►B

ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 134/2014 НА КОМИСИЯТА

от 16 декември 2013 година

за допълнение на Регламент (ЕС) № 168/2013 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с изискванията по отношение на екологичните характеристики и характеристиките на задвижването и за изменение на приложение V от него

(текст от значение за ЕИП)

(ОВ L 053, 21.2.2014 г., стp. 1)

Официален вестник

  №

страница

дата

►M1

ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/1824 НА КОМИСИЯТА от 14 юли 2016 година

  L 279

1

15.10.2016

►C1

Поправка, ОВ L 080, 25.3.2017, стp.  46 (2016/1824)

4.5.2.1.

Динамометърът трябва да има единичен барабан за двуколесни превозни средства от категория L с диаметър най-малко 400 mm. При изпитване на триколесни превозни средства с две предни колела или на четириколесни превозни средства се разрешава използването на динамометричен стенд, оборудван с двойни барабани.

4.5.2.2.

Динамометърът трябва да бъде оборудван с тотализиращ оборотомер на барабана за измерване на действително изминатото разстояние.

4.5.2.3.

На динамометъра трябва да се използват маховици или други средства за симулиране на инерцията, посочена в точка 5.2.2.

4.5.2.4.

Барабаните на динамометъра трябва да бъдат чисти, сухи и без нищо, което би могло да предизвика приплъзване на гумата.

4.5.2.5.

Спецификациите на охлаждащия вентилатор са, както следва:

4.5.2.6.

Подробните изисквания по отношение на спецификациите на изпитвателния стенд са изброени в допълнение 3.

4.5.3.1.

Устройството за събиране на газове трябва да бъде от затворен тип, който може да събира всички отработили газове от изпускателните тръби на превозното средство, при условие че отговаря на условието за противоналягане от ± 125 mm H2O. Може да се използва отворена система, ако бъде потвърдено, че се събират всички отработили газове. Събирането на газове трябва да се извършва без кондензиране, което би могло значително да промени естеството на отработилите газове при температурата на изпитването. Пример за устройство за събиране на газове е показан на фигура 1-2:

4.5.3.2.

Между устройството и системата за вземане на проби от отработилите газове се поставя свързваща тръба. Тази тръба и устройството трябва да са от неръждаема стомана или от друг материал, който не влияе върху състава на събраните газове и е устойчив на температурата на тези газове.

4.5.3.3.

През цялото време на изпитването трябва да работи топлообменник, способен да ограничи колебанието на температурата на разредените газове на входа на помпата в рамките на ± 5 К. Този топлообменник трябва да е оборудван със система за предварително подгряване, способна да доведе топлообменника до неговата работна температура (с допустимо отклонение ± 5 K) преди началото на изпитването.

4.5.3.4.

Трябва да се използва обемна помпа за засмукване на сместа от разредени отработили газове. Тази помпа трябва да е оборудвана с двигател, позволяващ наличието на няколко строго контролирани равномерни скорости. Капацитетът на помпата трябва да е достатъчен, за да осигури засмукването на отработилите газове. Може също да се използва устройство с тръба на Вентури с критична скорост на флуида (CFV).

4.5.3.5.

Трябва да се използва устройство (T) за непрекъснатото регистриране на температурата на сместа от разредени отработили газове, която навлиза в помпата.

4.5.3.6.

Използват се два манометъра — с първия се контролира понижението на налягането на навлизащата в помпата смес от разредени отработили газове спрямо атмосферното налягане, а с втория се измерва динамичната промяна на налягането на обемната помпа.

4.5.3.7.

В близост до устройството за събиране на газове, но извън него, се разполага сонда за събиране на проби от преминаващия през помпа поток от въздух за разреждане, филтър и дебитомер (разходомер) при постоянни дебити на потока през цялото време на изпитването.

4.5.3.8.

Сонда за вземане на проби, поставена в горната част на потока на сместа от разредени отработили газове, преди обемната помпа, се използва за събиране на проби от сместа от разредени отработили газове, преминаваща през помпа, филтър и дебитомер (разходомер) при постоянни дебити на потока през цялото време на изпитването. Минималният дебит на пробата в устройствата за вземане на проби, посочени на фигура 1-2 и в точка 4.5.3.7, трябва да е най-малко 150 l/час.

4.5.3.9.

На системата за вземане на проби, описана в точки 4.5.3.7 и 4.5.3.8, трябва да се използват трипътни вентили за насочване на пробите или към съответните им торбички, или навън през цялото време на изпитването.

4.5.3.10.

4.5.3.11.

Използва се тотализиращ оборотомер за преброяване на броя обороти на обемната помпа през цялото време на изпитването.

Бележка 2: Трябва да се обърне внимание на метода на свързване и на материала или конфигурацията на свързващите части, тъй като всяка от секциите на системата за вземане на проби (например адаптера и съединителя) може да стане много гореща. Ако измерването не може да бъде извършено по нормален начин, поради повреда на системата за вземане на проби, предизвикана от топлината, може да се използва спомагателно устройство за охлаждане, при условие че то не оказва влияние на отработилите газове.

Бележка 3: При устройства от отворен тип съществува риск от непълно събиране на газовете и от теч на газове в изпитвателната камера. Поради това е необходимо да се гарантира, че няма никакъв теч през цялото време на периода на вземане на проби.

Бележка 4: Ако се използва система за вземане на проби при постоянен обем (CVS) през цялото време на изпитвателния цикъл, който включва едновременно ниски и високи скорости (т.е. цикли от част 1, 2 и 3), трябва да се обърне специално внимание на по-високия риск от кондензирането на вода при диапазона от високи скорости.

4.5.3.12.

4.5.3.12.1   Спецификация

4.5.3.12.1.1.   Общо представяне на системата

4.5.3.12.1.2.   Общи изисквания

4.5.3.12.1.3.   Специфични изисквания

4.5.3.12.1.3.1.   Сонда за вземане на проби от прахови частици (ПЧ)

4.5.3.12.1.3.2.   Помпа за вземане на проби и дебитомер

4.5.3.12.1.3.3.   Филтър и филтродържател

4.5.3.12.1.3.4.   Камера за претегляне на филтъра и везна

4.5.3.12.1.4.   Описание на препоръчваната система

Фигура 1-3 представя схематично препоръчваната система за вземане на проби от прахови частици. Тъй като различните конфигурации могат да дадат еквивалентни резултати, не се изисква точно съответствие с фигурата. Могат да се използват допълнителни компоненти като уреди, клапани, електромагнитни клапани, помпи и прекъсвачи за осигуряване на допълнителна информация и за координиране на функциите на компонентните системи. Други компоненти, които не са необходими за осигуряване на точността на други конфигурации на системата, могат да бъдат изключени, ако тази операция се основава на добра техническа преценка.

Проба от разредените отработили газове се взема от тунела за разреждане на целия поток (DT) с помощта на сондата за вземане на проби от частиците (PSP) и тръбата за пренос на частиците (PTT), като се използва помпата (Р). Пробата преминава през предкласификатора за размера на частиците (PCF) и филтродържателите (FH), които съдържат филтите за вземане на проби от частиците. Дебитът на потока при вземането на проба се определя от регулатора на дебита (FC).

4.5.4.2.1.

Допустимото отклонение по отношение на скоростта на превозното средство във всеки един момент от изпитвателните цикли, предписани в точка 4.5.4.1, се определя от горни и долни граници. Горната граница е с 3,2 km/h по-висока от най-високата точка на кривата в рамките на една секунда от определения времеви отрязък. Долната граница е с 3,2 km/h по-ниска от най-ниската точка на кривата в рамките на една секунда от определения времеви отрязък. Промени на скоростта на превозното средство, надвишаващи допустимите отклонения (такива могат да възникнат при превключване на предавките) са приемливи, при положение че те възникват за по-малко от две секунди във всеки отделен случай. Скорости на превозното средство, които са по-ниски от предписаните, са допустими, при условие че превозното средство работи с максималната разполагаема мощност в такива ситуации. На фигура 1-4 е показан диапазонът от приемливи допустими отклонения на скоростта на превозното средство за типичните точки.

4.5.4.2.2.

Ако капацитетът за ускоряване на превозното средство не е достатъчен за провеждането на фазите на ускорение или ако максималната конструктивна скорост на превозното средство е по-ниска от предписаната средна експлоатационна скорост в рамките на предписаните гранични стойности на допустимите отклонения, превозното средство трябва да бъде управлявано с напълно отворена дроселна клапа до достигане на зададената скорост или с максималната конструктивна скорост, достижима при напълно отворена дроселна клапа за времето, през което зададената скорост надвишава максималната конструктивна скорост. В тези два случая точка 4.5.4.2.1 не се прилага. Изпитвателният цикъл се провежда по нормалния начин, когато зададената скорост отново е по-ниска от максималната конструктивна скорост на превозното средство.

4.5.4.2.3.

Ако периодът на отрицателно ускорение е по-кратък от предписания за съответната фаза, зададената скорост се възстановява чрез период на работа на превозното средство с постоянна скорост или период на работа на празен ход, който преминава непосредствено в следващия период на работа с постоянна скорост или на работа на празен ход. В тези случаи точка 4.5.4.2.1 не се прилага.

4.5.4.2.4.

Освен тези изключения, отклоненията на скоростта на барабана от зададената скорост по отношение на циклите трябва да отговарят на изискванията, описани в точка 4.5.4.2.1. Ако това не е така, резултатите от изпитването не трябва да се използват за извършване на по-нататъшен анализ и пробегът трябва да се повтори.

4.5.5.1.1.

Превозните средства, оборудвани с разпределителни кутии (редуктори), комбинации от верижни зъбни колела и др., трябва да бъдат изпитвани в конфигурацията, препоръчана от производителя за експлоатация в града или по извънградски пътища.

4.5.5.1.2.

Всички изпитвания се провеждат, като автоматичните предавателни кутии са в положение „движение напред“ („drive“) (включена е най-високата предавка). По искане на производителя автоматичните предавателни кутии с преобразувател на въртящия момент могат да бъдат превключени на ръчно управление.

4.5.5.1.3.

Режимите на празен ход трябва да се провеждат, като автоматичните предавателни кутии са в положение „движение напред“ („drive“) и спирачките на колелата са задействани.

4.5.5.1.4.

Автоматичните предавателни кутии трябва да се превключват автоматично в нормалната последователност на предавките. Преобразувателят на въртящия момент, ако е приложимо, трябва да функционира както в действителни условия.

4.5.5.1.5.

Режимите на отрицателно ускорение се провеждат с включена предавка, като се използват спирачките или дроселната клапа, ако е необходимо, за да се поддържа желаната скорост.

4.5.5.2.1.2.

Скоростите за превключване на по-ниска предавка (vi→i-1) в km/h по време на фазите на движение с постоянна скорост или на отрицателно ускорение от четвърта предавка към ng се изчисляват, като се използва следната формула:

Уравнение 2-5:

където:

Скоростта на превключване от предавка 3 към предавка 2 (v3→2) се изчислява, като се ползва следното уравнение:

Уравнение 2-6:

където:

Скоростта на превключване от предавка 2 към предавка 1 (v2→1) се изчислява, като се ползва следното уравнение:

Уравнение 2-7:

където:

ndv2 е отношението между честота на въртене на двигателя в min–1 скоростта на движение на превозното средство в km/h при предавка 2

Тъй като фазите на движение с постоянна скорост се определят от фазоуказателя, биха могли да се получат незначителни увеличения на скоростта и може да бъде целесъобразно да се превключи на по-висока предавка. Скоростите за превключване на по-висока предавка (v1→2, v2→3 и vi→i+1) в km/h по време на фазите на движение с постоянна скорост се изчисляват, като се използват следните уравнения:

4.5.5.2.1.3.

За да се избегне различното тълкуване на фазите на ускорение, отрицателно ускорение, движение с постоянна скорост и неподвижност, към скоростния режим на превозното средство са добавени съответните указатели като неразделна част от циклите (вж. таблиците в допълнение 6).

Така че подходящата предавка за вземането на всяка проба се изчислява според диапазоните на скоростта на превозното средство, които са резултат от уравненията относно скоростите за превключване на предавката от точка 4.5.5.2.1.1, и фазоуказателите за съответните части на цикъла за изпитвателното превозно средство, както следва:

Съединителят трябва да е отцепен ако:

4.5.5.2.3.1.

Изборът на предавката се променя в съответствие със следните изисквания:

4.5.6.1.2.1.

Еквивалентната инерционна маса mi за динамометричния стенд трябва да бъде равна на еквивалентната инерционна маса на маховика mfi, която е най-близка до сумата от масата в готовност за движение на превозното средство и масата на водача (75 kg). Като алтернатива еквивалентната инерционна маса mi може да се получи от допълнение 5.

4.5.6.1.2.2.

Ако базовата маса mref не може да стане равна на еквивалентната инерционна маса на маховика mi, така че целевата стойност на силата на съпротивлението при движение F* да бъде равна на силата на съпротивлението при движение FE (която трябва да се приложи на динамометричния стенд), коригираното време на движение по инерция ΔТE може да бъде изменено в съответствие с общото съотношение на масата при целевото време на движение по инерция ΔТroad в следната последователност:

Уравнение 2-10:

Уравнение 2-11:

Уравнение 2-12:

Уравнение 2-13:

където:

mr1 може, в зависимост от случая, да бъде измерена или изчислена в килограми. Като алтернатива mr1 може да бъде определена като f процента от m.

4.5.6.2.1.

Динамометричният стенд може да бъде регулиран с използване на данните от таблицата за съпротивлението при движение, вместо с използване на силата на съпротивление при движение, получена по метода на движение по инерция. При този метод с използване на таблицата динамометричният стенд трябва да бъде регулиран в зависимост от масата в готовност за движение, независимо от специфичните характеристики на превозното средство от категория L.

Бележка 6: Трябва да се внимава, когато този метод се прилага по отношение на превозни средства от категория L с нестандартни характеристики.

4.5.6.2.2.

Еквивалентната инерционна маса на маховика mfi трябва да бъде еквивалентната инерционна маса mi, посочена в допълнения 5, 7 или 8, когато е приложимо. Динамометричният стенд трябва да бъде регулиран според съпротивлението при търкаляне на водимите колела а) и коефициента на съпротивление на въздуха б), указани в допълнение 5 или определени в съответствие с процедурите, посочени съответно в допълнение 7 или 8.

4.5.6.2.3

Силата на съпротивление при движение на динамометричния стенд FE трябва да се определи с помощта на следното уравнение:

Уравнение 2-14:

4.5.6.2.4.

Целевата стойност на силата на съпротивление при движение F* трябва да бъде равна на силата на съпротивление при движение, получена от таблицата за съпротивлението при движение FT, тъй като не е необходимо извършването на корекция, за да се вземат под внимание стандартните условия на околната среда.

5.1.1.1.

Изпитването се провежда в съответствие с метода, описан в точка 5.2. Газовете се събират и анализират в съответствие с предписаните методи.

5.1.1.2.

5.2.1.1.

Изпитването от тип I се състои от предписани последователни операции по подготовка на динамометър, зареждане с гориво, паркиране и от функциониране в работни условия.

5.2.1.2.

Изпитването е предназначено за определяне на тегловните емисии на въглеводороди, въглероден оксид, азотни оксиди, въглероден диоксид, прахови частици, ако е приложимо, и разхода на гориво/консумацията на енергия, както и пробега в електрически режим на задвижване при симулиране на работа в действителни условия. Изпитването се състои в пускания на двигател и работа на превозно средство от категория L на динамометричен стенд, в рамките на определен цикъл на движение. Пропорционална част от емисиите от разредени отработили газове се събират непрекъснато за последващ анализ, като се използва система за вземане на проби при постоянен обем (с променливо разреждане) (CVS).

5.2.1.3.

С изключение на случаите на неизправност или повреда на даден компонент, всички системи за контрол на емисиите, монтирани или вградени в изпитвано превозно средство от категория L, трябва да работят по време на всички процедури.

5.2.1.4.

Извършва се измерване на фоновите концентрации на всички съставни части на емисиите, за които се извършва измерване на емисиите. За изпитването на емисиите на отработили газове се изисква вземане на проби и анализ на въздуха за разреждане.

5.2.1.5.

Фоновата концентрация на частиците във въздуха за разреждане може да бъде определена, като филтрираният въздух за разреждане се изпрати да премине през филтъра за прахови частици. Въздухът за разреждане трябва да се взема от точката, от която се взема и пробата от прахови частици, ако измерването на масата на частиците е приложимо съгласно приложение VI (А) към Регламент (ЕС) № 168/2013. Измерване може да бъде направено преди или след изпитването. Измерванията на масата на праховите частици могат да бъдат коригирани с приспадане на фоновата концентрация от стойностите, измерени в системата за разреждане на отработилите газове. Допустимата фонова концентрация трябва да е ≤ 1 mg/km (или еквивалентната маса върху филтъра). Ако фоновата концентрация надвишава това ниво, се използва стойност по подразбиране 1 mg/km (или еквивалентната маса върху филтъра). Когато резултатът от приспадането на фоновата концентрация е отрицателен, резултатът за масата на праховите частици се приема за нула.

5.2.2.1.1.

Производителят трябва да предостави допълнителни фитинги и адаптери, необходими за приспособяване на отвор за източване на горивото в най-ниската възможна точка на резервоарите, монтирани на превозното средство, и да предостави възможност за събиране на проби от отработилите газове.

5.2.2.1.2.

Налягането на гумите трябва да бъде приведено в съответствие с указанията на производителя по удовлетворителен за техническата служба начин, или по начин, при който скоростта на превозното средство по време на изпитването на път и скоростта на превозното средство, получена на динамометричния стенд, се изравняват.

5.2.2.1.3.

Изпитвателното превозно средство трябва да бъде загрято на динамометричния стенд при същите условия, както при изпитването на път.

5.2.2.3.2.1.

Непосредствено след първоначалното настройване трябва да бъде измерено времето на движение по инерция върху динамометричния стенд, което съответства на указаната скорост. Превозното средство не трябва да бъде поставено на динамометричния стенд по време на измерването на времето на движение по инерция. Когато скоростта на динамометричния стенд надвиши максималната скорост на изпитвателния цикъл, трябва да започне измерването на времето на движение по инерция.

5.2.2.3.2.2.

Измерването трябва да се проведе минимум три пъти, а средното време на движение по инерция ΔtE се изчислява въз основа на получените резултати.

5.2.2.3.2.3.

Зададената сила на съпротивление при движение FE(vj) при указаната скорост върху динамометричния стенд се изчислява с помощта на следното уравнение:

Уравнение 2-30:

5.2.2.3.2.4.

Грешката при настройване ε при указаната скорост се изчислява с помощта на следното уравнение:

Уравнение 2-31:

5.2.2.3.2.5.

Динамометричният стенд трябва да се пренастрои, ако грешката при настройване не отговаря на следните критерии:

5.2.2.3.2.6.

Описаната процедура в точки 5.2.2.3.2.1 — 5.2.2.3.2.5 трябва да бъде повтаряна, докато грешката при настройване започне да отговаря на критериите. Настойките на динамометричния стенд и наблюдаваните грешки се записват.

5.2.2.4.

Системата на динамометричния стенд трябва да е в съответствие с методите на калибриране и проверка, определени в допълнение 3.

5.2.3.1.

С помощта на дебитомера и редуцилвентила, монтирани върху всяка газова бутилка, в анализатора се впръсква количеството газ с посоченото налягане, съвместимо с нормалното функциониране на оборудването. Уредът се регулира така, че да регистрира като стабилизирана стойността, обозначена върху еталонната газова бутилка. Като се започва от настройката, получена с газовата бутилка с най-голям капацитет, се начертава крива на отклоненията на уреда в зависимост от съдържанието на използваните различни еталонни бутилки. Анализаторът от пламъчно-йонизационен тип се прекалибрира периодично на интервали от не повече от един месец, като се използват смеси от въздух/пропан или въздух/хексан с номинални концентрации на въглеводороди, равни на 50 % и 90 % от максималната стойност на скалата.

5.2.3.2.

Недисперсните инфрачервени поглъщащи анализатори се проверяват през същите интервали, като се използват смеси от азот/СО и азот/CO2 в номинални концентрации, равни на 10, 40, 60, 85 и 90 % от максималната стойност на скалата.

5.2.3.3.

За калибриране на анализатора на NOX от хемилуминесцентен тип се използват смеси от азот/азотен оксид (NO) с номинални концентрации, равни на 50 % и 90 % от максималната стойност на скалата. Калибрирането на трите типа анализатори трябва да бъде проверявано преди всяка серия от изпитвания, с използване на смеси от газовете, които се измерват в концентрация, равна на 80 % от максималната стойност на скалата. За да се разреди газ за калибриране с концентрация от 100 % до изискваната концентрация, може да се използва устройство за разреждане.

5.2.3.4.

5.2.3.4.1.   Оптимизация на реакцията на детектора

Пламъчно-йонизационият детектор се регулира в съответствие с предписанията на производителя. За да се оптимизира реакцията, в най-обичайния работен обхват трябва да се използва пропан, смесен с въздух.

5.2.3.4.2.   Калибриране на въглеводородния анализатор

Анализаторът трябва да бъде калибриран, като се използва пропан, смесен с въздух, и пречистен синтетичен въздух (вж. точка 5.2.3.6).

Установява се калибровъчна крива, както е описано в точки 5.2.3.1 — 5.2.3.3.

5.2.3.4.3.   Коефициенти на реагиране за различни въглеводороди и препоръчителни граници

Коефициентът на реагиране (Rf) за отделни видове въглеводороди се определя от съотношението на концентрацията C1, отчетена от FID, към концентрацията в газовата бутилка, изразено като ppm C1.

Концентрацията на изпитвателния газ трябва да бъде достатъчна, за да даде реакция, съответстваща на приблизително 80 % от пълното отклонение за работния обхват. Концентрацията трябва да се знае с точност от 2 % по отношение на определен гравиметричен еталон, изразен в обемни части. Освен това газовата бутилка трябва да бъде предварително подготвена в продължение на 24 часа при температура между 293,2 K и 303,2 K (20 °C и 30 °C).

Коефициентите на реагиране трябва да се определят при пускането в експлоатация на анализатора и впоследствие след продължителни интервали на експлоатация. Изпитвателните газове, които трябва да се използват, и препоръчителните коефициенти на реагиране са:

спрямо коефициент на реагиране (Rf) 1,00 за пропан и пречистен въздух.

5.2.3.5.

5.2.3.5.1.   Калибриране на дебитомера

Техническата служба трябва да провери дали е издадено свидетелство за калибриране на дебитомера, с което се доказва съответствие с проследим еталон през 12-месечния период, предшестващ изпитването, или след всеки ремонт или промяна, които биха могли да повлияят на калибрирането.

5.2.3.5.2.   Калибриране на микровезната

Техническата служба трябва да провери дали е издадено свидетелство за калибриране на микровезната, с което се доказва съответствието с проследим еталон през 12-месечния период, предшестващ изпитването.

5.2.3.5.3.   Претегляне на еталонния филтър

За определяне на специфичното тегло на еталонния филтър най-малко 2 неизползвани еталонни филтъра трябва да бъдат претеглени до 8 часа след претеглянето на филтъра за вземане на проби, като за предпочитане е тези операции да се извършат едновременно. Еталонните филтри трябва да имат еднакви размери и да бъдат изработени от същите материали като филтъра за вземане на проби.

Ако специфичното тегло на еталонен филтър варира с повече от ± 5 μg между претеглянията на филтъра за вземане на проби, тогава филтърът за вземане на проби и еталонните филтри се привеждат отново в необходимото състояние в помещението за претегляне и след това се претеглят отново.

Това трябва да се извърши въз основа на сравнение на специфичното тегло на еталонния филтър и плъзгащата средна стойност на специфичните тегла на посочения филтър.

Плъзгащата средна стойност се изчислява от специфичните тегла, измерени в периода след поставянето на еталонните филтри в помещението за претегляне. Периодът, използван за изчисляването, не трябва да бъде по-кратък от 1 ден и не трябва да надвишава 30 дни.

Допуска се нееднократно привеждане в необходимото състояние и претегляне на филтрите за вземане на проби и еталонните филтри до изтичането на период от 80 часа след измерването на газовете от изпитването за емисии.

Ако в рамките на този период повече от половината еталонни филтри изпълняват изискването за ± 5 μg, претеглянето на филтъра за вземане на проби може да се приеме за валидно.

Ако в края на този период се използват два еталонни филтъра, от които един не изпълнява изискването за ± 5 μg, претеглянето на филтъра за вземане на проби може да се приеме за валидно, при условие че сумата от абсолютните разлики между специфичните и плъзгащите средни стойности на двата еталонни филтъра не е по-голяма от 10 μg.

В случай че по-малко от половината еталонни филтри изпълняват изискването за ± 5 μg, филтърът за вземане на проби се отстранява и изпитването за емисии се повтаря. Всички еталонни филтри трябва да бъдат отстранени и заменени в рамките на 48 часа.

Във всички останали случаи еталонните филтри трябва да бъдат заменяни най-малко на всеки 30 дни и по начин, при който не се допуска претеглянето на филтър за вземане на проби без сравнение с еталонен филтър, престоял в помещението за претегляне най-малко един ден.

Ако не са удовлетворени критериите за стабилност в помещението за претегляне, определени в точка 4.5.3.12.1.3.4, но претеглянията на еталонния филтър отговарят на критериите, посочени в точка 5.2.3.5.3, производителят на превозното средство може да избира дали да приеме теглата на филтъра за вземане на проби или да анулира изпитванията, да поправи системата за регулиране на помещението за претегляне и да повтори изпитването.

5.2.3.6.

5.2.3.6.1.   Чисти газове

При необходимост следните чисти газове трябва да бъдат на разположение за калибриране и използване на оборудването:

5.2.3.6.2.   Газове за калибриране и еталониране

Трябва да са на разположение газови смеси със следния химически състав:

Действителната концентрация на даден газ за калибриране трябва да бъде в рамките на ± 2 % от обявената стойност.

5.2.3.6.

Системата за разреждане трябва да бъде калибрирана и проверена и трябва да отговаря на изискванията от допълнение 4.

5.2.4.1.

Изпитвателното превозно средство се закарва в изпитвателната зона и се извършват следните операции:

5.2.4.2.

През предвидения график на пробега може да се извършат пробни пробези в точките на изпитване, при условие че не се взема проба от емисиите, с цел установяване при какво минимално задействане на газта се поддържа необходимото съотношение между скоростта и времето, или за да се даде възможност за регулиране на системата за вземане на проби.

5.2.4.3.

В рамките на пет минути след завършване на предварителната подготовка, изпитвателното превозно средство се сваля от динамометъра и може да се придвижи на собствен ход или избута към зоната за престой с цел привеждане към околната температура, където се паркира. Превозното средство трябва да престои между шест и 36 часа преди изпитването от тип I за пускане на студен двигател или докато температурата на маслото на двигателя TO или температурата на охлаждащия агент TC или температурата на гнездото/уплътнението на запалителната свещ TP (само за двигателите с въздушно охлаждане) се изравни в рамките на 2 K с температурата на въздуха в зоната за престой с цел привеждане към околната температура.

5.2.4.4.

За целите на измерването на праховите частици, между шест и 36 часа преди изпитването се провежда приложимият изпитвателен цикъл от част А от приложение VI към Регламент (ЕС) № 168/2013 въз основа на приложение IV към посочения регламент. Техническите подробности относно приложимия изпитвателен цикъл са определени в допълнение 6, като приложимият изпитвателен цикъл трябва да се използва и за предварителна подготовка на превозното средство. Провеждат се три последователни цикъла. Настройването на динамометъра се извършва съгласно точка 4.5.6.

5.2.4.5.

По искане на производителя предварителната подготовка на превозните средства с двигатели с принудително запалване с непряко впръскване може да се състои, ако е приложимо, от един цикъл на движение от част първа, един цикъл на движение от част втора и два цикъла на движение от част трета от WMTC.

В случай на изпитвателно съоръжение, в което е възможно замърсяването на изпитване на превозно средство с ниски емисии на прахови частици с остатъчни вещества от предишно изпитване на превозно средство с високи емисии на прахови частици, за целите на предварителната подготовка на оборудването за вземане на проби се препоръчва провеждането на цикъл на движение на превозното средство с ниски емисии на прахови частици с постоянна скорост 120 km/h и продължителност 20 минути или при 70 % от максималната конструктивна скорост за превозни средства, които не могат да достигнат скорост от 120 km/h, последван от три последователни цикъла от част втора или част трета от WMTC, ако е това е осъществимо.

След тази предварителна подготовка и преди изпитването превозните средства трябва да се съхраняват в помещение, в което се поддържа относително постоянна температура между 293,2 K и 303,2 K (20 °C и 30 °C). Тази подготовка трябва да трае поне шест часа и да продължи, докато температурата на маслото на двигателя и на охладителния агент, ако има такъв, не се окаже в рамките на ± 2 K от температурата на помещението.

Ако производителят поиска, изпитването се провежда не по-късно от 30 часа, след като превозното средство е било в движение при нормалната си температура.

5.2.4.6.

За превозните средства с двигател с принудително запалване, които работят с ВНГ, ПГ/биометан, H2NG или водород или които са оборудвани да работят с бензин, или с ВНГ, или с ПГ/биометан, или с H2NG, или с водород, между изпитванията с първото еталонно газообразно гориво и с второто еталонно газообразно гориво температурата на изпитваното превозно средство се привежда до работен режим преди изпитването с второто еталонно гориво. Това привеждане на температурата до работен режим се осъществява с второто еталонно гориво, като се извършва един подготвителен цикъл, състоящ се от един цикъл от част първа, един цикъл от част втора и два цикъла от част трета на WMTC, както е описано в допълнение 6. По искане на производителя и със съгласието на техническата служба това привеждане на температурата до работен режим може да се удължи. Настройката на динамометъра е посочена в точка 4.5.6 от настоящото приложение.

5.2.5.1.1.

Двигателят се пуска в съответствие с препоръчаните от производителя процедури за това. Изпитвателният цикъл започва от момента на пускане на двигателя.

5.2.5.1.2.

Изпитвателните превозни средства, оборудвани с автоматични въздушни клапи (смукачи), трябва да работят съгласно предписанията, съдържащи се в изготвените от производителя инструкции за работа или в предназначеното за потребителя ръководство за експлоатация, включително що се отнася до регулирането на въздушната клапа и преминаването на по-ниска предавка в режим на работа на празен ход при високи обороти при студен двигател. В случай на посочения в допълнение 6 цикъл от WMTC, 15 секунди след пускането на двигателя трябва да се включи предавка на предавателната кутия. Ако е необходимо, може да се използват спирачките, за да се възпрепятства завъртането на задвижващите колела. При циклите по Правила № 40 или 47 на ИКЕ на ООН трябва да се включи предавка на предавателната кутия пет секунди преди първото ускорение.

5.2.5.1.3.

Изпитвателните превозни средства, оборудвани с ръчни въздушни клапи (смукачи), трябва да работят съгласно инструкциите за работа на производителя или предназначеното за потребителя ръководство за експлоатация. Когато в инструкциите са предвидени времеви интервали, моментът на извършване на действието може да бъде определен в рамките на 15 секунди от препоръчаното време.

5.2.5.1.4.

Операторът може да използва въздушната клапа, газта и т.н., когато е необходимо, за да поддържа двигателя в режим на работа.

5.2.5.1.5.

Ако в инструкциите за работа на производителя или в предназначеното за потребителя ръководство за експлоатация не се посочва определена процедура за пускане на загрят двигател, двигателят (двигатели с автоматична и ръчна въздушна клапа) се пуска, като дроселната клапа се отваря до около половината и двигателят се развърта, докато не започне да работи.

5.2.5.1.6.

Ако по време на пускането на студен двигател изпитвателното превозно средство не заработи след десет секунди развъртане на двигателя или десет цикъла на механизма за ръчно пускане в ход, развъртането на двигателя се преустановява и се определя причината двигателят да не може да бъде пуснат в ход. По време на този период на диагностика тотализиращият оборотомер на системата за вземане на проби при постоянен обем трябва да се изключи, а електромагнитните клапани за разпределяне на пробата се поставят в положение „в готовност“. Освен това по време на периода на диагностика вентилаторът на системата за вземане на проби с постоянен обем (CVS) се изключва или изпускателната тръба се отделя от изходната тръба на последния шумозаглушител.

5.2.5.1.7.

Ако невъзможността за пускане в ход се дължи на грешка при експлоатацията, изпитвателното превозно средство трябва да бъде подготвено отново за изпитване с пускане на студен двигател. Ако невъзможността за пускане в ход се дължи на неизправност на превозното средство, може да бъде предприето корективно действие (съгласно разпоредбите относно извънплановото техническо обслужване) с времетраене по-малко от 30 минути и изпитването да продължи. Системата за вземане на проби трябва да бъде активирана повторно в момента на започване на развъртането на двигателя. Времевото отчитане на графика на пробега започва от момента на пускане на двигателя. Ако невъзможността за пускане в ход се дължи на неизправност на превозното средство и то не може да бъде пуснато в ход, изпитването се анулира, превозното средство се сваля от динамометъра, предприема се корективно действие (съгласно разпоредбите относно извънплановото техническо обслужване) и превозното средство се подготвя отново за изпитване. Причината за неизправността (ако е установена) и предприетото корективно действие се записват.

5.2.5.1.8.

Ако по време на пускането на горещ двигател изпитвателното превозно средство не заработи след десет секунди развъртане на двигателя или десет цикъла на механизма за ръчно пускане в ход, развъртането на двигателя се преустановява, изпитването се анулира, превозното средство се сваля от динамометъра, предприема се корективно действие и превозното средство се подготвя отново за изпитване. Причината за неизправността (ако е установена) и предприетото корективно действие се записват.

5.2.5.1.9.

Ако двигателят „не се пуска нормално в ход“, операторът трябва да повтори препоръчаната процедура за пускане на двигателя (например като използва въздушната клапа и т.н.).

5.2.5.2.1.

Ако двигателят спре по време на период на работа на празен ход, той трябва незабавно да се пусне отново и изпитването да продължи. Ако двигателят не може да бъде пуснат достатъчно бързо, за да се позволи превозното средство да осъществи следващото ускорение съгласно предписанията, указателят за графика на пробега се спира. Когато превозното средство се пусне в ход отново, указателят за графика на пробега се активира отново.

5.2.5.2.2.

Ако двигателят спре по време на някой от режимите на работа, различен от режима на работа на празен ход, указателят за графика на пробега се спира, изпитвателното превозно средство се пуска в ход отново и се ускорява до скоростта, изисквана в тази точка от графика на пробега, и изпитването продължава. По време на ускоряването до скоростта, изисквана в посочената точка, превключването на предавките се извършва в съответствие с точка 4.5.5.

5.2.5.2.3.

Ако изпитвателното превозно средство не се пусне в ход отново в рамките на една минута, изпитването се анулира, превозното средство се сваля от динамометъра, предприема се корективно действие и превозното средство се подготвя отново за изпитване. Причината за неизправността (ако е установена) и предприетото корективно действие се записват.

5.2.6.1.

Изпитвателното превозно средство трябва да работи с минимално задействане на газта за поддържане на желаната скорост. Не се допуска едновременната употреба на спирачките и газта.

5.2.6.2.

Ако изпитвателното превозно средство не може да се ускори до указаната величина, то трябва да работи при подаване на пълна газ, докато скоростта на барабана достигне стойността, предписана за този момент от графика на пробега.

5.2.7.1.

Пълното динамометрично изпитване се състои от последователни части, както е описано в точка 4.5.4.

5.2.7.2.

При всяко изпитване трябва да бъдат извършени следните операции:

=

концентрация на CO2 в разредените отработили газове, съдържащи се в торбичката за вземане на проби, изразена в обемни проценти,

CHC

=

концентрация на HC в разредените отработили газове, съдържащи се в торбичката за вземане на проби, изразена в ppm въглероден еквивалент,

CCO

=

концентрация на CO в разредените отработили газове, съдържащи се в торбичката за вземане на проби, изразена в ppm,

=

концентрация на H2O в разредените отработили газове, съдържащи се в торбичката за вземане на проби, изразена в обемни проценти,

=

концентрация на H2O в използвания за разреждане въздух, изразена в обемни проценти,

=

концентрация на водород в разредените отработили газове, съдържащи се в торбичката за вземане на проби, изразена в ppm,

A

=

количеството ПГ/биометан в сместа от H2NG, изразено в обемни проценти.

6.1.1.5.1.

При извършване на няколко повтарящи се измервания (вж. точка 5.1.1.2) резултатите относно замърсителя (в mg/km) и емисиите на CO2, получени чрез метода на изчисление, описан в точка 6.1.1, както и относно разхода на гориво/консумацията на енергия и пробега в електрически режим на задвижване, определени съгласно приложение VII, се усредняват за всяка част от цикъла.

6.1.1.5.1.1.    ►M1  Претегляне на резултатите от изпитвателните цикли от ИКЕ П40 и ИКЕ П47 ◄

(Средният) резултат от фазата в студено състояние от изпитвателния цикъл от Правило № 40 на ИКЕ на ООН и Правило № 47 на ИКЕ на ООН се обозначава като R1; (средният) резултат от фазата в загрято състояние от изпитвателния цикъл от Правило № 40 на ИКЕ на ООН и Правило № 47 на ИКЕ на ООН се обозначава като R2. Като се използват резултатите за този замърсител (в mg/km) и за емисията на CO2 (в g/km), окончателният резултат R, който зависи от класа превозно средство, както е определено в точка 6.3, се изчислява, като се използват следните уравнения:

Уравнение 2-52:

където:

6.1.1.5.1.2.   Претегляне на резултатите от WMTC

(Средният) резултат от част 1 или част 1 при движение с намалена скорост на превозното средство се обозначава като R1, (средният) резултат от част 2 или част 2 при движение с намалена скорост на превозното средство се обозначава като R2, а (средният) резултат от част 3 или част 3 при движение с намалена скорост на превозното средство се обозначава като R3. Като се използват резултатите за тази емисия (в mg/km) и за разхода на гориво (в литри/100 km), окончателният резултат R, който зависи от категорията превозно средство, както е определено в точка 6.1.1.6.2, се изчислява, като се използват следните уравнения:

Уравнение 2-53:

където:

Уравнение 2-54:

където:

6.1.1.6.2.

За всеки компонент на емисията на замърсителя трябва да се използват тегловните коефициенти за емисията на въглероден диоксид, посочени в таблици 1-9 (Евро 4) и 1-10 (Евро 5).

F

=

общ товар, който се поема от динамометричния стенд (N);

a

=

стойност, равна на съпротивлението при търкаляне (N);

b

=

стойност, равна на коефициента на съпротивление на въздуха (N/(km/h)2);

v

=

скорост на превозното средство (km/h);

F80

=

товар при 80 km/h (N). Като алтернатива за превозни средства, които не могат да достигнат скорост от 80 km/h, се определя товарът при еталонните скорости на превозното средство vj, посочени в таблица Ap8-1 от допълнение 8.

2.2.

Калибриране на индикатора за натоварване при 80 km/h или на индикатора за натоварване, посочен в точка 1.1.3.1, за превозни средства, които не могат да достигнат скорост от 80 km/h.

За калибриране на индикатора за натоварване до 80 km/h или на приложимия индикатор за натоварване, посочен в точка 1.1.3.1, за превозни средства, които не могат да достигнат скорост от 80 km/h, като функция от поетото натоварване (вж. също фигура Ap3-1) се използва следната процедура:

2.2.3.

Използва се маховик или друга система за симулиране на инерция за специфичния клас на инерция, който се използва. Фигура Ap3-1 Мощност, поета от динамометричния стенд Легенда:

2.2.12.

Фигура Ap3-2 показва натоварването при 80 km/h, изразено в поето натоварване при 80 km/h. Фигура Ap3-2 Натоварване при 80 km/h, изразено в поето натоварване при 80 km/h

2.3.

Процедурите, описани в точка 2.2, трябва да бъдат повторени необходимия брой пъти за избраните скорости на превозното средство.

2.4.

Същата процедура се използва при калибрирането на силата или на въртящия момент.

4.3.1.

Масата на симулираната обща инерция I трябва да остане същата както теоретичната стойност на еквивалентната инерция (вж. допълнение 5) в следните граници:

Границата, посочена в точка 4.3.1.1, става ± 50 % за една секунда при пускане в ход, а за превозни средства с ръчна предавателна кутия — за две секунди при превключване на предавки.

4.4.1.

Проверка се осъществява при всяко изпитване по време на изпитвателните цикли, определени в допълнение 6 от приложение II.

4.4.2.

Ако обаче са изпълнени изискванията, посочени в точка 4.3, като моментните ускорения са поне три пъти по-големи или по-малки от стойностите, получени в последователностите на теоретичния цикъл, описаната в точка 4.4.1 проверка не е необходима.

1.2.1.

Отработилите газове от превозното средство трябва да бъдат разредени с достатъчно количество околен въздух, за да се предотврати всякакво кондензиране на вода в системата за вземане на проби и измерване при всички условия, които е възможно да възникнат по време на изпитването.

1.2.2.

Сместа от въздух и отработили газове трябва да бъде хомогенна в мястото, където е разположена сондата за вземане на проби (вж. точка 1.3.3). Сондата за вземане на проби трябва да извлича представителна проба от разредените отработили газове.

1.2.3.

Системата трябва да позволява измерването на общия обем разредени отработили газове.

1.2.4.

Системата за вземане на проби трябва да бъде газонепропусклива. Конструкцията на системата за вземане на проби с променливо разреждане и материалите за изработването ѝ трябва да бъдат такива, че да не влияят на концентрацията на замърсителите в разредените отработили газове. Ако някой компонент на системата (топлообменник, вихров сепаратор, вентилатор и др.) променя концентрацията на някой от замърсителите в разредените отработили газове и неизправността не може да се отстрани, вземането на проба от този замърсител трябва да се проведе преди този елемент.

1.2.5.

Всички компоненти на системата за разреждане, които са в контакт с неразредените и разредените отработили газове, трябва да са проектирани по такъв начин, че да свеждат до минимум отлагането или промяната на праховите частици. Всички части трябва да бъдат изработени от електропроводими материали, които не реагират с компонентите, съставящи отработилите газове, и да бъдат заземени, за да се предотвратят електростатични смущения.

1.2.6.

Ако превозното средство, което се изпитва, е оборудвано със система за отвеждане на отработилите газове с няколко изхода, свързващите тръби се свързват възможно най-близо до превозното средство, но без да се отразяват неблагоприятно на неговото функциониране.

1.2.7.

Системата за променливо разреждане трябва да бъде проектирана така, че да позволява да се вземат проби от отработилите газове без осезаема промяна на противоналягането при изхода на изпускателната тръба.

1.2.8.

Свързващата тръба между превозното средство и системата за разреждане трябва да бъде проектирана така, че загубата на топлина да бъде възможно най-малка.

2.1.1.

Могат да се използват различни типове дебитомери, например калибрирана тръба на Вентури, ламинарен дебитомер или калибриран турбинен измерител, при условие че те са динамични измервателни системи и могат да отговорят на изискванията на точка 1.3.5 от настоящото допълнение.

2.1.2.

Следващите точки дават данни за методите на калибриране на устройствата PDP и CFV, като се използва ламинарен дебитомер, който дава изискваната точност, заедно със статистическа проверка на валидността на калибрирането.

2.2.1.

Следната процедура на калибриране описва оборудването, конфигурацията на изпитването и различните параметри, които се измерват, за да се установи дебитът на потока на помпата CVS. Всички параметри, свързани с помпата, се измерват едновременно с параметрите, отнасящи се до дебитомера, който е свързан последователно с помпата. Изчисленият дебит на потока (изразен в m3/min при входа на помпата, при абсолютно налягане и температура) може тогава да бъде представен спрямо корелационна функция, която е стойността на специфична комбинация от параметрите на помпата. Тогава се определя линейното уравнение, което свързва потока на помпата и корелационната функция. В случай че CVS е с многоскоростно задвижване, трябва да се извърши калибриране за всеки използван обхват.

2.2.2.

Тази процедура за калибриране се основава на измерването на абсолютните стойности на параметрите на помпата и дебитомера, отнасящи се до дебита на потока при всяка точка. Трябва да се спазят три условия, за да се гарантира точността и целостта на калибровъчната крива:

2.2.3.

По време на изпитване на емисии на отработили газове измерването на същите тези параметри на помпата позволява на потребителя да изчисли дебита на потока от уравнението за калибриране.

2.2.4.

Фигура Ap 4-3 от настоящото допълнение показва една възможна установка за изпитване. Допустими са варианти, при условие че те са одобрени от техническата служба като предлагащи сравнима точност. Ако се използва установката, показана на фигура Ap 4-3, следните данни трябва да са в посочените граници на точност:

Фигура Ap4-3

Конфигурация за калибриране на PDP

2.2.5.

След като системата е свързана, както е показано на фигура Ap 4-3, променливият ограничител се установява в широко отворено положение и помпата CVS работи в продължение на 20 минути преди започване на калибрирането.

2.2.6.

Отново се затваря частично ограничителният вентил със стъпка на увеличение от понижението на налягането при входа на помпата (около 1 kPa), което ще даде минимум шест точки с данни за цялото калибриране. Системата се оставя да се стабилизира за три минути и се повтаря измерването.

2.2.7.

Дебитът на въздушния поток (Qs) при всяка точка за изпитване се изчислява в стандартни m3/min от данните на дебитомера, като се използва предписаният от производителя метод.

2.2.8.

Тогава дебитът на въздуха се преобразува в дебит на помпата (V0), изразен в m3/оборот, при абсолютна температура и налягане при входа на помпата.

Уравнение Ap 4-1:

където:

V0 = дебит на помпата при Tp и Pp (m3/оборот);

Qs = дебит на въздушния поток при 101,33 kPa и 273,2 K (m3/min);

Tp = температура при входа на помпата (K);

Pp = абсолютно налягане при входа на помпата (kPa);

n = честота на въртене на помпата (min–1).

2.2.9.

За да се компенсира взаимодействието между изменението на налягането при помпата от нейната честота на въртене и степента на плъзгане на помпата, се изчислява корелационната функция (x0) между честотата на въртене на помпата (n), разликата в налягането от входа на помпата до изхода на помпата и абсолютното налягане при изхода на помпата, както следва:

Уравнение Ap 4-2:

където:

x0 = корелационна функция;

ΔРр = разлика в налягането от входа на помпата до изхода на помпата (kPa);

Рe = абсолютно налягане при изхода (PPO + Pb) (kPa).

Уравнение Ap 4-3:

D0, M, A и B са константите за определяне на наклона и точките на пресичане на осите, които описват правите.

2.2.10.

Система CVS, която има много скорости, трябва да бъде калибрирана за всяка използвана скорост. Калибровъчните криви, получени за обхватите, трябва да бъдат приблизително успоредни и стойностите на пресичане на осите (D0) трябва да се увеличават с намаляването на обхвата на дебита на помпата.

2.2.11.

Ако калибрирането е изпълнено внимателно, изчислените от уравнението стойности ще бъдат в рамките на 0,5 % от измерената стойност на V0. Стойностите на М са различни за всяка помпа. Калибрирането се провежда при привеждане в действие на помпата и след основна поддръжка.

2.3.1.

Калибрирането на CFV се основава на уравнението на потока за тръба на Вентури с критична скорост на флуида:

Уравнение Ap 4-4

където:

Qs = поток;

Kv = коефициент на калибриране;

P = абсолютно налягане (kPa);

T = абсолютна температура (K).

Газовият поток е функция на налягането и температурата при входа. Процедурата за калибриране, описана в точки 2.3.2 — 2.3.7, установява стойността на коефициента на калибриране при измерени стойности на налягането, температурата и въздушния поток.

2.3.2.

При калибриране на електронните части на CFV трябва да се изпълнява препоръчаната от производителя процедура.

2.3.3.

За калибриране на тръбата на Вентури с критична скорост на флуида се изискват измервания и следните данни трябва да са в посочените граници на точност:

2.3.4.

Оборудването трябва да бъде разположено, както е показано на фигура Ap 4-4 и проверено за пропускливост. Всякакви изтичания между устройството за измерване на дебита и тръбата на Вентури с критична скорост на флуида се отразяват сериозно на точността на калибрирането.

Фигура Ap4-4

Конфигурация за калибриране на CFV

2.3.5.

Ограничителят на променлив дебит трябва да бъде регулиран в отворено положение, вентилаторът пуснат и системата стабилизирана. Трябва да бъдат регистрирани данните от всички уреди.

2.3.6.

Ограничителят на дебита трябва да бъде изменян и трябва да се отчетат най-малко осем показания по целия обхват на тръбата на Вентури с критична скорост на флуида.

2.3.7.

Регистрираните по време на калибрирането данни се използват в следните изчисления. Дебитът на въздушния поток (Qs) при всяка точка на изпитване се изчислява от данните на дебитомера, като се използва предписания от производителя метод. Изчисляват се стойности на коефициента на калибриране (Kv) за всяка точка на изпитване:

Уравнение Ap 4-5:

където:

Qs = дебит в m3/min при 273,2 K и 101,3 kPa;

Tv = температура при входа на тръбата на Вентури (K);

Pv = абсолютно налягане при входа на тръбата на Вентури (kPa).

Kv се изразява графично като функция на налягането при входа на тръбата на Вентури. За поток със звукова скорост Kv ще има относително постоянна стойност. С намаляване на налягането (увеличаване на подналягането) тръбата на Вентури се отваря и Kv намалява. Евентуалните промени на Kv са недопустими. Изчислява се средна стойност на Kv и стандартното отклонение за минимум осем точки в критичната област. Ако стандартното отклонение е по-голямо от 0,3 % от средната стойност на Kv, се предприема корективно действие.

3.2.2.

Известно количество чист газ (CO или C3H8) се подава в системата CVS през калибриран отвор за критична скорост на флуида. Ако входното налягане е достатъчно високо, дебитът на потока (q), който се регулира посредством отвора за критична скорост на флуида, не зависи от изходящото налягане на отвора (критична скорост на флуида). Ако се получат отклонения, по-големи от 5 %, трябва да се определи и отстрани причината за неправилното функциониране. Системата CVS работи както при изпитване на емисии на отработили газове в продължение на пет до десет минути. Събраният газ в торбичката за вземане на проби се анализира с обичайното оборудване и резултатите се сравняват с концентрацията на газови проби, която е известна предварително.