►B

ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2017/654 НА КОМИСИЯТА

от 19 декември 2016 година

за допълване на Регламент (ЕС) 2016/1628 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на техническите и общите изисквания за граничните стойности на емисиите и за одобряването на типа на двигателите с вътрешно горене за извънпътна подвижна техника

(ОВ L 102, 13.4.2017 г., стp. 1)

Официален вестник

  №

страница

дата

 M1

ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2018/236 НА КОМИСИЯТА от 20 декември 2017 година

  L 50

1

22.2.2018

1.1.

Когато подават заявление за ЕС одобряване на типа, производителите могат да изберат една от следните възможности във връзка с гамата горива за двигателя:

1.2.

Двигателят за гама стандартни горива трябва да отговоря на изискванията по точки 1.2.1 — 1.2.4.

1.3.

Двигателят, използващ конкретни горива (ED 95 или E 85), трябва да отговоря на изискванията по точки 1.3.1 — 1.3.2.

2.1.

Когато подават заявление за ЕС одобряване на типа, производителите могат да изберат една от следните възможности във връзка с гамата горива за двигателя:

2.2.

В допълнение 1 са дадени таблици, в които са обобщени изискванията към ЕС одобряването на типа на двигателите, използващи за гориво природен газ (ПГ)/биометан, двигателите, използващи за гориво ВНГ, и двигателите, работещи с два вида гориво.

2.3.

2.4.

Двигателят за ограничена гама горива трябва да отговоря на изискванията по точки 2.4.1 — 2.4.3.

2.4.1.   В случай на двигатели, използващи за гориво СПГ и предназначени за работа в гамата на H-газове или L-газове.

2.4.2.   В случай на двигатели, използващи за гориво природен газ или ВНГ и предназначени за работа с един специфичен състав на горивото.

2.5.

Двигателите за конкретни горива, използващи за гориво втечнен природен газ/втечнен биометан, трябва да отговарят на изискванията по точки 2.5.1 — 2.5.2.

2.5.1.   Двигатели за конкретни горива, използващи за гориво втечнен природен газ (ВПГ)/втечнен биометан

2.5.2.   Двигатели за конкретни горива, използващи за гориво втечнен природен газ (ВПГ)

2.6.

2.7.

За да получи ЕС одобряване на типа на типа двигател или фамилията двигатели, работещи с два вида гориво, производителят:

2.1.

С мерките за съответствие на производството се цели да се гарантира, че всеки двигател отговаря на изискванията към спецификациите, експлоатационните показатели и маркировката на одобрения тип двигател или фамилия двигатели.

2.2.

Неделима част от процедурите са оценката на системите за управление на качеството, наричана „първоначална оценка“ и описана в точка 3, и проверката и свързаният с производството контрол, наричани „мерки за осигуряване на съответствието на продуктите“ и описани в точка 4.

3.1.

Преди издаване на ЕС одобряването на типа органът по одобряването проверява за наличието на необходимите мерки и процедури, установени от производителя, за да се осигури ефективен контрол с оглед на съответствието на произвежданите двигатели с одобрения тип двигател или фамилия двигатели.

3.2.

Към първоначалната оценка се прилагат указанията за одитиране на системи за управление на качеството и/или околната среда, определени в стандарт EN ISO 19011:2011.

3.3.

Органът по одобряването трябва да счита първоначалната оценка и мерките за осигуряване на съответствието на продуктите от раздел 4 за достатъчно добри, като взема предвид, ако е необходимо, една от мерките по точки 3.3.1 — 3.3.3 или комбинация от всички тези мерки или от част от тях.

4.1.

Всеки двигател, който е получил ЕС одобряване на типа в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/1628, настоящия делегиран регламент, Делегиран регламент (ЕС) 2017/655 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/656, трябва да се произвежда така, че да отговаря на одобрения тип двигател или фамилия двигатели, като изпълнява изискванията от настоящото приложение, Регламент (ЕС) 2016/1628 и горепосочените делегирани регламенти и регламенти за изпълнение.

4.2.

Преди издаване на ЕС одобряване на типа съгласно Регламент (ЕС) 2016/1628 и делегираните актове и актовете за изпълнение, приети съгласно посочения регламент, органът по одобряването проверява за наличието на адекватни мерки и документирани планове за контрол, които се договарят с производителя за всяко одобряване и в които се предвижда извършването на определени интервали на посочените изпитвания или съответните необходими проверки, за да се удостовери, че продължава да е налице съответствие с одобрения тип двигател или фамилия двигатели, включително, ако е приложимо, изпитванията по Регламент (ЕС) 2016/1628 и делегираните актове и актовете за изпълнение, приети съгласно посочения регламент.

4.3.

Притежателят на ЕС одобряването на типа трябва:

4.4.

ако органът по одобряването счете за незадоволителни резултатите от допълнителния одит или проверка по точка 4.3.6, производителят трябва да предприеме необходимото за възможно най-бързо възстановяване на съответствието на производството чрез коригиращи действия, които удовлетворяват органа по одобряването.

5.1.

Органът, който е издал ЕС одобряването на типа, може по всяко време да проверява методите за контрол на съответствието на производството във всеки производствен обект, като извършва периодични одити. За целта производителят трябва да осигурява достъп до обектите за производство, контрол, изпитване, съхранение и разпространение и трябва да представя цялата необходима информация във връзка с документацията и записите на системата за управление на качеството.

5.2.

При всяко преразглеждане записите от изпитванията, проверките и производството, и по-специално записите за изпитванията или проверките, документирани съгласно точка 4.2, трябва да се представят на инспектора.

5.3.

Инспекторът може да избере случайни образци, които да се изпитат в лабораторията на производителя или в обектите на техническата служба, като в този случай се извършват само физически изпитвания. Минималният брой на образците може да се определи в зависимост от резултатите от проверката, извършена от производителя.

5.4.

Ако нивото на контрол изглежда незадоволително или ако е необходимо да се провери валидността на изпитванията, извършени на основание точка 5.2, или при обосновано искане от друг орган по одобряването или друг орган за надзор на пазара, инспекторът избира образци, които да се изпитат в лабораторията на производителя или да се изпратят на техническата служба за физически изпитвания съгласно изискванията, посочени в раздел 6, Регламент (ЕС) 2016/1628 и делегираните актове и актовете за изпълнение, приети съгласно посочения регламент.

5.5.

При установяване на незадоволителни резултати от страна на органа по одобряването при проверка или преглед във връзка с наблюдението или от орган по одобряването в друга държава членка съгласно член 39, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/1628, органът по одобряването трябва да предприеме всички необходими мерки за възможно най-бързо възстановяване на съответствието на производството.

6.1.

При незадоволително ниво на контрол на съответствието на продуктите по точка 5.4 или 5.5 съответствието на производството трябва да се провери чрез изпитване за емисии въз основа на описанието в сертификатите за ЕС одобряване на типа, установени в приложение IV към Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/656 относно административните изисквания.

6.2.

Освен ако има различни разпоредби в точка 6.3, трябва да се изпълнява следната процедура:

6.3.

Чрез дерогация от точка 6.2.1 следната процедура трябва да се изпълнява за типове двигатели, чийто обем на продажбите в ЕС е по-малко от 100 бройки годишно:

6.4.

Всички тези изпитвания могат да се проведат с приложимите предлагани на пазара горива. По искане на производителя обаче трябва да се използват еталонните горива, описани в приложение IX. Това предполага изпитвания, описани в допълнение 1 от приложение I, с поне две от еталонните горива за всеки двигател, използващ газообразно гориво, освен при двигател, използващ газообразно гориво и чийто тип е получил ЕС одобряване на типа за конкретни горива, когато се изисква само едно еталонно гориво. Ако се използва повече от едно еталонно газообразно гориво, резултатите трябва да доказват, че двигателят отговаря на граничните стойности за всяко гориво.

6.5.

В случай на спор във връзка със съответствието на двигатели, използващи газообразни горива, включително двигателите, работещи с два вида гориво, когато е използвано предлагано на пазара гориво, изпитванията трябва да се извършат с всяко еталонно гориво, с което е бил изпитван базовият двигател, и по искане на производителя — с вероятното допълнително трето гориво, определено в точки 2.3.1.1.1, 2.3.2.1 и 2.4.1.2 от приложение I, с което базовият двигател може да е бил изпитван. Ако е приложимо, резултатът се преобразува чрез изчисление, като се прилагат съответните коефициенти „r“, „r a“ или „r b“, описани в точки 2.3.3, 2.3.4.1 и 2.4.1.3 от приложение I. Ако r, r a или r b са по-малки от 1, не се извършва корекция. Измерените резултати и когато е приложимо, изчислените резултати трябва да доказват, че двигателят отговаря на граничните стойности за всички съответни горива (например горива 1, 2 и ако е приложимо — третото гориво за двигателите, работещи с природен газ/биометан, и горива А и Б за двигателите, работещи с ВНГ).

Фигура 2.1

Схема на изпитването за съответствие на производството

Нека

:

n = размер на съответната извадка.

2.1.

В настоящото приложение се описват подробно процедурите за избор на двигателите, които да се изпитват по график за пробег с цел определяне на коефициентите на влошаване за ЕС одобряването на типа на типа двигател или фамилията двигатели и за оценките за съответствие на производството. Коефициентите на влошаване трябва да се прилагат за емисиите, измерени съгласно приложение VI и изчислени в съответствие с приложение VII, като е следвана съответно процедурата по точка 3.2.7 или точка 4.3.

2.2.

Не е необходимо представител на органа по одобряването да присъства на изпитванията по графика за пробег или изпитванията за емисии, извършвани за определяне на влошаването на характеристиките.

2.3.

В настоящото приложение се описват подробно и обслужването, свързано с емисиите, и обслужването, несвързано с емисиите, които следва или могат да се извършват на двигатели по график за пробег. Това обслужване трябва да отговаря на извършваното обслужване на двигатели при експлоатация и се съобщава на крайните ползватели на новите двигатели.

3.1.1.

Двигателите се избират от фамилията двигатели, определена в раздел 2 от приложение IХ към Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/656 относно административните изисквания за изпитване за емисии с цел установяване на коефициентите на влошаване за периода на устойчивост на характеристиките на емисиите.

3.1.2.

Двигателите от различни фамилии двигатели могат допълнително да се комбинират във фамилии въз основа на типа на използваната система за последваща обработка на отработилите газове. За да могат двигатели с различна конфигурация на цилиндрите, но със сходни технически спецификации и монтаж на системи за последваща обработка на отработилите газове, да бъдат обединени в една и съща фамилия двигатели със система за последваща обработка, производителят трябва да представи на органа по одобряването данни, доказващи, че ефективността на намаляване на емисиите на тези двигатели е аналогична.

3.1.3.

Производителят на двигателя избира един двигател, представляващ фамилията двигатели със система за последваща обработка, както е определено в съответствие с точка 3.1.2, за изпитване по графика за пробег по точка 3.2.2 и за това се съобщава на органа по одобряването преди започване на изпитванията.

3.1.4.

Ако органът по одобряването реши, че най-неблагоприятните емисии от фамилия двигатели със система за последваща обработка могат да се илюстрират по-добре от друг изпитван двигател, тогава изпитваният двигател, който ще се използва, се избира съвместно от органа по одобряването и производителя на двигателя.

3.2.1.1.

По искане на производителя органът по одобряването може да разреши използването на коефициенти на влошаване, които са установени посредством процедури, които са алтернативни на посочените в точки 3.2.2 — 3.2.5. В този случай производителят трябва да докаже по удовлетворителен за органа по одобряването начин, че използваните алтернативни процедурите са не по-малко строги от тези, които се съдържат в точки 3.2.2 — 3.2.5.

3.2.2.1.1.

Производителят определя геометрията на трасето, времетраенето на пробега и цикъла на стареене за двигателите в съответствие с добрата техническа преценка.

3.2.2.1.2.

Производителят определя точките на изпитване, в които ще се измерват емисиите на газообразни и прахови замърсители по време на приложимите цикли, както следва:

3.2.2.1.3.

Стойностите на емисиите в началната точка и в крайната точка на периода на устойчивост на характеристиките на емисиите, изчислени в съответствие с точка 3.2.5.1 или измерени директно съгласно точка 3.2.2.1.2.2, трябва да бъдат в обхвата на граничните стойности, приложими към фамилията двигатели. Резултатите за отделните емисии в междинните точки на изпитване могат обаче да надвишават посочените гранични стойности.

3.2.2.1.4.

За категории или подкатегории двигатели, за които се прилага NRTC, или за категория или подкатегории двигатели NRS, за които се прилагат цикли на изпитване с преходни режими за извънпътната техника за двигателите с искрово запалване с голям работен обем (LSI-NRTC), производителят може да поиска съгласието на органа по одобряването да се извърши само един цикъл на изпитване (NRTC с пускане при горещ двигател или LSI-NRТC, в зависимост от това кое е приложимо, или NRSC) във всяка една точка на изпитване, а другият цикъл на изпитване да се извърши само в началото и края на графика за пробег.

3.2.2.1.5.

В случай на категории или подкатегории двигатели, за които няма приложими цикли с преходни режими за извънпътната техника, посочени в приложение IV към Регламент (ЕС) 2016/1628, се извършва само NRSC във всяка точка на изпитване.

3.2.2.1.6.

Графиците за пробег могат да бъдат различни за различните фамилии двигатели със система за последваща обработка.

3.2.2.1.7.

Графиците за пробег могат да бъдат по-кратки от периода на устойчивост на характеристиките на емисиите, но не трябва да са по-кратки от еквивалента на най-малко една четвърт от съответния период на устойчивост на характеристиките на емисиите, посочен в приложение V от Регламент (ЕС) 2016/1628.

3.2.2.1.8.

Допуска се ускорено стареене посредством коригиране на графика за пробег според разхода на гориво. Корекцията се основава на отношението между типичния разход на гориво в работен режим и разхода на гориво през цикъла на стареене, но разходът на гориво през цикъла на стареене не трябва да надвишава типичния разход на гориво в работен режим с повече от 30 %.

3.2.2.1.9.

Със съгласието на органа по одобряването производителят може да използва алтернативни методи за ускорено стареене.

3.2.2.1.10.

Графикът за пробег трябва да бъде описан изцяло в заявлението за ЕС одобряване на типа и докладван на органа по одобряването преди началото на изпитванията.

3.2.2.2.

Ако органът по одобряването реши, че трябва да се извършат допълнителни измервания между точките, избрани от производителя, той трябва да уведоми производителя за това. Ревизираният график за пробег се изготвя от производителя и се съгласува с органа по одобряването.

3.2.3.1.1.

За всяка фамилия двигатели със система за последваща обработка производителят определя броя на часовете на работа на извънпътната подвижна техника или двигателя, след които работата на системата за последваща обработка на двигателя се стабилизира. По искане на органа по одобряването производителят представя данните и анализа, които е използвал за решението си. Като алтернатива за стабилизирането на системата за последваща обработка на двигателя производителят може да остави двигателя или извънпътната подвижна техника да работи между 60 и 125 часа или еквивалентен период по време на цикъла на стареене.

3.2.3.1.2.

Краят на периода на стабилизиране, определен в точка 3.2.3.1.1, се счита за начало на графика за пробег.

3.2.3.2.1.

След стабилизиране двигателят се пуска по графика за пробег, избран от производителя, както е указано в точка 3.2.2. На периодични интервали в рамките на графика за пробег, определени от производителя и когато е приложимо, установени от органа по одобряването в съответствие с точка 3.2.2.2, двигателят се изпитва за емисии на газообразни и прахови замърсители чрез NRTC с пускане при горещ двигател и NRSC или LSI-NRTC и NRSC, приложими към категорията двигатели, както е посочено в приложение IV към Регламент (ЕС) 2016/1628.

Производителят може да избере измерване на емисиите на замърсители преди всяка система за последваща обработка на отработилите газове отделно от емисиите на замърсители след всяка система за последваща обработка на отработилите газове.

В съответствие с точка 3.2.2.1.4, ако е било договорено, че само един цикъл на изпитване (NRTC с пускане при горещ двигател, LSI-NRTC или NRSC) ще бъде извършен във всяка точка на изпитване, другият цикъл на изпитване (NRTC с пускане при горещ двигател, LSI-NRTC или NRSC) трябва да се проведе в началото и края на графика за пробег.

Съгласно точка 3.2.2.1.5 в случай на категории или подкатегории двигатели, за които няма приложими цикли с преходни режими за извънпътната техника, посочени в приложение IV към Регламент (ЕС) 2016/1628, се извършва само NRSC във всяка точка на изпитване.

3.2.3.2.2.

По време на графика за пробег обслужването на двигателя се извършва в съответствие с точка 3.4.

3.2.3.2.3.

По време на графика за пробег може да бъде извършено извънпланово обслужване на двигателя или извънпътната подвижна техника, например ако обичайната диагностична система на производителя е открила проблем, който би указал на оператора на извънпътната подвижна техника, че е възникнала повреда.

3.2.4.1.

Резултатите от всички изпитвания за емисии (NRTC с пускане при горещ двигател, LSI-NRTC и NRSC), проведени по време на графика за пробег, се предоставят на разположение на органа по одобряването. Ако някое изпитване за емисии е обявено за невалидно, производителят трябва да посочи основанията, поради които изпитването е обявено за невалидно. В този случай в рамките на следващите 100 часа от пробега се извършва друга серия изпитвания за емисии.

3.2.4.2.

Производителят съхранява цялата информация, засягаща всички изпитвания за емисии, както и обслужването, извършени върху двигателя по време на графика за пробег. Тази информация се предоставя на органа по одобряването заедно с резултатите от изпитванията за емисии, проведени по време на графика за пробег.

3.2.5.1.

При изпълнение на графика за пробег съгласно точка 3.2.2.1.2.1 или 3.2.2.1.2.3 за всеки замърсител, измерен по време на NRTC с пускане при горещ двигател, LSI-NRTC и NRSC във всяка точка на изпитване по време на графика за пробег, се прави „най-подходящият“ линеен регресионен анализ на базата на всички резултати от изпитванията. Резултатите от всяко изпитване за всеки замърсител се изразяват с толкова десетични знака след запетаята, колкото са в граничната стойност за този замърсител, приложима за фамилията двигатели, плюс един допълнителен знак.

Когато в съответствие с точка 3.2.2.1.4 или 3.2.2.1.5 само един цикъл на изпитване (NRTC с пускане при горещ двигател, LSI-NRTC или NRSC) е бил извършен във всяка точка на изпитване, регресионният анализ се прави само въз основа на резултатите от цикъла на изпитване, извършен във всяка точка на изпитване.

Производителят може да поиска предварителното одобрение от страна на органа по одобряването за нелинейна регресия.

3.2.5.2.

Стойностите на емисиите за всеки замърсител в началото на графика за пробег и в крайната точка на периода на устойчивост на характеристиките на емисиите, приложим за изпитвания двигател:

Когато стойностите на емисиите се използват за фамилии двигатели от същата фамилия двигатели със система за последваща обработка, но с различни периоди на устойчивост на характеристиките на емисиите, стойностите на емисиите в крайната точка на периода на устойчивост на характеристиките на емисиите се преизчисляват за всеки период на устойчивост на характеристиките на емисиите чрез екстраполация или интерполация на регресионното уравнение, както е определено в точка 3.2.5.1.

3.2.5.3.

Коефициентът на влошаване (DF) за всеки замърсител се определя като отношението на приложимите стойности на емисиите в крайната точка на периода на устойчивост на характеристиките на емисиите към приложимите стойности на емисиите в началото на графика за пробег (мултипликативен коефициент на влошаване).

Производителят може да поиска предварителното одобрение на органа по одобряването за прилагането на кумулативен DF за всеки замърсител. Кумулативният DF се определя като разликата между изчислените стойности на емисиите в крайната точка на периода на устойчивост на характеристиките на емисиите към изчислените стойности на емисиите в началото на графика за пробег.

Пример за определяне на DF посредством линейна регресия е показан на фигура 3.1 за емисии на NOx.

Не се допуска комбинирането на мултипликативни и кумулативни DF в рамките на една съвкупност от замърсители.

Ако резултатът от изчислението е стойност, по-ниска от 1,00 за мултипликативен DF или по-ниска от 0,00 за кумулативен DF, тогава коефициентът на влошаване е съответно 1,0 или 0,00.

В съответствие с точка 3.24.2.1.4, ако е било договорено, че само един цикъл на изпитване (NRTC с пускане при горещ двигател, LSI-NRTC или NRSC) ще бъде извършен във всяка точка на изпитване, а другият цикъл на изпитване (NRTC с пускане при горещ двигател, LSI-NRTC или NRSC) ще се извърши само в началото и края на графика за пробег, коефициентът на влошаване, изчислен за цикъла на изпитване, извършен във всяка точка на изпитване, е приложим също и за другия цикъл на изпитване.

3.2.6.1.

Като алтернатива на използването на график за пробег за определяне на DF производителите на двигатели могат да изберат да използват предварително определените мултипликативни DF, дадени в таблица 3.1:

Не трябва да се дават предварително определени кумулативни DF. Не трябва да се преобразуват предварително определените мултипликативни DF в кумулативни DF.

За PN може да се използва кумулативен DF от 0,0 или мултипликативен DF от 1,0 във връзка с резултатите от предходно изпитване на DF, при което не е установена стойност за PN, ако и двете условия са изпълнени:

3.2.6.2.

Когато се използват предварително определени DF, производителят представя на органа по одобряването убедителни доказателства, че може основателно да се очаква компонентите за контрол на емисиите да имат устойчивост на характеристиките на емисиите, отговаряща на тези предварително определени коефициенти. Тези доказателства могат да се основават на анализ на проектните показатели или на изпитвания, или на комбинация от двете.

3.2.7.1.

След прилагане на коефициентите на влошаване към резултата от изпитването, измерен в съответствие с приложение VI (претеглени специфични емисии за цикъл на прахови замърсители и всеки отделен газ), двигателите трябва да отговарят на съответните гранични стойности на емисиите за всеки замърсител, приложими за фамилията двигатели. В зависимост от вида на DF се прилагат следните разпоредби:

Претеглените специфични емисии за цикъл могат да включват корекция за нечесто регенериране, ако е приложимо.

3.2.7.2.

В случай на мултипликативен DF за NOx + HC се определят отделни DF за HC и NOx; тези стойности се прилагат поотделно при изчисляване на влошаването на нивата на емисиите от резултата на изпитването за емисии, преди да се обединят стойностите на влошаване на емисиите от NOx и HC с цел да се определи дали е спазена граничната стойност на емисиите.

3.2.7.3.

Производителят може да пренесе стойностите за DF, определени за фамилия двигатели със система за последваща обработка, към двигател, който не спада към същата фамилия двигатели със система за последваща обработка. В тези случаи производителят трябва да докаже пред органа по одобряването, че двигателят, за който фамилията двигатели със система за последваща обработка е първоначално изпитан, и двигателят, към който са пренесени стойностите на DF, имат сходни технически спецификации и изисквания по отношение на монтажа върху извънпътната подвижна техника и че емисиите на този двигател са сходни.

Когато стойностите на DF са пренесени за двигател с различен период на устойчивост на характеристиките на емисиите, стойностите на DF се преизчисляват за приложимия период на устойчивост на характеристиките на емисиите чрез екстраполация или интерполация на регресионното уравнение, както е определено в точка 3.2.5.1.

3.2.7.4.

DF за всеки замърсител за всеки приложим цикъл на изпитване се записва в протокола от изпитването, определен в допълнение 1 от приложение VI към Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/656 относно административните изисквания.

3.3.1.

Съответствието на производството по отношение на емисиите се проверява въз основа на изискванията на раздел 6 от приложение II.

3.3.2.

Производителят може да измери емисиите на замърсители преди всяка система за последваща обработка на отработилите газове едновременно с провеждането на изпитването за ЕС одобряване на типа. За тази цел производителят може да разработи неофициални DF поотделно за двигателя без система за последваща обработка и за системата за последваща обработка, които да използва като помощно средство при проверката на края на производствената линия.

3.3.3.

За целите на ЕС одобряването на типа само DF, определени в съответствие с точка 3.2.5 или 3.2.6, се записват в протокола от изпитването, определен в допълнение 1 от приложение VI към Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/656 относно административните изисквания.

3.4.1.1.

Плановото обслужване, свързано с емисиите, по време на работа на двигателя с цел изпълнение на график за пробег трябва да се прави на интервали, еквивалентни на тези, които са определени от производителя в инструкциите за обслужването, предоставяни на крайния ползвател на извънпътната подвижна техника или двигателя. Графикът за плановото обслужване може да се актуализира, когато е необходимо по време на графика за пробег, при условие че нито една дейност по обслужването не е премахната от графика за обслужването, след като дейността е изпълнена върху изпитвания двигател.

3.4.1.2.

Всяка настройка, демонтиране, почистване или смяна на критични компоненти, свързани с емисиите, извършвани периодично в рамките на периода на устойчивост на характеристиките на емисиите, за да се предотврати евентуална неизправност на двигателя, трябва да се извършват само доколкото са технологично необходими, за да се осигури правилното функциониране на системата за контрол на емисиите. В рамките на графика за пробег и след определено време на работа на двигателя следва да се избягва необходимостта от планова смяна на критични компоненти, свързани с емисиите, различна от тази, която може да се класифицира като обичайна смяна. В тази връзка обслужването във връзка с консумативите за обичайното подновяване или почистване на елементите, които го изискват след определено време на работа, се класифицират като обичайна смяна.

3.4.1.3.

Изискванията към плановото обслужване трябва да се одобрят от органа по одобряването, преди да се предостави ЕС одобряване на типа, и се включват в инструкциите за клиента. Органът по одобряването не трябва да отказва да одобри изисквания към обслужването, които са разумни и необходими от техническа гледна точка, включително, но не само посочените в точка 1.6.1.4.

3.4.1.4.

Производителят на двигателя определя за графиците за пробег настройката, почистването, обслужването (когато е необходимо) и плановата смяна на следните елементи:

3.4.1.5.

Плановото критично обслужване, свързано с емисиите, трябва да се изпълнява само ако е необходимо да се извършва в работен режим и тази необходимост е съобщена на крайния ползвател на двигателя или извънпътната подвижна техника.

3.5.1.

Ремонтите на компонентите на двигател, избран за изпитване по графика за пробег, се изпълняват само при авария на компонента или неизправност на двигателя. Ремонт на самия двигател, системата за контрол на емисиите или горивната система не се допуска освен в степента, определена в точка 3.5.2.

3.5.2.

Ако двигателят, системата му за контрол на емисиите или горивната му система се повредят по време на графика за пробег, графикът за пробег се счита за невалиден и трябва да се започне нов график за пробег с нов двигател.

Предходният параграф не се прилага, когато авариралите компоненти са заменени с еквивалентни компоненти, които са били подложени на сходен брой часове пробег.

4.1.

Приложимата категория на EDP и съответният коефициент на влошаване (DF) се определят съгласно раздел 4.

4.2.

Счита се, че фамилия двигатели отговаря на граничните стойности за подкатегория двигатели, когато резултатите от изпитването за емисии на всички двигатели, представляващи фамилията двигатели, след корекция чрез умножение с DF по раздел 2, са по-малки или равни на граничните стойности, изисквани за тази подкатегория двигатели. Въпреки това, когато един или повече резултати от изпитване за емисии на един или повече двигатели, представляващи фамилията двигатели, след като са коригирани чрез умножение с DF по раздел 2, са по-големи от една или повече отделни гранични стойности за емисиите за тази подкатегория двигатели, се счита, че фамилията двигатели не отговаря на граничните стойности, изисквани за тази подкатегория двигатели.

4.3.

DF се определят, както следва:

DF за всеки замърсител за приложимия цикъл на изпитване се записва в протокола от изпитването, установен в допълнение 1 от приложение VII към Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/656 относно административните изисквания.

По-долу следва неизчерпателен списък на групирания в зависимост от модела и използваната технология:

4.4.

1.1.

За целите на настоящото приложение се прилагат следните определения и съкращения:

1.2.

Независимо от член 2, параграф 7, когато има препратка към температура на околната среда във връзка със среди, различни от лабораторна среда, се прилагат следните разпоредби:

2.1.

Настоящият раздел 2 се прилага за електронно управляваните двигатели от категориите NRE, NRG, IWP, IWA, RLL и RLR, които отговарят на граничните стойности на емисиите от етап V, определени в приложение II към Регламент (ЕС) 2016/1628, и които използват електронното управление за определяне на количеството и момента на впръскване на горивото или които използват електронното управление за задействане, изключване или модулиране на системата за контрол на емисиите, използвана за намаляване на NOx.

2.2.

2.3.

2.4.

Условията за контрол трябва да указват диапазон на надморска височина, температура на околната среда и охлаждаща течност на двигателя, който определя дали спомагателните стратегии за контрол на емисиите могат по принцип или само по изключение да се задействат съгласно точка 2.3.

Условията за контрол трябва да указват атмосферното налягане, което се измерва в абсолютно статично атмосферно налягане (влажен или сух въздух) („атмосферно налягане“).

2.5.

Когато температурният датчик на входящия въздух се използва за измерване на температурата на околния въздух, номиналната разлика между двете точки за измерване трябва да се изчисли за всеки тип или фамилия двигатели. Когато се използва, измерената температура на входящия въздух трябва да се коригира със стойност, равна на номиналната разлика, за изчислението на температурата на околната среда за инсталация, използваща конкретен тип или фамилия двигатели.

Изчислението на разликата трябва да се извърши, като се използва добрата техническа преценка въз основа на технически елементи (изчисления, симулации, експериментални резултати, данни и др.), включително:

Копие от изчислението трябва да се предостави на органа по одобряването при поискване от негова страна.

2.6.

Производителят трябва да изпълни изискванията към документацията от точка 1.4 от част A на приложение I към Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/656 и допълнение 2 към същото приложение.

3.1.

Настоящият раздел 3 се прилага за електронно управляваните двигатели от категориите NRE, NRG, IWP, IWA, RLL и RLR, които отговарят на граничните стойности на емисиите от етап V, определени в приложение II към Регламент (ЕС) 2016/1628, и които използват електронно управление за определяне на количеството и момента на впръскване на горивото или които използват електронно управление за задействане, изключване или модулиране на системата за контрол на емисиите, използвана за намаляване на NOx.

3.2.

Производителят трябва да предостави пълна информация за функционалните работни характеристики на мерките за контрол на NOx, използвайки документите по приложение I към Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/656.

3.3.

Стратегията за контрол на NOx трябва да функционира при всички околни условия, които са обичайни на територията на Съюза, особено при ниски температури на околната среда.

3.4.

Производителят трябва да докаже, че емисиите на амоняк по време на приложимия цикъл на изпитване за емисии от процедурата за ЕС одобряване на типа, когато се използва реагент, не надвишава средна аритметична стойност от 25 ppm за двигателите от категория RLL и 10 ppm — за двигателите от всички други приложими категории.

3.5.

Ако в извънпътна подвижна техника са монтирани резервоари за реагент или са свързани с нея, трябва да бъдат включени средства за взимане на проба от реагента вътре в резервоара. Точката на вземане на пробите трябва да е леснодостъпна, без да е необходимо използването на специализиран инструмент или устройство.

3.6.

В допълнение към изискванията по точки 3.2 — 3.5 се прилагат следните изисквания:

4.1.

Настоящият раздел се прилага за двигателите от подкатегории, които подлежат на гранична стойност за PN в съответствие с граничните стойности на емисиите за етап V от приложение II към Регламент (ЕС) 2016/1628, оборудвани със система за последваща обработка на праховите замърсители. В случаите, когато системата за контрол на NOx и системата за контрол на праховите замърсители споделят еднакви физически компоненти (напр. еднакъв субстрат (SCR на филтъра), еднакъв температурен датчик на отработилите газове), изискванията от настоящия раздел не се прилагат за компоненти или неизправности, ако след разглеждане на обоснованата оценка от страна на производителя органът по одобряването заключи, че неизправност на контрола на праховите замърсители в обхвата на настоящия раздел няма да доведе до съответна неизправност на контрола на NOx в обхвата на раздел 3.

4.2.

Подробните технически изисквания към мерките за контрол на праховите замърсители са посочени в допълнение 4.

2.1.1.

Ако системата за контрол на емисиите изисква реагент, типът реагент, информацията относно концентрацията, когато реагентът е в разтвор, работната му температура, данните на международни стандарти за състава и качеството и други характеристики на този реагент трябва да са посочени от производителя в съответствие с част Б от приложение I към Регламент за изпълнение 2017/656.

2.1.2.

Подробна писмена информация, напълно описваща функционалните работни характеристики на системата за предупреждение на оператора по точка 4 и на системата за блокиране по точка 5, трябва да се предостави на органа по одобряването в момента на ЕС одобряването на типа.

2.1.3.

Производителят трябва да представи на ПОО документи с инструкции за монтажа на двигателя в извънпътната подвижна техника по такъв начин, че двигателят, системата му за контрол на емисиите и частите от извънпътната подвижна техника да работят съгласно изискванията на настоящото допълнение. Тази документация трябва да съдържа подробните технически изисквания на двигателя (софтуер, хардуер и комуникация), необходими за правилния монтаж на двигателя в извънпътната подвижна техника.

2.2.1.

Диагностичната система за контрол на NOx трябва да работи при:

Настоящият раздел 2 не се прилага за наблюдението на нивото на реагента в резервоара, когато трябва да се извършва наблюдение при всички условия, в които измерването е технически осъществимо (напр. всички условия, при които течният реагент не е замръзнал).

2.3.1.

Разрешено е да се използват резервоар и система за дозиране на реагент със и без подгряване. Системата с подгряване трябва да отговаря на изискванията на точка 2.3.2. Системата без подгряване трябва да отговаря на изискванията на точка 2.3.3.

2.3.2.

2.3.3.

2.4.1

Диагностичната система за контрол на NOx (NCD) трябва да може да идентифицира неизправности на контрола на NOx (NCM) посредством диагностични кодове за повреда (ДКП), съхранени в компютърната памет, и да предава тази информация извън двигателя при поискване.

2.4.2

2.4.3.

2.4.4.

NCD системата не трябва да е програмирана или проектирана така, че да се изключва частично или напълно въз основа на остаряването на извънпътната подвижна техника по време на действителната експлоатация на двигателя, нито системата трябва да съдържа алгоритъм или стратегия, проектирана да намалява ефективността на NCD системата с течение на времето.

2.4.5.

Всички препрограмируеми компютърни кодове или работни параметри на NCD системата трябва да са защитени срещу вмешателство.

2.4.6.

Производителят отговаря за определянето на състава на фамилията двигатели с NCD. Групирането на двигателите във фамилия двигатели с NCD трябва да се основава на добрата техническа преценка и подлежи на одобряване от страна на органа по одобряването.

Двигатели, които не принадлежат към една и съща фамилия двигатели, могат същевременно да са към една фамилия двигатели с NCD.

2.4.6.1.   Параметри, определящи фамилия двигатели с NCD

Фамилия двигатели с NCD се определя чрез основните проектни параметри, които трябва да са общи за двигателите във фамилията.

За да се счита, че двигателите принадлежат към една и съща фамилия двигатели с NCD, следният списък с основни параметри трябва да бъде сходен:

Тези сходства се доказват от производителя с подходящи технически средства или други съответни процедури и подлежат на одобряване от страна на органа по одобряването.

Производителят може да подаде заявление за одобряване от органа по одобряването на незначителни разлики в методите за наблюдение/диагностициране на NCD системата, дължащи се на вариации в конфигурацията на двигателя, когато тези методи се разглеждат като сходни от производителя и се различават единствено за да съответстват на специфични характеристики на разглежданите компоненти (напр. размер, дебит на отработилите газове и др.); или техните сходства се основават на добрата техническа преценка.

3.1.

Производителят трябва да предостави или да направи необходимото, за да се предоставят на всички крайни ползватели на нови двигатели или машини писмени инструкции относно системата за контрол на емисиите и нейното правилно действие съгласно приложение ХV.

4.1.

Извънпътната подвижна техника трябва да включва система за предупреждение на оператора с визуална сигнализация, която информира оператора, когато е открито ниско ниво на реагента, несъответстващо качество на реагента, прекъсване на дозирането или неизправност, посочена в раздел 9, което може да доведе до задействане на системата за блокиране, ако не е отстранено своевременно. Системата за предупреждение остава активна, когато е задействана системата за блокиране, описана в раздел 5.

4.2.

Предупреждението не трябва да е същото като предупреждението, използвано за целите на сигнализирането на неизправност или на друга система за обслужване на двигателя, въпреки че може да използва същата система за предупреждение.

4.3.

Системата за предупреждение на оператора може да съдържа една или повече светлини или да изобразява кратки съобщения, които могат да включват, например, съобщения, ясно указващи:

Когато се изобразяват съобщения, системата, използвана за изобразяване на тези съобщения, може да е същата система, която се използва за други цели, свързани с обслужването.

4.4.

По избор на производителя системата за предупреждение може да включва звуков компонент, за да предупреди оператора. Допуска се премахването на звуковите предупредителни сигнали от оператора.

4.5.

Система за предупреждение на оператора трябва да се задейства, както е посочено съответно в точки 2.3.3.1, 6.2, 7.2, 8.4 и 9.3.

4.6.

Системата за предупреждение на оператора се изключва, когато условията за нейното задействане вече не са налице. Системата за предупреждение на оператора не се изключва автоматично, без да се отстрани причината за нейното задействане.

4.7.

Действието на системата за предупреждение може да се прекъсва временно от други предупредителни сигнали, предоставящи важни съобщения, свързани с безопасността.

4.8.

Подробностите относно процедурите на задействане и изключване на системата за предупреждение на оператора са описани в раздел 11.

4.9.

Като част от заявлението за ЕС одобряване на типа съгласно настоящия регламент производителят трябва да докаже, че системата за предупреждение на оператора работи, както е посочено в раздел 10.

5.1.

Двигателят трябва да включва система за блокиране, която се основава на един от следните принципи:

Когато производителят избере да изключи двигателя, за да се изпълни изискването за едностепенна система за пълно блокиране, тогава по избор на производителя блокирането на нивото на реагента може да се задейства при условията на точка 6.3.2 вместо при условията по точка 6.3.1.

5.2.

Двигателят може да бъде оборудван със средство за изключване на системата за блокиране, ако отговаря на изискванията по точка 5.2.1.

5.3.

5.4.

5.5.

За да се вземат предвид съображенията за безопасност и да се позволи диагностика със самовъзстановяване, се разрешава използването на приоритетна по отношение на блокирането функция, с която да се освободи пълната мощност на двигателя, ако:

5.6.

Системата за блокиране се изключва, когато условията за нейното задействане повече не са налице. Системата за блокиране не се изключва автоматично, без да се отстрани причината за нейното задействане.

5.7.

Подробностите относно процедурите на задействане и изключване на системата за блокиране са описани в раздел 11.

5.8.

Като част от заявлението за ЕС одобряване на типа съгласно настоящия регламент производителят трябва да докаже, че системата за блокиране работи, както е посочено в раздел 11.

6.2.1.

Системата за предупреждение на оператора, определена в раздел 4, се задейства, когато нивото на реагент е по-малко от 10 % от вместимостта на резервоара за реагент или от по-висок процент в зависимост от избора на производителя.

6.2.2.

Във връзка с индикатора за реагент осигуряваното предупреждение трябва да е достатъчно ясно, за да разбере операторът, че нивото на реагента е ниско. Когато системата за предупреждение включва система за показване на съобщения, визуалното предупреждение трябва да показва съобщение, указващо ниско ниво на реагента (напр. „ниско ниво на уреа“, „ниско ниво на AdBlue“ или „ниско ниво на реагент“).

6.2.3.

Не е необходимо системата за предупреждение на оператора първоначално да е непрекъснато задействана (напр. не е необходимо непрекъснатото изобразяване на съобщение), задействането обаче трябва да увеличи честотата си така, че да стане непрекъснато, когато нивото на реагента се приближи до празен резервоар за реагент и до точката, в която системата за блокиране влиза в действие (напр. честота, с която светлината мига). Най-високата степен на задействане представлява уведомяване на оператора на ниво, което е по избор на производителя, но е достатъчно по-забележимо в точката, в която системата за блокиране от точка 6.3 влиза в действие, отколкото когато системата за блокиране е била първоначално задействана.

6.2.4.

Непрекъснатото предупреждение не трябва да бъде лесно изключвано или пренебрегвано. Когато системата за предупреждение включва система за показване на съобщения, се показва изрично съобщение (напр. „напълнете с уреа“, „напълнете с AdBlue“ или „напълнете с реагент“). Непрекъснатото предупреждение може да се прекъсва временно от други предупредителни сигнали, предоставящи важни съобщения, свързани с безопасността.

6.2.5.

Не трябва да е възможно да се изключи системата за предупреждение на оператора, докато резервоарът не е напълнен отново с реагент до ниво, което не налага нейното задействане.

6.3.1

Системата за частично блокиране, описана в точка 5.3, трябва да се задейства, когато нивото на реагент в резервоара спадне под 2,5 % от номиналната пълна вместимост на резервоара за реагент или по-висок процент в зависимост от избора на производителя.

6.3.2.

Системата за пълно блокиране, описана в точка 5.4, трябва да се задейства, когато резервоарът за реагент е празен, т.е., когато системата за дозиране на реагент не може да извлича повече реагент от резервоара, или при всяко ниво на реагент под 2,5 % от номиналната пълна вместимост на резервоара по преценка на производителя.

6.3.3.

Освен до степента, разрешена в точка 5.5, не трябва да е възможно системата за частично или пълно блокиране да се изключи, докато резервоарът не е напълнен отново с реагент до ниво, което не налага нейното задействане.

7.1.

Двигателят или извънпътната подвижна техника трябва да включва начин за установяване определяне на наличието на неподходящ реагент в извънпътната подвижна техника.

7.2.

Когато системата за наблюдение потвърди, че качеството на реагента е неподходящо, системата за предупреждение на оператора, описана в раздел 4, трябва да се задейства. Когато системата за предупреждение включва система за показване на съобщения, тя показва съобщение, указващо причината за предупреждението (напр. „открита неподходяща уреа“, „открит неподходящ AdBlue“ или „открит неподходящ реагент“).

7.3

8.1

Двигателят трябва да включва начин за определяне на прекъсване на дозирането.

8.2.

8.3.

Системата за предупреждение на оператора, описана в раздел 4, трябва да се задейства в случай на прекъсване на дозирането, което включва брояча за дозирането в съответствие с точка 8.2.1. Когато системата за предупреждение включва система за показване на съобщения, тя показва съобщение, указващо причината за предупреждението (напр. „неизправност при дозирането на уреата“, „неизправност при дозирането на AdBlue“ или „неизправност при дозирането на реагента“).

8.4.

9.1.

Освен нивото на реагент в резервоара за реагент, качеството на реагента и прекъсването на дозирането се извършва наблюдение и за следните неизправности, тъй като може да се дължат на вмешателство:

9.2.

9.3.

Системата за предупреждение на оператора, посочена в раздел 4, трябва да се задейства в случай на поява на някоя от неизправностите, определени в точка 9.1, и трябва да указва, че е необходим спешен ремонт. Когато системата за предупреждение включва система за показване на съобщения, тя трябва да показва съобщение, указващо причината за предупреждението (напр. „изключен клапан за дозиране на реагента“ или „критична неизправност, свързана с емисиите“).

9.4.

9.5.

Като алтернатива на изискванията в точка 9.2 производителят може да използва датчик за NOx, разположен в система за отработилите газове. В такъв случай

10.2.1.

Доказването, че системите за наблюдение при други членове на фамилията с NCD са сходни, може да се извърши чрез представяне пред органите по одобряването на такива елементи, като алгоритми, функционални анализи и др.

10.2.2.

Изпитваният двигател се избира от производителя със съгласието на органа по одобряването. Това може да бъде базовият двигател на съответната фамилия.

10.2.3.

Когато двигателите от фамилия двигатели принадлежат към фамилия двигатели с NCD, която вече е получила ЕС одобряване на типа в съответствие с точка 10.2.1 (фигура 4.3), се счита, че съответствието на посочената фамилия двигатели е доказано без допълнителни изпитвания, при условие че производителят докаже пред органа, че системите за наблюдение, необходими за спазване на изискванията от настоящото допълнение, са сходни в рамките на фамилията двигатели и фамилията двигатели с NCD.

10.3.1.

Съответствието на задействането на системата за предупреждение се доказва, като се извършат две изпитвания: липса на реагент и една категория неизправности, разгледани в раздели 7 — 9.

10.3.2.

10.3.3.

10.3.4.

Счита се, че доказването на задействането на системата за предупреждение е успешно, ако в края на всяко демонстрационно изпитване, проведено в съответствие с точка 10.3.3, системата за предупреждение е правилно задействана.

10.4.1.

Демонстрирането на системата за блокиране трябва се извърши посредством изпитвания на стенд за изпитване на двигател.

10.4.2.

Последователността на изпитването трябва да докаже задействането на системата за блокиране в случай на липса на реагент и в случай на една от неизправностите, определени в раздел 7, 8 или 9.

10.4.3.

За целите на това демонстриране:

10.4.4.

Освен това производителят трябва да демонстрира работата на системата за блокиране съгласно условията за неизправности, определени в раздели 7, 8 или 9, които не са били избрани за използване в демонстрационните изпитвания по точки 10.4.1 — 10.4.3.

Тези допълнителни случаи на демонстриране могат да се извършат чрез представяне пред органа по одобряването на технически случай, като за доказателство се използват алгоритми, функционални анализи и резултатът от предишни изпитвания.

10.4.5.

10.4.6.

10.4.7.

Като алтернатива, по избор на производителя и със съгласието на органа по одобряването демонстрирането на механизмите за блокиране може да се извърши на комплектувана извънпътна подвижна техника в съответствие с изискванията на точка 5.4 и 10.4.1.2 чрез монтиране на извънпътната подвижна техника на подходящ изпитвателен стенд или чрез движението ѝ по писта за изпитване при контролирани условия.

11.1

В допълнение към изискванията, посочени в настоящото допълнение, относно механизмите на задействане и изключване на предупреждението и блокирането, в настоящия раздел 11 се определят техническите изисквания за прилагане на посочените механизми на задействане и изключване.

11.2.

11.3.

11.4.

11.4.1.   Общи разпоредби

11.4.2.   Принцип на механизма на броячите

12.1.

В настоящия раздел 12 са показани задействането и изключването и механизмите на брояча в някои типични случаи. Фигурите и описанията, дадени в точки 12.2, 12.3 и 12.4, служат само за целите на показването в настоящото допълнение и не трябва да бъдат посочвани като примери за изискванията на настоящия регламент или като окончателно обяснение на съответните процеси. Часовете на брояча на фигури 4.6 и 4.7 се отнасят до максималните стойности на пълното блокиране в таблица 4.4. За целите на опростяването фактът например, че системата за предупреждение също е в действие, когато системата за блокиране действа, не е споменат в дадените за илюстрация примери.

Фигура 4.4

Повторно задействане и нулиране на брояч след период, в който стойността му е блокирана

12.2.

На фиг. 4.5 е показано действието на механизмите на задействане и изключване при наблюдение на наличността на реагент в четири случая:

Фигура 4.5

Наличност на реагент

12.3.

На фиг. 4.6 са показани три случая с реагент с лошо качество:

Фигура 4.6

Пълнене с реагент с недобро качество

12.4.

На фиг. 4.7 са показани три случая на неизправност на системата за дозиране на уреа. На фигурата е показан също процесът, който се прилага в случай на неизправностите при наблюдение, описани в раздел 9.

Фигура 4.7

Повреда на системата за дозиране на реагент

13.1.

Производителят трябва да докаже правилната стойност на CDmin при ЕС одобряването на типа чрез извършване на NRTC цикъла с пускане при горещ двигател за двигателите от подкатегория NRE-v-3, NRE-v-4, NRE-v-5, NRE-v-6 и приложимите NRSC за всички други категории, като се използва реагент с концентрация CDmin.

13.2.

Изпитването се предхожда от съответния цикъл (цикли) на NCD или от определен от производителя подготвителен цикъл, който позволява на система за контрол на NOx със затворен контур да се адаптира към качеството на реагент с концентрация CDmin.

13.3.

Емисиите на замърсители, получени при това изпитване, трябва да са по-ниски от граничните стойности на NOx, определени в точка 7.1.1.

4.1.

Бордовият компютър трябва да записва в енергонезависима компютърна памет или броячи общия брой и времетраенето на всички инциденти във връзка с работата на двигателя с неподходящо впръскване на реагент или неподходящо качество на реагент, за да се гарантира, че информацията не може умишлено да се изтрие.

Трябва да е възможно за националните контролни органи да прочетат тези записи с четящо устройство.

4.2.

Времетраенето на инцидент, записан в паметта съгласно точка 4.1, започва да се отчита от момента, когато резервоарът на реагента се изпразни, тоест когато системата за дозиране не може да извлича повече реагент от резервоара, или при всяко ниво на реагент под 2,5 % от номиналната пълна вместимост на резервоара по преценка на производителя.

4.3.

За инциденти, различни от тези по точка 4.1.1, времетраенето на инцидент, записан в паметта съгласно точка 4.1, започва да се отчита, когато съответният брояч достигне стойността за пълно блокиране в таблица 4.4 от допълнение 1.

4.4.

Инцидент, съхранен в паметта в съответствие с точка 4.1, се счита за приключил, когато той е бил отстранен.

4.5.

При демонстриране съгласно изискванията по раздел 10 от допълнение 1 демонстрирането на системата за пълно блокиране, установено в буква в) от точка 10.1 от настоящото допълнение, и съответната таблица 4.1 се заменят с демонстриране на запазването в паметта на инцидент във връзка с работата на двигател с неподходящо впръскване на реагент или неподходящо качество на реагент.

В такъв случай изискванията по точка 10.4.1 от допълнение 1 се прилагат и със съгласието на органа по одобряването се допуска производителят да ускори изпитването посредством симулиране на достигането до определен брой работни часове.

2.1.

Производителят трябва да представи информация, която напълно описва функционалните работни характеристики на мерките за контрол на NOx съгласно точка 1.5 от част А на приложение I към Регламент за изпълнение (EC) 2017/656.

2.2.

Ако системата за контрол на емисиите изисква реагент, характеристиките на реагента, включително тип реагент, информация относно концентрацията, когато реагентът е в разтвор, работната температура и позоваване на международни стандарти за състава и качеството, трябва да бъдат посочени от производителя в информационния документ (списъка с данни), установен в допълнение 3 от приложение I към Регламент за изпълнение (EC) 2017/656.

2.1.1.

Ако системата за контрол на емисиите изисква реагент, например горивен катализатор, характеристиките на реагента, включително тип реагент, информация относно концентрацията, когато реагентът е в разтвор, работната температура и позоваване на международни стандарти за състава и качеството, трябва да бъдат посочени от производителя в информационния документ (списъка с данни), установен в допълнение 3 от приложение I към Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/656.

2.1.2.

При ЕС одобряването на типа подробна писмена информация, описваща изцяло функционалните работни характеристики на системата за предупреждение на оператора в раздел 4, трябва да се предостави на органа по одобряването.

2.1.3.

Производителят предоставя документите за монтаж, които, когато се използват от ПОО, гарантират, че двигателят, включително системата за контрол на емисиите, която е част от одобрения тип или фамилия двигатели, когато е монтиран на извънпътната подвижна техника, работи, заедно с необходимите машинни части, по начин, който е в съответствие с изискванията на настоящото приложение. Тази документация трябва да съдържа подробните технически изисквания и разпоредби на двигателя (софтуер, хардуер и комуникация), необходими за правилния монтаж на двигателя в извънпътната подвижна техника.

2.2.1.

PCD системата трябва да може да работи при следните условия:

2.3.1.

PCD системата трябва да може да идентифицира неизправности на контрола на праховите замърсители (РCM), разгледани в настоящото приложение, посредством диагностични кодове за повреда (ДКП), съхранени в компютърната памет, и да предава тази информация извън двигателя при поискване.

2.3.2.

2.3.3.

Изисквания за изтриване на диагностични кодове за повреда (ДКП):

2.3.4.

РCD системата не трябва да е програмирана или проектирана така, че да се изключва частично или напълно въз основа на остаряването на извънпътната подвижна техника по време на действителната експлоатация на двигателя, нито системата трябва да съдържа алгоритъм или стратегия, проектирана да намалява ефективността на РCD системата с течение на времето.

2.3.5.

Всички препрограмируеми компютърни кодове или работни параметри на РCD системата трябва да са защитени срещу вмешателство.

2.3.6.

Производителят отговаря за определяне състава на фамилията двигатели с РCD. Групирането на двигателите във фамилия двигатели с РCD се основава на добрата техническа преценка и подлежи на одобряване от страна на органа по одобряването.

Двигатели, които не принадлежат към една и съща фамилия двигатели, могат същевременно да са към една фамилия двигатели с РCD.

2.3.6.1.   Параметри, определящи фамилия двигатели с РCD

Фамилия двигатели с РCD се определя чрез основните проектни параметри, които трябва да са общи за двигателите във фамилията.

За да се счита, че двигателите принадлежат към една и съща фамилия двигатели с РCD, трябва да има сходство в параметрите от следния списък с основни параметри:

Тези сходства се доказват от производителя с подходящи технически средства или други съответни процедури и подлежат на одобряване от страна на органа по одобряването.

Производителят може да подаде заявление за одобряване от органа по одобряването на незначителни разлики в методите на наблюдение/диагностициране на системата за наблюдение на РCD, дължащи се на вариации в конфигурацията на двигателя, когато тези методи се разглеждат като сходни от производителя и се различават единствено за да съответстват на специфични характеристики на разглежданите компоненти (напр. размер, дебит на отработилите газове и др.); или техните сходства се основават на добрата техническа преценка.

3.1.

Производителят трябва да предостави или да направи необходимото, за да се предоставят на всички крайни ползватели на нови двигатели или машини писмени инструкции относно системата за контрол на емисиите и нейното правилно действие съгласно приложение ХV.

4.1.

Извънпътната подвижна техника трябва да включва система за предупреждение на оператора с визуална сигнализация.

4.2.

Системата за предупреждение на оператора може да съдържа една или повече светлини или да изобразява кратки съобщения.

Системата, използвана за изобразяване на тези съобщения, може да е същата система, която се използва за други цели, свързани с обслужването или NCD.

Системата за предупреждение трябва да указва, че е необходим спешен ремонт. Когато системата за предупреждение включва система за показване на съобщения, тя трябва да показва съобщение, указващо причината за предупреждението (напр. „изключен датчик“ или „критична неизправност, свързана с емисиите“).

4.3.

По избор на производителя системата за предупреждение може да включва звуков компонент за предупреждение на оператора. Допуска се премахването на звуковите предупредителни сигнали от оператора.

4.4.

Системата за предупреждение на оператора трябва да се задейства, както е посочено в точка 2.3.2.2.

4.5.

Системата за предупреждение на оператора трябва да се изключва, когато условията за нейното задействане вече не са налице. Системата за предупреждение на оператора не трябва да се изключва автоматично, без да се отстрани причината за нейното задействане.

4.6.

Действието на системата за предупреждение може да се прекъсва временно от други предупредителни сигнали, предоставящи важни съобщения, свързани с безопасността.

4.7.

В заявлението за ЕС одобряване на типа съгласно Регламент (ЕС) 2016/1628 производителят трябва да докаже, че системата за предупреждение на оператора работи, както е посочено в раздел 9.

5.1

PCD системата трябва да включва енергонезависима компютърна памет или броячи за съхранение на данни за инцидентите във връзка с работата на двигателя с потвърден и действащ ДКП, така че да не може информацията умишлено да се изтрие.

5.2

PCD трябва да съхранява в енергонезависима памет общия брой и продължителността на всички инциденти във връзка с работата на двигателя с потвърден и действащ ДКП, когато системата за предупреждение на оператора е била задействана в продължение на 20 часа работа на двигателя или по избор на производителя — за по-кратък период.

5.2

Трябва да е възможно за националните органи да прочетат тези записи с четящо устройство.

6.1

PCD трябва да открива цялостното отстраняване на системата за последваща обработка на праховите замърсители, включително на всякакви датчици, използвани за наблюдение, задействане, изключване или модулиране на работата му.

7.1

В случай на потвърден и действащ ДКП за отстраняване на системата за последваща обработка на праховите замърсители или за загуба на функция на системата за последваща обработка на праховите замърсители дозирането на реагента трябва незабавно да се прекрати. Дозирането се подновява, когато ДКП повече не е действащ.

7.2

Системата за предупреждение трябва да се задейства, когато нивото на реагента в допълнителния резервоар спадне под минималната стойност, посочена от производителя.

8.1.

В допълнение към наблюдението за отстраняване на системата за последваща обработка на праховите замърсители следните неизправности също трябва да се следят, тъй като могат да са свързани с вмешателство:

8.2

PCD трябва да открива цялостното отстраняване на субстрата на системата за последваща обработка на праховите замърсители („празен резервоар“). В този случай са все още налични корпусът и датчиците на системата за последваща обработка на праховите замърсители, които са използвани за наблюдение, задействане, изключване или модулиране на работата му.

8.3.

9.2.1.

Когато двигателите от дадена фамилия двигатели принадлежат към фамилия двигатели с РCD, която вече е получила ЕС одобряване на типа в съответствие с фигура 4.8, се счита, че съответствието на тази фамилия двигатели е доказано без допълнителни изпитвания, при условие че производителят докаже пред органа, че системите за наблюдение, необходими за спазване на изискванията от настоящото допълнение, са сходни в рамките на фамилията двигатели и фамилията двигатели с РCD.

Фигура 4.8

Предварително доказано съответствие на фамилия двигатели с РCD

9.3.1.

Съответствието на задействането на системата за предупреждение трябва да се докаже, като се извършат две изпитвания: загуба на функция на системата за последваща обработка на праховите замърсители и една категория неизправности, разгледани в точка 6 или 8.3 от настоящото приложение.

9.3.2.

9.3.3.

9.3.4.

Счита се, че доказването на задействането на системата за предупреждение е успешно, ако в края на всяко демонстрационно изпитване, проведено в съответствие с точка 9.3.3, системата за предупреждение е правилно задействана и ДКП за избраната неизправност е получил статус „потвърден и действащ“.

9.3.5

Когато системата за последваща обработка на праховите замърсители, използваща реагент, подлежи на демонстрационно изпитване за загуба на функция на системата за последваща обработка на праховите замърсители или за отстраняване на системата за последваща обработка на праховите замърсители, трябва също така да се потвърди, че дозирането на реагент е било прекъснато.

2.1.1.

Двигатели с променлива честота на въртене от категория NRE с максимална полезна (ефективна) мощност ≥ 19 kW, двигатели с променлива честота на въртене от категория IWA с максимална полезна (ефективна) мощност ≥ 300 kW, двигатели с променлива честота на въртене от категория RLR и двигатели с променлива честота на въртене от категория NRG.

Контролната област (вж. фиг. 5.1) се определя, както следва:

горна гранична стойност на въртящия момент : крива на въртящия момент при пълно натоварване;

диапазон на честотата на въртене : честота на въртене A до n hi;

където:

честота на въртене A = n lo + 0,15 × (n hi — n lo);

От изпитване се изключват следните работни условия на двигателя:

Ако измерената честота на въртене на двигателя A е в рамките на ± 3 % от честотата на въртене на двигателя, обявена от производителя, трябва да се използват обявените честоти на въртене на двигателя. Ако за някоя от честотите на въртене, използвани по време на изпитванията, допустимото отклонение е превишено, трябва да се използват измерените честоти на въртене.

Междинните точки на изпитване в рамките на контролната област се определят, както следва:

където: n100 % е 100 % от честотата на въртене за съответния цикъл на изпитване.

Фигура 5.1

Контролна област за двигателите с променлива честота на въртене от категория NRE с максимална полезна (ефективна) мощност ≥ 19 kW, двигателите с променлива честота на въртене от категория IWA с максимална полезна (ефективна) мощност ≥ 300 kW и двигателите с променлива честота на въртене от категория NRG

2.1.2.

Двигатели с променлива честота на въртене от категория NRE с максимална полезна (ефективна) мощност < 19 kW и двигатели с променлива честота на въртене от категория IWA с максимална полезна (ефективна) мощност < 300 kW

Контролната област, определена в точка 2.1.1, трябва да се прилага, но с допълнително изключване на работните условия на двигателя, дадени в настоящата точка и показани на фигури 5.2 и 5.3.

където:

Ако измерените честоти на въртене на двигателя A, В и С са в рамките на ± 3 % от честотата на въртене на двигателя, обявена от производителя, трябва да се използват обявените честоти на въртене на двигателя. Ако за някоя от честотите на въртене, използвани по време на изпитванията, допустимото отклонение е превишено, трябва да се използват измерените честоти на въртене.

Фигура 5.2

Контролна област за двигателите с променлива честота на въртене от категория NRE с максимална полезна (ефективна) мощност < 19 kW и двигателите с променлива честота на въртене от категория IWA с максимална полезна (ефективна) мощност < 300 kW, честота на въртене С < 2 400 об./мин

Легенда:

Фигура 5.3

Контролна област за двигателите с променлива честота на въртене от категория NRE с максимална полезна (ефективна) мощност < 19 kW и двигателите с променлива честота на въртене от категория IWA с максимална полезна (ефективна) мощност < 300 kW, честота на въртене С ≥ 2400 об./мин

Легенда:

честота на въртене

:

100 %

диапазон на въртящия момент

:

50 % от въртящия момент, съответстващ на максималната мощност.

Долна гранична стойност на честотата на въртене

:

0,7 ×·n 100 %

Крива на горната граница

:

%мощност = 100 ×·( %честота на въртене/90)3,5;

Крива на долната граница

:

%мощност = 70 ×·( %честота на въртене/100)2,5;

Горна гранична стойност на мощността

:

крива на мощността при пълно натоварване

Горна гранична стойностна честотата на въртене

:

максимална честота на въртене, допускана от регулатора

1

Долна гранична стойност на честотата на въртене

2

Крива на горната граница

3

Крива на долната граница

4

Крива на мощността при пълно натоварване

5

Крива на максималната честота на въртене на регулатора

6

Контролна област на двигателя

Оценка и изчисляване на данните

:

Приложение VII

Процедури за изпитване за двигатели, работещи с два вида гориво

:

Приложение VIII

Еталонни горива

:

Приложение IX

Цикли на изпитване

:

Приложение XVII

5.2.1.

Изпитването за ЕС одобряване на типа трябва да се извършва, като се използва подходящият цикъл със стабилни състояния за извънпътна техника (NRSC) и, когато е приложимо, цикъл с преходни режими за извънпътна техника (NRTC или LSI-NRTC), както е посочено в член 24 и в приложение IV към Регламент (ЕС) 2016/1628.

5.2.2.

Техническите спецификации и характеристики на цикъла NRSC са посочени в приложение XVII, допълнение 1 (NRSC с дискретни режими) и допълнение 2 (NRSC със стабилни състояния и линейни преходи между тях). По избор на производителя изпитването NRSC може да се изпълни като NRSC с дискретни режими или, когато е възможно, като NRSC със стабилни състояния и линейни преходи между тях („RMC“), както е посочено в точка 7.4.1.

5.2.3.

Техническите спецификации и характеристиките на циклите NRTC и LSI-NRTC са посочени в допълнение 3 към приложение XVII.

5.2.4.

Циклите на изпитване, посочени в точка 7.4 и в приложение XVII, са проектирани с оглед на процентни стойности на максималния въртящ момент или мощността и честотите на въртене при изпитването, които трябва да бъдат определени за правилното провеждане на циклите на изпитване:

Определянето на честотите на въртене при изпитването е посочено в точка 5.2.5, а използването на въртящия момент и мощността — в точка 5.2.6

5.2.5.

5.2.5.1.   Максимална честота на въртене при изпитването (MTS)

MTS се изчислява в съответствие с точка 5.2.5.1.1 или с точка 5.2.5.1.3.

5.2.5.1.1.   Изчисляване на MTS

За да се изчисли MTS, процедурата по съставяне на графична характеристика при преходни режими се провежда в съответствие с точка 7.4. След това MTS се определя въз основа на стойностите от графичната характеристика на честотата на въртене на двигателя спрямо мощността. MTS се изчислява с помощта на уравнение (6-1), (6-2) или (6-3):

където:

където:

където:

Трябва да се използва линейна интерполация между стойностите от графичната характеристика за определяне на:

5.2.5.1.2.   Използване на обявена MTS

Ако изчислената в съответствие с точка 5.2.5.1.1 или 5.2.5.1.3 MTS е в рамките на ± 3 % от обявената от производителя MTS, обявената MTS може да бъде използвана за изпитването за определяне на емисиите. Ако допустимото отклонение е надвишено, в изпитването за определяне на емисиите се използва измерената MTS.

5.2.5.1.3.   Използване на коригирана MTS

Ако спадащата част на кривата на пълно натоварване е с твърде стръмен фронт, това може да предизвика проблеми при правилното постигане на увеличаването на честотата на въртене до 105 % при цикъл NRTC. В този случай се разрешава, с предварителното съгласие на техническата служба, да се използва алтернативна стойност на MTS, която се определя, като се използва един от следните методи:

където:

5.2.5.2.   Номинална честота на въртене

Определение на номиналната честота на въртене е дадено в член 3, параграф 29 от Регламент (ЕС) 2016/1628. Номиналната честота на въртене при двигателите с променлива честота на въртене, които подлежат на изпитване за определяне на емисиите, се определя въз основа на приложимата процедура за съставяне на графична характеристика, посочена в точка 7.6. Номиналната честота на въртене при двигателите с постоянна честота на въртене трябва да бъде обявена от производителя в съответствие с характеристиките на регулатора. Когато даден тип двигател, който има възможност да работи на алтернативни честоти на въртене, както това е позволено от член 3, параграф 21 от Регламент (ЕС) 2016/1628, подлежи на изпитване за определяне на емисиите, всяка от алтернативните честоти на въртене трябва да бъде обявена и подложена на изпитване.

Ако номиналната честота на въртене, определена въз основа на посочената в точка 7.6 процедура за съставяне на графична характеристика, е в рамките на ± 150 об./мин. от стойността, обявена от производителя за двигателите от категория NRS, оборудвани с регулатор, или в рамките на 350 об./мин. или ± 4 % за двигателите от категория NRS, без регулатор, като се взема по-ниската от двете стойности, или в рамките на ± 100 об./мин. за всички други категории двигатели, обявената стойност може да бъде използвана. Ако допустимото отклонение е надвишено, трябва да се използва номиналната честота на въртене, определена въз основа на процедурата за съставяне на графична характеристика.

За двигателите от категория NRSh стойността за 100 % от честотата на въртене при изпитването трябва да бъде в рамките на ± 350 об./мин. от номиналната честота на въртене.

Като вариант вместо номиналната честота на въртене може да се използва MTS при всеки цикъл на изпитване със стабилни състояния.

5.2.5.3.   Честота на въртене при максимален въртящ момент при двигатели с променлива честота на въртене

Честотата на въртене при максимален въртящ момент, която се определя въз основа на кривата на максималния въртящ момент, установена от приложимата процедура за съставяне на графичната характеристика на двигателя, посочена в точка 7.6.1 или 7.6.2, трябва да бъде една от следните стойности:

Ако честотата на въртене при максимален въртящ момент, която се определя въз основа на кривата на максималния въртящ момент, е в рамките на ± 4 % от честотата на въртене при максимален въртящ момент, обявена от производителя за двигателите от категория NRS или NRSh, или в рамките на ± 2,5 % от честотата на въртене при максимален въртящ момент, обявена от производителя за всички други категории двигатели, обявената стойност може да бъде използвана за целите на настоящия регламент. Ако допустимото отклонение е надвишено, трябва да се използва честотата на въртене при максимален въртящ момент, определена въз основа на кривата на максималния въртящ момент.

5.2.5.4.   Междинна честота на въртене

Междинната честота на въртене трябва да отговаря на едно от следните изисквания:

Когато като 100 % честота на въртене при изпитването вместо номиналната честота на въртене се използва MTS, MTS заменя също така номиналната честота на въртене при определянето на междинната честота на въртене.

5.2.5.5.   Честота на въртене на празен ход

Честотата на въртене на празен ход е най-ниската честота на въртене на двигателя с минимално натоварване (по-голямо или равно на нула), при която регулаторът на двигателя управлява честотата на въртене на двигателя. За двигатели без регулатор, който управлява честотата на въртене на празен ход, честота на въртене на празен ход означава обявената от производителя стойност за най-ниската възможна честота на въртене на двигателя с минимално натоварване. Трябва да се отбележи, че честотата на въртене на празен ход на горещ двигател е честотата на въртене на празен ход, когато двигателят е загрял.

5.2.5.6.   Честота на въртене при изпитването при двигатели с постоянна честота на въртене

Регулаторът на двигателите с постоянна честота на въртене не винаги може да поддържа напълно постоянна тази честота. Обикновено честотата на въртене може да се понижи с (0,1 — 10) % от честотата на въртене при нулево натоварване, така че минималната честотата на въртене се регистрира близо до точката на максимална мощност. Честотата на въртене при изпитването при двигатели с постоянна честота на въртене може да бъде управлявана посредством монтирания на двигателя регулатор или посредством команден сигнал на изпитвателния стенд за управление на честотата на въртене, когато той представлява регулатора на двигателя.

Когато се използва монтираният на двигателя регулатор, стойността, представляваща 100 % от честотата на въртене, трябва да бъде регулираната честота на въртене на двигателя, както е определена в член 2, параграф 24.

Когато за симулиране на регулатора се използва команден сигнал на изпитвателния стенд за управление на честотата на въртене, стойността, представляваща 100 % от честотата на въртене при нулево натоварване, трябва да бъде указаната от производителя за тази настройка на регулатора честота на въртене без товар, а стойността, представляваща 100 % от честотата на въртене при пълно натоварване, трябва да бъде номиналната честота на въртене за тази настройка на регулатора. Трябва да се използва интерполация за определяне на честотата на въртене за другите режими на изпитване.

Когато регулаторът има настройка за синхронен режим на работа, или ако обявените от производителя номинална честота на въртене и честота на въртене без натоварване се различават с не повече от 3 %, за стойността, представляваща 100 % от честотата на въртене във всички точки на натоварване, може да бъде използвана обявена от производителя една-единствена стойност.

5.2.6.

5.2.6.1.   Въртящ момент

Стойностите за въртящия момент за циклите на изпитване са процентни стойности, които за даден режим на изпитване представляват една от следните стойности:

5.2.6.2.   Мощност

Стойностите за мощността за циклите на изпитване са процентни стойности, които за даден режим на изпитване представляват една от следните стойности:

6.1.1.

За да бъде счетено изпитването за валидно, трябва да се изпълнени и двете посочени по-долу условия:

6.1.2.

Когато надморската височина на лабораторията, в която се изпитва двигателят, надвишава 600 m, със съгласието на производителя f a може да надвишава 1,07, при условие че стойността на p s е не по-ниска от 80 kPa.

6.1.3.

Когато мощността на двигателя, който се изпитва, е по-голяма от 560 kW, със съгласието на производителя максималната стойност на температурата на входящия въздух може да надвишава 303 К (30 °С), при условие че не надвишава 308 К (35 °С).

6.1.4.

Когато надморската височина на лабораторията, в която се изпитва двигателят, надвишава 300 m, и мощността на двигателя, който се изпитва, е по-голяма от 560 kW, със съгласието на производителя f a може да надвишава 1,07, при условие че стойността на p s е не по-ниска от 80 kPa, и максималната стойност на температурата на входящия въздух може да надвишава 303 К (30 °С), при условие че не надвишава 308 К (35 °С).

6.1.5.

В случай на фамилия двигатели от категория NRS с мощност до 19 kW, състояща се изключително от типове двигатели, използвани в снегорини, температурата на входящия въздух трябва да се поддържа между 273 K и 268 K (0 °C и –5 °C).

6.1.6.

За двигатели от категория SMB температурата на входящия въздух трябва да се поддържа равна на 263 ± 5 K (–10 ± 5 °С), с изключение на разрешеното в точка 6.1.6.1.

6.1.7.

Позволено е да се използва:

P m,i

е измерена мощност на двигателя, в kW

P f,i

е мощността, консумирана от спомагателните устройства/оборудване, които трябва да бъдат монтирани за изпитването, но които не са били монтирани, в kW

P r,i

е мощността, консумирана от спомагателните устройства/оборудване, които трябва да бъдат демонтирани за изпитването, но които са били монтирани, в kW.

n

е броят на изпитванията, при които не настъпва регенериране

n r

е броят на изпитванията, при които настъпва регенериране (най-малко едно изпитване)

е средната специфична емисия от изпитване, при което не настъпва регенериране [g/kWh или #/kWh]

е средната специфична емисия от изпитване, при което настъпва регенериране [g/kWh или #/kWh]