а) методика (приложение А) за общите стандарти, определения, класификации и счетоводни правила, които да се използват за изготвяне на съпоставима база на сметките и таблиците за целите на Съюза, заедно с резултатите, изисквани по член 3;

б) програма (приложение Б), определяща сроковете, в които държавите членки предават на Комисията (Евростат) сметките и таблиците, изготвени съгласно методиката по буква а).

а) качеството на данните за националните и регионалните сметки;

б) ефективността на настоящия регламент и процесът на наблюдение, прилаган спрямо ЕСС 2010; и

в) напредъкът в областта на данните относно условните задължения и на наличността на данните по ЕСС 2010.

1.01 Европейската система от сметки (по-нататък наричана „ЕСС 2010“ или „ЕСС“) представлява международно съпоставима отчетна рамка за систематично и подробно описание на сектор „Общо за икономиката“ (което би могло да се отнася за регион, държава или група от държави), неговите компоненти и връзките му с други икономики.

1.02 Предшестващата ЕСС 2010 Европейска система от сметки от 1995 г. (ЕСС 95) система бе публикувана през 1996 г. ( 16 ) Методологическото ръководство ЕСС 2010, както е установено в приложението, има същата структура като методологическото ръководство ЕСС 95 в първите 13 глави, но след това са добавени 11 нови глави, в които са описани аспектите на системата, отразяващи развитието в измерването на съвременните икономики или в използването на ЕСС 95 в Европейския съюз (ЕС).

1.03 Структурата на ръководството е описана по-долу. Глава 1 обхваща основните характеристики на системата по отношение на понятията, определя принципите на ЕСС и съдържа описание на основните статистически единици и техните групировки. Тя съдържа преглед на последователността от сметките и кратко описание на ключовите агрегати, както и ролята на таблиците „Ресурс—използване“ и рамката „Input-Output“. В глава 2 се описват институционалните единици, използвани за оценка на икономиката, и класификацията им по сектори и други групи, която позволява извършването на анализ. В глава 3 се описват всички операции по отношение на продуктите (стоки и услуги), както и на непроизведените активи в системата. В глава 4 се описват всички операции в икономиката, които разпределят и преразпределят доход и богатство в рамките на икономиката. В глава 5 се описват финансовите операции в икономиката. В глава 6 се описват измененията, които могат да настъпят в стойността на активите поради неикономически събития или промени в цените. В глава 7 се описват балансите и схемата за класифициране на активите и пасивите. В глава 8 са изложени последователността на сметките и балансиращите позиции, свързани с всяка сметка. В глава 9 се описват таблиците „Ресурс—използване“, както и тяхната роля за съгласуването на оценките за дохода, продукцията и разходите в икономиката. Описват се също така и таблиците „Input-Output“, които могат да бъдат получени от таблиците „Ресурс—използване“. В глава 10 се описва концептуалната основа за измерването на цени и обеми, свързани с номиналните стойности в сметките. В глава 11 се описва оценката на населението и пазара на труда, което заедно с оценката на национални сметки може да се използва за целите на икономическия анализ. В глава 12 се съдържа кратко описание на тримесечните национални сметки и в кои аспекти те се различават от годишните сметки.

1.04 В глава 13 се описват целите, понятията на регионалните сметки и въпросите, свързани с тяхното съставяне. Глава 14 обхваща измерването на финансовите услуги, предоставени от финансови посредници и финансирани чрез нетни лихвени постъпления, и отразява години на научни изследвания и развитие в държавите членки за постигане на измерване, което да е стабилно и хармонизирано във всички държави членки. Глава 15 за договорите, лизингите и лицензиите е необходима за описване на една област от все по-голямо значение за национални сметки. Глави 16 и 17 за застраховането, социалното осигуряване и пенсиите описват как те се третират в национални сметки, тъй като въпросите за преразпределението придобиват все по-голямо значение със застаряването на населението. Глава 18 обхваща сметките на сектор „Останал свят“, които в национални сметки съответстват на системата за измерване на платежния баланс. Глава 19 за Европейските сметки също е нова, като обхваща аспекти на национални сметки, които от гледна точка на европейските институционални и търговски условия повдигат въпроси, изискващи хармонизиран подход. В глава 20 се описват сметките на сектор „Държавно управление“ — област от специален интерес, тъй като въпросите, свързани с фискалната предпазливост на държавите членки, продължават да бъдат от решаващо значение при провеждането на икономическата политика в ЕС. В глава 21 се описват връзките между сметките на предприятията и национални сметки — област от нарастващ интерес, тъй като мултинационалните корпоративни предприятия допринасят за все по-голям дял от брутния вътрешен продукт (БВП) във всички държави. В глава 22 се описват отношенията между сателитните сметки и основните национални сметки. Глави 23 и 24 са референтните глави. Глава 23 съдържа класификациите, използвани за секторите, дейностите и продуктите в ЕСС 2010, а глава 24 съдържа пълната последователност от сметки за всеки сектор.

1.05 Структурата на ЕСС 2010 съответства на световните насоки за национално отчитане, определени в Системата от национални сметки 2008 (СНС 2008), с изключение на някои разлики във формата и по-високата степен на детайлизираност на някои от понятията, използвани от ЕСС 2010 за специфичните цели на ЕС. Тези насоки бяха изготвени съвместно от Организацията на обединените нации (ООН), Международния валутен фонд (МВФ), Статистическата служба на Европейския съюз (Евростат), Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Световна банка. ЕСС 2010 е насочена предимно към условията и нуждите от данни в ЕС. Подобно на СНС 2008, ЕСС 2010 е хармонизирана с понятията и класификациите, които се използват при много други социални и икономически статистики (например статистика на заетостта, статистика на промишлеността и статистика на външната търговия). Следователно ЕСС 2010 служи като основна рамка за социалните и икономически статистики на ЕС и неговите държави членки.

1.06 Рамката ЕСС включва два основни комплекта таблици:

1.07 Секторните сметки осигуряват, по институционални сектори, едно систематично описание на различните етапи на икономическия процес: производство, формиране на дохода, разпределение на дохода, преразпределение на дохода, използване на дохода и финансово и нефинансово натрупване. Секторните сметки включват също така и баланси за наличностите на активите, пасивите и нетната стойност в началото и в края на отчетния период.

1.08 Рамката „Input-Оutput“, описва с повече подробности, посредством таблиците „Ресурс—използване“, производствения процес (структура на разходите, формиране на дохода и заетост) и потоците от стоки и услуги (продукция, внос, износ, крайно потребление, междинно потребление и капиталообразуване по групи продукти). В тази рамка са отразени две важни счетоводни тъждества: сумата на формирания доход в даден отрасъл е равна на добавената стойност, произведена от този отрасъл; и за всеки продукт или група продукти предлагането е равно на търсенето.

1.09 ЕСС 2010 обхваща понятията за население и заетост. Тези понятия се отнасят за секторните сметки, сметките по отрасли и рамката „Ресурс—използване“.

1.10 ЕСС 2010 е приложима не само за годишните национални сметки, но също така и за тримесечни сметки и за сметки за по-кратки или по-дълги периоди. Тя се прилага и за регионални сметки.

1.11 ЕСС 2010 съществува паралелно със СНС 2008 поради използването на измерителите от национални сметки в ЕС. Държавите членки са отговорни за събирането и представянето на своите собствени национални сметки с цел описване на икономическата ситуация в страната. Държавите членки също изготвят набор от сметки и ги предоставят на Комисията (Евростат) като част от установената програма за предоставяне на данни за основни цели на социалната, икономическата и фискалната политика на Съюза. Тези цели включват определяне на паричните вноски на държавите членки в бюджета на ЕС чрез „четвъртия ресурс“, помощ за регионите на ЕС чрез програмата за структурните фондове и надзор на икономическите резултати на държавите членки в рамките на процедурата при прекомерен дефицит и Пакта за стабилност и растеж.

1.12 За разпределянето на налози и ползи съобразно измерванията, съставени и представени по строго последователен начин, използваната за тази цел икономическа статистика трябва да се изготвя съгласно едни и същи понятия и правила. ЕСС 2010 е под формата на регламент, с който се определят правилата, условностите, определенията и класификациите, които трябва да бъдат спазвани при изготвянето на национални сметки в държавите членки, участващи в програмата за предоставяне на данни, както е посочено в приложение Б към настоящия регламент.

1.13 Предвид факта, че в системата на вноските и ползите в ЕС се използват много големи парични суми, от изключително значение е последователното прилагане на системата за измерване във всяка държава членка. При тези обстоятелства е важно да се възприеме предпазлив подход към оценките, които не могат да бъдат наблюдавани директно на пазара, като се избягва използването на процедури, основани на модел, за оценка на измерванията в националните сметки.

1.14 Понятията на ЕСС 2010 в някои случаи са по-конкретни и точни от тези на СНС 2008, за да се гарантира възможно най-голяма съгласуваност между измерванията на държавите членки, получени от национални сметки. Това първостепенно изискване за надеждни съгласувани оценки доведе до установяването на основна съвкупност от национални сметки за ЕС. Когато съгласуваността между измерванията в отделните държави членки е недостатъчна, тези оценки обикновено се включват в т. нар. второстепенни сметки, които обхващат допълнителни таблици и сателитни сметки.

1.15 Такъв случай, при който бе отчетена необходимост от повишено внимание при разработването на ЕСС 2010, са пенсионните задължения. Измерването им с цел подпомагане на икономическия анализ е важно, но основното изискване в ЕС да се изготвят сметки, които са съпоставими във времето и пространството, наложи внимателен подход.

1.16 Все по-силно изразеният глобален характер на икономическата дейност увеличи международната търговия във всичките ѝ форми и създаде повече предизвикателства за държавите във връзка с отчитането на икономическите им дейности в национални сметки. Глобализацията е динамичен и многоизмерен процес, чрез който националните ресурси стават по-мобилни в международен план, докато националните икономики стават все по-взаимозависими. Най-характерната особеност на глобализацията, която евентуално е причина за повечето проблеми в измерването за национални сметки, е растящият дял на международните операции, осъществявани от мултинационалните корпоративни предприятия, като тези трансгранични операции са между дружества майки, дъщерни дружества и филиали. Но съществуват и други предизвикателства, като следният списък на проблемите с данните е по-изчерпателен:

1.17 Всички тези все по-общи аспекти на глобализацията увеличават предизвикателствата за националните статистици при отчитането и точното измерване на трансграничните потоци. Дори при наличието на всеобхватна и надеждна система за събиране и измерване на данните в сектор „Останал свят“ (а следователно и за международните сметки в платежния баланс), глобализацията ще увеличи необходимостта от допълнителни усилия за поддържане на качеството на национални сметки за всички икономики и групи икономики.

1.18 Рамката на ЕСС може да бъде използвана за анализиране и оценка на:

1.19 За ЕС и неговите държави членки данните, получени от рамката на ЕСС, играят съществена роля при формулирането и наблюдението на техните икономически и социални политики.

Следните примери показват предназначението на рамката на ЕСС:

1.20 За да се установи баланс между нуждите от данни и възможностите за данни, понятията в ЕСС 2010 имат няколко важни характеристики. Характеристиките по отношение на сметките са следните:

1.21 Понятията в ЕСС 2010 са международно съпоставими, тъй като:

1.22 Понятията на ЕСС 2010 са хармонизирани с тези на други социални и икономически статистики, тъй като ЕСС 2010 използва понятия и класификации (например Статистическата класификация на икономическите дейности в Европейския съюз, рев. 2 (NACE rev. 2 ( 17 )), които се използват при други социални и икономически статистики на държавите членки, например статистиката на промишлеността, статистиката на външната търговия и статистиката на заетостта. Концептуалните различия са сведени до минимум. Освен това понятията и класификациите в ЕСС 2010 са хармонизирани с понятията и класификациите на ООН.

Тази хармонизация със социалните и икономическите статистики спомага за свързването и сравнението с тези данни, което гарантира качеството на данните от национални сметки. Освен това информацията, съдържаща се в тези специфични статистики, може да бъде по-добре свързана с общата статистика на националната икономика.

1.23 Общите понятия, използвани в рамките на националното счетоводство и в други социални и икономически статистически системи, позволяват извършване на последователни измервания. Например могат да бъдат изчислени следните съотношения:

Вътрешната съпоставимост на понятията позволява извличане на някои оценки като остатъчни величини, например спестяванията могат да бъдат изчислени като разлика между разполагаемия доход и разходите за крайно потребление.

1.24 Понятията в ЕСС 2010 се прилагат с оглед на събирането и измерването на данни. Оперативният характер е показан по няколко начина в насоките за изготвяне на сметките:

1.25 Въпреки това данните, необходими за статистиката на национални сметки, могат да бъдат трудни за пряко събиране, защото понятията, на които се базират, обикновено се различават от понятията в основата на административните източници на данни. Примери за административни източници са счетоводство на предприятията, данните за различни видове данъци (ДДС, данък върху доходите на физическите лица, налози върху вноса и др.), данните за социалната сигурност и данните от надзорните органи в областта на банковото дело и застраховането. Тези административни данни служат като входна информация за съставянето на национални сметки. По принцип те се трансформират, за да са в съответствие с ЕСС.

Понятията в ЕСС обикновено се различават от съответстващите им административни понятия по следните особености:

1.26 Независимо от това административните източници на данни отговарят в голяма степен на нуждите от данни на национални сметки и други статистики, тъй като:

1.27 Основните понятия в ЕСС са установени и фиксирани за дълъг период от време, тъй като:

Тази концептуална приемственост намалява необходимостта от преизчисляване на динамични редове. Освен това тя ограничава уязвимостта на понятията спрямо национален или международен политически натиск. Поради тези причини данните за национални сметки са в състояние да служат като обективна база данни за икономическата политика и анализ.

1.28 Понятията на ЕСС 2010 са фокусирани върху описанието на икономическите процеси в парични, лесни за наблюдение стойности. Наличностите и потоците, които не са лесно наблюдаеми от парична гледна точка или които нямат ясно очертана насрещна парична стойност, не се отчитат в ЕСС.

Този принцип не се прилага стриктно, защото следва да се държи сметка и за изискването за съпоставимост и нуждите на ползвателите. Така например съпоставимостта изисква стойността на колективните услуги, предоставени от държавното управление, да се отчита като продукция, защото изплащането на компенсацията на наетите лица и покупката на всички видове стоки и услуги от държавното управление са лесно наблюдаеми от парична гледна точка. Освен това за целите на икономическия анализ и политика описването на колективните услуги на държавното управление във връзка с останалата част от националната икономика увеличава полезността на националните сметки като цяло.

1.29 Обхватът на понятията в ЕСС може да бъде илюстриран, като се вземат предвид някои важни гранични случаи.

Следните случаи се записват в рамките на производството съгласно ЕСС (вж. точки 3.07—3.09):

1.30 Следните случаи попадат извън рамките на производството и не се записват в ЕСС:

1.31 ЕСС отчита цялата продукция, която е в резултат на производство и е в неговите рамки. Въпреки това продукцията от спомагателни дейности не се отчита. Всички ресурси, които се потребяват от спомагателна дейност, се разглеждат като вложени ресурси в дейността, към която тя се отнася. Ако дадено поделение, извършващо само спомагателни дейности, е статистически наблюдаемо, като са налице отделни сметки за производството, което то извършва, или ако се намира на географски различно място от поделенията, които обслужва, то трябва да бъде записано като отделна единица и да бъде разпределено към отрасловата класификация, съответстваща на основната му дейност в националните и регионалните сметки. При липсата на подходящи основни данни продукцията от спомагателната дейност може да се изчисли чрез сумиране на разходите.

1.32 Ако дейностите се разглеждат като производство и тяхната продукция се отчита, то съпътстващите доход, заетост, крайно потребление и други също се отчитат. Така например, тъй като производството на жилищни услуги за собствена сметка от обитаващите собствени жилища се отчита като продукция, се отчитат и доходът, и разходите за крайно потребление, които това производство генерира за обитаващите собствени жилища. Тъй като по дефиниция в производството на услуги от собственици за обитавани от тях собствени жилища няма вложен труд, не се отчита трудова заетост. Така се поддържа съгласуваността със системата на статистика на труда, където за притежаване на жилища не се отчита заетост. Обратното е валидно тогава, когато дейностите не се отчитат като производство: произведените и потребени в рамките на едно домакинство битови услуги не генерират доход и разходи за крайно потребление и при тях няма трудова заетост.

1.33 ЕСС също така определя условности относно:

1.34 Секторните сметки са създадени чрез разпределяне на единиците по сектори и това позволява операциите и балансиращите позиции по сметките да бъдат представени по сектори. Представянето по сектори разкрива много ключови измервания за целите на икономическата и фискалната политика. Основните сектори са домакинства, държавно управление, предприятия (финансови и нефинансови), нетърговски организации, обслужващи домакинствата, и останал свят.

Важно е разграничението между пазарна и непазарна дейност. Субект под контрола на държавното управление, който се оказва пазарно корпоративно предприятие, се класифицира в сектора на корпоративните предприятия извън сектор „Държавно управление“. Така дефицитът и дългът на корпоративното предприятие няма да бъдат част от дефицита и дълга на консолидирания държавен бюджет.

1.35 Важно е да се определят ясни и солидни критерии за определяне и отнасяне по сектори.

Държавният сектор се състои от всички резидентни институционални единици в икономиката, които се контролират от държавното управление. Частният сектор се състои от всички останали резидентни единици.

Таблица 1.1 представя критериите, използвани за разграничаване между държавен и частен сектор, в държавния сектор — между сектора на държавното управление и сектора на държавните корпоративни предприятия, в частния сектор — между сектора на нетърговските организации, обслужващи домакинствата, и сектора на частните корпоративни предприятия.

1.36 Контролът се определя като способността за определяне на общата политика или програма на дадена институционална единица. Повече подробности относно определението на понятието „контрол“ се съдържат в точки 2.35—2.39.

1.37 Разграничаването между пазарна и непазарна продукция и класифицирането на субектите от държавния сектор в сектора на държавното управление или в сектора на корпоративните предприятия зависи от следното правило:

Дадена дейност се смята за пазарна, когато съответстващите стоки и услуги се търгуват при следните условия:

1.38 Детайлизацията в рамката от понятия на ЕСС предлага възможност за гъвкавост: някои понятия не са изрично представени в ЕСС, но независимо от това могат да бъдат лесно получени от системата. Един примерен случай е създаването на нови сектори чрез прегрупиране на определените в ЕСС подсектори.

1.39 Гъвкавост е възможна и чрез въвеждане на допълнителни критерии, които не влизат в противоречие с логиката на системата. Например тези критерии могат да позволят съставяне на подсекторните сметки в зависимост от степента на заетост в производствените единици или от размера на доходите за домакинствата. При заетостта може да се въведе подкласифициране по степен на образование, възраст и пол.

1.40 За някои нужди от данни следва да се съставят отделни сателитни сметки.

Примери за това са:

1.41 Сателитните сметки обслужват такива нужди от данни чрез:

1.42 Социалната матрица (МСС) представя в матричен вид връзките между таблиците „Ресурс—използване“ и секторните сметки. МСС осигурява допълнителна информация за равнището и състава на заетостта посредством подразделяне на компенсацията на наетите лица по видове наети лица. Това подразделяне се прилага както за използването на труда по отрасли, посочени в таблиците за използването, така и за предлагането на труд по социално-икономически подгрупи, както е посочено в сметка „Разпределение на първичния доход“ за подсекторите на сектор „Домакинства“. По този начин предлагането и използването на различните категории труд се представят систематично.

1.43 В сателитните сметки всички основни понятия и класификации на основната рамка на ЕСС 2010 се запазват. Промени в понятията се въвеждат само когато това е целта на сателитната сметка. В такива случаи сателитната сметка съдържа и таблица, която показва връзката между основните агрегати в сателитната сметка и тези от основната рамка. По този начин основната рамка запазва своята роля на референтна рамка и едновременно с това се удовлетворяват по-специфични нужди.

1.44 По принцип основната рамка не включва измерване на наличности и потоци, които не са лесно наблюдаеми в парично изражение (или без ясна срещуположна парична стойност). Поради тяхното естество анализът на такива наличности и потоци обикновено също се прави на базата на статистически изчисления в непарично изражение, например:

1.45 Сателитните сметки позволяват такава статистика в непарични единици да бъде свързана с националните сметки в основната рамка. Използването на класификациите, приложени в основната рамка, за тази непарична статистика позволява да се направи връзката, например класификация по видове домакинства или класификацията по отрасли. По този начин се постига една разширена съгласувана рамка. Тази рамка може след това да служи като база данни за анализи и оценка на взаимовръзките между променливите в основната рамка и променливите в разширената рамка.

1.46 Основната рамка и нейните основни агрегати не описват промените в благосъстоянието. Разширените сметки могат да бъдат съставени така, че да включват също и условни парични стойности, например:

1.47 Разширените сметки могат също да прекласифицират крайните разходи за „неизбежни нужди“ (например отбрана) като междинно потребление, тоест като потребление, което не допринася за благосъстоянието. По подобен начин вредите, дължащи се на наводнения и други природни бедствия, могат да бъдат класифицирани като междинно потребление, тоест като намаление на (абсолютното) благосъстояние. По този начин може да се направи опит за създаване на съвсем приблизителен и много несъвършен показател за промените в благосъстоянието. Благосъстоянието обаче има много измерения, повечето от които не са добре представени в парично изражение. Следователно едно по-добро решение за измерване на благосъстоянието е за всяко измерение да се използват отделни показатели и мерни единици. Показателите биха могли да бъдат например детска смъртност, продължителност на живот, грамотност на възрастното население и национален доход на човек от населението. Тези показатели биха могли да бъдат включени в сателитна сметка.

1.48 За да се постигне съгласувана международно съвместима рамка, административните понятия не се използват в ЕСС. Независимо от това за всякакви национални цели получаването на данни, базирани на административни понятия, може да бъде много полезно. Така например за оценяване на данъчните приходи е необходима статистика за облагаемите доходи. Тази статистика може да бъде осигурена чрез някои промени в статистиката на национални сметки.

1.49 Един подобен подход би могъл да се възприеме и за понятия, които се използват при националната икономическа политика, например:

Сателитните сметки или допълнителните таблици могат да отговорят на тези нужди от данни.

1.50 ЕСС 2010 се основава на понятията от СНС 2008, която съдържа насоки за националното счетоводство за всички държави по света. Независимо от това, налице са няколко различия между ЕСС 2010 и СНС 2008:

1.51 ЕСС 2010 се различава от ЕСС 95 както по обхват, така и по понятия. Повечето от разликите съответстват на разликите между СНС 1993 и СНС 2008. Главните разлики са:

1.52 Промените в ЕСС 2010 в сравнение с ЕСС 95 не се ограничават до промени в понятията. Има големи различия в обхвата, като се добавени нови глави за сателитните сметки, сметките на държавното управление и сметките на сектор „Останал свят“. Има и значително разширяване на главите за тримесечните сметки и регионалните сметки.

1.53 Основните характеристики на системата са:

1.54 Системата ЕСС 2010 използва два вида единици и два съответстващи начина на подразделяне на икономиката, които са доста различни и обслужват отделни аналитични цели.

1.55 Първата цел — описване на дохода, разходите и финансовите потоци, както и балансите, се постига чрез групиране на институционалните единици в сектори на базата на техните основни функции, поведение и цели.

1.56 Втората цел — да се опишат производствените процеси и да се направи анализ на вложените ресурси/продукцията, се постига, като системата групира местните единици по видове дейност (местни ЕВД) в отрасли на базата на техния вид дейност. Една дейност се характеризира чрез вложените продукти, чрез производствения процес и чрез произведената продукция.

1.57 Институционалните единици са стопански субекти, които са в състояние да притежават стоки и активи, да поемат задължения и да участват в икономически дейности и операции с други единици от свое име. За целите на системата ЕСС 2010 институционалните единици са групирани в пет взаимно изключващи се вътрешни институционални сектора:

Петте сектора, взети заедно, съставят цялата национална икономика. Всеки сектор е разделен на подсектори. Системата ЕСС 2010 осигурява възможност за съставяне на пълен комплект от сметки за потоците и от баланси за всеки сектор и подсектор, както и за цялата икономика. Нерезидентните единици могат да си взаимодействат с тези пет вътрешни сектора, като взаимодействията им са между петте вътрешни сектори и шестия институционален сектор — „Останал свят“.

1.58 Когато институционалните единици извършват повече от една дейност, те се разделят по видове дейности. Местните ЕВД позволяват да се направи това представяне.

Дадена местна ЕВД групира в качеството си на производител всички части на институционалната единица, които са разположени на едно място или на близо разположени места и които допринасят за осъществяване на дейности на ниво клас (ниво от 4 цифри) от NACE Rev. 2.

1.59 Местните ЕВД се регистрират за всяка второстепенна дейност. Независимо от това, ако не са налични счетоводни документи за отделно описване на подобни дейности, местната ЕВД ще съчетава няколко второстепенни дейности. Групата на всички местни ЕВД, ангажирани в един и същ или сходен вид дейност, образуват отрасъл.

Една институционална единица обхваща една или повече местни ЕВД; една местна ЕВД принадлежи към една-единствена институционална единица.

1.60 За анализ на производствения процес се използва аналитична единица за производство. Тази единица е наблюдаема само когато дадена местна ЕВД произвежда един вид продукция, без да извършва второстепенни дейности. Тази единица е известна като единица за хомогенно производство. Групировките на тези единици съставляват хомогенни икономически дейности.

1.61 „Общо за икономиката“ се дефинира от гледна точка на резидентните единици. Дадена единица е резидентна единица за дадена държава, когато тя има център на основен икономически интерес на икономическата територия на тази държава, т.е. когато участва за продължителен период от време (една година или повече) в икономическите дейности на тази територия. Институционалните сектори, посочени в точка 1.57, са групи от резидентни институционални единици.

1.62 Резидентните единици участват в операции с нерезидентни единици (т.е. единици, които са резидентни за други икономики). Тези операции са външните операции на икономиката и са групирани в сметката на сектор „Останал свят“, който играе роля, сходна с тази на институционален сектор, макар че нерезидентните единици са включени само дотолкова, доколкото участват в операции с резидентни институционални единици.

1.63 Условните резидентни единици, разглеждани в системата ЕСС 2010 като институционални единици, се определят като:

1.64 Вписват се два основни вида информация: потоци и наличности.

Потоците представляват действия и последици от събития, които са извършени или са се случили в рамките на даден период от време, докато наличностите представляват състояние към определен момент от времето.

1.65 Потоците отразяват създаването, трансформирането, обмена, трансфера или загубата на икономическа стойност. Те включват промени в стойността на активите или пасивите на институционалните единици. Икономическите потоци са два вида: операции и други изменения в активите.

Операциите се отразяват във всички сметки и таблици, където се отразяват потоците, с изключение на сметка „Други изменения в обема на активите“ и сметка „Преоценки“. Другите изменения в активите се записват само в тези две сметки.

Елементарните операции и другите потоци се групират в сравнително малък брой видове според техния характер.

1.66 Операцията е икономически поток, който е взаимодействие между институционални единици по взаимно съгласие или е действие в рамките на институционална единица, което е удобно да се третира като операция поради това, че единицата оперира в две различни качества. Операциите са разделени на четири основни групи:

1.67 Повечето операции са взаимодействия между две или повече институционални единици. Въпреки това системата ЕСС 2010 отчита като операции някои действия в рамките на самите институционални единици. Целта на отчитането на тези вътрешни операции е да се представи една по-полезна за целите на анализа картина за продукцията, крайното използване и разходите.

1.68 Потреблението на основен капитал, което се отчита като разход в системата ЕСС 2010, е вътрешна операция. Повечето от другите вътрешни операции са операции с продукти, които в общия случай се отчитат, когато институционалните единици, действащи както като производители, така и като крайни потребители, избират да потребяват част от продукцията, която са произвели. Това често се случва при домакинствата и в държавното управление.

1.69 Всяка собствена продукция, потребена за крайно използване в рамките на една и съща институционална единица, се отчита. Собствената продукция, използвана за междинно потребление в рамките на една и съща институционална единица, се отчита само тогава, когато производството и междинното потребление се извършват в различни местни ЕВД в рамките на една и също институционална единица. Продукцията, която е произведена и използвана като междинно потребление в рамките на една и съща местна ЕВД, не се отчита.

1.70 Операциите са парични, когато участващите единици извършват или получават плащания или натрупват пасиви или получават активи, които са изразени в парични единици.

Операциите, при които не се извършва разплащане в брой или размяна на активи или пасиви, изразени в парични единици, представляват непарични операции. Вътрешните операции представляват непарични операции. Непарични операции, в които участват повече от една институционални единици, са налице, когато се извършват операции с продукти (бартер на продукти), разпределителни операции (възнаграждения в натура, трансфери в натура и др.) и други операции (бартер на непроизведени нефинансови активи). Системата ЕСС 2010 отчита всички операции в парично изражение. Следователно стойностите, които трябва да бъдат отчетени за непаричните операции, трябва да се измерят косвено или да се оценят по друг начин.

1.71 Операциите, които включват повече от една единица, са два вида: те могат да бъдат „нещо за нещо“, т.е. възмездни операции, или могат да бъдат „нещо за нищо“, т.е. безвъзмездни операции. Възмездните операции представляват обмен между институционални единици, т.е. възмездно предоставяне на стоки, услуги или активи, например срещу пари. Безвъзмездните операции са плащания в брой или в натура от една институционална единица на друга, без да се получава нещо в замяна. Възмездните операции попадат в четирите групи операции, докато безвъзмездните са главно разпределителни операции, например данъци, помощи по социалното подпомагане или дарения. Тези безвъзмездни операции се наричат трансфери.

1.72 Операциите се отчитат по същия начин, по който се появяват при участващите институционални единици. Въпреки това някои операции се прегрупират с цел по-ясното представяне на съответните икономически връзки. Операциите могат да бъдат прегрупирани по три начина: пренасочване, разделяне и идентификация на основната страна по операцията.

1.73 Операция, която за участващите единици е извършена пряко между единиците А и В, може да бъде записана в сметките като извършена непряко чрез трета единица Б. Така една операция между А и В се отчита като две операции: една между А и Б, и една между Б и В. В този случай операцията е пренасочена.

1.74 Пример на пренасочване е начинът, по който се записват по сметките осигурителните вноски за сметка на работодателите, пряко платени от последните към фондовете за социално осигуряване. Системата отчита тези плащания като две операции: работодателите плащат осигурителните вноски на наетите си лица и служителите плащат същите осигурителни вноски към фондовете за социално осигуряване. Както при всички пренасочвания, целта е да се изрази присъщата на операцията икономическа същност, която в този случай е да се покажат осигурителните вноски за сметка на работодателите като вноски, платени в полза на наетите лица.

1.75 Един друг вид пренасочване е този, при който операциите се отчитат като извършени между две или повече институционални единици, макар че според участващите страни не се извършва никаква операция. Пример е третирането на дохода от собственост, реализиран от инвестирането на някои застрахователни резерви и който се задържа от застрахователните дружества. Системата отчита този доход от собственост като платен от застрахователните дружества на притежателите на полици, които след това плащат същата сума обратно на застрахователните дружества като допълнителна премия.

1.76 Когато операция, която за участващите страни е една операция, се отчита като две или повече различно класифицирани операции, тази операция е разделена. Разделянето не предполага включването на допълнителни единици в операциите.

1.77 Плащането на премии по общо застраховане е типична разделена операция. Макар че притежателите на полици и застрахователите считат тези плащания за една операция, системата ЕСС 2010 я разделя на две твърде различни една от друга операции: плащания в замяна на предоставени услуги по общо застраховане и нетни премии по общо застраховане. Отчитането на продажбата на даден продукт като продажба на продукт и продажба на търговска надбавка е друг пример за разделяне.

1.78 Когато една единица извършва операция от името на друга единица (принципал) и е финансирана от нея, тази операция се отчита единствено в сметките на принципала. По правило този принцип не следва да се разширява, като например се прави опит данъци или субсидии да се разпределят към крайни платци или крайни бенефициери на базата на приемането на хипотези.

Пример за това е събирането на данъци от една единица на държавното управление от името на друга. Данъкът се разпределя към единицата на държавното управление, която упражнява правомощието да налага данъка (като принципал или чрез делегиране на правомощието от страна на принципала) и има правото окончателно да определя или да променя ставката на данъка.

1.79 Определението за операция предполага, че взаимодействието между институционални единици се извършва по взаимно съгласие. Когато една операция се извършва по взаимно съгласие, това предполага предварителното знание и съгласие на засегнатите институционални единици. Плащането на данъци, глоби и санкции става по взаимно съгласие, при което платецът е гражданин, подчинен на законодателството на държавата. Въпреки това конфискацията на активи без изплащане на компенсация не се счита за операция, даже когато е наложена от законодателството.

Незаконните икономически дейности се смятат за операции, когато всички участващи единици извършват дейността по взаимно съгласие. Следователно покупките, продажбите или бартерите на забранени наркотични вещества или открадната собственост са операции, докато кражбата не е.

1.80 Други изменения в активите отчитат промените, които не са в резултат на операции. Те са:

1.81 Други изменения в обема на записите за активите и пасивите се разделят на три основни категории:

1.82 Примери за изменения в рамките на категорията, посочена в точка 1.81, буква а), са откриването или изчерпването на подпочвени активи, както и естественият прираст на неотглеждани животни и растителни култури. Примери за изменения в рамките на категорията, посочена в точка 1.81, буква б), са загуби на активи поради природни бедствия, войни или тежки престъпления. Едностранното опрощаване на дълг и конфискацията на активи без изплащане на компенсация също принадлежат към категория б). Пример за изменения в рамките на категорията, посочена в точка 1.81, буква в), е прекласифицирането на институционална единица от един сектор в друг.

1.83 Холдинговата печалба и загуба се получават в резултат на промени в цените на активите. Те възникват за всички видове финансови и нефинансови активи, както и за пасивите. Холдинговата печалба и загуба засягат притежателите на активи и пасиви единствено в резултат на държането на активите или пасивите във времето, без те да търпят каквато и да е трансформация.

1.84 Холдинговата печалба и загуба, които са измерени на база текущи пазарни цени, се наричат номинална холдингова печалба и загуба. Те могат да бъдат разделени на неутрална холдингова печалба и загуба, които отразяват промените на общото ниво на цените, и реална холдингова печалба и загуба, които отразяват промените на цените на активите извън изменението на общото ниво на цените.

1.85 Наличностите са активите и пасивите, държани в даден момент от времето. Наличностите се отчитат в началото и в края на всеки отчетен период. Сметките, които показват наличностите, се наричат баланси.

1.86 Наличностите се отчитат също и за населението и заетостта. Тези наличности обаче се отчитат като средни стойности за отчетния период. Наличности се отчитат за всички активи в рамките на системата; тоест за финансови активи и пасиви, както и за нефинансови активи, които са както произведени, така и непроизведени. При все това обаче обхватът е ограничен до тези активи, които се използват за икономическа дейност и които са обект на права на собственост.

1.87 Следователно не се отчитат наличности за активи като човешки капитал и природни ресурси, които не са притежавани.

В своите рамки системата ЕСС 2010 е изчерпателна по отношение както на потоци, така и на наличности. Това предполага, че всички изменения на наличностите могат да бъдат изцяло обяснени с помощта на отчетените потоци.

1.88 В дадена сметка се отчитат измененията в стойността за дадена единица или сектор според естеството на икономическите потоци, отразени в сметката. Това е таблица с две колони. Текущите сметки са тези, които показват производството, формирането и предназначението на дохода, разпределението и преразпределението на дохода и неговото използване. Сметките с натрупване са капиталовата сметка и финансовата сметка, както и сметките „Други изменения в обема“.

1.89 Системата ЕСС 2010 показва „ресурсите“ в дясната страна на текущите сметки, където са представени операциите, които добавят икономическа стойност на единица или сектор. Лявата страна на сметките показва „използването“ — операциите, които намаляват икономическата стойност. Дясната страна на сметките с натрупване показва „измененията в пасивите и нетната стойност“, а лявата им страна показва „измененията в активите“. Балансите се представят с „пасиви и нетна стойност“ (разликата между активите и пасивите) в дясната страна и „активи“ в лявата. Сравнението на два последователни баланса показва измененията на пасивите и нетната стойност, както и измененията на активите.

1.90 В ЕСС се прави разграничение между юридическа собственост и икономическа собственост. Критерият за отчитане на трансфера на стоки от една единица към друга е преминаването на икономическата собственост от едната единица към другата. Юридическият собственик е единицата, която според законодателството има право на ползите от владението. Въпреки това юридическият собственик може да сключи договор с друга единица, която да поеме рисковете и ползите от потребяването на произвежданите стоки в замяна на уговорено плащане. По своя характер споразумението е финансов лизинг, при който плащанията отразяват само предоставянето на актива на разположение на заемателя от страна на собственика. Например когато банка юридически притежава самолет, но сключва финансов лизинг с авиокомпания, която да използва самолета, тогава авиокомпанията се смята за собственик на самолета, що се отнася до операциите по сметките. Същевременно тъй като се записва, че авиокомпанията купува самолета, се отчита заем, предоставен от банката на авиокомпанията, който отразява дължимите в бъдеще суми за използването на самолета.

1.91 За дадена единица или сектор националното счетоводство се базира на принципа на двустранното записване. Всяка операция се записва два пъти, веднъж като ресурс (или промяна на пасивите) и веднъж като използване (или изменение на активите). Общата сума на операциите, записани като ресурси или промени в пасивите, и общата сума на операциите, записани като използване или изменения на активите, трябва да бъдат равни, като това позволява проверка на последователността на сметките.

1.92 Националните сметки — с всички единици и всички сектори — се базират на принципа на четиристранното записване, тъй като повечето операции включват две институционални единици. Всяка операция се записва два пъти от двамата участника в операцията. Така например социалните плащания в брой, извършени от единица на държавното управление в полза на дадено домакинство, се отчитат в сметките на държавното управление като използване при трансферите и като отрицателно придобиване на активи при валутата и депозитите; в сметките на сектор „Домакинства“ те се отчитат като ресурс при трансферите и като придобиване на активи при валутата и депозитите.

1.93 Операциите в рамките на една и съща единица (като например потреблението на продукция от същата единица, която я е произвела) изискват само две записвания, чиито стойности трябва да бъдат изчислени.

1.94 С изключение на някои променливи, които се отнасят до населението и труда, системата ЕСС 2010 показва всички потоци и наличности в парично изражение. Потоците и наличностите се измерват в съответствие с тяхната обменна стойност, т.е. стойността, по която потоците и наличностите фактически се обменят или биха могли да бъдат обменяни за пари в брой. Следователно за ЕСС пазарните цени са база за оценка.

1.95 В случая на парични операции и активи и пасиви в брой необходимите стойности са директно налични. В повечето други случаи най-добрият метод за оценка е да се използват пазарните цени за аналогични стоки, услуги или активи. Този метод се използва например при бартер и при услугите на обитаваните от собствениците жилища. Когато не съществуват пазарни цени за аналогични стоки, като например за непазарни услуги, произведени от държавното управление, оценката се прави чрез сумиране на производствените разходи. Ако няма пазарни цени за сравнение и разходите не са налични, потоците и наличностите могат да бъдат оценени по сконтирана настояща стойност на очакваните бъдещи приходи. Този метод трябва да се използва само в краен случай.

1.96 Наличностите се оценяват по текущи цени към момента, за който се отнася балансът, а не към момента на производството или придобиването на стоките или активите, които образуват наличностите. Необходимо е оценяването на наличностите да се извършва по тяхната изчислена записана текуща стойност на придобиване или по производствени разходи.

1.97 В резултат на транспортни разходи, търговски надбавки и данъци минус субсидии върху продуктите производителят и потребителят на даден продукт обикновено възприемат неговата стойност по различен начин. За да се придържа колкото е възможно по-близо до гледните точки на участниците в операцията, системата ЕСС 2010 отчита всички видове използване по цени на купувач, които включват транспортни разходи, търговски надбавки и данъци минус субсидии върху продуктите, докато самата продукция се отчита по базисни цени, които изключват тези елементи.

1.98 Вносът и износът на продукти се отчитат като стойности на границата. Общият внос и износ се оценяват на митническата граница на износителя или франко борд (free on board — FOB). Транспортните и застрахователните услуги, предоставени от чуждестранни лица между границите на вносителя и износителя, не се включват в стойността на стоките, а се отчитат като услуги. Тъй като получаването на стойности FOB за подробна разбивка по продукти може да се окаже невъзможно, таблиците, съдържащи подробности за външната търговия, показват вноса, оценен на митническата граница на вносителя (стойност CIF). Всички транспортни и застрахователни услуги до границата на вносителя са включени в стойността на внесените стоки. Доколкото тези услуги засягат вътрешните услуги, в сметките се въвежда обща корекция FOB/CIF.

1.99 Оценката в съпоставими цени означава оценяване на потоците и наличностите за отчетния период по цени от предходен период. Целта на оценката в съпоставими цени е да се разграничат измененията във времето на стойностите на потоците и наличностите на изменения в цената и на изменения в обема. Потоците и наличностите по съпоставими цени са описани в обемно изражение.

1.100 Много потоци и наличности, например доходът, нямат собствено ценово и количествено измерение. Въпреки това покупателната способност на тези променливи може да бъде получена посредством дефлирането на текущите стойности с подходящ ценови индекс, например ценовия индекс за крайно национално използване, като се изключат измененията на запасите. Дефлираните потоци и наличности също се описват в реално изражение. Един пример е реалният разполагаем доход.

1.101 Потоците се отчитат на начислена база; т.е. при създаване, трансформиране или загуба на икономическата стойност или при възникване, трансформиране или отпадане на вземания или задължения.

1.102 Производството се отчита, когато е произведено, а не когато е било платено от купувача. Продажбата на актив се отчита, когато активът сменя своя собственик, а не при извършване на съответстващото плащане. Лихвата се отнася за отчетния период, за който се натрупва, независимо от това дали е платена през този период. Отчитането на начислена база се прилага за всички потоци, парични или непарични, в единиците, както и за потоците между единиците.

1.103 Може да е необходимо този подход да се прилага по-гъвкаво за данъците и другите потоци, отнасящи се до държавното управление, които често се отчитат на касова основа в сметките на държавното управление. Може да е трудно да се извърши прецизна трансформация на тези потоци от касова основа към начислена база и затова може да се използва приблизителен метод.

1.104 Като изключение от общите правила за отчитане на данъците и осигурителните вноски, дължими на държавното управление, те могат да бъдат отчетени с приспадане на частта, която е малко вероятно да бъде събрана, или ако тази част е включена, тя се компенсира за същия отчетен период чрез капиталов трансфер от държавното управление към съответните сектори.

1.105 Потоците се отчитат в един и същ момент за всички участващи институционални единици и във всички сметки. Институционалните единици невинаги прилагат едни и същи счетоводни правила. Даже когато прилагат едни и същи правила, в действителните записи могат да възникнат разлики по практически причини, като например забавяния в комуникацията. В резултат на това операциите могат да бъдат отчетени по различно време от участниците в тях. Тези несъответствия се отстраняват чрез корекции.

1.106 Консолидирането означава премахване на операции, както от страна „Използване“, така и от страна „Ресурс“, които възникват между единици, когато единиците са групирани, както и премахване на реципрочни финансови активи и пасиви. Това обикновено става, когато се комбинират сметки на подсектори от държавното управление.

1.107 Като правило потоците и наличностите между съставните единици в рамките на подсекторите или секторите не трябва да са консолидирани.

1.108 Въпреки това консолидираните сметки могат да бъдат съставени за допълнителни представяния и анализи. Информацията за операции на тези (под)сектори с други сектори и съответстващата „външна“ финансова позиция може да бъде по-значима, отколкото общите брутни стойности.

1.109 Освен това сметките и таблиците, които показват отношението кредитор/длъжник, предоставят подробна картина на финансирането на икономиката и се считат за много полезни с цел опознаване на каналите, през които финансовите излишъци преминават от крайните заемодатели към крайните заемополучатели.

1.110 Индивидуалните единици или сектори могат да имат един и същи вид операция, която се счита както за използване, така и за ресурс (например те едновременно плащат и получават лихва), както и един и същ финансов инструмент, който е както актив, така и пасив. Подходът в ЕСС е брутното отчитане, отделно от степента на нетиране, която е присъща на самите класификации.

1.111 Нетирането е имплицитно при много категории операции, като най-яркият пример е „изменение на запасите“, който подчертава аналитично значимия аспект на общото капиталообразуване, вместо проследяването на ежедневните увеличения и намаления. По подобен начин, с някои малки изключения, финансовата сметка и сметките „Други изменения в активите“ отчитат увеличенията в активите и пасивите на нетна база, като посочват крайните последствия за тези видове потоци в края на отчетния период.

1.112 За единици или групи от единици операциите, свързани с даден аспект на икономическия живот (например производството), се отчитат в различни сметки. За сметка „Производство“ операциите няма да показват баланс между използването и ресурсите без въвеждане на балансираща позиция. По същия начин трябва да се въведе балансираща позиция (нетна стойност) между общия размер на активите и общия размер на пасивите на дадена институционална единица или сектор. Балансиращите позиции сами по себе си са ценни инструменти за измерване на икономическите резултати. Когато се сумират общо за икономика, те са важни агрегати.

1.113 Системата ЕСС 2010 е изградена въз основа на последователност на взаимосвързани сметки. Пълната последователност от сметки за институционалните единици и сектори се състои от текущи сметки, сметки с натрупване и балансови таблици.

1.114 Текущите сметки се отнасят за производството, формирането, разпределението и преразпределението на дохода и за използването на този доход под формата на крайно потребление. Сметките с натрупване обхващат измененията на активите и пасивите, както и изменението на нетната стойност (разликата между активите и пасивите за всяка институционална единица или група от единици). Балансите представят наличностите от активи и пасиви, както и нетната стойност.

1.115 Последователността от сметки за местните ЕВД и отраслите се свежда до първите текущи сметки: сметка „Производство“ и сметка „Формиране на дохода“, чиято балансираща позиция е опериращият излишък.

1.116 Сметка „Стоки и услуги“ показва за икономиката като цяло или за групи продукти всички ресурси (продукция и внос), както и използването на стоки и услуги (междинно потребление, крайно потребление, изменение на запасите, бруто образуване на основен капитал, придобиване минус отписване на ценности, и износ). Тази сметка не е сметка в същия смисъл като останалите от поредицата и не формира балансираща позиция, която да се прехвърля към следващата сметка от поредицата. Тя е по-скоро представяне в таблична форма на счетоводно тъждество, съгласно което предлагането е равно на търсенето за всички продукти и групи от продукти в икономиката.

1.117 Сметка „Останал свят“ покрива операциите между резидентни и нерезидентни институционални единици, както и съответните наличности на активи и пасиви.

Тъй като сметка „Останал свят“ играе роля в отчетната структура, която е подобна на тази на институционален сектор, сметка „Останал свят“ се въвежда от гледна точка на останалата част на света. Ресурс за сектор „Останал свят“ е използване за „Общо за икономиката“ и обратно. В случай че балансиращата позиция е положителна, това означава излишък в сектор „Останал свят“ и дефицит в сектор „Общо за икономиката“ и обратното, в случай че балансиращата позиция е отрицателна.

Сметка „Останал свят“ е различна от останалите секторни сметки, защото не показва всички отчетни операции в останалия свят, а само тези, които имат контрагент в наблюдаваната национална икономика.

1.118 Сумата по балансиращата позиция се получава чрез изваждане от общата стойност на записванията в едната страна на сметката на общата стойност на записванията в другата страна на сметката.

Балансиращите позиции обхващат голям обем информация и включват някои от най-важните записвания в сметките, както е видно от следните примери за балансиращи позиции: добавена стойност, опериращ излишък, разполагаем доход, спестяване, нето предоставени/нето получени заеми.

Следната диаграма показва последователността от сметки под формата на поток, като всяка балансираща позиция е в удебелен шрифт.

1.119 Първата сметка от последователността от сметки е сметката „Производство“, която отразява продукцията и вложените ресурси в производствения процес, като балансиращата позиция по нея е добавената стойност.

1.120 Добавената стойност се прехвърля към следващата сметка, която е сметка „Формиране на дохода“. Тук се отчитат компенсацията на наетите лица в производствения процес, както и дължимите данъци на държавното управление заради производството, така че опериращият излишък (или смесен доход от самонаетите лица и сектор „Домакинства“) може да се извлече като балансираща позиция за всеки сектор. Тази стъпка е необходима, така че да може да се измери сумата на добавената стойност, задържана в производствения сектор като опериращ излишък или смесен доход.

1.121 След това добавената стойност, разделена между компенсацията на наетите лица, данъците и опериращия излишък/смесен доход, се прехвърля с тази разбивка към сметка „Разпределение на първичния доход“. Разделянето позволява да се разпредели дохода от всеки фактор към получаващия сектор за разлика от производствения сектор. Например всички видове компенсация на наетите лица се разпределят между сектор „Домакинства“ и сектор „Останал свят“, докато опериращият излишък остава в сектора на корпоративните предприятия, където е бил формиран. В тази сметка се отчитат също потоците доходи от собственост към сектора и от него, така че балансиращата позиция е салдото на първичните доходи, влизащи в сектора.

1.122 Следващата сметка отчита преразпределението на тези доходи чрез трансфери — сметка „Вторично разпределение на дохода“. Главните инструменти за преразпределение са данъците, събирани от държавното управление, и социалните плащания за сектор „Домакинства“. Балансиращата позиция е разполагаемият доход.

1.123 Главната последователност от основни сметки преминава към сметка „Използване на разполагаемия доход“. Тази сметка се отнася за сектор „Домакинства“, тъй като тук се отчитат крайните разходи на домакинствата, като балансиращата позиция са спестяванията на домакинствата.

1.124 В същото време се създава паралелна сметка — „Преразпределение на дохода в натура“. Конкретното предназначение на тази сметка е да показва социалните трансфери в натура като условен трансфер от сектор „Държавно управление“ към сектор „Домакинства“, така че доходът на домакинствата да може да се увеличи със стойността на индивидуалните услуги, предоставяни от държавното управление. В следващата сметка „Използване на коригирания разполагаем доход“ използването от домакинствата на разполагаемия доход се увеличава със същия размер, както ако секторът на домакинствата закупуваше индивидуалните услуги, предоставяни от държавното управление. Тези две условия се неутрализират, така че балансиращата позиция са спестяванията, подобно на спестяванията в основната последователност от сметки.

1.125 Спестяванията се прехвърлят към капиталовата сметка, където се използват за финансиране на капиталообразуването, което позволява извършването на капиталови трансфери към секторите и от тях. В резултат на изразходването на недостатъчно или на прекалено много средства за придобиване на реални активи се получава балансираща позиция „Нето предоставени или нето получени заеми“. Нето предоставените заеми са излишък, който е даден като заем, а нето получените заеми са финансиране на дефицит.

1.126 Последният елемент на последователността от сметки са финансовите сметки, където е посочена подробна информация за предоставените и получените заеми за всеки сектор, за да се види балансиращата позиция на нето предоставените или нето получените заеми. Това следва точно да съответства на балансираща позиция „Нето предоставени/нето получени заеми“ по капиталовата сметка, а всяка разлика трябва да бъде несъответствие в измерването между реалните и финансовите записи на икономическите дейности.

1.127 Като се вземе предвид най-долният ред на диаграмата, лявата сметка е началният баланс, който показва равнището на активите и пасивите, както реални, така и финансови, в началото на посочения период. Богатството на икономиката се измерва с нетната му стойност — активите минус пасивите, като това е показано в най-долната част на баланса.

1.128 Вдясно от началните баланси се отчитат различните изменения в активите и пасивите, настъпили през отчетния период. Капиталовата сметка и финансовата сметка показват съответно измененията, дължащи се на операции съответно с реални активи и финансови активи и пасиви. При липсата на други промени това позволява веднага да се изчисли крайната позиция, като измененията се добавят към началната позиция.

1.129 Изменения обаче могат да настъпят извън икономическия цикъл на производството и потреблението, като те ще засегнат стойността на активите и пасивите в края на периода. Един вид изменение е изменението в обема на активите — реални промени в основния капитал, предизвикани от събития извън областта на икономиката. Пример за това са загубите поради катастрофално събитие — голямо земетресение, при което значителен размер активи са разрушени не поради икономическа операция на обмен или трансфер. Тази загуба трябва да се отчете в сметка „Други изменения в обема на активите“, за да се обясни по-ниското равнище на активите от това, което се очаква само въз основа на икономическите събития. Втори начин, по който може да се промени стойността на активите (и пасивите), но не в резултат на икономическа операция, е промяна в цената, водеща до холдингова печалба и загуба. Това изменение се отчита в сметки „Преоценки“. Тези две допълнителни въздействия върху стойността на наличността от активи и пасиви позволяват изчисляването на стойностите в крайния баланс, като началната позиция се коригира с промените в сметките за потоците в долния ред на графиката.

1.130 Агрегатите са съставни величини, които измерват резултата от дейностите в рамките на „Общо за икономиката“, например продукция, добавена стойност, разполагаем доход, крайно потребление, спестявания, капиталообразуване и други. Макар че изчисляването на агрегатите не е единствената цел на ЕСС, те са важни като обобщаващи показатели за целите на макроикономическия анализ и за сравнения във времето и пространството.

1.131 Разграничават се два типа агрегати:

1.132 Показателите от национални сметки на глава от населението намират важни приложения. За големите агрегати като БВП, национален доход или крайно потребление на домакинствата знаменателят, който най-често се използва, е общото (резидентното) население. В случаите, когато се извършва подразделяне на подсектори на сметките или на част от сметките за сектор „Домакинства“, се използват данните за броя на домакинствата и за броя на лицата, принадлежащи към всеки подсектор.

1.133 Брутният вътрешен продукт (БВП) е един от ключовите агрегати в ЕСС. БВП е мярка за общата икономическа дейност, извършваща се на дадена икономическа територия, в резултат на която продукцията задоволява крайното търсене на икономиката. Съществуват три начина за измерване на БВП по пазарни цени:

1.134 Тези три метода за измерване на БВП отразяват и различните начини, по които могат да се разглеждат компонентите на БВП. Може да се направи разбивка на добавената стойност по институционални сектори и по видове дейност или отрасли, които допринасят общо за икономиката, например селско стопанство, преработваща промишленост, строителство, услуги и т.н.

Може да се направи разбивка на крайните разходи по видове: разходи на домакинствата, крайни разходи на нетърговските организации, обслужващи домакинствата (НТООД), крайни разходи на държавното управление, изменение на запасите, образуване на основен капитал и износ, минус внос.

На общите получени доходи може да се направи разбивка по видове — компенсация на наетите лица и опериращ излишък.

1.135 За да се получи най-добрата оценка на БВП, добра практика е да се въвеждат елементите на тези три метода в рамката „Ресурс—използване“. Това позволява оценките за добавената стойност и дохода по отрасли да бъдат равнени, а предлагането и търсенето на продукти да бъдат изравнени. Този интегриран подход осигурява съпоставимост между компонентите на БВП и по-добра оценка на равнището на БВП, отколкото при използването само на един от трите метода. Чрез приспадане на потреблението на основен капитал от БВП получаваме нетния вътрешен продукт по пазарни цени (НВП).

1.136 Рамката „Input-output“ обхваща компонентите на брутната добавена стойност (БДС), вложените ресурси и продукцията на отраслите, предлагането и търсенето на продукти и съвкупността от използването и ресурсите за отделните институционални сектори на икономиката. Тази рамка разделя икономиката на части, за да бъдат показани операциите с всички стоки и услуги между отраслите и крайните потребители за даден период (например тримесечие или година). Информацията може да бъде представена по два начина:

1.137 Таблиците „Ресурс—използване“ показват цялата икономика по отрасли (напр. автомобилостроене) и по продукти (напр. спортни стоки). Таблиците показват връзките между компонентите на брутната добавена стойност, вложените ресурси и продукцията на отрасъла, и предлагането и търсенето на продукти. Таблиците „Ресурс—използване“ свързват различните институционални сектори на икономиката (напр. държавни корпоративни предприятия), като са предоставени данни за вноса и износа на стоки и услуги, за разходите на държавното управление, за разходите на домакинствата и на ОНЦОД и за капиталообразуването.

1.138 Изготвянето на таблиците „Ресурс—използване“ позволява анализ на съпоставимостта и последователността на елементите от национални сметки в единна детайлна рамка и чрез обединяване на компонентите на трите метода за измерване на брутния вътрешен продукт (т.е. производство, доходи и разходи) прави възможно извършването на единна оценка на БВП.

1.139 Когато са изравнени по интегриран начин, таблиците „Ресурс—използване“ осигуряват също последователност и съпоставимост, като свързват компонентите на следните три сметки:

1.140 Симетричните таблици „Input-Output“ се изготвят от данните в таблиците „Ресурс—използване“ и други допълнителни източници за формиране на теоретичната база за последващи анализи.

1.141 Тези таблици съдържат симетрични (продукт по продукт или отрасъл по отрасъл) таблици, обратната матрица на Леонтиев и други диагностични анализи, като мултипликатори на производството. Тези таблици показват поотделно потреблението на вътрешно произведените и на внесените стоки и услуги, като предоставят теоретична рамка за по-нататъшен структурен анализ на икономиката, включително на естеството на промените в крайното търсене и на ефекта от тях върху икономиката.

2.01 Икономиката на една държава е система, в която институциите и хората си взаимодействат чрез обмен и трансфер на стоки, услуги и платежни средства (напр. пари) за производството и потреблението на стоки и услуги.

В икономиката взаимодействащите единици са стопански субекти, които могат да притежават активи, да натрупват пасиви и да извършват икономически дейности и операции с други субекти. Те се наричат институционални единици.

Определянето на единиците, които се използват в националните сметки, служи за различни цели. Първо, единиците са основните градивни елементи при определянето на икономиките в географски смисъл, например нации, региони и групи от нации, като парични или политически съюзи. Второ, те са основните градивни елементи за групирането на единиците в институционални сектори. Трето, те са от съществено значение за определяне на това, кои потоци и наличности се отчитат. Операциите между различни части на една и съща институционална единица по принцип не се отчитат в националните сметки.

2.02 Използваните в националните сметки единици и групировки от единици се определят според вида на икономическия анализ, за който са предназначени, а не според видовете единици, които обикновено се използват при статистическите изследвания. Последните споменати единици (например предприятия, холдингови дружества, единици по видове дейност, местни единици, структури на държавното управление, нетърговски организации, домакинства и т.н.) може да не са напълно подходящи за целите на националните сметки, тъй като се основават на критерии от правен, административен или счетоводен характер.

Статистиците вземат предвид определенията на единиците за анализ, посочени в ЕСС 2010, за да се гарантира, че в проучванията, с които се събират данни, постепенно ще бъде включена цялата информация, необходима за съставяне на данните, основани на единиците за анализ на ЕСС 2010.

2.03 Характерно за системата ЕСС 2010 е използването на видове единици, съответстващи на три начина за подразделяне на икономиката:

Институционалните единици се определят така, че да отговарят на първата от тези цели. Поведенческите отношения, описани в точка 1, изискват единиците да отразяват цялата си институционална икономическа дейност.

Производствените процеси, техническо-икономическите връзки и регионалните анализи, посочени в точки 2 и 3 изискват единици като местните ЕВД. Тези единици са описани по-нататък в настоящата глава.

Преди да се дадат определения на единиците, които се използват в ЕСС 2010, е необходимо да се определят пределите на националната икономика.

2.04 Единиците, които съставляват икономиката на една държава и чиито потоци и наличности се отчитат в ЕСС 2010, са резидентни единици. Дадена институционална единица е резидент в дадена държава, когато нейният център на основен икономически интерес се намира на икономическата територия на тази държава. Тези единици се наричат резидентни единици, независимо от тяхната националност, правна форма и независимо дали се намират на икономическата територия в момента на извършване на дадена операция.

2.05 Икономическата територия се състои от:

Рибарските кораби, другите кораби, плаващите платформи и самолетите се третират в ЕСС като подвижни съоръжения, независимо дали са собственост и/или се експлоатират от резидентните единици в държавата или са собственост на нерезиденти и се експлоатират от резидентни единици. Операциите, свързани със собствеността (бруто образуване на основен капитал) и ползването (отдаване под наем, застраховане и др.) на подвижни съоръжения, се записват към икономиката на държавата, на която собственикът и/или операторът съответно са резиденти. При финансовия лизинг се приема, че е налице смяна на собствеността.

Икономическата територия може да бъде по-голяма или по-малка област от определената по-горе. Пример за по-голяма област е паричен съюз, като европейския паричен съюз; пример за по-малка област е част от държава, като например регион.

2.06 Икономическата територия изключва извънтериториалните анклави.

Изключват се и части от собствената географска територия на държавата, използвани от следните организации:

Териториите, използвани от институциите и органите на Европейския съюз и от международни организации, са отделни икономически територии. Особеност на тези територии е, че единствените им резиденти са институциите.

2.07 „Център на основен икономически интерес“ означава, че съществува място в рамките на икономическата територия на дадена държава, където дадена единица извършва икономически дейности и операции в значителен мащаб за неограничен или за ограничен, но дълъг период от време (една година или повече). Собствеността върху земя и сгради в пределите на икономическата територия се счита за достатъчно основание собственикът да има център на основен икономически интерес в тази държава.

Предприятията почти винаги са свързани с една-единствена икономика. Данъчното облагане и другите правни изисквания често водят до използване на отделен правен субект за операциите във всяка правна юрисдикция. Освен това се определя отделна институционална единица за статистически цели, когато един правен субект извършва значителна дейност на две или повече територии (например за клонове, собственост върху земя и предприятия на различни територии). В резултат на разделянето на тези правни субекти резидентността на всяко от определените впоследствие предприятия е ясна. „Центърът на основен икономически интерес“ не означава, че субектите със значителна дейност на две или повече територии не следва да бъдат разделяни.

При липсата на физическо измерение на едно предприятие резидентността му се определя според икономическата територия, по чието законодателство предприятието е било създадено или регистрирано.

2.08 Единиците, смятани за резиденти на една държава, могат да бъдат подразделени на:

2.09 Що се отнася до единиците, различни от домакинствата, за всички техни операции, с изключение на операциите, свързани със собствеността върху земя и сгради, могат да бъдат разграничени следните два случая:

Дадена резидентна институционална единица може да бъде условна по отношение на дейността, извършвана в държавата в продължение на година или повече или от единица, която е резидент в друга държава. Когато дейността се извършва в продължение на по-малко от година, тя остава част от дейностите на производствената институционална единица и не се признава отделна институционална единица. Когато дейността е незначителна като обем, макар и да продължава повече от една година, както и при инсталиране на оборудване в чужбина, не се признава отделна единица и дейностите се отчитат като дейности на производствената институционална единица.

2.10 Домакинствата, освен в качеството си на собственици на земя и сгради, са резидентни единици на икономическата територия, в която имат център на основен икономически интерес. Те са резиденти, дори и да пребивават в чужбина за периоди, по-кратки от една година. По-специално това се отнася за следните категории лица:

Студентите винаги се разглеждат като резиденти, независимо от продължителността на обучението им в чужбина.

2.11 Всички единици в качеството си на собственици на земя и/или сгради, които са част от икономическата територия, са резидентни единици или условни резидентни единици в държавата, в която се намират въпросната земя или сгради.

2.12  Определение: институционалната единица е стопански субект, който се характеризира с независимост при вземането на решения за извършването на основната си функция. Смята се, че една резидентна единица представлява институционална единица на икономическата територия, на която се намира нейният център на основен икономически интерес, ако притежава независимост при вземането на решения и или води пълен набор от сметки, или е в състояние да състави пълен набор от сметки.

За да притежава независимост при вземането на решения относно основната си функция, даден субект трябва:

2.13 Когато субектът не притежава характеристиките на институционална единица, се прилагат следните принципи:

2.14 Централните управления и холдинговите дружества са институционални единици. Двата вида са:

2.15 Големите групи от корпоративни предприятия се създават, когато дружеството майка контролира няколко дъщерни дружества, които от своя страна могат да контролират свои дъщерни дружества и т.н. Всеки член на групата се разглежда като отделна институционална единица, ако отговаря на определението за институционална единица.

2.16 Друга причина за това групите от корпоративни предприятия да не се разглеждат като една институционална единица е фактът, че групите не винаги са стабилни във времето и не могат лесно да се идентифицират на практика. Може да се окаже трудно получаването на данни за групи, чиито дейности не са тясно интегрирани. Много групи са прекалено големи и разнородни, за да се разглеждат като една единица, и техният размер и състав могат да се променят с времето в резултат на сливания и поглъщания.

2.17 Предприятието със специално предназначение (ПСП) или дружеството със специална цел (ДСЦ) обикновено е дружество с ограничена отговорност или командитно дружество, създадено за изпълнението на тясно определени, специфични или временни цели и за да се избегне финансов риск, специфично данъчно облагане или регулаторен риск.

2.18 Не съществува общо определение за ПСП, но за тях са характерни следните особености:

2.19 Независимо дали дадена единица притежава тези характеристики и независимо дали е описана като ПСП или има друго подобно название, тя се разглежда по същия начин като всяка друга институционална единица, като се класифицира по сектор и отрасъл според основната си дейност, освен ако ПСП няма право да действа независимо.

2.20 Следователно каптивните финансови институции, изкуствените дъщерни дружества и единиците на държавното управление със специално предназначение, които не разполагат с независимост на действията, се разпределят в сектора на тяхната контролираща структура. Изключения има, когато те са нерезиденти, като в този случай са признати отделно от структурата, под чийто контрол се намират. Но в случая на държавното управление дейностите на дъщерното дружество се отчитат в сметките на държавното управление.

2.21 Пример за каптивна финансова институция е холдингово дружество, което само притежава активи на дъщерни дружества. Примери за други единици, които също се разглеждат като каптивни финансови институции, са единици с характеристики на ПСП, както са описани по-горе, включително инвестиционни и пенсионни фондове и единици, използвани за държане и управление на имущество на частни лица или семейства, които емитират дългови ценни книжа от името на свързани дружества (такова дружество може да бъде наречено посредник), и изпълняват други финансови функции.

2.22 Степента на независимост от дружеството майка може да се демонстрира чрез упражняване от дъщерното дружество на съществен контрол върху своите активи и пасиви до степен на поемане на рисковете и получаване на ползите, свързани с активите и пасивите. Тези единици се класифицират в сектор „Финансови предприятия“.

2.23 Субект от този вид, който не може да действа независимо от своето дружество майка и е само пасивен държател на активи и пасиви (понякога образно описван като действащ „на автопилот“), не се третира като отделна институционална единица, освен ако е резидент в икономика, различна от тази на дружеството майка. Ако е резидент в същата икономика като своето дружество майка, той се третира като „изкуствено дъщерно дружество“, както е описано по-долу.

2.24 Дъщерно дружество, което е изцяло собственост на дружество майка, може да бъде създадено за предоставяне на услуги на дружеството майка или на друго корпоративно предприятие от същата група с цел избягване на данъци, минимизиране на задължения в случай на несъстоятелност или с цел осигуряване на други технически предимства съгласно действащото данъчно или корпоративно законодателство в дадена държава.

2.25 По принцип тези видове субекти не отговарят на определението за институционална единица, защото нямат способност да действат независимо от своите дружества майки и могат да подлежат на ограничения за държането на активи или за извършването на операции с активи, които са включени в баланса им. Количеството и цената на тяхната продукция се определят от дружеството майка, което (евентуално с други корпоративни предприятия от същата група) е техният единствен клиент. Така те не се разглеждат като отделни институционални единици, а като неразделна част от дружеството майка, и техните сметки са консолидирани с тези на дружеството майка, освен ако са резиденти на икономическа територия, която е различна от тази, където е резидент дружеството майка.

2.26 Трябва да се прави разграничение между изкуствени дъщерни дружества, както са описани по-горе, и единица, която извършва само спомагателни дейности. Спомагателните дейности включват само тези услуги, от които почти всички предприятия се нуждаят до една или друга степен, като офис почистване, ведомости за заплатите или информационно-технологична инфраструктура за предприятието (вж. глава 1, точка 1.31).

2.27 Държавното управление също може да създаде единици със специално предназначение с характеристики и функции, подобни на тези на каптивните финансови институции и изкуствените дъщерни дружества. Тези единици нямат правомощия да действат независимо и са с ограничен спектър на операциите, които могат да извършват. Те не поемат рисковете и не получават ползите, свързани с активите и пасивите, които държат. Ако са резиденти, тези единици се разглеждат като неразделна част от държавното управление, а не като отделни единици. Ако са нерезиденти, те се разглеждат като отделни единици. Всички операции, извършени от тях в чужбина, се отразяват в съответните операции на държавното управление. Така дадена единица, която взема заем в чужбина, се разглежда като предоставяща същата сума като кредит на държавното управление при същите условия както първоначално получения заем.

2.28 Накратко, сметките на ПСП, които не разполагат с независимост при действията, се консолидират с тези на дружеството майка, освен ако те са резиденти в икономика, различна от тази на дружеството майка. Съществува едно изключение от това общо правило в случаите, когато нерезидентното ПСП е създадено от държавното управление.

2.29 Условните резидентни единици се определят, както следва:

Условните резидентни единици се разглеждат като институционални единици дори ако водят само частични сметки и ако невинаги се ползват с независимост при вземането на решения.

2.30 За институционални единици се считат:

2.31 В макроикономическия анализ не се разглеждат действията на всяка институционална единица поотделно, а се разглеждат съвкупните дейности на подобни институции. Така единиците са обединени в групи, наречени институционални сектори, някои от които са разделени на подсектори.

2.32 Всеки от секторите и подсекторите обединява институционални единици, които имат сходно икономическо поведение.

Графика 2.1 —    Разпределение на единиците по сектори

2.33 Институционалните единици са групирани в сектори според това какъв вид производител представляват и в зависимост от основната им дейност и функция, които се считат за показателни за икономическото им поведение.

2.34 Графика 2.1 показва начина на разпределение на единиците в основните сектори. За да се определи секторът на дадена единица, която е резидент и не е домакинство, според графиката е необходимо да се установи дали тя е под контрола на държавното управление и дали е пазарен или непазарен производител.

2.35 Контрол над дадено финансово или нефинансово предприятие означава способността да се определя общата корпоративна политика, например чрез избор на подходящи директори, ако е необходимо.

2.36 Дадена институционална единица (друго корпоративно предприятие, домакинство, нетърговска организация или единица на държавното управление) си осигурява контрол върху корпоративно предприятие или квазикорпорация чрез притежаване на повече от половината от акциите с право на глас или чрез контрол по друг начин върху повече от половината от правата на глас на акционерите.

2.37 За да може да контролира повече от половината от правата на глас на акционерите, не е необходимо самата институционална единица да притежава акции с право на глас. Дадено корпоративно предприятие — корпоративно предприятие В, може да бъде дъщерно дружество на друго корпоративно предприятие Б, в което трето корпоративно предприятие А притежава мажоритарната част от акциите с право на глас. Корпоративното предприятие В се счита за дъщерно предприятие на корпоративно предприятие Б, когато или корпоративното предприятие Б контролира повече от половината права на глас на акционерите на корпоративното предприятие В, или корпоративното предприятие Б е акционер на В с права да назначава или отстранява мнозинството от директорите на корпоративното предприятие В.

2.38 Държавното управление си осигурява контрол върху дадено корпоративно предприятие в резултат на специално законодателство, декрет или наредба, което дава право на държавното управление да определя корпоративната политика. Показателите по-долу са главните фактори, които трябва да се вземат предвид при определянето на това, дали дадено корпоративно предприятие е под държавен контрол:

Един-единствен показател може да е достатъчен за установяване на контрол, но в други случаи може да са необходими няколко отделни показателя.

2.39 За нетърговските организации, признати за независими юридически лица, се вземат предвид следните пет показателя за контрол:

Както при корпоративните предприятия, един-единствен показател може да е достатъчен за установяване на контрол в някои случаи, а в други може да са необходими няколко отделни показателя, взети заедно.

2.40 Разграничаването между пазарна и непазарна продукция и съответно класифицирането на субектите от държавния сектор в сектор „Държавно управление“ или в сектора на корпоративните предприятия зависи от критериите, посочени в точка 1.37.

2.41 Даден сектор се подразделя на подсектори в съответствие с критериите, които се отнасят за него; например държавното управление може да бъде разделено на централно, федерално и местно управление и фондове за социална сигурност; това позволява едно по-прецизно описание на икономическото поведение на единиците.

Сметките за секторите и подсекторите отчитат всички дейности, основни или второстепенни, на институционалните единици, обхванати от съответния сектор.

Всяка институционална единица принадлежи само към един сектор или подсектор.

2.42 Когато основната функция на институционалната единица е производството на стоки и услуги, първо трябва да се определи видът производител, за да може да се разпредели към даден сектор.

2.43 Таблица 2.2 показва вида производител, както и основните дейности и функции, които са характерни за всеки сектор:

2.44 Сектор „Останал свят“ (S.2) обхваща потоците и позициите между резидентни и нерезидентни единици, като нерезидентните единици не се характеризират със сходни цели и вид поведение, а само чрез своите потоци и позиции спрямо резидентните единици.

2.45  Определение: сектор „Нефинансови предприятия“ (S.11) се състои от институционални единици, които са независими юридически лица и пазарни производители и чиято основна дейност е производството на стоки и нефинансови услуги. Сектор „Нефинансови предприятия“ включва също и нефинансови квазикорпорации (вж. точка 2.13, буква е).

2.46 В сектора се включват следните институционални единици:

2.47 „Нефинансовите квазикорпорации“ са всички субекти без юридически статус, които са пазарни производители, основно ангажирани с производството на стоки и нефинансови услуги, и които отговарят на условията, които ги класифицират като квазикорпорации (вж. точка 2.13, буква е).

Нефинансовите квазикорпорации трябва да поддържат достатъчно информация, позволяваща изготвянето на пълен набор от сметки, и функционират сякаш са корпоративни предприятия. Фактическите им връзки с техния собственик са такива, каквито са връзките на едно корпоративно предприятие с неговите акционери.

Нефинансовите квазикорпорации, притежавани от домакинства, единици на държавното управление или нетърговски организации, се групират с нефинансовите предприятия в сектор „Нефинансови предприятия“, а не в сектора на техния собственик.

2.48 Наличието на пълен набор от сметки, включително баланси, не е достатъчно условие пазарните производители да бъдат разглеждани като институционални единици, например като квазикорпорации. Сдруженията и държавните производители, различни от тези по точка 2.46, букви а), б), в) и е), както и едноличните търговци — дори ако водят пълен набор от сметки — обикновено не са отделни институционални единици, защото не се ползват с независимост при вземането на решения, като управлението им е под контрола на домакинства, нетърговски организации или институции на държавното управление, които ги притежават.

2.49 Нефинансовите предприятия включват условни резидентни единици, които се разглеждат като квазикорпорации.

2.50 Сектор „Нефинансови предприятия“ се разделя на три подсектора:

2.51  Определение: подсектор „Държавни нефинансови предприятия“ обхваща всички нефинансови предприятия, квазикорпорации и нетърговски организации, които са признати за независими юридически лица, които са пазарни производители и които са под контрола на единици на държавното управление.

2.52 Държавните квазикорпорации са квазикорпорации, които са пряка собственост на единици на държавното управление.

2.53  Определение: подсектор „Частни национални нефинансови предприятия“ обхваща всички нефинансови предприятия, квазикорпорации и нетърговски организации, които са признати за независими юридически лица и са пазарни производители, и които не са под контрола на единици на държавното управление или на нерезидентни институционални единици.

Този подсектор включва корпоративни и квазикорпоративни единици с преки чуждестранни инвестиции, които не са класифицирани в подсектор „Нефинансови предприятия под чуждестранен контрол“ (S.11003).

2.54  Определение: подсектор „Нефинансови предприятия под чуждестранен контрол“ се състои от всички нефинансови предприятия и квазикорпорации, които се контролират от нерезидентни институционални единици.

Този подсектор включва:

2.55  Определение: сектор „Финансови предприятия“ (S.12) се състои от институционални единици, които са независими юридически лица и пазарни производители и чиято основна дейност е производството на финансови услуги. Тези институционални единици обхващат всички корпоративни предприятия и квазикорпорации, които се занимават главно с:

Включват се и институционалните единици, които предоставят финансови услуги, когато повечето от активите или пасивите им не се търгуват на свободните пазари.

2.56 Финансовото посредничество е дейност, с която една институционална единица придобива финансови активи и натрупва пасиви за собствена сметка, като извършва финансови операции на пазара. Активите и пасивите на финансовите посредници се трансформират или прегрупират, например по отношение на падежа, мащаба, риска и т.н. в процеса на финансовото посредничество.

Спомагателните финансови дейности са дейности, свързани с финансовото посредничество, но които сами по себе си не включват финансово посредничество.

2.57 Процесът на финансово посредничество пренасочва средства от трети страни, разполагащи с излишък, към такива с недостиг на средства. Финансовият посредник не действа само като агент за другите институционални единици, а поема риск с придобиването на финансови активи и натрупването на пасиви за собствена сметка.

2.58 В процеса на финансово посредничество могат да участват всички категории пасиви с изключение на категорията други сметки за плащане (AF.8). Участващите в процеса на финансово посредничество финансови активи могат да бъдат класифицирани във всяка категория, с изключение на категорията застрахователни, пенсионни и стандартни гаранционни схеми (AF.6), включително в категорията други сметки за получаване. Финансовите посредници могат да инвестират своите средства в нефинансови активи, включително в недвижимо имущество. За да може дадено корпоративно предприятие да бъде считано за финансов посредник, то следва да натрупва пасиви на пазара и да трансформира средства. Корпоративните предприятия за недвижимо имущество не са финансови посредници.

2.59 Функцията на застрахователните дружества и пенсионните фондове се състои в обединяването на рискове. Пасивите на тези институции са застрахователни, пенсионни и стандартни гаранционни схеми (AF.6). На пасивите съответстват инвестициите, направени от застрахователните дружества и пенсионните фондове, действащи като финансови посредници.

2.60 Инвестиционните фондове, по-нататък наричани фондове на паричния пазар (ФПП) и фондове, различни от тези на паричния пазар, натрупват пасиви главно чрез емитиране на акции/дялови единици в инвестиционни фондове (AF.52). Те трансформират тези средства чрез придобиване на финансови активи и/или недвижимо имущество. Инвестиционните фондове се класифицират като финансови посредници. Всяка промяна в стойността на техните активи и пасиви, която е различна от собствените им акции, се отразява в собствените им средства (вж. точка 7.07). Тъй като размерът на собствените средства е равен на стойността на акциите или дяловите единици в инвестиционните фондове, всяка промяна в стойността на активите и пасивите на фонда ще се отрази върху пазарната цена на тези акции или дялови единици. Инвестиционните фондове, които инвестират в недвижимо имущество, са финансови посредници.

2.61 Финансовото посредничество се ограничава до придобиването на активи и натрупването на пасиви от широката общественост или от конкретни и сравнително големи подгрупи от нея. Когато дейността е ограничена до малки групи от хора или семейства, не се извършва финансово посредничество.

2.62 Възможно е да съществуват и изключения от общите ограничения при финансово посредничество за финансови операции на пазара. Примери за това са общинските кредитни и спестовни банки, които разчитат на участващата община, или финансовите лизингови предприятия, които зависят от групата майка от дружества за придобиване на средства или за инвестиране на средства. Тяхното даване на заеми или приемане на спестявания трябва да бъде независимо от участващата община или съответно от групата майка при класифицирането им като финансови посредници.

2.63 Спомагателните финансови дейности включват спомагателни дейности при реализиране на операции с финансови активи и пасиви или при трансформиране или прегрупиране на средства. Финансовите спомагателни организации не се излагат на риск, като придобиват финансови активи или натрупват пасиви. Те улесняват финансовото посредничество. Централните управления, всички или повечето от чиито дъщерни дружества са финансови предприятия, са финансови спомагателни организации.

2.64 Другите финансови предприятия, различни от финансови посредници и финансови спомагателни организации, са институционални единици, които предоставят финансови услуги, когато повечето от активите или пасивите им не се търгуват на свободните пазари.

2.65 Институционалните единици, включени в сектор „Финансови предприятия“ (S.12), са следните:

2.66 Сектор „Финансови предприятия“ се разделя на следните подсектори: