всяка приложима комбинация от измервателен участък и посока на движение процедурата на изпитване с постоянна скорост с последователност на изпитването: ниска скорост, висока скорост, ниска скорост, както е посочена по-долу, се провежда в една и съща посока.
|
|
3.6. |
Изпитване за калибриране за несъответствието в положението Несъответствието в положението на анемометъра се определя посредством изпитване за калибриране на несъответствието в положението по изпитвателното трасе.
|
|
3.7. |
Формуляр за изпитването В допълнение към записването на модалните измервателни данни, изпитването се документира във формуляр, който трябва да съдържа най-малко следните данни:
i.
Общо описание на превозното средство (спецификации, вж. допълнение 2 — Информационен документ)
ii.
Действителната максимална височина на превозното средство, определена съгласно точка 3.5.3.1, подточка vii.
iii.
Начален час и дата на изпитването
iv.
Маса на превозното средство с точност ± 500 kg
v.
Налягане в гумите
vi.
Имената на файловете с измервателните данни
vii.
Документиране на извънредни събития (с времето и номера на измервателния участък), напр.
—
близко преминаване на друго превозно средство
—
маневри за избягване на произшествие, грешки при управлението
—
технически грешки
—
грешки, направени при измерването
|
|
3.8. |
Обработка на данните
|
|
3.9. |
►M1
Входящи данни за инструмента за предварителна обработка на данните за въздушното съпротивление ◄
В таблиците по-долу са посочени изискванията за записването на измервателните данни и за подготвителната обработка на данните за въвеждане в инструмента за предварителна обработка за въздушното съпротивление: Таблица 2 за файла с данни за превозното средство
Таблица 3 за файла с околните условия
Таблица 4 за файла с конфигурацията на измервателния участък
Table 5 за файла с измервателни данни
Таблица 6 за файловете с профила на надморската височина (незадължителни входни данни)
►M1 Подробно описание на изискваните формати на данните, входящите файлове и принципите на оценката могат да бъдат намерени в техническата документация на инструмента за въздушното съпротивление. ◄ Обработката на данните се прилага съгласно посоченото в точка 3.8 от настоящото приложение.
Таблица 1 Входящи данни за инструмента за предварителна обработка на данните за въздушното съпротивление — файл с данни за превозното средство
Таблица 3 Входни данни за инструмента за предварителна обработка за въздушното съпротивление — файл с данни за околните условия
Таблица 4 Входящи данни за инструмента за предварителна обработка на данните за въздушното съпротивление — файл с конфигурацията на измервателния участък
Таблица 5 Входни данни за инструмента за предварителна обработка за въздушното съпротивление — файл с измерителни данни
Таблица 6 Входни данни за инструмента за предварителна обработка за въздушното съпротивление — файл с профила на надморската височина
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
3.10. |
Критерии за валидност В тази точка се определят критериите за получаване на валидни резултати от инструмента за предварителна обработка за въздушното съпротивление. 3.10.1. Критерии за валидност на изпитването с постоянна скорост
3.10.2. Критерии за валидност на изпитването за несъответствие в положението
|
|
3.11. |
Деклариране на стойността на въздушното съпротивление Базова стойност за декларирането на стойността на въздушното съпротивление е крайният резултат за Cd · Acr (0), изчислен от инструмента за предварителна обработка за въздушното съпротивление. Заявителят за сертифициране обявява стойност Cd · Adeclared в диапазона от равна до максимално +0,2 m2 по-висока от Cd · Acr (0). Този допустим интервал трябва да взема предвид неопределеностите при избора на базовите превозни средства, които трябва да са най-лошият случай между подлежащите на изпитване членове на семейството. Стойността Cd · Adeclared е входящ параметър в симулационния инструмент и е еталонна стойност за изпитването за съответствие на сертифицираните свойства, свързани с емисиите на CO2 и разхода на гориво. Няколко декларирани стойности Cd·Аdeclared могат да бъдат създадени от една измерена стойност Cd·Аcr (0), стига да бъдат изпълнени разпоредбите за фамилиите по точка 3.1 от допълнение 5 за камиони със средна товароподемност и тежкотоварни камиони и точка 4.1 от допълнение 5 за тежки автобуси. |
Допълнение 1
ОБРАЗЕЦ НА СЕРТИФИКАТ ЗА КОМПОНЕНТ, ОТДЕЛЕН ТЕХНИЧЕСКИ ВЪЗЕЛ ИЛИ СИСТЕМА
Максимален формат: A4 (210 × 297 mm)
СЕРТИФИКАТ ЗА СЕМЕЙСТВО ПО ВЪЗДУШНО СЪПРОТИВЛЕНИЕ ЗА СВОЙСТВАТА, СВЪРЗАНИ С ЕМИСИИТЕ НА CO2 И РАЗХОДА НА ГОРИВО
|
Печат на административния орган — предоставяне (1) — разширяване на обхвата (1) — отказ (1) — отнемане (1) |
Информация относно:
|
на сертификат за семейство по въздушно съпротивление за свойствата, свързани с емисиите на СО2 и разхода на гориво, в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/2400 на Комисията.
Регламент (ЕС) 2017/2400 на Комисията, последно изменен с …
Номер на сертификата:
Хеш код:
Основание за разширяването на обхвата:
РАЗДЕЛ I
|
0.1. |
Марка (търговско наименование на производителя): |
|
0.2. |
Тип / семейство (ако е приложимо) по каросерия на превозното средство и въздушно съпротивление: |
|
0.3. |
Член на семейството по каросерия на превозното средство и въздушно съпротивление (в случая на семейство)
|
|
0.4. |
Средство за идентификация на типа, ако е маркиран:
|
|
0.5. |
Наименование и адрес на производителя: |
|
0.6. |
В случай на компоненти и отделни технически възли — местоположение и начин на полагане на маркировката на ЕО за сертифициране: |
|
0.7. |
Наименование(я) и адрес(и) на монтажния(те) завод(и): |
|
0.9. |
Име и адрес на представителя на производителя (ако има такъв) |
РАЗДЕЛ II
|
1. |
Допълнителна информация (когато е приложимо): вж. добавката |
|
2. |
Орган по одобряването, отговарящ за провеждане на изпитването: |
|
3. |
Дата на протокола от изпитването: |
|
4. |
Номер на протокола от изпитването: |
|
5. |
Забележки (ако има): вж. добавката |
|
6. |
Място: |
|
7. |
Дата: |
|
8. |
Подпис: |
Приложения:
Информационен пакет. Протокол от изпитването.
Допълнение 2
Информационен документ за въздушното съпротивление
|
Описателен лист №: |
Относно: от: Изменение: |
съгласно …
Тип или семейство (ако е приложимо) на въздушното съпротивление:
Общи бележки: За входящите данни за симулационния инструмент трябва да се определи формат на електронния файл, който да се използва за въвеждане на данните в симулационния инструмент. Входящите данни за симулационния инструмент могат да се различават от данните, изисквани в информационния документ, и обратно (предстои да бъде определено). Файл с данни е особено необходим, когато трябва да се обработват големи масиви данни, например карти на к.п.д. (без да е необходимо ръчно прехвърляне/въвеждане).
…
0.0. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
0.1. Наименование и адрес на производителя
0.2. Марка (търговско наименование на производителя)
0.3. Тип въздушно съпротивление (семейство, ако е приложимо)
0.4. Търговско(и) наименование(я) (ако е налично)
0.5. Начин за идентификация на типа, ако е маркиран върху превозното средство
0.6. В случай на компоненти и отделни технически възли — местоположение и начин на полагане на маркировката за сертифициране
0.7. Наименование(я) и адрес(и) на монтажния(те) завод(и)
0.8. Наименование и адрес на представителя на производителя
ЧАСТ 1
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА (БАЗОВОТО) ВЪЗДУШНО СЪПРОТИВЛЕНИЕ И ТИПОВЕТЕ ВЪЗДУШНО СЪПРОТИВЛЕНИЕ В ЕДНО СЕМЕЙСТВО
|
|
Базово въздушно съпротивление |
Въздушно съпротивление, принадлежащо към семейство, |
|
||
|
|
|||||
|
или тип въздушно съпротивление |
№ 1 |
№ 2 |
№ 3 |
|
|
|
|
|||||
1.0. СПЕЦИФИЧНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ВЪЗДУШНОТО СЪПРОТИВЛЕНИЕ
1.1.0. ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО
1.1.1. Група тежки превозни средства (ТПС) съгласно схемата за CO2 на ТПС
1.2.0. Модел/търговско наименование на превозното средство
1.2.1. Конфигурация на мостовете
1.2.2. Технически допустима максимална маса в натоварено състояние
1.2.3. Вариант на кабината или модела
1.2.4. Ширина на кабината (максимална стойност по оста Y за превозни средства с кабина)
1.2.5. Дължина на кабината (максимална стойност по оста X за превозни средства с кабина)
1.2.6. Височина на покрива (за превозни средства с кабина)
1.2.7. Междуосие
1.2.8. Височина на кабината над рамата (за превозни средства с рама)
1.2.9. Височина на рамата (за превозни средства с рама)
1.2.10. Аеродинамични принадлежности или добавки (например спойлер на покрива, странични удължители, странични престилки, ъглови насочващи заслонки)
1.2.11. Размери на гумите на предния мост
1.2.12. Размери на гумите на задвижвания мост или мостове
1.2.13. Ширина на превозното средство в съответствие с приложение III, точка 2, подточка 8) (за превозни средства без кабина)
1.2.14. Дължина на превозното средство в съответствие с приложение III, точка 2, подточка 7) (за превозни средства без кабина)
1.2.15. Височина на интегрираната каросерия в съответствие с приложение III, точка 2, подточка 5) (за превозни средства без кабина)
|
1.3. |
Спецификации на каросерията (според определението за стандартна каросерия) |
|
1.4. |
Спецификации на (полу)ремарке (съгласно спецификацията на (полу)ремарке от стандартна каросерия) |
|
1.5. |
Параметър, определящ семейството в съответствие с описанието на заявителя (родови критерии и изменени критерии за семейство) |
СПИСЪК НА ПРИТУРКИТЕ
|
№: |
Описание: |
Дата на издаване: |
|
1. |
Информация за условията на изпитване |
… |
|
2. |
… |
|
Притурка 1 към информационния документ
Информация за условията на изпитване (ако е приложимо)
1.1. Изпитателно трасе, върху което са проведени изпитванията
1.2. Обща маса на превозно средство по време на измерванията [kg]
1.3. Максимална височина на превозното средство по време на измерванията [m]
1.4. Средни околни условия по време на първото изпитване с ниска скорост [°C]
1.5. Средна скорост на превозното средство по време на изпитванията с висока скорост [km/h]
1.6. Произведение на коефициента на съпротивлението (Cd ) и напречното сечение (Ac r) при условия на нулев страничен вятър CdAcr(0) [m2]
1.7. Произведение на коефициента на съпротивлението (Cd ) и напречното сечение (Acr ) при условия на средносилен страничен вятър по време на изпитването с постоянна скорост CdAcr(β) [m2]
1.8. Среден страничен ъгъл на въздушния поток по време на изпитването с постоянна скорост β [°]
1.9. Обявена стойност за въздушното съпротивление Cd · Adeclared [m2]
1.10. Номер на версията на инструмента за предварителна обработка на данните за въздушното съпротивление
Допълнение 3
Изисквания за височината на превозното средство за несъчленени товарни автомобили и влекачи
1. За несъчленени камиони със средна товароподемност, несъчленени тежкотоварни камиони и влекачи, измервани в изпитването с постоянна скорост в съответствие с точка 3 от настоящото приложение, трябва да бъдат спазени изискванията за височината на превозното средство, посочени в таблица 2.
2. Височината на превозното средство трябва да се определи, както е описано в точка 3.5.3.1, подточка vii).
3. Несъчленени товарни автомобили и влекачи от групи, които не са посочени в таблица 2, не се подлагат на изпитване с постоянна скорост.
Таблица 2
Изисквания за височината на превозното средство за несъчленени камиони със средна товароподемност, несъчленени тежкотоварни камиони и влекачи
|
Група превозни средства |
минимална височина на превозното средство, m |
максимална височина на превозното средство, m |
|
51, 53, 55 |
3,20 |
3,50 |
|
1s, 1 |
3,40 |
3,60 |
|
2 |
3,50 |
3,75 |
|
3 |
3,70 |
3,90 |
|
4 |
3,85 |
4,00 |
|
5 |
3,90 |
4,00 |
|
9 |
стойностите са сходни с тези за несъчленени товарни автомобили със същата технически допустима максимална маса в натоварено състояние (група 1, 2, 3 или 4) |
|
|
10 |
3,90 |
4,00 |
Допълнение 4
Стандартни конфигурации на каросерията и полуремаркето за несъчленени товарни автомобили и влекачи
1. ►M3 За несъчленени камиони със средна товароподемност и несъчленени тежкотоварни камиони, подлежащи на определяне на въздушното съпротивление, трябва да бъдат изпълнени изискванията за стандартни каросерии, описани в настоящото допълнение. За влекачи трябва да бъдат изпълнени изискванията за стандартни полуремаркета, описани в настоящото допълнение. ◄
2. Приложимата стандартна каросерия или полуремарке се определят от таблица 8.
Таблица 3
Определяне на стандартни каросерии и полуремарке за изпитването с постоянна скорост
|
Групи превозни средства |
Стандартна каросерия или ремарке |
|
51, 53, 55 |
B-II |
|
1s, 1 |
B1 |
|
2 |
B2 |
|
3 |
B3 |
|
4 |
B4 |
|
5 |
ST1 |
|
9 |
в зависимост от технически допустимата максимална маса в натоварено състояние: 7,5—10 тона: B1 > 10—12 тона: B2 > 12—16 тона: B3 > 16 тона: B5 |
|
10 |
ST1 |
3. Стандартните каросерии B-II, B1, B2, B3, B4 и B5 се конструират като твърда самоносеща конструкция под формата на фургон за изпитване. Трябва да имат две задни врати и не трябва да имат странични врати. Стандартните каросерии не трябва да имат заден падащ борд, предни спойлери или странични обтекатели за намаляване на аеродинамичното съпротивление. Спецификациите на стандартните каросерии са дадени в:
4. Изискванията за типа и шасито на стандартното полуремарке ST1, са изброени в таблица 14. Спецификациите са дадени в таблица 15.
5. Всички размери и маси, за които няма изрично упоменати допустими отклонения, трябва да съответстват на допълнение 2 към приложение 1 към Регламент 1230/2012/ЕО (т.е. в интервала ± 3 % от целевата стойност).
Таблица 9
Спецификации на стандартна каросерия „B1“
|
Спецификация |
Единица |
Външен размер (допустимо отклонение) |
Забележки |
|
Дължина |
[mm] |
6 200 |
|
|
Ширина |
[mm] |
2 550 (– 10) |
|
|
Височина |
[mm] |
2 680 (± 10) |
паралелепипед: външна височина: 2 560 надлъжна греда: 120 |
|
Радиус на закръгляване на страничните ъгли и покрив с преден панел |
[mm] |
50—80 |
|
|
Радиус на закръгляване на страничните ъгли с панел на покрива |
[mm] |
50—80 |
|
|
Останалите ъгли |
[mm] |
скосени с радиус ≤ 10 |
|
|
Маса |
[kg] |
1 600 |
►M3 Масата се използва като обща стойност в симулационния инструмент и не е необходимо да се проверява за целите на изпитването за въздушно съпротивление. ◄ |
Таблица 9а
Спецификации на стандартна каросерия „B-II“
|
Спецификация |
Единица |
Външен размер (допустимо отклонение) |
Забележки |
|
Дължина |
mm |
4 500 (± 10) |
|
|
Ширина |
mm |
2 300 (± 10) |
|
|
Височина |
mm |
2 300 (± 10) |
фургон: външна височина: 2 380 надлъжна греда: 120 |
|
Радиус на закръгляване на страничните ъгли и покрив с преден панел |
mm |
30—80 |
|
|
Радиус на закръгляване на страничните ъгли с панел на покрива |
mm |
30—80 |
|
|
Останалите ъгли |
mm |
скосени с радиус ≤ 10 |
|
|
Маса |
kg |
800 |
Масата се използва като обща стойност в симулационния инструмент и не е необходимо да се проверява за целите на изпитването за въздушно съпротивление. |
Таблица 10
Спецификации на стандартна каросерия „B2“
|
Спецификация |
Единица |
Външен размер (допустимо отклонение) |
Забележки |
|
Дължина |
[mm] |
7 400 |
|
|
Ширина |
[mm] |
2 550 (– 10) |
|
|
Височина |
[mm] |
2 760 (± 10) |
паралелепипед: външна височина: 2 640 надлъжна греда: 120 |
|
Радиус на закръгляване на страничните ъгли и покрив с преден панел |
[mm] |
50—80 |
|
|
Радиус на закръгляване на страничните ъгли с панел на покрива |
[mm] |
50—80 |
|
|
Останалите ъгли |
[mm] |
скосени с радиус ≤ 10 |
|
|
Маса |
[kg] |
1 900 |
►M3 Масата се използва като обща стойност в симулационния инструмент и не е необходимо да се проверява за целите на изпитването за въздушно съпротивление. ◄ |
Таблица 11
Спецификации на стандартна каросерия „B3“
|
Спецификация |
Единица |
Външен размер (допустимо отклонение) |
Забележки |
|
Дължина |
[mm] |
7 450 |
|
|
Ширина |
[mm] |
2 550 (– 10) |
законово ограничение (Директива 96/53/ЕО), вътрешна ≥ 2 480 |
|
Височина |
[mm] |
2 880 (± 10) |
паралелепипед: външна височина: 2 760 надлъжна греда: 120 |
|
Радиус на закръгляване на страничните ъгли и покрив с преден панел |
[mm] |
50—80 |
|
|
Радиус на закръгляване на страничните ъгли с панел на покрива |
[mm] |
50—80 |
|
|
Останалите ъгли |
[mm] |
скосени с радиус ≤ 10 |
|
|
Маса |
[kg] |
2 000 |
►M3 Масата се използва като обща стойност в симулационния инструмент и не е необходимо да се проверява за целите на изпитването за въздушно съпротивление. ◄ |
Таблица 12
Спецификации на стандартна каросерия „B4“
|
Спецификация |
Единица |
Външен размер (допустимо отклонение) |
Забележки |
|
Дължина |
[mm] |
7 450 |
|
|
Ширина |
[mm] |
2 550 (– 10) |
|
|
Височина |
[mm] |
2 980 (± 10) |
паралелепипед: външна височина: 2 860 надлъжна греда: 120 |
|
Радиус на закръгляване на страничните ъгли и покрив с преден панел |
[mm] |
50—80 |
|
|
Радиус на закръгляване на страничните ъгли с панел на покрива |
[mm] |
50—80 |
|
|
Останалите ъгли |
[mm] |
скосени с радиус ≤ 10 |
|
|
Маса |
[kg] |
2 100 |
►M3 Масата се използва като обща стойност в симулационния инструмент и не е необходимо да се проверява за целите на изпитването за въздушно съпротивление. ◄ |
Таблица 13
Спецификации на стандартна каросерия „B5“
|
Спецификация |
Единица |
Външен размер (допустимо отклонение) |
Забележки |
|
Дължина |
[mm] |
7 820 |
вътрешна ≥ 7 650 |
|
Ширина |
[mm] |
2 550 (– 10) |
законово ограничение (Директива 96/53/ЕО), вътрешна ≥ 2 460 |
|
Височина |
[mm] |
2 980 (± 10) |
паралелепипед: външна височина: 2 860 надлъжна греда: 120 |
|
Радиус на закръгляване на страничните ъгли и покрив с преден панел |
[mm] |
50—80 |
|
|
Радиус на закръгляване на страничните ъгли с панел на покрива |
[mm] |
50—80 |
|
|
Останалите ъгли |
[mm] |
скосени с радиус ≤ 10 |
|
|
Маса |
[kg] |
2 200 |
►M3 Масата се използва като обща стойност в симулационния инструмент и не е необходимо да се проверява за целите на изпитването за въздушно съпротивление. ◄ |
Таблица 14
Тип и конфигурация на шасито на стандартно полуремарке „ST1“
|
Тип на ремаркето |
3-осно полуремарке без направляваща(и) ос(и) |
|
Конфигурация на шасито |
— Рама изцяло от надлъжни и напречни греди — Рамата не е закрита отдолу — по 2 прегради от всяка страна като защита срещу попадане отдолу — Задна защита срещу попадане отдолу (ЗЗПО) — Задна планка за разполагане на светлините — Без кутия за празни палети — Две резервни колела след 3-тата ос — Една кутия с инструменти накрая на каросерията преди ЗЗПО (отляво или отдясно) — Калобрани отпред и отзад на комбинацията от оси — Въздушно окачване — Дискови спирачки — Размер на гумите: 385/65 R 22.5 — 2 задни врати — Без странична(и) врата(и) — Без заден падащ борд, — Без преден спойлер — Без странични аеродинамични обтекатели |
Таблица 15
Спецификации на стандартно полуремарке „ST1“
|
Спецификация |
Единица |
Външен размер (допустимо отклонение) |
Забележки |
|
Обща дължина |
[mm] |
13 685 |
|
|
Обща ширина (ширина на каросерията) |
[mm] |
2 550 (– 10) |
|
|
Височина на каросерията |
[mm] |
2 850 (± 10) |
макс. пълна височина: 4 000 (Директива 96/53/ЕО) |
|
Пълна височина, без товар |
[mm] |
4 000 (– 10) |
височина по цялата дължина спецификация за полуремарке, която не е от значение за проверката на височината на превозното средство по време на изпитването с постоянна скорост |
|
Височина на прикачването на полуремаркето, без товар |
[mm] |
1 150 |
спецификация за полуремарке, която не подлежи на проверка по време на изпитването с постоянна скорост |
|
Колесна база |
[mm] |
7 700 |
|
|
Разстояние между осите |
[mm] |
1 310 |
3-осова конфигурация, 24 t (Директива 96/53/ЕО) |
|
Преден надвес |
[mm] |
1 685 |
радиус 2 040 (законово ограничение, Директива 96/53/ЕО) |
|
Предна стена |
|
|
плоска стена с връзки за сгъстен въздух и електричество |
|
Ъглов преден/страничен панел |
[mm] |
скосен, с радиуси на повърхнината и на ръба ≤ 5, |
сечението с окръжност с център главния болт и с радиус 2 040 (законово ограничение, Директива 96/53/ЕО) |
|
Останалите ъгли |
[mm] |
скосени с радиус ≤ 10 |
|
|
Размер на кутията за инструменти по оста x на превозното средство |
[mm] |
655 |
Допустимо отклонение: ± 10 % от целевата стойност |
|
Размер на кутията за инструменти по оста y на превозното средство |
[mm] |
445 |
Допустимо отклонение: ± 5 % от целевата стойност |
|
Размер на кутията за инструменти по оста z на превозното средство |
[mm] |
495 |
Допустимо отклонение: ± 5 % от целевата стойност |
|
Дължина на страничната защита срещу попадане отдолу |
[mm] |
3 045 |
по 2 прегради от всяка страна, съгласно изменение 01 (2010 г.) на Правило 73 на ИКЕ на ООН ± 100 в зависимост от колесната база |
|
Сечение на преградите |
[mm2] |
100 × 30 |
изменение 01 (2010 г.) на Правило 73 на ИКЕ на ООН |
|
Техническо бруто тегло на превозното средство: |
[kg] |
39 000 |
законово определено номинално бруто тегло на превозното средство (НБТПС) 24 000 (Директива 96/53/ЕО) |
|
Тара на превозното средство |
[kg] |
7 500 |
не трябва да се проверява по време на изпитването на въздушното съпротивление |
|
Допустимо натоварване на ос |
[kg] |
24 000 |
законово ограничение (Директива 96/53/ЕО) |
|
Техническо натоварване на ос |
[kg] |
27 000 |
3 × 9 000 |
Допълнение 5
фамилия по въздушно съпротивление
1. Общи положения
Дадено семейство по въздушно съпротивление се характеризира с конструктивни и експлоатационни параметри. Те трябва да са общи за всички превозни средства от семейството. ►M3 Производителят може да реши кои превозни средства принадлежат на дадена фамилия по въздушно съпротивление, стига да бъдат спазени критериите за принадлежност, изброени в точка 3 за камиони със средна товароподемност и тежкотоварни камиони и в точка 6 за тежки автобуси. ◄ Семейството по въздушно съпротивление се одобрява от органа по одобряването. Производителят предоставя на органа по одобряването подходящата информация относно въздушното съпротивление на членовете на семейството по въздушно съпротивление.
2. Специални случаи
В някои случаи е възможно взаимодействие между параметрите. Това се взема под внимание, за да се осигури, че само превозните средства със сходни характеристики са включени в дадено семейство по въздушно съпротивление. Тези случаи се определят от производителя и се съобщават на органа по одобряването. Впоследствие това се взема предвид като критерий за създаването на ново семейство по въздушно съпротивление.
В допълнение към параметрите, изброени в точка 4 от настоящото допълнение за камиони със средна товароподемност и тежкотоварни камиони и в точка 6.1 от настоящото допълнение за тежки автобуси, производителят може да въвежда допълнителни критерии, които да позволят определянето на фамилии с по-ограничен размер.
4. Параметър, определящ фамилията по въздушно съпротивление за камиони със средна товароподемност и тежкотоварни камиони.
|
4.1. |
►M3 Камиони със средна товароподемност и тежкотоварни камиони могат да бъдат групирани във фамилия, ако са от една и съща група превозни средства съгласно таблица 1 или таблица 2 от приложение I и ако са изпълнени следните критерии: ◄
а)
Еднаква ширина на кабината и геометрични форми и размери на голата каросерия до Б-колоната и над точката на тока, с изключение на пода на кабината (напр. тунел за двигателя). Всички членове на семейството са в рамките на ± 10 mm от базовото превозно средство.
б)
Еднаква височина на покрива по вертикалата Z. Всички членове на семейството са в рамките на ± 10 mm от базовото превозно средство.
в)
►M3 За превозни средства с рама: еднаква височина на кабината над рамата. ◄ Този критерий е изпълнен, ако разликата във височината на кабините над рамата остава по Z < 175 mm. Изпълнението на изискванията за „семейство“ се демонстрира посредством данни от CAD софтуер (компютърно проектиране). Фигура 1 Определяне на семейство
|
|
4.2. |
Дадено семейство по въздушно съпротивление се състои от изпитваеми членове и конфигурации на превозното средство, които не могат да бъдат изпитани в съответствие с настоящия регламент. |
|
4.3. |
Изпитваеми членовете на дадено семейство са конфигурации на превозното средство, които изпълняват монтажните изисквания, определени в точка 3.3 от главната част на настоящото приложение. |
5. Избор на базовото превозно средство по въздушно съпротивление за камиони със средна товароподемност и тежкотоварни камиони
|
5.1. |
Базовото превозно средство на всяко семейство се избира съгласно следните критерии: |
|
5.2. |
За несъчленени камиони със средна товароподемност, несъчленени тежкотоварни камиони и влекачи шасито на превозното средство трябва да отговаря на размерите на стандартните каросерии или полуремарке, както са определени в допълнение 4 към настоящото приложение. |
|
5.3. |
Всички изпитваеми членовете на семейството трябва да имат еднаква или по-ниска стойност за въздушното съпротивление от стойността Cd · Adeclared, обявена за базовото превозно средство. |
|
5.4. |
Заявителят за сертификат трябва да може да демонстрира, че изборът на базовото превозно средство отговаря на разпоредбите, определени в точка 5.3 въз основа на научни методи, например CFD (изчислителна динамика на флуидите), на резултати от изпитвания в аеродинамична тръба или на добрата инженерна практика. Тази разпоредба важи за всички варианти на превозното средство, които могат да бъдат изпитани при процедурата с постоянна скорост, описана в точка 3 от настоящото приложение. За други конфигурации на превозното средство (например височина на превозното средство, която не е в съответствие с разпоредбите в допълнение 4, междуосия, които не са в съответствие с размерите на стандартните каросерии от допълнение 5, и пр.) стойността на въздушното съпротивление за подлежащото на изпитване базово превозно средство за фамилията се присвоява директно без допълнителни демонстрации. Тъй като гумите се считат за част от оборудването за измерване, тяхното влияние се изключва при доказването на най-лошия сценарий. |
|
5.5. |
За тежкотоварни камиони декларираната стойност Cd·Аdeclared може да се използва за създаване на фамилии в други групи превозни средства, ако критериите за фамилия в съответствие с точка 5 от настоящото допълнение са изпълнени съгласно разпоредбите в таблица 16.
Таблица 16 Разпоредби за пренасяне на стойности на въздушното съпротивление от тежкотоварни камиони към други групи превозни средства
|
|
5.6. |
За камиони със средна товароподемност декларираната стойност Cd Adeclared може да се пренася за създаване на фамилии в други групи превозни средства, ако критериите за фамилия в съответствие с точка 5 от настоящото допълнение и разпоредбите в таблица 16а са изпълнени. Стойността Cd Adeclared от изходната група се пренася директно.
Таблица 16а Разпоредби за пренасяне на стойности на въздушното съпротивление от камиони със средна товароподемност към други групи превозни средства
|
|
6. |
Параметър, определящ фамилията по въздушно съпротивление за тежки автобуси:
|
|
7. |
Избор на базовото превозно средство по въздушно съпротивление за тежки автобуси Базовото превозно средство за всяко фамилия се избира в съответствие със следните критерии:
|
Допълнение 6
Съответствие на сертифицираните свойства, свързани с емисиите на CO2 и разхода на гориво
1. Съответствието на сертифицираните свойства, свързани с емисиите на CO2 и разхода на гориво, се проверява с изпитвания с постоянна скорост, както е определено в точка 3 от главната част на настоящото приложение. За съответствието на сертифицираните свойства, свързани с емисиите на CO2 и разхода на гориво, се прилагат следните допълнителни разпоредби:
Околната температура при изпитването с постоянна скорост, трябва да бъде в границите на ± 5 oC от стойността от измерването за сертифициране. Този критерий се проверява въз основа на средната температура от първите изпитвания с ниска скорост, изчислена от инструмента за предварителна подготовка за въздушното съпротивление.
Изпитването с висока скорост се извършва в диапазон на скоростта на превозното средство, който е ± 2 km/h от стойността от измерването за сертифициране.
Изпитванията за съответствието на сертифицираните свойства, свързани с емисиите на CO2 и разхода на гориво, са под надзора на органа по одобряването.
2. Дадено превозно средство не е преминало изпитването за съответствието на сертифицираните свойства, свързани с емисиите на CO2 и разхода на гориво, ако измерената стойност Cd Acr (0) е по-висока от стойността Cd · Adeclared , обявена за базовото превозно средство, плюс допустимо отклонение от 7,5 %. Ако първото изпитване е неуспешно, разрешено е да се извършат две допълнителни изпитвания на същото превозно средство в различни дни. ►M1 Когато измерената стойност Cd Acr (0)) от всички извършени изпитвания е по-висока от стойността Cd · Adeclared , обявена за базовото превозно средство плюс допустимо отклонение от 7,5 %, се прилага член 23 от настоящия регламент. ◄
За изчисляване на стойността Cd Acr (0) се използва версията на инструмента за предварителна обработка на данните за базовото въздушно съпротивление в съответствие с притурка 1 към допълнение 2 към настоящия регламент.
3. Броят на превозните средства, които всяка производствена година се изпитват за съответствие на сертифицираните свойства, свързани с емисиите на CO2 и разхода на гориво, се определя въз основа на таблица 17. Таблицата се прилага поотделно за камиони със средна товароподемност, тежкотоварни камиони и тежки автобуси.
Таблица 17
Брой на превозните средства, които всяка производствена година се изпитват за съответствие на сертифицираните свойства, свързани с емисиите на CO2 и разхода на гориво
(прилага се поотделно за камиони със средна товароподемност, тежкотоварни камиони и тежки автобуси)
|
Брой на превозните средства, изпитвани за съответствие на производството |
График |
Брой на превозните средства, произведени през предходната година, подлежащи на изпитване за съответствие на производството |
|
0 |
— |
≤ 25 |
|
1 |
всяка 3-та година (*1) |
25 < X ≤ 500 |
|
1 |
всяка 2-ра година |
500 < X ≤ 5 000 |
|
1 |
всяка година |
5 000 < X ≤ 15 000 |
|
2 |
всяка година |
≤ 25 000 |
|
3 |
всяка година |
≤ 50 000 |
|
4 |
всяка година |
≤ 75 000 |
|
5 |
всяка година |
≤ 100 000 |
|
6 |
всяка година |
100 001 и повече |
|
(*1)
Изпитването за съответствие на производството се извършва през първите две години |
||
За установяването на произведените количества се вземат предвид само данни за въздушното съпротивление, които попадат в обхвата на изискванията на настоящия регламент и на които не са зададени стандартни стойности на въздушното съпротивление съгласно допълнение 7 към настоящото приложение.
4. За избора на превозни средства за изпитване на съответствието на сертифицираните свойства, свързани с емисиите на CO2 и разхода на гориво, се прилагат следните разпоредби:
Изпитват се само превозни средства от производствената линия.
Избират се само превозни средства, които отговарят на разпоредбите за изпитването с постоянна скорост, определени в точка 3.3 от главната част на настоящото приложение.
Гумите се считат за част от измервателното оборудване и могат да бъдат избрани от производителя.
Превозните средства от семейства, при които стойността на въздушното съпротивление е определена чрез пренасяне от други превозни средства съгласно точка 5 от допълнение 5, не са обект на изпитването за съответствие на сертифицираните свойства, свързани с емисиите на CO2 и разхода на гориво.
Превозни средства, които използват стандартни стойности за въздушното съпротивление съгласно допълнение 8, не са обект на изпитването за съответствие на сертифицираните свойства, свързани с емисиите на CO2 и разхода на гориво.
Първо превозно средство за изпитване за съответствие със сертифицираните свойства, свързани с емисиите на CO2 и разхода на гориво, се избира от типа по въздушно съпротивление или фамилията по въздушно съпротивление с най-голям брой произведени превозни средства през съответната година. Всички допълнителни превозни средства се избират от всички фамилии по въздушно съпротивление и този избор се съгласува между производителя и органа по одобряването въз основа на вече изпитаните фамилии по въздушно съпротивление и групи превозни средства. Ако трябва да се извършва не повече от едно изпитване на година, превозното средство винаги се избира от всички фамилии по въздушно съпротивление и изборът се съгласува между производителя и органа по одобряването.
5. След избирането на дадено превозно средство за съответствие на сертифицираните свойства, свързани с емисиите на CO2 и разхода на гориво, производителят трябва в срок от 12 месеца да провери съответствието на сертифицираните свойства, свързани с емисиите на CO2 и разхода на гориво. Производителят може да поиска от органа по одобряването удължаване на този срок с най-много 6 месеца, ако може да докаже, че проверката не е била възможна в рамките на изисквания срок поради метеорологични условия.
Допълнение 7
Стандартни стойности
В настоящото допълнение са описани стандартни стойности за декларираната стойност на въздушното съпротивление Cd Adeclared . Когато се използват стандартни стойности, в симулационния инструмент не се въвеждат входящи данни за въздушното съпротивление. В този случай стандартните стойности автоматично се задават от симулационния инструмент.
1. Стандартните стойности за тежкотоварни камиони се определят в съответствие с таблица 18.
Таблица 18
Стандартни стойности за Cd·Аdeclared за тежкотоварни камиони
|
Група превозни средства |
Стандартна стойност Cd Adeclared , m2 |
|
1, 1s |
7,1 |
|
2 |
7,2 |
|
3 |
7,4 |
|
4 |
8,4 |
|
5 |
8,7 |
|
9 |
8,5 |
|
10 |
8,8 |
|
11 |
8,5 |
|
12 |
8,8 |
|
16 |
9,0 |
2. —
3. —
4. Стандартните стойности за тежки автобуси се определят в съответствие с таблица 21. Стандартни стойности не се използват за групи превозни средства, за които не е разрешено измерване на аеродинамичното съпротивление (в съответствие с точка 7.3 от допълнение 5 от настоящото приложение).
Таблица 21
Стандартни стойности за Cd Adeclared за тежки автобуси
|
Параметър за превозното средство подгрупа |
Стандартна стойност Cd Adeclared , m2 |
|
31a |
не се използва |
|
31b1 |
не се използва |
|
31b2 |
4,9 |
|
31c |
не се използва |
|
31d |
не се използва |
|
31e |
не се използва |
|
32a |
4,6 |
|
32b |
4,6 |
|
32c |
4,6 |
|
32d |
4,6 |
|
32e |
5,2 |
|
32f |
5,2 |
|
33a |
не се използва |
|
33b1 |
не се използва |
|
33b2 |
5,0 |
|
33c |
не се използва |
|
33d |
не се използва |
|
33e |
не се използва |
|
34a |
4,7 |
|
34b |
4,7 |
|
34c |
4,7 |
|
34d |
4,7 |
|
34e |
5,3 |
|
34f |
5,3 |
|
35a |
не се използва |
|
35b1 |
не се използва |
|
35b2 |
5,1 |
|
35c |
не се използва |
|
36a |
4,8 |
|
36b |
4,8 |
|
36c |
4,8 |
|
36d |
4,8 |
|
36e |
5,4 |
|
36f |
5,4 |
|
37a |
не се използва |
|
37b1 |
не се използва |
|
37b2 |
5,1 |
|
37c |
не се използва |
|
37d |
не се използва |
|
37e |
не се използва |
|
38a |
4,8 |
|
38b |
4,8 |
|
38c |
4,8 |
|
38d |
4,8 |
|
38e |
5,4 |
|
38f |
5,4 |
|
39a |
не се използва |
|
39b1 |
не се използва |
|
39b2 |
5,2 |
|
39c |
не се използва |
|
40a |
4,9 |
|
40b |
4,9 |
|
40c |
4,9 |
|
40d |
4,9 |
|
40e |
5,5 |
|
40f |
5,5 |
5. Стандартните стойности за камиони със средна товароподемност се определят в съответствие с таблица 22.
Таблица 22
Стандартни стойности за Cd·Аdeclared за камиони със средна товароподемност
|
Група превозни средства |
Стандартна стойност Cd·Аdeclared , m2 |
|
53 |
5,8 |
|
54 |
2,5 |
Допълнение 8
Маркировка
Когато превозно средство се сертифицира съгласно настоящото приложение, върху кабината или каросерията се нанася:
Наименованието или търговската марка на производителя
Моделът и означението на идентификационния тип, както са записани в информацията, посочена в точки 0.2 и 0.3 от допълнение 2 към настоящото приложение
Маркировката за сертифициране под формата на оградена с правоъгълник малка буква „е“, последвана от отличителния номер на държавата членка, издала сертификата:
Маркировката за сертифициране трябва също така да включва в близост до правоъгълника „базовия сертификационен номер“, посочен за секция 4 на номера на одобрението на типа, определен в приложение I към Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/683 на Комисията, предшестван от двете цифри, указващи поредния номер, присвоен на последното техническо изменение на настоящия регламент, и от буквата „P“, указваща, че одобрението е предоставено за въздушно съпротивление.
За настоящия регламент поредният номер е 02.
◄1.4.1 Пример и размери на маркировката за сертифициране
Горната маркировка за сертифициране, нанесена върху кабината, показва, че съответният тип е сертифициран в Полша (e20) съгласно настоящия регламент. Първите две цифри (02) указват поредния номер, присвоен на последното техническо изменение на настоящия регламент. Следващата буква указва, че сертификатът е предоставен за въздушно съпротивление (P). Последните пет цифри (00005) са базовият сертификационен номер, присвоен за въздушното съпротивление от органа по одобряването.
Маркировката за сертифициране се поставя върху кабината така, че да бъде неизтриваема и ясно четлива. Тя трябва да бъде видима, когато кабината е монтирана на превозното средство, и трябва да е поставена на част, която е необходима за нормалната експлоатация на кабината и която обикновено не се заменя през срока на експлоатация на кабината. ►M1 Маркировките, етикетите, табелките или стикерите трябва да издържат през целия полезен живот на кабината и да бъдат ясно четливи и неизтриваеми. ◄ Производителят трябва да гарантира, че маркировките, етикетите, табелките или стикерите не могат да бъдат отстранени, без да бъдат унищожени или нарушени.
2 Номериране
|
2.1 |
Сертификационният номер за въздушно съпротивление се състои от следното: eX*YYYY/YYYY*ZZZZ/ZZZZ*P*00000*00
|
Допълнение 9
Входящи параметри за симулационния инструмент
Въведение
В настоящото допълнение е описан списъкът на параметрите, които трябва да се представят от производителя на превозното средство за въвеждане в симулационния инструмент. Приложимият документ „XML схема“ (XML schema) и примерни данни са на разположение на специалната електронна платформа за разпространение.
Документът XML се създава автоматично от инструмента за предварителна обработка на данните за въздушното съпротивление.
Определения
|
1) |
„Parameter ID“:Уникален идентификатор, както е използван в симулационния инструмент за конкретния входящ параметър или набор от входящи данни |
|
2) |
„Type“: Тип на данните на параметъра
|
|
3) |
„Unit“ …мерната единица на параметъра |
Набор входящи параметри
Таблица 1
Входящи параметри „AirDrag“
|
Название на параметъра |
Parameter ID |
Type |
Unit |
Описание/Позоваване |
|
Manufacturer |
P240 |
token |
|
|
|
Модел |
P241 |
token |
|
|
|
CertificationNumber |
P242 |
token |
|
Идентификатор на компонента, както е използван в процеса на сертифициране |
|
Date |
P243 |
date |
|
Дата и час на създаване на хеш кода на компонента |
|
AppVersion |
P244 |
token |
|
Номер, идентифициращ версията на инструмента за предварителна обработка за въздушното съпротивление |
|
CdxA_0 |
P245 |
double, 2 |
[m2] |
Окончателен резултат от инструмента за предварителната обработка за въздушното съпротивление |
|
TransferredCdxA |
P246 |
double, 2 |
m2 |
Стойност CdxA_0, пренесена към съответни фамилии в други групи превозни средства в съответствие с таблица 16 от допълнение 5 за тежкотоварни камиони, таблица 16а от допълнение 5 за камиони със средна товароподемност и таблица 16б от допълнение 5 за тежки автобуси. Когато не е приложено правило за пренасяне, CdxA_0 трябва да се предостави. |
|
DeclaredCdxA |
P146 |
double, 2 |
[m2] |
Обявена стойност за семейство по въздушно съпротивление |
В случай че в симулационния инструмент трябва да се използват стандартни стойности съгласно допълнение 7, за компонента за въздушното съпротивление не се въвеждат данни. Стандартните стойности се задават автоматично съгласно схема за групите превозни средства.
ПРИЛОЖЕНИЕ IX
ПРОВЕРКА НА ДАННИТЕ ЗА СПОМАГАТЕЛНИТЕ УСТРОЙСТВА НА КАМИОНИ И АВТОБУСИ
1. Въведение
В настоящото приложение са описани разпоредбите по отношение на декларирането на технологии и друга съответна входяща информация за спомагателни системи за тежки превозни средства с цел определянето на специфичните за превозното средство емисии на CO2.
Консумацията на мощност на следните типове спомагателни устройства трябва да бъде взета предвид в симулационния инструмент, като се използват специфични за съответната технология средни общи модели за консумация на мощност:
Охлаждащ вентилатор на двигателя
Кормилна уредба
Електрическа уредба
Пневматична уредба
Система ОВиК
Вал за отвеждане на мощност (ВОМ) от предавателната кутия
Общите стойности са въведени в симулационния инструмент и се използват автоматично в зависимост от съответната входяща информация в съответствие с разпоредбите в настоящото приложение. Съответните формати на входящите данни за симулационния инструмент са описани в приложение III. В настоящото приложение с цел точно позоваване са изброени и трицифрените идентификатори на параметрите, използвани в приложение III.“;
2. Определения
За целите на настоящото приложение се прилагат следните определения: Съответният тип спомагателно устройство е посочен в скоби.
вентилатор, „монтиран на коляновия вал“, означава вентилатор, монтиран, така че да се задвижва от продължение на коляновия вал, обикновено с фланец (охлаждащ вентилатор на двигателя);
вентилатор, „задвижван с ремък или от предавка“, означава вентилатор, монтиран на място, където е необходим допълнителен ремък, обтягаща система или предавка (охлаждащ вентилатор на двигателя);
„хидравлично задвижван“ вентилатор означава вентилатор, задвижван с хидравлично масло, често монтиран далеч от двигателя. Хидравлична система със система за маслото, помпа и вентили, които оказват влияние върху загубите и коефициентите на полезно действие (охлаждащ вентилатор на двигателя);
„електрически задвижван вентилатор“ означава вентилатор, задвижван от електродвигател. Взема се предвид коефициентът на полезно действие за пълното преобразуване на енергията, включително в акумулатора и извън него (охлаждащ вентилатор на двигателя);
„електронно управляван вискосъединител“ означава съединител, в който потокът на течността се задейства електронно с помощта на редица датчици и програмно осигуряване (охлаждащ вентилатор на двигателя);
„вискосъединител, управляван с биметална пластина“ означава съединител, при който се използва връзката между два метала, за да се преобразува температурната промяна в механично преместване. Механичното преместване тогава действа като превключвател на вискосъединителя (охлаждащ вентилатор на двигателя);
„степенен съединител“ означава механично устройство, което се задейства само на определени степени (не може да се регулира плавно) (охлаждащ вентилатор на двигателя);
„съединител включено/изключено“ означава съединител, който е или напълно зацепен, или напълно разединен (охлаждащ вентилатор на двигателя);
„помпа с променлив работен обем“ означава устройство, което преобразува механичната енергия в хидравлична енергия. Количеството изпомпвана течност за един оборот на помпата може да се променя, докато помпата работи (охлаждащ вентилатор на двигателя);
„помпа с постоянен работен обем“ означава устройство, което преобразува механичната енергия в хидравлична енергия. Количеството изпомпвана течност за един оборот на помпата не може да се променя, докато помпата работи (охлаждащ вентилатор на двигателя);
„управление с електродвигател“ означава, че за задвижването на вентилатора се използва електродвигател. Електрическата машина превръща електрическата енергия в механична енергия. Мощността и честотата на въртене се управляват по традиционна технология за електродвигатели (охлаждащ вентилатор на двигателя);
„помпа с фиксиран работен обем“ (технологията по подразбиране) означава помпа, която има вътрешно ограничение на дебита (кормилна уредба);
„помпа с фиксиран работен обем с електронно управление“ означава помпа, която използва електронно управление на дебита (кормилна уредба);
„помпа с два работни обема“ означава помпа с две камери (с еднакъв или с различен работен обем) и механично вътрешно ограничение на дебита (кормилна уредба);
„помпа с два работни обема с електронно управление“ означава помпа с две камери (с еднакъв или различен работен обем), които може да се използват както едновременно, така и поотделно при определени условия. Дебитът се управлява електронно с вентил (кормилна уредба);
„помпа с променлив работен обем, управлявана механично“ означава помпа, при която работният обем се управлява вътрешно по механичен начин (вътрешно измерване на налягането) (кормилна уредба);
„помпа с променлив работен обем, управлявана електронно“ означава помпа, при която работният обем се управлява електронно (кормилна уредба);
„електрически задвижвана помпа“ означава помпа, задвижвана от електродвигател, с постоянно циркулираща хидравлична течност (кормилна уредба);
„изцяло електрическа кормилна уредба“ означава кормилна уредба, задвижвана от електродвигател, без постоянно циркулираща хидравлична течност (кормилна уредба);
-
„въздушен компресор със система за икономия на енергия“ или „ESS“ означава компресор, който намалява консумираната мощност във фазата на нагнетяване, например като затваря входа; ESS се управлява от въздушното налягане в системата (пневматична уредба);
„съединител на компресор (виско)“ означава разединяващ се компресор, при който съединителят се управлява от въздушното налягане в системата (без „интелигентна“ стратегия); незначителни загуби в разединено състояние, предизвикани от виско съединителя (пневматична уредба);
„съединител на компресор (механичен)“ означава разединяващ се компресор, при който съединителят се управлява от въздушното налягане в системата (без „интелигентна“ стратегия) (пневматична уредба);
„система за управление на въздуха с оптимално регенериране“ или „AMS“ означава електронен блок за обработка на въздуха, който обединява електронно управлявано изсушаване на въздуха за оптимизирано регенериране и дебит на въздуха, предпочитан при условия на инерционно превишаване на честотата на въртене (изисква съединител или ESS) (пневматична уредба).
„светодиод“ или „LED“ означава полупроводников елемент, който излъчва видима светлина, когато през него протича електрически ток (електрическа уредба);
-
„вал за отвеждане на мощност“ или „ВОМ“ означава устройство на предавателната кутия или двигателя, към което допълнително може да се свързва консумиращо мощност устройство („консуматор“), например хидравлична помпа; вал за отвеждане на мощност обикновено се използва само по необходимост (ВОМ);
„задвижващ механизъм за вал за отвеждане на мощност“ означава устройство в предавателната кутия, което позволява монтирането на вал за отвеждане на мощност (ВОМ);
„задействано зъбно колело“ означава зъбно колело, което се задейства с въртящи се валове на двигателя или предавателната кутия, докато съединителят на ВОМ (ако има) е отворен (ВОМ);
„зъбен съединител“ означава (управляем) съединител, при който въртящият момент се предава посредством сили по нормалата между зацепени зъби. Зъбният съединител може да бъде само съединен (зацепен) или разединен. Съединява се или се разединява само при отсъствие на товар (например при смяна на предавките при ръчна предавателна кутия) (ВОМ);
„синхронизатор“ означава вид зъбен съединител, при който, за да бъде задействан, се използва триещо устройство за изравняване на честотите на въртене на въртящите се части (ВОМ);
„многодисков съединител“ означава съединител, при който няколко триещи повърхности са подредени успоредно една на друга, като към всички триещи двойки се подава еднаква сила на натиск. Многодисковите съединители са компактни и могат да се съединяват и разединяват под товар. По отношение на конструкцията могат да бъдат сухи или мокри съединители (ВОМ);
„плъзгащо се (зъбно) колело“ означава зъбно колело, използвано като елемент за смяна на предавките, когато превключването се осъществява чрез придвижване на зъбното колело по неговия вал, за да се зацепи или отцепи от съответното друго зъбно колело (ВОМ);
„степенен съединител (изключен + 2 степени)“ означава механично устройство, което има само две степени на задействане плюс изключеното състояние (не може да се регулира плавно) (охлаждащ вентилатор на двигателя);
„степенен съединител (изключен + 3 степени)“ означава механично устройство, което има само три степени на задействане плюс изключеното състояние (не може да се регулира плавно) (охлаждащ вентилатор на двигателя);
„предавателно число компресор/двигател“ означава предавателното число на предна предавка, изразено като съотношението на честотата на въртене на двигателя към честотата на въртене на въздушния компресор (i = nin/nout) без плъзгане (пневматична уредба);
„механично управление на въздушното окачване“ в една система за въздушно окачване означава, че вентилите за управление на въздушното окачване се задействат механично, без електроника и софтуер (пневматична уредба);
„електронно управление на въздушното окачване“ в една система за въздушно окачване означава, че вентилите за управление на въздушното окачване се задействат по електронен път от програмна логика според определен брой входящи сигнали от датчици (пневматична уредба);
„пневматично дозиране на реагент за SCR (селективна каталитична редукция)“ означава, че за дозирането на реагент в изпускателната уредба се използва сгъстен въздух (пневматична уредба);
„пневматично задвижване на вратите“ означава, че вратите за пътниците на превозното средство се управляват със сгъстен въздух (пневматична уредба);
„електрическо задвижване на вратите“ означава, че вратите за пътниците на превозното средство се управляват с електродвигател или с електрохидравлична система (пневматична уредба);
„смесено задвижване на вратите“ означава, че в превозното средство са монтирани устройства по двете технологии — „пневматично задвижване на вратите“ и „електрическо задвижване на вратите“ (пневматична уредба);
„интелигентна система за регенериране“ означава пневматична уредба, в която потреблението на въздух за регенериране е оптимизирано по отношение на произвежданото количество изсушен въздух (пневматична уредба);
„интелигентна система за сгъстяване“ означава пневматична уредба, в която подаването на въздух се управлява електронно с приоритетно подаване на въздух при условия на инерционно превишаване на честотата на въртене (пневматична уредба);
„вътрешно осветление“ означава осветлението, инсталирано в салона за пътниците, за да бъдат изпълнени изискванията по точка 7.8 (изкуствено вътрешно осветление) от приложение 3 към Правило № 107 на ООН ( 18 ) (електрическа уредба);
„светлини за движение през деня“ означава „дневна светлина“ в съответствие с точка 2.7.25 от Правило № 48 на ООН ( 19 ) (електрическа уредба);
„габаритни светлини“ означава „странична габаритна светлина“ в съответствие с точка 2.7.24. от Правило № 48 на ООН (електрическа уредба);
„стопове“ означава „стопсветлина“ в съответствие с точка 2.7.12 от Правило № 48 на ООН (електрическа уредба);
„предни светлини“ означава „къса светлина“ в съответствие с точка 2.7.10 от Правило № 48 на ООН и „дълга светлина“ в съответствие с точка 2.7.9 от Правило № 48 на ООН (електрическа уредба);
„алтернатор“ означава електрическа машина, която зарежда акумулатора и захранва спомагателната електрическа уредба, когато работи двигателят с вътрешно горене на превозното средство. Един алтернатор не може да служи за задвижване на превозното средство (електрическа уредба);
„система с интелигентен алтернатор“ означава система, съставена от един или повече алтернатори и една или повече ПСНЕ, която се управлява електронно с приоритетно генериране на електроенергия при условия на инерционно превишаване на честотата на въртене (електрическа уредба);
„система за отопление, вентилация и климатизация“ или „ОВиК“ означава система, която може активно да отоплява, охлажда и опреснява или освежава въздуха, за да подобрява неговото качество в салона за пътниците и/или отделението за водача (система ОВиК);
„Конфигурация на системата ОВиК)“ означава комбинация от компоненти на система ОВиК в съответствие с таблица 13 от настоящото приложение (система ОВиК);
„система за топлинен комфорт за салона за пътниците“ означава система, която използва вентилатори за циркулация на въздуха в превозното средство или вдухва пресен въздух в превозното средство, като въздушният поток може най-малкото активно да се охлажда или загрява. Въздухът се разпределя от покрива на превозното средство, а при двуетажни автобуси — и на двата етажа. При открити двуетажни автобуси — на долния етаж (система ОВиК);
„брой термопомпи за салона за пътниците“ означава броя на термопомпите, инсталирани в превозното средство за загряване и/или охлаждане на въздуха в кабината или свежия въздух, подаван в салона за пътниците. Ако една термопомпа се използва за салона за пътниците и отделението за водача, тя се брои само за салона за пътниците (система ОВиК). Ако са инсталирани различни термопомпи за отопление и охлаждане, техният брой не се сумира, а се разглежда поотделно и се взема по-малкият брой термопомпи от един вид (например, ако има 2 термопомпи за охлаждане и 1 термопомпа за отопление, броят на термопомпите е 1);
„система за климатизация за отделението за водача“ означава инсталирана в превозното средство система, която може да охлажда въздуха в кабината или свежия въздух, подаван към водача или отделението за водача (система ОВиК);
„система за климатизация за салона за пътниците“ означава инсталирана в превозното средство система, която може да охлажда въздуха в кабината или свежия въздух, подаван към салона за пътниците (система ОВиК);
„отделна термопомпа за отделението за водача“ означава инсталирана в превозното средство термопомпа, която се използва само за отделението за водача (система ОВиК);
„2-степенна термопомпа“ означава термопомпа, която има само две степени на задействане и не може да се регулира плавно (система ОВиК);
„3-степенна термопомпа“ означава термопомпа, която има само три степени на задействане и не може да се регулира плавно (система ОВиК);
„4-степенна термопомпа“ означава термопомпа, която има само четири степени на задействане и не може да се регулира плавно (система ОВиК);
„плавно регулируема термопомпа“ означава термопомпа, чието задействане може да се регулира плавно или в която компресорът за климатизация се задвижва от електродвигател с плавно регулиране на честотата на въртене (система ОВиК);
„мощност на спомагателното отопление“ е номиналната мощност по изискванията за етикета в точка 4 от приложение 7 към Правило № 122 на ООН ( 20 ) (система ОВиК);
„двойни стъкла“ означава прозорци на салона за пътниците, които имат две стъклени плоскости, разделени с пространство, запълнено с газ, или с вакуум. Ако в салона за пътниците има няколко вида прозорци, се избира видът с най-голяма обща повърхностна площ. За определянето на вида с най-голяма обща повърхностна площ не се вземат предвид предното стъкло, задното стъкло, страничните прозорци на отделението за водача, прозорците на вратите и прозорците пред и над предния мост (вж. фигура 1 за примери) (система ОВиК);
Фигура 1
Прозорци, които не се вземат предвид за определянето на вида с най-голяма обща повърхностна площ
„термопомпа“ означава система, която използва хладилен агент в цикличен процес за предаване на топлинна енергия от околната среда към салона за пътниците и/или отделението за водача, и/или обратно (функция за охлаждане и/или отопление) с отоплителен или хладилен коефициент ва трансформация, по-голям от 1 (система ОВиК);
„термопомпа с R-744“ означава термопомпа, която използва хладилен агент R-744 като работен флуид (система ОВиК);
„термопомпа без R-744“ означава термопомпа, която използва работен флуид, различен от хладилен агент R-744. За възможните степени на задействане (2-степенна, 3-степенна, 4-степенна или плавно регулируема) се прилагат определенията в подточки от 56) до 59) (система ОВиК);
„регулируем термостат за охлаждащата течност“ означава термостат за охлаждащата течност, върху чиито характеристики, освен температурата на охлаждащата течност, оказва влияние поне един допълнителен входящ параметър — например активно електрическо подгряване на термостата (система ОВиК);
„регулируемо спомагателно отопление“ означава отопление с най-малко 2 нива на отоплителната мощност — без изключеното състояние, — което може да се управлява в зависимост от необходимата отоплителна мощност на системата в автобуса (система ОВиК);
„топлообменник за отработилите газове от двигателя“ означава топлообменник, който използва топлинната енергия на отработилите газове от двигателя, за да загрява охладителния кръг (система ОВиК);
„отделни разпределителни въздуховоди“ означава един или повече канали за въздух, свързани със система за топлинен комфорт за равномерно разпределяне на климатизиран въздух в салона за пътниците. В каналите за въздух може да се полагат кабели за високоговорители, други кабелни снопове или водопроводи за ОВиК. В такива канали не се монтират резервоари за сгъстен въздух. Едноименният параметър за моделиране се използва от симулационния инструмент, за да се вземат предвид намалените загуби на топлина, предавана към атмосферния въздух или компонентите в канала. За конфигурации на ОВиК 8, 9 и 10 в групи превозни средства 31, 33, 35, 37 и 39 за този входящ параметър се задава „true“, тъй като тези конфигурации се възползват от намалените загуби, защото охладеният въздух се вдухва направо във вътрешността на превозното средство дори без канал. За всички конфигурации на ОВиК в групи превозни средства 32, 34, 36, 38 и 40 за този параметър се задава „true“, защото това е съвременното технологично равнище (система ОВиК);
„електрически задвижван компресор“ означава компресор, задвижван от електродвигател (пневматична уредба);
„водно електрическо отопление“ означава устройство, използващо електрическа енергия за загряване на охлаждащата течност на превозното средство, с коефициент на трансформация, по-малък от 1, което се използва активно за функцията за отопление на превозното средство в движение по път (система ОВиК);
„въздушно електрическо отопление“ означава устройство, използващо електрическа енергия за загряване на въздуха в салона за пътниците и/или отделението за водача, с коефициент на трансформация, по-малък от 1 (система ОВиК);
„друга технология за отопление“ означава всяка изцяло електрическа технология, използвана за отопление на салона за пътниците и/или отделението за водача, която не е обхваната от определения 62), 70) или 71) за технологиите (система ОВиК);
„оловно-киселинен акумулатор — традиционен“ означава оловно-киселинен акумулатор, за който не важи определение 74) или определение 75) (електрическа уредба);
„оловно-киселинен акумулатор — AGM (Absorbed Glass Mat: с абсорбиращи стъклени подложки)“ означава оловно-киселинен акумулатор, в който напоени с електролит подложки от стъклено влакно се използват за разделяне на отрицателните и положителните плочи (електрическа уредба);
„оловно-киселинен акумулатор — гелов“ означава оловно-киселинен акумулатор, в който силикагел е смесен с електролита (електрическа уредба);
„литиевойонен акумулатор — високомощен“ означава литиевойонен акумулатор, чието съотношение на номиналната максимална големина на тока в ампери (A) към номиналния капацитет в амперчасове (Ah) е по-голямо или равно на 10 (електрическа уредба);
„литиевойонен акумулатор — високоенергиен“ означава литиевойонен акумулатор, чието съотношение на номиналната максимална големина на тока в ампери (A) към номиналния капацитет в амперчасове (Ah) е по-малко от 10 (електрическа уредба);
„кондензатор с преобразувател на постоянно в постоянно напрежение“ означава устройство за натрупване на електрическа енергия с кондензатор (или суперкондензатор) в комбинация с преобразувател на постоянно в постоянно напрежение, което регулира стойността на напрежението и големината на тока към и от бордовата мрежа на консуматорите на електрическа енергия (електрическа уредба);
„Съчленен автобус“ означава тежък автобус, който представлява некомплектовано превозно средство, комплектовано превозно средство или напълно комплектовано превозно средство, състоящо се от поне две монолитни (несъчленени) части, свързани една с друга със съчленена част. Свързването и разединяването на частите може да се извърши само в сервиз. При комплектованите и напълно комплектованите тежки автобуси от този тип превозни средства съчленената част трябва да позволява свободно движение на пътниците между монолитните (несъчленените) части.
3. Описание на свързаната със спомагателните устройства входяща информация в симулационния инструмент
3.1. Охлаждащ вентилатор на двигателя
Информацията за технологията на охлаждащия вентилатор на двигателя се предоставя въз основа на приложимите комбинации от технология на задвижване и технология на управление на вентилатора, описани в таблица 4 по-долу.
Ако нова технология в дадена група задвижвания на вентилатори (например за монтирани на коляновия вал) не може да бъде намерена в списъка, се предоставя информацията „по подразбиране за групата задвижвания на вентилатори“.
Ако нова технология не може да бъде намерена в нито една група задвижвания на вентилатори, се въвежда стойността за „по подразбиране, общо“.
Таблица 4
Технологии на охлаждащия вентилатор на двигателя (P181)
|
Група задвижвания на вентилатори |
Управление на вентилатора |
Камиони със средна товароподемност и тежкотоварни камиони |
Тежки автобуси |
|
Монтиран на коляновия вал |
Електронно управляван вискосъединител |
X |
X |
|
Вискосъединител, управляван с биметална пластина |
X (DC) |
X |
|
|
Степенен съединител |
X |
|
|
|
Степенен съединител (изключен + 2 степени) |
|
X |
|
|
Степенен съединител (изключен + 3 степени) |
|
X |
|
|
Съединител „включено/изключено“ |
X |
X (DC, DO) |
|
|
Задвижване с ремък или задвижване от предавателната кутия |
Електронно управляван вискосъединител |
X |
X |
|
Вискосъединител, управляван с биметална пластина |
X (DC) |
X |
|
|
Степенен съединител |
X |
|
|
|
Степенен съединител (изключен + 2 степени) |
|
X |
|
|
Степенен съединител (изключен + 3 степени) |
|
X |
|
|
Съединител „включено/изключено“ |
X |
X (DC) |
|
|
Хидравлично задвижване |
Помпа с променлив работен обем |
X |
X |
|
Помпа с постоянен работен обем |
X (DC, DO) |
X (DC) |
|
|
Електрическо задвижване |
Управление на електродвигателя |
X (DC) |
X (DC) |
|
X: приложимо, DC: по подразбиране за групата задвижвания на вентилатори, DO: по подразбиране, общо |
|||
3.2. Кормилна уредба
Информацията за технологията на кормилната уредба се предоставя в съответствие с таблица 5 за всеки активен управляващ мост на превозното средство.
Ако нова технология в дадена група технологии на кормилни уредби (например за механично задвижвани) не може да бъде намерена в списъка, се предоставя информацията „по подразбиране за групата технологии на кормилни уредби“. Ако нова технология не може да бъде намерена в нито една група технологии на кормилни уредби, се въвежда стойността за „по подразбиране, общо“.
Таблица 5
Технологии на кормилни уредби (P182)
|
Група технологии на кормилни уредби |
Технология |
Камиони със средна товароподемност и тежкотоварни камиони |
Тежки автобуси |
|
Механично задвижвани |
С фиксиран работен обем |
X (DC, DO) |
X (DC, DO) |
|
С фиксиран работен обем, управлявана електронно |
X |
X |
|
|
Помпа с два работни обема |
X |
X |
|
|
Помпа с два работни обема, управлявана електронно |
X |
X |
|
|
С променлив работен обем, управлявана механично |
X |
X |
|
|
С променлив работен обем, управлявана електронно |
X |
X |
|
|
Електрическа |
Електрически задвижвана помпа |
X (DC) |
X (DC) |
|
Изцяло електрическа кормилна уредба |
X |
X |
|
|
X: приложимо, DC: по подразбиране за групата технологии на кормилни уредби, DO: по подразбиране, общо |
|||
3.3. Електрическа уредба
3.3.1. Камиони със средна товароподемност и тежкотоварни камиони
Информацията за технологията на електрическата уредба се предоставя в съответствие с
Таблица 6.
Ако технологията, използвана в превозното средство, не фигурира в списъка, на симулационния инструмент се предоставя информацията за „стандартна технология“.
Таблица 6
Технологии на електрически уредби за камиони със средна товароподемност и тежкотоварни камиони (P183)
|
Технология |
|
Стандартна технология |
|
Стандартна технология — светодиодни предни светлини |
3.3.2. Тежки автобуси
Информацията за технологията на електрическата уредба се предоставя в съответствие с таблица 7.
Таблица 7
Технологии на електрически уредби за тежки автобуси
|
Група електрически уредби |
Параметър |
ID на параметъра |
Входящи данни за симулационния инструмент |
Обяснения |
|
Алтернатор |
Технология на алтернатора |
P294 |
„conventional“, „smart“, „no alternator“ |
„smart“ се декларира за системи, изпълняващи изискванията в определението в точка 2, подточка 48); „no alternator“ е приложимо за HEV, които нямат алтернатор в електрическата спомагателна уредба. За PEV не са необходими входящи данни. |
|
Интелигентен алтернатор — максимална номинална големина на тока |
P295 |
стойност в A |
Максимална номинална големина на тока при номинални обороти в съответствие с етикета или информационния лист на производителя, или измерена в съответствие със стандарт ISO 8854:2012 Въвежда се за всеки интелигентен алтернатор |
|
|
Интелигентен алтернатор — номинално напрежение |
P296 |
стойност във V |
Позволени стойности: „12“, „24“, „48“ Въвежда се за всеки интелигентен алтернатор |
|
|
Акумулатори за системи с интелигентен алтернатор |
Технология |
P297 |
„lead-acid battery — conventional“, „lead-acid battery — AGM“, „lead-acid battery — gel“, „li-ion battery — high power“, „li-ion battery — high energy“ |
Въвежда се за всеки акумулатор, зареждан от система с интелигентен алтернатор Ако технологията на акумулатора не може да бъде намерена в списъка, се въвежда „lead-acid battery — conventional“ (оловно-киселинен акумулатор — традиционен). |
|
Номинално напрежение |
P298 |
стойност във V |
Позволени стойности: „12“, „24“, „48“ Въвежда се за всеки акумулатор, зареждан от система с интелигентен алтернатор Когато акумулаторите са свързани последователно (например два 12-волтови акумулатора в 24-волтова система), се въвежда действителното номинално напрежение на отделните акумулатори (в случая 12 волта). |
|
|
Номинален капацитет |
P299 |
стойност в Ah |
Капацитет в Ah в съответствие с етикета или информационния лист на производителя Въвежда се за всеки акумулатор, зареждан от система с интелигентен алтернатор |
|
|
Кондензатори за системи с интелигентен алтернатор |
Технология |
P300 |
с преобразувател на постоянно в постоянно напрежение |
Въвежда се за всеки акумулатор, зареждан от система с интелигентен алтернатор |
|
Номинален капацитет |
P301 |
стойност във F |
Капацитет във фаради (F) в съответствие с етикета или информационния лист на производителя Въвежда се за всеки кондензатор, зареждан от система с интелигентен алтернатор |
|
|
Номинално напрежение |
P302 |
стойност във V |
Номинално работно напрежение в съответствие с етикета или информационния лист на производителя Въвежда се за всеки кондензатор, зареждан от система с интелигентен алтернатор |
|
|
Захранване на електрически спомагателни устройства |
Електрически спомагателни устройства може да се захранват от ПСНЕ на HEV |
P303 |
„true“ или „false“ |
Задава се на „true“, ако превозното средство е оборудвано с контролирана захранваща връзка, позволяваща подаване на електрическа енергия от система за натрупване на енергия на задвижване на HEV към бордовата мрежа на консуматорите на електрическа енергия. Трябва да се въвежда само за HEV. |
|
Вътрешно осветление |
Вътрешно осветление — светодиодно |
P304 |
„true“ или „false“ |
За параметрите се задава „true“ само ако всички видове осветление съответстват на определението в точка 2, подточка 42) или определението в точка 2, подточка 46). |
|
Външно осветление |
Светлини за движение през деня — светодиодни |
P305 |
„true“ или „false“ |
|
|
Габаритни светлини — светодиодни |
P306 |
„true“ или „false“ |
||
|
Стопове — светодиодни |
P307 |
„true“ или „false“ |
||
|
Предни светлини — светодиодни |
P308 |
„true“ или „false“ |
3.4. Пневматична уредба
3.4.1. Пневматични уредби, работещи с надналягане
3.4.1.1. Размер на компресорната система
За пневматични уредби, работещи с надналягане, се предоставя информация за размера на компресорната система в съответствие с таблица 8.
Таблица 8
Пневматични уредби с надналягане — размер на компресорната система
|
Размер на компресорната система |
Камиони със средна товароподемност и тежкотоварни камиони (част от P184) |
Тежки автобуси (P309) |
|
Малък работен обем — до 250 cm3 включително; 1-цилиндров/2-цилиндров |
X |
X |
|
Среден работен обем — над 250 cm3 до 500 cm3 включително; 1-цилиндров/2-цилиндров 1-степенен |
X |
X |
|
Среден работен обем — над 250 cm3 до 500 cm3 включително; 1-цилиндров/2-цилиндров 2-степенен |
X |
X |
|
Голям работен обем — над 500 cm3; 1-цилиндров/ 2-цилиндров 1-степенен/2-степенен |
X, DO |
|
|
Голям работен обем — над 500 cm3; 1-степенен |
|
X, DO |
|
Голям работен обем — над 500 cm3; 2-степенен |
|
X |
При двустъпален компресор за размера на компресорната система се използва работният обем на първата степен. За небутални компресори се въвежда стойността за „по подразбиране, общо“ — DO.
При тежки автобуси с електрически задвижвани компресори за размера на компресорната система се въвежда стойността за „не е приложимо“, защото този параметър не се взема предвид от симулационния инструмент.
3.4.1.2. Енергийноефективни технологии
За енергийноефективни технологии се предоставя информация в съответствие с комбинациите, изброени в таблица 9 за камиони със средна товароподемност и тежкотоварни камиони и в таблица 10 за тежки автобуси.
Таблица 9
Пневматични уредби с надналягане — енергийноефективни технологии за тежкотоварни камиони и камиони със средна товароподемност (част от P184)
|
Комбинация № |
Задвижване на компресора |
Съединител на компресора |
Въздушен компресор със система за икономия на енергия (ESS) |
Система за управление на въздуха с оптимално регенериране (AMS) |
|
1 |
механично |
не |
не |
не |
|
2 |
механично |
не |
да |
не |
|
3 |
механично |
виско |
не |
не |
|
4 |
механично |
механично |
не |
не |
|
5 |
механично |
не |
да |
да |
|
6 |
механично |
виско |
не |
да |
|
7 |
механично |
механично |
не |
да |
|
8 |
електрическо |
не |
не |
не |
|
9 |
електрическо |
не |
не |
да |
Таблица 10
Пневматични уредби с надналягане — енергийноефективни технологии за тежки автобуси
|
Комбинация № |
Задвижване на компресора (P310) |
Съединител на компресора (P311) |
Интелигентна система за регенериране (P312) |
Интелигентна система за сгъстяване (P313) |
|
1 |
механично |
не |
не |
не |
|
2 |
механично |
не |
да |
не |
|
3 |
механично |
не |
не |
да |
|
4 |
механично |
не |
да |
да |
|
5 |
механично |
виско |
не |
не |
|
6 |
механично |
виско |
да |
не |
|
7 |
механично |
виско |
не |
да |
|
8 |
механично |
виско |
да |
да |
|
9 |
механично |
механичен |
не |
не |
|
10 |
механично |
механичен |
да |
не |
|
11 |
механично |
механичен |
не |
да |
|
12 |
механично |
механичен |
да |
да |
|
13 |
електрическо |
не |
не |
не |
|
14 |
електрическо |
не |
да |
не |
3.4.1.3. Допълнителни характеристики на пневматичната уредба за тежки автобуси
При тежки автобуси за допълнителните характеристики на пневматичната уредба се предоставя информацията в съответствие с таблица 11.
Таблица 11
Допълнителни характеристики на пневматичната уредба за тежки автобуси
|
Параметър |
идентификатор (ID) на параметъра |
Входящи данни за симулационния инструмент |
Обяснения |
|
Предавателно число компресор/двигател |
P314 |
числена стойност (безразмерна величина) |
Съотношението = честотата на въртене на компресора/честотата на въртене на двигателя. Приложимо е само за механично задвижван компресор |
|
Височина на входа в ненаклонено положение |
P290 |
стойност в mm |
В съответствие с определението в приложение III, точка 2, подточка 10). Документация за тази стойност се предоставя с чертежите, използвани по време на параметризирането на управлението на въздушното окачване на превозното средство. Стойността трябва да отразява височината в движение в стандартното състояние, както се доставя на клиента. Този параметър има значение само за тежки автобуси. |
|
Управление на въздушното окачване |
P315 |
„mechanically“, „electronically“ |
|
|
Пневматично дозиране на реагент за SCR (селективна каталитична редукция) |
P316 |
„true“ или „false“ |
Вижте подточка 36) от точка 2 |
|
Задвижване на вратите |
P291 |
„pneumatic“, „mixed“, „electric“ |
|
3.4.2. Пневматични уредби, работещи с подналягане
За превозни средства с пневматични уредби, работещи с подналягане (отрицателно относително налягане), в симулационния инструмент (P184) се въвежда „Vacuum pump“ или „Vacuum pump + elec. driven“. Тази технология не е приложима за тежки автобуси.
3.5. Система за отопление, вентилация и климатизация (ОВиК)
3.5.1. Система ОВиК за камиони със средна товароподемност и тежкотоварни камиони
Информацията за технологията на системата ОВиК се предоставя в съответствие с таблица 12.
Таблица 12
Технологии на системи ОВиК за камиони със средна товароподемност и тежкотоварни камиони (P185)
|
Технология |
|
Няма (без система за климатизация за отделението за водача) |
|
По подразбиране |
3.5.2. Система ОВиК за тежки автобуси
Информацията за конфигурацията на системата ОВиК се предоставя в съответствие с определенията в таблица 13. Различните конфигурации са представени графично на фигура 2.
Таблица 13
Конфигурация на система ОВиК за тежки автобуси (P317)
|
Конфигурация на система ОВиК |
Система за топлинен комфорт за салона за пътниците |
Брой термопомпи за салона за пътниците в съответствие с точка 2, подточка 52) |
Отделението за водача се климатизира от една или повече термопомпи за салона за пътниците |
За отделението за водача има една или повече отделни термопомпи |
|
|
Несъчленен |
Съчленен |
||||
|
1 |
Не |
0 |
0 |
Не |
Не |
|
2 |
Не |
0 |
0 |
Не |
Да |
|
3 |
Да |
0 |
0 |
Не |
Не |
|
4 |
Да |
0 |
0 |
Не |
Да |
|
5 |
Да |
1 |
1 или 2 |
Не |
Не |
|
6 |
Да |
1 |
1 или 2 |
Да |
Не |
|
7 |
Да |
1 |
1 или 2 |
Не |
Да |
|
8 |
Да |
> 1 |
> 2 |
Не |
Не |
|
9 |
Да |
> 1 |
> 2 |
Не |
Да |
|
10 |
Да |
> 1 |
> 2 |
Да |
Не |
Фигура 2
Конфигурация на система ОВиК за тежки автобуси (несъчленени и съчленени)
Параметрите на системата ОВиК се декларират в съответствие с таблица 14.
Таблица 14
Параметри на система ОВиК (за тежки автобуси)
|
Параметър |
идентификатор (ID) на параметъра |
Входящи данни за симулационния инструмент |
Обяснения |
|
Тип на термопомпата за охлаждане на отделението за водача |
P318 |
„none“, „not applicable“, „R-744“, „non R-744 2-stage“, „non R-744 3-stage“, „non R-744 4-stage“, „non R-744 continuous“ |
за системи за ОВиК с конфигурации 6 и 10 се обявява „not applicable“, тъй като студопроизводството се осигурява от термопомпата за салона за пътниците |
|
Тип на термопомпата за отопление на отделението за водача |
P319 |
„none“, „not applicable“, „R-744“, „non R-744 2-stage“, „non R-744 3-stage“, „non R-744 4-stage“, „non R-744 continuous“ |
за системи за ОВиК с конфигурации 6 и 10 се обявява „not applicable“, тъй като действието се осигурява от термопомпата за салона за пътниците |
|
Тип на термопомпата за охлаждане на салона за пътниците |
P320 |
„none“, „R-744“, „non R-744 2-stage“, „non R-744 3-stage“, „non R-744 4-stage“, „non R-744 continuous“ |
Когато за охлаждането на салона за пътниците се използват повече от една термопомпа с различни технологии, се декларира преобладаващата технология (например според разполагаемата мощност или предпочитаното използване по време на експлоатация). |
|
Тип на термопомпата за отопление на салона за пътниците |
P321 |
„none“, „R-744“, „non R-744 2-stage“, „non R-744 3-stage“, „non R-744 4-stage“, „non R-744 continuous“ |
Когато за отоплението на салона за пътниците се използват повече от една термопомпа с различни технологии, се декларира преобладаващата технология (например според разполагаемата мощност или предпочитаното използване по време на експлоатация). |
|
Мощност на спомагателното отопление |
P322 |
стойност във W |
Номиналната мощност по спецификация за устройството; Въвежда се „0“, ако няма монтирано спомагателно отопление. |
|
Двойни стъкла |
P323 |
„true“ или „false“ |
|
|
Регулируем термостат за охлаждащата течност |
P324 |
„true“ или „false“ |
|
|
Регулируемо спомагателно отопление |
P325 |
„true“ или „false“ |
|
|
Топлообменник за отработилите газове от двигателя |
P326 |
„true“ или „false“ |
|
|
Отделни разпределителни въздуховоди |
P327 |
„true“ или „false“ |
|
|
Водно електрическо отопление |
P328 |
„true“ или „false“ |
Въвежда се само за HEV и PEV |
|
Въздушно електрическо отопление |
P329 |
„true“ или „false“ |
Въвежда се само за HEV и PEV |
|
Друга технология за отопление |
P330 |
„true“ или „false“ |
Въвежда се само за HEV и PEV |
3.6 Вал за отвеждане на мощност (ВОМ) от предавателната кутия
За тежкотоварни камиони с ВОМ и/или със задвижващ механизъм за ВОМ, монтиран на предавателната кутия, се използват определени общи стойности на консумираната мощност. Те отразяват загубите на мощност в обичайния режим на движение, когато консуматорът, свързан с ВОМ — например хидравлична помпа, — е изключен или разединен. Консумираната мощност при различните приложения с включен консуматор не е описана по-долу — тя се добавя от симулационния инструмент.
Таблица 12
Необходима механична мощност за ВОМ с изключени консуматори за тежкотоварни камиони
|
Варианти на конструкцията по отношение на загубите на мощност (в сравнение с предавателна кутия без ВОМ и/или задвижващ механизъм за ВОМ) |
Загуба на мощност |
|
|
Части, свързани с допълнителните загуби от съпротивителен въртящ момент |
||
|
Валове/зъбни колела (P247) |
Други елементи (P248) |
W |
|
само едно задействано зъбно колело, разположено над определеното ниво на маслото (без допълнително зъбно зацепване) |
— |
0 |
|
само задвижващият вал на ВОМ |
зъбен съединител (включително синхронизатор) или плъзгащо се зъбно колело |
50 |
|
само задвижващият вал на ВОМ |
многодисков съединител |
350 |
|
само задвижващият вал на ВОМ |
многодисков съединител с отделна помпа за съединителя на ВОМ |
3 000 |
|
задвижващ вал и/или до 2 задействани зъбни колела |
зъбен съединител (включително синхронизатор) или плъзгащо се зъбно колело |
150 |
|
задвижващ вал и/или до 2 задействани зъбни колела |
многодисков съединител |
400 |
|
задвижващ вал и/или до 2 задействани зъбни колела |
многодисков съединител с отделна помпа за съединителя на ВОМ |
3 050 |
|
задвижващ вал и/или повече от 2 задействани зъбни колела |
зъбен съединител (включително синхронизатор) или плъзгащо се зъбно колело |
200 |
|
задвижващ вал и/или повече от 2 задействани зъбни колела |
многодисков съединител |
450 |
|
задвижващ вал и/или повече от 2 задействани зъбни колела |
многодисков съединител с отделна помпа за съединителя на ВОМ |
3 100 |
|
ВОМ с 1 или повече допълнителни зъбни зацепвания, без разединяващ съединител |
— |
1 500 |
Когато на предавателната кутия са монтирани повече от един вал за отвеждане на мощност, се декларира само комбинацията от критериите „PTOShaftsGearWheels“ и „PTOShaftsOtherElements“ на компонента с най-високите загуби съгласно таблица 12. За камиони със средна товароподемност и тежки автобуси не се предвижда деклариране на ВОМ на предавателната кутия.
ПРИЛОЖЕНИЕ X
ПРОЦЕДУРА ЗА СЕРТИФИЦИРАНЕ НА ПНЕВМАТИЧНИ ГУМИ
1. Въведение
В настоящото приложение са описани разпоредбите за сертифицирането на гуми по отношение на коефициента им на съпротивление при търкаляне. За изчисляването на стойността на съпротивлението при търкаляне за превозното средство, която се въвежда в симулационния инструмент, заявителят за одобряването на пневматична гума обявява приложимия коефициент за съпротивлението при търкаляне на гумата Cr за всяка гума, доставена на производителите на оригиналното оборудване, както и съответното натоварване на гумата при изпитване FZTYRE.
2. Определения
За целите на настоящото приложение, в допълнение към определенията в Правило № 54 на ООН ( 21 ) и в Правило № 117 на ООН ( 22 ) се прилагат следните определения:
„Коефициентът на съпротивление при търкаляне Cr“ означава съотношението между съпротивлението при търкаляне и натоварването на гумата
„Натоварване на гумата FZTYRE“ означава товарът, приложен върху гумата по време на изпитването за съпротивлението при търкаляне.
„Тип гума“ означава група гуми, които не се различават по отношение на следните характеристики:
наименование на производителя;
търговско наименование или търговска марка ►M3 ; ◄
Клас на гумата (в съответствие с Правило № 117 на ООН);
означение на размера на гумата;
конструкция на гумата (диагонална, радиална)
категория на употреба (нормална гума, зимна гума и гума със специална употреба), както е определено в Правило № 117 на ►M3 ООН ◄ ;
скоростна(и) категория(и);
товарен(ни) индекс(и);
търговско означение / търговска марка
обявен коефициент на гумата за съпротивлението при търкаляне
„FuelEfficiencyClass“ е параметър, съответстващ на класа горивна ефективност на гумата, както е определено в Регламент (ЕС) 2020/740 ( 23 ), приложение I, част А. За гуми извън обхвата на Регламент (ЕС) 2020/740 класът горивна ефективност на гумата не е приложим и параметърът FuelEfficiencyClass се записва в допълнение 3 като N/A
3. Общи изисквания
|
3.1. |
Заводът на производителя на гумите трябва да е сертифициран по стандарт ►M3 IATF ◄ 16949. |
|
3.2. |
Измерване на коефициента на съпротивление при търкаляне на гумата Коефициентът на съпротивление при търкаляне на гумата се измерва и съгласува в съответствие с Регламент (ЕС) 2020/740, приложение I, част А, изразен в N/kN и закръглен до първата цифра след десетичната запетая по стандарт ISO 80000-1, допълнение Б, раздел Б.3, правило Б (пример 1). Стандартната стойност на коефициента на съпротивление при търкаляне за гуми от класове C2 и C3 трябва да бъде, както е определено за „зимни гуми за използване при наличие на обилен сняг“ в точка 6.3.2 от Правило № 117 на ООН. За гуми извън обхвата на Регламент (ЕО) № 661/2009 ( 24 ) или обхвата на Регламент (ЕС) 2019/2144 ( 25 ) стандартната стойност е 13,0 N/kN, а за FuelEfficiencyClass се въвежда „N/A“. Стандартната стойност на FzISO трябва да бъде получената като процент от вертикалната сила, съответстваща на индекса на товароносимост при номинално налягане на гумата (за единична гума). За гуми от класове C2 и C3 този процент е 85 %, а за останалите гуми — 80 %. |
|
3.3. |
Разпоредби за измерването Производителят на гумите провежда изпитването по точка 3.2 в лаборатория на техническите служби, както е определено в член 68 от Регламент (ЕС) 2018/858, или на свои собствени съоръжения, в случай че:
i)
представител на техническа служба, определена от отговорния орган по одобряването, извършва надзор на изпитването; или
ii)
производителят на гумите е определен като техническа служба от категория А в съответствие с член 68 на Регламент (ЕС) 2018/858. |
|
3.4. |
Маркировка и проследимост
|
4. Съответствие на сертифицираните свойства, свързани с емисиите на CO2 и разхода на гориво
|
4.1. |
Всяка гума, която е сертифицирана съгласно настоящия регламент, трябва да е в съответствие с обявената стойност на съпротивлението при търкаляне съгласно точка 3.2 от настоящото приложение. |
|
4.2. |
С оглед да се провери съответствието на сертифицираните свойства, свързани с емисиите на CO2 и разхода на гориво, от производствените партиди на случаен принцип се вземат проби и се изпитват в съответствие с разпоредбите, предвидени в точка 3.2. ►M3 Изпитванията трябва да се извършват на нови гуми за изпитване по смисъла на определението в точка 2 от Правило № 117 на ООН. ◄ |
|
4.3. |
Честота на изпитванията
|
|
4.4 |
Процедура на проверка
|
Допълнение 1
ОБРАЗЕЦ НА СЕРТИФИКАТ ЗА КОМПОНЕНТ, ОТДЕЛЕН ТЕХНИЧЕСКИ ВЪЗЕЛ ИЛИ СИСТЕМА
Максимален формат: A4 (210 × 297 mm)
СЕРТИФИКАТ ЗА СЕМЕЙСТВО ГУМИ ЗА СВОЙСТВАТА, СВЪРЗАНИ С ЕМИСИИТЕ НА CO2 И РАЗХОДА НА ГОРИВО
|
Информация относно: — предоставяне (1) — разширяване на обхвата (1) — отказ (1) — отнемане (1) |
Печат на административния орган
|
|
(1)
ненужното се зачерква |
|
на сертификат за семейство гуми за свойствата, свързани с емисиите на СО2 и разхода на гориво, в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/2400/ на Комисията, изменен с Регламент (ЕС) 2019/318 на Комисията
Номер на сертификата: …
Хеш код: …
Основание за разширяването на обхвата: …
1. Наименование и адрес на производителя: …
2. Наименование и адрес на представителя на производителя, ако има такъв: …
3. Търговско наименование/търговска марка: …
4. Описание на типа гума: …
наименование на производителя …
търговско наименование или търговска марка
Клас на гумата (в съответствие с Регламент (ЕО) № 661/2009 или с Регламент (ЕС) 2019/2144)
означение на размера на гумата …
конструкция на гумата (диагонална (с наклонени корди на слоевете); радиална) …
категория на употреба (нормална гума, зимна гума и гума със специална употреба) …
скоростна(и) категория(и) …
товарен(ни) индекс(и) …
търговско означение/търговска марка …
обявен коефициент на гумата за съпротивлението при търкаляне …
5. Идентификационен(ни) код(ове) и технология(и), използвани за създаване на идентификационния(те) код(ове), ако е приложимо:
|
Технология: |
Код: |
|
… |
… |
6. Техническа служба и, когато е приложимо, изпитвателна лаборатория, одобрена за целите на одобрението или на изпитванията за проверка на съответствието: …
7. Обявени стойности:
обявено ниво на съпротивлението при търкаляне на гумата (в N/kN, закръглено до първия знак след десетичната запетая, съгласно раздел Б.3, правило Б от допълнение Б към стандарт ISO 80000-1 (пример 1))
Cr, … [N/kN]
натоварване на гумата при изпитването в съответствие с Регламент (ЕС) 2020/740, приложение I, част А
FZTYRE… , N
Формула за привеждане в съответствие: …
8. Забележки: …
9. Място:
10. Дата:
11. Подпис: …
12. Към настоящото съобщение са приложени: …
Допълнение 2
Информационен документ за коефициента на съпротивлението при търкаляне на гумата
РАЗДЕЛ I
|
0.1 |
Наименование и адрес на производителя; |
|
0.2 |
Марки/търговски марки; |
|
0.3 |
Име и адрес на заявителя: |
|
0.4 |
Търговски описания/търговски наименования; |
|
0.5 |
Клас на гумата (в съответствие с Правило № 117 на ООН); |
|
0.6 |
Означение на размера на гумата; |
|
0.7 |
Конструкция на гумата (диагонална, радиална); |
|
0.8 |
Категория на употреба (нормална гума, зимна гума и гума със специална употреба); |
|
0.9 |
скоростна(и) категория(и); |
|
0.10 |
товарен(ни) индекс(и); |
|
0.11 |
- |
|
0.12 |
Обявен коефициент за съпротивлението при търкаляне; |
|
0.13 |
Средство(а) за осигуряване на допълнителен идентификационен код за коефициента за съпротивлението при търкаляне (ако има такова(ива); |
▼M1 —————
|
0.15 |
Натоварване FZTYRE: … [N] |
▼M1 —————
|
0.16 |
Маркировка за одобрение на типа на гумата (в съответствие с Правило № 117 на ООН), ако е приложимо; |
|
0.17 |
Маркировка за одобрение на типа на гумата (в съответствие с Правило № 54 на ООН или Правило № 30 на ООН ( 26 ). |
РАЗДЕЛ II
|
1. |
Орган по одобряването или техническа служба [или акредитирана лаборатория]: |
|
2. |
Протокол от изпитване №: |
|
3. |
Забележки (ако има): |
|
4. |
Дата на протокола от изпитването: |
|
5. |
Идентификация на изпитвателната машина и диаметър/повърхност на барабана: |
|
6. |
Данни за изпитваната гума:
6.1.
Обозначение на размера на гумата и описание на предназначението:
6.2.
Търговска марка / търговско означение:
6.3.
Еталонно налягане на напомпване при изпитване: kPa |
|
7. |
Данни за изпитването:
7.1.
Метод на измерване:
7.2.
Изпитвателна скорост: km/h
7.3.
Натоварване FZTYRE : N
7.4.
Налягане в гумата при изпитването, първоначално: kРа
7.5.
Разстояние от оста на гумата до външната повърхност на барабана при стабилни условия, rL: m
7.6.
Ширина и материал на изпитвателната джанта:
7.7.
Околна температура: °C
7.8.
Натоварване при изпитването с много малък товар (освен при метода с отрицателно ускорение): N |
|
8. |
Коефициент на съпротивлението при търкаляне:
8.1.
Начална стойност (или средна стойност при повече от една): N/kN
8.2.
Коригирана температура: … N/kN
8.3.
Коригирани температура и диаметър на барабана: N/kN
8.4.
Уравнение за синхронизиране:
8.5.
Ниво на съпротивлението при търкаляне на гумата (в N/kN, закръглено до първия знак след десетичната запетая, съгласно раздел Б.3, правило Б от допълнение Б към стандарт ISO 80000-1 (пример 1)) Cr,aligned: … [N/kN] |
|
9. |
Дата на изпитването: |
Допълнение 3
Входящи параметри за симулационния инструмент
Въведение
В настоящото допълнение е описан списъкът на параметрите, които трябва да се представят от производителя на компонента за въвеждане в симулационния инструмент. Приложимата xml схема, както и примерни данни, са на разположение на специална електронна платформа за разпространение.
Определения
|
(1) |
„Parameter ID“:Уникален идентификатор, използван в симулационния инструмент за конкретен входящ параметър или набор от входящи данни |
|
(2) |
„Type“: Тип на данните на параметъра
|
|
(3) |
„Unit“ …физичната единица на параметъра |
Набор входящи параметри
Таблица 1
Входни параметри „Tyre“
|
Название на параметъра |
Идентификатор на параметъра |
Тип |
Единица |
Описание/Позоваване |
|
Manufacturer |
P230 |
token |
|
|
|
Model |
P231 |
token |
|
Търговска марка на производителя |
|
CertificationNumber |
P232 |
token |
|
|
|
Date |
P233 |
date |
|
Дата и час на създаването на хеш кода на компонента |
|
AppVersion |
P234 |
token |
|
Номер на версията, идентифицираща инструмента за оценка |
|
RRCDeclared |
P046 |
double, 4 |
[N/N] |
|
|
FzISO |
P047 |
integer |
[N] |
|
|
►M3 Tyre Size Designation ◄ |
P108 |
string |
[–] |
Позволени стойности (списъкът не е изчерпателен): „9.00 R20“, „9 R22.5“, „9.5 R17.5“, „10 R17.5“, „10 R22.5“, „10.00 R20“, „11 R22.5“, „11.00 R20“, „11.00 R22.5“, „12 R22.5“, „12.00 R20“, „12.00 R24“, „12.5 R20“, „13 R22.5“, „14.00 R20“, „14.5 R20“, „16.00 R20“, „205/75 R17.5“, „215/75 R17.5“, „225/70 R17.5“, „225/75 R17.5“, „235/75 R17.5“, „245/70 R17.5“, „245/70 R19.5“, „255/70 R22.5“, „265/70 R17.5“, „265/70 R19.5“, „275/70 R22.5“, „275/80 R22.5“, „285/60 R22.5“, „285/70 R19.5“, „295/55 R22.5“, „295/60 R22.5“, „295/80 R22.5“, „305/60 R22.5“, „305/70 R19.5“, „305/70 R22.5“, „305/75 R24.5“, „315/45 R22.5“, „315/60 R22.5“, „315/70 R22.5“, „315/80 R22.5“, „325/95 R24“, „335/80 R20“, „355/50 R22.5“, „365/70 R22.5“, „365/80 R20“, „365/85 R20“, „375/45 R22.5“, „375/50 R22.5“, „375/90 R22.5“, „385/55 R22.5“, „385/65 R22.5“, „395/85 R20“, „425/65 R22.5“, „495/45 R22.5“, „525/65 R20.5“ |
|
TyreClass |
P370 |
string |
— |
„C2“, „C3“ или „N/A“ |
|
FuelEfficiencyClass |
P371 |
string |
|
„A“, „B“, „C“, „D“, „E“ или „N/A“ |
Допълнение 4
Номериране
1. Номериране:
|
1.1. |
Сертификационният номер за гуми се състои от следното:
eX*YYYY/YYYY*ZZZZ/ZZZZ*T*00000*00
|
ПРИЛОЖЕНИЕ Ха
СЪОТВЕТСТВИЕ НА РАБОТАТА СЪС СИМУЛАЦИОННИЯ ИНСТРУМЕНТ И НА СВЪРЗАНИТЕ С ЕМИСИИТЕ НА CO2 И РАЗХОДА НА ГОРИВО СВОЙСТВА НА КОМПОНЕНТИ, ОТДЕЛНИ ТЕХНИЧЕСКИ ВЪЗЛИ И СИСТЕМИ: КОНТРОЛНА ПРОЦЕДУРА ЗА ИЗПИТВАНЕ
1. Въведение
В настоящото приложение се определят изискванията за контролната процедура за изпитване с оглед проверката на емисиите на CO2 на нови тежки превозни средства.
Контролната процедура за изпитване се състои от изпитване на пътя за проверка на емисиите на CO2 на нови превозни средства след тяхното производство. Тя се изпълнява от производителя на превозното средство и се проверява от органа по одобряването, издал разрешителното за работа със симулационния инструмент.
По време на контролната процедура за изпитване се измерват въртящият момент и оборотите на задвижваните колела, оборотите на двигателя, разходът на гориво, включената предавка на превозното средство и други относими параметри, изброени в точка 6.1.6. Измерените данни се въвеждат в симулационния инструмент, който използва входящи данни за превозното средство и входяща информация, получена при определянето на емисиите на CO2 и разхода на гориво на превозното средство. За целите на симулацията на контролната процедура за изпитване като входящи данни се използват измерените в момента въртящ момент и ъглова скорост на колелата, както и оборотите на двигателя, както е показано на фигура 1, а не скоростта на превозното средство, в съответствие с точка 6.1.6. По време на контролната процедура за изпитване мощността на вентилатора се изчислява в съответствие с измерената честота на въртене на вентилатора. За успешно преминаване на контролната процедура за изпитване измереният разход на гориво трябва да бъде в рамките на допустимите отклонения, посочени в точка 7, и да е съизмерим с разхода на гориво, симулиран с контролния набор от данни.
В рамките на контролната процедура за изпитване се оценява също верността на набора от входящи данни за превозното средство, събрани при сертифицирането на емисиите на CO2 и разхода на гориво на компонентите, отделните технически възли и системи, за да се проверят данните и тяхната обработка. Верността на входящите данни, свързани с компоненти, отделни технически възли и системи и отнасящи се до въздушното съпротивление и съпротивлението при търкаляне на превозното средство, се проверяват в съответствие с точка 6.1.1.
Фигура 1
Схематично представяне на контролната процедура за изпитване
2. Определения
За целите на настоящото приложение се прилагат следните определения:
„набор от данни, относими към контролното изпитване“ означава набор от входящи данни за компоненти, отделни технически възли и системи и входяща информация, използвани за определяне на емисиите на CO2 на превозно средство, подлежащо на контролна процедура за изпитване;
„превозно средство, подлежащо на контролна процедура за изпитване“ означава ново превозно средство, чиито емисии на CO2 и разход на гориво са определени и обявени в съответствие с член 9;
„коригирана действителна маса на превозното средство“ означава коригираната действителна маса на превозното средство в съответствие с точка 2(4) от приложение III;
„действителна маса на превозното средство“ както е определена в член 2, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 1230/2012;
„действителна маса на превозното средство с полезен товар“ означава действителна маса на превозното средство заедно с надстройката и полезния товар, ползвани по време на контролната процедура за изпитване;
„мощност на колелата“ означава общата мощност на задвижваните колела на превозното средство, необходима за да се преодолеят всички съпротивления при колелата по време на движение, изчислена с помощта на симулационния инструмент въз основа на измерения въртящ момент и честотата на въртене на задвижваните колела;
„сигнал за локална шина CAN“ или „сигнал CAN“ означава сигнал от модула за електронно управление на системата на двигателя на превозното средство, упоменат в алинея 2.1.5. от допълнение 1 към приложение II към Регламент (ЕС) № 582/2011;
„кормуване в градски условия“ означава общото разстояние, изминато при скорост под 50 km/h по време на измерването на разхода на гориво;
„кормуване в извънградски условия“ означава общото разстояние, изминато при скорост от 50 km/h до 70 km/h по време на измерването на разхода на гориво;
„кормуване на магистрала“ означава общото разстояние, изминато при скорост над 70 km/h по време на измерването на разхода на гориво;
„кръстосани смущения“ означава сигнал на основния изход на даден датчик (My), създаден от действаща върху датчика измервана величина (Fz), която е различна от измерваната величина, за която е предназначен датчикът; определянето на координатната система е съгласно стандарт ISO 4130.
3. Избор на превозни средства
Броят на новите превозни средства от всяка година на производство, които се подлагат на изпитване, гарантира, че съответните промени в използваните компоненти, отделни технически възли или системи ще бъдат обхванати от контролната процедура за изпитване. Изборът на превозни средства за контролно изпитване се основава на следните критерии:
Превозните средства, които ще бъдат подложени на контролно изпитване, се избират от производствената линия, за която са определени и обявени стойности за емисиите на CO2 и разхода на гориво в съответствие с член 9. Компонентите, отделните технически възли или системите, инсталирани във или на превозното средство, трябва да са серийно производство и да съответстват на инсталираните на превозното средство към датата на производство.
Изборът на превозни средства се извършва от органа по одобряването, издал разрешителното за работа със симулационния инструмент, въз основа на предложения от производителя на превозните средства.
За контролно изпитване се избират само превозни средства с един задвижван мост.
Препоръчително е във всяко контролно изпитване да бъде включен съответният набор от данни за двигателите, мостовете и предавателните кутии с най-високи продажби за конкретния производител. Компонентите, отделните технически възли или системи могат да бъдат изпитани на едно превозно средство или на различни превозни средства, при условие че всеки компонент е преминал поне през едно контролно изпитване на едно превозно средство.
Превозни средства, чиито компоненти, отделни технически възли или системи се сертифицират по отношение на емисиите на CO2 въз основа на стандартни стойности, вместо въз основа на измерени стойности за загубите на въртящ момент в предавателните кутии и мостовете, не се подлагат на контролно изпитване, стига произведените превозни средства да отговарят на изискванията на точки а)—в) и в процеса на сертифициране по отношение на емисиите на CO2 да са представени карти за измерените загуби на въртящ момент в конкретните компоненти, отделни технически възли или системи.
Минималният брой различни превозни средства с различен набор от данни, относими към контролното изпитване, които ще се подлагат на контролно изпитване всяка година, зависи от обема на продажбите на производителя, както е посочено в таблица 1:
Таблица 1
Определяне на минималния брой превозни средства, които следва да бъдат изпитани от производителя
|
Брой на подлежащите на изпитване превозни средства |
Произведени превозни средства, подлежащи на контролна процедура за изпитване, на година |
|
1 |
1—25 000 |
|
2 |
25 001 —50 000 |
|
3 |
50 001 —75 000 |
|
4 |
75 001 —100 000 |
|
5 |
над 100 000 |
Производителят на превозното средство трябва да приключи контролното изпитване в рамките на 10 месеца от датата на избиране на превозното средство за контролно изпитване.
4. Условия, свързани с превозното средство
Превозните средства, които се подлагат на контролно изпитване, трябва да бъдат в серийно производство, във вид, в който обикновено се доставят на клиента. Не се допускат промени в хардуера, напр. смазочни материали, или в софтуера, напр. спомагателни контролери.
4.1. Разработване на превозното средство
Разработването на превозното средство не е задължително. Ако общият пробег на изпитваното превозно средство е по-малък от 15 000 km, върху резултата от изпитването се прилага коефициент на изменение, както е определено в точка 7. Общият пробег на изпитваното превозно средство е равен на показанията на километражния брояч в началото на измерването на разхода на гориво. Максималният пробег за целите на контролната процедура за изпитване е 20 000 km.
4.2. Гориво и смазочни материали
Всички смазочни материали трябва да бъдат в съответствие със серийната конфигурация на превозното средство.
За измерване на разхода на гориво, както е описано в точка 6.1.5, се използва еталонно гориво съгласно точка 3.2 от приложение V.
Резервоарът за гориво трябва да е пълен при започване на измерването на разхода на гориво.
5. Измервателно оборудване
Цялото лабораторно оборудване за еталонни измервания, използвано за калибриране и проверка, трябва да отговаря на националните (международните) стандарти. Лабораторията за калибриране трябва да отговаря на изискванията на стандарти от серията ISO 16949 и на ISO/TS 9000 или на ISO/IEC 17025.
5.1. Въртящ момент
Прекият въртящ момент на всички задвижвани мостове се измерва с една от следните измервателни системи, отговарящи на изискванията, изброени в таблица 2:
динамометър за въртящия момент на главината;
динамометър за въртящия момент на джантата;
динамометър за въртящия момент на полуоската.
Уредите трябва да бъдат калибрирани с диапазон поне 10 000 Nm; диапазонът на измерване трябва да покрива пълния обхват на въртящия момент, който може да се достигне по време на контролната процедура за изпитване.
Отклонението се измерва по време на контролното изпитване, описано в точка 6, като системата за измерване на въртящия момент се нулира в съответствие с точка 6.1.5 след етапа на предварителна подготовка, мостът се повдига и въртящият момент на повдигнатия мост се измерва отново непосредствено след контролното изпитване.
За да се приеме резултатът от изпитването за валиден, трябва да се докаже максимално отклонение на системата за измерване на въртящия момент от 150 Nm (общо за двете колела) в продължение на цялата контролна процедура за изпитване.
5.2. Скорост на превозното средство
Скоростта на превозното средство се използва при евентуални последващи проверки за правдоподобност на сигнала на предавката и се определя въз основа на сигнала CAN.
5.3. Включена скоростна предавка
Включената предавка не е необходимо да се измерва, тъй като се изчислява от симулационния инструмент въз основа на измерените обороти на двигателя, скоростта на превозното средство, размера на гумите и предавателните отношения на превозното средство в съответствие с точка 7. Позицията на предавката може да бъде установена и от сигнала CAN, за да се проверят евентуални отклонения от изчислената от симулационния инструмент позиция. В случай на отклонения в позицията на предавката в над 5 % от времетраенето на изпитването, производителят на превозното средство трябва да изследва причините за отклонението и да ги докладва. Входящите данни за позицията на предавката се използват в симулационния инструмент за изчисляване на загуби в предавателната кутия, зависещи от предавката. Симулационният инструмент взема оборотите на двигателя от входящите данни, както е указано в точка 5.4.
5.4. Ъглова скорост на двигателя:
Оборотите на двигателя се измерват чрез сигнала от връзката с модула за електронно управление на превозното средство, осъществена по отворения бордови диагностичен интерфейс. Алтернативни системи за измерване се допускат, ако отговарят на изискванията, посочени в таблица 2.
5.5. Ъглова скорост на колелата от задвижвания мост
Измервателната система за ъгловата скорост на лявото и дясното колело на задвижвания мост, използвана за оценка на консумацията на мощност при колелата, която се въвежда в симулационния инструмент за целите на симулацията на контролното изпитване, трябва да отговаря на изискванията, посочени в таблица 2.
5.6. Ъглова скорост на вентилатора
За скоростта на вентилатора може да се използва сигналът CAN, ако е наличен. В противен случай може да се използва външен датчик, отговарящ на изискванията, посочени в таблица 2.
5.7. Уредба за измерване на горивото
Изразходваното гориво се измерва на място, в превозното средство, с измервателно устройство, отчитащо общото количество изразходвано гориво в килограми. Уредбата за измерване на горивото се основава на един от следните методи за измерване:
Измерване на масата на горивото. Измервателното устройство трябва да отговаря на изискванията за точност, отнасящи се за системата за измерване на масата на горивото, посочени в таблица 2.
Измерване на обема на горивото с корекция за топлинното разширение на горивото. Устройствата за измерване на обема и на температурата на горивото трябва да отговарят на изискванията за точност, отнасящи се за системата за измерване на обема на горивото, посочени в таблица 2. Масата на изразходваното гориво се изчислява по следните формули:
където:
|
mfuel |
= |
Изчислена маса на горивото [kg] |
|
n |
= |
Общ брой на пробите, ползвани за измерването |
|
ρ0 |
= |
Плътност на горивото, използвано за контролното изпитване, в (kg/m3). Плътността се определя в съответствие с приложение IX към Регламент (ЕС) № 582/2011. Ако в контролното изпитване се използва дизелово гориво, може да се ползва също средната стойност на интервала за плътност на еталонните горива B7 в съответствие с приложение IX към Регламент (ЕС) № 582/2011. |
|
t0 |
= |
Температура на горивото, съответстваща на плътността ρ0 на еталонното гориво, определена в приложение V, [°C] |
|
ρi |
= |
Плътност на изпитваното гориво за проба i, [kg/m3] |
|
Vfuel, i |
= |
Общ обем на изразходваното гориво за проба i, [m3] |
|
ti + 1 |
= |
Измерена температура на горивото за проба i + 1, [°C] |
|
β |
= |
Корекционен коефициент за температурата (0,001 K– 1). |
5.8. Тегло на превозното средство
Измерват се следните маси на превозното средство с оборудване, отговарящо на изискванията, посочени в таблица 2:
действителна маса на превозното средство;
действителна маса на превозното средство с полезен товар.
5.9. Общи изисквания за бордови измервания
Всички данни се записват с честота най-малко 2 Hz или с препоръчаната от производителя на оборудването честота, в зависимост от това коя стойност е по-голяма.
Входящите данни за симулационния инструмент могат да бъдат извлечени от различни записващи устройства. С измервания се осигуряват следните входящи данни:
въртящ момент на задвижваните колела за всяко колело;
ъглова скорост на задвижваните колела за всяко колело;
предавка (по желание);
обороти на двигателя;
обороти на вентилатора;
скорост на превозното средство;
дебит на горивото.
Въртящият момент и ъгловата скорост на колелата се записват в една система за регистриране на данни. Ако за останалите сигнали се използват различни системи за регистриране на данни, се записва един общ сигнал, като например скоростта на превозното средство, за да се осигури прецизна синхронизация на сигналите.
Цялото измервателно оборудване трябва да отговаря на изискванията за точност, посочени в таблица 2. Оборудване, което не е упоменато в таблица 2, трябва да отговаря на изискванията за точност, посочени в таблица 2 от приложение V.
Таблица 2
Изисквания към измервателните системи
|
Измервателна система |
Точност |
Време на нарастване (1) |
|
Корекция за теглото на превозното средство |
50 kg или ≤ 0,5 % от макс. калибриране, което от двете е по-малко |
— |
|
Ъглова скорост на колелата |
≤ 0,5 % от макс. калибриране |
≤ 1 s |
|
Масов дебит на горивото за течни горива |
< 1,0 % от показанията или ≤ 0,5 % от макс. калибриране, което от двете е по-голямо |
≤ 2 s |
|
Система за измерване на обема на горивото (2) |
< 1,0 % от показанията или ≤ 0,5 % от макс. калибриране което от двете е по-голямо |
≤ 2 s |
|
Температура на горивото |
± 1 °C |
≤ 2 s |
|
Датчик за измерване на ъгловата скорост на охлаждащия вентилатор |
0,4 % от показанията или 0,2 % от максималното калибриране на оборотите, което от двете е по-голямо |
≤ 1 s |
|
Обороти на двигателя |
Както е посочено в приложение V |
|
|
Въртящ момент на колелата |
При калибриране на 10 kNm: < 40 Nm точност < 20 Nm кръстосани смущения |
< 0,1 s |
|
(1)
„Време на нарастване“ означава разликата във времето между достигането на 10 % и 90 % от крайното показание (t90 — t10).
(2)
Точността трябва да бъде постигната при непрекъснат дебит на гориво в продължение на 100 минути. |
||
Максималните стойности на калибриране трябва да бъдат поне 1,1 пъти над максималната прогнозна стойност, очаквана по време на всички изпитвания за съответната измервателна система. За системата за измерване на въртящия момент максималното калибриране може да бъде ограничено до 10 kNm.
Ако се използва повече от една скала, обявената точност трябва да отговаря на сбора от всички отделни точности.
6. Процедура за изпитване
6.1. Подготовка на превозното средство
Превозното средство се взема от серийното производство и се избира както е посочено в точка 3.
6.1.1. Валидиране на входящите данни
Като основа за валидиране на входящите данни се използва файлът с протоколи на производителя за избраното превозно средство. Идентификационният номер на избраното превозно средство трябва да бъде същият като този в информационния файл за клиента.
При поискване от органа по одобряването, издал разрешителното за работа със симулационния инструмент, и не по-късно от 15 работни дни производителят на превозното средство предоставя файла с протоколите на производителя, входящата информация и входящите данни, необходими за работата на симулационния инструмент, както и сертификата за свързаните с емисиите на CO2 и разхода на гориво свойства за всички относими компоненти, отделни технически възли или системи.
6.1.1.1 Проверка на компонентите, отделните технически възли или системи и входящите данни и информация
За компонентите, отделните технически възли и системите, инсталирани на превозното средство, се извършват следните проверки:
Надеждност на данните за симулационния инструмент: надеждността на криптографския хеш код на файла с протоколите на производителя съгласно член 9, параграф 3, преизчислен с инструмента за хеширане по време на контролната процедура за изпитване, се проверява, като се сравни с криптографския хеш код, отбелязан в сертификата за съответствие;
Данни за превозното средство: идентификационният номер на превозното средство, конфигурацията на моста, избраните спомагателни устройства и технологията за отвеждане на мощност трябва да отговарят на избраното превозно средство;
Данни за компонентите, отделните технически възли и системите: номерът на сертификата и типът на модела, отпечатан на сертификата за свързаните с емисиите на CO2 и разхода на гориво свойства, трябва да отговарят на компонентите, отделните технически възли и системите, инсталирани в избраното превозно средство;
Хеш кодът на входящите данни и входящата информация на симулационния инструмент трябва да отговаря на хеш кода, отпечатан на сертификата за свързаните с емисиите на CO2 и разхода на гориво свойства на следните компоненти, отделни технически възли или системи:
двигатели;
силови предавания;
хидротрансформатори;
други компоненти за предаване на въртящ момент;
допълнителни компоненти от силовия тракт;
мостове;
аеродинамично съпротивление на корпуса или ремаркето;
гуми.
6.1.1.2. Проверка на масата на превозното средство
При поискване от органа по одобряването, издал разрешителното за работа със симулационния инструмент, проверката на входящите данни включва също и проверка на коригираната действителна маса на превозното средство.
За проверка на масата, се проверява масата на превозното средство в готовност за движение съгласно с точка 2 от допълнение 2 към приложение I към Регламент (ЕО) № 1230/2012.
6.1.1.3. Действия, които трябва да бъдат предприети
В случай на несъответствия в сертификационния номер или в криптографския хеш код на един или повече файла, отнасящи се до компоненти, отделни технически възли или системи, изброени в точка 6.1.1.1, буква г), подточки (i)—(vii), файлът с верни входящи данни, преминали през проверките съгласно точки 6.1.1.1 и 6.1.1.2, заменя файла с неверни данни за всички по-нататъшни действия. Ако за компонентите, отделните технически възли или системите, изброени в точка 6.1.1.1, буква г), подточки (i)—(vii), не е налице пълен набор от входящи данни с верни сведения за сертификатите за свързаните с емисии на СО2 и разхода на гориво свойства, контролното изпитване се прекратява и контролната процедура за изпитване на превозното средство приключва неуспешно.
6.1.2. Етап на разработване
След проверка на входящите данни в съответствие с точка 6.1.1 може да се изпълни етап на разработване до максимум 15 000 km, отчетени на километражния брояч, без да е необходимо да се използва еталонното гориво, ако показанието на километражния брояч на избраното превозно средство е под 15 000 km. В случай на повреда на някой от компонентите, отделните технически възли или системите, изброени в точка 6.1.1.1, съответните компоненти, отделни технически възли или системи могат да бъдат подменени с равностойни със същия сертификационен номер. Подмяната се отразява в доклада от изпитването.
Всички изпитвани компоненти, отделни технически възли или системи трябва да бъдат проверени преди измерванията, за да се изключат необичайни обстоятелства като твърде високо или твърде ниско ниво на маслото, запушени въздушни филтри или предупреждения на бордовата система за диагностика.
6.1.3. Подготовка на измервателно оборудване
Всички системи за измерване се калибрират в съответствие с разпоредбите на производителя на оборудването. Ако не съществуват такива разпоредби, калибрирането се извършва съгласно препоръките на производителя на оборудването.
След етапа на разработване превозното средство се оборудва със системите за измерване, посочени в точка 5.
6.1.4. Подготовка на изпитваното превозно средство за измерване на разхода на гориво
Влекачи от групите превозни средства, определени в таблица 1 от приложение I, се изпитват с всякакъв тип полуремаркета, при условие че могат да бъдат натоварени, както е указано по-долу.
Несъчленени товарни автомобили от групите превозни средства, определени в таблица 1 от приложение I, се изпитват с ремаркета, ако са оборудвани с устройство за прикачване на ремарке. Може да се ползва всякакъв вид каросерия или друга конструкция, способна да носи товара, описан по-долу.
Каросериите на превозните средства могат да се различават от стандартните каросерии, посочени в таблица 1 на приложение I, по отношение на сертифицирането на свързаните с емисиите на CO2 и разхода на гориво свойства на компоненти, отделни технически възли или системи.
Полезният товар на превозното средство трябва да бъде такъв, че общата маса на превозното средство при изпитването да достигне поне 90 % от максималната брутна маса на конфигурацията или от брутната маса на превозното средство за несъчленени товарни автомобили без ремарке.
Налягането на гумите трябва да съответства на препоръката на производителя. Гумите на полуремаркето могат да се различават от стандартните гуми, посочени в таблица 2 от част Б на приложение II към Регламент (ЕО) № 661/2009 за сертифицирането на гуми по отношение на емисиите на CO2.
Всички настройки, които оказват влияние върху допълнителната консумация на енергия, се регулират за минимална приемлива консумация на енергия, когато е приложимо. Климатичната инсталация трябва да се изключи, а вентилацията на кабината да се настрои на степен, по-ниска от средната. Допълнителните консуматори на енергия, които не са необходими за работата на превозното средство, трябва да бъдат изключени. Външни устройства за осигуряване на енергия в превозното средство, като например външни акумулатори, се допускат само за захранване на допълнителното измервателно оборудване за контролната процедура за изпитване, изброено в таблица 2, но не и за захранване на серийното оборудване на превозното средство.
Процедура за регенериране на филтъра за частици може да бъде започната, но трябва да приключи преди контролното изпитване. Ако вече започната процедура за регенериране на филтъра не може да приключи преди контролното изпитване, изпитването се смята за невалидно и трябва да бъде повторено.
6.1.5. Контролно изпитване
6.1.5.1. Избор на трасе
Избраното трасе за контролното изпитване трябва да отговаря на изискванията, посочени в таблица 3. Трасетата могат да включват както обществени, така и частни участъци.
6.1.5.2. Предварителна подготовка на превозното средство
Не се изисква специална предварителна подготовка на превозното средство.
6.1.5.3. Загряване на превозното средство
Преди да започне измерването на разхода на гориво, превозното средство се привежда в движение, за да загрее, както е посочено в таблица 3. Етапът на загряване не се взима под внимание при оценката на контролното изпитване.
6.1.5.4. Нулиране на оборудването за измерване на въртящия момент
Оборудването за измерване на въртящия момент се нулира съгласно инструкциите на производителя. При нулирането трябва да се гарантира, че въртящият момент на задвижвания мост е равен на нула. При нулирането превозното средство трябва да бъде приведено в спряло състояние непосредствено след фазата на загряване и нулирането трябва да се извърши веднага след това, за да се сведат до минимум последиците от охлаждането. Нулирането трябва да приключи в рамките на по-малко от 20 минути.
6.1.5.5. Измерване на разхода на гориво
Измерването на разхода на гориво започва веднага след нулирането на оборудването за измерване на въртящия момент при превозно средство на място, с работещ двигател на празен ход. По време на измерването превозното средство се привежда в движение и се управлява така, че да се избягва ненужно натискане на спирачка, форсиране и агресивно завиване. Прилагат се настройките на електронните системи за управление, които се активират автоматично при пускане на превозното средство, а предавките се сменят автоматично, ако е приложимо. Ако електронните системи за управление се настройват само ръчно, избират се настройки, водещи до по-висок разход на гориво на километър. Продължителността на измерването на разхода на гориво трябва да бъде в рамките на допустимите отклонения, посочени в таблица 3. Измерването на разхода на гориво приключва също при превозно средство на място, с работещ двигател на празен ход, веднага след което се пристъпва към измерване на изместването на измервателното оборудване за въртящ момент.
6.1.5.6. Измерване на изместването на измервателното оборудване за въртящ момент
Изместването на измервателното оборудване за въртящ момент се регистрира веднага след измерването на разхода на гориво, като въртящият момент се измерва в същото състояние на превозното средство както при процедурата за нулиране. Ако измерването на разхода на гориво не завърши при нулева скорост на превозното средство, превозното средство трябва да бъде приведено в спряло състояние при умерено намаляване на скоростта, за да се пристъпи към измерване на изместването.
6.1.5.7. Гранични условия за контролното изпитване
Граничните условия, които трябва да бъдат изпълнени, за да се смята контролното изпитване за валидно, са посочени в таблица 3.
Ако превозното средство премине контролното изпитване успешно в съответствие с точка 7, изпитването се смята за валидно дори ако не са изпълнени следните условия:
Таблица 3
Параметри за валидно контролно изпитване
|
№ |
Параметър |
Минимална стойност |
Максимална стойност |
Приложим за |
|
1 |
Етап на загряване [минути] |
60 |
|
|
|
2 |
Средна скорост по време на етапа на загряване [km/h] |
70 (1) |
100 |
|
|
3 |
Времетраене на измерването на разхода на гориво [минути] |
80 |
120 |
|
|
4 |
Процент изминато разстояние в градски условия |
2 % |
8 % |
групи превозни средства 4, 5, 9, 10 |
|
5 |
Процент изминато разстояние в извънградски условия |
7 % |
13 % |
|
|
6 |
Процент изминато разстояние по магистрала |
74 % |
— |
групи превозни средства 4, 5, 9, 10 |
|
7 |
Процент време при работа на празен ход на място |
|
5 % |
|
|
8 |
Средна околна температура |
5 °C |
30 °C |
|
|
9 |
Състояние на пътя: сух |
100 % |
|
|
|
10 |
Състояние на пътя: сняг или лед |
|
0 % |
|
|
11 |
Надморско равнище на трасето [m] |
0 |
800 |
|
|
12 |
Времетраене на непрекъсната работа на празен ход на място [минути] |
|
3 |
|
|
(1)
Или максимална скорост на превозното средство, ако е по-малка от 70 km/h |
||||
При извънредни условия на движение контролното изпитване се повтаря.
6.1.6. Докладване на данните
Данните, записани по време на контролната процедура за изпитване, се докладват на органа по одобряването, издал разрешителното за работа със симулационния инструмент, както следва.
Записаните данни се протоколират при сигнали с постоянна честота 2 Hz, както е указано в таблица 1. Данните, записани при честоти, по-високи от 2 Hz, се преобразуват в 2 Hz чрез осредняване на интервалите от време около времевите точки с честота 2 Hz. Така например при честота на дискретизация 10 Hz, първата времева точка с честота 2 Hz се определя въз основа на средната стойност за интервала от 0,1 до 0,5 секунди, втората — въз основа на средната стойност за интервала от 0,6 до 1,0 секунди и т.н. Регистрираното време за всяка времева точка е последното регистрирано време на точка, тоест 0,5, 1,0, 1,5 и т.н.
Мощността на колелото се изчислява въз основа на измерения въртящ момент на колелото и ъгловата скорост на колелото. Всички стойности първо се преобразуват в сигнали с честота 2 Hz в съответствие с буква а). След това мощността на всяко задвижвано колело се изчислява въз основа на сигналите с честота 2 Hz за въртящия момент и скоростта по следната формула:
където:
|
i |
= |
индекс, означаващ лявото и дясното колело на задвижвания мост |
|
Pwheel-i (t) |
= |
мощност при лявото и дясното задвижвано колело във времева точка (t), [kW] |
|
nwheel-i (t) |
= |
ъглова скорост на лявото и дясното задвижвано колело във времева точка (t), [min-1] |
|
Mdwheel-i (t) |
= |
измерен въртящ момент при лявото и дясното задвижвано колело във времева точка (t), [Nm] |
Входящите данни за мощността на колелото за целите на симулацията на контролното изпитване, извършена със симулационния инструмент, представляват сбор от мощността на всички задвижвани колела на превозното средство, получена по следната формула:
където:
|
Pwheel(t) |
= |
обща мощност при задвижвано колело във времева точка (t), (kW) |
|
wd |
= |
брой задвижвани колела |
Таблица 4
Формат за докладване на измерените данни за симулационния инструмент по време на контролното изпитване
|
Количество |
Мерна единица |
Код на входящите данни |
Забележка |
|
времева точка |
[s] |
<t> |
|
|
скорост на превозното средство |
[km/h] |
<v> |
|
|
обороти на двигателя |
[min-1] |
<n_eng> |
|
|
обороти на охлаждащия вентилатор на двигателя |
[min-1] |
<n_fan> |
|
|
въртящ момент (ляво колело) |
[Nm] |
<tq_left> |
|
|
въртящ момент (дясно колело) |
[Nm] |
<tq_right> |
|
|
обороти на лявото колело |
[min-1] |
<n_wh_left> |
|
|
обороти на дясното колело |
[min-1] |
<n_wh_right> |
|
|
предавка |
[–] |
<gear> |
незадължителен сигнал за MT и AMT |
|
дебит на горивото |
[g/h] |
<fc> |
за стандартна долна топлина на изгаряне (точка 7.2) |
7. Оценка на изпитването
Симулираният разход на гориво се сравнява с измерения разход на гориво с помощта на симулационния инструмент.
7.1. Симулация на разхода на гориво
Входящите данни и входящата информация за симулационния инструмент за целите на контролното изпитване са следните:
Сертифицираните свойства, свързани с емисиите на CO2 и разхода на гориво, на следните компоненти, отделни технически възли или системи:
двигатели;
силови предавания;
хидротрансформатори;
други компоненти за предаване на въртящ момент;
допълнителни компоненти от силовия тракт;
мостове.
Входящите данни, посочени в таблица 4.
Мощността, изчислена от симулационния инструмент по формулите за надлъжната динамика въз основа на измерената скорост на превозното средство и наклона на пътя, може да бъде използвана за проверки за правдоподобност, за да се установи дали целият симулиран работен цикъл е сходен с измерената стойност.
Симулационният инструмент отчита включените предавки по време на контролното изпитване, като изчислява оборотите на двигателя на всяка предавка при действителната скорост на превозното средство и избира предавката, при която оборотите на двигателя са най-близо до измерените.
Когато симулационният инструмент е в режим „контролно изпитване“, измерената мощност на колелата замества симулираното потребление на мощност при колелата. Измерените обороти на двигателя и предавките, определени във входящите данни за контролното изпитване, заменят съответните симулирани стойности. Стандартната мощност на вентилатора в симулационния инструмент се заменя с мощността на вентилатора, изчислена въз основа на измерените обороти на вентилатора в симулационния инструмент, по следната формула:
където:
|
Pfan |
= |
мощност на вентилатора, използвана в симулацията за контролното изпитване, [kW] |
|
min– 1 fan |
= |
измерена ъглова скорост на вентилатора [1/s] |
|
Dfan |
= |
диаметър на вентилатора [m] |
|
C1, C2, C3 |
= |
базови параметри в симулационния инструмент |
|
C1 |
= |
7 320 W |
|
C2 |
= |
1 200 min– 1 |
|
C3 |
= |
810 mm |
На помпата на кормилната уредба, компресора и генератора се приписват стандартни стойности в съответствие с приложение IX.
Всички останали стъпки на симулацията и обработката на данни, отнасящи се до мостовете, силовото предаване и КПД на двигателя, са същите като при ползването на симулационния инструмент за определяне и обявяване на емисиите на CO 2 и разхода на гориво на нови превозни средства.
Стойността на симулирания разход на гориво е равна на общия поток на гориво за изминатото разстояние по време на контролното изпитване, от края на нулирането след етапа на загряване до края на изпитването. Общото разстояние, изминато по време на контролното изпитване, се изчислява въз основа на сигнала за скоростта на превозното средство.
Резултатите от симулационния инструмент за контролното изпитване се изчисляват по следната формула:
където:
|
VT work |
= |
Работа по време на контролното изпитване, изчислена от симулационния инструмент за пълната фаза на измерване на разхода на гориво, [kW]
|
|
FCsim |
= |
Разход на гориво, симулиран от симулационния инструмент в течение на пълната фаза на измерване на разхода на гориво, [g/kWh] |
|
fs |
= |
Симулационна честота, [Hz] |
|
FCsim (t) |
= |
Моментен разход на гориво, симулиран от симулационния инструмент по време на изпитването, [g/s] |
7.2. Изчисляване на измерения разход на гориво
Измереният дебит на гориво се интегрира за същия интервал от време като симулирания разход на гориво. Измереният разход на гориво за цялото изпитване се изчислява по следната формула:
където:
|
FCm |
= |
Разход на гориво, измерен чрез интегриране на дебита на гориво за пълната фаза на измерване на разхода на гориво, (g/kWh) |
|
FCm (t) |
= |
Моментен дебит на гориво, измерен по време на фазата на измерване на разхода на гориво, (g/s) |
|
fs |
= |
Честота на дискретизация, (Hz) |
|
VT workm |
= |
Работа по време на контролното изпитване при колелата, изчислена въз основа на измерените въртящ момент и ъглови скорости на колелото за пълната фаза на измерване на разхода на гориво, (kW)
|
|
Pwheel-i-measured,t |
= |
Положителната мощност при лявото (i = l) и дясното (i = 2) колело, изчислена въз основа на измерените въртящ момент и ъглови скорости на колелата при времева стъпка „t“, при която се отчитат само стойности за мощността по-големи от нула
|
|
Torquei |
= |
измерен моментен въртящ момент при колелото „i“ във времевата стъпка „t“, [Nm] |
|
rpmi |
= |
измерена моментна ъглова скорост при колелото „i“ във времевата стъпка „t“, [min– 1] |
За изчисляване на резултатите от изпитването стойностите за измерения разход на гориво се коригират според долната топлина на изгаряне (NCV), както е посочено в точка 3 от приложение V.
където:
|
NCVmeas |
= |
Долна топлина на изгаряне (NCV) на горивото, използвано в контролното изпитване, определена в съответствие с точка 3.2 от приложение V [MJ/kg] |
|
NCVstd |
= |
Стандартна долна топлина на изгаряне (NCV) в съответствие с таблица 4 от приложение V [MJ/kg] |
|
FCm,corr |
= |
Разход на гориво, измерен чрез интегриране на дебита на гориво в течение на пълната фаза на измерване на разхода на гориво и коригиран спрямо NCV на горивото, използвано в изпитването [g/kWh] |
7.3. Успешно/неуспешно преминаване на изпитването
Превозното средство е преминало успешно контролното изпитване, ако отношението на коригирания измерен разход на гориво към симулирания разход на гориво е под допустимите отклонения, посочени в таблица 5.
При етап на разработване, по-кратък от 15 000 km, влиянието върху горивната ефективност на превозното средство може да бъде коригирана със следния коефициент на изменение:
където:
|
FCm-c |
= |
Измерен и коригиран разход на гориво при по-кратък етап на разработване |
|
mileage |
= |
Изминато разстояние по време на етапа на разработване в (km) |
|
ef |
= |
Коефициент на изменение 0,98 |
Ако показанията на километражния брояч на превозното средство са над 15 000 km, не се прилагат корекции.
Съотношението между измерения и симулирания разход на гориво за цялото изминато разстояние по време на контролното изпитване се изчислява като коефициент на контролното изпитване по следната формула:
където:
|
CVTP |
= |
Отношение на измерения към симулирания разход на гориво в контролната процедура за изпитване |
За да бъдат сравнени с обявените емисии на CO2 на превозното средство съгласно член 9, потвърдените емисии на CO2 на превозното средство се определят по следната формула:
където:
|
CO2verified |
= |
потвърдени емисии на CO2 на превозното средство [g/t-km] |
|
CO2declared |
= |
обявени емисии на CO2 на превозното средство [g/t-km] |
Ако първото превозно средство не се вмести в допустимите отклонения за CVTP, могат да бъдат извършени още две изпитвания на същото превозно средство или да бъдат изпитани две други подобни превозни средства при поискване от производителя. За оценка на критерия за успешно преминаване на изпитването, определен в таблица 5, се използват средните стойности на коефициента на контролната процедура за изпитване от проведените до три изпитвания. Ако критерият за успешно преминаване не бъде изпълнен, превозното средство не преминава контролната процедура за изпитване.
Таблица 5
Критерий за успешно/неуспешно преминаване на контролното изпитване
|
|
CVPT |
|
Критерий за успешно преминаване на контролната процедура за изпитване |
< 1,075 |
8. Процедури за докладване
Протоколът от изпитването се изготвя от производителя на превозното средство за всяко изпитвано превозно средство и включва най-малко следните резултати от контролното изпитване:
8.1. Общи сведения
|
8.1.1. |
Наименование и адрес на производителя на превозното средство |
|
8.1.2. |
Адрес(и) на монтажното(ите) предприятие(я) |
|
8.1.3. |
Наименование, адрес, номера на телефона и на факса, както и адрес на електронната поща на представителя на производителя |
|
8.1.4. |
Модел и търговско описание |
|
8.1.5. |
Критерии за избор на превозно средство и на компоненти, свързани с емисиите на CO2 (текст) |
|
8.1.6. |
Собственик на превозното средство |
|
8.1.7. |
Показания на километражния брояч при започване на измерването на разхода на гориво (km) |
8.2. Информация за превозното средство
|
8.2.1. |
Модел на превозното средство |
|
8.2.2. |
Идентификационен номер на превозното средство (VIN) |
|
8.2.3. |
Категория на превозното средство (N2, N3) |
|
8.2.4. |
Конфигурация на мостовете |
|
8.2.5. |
Максимална обща маса на превозното средство (t) |
|
8.2.6. |
Група превозни средства |
|
8.2.7. |
Коригирана действителна маса на превозното средство (kg) |
|
8.2.8. |
Криптографски хеш код на файла с данни на производителя |
|
8.2.9. |
Обща маса на конфигурацията на превозното средство в контролното изпитване (kg) |
8.3. Основни спецификации на двигателя
|
8.3.1. |
Модел на двигателя |
|
8.3.2. |
Сертификационен номер на двигателя |
|
8.3.3. |
Номинална мощност на двигателя (kW) |
|
8.3.4. |
Работен обем на двигателя (l) |
|
8.3.5. |
Тип на еталонното гориво на двигателя (дизелово гориво/ВНГ/СПГ…) |
|
8.3.6. |
Хеш код на файла/документа, съдържащ картата на разхода на гориво |
8.4. Основни спецификации на предавателната кутия
|
8.4.1. |
Модел на предавателната кутия |
|
8.4.2. |
Сертификационен номер на предавателната кутия |
|
8.4.3. |
Основен вариант, използван за създаване на карти на загубите (вариант1/вариант2/вариант3/стандартни стойности) |
|
8.4.4. |
Тип на предавателната кутия |
|
8.4.5. |
Брой на скоростните предавки |
|
8.4.6. |
Предавателно число на последната скоростна предавка |
|
8.4.7. |
Тип на забавителя |
|
8.4.8. |
Вал за отвеждане на мощност (да/не) |
|
8.4.9. |
Хеш код на файла/документа, съдържащ картата на ефективността |
8.5. Основни спецификации на забавителя
|
8.5.1. |
Модел на забавителя |
|
8.5.2. |
Сертификационен номер на забавителя |
|
8.5.3. |
Сертификационен вариант, използван за създаване на карта на загубите (стандартни/измерени стойности) |
|
8.5.4. |
Хеш код на файла/документа, съдържащ картата на ефективността за забавителя |
8.6. Спецификация на хидротрансформатора
|
8.6.1. |
Модел на хидротрансформатора |
|
8.6.2. |
Сертификационен номер на хидротрансформатора |
|
8.6.3. |
Сертификационен вариант, използван за създаване на карта на загубите (стандартни/измерени стойности) |
|
8.6.4. |
Хеш код на файла/документа, съдържащ картата на ефективността |
8.7. Спецификации на коничната зъбна предавка под ъгъл
|
8.7.1. |
Модел на коничната зъбна предавка под ъгъл |
|
8.7.2. |
Сертификационен номер на моста |
|
8.7.3. |
Сертификационен вариант, използван за създаване на карта на загубите (стандартни/измерени стойности) |
|
8.7.4. |
Предавателно число на коничната зъбна предавка под ъгъл |
|
8.7.5. |
Хеш код на файла/документа, съдържащ картата на ефективността |
8.8. Спецификации на моста
|
8.8.1. |
Модел на моста |
|
8.8.2. |
Сертификационен номер на моста |
|
8.8.3. |
Сертификационен вариант, използван за създаване на карта на загубите (стандартни/измерени стойности) |
|
8.8.4. |
Тип на моста (например стандартен единичен задвижван мост) |
|
8.8.5. |
Предавателното число на моста |
|
8.8.6. |
Хеш код на файла/документа, съдържащ картата на ефективността |
8.9. Аеродинамични характеристики
|
8.9.1. |
Модел |
|
8.9.2. |
Сертификационен вариант, използван за генериране на CdxA (стандартни/измерени стойности) |
|
8.9.3. |
Сертификационен номер относно CdxA (ако е приложимо) |
|
8.9.4. |
Стойност на CdxA |
|
8.9.5. |
Хеш код на файла/документа, съдържащ картата на ефективността |
8.10. Основни спецификации на гумата
|
8.10.1. |
Сертификационни номера на гумата на всички мостове |
|
8.10.2. |
Специфичен коефициент на съпротивление при търкаляне за всички гуми на всички мостове |
8.11. Основни спецификации на спомагателните устройства
|
8.11.1. |
Технология на вентилатора, охлаждащ двигателя |
|
8.11.2. |
Технология на помпата на кормилната уредба |
|
8.11.3. |
Технология на електрическата уредба |
|
8.11.4. |
Технология на пневматичната уредба |
8.12. Условия на изпитването
|
8.12.1. |
Действителна маса на превозното средство (kg) |
|
8.12.2. |
Действителна маса на превозното средство с полезен товар (kg) |
|
8.12.3. |
Време за загряване (минути) |
|
8.12.4. |
Средна скорост по време на етапа на загряване (km/h) |
|
8.12.5. |
Продължителност на измерването на разхода на гориво (минути) |
|
8.12.6. |
Процент изминато разстояние в градски условия (%) |
|
8.12.7. |
Процент изминато разстояние в извънградски условия (%) |
|
8.12.8. |
Процент изминато разстояние по магистрала (%) |
|
8.12.9. |
Процент време при работа на празен ход на място (%) |
|
8.12.10. |
Средна околна температура (°C) |
|
8.12.11. |
Състояние на пътя (сух, мокър, сняг, лед, друго, моля, уточнете) |
|
8.12.12. |
Максимално надморско равнище на трасето (m) |
|
8.12.13. |
Максимална продължителност на непрекъсната работа на празен ход на място (минути) |
8.13. Резултати от контролното изпитване
|
8.13.1. |
Средна мощност на вентилатора, изчислена от симулационния инструмент за контролното изпитване (kW) |
|
8.13.2. |
Работа по време на контролното изпитване, изчислена от симулационния инструмент (kW) |
|
8.13.3. |
Измерена работа по време на контролното изпитване, (kW) |
|
8.13.4. |
Долна топлина на изгаряне (NCV) на горивото, използвано в контролното изпитване (MJ/kg) |
|
8.13.5. |
Разход на гориво, измерен в контролното изпитване (g/km) |
|
8.13.6. |
Разход на гориво, измерен и коригиран в контролното изпитване (g/kWh) |
|
8.13.7. |
Разход на гориво, симулиран в контролното изпитване (g/km) |
|
8.13.8. |
Разход на гориво, симулиран в контролното изпитване (g/kWh) |
|
8.13.9. |
Профил на движение (пътуване на дълги разстояния, пътуване на дълги разстояния (EMS), регионално пътуване, регионално пътуване (EMS), градско пътуване, общинско пътуване, строителство) |
|
8.13.10. |
Потвърдени емисии на CO2 на превозното средство (g/tkm) |
|
8.13.11. |
Обявени емисии на CO2 на превозното средство (g/tkm) |
|
8.13.12. |
Съотношение между измерения и симулирания разход на гориво в контролната процедура за изпитване (—) |
|
8.13.13. |
Успешно преминато контролно изпитване (да/не) |
8.14. Информация за софтуера и потребителя
|
8.14.1. |
Версия на симулационния инструмент (X.X.X) |
|
8.14.2. |
Дата и час на симулацията |
ПРИЛОЖЕНИЕ Хб
СЕРТИФИЦИРАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ КОМПОНЕНТИ НА СИЛОВОТО ПРЕДАВАНЕ
1. Въведение
По описаните в настоящото приложение процедури за изпитвания на компоненти се получават входящи данни за симулационния инструмент, свързани със системи с електрическа машина, IEPC, IHPC от тип 1, акумулаторни системи и кондензаторни системи.
2. Определения и съкращения
За целите на настоящото приложение се прилагат следните определения:
„блок за управление на акумулатори“ или „BCU“ означава електронно устройство, което контролира, управлява, установява или изчислява електрически и топлинни функции на акумулаторната система и също така осигурява комуникация между акумулаторната система, акумулаторен блок или част от акумулаторен блок и други контролери на превозното средство.
„акумулаторен блок“ означава ПСНЕ (презаредима система за натрупване на електрическа енергия), включваща акумулаторни (вторични) елементи или възли от акумулаторни елементи, които обикновено са свързани с електроника на елементите, захранващи вериги и устройство за максималнотокова защита, включително електрически връзки и интерфейси за външни системи (примери за външни системи са системите, предназначени за привеждане към желаната температура, спомагателните системи за високо и ниско напрежение и системите за комуникация).
„акумулаторна система“ означава ПСНЕ, която се състои от възли от акумулаторни елементи или акумулаторен(ни) блок(ове), електрически вериги, електроника, интерфейси за външни системи (например система за привеждане към желаната температура), блокове за управление на акумулатори и контактори.
„представителна акумулаторна подсистема“ означава подсистема на акумулаторна система, която се състои от възли от акумулаторни елементи или акумулаторен(ни) блок(ове) в последователна и/или успоредна конфигурация с електрически вериги, интерфейси за система за привеждане към желаната температура, блокове за управление и електроника на елементите.
„елемент“ означава основна функционална единица на акумулатор, която се състои от възел от електроди, електролит, резервоар, клеми и — обикновено — сепаратори. Елементът е източник на електрическа енергия, получена от директно преобразуване на химична енергия.
„електроника на елементите“ означава електронно устройство, което събира и евентуално следи топлинни или електрически данни на елементи, възли от елементи, кондензатори или възли от кондензатори и съдържа електроника за балансиране между елементи или кондензатори, ако е необходимо.
„акумулаторен (вторичен) елемент“ означава елемент, предвиден за електрическо презареждане посредством обратима химична реакция.
„кондензатор“ означава устройство за запасяване на електрическа енергия посредством електростатичен двуслоен капацитет и електрохимичен псевдокапацитет в електрохимичен елемент.
„кондензаторен елемент“ означава основна функционална единица на кондензатор, състояща се от възел от електроди, електролит, контейнер, клеми и — обикновено — сепаратори.
„блок за управление на кондензатори“ или „CCU“ означава електронно устройство, което контролира, управлява, установява или изчислява електрически и топлинни функции на кондензаторната система и също така осигурява комуникация между кондензаторната система или кондензаторен блок или част от кондензаторен блок и други контролери на превозното средство.
„кондензаторен блок“ означава ПСНЕ, която включва кондензаторни елементи или възли от кондензатори, които обикновено са свързани с електроника на кондензаторните елементи, захранващи вериги и устройство за максималнотокова защита, включително електрически връзки, интерфейси за външни системи и блок за управление на кондензатори. Примери за външни системи са системите, предназначени за привеждане към желаната температура; спомагателните системи за високо и ниско напрежение; и системите за комуникация.
„кондензаторна система“ означава ПСНЕ, която включва кондензаторни елементи или възли от кондензатори или кондензаторен(ни) блок(ове), електрически вериги, електроника, интерфейси за външни системи (например система за привеждане към желаната температура), блок за управление на кондензатори и контактори.
„представителна кондензаторна подсистема“ означава подсистема на кондензаторна система, която се състои от възли от кондензатори или кондензаторен(ни) блок(ове) в последователна и/или успоредна конфигурация с електрически вериги, интерфейси за система за привеждане към желаната температура, блокове за управление и електроника на кондензаторните елементи.
„nC“ означава големината на тока, равна на едночасовия разряден капацитет, изразен в ампери, умножен по n (тоест големината на тока, при която изпитваното устройство се зарежда или разрежда напълно за 1/n часа въз основа на номиналния капацитет).
„безстепенна предавателна кутия“ или „CVT“ означава автоматична предавателна кутия, която може плавно да превключва предавателни числа в непрекъснат диапазон.
„диференциал“ означава устройство, което разделя даден въртящ момент на две разклонения — например за лявото и дясното колело, — като позволява всяко разклонение да се върти с различна честота на въртене. Функцията за разделяне на въртящия момент може да бъде ограничена или изключена с устройство за блокиране на диференциала (ако е приложимо).
„предавателно число на диференциала“ означава съотношението между входната честота на въртене (към първичния преобразувател на енергия на задвижване) и изходната честота на въртене на диференциала (към задвижваните колела), когато и двата изходни вала на диференциала се въртят с една и съща честота на въртене.
„тягова система“ означава свързаните елементи на силовото предаване, осигуряващи предаването на механичната енергия между преобразувателя(ите) на енергия на задвижване и колелата.
„електрическа машина“ означава преобразувател на енергия, който преобразува енергията от електрическа в механична и обратно.
„система с електрическа машина“ означава комбинация от електрически компоненти на силовото предаване, монтирана в превозното средство и състояща се от електрическа машина, инвертор и електронен(ни) блок(ове) за управление, включително връзки и интерфейси за външни системи
„тип електрическа машина“ може да бъде: а) асинхронна машина (ASM); б) синхронна машина с възбудителни намотки (ESM); в) синхронна машина с постоянни магнити (PSM); или г) реактивна машина (RM).
„ASM“ означава тип асинхронна електрическа машина, в която електрическият ток на ротора, необходим за създаване на въртящ момент, се индуктира чрез електромагнитна индукция от магнитното поле на статорната намотка.
„ESM“ означава тип синхронна електрическа машина с възбудителни намотки, съдържаща многофазни променливотокови електромагнити в статора, които създават магнитно поле, което се върти заедно с колебанията на тока в мрежата. Тя има възбуждане в ротора, което се захранва с постоянен ток.
„PSM“ означава тип синхронна електрическа машина с постоянни магнити, съдържаща многофазни променливотокови електромагнити в статора, които създават магнитно поле, което се върти заедно с колебанията на тока в мрежата. Постоянни магнити, вградени в стоманения ротор, създават постоянно магнитно поле.
„RM“ означава тип реактивна електрическа машина, съдържаща многофазни променливотокови електромагнити в статора, които създават магнитно поле, което се върти заедно с колебанията на тока в мрежата. То индуцира непостоянни магнитни полюси във феромагнитния ротор, който е без намотки. Въртящият момент се създава чрез магнитното съпротивление.
„корпус“ означава интегрирана конструктивна част от компонента, в която са поместени вътрешните блокове и която осигурява защита срещу пряк допир от всички посоки.
„преобразувател на енергия“ означава система, при която формата на енергията на изхода е различна от формата на енергията на входа.
„преобразувател на енергия на задвижване“ означава преобразувател на енергия от силовото предаване, който не е периферно устройство и чиято изходна енергия се използва пряко или непряко за задвижване на превозното средство.
„категория преобразувател на енергия на задвижване“ означава: i) двигател с вътрешно горене; ii) електрическа машина; или iii) горивен елемент.
„система за натрупване на енергия“ означава система, която натрупва енергията и я освобождава под същата форма, под която е била натрупана.
„система за натрупване на енергия на задвижване“ означава система за натрупване от силовото предаване, която не е периферно устройство и чиято изходна енергия се използва пряко или непряко за задвижване на превозното средство.
„категория система за натрупване на енергия на задвижване“ означава: i) система за съхранение на гориво; ii) презаредима система за натрупване на електрическа енергия (ПСНЕЕ); или iii) презаредима система за натрупване на механична енергия.
„форма на енергия“ означава: i) електрическа енергия; ii) механична енергия; или iii) химична енергия (включително горива).
„система за съхранение на гориво“ означава система за натрупване на енергия на задвижване, която съхранява химична енергия под формата на течно или газообразно гориво.
„предавателна кутия“ означава устройство, променящо въртящия момент и честотата на въртене при определени постоянни предавателни числа за всяка скоростна предавка, което може да има и функция за превключване на скоростните предавки.
„номер на скоростната предавка“ означава обозначение на различните превключващи се скоростни предавки за движение напред в предавателна кутия при определени предавателни числа; 1-ва е превключващата се скоростна предавка с най-голямото предавателно число; номерата се увеличават последователно с 1 за всяка предавка в низходящ ред на предавателните числа.
„предавателно число“ означава предавателното число за движение напред, получено от отношението на честотата на въртене на входния вал (откъм първичния преобразувател на енергия на задвижване) към честотата на въртене на изходния вал (откъм задвижваните колела), без плъзгане.
„високоенергийна акумулаторна система“ или „HEBS“ означава акумулаторна система или представителна акумулаторна подсистема, при която численото съотношение на обявения от производителя на компонента максимален разряден ток в ампери, при степен на зареждане (SOC) 50 % в процедурата по точка 5.4.2.3.2, към номиналния капацитет в амперчасове при скорост на разреждане 1C (съгласно определението за „nC“) и стайна температура е по-малко от 10.
„високомощна акумулаторна система“ или „HPBS“ означава акумулаторна система или представителна акумулаторна подсистема, при която численото съотношение на обявения от производителя на компонента максимален разряден ток в ампери, при степен на зареждане (SOC) 50 % в процедурата по точка 5.4.2.3.2, към номиналния капацитет в амперчасове при скорост на разреждане 1C (съгласно определението за „nC“) и стайна температура е по-голямо или равно на 10.
„интегриран електрически компонент на силовото предаване“ или „IEPC“ означава система, в която система с електрическа машина е комбинирана с функционални възможности на едностепенна или многостепенна предавателна кутия, диференциал или и двете, с поне една от следните характеристики:
Освен това, за един IEPC трябва да бъдат изпълнени следните критерии:
„IEPC от тип двигател-колело“ означава IEPC с един или два изходни вала, свързан или свързани директно с главината(ите) на колелото(ата), с една от две възможни конфигурации за целите на настоящото приложение:
„интегриран компонент на силовото предаване на хибридно електрическо превозно средство от тип 1“ или „IHPC от тип 1“ означава система, в която няколко системи с електрическа машина са комбинирани с функционални възможности на многостепенна предавателна кутия и всички компоненти са интегрирани в общ корпус, с поне една от следните характеристики:
Освен това, за един IHPC от тип 1 трябва да бъдат изпълнени следните критерии:
„двигател с вътрешно горене“ или „ДВГ“ означава преобразувател на енергия с периодично или непрекъснато окисляване на гориво, превръщащ химичната енергия в механична.
„инвертор“ означава преобразувател на електрическа енергия, който преобразува постоянен електрически ток в еднофазни или многофазни променливи електрически токове.
„периферно устройство“ означава всяко консумиращо, преобразуващо, натрупващо или подаващо енергия устройство, при което енергията не се използва пряко или непряко за задвижване на превозното средство, но което е от основно значение за работата на силовото предаване и следователно се счита за част от силовото предаване.
„силово предаване“ в едно превозно средство означава общата комбинация от системата(ите) за натрупване на енергия на задвижване, преобразувателя(ите) на енергия на задвижване, тяговата(ите) система(и), които осигуряват механичната енергия при колелата за задвижване на превозното средство, и периферни устройства.
„номинален капацитет“ означава общият брой амперчасове, който един напълно зареден акумулатор може да отдаде, в съответствие с точка 5.4.1.3.
„номинална честота на въртене“ означава най-високата честота на въртене на системата с електрическа машина, при която се създава общият максимален въртящ момент.
„стайна температура“ или „RT“ означава, че температурата на атмосферния въздух в изпитвателната камера е 25 ± 10 °C.
„степен на зареждане“ или „SOC“ означава разполагаемият електрически заряд, натрупан в една акумулаторна система, изразен като процент от нейния номинален капацитет в съответствие с 5.4.1.3 (където 0 % означава напълно разредена, а 100 % означава напълно заредена).
„изпитван блок“ или „UUT“ означава конкретната изпитвана система с електрическа машина, IEPC или IHPC от тип 1.
„изпитван акумулаторен блок“ означава конкретната изпитвана акумулаторна система или представителна акумулаторна подсистема.
„изпитван кондензаторен блок“ означава конкретната изпитвана кондензаторна система или представителна кондензаторна подсистема.
За целите на настоящото приложение се прилагат следните съкращения:
|
AC |
променлив ток |
|
DC |
постоянен ток |
|
DCIR |
вътрешно съпротивление за постоянен ток |
|
СЕМ |
система с електрическа машина |
|
НОВ |
напрежение на празен ход |
|
СЦ |
стандартен цикъл |
3. Общи изисквания
Съоръженията на лабораторията за калибриране трябва да отговарят на изискванията на стандарти IATF 16949, на серията ISO 9000 или на ISO/IEC 17025. Цялото лабораторно еталонно оборудване за измерване, използвано за калибриране и/или проверка, трябва да е в съответствие с национални или международни стандарти.
3.1. Спецификации на оборудването за измерване
Оборудването за измерване трябва да отговаря на следните изисквания за точността:
Таблица 1
Изисквания за системите за измерване
|
Измервателна система |
Точност (1) |
|
честота на въртене |
0,5 % от показанието на прибора или 0,1 % от максималната стойност на калибрирането (2) на честотата на въртене, в зависимост от това кое от двете е по-голямо |
|
Въртящ момент |
0,6 % от показанието на прибора, 0,3 % от максималната стойност на калибрирането (2) или 0,5 Nm въртящ момент, според кое от трите е най-голямо |
|
Големина на тока |
0,5 % от показанието на прибора, 0,25 % от максималната стойност на калибрирането (2) или 0,5 A големина на тока, според кое от трите е най-голямо |
|
Електрическо напрежение |
0,5 % от показанието на прибора или 0,25 % от максималната стойност на калибрирането (2) на електрическото напрежение, според кое от двете е по-голямо |
|
Температура |
1,5 K |
|
(1)
„Точност“ означава абсолютната стойност на отклонението на показанието на прибора от еталонна стойност, която е проследима до национален или международен еталон.
(2)
„Максималната стойност на калибрирането“ означава максималната прогнозна стойност за съответната система за измерване, очаквана по време на конкретно изпитване, извършвано в съответствие с настоящото приложение, умножена по 1,1. |
|
Многоточково калибриране трябва да бъде възможно, тоест системата за измерване трябва да може да се калибрира до номинална стойност, която е по-ниска от нейните максимални възможности.
3.2. Записване на данните
Всички данни от измерванията с изключение на температурата се измерват и записват с честота, не по-ниска от 100 Hz. За измерванията на температурата е достатъчна честота, не по-ниска от 10 Hz.
Със съгласието на органа по одобряването може да се прилага филтриране на сигналите. Всякакви ефекти от налагане на спектрите трябва да се избягват.
4. Изпитване на системи с електрическа машина, IEPC и IHPC от тип 1
4.1. Условия на изпитване
Изпитваният блок се монтира и измерваните величини — големина на тока, електрическо напрежение, електрическа мощност на инвертора, честота на въртене и въртящ момент — се определят в съответствие с фигура 1 и точка 4.1.1.
Фигура 1
Разпоредби за измерване на система с електрическа машина или IEPC
4.1.1. Формули за стойностите на мощността
Стойностите на мощността се изчисляват по следните формули:
4.1.1.1. Мощност на инвертора
Електрическата мощност на входа или изхода на инвертора (или преобразувателя на постоянно в постоянно напрежение, ако е приложимо) се изчислява по следната формула:
PINV_in = VINV_in × IINV_in
където:
|
PINV_in |
е електрическата мощност на входа или изхода на инвертора (или преобразувателя на постоянно в постоянно напрежение, ако е приложимо) на постояннотоковата страна на инвертора (или на страната на постояннотоковия източник на захранване на преобразувателя на постоянно в постоянно напрежение), W |
|
VINV_in |
е електрическото напрежение на входа на инвертора (или преобразувателя на постоянно в постоянно напрежение, ако е приложимо) на постояннотоковата страна на инвертора (или на страната на постояннотоковия източник на захранване на преобразувателя на постоянно в постоянно напрежение), V |
|
IINV_in |
е големината на тока на входа на инвертора (или преобразувателя на постоянно в постоянно напрежение, ако е приложимо) на постояннотоковата страна на инвертора (или на страната на постояннотоковия източник на захранване на преобразувателя на постоянно в постоянно напрежение), A |
При повече от една връзка на инвертор(и) (или преобразувател(и) на постоянно в постоянно напрежение, ако е приложимо) към постояннотоковия източник на захранване, както е определено в съответствие с точка 4.1.3, се измерва общата сума на всички различни електрически мощности на инвертора(ите).
4.1.1.2. Механична изходяща мощност
Механичната изходяща мощност на изпитвания блок се изчислява по следната формула:
където
|
PUUT_out |
е механичната изходяща мощност на изпитвания блок, W |
|
TUUT |
е въртящият момент на изпитвания блок, Nm |
|
n |
е честотата на въртене на изпитвания блок, [min–1] |
За система с електрическа машина въртящият момент и честотата на въртене се измерват на въртящия се вал. За IEPC въртящият момент и честотата на въртене се измерват от страната на изхода на предавателната кутия или, ако е включен и диференциал, от страната(ите) на изхода(ите) на диференциала.
За IEPC с интегриран диференциал, устройството(ата) за измерване на въртящия момент може да се монтира(т) от страната на единия изход или от страните на двата изхода. При изпитвателни постановки със само един динамометричен стенд от страната на изхода свободно въртящият се край на IEPC с интегриран диференциал се захваща ротационно за другия край от страната на изхода (например чрез задействане на блокировката на диференциала или чрез други средства за механично блокиране на диференциала, монтирани само за измерването).
При IEPC от тип двигател-колело може да се измерва само един или два такива компонента. Когато се измерват два такива компонента, се прилагат следните разпоредби в зависимост от конфигурацията:
Когато устройствата за измерване на изходния въртящ момент са монтирани на двата изходни вала, се прилагат следните разпоредби:
Когато устройство за измерване на изходния въртящ момент е монтирано само на един изходен вал, се прилагат следните разпоредби:
4.1.2. Привеждане в разработено състояние
По искане на заявителя може да бъде приложена процедура за привеждане в разработено състояние на изпитвания блок. За процедурата за привеждане в разработено състояние се прилагат следните разпоредби:
4.1.3. Захранване на инвертора
Захранването на инвертора (или на преобразувателя на постоянно в постоянно напрежение, ако е приложимо) се осигурява от постояннотоков източник на захранване със стабилно напрежение, който може да подава (или поема) достатъчна електрическа мощност на входа (или от изхода) на инвертора (или на преобразувателя на постоянно в постоянно напрежение, ако е приложимо) при максималната (механична или електрическа) мощност на изпитвания блок за времетраенето на изпитванията, посочени в настоящото приложение.
Постоянното захранващо напрежение на входа на инвертора (или на преобразувателя на постоянно в постоянно напрежение, ако е приложимо) трябва да бъде в рамките на ± 2 % от заявената целева стойност на постоянното захранващо напрежение на входа на изпитвания блок през всички периоди, когато се записват действителни данни от измерванията, използвани за определянето на входящи данни за симулационния инструмент.
В таблица 2 от точка 4.2 е определено кои изпитвания при какви стойности на електрическо напрежение се извършват. Определени са 2 различни стойности на електрическо напрежение за измерванията, които трябва да се извършат:
4.1.4. Подготовка и електрически връзки
Всички електрически връзки, екраниране, скоби и пр. се изпълняват в съответствие с изискванията на производителя(ите) на различните компоненти на изпитвания блок.
4.1.5. Охладителна уредба
Температурата на всички части на системата с електрическа машина трябва да бъде в допустимия диапазон, посочен от производителя на компонента, през цялото времетраене на всички изпитвания, извършвани съгласно настоящото приложение. За IEPC и IHPC от тип 1 това включва и всички други компоненти като предавателни кутии и мостове, които са част от съответния IEPC или IHPC от тип 1.
4.1.5.1. Мощност за охлаждане по време на изпитванията
4.1.5.1.1. Мощност за охлаждане за измерване на ограничения на въртящия момент
За всички изпитвания, извършвани в съответствие с точка 4.2, с изключение на цикъла на картографиране на електрическата мощност (EPMC) съгласно точка 4.2.6, производителят на компонента трябва да декларира броя на използваните охладителни кръгове с връзка към външен топлообменник. За всеки от тези кръгове с връзка към външен топлообменник се декларират следните параметри на входа на охладителния кръг на изпитвания блок:
Тези декларирани стойности се документират в информационния документ за съответния компонент.
Следните действително измерени стойности трябва да остават под декларираните максимални стойности и трябва да се записват за всеки охладителен кръг с връзка към външен топлообменник, заедно с данните от всички различни изпитвания, извършвани в съответствие с точка 4.2, с изключение на EPMC съгласно точка 4.2.6:
За всички изпитвания, извършвани в съответствие с точка 4.2, минималната температура на охлаждащата течност на входа на охладителния кръг на изпитвания блок при течно охлаждане е 25 °C.
Когато за изпитвания съгласно настоящото приложение се използват различни от обичайните охлаждащи флуиди, техните температури не трябва да излизат извън границите, определени от производителя на компонента.
При течностно охлаждане максималната разполагаема охладителна мощност на изпитвателния стенд се определя въз основа на масовия дебит на охлаждащата течност, разликата в температурата в двата края на топлообменника на изпитвателния стенд от страната на изпитвания блок и специфичния топлинен капацитет на охлаждащата течност.
Не се разрешава използване на допълнителен вентилатор за активно охлаждане на компонентите на изпитвания блок в изпитвателната постановка.
4.1.6. Инвертор
Инверторът трябва да работи в същия режим и със същите настройки като посочените за реална експлоатация в превозното средство в изискванията на производителя на компонента.
4.1.7. Температура на атмосферния въздух в изпитвателната камера
Всички изпитвания се извършват при температура на атмосферния въздух в изпитвателната камера 25 ± 10 °C. Температурата на атмосферния въздух се измерва на разстояние до 1 m от изпитвания блок.
4.1.8. Смазочно масло за IEPC или IHPC от тип 1
За смазочното масло се спазват разпоредбите, определени в точки 4.1.8.1—4.1.8.4 по-долу. Тези разпоредби не се отнасят за системи с електрическа машина.
4.1.8.1. Температури на маслото
Температурите на маслото се измерват в средата на картера или на друго подходящо място в съответствие с добрата инженерна практика.
Спомагателна система за регулиране в съответствие с точка 4.1.8.4 може да се използва, ако е необходимо, за да се поддържат температурите в границите, посочени от производителя на компонента.
Ако външна система за поддържане на маслото в оптимално състояние е добавена само за целите на изпитването, температурата на маслото може да се измерва в маслопровода на изхода от корпуса на изпитвания блок към системата за поддържане в оптимално състояние в рамките на 5 cm след изхода. И в двата случая температурата на маслото не трябва да превишава ограничението за температурата, посочено от производителя на компонента. На органа по одобряването на типа се предоставя солидна инженерна обосновка, показваща, че външната система за поддържане на маслото в оптимално състояние не се използва за подобряване на коефициента на полезно действие на изпитвания блок. За маслени циркулационни кръгове, които не са част от охладителен кръг на компонент на системата с електрическа машина и не са свързани с такъв кръг, температурата не трябва да превишава 70 °C.
4.1.8.2. Качество на маслото
За измерването се използват само масла, препоръчани от производителя на компонента на изпитвания блок за заводското пълнене.
4.1.8.3. Вискозитет на маслото
Ако за заводското пълнене са препоръчани различни масла, производителят на компонента избира масло, чийто кинематичен вискозитет (KV) при същата температура е в диапазона ± 10 % от кинечатичния вискозитет на маслото с най-големия вискозитет (в посочения допустим интервал за KV100) за извършването на измерванията на изпитвания блок във връзка със сертифицирането.
4.1.8.4. Ниво и поддържане на маслото в оптимално състояние
Нивото — или обемът на пълнене — на маслото трябва да бъде между максималното и минималното ниво, както са определени в спецификациите за техническо обслужване, предоставени от производителя на компонента.
Разрешено е използването на външна система за поддържане в оптимално състояние и филтриране на маслото. Може да се правят промени по корпуса на изпитвания блок за включването на системата за поддържане на маслото в оптимално състояние.
В съответствие с добрата инженерна практика системата за поддържане на маслото в оптимално състояние не трябва да се монтира по начин, позволяващ промени на нивата на маслото в изпитвания блок с цел повишаване на коефициента на полезно действие или създаване на въртящи моменти на задвижване.
4.1.9. Изисквания за знаците
4.1.9.1. Въртящ момент и мощност
Измерените стойности на въртящия момент и мощността трябва да бъдат с положителен знак за изпитвания блок, който върти динамометричния стенд, и с отрицателен знак за изпитвания блок, който оказва съпротивление на динамометричния стенд (тоест динамометричният задвижва изпитвания блок).
4.1.9.2. Ток
Измерените стойности на големината на тока трябва да бъдат с положителен знак за изпитвания блок, който черпи електрическа мощност от захранването на инвертора (или преобразувателя на постоянно в постоянно напрежение, ако е приложимо), и с отрицателен знак за изпитвания блок, който подава електрическа мощност към инвертора (или преобразувателя на постоянно в постоянно напрежение, ако е приложимо) и към захранването.
4.2. Изпитвания, които трябва да се извършат
В таблица 2 са определени всички изпитвания, които трябва да се извършат за целите на сертифицирането на конкретно фамилия системи с електрическа машина или фамилия IEPC, определено в съответствие с допълнение 13.
Изпитванията за цикъла на картографиране на електрическата мощност (EPMC) в съответствие с точка 4.2.6 и кривата на въздушното съпротивление в съответствие с точка 4.2.3 се извършват за базовия член на фамилията и се пропускат за всички останали членове.
Когато по искане на производителя на компонента се прилага член 15, параграф 5 от настоящия регламент, изпитванията за EPMC в съответствие с точка 4.2.6 и за кривата на въздушното съпротивление в съответствие с точка 4.2.3 се извършват допълнително за съответната електрическа машина или IEPC.
Таблица 2
Преглед на изпитванията, които трябва да се извършат за системи с електрическа машина или IEPC
|
Изпитване |
Описано в точка |
При какви стойности на напрежение трябва да се извърши (в съответствие с точка 4.1.3) |
Трябва ли да се извърши за базовия член на фамилията |
Трябва ли да се извърши за другите членове на фамилията |
|
Максимално и минимално ограничение на въртящия момент |
4.2.2 |
Vmin,Test и Vmax,Test |
да |
да |
|
Крива на въздушното съпротивление |
4.2.3 |
Vmin,Test или Vmax,Test |
да |
не |
|
Максимален продължителен въртящ момент за 30 минути |
4.2.4 |
Vmin,Test и Vmax,Test |
да |
да |
|
Характеристики на претоварването |
4.2.5 |
Vmin,Test и Vmax,Test |
да |
да |
|
EPMC |
4.2.6 |
Vmin,Test и Vmax,Test |
да |
не |
4.2.1. Общи разпоредби
Измерването се извършва, като всички температури на изпитвания блок по време на изпитването се поддържат в рамките на граничните стойности, определени от производителя на компонента.
Всички изпитвания трябва да се извършват с изправно работещи функции за понижаване на мощността в зависимост от ограниченията за температурата на системата с електрическа машина. Когато допълнителни параметри на други системи, които се намират извън границите на системата с електрическа машина, оказват влияние върху поведението на влошаване на показателите при бордови приложения, тези допълнителни параметри не трябва да се вземат предвид за всички изпитвания, извършвани съгласно настоящото приложение.
За система с електрическа машина всички посочени стойности на въртящия момент и честотата на въртене се отнасят за въртящия се вал на електрическата машина, освен ако не е посочено друго.
За IEPC всички посочени стойности на въртящия момент и честотата на въртене се отнасят за страната на изхода на предавателната кутия или — ако е включен и диференциал — за страната на изхода на диференциала, освен ако не е посочено друго.
4.2.2. Изпитване за максимално и минимално ограничение на въртящия момент
В това изпитване се измерват характеристиките на максималния и минималния въртящ момент на изпитвания блок, за да се проверят декларираните ограничения на системата.
За IEPC с многостепенна предавателна кутия изпитването се извършва само за скоростната предавка с предавателно число, най-близко до 1. Когато предавателните числа на две скоростни предавки са равноотдалечени от 1, изпитването се извършва само за предавката с по-високото от двете предавателни числа.
4.2.2.1. Деклариране на стойностите от производителя на компонента
Преди изпитването производителят на компонента декларира стойностите на максималния и минималния въртящ момент на изпитвания блок като функция на честотата на въртене между 0 оборота в минута и максималната работна честота на въртене на изпитвания блок. Стойностите се декларират поотделно за всяко от двете стойности на напрежението — Vmin,Test и Vmax,Test.
4.2.2.2. Проверка на ограниченията за максималния въртящ момент
Изпитваният блок се привежда към желаната температура (без системата да работи) при температура на атмосферния въздух 25 ± 10 °C най-малко два часа, преди да започне изпитването. Ако това изпитване се извършва непосредствено след друго изпитване, извършено съгласно настоящото приложение, привеждане към желаната температура за най-малко два часа може да се пропусне или да се съкрати, стига изпитваният блок да остава в изпитвателната камера и температурата на атмосферния въздух в изпитвателната камера да се поддържа на 25 ± 10 °C.
Непосредствено преди започване на изпитването изпитваният блок се включва да работи на стенда три минути с изходяща мощност, равна на 80 % от максималната мощност при честотата на въртене, препоръчана от производителя на компонента.
Изходният въртящ момент и честотата на въртене на изпитвания блок се измерват при най-малко 10 различни честоти на въртене, за да се определи точно кривата на максималния въртящ момент между най-ниската и най-високата честота на въртене.
Зададената стойност на най-ниската честота на въртене се посочва от производителя на компонента и трябва да бъде по-малка или равна на 2 % от максималната работна честота на въртене на изпитвания блок, декларирана от производителя на компонента в съответствие с точка 4.2.2.1. Когато изпитвателната постановка не позволява системата да работи на толкова малка зададена стойност на честотата на въртене, зададената стойност на най-ниската честота на въртене се посочва от производителя на компонента като най-ниската честота на въртене, която може да се постигне от конкретната изпитвателна постановка.
Зададената стойност на най-високата честота на въртене се определя от максималната работна честота на въртене на изпитвания блок, декларирана от производителя на компонента в съответствие с точка 4.2.2.1.
Останалите 8 или повече различни зададени стойности на честотата на въртене се посочват от производителя на компонента и трябва да бъдат в диапазона между зададената стойност на най-ниската честота на въртене и зададената стойност на най-високата честота на въртене. Интервалът между две съседни зададени стойности на честотата на въртене не трябва да бъде по-голям от 15 % от максималната работна честота на въртене на изпитвания блок, декларирана от производителя на компонента.
Времето на работа във всяка работна точка трябва да бъде най-малко 3 секунди. Изходният въртящ момент и честотата на въртене на изпитвания блок се записват като средна стойност в последната секунда от измерването. Цялото изпитване трябва да се извърши в рамките на 5 минути.
4.2.2.3. Проверка на ограниченията за минималния въртящ момент
Изпитваният блок се привежда към желаната температура (без системата да работи) при температура на атмосферния въздух 25 ± 10 °C най-малко два часа, преди да започне изпитването. Ако това изпитване се извършва непосредствено след друго изпитване, извършено съгласно настоящото приложение, привеждане към желаната температура за най-малко два часа може да се пропусне или да се съкрати, стига изпитваният блок да остава в изпитвателната камера и температурата на атмосферния въздух в изпитвателната камера да се поддържа на 25 ± 10 °C.
Непосредствено преди започване на изпитването изпитваният блок се включва да работи на стенда три минути с изходяща мощност, равна на 80 % от максималната мощност при честотата на въртене, препоръчана от производителя на компонента.
Изходният въртящ момент и честотата на въртене на изпитвания блок се измерват при същите честоти на въртене като избраните в точка 4.2.2.2.
Времето на работа във всяка работна точка трябва да бъде най-малко 3 секунди. Изходният въртящ момент и честотата на въртене на изпитвания блок се записват като средна стойност в последната секунда от измерването. Цялото изпитване трябва да се извърши в рамките на 5 минути.
4.2.2.4. Използване на резултатите
Максималният въртящ момент на изпитвания блок, деклариран от производителя на компонента в съответствие с точка 4.2.2.1, се приема като окончателна стойност, ако не е по-голям от стойностите, измерени съгласно точка 4.2.2.2, с повече от + 2 % за общия максимален въртящ момент и с повече от + 4 % в другите точки на измерване, с допустимо отклонение ± 2 % за честотите на въртене.
Когато стойностите на максималния въртящ момент, декларирани от производителя на компонента, са извън определените по-горе граници, действителните измерени стойности се използват като окончателни стойности.
Когато стойностите на максималния въртящ момент на изпитвания блок, декларирани от производителя на компонента в съответствие с точка 4.2.2.1, са по-малки от стойностите, измерени съгласно точка 4.2.2.2, стойностите, декларирани от производителя на компонента, се използват като окончателни стойности.
Минималният въртящ момент на изпитвания блок, деклариран от производителя на компонента в съответствие с точка 4.2.2.1, се приема като окончателна стойност, ако не е по-малък от стойностите, измерени съгласно точка 4.2.2.3, с повече от -2 % за общия минимален въртящ момент и с повече от -4 % в другите точки на измерване, с допустимо отклонение ± 2 % за честотите на въртене.
Когато стойностите на минималния въртящ момент, декларирани от производителя на компонента, са извън определените по-горе граници, действителните измерени стойности се използват като окончателни стойности.
Когато стойностите на минималния въртящ момент на изпитвания блок, декларирани от производителя на компонента в съответствие с точка 4.2.2.1, са по-големи от стойностите, измерени съгласно точка 4.2.2.3, стойностите, декларирани от производителя на компонента, се използват като окончателни стойности.
4.2.3. Изпитване за кривата на въздушното съпротивление
В това изпитване се измерват загубите от въздушно съпротивление в изпитвания блок, тоест механичната и/или електрическата мощност от външни източници на захранване, необходима за въртене на системата с определена честота на въртене.
Изпитваният блок се привежда към желаната температура (без системата да работи) при температура на атмосферния въздух 25 ± 10 °C най-малко два часа. Ако това изпитване се извършва непосредствено след друго изпитване, извършено съгласно настоящото приложение, привеждане към желаната температура за най-малко два часа може да се пропусне или да се съкрати, стига изпитваният блок да остава в изпитвателната камера и температурата на атмосферния въздух в изпитвателната камера да се поддържа на 25 ± 10 °C.
Непосредствено преди започване на същинското изпитване изпитваният блок може евентуално да се включи да работи на стенда три минути с изходяща мощност, равна на 80 % от максималната мощност при честотата на въртене, препоръчана от производителя на компонента.
Същинското изпитване се извършва в съответствие с един от следните варианти:
Изпитването се извършва най-малко с честотите на въртене, избрани в точка 4.2.2.2, като може да се добавят и други работни точки с други честоти на въртене. Времето на работа във всяка работна точка трябва да бъде най-малко 10 секунди и през това време действителната честота на въртене на изпитвания блок трябва да бъде в рамките на ± 2 % от зададената стойност на честотата на въртене.
През последните 5 секунди от измерването, в зависимост от избрания вариант за изпитването се записват следните средни стойности:
Когато изпитваният блок е IEPC с многостепенна предавателна кутия, изпитването се извършва за скоростната предавка с предавателно число, най-близко до 1. Когато предавателните числа на две скоростни предавки са равноотдалечени от 1, изпитването се извършва само за предавката с по-високото от двете предавателни числа.
Изпитването може да се извърши допълнително и за всички останали скоростни предавки за движение напред на IEPC, за да се получи отделен набор от данни за всяка скоростна предавка за движение напред на IEPC.
4.2.4. Изпитване за максималния продължителен въртящ момент за 30 минути
В това изпитване се измерва максималният продължителен въртящ момент за 30 минути, който може да се постигне от изпитвания блок като средна стойност за период от 1 800 секунди.
За IEPC с многостепенна предавателна кутия изпитването се извършва само за скоростната предавка с предавателно число, най-близко до 1. Когато предавателните числа на две скоростни предавки са равноотдалечени от 1, изпитването се извършва само за предавката с по-високото от двете предавателни числа.
4.2.4.1. Деклариране на стойностите от производителя на компонента
Преди изпитването производителят на компонента декларира стойностите на максималния продължителен въртящ момент за 30 минути и съответната честота на въртене на изпитвания блок. Честотата на въртене трябва да бъде в диапазон, в който механичната мощност е повече от 90 % от общата максимална мощност, определена от данните за максималното ограничение на въртящия момент, записани в съответствие с точка 4.2.2 за съответната стойност на напрежението. Стойностите се декларират поотделно за всяка от двете стойности на напрежението — Vmin,Test и Vmax,Test.
4.2.4.2. Проверка на максималния продължителен въртящ момент за 30 минути
Изпитваният блок се привежда към желаната температура (без системата да работи) при температура на атмосферния въздух 25 ± 10 °C най-малко четири часа. Ако това изпитване се извършва непосредствено след друго изпитване, извършено съгласно настоящото приложение, привеждане към желаната температура за най-малко четири часа може да се пропусне или да се съкрати, стига изпитваният блок да остава в изпитвателната камера и температурата на атмосферния въздух в изпитвателната камера да се поддържа на 25 ± 10 °C.
Изпитваният блок работи при зададената стойност на въртящия момент и честотата на въртене, съответстваща на данните за максималния продължителен въртящ момент за 30 минути, обявени от производителя на компонента в съответствие с точка 4.2.4.1, за период с общо времетраене 1 800 секунди.
През този период от 1 800 секунди се измерват както изходният въртящ момент и честотата на въртене на изпитвания блок, така и електрическата мощност на входа или изхода на инвертора (или преобразувателя на постоянно в постоянно напрежение, ако е приложимо). Измерената стойност на механичната мощност за периода трябва да бъде в рамките на ± 5 % от стойността на механичната мощност, декларирана от производителя на компонента в съответствие с точка 4.2.4.1, а честотата на въртене — в рамките на ± 2 % от стойността, декларирана от производителя на компонента в съответствие с точка 4.2.4.1. Максималният продължителен въртящ момент за 30 минути е средната стойност на изходния въртящ момент за 1 800 -секундния период на измерването. Съответната честота на въртене е средната стойност на честотата на въртене за 1 800 -секундния период на измерването.
4.2.4.3. Използване на резултатите
Стойностите, декларирани от производителя на компонента в съответствие с точка 4.2.4.1, се приемат като окончателни стойности, ако не се различават от средните стойности, определени в съответствие с точка 4.2.4.2, с повече от + 4 % за въртящия момент, с допустимо отклонение ± 2 % за честотата на въртене.
Когато стойностите, декларирани от производителя на компонента, са извън определените по-горе граници, изпитванията по изискванията в точки 4.2.4.1—4.2.4.3 се извършват отново с различни стойности на максималния продължителен въртящ момент за 30 минути и/или съответната честота на въртене.
Когато стойността на въртящия момент, декларирана от производителя на компонента в съответствие с точка 4.2.4.1, е по-малка от средната стойност на въртящия момент, определена в съответствие с точка 4.2.4.2, с допустимо отклонение ± 2 % за честотата на въртене, стойностите, декларирани от производителя на компонента, се използват като окончателни стойности.
Допълнително се изчислява средната действителна измерена електрическа мощност на входа или изхода на инвертора (или преобразувателя на постоянно в постоянно напрежение, ако е приложимо) за 1 800 -секундния период на измерването. Също така се изчислява средната продължителна мощност за 30 минути от окончателните стойности на максималния продължителен въртящ момент за 30 минути и съответната средна честота на въртене.
4.2.5. Изпитване за характеристиките на претоварването
В това изпитване се измерва времето, за което изпитваният блок може да осигурява максималния изходен въртящ момент, за да се определят характеристиките на претоварването на системата.
За IEPC с многостепенна предавателна кутия изпитването се извършва само за скоростната предавка с предавателно число, най-близко до 1. Когато предавателните числа на две скоростни предавки са равноотдалечени от 1, изпитването се извършва само за предавката с по-високото от двете предавателни числа.
4.2.5.1. Деклариране на стойностите от производителя на компонента
Преди изпитването производителят на компонента декларира стойността на максималния изходен въртящ момент на изпитвания блок при определената честота на въртене, избрана за изпитването, и съответната честота на въртене. Съответната честота на въртене е използваната зададена стойност на честотата на въртене за измерването, извършвано в съответствие с точка 4.2.4.2 за съответната стойност на напрежението. Декларираната стойност на максималния изходен въртящ момент на изпитвания блок трябва да бъде по-голяма или равна на стойността на максималния продължителен въртящ момент за 30 минути, определен в съответствие с точка 4.2.4.3 за съответната стойност на напрежението.
Производителят на компонента декларира също така времетраене t0_maxP, за което максималният изходен въртящ момент на изпитвания блок може да бъде постигнат без прекъсване, като се започне от условията, посочени в точка 4.2.5.2. Стойностите се декларират поотделно за всяко от двете нива на напрежението — Vmin,Test и Vmax,Test.
4.2.5.2. Проверка на максималния изходен въртящ момент
Изпитваният блок се привежда към желаната температура (без системата да работи) при температура на атмосферния въздух 25 °C ± 10 °C най-малко два часа. Ако това изпитване се извършва непосредствено след друго изпитване, извършено съгласно настоящото приложение, привеждане към желаната температура за най-малко два часа може да се пропусне или да се съкрати, стига изпитваният блок да остава в изпитвателната камера и температурата на атмосферния въздух в изпитвателната камера да се поддържа на 25 ± 10 °C.
Непосредствено преди започване на изпитването изпитваният блок се включва да работи на стенда 30 минути с 50 % от максималния продължителен въртящ момент за 30 минути при съответната зададена стойност на честотата на въртене, определени в съответствие с точка 4.2.4.3.
След това изпитваният блок продължава да работи при зададената стойност на въртящия момент и честотата на въртене, съответстваща на максималния изходен въртящ момент, деклариран от производителя на компонента в съответствие с точка 4.2.5.1.
Както изходният въртящ момент и честотата на въртене на изпитвания блок, така и постоянното захранващо напрежение на входа на инвертора (или преобразувателя на постоянно в постоянно напрежение, ако е приложимо) и електрическата мощност на входа или изхода на инвертора (или преобразувателя на постоянно в постоянно напрежение, ако е приложимо) се измерват за период t0_maxP, деклариран от производителя на компонента в съответствие с точка 4.2.5.1.
4.2.5.3. Използване на резултатите
Записаните стойности на въртящия момент и честотата на въртене, измерени за времето по точка 4.2.5.2, се приемат, ако не се различават с повече от ± 2 % за въртящия момент и ± 2 % за честотата на въртене от стойностите, декларирани от производителя на компонента в съответствие с точка 4.2.5.1, през целия период t0_maxP.
Когато стойностите, декларирани от производителя на компонента, са извън допустимите отклонения, определени в първата алинея от настоящата точка, процедурите, описани в точки 4.2.5.1, 4.2.5.2 и настоящата точка, се провеждат отново с различни стойности на максималния изходен въртящ момент на изпитвания блок и/или времетраенето t0_maxP.
Средните действителни измерени стойности през периода t0_maxP, изчислени за различните сигнали за честотата на въртене, въртящия момент и постоянното захранващо напрежение на входа на инвертора (или преобразувателя на постоянно в постоянно напрежение, ако е приложимо), се използват като окончателни стойности за характеризирането на точката на претоварване. Допълнително се изчислява средната действителна измерена електрическа мощност на входа или изхода на инвертора (или преобразувателя на постоянно в постоянно напрежение, ако е приложимо) за периода t0_maxP.
4.2.6. Изпитване за EPMC
В изпитването за EPMC се измерва електрическата мощност на входа или изхода на инвертора (или преобразувателя на постоянно в постоянно напрежение, ако е приложимо) за различни работни точки на изпитвания блок.
4.2.6.1. Предварителна подготовка
Изпитваният блок се привежда към желаната температура (без системата да работи) при температура на атмосферния въздух 25 ± 10 °C в продължение на най-малко два часа. Ако това изпитване се извършва непосредствено след друго изпитване, извършено съгласно настоящото приложение, привеждане към желаната температура за най-малко два часа може да се пропусне или да се съкрати, стига изпитваният блок да остава в изпитвателната камера и температурата на атмосферния въздух в изпитвателната камера да се поддържа на 25 ± 10 °C.
4.2.6.2. Работни точки за измерване
За IEPC с многостепенна предавателна кутия зададените стойности на честотата на въртене съгласно точка 4.2.6.2.1 и на въртящия момент съгласно точка 4.2.6.2.2 се определят за всяка скоростна предавка за движение напред.
4.2.6.2.1. Зададени стойности на честотата на въртене
Зададените стойности за самостоятелна система с електрическа машина или IEPC без превключващи се скоростни предавки се определят в съответствие със следните разпоредби:
Зададените стойности, използвани за измерването, извършено в съответствие с точка 4.2.2.2 за съответната стойност на напрежението, се използват като зададени стойности на честотата на въртене на изпитвания блок.
Зададената стойност на честотата на въртене за проверката на максималния продължителен въртящ момент за 30 минути, извършена в съответствие с точка 4.2.4.2 за съответната стойност на напрежението, се използва в допълнение към зададените стойности, определени в буква а) по-горе.
Други зададени стойности на честотата на въртене може да бъдат определени в допълнение към зададените стойности, определени в букви а) и б) по-горе.
При IEPC с многостепенна предавателна кутия се определя отделен набор от данни със зададени стойности на честотата на въртене на изпитвания блок за всяка скоростна предавка за движение напред въз основа на следните разпоредби:
Зададените стойности на честотата на въртене за предавката с предавателното число, най-близко до 1 (когато предавателните числа на две скоростни предавки са равноотдалечени от 1, изпитването се извършва само за предавката с по-високото от двете предавателни числа), определени в съответствие с букви а)—в), nk,gear_iCT1, се използват като основа за следващата стъпка в буква д).
Тези зададени стойности на честотата на въртене се преобразуват в съответните зададени стойности за всички други скоростни предавки по следната формула:
nk,gear = nk,gear_iCT1 × igear_iCT1/igear
където:
|
nk,gear |
= |
зададена стойност на честотата на въртене k за определена предавка (където k = 1, 2, 3, … до максималния брой зададени стойности на честотата на въртене) (където gear = 1, … до най-високия номер на скоростна предавка) |
|
nk,gear_iCT1 |
= |
зададена стойност на честотата на въртене k за предавката с предавателно число, най-близко до 1, в съответствие с подточка г) (където k = 1, 2, 3, … до максималния брой зададени стойности на честотата на въртене) |
|
igear |
= |
предавателно число на определена предавка, безразмерна величина (където gear = 1, … до най-високия номер на скоростна предавка) |
|
igear_iCT1 |
= |
предавателно число на предавката с предавателно число, най-близко до 1 в съответствие с буква г), безразмерна величина |
4.2.6.2.2. Зададени стойности на въртящия момент
Зададените стойности за самостоятелна система с електрическа машина или IEPC без превключващи се скоростни предавки се определят в съответствие със следните разпоредби:
За измерването се определят най-малко 10 зададени стойности на въртящия момент на изпитвания блок, разположени както от страната на положителния (задвижващ), така и от страната на отрицателния (съпротивителен) въртящ момент. Зададената стойност на най-малкия и зададената стойност на най-големия въртящ момент се определят въз основа на ограниченията за минималния и максималния въртящ момент съгласно точка 4.2.2.4 за съответната стойност на напрежението, при което зададената стойност на най-малкия въртящ момент е общият минимален въртящ момент Tmin_overall, а зададената стойност на най-големия въртящ момент е общият максимален въртящ момент Tmax_overall, определени от тези стойности.
Останалите 8 или повече различни зададени стойности на въртящия момент трябва да се намират между зададената стойност на най-малкия и зададената стойност на най-големия въртящ момент. Интервалът между две съседни зададени стойности на въртящия момент не трябва да бъде по-голям от 22,5 % от общия максимален въртящ момент на изпитвания блок, определен съгласно точка 4.2.2.4 за съответната стойност на напрежението.
Граничната стойност на положителния въртящ момент при конкретна честота на въртене е максималното ограничение на въртящия момент при съответната зададена стойност на честотата на въртене, определена съгласно точка 4.2.2.4 за съответната стойност на напрежението, минус 5 % от Tmax_overall. Всички зададени стойности на въртящия момент при дадена зададена стойност на честотата на въртене, които са по-високи от граничната стойност на положителния въртящ момент при тази конкретна честота на въртене, се заменят с една целева зададена стойност на въртящия момент, равна на максималното ограничение на въртящия момент при съответната зададена стойност на честотата на въртене.
Граничната стойност на отрицателния въртящ момент при конкретна честота на въртене е минималното ограничение на въртящия момент при съответната зададена стойност на честотата на въртене, определена съгласно точка 4.2.2.4 за съответната стойност на напрежението, минус 5 % от Tmin_overall. Всички зададени стойности на въртящия момент при дадена зададена стойност на честотата на въртене, които са по-ниски от граничната стойност на отрицателния въртящ момент при тази конкретна честота на въртене, се заменят с една целева зададена стойност на въртящия момент, равна на минималното ограничение на въртящия момент при съответната зададена стойност на честотата на въртене.
Минималното и максималното ограничение на въртящия момент за конкретна зададена стойност на честотата на въртене се определят с линейна интерполация от данните, получени съгласно точка 4.2.2.4 за съответната стойност на напрежението.
При IEPC с многостепенна предавателна кутия се определя отделен набор от данни със зададени стойности на въртящия момент на изпитвания блок за всяка скоростна предавка въз основа на следните разпоредби:
Зададените стойности на въртящия момент за предавката с предавателно число, най-близко до 1 (когато предавателните числа на две скоростни предавки са равноотдалечени от 1, изпитването се извършва само за предавката с по-високото от двете предавателни числа), определени в съответствие с букви а)—д), Tj,gear_iCT1, се използват като основа за следващата стъпка в букви ж) и з).
Тези зададени стойности на въртящия момент се преобразуват в съответните зададени стойности за всички други скоростни предавки по следната формула:
Tj,gear = Tj,gear_iCT1/igear_iCT1 × igear
където:
|
Tj,gear |
= |
зададена стойност на въртящия момент j за определена предавка (където j = 1, 2, 3, … до най-високия номер за въртящия момент зададени стойности на честотата на въртене) (където gear = 1, … до най-високия номер на скоростна предавка) |
|
Tj,gear_iCT1 |
= |
зададена стойност на въртящия момент j за предавката с предавателно число, най-близко до 1 в съответствие с буква е) (където j = 1, 2, 3, … до най-високия номер за въртящия момент зададени стойности на честотата на въртене) |
|
igear |
= |
предавателно число на определена предавка, безразмерна величина (където gear = 1, … до най-високия номер за скоростна предавка) |
|
igear_iCT1 |
= |
предавателно число на предавката с предавателно число, най-близко до 1 в съответствие с буква е), безразмерна величина |
Всички зададени стойности на въртящия момент, Tj,gear, с абсолютна стойност над 10 kNm не се изисква да се измерват по време на същинското изпитване, извършено в съответствие с точка 4.2.6.4.
4.2.6.3. Сигнали за измерване
В работните точки, определени в съответствие с точка 4.2.6.2, се измерват електрическата мощност на входа или изхода на инвертора (или преобразувателя на постоянно в постоянно напрежение, ако е приложимо) и изходният въртящ момент и честотата на въртене на изпитвания блок.
4.2.6.4. Последователност на изпитването
Последователността на изпитването представлява поредица от зададени стойности в стабилен режим на работа с определена честота на въртене и въртящ момент при всяка зададена стойност в съответствие с точка 4.2.6.2.
В случай на непредвидено прекъсване изпитването може да продължи в съответната последователност съгласно следните разпоредби:
При IEPC се прилагат следните разпоредби:
Непосредствено преди започване на изпитването при първата зададена стойност, изпитваният блок се включва да работи на стенда, за да загрее в съответствие с препоръките на производителя на компонента. Първата зададена стойност на честотата на въртене за измерваната в момента предавка за започване на изпитването за EPMC е най-малката зададена стойност на честотата на въртене.
Останалите зададени стойности за измерваната в момента предавка се използват в следния ред:
Първата работна точка при конкретна зададена стойност на честотата на въртене се определя на най-големия въртящ момент при тази конкретна честота на въртене.
Следващата работна точка се определя на зададената стойност на същата честота на въртене и най-малкия положителен (задвижващ) въртящ момент.
Следващата работна точка се определя на зададената стойност на същата честота на въртене и втория по големина положителен (задвижващ) въртящ момент.
Следващата работна точка се определя на зададената стойност на същата честота на въртене и предпоследния по големина положителен (задвижващ) въртящ момент.
Този ред на превключване между останалите зададени стойности на въртящия момент — от най-голямата до най-малката — продължава, докато бъдат измерени всички зададени стойности на положителния (задвижващ) въртящ момент при конкретна зададена стойност на честотата на въртене.
Преди да се премине на стъпка ж), изпитваният блок може да се охлади в съответствие с препоръките на производителя на компонента, като се остави да работи при определена зададена стойност, посочена от производителя на компонента.
След това се извършва измерването на зададените стойности на отрицателния (съпротивителен) въртящ момент при същата зададена стойност на честотата на въртене, като се започне от най-малкия въртящ момент при тази конкретна честота на въртене.
Следващата работна точка се определя на зададената стойност на същата честота на въртене и най-големия отрицателен (съпротивителен) въртящ момент.
Следващата работна точка се определя на зададената стойност на същата честота на въртене и предпоследния по големина отрицателен (съпротивителен) въртящ момент.
Следващата работна точка се определя на зададената стойност на същата честота на въртене и втория по големина отрицателен (съпротивителен) въртящ момент.
Този ред на превключване между останалите зададени стойности на въртящия момент — от най-малката до най-голямата — продължава, докато бъдат измерени всички зададени стойности на отрицателния (съпротивителен) въртящ момент при конкретна зададена стойност на честотата на въртене.
Преди да се премине на стъпка м), изпитваният блок може да се охлади в съответствие с препоръките на производителя на компонента, като се остави да работи при определена зададена стойност, посочена от производителя на компонента.
Изпитването продължава със следващата по големина зададена стойност на честотата на въртене, като се повторят стъпки а)—м) от описаната по-горе последователност на изпитването, докато бъдат измерени всички зададени стойности на честотата на въртене за измерваната в момента предавка.
Времето на работа във всяка работна точка трябва да бъде най-малко 5 секунди. През това време на работа честотата на въртене на изпитвания блок се поддържа на зададената стойност на честотата на въртене с допустимо отклонение ± 1 % или 20 оборота в минута, което от двете е по-голямо. През това време на работа въртящият момент също така се поддържа на зададената стойност на въртящия момент с допустимо отклонение ± 1 % или ± 5 Nm от зададената стойност на въртящия момент, което от двете е по-голямо, с изключение на точките с най-голямата и най-малката зададена стойност на въртящия момент при всяка зададена стойност на честотата на въртене.
През последните две секунди от времето на работа се записват средните стойности на електрическата мощност на входа или изхода на инвертора (или преобразувателя на постоянно в постоянно напрежение, ако е приложимо), изходния въртящ момент и честотата на въртене на изпитвания блок.
4.3. Последваща обработка на данните от измерванията на изпитвания блок
4.3.1. Общи разпоредби за последващата обработка
Всички стъпки от последващата обработка, определени в точки 4.3.2—4.3.6, се изпълняват поотделно за наборите от данни, измерени за двете различни нива на напрежението в съответствие с точка 4.1.3.
4.3.2. Максимално и минимално ограничение на въртящия момент
Данните за максималното и минималното ограничение на въртящия момент, определени съгласно точка 4.2.2.4, се разширяват с линейна екстраполация (до двете най-близки точки) до нулевата честота на въртене и до максималната работна честота на въртене на изпитвания блок, декларирана от производителя на компонента, ако няма записани данни от измерванията в тези диапазони.
4.3.3. Крива на въздушното съпротивление
Данните за кривата на въздушното съпротивление, определени в съответствие с точка 4.2.3, се променят в съответствие със следните разпоредби:
Когато електрическото захранване на инвертора (или преобразувателя на постоянно в постоянно напрежение, ако е приложимо) е било изключено или разединено, съответните стойности на електрическата мощност към инвертора (или преобразувателя на постоянно в постоянно напрежение, ако е приложимо) се задават на 0.
Когато изходният вал на изпитвания блок не е бил свързан с натоварващата машина (динамометричния стенд), за съответните стойности на въртящия момент се задава 0.
Данните, променени в съответствие с подточки 1) и 2) по-горе, се разширяват с линейна екстраполация до максималната работна честота на въртене на изпитвания блок, декларирана от производителя на компонента, когато няма записани данни от измерванията в тези диапазони.
Стойностите на електрическа мощност към инвертора (или преобразувателя на постоянно в постоянно напрежение, ако е приложимо), променени в съответствие с подточки 1)—3) по-горе, се считат за стойности на виртуални механични загуби на мощност. Тези стойности на виртуални механични загуби на мощност се преобразуват във виртуален съпротивителен въртящ момент със съответната честота на въртене на изходния вал на изпитвания блок.
За всяко измерване при зададена стойност на честотата на въртене на изходния вал на изпитвания блок, в данните, променени в съответствие с подточки 1)—3) по-горе, стойността на виртуалния съпротивителен въртящ момент, определена в съответствие с подточка 4) по-горе, се добавя към действителния въртящ момент на натоварващата машина (динамометричния стенд), за да се определи общият съпротивителен въртящ момент на изпитвания блок като функция на честотата на въртене.
Стойностите на общия съпротивителен въртящ момент на изпитвания блок при най-малката зададена стойност на честотата на въртене, определени от данните, променени в съответствие с подточка 5) по-горе, се копират в нов запис при честота на въртене 0 оборота в минута и се добавят към данните, променени в съответствие с подточка 5) по-горе.
4.3.4. EPMC
Данните за EPMC, определени в съответствие с точка 4.2.6.4, се разширяват за всяка поотделно измерена скоростна предавка за движение напред:
Стойностите на всички двойки от данни за изходния въртящ момент и електрическата мощност на инвертора, определени при най-малката зададена стойност на честотата на въртене, се копират в нов запис при нулева честота на въртене.
Стойностите на всички двойки от данни за изходния въртящ момент и електрическата мощност на инвертора, определени при най-високата зададена стойност на честотата на въртене, се копират в нов запис при най-високата зададена стойност на честотата на въртене, умножена по 1,05.
Ако при определена зададена стойност на честотата на въртене (включително нововъведените данни в подточки 1) и 2) по-горе) зададена стойност на въртящия момент, определена в съответствие с разпоредбите по точка 4.2.6.2.2, букви а)—ж), е била пропусната за действително измерване в съответствие с точка 4.2.6.2.2, буква з), се изчислява нова точка на данните съгласно следните разпоредби:
честота на въртене: използва се пропуснатата зададена стойност на честотата на въртене
Въртящ момент: използва се пропуснатата зададена стойност на въртящия момент
Мощност на инвертора: изчислява се нова стойност с линейна екстраполация, като се прилага наклонът на линията на линейна регресия по метода на най-малките квадрати, определена от трите действителни измерени точкови стойности на въртящия момент, най-близки до стойността на въртящия момент от буква б) по-горе за съответната зададена стойност на честотата на въртене.
При положителни стойности на въртящия момент за екстраполираните стойности на мощността на инвертора (от които се получават стойности, по-ниски от измерената при действителната измерена точка на въртящия момент, най-близка до стойността на въртящия момент от буква б) по-горе) се задава действителната измерена мощност на инвертора при действителната измерена точка на въртящия момент, най-близка до стойността на въртящия момент от буква б) по-горе.
При отрицателни стойности на въртящия момент за екстраполираните стойности на мощността на инвертора (от които се получават стойности, по-високи от измерената при действителната измерена точка на въртящия момент, най-близка до стойността на въртящия момент от буква б) по-горе) се задава действителната измерена мощност на инвертора при действителната измерена точка на въртящия момент, най-близка до стойността на въртящия момент от буква б) по-горе.
При всяка зададена стойност на честотата на въртене (включително нововъведените данни в подточки 1)—3) по-горе) се изчислява нова точка на данните въз основа на данните при най-високата зададена стойност на въртящия момент в съответствие със следните правила:
честота на въртене: използва се същата стойност на честотата на въртене
Въртящ момент: използва се стойността на въртящия момент, умножена по 1,05
Мощност на инвертора: изчислява се нова стойност, така че коефициентът на полезно действие, определен като отношението на механичната мощност към мощността на инвертора, да остава постоянен
При всяка зададена стойност на честотата на въртене (включително нововъведените данни в подточки 1)—3) по-горе) се изчислява нов точка на данните въз основа на данните при най-ниската зададена стойност на въртящия момент в съответствие със следните правила:
честота на въртене: използва се същата стойност на честотата на въртене
Въртящ момент: използва се стойността на въртящия момент, умножена по 1,05
Мощност на инвертора: изчислява се нова стойност, така че коефициентът на полезно действие, определен като отношението на мощността на инвертора към механичната мощност, да остава постоянен
4.3.5. Характеристики на претоварването
От данните за характеристиките на претоварването, определени в съответствие с точка 4.2.5.3, се определя стойност на коефициента на полезно действие, като средната механична изходяща мощност за периода t0_maxP се раздели на средната електрическа мощност на входа или изхода на инвертора (или преобразувателя на постоянно в постоянно напрежение, ако е приложимо) за периода t0_maxP.
4.3.6. Максимален продължителен въртящ момент за 30 минути
От данните, определени в съответствие с точка 4.2.4.3, се определя стойност на коефициента на полезно действие, като средната продължителна мощност за 30 минути се раздели на средната електрическа мощност на входа или изхода на инвертора (или преобразувателя на постоянно в постоянно напрежение, ако е приложимо).
От данните от измерванията за максималния продължителен въртящ момент за 30 минути, определени в съответствие с точка 4.2.4.2, от стойностите снемани във времето за 1 800 -секундния период на измерването за всеки охладителен кръг с връзка към външен топлообменник поотделно се определят следните средни стойности:
Мощността за охлаждане се определя въз основа на специфичния топлинен капацитет на охлаждащата течност, масовия дебит на охлаждащата течност и разликата в температурата в двата края на топлообменника на изпитвателния стенд от страната на изпитвания блок.
4.4. Специални разпоредби за изпитване на IHPC от тип 1
IHPC от тип 1 се разделят виртуално на два отделни компонента — система с електрическа машина и предавателна кутия — за обработката в симулационния инструмент. След това се определят двата отделни набора от данни за компонентите съгласно разпоредбите в настоящата точка.
За изпитване на IHPC от тип 1 се прилагат точки 4.1—4.2 от настоящото приложение.
За IHPC от тип 1 въртящият момент и честотата на въртене се измерват на изходния вал на системата (тоест страната на изхода на предавателната кутия откъм колелата на превозното средство).
Определянето на фамилии в съответствие с допълнение 13 не се разрешава за IHPC от тип 1. Съответно не се разрешава пропускане на изпитвания и всички изпитвания, описани в точка 4.2, се извършват за даден IHPC от тип 1. Независимо от посоченото в тези разпоредби, изпитването за кривата на въздушното съпротивление в съответствие с точка 4.2.3 се пропуска за IHPC от тип 1.
Генериране на входящи данни за IHPC от тип 1 въз основа на стандартни стойности не се разрешава.
4.4.1. Изпитвания, които трябва да се извършат за IHPC от тип 1
4.4.1.1. Изпитвания за определяне на общите характеристики на системата
В настоящата подточка е описано подробно определянето на характеристиките на цялостния IHPC от тип 1, включително загубите в предавателната кутия като част от системата.
Следващите изпитвания се извършват съгласно разпоредбите за IEPC с многостепенна предавателна кутия в съответните точки. За всички тези изпитвания, входният вал за подаване на въртящ момент на задвижване към системата трябва да бъде разединен и да се върти свободно или да бъде застопорен, за да не се върти.
Таблица 2а
Преглед на изпитванията, които трябва да се извършат за IHPC от тип 1
|
Изпитване |
Описано в точка |
|
Максимално и минимално ограничение на въртящия момент |
4.2.2 |
|
Максимален продължителен въртящ момент за 30 минути |
4.2.4 |
|
Характеристики на претоварването |
4.2.5 |
|
EPMC |
4.2.6 |
Поради приложимостта на разпоредбите за IEPC с многостепенна предавателна кутия към IHPC от тип 1, EPMC се измерва за всяка скоростна предавка за движение напред в съответствие с точка 4.2.6.2.
4.4.1.2. Изпитвания за определяне на загубите в предавателната кутия като част от системата
В настоящата подточка е описано подробно определянето на загубите в предавателната кутия като част от системата.
Съответно системата се изпитва съгласно разпоредбите в точка 3.3 от приложение VI. Независимо от посоченото в тези разпоредби, се прилагат следните разпоредби:
4.4.2. Последваща обработка на данните от измерванията на IHPC от тип 1
За последващата обработка на данните от измерванията на IHPC от тип 1 се прилагат всички разпоредби съгласно точка 4.3, освен ако не е посочено друго.
4.4.2.1 Последваща обработка на данните за общите характеристики на системата
Всички данни от измерванията, определени в съответствие с точка 4.4.1.1, се обработват съгласно разпоредбите в точки 4.3.1—4.3.6. Разпоредбите в точка 4.3.3 се пропускат, тъй като измерването за кривата на въздушното съпротивление в съответствие с точка 4.2.3 не се извършва за IHPC от тип 1. Когато има конкретни разпоредби за IEPC с многостепенна предавателна кутия в съответните точки, тези конкретни разпоредби се прилагат.
4.4.2.2. Последваща обработка на данните за загубите в предавателната кутия като част от системата
Всички данни от измерванията, определени в съответствие с точка 4.4.1.2, се обработват съгласно разпоредбите в точка 3.4 от приложение VI. Независимо от посоченото в тези разпоредби, се прилагат следните разпоредби:
4.4.2.3. Последваща обработка на данните за получаване на конкретните данни за виртуалната система с електрическа машина
Следващите стъпки се изпълняват, за да се определят данните за виртуалната система с електрическа машина като компонент. Следващите стъпки от последващата обработка се пропускат за двете стойности на коефициента на полезно действие, определени в съответствие с точки 4.3.5 и 4.3.6, тъй като тези стойности на коефициента на полезно действие служат единствено за оценяване на съответствието на сертифицираните свойства, свързани с емисиите на CO2 и разхода на гориво.
Всички стойности на честотата на въртене и въртящия момент от данните от измерванията, обработени в съответствие с точка 4.4.2.1, се преобразуват от стойности за изходния вал в стойности за входния вал на IHPC от тип 1 по следните формули. Когато едно и също изпитване е било извършено за няколко скоростни предавки, преобразуването се извършва поотделно за всяка предавка.
където:
|
nEM,virt |
= |
честота на въртене на виртуалната система с електрическа машина, отнасяща се за входния вал на IHPC от тип 1, обороти в минута |
|
noutput |
= |
измерена честота на въртене на изходния вал на IHPC от тип 1, обороти в минута |
|
igbx |
= |
отношение на честотата на въртене на входния вал към честотата на въртене на изходния вал на IHPC от тип 1 за определена предавка, включена по време на измерването, безразмерна величина |
|
TEM,virt |
= |
въртящ момент на виртуалната система с електрическа машина, отнасящ се за входния вал на IHPC от тип 1, Nm |
|
Toutput |
= |
измерен въртящ момент на изходния вал на IHPC от тип 1, Nm |
|
Tloss,gbx |
= |
загуба на въртящ момент в зависимост от честотата на въртене и въртящия момент на входния вал на IHPC от тип 1, Nm. Изчислява се с двуизмерна линейна интерполация от картите на загубите в предавателната кутия, определени в съответствие с точка 4.4.2.2 за съответната предавка. |
|
предавка |
= |
предавка, включена по време на измерването, безразмерна величина |
Картите на електрическата мощност, определени за всяка скоростна предавка за движение напред в съответствие с точка 4.4.2.1 и преобразувани в стойности за входния вал в съответствие с точка 4.4.2.3, буква а), се използват като основа за следващите изчисления. Всички стойности на електрическата мощност на инвертора от тези карти на електрическата мощност се преобразуват в съответните карти за виртуалната система с електрическа машина, като се приспаднат загубите в предавателната кутия като част от системата по следната формула:
където:
|
Pel,virt |
електрическа мощност на инвертора на виртуалната система с електрическа машина, W |
|
nEM,virt |
честота на въртене на виртуалната система с електрическа машина, отнасяща се за входния вал на IHPC от тип 1, определена в съответствие точка 4.4.2.3, буква а), обороти в минута |
|
TEM,virt |
въртящ момент на виртуалната система с електрическа машина, отнасящ се за входния вал на IHPC от тип 1, определен в съответствие точка 4.4.2.3, буква а), Nm |
|
Pel,meas |
измерена електрическа мощност на инвертора, W |
|
Tloss,gbx |
загуба на въртящ момент в зависимост от честотата на въртене и въртящия момент на входния вал на IHPC от тип 1, Nm. Изчислява се с двуизмерна линейна интерполация от картите на загубите в предавателната кутия, определени в съответствие с точка 4.4.2.2 за съответната предавка. |
|
предавка |
предавка, включена по време на измерването, безразмерна величина |
Стойностите на съпротивителния въртящ момент на виртуалната система с електрическа машина се посочват при същите зададени стойности на честотата на въртене, nEM,virt, отнасяща се за входния вал на IHPC от тип 1, които са използвани за определянето на кривата на максималния и минималния въртящ момент на виртуалната система с електрическа машина. За всяка отделна стойност на съпротивителния въртящ момент в Nm, посочена при различните зададени стойности на честотата на въртене, се задава нула.
Инерционният момент на виртуалната система с електрическа машина се изчислява, като стойностите на инерционния(ите) момент(и) на действителната(ите) електрическа(и) машина(и), определени в съответствие с точка 8 от допълнение 8 към настоящото приложение, се преобразуват в съответната стойност на инерционния момент, отнасяща се за входния вал на IHPC от тип 1.
4.4.3. Генериране на входящи данни за симулационния инструмент
Тъй като IHPC от тип 1 се разделят виртуално на два отделни компонента за обработката в симулационния инструмент, се определят входящи данни за отделните компоненти — системата с електрическа машина и предавателната кутия. Сертификационният номер във входящите данни е еднакъв за двата компонента — системата с електрическа машина и предавателната кутия.
4.4.3.1. Входящи данни за виртуалната система с електрическа машина
Входящите данни за виртуалната система с електрическа машина се генерират в съответствие с определенията за системата с електрическа машина в допълнение 15 въз основа на окончателните данни, изведени съгласно разпоредбите в точка 4.4.2.3.
4.4.3.2. Входящи данни за виртуалната предавателна кутия
Входящите данни за виртуалната предавателна кутия се генерират в съответствие с определенията за предавателната кутия в таблици 1—3 от допълнение 12 към приложение VI въз основа на окончателните данни, получени съгласно разпоредбите в точка 4.4.2.2. За стойността на параметъра „TransmissionType“ в таблица 1 се задава „IHPC Type 1“.
5. Изпитване на акумулаторни системи или представителни акумулаторни подсистеми
Устройството за привеждане към желаната температура на изпитвания акумулаторен блок и съответната верига за привеждане към желаната температура в оборудването на изпитвателния стенд трябва да бъдат в изправност, за да бъдат изпълнени изискванията за работните показатели на привеждане към желаната температура на изпитвания акумулаторен блок в съответствие с приложението на превозното средство и за да може оборудването на изпитвателния стенд да извърши необходимата процедура за изпитване в работните граници на изпитвания акумулаторен блок.
5.1. Общи разпоредби
Компонентите на изпитвания акумулаторен блок може да бъдат разпределени в различни устройства в превозното средство.
Изпитваният акумулаторен блок трябва да се управлява от блока за управление на акумулаторите, а оборудването на изпитвателния стенд трябва да спазва работните граници, съобщавани от блока за управление на акумулаторите по шината за данни. Устройството за привеждане към желаната температура на изпитвания акумулаторен блок и съответната верига за привеждане към желаната температура в оборудването на изпитвателния стенд трябва да бъдат в изправност и да изпълняват сигналите за управление от блока за управление на акумулаторите, освен ако не е посочено друго в конкретната процедура за изпитване. Блокът за управление на акумулаторите трябва да позволява на оборудването на изпитвателния стенд да извършва необходимата процедура за изпитване в работните граници на изпитвания акумулаторен блок. Ако е необходимо, програмата на блока за управление на акумулаторите следва да бъде адаптирана към необходимата процедура за изпитване от производителя на компонента, но без да излиза от работните граници и границите за безопасност на изпитвания акумулаторен блок.
5.1.1. Условия за привеждане към желаната температура
Привеждане към желаната температура е постигнато, ако за период от 1 час температурите във всички точки за измерване на температурата на елементите не се отклоняват с повече от ± 7 K от температурата на елемента, посочена от производителя на компонента.
5.1.2. Изисквания за знаците
5.1.2.1. Ток
Измерените стойности на големината на тока трябва да бъдат с положителен знак при разреждане и отрицателен знак при зареждане.
5.1.3. Място на измерване на температурата на атмосферния въздух
Температурата на атмосферния въздух се измерва на разстояние до 1 m от изпитвания акумулаторен блок в точка, посочена от производителя на компонента.
5.1.4. Изисквания за температурата
Температурата за изпитването на акумулатора, тоест температурата на изпитвания акумулаторен блок, се посочва от производителя на компонента. Температурата във всички точки за измерване на температурата на елементите трябва да бъде в границите, посочени от производителя на компонента, по време на всички извършвани изпитвания.
За изпитван акумулаторен блок с течностно привеждане към желаната температура (подгряване или охлаждане) температурата на течността за температурния режим се записва на входа на изпитвания акумулаторен блок и трябва да се поддържа в рамките на ± 2 K от стойност, посочена от производителя на компонента.
За изпитван акумулаторен блок с въздушно охлаждане температурата на изпитвания акумулаторен блок в точка, посочена от производителя на компонента, трябва да се поддържа в рамките на +0/-20 K от максималната стойност, посочена от производителя на компонента.
За всички извършвани изпитвания осигуряваната от изпитвателния стенд охладителна и/или отоплителна мощност се ограничава до стойност, декларирана от производителя на компонента. Тази стойност се записва заедно с данните от изпитванията.
Осигуряваната от изпитвателния стенд охладителна и/или отоплителна мощност се определя въз основа на следните процедури и се записва заедно с действителните данни от изпитването на компонента:
При течностно привеждане към желаната температура — от масовия дебит на течността за температурния режим и разликата в температурата в двата края на топлообменника от страната на изпитвания акумулаторен блок.
При електрическо привеждане към желаната температура — от електрическото напрежение и големината на тока. Производителят на компонента може да промени електрическото свързване на съответния блок за температурния режим за сертифицирането на изпитвания акумулаторен блок, за да позволи измерване на характеристиките на изпитвания акумулаторен блок, без да се взема предвид електрическата мощност, необходима за привеждане към желаната температура (например, ако блокът за температурния режим е вграден и свързан вътре в изпитвания акумулаторен блок). Независимо от посоченото в тези разпоредби, се записва необходимата електрическа охладителна и/или отоплителна мощност, осигурявана външно за изпитвания акумулаторен блок от блок за температурния режим.
При други видове привеждане към желаната температура — въз основа на добрата инженерна преценка и обсъждане с органа по одобряването на типа.
5.2. Подготвителни цикли
Изпитваният акумулаторен блок се подготвя, като се изпълняват максимум пет цикъла на пълно разреждане, последвано от пълно зареждане, за да се осигури стабилизиране на работните показатели на системата, преди да започне същинското изпитване.
Последователните цикли на пълно разреждане, последвано от пълно зареждане, се извършват при определената от производителя на компонента работна температура, докато се постигне „подготвено“ състояние. Критерият за „подготвен“ изпитван акумулаторен блок е капацитетът по време на две последователни разреждания да не се променя с повече от 3 % от номиналния капацитет или да бъдат изпълнени пет цикъла.
Електрическото напрежение на изпитвания акумулаторен блок не трябва да пада под препоръчителното минимално напрежение в края на разреждането, посочено от производителя на компонента (минималното електрическо напрежение е най-ниското електрическо напрежение в разредено състояние, което не води до необратими увреждания на изпитвания акумулаторен блок). Критериите за края на циклите с пълно разреждане и пълно зареждане се определят от производителя на компонента.
5.2.1. Стойности на големината на тока в подготвителните цикли за HPBS
Разреждането се извършва при големина на тока 2C, а зареждането — в съответствие с препоръките на производителя на компонента.
5.2.2. Стойности на големината на тока в подготвителните цикли за HEBS
Разреждането се извършва при големина на тока ⅓C, а зареждането — в съответствие с препоръките на производителя на компонента.
5.3. Стандартен цикъл
Целта на един стандартен цикъл е да се осигури на един изпитван акумулаторен блок едно и също начално състояние за всяко отделно изпитване и зарядна енергия за целите на съответствието на производството в съответствие с допълнение 12. Изпълнява се при работната температура, определена от производителя на компонента.
5.3.1. Стандартен цикъл за HPBS
Стандартният цикъл за HPBS включва следните операции в посочената последователност: стандартно разреждане, период на покой, стандартно зареждане и втори период на покой.
Процедурата за стандартно разреждане се извършва при големина на тока 1C до достигане на минималната степен на зареждане по спецификациите на производителя на компонента.
Периодът на покой започва да тече от края на разреждането и завършва след 30 минути.
Процедурата за стандартно зареждане се извършва по спецификациите на производителя на компонента във връзка с критериите за край на зареждането и съответните срокове за цялостната процедура за зареждане.
Вторият период на покой започва да тече от края на зареждането и завършва след 30 минути.
5.3.2. Стандартен цикъл за HEBS
Стандартният цикъл за HEBS включва следните операции в посочената последователност: стандартно разреждане, период на покой, стандартно зареждане и втори период на покой.
Процедурата за стандартно разреждане се извършва при големина на тока ⅓C до достигане на минималната степен на зареждане по спецификациите на производителя на компонента.
Периодът на покой започва да тече от края на разреждането и завършва след 30 минути.
Процедурата за стандартно зареждане се извършва по спецификациите на производителя на компонента във връзка с критериите за край на зареждането и съответните срокове за цялостната процедура за зареждане.
Вторият период на покой започва да тече от края на зареждането и завършва след 30 минути.
5.4. Изпитвания, които трябва да се извършат
Преди да бъдат извършени изпитвания съгласно настоящата точка, акумулаторният блок се привежда в съответствие с разпоредбите по точка 5.2.
5.4.1. Процедура за изпитване за номинален капацитет
В това изпитване се измерва номиналният капацитет на изпитвания акумулаторен блок в амперчасове при постоянни стойности на разрядния ток.
5.4.1.1. Сигнали за измерване
По време на предварителната подготовка, стандартните цикли и същинското изпитване се записват следните сигнали:
5.4.1.2. Изпитване
След пълно зареждане на изпитвания акумулаторен блок по спецификациите на производителя на компонента и привеждане към желаната температура съгласно точка 5.1.1, се извършва стандартен цикъл в съответствие с точка 5.3.
Същинското изпитване започва не повече от 3 часа след края на стандартния цикъл; в противен случай стандартният цикъл се извършва отново.
Същинското изпитване се извършва при стайна температура при следните стабилни стойности на разрядния ток:
Всички изпитвания с разреждане завършват при достигане на минималните стойности по спецификациите на производителя на компонента.
5.4.1.3. Използване на резултатите
Капацитетът в амперчасове, получен с интегриране на големината на тока на акумулатора за времето на същинското изпитване в съответствие с точка 5.4.1.2, се използва като стойност за номиналния капацитет.
5.4.1.4. Данни за протоколиране
Протоколират се следните данни:
За целите на изпитването за съответствие на производството допълнително се изчисляват следните стойности:
Всички използвани стойности на степента на зареждане се изчисляват като процент от действителния измерен номинален капацитет, определен в съответствие с точка 5.4.1.3.
Коефициентът на полезно действие за един пълен цикъл, ηBAT, се изчислява, като общата разрядна енергия, Edis, се раздели на общата зарядна енергия, Echa, и се протоколира в информационния документ в съответствие с допълнение 5.
5.4.2. Процедура за изпитването за напрежение на празен ход, вътрешно съпротивление и граници на големината на тока
В това изпитване се определя омическото съпротивлението при разреждане и зареждане и напрежението на празен ход на изпитвания акумулаторен блок като функция на степента на зареждане. Допълнително се проверява максималната големина на тока при разреждане и зареждане, декларирана от производителя на компонента.
5.4.2.1. Общи разпоредби за изпитването
Всички използвани стойности на степента на зареждане се изчисляват като процент от действителния измерен номинален капацитет, определен в съответствие с точка 5.4.1.3.
Разрядният ток се намалява само когато изпитваният акумулаторен блок достигне долната граница за напрежението по време на разреждането, за да може напрежението на клемите на блока да се поддържа на долната граница през цялото времетраене на разреждането.
Зарядният ток се намалява само когато изпитваният акумулаторен блок достигне горната граница за напрежението по време на зареждането, за да може напрежението на клемите на блока да се поддържа на горната граница през цялото времетраене на зареждането.
Когато изпитвателното оборудване не може да осигури големина на тока с необходимата точност ± 1 % от целевата стойност в рамките на 100 ms след преминаване към нов интервал от токовия профил, съответните записани данни се анулират и не се използват за изчисляване на стойностите на напрежението на празен ход и на вътрешното съпротивление.
Ако работните граници, съобщени от блока за управление на акумулаторите чрез съобщения по шината за данни, налагат големината на тока да се намали, за да остане в работните граници на изпитвания акумулаторен блок, оборудването на изпитвателния стенд трябва да намали съответната целева големина на тока в съответствие със сигналите от блока за управление на акумулаторите.
5.4.2.2. Сигнали за измерване
По време на предварителната подготовка и същинското изпитване се записват следните сигнали:
5.4.2.3. Изпитване
5.4.2.3.1. Предварителна подготовка
След пълно зареждане на изпитвания акумулаторен блок по спецификациите на производителя на компонента и привеждане към желаната температура съгласно точка 5.1.1, се извършва стандартен цикъл в съответствие с точка 5.3.
Същинското изпитване трябва да започне в рамките на 1—3 часа след края на стандартния цикъл. В противен случай процедурата по предходната точка се извършва отново.
5.4.2.3.2. Процедура за изпитване
За HPBS изпитването се извършва при пет различни стойности на степента на зареждане: 80 %, 65 %, 50 %, 35 % и 20 %.
За HEBS изпитването се извършва при пет различни стойности на степента на зареждане: 90 %, 70 %, 50 %, 35 % и 20 %.
На последната стъпка при 20 % степен на зареждане производителят на компонента може да намали максималния разряден ток на изпитвания акумулаторен блок, за да може степента на зареждане да се поддържа над минималната стойност по спецификациите на производителя на компонента и да се предотврати наднормено разреждане.
Преди започване на същинските изпитвания при всяка стойност на степента на зареждане изпитваният акумулаторен блок се подготвя в съответствие с точка 5.4.2.3.1.
Изпитваният акумулаторен блок се разрежда със стабилен разряден ток 1C за HPBS и ⅓C за HEBS, след което се оставя в покой 30 минути преди започването на следващото измерване, за да достигне необходимите стойности на степента на зареждане за изпитването от началното състояние.
Преди изпитването производителят на компонента декларира максималната големина на тока при зареждане и разреждане за всяка различна стойност на степента на зареждане, която може да бъде приложено за времетраенето на съответния интервал от токовия профил, определена съгласно таблица 3 за HPBS и таблица 4 за HEBS.
Същинското изпитване се извършва при стайна температура с токовия профил съгласно таблица 3 за HPBS и таблица 4 за HEBS.
Таблица 3
Токов профил за HPBS
|
Времетраене на интервала, s |
Общо времетраене до края на интервала, s |
Целева големина на тока |
|
0 |
0 |
0 |
|
20 |
20 |
Idischg_max/33 |
|
40 |
60 |
0 |
|
20 |
80 |
Ichg_max/33 |
|
40 |
120 |
0 |
|
20 |
140 |
Idischg_max/32 |
|
40 |
180 |
0 |
|
20 |
200 |
Ichg_max/32 |
|
40 |
240 |
0 |
|
20 |
260 |
Idischg_max/3 |
|
40 |
300 |
0 |
|
20 |
320 |
Ichg_max/3 |
|
40 |
360 |
0 |
|
20 |
380 |
Idischg_max |
|
40 |
420 |
0 |
|
20 |
440 |
Ichg_max |
|
40 |
480 |
0 |
Таблица 4
Токов профил за HEBS
|
Времетраене на интервала, s |
Общо времетраене до края на интервала, s |
Целева големина на тока |
|
0 |
0 |
0 |
|
120 |
120 |
Idischg_max/33 |
|
40 |
160 |
0 |
|
120 |
280 |
Ichg_max/33 |
|
40 |
320 |
0 |
|
120 |
440 |
Idischg_max/32 |
|
40 |
480 |
0 |
|
120 |
600 |
Ichg_max/32 |
|
40 |
640 |
0 |
|
120 |
760 |
Idischg_max/3 |
|
40 |
800 |
0 |
|
120 |
920 |
Ichg_max/3 |
|
40 |
960 |
0 |
|
120 |
1080 |
Idischg_max |
|
40 |
1120 |
0 |
|
120 |
1240 |
Ichg_max |
|
40 |
1280 |
0 |
където
|
Idischg_max |
е абсолютната стойност на максималния разряден ток, посочена от производителя на компонента, която може да бъде приложена при съответната стойност на степента на зареждане за времетраенето на съответния интервал от токовия профил |
|
Ichg_max |
е абсолютната стойност на максималния заряден ток, посочена от производителя на компонента, която може да бъде приложена при съответната стойност на степента на зареждане за времетраенето на съответния интервал от токовия профил |
Електрическото напрежение V0 в началния момент на изпитването преди първата промяна на целевата големина на тока се измерва като средна стойност за 100 ms.
За HPBS се измерват следните напрежения и токове:
За всяка отделна стойност на разрядния и зарядния ток от интервалите в таблица 3 се измерва електрическото напрежение при нулев ток като средна стойност за последната секунда преди промяната на целевата големина на тока, тоест Vdstart за разреждане и Vcstart за зареждане.
За всяка отделна стойност на разрядния ток от интервалите в таблица 3 се измерва електрическото напрежение във 2-рата, 10-ата и 20-ата секунда след промяната на целевата големина на тока (Vd2, Vd10, Vd20) и съответната големина на тока (Id2, Id10, и Id20) като средна стойност за 100 ms.
За всяка отделна стойност на зарядния ток от интервалите в таблица 3 се измерва електрическото напрежение във 2-рата, 10-ата и 20-ата секунда след промяната на целевата големина на тока (Vc2, Vc10, Vc20) и съответната големина на тока (Ic2, Ic10, и Ic20) като средна стойност за 100 ms.
В таблица 5 са представени накратко стойностите на напрежението и големината на тока, които трябва да се измерват в съответните моменти след промяна на целевата големина на тока, за HPBS.
Таблица 5
Моменти за измерване на напрежението за всяка отделна стойност от токовия профил (разреждане и зареждане) за HPBS
|
Момент след промяна на целевата големина на тока, s |
Разреждане (D) или зареждане (C) |
Електрическо напрежение |
Ток |
|
2 |
D |
Vd2 |
Id2 |
|
10 |
D |
Vd10 |
Id10 |
|
20 |
D |
Vd20 |
Id20 |
|
2 |
C |
Vc2 |
Ic2 |
|
10 |
C |
Vc10 |
Ic10 |
|
20 |
C |
Vc20 |
Ic20 |
За HEBS се измерват следните напрежения и токове:
За всяка отделна стойност на разрядния и зарядния ток от интервалите в таблица 4 се измерва електрическото напрежение при нулев ток като средна стойност за последната секунда преди промяна на целевата големина на тока, тоест Vdstart за разреждане и Vcstart за зареждане.
За всяка отделна стойност на разрядния ток от интервалите в таблица 4 се измерва електрическото напрежение във 2-рата, 10-ата, 20-ата и 120-тата секунда след промяната на целевата големина на тока (Vd2, Vd10, Vd20 и Vd120) и съответната големина на тока (Id2, Id10, Id20 и Id120) като средна стойност за 100 ms.
За всяка отделна стойност на зарядния ток от интервалите в таблица 4 се измерва електрическото напрежение във 2-рата, 10-ата, 20-ата и 120-тата секунда след промяната на целевата големина на тока (Vc2, Vc10, Vc20 и Vc120) и съответната големина на тока (Ic2, Ic10, Ic20 и Ic120) като средна стойност за 100 ms.
В таблица 6 са представени накратко стойностите на напрежението и големината на тока, които трябва да се измерват в съответните моменти след промяна на целевата големина на тока, за HEBS.
Таблица 6
Точки за измерване на напрежението за всяка отделна стойност от токовия профил (разреждане и зареждане) за HEBS
|
Момент след промяна на целевата големина на тока, s |
Разреждане (D) или зареждане (C) |
Електрическо напрежение |
Ток |
|
2 |
D |
Vd2 |
Id2 |
|
10 |
D |
Vd10 |
Id10 |
|
20 |
D |
Vd20 |
Id20 |
|
120 |
D |
Vd120 |
Id120 |
|
2 |
C |
Vc2 |
Ic2 |
|
10 |
C |
Vc10 |
Ic10 |
|
20 |
C |
Vc20 |
Ic20 |
|
120 |
C |
Vc120 |
Ic120 |
5.4.2.4. Използване на резултатите
Следващите изчисления се извършват поотделно за всяка стойност на степента на зареждане, измерено в съответствие с точка 5.4.2.3.
5.4.2.4.1. Изчисления за HPBS
За всяка отделна стойност на разрядния ток от интервалите в таблица 3 стойностите на вътрешното съпротивление се изчисляват от стойностите на електрическото напрежение и големината на тока, измерени в съответствие с точка 5.4.2.3, по следните формули:
Вътрешните съпротивления при разреждане, RId2_avg, RId10_avg, RId20_avg, се изчисляват като средни стойности за всички отделни нива на тока от интервалите в таблица 3 от отделните стойности, изчислени съгласно подточка 1).
За всяка отделна стойност на зарядния ток от интервалите в таблица 3 стойностите на вътрешното съпротивление се изчисляват от стойностите на електрическото напрежение и големината на тока, измерени в съответствие с точка 5.4.2.3, по следните формули:
Вътрешните съпротивления при зареждане, RIc2_avg, RIc10_avg, RIc20_avg, се изчисляват като средни стойности за всички отделни стойности на тока от интервалите в таблица 3 от отделните стойности, изчислени съгласно подточка 3).
Общите вътрешни съпротивления, RI2, RI10 и RI20, се изчисляват с осредняване на съответните стойности при разреждане и зареждане, изчислени съгласно подточки 2) и 4).
Напрежението на празен ход е стойността V0, измерена съгласно точка 5.4.2.3, за съответната стойност на степента на зареждане.
Границите за максималния разряден ток се изчисляват като средна стойност за 20 секунди при целевата големина на тока Idischg_max за всяка стойност на степента на зареждане, измерена в съответствие с точка 5.4.2.3.
Границите за максималния заряден ток се изчисляват като средна стойност за 20 секунди при целевата големина на тока Ichg_max за всяка стойност на степента на зареждане, измерена в съответствие с точка 5.4.2.3. Абсолютните стойности на резултатите се докладват като окончателни стойности.
5.4.2.4.2. Изчисления за HEBS
За всяка отделна стойност на разрядния ток от интервалите в таблица 4 стойностите на вътрешното съпротивление се изчисляват от стойностите на електрическото напрежение и големината на тока, измерени в съответствие с точка 5.4.2.3, по следните формули:
Вътрешните съпротивления при разреждане, RId2_avg, RId10_avg, RId20_avg и RId120_avg, се изчисляват като средни стойности за всички отделни нива на тока от интервалите в таблица 4 от отделните стойности, изчислени съгласно подточка 1).
За всяка отделна стойност на зарядния ток от интервалите в таблица 4 стойностите на вътрешното съпротивление се изчисляват от стойностите на електрическото напрежение и големината на тока, измерени в съответствие с точка 5.4.2.3, по следните формули:
Вътрешните съпротивления при зареждане, RIc2_avg, RIc10_avg, RIc20_avg и RIc120_avg, се изчисляват като средни стойности за всички отделни нива на тока от интервалите в таблица 4 от отделните стойности, изчислени съгласно подточка 3).
Общите вътрешни съпротивления, RI2, RI10, RI20 и RI120, се изчисляват с осредняване на съответните стойности при разреждане и зареждане, изчислени съгласно подточки 2) и 4).
Напрежението на празен ход е стойността V0, измерена съгласно точка 5.4.2.3, за съответната стойност на степента на зареждане.
Границите за максималния разряден ток се изчисляват като средна стойност за 120 секунди при целевата големина на тока Idischg_max за всяка стойност на степента на зареждане, измерена в съответствие с точка 5.4.2.3.
Границите за максималния заряден ток се изчисляват като средна стойност за 120 секунди при целевата големина на тока Ichg_max за всяка стойност на степента на зареждане, измерена в съответствие с точка 5.4.2.3. Абсолютните стойности на резултатите се докладват като окончателни стойности.
5.5. Последваща обработка на данните от измерванията на изпитвания акумулаторен блок
Стойностите на напрежението на празен ход в зависимост от степента на зареждане се определят въз основа на стойностите, определени за различните нива на степента на зареждане в съответствие с подточка 6) от точка 5.4.2.4.1 за HPBS и точка 5.4.2.4.2 за HEBS.
Различните стойности на вътрешното съпротивление в зависимост от степента на зареждане се определят въз основа на стойностите, определени за различните нива на степента на зареждане в съответствие с подточка 5) от точка 5.4.2.4.1 за HPBS и точка 5.4.2.4.2 за HEBS.
Границите за максималния разряден ток и максималния заряден ток се определят въз основа на стойностите, декларирани от производителя на компонента преди изпитването. Когато стойност на максималния разряден ток или на максималния заряден ток, определена в съответствие с подточки 7) и 8) от точка 5.4.2.4.1 за HPBS и точка 5.4.2.4.2 за HEBS, се отклонява с повече от ± 2 % от стойността, декларирана от производителя на компонента преди изпитването, се докладва стойността, определена в съответствие с подточки 7) и 8) от точка 5.4.2.4.1 за HPBS и точка 5.4.2.4.2 за HEBS.
6. Изпитване на кондензаторни системи или представителни кондензаторни подсистеми
6.1. Общи разпоредби
Компонентите на кондензаторната система на изпитвания кондензаторен блок може да бъдат разпределени в различни устройства в превозното средство.
Характеристиките на един кондензатор практически не зависят от състоянието на неговия заряд или големината на тока. Затова е указано само едно изпитване за изчисляването на входящите параметри за модела.
6.1.1. Изисквания за знаците на големината на тока
Измерените стойности на големината на тока трябва да бъдат с положителен знак при разреждане и отрицателен знак при зареждане.
6.1.2. Място на измерване на температурата на атмосферния въздух
Температурата на атмосферния въздух се измерва на разстояние до 1 m от изпитвания кондензаторен блок в точка, посочена от производителя на блока.
6.1.3. Изисквания за температурата
Температурата за изпитването на кондензатора, тоест температурата на изпитвания кондензаторен блок, се посочва от производителя на компонента. Температурата във всички точки за измерване на температурата на кондензаторните елементи трябва да бъде в границите, посочени от производителя на компонента, по време на всички извършвани изпитвания.
За изпитван кондензаторен блок с течностно привеждане към желаната температура (подгряване или охлаждане) температурата на течността за температурния режим се записва на входа на изпитвания кондензаторен блок и трябва да се поддържа в рамките на ± 2 K от стойност, посочена от производителя на компонента.
За изпитван кондензаторен блок с въздушно охлаждане температурата на изпитвания кондензаторен блок в точка, посочена от производителя на компонента, трябва да се поддържа в рамките на +0/-20 K от максималната стойност, посочена от производителя на компонента.
За всички извършвани изпитвания осигуряваната от изпитвателния стенд охладителна и/или отоплителна мощност се ограничава до стойност, декларирана от производителя на компонента. Тази стойност се записва заедно с данните от изпитванията.
Осигуряваната от изпитвателния стенд охладителна и/или отоплителна мощност се определя въз основа на следните процедури и се записва заедно с действителните данни от изпитването на компонента:
При течностно привеждане към желаната температура — от масовия дебит на течността за температурния режим и разликата в температурата в двата края на топлообменника от страната на изпитвания кондензаторен блок.
При електрическо привеждане към желаната температура — от електрическото напрежение и големината на тока. Производителят на компонента може да промени електрическото свързване на съответния блок за температурния режим за сертифицирането на изпитвания кондензаторен блок, за да позволи измерване на характеристиките на изпитвания кондензаторен блок, без да се взема предвид електрическата мощност, необходима за привеждане към желаната температура (например, ако блокът за температурния режим е вграден и свързан вътре в изпитвания кондензаторен блок). Независимо от посоченото в тези разпоредби, се записва необходимата електрическа охладителна и/или отоплителна мощност, осигурявана външно на изпитвания кондензаторен блок от блок за температурния режим.
При други видове привеждане към желаната температура — въз основа на добрата инженерна преценка и обсъждане с органа по одобряването на типа.
6.2. Условия на изпитване
Изпитваният кондензаторен блок се поставя в изпитвателна камера с регулирана температура. Температурата на атмосферния въздух се поддържа на 25 ± 10 °C;
Електрическото напрежение се измерва на клемите на изпитвания кондензаторен блок.
Системата за привеждане към желаната температура на изпитвания кондензаторен блок и съответната верига за привеждане към желаната температура в оборудването на изпитвателния стенд трябва да бъдат в пълна изправност и да изпълняват съответните сигнали за управление.
Блокът за управление трябва да позволява на оборудването на изпитвателния стенд да извършва необходимата процедура за изпитване в работните граници на изпитвания кондензаторен блок. Ако е необходимо, програмата на блока за управление се адаптира за необходимата процедура за изпитване от производителя на компонента — изпитваният кондензаторен блок.
6.3. Изпитване за характеристиките на кондензаторния блок
След пълно зареждане, последвано от пълно разреждане на изпитвания кондензаторен блок до най-ниското работно напрежение в съответствие с метода за зареждане, посочен от производителя на компонента, блокът се оставя да се приведе естествено към желаната температура за най-малко 2 часа, но не повече от 6 часа.
Температурата на изпитвания кондензаторен блок в началото на изпитването трябва да бъде 25 ± 2 °C. Възможно е обаче да се избере температура 45 ± 2 °C, като на органа за одобряването на типа или сертифицирането се докладва, че тази температура е по-представителна за условията на типичното приложение.
След като изтече времето за естествено привеждане към желаната температура, се извършва цикъл на пълно зареждане и разреждане в съответствие с фигура 2 с постоянна големина на тока Itest. Itest трябва да бъде максималната допустима непрекъсната големина на тока за изпитвания кондензаторен блок, посочена от производителя на компонента.
След най-малко 30-секунден период на изчакване (от t0 до t1) изпитваният кондензаторен блок се зарежда с постоянна големина на тока Itest, докато бъде достигнато максималното работно напрежение V max. Тогава зареждането се прекъсва и изпитваният кондензаторен блок се оставя да се приведе естествено към ж.т. за 30 секунди (от t2 до t3), за да може напрежението да се установи на окончателната стойност V b, преди да започне разреждането. След това изпитваният кондензаторен блок се разрежда с постоянна големина на тока Itest, докато бъде достигнато минималното работно напрежение V min. Следва друг период от най-малко 30 секунди (от t4 нататък) за изчакване напрежението да се установи на окончателната стойност Vc.
Стойностите на големината на тока, Imeas, и електрическото напрежение, Vmeas, за времето на изпитването се записват с честота на снемане на отчетите най-малко 10 Hz.
От измерването се определят следните стойности на характеристиките (показани на фигура 2):
Фигура 2
Пример за крива на напрежението за измерването на изпитвания кондензаторен блок
6.4. Последваща обработка на данните от измерванията на изпитвания кондензаторен блок
6.4.1. Изчисляване на вътрешното съпротивление и капацитета
Данните от измерванията, получени в съответствие с точка 6.3, се използват за изчисляване на стойностите на вътрешното съпротивление (R) и капацитета (C) по следните формули:
Капацитетът при зареждане и разреждане се изчислява, както следва:
Максималната големина на тока при зареждане и разреждане се изчислява, както следва:
Вътрешното съпротивление при зареждане и разреждане се изчислява, както следва:
За модела е необходим само един капацитет и едно съпротивление, които се изчисляват, както следва:
Максималното напрежение се определя като записаната стойност на Vb, а минималното напрежение се определя като записаната стойност на Vc съгласно точка 6.3, буква е).
Допълнение 1
ОБРАЗЕЦ НА СЕРТИФИКАТ ЗА КОМПОНЕНТ, ОТДЕЛЕН ТЕХНИЧЕСКИ ВЪЗЕЛ ИЛИ СИСТЕМА
Максимален формат: A4 (210 × 297 mm)
СЕРТИФИКАТ ЗА СВЪРЗАНИТЕ С ЕМИСИИТЕ НА CO2 И РАЗХОДА НА ГОРИВО СВОЙСТВА НА СИСТЕМА С ЕЛЕКТРИЧЕСКА МАШИНА, IEPC, IHPC ОТ ТИП 1, АКУМУЛАТОРНА СИСТЕМА ИЛИ КОНДЕНЗАТОРНА СИСТЕМА
Печат на административния орган
Информация относно:
на сертификат за свързаните с емисиите на CO2 и разхода на гориво свойства на система с електрическа машина, IEPC, IHPC от тип 1, акумулаторна система или кондензаторна система в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/2400 на Комисията.
Регламент (ЕС) 2017/2400 на Комисията, последно изменен с ……………..
Сертификационен номер:
Хеш код:
Основание за разширяването на обхвата:
РАЗДЕЛ I
0.1. Марка (търговско наименование на производителя):
0.2. Тип:
0.3. Начин за идентификация на типа
0.3.1. Разположение на маркировката за сертифициране:
0.3.2. Метод на прикрепяне на маркировката за сертифициране:
0.5. Наименование и адрес на производителя:
0.6. Наименование(я) и адрес(и) на монтажния(те) завод(и):
0.7. Наименование и адрес на представителя (ако има такъв) на производителя
РАЗДЕЛ II
1. Допълнителна информация (когато е приложимо): вж. добавката
2. Орган по одобряването, отговарящ за провеждане на изпитването:
3. Дата на протокола от изпитването:
4. Номер на протокола от изпитването:
5. Бележки (ако има такива): вж. добавката
6. Място:
7. Дата:
8. Подпис:
Приложения:
Информационен пакет. Протокол от изпитването.
Допълнение 2
Информационен документ за система с електрическа машина
|
Информационен документ №: |
Относно: Дата на издаване: Дата на изменението: |
съгласно …
Тип/фамилия на системата с електрическа машина (ако е приложимо):
…
0. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
0.1. Наименование и адрес на производителя
0.2. Марка (търговско наименование на производителя):
0.3. Тип на системата с електрическа машина:
0.4. Фамилия на системата с електрическа машина:
0.5. Тип на системата с електрическа машина като отделен технически възел/фамилия на системата с електрическа машина като отделен технически възел
0.6. Търговско(и) наименование(я) (ако е налично):
0.7. Начини за идентификация на модела, ако е маркиран върху системата с електрическа машина:
0.8. В случай на компоненти и отделни технически възли — местоположение и начин на полагане на маркировката за одобрение на ЕО:
0.9. Наименование(я) и адрес(и) на монтажния(те) завод(и):
0.10. Наименование и адрес на представителя на производителя:
ЧАСТ 1
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА (БАЗОВАТА) СИСТЕМА С ЕЛЕКТРИЧЕСКА МАШИНА И ТИПОВЕ СИСТЕМИ С ЕЛЕКТРИЧЕСКА МАШИНА ВЪВ ФАМИЛИЯ СИСТЕМИ С ЕЛЕКТРИЧЕСКА МАШИНА
|
|
|Базова СЕМ |
|Членове на фамилията |
||||
|
|
|или тип на СЕМ |
| |
||||
|
|
| |
| #1 |
| #2 |
| #3 |
| |
|
1. Общи данни
1.1. Електрическо(и) напрежение(я) на изпитване: V
1.2. Основна честота на въртене на двигателя: 1/min
1.3. Максимална честота на въртене на изходния вал на двигателя: 1/min
1.4. (или по подразбиране) честота на въртене на изходния вал на редуктора/предавателната кутия: 1/min
1.5. Честота на въртене при максимална мощност: 1/min
1.6. Максимална мощност: kW
1.7. Честота на въртене при максимален въртящ момент: 1/min
1.8. Максимален въртящ момент: Nm
1.9. Максимална 30-минутна мощност: kW
2. Електрическа машина
2.1. Принцип на работа
2.1.1. Постоянен ток /променлив ток:
2.1.2. Брой фази:
2.1.3. Възбуждане независимо/серийно/смесено:
2.1.4. Синхронна/асинхронна:
2.1.5. Ротор навит/с постоянни магнити/кафезен:
2.1.6. Брой на полюсите на двигателя:
2.2. Инерционен момент: kgm2
3. Регулатор на мощността
3.1. Марка:
3.2. Тип:
3.3. Принцип на действие:
3.4. Принцип на регулиране: векторен/отворена верига/затворена верига/друг (посочва се):
3.5. Максимален ефективен ток, подаван към двигателя: A
3.6. За максимално времетраене: s
3.7. Използван обхват на постоянно напрежение (от/до): V
3.8. Преобразувател на постоянно в постоянно напрежение е част от системата с електрическа машина в съответствие с точка 4.1 от настоящото приложение (да/не):
4. Охладителна уредба
4.1. На двигателя (течностна/въздушна/друга (посочва се):
4.2. На регулатора (течностна/въздушна/друга (посочва се):
4.3. Описание на системата:
4.4. Принципен(ни) чертеж(и):
4.5. Граници на температурата (минимална стойност/максимална стойност): K
4.6. В точка на измерване:
4.7. Дебити (минимална стойност/максимална стойност): l/min
5. Документирани стойности от изпитването на компонента
5.1. Стойности на коефициента на полезно действие за съответствие на производството ( 27 ):
5.2. Охладителна уредба (деклариране за всеки охладителен кръг):
5.2.1. максимален масов или обемен дебит на охлаждащата течност или максимално налягане на входа:
5.2.2. максимални температури на охлаждащата течност:
5.2.3. максимална разполагаема охладителна мощност:
5.2.4. Записани средни стойности за всяко изпитване
5.2.4.1. обемен или масов дебит на охлаждащата течност:
5.2.4.2. температура на охлаждащата течност на входа на охладителния кръг:
5.2.4.3. температура на охлаждащата течност на входа и на изхода на топлообменника на изпитвателния стенд от страната на системата с електрическа машина:
СПИСЪК НА ПРИТУРКИТЕ
|
№: |
Описание: |
Дата на издаване: |
|
1 |
Информация за условията на изпитване на системата с електрическа машина … |
|
|
2 |
… |
|
Притурка 1 към информационния документ за системата с електрическа машина
|
|
Информация за условията на изпитване (ако е приложимо) |
|
1.1 |
… |
Допълнение 3
Информационен документ за IEPC
|
Информационен документ №: |
Относно: Дата на издаване: Дата на изменението: |
съгласно …
Тип/фамилия на IEPC (ако е приложимо):
…
0. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
0.1. Наименование и адрес на производителя
0.2. Марка (търговско наименование на производителя):
0.3. Тип на IEPC:
0.4. фамилия на IEPC:
0.5. Тип на IEPC като отделен технически възел/фамилия на IEPC като отделен технически възел
0.6. Търговско(и) наименование(я) (ако е налично):
0.7. Начини за идентификация на модела, ако е маркиран върху IEPC:
0.8. В случай на компоненти и отделни технически възли — местоположение и начин на полагане на маркировката за ЕО одобрение на тира:
0.9. Наименование(я) и адрес(и) на монтажния(те) завод(и):
0.10. Наименование и адрес на представителя на производителя:
ЧАСТ 1
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА (БАЗОВИЯ) IEPC И ТИПОВЕ IEPC ВЪВ ФАМИЛИЯ IEPC
|
|
|Базов IEPC |
|Членове на фамилията |
||||
|
|
|или тип на IEPC |
| |
||||
|
|
| |
| #1 |
| #2 |
| #3 |
| |
|
1. Общи данни
1.1. Електрическо(и) напрежение(я) на изпитване: V
1.2. Основна честота на въртене на двигателя: 1/min
1.3. Максимална честота на въртене на изходния вал на двигателя: 1/min
1.4. (или по подразбиране) честота на въртене на изходния вал на редуктора/предавателната кутия: 1/min
1.5. Честота на въртене при максимална мощност: 1/min
1.6. Максимална мощност: kW
1.7. Честота на въртене при максимален въртящ момент: 1/min
1.8. Максимален въртящ момент: Nm
1.9. Максимална 30-минутна мощност: kW
1.10. Брой електрически машини:
2. Електрическа машина (за всяка електрическа машина):
2.1. Идентификатор на електрическата машина:
2.2. Принцип на работа
2.2.1. Постоянен ток /променлив ток:
2.2.2. Брой фази:
2.2.3. Възбуждане независимо/серийно/смесено:
2.2.4. Синхронна/асинхронна:
2.2.5. Ротор навит/с постоянни магнити/кафезен:
2.2.6. Брой на полюсите на двигателя:
2.3. Инерционен момент: kgm2
3. Регулатор на мощността (за всеки регулатор на мощността):
3.1. Идентификатор на съответната електрическата машина:
3.2. Марка:
3.3. Тип:
3.4. Принцип на действие:
3.5. Принцип на регулиране: векторен/отворена верига/затворена верига/друг (посочва се):
3.6. Максимален ефективен ток, подаван към двигателя: A
3.7. За максимално времетраене: s
3.8. Използван обхват на постоянно напрежение (от/до): V
3.9. Преобразувател на постоянно в постоянно напрежение е част от системата с електрическа машина в съответствие с точка 4.1 от настоящото приложение (да/не):
4. Охладителна уредба
4.1. На двигателя (течностна/въздушна/друга (посочва се):
4.2. На регулатора (течностна/въздушна/друга (посочва се):
4.3. Описание на системата:
4.4. Принципен(ни) чертеж(и):
4.5. Граници на температурата (минимална стойност/максимална стойност): K
4.6. В точка на измерване:
4.7. Дебити (минимална стойност/максимална стойност): g/минута или l/минута
5. Предавателна кутия
5.1. Предавателно число, схема на скоростните предавки и поток на мощността:
5.2. Разстояние до централната ос за предавателните кутии с междинен вал:
5.3. Тип на лагерите в съответното им местоположение (ако са монтирани):
5.4. Тип на превключвателните елементи (зъбни съединители, включително синхронизатори или триещи съединители) в съответните им положения (ако са монтирани):
5.5. Общ брой на предните скоростни предавки:
5.6. Брой на зъбните превключвателни съединители:
5.7. Брой на синхронизаторите:
5.8. Брой на триещите съединителни дискове (с изключение на единичен сух съединител с 1 или 2 диска):
5.9. Външен диаметър на триещите съединителни дискове (с изключение на единичен сух съединител с 1 или 2 диска):
5.10. Грапавост на повърхнината на зъбите (включително чертежи):
5.11. Брой на динамичните уплътнения на валовете:
5.12. Дебит на маслото за смазване и охлаждане за един оборот на входния вал на предавателната кутия
5.13. Вискозитет на маслото при 100 °C (± 10 %):
5.14. Налягане в системата за предавателни кутии с хидравлично управление:
5.15. Определено ниво на маслото спрямо централната ос и в съответствие с чертежната спецификация (въз основа на средната стойност между долната и горната допустима граница) в статично или в работно състояние. Нивото на маслото се счита за равно, ако всички въртящи се части на предавателната кутия (с изключение на маслената помпа и задвижването ѝ) са разположени над определеното ниво на маслото:
5.16. Специфицирано ниво на маслото (± 1 mm):
5.17. Предавателни числа (безразмерна величина), максимален входен въртящ момент (Nm), максимална входяща мощност (kW) и максимална входна честота на въртене (обороти в минута) (за всяка скоростна предавка за движение напред):
6. Диференциал
6.1. Предавателно число:
6.2. Принципни технически спецификации:
6.3. Принципни чертежи:
6.4. Обем на маслото:
6.5. Ниво на маслото:
6.6. Спецификация на маслото:
6.7. Тип на лагера (тип, брой, вътрешен диаметър, външен диаметър, ширина и чертеж):
6.8. Тип на семеринга (основен диаметър, брой на устните):
6.9. Главини (чертеж):
6.9.1. Тип на лагера (тип, брой, вътрешен диаметър, външен диаметър, ширина и чертеж):
6.9.2. Тип на семеринга (основен диаметър, брой на устните):
6.9.3. Тип на греста:
6.10. Брой планетни/цилиндрични зъбни колела за диференциала:
6.11. Най-малката ширина на планетните/цилиндричните зъбни колела за диференциала:
7. Документирани стойности от изпитването на компонента
7.1. Стойности на коефициента на полезно действие за съответствие на производството (*):
7.2. Охладителна уредба (деклариране за всеки охладителен кръг):
7.2.1. максимален масов или обемен дебит на охлаждащата течност или максимално налягане на входа:
7.2.2. максимални температури на охлаждащата течност:
7.2.3. максимална разполагаема охладителна мощност:
7.2.4. Записани средни стойности за всяко изпитване
7.2.4.1. обемен или масов дебит на охлаждащата течност:
7.2.4.2. температура на охлаждащата течност на входа на охладителния кръг:
7.2.4.3. температура на охлаждащата течност на входа и на изхода на топлообменника на изпитвателния стенд от страната на IEPC:
СПИСЪК НА ПРИТУРКИТЕ
|
№: |
Описание: |
Дата на издаване: |
|
1 |
Информация за условията на изпитване на IEPC … |
|
|
2 |
… |
|
Притурка 1 към информационния документ за IEPC
8. Информация за условията на изпитване (ако е приложимо)
8.1. Максимална изпитана входна честота на въртене, обороти в минута
8.2. Максимален изпитан входен въртящ момент, Nm
Допълнение 4
Информационен документ за IHPC от тип 1
За IHPC от тип 1 информационният документ включва приложимите части от информационния документ за системи с електрическа машина в съответствие с допълнение 2 към настоящото приложение и на информационния документ за предавателни кутии в съответствие с допълнение 2 към приложение VI.
Допълнение 5
Информационен документ за тип на акумулаторна система или представителна акумулаторна подсистема
|
Информационен документ №: |
Относно: Дата на издаване: Дата на изменението: |
съгласно …
Тип на акумулаторната система или представителната акумулаторна подсистема:
…
0. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
0.1. Наименование и адрес на производителя
0.2. Марка (търговско наименование на производителя):
0.3. Тип на акумулаторната система:
0.4. -
0.5. Тип на акумулаторната система като отделен технически възел
0.6. Търговско(и) наименование(я) (ако е налично):
0.7. Начини за идентификация на модела, ако е маркиран върху акумулаторната система:
0.8. В случай на компоненти и отделни технически възли — местоположение и начин на полагане на маркировката за ЕО одобрение на типа:
0.9. Наименование(я) и адрес(и) на монтажния(те) завод(и):
0.10. Наименование и адрес на представителя на производителя:
ЧАСТ 1
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ТИПА НА АКУМУЛАТОРНАТА СИСТЕМА ИЛИ ПРЕДСТАВИТЕЛНАТА АКУМУЛАТОРНА ПОДСИСТЕМА
Тип на акумулаторната (под)система
1. Общи данни
1.1. Цялостна система или представителна подсистема:
1.2. HPBS/HEBS:
1.3. Принципни технически спецификации:
1.4. Химизъм на елементите:
1.5. Брой последователно свързани елементи:
1.6. Брой успоредно свързани елементи:
1.7. Представителна съединителна кутия с предпазители и прекъсвачи е включена в изпитаната система (да/не):
1.8. Представителни съединители за последователно свързване са включени в изпитаната система (да/не):
2. Система за температурния режим
2.1. Течностна/въздушна/друга (посочва се):
2.2. Описание на системата:
2.3. Принципен(ни) чертеж(и):
2.4. Граници на температурата (минимална стойност/максимална стойност): K
2.5. В точка на измерване:
2.6. Дебити (минимална стойност/максимална стойност): l/min
3. Документирани стойности от изпитването на компонента
3.1. Коефициент на полезно действие за един пълен цикъл за съответствие на производството (**):
3.2. Максимален разряден ток за съответствие на производството:
3.3. Максимален заряден ток за съответствие на производството:
3.4. Температура на изпитването (декларирана целева работна температура):
3.5. Система за температурния режим (посочва се за всяко извършено изпитване)
3.5.1. Необходимо охлаждане или подгряване:
3.5.2. Максимална разполагаема охладителна или отоплителна мощност:
СПИСЪК НА ПРИТУРКИТЕ
|
№: |
Описание: |
Дата на издаване: |
|
1 |
Информация за условията на изпитване на акумулаторната система … |
|
|
2 |
… |
|
Притурка 1 към информационния документ за акумулаторната система
|
|
Информация за условията на изпитване (ако е приложимо) |
|
1.1 |
… |
Допълнение 6
Информационен документ за тип на кондензаторна система или представителна кондензаторна подсистема
|
Информационен документ №: |
Относно: Дата на издаване: Дата на изменението: |
съгласно …
Тип на кондензаторната система или представителната кондензаторна подсистема:
…
0. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
0.1. Наименование и адрес на производителя
0.2. Марка (търговско наименование на производителя):
0.3. Тип на кондензаторната система:
0.4. Фамилия на кондензаторната система:
0.5. Тип на кондензаторната система като отделен технически възел/фамилия на кондензаторната система като отделен технически възел
0.6. Търговско(и) наименование(я) (ако е налично):
0.7. Начини за идентификация на модела, ако е маркиран върху кондензаторната система:
0.8. В случай на компоненти и отделни технически възли — местоположение и начин на полагане на маркировката за ЕО одобрение на типа:
0.9. Наименование(я) и адрес(и) на монтажния(те) завод(и):
0.10. Наименование и адрес на представителя на производителя:
ЧАСТ 1
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ТИПА НА КОНДЕНЗАТОРНАТА СИСТЕМА ИЛИ ПРЕДСТАВИТЕЛНАТА КОНДЕНЗАТОРНА ПОДСИСТЕМА
Тип на кондензаторната (под)система
1. Общи данни
1.1. Цялостна система или представителна подсистема:
1.2. Принципни технически спецификации:
1.3. Технология и спецификация на елементите:
1.4. Брой последователно свързани елементи:
1.5. Брой успоредно свързани елементи:
1.6. Представителна съединителна кутия с предпазители и прекъсвачи е включена в изпитаната система (да/не):
1.7. Представителни съединители за последователно свързване са включени в изпитаната система (да/не):
2. Система за температурния режим
2.1. Течностна/въздушна/друга (посочва се):
2.2. Описание на системата:
2.3. Принципен(ни) чертеж(и):
2.4. Граници на температурата (минимална стойност/максимална стойност): K
2.5. В точка на измерване:
2.6. Дебити (минимална стойност/максимална стойност): l/min
3. Документирани стойности от изпитването на компонента
3.1. Температура на изпитването (декларирана целева работна температура):
3.2. Система за температурния режим (посочва се за всяко извършено изпитване)
3.2.1. Необходимо охлаждане или подгряване:
3.2.2. Максимална разполагаема охладителна или отоплителна мощност:
СПИСЪК НА ПРИТУРКИТЕ
|
№: |
Описание: |
Дата на издаване: |
|
1 |
Информация за условията на изпитване на кондензаторната система … |
|
|
2 |
… |
|
Притурка 1 към информационния документ за кондензаторната система
|
|
Информация за условията на изпитване (ако е приложимо) |
|
1.1 |
… |
Допълнение 7
(запазено)
Допълнение 8
Стандартни стойности за система с електрическа машина
За генериране на входящите данни за системата с електрическа машина въз основа на стандартни стойности се извършват следните стъпки:
Картата на нормализираните загуби на мощност се изчислява като функция на нормализираните стойности на честотата на въртене и въртящия момент по следната формула:
където:
|
Ploss,norm |
= |
нормализирана загуба на мощност, безразмерна величина |
|
Tnorm,i |
= |
нормализиран въртящ момент за всички точки от координатната мрежа, определени в съответствие с буква б), подточка ii) по-долу, безразмерна величина |
|
ωnorm,j |
= |
нормализирана честота на въртене за всички точки от координатната мрежа, определени в съответствие с буква б), подточка i) по-долу, безразмерна величина |
|
k |
= |
коефициент на загубите, безразмерна величина |
|
m |
= |
индекс, 0—3, с който се обозначават зависещите от въртящия момент загуби, безразмерна величина |
|
n |
= |
индекс, 0—3, с който се обозначават зависещите от честотата на въртене загуби, безразмерна величина |
Стойностите на нормализираната честота на въртене и нормализирания въртящ момент, които се използват във формулата в буква а) по-горе, определящи точките от координатната мрежа на картата на нормализираните загуби, са както следва:
нормализирана честота на въртене: 0,02, 0,20, 0,40, 0,60, 0,80, 1,00, 1,20, 1,40, 1,60, 1,80, 2,00, 2,20, 2,40, 2,60, 2,80, 3,00, 3,20, 3,40, 3,60, 3,80, 4,00 Когато най-високата честота на въртене, определена от данните, генерирани съгласно стъпка 2 по-горе, е по-висока от стойността 4,00 на нормализираната честота на въртене, допълнителни стойности на нормализираната честота на въртене с нарастване 0,2 се добавят към посочения списък, за да се обхване необходимият диапазон на честотата на въртене.
нормализиран въртящ момент: - 1,00, - 0,95, - 0,90, - 0,85, - 0,80, - 0,75, - 0,70, - 0,65, - 0,60, - 0,55, - 0,50, - 0,45, - 0,40, - 0,35, - 0,30, - 0,25, - 0,20, - 0,15, - 0,10, - 0,05, - 0,01, 0,01, 0,05, 0,10, 0,15, 0,20, 0,25, 0,30, 0,35, 0,40, 0,45, 0,50, 0,55, 0,60, 0,65, 0,70, 0,75, 0,80, 0,85, 0,90, 0,95, 1,00
Коефициентът на загубите k, който се използва във формулата в буква а) по-горе, се определя в зависимост от индексите m и n съгласно следващите таблици:
При електрическа машина от тип PSM:
|
|
n |
||||
|
0 |
1 |
2 |
3 |
||
|
m |
3 |
0 |
0 |
0 |
0 |
|
2 |
0,018 |
0,001 |
0,03 |
0 |
|
|
1 |
0,0067 |
0 |
0 |
0 |
|
|
0 |
0 |
0,005 |
0,0025 |
0,003 |
|
При електрическа машина от тип, различен от PSM:
|
|
n |
||||
|
0 |
1 |
2 |
3 |
||
|
m |
3 |
0 |
0 |
0 |
0 |
|
2 |
0,1 |
0,03 |
0,03 |
0 |
|
|
1 |
0,01 |
0 |
0,001 |
0 |
|
|
0 |
0,003 |
0 |
0,001 |
0,001 |
|
От картата на нормализираните загуби на мощност, определени в съответствие с букви а)—в) по-горе, се изчислява коефициентът на полезно действие в съответствие със следните разпоредби:
Точките от координатната мрежа за нормализираната честота на въртене са както следва: 0,02, 0,20, 0,40, 0,60, 0,80, 1,00, 1,20, 1,40, 1,60, 1,80, 2,00, 2,20, 2,40, 2,60, 2,80, 3,00, 3,20, 3,40, 3,60, 3,80, 4,00
Когато най-високата честота на въртене, определена от данните, генерирани съгласно стъпка 2 по-горе, е по-висока от стойността 4,00 на нормализираната честота на въртене, допълнителни стойности на нормализираната честота на въртене с нарастване 0,2 се добавят към посочения списък, за да се обхване необходимият диапазон на честотата на въртене.
Точките от координатната мрежа за нормализирания въртящ момент са както следва: - 1,00, - 0,95, - 0,90, - 0,85, - 0,80, - 0,75, - 0,70, - 0,65, - 0,60, - 0,55, - 0,50, - 0,45, - 0,40, - 0,35, - 0,30, - 0,25, - 0,20, - 0,15, - 0,10, - 0,05, - 0,01, 0,01, 0,05, 0,10, 0,15, 0,20, 0,25, 0,30, 0,35, 0,40, 0,45, 0,50, 0,55, 0,60, 0,65, 0,70, 0,75, 0,80, 0,85, 0,90, 0,95, 1,00
За всяка точка от координатната мрежа, определена в съответствие с буква г), подточка i) и буква г), подточка ii) по-горе, коефициентът на полезно действие η се изчислява по следните формули:
|
η |
= |
коефициент на полезно действие, безразмерна величина |
|
Tnorm,i |
= |
нормализиран въртящ момент за всички точки от координатната мрежа, определени в съответствие с буква г), подточка ii) по-горе, безразмерна величина |
|
ωnorm,j |
= |
нормализирана честота на въртене за всички точки от координатната мрежа, определени в съответствие с буква г), подточка i) по-горе, безразмерна величина |
|
Ploss,norm |
= |
нормализирана загуба на мощност, определена в съответствие с букви а)—в) по-горе, безразмерна величина |
От картата на коефициентите на полезно действие, определени в съответствие с буква г) по-горе, се изчислява картата на действителните загуби на мощност на системата с електрическа машина в съответствие със следните разпоредби:
За всяка точка от координатната мрежа на нормализираната честота на въртене, определена в съответствие с буква г) подточка i) по-горе, се изчисляват стойностите на действителната честота на въртене, nj, по следната формула:
nj = ωnorm,j × nrated
където:
|
nj |
= |
действителна честота на въртене, обороти в минута |
|
ωnorm,j |
= |
нормализирана честота на въртене за всички точки от координатната мрежа, определени в съответствие с буква г), подточка i) по-горе, безразмерна величина |
|
nrated |
= |
номинални обороти на системата с електрическа машина, определени от данните, генерирани съгласно стъпка 2 по-горе, обороти в минута |
За всяка точка от координатната мрежа на нормализирания въртящ момент, определена в съответствие с буква г), подточка ii) по-горе, се изчисляват стойностите на действителния въртящ момент, Ti, по следната формула:
Ti = Tnorm,i × Tmax
където:
|
Ti |
= |
действителен въртящ момент, Nm |
|
Tnorm,i |
= |
нормализиран въртящ момент за всички точки от координатната мрежа, определени в съответствие с буква г), подточка ii) по-горе, безразмерна величина |
|
Tmax |
= |
общ максимален въртящ момент на системата с електрическа машина, определен от данните, генерирани съгласно стъпка 2 по-горе, Nm |
За всяка точка от координатната мрежа, определена в съответствие с буква д), подточка i) и буква д), подточка ii) по-горе, се изчислява действителната загуба на мощност по следната формула:
където:
|
Ploss |
= |
действителна загуба на мощност, W |
|
Ti |
= |
действителен въртящ момент, Nm |
|
nj |
= |
действителна честота на въртене, обороти в минута |
|
η |
= |
коефициент на полезно действие в зависимост от нормализираната честота на въртене и нормализирания въртящ момент, определени в съответствие с буква г) по-горе, безразмерна величина |
|
Tmax |
= |
общ максимален въртящ момент на системата с електрическа машина, определен от данните, генерирани съгласно стъпка 2 по-горе, Nm |
|
nrated |
= |
номинални обороти на системата с електрическа машина, определени от данните, генерирани съгласно стъпка 2 по-горе, обороти в минута |
За всяка точка от координатната мрежа, определена в съответствие с буква д), подточка i) и буква д), подточка ii) по-горе, се изчислява действителната електрическа мощност на инвертора по следната формула:
където:
|
Pel |
= |
действителна електрическа мощност на инвертора, W |
|
Ploss |
= |
действителна загуба на мощност, W |
|
Ti |
= |
действителен въртящ момент, Nm |
|
nj |
= |
действителна честота на въртене, обороти в минута |
Данните за картата на действителната електрическа мощност, определени в съответствие с буква д) по-горе, се разширяват в съответствие с подточки 1), 2), 4) и 5) от точка 4.3.4 от настоящото приложение.
където:
|
Tdrag |
= |
действителен съпротивителен въртящ момент, Nm |
|
Ti |
= |
действителен въртящ момент, Nm |
|
Tmax |
= |
общ максимален въртящ момент на системата с електрическа машина, определен от данните, генерирани съгласно стъпка 2 по-горе, Nm |
|
nj |
= |
действителна честота на въртене, обороти в минута |
|
nrated |
= |
номинални обороти на системата с електрическа машина, определени от данните, генерирани съгласно стъпка 2 по-горе, обороти в минута |
|
Ploss |
= |
действителна загуба на мощност, W |
От двете стойности на съпротивителния въртящ момент, определени в съответствие с буква а) по-горе, с линейна екстраполация се изчислява трета стойност на съпротивителния въртящ момент при нулева честота на въртене.
От двете стойности на съпротивителния въртящ момент, определени в съответствие с буква а) по-горе, с линейна екстраполация се изчислява четвърта стойност на съпротивителния въртящ момент при стойността на максималната нормализирана честота на въртене, определена в съответствие с буква б), подточка i) на стъпка 6 по-горе.
Вариант 1: въз основа на действителния инерционен момент, определен от геометричната форма и плътността на съответните материали на ротора на електрическата машина. За получаване на действителния инерционен момент на ротора на електрическата машина може да се използват данни и методи от софтуерен инструмент за компютърно проектиране (CAD). Подробният метод за определяне на инерционния момент се съгласува с органа по одобряването на типа.
Вариант 2: въз основа на външните размери на ротора на електрическата машина. Определя се кух цилиндър, съответстващ на размерите на ротора на електрическата машина, така че:
Външният диаметър на цилиндъра да съответства на точката на ротора с най-голямото разстояние от оста на въртене на ротора, измерено по права линия, перпендикулярна на оста на въртене на ротора.
Вътрешният диаметър на цилиндъра да съответства на точката на ротора с най-малкото разстояние от оста на въртене на ротора, измерено по права линия, перпендикулярна на оста на въртене на ротора.
Дължината на цилиндъра да съответства на разстоянието между двете точки, разположени на най-голямо разстояние една от друга, измерено по права линия, успоредна на оста на въртене на ротора.
За кухия цилиндър, определен в съответствие с подточки i)—iii) по-горе, инерционният момент се изчислява с плътност на материала 7 850 kg/m3.
Допълнение 9
Стандартни стойности за IEPC
Следващите условия трябва да бъдат изпълнени, за да може да се използват разпоредбите, определени в настоящото допълнение, за генериране на входящи данни за IEPC, основани изцяло или частично на стандартни стойности.
Когато повече от една система с електрическа машина е част от IEPC, всички електрически машини трябва да имат напълно еднакви спецификации. Когато повече от една система с електрическа машина е част от IEPC, всички електрически машини трябва да бъдат свързани с кинематичната верига на предаване на въртящия момент на IEPC от една и съща страна (преди предавателната кутия или след предавателната кутия), всички електрически машини трябва да работят с една и съща честота на въртене в тази точка на свързване и техните отделни въртящи моменти (мощности) трябва да се събират от някакъв вид събирателна предавателна кутия.
(1) За генериране на входящите данни за IEPC, основани изцяло или частично на стандартни стойности, трябва да се използва един от следните варианти:
Стандартните стойности за системата с електрическа машина като част от IEPC се определят в съответствие с допълнение 8. Когато няколко електрически машини са част от IEPC, стандартните стойности се определят в съответствие с допълнение 8 за една електрическа машина и всички стойности на въртящия момент и мощността (механична и електрическа) се умножават по общия брой електрически машини, които са част от IEPC. Получените с това умножение стойности се използват за всички по-нататъшни стъпки в настоящото допълнение.
Стойността на инерционния момент, определена съгласно стъпка 8 от допълнение 8 към настоящото приложение, се умножава по общия брой електрически машини, които са част от IEPC.
Когато в IEPC е включена предавателна кутия, стандартните стойности за IEPC се определят за всяка скоростна предавка за движение напред поотделно за картата на консумацията на електрическа мощност, а за всички останали входящи данни — само за предавката с предавателно число, най-близко до 1, по следната процедура:
Стандартните стойности на загубите в предавателната кутия се определят в съответствие с точка 2) от настоящото допълнение.
За стъпка i) по-горе, точковите стойности на честотата на въртене и въртящия момент на вала на системата с електрическа машина, определени в съответствие с буква а) по-горе, се използват като стойности на честотата на въртене и въртящия момент на входния вал на предавателната кутия.
За генериране на необходимите входящи данни за IEPC, отнасящи се за изходния вал на предавателната кутия в съответствие с допълнение 15, всички стойности на въртящия момент, отнасящи се за изходния вал на електрическата машина, определени в съответствие с буква а) по-горе, се преобразуват в стойности за изходния вал на предавателната кутия по следната формула:
Ti,GBX = (Ti,EM — Ti,l,in (nj,EM, Ti,EM, gear)) × igear
където:
|
Ti,GBX |
= |
въртящ момент на изходния вал на предавателна кутия |
|
Ti,EM |
= |
въртящ момент на изходния вал на системата с електрическа машина |
|
Ti,l,in |
= |
загуба на въртящ момент за всяка превключваща се скоростна предавка за движение напред във връзка с входния вал на предавателната кутия — част от IEPC, определена в съответствие с буква б), подточка i) по-горе |
|
nj,EM |
= |
Честота на въртене на изходния вал на системата с електрическа машина, при която е измерен Ti,EM, обороти в минута |
|
igear |
= |
предавателно число на определена предавка, безразмерна величина |
(където gear = 1, … до най-високия номер за скоростна предавка)
За генериране на необходимите входящи данни за IEPC, отнасящи се за изходния вал на предавателната кутия в съответствие с допълнение 15, всички стойности на честотата на въртене, отнасящи се за изходния вал на електрическата машина, определени в съответствие с буква а) по-горе, се преобразуват в стойности за изходния вал на предавателната кутия по следната формула:
nj,GBX = nj,EM/igear
където:
|
nj,EM |
= |
Честота на въртене на изходния вал на електрическата машина, обороти в минута |
|
igear |
= |
предавателно число на определена предавка, безразмерна величина |
(където gear = 1, … до най-високия номер за скоростна предавка)
Когато в IEPC е включен диференциал, стандартните стойности за диференциала се определят за всяка скоростна предавка за движение напред поотделно за картата на консумацията на електрическа мощност, а за всички останали входящи данни — само за предавката с предавателно число, най-близко до 1, по следните стъпки:
Стандартните стойности на загубите в диференциала се определят в съответствие с точка 3) от настоящото допълнение.
Точковите стойности на въртящия момент на изходния вал на предавателната кутия, която е част от IEPC, определени в съответствие с буква б) по-горе, се използват като стойности на въртящия момент на входа на диференциала. Когато в IEPC не е включена предавателна кутия, точковите стойности на въртящия момент на изходния вал на системата с електрическа машина, определени в съответствие с буква а) по-горе, се използват като стойности на въртящия момент на входа на диференциала за стъпка i) по-горе.
За генериране на необходимите входящи данни за IEPC, отнасящи се за изхода на диференциала в съответствие с допълнение 15, всички стойности на въртящия момент, отнасящи се за изходния вал на предавателната кутия (когато в IEPC е включена предавателна кутия), определени съгласно стъпка iii) от буква б) по-горе, или системата с електрическа машина (когато в IEPC не е включена предавателна кутия), определени в съгласно буква а) по-горе, се преобразуват в стойности за изхода на диференциала по следната формула:
Ti,diff,out = (Ti,diff,in — Ti,diff,l,in (Ti,diff,in)) × idiff
където:
|
Ti,diff,out |
= |
въртящ момент на изхода на диференциала |
|
Ti,diff,in |
= |
въртящ момент на входа на диференциала |
|
Ti,diff,l,in |
= |
загуба на въртящ момент, отнасяща се за входа на диференциала в зависимост от входния въртящ момент, определен в съответствие с буква в), подточка i) по-горе |
|
idiff |
= |
предавателно число на диференциала, безразмерна величина |
За генериране на необходимите входящи данни за IEPC, отнасящи се за изхода на диференциала в съответствие с допълнение 15, всички стойности на честотата на въртене, отнасящи се за изходния вал на предавателната кутия (когато в IEPC е включена предавателна кутия), определени съгласно стъпка iv) от буква б) по-горе, или системата с електрическа машина (когато в IEPC не е включена предавателна кутия), определени в съгласно буква а) по-горе, се преобразуват в стойности за изхода на диференциала по следната формула:
nj,diff,out = nj,diff,in/idiff
където:
|
nj,diff,in |
= |
Честота на въртене на входа на диференциала, обороти в минута |
|
idiff |
= |
предавателно число на диференциала, безразмерна величина |
Измерените данни за компонента за системата с електрическа машина като част от IEPC се определят в съответствие с точка 4 от настоящото приложение. Когато няколко електрически машини са част от IEPC, данните за компонента се определят за една електрическа машина и всички стойности на въртящия момент и мощността (механична и електрическа) се умножават по общия брой електрически машини, които са част от IEPC. Получените с това умножение стойности се използват за всички по-нататъшни стъпки в настоящото допълнение.
Стойността на инерционния момент, определена в съответствие с точка 8 от допълнение 8 към настоящото приложение, се умножава по общия брой електрически машини, които са част от IEPC.
Когато в IEPC е включена предавателна кутия, стандартните стойности за IEPC се определят за всяка скоростна предавка за движение напред поотделно за картата на консумацията на електрическа мощност, а за всички останали входящи данни — само за предавката с предавателно число, най-близко до 1, в съответствие с разпоредбите във вариант 1, буква б) по-горе. В този смисъл всички позовавания на вариант 1, буква б) се разбират като позовавания на вариант 2, буква а).
Когато в IEPC е включен диференциал, стандартните стойности за диференциала се определят за всяка скоростна предавка за движение напред поотделно за картата на консумацията на електрическа мощност, а за всички останали входящи данни — само за предавката с предавателно число, най-близко до 1, в съответствие вариант 1, буква в) по-горе. В този смисъл всички позовавания на вариант 1, буква в) се разбират като позовавания на вариант 2, буква б).
(2) Предавателна кутия като вътрешна част от IEPC
Загубата на въртящ момент Tgbx,l ,in за всяка превключваща се скоростна предавка за движение напред, отнасяща се за входния вал на предавателната кутия като част от IEPC, се изчислява в съответствие със следните разпоредби:
Tgbx,l,in (nin, Tin, gear) = Td0 + Td1000 × nin/1000 rpm + fT,gear × Tin
където:
|
Tgbx,l,in |
= |
Загуба на въртящ момент, отнасяща се за входния вал, Nm |
|
Tdx |
= |
Съпротивителен въртящ момент при x оборота в минута, Nm |
|
nin |
= |
Честота на въртене на входния вал, обороти в минута |
|
fT,gear |
= |
Коефициент за зависещите от скоростната предавка загуби, безразмерна величина; определя се съгласно букви б)—е) по-долу |
|
Tin |
= |
Въртящ момент на входния вал, Nm |
|
предавка |
= |
1, … до най-високия номер на скоростната предавка, безразмерна величина |
Стойностите по формулата се определят за всички скоростни предавки на предавателната кутия след изходния вал на електрическата машина.
Когато в IEPC е включен диференциал, стойностите по формулата се определят за всички скоростни предавки на предавателната кутия след изходния вал на електрическата машина и преди входящата предавка на диференциала, без да се включва зъбното зацепване с нея. Зъбното зацепване с входящата предавка на диференциала може да бъде от тип „външно-външно“ (цилиндрична или конусна предавка) или от тип единична планетна предавка.
За двигатели на главините на колелата стойностите по формулата се определят за всички скоростни предавки на предавателната кутия след изходния вал на електрическата машина и преди главината на колелото.
Стойността на fT се определя в съответствие с точка 3.1.1 от приложение VI.
Стойността на fT е 0,007 за директна предавка.
Стойностите на Td0 и Td1000 са 0,0075 × Tmax,in за предавателни кутии с повече от 2 триещи съединителя.
Стойностите на Td0 и Td1000 са 0,0025 × Tmax,in за всички останали предавателни кутии.
Tmax,in е общата максимална стойност на всички отделни максимално допустими входящи въртящи моменти за всяка скоростна предавка за движение напред на предавателната кутия в Nm.
(3) Диференциал като вътрешна част от IEPC
Загубата на въртящ момент Tdiff,l ,in, отнасяща се за входа на диференциала като част от IEPC, се изчислява в съответствие със следните разпоредби:
Tdiff,l,in (Tin) = ηdiff × Tdiff,d0/idiff + (1 — ηdiff) × Tin
където:
|
Tdiff,l,in |
= |
Загуба на въртящ момент, отнасяща се за входа на диференциала, Nm |
|
Tdiff,d0 |
= |
Съпротивителен въртящ момент, Nm определя се съгласно букви д)—е) по-долу |
|
ηdiff |
= |
Зависещ от въртящия момент коефициент на полезно действие, безразмерна величина; определя се съгласно букви б)—г) по-долу |
|
Tin |
= |
Въртящ момент на входа на диференциала, Nm |
|
idiff |
= |
предавателно число на диференциала, безразмерна величина |
Стойностите по формулата се определят за всички зъбни зацепвания на диференциала, включително за зъбното зацепване с входящата предавка на диференциала.
Стойността на ηdiff се определя в съответствие с точка 3.1.1 от приложение VI, където в съответните формули ηm се задава на 0,98 при конусно зъбно зацепване.
Загубите във вътрешните скоростни предавки на диференциала не се вземат предвид за изчисленията, извършвани в съответствие с букви б) и в) по-горе.
При диференциал с конусно зъбно зацепване при коронното зъбно колело на диференциала, стойността на Tdiff,d0 се определя по следната формула: Tdiff,d0 = 25 Nm + 15 Nm × idiff
При диференциал с цилиндрично зъбно зацепване или единична планетна предавка при входящата предавка на диференциала, стойността на Tdiff,d0 се определя по следната формула: Tdiff,d0 = 25 Nm + 5 Nm × idiff
Допълнение 10
Стандартни стойности за ПСНЕ
(1) Акумулаторна система или представителна акумулаторна подсистема
За генериране на входящите данни за акумулаторната система или представителната акумулаторна подсистема въз основа на стандартни стойности се извършват следните стъпки:
Типът на акумулатора се определя въз основа на численото отношение на максималната големина на тока в ампери (посочена в съответствие с точка 1.4.4 от приложение 6 — Допълнение 2 от Правило № 100 на ООН (***) към капацитета в амперчасове (посочен в съответствие с точка 1.4.3 от приложение 6 — Допълнение 2 от Правило № 100 на ООН). Типът на акумулатора е „високоенергийна акумулаторна система (HEBS)“, когато това отношение е по-малко от 10, и „високомощна акумулаторна система (HPBS)“, когато това отношение е по-голямо или равно на 10.
Номиналният капацитет е стойността в амперчасове, посочена в съответствие с точка 1.4.3 от приложение 6 — Допълнение 2 от Правило № 100 на ООН.
Напрежението на празен ход като функция на степента на зареждане се определя въз основа на номиналното напрежение във волтове, Vnom, посочено в съответствие с точка 1.4.1 от приложение 6 — Допълнение 2 от Правило № 100 на ООН. Стойностите на напрежението на празен ход за различни стойности на степента на зареждане се изчисляват съгласно следващата таблица:
|
Степен на зареждане, % |
Напрежение на празен ход, V |
|
0 |
0,88 × Vnom |
|
10 |
0,94 × Vnom |
|
50 |
1,00 × Vnom |
|
90 |
1,06 × Vnom |
|
100 |
1,12 × Vnom |
Вътрешното съпротивление при постоянен ток (DCIR) се определя в съответствие със следните разпоредби:
За HPBS съгласно буква а) по-горе, вътрешното съпротивление при постоянен ток се изчислява, като специфичното съпротивление 25 mΩ × Ah се раздели на номиналния капацитет в амперчасове, както е определено съгласно буква б) по-горе.
За HEBS съгласно буква а) по-горе, вътрешното съпротивление при постоянен ток се изчислява, като специфичното съпротивление 140 mΩ × Ah се раздели на номиналния капацитет в амперчасове, както е определено съгласно буква б) по-горе.
Стойностите на максималния заряден ток и на максималния разряден ток се определят в съответствие със следните разпоредби:
За HPBS в съответствие с буква а) по-горе, двете стойности — на максималния заряден ток и на максималния разряден ток — се задават на големината на тока в ампери, съответстваща на 10C.
За HEBS в съответствие с буква а) по-горе, за двете стойности — на максималния заряден ток и на максималния разряден ток — се задава големината на тока в ампери, съответстваща на 1C.
Двете абсолютни стойности — на максималния заряден ток и на максималния разряден ток — се използват като окончателни стойности.
(2) Кондензаторна система или представителна кондензаторна подсистема
За генериране на входящите данни за кондензаторната система или представителната кондензаторна подсистема въз основа на стандартни стойности се извършват следните стъпки:
Капацитетът е номиналния капацитет, посочен в информационния лист за кондензаторната система или представителната кондензаторна подсистема. Действителният капацитет на кондензаторната система или представителната кондензаторна подсистема може да се определи, като номиналният капацитет на един кондензаторен елемент се умножи по съответния начин според свързването (последователно или успоредно) на отделните елементи в кондензаторната система или представителната кондензаторна подсистема.
Максималното напрежение, Vmax,Cap, е номиналното напрежение, посочено в информационния лист за кондензаторната система или представителната кондензаторна подсистема. Действителното максимално напрежение на кондензаторната система или представителната кондензаторна подсистема може да се определи, като номиналното напрежение на един кондензаторен елемент се умножи по съответния начин според свързването (последователно или успоредно) на отделните елементи в кондензаторната система или представителната кондензаторна подсистема.
Минималното напрежение, Vmin,Cap, е стойността на Vmax,Cap, определена в съответствие с буква б) по-горе, умножена по 0,45.
Вътрешното съпротивление се определя по следната формула:
където:
|
RI,Cap |
= |
вътрешно съпротивление, Ω |
|
RI,ref |
= |
еталонна числена стойност на вътрешното съпротивление: 0,015 Ω |
|
Vmax,Cap |
= |
максимално напрежение, определено в съответствие с буква б) по-горе, V |
|
Vmin,Cap |
= |
минимално напрежение, определено в съответствие с буква в) по-горе, V |
|
Vref |
= |
еталонна числена стойност на максималното напрежение: 2,7 V |
|
Cref |
= |
еталонна числена стойност на капацитета: 3 000 F |
|
CCap |
= |
капацитет, определен в съответствие с буква а) по-горе, F |
Двете стойности — на максималния заряден ток и на максималния разряден ток — се изчисляват, като стойността на капацитета във фаради (F), определена в съответствие с буква а) по-горе, се умножи по 5,0 A/F. Двете абсолютни стойности — на максималния заряден ток и на максималния разряден ток — се използват като окончателни стойности.
Допълнение 11
(запазено)
Допълнение 12
Съответствие на свързаните с емисиите на CO2 и разхода на гориво сертифицирани свойства
1. Системи с електрическа машина или IEPC
1.1 Всяка система с електрическа машина или IEPC се произвежда в съответствие с одобрения тип по описанието в сертификата и приложенията към него. „Процедурите за оценяване на съответствието на сертифицираните свойства, свързани с емисиите на CO2 и разхода на гориво, трябва да бъдат в съответствие с изискванията, посочени в член 31 от Регламент (ЕС) 2018/858.
1.2 Съответствието на сертифицираните свойства, свързани с емисиите на CO2 и разхода на гориво, се проверява въз основа на описанието в сертификатите и информационните пакети, приложени към тях, както е определено в допълнения 2 и 3 към настоящото приложение.
1.3 Съответствието на сертифицираните свойства, свързани с емисиите на CO2 и разхода на гориво, се оценява според конкретните условия, определени в настоящата точка.
1.4 Производителят на компонента ежегодно изпитва най-малко посочения в таблица 1 брой блокове, съответстващ на общия брой системи с електрическа машина или IEPC, произведени за една година от производителя на компонента. При определянето на обема на годишното производство се вземат предвид само системи с електрическа машина или IEPC, които попадат в обхвата на изискванията по настоящия регламент и за които не са използвани стандартни стойности.
1.5 При общ обем на годишното производство до 4,000 броя включително, изборът на фамилията, за която се извършват изпитванията, се съгласува между производителя на компонента и органа по одобряването.
1.6 При общ обем на годишното производство над 4,000 броя винаги се изпитва фамилията с най-голям обем на производство. Производителят на компонента представя на органа по одобряването обосновка за броя на извършените изпитвания и избора на фамилията. Останалите фамилии, за които трябва да се извършат изпитвания, се договарят между производителя и органа по одобряването.
Таблица 1
Размер на извадката за изпитване за съответствие
|
Общо годишно производство на системи с електрическа машина или IEPC |
Брой ежегодни изпитвания |
Друга възможност |
|
0 — 1 000 |
не е приложимо |
1 изпитване на всеки 3 години (*1) |
|
1 001 — 2 000 |
не е приложимо |
1 изпитване на всеки 2 години (*1) |
|
2 001 — 4 000 |
1 |
не е приложимо |
|
4 001 — 10 000 |
2 |
не е приложимо |
|
10 001 — 20 000 |
3 |
не е приложимо |
|
20 001 — 30 000 |
4 |
не е приложимо |
|
30 001 — 40 000 |
5 |
не е приложимо |
|
40 001 – 50 000 |
6 |
не е приложимо |
|
> 50 000 |
7 |
не е приложимо |
|
(*1)
Изпитването за съответствие на производството се извършва през първата година |
||
1.7. За целите на изпитването за съответствие на сертифицираните свойства, свързани с емисиите на CO2 и разхода на гориво, органът по одобряването, заедно с производителя на компонента, определя типа(овете) на системата(ите) с електрическа машина или IEPC, който(ито) трябва да се изпита(т). Органът по одобряването осигурява спазването на изискването избраният(ите) тип(ове) система(и) с електрическа машина или IEPC да се произвежда(т) по стандартите за серийно производство.
1.8 Ако резултатът от изпитване, извършено в съответствие с точка 1.9, е по-висок от посочения в точка 1.9.4, се изпитват 3 допълнителни блока от същата фамилия. Ако някой от тях не премине успешно изпитването, се прилагат разпоредбите по член 23.
1.9 Изпитване за съответствие на производството на система с електрическа машина или IEPC
1.9.1 Пределни условия
Прилагат се всички пределни условия, посочени в настоящото приложение за изпитването за сертифициране, освен ако не е посочено друго в настоящата точка.
Охладителната мощност трябва да бъде в границите, посочени в настоящото приложение за изпитването за сертифициране.
Измерването се извършва само за едно от нивата на напрежението, посочени в точка 4.1.3 от настоящото приложение. Стойността на напрежението за изпитването се избира от производителя на компонента.
За изпитване за съответствие на производството не е необходимо да се спазват спецификациите на оборудването за измерване, определени в съответствие с точка 3.1 от настоящото приложение.
1.9.2 Изпитване
Измерването се извършва при две различни зададени стойности. След като измерването при първата зададена стойност бъде извършено, системата може да се охлади в съответствие с препоръките на производителя на компонента, като се остави да работи при определена зададена стойност, посочена от производителя на компонента.
При първата зададена стойност се извършва изпитването за характеристиките на претоварването в съответствие с точка 4.2.5 от настоящото приложение.
При втората зададена стойност се извършва изпитването за максимален продължителен въртящ момент за 30 минути в съответствие с точка 4.2.4 от настоящото приложение.
1.9.3 Последваща обработка на резултатите
Всички стойности на механичната и електрическата мощност, определени в съответствие с точки 4.2.5.3 и 4.2.4.3, се коригират спрямо отклоненията поради неопределеността на показанията на оборудването за измерване за съответствие на производството съгласно следните разпоредби:
Процентната разлика в неопределеността на показанията на оборудването за измерване между изпитванията за одобряване на типа на компонента и изпитванията за съответствие на производството (CoP) съгласно настоящото допълнение се изчислява за системите за измерване, използвани за честотата на въртене, въртящия момент, големината на тока и напрежението.
Процентната разлика в неопределеността по буква а) по-горе се изчислява както за показанието на прибора, така за и максималната стойност на калибрирането, определени в съответствие с точка 3.1 от настоящото приложение.
Общата разлика в неопределеността за електрическата мощност се изчислява по следната формула:
където:
|
ΔuU,max calib |
разлика в неопределеността за максималната стойност на калибрирането при измерване на напрежение, % |
|
ΔuU,value |
разлика в неопределеността за показанието на прибора при измерване на напрежение, % |
|
ΔuI,max calib |
разлика в неопределеността за максималната стойност на калибрирането при измерване на големина на тока, % |
|
ΔuI,value |
разлика в неопределеността за показанието на прибора при измерване на големина на тока, % |
Общата разлика в неопределеността за механичната мощност се изчислява по следната формула:
където:
|
ΔuT,max calib |
разлика в неопределеността за максималната стойност на калибрирането при измерване на въртящ момент, % |
|
ΔuT,value |
разлика в неопределеността за показанието на прибора при измерване на въртящ момент, % |
|
Δun,max calib |
разлика в неопределеността за максималната стойност на калибрирането при измерване на честота на въртене, % |
|
Δun,value |
разлика в неопределеността за показанието на прибора при измерване на честота на въртене, % |
Всички измерени стойности на механичната мощност се коригират по следната формула:
P* mech = Pmech,meas (1 – ΔuP,mech,CoP)
където:
|
Pmech,meas |
измерена стойност на механичната мощност |
|
ΔuP,mech,CoP |
обща разлика в неопределеността за механичната мощност в съответствие с буква г) по-горе |
Всички измерени стойности на електрическата мощност се коригират по следната формула:
P* el = Pel,meas (1 + ΔuP,el,CoP)
където:
|
Pel,meas |
измерена стойност на електрическата мощност |
|
ΔuP,el,CoP |
обща разлика в неопределеността за електрическата мощност в съответствие с буква в) по-горе |
1.9.4 Оценка на резултатите
От резултатите при всяка от двете различни зададени стойности, определени в съответствие с точки 1.9.2 и 1.9.3, се определят стойностите на коефициента на полезно действие, като коригираната механична мощност P* mech се раздели на коригираната електрическа мощност P* el.
Общият коефициент на полезно действие по време на изпитването за съответствие на сертифицираните свойства, свързани с емисиите на CO2 и разхода на гориво, ηA,CoP, се изчислява като средно аритметично на двете стойности на коефициента на полезно действие.
Изпитването за съответствие на сертифицираните свойства, свързани с емисиите на CO2 и разхода на гориво, е преминато успешно, когато разликата между ηA,CoP и ηA,TA е по-малка от 3 % от коефициента на полезно действие за одобряване на типа, ηA,TA. При IEPC, включващ предавателна кутия или диференциал, границата за успешно преминаване на изпитването за съответствие на производството е по-висока - 4 % вместо 3 %. При IEPC, включващ предавателна кутия и диференциал, границата за успешно преминаване на изпитването за съответствие на производството е по-висока - 5 % вместо 3 %.
Коефициентът на полезно действие за одобряване на типа, ηA,TA, се изчислява като средно аритметично на двете стойности на коефициента на полезно действие, определени в съответствие с точки 4.3.5 и 4.3.6, и се отразява в информационния документ по време на сертифицирането на компонента.
2. IHPC от тип 1
2.1 Всеки IEPC се произвежда в съответствие с одобрения тип по описанието в сертификата и приложенията към него. „Процедурите за оценяване на съответствието на сертифицираните свойства, свързани с емисиите на CO2 и разхода на гориво, трябва да бъдат в съответствие с изискванията, посочени в член 31 от Регламент (ЕС) 2018/858.
2.2 Съответствието на сертифицираните свойства, свързани с емисиите на CO2 и разхода на гориво, се проверява въз основа на описанието в сертификатите и информационните пакети, приложени към тях, както е определено в допълнение 4 към настоящото приложение.
2.3 Съответствието на сертифицираните свойства, свързани с емисиите на CO2 и разхода на гориво, се оценява при спазване на специфичните условия, посочени в точка 1 от настоящото допълнение, като се прилагат разпоредбите, определени за IEPC в съответните точки, освен ако не е посочено друго.
2.4 Независимо от посоченото в разпоредбите в точка 2.3 от настоящото допълнение, се прилагат следните разпоредби:
Съответствието на сертифицираните свойства, свързани с емисиите на CO2 и разхода на гориво, не се проверява за фамилии, а само за отделни видове IHPC от тип 1, тъй като определяне на фамилии не е разрешено за IHPC от тип 1 съгласно точка 4.4 от настоящото приложение.
Броят на изпитванията на отделен вид, които трябва да се извършат, се съгласува между производителя и органа по одобряването.
Всички позовавания на фамилии в съответните точки се разбират като позовавания на отделни видове.
Коефициентът на полезно действие за одобряване на типа, ηA,TA, се изчислява като средно аритметично на двете стойности на коефициента на полезно действие, определени в съответствие с точки 4.3.5 и 4.3.6, и се отразява в информационния документ по време на сертифицирането на компонента. За тези две стойности на коефициента на полезно действие не се извършват стъпките за последваща обработка, описани в точка 4.4.2.3 от настоящото приложение.
3. Акумулаторни системи или представителни акумулаторни подсистеми
3.1 Всяка акумулаторна система или представителна акумулаторна подсистема се произвежда в съответствие с одобрения тип по описанието в сертификата и приложенията към него. „Процедурите за оценяване на съответствието на сертифицираните свойства, свързани с емисиите на CO2 и разхода на гориво, трябва да бъдат в съответствие с изискванията, посочени в член 31 от Регламент (ЕС) 2018/858.
3.2 Съответствието на сертифицираните свойства, свързани с емисиите на CO2 и разхода на гориво, се проверява въз основа на описанието в сертификатите и информационните пакети, приложени към тях, както е определено в допълнение 5 към настоящото приложение.
3.3 Съответствието на сертифицираните свойства, свързани с емисиите на CO2 и разхода на гориво, се оценява според конкретните условия, определени в настоящата точка.
3.4 Производителят на компонента ежегодно изпитва най-малко посочения в таблица 2 брой блокове, съответстващ на общия брой акумулаторни системи или представителни акумулаторни подсистеми, произведени за една година от производителя на компонента. При определянето на обема на годишното производство се вземат предвид само акумулаторни системи или представителни акумулаторни подсистеми, които попадат в обхвата на изискванията по настоящия регламент и за които не са използвани стандартни стойности.
Таблица 2
Размер на извадката за изпитване за съответствие
|
Общо годишно производство на акумулаторни системи или представителни акумулаторни подсистеми |
Брой ежегодни изпитвания |
Друга възможност |
|
0—3 000 |
не е приложимо |
1 изпитване на всеки 3 години (*1) |
|
3 001 — 6 000 |
не е приложимо |
1 изпитване на всеки 2 години (*1) |
|
6 001 — 12 000 |
1 |
не е приложимо |
|
12 001 — 30 000 |
2 |
не е приложимо |
|
30 001 — 60 000 |
3 |
не е приложимо |
|
60 001 — 90 000 |
4 |
не е приложимо |
|
90 001 — 120 000 |
5 |
не е приложимо |
|
120 001 — 150 000 |
6 |
не е приложимо |
|
> 150 000 |
7 |
не е приложимо |
|
(*1)
Изпитването за съответствие на производството се извършва през първата година |
||
3.5. За целите на изпитването за съответствие на сертифицираните свойства, свързани с емисиите на CO2 и разхода на гориво, органът по одобряването, заедно с производителя на компонента, определя типа(овете) на акумулаторните системи или представителните акумулаторни подсистеми, който(ито) трябва да се изпита(т). Органът по одобряването осигурява спазването на изискването избраният(ите) тип(ове) акумулаторни системи или представителни акумулаторни подсистеми да се произвежда(т) по стандартите за серийно производство.
3.6 Ако резултатът от изпитване, извършено в съответствие с точка 3.7, е по-висок от посочения в точка 3.7.4, се изпитват 3 допълнителни блока от същия тип. Ако някой от тях не премине успешно изпитването, се прилагат разпоредбите по член 23.
3.7 Изпитване за съответствие на производството на акумулаторна система или представителна акумулаторна подсистема
3.7.1 Пределни условия
Прилагат се всички пределни условия, посочени в настоящото приложение за изпитването за сертифициране.
3.7.2 Изпитване
Извършват се две различни изпитвания.
За първото изпитване се извършва процедурата за изпитване за номинален капацитет в съответствие с точка 5.4.1 от настоящото приложение.
За второто изпитване се извършва следната процедура:
Второто изпитване се извършва след първото.
След пълно зареждане на изпитвания акумулаторен блок по спецификациите на производителя на компонента и привеждане към желаната температура съгласно точка 5.1.1, се извършва стандартен цикъл в съответствие с точка 5.3.
Същинското изпитване трябва да започне в рамките на 1—3 часа след края на стандартния цикъл. В противен случай процедурата по предходната буква б) се извършва отново.
Изпитваният акумулаторен блок се разрежда при стабилен разряден ток 3C за HPBS и 1C за HEBS, за да достигне необходимите нива на степента на зареждане за изпитването от началното състояние, както е определено в букви д) и е).
За HPBS същинското изпитване се състои от 20-секундно разреждане при 80 % степен на зареждане с максималния разряден ток Idischg_max, както е документирано по време на изпитването за одобряване на типа, и 20-секундно зареждане при 20 % степен на зареждане с максималния заряден ток Ichg_max, както е документирано по време на изпитването за одобряване на типа.
За HEBS същинското изпитване се състои от 120-секундно разреждане при 90 % степен на зареждане с максималния разряден ток Idischg_max, както е документирано по време на изпитването за одобряване на типа, и 120-секундно зареждане при 20 % степен на зареждане с максималния заряден ток Ichg_max, както е документирано по време на изпитването за одобряване на типа.
По време на същинското изпитване, описано в букви д) и е) по-горе, стойностите на разрядния и на зарядния ток се записват за съответното посочено време.
3.7.3 Последваща обработка на резултатите
За HPBS разрядният ток при 80 % степен на зареждане и зарядният ток при 20 % степен на зареждане се осредняват за 20-секундния период на измерването.
За HEBS разрядният ток при 90 % степен на зареждане и зарядният ток при 20 % степен на зареждане се осредняват за 120-секундния период на измерването.
За двете средни стойности — на разрядния ток и на зарядния ток — се използват абсолютни числа.
3.7.4 Оценка на резултатите
Изпитването за съответствие на сертифицираните свойства, свързани с емисиите на CO2 и разхода на гориво, е преминато успешно, когато са изпълнени всички посочени по-долу критерии:
CCoP ≥ 0,95 CTA
където:
|
CCoP |
Номинален капацитет, определен в съответствие с точка 3.7.2, Ah |
|
CTA |
Номинален капацитет, определен по време на изпитването за одобряване на типа на компонента, Ah |
(ηBAT,CoP - ηBAT,TA) ≤ 3 %
където:
|
ηBAT,CoP |
Коефициент на полезно действие за един пълен цикъл, определен в съответствие с точка 3.7.2, безразмерна величина |
|
ηBAT,TA |
Коефициент на полезно действие за един пълен цикъл, определен по време на изпитването за одобряване на типа на компонента, безразмерна величина |
Idischg_max,CoP ≥ Idischg_max,TA
където:
|
Idischg_max,CoP |
Максимален разряден ток, определен в съответствие с точка 3.7.2 (при 80 % степен на зареждане за HPBS и при 90 % степен на зареждане за HEBS), A |
|
Idischg_max,TA |
Максимален разряден ток, определен по време на изпитването за одобряване на типа на компонента (при 80 % степен на зареждане за HPBS и при 90 % степен на зареждане за HEBS), A |
Ichg_max,CoP ≥ Ichg_max,TA
където:
|
Ichg_max,CoP |
Максимален заряден ток, определен в съответствие с точка 3.7.2, (при 20 % степен на зареждане), A |
|
Ichg_max,TA |
Максимален заряден ток, определен по време на изпитването за одобряване на типа на компонента (при 20 % степен на зареждане), A |
4. Кондензаторни системи
4.1 Всяка кондензаторна система се произвежда в съответствие с одобрения тип по описанието в сертификата и приложенията към него. „Процедурите за оценяване на съответствието на сертифицираните свойства, свързани с емисиите на CO2 и разхода на гориво, трябва да бъдат в съответствие с изискванията, посочени в член 31 от Регламент (ЕС) 2018/858.
4.2 Съответствието на сертифицираните свойства, свързани с емисиите на CO2 и разхода на гориво, се проверява въз основа на описанието в сертификатите и информационните пакети, приложени към тях, както е определено в допълнение 6 към настоящото приложение.
4.3 Съответствието на сертифицираните свойства, свързани с емисиите на CO2 и разхода на гориво, се оценява според конкретните условия, определени в настоящата точка.
4.4 Производителят на компонента ежегодно изпитва най-малко посочения в таблица 3 брой блокове, съответстващ на общия брой кондензаторни системи, произведени за една година от производителя на компонента. При определянето на обема на годишното производство се вземат предвид само кондензаторни системи, които попадат в обхвата на изискванията по настоящия регламент и за които не са използвани стандартни стойности.
Таблица 3
Размер на извадката за изпитване за съответствие
|
Общо годишно производство на кондензаторни системи |
Брой ежегодни изпитвания |
Друга възможност |
|
0 — 3 000 |
не е приложимо |
1 изпитване на всеки 3 години (*1) |
|
3 001 – 6 000 |
не е приложимо |
1 изпитване на всеки 2 години (*1) |
|
6 001 – 12 000 |
1 |
не е приложимо |
|
12 001 – 30 000 |
2 |
не е приложимо |
|
30 001 – 60 000 |
3 |
не е приложимо |
|
60 001 – 90 000 |
4 |
не е приложимо |
|
90 001 – 120 000 |
5 |
не е приложимо |
|
120 001 – 150 000 |
6 |
не е приложимо |
|
> 150 000 |
7 |
не е приложимо |
|
(*1)
Изпитването за съответствие на производството се извършва през първата година |
||
4.5. За целите на изпитването за съответствие на сертифицираните свойства, свързани с емисиите на CO2 и разхода на гориво, органът по одобряването, заедно с производителя на компонента, определя типа(овете) на кондензаторните системи, който(ито) трябва да се изпита(т). Органът по одобряването осигурява спазването на изискването избраният(ите) тип(ове) кондензаторни системи да се произвежда(т) по стандартите за серийно производство.
4.6 Ако резултатът от изпитване, извършено в съответствие с точка 4.7, е по-висок от посочения в точка 4.7.4, се изпитват 3 допълнителни блока от същия тип. Ако някой от тях не премине успешно изпитването, се прилагат разпоредбите по член 23.
4.7 Изпитване за съответствие на производството на кондензаторни системи
4.7.1 Пределни условия
Прилагат се всички пределни условия, посочени в настоящото приложение за изпитването за сертифициране.
4.7.2 Изпитване
Процедурата за изпитване се извършва в съответствие с точка 6.3 от настоящото приложение.
4.7.3 Последваща обработка на резултатите
Последващата обработка на резултатите се извършва в съответствие с точка 6.4 от настоящото приложение.
4.7.4 Оценка на резултатите
Изпитването за съответствие на сертифицираните свойства, свързани с емисиите на CO2 и разхода на гориво, е преминато успешно, когато са изпълнени всички посочени по-долу критерии:
(CCoP/CTA) - 1 < ±3 %
където:
|
CCoP |
Капацитет, определен в съответствие с точка 4.7.2, F |
|
CTA |
Капацитет, определен по време на изпитването за одобряване на типа на компонента, F |
(RCoP/RTA) - 1 < ±3 %
където:
|
RCoP |
Вътрешно съпротивление, определено в съответствие с точка 4.7.2, Ω |
|
RTA |
Вътрешно съпротивление, определено по време на изпитването за одобряване на типа на компонента, Ω |
Допълнение 13
Концепция за фамилия
1. Системи с електрическа машина и IEPC
1.1. Общи данни
Дадена фамилия системи с електрическа машина или IEPC се характеризира с конструктивни и експлоатационни параметри. Те са общи за всички членове на фамилията. Производителят на компонента може да реши кои системи с електрическа машина или IEPC принадлежат към дадена фамилия, стига критериите за принадлежност, изброени в настоящото допълнение, да са спазени. Съответното фамилия се одобрява от органа по одобряването. Производителят на компонента предоставя на органа по одобряването подходящата информация относно членовете на фамилията.
1.2. Специални случаи
В някои случаи е възможно взаимодействие между параметрите. Това се взема под внимание, за да се осигури, че само системите с електрическа машина или IEPC със сходни характеристики са включени в една и съща фамилия. Тези случаи се определят от производителя на компонента и се съобщават на органа по одобряването. Впоследствие това се взема предвид като критерий за създаването на нова фамилия системи с електрическа машина или IEPC.
Устройства или характеристики, които не са изброени в точка 1.4 и оказват силно влияние върху нивото на експлоатационните показатели и/или консумацията на електрическа мощност, се установяват от производителя на компонента на основата на добрата инженерна практика и се съобщават на органа по одобряването. Впоследствие това се взема предвид като критерий за създаването на нова фамилия системи с електрическа машина или IEPC.
1.3. Концепция за фамилия
В концепцията за фамилия се определят критерии и параметри, които позволяват на производителя на компонента да групира системи с електрическа машина или IEPC във фамилии със сходни или еднакви данни, свързани с емисиите на CO2 или консумацията на енергия.
1.4. Специални разпоредби по отношение на представителността
Органът по одобряването може да направи заключение, че експлоатационните параметри и консумацията на електрическа мощност на фамилията системи с електрическа машина или IEPC може да се характеризират най-добре с допълнително изпитване. В този случай производителят на компонента предоставя подходящата информация, за да може да се определи коя система с електрическа машина или IEPC от фамилията е най-вероятно да бъде най-представителна за фамилията. Въз основа на тази информация органът по одобряването може също така да направи заключение, че е необходимо производителят на компонента да създаде нова фамилия системи с електрическа машина или IEPC с по-малък брой членове, за да осигури по-добра представителност.
Ако членове на фамилията притежават други характеристики, за които може да се счита, че влияят на експлоатационните параметри и/или консумацията на електрическа мощност, тези характеристики също се установяват и вземат предвид при избора на базовия член на фамилията.
1.5. Параметри, определящи дадена фамилия системи с електрическа машина или IEPC
В допълнение към посочените по-долу параметри производителят на компонента може да въведе допълнителни критерии, които да позволят определянето на фамилии с по-ограничен размер. Не е необходимо тези параметри да имат въздействие върху нивото на експлоатационните показатели и/или консумацията на електрическа мощност.
1.5.1. Следните критерии трябва по принцип да бъдат едни и същи за всички членове на дадена фамилия системи с електрическа машина или IEPC:
Електрическа машина: ротор, статор, намотки като размери, конструкция, материал и пр.
Инвертор: захранващи модули, тоководещи шини като размери, конструкция, материал и пр.
Вътрешна охладителна уредба: конфигурация, размер и материал на охлаждащите ребра и щифтове
Вътрешни вентилатори: конфигурация и размер
Програмно осигуряване (софтуер) на инвертора: основно калибриране, включващо модели за температурата (на електрическата машина и инвертора), граници на влошаване на показателите, кинематична верига на предаване на въртящия момент (предаване на команден въртящ момент към фазовия ток), калибриране на потока, регулиране на тока, модулиране на напрежението, калибриране на датчици (разрешено е само при смяна на датчик)
Параметри, свързани с предавките (само за IEPC): в съответствие с определенията в приложение VI.
Промени в компонентите, споменати в букви а)—е), са допустими само при солидна инженерна обосновка, доказваща, че съответната промяна не се отразява неблагоприятно на експлоатационните параметри и/или консумацията на електрическа мощност.
1.5.2. Следните критерии трябва да бъдат общи за всички членове на дадена фамилия системи с електрическа машина или IEPC. Прилагането на определен интервал за параметрите, изброени по-долу, е разрешено със съгласието на органа по одобряването:
Съединение на изходния вал: всякакви промени са разрешени;
Лагерни щитове:
За вътрешната конструкция трябва да се провери дали промените не оказват влияние върху пасивните охлаждащи елементи или въздушния поток от вътрешната страна на екраните на лагерите.
За външната конструкция — болтовете, точките на окачване и фланците не оказват влияние върху експлоатационните показатели, ако не се демонтират или сменят пасивни охлаждащи елементи;
Лагери: промени са разрешени, стига да не се променя броят и типът на лагерите;
Вал: промени са разрешени, стига да не оказват влияние върху активното или пасивното охлаждане;
Връзка за високо напрежение: разрешени са промени на местоположението или вида на връзката за високо напрежение;
Корпус: разрешени са промени на корпуса или броя, вида и местоположенията на болтове или монтажни елементи, стига да не се демонтират или променят пасивни охлаждащи елементи;
Датчик: промени са разрешени, ако не се променят сертифицирани експлоатационни показатели;
Корпус на инвертора: разрешени са промени на корпуса или броя, вида и местоположенията на болтове или монтажни елементи, стига да не се демонтират или променят пасивни охлаждащи елементи и да не се променя вътрешната конфигурация на активни електрически части;
Връзка за високо напрежение на инвертора: промени на местоположението или вида на връзката за високо напрежение са разрешени, стига да не се променя конфигурацията или местоположението на активните части или охлаждащите елементи (активни или пасивни);
Програмно осигуряване (софтуер) на инвертора: разрешени са всички промени в софтуера, които не променят основното калибриране на електрическата машина (вж. определението по-горе). Независимо от посоченото в предходните разпоредби, за членове на дадена фамилия системи с електрическа машина или IEPC са разрешени ограничения на изходната мощност;
Датчик на инвертора: промени са разрешени, ако не се променят сертифицирани експлоатационни показатели;
Вискозитет на маслото: за всички масла, специфицирани за заводското пълнене, кинематичният вискозитет при една и съща температура трябва да бъде по-малък или равен на 110 % от кинематичния вискозитет на маслото, използвано за изпитването за сертифициране на компонента, както е отразено в съответния информационен документ (в рамките на посочения допустим интервал за KV100);
Крива на максималния въртящ момент
Стойностите на въртящия момент при всяка честота на въртене от кривата на максималния въртящ момент за базовия член на фамилията, определен в съответствие с точка 4.2.2.4 от настоящото приложение, трябва да бъдат по-големи или равни на тези за всички останали членове на същата фамилия при същата честота на въртене в целия диапазон на честотата на въртене. За други членове на същата фамилия стойности на въртящия момент с допуск +40 Nm или +4 % — според кое от двете е по-голямо — над максималния въртящ момент на базовия член на фамилията при определена честота на въртене се считат за равни;
Крива на минималния въртящ момент
Стойностите на въртящия момент при всяка честота на въртене от кривата на минималния въртящ момент за базовия член на фамилията, определен в съответствие с точка 4.2.2.4 от настоящото приложение, трябва да бъдат по-малки или равни на тези за всички останали членове на същата фамилия при същата честота на въртене в целия диапазон на честотата на въртене. За други членове на същата фамилия стойности на въртящия момент с допуск -40 Nm или -4 % — според кое от двете е по-голямо — под минималния въртящ момент на базовия член на фамилията при определена честота на въртене се считат за равни;
Минимален брой точки в картата на EPMC:
За всички членове на една фамилия трябва да бъдат обхванати най-малко 60 % от точките (закръглени до следващото цяло число) на картата на EPMC (когато картата на EPMC на базовия член на фамилията се прилага за други членове), разположени между границите на техните съответни криви на максималния и на минималния въртящ момент, определени в съответствие с точка 4.2.2.4 от настоящото приложение.
1.6. Избор на базовия член на фамилията
Базовият член на една фамилия системи с електрическа машина или IEPC е този, който има най-голям общ максимален въртящ момент, определен в съответствие с точка 4.2.2 от настоящото приложение.
Допълнение 14
Маркировка и номериране
1. Маркировка
Ако се одобрява типът на електрически компонент на силовото предаване съгласно настоящото приложение, върху компонента трябва да са нанесени:
1.1. Наименованието или търговската марка на производителя
1.2. Моделът и означението на идентификационния тип, както са записани в информацията, посочена в точки 0.2 и 0.3 от допълнения 2—6 към настоящото приложение
1.3. Маркировката за сертифициране (ако е приложимо) под формата на оградена с правоъгълник малка буква „e“, последвана от отличителния номер на държавата членка, издала сертификата:
|
1 за Германия; |
19 за Румъния; |
|
2 за Франция; |
20 за Полша; |
|
3 за Италия; |
21 за Португалия; |
|
4 за Нидерландия; |
23 за Гърция; |
|
5 за Швеция; |
24 за Ирландия; |
|
6 за Белгия; |
25 за Хърватия; |
|
7 за Унгария; |
26 за Словения; |
|
8 за Чехия; |
27 за Словакия; |
|
9 за Испания; |
29 за Естония; |
|
12 за Австрия; |
32 за Латвия; |
|
13 за Люксембург; |
34 за България; |
|
17 за Финландия; |
36 за Литва; |
|
18 за Дания; |
49 за Кипър; |
|
|
50 за Малта |
1.4. Маркировката за сертифициране трябва също така да включва в близост до правоъгълника „базовия сертификационен номер“, посочен за секция 4 на номера на одобрението на типа, определен в приложение IV към Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/683 на Комисията, предшестван от двете цифри, указващи поредния номер, присвоен на последното техническо изменение на настоящия регламент, и буква, указваща частта, за която е предоставен сертификатът:
За настоящия регламент поредният номер е 02.
За настоящия регламент буквата е определената в таблица 1.
Таблица 1
|
M |
система с електрическа машина |
|
I |
интегриран електрически компонент на силовото предаване (IEPC) |
|
H |
интегриран компонент на силовото предаване на хибридно електрическо превозно средство (IHPC) от тип 1 |
|
B |
акумулаторна система |
|
A |
кондензаторна система |
1.4.1. Пример и размери на маркировката за сертифициране
Горната маркировка за сертифициране, положена върху електрически компонент на силовото предаване, показва, че съответният тип е одобрен в Австрия (e12) съгласно настоящия регламент. Първите две цифри (02) указват поредния номер, присвоен на последното техническо изменение на настоящия регламент. Следващата буква указва, че сертифицирането е предоставено за система с електрическа машина (M). Последните пет цифри (00005) са базовият сертификационен номер, присвоен на системата с електрическа машина от органа по одобряването.
1.5 При поискване от заявителя за сертифициране и след предварително договаряне с органа по одобряването на типа, могат да се използват други размери за означенията, различни от посочените в 1.4.1. Тези означения с други размери трябва да остават лесночетливи.
1.6 Маркировките, етикетите, табелките или лепенките трябва да издържат през целия експлоатационен срок на електрическия компонент на силовото предаване и да бъдат ясно четливи и неизтриваеми. Производителят трябва да гарантира, че маркировките, етикетите, табелките или лепенките не могат да бъдат отстранени, без да бъдат унищожени или нарушени.
1.7 Маркировката за сертифициране трябва да бъде видима, когато електрическият компонент на силовото предаване е монтиран на превозното средство, и трябва да бъде поставена на част, която е необходима за нормалната експлоатация и обикновено не се заменя през срока на експлоатация на компонента.
2. Номериране:
2.1. Сертификационният номер за електрически компонент на силовото предаване се състои от следното:
eX*YYYY/YYYY*ZZZZ/ZZZZ*X*00000*00
|
секция 1 |
секция 2 |
секция 3 |
Допълнителна буква в секция 3 |
секция 4 |
секция 5 |
|
Обозначение за страната, издаваща сертификата |
Регламент за определяне на емисиите на CO2 на тежки превозни средства (2017/2400) |
Последен регламент за изменение (ZZZZ/ZZZZ) |
Вижте таблица 1 от настоящото допълнение |
Базов сертификационен номер 00000 |
Разширение 00 |
Допълнение 15
Входящи параметри за симулационния инструмент
Въведение
В настоящото допълнение е описан списъкът на параметрите, които трябва да се предоставят от производителя на компонента за въвеждане в симулационния инструмент. Приложимият документ „схема XML“ (XML schema) и примерни данни са на разположение в специалната електронна платформа за разпространение.
Определения
„parameter ID“: Уникален идентификатор, използван за конкретен входящ параметър или набор от входящи данни в симулационния инструмент
„type“: тип на данните на параметъра
|
string… |
последователност от символи, кодирани по стандарта ISO 8859-1, |
|
token… |
последователност от символи, кодирани по стандарта ISO 8859-1, без начални/завършващи интервали |
|
date… |
дата и час, като координираното универсално време (UTC) във формат: YYYY-MM-DDTHH:MM:SSZ, като постоянните символи се представят в курсив, например „2002-05-30T09:30:10Z“ |
|
integer… |
стойност от тип цяло число, без начални нули, например „1800“ |
|
double, X… |
реално число с точно X знака след десетичната запетая („.“) и без начални нули, например за „double, 2“: „2345,67“; за „double, 4“: „45,6780“ |
„unit“ … физическа мерна единица за параметъра
Набор от входящи параметри за система с електрическа машина
Таблица 1
Входящи параметри „Electric machine system/General“
|
Название на параметъра |
идентификатор (ID) на параметъра |
Тип |
Мерна единица |
Описание/позоваване |
|
Manufacturer |
P450 |
token |
— |
|
|
Модел |
P451 |
token |
— |
|
|
CertificationNumber |
P452 |
token |
— |
|
|
Date |
P453 |
dateTime |
— |
Дата и час на създаването на хеш кода на компонента |
|
AppVersion |
P454 |
token |
— |
Специфичен за производителя входящ параметър за инструментите, използвани за оценка и обработка на измерените данни за компонента |
|
ElectricMachineType |
P455 |
string |
— |
Определя се в съответствие с подточка 21 от точка 2 от настоящото приложение. Позволени стойности: „ASM“, „ESM“, „PSM“, „RM“ |
|
CertificationMethod |
P456 |
string |
— |
Позволени стойности: „Measurement“, „Standard values“ |
|
R85RatedPower |
P457 |
integer |
W |
Определя се в съответствие с точка 1.9 от приложение 2 към Правило № 85 на ООН (ревизия 1) |
|
RotationalInertia |
P458 |
double, 2 |
kgm2 |
Определя се в съответствие с точка 8 от допълнение 8 към настоящото приложение. |
|
DcDcConverterIncluded |
P465 |
boolean |
— |
За него се задава „true“, ако преобразувател на постоянно в постоянно напрежение е част от системата с електрическа машина в съответствие с точка 4.1 от настоящото приложение |
|
IHPCType |
P466 |
string |
— |
Разрешени стойности: „None“, „IHPC Type 1“ |
Таблица 2
Входящи параметри „Electric machine system/VoltageLevels“ за всяка измерена стойност на напрежението
|
Название на параметъра |
идентификатор (ID) на параметъра |
Тип |
Мерна единица |
Описание/позоваване |
|
VoltageLevel |
P467 |
integer |
V |
Когато параметърът „CertificationMethod“ е „Standard values“, не е необходимо да се въвежда входящ параметър. |
|
ContinuousTorque |
P459 |
double, 2 |
Nm |
|
|
TestSpeedContinuousTorque |
P460 |
double, 2 |
1/min |
|
|
OverloadTorque |
P461 |
double, 2 |
Nm |
|
|
TestSpeedOverloadTorque |
P462 |
double, 2 |
1/min |
|
|
OverloadDuration |
P463 |
double, 2 |
s |
|
Таблица 3
Входящи параметри „Electric machine system/MaxMinTorque“ за всяка работна точка и за всяка измерена стойност на напрежението
|
Название на параметъра |
идентификатор (ID) на параметъра |
Тип |
Мерна единица |
Описание/позоваване |
|
OutputShaftSpeed |
P468 |
double, 2 |
1/min |
|
|
MaxTorque |
P469 |
double, 2 |
Nm |
|
|
MinTorque |
P470 |
double, 2 |
Nm |
|
Таблица 4
Входящи параметри „Electric machine system/DragTorque“ за всяка работна точка
|
Название на параметъра |
идентификатор (ID) на параметъра |
Тип |
Мерна единица |
Описание/позоваване |
|
OutputShaftSpeed |
P471 |
double, 2 |
1/min |
|
|
DragTorque |
P472 |
double, 2 |
Nm |
|
Таблица 5
Входящи параметри „Electric machine system/ElectricPowerMap“ за всяка работна точка и за всяка измерена стойност на напрежението
При IHPC от тип 1 (в съответствие с определението в подточка 42) от точка 2 от настоящото приложение) за всяка работна точка, за всяка измерена стойност на напрежението и за всяка скоростна предавка за движение напред.
|
Название на параметъра |
Идентификатор (ID) на параметъра |
Тип |
Мерна единица |
Описание/позоваване |
|
OutputShaftSpeed |
P473 |
double, 2 |
1/min |
|
|
Въртящ момент |
P474 |
double, 2 |
Nm |
|
|
ElectricPower |
P475 |
double, 2 |
W |
|
Таблица 6
Входящи параметри „Electric machine system/Conditioning“ за всеки охладителен кръг с връзка към външен топлообменник
Когато параметърът „CertificationMethod“ е „Standard values“, не е необходимо да се въвежда входящ параметър.
|
Название на параметъра |
Идентификатор (ID) на параметъра |
Тип |
Мерна единица |
Описание/позоваване |
|
CoolantTempInlet |
P476 |
integer |
°C |
Определя се в съответствие с точки 4.1.5.1 и 4.3.6 от настоящото приложение. |
|
CoolingPower |
P477 |
integer |
W |
Определя се в съответствие с точки 4.1.5.1 и 4.3.6 от настоящото приложение. |
Набор от входящи параметри за IEPC
Таблица 1
Входящи параметри „IEPC/General“
|
Название на параметъра |
Идентификатор (ID) на параметъра |
Тип |
Мерна единица |
Описание/позоваване |
|
Manufacturer |
P478 |
token |
— |
|
|
Модел |
P479 |
token |
— |
|
|
CertificationNumber |
P480 |
token |
— |
|
|
Date |
P481 |
dateTime |
— |
Дата и час на създаването на хеш кода на компонента |
|
AppVersion |
P482 |
token |
— |
Специфичен за производителя входящ параметър за инструментите, използвани за оценка и обработка на измерените данни за компонента |
|
ElectricMachineType |
P483 |
string |
— |
Определя се в съответствие с подточка 21) от точка 2 от настоящото приложение. Разрешени стойности: „ASM“, „ESM“, „PSM“, „RM“ |
|
CertificationMethod |
P484 |
string |
— |
Разрешени стойности: „Measured for complete component“, „Measured for EM and standard values for other components“, „Standard values for all components“ |
|
R85RatedPower |
P485 |
integer |
W |
Определя се в съответствие с точка 1.9 от приложение 2 към Правило № 85 на ООН |
|
RotationalInertia |
P486 |
double, 2 |
kgm2 |
Определя се в съответствие с точка 8 от допълнение 8 към настоящото приложение. |
|
DifferentialIncluded |
P493 |
boolean |
— |
За него се задава „true“, ако диференциал е част от IEPC |
|
DesignTypeWheelMotor |
P494 |
boolean |
— |
За него се задава „true“ при IEPC от тип двигател-колело |
|
NrOf DesignTypeWheelMotorMeasured |
P495 |
integer |
— |
Входящият параметър е необходим само при IEPC от тип двигател-колело в съответствие с точка 4.1.1.2 от настоящото приложение. Разрешени стойности: „1“, „2“ |
Таблица 2
Входящи параметри „IEPC/Gears“ за всяка скоростна предавка за движение напред
|
Название на параметъра |
Идентификатор (ID) на параметъра |
Тип |
Мерна единица |
Описание/позоваване |
|
GearNumber |
P496 |
integer |
— |
|
|
Ratio |
P497 |
double, 3 |
— |
Отношение на честотата на въртене на ротора на електрическата машина към честотата на въртене на изходния вал на IEPC |
|
MaxOutputShaftTorque |
P498 |
integer |
Nm |
незадължително |
|
MaxOutputShaftSpeed |
P499 |
integer |
1/min |
незадължително |
Таблица 3
Входящи параметри „IEPC/VoltageLevels“ за всяка измерена стойност на напрежението
|
Название на параметъра |
Идентификатор (ID) на параметъра |
Тип |
Мерна единица |
Описание/позоваване |
|
VoltageLevel |
P500 |
integer |
V |
Когато параметърът „CertificationMethod“ е „Standard values for all components“, не е необходимо да се въвежда входящ параметър. |
|
ContinuousTorque |
P487 |
double, 2 |
Nm |
|
|
TestSpeedContinuousTorque |
P488 |
double, 2 |
1/min |
|
|
OverloadTorque |
P489 |
double, 2 |
Nm |
|
|
TestSpeedOverloadTorque |
P490 |
double, 2 |
1/min |
|
|
OverloadDuration |
P491 |
double, 2 |
s |
|
Таблица 4
Входящи параметри „IEPC/MaxMinTorque“ за всяка работна точка и за всяка измерена стойност на напрежението
|
Название на параметъра |
Идентификатор (ID) на параметъра |
Тип |
Мерна единица |
Описание/позоваване |
|
OutputShaftSpeed |
P501 |
double, 2 |
1/min |
|
|
MaxTorque |
P502 |
double, 2 |
Nm |
|
|
MinTorque |
P503 |
double, 2 |
Nm |
|
Таблица 5
Входящи параметри „IEPC/DragTorque“ за всяка работна точка и за всяка измерена скоростна предавка за движение напред (незадължително измерване на зависещи от скоростната предавка стойности в съответствие с точка 4.2.3)
|
Название на параметъра |
Идентификатор (ID) на параметъра |
Тип |
Мерна единица |
Описание/позоваване |
|
OutputShaftSpeed |
P504 |
double, 2 |
1/min |
|
|
DragTorque |
P505 |
double, 2 |
Nm |
|
Таблица 6
Входящи параметри „IEPC/ElectricPowerMap“ за всяка работна точка, за всяка измерена стойност на напрежението и за всяка скоростна предавка за движение напред
|
Название на параметъра |
Идентификатор (ID) на параметъра |
Тип |
Мерна единица |
Описание/позоваване |
|
OutputShaftSpeed |
P506 |
double, 2 |
1/min |
|
|
Въртящ момент |
P507 |
double, 2 |
Nm |
|
|
ElectricPower |
P508 |
double, 2 |
W |
|
Таблица 7
Входящи параметри „IEPC/Conditioning“ за всеки охладителен кръг с връзка към външен топлообменник
Когато параметърът „CertificationMethod“ е „Standard values for all components“, не е необходимо да се въвежда входящ параметър.
|
Название на параметъра |
Идентификатор (ID) на параметъра |
Тип |
Мерна единица |
Описание/позоваване |
|
CoolantTempInlet |
P509 |
integer |
°C |
Определя се в съответствие с точки 4.1.5.1 и 4.3.6 от настоящото приложение. |
|
CoolingPower |
P510 |
integer |
W |
Определя се в съответствие с точки 4.1.5.1 и 4.3.6 от настоящото приложение. |
Набор от входящи параметри за акумулаторна система
Таблица 1
Входящи параметри „Battery system/General“
|
Название на параметъра |
Идентификатор (ID) на параметъра |
Тип |
Мерна единица |
Описание/позоваване |
|
Manufacturer |
P511 |
token |
— |
|
|
Модел |
P512 |
token |
— |
|
|
CertificationNumber |
P513 |
token |
— |
|
|
Date |
P514 |
dateTime |
— |
Дата и час на създаването на хеш кода на компонента |
|
AppVersion |
P515 |
token |
— |
Специфичен за производителя входящ параметър за инструментите, използвани за оценка и обработка на измерените данни за компонента |
|
CertificationMethod |
P517 |
string |
— |
Разрешени стойности: „Measured“, „Standard values“ |
|
BatteryType |
P518 |
string |
— |
Разрешени стойности: „HPBS“, „HEBS“ |
|
RatedCapacity |
P519 |
double, 2 |
Ah |
|
|
ConnectorsSubsystemsIncluded |
P520 |
boolean |
— |
Необходим е само ако е изпитана представителна акумулаторна подсистема: За него се задава „true“, ако в изпитването е бил включен представителен кабелен сноп за свързване на акумулаторни подсистеми. За него се задава винаги „true“, ако е била изпитана цялостна акумулаторна система. |
|
JunctionboxIncluded |
P511 |
boolean |
— |
Необходим е само ако е изпитана представителна акумулаторна подсистема: За него се задава „true“, ако в изпитването е била включена представителна съединителна кутия с устройство за максималнотокова защита и предпазители. За него се задава винаги „true“, ако е била изпитана цялостна акумулаторна система. |
|
TestingTemperature |
P521 |
integer |
°C |
Определя се в съответствие с точка 5.1.4 от настоящото приложение. Когато параметърът „CertificationMethod“ е „Standard values“, не е необходимо да се въвежда входящ параметър. |
Таблица 2
Входящи параметри „Battery system/OCV“ за всяка измерена степен на зареждане
|
Название на параметъра |
Идентификатор (ID) на параметъра |
Тип |
Мерна единица |
Описание/позоваване |
|
SOC |
P522 |
integer |
% |
|
|
НОВ |
P523 |
double, 2 |
V |
|
Таблица 3
Входящи параметри „Battery system/DCIR“ за всяка измерена степен на зареждане
|
Название на параметъра |
Идентификатор (ID) на параметъра |
Тип |
Мерна единица |
Описание/позоваване |
|
SOC |
P524 |
integer |
% |
Когато параметърът „CertificationMethod“ е „Standard values“, се въвежда една и съща стойност на DCIR за две различни стойности на степента на зареждане — 0 % и 100 %. |
|
DCIR RI2 |
P525 |
double, 2 |
mΩ |
Когато параметърът „CertificationMethod“ е „Standard values“, се въвежда стойността на DCIR, определена в съответствие с точка 1), буква г) от допълнение 10. |
|
DCIR RI10 |
P526 |
double, 2 |
mΩ |
Когато параметърът „CertificationMethod“ е „Standard values“, се въвежда стойността на DCIR, определена в съответствие с точка 1), буква г) от допълнение 10. |
|
DCIR RI20 |
P527 |
double, 2 |
mΩ |
Когато параметърът „CertificationMethod“ е „Standard values“, се въвежда стойността на DCIR, определена в съответствие с точка 1), буква г) от допълнение 10. |
|
DCIR RI120 |
P528 |
double, 2 |
mΩ |
Незадължително, необходимо е само за акумулатори от тип HEBS. Когато параметърът „CertificationMethod“ е „Standard values“, се въвежда стойността на DCIR, определена в съответствие с точка 1), буква г) от допълнение 10. |
Таблица 4
Входящи параметри „Battery system/Current limits“ за всяка измерена степен на зареждане
|
Название на параметъра |
Идентификатор (ID) на параметъра |
Тип |
Мерна единица |
Описание/позоваване |
|
SOC |
P529 |
integer |
% |
Когато параметърът „CertificationMethod“ е „Standard values“, се въвежда една и съща стойност за MaxChargingCurrent и за MaxDischargingCurrent за две различни стойности на степента на зареждане — 0 % и 100 %. |
|
MaxChargingCurrent |
P530 |
double, 2 |
A |
|
|
MaxDischargingCurrent |
P531 |
double, 2 |
A |
|
Набор от входящи параметри за кондензаторна система
Таблица 1
Входящи параметри „Capacitor system/General“
|
Название на параметъра |
Идентификатор (ID) на параметъра |
Тип |
Мерна единица |
Описание/позоваване |
|
Manufacturer |
P532 |
token |
— |
|
|
Модел |
P533 |
token |
— |
|
|
CertificationNumber |
P534 |
token |
— |
|
|
Date |
P535 |
dateTime |
— |
Дата и час на създаването на хеш кода на компонента |
|
AppVersion |
P536 |
token |
— |
Специфичен за производителя входящ параметър за инструментите, използвани за оценка и обработка на измерените данни за компонента |
|
CertificationMethod |
P538 |
string |
— |
Разрешени стойности: „Measurement“, „Standard values“ |
|
Capacitance |
P539 |
double, 2 |
F |
|
|
InternalResistance |
P540 |
double, 2 |
Ω |
|
|
MinVoltage |
P541 |
double, 2 |
V |
|
|
MaxVoltage |
P542 |
double, 2 |
V |
|
|
MaxChargingCurrent |
P543 |
double, 2 |
A |
|
|
MaxDischargingCurrent |
P544 |
double, 2 |
A |
|
|
TestingTemperature |
P532 |
integer |
°C |
Определя се в съответствие с точка 6.1.3 от настоящото приложение. Когато параметърът „CertificationMethod“ е „Standard values“, не е необходимо да се въвежда входящ параметър. |
(*) определя се в съответствие с точки 4.3.5 и 4.3.6 от настоящото приложение
(**) определя се в съответствие с точка 5.4.1.4 от настоящото приложение
(***) Правило № 100 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) — Единни предписания относно одобряването на превозни средства по отношение на специфичните изисквания за електрическото силово предаване (ОВ L 449, 15.12.2021 г., стр. 1).
ПРИЛОЖЕНИЕ XI
ИЗМЕНЕНИЯ НА ДИРЕКТИВА 2007/46/ЕО
(1) В приложение I се добавя следната точка 3.5.7:
|
„3.5.7 |
Сертифициране на емисиите на CO2 и разхода на гориво (за тежки превозни средства, както са определени в член 6 от Регламент (ЕС) 2017/2400 на Комисията |
|
3.5.7.1 |
Номер на лиценза на симулационния инструмент:“ |
(2) В приложение III, част I, А (категории M и N) се добавят следните точки 3.5.7 и 3.5.7.1:
|
„3.5.7 |
Сертифициране на емисиите на CO2 и разхода на гориво (за тежки превозни средства, както са определени в член 6 от Регламент (ЕС) 2017/2400 на Комисията |
|
3.5.7.1 |
Номер на лиценза на симулационния инструмент:“ |
(3) Част I на приложение IV се изменя, както следва:
ред 41A се заменя със следното:
|
„41A |
Емисии (Евро VI) тежки превозни средства/достъп до информация |
Регламент (ЕО) № 595/2009 Регламент (ЕС) № 582/2011 |
X (9) |
X (9) |
X |
X (9) |
X (9) |
X“ |
|
|
|
|
създава се следният ред 41Б:
|
„41Б |
Лиценз на симулационния инструмент за CO2 (тежки превозни средства) |
Регламент (ЕО) № 595/2009 Регламент (ЕС) 2017/2400 |
|
|
|
|
X (16) |
X“ |
|
|
|
|
добавя се следната обяснителна бележка 16:
„(16) За превозни средства с технически допустима максимална маса в натоварено състояние от 7 500 kg“
(4) Приложение IX се изменя, както следва:
в част I, образец Б, СТРАНА 2, ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА ОТ КАТЕГОРИЯ N2, се създава следната точка 49:
„49. Криптографски хеш код на файла с данни на производителя …“
в част I, образец Б, СТРАНА 2, ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА ОТ КАТЕГОРИЯ N3, се създава следната точка 49:
„49. Криптографски хеш код на файла с данни на производителя …“
(5) В приложение XV, точка 2, се създава следният ред:
|
„46Б |
Определяне на съпротивлението при търкаляне |
Регламент (ЕС) 2017/2400, приложение X“ |
( 1 ) Регламент (ЕС) 2018/858 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. относно одобряването и надзора на пазара на моторни превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства, за изменение на регламенти (ЕО) № 715/2007 и (ЕО) № 595/2009 и за отмяна на Директива 2007/46/ЕО (ОВ L 151, 14.6.2018 г., стр. 1).
( 2 ) Регламент (ЕС) 2017/2400 на Комисията от 12 декември 2017 г. за изпълнение на Регламент (ЕО) № 595/2009 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на определянето на емисиите на CO2 и разхода на гориво на тежките превозни средства и за изменение на Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕС) № 582/2011 на Комисията (ОВ L 349, 29.12.2017 г., стр. 1).“;
( 3 ) Правило № 107 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) — единни изисквания относно одобряването на превозни средства от категория M2 или M3 по отношение на тяхната обща конструкция (ОВ L 52, 23.2.2018 г., стр. 1).
( 4 ) Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/683 от 15 април 2020 г. относно изпълнението на Регламент (ЕС) 2018/858 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на административните изисквания за одобряването и надзора на пазара на моторни превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства (ОВ L 163, 26.5.2020 г., стр. 1).
( 5 ) Входяща информация и входящи данни, както е определено в приложение III за първични превозни средства.
( 6 ) Резултатите за емисиите на CO2 и разхода на гориво не трябва да се предават с VIF, тъй като тази информация може да се изчисли от резултатите за консумацията на енергия и известния тип гориво.
( 7 ) Съдържанието на VIF е описано подробно в приложение IV, част III.
( 8 ) Поднабор от входяща информация и входящи данни, както е определено в приложение III за комплектовани и напълно комплектовани превозни средства.
( 9 ) С „i“ се обозначава броят на етапите на производството, включени до момента в процедурата.
( 10 ) Вж. приложение IV, част III, точка 1.1.
( 11 ) ОВ L 349, 29.12.2017 г., стр. 1
( 12 ) Правило № 49 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) — Единни предписания относно мерките, които следва да се предприемат срещу емисиите на газообразни замърсители и прахови замърсители от двигатели със самовъзпламеняване чрез сгъстяване, предназначени за използване в превозни средства, и емисиите на газообразни замърсители от двигатели с принудително запалване за използване в превозни средства (ОВ L 171, 24.6.2013 г., стр. 1).
( 13 ) За двигатели, работещи с два вида гориво, се посочват поотделно стойности за всеки тип гориво и всеки режим на работа
►M3 ( 14 ) Посочва се допустимото отклонение; то трябва да е в рамките на ± 3 % от стойностите, заявени от производителя. ◄
( 15 ) Правило № 85 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) — Единни предписания за одобряване на двигателите с вътрешно горене или електрическите задвижвания за моторните превозни средства от категории M и N по отношение на измерването на полезната (ефективната) мощност и максималната 30-минутна мощност на електрическите задвижвания (ОВ L 323, 7.11.2014 г., стр. 52)
( 16 ) Ненужното се зачерква (има случаи, в които не е необходимо да се зачерква нищо, като са приложими повече от един вариант).
( 17 ) Правило № 54 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) — Единни разпоредби за одобрение на пневматични гуми за товарни превозни средства и техните ремаркета (ОВ L 183, 11.7.2008 г., стр. 41).
( 18 ) Правило № 107 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) — единни изисквания относно одобряването на превозни средства от категория M2 или M3 по отношение на тяхната обща конструкция (ОВ L 52, 23.2.2018 г., стр. 1).
( 19 ) Правило № 48 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) — Единни предписания относно одобряването на превозни средства по отношение на монтирането на устройства за осветяване и светлинна сигнализация (ОВ L 14, 16.1.2019 г., стр. 42).
( 20 ) Правило № 122 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) — Единни технически предписания относно одобряването на превозни средства от категориите M, N и O по отношение на техните отоплителни уредби (ОВ L 19, 24.1.2020 г., стр. 42).
( 21 ) Правило № 54 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) — Единни разпоредби за одобрение на пневматични гуми за товарни превозни средства и техните ремаркета (ОВ L 183, 11.7.2008 г., стр. 41).
( 22 ) Правило № 117 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) — Единни предписания относно одобряването на гуми по отношение на шума, излъчван при търкаляне, сцеплението върху влажна повърхност и/или съпротивлението при търкаляне [2016/1350] (ОВ L 218, 12.8.2016 г., стр. 1).
( 23 ) Регламент (ЕС) 2020/740 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 2020 година относно етикетирането на гуми по отношение на горивната ефективност и други параметри, за изменение на Регламент (ЕС) 2017/1369 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1222/2009 (ОВ L 177, 5.6.2020 г., стр. 1).
( 24 ) Регламент (ЕО) № 661/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно изискванията за одобрение на типа по отношение на общата безопасност на моторните превозни средства, техните ремаркета и системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за тях (ОВ L 200, 31.7.2009 г., стр. 1).
( 25 ) Регламент (ЕС) 2019/2144 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 г. относно изискванията за одобряване на типа на моторни превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства, по отношение на общата безопасност на моторните превозни средства и защитата на пътниците и уязвимите участници в движението по пътищата, за изменение на Регламент (ЕС) 2018/858 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 325, 16.12.2019 г., стр. 1)
( 26 ) Правило № 30 на Икономическата Комисия за Европа на ООН (ИКЕ на ООН) — Единни условия относно одобряването на пневматични гуми за моторни превозни средства и техните ремаркета (ОВ L 201, 30.7.2008 г., стр. 70).
( 27 ) определени в съответствие с точки 4.3.5 и 4.3.6 от настоящото приложение