02013L0034 — BG — 05.01.2023 — 004.001

Този текст служи само за информационни цели и няма правно действие. Институциите на Съюза не носят отговорност за неговото съдържание. Автентичните версии на съответните актове, включително техните преамбюли, са версиите, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и налични в EUR-Lex. Тези официални текстове са пряко достъпни чрез връзките, публикувани в настоящия документ

ДИРЕКТИВА 2013/34/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 26 юни 2013 година

относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета

(текст от значение за ЕИП)

(ОВ L 182, 29.6.2013 г., стp. 19)

Изменена с:

		Официален вестник
		№	страница	дата
►M1	ДИРЕКТИВА 2014/95/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 22 октомври 2014 година	L 330	1	15.11.2014
►M2	ДИРЕКТИВА 2014/102/ЕС НА СЪВЕТА от 7 ноември 2014 година	L 334	86	21.11.2014
►M3	ДИРЕКТИВА (ЕС) 2021/2101 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 24 ноември 2021 година	L 429	1	1.12.2021
►M4	ДИРЕКТИВА (ЕС) 2022/2464 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 14 декември 2022 година	L 322	15	16.12.2022

▼B

ДИРЕКТИВА 2013/34/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 26 юни 2013 година

(текст от значение за ЕИП)

ГЛАВА 1

ОБХВАТ, ОПРЕДЕЛЕНИЯ И КАТЕГОРИИ ПРЕДПРИЯТИЯ И ГРУПИ

Член 1

Обхват

Мерките за координиране, предвидени от настоящата директива, се прилагат по отношение на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки, свързани с видовете предприятия, изброени:

а)

в приложение I;

б)

в приложение II, където всички преки или непреки съдружници в предприятието, които по принцип са с неограничена отговорност, всъщност са с ограничена отговорност, тъй като тези съдружници са в предприятия, които:

са от видовете, изброени в приложение I; или

ii)

не са уредени от законодателството на държава-членка, но които имат правна форма, съпоставима с тази на предприятията, изброени в приложение I.

▼M3

1а.

Мерките за координиране, предвидени в членове 48а—48д и член 51, се прилагат и към законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно клоновете, открити в държава членка от предприятие, което не се регулира от правото на държава членка, но има правна форма, съпоставима с тази на видовете предприятия, изброени в приложение I. Член 2 се прилага по отношение на тези клонове, доколкото към тях са приложими членове 48а—48д и член 51.

▼B

Държавите-членки информират Комисията в разумен срок за промените във видовете предприятия съгласно националното си законодателство, които могат да се отразят на точността на приложения I или II. В такъв случай Комисията се оправомощава да актуализира чрез делегирани актове в съответствие с член 49 списъците на предприятия, които се съдържат в приложения I и II.

▼M4

Мерките за координиране, предвидени в членове 19a, 29a, 29г, 30 и 33, член 34, параграф 1, втора алинея, буква aa), член 34, параграфи 2 и 3 и член 51 от настоящата директива, се прилагат също така за законите, подзаконовите нормативни актове и административните разпоредби на държавите членки по отношение на следните предприятия, независимо от тяхната правна форма, при условие че тези предприятия са големи предприятия или малки и средни предприятия, с изключение на микропредприятията, които са дружества, извършващи дейност в обществен интерес, според определението в член 2, точка 1, буква а) от настоящата директива:

а)

застрахователни предприятия по смисъла на член 2, параграф 1 от Директива 91/674/ЕИО на Съвета ( 1 );

б)

кредитни институции съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета ( 2 ).

Държавите членки могат да изберат да не прилагат мерките за координиране, посочени в първа алинея от настоящия параграф, по отношение на предприятията, изброени в член 2, параграф 5, точки 2—23 от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ( 3 ).

Мерките за координиране, предписани в членове 19а, 29а и 29г, не се прилагат за финансовите продукти, изброени в член 2, точка 12, букви б) и е) от Регламент (ЕС) 2019/2088 на Европейския парламент и на Съвета ( 4 ).

Мерките за координиране, предвидени в членове 40а—40г, се прилагат и за законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно дъщерни предприятия и клонове на предприятия, които не са уредени от правото на държава членка, но чиято правна форма е съпоставима с тази на видовете предприятия, изброени в приложение I.

▼B

Член 2

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

„дружества, извършващи дейност в обществен интерес“ означава предприятия, попадащи в обхвата на член 1, които:

а)

се регулират от законодателството на държава-членка и чиито прехвърлими ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар в която и да е държава-членка по смисъла на член 4, параграф 1, точка 14 от Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно пазарите на финансови инструменти ( 5 );

б)

са кредитни институции съгласно определението в член 4, точка 1 от Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции ( 6 ), различни от споменатите в член 2 от посочената директива;

в)

са застрахователни предприятия по смисъла на член 2, параграф 1 от Директива 91/674/ЕИО на Съвета от 19 декември 1991 г. относно годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети на застрахователните предприятия ( 7 ); или

г)

са определени от държавите-членки като дружества, извършващи дейност в обществен интерес, например предприятия, които имат голяма обществена значимост поради характера на стопанската си дейност, своя размер или броя на служителите;

„дялово участие“ означава права върху капитала на други предприятия, независимо дали са удостоверени или не с документи, които имат за цел да допринесат за дейността на предприятието, което притежава тези права, чрез създаване на трайна връзка с тези предприятия. Притежаването на част от капитала на друго предприятие се смята за дялово участие, ако надхвърля определен от държавите-членки процентен праг, който е по-нисък или равен на 20 %;

„свързано лице“ има същото значение като в международните счетоводни стандарти, приети в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 г. за прилагането на международните счетоводни стандарти ( 8 );

„дълготрайни активи“ означава активите, които са предназначени да се използват през продължителен период от време за дейността на предприятието;

▼M4

„нетен оборот“ означава сумите, които са получени от продажбата на продукти и предоставянето на услуги, след като се приспаднат търговските отстъпки, данъкът върху добавената стойност и други данъци, пряко свързани с оборота; въпреки това за застрахователните предприятия, посочени в член 1, параграф 3, първа алинея, буква а) от настоящата директива, „нетен оборот“ се определя в съответствие с член 35 и член 66, точка 2 от Директива 91/674/ЕИО на Съвета ( 9 ); за кредитните институции, посочени в член 1, параграф 3, първа алинея, буква б) от настоящата директива, „нетен оборот“ се определя в съответствие с член 43, параграф 2, буква в) от Директива 86/635/ЕИО на Съвета ( 10 ); и за предприятията, попадащи в обхвата на член 40а, параграф 1 от настоящата директива, „нетен оборот“ означава приходите, определени от или по смисъла на рамката за финансово отчитане, въз основа на която се изготвят финансовите отчети на предприятието;

▼B

„покупна цена“ означава платимата цена и всички разходи минус всички намаления на разходите, свързани с придобиването;

„производствени разходи“ означава покупната цена на суровините, консумативите и другите разходи, които могат да бъдат пряко отнесени към въпросното изделие. Държавите-членки разрешават или изискват включването на разумна част от постоянни или променливи режийни разходи, които непряко могат да бъдат отнесени към въпросното изделие, доколкото са свързани с периода на производството. Не се включват разходите за разпространение;

„корекции в стойността“ означава корекции, чието предназначение е да се вземат предвид промените в стойностите на отделните активи, които са установени към датата на баланса, независимо от това дали промяната е окончателна или не;

„предприятие майка“ означава предприятие, което контролира едно или повече дъщерни предприятия;

10)

„дъщерно предприятие“ означава предприятие, което се контролира от предприятие майка, включително дъщерно предприятие на крайно предприятие майка;

11)

„група“ означава предприятие майка и всички негови дъщерни предприятия;

12)

„свързани предприятия“ означава всеки две или повече предприятия в рамките на дадена група;

13)

„асоциирано предприятие“ означава предприятие, в което друго предприятие притежава дялово участие и върху чиито оперативни и финансови политики посоченото друго предприятие упражнява значително влияние. Приема се, че дадено предприятие упражнява значително влияние върху друго предприятие, когато притежава 20 % или повече от правата на глас на акционерите или съдружниците в това друго предприятие;

14)

„инвестиционни дружества“ означава:

а)

дружества, чийто единствен предмет на дейност е влагане на средствата им в различни ценни книжа, недвижими имоти и други активи с единствената цел да бъдат разпределени инвестиционните рискове и акционерите им да се възползват от резултатите от управлението на техните активи;

б)

дружества, свързани с инвестиционни дружества с постоянен капитал, ако единственият предмет на дейност на тези свързани дружества е да придобият изцяло изплатени акции, емитирани от тези инвестиционни дружества, без да се засяга член 22, параграф 1, буква з) от Директива 2012/30/ЕС;

15)

„финансови холдингови дружества“ означава дружества, чийто единствен предмет на дейност е придобиване на участия в други дружества, управление на тези участия и извличане на печалба от тях, без те самите пряко или непряко да участват в управлението на тези дружества и без да се засягат правата, които финансовите холдингови дружества притежават в качеството си на акционери;

16)

„съществена информация“ означава информация, чието пропускане или невярно представяне би могло с основание да се очаква да окаже влияние върху решенията, които ползвателите вземат въз основа на финансовите отчети на предприятието. Същественият характер на отделните позиции се оценява във връзка с други подобни позиции;

▼M4

17)

„въпроси на устойчивостта“ означава фактори в областта на екологичните права, социалните права и правата на човека, както и управленските въпроси, включително факторите на устойчивост по смисъла на член 2, точка 24 от Регламент (ЕС) 2019/2088;

18)

„отчитане във връзка с устойчивостта“ означава оповестяване на информация, свързана с въпроси на устойчивостта, в съответствие с членове 19a, 29а и 29г;

19)

„ключови нематериални ресурси“ означава ресурси без физическа субстанция, от които основно зависи бизнес моделът на предприятието и които са източник на създаване на стойност за предприятието;

20)

„независим доставчик на одиторски услуги“ означава орган за оценяване на съответствието, акредитиран в съответствие с Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета ( 11 ) за конкретната дейност по оценяване на съответствието, посочена в член 34, параграф 1, втора алинея, буква аа) от настоящата директива.

▼B

Член 3

Категории предприятия и групи

При прилагането на една или повече от възможностите по член 36, държавите-членки определят микропредприятията като предприятия, които към датите на балансите си не надхвърлят праговете по най-малко два от следните три показателя:

а)

обща сума на баланса: 350 000 EUR;

б)

нетен оборот: 700 000 EUR;

в)

среден брой на служителите през финансовата година: 10.

Малките предприятия са предприятия, които към датите на балансите си не надхвърлят праговете по най-малко два от следните три показателя:

а)

обща сума на баланса: 4 000 000 EUR;

б)

нетен оборот: 8 000 000 EUR;

в)

среден брой на служителите през финансовата година: 50.

Държавите-членки могат да определят прагове, надвишаващи праговете по първа алинея, букви а) и б). При все това, праговете не надвишават 6 000 000 EUR за общата сума на баланса и 12 000 000 EUR за нетния оборот.

Средните предприятия са предприятия, които не са микропредприятия или малки предприятия, и които към датите на балансите си не надхвърлят праговете по най-малко два от следните три показателя:

а)

обща сума на баланса: 20 000 000 EUR;

б)

нетен оборот: 40 000 000 EUR;

в)

среден брой на служителите през финансовата година: 250.

Големите предприятия са предприятия, които към датите на балансите си надхвърлят праговете по най-малко два от следните три показателя:

а)

обща сума на баланса: 20 000 000 EUR;

б)

нетен оборот: 40 000 000 EUR;

в)

среден брой на служителите през финансовата година: 250.

Малките групи са групи, които се състоят от предприятие майка и подлежащи на консолидация дъщерни предприятия и които към датата на баланса на предприятието майка на консолидирана база не надхвърлят праговете по най-малко два от следните три показателя:

а)

обща сума на баланса: 4 000 000 EUR;

б)

нетен оборот: 8 000 000 EUR;

в)

среден брой на служителите през финансовата година: 50.

Държавите-членки могат да определят прагове, надвишаващи праговете по първа алинея, букви а) и б). При все това праговете не надвишават 6 000 000 EUR за общата сума на баланса и 12 000 000 EUR за нетния оборот.

Средните групи са групи, които не са малки групи, състоят се от предприятие майка и подлежащи на консолидация дъщерни предприятия и към датата на баланса на предприятието майка на консолидирана база не надхвърлят праговете по най-малко два от следните три показателя:

а)

обща сума на баланса: 20 000 000 EUR;

б)

нетен оборот: 40 000 000 EUR;

в)

среден брой на служителите през финансовата година: 250.

Големите групи са групи, които се състоят от предприятие майка и подлежащи на консолидация дъщерни предприятия и които към датата на баланса на предприятието майка на консолидирана база надхвърлят праговете по най-малко два от следните три показателя:

а)

обща сума на баланса: 20 000 000 EUR;

б)

нетен оборот: 40 000 000 EUR;

в)

среден брой на служителите през финансовата година: 250.

Държавите-членки разрешават при изчисляването на праговете по параграфи 5—7 от настоящия член да не се извършват прихващането, посочено в член 24, параграф 3, и изключването като последица от член 24, параграф 7. В такива случаи праговете за показателите за обща сума на баланса и за нетен оборот се завишават с 20 %.

При държавите-членки, които не са приели еврото, сумата в националната парична единица, която е еквивалентна на сумите, посочени в параграфи 1—7, се получава чрез прилагане на обменния курс, публикуван в Официален вестник на Европейския съюз на датата на влизане в сила на всяка директива, определяща тези суми.

За целите на конвертирането в националната валута на държавите-членки, които не са въвели еврото, сумите в евро, посочени параграфи 1, 3, 4, 6 и 7, могат да бъдат увеличавани или намалявани с не повече от 5 % за получаването на закръглена сума в националната валута.

10.

Ако към датата на баланса си предприятието или групата е надхвърлило или вече не надхвърля праговете по два от трите показателя, посочени в параграфи 1—7, това обстоятелство се отразява върху прилагането на дерогациите, предвидени в настоящата директива, само ако настъпи през две последователни финансови години.

11.

Общата сума на баланса по параграфи 1—7 от настоящия член се състои от общата стойност на активите в групи А—Д от раздел „Активи“ съгласно структурата, предвидена в приложение III или активите в групи А—Д съгласно структурата, предвидена в приложение IV.

12.

При изчисляването на праговете по параграфи 1—7 държавите-членки могат да изискват за предприятията, за които показателят „нетен оборот“ не може да бъде посочен, да се включат приходите от други източници. Държавите-членки могат да изискват предприятията майки да изчисляват праговете си на консолидирана, а не на индивидуална база. Държавите-членки могат също да изискват свързаните предприятия да изчисляват праговете си на консолидирана или агрегирана база, ако тези предприятия са били създадени с единствената цел да се избегне отчитането на определена информация.

13.

С оглед на извършването на корекции за отчитане на последиците от инфлацията Комисията най-малко на всеки пет години прави преглед и по целесъобразност изменя чрез делегирани актове в съответствие с член 49 праговете, посочени в параграфи 1—7 от настоящия член, като взема предвид стойностите на инфлацията, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз.

ГЛАВА 2

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ И ПРИНЦИПИ

Член 4

Общи разпоредби

Годишните финансови отчети съставляват неразделно цяло и за всички предприятия се състоят най-малко от баланс, отчет за приходите и разходите и бележки към финансовите отчети.

Държавите-членки могат да изискват предприятията, които не са малки предприятия, да включват и други отчети в годишните финансови отчети, в допълнение към документите, предвидени в първа алинея.

Годишните финансови отчети се съставят разбираемо и в съответствие с разпоредбите на настоящата директива.

Годишните финансови отчети дават вярна и точна представа за активите, пасивите, финансовото състояние и резултатите от дейността на предприятието. Ако прилагането на настоящата директива не е достатъчно за получаването на вярна и точна представа за активите, пасивите, финансовото състояние и резултатите от дейността на предприятието, в бележките към финансовите отчети се предоставя необходимата допълнителна информация за спазване на това изискване.

Ако в изключителни случаи прилагането на разпоредба на настоящата директива е несъвместимо със задължението по параграф 3, тази разпоредба не се прилага, за да се получи вярна и точна представа за активите, пасивите, финансовото състояние и резултатите от дейността на предприятието. Неприлагането на всяка такава разпоредба се оповестява и обосновава в бележките към финансовите отчети, заедно с описание на въздействието му върху активите, пасивите, финансовото състояние и резултатите от дейността на предприятието.

Държавите-членки могат да определят въпросните изключителни случаи и да въвеждат съответните особени правила, които се прилагат за тях.

Държавите-членки могат да изискват предприятията, които не са малки предприятия, да оповестяват в годишните си финансови отчети и други данни наред с информацията, която се изисква съгласно настоящата директива.

Чрез дерогация от параграф 5 държавите-членки могат да изискват малките предприятия да изготвят, да оповестяват и да публикуват информация във финансовите отчети, които надхвърлят изискванията на настоящата директива, при условие че всяка такава информация се събира по единна система за подаване на данни и изискването за оповестяване се съдържа в националното данъчно законодателство единствено за целите на събирането на данъци. Изискваната съгласно настоящия параграф информация се включва в съответната част на финансовите отчети.

Държавите-членки съобщават на Комисията всякаква допълнителна информация, която те изискват в съответствие с параграф 6, при транспонирането на настоящата директива и когато те въвеждат в националното законодателство нови изисквания в съответствие с параграф 6.

Държавите-членки, които използват електронни решения за подаване и публикуване на годишните финансови отчети, правят необходимото от малките предприятия да не се изисква да публикуват в съответствие с глава 7 допълнителните оповестявания, изисквани от националното данъчно законодателство, както е посочено в параграф 6.

Член 5

Общи оповестявания

В документа, в който се съдържат финансовите отчети, се посочват наименованието на предприятието и информацията, предвидена съгласно член 5, букви а) и б) от Директива 2009/101/ЕО.

Член 6

Общи принципи за финансово отчитане

Позициите, които се представят в годишните и в консолидираните финансови отчети, се признават и оценяват в съответствие със следните общи принципи:

а)

предполага се, че предприятието осъществява дейността си като действащо предприятие;

б)

счетоводните политики и методите за оценяване се прилагат последователно от една финансова година към следващата;

в)

признаването и оценяването са основани на принципа на предпазливостта и по-специално:

могат да се признават само печалби, реализирани към датата на баланса;

ii)

признават се всички пасиви, възникнали в течение на съответната финансова година или на предходна финансова година, дори ако тези пасиви са станали известни едва в периода между датата на баланса и датата на съставянето му, и

iii)

признават се всички отрицателни корекции на стойността, независимо от това дали резултатът в края на финансовата година е печалба или загуба;

г)

сумите, които са признати в баланса и в отчета за приходите и разходите, се изчисляват по метода на начисляването;

д)

началният баланс за всяка финансова година съответства на крайния баланс за предходната финансова година;

е)

елементите на позициите на активите и пасивите се оценяват поотделно;

ж)

забраняват се каквито и да било прихващания между позиции на активите и пасивите или между позиции на приходите и разходите;

з)

позициите в отчета за приходите и разходите и в баланса се отчитат и представят с оглед на същността на съответната сделка или споразумение;

и)

позициите, които са признати във финансовите отчети, се оценяват в съответствие с принципа на покупната цена или на производствените разходи; както и

й)

посочените в настоящата директива изисквания относно признаването, оценяването, представянето, оповестяването и консолидирането не е необходимо да се спазват, когато последиците от спазването им са несъществени.

Независимо от разпоредбите на параграф 1, буква ж), държавите-членки могат в отделни случаи да разрешават на предприятията или да изискват от тях да извършват прихващания между позиции на активите и пасивите или между позиции на приходите и разходите, при условие че сумите, които се прихващат, са определени като брутни суми в бележките към финансовите отчети.

Държавите-членки могат да освобождават предприятията от изискванията по параграф 1, буква з).

Държавите-членки могат да ограничават обхвата на параграф 1, буква й) до представянето и оповестяването.

В допълнение към сумите, признати съгласно параграф 1, буква в), подточка ii), държавите-членки могат да разрешават или да изискват признаване на всички предвидими пасиви и потенциални загуби, възникнали в течение на въпросната финансова година или на предходна финансова година, дори ако тези пасиви или загуби са станали явни едва в периода между датата на баланса и датата на съставянето му.

Член 7

Алтернативен метод за оценяване на дълготрайни активи по преоценена стойност

Чрез дерогация от член 6, параграф 1, буква и) държавите-членки могат да разрешават на всички предприятия или категории предприятия или да изискват от тях оценяване на дълготрайните активи по преоценена стойност. Ако националното законодателство предвижда оценяване по преоценена стойност, в него се определят съдържанието и границите на този вид оценяване, както и правилата за прилагането му.

Когато се прилага параграф 1, разликата в сумата между оценката, направена по метода на покупната цена или производствените разходи, и оценката, направена по метода на преоценката, се вписва в баланса към резерва от преоценка в „Капитал и резерви“.

Резервът от преоценка може да бъде капитализиран по всяко време изцяло или отчасти.

Резервът от преоценка се намалява, когато прехвърлените в него суми вече не са необходими за отчитането по метода на преоценката. Държавите-членки могат да въвеждат правила за използването на резерва от преоценка, при условие че прехвърляне от този резерв към отчета за приходите и разходите може да се извършва само ако прехвърлените суми са записани като разходи в този отчет или отразяват действително настъпило увеличение на стойността. Не се допуска пряко или непряко разпределяне на каквато и да е част от резерва, освен ако тя представлява действително реализирана печалба.

Резервът от преоценка не може да бъде намаляван освен в съответствие с втора и трета алинея от настоящия параграф.

Корекциите в стойността се изчисляват всяка година въз основа на преоценената сума. Въпреки това, чрез дерогация от членове 9 и 13 държавите-членки могат да разрешават или да изискват в съответните позиции от структурите, предвидени в приложения V и VI, да бъде отразен само размерът на корекцията в стойността, получен в резултат на оценяване по метода на покупната цена или производствените разходи, а разликата, получена в резултат на оценяване по метода на преоценката съгласно настоящия член, да бъде отразена отделно в структурите.

Член 8

Алтернативен метод за оценяване по справедлива стойност

Чрез дерогация от член 6, параграф 1, буква и) и при спазване на условията, предвидени в настоящия член:

а)

държавите-членки разрешават на всички предприятия или категории предприятия или изискват от тях оценяване по справедлива стойност на финансовите инструменти, в това число деривативните финансови инструменти; както и

б)

държавите-членки могат да разрешават на всички предприятия или категории предприятия или да изискват от тях оценяване на определени категории активи, различни от финансови инструменти, по стойности, определени по отношение на справедливата стойност.

Прилагането на това разрешение или изискване може да бъде ограничено само до консолидираните финансови отчети.

За целите на настоящата директива договорите на базата на основни стоки, които дават право на коя да е от страните по договора да изпълни задълженията си по него, като плати в брой или чрез друг финансов инструмент, се считат за деривативни финансови инструменти, освен в случаите, когато такива договори:

а)

са били сключени и продължават да отговарят на изискванията на предприятието за очаквана покупка, продажба или употреба по времето, когато са били сключени и след това;

б)

са били замислени като договори на базата на основни стоки от самото начало; както и

в)

очаква се позицията по тях да бъде приключена посредством доставката на основната стока.

Параграф 1, буква а) се прилага само за следните пасиви:

а)

пасиви, държани като част от търговски портфейл; както и

б)

деривативни финансови инструменти.

Оценяването съгласно параграф 1, буква а) не се прилага за следното:

а)

недеривативни финансови инструменти, държани до техния падеж;

б)

инициирани от предприятията заеми и вземания, които не се държат с цел търговия; както и

в)

дялови участия в дъщерни предприятия, асоциирани предприятия и съвместни предприятия, инструменти на собствения капитал, емитирани от предприятието, договори за условно възнаграждение в бизнес комбинация, както и други финансови инструменти с такива особени характеристики, че тези инструменти съгласно общоприетите правила се отчитат различно от другите финансови инструменти.

Чрез дерогация от член 6, параграф 1, буква и) по отношение на всички активи и пасиви, които отговарят на изискванията за хеджирани позиции съгласно отчитането на хеджирането по справедлива стойност, или установени части от такива активи или пасиви, държавите-членки могат да разрешават оценяване по съответната стойност, изисквана съгласно тази система.

Чрез дерогация от параграфи 3 и 4, държавите-членки могат да разрешават или да изискват признаване, оценяване и оповестяване на финансовите инструменти в съответствие с международните счетоводни стандарти, приети съгласно Регламент (ЕО) № 1606/2002.

По смисъла на настоящия член справедливата стойност се определя по отношение на една от следните стойности:

а)

за финансови инструменти, за които лесно може да се идентифицира надежден пазар — пазарната стойност. Когато за даден инструмент не може лесно да се идентифицира пазарната стойност, но за компонентите му или за подобен инструмент може да се идентифицира такава стойност, пазарната стойност може да се определи от тази на компонентите или на посочения подобен инструмент;

б)

за финансови инструменти, за които не може лесно да се идентифицира надежден пазар — стойността, получена чрез прилагане на общоприети модели и техники за оценяване, при условие че тези модели и техники осигуряват достатъчно точно приближение на пазарната стойност.

Финансовите инструменти, които не могат да бъдат оценени надеждно по никой от методите, описани в първа алинея, букви а) и б), се оценяват в съответствие с принципа на покупната цена или производствените разходи, доколкото е възможно оценяване на тази основа.

Независимо от разпоредбите на член 6, параграф 1, буква в), когато даден финансов инструмент се оценява по справедлива стойност, всяка промяна в стойността се включва в отчета за приходите и разходите, освен в следните случаи, когато промяната се включва пряко в резерва по справедлива стойност:

а)

отчитаният инструмент е хеджиращ инструмент при система за отчитане на хеджирането, която позволява част от промяната или цялата промяна в стойността да не се отразява в отчета за приходите и разходите; или

б)

промяната в стойността е свързана с курсова разлика, възникваща по повод на паричен актив, който представлява част от нетната инвестиция на предприятието в чуждестранно предприятие.

Държавите-членки могат да разрешават или да изискват промяната в стойността на финансов актив, който е на разположение за продажба и който не е деривативен финансов инструмент, да се включва пряко в резерв по справедлива стойност. Този резерв по справедлива стойност се коригира, когато величините, регистрирани там, вече не са необходими за изпълнението на първа алинея, букви а) и б).

Независимо от разпоредбите на член 6, параграф 1, буква в), когато активи, които не са финансови инструменти, се оценяват по справедлива стойност, държавите-членки могат да разрешават на всички предприятия или категории предприятия или да изискват от тях промените в стойността да се включват в отчета за приходите и разходите.

ГЛАВА 3

БАЛАНС И ОТЧЕТ ЗА ПРИХОДИТЕ И РАЗХОДИТЕ

Член 9

Общи разпоредби по отношение на баланса и отчета за приходите и разходите

Структурата на баланса и на отчета за приходите и разходите не се променя през различните финансови години. При все това, в изключителни случаи се допускат отклонения от този принцип с цел получаване на вярна и точна представа за активите, пасивите, финансовото състояние и резултатите от дейността на предприятието. Всяко подобно отклонение и причините за него се оповестяват в бележките към финансовите отчети.

В баланса и в отчета за приходите и разходите позициите, посочени в приложения от III до VI се представят отделно в посочения ред. Държавите-членки допускат по-подробно подразделяне на тези позиции, при условие че се спазва предписаната структура. Държавите-членки допускат добавянето на междинни суми и на нови позиции, при условие че съдържанието им не е отразено в никоя от позициите в предписаната структура. Държавите-членки могат да изискват такова подразделяне, посочване на междинни суми или добавяне на нови позиции.

Структурата, номенклатурата и терминологията на позициите в баланса и в отчета за приходите и разходите, означени с арабски цифри, се приспособяват, ако това се налага поради специфичния характер на предприятието. Държавите-членки могат да изискват такова приспособяване при предприятия в определен икономически сектор.

Държавите-членки могат да разрешават или да изискват позициите в баланса и в отчета за приходите и разходите, предшествани от арабски цифри, да бъдат групирани, когато са незначителни по стойност с оглед на целите на даването на вярна и точна представа за активите, пасивите, финансовото състояние и резултатите от дейността на предприятието, или когато такова групиране допринася за по-голяма яснота, при условие че така групираните позиции са посочени отделно в бележките към финансовите отчети.

Чрез дерогация от параграфи 2 и 3 от настоящия член държавите-членки могат да ограничават възможностите на предприятието да се отклонява от структурите, предвидени в приложения от III до VI, доколкото това е необходимо за целите на електронното подаване на финансовите отчети.

По отношение на всяка позиция в баланса и в отчета за приходите и разходите се посочва стойността за финансовата година, за която се отнасят балансът и отчетът за приходите и разходите, както и стойността на съответната позиция за предходната финансова година. Когато тези стойности са несъпоставими, държавите-членки могат да изискват стойността за предходната финансова година да бъде коригирана. В бележките към финансовите отчети се оповестява и обосновава всеки случай на несъпоставимост или на каквато и да било корекция.

Държавите-членки могат да разрешават или да изискват приспособяване на структурата на баланса и на отчета за приходите и разходите с цел да се отразят разпределението на печалбата или третирането на загубата.

По отношение на третирането на дяловите участия в годишните финансови отчети:

а)

държавите-членки могат да разрешават или да изискват дяловите участия да се отчитат по метода на собствения капитал съгласно член 27, като се вземат предвид съществените корекции в резултат на особените характеристики на годишните финансови отчети в сравнение с консолидираните финансови отчети;

б)

държавите-членки могат да разрешават или да изискват част от печалбата или загубата, която може да се отнесе към дяловото участие, да се признава в отчета за приходите и разходите само до размера на сумата, съответстваща на дивидентите, които вече са получени или чието плащане може да се изисква; както и

в)

когато печалбата, относима към дяловото участие и призната в отчета за приходите и разходите, превишава сумата на дивидентите, които вече са получени или чието плащане може да се изиска, размерът на разликата се отнася към резерв, който не може да се разпределя сред акционерите.

Член 10

Представяне на баланса

За представянето на баланса държавите-членки предписват едната или и двете структури, посочени в приложения III и IV. Ако държава-членка предпише и двете структури, тя разрешава на предприятията да избират коя от предписаните структури да възприемат.

Член 11

Алтернативно представяне на баланса

Вместо представянето на позициите в съответствие със структурата, посочена в приложения III и IV, държавите-членки могат да разрешават на предприятията или на определени категории предприятия или да изискат от тях да представят позициите на базата на разграничение между текущи и нетекущи позиции, при условие че предоставената информация е най-малко равностойна на тази, която се предоставя в съответствие с приложения III и IV.

Член 12

Специални разпоредби относно определени позиции от баланса

Когато един актив или пасив се отнася до няколко позиции в структурата, връзката му с другите позиции се посочва в позицията, в която е записан този актив или пасив, или в бележките към финансовите отчети.

Собствените акции или дялове и акциите в свързани предприятия могат да се записват само в позициите, предвидени за тази цел.

Записването на отделен актив като дълготраен или краткотраен зависи от предназначението му.

Правата върху недвижимо имущество и други подобни права съгласно определеното в националното законодателство се записват в „Земя и сгради“.

Покупната цена или производствените разходи, или преоценената сума — когато се прилага член 7, параграф 1 — на дълготрайните активи с ограничен срок на използване се намаляват с корекции в стойността, изчислени така, че да позволяват систематичното отписване на тези активи през целия срок на използване.

Корекциите в стойността на дълготрайните активи са обект на следното:

а)

държавите-членки могат да разрешават или да изискват корекции в стойността на дълготрайните финансови активи, така че те да бъдат оценени с по-ниска стойност, с която да бъдат записани на датата на баланса;

б)

стойността на дълготрайните активи се коригира независимо от това дали срокът им на използване е ограничен, така че те да бъдат оценени с по-ниската стойност, с която ще бъдат записани на датата на баланса, ако се очаква трайно намаляване на стойността им;

в)

корекциите в стойността, посочени в букви а) и б), се отнасят към отчета за приходите и разходите и се посочват отделно в бележките към финансовите отчети, ако не са записани отделно в отчета за приходите и разходите;

г)

оценяването с по-ниската стойност по букви а) и б) не може да продължи след отпадане на причините за внасяне на корекции; настоящата разпоредба не се прилага за корекции в стойността по отношение на раздел „Репутация“.

Стойността на краткотрайните активи се коригира с цел те да бъдат отразени така, че да бъдат записани с по-ниска пазарна стойност, а при особени обстоятелства — с друга, по-ниска стойност към датата на баланса.

Оценяването с по-ниска стойност, предвидено в първа алинея, не може да продължи след отпадане на причините за внасяне на корекции.

Държавите-членки могат да разрешават или да изискват лихвите върху заемния капитал за финансиране на производство на дълготрайни или краткотрайни активи да бъдат включени в производствените разходи, ако се отнасят до периода на производството. Всяко прилагане на настоящата разпоредба се оповестява в бележките към финансовите отчети.

Държавите-членки могат да разрешават покупната цена или производствените разходи на запасите от стоки от една и съща категория и на всички заместими вещи, включително инвестициите, да бъдат изчислявани по средно претеглени цени, по реда на постъпването им „first in — first out“ (метод „FIFO“), по метода „last in, first out“ (метод „LIFO“) или по метод, който отразява общоприета добра практика.

10.

Ако сумата за възстановяване по задължения надвишава полученото, държавите-членки могат да разрешат или да изискат разликата да се запише като актив. Тази разлика се отразява отделно в баланса или в бележките към финансовите отчети. Разликата се отписва на приемливи части всяка година и трябва да бъде напълно отписана най-късно към момента на възстановяване на сумата по задължението.

11.

Нематериалните активи се отписват през целия срок на използването им.

В изключителни случаи, когато срокът на използване на репутация и разходите за развойна дейност не могат да бъдат надеждно определени, тези активи се отписват в рамките на максимален срок, установен от държавата-членка. Този максимален срок не може да бъде по-кратък от 5 години и не може да надвишава 10 години. В бележките към финансовите отчети се посочва обяснение за периода, в рамките на който се отписва репутацията.

Ако националното законодателство допуска включването на разходите за развойна дейност в раздел „Активи“ и до пълното отписване на тези разходи, държавите-членки изискват да не се извършва разпределение на печалбата, освен ако стойността на резервите за разпределение и пренесената печалба е най-малко равна на стойността на неотписаните разходи.

Ако националното законодателство допуска включване на разходите за учредяване в раздел „Активи“, тези разходи се отписват в рамките на максимален срок от пет години. В този случай държавите-членки изискват трета алинея да се прилага mutatis mutandis към разходите за учредяване.

В изключителни случаи държавите-членки могат да разрешават дегорации от трета и четвърта алинеи. Тези дерогации и основанията за тях се оповестяват в бележките към финансовите отчети.

12.

Провизиите обхващат пасиви, чийто характер е ясно определен и които към датата на баланса или има вероятност да възникнат, или е сигурно, че ще възникнат, но е налице неяснота по отношение на стойността им или датата, на която ще възникнат.

Държавите-членки могат да разрешават също така създаването на провизии, предназначени за покриване на разходи, чийто характер е ясно определен и които към датата на баланса или има вероятност да възникнат, или е сигурно, че ще възникнат, но е налице неяснота по отношение на стойността им или датата, на която ще възникнат.

Към датата на баланса провизията представлява най-добрата прогнозна оценка за разходите, които има вероятност да възникнат, или — при пасив — необходимата сума за покриването на този пасив. Провизиите не се използват за коригиране на стойността на активите.

Член 13

Представяне на отчета за приходите и разходите

За представянето на отчета за приходите и разходите държавите-членки предписват едната или и двете структури, посочени в приложения V и VI. Ако държава-членка предпише двете структури, тя може да разрешава на предприятията да избират коя от предписаните структури да възприемат.

Чрез дерогация от член 4, параграф 1 държавите-членки могат да разрешават на всички предприятия или определени категории предприятия или да изискват от тях да представят отчет за своето изпълнение вместо представяне на позициите на приходите и разходите в съответствие с приложения V и VI, при условие че предоставената информация е най-малко равностойна на тази, която иначе се изисква съгласно членове 13 и 14.

Член 14

Опростяване за малки и средни предприятия

Държавите-членки могат да разрешават на малките предприятия да изготвят съкратени баланси, в които са включени само позициите, означени с букви и римски цифри в приложения III и IV, като следната информация се оповестява отделно:

а)

изискваната информация в скоби в група Г, II) от раздел „Активи“ и група В от раздел „Капитал, резерви и пасиви“ от приложение III, но като съвкупна сума за всички включени групи; или

б)

изискваната информация в скоби в група Г, II) от приложение IV.

Държавите-членки могат да разрешават на малките и средни предприятия да изготвят съкратен отчет за приходите и разходите в следните граници:

а)

в приложение V, позиции 1—5 могат да се групират в една позиция, наречена „Брутен резултат“;

б)

в приложение VI, позиции 1, 2, 3 и 6 могат да се групират в една позиция, наречена „Брутен резултат“.

ГЛАВА 4

БЕЛЕЖКИ КЪМ ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ

Член 15

Общи разпоредби относно бележките към финансовите отчети

Когато в съответствие с настоящата глава се представят бележки към баланса и към отчета за приходите и разходите, бележките се представят в реда на представяне на позициите в баланса и в отчета за приходите и разходите.

Член 16

Съдържание на бележките към финансовите отчети, което важи за всички предприятия

Наред с информацията, която се изисква от други разпоредби на настоящата директива, в бележките към финансовите отчети всички предприятия оповестяват следната информация:

а)

приети счетоводни политики;

б)

ако дълготрайните активи са оценени по преоценена стойност, таблица, показваща:

изменението на резерва от преоценка в рамките на финансовата година заедно с обяснение на данъчното третиране на съдържащите се позиции, както и

ii)

балансовата сума, която би била призната, ако дълготрайните активи не са били преоценени;

в)

когато финансовите инструменти и/или активите, различни от финансови инструменти, се оценяват по справедлива стойност:

основните допускания, които са в основата на моделите и техниките на остойностяване, когато справедливата стойност е определена съгласно член 8, параграф 7, буква б);

ii)

за всяка категория финансови инструменти или активи, различни от финансови инструменти — справедливата стойност, промените в стойността, включени директно в отчета за приходите и разходите, и промените, включени в резервите по справедлива стойност;

iii)

за всеки клас деривативни финансови инструменти — информация относно обхвата и естеството на инструментите, включително важните условия, които могат да повлияят на размера, времето и сигурността на бъдещите парични потоци, както и

iv)

таблица, показваща изменението на резервите по справедлива стойност в рамките на финансовата година;

г)

общия размер на всички финансови задължения, гаранции или непредвидени разходи, които не са включени в баланса, с означение на характера и формата на предоставените вещни обезпечения; задълженията, свързани с пенсии, и задълженията към свързани или асоциирани предприятия се посочват отделно;

д)

размера на авансите и на кредитите, предоставени на членовете на административните, управителните и надзорните органи, като се посочват лихвените проценти, основните условия и върнатите, отписани или отказани суми, както и задълженията, поети в полза на тези лица чрез всякакъв вид гаранции, като се посочва общата сума за всяка категория;

е)

размера и характера на отделните позиции от приходите или разходите, които са с извънредно голям размер или обхват;

ж)

размера на задълженията на предприятието, които стават дължими и изискуеми след повече от пет години, както и размера на всички задължения на предприятието, за които то е предоставило вещно обезпечение, като се посочват естеството и формата на обезпечението; и

з)

средния брой на служителите през финансовата година.

Държавите-членки могат да изискват mutatis mutandis от малките предприятия да оповестяват информацията, изисквана по член 17, параграф 1, букви а), м), п), р) и с).

За целите на първа алинея изискваната по член 17, параграф 1, буква п) информация се ограничава до характера и стопанската цел на договореностите, посочени в същата буква.

За целите на първа алинея оповестяването на изискваната по член 17, параграф 1, буква с) информация се ограничава до сделки, сключени със страните, изброени в четвърта алинея от същата буква.

Държавите-членки не могат да изискват оповестявания от малките предприятия, надхвърлящи изискваното или разрешеното по настоящия член.

Член 17

Допълнителни оповестявания за средни и големи предприятия и предприятия, извършващи дейност в обществен интерес

Освен информацията по член 16 и всички други разпоредби на настоящата директива, средните и големите предприятия и предприятията, извършващи дейност в обществен интерес, оповестяват в бележките към финансовите отчети информация за:

а)

различните позиции дълготрайни активи:

покупната цена или производствените разходи или, ако е използван алтернативен метод на оценяване, справедливата стойност или преоценената сума в началото и в края на финансовата година;

ii)

придобиванията, преотстъпванията и прехвърлянията през финансовата година;

iii)

корекциите в кумулативната стойност в началото и в края на финансовата година;

iv)

корекциите в стойността, внесени през финансовата година;

изменението на корекциите в кумулативната стойност по отношение на придобиванията, преотстъпванията и прехвърлянията през финансовата година; както и

vi)

капитализираната сума през финансовата година, когато лихвата се капитализира в съответствие с член 12, параграф 8;

б)

размера на корекциите и причините за тях, ако спрямо дълготрайните или краткотрайните активи се прилагат корекции в стойността само за целите на данъчното облагане;

в)

когато финансовите инструменти се оценяват по покупна цена или производствени разходи:

за всеки клас деривативни финансови инструменти:

—

справедливата стойност на инструментите, ако такава стойност може да бъде определена посредством който и да било от методите, предвидени в член 8, параграф 7, буква а), както и

—

информация относно обхвата и естеството на инструментите;

ii)

за дълготрайните финансови активи, осчетоводени по стойност, която надвишава справедливата им стойност:

—

балансовата стойност и справедливата стойност на отделните активи или на подходящи групи от тях, както и

—

причините, поради които балансовата стойност не е намалена, в това число характера на данните, от които се предполага, че балансовата стойност ще бъде възстановена;

г)

размера на възнагражденията, изплатени през финансовата година на членовете на административните, управителните и надзорните органи във връзка с функциите им, и всички задължения, възникнали или поети по отношение на пенсиите на бивши членове на тези органи, като се посочва общата сума за всяка категория органи.

Държавите-членки могат да отменят изискването за оповестяване на тази информация, когато подобно оповестяване би направило възможно установяването на финансовото състояние на определен член на такъв орган;

д)

средния брой служители през финансовата година, разпределени по категории, и ако тези разходи не са оповестени отделно в отчета за приходите и разходите, разходите за персонал за финансовата година, разпределени по работни заплати, разходи за социална сигурност и разходи за пенсии;

е)

когато в баланса е призната провизия за отсрочени данъци, салдата на отсрочените данъци в края на финансовата година и изменението на тези салда през финансовата година;

ж)

наименованието и седалището на всяко предприятие, в което самото предприятие или лице, което действа от свое име, но за сметка на предприятието, притежава дялово участие, като се записва частта от притежавания капитал, размерът на капитала и резервите и резултатът от дейността на съответното предприятие за последната финансова година, за която са приети финансови отчети; информацията за капитала и резервите и за резултата от дейността може да се пропусне, ако съответното предприятие не публикува баланса си и не е контролирано от предприятието.

Държавите-членки могат да разрешат информацията, чието оповестяване се изисква в първа алинея от настоящата буква, да бъде под формата на данни, представени в съответствие с член 3, параграфи 1 и 3 от Директива 2009/101/ЕО. Предоставянето на тези данни се прави в бележките към финансовите отчети. Държавите-членки могат да разрешат също така информацията да бъде пропусната, когато тя е с такъв характер, че сериозно би засегнала някое от предприятията, за които се отнася. Държавите-членки могат да обвържат пропускането на тази информация с предварително административно или съдебно разрешение. Всяко пропускане на такава информация се оповестява в бележките към финансовите отчети;

з)

броя и номиналната стойност, а ако такава липсва — отчетната стойност на акциите или дяловете, записани през финансовата година в рамките на уставния капитал, без да се засяга действието на член 2, буква д) от Директива 2009/101/ЕО или на член 2, букви в) и г) от Директива 2012/30/ЕС по отношение на размера на този капитал;

и)

когато съществуват повече от един клас акции или дялове — броя и номиналната стойност, а при липса на такава — отчетната стойност за всеки клас;

й)

наличието на сертификати за дялово участие, конвертируеми облигации, гаранции, опции или аналогични ценни книжа или права, като се посочва техният брой и правата, свързани с тях;

к)

наименованието, централата или седалището и правната форма на всяко от предприятията, на които предприятието е неограничено отговорен съдружник;

л)

наименованието и седалището на предприятието, което изготвя консолидираните финансови отчети на най-голямото обединение от предприятия, в което предприятието участва като дъщерно предприятие;

м)

наименованието и седалището на предприятието, което изготвя консолидираните финансови отчети на най-малкото обединение от предприятия, в което предприятието участва като дъщерно предприятие и което също е включено в обединението от предприятия, посочено в буква л);

н)

мястото, откъдето могат да бъдат получени копия на консолидираните финансови отчети, посочени в букви л) и м), при условие че са на разположение;

о)

предложеното разпределение на печалбата или третиране на загубата или, където е приложимо, разпределението на печалбата или третирането на загубата;

п)

характера и стопанската цел на договореностите на предприятието, които не са включени в баланса, и финансовото отражение върху предприятието на тези договорености, при условие че рисковете или ползите от такива договорености са съществени и доколкото оповестяването на такива рискове или ползи е необходимо за целите на оценяването на финансовото състояние на предприятието;

р)

естеството и финансовото въздействие на съществените събития, възникнали след датата на баланса, които не са отразени в отчета за приходите и разходите или в баланса; както и

с)

сделките, сключени със свързани лица от страна на предприятието, включително стойността на такива сделки, характера на взаимоотношенията със свързаното лице и друга информация за сделките, необходима за оценка на финансовото състояние на предприятието. Информацията относно отделните сделки може да бъде обобщена според техния характер, освен когато отделната информация е необходима за оценка на въздействието на сделките със свързани лица върху финансовото състояние на предприятието.

Държавите-членки могат да разрешат или да изискат оповестяване единствено на сделките със свързани лица, които не са били сключени при нормални пазарни условия.

Държавите-членки могат да разрешат да не се оповестяват сделките, сключени между един или повече членове в група, при условие че дъщерните дружества, които са страна по сделката, се притежават изцяло от такъв член.

Държавите-членки могат да разрешат на средните предприятия да ограничат оповестяването на сделките със свързани лица до сделки, сключени със:

собственици, които имат дялово участие в предприятието;

ii)

предприятия, в които самото предприятие има дялово участие; както и

iii)

членове на административните, управителните или надзорните органи на предприятието.

В следните случаи от държавите-членки не се изисква да прилагат параграф 1, буква ж) по отношение на предприятия, които са предприятия майки, регулирани от националното им законодателство:

а)

когато предприятието, в което предприятието майка има дялово участие за целите на параграф 1, буква ж), е включено в консолидираните финансови отчети, изготвени от това предприятие майка, или в консолидираните финансови отчети на по-голямо обединение от предприятия съгласно член 23, параграф 4;

б)

когато това дялово участие е отразено от предприятието майка в неговите годишни финансови отчети в съответствие с член 9, параграф 7 или в консолидираните финансови отчети, изготвени от това предприятие майка в съответствие с член 27, параграфи 1—8.

Член 18

Допълнителни оповестявания за големи предприятия и предприятия, извършващи дейност в обществен интерес

В допълнение към информацията, която се изисква по членове 16 и 17 и които и да било други разпоредби от настоящата директива, големите предприятия и предприятията, извършващи дейност в обществен интерес, оповестяват в бележките към финансовите отчети информация по отношение на следните въпроси:

а)

нетния оборот, разпределен по категории дейности и по географски пазари, ако тези категории и пазари съществено се различават помежду си, като се има предвид начинът, по който са организирани продажбата на стоките и предоставянето на услугите; както и

б)

общия размер на възнаграждението за финансовата година на всеки задължителен одитор или одиторското дружество за извършването на задължителния одит на годишните финансови отчети, както и общия размер на възнаграждението на всеки задължителен одитор или одиторското дружество за други одиторски услуги, за данъчни консултации и за други услуги, различни от одиторските.

Държавите-членки могат да разрешат информацията, посочена в параграф 1, буква а), да бъде пропусната, ако оповестяването на тази информация би засегнало сериозно предприятието. Държавите-членки могат да обвържат това пропускане с предварително административно или съдебно разрешение. Всяко такова пропускане се оповестява в бележките към финансовите отчети.

Държавите-членки могат да предвидят, че параграф 1, буква б) не се прилага спрямо годишните финансови отчети на предприятие, което е включено в консолидираните финансови отчети, съставянето на които се изисква съгласно член 22, при условие че тази информация е посочена в бележките към консолидираните финансови отчети.

ГЛАВА 5

ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА

Член 19

Съдържание на доклада за дейността

Докладът за дейността включва обективен преглед на развитието и изпълнението на стопанската дейност на предприятието и неговото състояние, заедно с описание на главните рискове и несигурни обстоятелства, пред които е изправено.

Прегледът е балансиран и изчерпателен анализ на развитието и изпълнението на стопанската дейност на предприятието и на неговото състояние, в съответствие с мащаба и сложността на дейността му.

Дотолкова, доколкото е необходимо за оценката на развитието, резултата от дейността или състоянието на предприятието, анализът включва финансови, а където е подходящо, и нефинансови ключови показатели за резултата от дейността, имащи отношение към конкретна стопанска дейност, включително информация по въпроси, свързани с околната среда и персонала. При предоставянето на анализа в доклада за дейността, където е подходящо, се включват препратки към сумите, отчетени в годишните финансови отчети, и допълнителни обяснения във връзка с тях.

▼M4

Големите предприятия и малките и средните предприятия, с изключение на микропредприятията, които са дружества, извършващи дейност в обществен интерес, съгласно определението в член 2, точка 1, буква а), оповестяват информация за ключовите нематериални ресурси и обясняват как бизнес моделът на предприятието зависи основно от тези ресурси и как тези ресурси са източник на създаване на стойност за предприятието.

▼B

Докладът за дейността съдържа информация и за:

а)

вероятното бъдещо развитие на предприятието;

б)

научноизследователската и развойна дейност;

в)

информация за придобиването на собствени акции по член 24, параграф 2 от Директива 2012/30/ЕС;

г)

наличието на клонове на предприятието; както и

д)

по отношение на използването от предприятието на финансови инструменти и когато това е от значение за оценяване на активите и пасивите му, на финансовото му състояние и на резултатите от дейността му:

целите и политиките на предприятието за управление на финансовия риск, включително политиката му на хеджиране на всеки един основен тип прогнозирана сделка, за която се използва отчитане на хеджирането; както и

ii)

излагането на предприятието на ценови риск, кредитен риск, риск по отношение на ликвидността и риск по отношение на паричните потоци.

Държавите-членки могат да освободят малките предприятия от задължението да изготвят доклади за дейността, при условие че изискват в бележките към финансовите отчети да е дадена информацията по член 24, параграф 2 от Директива 2012/30/ЕС относно придобиването от предприятието на собствените му акции.

Държавите-членки могат да освободят малките и средните предприятия от задължението, предвидено в параграф 1, трета алинея, доколкото то се отнася до нефинансова информация.

▼M4

Член 19a

Отчитане във връзка с устойчивостта

Големите предприятия и малките и средните предприятия, с изключение на микропредприятията, които са дружества, извършващи дейност в обществен интерес, според определението в член 2, точка 1, буква а), включват в своя доклад за дейността информация, необходима за разбиране на въздействията на предприятието върху въпросите на устойчивостта, както и необходимата информация за разбиране на начина, по който въпросите на устойчивостта засягат развитието, резултатите и състоянието на предприятието.

Информацията, посочена в първа алинея, е ясно разпознаваема в доклада за дейността, като се поставя в специален раздел от този доклад.

Информацията, посочена в параграф 1, включва:

а)

кратко описание на бизнес модела и стратегията на предприятието, включително:

гъвкавостта на бизнес модела и на стратегията на предприятието по отношение на рисковете, свързани с въпросите на устойчивостта;

ii)

възможностите за предприятието, свързани с въпросите на устойчивостта;

iii)

плановете на предприятието, включително действията за изпълнение и свързаните финансови и инвестиционни планове, за да гарантира, че неговият бизнес модел и стратегията му са съвместими с прехода към устойчива икономика и с ограничаването на глобалното затопляне до 1,5°C в съответствие с Парижкото споразумение към Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, прието на 12 декември 2015 г. (наричано по-нататък „Парижкото споразумение“), както и целта за постигане на неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г., определена в Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета ( 12 ), и когато е целесъобразно, излагането на предприятието по отношение на дейности, свързани с въглища, нефт и газ;

iv)

по какъв начин бизнес моделът и стратегията на предприятието са съобразени с интересите на заинтересованите страни и с въздействията на предприятието върху въпросите на устойчивостта;

по какъв начин е приложена стратегията на предприятието във връзка с въпросите на устойчивостта;

б)

описание на обвързаните със срокове цели, свързани с въпросите на устойчивостта, определени от предприятието, включително, когато е целесъобразно, абсолютните цели за намаляване на емисиите на парникови газове най-малко за 2030 г. и 2050 г., описание на напредъка, постигнат от предприятието по отношение на постигането на тези цели, и декларация дали целите на предприятието, свързани с екологични фактори, се основават на убедителни научни доказателства;

в)

описание на ролята на административните, управителните и надзорните органи във връзка с въпросите на устойчивостта, както и на техните експертни познания и уменията им във връзка с изпълнението на тази роля или на достъпа на тези органи до такива експертни познания и умения;

г)

описание на политиките на предприятието във връзка с въпросите на устойчивостта;

д)

информация относно съществуването на схеми за стимулиране, свързани с въпросите на устойчивостта, предлагани на членовете на административните, управителните и надзорните органи;

е)

описание на:

процеса на извършената от предприятието надлежна проверка във връзка с въпросите на устойчивостта и, когато е приложимо, в съответствие с изискванията на Съюза към предприятията да извършват процес на надлежна проверка;

ii)

основните действителни или потенциални неблагоприятни въздействия, свързани със собствените дейности на предприятието и с неговата верига за създаване на стойност, включително неговите продукти и услуги, неговите стопански отношения и верига на доставки, действията, предприети за установяване и наблюдение на тези въздействия и други неблагоприятни въздействия, които предприятието е длъжно да установи съгласно други изисквания на Съюза, налагащи на предприятията да извършват процес на надлежна проверка;

iii)

предприети от предприятието действия и резултата от тези действия за предотвратяване, смекчаване, коригиране или прекратяване на действителни или потенциални неблагоприятни въздействия;

ж)

описание на основните рискове за предприятието, свързани с въпросите на устойчивостта, включително описание на основните зависимости на предприятието от тези въпроси и как предприятието управлява тези рискове;

з)

показатели, имащи отношение към оповестяването на информацията по букви а)—ж).

Предприятията докладват за проведения процес по идентифициране на информацията, която са включили в доклада за дейността, в съответствие с параграф 1 от настоящия член. Информацията, посочена в първа алинея от настоящия параграф, включва информация, свързана с краткосрочния, средносрочния и дългосрочния времеви хоризонт, според случая.

Когато е приложимо, посочената в параграфи 1 и 2 информация съдържа информация относно собствените дейности на предприятието и относно неговата верига за създаване на стойност, включително относно неговите продукти и услуги, неговите бизнес отношения и верига на доставки.

През първите три години от прилагането на мерките, които ще бъдат приети от държавите членки в съответствие с член 5, параграф 2 от Директива (ЕС) 2022/2464 на Европейския парламент и на Съвета ( 13 ) и в случай че не е налице цялата необходима информация относно неговата верига за създаване на стойност, предприятието пояснява усилията, положени за получаване на необходимата информация за неговата верига за създаване на стойност, причините, поради които не е могло да получи цялата необходима информация, както и плановете си да получи цялата необходима информация в бъдеще.

Когато е приложимо, посочената в параграфи 1 и 2 информация съдържа също така позовавания и допълнителни пояснения на друга информация, включена в доклада за дейността, в съответствие с член 19 и оповестените в годишните финансови отчети суми.

В изключителни случаи държавите членки могат да разрешат да бъде пропускана информация, свързана с предстоящи промени или въпроси в процес на договаряне, когато според надлежно обоснованото становище на членовете на административните, управителните и надзорните органи, действащи в рамките на компетенциите, които са им възложени съгласно националното право, и носещи колективна отговорност за това становище, оповестяването на подобна информация би било в сериозна вреда на търговската позиция на предприятието, при условие че подобен пропуск не пречи на обективното и балансирано разбиране за развитието, резултатите, състоянието на предприятието и въздействието на неговата дейност.

Предприятията оповестяват посочената в параграфи 1—3 от настоящия член информация в съответствие със стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта, приети съгласно член 29б.

Ръководството на предприятието информира представителите на работниците на подходящото равнище и обсъжда с тях съответната информация и средствата за получаване и проверка на информацията за устойчивостта. Становището на представителите на работниците се съобщава, когато е приложимо, на съответните административни, управителни или надзорни органи.

Чрез дерогация от параграфи 2—4 от настоящия член и без да се засягат параграфи 9 и 10 от настоящия член, малките и средните предприятия, посочени в параграф 1 от настоящия член, малките и несложни институции, определени в член 4, параграф 1, точка 145 от Регламент (ЕС) № 575/2013, каптивните застрахователни предприятия съгласно определението в член 13, точка 2 от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 14 ) и каптивните презастрахователни предприятия, определени в член 13, точка 5 от посочената директива, могат да ограничат отчитането си във връзка с устойчивостта до следната информация:

а)

кратко описание на бизнес модела и стратегията на предприятието;

б)

описание на политиките на предприятието във връзка с въпросите на устойчивостта;

в)

основните действителни или потенциални неблагоприятни въздействия на предприятието върху въпросите на устойчивостта и всички действия, предприети с цел установяване, наблюдение, предотвратяване, смекчаване или коригиране на такива действителни или потенциални неблагоприятни въздействия;

г)

основните рискове за предприятието, свързани с въпросите на устойчивостта, и как предприятието управлява тези рискове;

д)

основните показатели, необходими за оповестяването на информацията по букви а)—г).

Малките и средните предприятия, малките и несложни институции и каптивните застрахователни и презастрахователни предприятия, които се възползват от дерогацията, посочена в първа алинея, оповестяват информация в съответствие със стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта за малките и средните предприятия, посочени в член 29в.

За финансови години, започващи преди 1 януари 2028 г., чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член малките и средните предприятия, които са дружества, извършващи дейност в обществен интерес съгласно определението в член 2, точка 1, буква а), могат да решат да не включват в своя доклад за дейността информацията, посочена в параграф 1 от настоящия член. В такива случаи предприятието въпреки това посочва накратко в своя доклад за дейността защо не е било предоставено отчитане във връзка с устойчивостта.

Предприятията, които спазват изискванията, установени в параграфи 1—4 от настоящия член, и предприятията, които се възползват от дерогацията по параграф 6 от настоящия член, се счита, че са изпълнили изискването, посочено в член 19, параграф 1, трета алинея.

При условие че са изпълнени условията, посочени във втора алинея от настоящия параграф, предприятие, което е дъщерно предприятие, се освобождава от задълженията, установени в параграфи 1—4 от настоящия член (наричано по-нататък „освободеното дъщерно предприятие“), ако това предприятие и неговите дъщерни предприятия са включени в консолидирания доклад за дейността на предприятието майка, съставен в съответствие с членове 29 и 29а. Предприятие, което е дъщерно предприятие на предприятие майка, установено в трета държава, също се освобождава от задълженията, установени в параграфи 1—4 от настоящия член, ако това предприятие и неговите дъщерни предприятия са включени в консолидираното отчитане във връзка с устойчивостта на това предприятие майка, което е установено в трета държава, и когато консолидираното отчитане във връзка с устойчивостта се извършва в съответствие със стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта, приети съгласно член 29б, или по начин, еквивалентен на тези стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта, определени в съответствие с акт за изпълнение относно еквивалентността на стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта, прието съгласно член 23, параграф 4, трета алинея от Директива 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 15 ).

Освобождаването по първа алинея подлежи на следните условия:

а)

докладът за дейността на освободеното дъщерно предприятие съдържа цялата посочена по-долу информация:

наименованието и седалището на предприятието майка, което оповестява информация на равнище група в съответствие с настоящия член или по начин, еквивалентен на стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта, приети съгласно член 29б от настоящата директива, определени в съответствие с акт за изпълнение относно еквивалентността на стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта, прието съгласно член 23, параграф 4, трета алинея от Директива 2004/109/ЕО;

ii)

интернет връзките към консолидирания доклад за дейността на предприятието майка или, когато е приложимо, към консолидираното отчитане във връзка с устойчивостта на предприятието майка, както е посочено в първа алинея от настоящия параграф, и към становището за изразяване на увереност, посочено в член 34, параграф 1, втора алинея, буква аа) от настоящата директива, или към становището за изразяване на увереност, посочено в буква б) от настоящата алинея;

iii)

информацията, че предприятието е освободено от задълженията, установени в параграфи 1—4 от настоящия член;

б)

ако предприятието майка е установено в трета държава, неговото консолидирано отчитане във връзка с устойчивостта и становището за изразяване на увереност относно консолидираното отчитане във връзка с устойчивостта, изразено от едно или повече лица или дружества, разполагащи с правомощие да дават становище за изразяване на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта съгласно правото, уреждащо въпросното предприятие майка, се публикуват в съответствие с член 30 от настоящата директива и в съответствие с правото на държавата членка, с което се урежда освободеното дъщерно предприятие;

в)

ако предприятието майка е установено в трета държава, оповестяванията, предвидени в член 8 от Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета ( 16 ), обхващащи дейностите, извършвани от освободеното дъщерно предприятие, установено в Съюза, и неговите дъщерни предприятия, се включват в доклада за дейността на освободеното дъщерно предприятие или в консолидираното отчитане във връзка с устойчивостта, извършено от предприятието майка, установено в трета държава.

Държавата членка, съгласно чието национално право се регулира освободеното дъщерно предприятие, може да изиска консолидираният доклад за дейността или, когато е приложимо, консолидираният отчет за устойчивостта на предприятието майка да бъде публикуван на език, който тази държава членка приема, и да бъде осигурен необходимият превод на този език. Всеки незаверен превод включва декларация в този смисъл.

Предприятията, които са освободени от задължението да изготвят доклад за дейността в съответствие с член 37, не са задължени да предоставят информацията, посочена във втора алинея, буква а), подточки i)—iii) от настоящия параграф, при условие че тези предприятия публикуват консолидирания доклад за дейността в съответствие с член 37.

За целите на първа алинея от настоящия параграф и когато се прилага член 10 от Регламент (ЕС) № 575/2013, кредитните институции, посочени в член 1, параграф 3, първа алинея, буква б) от настоящата директива, които са дълготрайно свързани с централен орган, извършващ надзор над тях при условията, определени в член 10 от Регламент (ЕС) № 575/2013, се третират като дъщерни предприятия на централния орган.

За целите на първа алинея от настоящия параграф застрахователните предприятия, посочени в член 1, параграф 3, първа алинея, буква а) от настоящата директива, които въз основа на финансова връзка, посочена в член 212, параграф 1, буква в), точка ii) от Директива 2009/138/ЕО, са част от група и подлежат на групов надзор в съответствие с член 213, параграф 2, букви а) до в) от посочената директива, се третират като дъщерни предприятия на предприятието майка на тази група.

10.

Освобождаването, предвидено в параграф 9, се прилага и за предприятия от обществен интерес, за които се прилагат изискванията на настоящия член, с изключение на големите предприятия, които са дружества, извършващи дейност в обществен интерес съгласно определението в член 2, точка 1), буква а) от настоящата директива.

▼B

Член 20

Декларация за корпоративно управление

Предприятията, посочени в член 2, параграф 1, буква а) включват в своя доклад за дейността декларация за корпоративно управление. Тази декларация се включва като специален раздел в доклада за дейността и съдържа най-малко следната информация:

а)

по целесъобразност препратка към посоченото по-долу:

кодекса за корпоративно управление, на който предприятието се подчинява;

ii)

кодекса за корпоративно управление, който предприятието може да е решило да прилага доброволно;

iii)

цялата съответна информация относно практиките на корпоративно управление, които се прилагат отвъд изискванията по националното законодателство.

При препратка към кодекса за корпоративно управление, посочен в подточки i) или ii), предприятието посочва също къде съответните текстове са обществено достъпни. При препратка към информацията, посочена в подточка iii), предприятието оповестява публично подробности относно своите практики на корпоративно управление;

б)

доколкото предприятието в съответствие с националното законодателство се отклонява от кодекса за корпоративно управление съгласно буква а), подточка i) или ii), обяснение от страна на предприятието от кои части на кодекса за корпоративно управление се отклонява и какви са основанията за това. Когато предприятието е решило да не се позовава на никое от правилата на кодекса за корпоративно управление съгласно буква а), подточка i) или ii), то обяснява своите основания за това;

в)

описание на основните характеристики на системите за вътрешен контрол и управление на риска на предприятието във връзка с процеса на финансово отчитане;

г)

информацията, изисквана съгласно член 10, параграф 1, букви в), г), е), з) и и) от Директива 2004/25/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно предложенията за поглъщане ( 17 ), когато предприятието е предмет на нейните разпоредби;

д)

описание на функционирането на събранието на акционерите и неговите основни правомощия и описание на правата на акционерите и как те могат да бъдат упражнявани, освен ако информацията не е вече предвидена в националното законодателство; както и

е)

състава и функционирането на административните, управителните и надзорните органи и техните комитети; както и

▼M4

ж)

описание на политиката на многообразието, прилагана спрямо административните, управителните и надзорните органи на предприятието, по отношение на пола и други аспекти, като възраст, увреждания или образование и професионален опит, целите на политиката на многообразието, как е била приложена и резултатите през отчетния период. Ако не се прилага такава политика, декларацията съдържа обяснение относно причините за това.

▼M4

Предприятията, спрямо които се прилага член 19а, се считат за изпълнили задължението, посочено в буква ж) от първата алинея на този параграф на този член, когато включват изискваната информация по тази буква като част от отчитането им във връзка с устойчивостта и позоваване на това е включено в декларацията за корпоративно управление.

▼B

Държавите-членки могат да разрешат информацията, изисквана по параграф 1 от настоящия член, да бъде представена:

а)

в отделен доклад, публикуван заедно с доклада за дейността съгласно изискванията в член 30; или

б)

в документ, който е обществено достъпен на уебсайта на предприятието, на който се прави позоваване в доклада за дейността.

В отделния доклад или документа по букви а) и б) съответно може да се съдържа позоваване на доклада за дейността, когато информацията, изисквана по параграф 1, буква г) от настоящия член, е посочена в доклада за дейността.

▼M1

Одиторът или одиторското дружество, които извършват задължителен одит, изразяват становище в съответствие с член 34, параграф 1, втора алинея относно информацията, подготвяна по параграф 1, букви в) и г) от настоящия член, и проверяват дали е представена информацията по параграф 1, букви а), б), д), е) и ж) от настоящия член.

Държавите членки могат да освободят посочените в параграф 1 предприятия, емитирали само ценни книжа, различни от акции, допуснати до търговия на регулиран пазар по смисъла на член 4, параграф 1, точка 14 от Директива 2004/39/ЕО, от прилагането на параграф 1, букви а), б), д), е) и ж) от настоящия член, освен ако такива предприятия са емитирали акции, които се търгуват в многостранна търговска система по смисъла на член 4, параграф 1, точка 15 от Директива 2004/39/ЕО.

▼M1

Независимо от член 40 за малките и средните предприятия не се прилага параграф 1, буква ж).

▼B

ГЛАВА 6

КОНСОЛИДИРАНИ ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ И ДОКЛАДИ

Член 21

Обхват на консолидираните финансови отчети и доклади

За целите на настоящата глава предприятието майка и всичките му дъщерни предприятия се консолидират, когато предприятието майка е предприятие, към което по силата на член 1, параграф 1 се прилагат мерките за координация, предвидени от настоящата директива.

Член 22

Изискване за изготвяне на консолидирани финансови отчети

Държавите-членки изискват от всяко предприятие, регулирано от националното им законодателство, да съставя консолидирани финансови отчети и консолидиран доклад за дейността, ако това предприятие (предприятие майка):

а)

притежава мнозинството от гласовете на акционерите или съдружниците в друго предприятие (дъщерно предприятие);

б)

има право да назначава или освобождава мнозинството от членовете на административния, управителния или надзорния орган на друго предприятие (дъщерно предприятие) и същевременно е акционер или съдружник в това предприятие;

в)

има право да упражнява господстващо влияние върху предприятие (дъщерно предприятие), в което е акционер или съдружник по силата на договор, сключен с това предприятие, или на клауза в неговия учредителен акт, ако законодателството, приложимо към дъщерното предприятие, допуска то да се подчинява на такива договори или клаузи.

Не е необходимо държавите-членки да изискват предприятието майка да бъде акционер или съдружник в дъщерното си предприятие. Държавите-членки, чието законодателство не урежда подобни договори или клаузи, не са длъжни да прилагат настоящата разпоредба; или

г)

е акционер или съдружник в предприятие и:

мнозинството от членовете на административните, управителните или надзорните органи на това предприятие (дъщерно предприятие), които са заемали длъжността през съответната финансова година, през предишната финансова година и до датата на съставяне на консолидираните финансови отчети, са назначени само в резултат на упражняването на правата си на глас; или

ii)

контролира самό, по силата на договор с други акционери или съдружници в това предприятие (дъщерно предприятие) мнозинството от гласовете на акционерите или съдружниците в това предприятие. Държавите-членки могат да въведат по-подробни разпоредби за формата и съдържанието на подобни договори.

Държавите-членки предписват най-малко изискванията по буква ii). Те могат да обвържат прилагането на подточка i) с изискването правата на глас да представляват най-малко 20 % от всички права на глас.

Подточка i) обаче не се прилага, когато трета страна притежава правата по букви а), б) или в) по отношение на това предприятие.

В допълнение на случаите по параграф 1, държавите-членки могат да изискват от всяко предприятие, регулирано от националното им законодателство, да съставя консолидирани финансови отчети и консолидиран доклад за дейността, ако:

а)

това предприятие (предприятие майка) има правомощията да упражнява или действително упражнява доминиращо влияние или контрол върху друго предприятие (дъщерно предприятие); или

б)

това предприятие (предприятие майка) и другото предприятие (дъщерно предприятие) се управляват общо от предприятието майка.

За целите на параграф 1, букви а), б) и г) към правата на предприятието майка се добавят правата на глас и правата на назначаване и освобождаване, принадлежащи на всяко друго дъщерно предприятие, както и на всяко лице, което действа от свое име, но за сметка на предприятието майка или на друго дъщерно предприятие.

За целите на параграф 1, букви а), б) и г) правата, посочени в параграф 3, се намаляват с правата, които произтичат от:

а)

акции и дялове, държани за сметка на лице, различно от предприятието майка или негово дъщерно предприятие; или

б)

акции и дялове:

които се държат като обезпечение, при условие че правата по тях се упражняват съгласно получените инструкции, или

ii)

които се държат във връзка с предоставянето на заеми като част от обичайните стопански дейности, при условие че правото на глас се упражнява в интерес на лицето, дало обезпечението.

За целите на параграф 1, букви а) и г), общият сбор от гласовете на акционерите или съдружниците в дъщерното предприятие се намалява с гласовете по акции или дялове, притежавани от същото предприятие, от негово дъщерно предприятие или от лице, което действа от свое име, но за сметка на някое от тези предприятия.

Без да се засяга действието на член 23, параграф 9, предприятието майка и всичките му дъщерни предприятия се консолидират, независимо от това къде се намират техните седалища.

Без да се засяга действието на настоящия член и на членове 21 и 23, държавата-членка може да изиска всяко предприятие, което се регулира от националното ѝ законодателство, да изготвя консолидирани финансови отчети и консолидиран доклад за дейността, ако:

а)

това предприятие и едно или повече други предприятия, с които не е свързано съгласно параграфи 1 или 2, са под единно управление в съответствие със:

договор, сключен с това предприятие, или

ii)

учредителния акт или клаузите на учредителния акт на другите предприятия; или

б)

през финансовата година и до съставянето на консолидираните финансови отчети по-голямата част от членовете на административните, управителните или надзорните органи на това предприятие и на едно или повече други предприятия, с които не е свързано съгласно параграф 1 или 2, са едни и същи лица.

Когато държавата-членка прилага възможността по параграф 7, предприятията, описани в този параграф, и всички техни дъщерни предприятия се консолидират, когато едно или повече от тези предприятия са учредени като един от видовете предприятия, посочени в приложение I или приложение II.

Разпоредбите на параграф 6 от настоящия член, член 23, параграфи 1, 2 и 9 и 10, както и членове 24—29 се прилагат към консолидираните финансови отчети и консолидираните доклади за дейността по параграф 7 от настоящия член със следните изменения:

а)

позоваванията на предприятието майка се разбират като отнасящи се за всички предприятия, посочени в параграф 7 от настоящия член; както и

б)

без да се засяга действието на член 24, параграф 3, позициите „капитал“, „премии по акции“, „резерв от преоценка“, „резерви“, „пренесена печалба или загуба“ и „резултат за финансовата година“ в консолидираните финансови отчети се отнасят до общите суми за всяко едно от предприятията, посочени в параграф 7 от настоящия член.

Член 23

Освобождаване от консолидиране

Малките групи се освобождават от задължението да изготвят консолидирани финансови отчети и консолидиран доклад за дейността, освен ако някое свързано предприятие е предприятие, извършващо дейност в обществен интерес.

Държавите-членки могат да освобождават средните групи от задължението да изготвят консолидирани финансови отчети и консолидиран доклад за дейността, освен ако някое свързано предприятие е предприятие, извършващо дейност в обществен интерес.

Независимо от разпоредбите на параграфи 1 и 2 от настоящия член, в посочените по-долу случаи държавата-членка освобождава от задължението да изготвя консолидирани финансови отчети и консолидиран доклад за дейността всяко предприятие майка (освободеното предприятие), регулирано от националното ѝ законодателство, което е и дъщерно предприятие, в т.ч. предприятие, извършващо дейност в обществен интерес, освен ако това предприятие, извършващо дейност в обществен интерес, попада в обхвата на разпоредбите на член 2, параграф 1, буква а), чието собствено предприятие майка се регулира от законодателството на държава-членка и:

а)

предприятието майка на освободеното предприятие притежава всички акции или дялове в освободеното предприятие. За тази цел не се вземат предвид акциите или дяловете в освободеното предприятие, притежавани от членовете на неговите административни, управителни или надзорни органи по силата на правно задължение или на задължение, установено в учредителния акт; или

б)

предприятието майка на освободеното предприятие притежава 90 % или повече от акциите или дяловете в освободеното предприятие и останалите акционери или съдружници в освободеното предприятие са одобрили освобождаването.

Освобождаванията по параграф 3 отговарят на всяко едно от следните условия:

а)

освободеното предприятие и, без да се засяга действието на параграф 9, всичките му дъщерни предприятия са консолидирани във финансовите отчети на по-голямо обединение от предприятия, чието предприятие майка се регулира от законодателството на държавата-членка;

▼M4

б)

консолидираните финансови отчети, посочени в буква а), и консолидираният доклад за дейността на по-голямото обединение от предприятия се съставят от предприятието майка на това обединение в съответствие с правото на държавата членка, което регулира предприятието майка, в съответствие с настоящата директива, с изключение на изискванията, посочени в член 29а, или в съответствие с международните счетоводни стандарти, приети в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002;

▼B

в)

за освободеното предприятие се публикуват посочените по-долу документи по начина, предвиден от законодателството на държавата-членка, приложимо към освободеното предприятие в съответствие с член 30:

консолидираните финансови отчети, посочени в буква а), и консолидираният доклад за дейността, посочен в буква б),

ii)

одиторският доклад, както и

iii)

при нужда, допълнението по параграф 6.

Въпросната държава-членка може да изисква документите, посочени в подточки i), ii) и iii), да бъдат публикувани на нейния официален език и преводът да бъде заверен;

г)

в бележките към годишните финансови отчети на освободеното предприятие се оповестява следното:

наименованието и седалището на предприятието майка, което съставя консолидираните финансови отчети по буква а); както и

ii)

освобождаването от задължението за съставяне на консолидирани финансови отчети и консолидиран доклад за дейността.

В случаите, неуредени от параграф 3, държавите-членки могат, без да се засяга действието на параграфи 1, 2 и 3 от настоящия член, да освободят от задължението да изготвя консолидирани финансови отчети и консолидиран доклад за дейността всяко предприятие майка (освободеното предприятие), регулирано от националното им законодателство, което е и дъщерно предприятие, в т.ч. предприятие, извършващо дейност в обществен интерес, освен ако това предприятие, извършващо дейност в обществен интерес, попада в обхвата на член 2, параграф 1, буква а), чието предприятие майка се регулира от законодателството на държава-членка, при условие че са изпълнени всички условия съгласно параграф 4 и при условие че:

а)

акционерите или съдружниците на освободеното предприятия, които притежават минимален дял от записания капитал на това предприятие, не са поискали изготвянето на консолидираните финансови отчети поне шест месеца преди края на финансовата година;

б)

минималният дял по буква а) не надхвърля следните граници:

10 % от записания капитал при акционерни дружества и командитни дружества с акции; както и

ii)

20 % от записания капитал при друг вид предприятия.

в)

държавите-членки не обвързват освобождаването със следните условия:

предприятието майка, изготвило консолидираните финансови отчети по параграф 4, буква а), да бъде регулирано от законодателството на държавата-членка, предоставяща освобождаването, или

ii)

условия, свързани с изготвянето и одита на консолидираните финансови отчети.

Държава-членка може да обвърже освобождаването по членове 3 и 5 и с оповестяването на допълнителна информация в съответствие с настоящата директива в консолидираните финансови отчети по параграф 4, буква а) или в допълнението към тях, ако тази информация се изисква от предприятията, регулирани от националното законодателство на същата държава-членка, които са задължени да изготвят консолидирани финансови отчети и се намират в същото положение.

Параграфи 3—6 се прилагат, без да се засяга законодателството на държавите-членки относно съставянето на консолидирани финансови отчети или консолидирани доклади за дейността, доколкото тези документи се изискват:

а)

за осведомяване на служителите или на техни представители; или

б)

от административен или съдебен орган за собствените му нужди.

Без да се засягат разпоредбите на параграфи 1, 2, 3 и 5 от настоящия член, държавата-членка, която предоставя освобождаване по параграфи 3 и 5 от настоящия член, може също да освободи от задължението да изготвя консолидирани финансови отчети и консолидиран доклад за дейността всяко предприятие майка (освободеното предприятие), регулирано от националното ѝ законодателство, което е и дъщерно предприятие, в т.ч. предприятие, извършващо дейност в обществен интерес, освен ако това предприятие попада в обхвата на член 2, параграф 1, буква а), чието предприятие майка не е регулирано от националното законодателство на държава-членка, ако са изпълнени всички условия, изброени по-долу:

а)

освободеното предприятие и всички негови дъщерни предприятия, без да се засяга действието на параграф 9, са консолидирани във финансовите отчети на по-голямо обединение от предприятия;

б)

консолидираните финансови отчети по буква а) и при нужда консолидираният доклад за дейността се съставят:

▼M4

в съответствие с настоящата директива, с изключение на изискванията, определени в член 29а;

▼B

ii)

според международните счетоводни стандарти, приети съгласно Регламент (ЕО) № 1606/2002;

▼M4

iii)

аналогично на консолидираните финансови отчети и консолидираните доклади за дейността, съставени в съответствие с настоящата директива, с изключение на изискванията, посочени в член 29а, или

▼B

iv)

аналогично на международните счетоводни стандарти, определени в съответствие с Регламент (ЕО) № 1569/2007 на Комисията за създаване на механизъм за определяне на еквивалентността на счетоводните стандарти, прилагани от емитенти на ценни книжа от трети държави съгласно Директиви 2003/71/ЕО и 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 18 );

в)

извършен е одит на консолидираните финансови отчети по буква а) от един или повече задължителни одитори или одиторски дружества, лицензирани да извършват одит на финансови отчети според националното законодателство, приложимо към предприятието, което е съставило тези отчети.

Прилагат се параграф 4, букви в) и г) и параграфи 5, 6 и 7.

Не е задължително дадено предприятие, включително предприятие, извършващо дейност в обществен интерес, да бъде включвано в консолидираните финансови отчети, когато е изпълнено поне едно от следните условия:

а)

в изключително редки случаи, при които информацията, нужна за изготвянето на консолидираните финансови отчети в съответствие с настоящата директива, не може да бъде получена без прекомерни разходи или ненужно забавяне;

б)

акциите или дяловете на въпросното предприятие се притежават единствено с оглед на последващата им продажба; или

в)

сериозни дългосрочни ограничения в значителна степен възпрепятстват:

предприятието майка да упражнява своите права върху активите или да осъществява управлението на въпросното предприятие; или

ii)

осъществяването на единно управление на въпросното предприятие, когато то се намира в отношения измежду посочените в член 22, параграф 7.

10.

Без да се засягат разпоредбите на член 6, параграф 1, буква б), член 21 и параграфи 1 и 2 от настоящия член, всяко предприятие майка, включително предприятие, извършващо дейност в обществен интерес, се освобождава от задължението по член 22, ако:

а)

всичките му дъщерни предприятия са незначителни, разглеждани поотделно и като цяло; или

б)

всичките му дъщерни предприятия могат да бъдат изключени от консолидиране съгласно параграф 9 от настоящия член.

Член 24

Изготвяне на консолидирани финансови отчети

По отношение на консолидираните финансови отчети се прилагат глави 2 и 3, като се вземат предвид основните корекции, произтичащи от особеностите на консолидираните финансови отчети в сравнение с годишните финансови отчети.

Активите и пасивите на предприятията, включени в консолидация, се записват изцяло в консолидирания баланс.

Балансовата стойност на акциите и дяловете в капитала на консолидираните предприятия се прихваща от дела, който те представляват в капитала и резервите на тези предприятия, в съответствие със следното:

а)

освен в случай на акции и дялове в капитала на предприятието майка, които се притежават или от самото предприятие, или от друго консолидирано предприятие и които се третират като собствени акции и дялове в съответствие с глава 3, прихващането се извършва на основата на балансовите стойности към датата, на която тези предприятия са консолидирани за пръв път. Доколкото е възможно, разликите от прихващането се записват направо срещу онези позиции в консолидирания баланс, чиято стойност е по-висока или по-ниска от балансовата им стойност;

б)

държавата-членка може да разрешава или да изисква прихващане на основата на стойността на активите и пасивите, установими към датата на придобиване на акциите или дяловете, а ако придобиването се извършва на два или повече етапа — към датата, на която предприятието е станало дъщерно предприятие;

в)

всяка разлика, оставаща след прилагането на буква а) или в резултат на прилагането на буква б), се записва като репутация в консолидирания баланс;

г)

използваните методи за изчисляване на стойността на репутацията и всички съществени промени в стойността спрямо предходната финансова година се поясняват в бележките към финансовите отчети;

д)

когато дадена държава-членка разрешава прихващане на положителна и отрицателна репутация, в бележките към финансовите отчети се включва анализ на репутацията;

е)

отрицателната репутация може да бъде прехвърлена към консолидирания отчет за приходите и разходите, където се третира в съответствие с принципите, определени в глава 2.

Когато акциите или дяловете в консолидирани дъщерни предприятия се притежават от лица, различни от консолидираните предприятия, стойността на тези акции или дялове се записва отделно в консолидирания баланс като неконтролиращи участия.

Приходите и разходите на консолидираните предприятия се записват изцяло в консолидирания отчет за приходите и разходите.

Размерът на печалбата или загубата, свързана с акциите или дяловете по параграф 4, се записва отделно в консолидирания отчет за приходите и разходите като печалба или загуба, относима към неконтролиращи участия.

Консолидираните финансови отчети показват активите, пасивите, финансовото състояние и резултатите от дейността на консолидираните предприятия, както ако те са едно предприятие. По-конкретно следните елементи се изключват от консолидираните финансови отчети:

а)

задълженията и вземанията между самите предприятия;

б)

приходите и разходите по сделки между предприятията; както и

в)

печалбите и загубите от сделки между предприятията, когато са включени в балансовата стойност на активите.

Консолидираните финансови отчети се съставят към същата дата като годишните финансови отчети на предприятието майка.

Държавата-членка обаче може да разрешава или да изисква консолидираните финансови отчети да се съставят към друга дата, така че да бъдат взети предвид датите на баланса на най-голям брой или на най-важните консолидирани предприятия, при условие че:

а)

това обстоятелство се оповестява и обосновава в бележките към консолидираните финансови отчети;

б)

се вземат предвид или се оповестяват най-важните събития, свързани с активите и пасивите, финансовото състояние и резултата от дейността на консолидирано предприятие, настъпили от датата на баланса на това предприятие до датата на консолидирания баланс; както и

в)

когато датата на баланса на едно предприятие предхожда или следва с повече от три месеца датата на консолидирания баланс, предприятието се консолидира на основата на междинни финансови отчети, съставени към датата на консолидирания баланс.

Ако съставът на консолидираните предприятия е претърпял съществена промяна през финансовата година, консолидираните финансови отчети включват информация, която прави възможно сравнението на последователно съставените консолидирани финансови отчети. Това задължение може да бъде изпълнено чрез изготвянето на коригиран сравнителен баланс и коригиран сравнителен отчет за приходите и разходите.

10.

Активите и пасивите, включени в консолидираните финансови отчети, се оценяват по единни методи и в съответствие с глава 2.

11.

Предприятие, което съставя консолидирани финансови отчети, прилага същите методи на оценяване, които се прилагат в собствените му годишни финансови отчети. Независимо от това, държавите-членки могат да разрешават или да изискват използването на други методи на оценяване в консолидираните финансови отчети в съответствие с глава 2. Когато се прибягва до тази дерогация, това обстоятелство се оповестява и обосновава в бележките към консолидираните финансови отчети.

12.

Ако активите и пасивите, включени в консолидирани финансови отчети, са оценени от консолидираните предприятия по методи, различни от използваните за целите на консолидирането, те се преоценяват в съответствие с методите, използвани при консолидирането. Отклонения от това изискване се разрешават по изключение. Всяко такова отклонение се оповестява и обосновава в бележките към консолидираните финансови отчети.

13.

При консолидирането салдата на отсрочените данъци се признават, при условие че има вероятност за едно от консолидираните предприятия да възникнат разходи за данъците в обозримо бъдеще.

14.

Ако активите, включени в консолидираните финансови отчети, са претърпели корекции в стойността само за данъчни цели, те се включват в консолидираните финансови отчети само след елиминиране на тези корекции.

Член 25

Бизнес комбинации в рамките на група

Държавите-членки могат да разрешават или да изискват балансовата стойност на акциите и дяловете в капитала на консолидирано предприятие да бъде прихваната от съответния процентен дял от капитала единствено при условие че предприятията в бизнес комбинацията в крайна сметка са контролирани от една и съща страна както преди, така и след бизнес комбинацията, и този контрол не е преходен.

Всяка разлика, получена по параграф 1, в зависимост от случая се прибавя към консолидираните резерви или се приспада от тях.

Прилагането на метода по параграф 1, полученото изменение в резервите и наименованията и седалищата на съответните предприятия се оповестяват в бележките към консолидираните финансови отчети.

Член 26

Пропорционално консолидиране

Ако дадено консолидирано предприятие управлява друго предприятие съвместно с едно или повече предприятия, които не са консолидирани, държавите-членки могат да разрешават или да изискват включването на това друго предприятие в консолидираните финансови отчети пропорционално на правата върху капитала му, притежавани от консолидираното предприятие.

Член 23, параграфи 9 и 10 и член 24 се прилагат mutatis mutandis към пропорционалното консолидиране по параграф 1 от настоящия член.

Член 27

Отчитане на собствения капитал на асоциирани предприятия

Ако дадено консолидирано предприятие има асоциирано предприятие, това асоциирано предприятие се включва в консолидирания баланс като отделна позиция със съответното наименование.

Когато настоящият член се прилага за първи път към асоциирано предприятие, това асоциирано предприятие се включва в консолидирания баланс:

а)

по балансовата му стойност, изчислена в съответствие с правилата за оценяване в глави 2 и 3. Разликата между тази стойност и сумата, съответстваща на дела от капитала и резервите, който дяловото участие в това асоциирано предприятие представлява, се оповестява отделно в консолидирания баланс или в бележките към консолидираните финансови отчети. Тази разлика се изчислява въз основа на датата, към която методът се използва за първи път; или

б)

като сума, съответстваща на дела от капитала и резервите на асоциираното предприятие, който дяловото участие в това асоциирано предприятие представлява. Разликата между тази сума и балансовата стойност, изчислена в съответствие с правилата за оценяване в глави 2 и 3, се оповестява отделно в консолидирания баланс или в бележките към консолидираните финансови отчети. Тази разлика се изчислява към датата, на която методът се използва за пръв път.

Държавите-членки могат да предпишат прилагане на метода по буква а) или на този по буква б). В тези случаи в консолидирания баланс или в бележките към консолидираните финансови отчети се посочва кой от двата метода е използван.

Наред с това, за целите на букви а) и б), държавите-членки могат да разрешат или изискват разликата да бъде изчислена към датата на придобиване на акциите или дяловете, а ако те са придобити на два или повече етапа — към датата, на която предприятието е станало асоциирано предприятие.

Ако активите и пасивите на асоциирано предприятие са оценени по методи, различни от използваните при консолидирането в съответствие с член 24, параграф 11, с оглед изчисляване на разликата по параграф 2, букви а) и б), те могат да се преоценят по методите, използувани при консолидирането. Когато не е направена преоценка, това обстоятелство се оповестява в бележките към консолидираните финансови отчети. Държавите-членки могат да изискват такава преоценка.

Посочената в параграф 2, буква а) балансова стойност или сумата, съответстваща на дела от капитала и резервите на асоциираното предприятие, посочен в параграф 2, буква б), се увеличава или намалява с размера на всяко изменение, което е настъпило през финансовата година в дела от капитала и резервите на асоциираното предприятие, който това дялово участие представлява; тя се намалява с размера на дивидентите, свързани с това дялово участие.

Ако положителната разлика по параграф 2, букви а) и б) не може да бъде отнесена към никоя категория активи или пасиви, тя се третира в съответствие с правилата за репутацията по член 12, параграф 6, буква г), член 12, параграф 11, първа алинея, член 24, параграф 3, буква в), приложение III и приложение IV.

Частта от печалбата или загубата на асоциираните предприятия, която се отнася до дялово участие в такива асоциирани предприятия, се записва като отделна позиция в подходящ раздел на консолидирания отчет за приходите и разходите.

Изключването по член 24, параграф 7 се извършва, ако фактите са известни или могат да бъдат установени.

Когато асоциирано предприятие съставя консолидирани финансови отчети, параграфи 1-7 се прилагат по отношение на капитала и резервите, включени във въпросните консолидирани финансови отчети.

Прилагането на настоящия член не е необходимо, ако дяловото участие в капитала на асоциираното предприятие не е съществено.

Член 28

Бележки към консолидираните финансови отчети

Бележките към консолидираните финансови отчети представят информацията, която се изисква в съответствие с членове 16, 17 и 18, в допълнение към всяка друга информация, изисквана съгласно други разпоредби на настоящата директива, по начин, който улеснява оценяването на финансовото състояние на консолидираните предприятия като цяло, като се вземат предвид съществените корекции в резултат от специфичните характеристики на консолидираните финансови отчети в сравнение с годишните финансови отчети, като се включва следното:

а)

при оповестяване на сделки между свързани лица, не се включват сделките между консолидирани свързани лица, които се изключват от консолидирането;

б)

при оповестяване на средния брой заети лица през финансовата година, средният брой заети лица в предприятията, консолидирани пропорционално, се оповестява отделно; както и

в)

при оповестяване на сумите на възнагражденията и авансите и кредитите, предоставени на членове на административните, управителните и надзорните органи, се оповестяват само сумите, предоставени от предприятието майка и дъщерните му предприятия на членовете на административните, управителните и надзорните органи на предприятието майка.

Наред с информацията по параграф 1 бележките към консолидираните финансови отчети включват следната информация:

а)

по отношение на консолидираните предприятия:

наименованията и седалищата на тези предприятия,

ii)

дела от капитала, притежаван във всяко от тези предприятия, различно от предприятието майка, от консолидираните предприятия или от лица, които действат от свое име, но за сметка на тези предприятия, както и

iii)

информация относно това кои от условията по член 22, параграфи 1, 2 и 7, след прилагане на член 22, параграфи 3, 4 и 5, са послужили като основа за извършване на консолидирането. Оповестяването на тази информация обаче може да бъде пропуснато, когато консолидирането е извършено въз основа на член 22, параграф 1, буква а) и когато делът от капитала и делът на притежаваните права на глас съвпадат.

Същата информация се предоставя по отношение на предприятия, които са изключени от консолидиране поради несъщественост съгласно член 6, параграф 1, буква й) и член 23, параграф 10, като се дава обяснение за изключването на предприятията по член 23, параграф 9;

б)

наименованията и седалищата на консолидираните асоциирани предприятия по смисъла на член 27, параграф 1 и дела от техния капитал, притежаван от консолидирани предприятия или от лица, които действат от свое име, но за сметка на тези предприятия;

в)

наименованията и седалищата на предприятията, консолидирани пропорционално по член 26, факторите, върху които се основава общото управление на тези предприятия, и делът от техния капитал, притежаван от консолидирани предприятия или от лица, които действат от свое име, но за сметка на тези предприятия; както и

г)

по отношение на всяко предприятие, различно от посочените в букви а), б) и в), в което консолидираните предприятия, сами или чрез лица, които действат от свое име, но за сметка на тези предприятия, притежават дялово участие:

наименованието и седалището на тези предприятия,

ii)

делът на притежавания капитал,

iii)

размерът на капитала и резервите и резултатът от дейността на съответното предприятие за последната финансова година, за която са приети финансови отчети.

Информацията за капитала и резервите и за резултата от дейността също може да се пропусне, ако съответното предприятие не публикува баланса си.

Държавите-членки могат да разрешат информацията, която се изисква по параграф 2, букви а)—г), да бъде представена под формата на декларация, подадена в съответствие с член 3, параграф 3 от Директива 2009/101/ЕО. Подаването на такава декларация се оповестява в бележките към консолидираните финансови отчети. Държавите-членки могат да разрешат също така тази информация да бъде пропусната, когато тя е с такъв характер, че нейното оповестяване сериозно би засегнало някое от предприятията, за които се отнася. Държавите-членки могат да обвържат това пропускане с предварително административно или съдебно разрешение. Всяко такова пропускане се оповестява в бележките към консолидираните финансови отчети.

Член 29

Консолидиран доклад за дейността

Наред с всяка друга информация, изисквана съгласно други разпоредби от настоящата директива, консолидираният доклад за дейността като минимум съдържа информацията, изисквана по членове 19 и 20, като се вземат предвид съществените корекции в резултат на специфичните характеристики на консолидирания доклад за дейността в сравнение с доклада за дейността, като информацията се представя по начин, който улеснява оценяването на състоянието на консолидираните предприятия като цяло.

Прилагат се следните корекции на информацията, която се изисква съгласно членове 19 и 20:

а)

при отчитане на данни за придобитите собствени акции или дялове, в консолидирания доклад за дейността се указва броят и номиналната стойност, а ако такава липсва — отчетната стойност на всички акции или дялове на предприятието майка, притежавани от предприятието майка, от негови дъщерни предприятия или от лице, което действа от свое име, но за сметка на някое от тези предприятия. Държавата-членка може да разреши или да изиска оповестяване на тези данни в бележките към консолидираните финансови отчети;

б)

при докладването относно системите за вътрешен контрол и управление на риска, в декларацията за корпоративно управление се включва позоваване на основните характеристики на системите за вътрешен контрол и управление на риска за консолидираните предприятия, взети като цяло.

Ако наред с доклада за дейността се изисква и консолидиран доклад за дейността, двата доклада могат да бъдат представени като един доклад.

▼M4

Член 29а

Консолидирано отчитане във връзка с устойчивостта

Предприятията майки на голяма група, посочени в член 3, параграф 7, включват в своя консолидиран доклад за дейността информацията, необходима за разбиране на въздействията на групата върху въпросите на устойчивостта, както и информацията, необходима за разбиране на начина, по който въпросите на устойчивостта засягат развитието, резултатите и състоянието на групата.

Информацията, посочена в първа алинея, е ясно разпознаваема в консолидирания доклад за дейността чрез специален раздел от консолидирания доклад за дейността.

Информацията, посочена в параграф 1, включва:

а)

кратко описание на бизнес модела и стратегията на групата, включително:

гъвкавостта на бизнес модела и на стратегията на групата по отношение на рисковете, свързани с въпросите на устойчивостта;

ii)

възможностите за групата, произтичащи от въпросите на устойчивостта;

iii)

плановете на групата, включително изпълнението на действия и свързаните с тях финансови и инвестиционни планове, за да се гарантира, че нейният бизнес модел и стратегията ѝ са съвместими с прехода към устойчива икономика и с ограничаването на глобалното затопляне до 1,5 °C в съответствие с Парижкото споразумение и целта за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г., както е определено в Регламент (ЕС) 2021/1119, и когато е приложимо, излагането на групата на дейности, свързани с въглища, нефт и газ;

iv)

по какъв начин бизнес моделът и стратегията на групата са съобразени с интересите на заинтересованите страни на групата и с въздействията на групата върху въпросите на устойчивостта;

по какъв начин е приложена стратегията на групата във връзка с въпросите на устойчивостта;

б)

описание на обвързаните със срокове цели, свързани с въпросите на устойчивостта, определени от групата, включително, когато е целесъобразно, абсолютните цели за намаляване на емисиите на парникови газове поне за 2030 г. и 2050 г., описание на напредъка, постигнат от групата по отношение на постигането на тези цели, и декларация дали целите на групата, свързани с екологичните фактори, се основават на убедителни научни доказателства;

в)

описание на ролята на административните, управителните и надзорните органи във връзка с въпросите на устойчивостта, както и на техния експертен опит и умения във връзка с изпълнението на тази роля или на достъпа на тези органи до такива експертни познания и умения;

г)

описание на ролята на политиките на групата във връзка с въпросите на устойчивостта;

д)

е)

описание на:

процеса на извършената от групата надлежна проверка във връзка с въпросите на устойчивостта, и в съответствие с изискванията на Съюза към предприятията да провеждат процес на надлежна проверка, когато е приложимо;

ii)

основните действителни или потенциални неблагоприятни въздействия, свързани със собствените дейности на групата и с нейната верига на създаване на стойност, включително нейните продукти и услуги, нейните бизнес отношения и верига на доставки, действията, предприети за установяване и наблюдение на тези въздействия и други неблагоприятни въздействия, които предприятието майка е длъжно да установи съгласно други изисквания на Съюза за провеждане на процес на надлежна проверка;

iii)

предприети от групата действия и резултата от тези действия за предотвратяване, смекчаване, коригиране или прекратяване на действителни или потенциални неблагоприятни въздействия;

ж)

описание на основните рискове за групата, свързани с въпросите на устойчивостта, включително основните зависимости на групата от такива въпроси и как групата управлява тези рискове;

з)

показатели, имащи отношение към оповестяването по букви а)—ж).

Предприятията майки докладват за проведения процес по идентифициране на информацията, която са включили в консолидирания доклад за дейността, в съответствие с параграф 1 от настоящия член. Информацията, посочена в първа алинея от настоящия параграф, включва информация, свързана с краткосрочния, средносрочния и дългосрочния времеви хоризонт, според случая.

Когато е приложимо, посочената в параграфи 1 и 2 информация съдържа информация относно собствените дейности на групата и относно нейната верига за създаване на стойност, включително относно нейните продукти и услуги, нейните бизнес отношения и вериги на доставки.

През първите три години от прилагането мерките, които ще бъдат приети от държавите членки в съответствие с член 5, параграф 2 от Директива (ЕС) 2022/2464 и в случай че не е налице цялата необходима информация относно неговата верига за създаване на стойност, предприятието майка пояснява усилията, положени за получаване на необходимата информация за неговата верига за създаване на стойност, причините, поради които не е могло да получи цялата необходима информация, както и плановете си да получи необходимата информация в бъдеще.

Когато е приложимо, посочената в параграфи 1 и 2 информация съдържа също така позовавания и допълнителни пояснения на друга информация, включена в консолидирания доклад за дейността, в съответствие с член 29 от настоящата директива и посочените в консолидирания финансов отчет суми.

В изключителни случаи държавите членки могат да разрешат да бъде пропускана информация, свързана с предстоящи промени или въпроси в процес на договаряне, когато според надлежно обоснованото становище на членовете на административните, управителните и надзорните органи, действащи в рамките на възложените им съгласно националното право компетенции и носещи колективна отговорност за това становище, оповестяването на подобна информация би било в сериозна вреда на търговската позиция на групата, при условие че подобен пропуск не пречи на обективното и балансирано разбиране за развитието, резултатите и състоянието на групата и въздействието на нейната дейност.

Когато отчитащото се предприятие установи значителни разлики между рисковете за или въздействията на групата и рисковете за или въздействията на едно или повече негови дъщерни предприятия, предприятието предоставя подходящо разбиране за рисковете за и въздействията на съответното дъщерно предприятие или дъщерни предприятия, според случая.

Предприятията посочват кои дъщерни предприятия, включени в консолидацията, са освободени от годишното или консолидираното отчитане във връзка с устойчивостта съгласно съответно член 19а, параграф 9 или член 29а, параграф 8.

Предприятията майки оповестяват посочената в параграфи 1—3 от настоящия член информация в съответствие със стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта, приети съгласно член 29б.

Ръководството на предприятието майка информира представителите на работниците на подходящото равнище и обсъжда с тях съответната информация и средствата за получаване и проверка на информацията за устойчивостта. Становището на представителите на работниците се съобщава, когато е приложимо, на съответните административни, управителни или надзорни органи.

Счита се, че предприятие майка, което отговаря на установените в параграфи 1—5 от настоящия член изисквания, е изпълнило изискванията, установени в член 19, параграф 1 и член 19а.

При условие че са изпълнени условията, посочени във втора алинея от настоящия параграф, предприятие майка, което също така е дъщерно предприятие), се освобождава от задълженията, установени в параграфи 1—5 от настоящия член (наричано по-нататък „освободеното предприятие майка“), ако това предприятие майка и неговите дъщерни предприятия са включени в консолидиран доклад за дейността на друго предприятие, съставен в съответствие с член 29 и с настоящия член. Предприятие майка, което е дъщерно предприятие на предприятие майка, установено в трета държава, също се освобождава от задълженията, установени в параграфи 1—5 от настоящия член, ако това предприятие майка и неговите дъщерни предприятия са включени в консолидираното отчитане във връзка с устойчивостта на това предприятие майка, което е установено в трета държава, и когато консолидираното отчитане във връзка с устойчивостта се извършва в съответствие със стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта, приети съгласно член 29б, или по начин, еквивалентен на тези стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта, определени в съответствие с акт за изпълнение относно еквивалентността на стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта, приет съгласно член 23, параграф 4, трета алинея от Директива 2004/109/ЕО.

Освобождаването по първа алинея се подчинява на следните условия:

а)

докладът за дейността на освободеното предприятие майка съдържа цялата посочена по-долу информация:

наименованието и седалището на предприятието майка, което оповестява информация на равнище група в съответствие с настоящия член или по начин, еквивалентен на стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта, приети съгласно член 29б от настоящата директива, както е определено в съответствие с акт за изпълнение относно еквивалентността на стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта, приет съгласно член 23, параграф 4, трета алинея от Директива 2004/109/ЕО;

ii)

iii)

информацията, че предприятието майка е освободено от задълженията, установени в параграфи 1—5 от настоящия член.

б)

ако предприятието майка е установено в трета държава, неговото консолидирано отчитане във връзка с устойчивостта и становището за изразяване на увереност, изразено от едно или повече лица или дружества, разполагащи с правомощие да дават становище за изразяване на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта съгласно националното право, уреждащо предприятието майка, се публикуват в съответствие с член 30 и в съответствие с правото на държавата членка, с което се урежда освободеното предприятие майка.

в)

ако предприятието майка е установено в трета държава, оповестяванията, предвидени в член 8 от Регламент (ЕС) 2020/852, обхващащи дейностите, извършвани от дъщерното предприятие, установено в Съюза и освободено от отчитане във връзка с устойчивостта въз основа на член 19а, параграф 9 от настоящата директива, се включват в доклада за дейността на освободеното предприятие майка или в консолидираното отчитане за устойчивостта, извършено от предприятието майка, установено в трета държава.

Държавата членка, съгласно чието национално право се регулира освободеното предприятие майка, може да изиска консолидираният доклад за дейността или, когато е приложимо, консолидираният отчет за устойчивостта на предприятието майка да бъде публикуван на език, който тази държава членка приема, и да бъде осигурен необходимият превод на този език. Всеки незаверен превод включва декларация в този смисъл.

Предприятията майки, които са освободени от задължението да изготвят доклад за дейността съгласно член 37, не са задължени да предоставят информацията, посочена във втора алинея, буква а), точка i) до буква а), точка iii) от настоящия параграф, при условие че тези предприятия публикуват консолидирания доклад за дейността в съответствие с член 37.

За целите на първа алинея от настоящия параграф застрахователните предприятия, посочени в член 1, параграф 3, първа алинея, буква а) от настоящата директива, които въз основа на финансова връзка, посочена в член 212, параграф 1, буква в), точка ii) от Директива 2009/138/ЕО, са част от група и подлежат на групов надзор в съответствие с член 213, параграф 2, букви а) до в) от тази директива, се третират като дъщерни предприятия на предприятието майка на тази група.

Освобождаването, предвидено в параграф 8, се прилага и за предприятия, извършващи дейност в обществен интерес, за които се прилагат изискванията на настоящия член, с изключение на големите предприятия, които са дружества, извършващи дейност в обществен интерес съгласно определението в член 2, точка 1), буква а) от настоящата директива.

▼M4

ГЛАВА 6A

СТАНДАРТИ ЗА ОТЧИТАНЕ ВЪВ ВРЪЗКА С УСТОЙЧИВОСТТА

Член 29б

Стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта

Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 49 за допълване на настоящата директива за осигуряване на стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта. В стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта се посочва информацията, която предприятията следва да оповестяват в съответствие с членове 19а и 29а, а когато е относимо, в тях се посочва структурата, която да се използва за представяне на тази информация.

В делегираните актове, посочени в първа алинея от настоящия параграф, Комисията посочва до 30 юни 2023 г. информацията, която предприятията трябва да оповестяват в съответствие с член 19а, параграфи 1 и 2 и член 29а, параграфи 1 и 2, когато е целесъобразно, като тази информация включва най-малко информацията, от която се нуждаят участниците на финансовите пазари, които подлежат на задълженията за оповестяване по Регламент (ЕС) 2019/2088, за да изпълнят тези задължения.

В делегираните актове, посочени в първа алинея, Комисията определя до 30 юни 2024 г. следното:

допълнителната информация, която предприятията трябва да отчитат по отношение на въпросите на устойчивостта и отчетните области, изброени в член 19а, параграф 2, според необходимостта;

ii)

информацията, която предприятията трябва да отчитат и която е специфична за сектора, в който те извършват дейност.

Изискванията за отчитане, установени в делегираните актове, посочени в първа алинея, влизат в сила не по-рано от четири месеца след приемането им от Комисията.

При приемането на делегирани актове за определяне на информацията, изисквана съгласно трета алинея, точка ii), Комисията обръща особено внимание на мащаба на рисковете и въздействията, свързани с въпросите на устойчивостта за всеки сектор, като взема предвид факта, че за някои сектори рисковете и въздействията са по-високи, отколкото за други.

Най-малко на всеки три години след датата им на прилагане Комисията прави преглед на делегираните актове по настоящия член, като взема предвид техническия съвет на Европейската консултативна група за финансова отчетност (ЕКГФО), и по целесъобразност изменя тези делегирани актове, за да вземе предвид съответните промени, включително промените по отношение на международните стандарти.

Най-малко веднъж годишно Комисията се консултира с Европейския парламент и провежда съвместни консултации с експертната група на държавите членки по финансирането за устойчиво развитие, посочена в член 24 от Регламент (ЕС) 2020/852, и със счетоводния регулаторен комитет, посочен в член 6 от Регламент (ЕО) № 1606/2002, относно работната програма на ЕКГФО във връзка с разработването на стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта.

Стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта гарантират качеството на отчитаната информация, като изискват тя да бъде разбираема, значима, проверима, съпоставима и представена по коректен начин. Стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта избягват налагането на непропорционална административна тежест върху предприятията, включително като вземат предвид във възможно най-голяма степен работата на глобалните инициативи за определяне на стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта, както се изисква в параграф 5, буква а).

В стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта, в зависимост от предмета на конкретния стандарт за отчитане във връзка с устойчивостта:

а)

се посочва информацията, която предприятията трябва да оповестяват относно следните екологични фактори:

смекчаване на изменението на климата, включително по отношение на обхват 1, обхват 2 и когато е приложимо, обхват 3 на емисиите на парникови газове;

ii)

адаптирането към изменението на климата;

iii)

водните и морските ресурси:

iv)

използването на ресурсите и кръговата икономика;

замърсяването;

vi)

биологичното разнообразие и екосистемите;

б)

се посочва информацията, която предприятията трябва да оповестяват относно следните социални и свързани с правата на човека фактори:

равно третиране и равни възможности за всички, включително равенство между половете и равно заплащане за равностоен труд, обучение и развитие на уменията, заетост и приобщаване на хората с увреждания, мерки срещу насилието и тормоза на работното място и многообразие;

ii)

условия на труд, включително сигурна заетост, работно време, адекватно заплащане, социален диалог, свобода на сдружаване, съществуване на работнически съвети, колективно договаряне, включително дела на работниците, обхванати от колективни трудови договори, правата на информиране, консултиране и участие на работниците, равновесие между професионалния и личния живот и здравословни и безопасни условия;

iii)

зачитане на правата на човека, основните свободи, демократичните принципи и стандарти, залегнали в Международната харта за правата на човека и други основни конвенции на ООН за правата на човека, включително Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, Декларацията на ООН за правата на коренното население, в Декларацията на Международната организация на труда за основните принципи и права в областта на труда и в основните конвенции на Международната организация на труда, както и в Европейска конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, Европейската социална харта и Хартата на основните права на Европейския съюз;

в)

се посочва информацията, която предприятията трябва да оповестяват относно следните управленски фактори:

ролята на административните, управителните и надзорните органи на предприятието по отношение на въпросите на устойчивостта, техния състав, както и техния експертен опит и умения във връзка с изпълнението на тази роля или достъпа на тези органи до такива експертни познания и умения;

ii)

основните характеристики на системите за вътрешен контрол и управление на риска на предприятието по отношение на отчитането във връзка с устойчивостта и процеса за вземане на решения;

iii)

бизнес етика и корпоративна култура, включително борба с корупцията и подкупите, защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, и хуманно отношение към животните;

iv)

дейности и ангажименти на предприятието, свързани с упражняване на неговото политическо влияние, включително дейности му по лобиране;

управлението и качеството на отношенията с клиентите, доставчиците и общностите, засегнати от дейностите на предприятието, включително платежните практики, особено по отношение на просрочените плащания към малките и средните предприятия;

В стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта се посочва прогнозната, ретроспективната, качествената и количествената информация, по целесъобразност, която предприятията трябва да отчитат.

Стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта са съобразени с трудностите, които предприятията може да срещнат при събирането на информация от участници в цялата си верига за създаване на стойност, особено от тези, които не подлежат на изискванията за отчитане във връзка с устойчивостта, установени в членове 19а или 29а, и от доставчиците в нововъзникващи пазари и икономики. В стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта се посочва информацията относно веригите за създаване на стойност, която трябва да бъде оповестявана и която е пропорционална и съответстваща на капацитета и характеристиките на предприятията по веригите за създаване на стойност и на мащаба и сложността на дейностите им,, и по-специално на тези, които не подлежат на изискванията за отчитане във връзка с устойчивостта по член 19а или 29а. Стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта не уточняват оповестяванията, които биха изисквали от предприятията да получават информация от малки и средни предприятия в своята верига за създаване на стойност, която надвишава информацията, която трябва да бъде оповестена съгласно стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта за малките и средните предприятия, посочени в член 29в.

Първа алинея не засяга изискванията на Съюза към предприятията да извършват процес на надлежна проверка.

При приемането на делегирани актове съгласно параграф 1 Комисията взема във възможно най-голяма степен предвид следното:

а)

работата по международните инициативи за определяне на стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта и съществуващите стандарти и рамки за отчитане на природния капитал и на парниковите газове, за отговорно бизнес поведение, за корпоративна социална отговорност и за устойчиво развитие;

б)

информацията, от която участниците на финансовите пазари се нуждаят, за да изпълнят задълженията си за оповестяване, установени в Регламент (ЕС) 2019/2088 и в делегираните актове, приети съгласно посочения регламент;

в)

критериите, показателите и методиките, определени в делегираните актове, приети съгласно Регламент (ЕС) 2020/852, включително техническите критерии за проверка, установени съгласно член 10, параграф 3, член 11, параграф 3, член 12, параграф 2, член 13, параграф 2, член 14, параграф 2 и член 15, параграф 2 от посочения регламент, и изискванията за отчитане, определени в делегирания акт, приет съгласно член 8 от посочения регламент;

г)

изискванията за оповестяване, приложими за администраторите на бенчмаркове в декларацията за бенчмаркa и в методиката за определяне на бенчмарка, както и минималните стандарти за съставянето на бенчмарковете на ЕС за климатичен преход и на бенчмарковете на ЕС, съответстващи на Парижкото споразумение, в съответствие с делегирани регламенти (ЕС) 2020/1816 ( 19 ), (ЕС) 2020/1817 ( 20 ) и (ЕС) 2020/1818 на Комисията ( 21 );

д)

оповестяването на информацията, посочена в актовете за изпълнение, приети съгласно член 434а от Регламент (ЕС) № 575/2013;

е)

Препоръка 2013/179/ЕС на Комисията ( 22 );

ж)

Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 23 );

з)

Регламент (ЕС) 2021/1119;

и)

Регламент (ЕО) № 1221/2009 на Европейския парламент и на Съвета ( 24 );

й)

Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета ( 25 ).

Член 29в

Стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта за малките и средните предприятия

До 30 юни 2024 г. Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 49 за допълване на настоящата директива, за да предвиди стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта, които са пропорционални и подходящи за капацитета и характеристиките на малките и средните предприятия, както и за мащаба и сложността на техните дейности. За малките и средните предприятия, посочени в член 2, точка 1, буква а), в стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта се определя информацията, която се оповестява в съответствие с член 19а, параграф 6.

В стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта за малки и средни предприятия се вземат предвид критериите, посочени в член 29б, параграфи 2—5. Доколкото е възможно, в тях се посочва също структурата, която да се използва за представяне на тази информация.

Най-малко на всеки три години след датата им на прилагане Комисията прави преглед на делегираните актове по настоящия член, като взема предвид техническия съвет на ЕКГФО, и по целесъобразност изменя тези делегирани актове, за да вземе предвид съответните промени, включително промените по отношение на международните стандарти.

ГЛАВА 6Б

ЕДИНЕН ЕЛЕКТРОНЕН ФОРМАТ ЗА ОТЧИТАНЕ

Член29г

Единен електронен формат за отчитане

Предприятията, които са предмет на изискванията на член 19а от настоящата директива, изготвят своя доклад за дейността в електронния формат за отчитане, определен в член 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/815 на Комисията ( 26 ), и маркират отчитането за устойчивостта, включително информацията, предвидена за оповестяване в член 8 от Регламент (ЕС) 2020/852, в съответствие с единния електронен формат за отчитане, определен в посочения делегиран регламент.

Предприятията майки, които са предмет на изискванията на член 29а, изготвят своя консолидиран доклад за дейността в единния електронен формат за отчитане, определен в член 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/815 на Комисията, и маркират своето отчитане за устойчивостта, включително информацията, предвидена за оповестяване в член 8 от Регламент (ЕС) 2020/852, в съответствие с електронния формат за отчитане, определен в посочения делегиран регламент.

▼B

ГЛАВА 7

ПУБЛИКУВАНЕ

Член 30

Общо изискване за публикуване

▼M4

Държавите членки гарантират, че в рамките на разумен срок, който не надвишава 12 месеца след датата на баланса, предприятията публикуват надлежно одобрените годишни финансови отчети и доклада за дейността в електронния формат за отчитане, посочен в член 29г от настоящата директива, когато е целесъобразно, заедно със становището и декларацията, представени от задължителния одитор или одиторското дружество по член 34 от настоящата директива, според правото на всяка държава членка в съответствие с дял 1, глава III от Директива (ЕС) 2017/1132 на Европейския парламент и на Съвета ( 27 ).

Държавите членки могат да изискват от предприятията, за които се прилагат членове 19а и 29а, да предоставят на обществеността на своя уебсайт безплатно доклада за дейността. Когато дадено предприятие няма уебсайт, държавите членки могат да изискат от него да предостави при поискване писмено копие на своя доклад за дейността.

Когато независим доставчик на одиторски услуги дава становището, посочено в член 34, параграф 1, втора алинея, буква аа), това становище се публикува заедно с документите, посочени в първа алинея от настоящия параграф.

Държавите членки обаче могат да освобождават предприятия от задължението да публикуват доклада за дейността, когато при поискване лесно може да се получи копие на доклада или на части от него на цена, която не надхвърля административните разходи за изготвянето му.

Освобождаването, предвидено в четвъртата алинея от настоящия параграф, не се прилага по отношение на предприятията, спрямо които се прилагат изискванията за отчитане във връзка с устойчивостта, предвидени в членове 19a и 29a.

▼B

Държава-членка може да освободи предприятие, посочено в приложение II, спрямо което по силата на член 1, параграф 1, буква б) се прилагат мерките за координация, предвидени в настоящата директива, от задължението да публикува финансовите си отчети в съответствие с член 3 от Директива 2009/101/ЕО, при условие че тези финансови отчети са на разположение на обществеността в седалището му, в следните случаи:

а)

всички неограничено отговорни съдружници на съответното предприятие са предприятия измежду посочените в приложение I, регулирани са от законодателството на държавите-членки, различни от държавата-членка, чието законодателство регулира това предприятие, и никое от тези предприятия не публикува финансовите отчети на съответното предприятие със собствените си финансови отчети;

б)

всички неограничено отговорни съдружници на засегнатото предприятие са предприятия, които не са регулирани от законодателството на държава-членка, но са учредени в правна форма, сравнима с формите, посочени в Директива 2009/101/ЕО.

Осигурява се възможност при поискване да се получава копие от финансовите отчети. Цената на копието не може да надвишава административните разходи за изготвянето му.

Параграф 1 се прилага по отношение на консолидираните финансови отчети и консолидираните доклади за дейността.

Когато предприятието, съставило консолидираните финансови отчети, е учредено като един от видовете предприятия съгласно приложение II и според националното законодателство на своята държава членка не е задължено да публикува документите по параграф 1 по начина, предвиден в член 3 от Директива 2009/101/ЕО, то като минимум предоставя тези документи на разположение на обществеността поне в седалището си и при поискване предоставя копие, чиято цена не надхвърля административните разходи за изготвянето му.

Член 31

Опростяване за малки и средни предприятия

Държавите-членки могат да освободят малките предприятия от задължението да публикуват своите отчети за приходите и разходите и докладите за дейността.

Държавите-членки могат да разрешат на средните предприятия да публикуват:

а)

съкратени баланси, в които да се включват само позициите, означени с букви и римски цифри в приложения III и IV, като в баланса или в бележките към финансовите отчети се посочват отделно следните групи:

В I) 3), В II) 1), 2), 3) и 4), В III) 1), 2), 3) и 4), Г II) 2), 3) и 6) и Г III) 1) и 2) от раздел „Активи“ и В 1), 2), 6), 7) и 9) от раздел „Капитал, резерви и пасиви“ от приложение III;

ii)

В I) 3), В II) 1), 2), 3) и 4), В III) 1), 2), 3) и 4), Г II) 2), 3) и 6), Г III) 1) и 2), Е 1), 2), 6), 7) и 9), както и по група I) 1), 2), 6), 7) и 9) от приложение IV,

iii)

изискваната информация, както е посочено в скоби в група Г II) от раздел „Активи“ и група В от раздел „Капитал, резерви и пасиви“ от приложение III като обща сума за всички включени групи, както и поотделно за група Г II) 2) и 3) от раздел „Активи“ и В 1), 2), 6), 7) и 9) от раздел „Капитал, резерви и пасиви“,

iv)

изискваната информация, както е посочено в скоби в група Г II) от приложение IV като обща сума за всички включени позиции, както и поотделно за група Г II) 2) и 3);

б)

съкратени бележки към финансовите си отчети без информацията, която се изисква по член 17, параграф 1, букви е) и й).

Настоящият параграф не засяга действието на член 30, параграф 1, доколкото този член се отнася до отчета за приходите и разходите, доклада за дейността и мнението на задължителния одитор или одиторското предприятие.

Член 32

Други изисквания за публикуване

Ако годишните финансови отчети и докладът за дейността се публикуват изцяло, те се възпроизвеждат във вида и с текста, на основата на които задължителният одитор или одиторското дружество са съставили мнението си. Те са придружени от пълния текст на одиторския доклад.

Ако годишните финансови отчети не се публикуват изцяло, в съкратения вариант на тези финансови отчети, който не се придружава от одиторския доклад:

а)

се посочва, че публикуваният вариант е съкратен;

б)

се дава информация за регистъра, в който са представени финансовите отчети в съответствие с член 3 от Директива 2009/101/ЕО, или ако финансовите отчети все още не са представени, този факт се оповестява;

в)

се оповестява дали е изразено неквалифицирано, квалифицирано или отрицателно одиторско мнение от задължителния одитор или одиторското дружество или дали задължителният одитор или одиторското дружество не са могли да изразят одиторско мнение;

г)

се оповестява дали одиторският доклад съдържа позоваване на някакви въпроси, върху които задължителният одитор или одиторското дружество са обърнали внимание чрез подчертаването им, без квалифициране на одиторско мнение.

Член 33

Задължение и отговорност за съставяне и публикуване на финансовите отчети и доклада за дейността

▼M4

Държавите членки гарантират, че членовете на административните, управителните и надзорните органи на дадено предприятие, като действат в рамките на компетенциите, които са им предоставени съгласно националното право, имат колективна отговорност да гарантират, че следните документи са съставени и публикувани в съответствие с изискванията на настоящата директива и когато е целесъобразно — с международните счетоводни стандарти, приети в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002, с Делегиран регламент (ЕС) 2019/815, със стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта, посочени в член 29б или член 29в от настоящата директива, и с изискванията на член 29г от настоящата директива:

а)

годишните финансови отчети, докладът за дейността и декларацията за корпоративно управление, когато се предоставя отделно; и

б)

консолидираните финансови отчети, консолидираните доклади за дейността и консолидираната декларация за корпоративно управление, когато се предоставя отделно.

▼B

Държавите-членки гарантират, че техните законови, подзаконови и административни разпоредби относно отговорността, най-малкото по отношение на предприятието, се прилагат към членовете на административните, управителните и надзорните органи на предприятията за нарушение на задълженията по параграф 1.

ГЛАВА 8

▼M4

ОДИТИРАНЕ И ИЗРАЗЯВАНЕ НА УВЕРЕНОСТ ОТНОСНО ОТЧИТАНЕТО ВЪВ ВРЪЗКА С УСТОЙЧИВОСТТА

▼B

Член 34

Общо изискване

Държавите-членки гарантират, че финансовите отчети на предприятията, извършващи дейност в обществен интерес, както и на средните и големите предприятия, се одитират от един или повече задължителни одитори или одиторски дружества, одобрени от държавите-членки да извършват задължителни одити въз основа на Директива 2006/43/ЕО.

Задължителният(ите) одитор(и) или одиторко(и) дружество(а) също така

а)

изразява становище:

дали докладът за дейността съответства на финансовите отчети за същата финансова година, и

▼M4

ii)

дали докладът за дейността е бил изготвен в съответствие с приложимите законови изисквания, с изключение на изискванията за отчитане във връзка с устойчивостта, установени в член 19а от настоящата директива;

▼M4

аа)

когато е целесъобразно, изразяват становище въз основа на ангажимент за изразяване на ограничена увереност относно съответствието на отчитането във връзка с устойчивостта с изискванията на настоящата директива, включително относно съответствието на отчитането във връзка с устойчивостта със стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта, приети съгласно член 29б или член 29в, относно извършвания от предприятието процес по идентифициране на отчитаната информация в съответствие с тези стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта, относно съответствието с изискването за маркиране на отчитането за устойчивостта в съответствие с член 29г, както и относно съответствието с изискванията за отчитане съгласно член 8 от Регламент (ЕС) 2020/852.

▼B

б)

заявява дали предвид познаването и разбирането на предприятието и обстановката, в която то работи, придобити в хода на одита, е установил случаи на съществено невярно представяне в доклада за дейността и посочва характера на невярното представяне.

Параграф 1, първа алинея се прилага mutatis mutandis по отношение на консолидираните финансови отчети. Параграф 1, втора алинея се прилага mutatis mutandis по отношение на консолидираните финансови отчети и консолидираните доклади за дейността.

▼M4

Държавите членки могат да позволят на задължителен одитор или одиторско дружество, различни от тези, които извършват задължителния одит на финансовите отчети, да изразят становището, посочено в параграф 1, втора алинея, буква аа).

▼M4

Държавите членки могат да разрешат на независим доставчик на одиторски услуги, установен на тяхна територия, да изрази становището, посочено в параграф 1, втора алинея, буква аа), при условие че този независим доставчик на одиторски услуги подлежи на изисквания, които са еквивалентни на тези, установени в Директива 2006/43/ЕО ( 28 ) по отношение на изразяването на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта, както е определено в член 2, точка 22 от посочената директива, и по-специално на изискванията относно:

а)

обучението и изпитите, за да се гарантира, че независимите доставчици на одиторски услуги ще придобият необходимите експертни познания по отношение на отчитането във връзка с устойчивостта и изразяването на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта;

б)

продължаващото обучение;

в)

системата за гарантиране на качеството;

г)

професионалната етика, независимостта, обективността, поверителността и професионалната тайна;

д)

назначаването и освобождаването от длъжност;

е)

разследванията и санкциите;

ж)

организацията на работата на независимия доставчик на одиторски услуги, по-специално по отношение на наличието на достатъчно ресурси и персонал и поддържането на сметките и досиетата на клиентите; както и

з)

докладването за нередности.

Държавите членки гарантират, че когато независим доставчик на одиторски услуги дава становището, посочено в параграф 1, втора алинея, буква аа), това становище се изготвя в съответствие с членове 26а, 27а и 28а от Директива 2006/43/ЕО и че когато е приложимо, одиторският комитет или специален комитет проверява и наблюдава независимостта на независимия доставчик на одиторски услуги в съответствие с член 39, параграф 6, буква д) от Директива 2006/43/ЕО.

Държавите членки гарантират, че независимите доставчици на одиторски услуги, акредитирани преди 1 януари 2024 г. за изразяване на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта в съответствие с Регламент (ЕО) № 765/2008, не подлежат на изискванията за обучение и изпити, посочени в първа алинея, буква а) от настоящия параграф.

Държавите членки гарантират, че независимите доставчици на одиторски услуги, които към 1 януари 2024 г. са в процес на акредитация в съответствие с приложимите национални изисквания, не подлежат на изискванията за обучение и изпити, посочени в първа алинея, буква а) по отношение на изразяването на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта, при условие този процес приключи до 1 януари 2026 г.

Държавите членки гарантират, че независимите доставчици на одиторски услуги, посочени в трета и четвърта алинея, придобиват необходимите познания за отчитането във връзка с устойчивостта и за изразяването на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта чрез изискването за продължаващо обучение, посочено в първа алинея, буква б).

Ако съгласно параграф първа алинея държава членка реши да позволи на независим доставчик на одиторски услуги да изрази становището, посочено в параграф 1, втора алинея, буква аа), тя също така позволява на задължителен одитор, различен от този, извършващ задължителния одит на финансовите отчети, да направи това, както е предвидено в параграф 3.

Считано от 6 януари 2027 г. държава членка, която е упражнила правото на избор, предвидено в параграф 4 (наричана по-нататък „приемаща държава членка“), позволява на независими доставчици на одиторски услуги, установени в държава членка, различна от приемащата държава членка (наричана по-нататък „държавата членка по произход“), да извършват изразяването на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта.

Държавата членка по произход отговаря за надзора на независимите доставчици на одиторски услуги, установени на нейна територия, освен ако приемащата държава членка не реши да упражни надзор на изразяването на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта, извършвано от независими доставчици на одиторски услуги на нейна територия.

Ако приемащата държава членка реши да упражнява надзор върху изразяването на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта, извършвано на нейна територия от независими доставчици на одиторски услуги, регистрирани в друга държава членка, приемащата държава членка:

а)

не налага на такива независими доставчици на одиторски услуги по-строги изисквания или задължения от тези, изисквани за изразяването на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта съгласно националното законодателство за независимите доставчици на одиторски услуги или одитори, установени в приемащата държава членка; както и

б)

информира другите държави членки за решението си да упражнява надзор върху изразяването на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта, извършвано от независими доставчици на одиторски услуги, установени в други държави членки.

Държавите членки гарантират, че когато съгласно правото на Съюза от дадено предприятие се изисква елементите на неговото отчитане във връзка с устойчивостта да бъдат проверени от акредитирана независима трета страна, докладът на акредитираната независима трета страна се предоставя или като приложение към доклада за дейността, или чрез други публично достъпни средства.

▼B

Член 35

Изменение на Директива 2006/43/ЕО по отношение на съдържанието на одиторския доклад

Член 28 от Директива 2006/43/ЕО се заменя със следното:

„Член 28

Одиторски доклад

Одиторският доклад включва:

а)

въведение, което като минимум посочва финансовите отчети, които подлежат на задължителен одит, заедно с рамката за финансова отчетност, която е приложена при тяхното изготвяне;

б)

описание на обхвата на задължителния одит, което като минимум посочва одиторските стандарти, в съответствие с които е извършен задължителният одит;

в)

одиторско мнение, което е неквалифицирано, квалифицирано или отрицателно и ясно изразява мнението на задължителния одитор за това дали:

годишните финансови отчети дават вярна и точна представа в съответствие с прилаганата рамка за финансово отчитане, както и

ii)

където е уместно, дали годишните финансови отчети отговарят на законовите изисквания,

Ако задължителният одитор не може да изрази одиторско мнение, докладът включва отказ от мнение;

г)

посочване на въпроси, към които задължителният одитор е обърнал вниманието чрез подчертаването им, без това да квалифицира одиторското мнение;

д)

мнението и отчета, посочени в член 34, параграф 1, втора алинея от Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета ( 29 ).

Задължителният одитор подписва и поставя дата на одиторския доклад. Когато задължителният одит се извършва от одиторско дружество, одиторският доклад се подписва поне от задължителния одитор или одитори, извършващи задължителния одит от името на одиторското дружество. При изключителни обстоятелства, държавите-членки могат да предвидят, че този подпис или подписи не следва да се разкриват пред обществеността, ако такова разкриване би могло да доведе до непосредствена и съществена заплаха за физическата сигурност на някое лице. Във всеки случай името на участващото лице (имената на участващите лица) се съобщава(т) на съответните компетентни органи.

Одиторският доклад относно консолидираните финансови отчети отговаря на изискванията по параграфи 1 и 2. При докладване относно съответствието на доклада за дейността и на финансовите отчети съгласно параграф 1, буква д), задължителният одитор или одиторското дружество взема предвид консолидираните финансови отчети и консолидирания доклад за дейността. Когато към консолидираните финансови отчети са приложени годишните финансови отчети на предприятието майка, одиторските доклади, които се изискват съгласно настоящия член, могат да бъдат комбинирани.

ГЛАВА 9

РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ОСВОБОЖДАВАНИЯТА И ОГРАНИЧЕНИЯТА НА ОСВОБОЖДАВАНИЯТА

Член 36

Освобождаване на микропредприятията

Държавите-членки могат да освобождават микропредприятията от едно от следните задължения или от всички тях:

а)

задължението да представят информация по „Предоставени аванси и натрупани приходи“ и по „Натрупани задължения и приходи за бъдещи периоди“. Когато държава-членки се ползва от тази възможност, тя може да разреши на тези предприятия, но само по отношение на други плащания, както е посочено в параграф 2, буква б), подточка vi) от настоящия член, да се отклонят от член 6, параграф 1, буква г) по отношение на признаването на „Предоставени аванси и натрупани приходи“ и на „Натрупани задължения и приходи за бъдещи периоди“, при условие че това е отбелязано в бележките към финансовите отчети или в съответствие с буква б) от настоящия параграф — в бележка под линия към баланса;

б)

задължението за съставяне на бележки към финансовите отчети в съответствие с член 16, при условие че информацията, изисквана съгласно член 16, параграф 1, букви г) и д) от настоящата директива и член 24, параграф 2 от Директива 2012/30/ЕС, е оповестена в бележка под линия към баланса;

в)

задължението да изготвят доклад за дейността в съответствие с глава 5, при условие че информацията, изисквана по член 24, параграф 2 от Директива 2012/30/ЕС, е оповестена в бележките към финансовите отчети или — в съответствие с буква б) от настоящия параграф — в бележка под линия към баланса;

г)

задължението да публикуват годишни финансови отчети в съответствие с глава 7 от настоящата директива, при условие че съдържащата се в тях информация от баланса бъде надлежно подадена в съответствие с националното законодателство в най-малко един компетентен орган, посочен от съответната държавата-членка. Когато компетентният орган е различен от централния регистър, търговския регистър или регистъра на дружествата, както е посочено в член 3, параграф 1 от Директива 2009/101/ЕО, компетентният орган е задължен да предостави на регистъра подадената информация.

Държавите-членки могат да разрешават на микропредприятията:

а)

да изготвят само съкратен баланс, който да отразява поотделно най-малко онези позиции, които са означени с букви в приложения III или IV, когато това е приложимо. Когато се прилага параграф 1, буква а) от настоящия член, в баланса не се вписва група Д от „Активи“ и група Г от „Пасиви“от приложение III или група Д и група К от приложение IV;

б)

да изготвят само съкратен отчет за приходите и разходите, който да отразява поотделно най-малко следните позиции, когато това е приложимо:

нетен оборот;

ii)

други приходи;

iii)

разходи за суровини и консумативи;

iv)

разходи за персонал;

корекции в стойността;

vi)

други разходи;

vii)

данъци;

viii)

резултат от дейността.

Държавите-членки не разрешават, нито изискват член 8 да се прилага за микропредприятия, които се ползват от освобождаванията, предвидени в параграфи 1 и 2 от настоящия член.

По отношение на микропредприятията се счита, че годишните финансови отчети, изготвени в съответствие с параграфи 1,2 и 3 от настоящия член, дават вярна и точна представа, която се изисква по член 4, параграф 3, и следователно член 4, параграф 4 не се прилага за такива финансови отчети.

Ако се прилага параграф 1, буква а) от настоящия член, общата сума на баланса по член 3, параграф 1, буква а) съдържа активите в групи А—Г от „Активи“от приложение III или в групи А—Гот приложение IV.

Без да се засяга настоящия член, държавите-членки гарантират, че микропредприятията иначе се разглеждат като малки предприятия.

Държавите-членки не предоставят дерогациите, предвидени в параграфи 1, 2 и 3, на инвестиционни дружества или финансови холдингови дружества.

Държавите-членки, в които към 19 юли 2013 действат законови, подзаконови и административни разпоредби в изпълнение на Директива 2012/6/ЕС от 14 март 2012 г. за изменение на Директива 78/660/ЕИО на Съвета относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества във връзка с микросубектите ( 30 ), могат да бъдат освободени от изискванията по член 3, параграф 9 относно конвертирането в национална валута на праговете, посочени в член 3, параграф 1, когато прилагат първото изречение на член 53, параграф 1.

До 20 юли 2018 Комисията представя на Европейския парламент, на Съвета и на Европейския икономически и социален комитет доклад за положението на микропредприятията, като взема предвид по-специално положението на национално равнище по отношение на броя на предприятията, които отговарят на показателите за размер, и намаляването на административната тежест в резултат на освобождаването от изискването за публикуване.

Член 37

Освобождаване на дъщерни предприятия

Независимо от разпоредбите на директиви 2009/101/ЕО и 2012/30/ЕС, не е задължително държавите-членки да прилагат разпоредбите на настоящата директива по отношение на съдържанието, одита и публикуването на годишните финансови отчети и доклада за дейността на предприятията, регулирани от националното им законодателство, които представляват дъщерни предприятия, когато са изпълнени следните условия:

предприятието майка се регулира от законодателството на държава-членка;

за всяка финансова година, през която се прилага освобождаването, всички акционери или съдружници на дъщерното предприятие са декларирали съгласието си с освобождаването от това задължение;

предприятието майка е декларирало, че гарантира поетите от дъщерното предприятие задължения;

декларациите по точки 2) и 3) от настоящия член са публикувани от дъщерното предприятие съгласно законодателството на държавата-членка в съответствие с глава 2 от Директива 2009/101/ЕО;

дъщерното предприятие е включено в консолидираните финансови отчети, изготвени от предприятието майка в съответствие с настоящата директива;

освобождаването е оповестено в бележките към консолидираните финансови отчети, изготвени от предприятието майка; както и

за дъщерното предприятие са публикувани консолидираните финансови отчети, посочени в точка 5 от настоящия член, консолидираният доклад за дейността и одиторският доклад съгласно законодателството на държавата-членка в съответствие с глава 2 от Директива 2009/101/ЕО.

Член 38

Предприятия, които са неограничено отговорни съдружници на други предприятия

Държавите-членки могат да изискват предприятията, посочени в член 1, параграф 1, буква а), които се регулират от законодателството им и които са неограничено отговорни съдружници на което и да било предприятие, посочено в член 1, параграф 1, буква б) („съответното предприятие“), да изготвят, предоставят за одит и публикуват заедно със собствените си финансови отчети и финансовите отчети на съответното предприятие в съответствие с настоящата директива; в такъв случай изискванията на настоящата директива не се прилагат за съответното предприятие.

Не е задължително държавите-членки да прилагат изискванията на настоящата директива към съответното предприятие, ако:

а)

финансовите отчети на съответното предприятие са изготвени, одитирани и публикувани в съответствие с разпоредбите на настоящата директива от предприятие, което:

е неограничено отговорен съдружник на съответното предприятие, и

ii)

се регулира от правото на друга държава-членка;

б)

съответното предприятие е включено в консолидираните финансови отчети, изготвени, одитирани и публикувани в съответствие с настоящата директива от:

неограничено отговорен съдружник, или

ii)

предприятие майка, регулирано от законодателството на държава-членка, когато съответното предприятие е включено в консолидираните финансови отчети на по-голямо обединение от предприятия, изготвени, одитирани и публикувани в съответствие с настоящата директива. Това освобождаване се оповестява в бележките към консолидираните финансови отчети.

В случаите по параграф 2 съответното предприятие при поискване съобщава наименованието на предприятието, което публикува финансовите отчети.

Член 39

Освобождаване относно отчета за приходите и разходите за предприятия майки, които изготвят консолидирани финансови отчети

Не е задължително държавите-членки да прилагат разпоредбите на настоящата директива по отношение на одита и публикуването на отчета за приходите и разходите към предприятия, регулирани от националното им законодателство, които представляват предприятия майки, ако са изпълнени следните условия:

предприятието майка изготвя консолидирани финансови отчети в съответствие с настоящата директива и е включено в тези консолидирани финансови отчети;

освобождаването е оповестено в бележките към годишните финансови отчети на предприятието майка;

резултатът от дейността на предприятието майка, определен в съответствие с настоящата директива, е записан в неговия баланс.

Член 40

Ограничение по отношение на освобождаванията за предприятия, извършващи дейност в обществен интерес

Освен ако е изрично предвидено в настоящата директива, държавите-членки не предоставят на предприятията, извършващи дейност в обществен интерес, опростяванията и освобождаванията в нея. Предприятията, извършващи дейност в обществен интерес, се третират като големи предприятия, независимо от нетния им оборот, общата сума на баланса или средния брой служители през финансовата година.

▼M4

ГЛАВА 9А

ОТЧИТАНЕ ОТНОСНО ПРЕДПРИЯТИЯ ОТ ТРЕТИ ДЪРЖАВИ

Член 40a

Отчети за устойчивост относно предприятия от трети държави

Всяка държава членка изисква от дъщерно предприятие, установено на нейна територия, чието крайно предприятие майка е уредено от правото на трета държава, да публикува и предоставя на разположение отчет за устойчивостта, обхващащ информацията, посочена в член 29а, параграф 2, буква а), подточки iii)—vi), букви б)—д) и когато е целесъобразно, буква ж), на равнище група на това крайно предприятие майка от трета държава.

Първа алинея се прилага само за големи дъщерни предприятия и за малки и средни дъщерни предприятия, с изключение на микропредприятията, които са дружества, извършващи дейност в обществен интерес съгласно определението в член 2, точка 1, буква а).

Всяка държава членка изисква от клон, намиращ се на нейна територия, който е клон на предприятие, уредено от правото на трета държава, който или не е част от група, или в крайна сметка се притежава от предприятие, учредено в съответствие с правото на трета държава, да публикува и предоставя на разположение отчет за устойчивостта, обхващащ информацията, посочена в член 29а, параграф 2, буква а), подточки iii)—v), член 29а, параграф 2, букви б)—е) и когато е целесъобразно, буква з), на равнище група или, ако не е приложимо, на индивидуалното равнище на предприятието от трета държава.

Правилото, посочено в трета алинея, се прилага за клон само когато предприятието от трета държава няма дъщерно предприятие, както е посочено в първа алинея, и когато клонът е генерирал нетен оборот от над 40 милиона евро през предходната финансова година.

Първа и трета алинея се прилагат за дъщерните предприятия или клоновете, посочени в тези алинеи, само когато предприятието от трета държава на равнище група или, ако не е приложимо, на индивидуално равнище, е генерирало нетен оборот в Съюза в размер на повече от 150 милиона евро за всяка от последните две последователни финансови години.

Държавите членки могат да изискват от дъщерните предприятия или клоновете, посочени в първа и трета алинея, да им изпращат информация за нетния оборот, генериран на тяхна територия и в Съюза от предприятия от трети държави.

Държавите членки изискват отчетът за устойчивост, представен от дъщерното предприятие или клона, както е посочено в параграф 1, да бъде изготвен в съответствие със стандартите, приети съгласно член 40б.

Чрез дерогация от първа алинея от настоящия параграф отчетът за устойчивостта, посочен в параграф 1 от настоящия член, може да бъде изготвен в съответствие със стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта, приети съгласно член 29б, или по начин, еквивалентен на тези стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта, определен в съответствие с акт за изпълнение относно еквивалентността на стандартите за отчитане във връзка с устойчивостта, приет съгласно член 23, параграф 4, трета алинея от Директива 2004/109/ЕО.

Когато информацията, изисквана за изготвянето на отчета за устойчивост, посочен в първа алинея от настоящия параграф, не е налична, дъщерното предприятие или клонът, посочени в параграф 1, изискват от предприятието от трета държава да му предостави цялата необходима информация, за да може то да изпълни задълженията си.

В случай че не е предоставена цялата изисквана информация, дъщерното предприятие или клонът, посочени в параграф 1, изготвят, публикуват и предоставят на разположение посочения в параграф 1 отчет за устойчивостта, съдържащ цялата информация, с която разполагат, получена или придобита, както и декларация, че предприятието от трета държава не е предоставило необходимата информация.

Държавите членки изискват отчетът за устойчивостта, посочен в параграф 1, да се публикува заедно със становище за изразяване на увереност, предоставено от едно или повече лица или дружества, разполагащи с правомощие да дават становище за изразяване на увереност относно отчитането във връзка с устойчивостта съгласно националното право на предприятието от трета държава или на държава членка.

В случай че предприятието от трета държава не предостави становището за изразяване на увереност в съответствие с първа алинея, дъщерното предприятие или клонът издава декларация, в която посочва, че предприятието от трета държава не е предоставило необходимото становище за изразяване на увереност.

Държавите членки могат да информират Комисията ежегодно за дъщерните предприятия или клоновете на предприятия от трети държави, които са изпълнили изискването за публикуване, предвидено в член 40г, както и за случаите, в които е публикуван доклад, но дъщерното дружество или клонът са действали в съответствие с параграф 2, четвърта алинея от настоящия член. На своя уебсайт Комисията прави публично достъпен списък на предприятията от трети държави, които публикуват отчет за устойчивостта.

Член 40б

Стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта за предприятия от трети държави

До 30 юни 2024 г. Комисията приема делегиран акт в съответствие с член 49 за допълване на настоящата директива, за да предвиди стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта за предприятия от трети държави, в които се посочва информацията, която трябва да бъде включена в отчетите за устойчивостта, посочени в член 40а.

Член 40в

Отговорност за изготвянето, публикуването и предоставянето на достъпни отчети за устойчивостта относно предприятия от трети държави

Държавите членки предвиждат, че клоновете на предприятия от трети държави са длъжни да гарантират, доколкото им е известно и възможно, че техният отчет за устойчивостта е изготвен в съответствие с член 40а и че този отчет се публикува и предоставя на разположение в съответствие с член 40г.

Държавите членки предвиждат, че членовете на административните, управителните и надзорните органи на дъщерните предприятия, посочени в член 40а, носят колективна отговорност да гарантират, доколкото им е известно и възможно, че техният отчет за устойчивостта се изготвя в съответствие с член 40а и че този отчет се публикува и предоставя на разположение в съответствие с член 40г.

Член 40г

Публикуване

Дъщерните предприятия и клоновете, посочени в член 40а, параграф 1 от настоящата директива, публикуват своя отчет за устойчивостта заедно със становището за изразяване на увереност и когато е приложимо, декларацията, посочена в член 40а, параграф 2, четвърта алинея от настоящата директива, в срок от 12 месеца от датата на баланса за финансовата година, за която е изготвен отчетът, както е предвидено от всяка държава членка, в съответствие с членове 14—28 от Директива (ЕС) 2017/1132 и когато е приложимо, в съответствие с член 36 от посочената директива.

Когато отчетът за устойчивост заедно със становището за изразяване на увереност и когато е приложимо, с декларацията, публикувана в съответствие с параграф 1 от настоящия член, не са публично достъпни безплатно на уебсайта на регистъра, посочен в член 16 от Директива (ЕС) 2017/1132, държавите членки гарантират, че отчетът за устойчивостта заедно със становището за изразяване на увереност и когато е приложимо, заедно с декларацията, публикувана от предприятията в съответствие с параграф 1 от настоящия член, са публично достъпни на поне един от официалните езици на Съюза безплатно, не по-късно от 12 месеца след датата на счетоводния баланс за финансовата година, за която е изготвен докладът, на уебсайта на дъщерното предприятие или клона, както е посочено в член 40а, параграф 1 от настоящата директива.

▼B

ГЛАВА 10

ДОКЛАД ЗА ПЛАЩАНИЯТА КЪМ ПРАВИТЕЛСТВА

Член 41

Определения във връзка с отчитането на плащанията към правителства

За целите на настоящата глава се прилагат следните определения:

„Предприятие, работещо в добивната промишленост“ означава предприятие, осъществяващо каквато и да било дейност, свързана с проучване, търсене, откриване, разработване на находища и добив на минерали, нефт, природен газ или други суровини, попадаща в обхвата на икономическите дейности, изброени в приложение I, раздел В, позиции 05—08 към Регламент (ЕО) № 1893/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за установяване на статистическа класификация на икономическите дейности NACE Rev. 2 ( 31 ).

„Предприятие, работещо в дърводобива от девствени гори“ означава предприятие, осъществяващо дейност в девствени гори съгласно приложение I, раздел А, позиция 02, група 02.2 към Регламент (ЕО) № 1893/2006.

„Правителство“ означава който и да било национален, регионален или местен орган на държава-членка или трета държава. Това включва отдел, агенция или предприятие, контролирани от въпросния орган, съгласно член 22, параграфи 1—6 от настоящата директива.

„Проект“ означава оперативни дейности, управлявани от единен договор, лиценз, лизинг, концесия или подобни правни споразумения, представляващи основание за задължение за плащане към правителство. Освен това, ако няколко такива споразумения са съществено свързани помежду си, това се смята за проект.

„Плащане“ означава сума, изплатена в парично изражение или в натура, за дейностите, описани в точки 1 и 2, която спада към следните видове:

а)

права върху продукция;

б)

данъци, налагани върху дохода, производството или печалбите на дружества, с изключение на данъците, налагани върху потреблението, напр. данък върху добавената стойност, данъци върху доходите на физическите лица или данъци върху продажбите;

в)

роялти;

г)

дивиденти;

д)

бонуси за подписване, откриване и производство;

е)

лицензионни такси, наеми, такси за регистрация и други възнаграждения за лицензи и/или концесии; както и

ж)

плащания за инфраструктурни подобрения.

Член 42

Предприятия, които са задължени да докладват за плащанията към правителства

Държавите-членки изискват големите предприятия и всички предприятия, извършващи дейност в обществен интерес, които работят в добивната промишленост или в дърводобива от девствени гори, да изготвят и предоставят на обществеността годишен доклад за плащанията, извършвани към правителства.

Това задължение не се прилага към никое предприятие, регулирано от законодателството на държава-членка, което е дъщерно предприятие или предприятие майка, ако са изпълнени и двете от следните условия:

а)

предприятието майка се регулира от законодателството на държава-членка; както и

б)

плащанията към правителства, извършвани от предприятието, са включени в консолидирания доклад за плащанията към правителства, изготвян от предприятието майка в съответствие с член 44.

Член 43

Съдържание на доклада

Не е необходимо всяко плащане, независимо дали е извършено като еднократно плащане или като поредица от свързани плащания, да бъде отразявано в доклада, ако размерът му не надвишава 100 000 EUR за една финансова година.

В доклада се оповестява следната информация във връзка с дейностите, описани в член 41, точки 1 и 2, за съответната финансова година:

а)

общият размер на извършените плащания към всяко правителство;

б)

общият размер за всеки от видовете плащания, посочени в член 41, точка 5, букви а)—ж), извършени към всяко правителство;

в)

когато тези плащания са били причислени към конкретен проект, общият размер за всеки от видовете плащания, посочени в член 41, точка 5, букви а)—ж), извършени по всеки проект, и общият размер на плащанията по всеки проект.

Плащания, извършени от предприятие за задължения, наложени на равнището на субекта, могат да се оповестяват на равнището на субекта, а не на равнище проект.

Когато към дадено правителство се извършват плащания в натура, те се отчитат по стойност и, ако е приложимо — по обем. Предоставят се и обяснителни бележки, от които е видно как е била изчислена стойността им.

Оповестяването на плащанията, посочени в настоящия член, отразява същността, а не формата на съответното плащане или дейност. Плащанията и дейностите не могат да бъдат изкуствено разделяни или обединявани, за да се избегне прилагането на настоящата директива.

За държавите-членки, чиято парична единица не е еврото, прагът в евро по параграф 1 се конвертира в национална валута посредством:

а)

прилагане на обменния курс, публикуван в Официален вестник на Европейския съюз на датата на влизане в сила на директивата, определяща този праг; както и

б)

закръгляне към най-близката стотица.

Член 44

Консолидиран доклад относно плащанията към правителствата

Държава-членка изисква от всяко голямо предприятие или от всяко предприятие, извършващо дейност в обществен интерес, което работи в областта на добивната промишленост или дърводобива от девствени гори и се подчинява на нейното национално законодателство, да съставя консолидиран доклад за плащанията към правителства в съответствие с членове 42 и 43, ако въпросното предприятие майка е задължено да изготвя консолидирани финансови отчети съгласно предвиденото в член 22, параграфи 1—6.

Счита се, че предприятието майка извършва дейност в областта на добивната промишленост или дърводобива от девствени гори, ако някое от неговите дъщерни предприятия извършва дейност в тези области.

В консолидирания доклад се включват само плащания, произтичащи от операции, свързани с добив/дърводобив.

Задължението за съставяне на консолидиран доклад, посочено в параграф 1, не се прилага за:

а)

предприятие майка на малка група съгласно определеното в член 3, параграф 5, освен когато някое свързано предприятие е предприятие, извършващо дейност в обществен интерес;

б)

предприятие майка на средна група съгласно определеното в член 3, параграф 6, освен когато някое свързано предприятие е предприятие, извършващо дейност в обществен интерес; както и

в)

предприятие майка, регулирано от законодателството на държава-членка, което също така е дъщерно предприятие, ако неговото собствено предприятие майка се регулира от законодателството на държава-членка.

Не е необходимо предприятие, включително предприятие, извършващо дейност в обществен интерес, да се включва в консолидирания доклад за плащанията към правителства, когато е изпълнено поне едно от следните условия:

а)

сериозни дългосрочни ограничения в значителна степен възпрепятстват предприятието майка при упражняване на неговите права върху активите или управлението на въпросното предприятие;

б)

в изключително редки случаи, при които информацията, нужна за изготвянето на консолидирания доклад за плащанията към правителствата в съответствие с настоящата директива, не може да бъде получена без прекомерни разходи или ненужно забавяне;

в)

акциите или дяловете на въпросното предприятие се притежават единствено с оглед на последващата им продажба.

Изключенията по-горе се прилагат само когато се използват и за целите на консолидираните финансови отчети.

Член 45

Публикуване

Докладът по член 42 и консолидираният доклад по член 44 за плащанията към правителствата се публикуват съгласно законите на всяка държава-членка в съответствие с глава 2 от Директива 2009/101/ЕО.

Държавите-членки гарантират, че членовете на отговорните органи на дадено предприятие, като действат в рамките на компетенциите, които са им предоставени съгласно националното законодателство, са отговорни да гарантират, в рамките на своята осведоменост и капацитет, че докладът за плащанията към правителства е изготвен и публикуван в съответствие с изискванията по настоящата директива.

Член 46

Критерии за еквивалентност

Посочените в членове 42 и 44 предприятия, които изготвят и оповестяват доклад, съответстващ на изискванията за докладване на трета държава, определени съгласно член 47 като еквивалентни на изискванията по настоящата глава, се освобождават от изискванията по настоящата глава, с изключение на задължението да публикуват този доклад, както е предвидено в законодателството на всяка държава-членка в съответствие с глава 2 от Директива 2009/101/ЕО.

Комисията се оправомощава да приема делегирани актове съгласно член 49 за определяне на критериите, които да се прилагат при оценката по параграф 1 от настоящия член на еквивалентността на изискванията за докладване на трети държави и изискванията по настоящата глава.

Критериите, определени от Комисията съгласно параграф 2:

а)

включват следното:

целеви предприятия;

ii)

целеви получатели на плащания;

iii)

получени плащания;

iv)

дейности, към които се отнасят получените плащания;

разбивка на получените плащания;

vi)

основания за докладване на консолидирана база;

vii)

средство за докладване;

viii)

честота на докладване; както и

ix)

мерки срещу избягването;

б)

или да бъдат ограничени до критерии, улесняващи прякото сравнение между изискванията за докладване на трети държави и изискванията по настоящата глава.

Член 47

Прилагане на критериите за еквивалентност

Комисията се оправомощава да приема актове за изпълнение, за да посочи изискванията за докладване на трети държави, които след прилагане на критериите за еквивалентност, определени съгласно член 46, счита за еквивалентни на изискванията по настоящата глава. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 50, параграф 2.

Член 48

Преглед

Комисията извършва преглед на прилагането и ефективността на настоящата глава и докладва за резултатите от него, в частност по отношение на обхвата на задълженията за докладване и тяхното изпълнение, както и на реда и условията за докладване на равнище проект.

В прегледа се вземат предвид международните събития, по-специално по отношение на подобряването на прозрачността на плащанията към правителства, да се оценява въздействието на други международни режими и да се отчитат последиците върху конкурентоспособността и сигурността на енергийните доставки. Прегледът приключва до 21 юли 2018.

Докладът от прегледа се представя на Европейския парламент и на Съвета, ако е целесъобразно — заедно със законодателно предложение. В доклада се разглежда възможността за включването в обхвата на изискванията за докладване и на други стопански сектори, както и дали докладът относно плащанията към правителства следва да бъде одитиран. Освен това в него се разглежда и възможността за оповестяване на допълнителна информация за средния брой служители, използването на подизпълнители и всякакви парични санкции, налагани по държави.

▼M1

Докладът също така разглежда, при отчитане на промените в ОИСР и резултатите от свързани европейски инициативи, възможността за въвеждане на задължение, изискващо големите предприятия да изготвят годишен доклад по държави за всяка държава членка и трета държава, в която извършват дейност, съдържащ информация, отнасяща се като минимум до реализираните печалби, платените данъци върху печалбите и получените публични субсидии.

▼B

Същевременно в доклада се анализира доколко е осъществимо на практика въвеждането на задължение за всички субекти от Съюза да упражняват нужната добросъвестност, когато добиват полезни изкопаеми, за да гарантират, че веригите на доставки не са свързани със страни по конфликти и отговарят на препоръките на ИПДП и ОИСР за отговорно управление на веригите на доставки.

▼M3

ГЛАВА 10а

ДЕКЛАРАЦИЯ С ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДАНЪКА ВЪРХУ ДОХОДИТЕ

Член 48а

Определения във връзка с декларирането на информация за данъка върху доходите

За целите на настоящата глава се прилагат следните определения:

„крайно предприятие майка“ означава предприятието, което изготвя консолидираните финансови отчети на най-голямото обединение от предприятия;

„консолидирани финансови отчети“ означават финансовите отчети, изготвени от предприятието майка на дадена група, в които активите, пасивите, собственият капитал, приходите и разходите са представени като такива на една стопанска единица;

„данъчна юрисдикция“ означава държава или недържавна юрисдикция, която се ползва с данъчна независимост по отношение на данъка върху доходите.

„самостоятелно предприятие“ означава предприятие, което не е част от група съгласно член 2, точка 11.

За целите на член 48б от настоящата директива:

а)

за предприятия, регулирани от правото на държава членка (предприятия), които не прилагат международните счетоводни стандарти, приети въз основа на Регламент (ЕО) № 1606/2002, „приходи“ има същото значение като „нетен оборот“, или

б)

за други предприятия „приходи“ има същото значение като „приходи“ съгласно определението или по смисъла на рамката за финансово отчитане, на чиято основа са изготвени финансовите отчети.

Член 48б

Предприятия и клонове, които са задължени да предоставят декларация с информация за данъка върху доходите

Държавите членки изискват от крайните предприятия майки, регулирани от националното им право, когато консолидираните приходи на към датата на баланса им надвишават за всяка от последните две последователни финансови години 750 000 000 EUR съгласно отразеното в техните консолидирани финансови отчети, да изготвят, публикуват и да предоставят на разположение декларация с информация за данъка върху доходите за втората от тези две последователни финансови години.

Държавите членки предвиждат задълженията за деклариране, предвидени в първа алинея да не се прилагат за крайните предприятия майки, когато към датата на баланса общите консолидирани приходи са по-малко от 750 000 000 EUR за всяка от последните две последователни финансови години съгласно отразеното в техните консолидирани финансови отчети.

Държавите членки изискват от самостоятелните предприятия, регулирани от националното им право, когато приходите към датата на баланса им надвишават за всяка от последните две последователни финансови години общо 750 000 000 EUR съгласно отразеното в техните консолидирани финансови отчети, да изготвят, публикуват и да предоставят на разположение декларация с информация за данъка върху доходите за втората от тези две последователни финансови години.

Държавите членки предвиждат задълженията за деклариране, предвидени в трета алинея да спрат да се прилагат за самостоятелните предприятия, когато към датата на баланса общите им приходи са по-малко от 750 000 000 EUR за всяка от последните две последователни финансови години съгласно отразеното в техните финансови отчети.

Държавите членки гарантират, че правилото, предвидено в параграф 1 не се прилага, към самостоятелни предприятия, крайни предприятия майки и свързани с тях предприятия, ако тези предприятия, включително техните клонове, са установени или имат определено място на стопанска дейност или постоянна стопанска дейност само на територията на една-единствена държава членка и на никоя друга данъчна юрисдикция.

Държавите членки предвиждат, че правилото, предвидено в параграф 1 от настоящия член, не се прилага към самостоятелни предприятия и крайни предприятия майки, ако тези предприятия или свързаните с тях предприятия публикуват доклад в съответствие с член 89 от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ( 32 ) и включват в този доклад информация за всички свои дейности, и, в случай на крайни предприятия майки, на всички дейности на всички свързани предприятия, които са обхванати от консолидираните финансови отчети.

Държавите членки изискват от средните и големите дъщерни предприятия, посочени в член 3, параграфи 3 и 4, които се регулират от националното им право и са контролирани от крайно предприятие майка, което не се регулира от правото на държава членка, когато консолидираните приходи към датата на баланса му надвишава за всяка от последните две последователни финансови години общо 750 000 000 EUR съгласно отразеното в консолидираните му финансови отчети, да публикуват и да предоставят на разположение декларация с информация за данъка върху доходите относно крайното предприятие майка за втората от тези две последователни финансови години.

Когато тази информация или декларацията не са налични, дъщерното предприятие изисква от крайното предприятие майка да му представи цялата информация, която му е необходима, за да изпълни задълженията си съгласно първа алинея. Ако крайното предприятие майка не предостави цялата необходима информация, дъщерните предприятия изготвят, публикуват и предоставят достъп до декларация с информация за данъка върху доходите, която съдържа цялата информация, с която разполагат и която е била придобита или получена от тях, както и изявление, в което посочват, че крайното предприятие майка не е предоставило на разположение необходимата информация.

Държавите членки предвиждат задълженията за деклариране, предвидени в настоящия параграф да спрат да се прилагат за средните и големите дъщерни предприятия, когато към датата на баланса общите консолидирани приходи на крайното предприятие майка за всяка от последните две последователни финансови години са по-малко от 750 000 000 EUR съгласно отразеното в неговите консолидирани финансови отчети.

Държавите членки изискват от клоновете, открити на тяхна територия от предприятия, които не се регулират от правото на държава членка, да публикуват и да предоставят на разположение декларация с информация за данъка върху доходите на крайното предприятие майка или на самостоятелното предприятие, посочено в шеста алинея, буква а), за втората от последните две последователни финансови години.

Когато тази информация или декларацията не са налични, определеното(ите) лице(а) за извършване на формалностите по оповестяването, посочени в член 48д, параграф 2, изисква(т) от крайното предприятие майка, или от самостоятелното предприятие, посочено в шеста алинея, буква а) от настоящия параграф, да му(им) предостави цялата информация, необходима, за да може да изпълни(ят) задълженията си.

В случай че не цялата необходима информация бъде предоставена, клонът изготвя, публикува и предоставя достъп до декларация с информация за данъка върху доходите, която съдържа цялата информация, с която разполага и която е придобил или получил, както и изявление, в което посочва, че крайното предприятие майка или самостоятелното предприятие не е предоставило на разположение необходимата информация.

Държавите членки предвиждат задълженията за деклариране по настоящия параграф да се прилагат единствено за клонове с нетен оборот, надвишаващ прага транспониран съгласно член 3, параграф 2 за всяка от последните две последователни финансови години.

Държавите членки предвиждат задълженията за деклариране по настоящия параграф да спрат да се прилагат за клон, подлежащ на тези задължения, когато нетният му оборот падне под прага, транспониран съгласно член 3, параграф 2 за всяка от последните две последователни финансови години.

Държавите членки предвиждат правилата, предвидени в настоящия параграф да се прилагат към клоновете само когато са изпълнени следните условия:

а)

предприятието, което е открило клона, представлява или свързано предприятие от група, чието крайно предприятие майка не се регулира от правото на държава членка и консолидираният приход на групата към датата на баланса надвишава за всяка от последните две последователни финансови години общо 750 000 000 EUR съгласно отразеното в консолидираните му финансови отчети, или самостоятелно предприятие, приходите на което към датата на баланса надвишава за всяка от последните две последователни финансови години общо 750 000 000 EUR съгласно отразеното във финансовите му отчети; и

б)

крайното предприятие майка, посочено в буква а) от настоящата алинея, няма средно или голямо дъщерно предприятие по параграф 4.

Държавите членки предвиждат задълженията за деклариране, установени в настоящия параграф, да спрат да се прилагат за клон, когато критерият, предвиден в буква а), не е изпълнен в продължение на две последователни финансови години.

Държавите членки не прилагат правилата, предвидени в параграфи 4 и 5 от настоящия член, когато декларация с информация за данъка върху доходите е изготвена от крайното предприятие майка или от самостоятелно предприятие, което не се регулира от правото на държава членка, по начин, съответстващ на член 48в, и декларацията отговаря на следните критерии:

а)

предоставена е безплатно на разположение на обществеността в електронен формат за отчитане, който е машинно четим:

на уебсайта на крайното предприятие майка, или на самостоятелното предприятие;

ii)

на поне един от официалните езици на Съюза;

iii)

не по-късно от 12 месеца след датата на баланса за финансовата година, за която е изготвена декларацията; и

б)

посочва наименованието и седалището на единствено дъщерно предприятие или наименованието и седалището на единствен клон, регулирани от правото на държава членка, публикували декларацията в съответствие с член 48 г., параграф 1.

Ако дъщерните предприятия или клонове, които не са обхванати от разпоредбите на параграфи 4 и 5 от настоящия член, не преследват друга цел освен да бъдат заобиколени изискванията за деклариране, установени в настоящата глава, държавите членки изискват от такива дъщерни предприятия или клонове да публикуват и предоставят на разположение декларация с информация за данъка върху доходите.

Член 48в

Съдържание на декларацията с информация за данъка върху доходите

В декларацията с информация за данъка върху доходите, изискуема съгласно член 48б, се съдържат сведения за всички дейности на самостоятелното предприятие или на крайното предприятие майка, включително дейностите на всички свързани предприятия, консолидирани във финансовите отчети за съответната финансова година.

Информацията, посочена в параграф 1, включва следното:

а)

името на крайното предприятие майка или на самостоятелното предприятие, финансовата година, за която се отнася, паричната единица използвана за представяне на декларацията и, когато е приложимо, списък на всички дъщерни предприятия, чиито данни са включени в консолидираните финансови отчети на крайното предприятие майка за съответната финансова година и които са установени в Съюза или в данъчна юрисдикция, включена в приложение I и приложение II към заключенията на Съвета относно преработения списък на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели;

б)

кратко описание на естеството на техните дейности;

в)

броя служители, наети на работа на еквивалент на пълно работно време;

г)

приходите, които се изчисляват като:

сумата на нетния оборот, други приходи от дейността, приходи от дялови участия, с изключение на дивиденти, получени от свързани предприятия, приходи от други инвестиции и заеми, съставляващи част от дълготрайните активи, други приходи от лихви и аналогични вземания, изброени в приложения V и VI към настоящата директива, или

ii)

приходите съгласно определението на рамката за финансово отчитане, на чиято основа са изготвени финансовите отчети, с изключение на корекциите в стойността и дивидентите, получени от свързани предприятия;

д)

размера на печалбата или загубата преди облагане с данък върху доходите;

е)

размера на данъка върху доходите, начислен през съответната финансова година, който се изчислява като текущите разходи за данъци върху облагаемата печалба или загуба за финансовата година, признати от предприятията и клоновете в съответната данъчна юрисдикция;

ж)

размера на платения данък върху доходите на касова основа, който се изчислява като платеният данък върху доходите за съответната финансова година от предприятията и клоновете в съответната данъчна юрисдикция; както и

з)

размера на неразпределената печалба в края на съответната финансова година.

За целите на буква г) приходите включват сделките със свързани лица.

За целите на буква е) текущите разходи за данъци са тези, които са свързани единствено с дейността на дадено предприятие през съответната финансова година, без да включват отсрочените данъци или провизиите за неопределени данъчни задължения.

За целите на буква ж) платените данъци включват удържането на данъци, платени от други предприятия по отношение на плащания към предприятия и клонове в рамките на група.

За целите на буква з) неразпределената печалба е сумата на печалбите от минали финансови години и съответната финансова година, за разпределението на която все още не е взето решение. По отношение на клоновете, неразпределената печалба е тази на предприятието, което е открило клон.

Държавите членки разрешават информацията, посочена в параграф 2 от настоящия член, да се отчита въз основа на указанията за подаване на отчетите, предвидени в раздел III, части Б и В от приложение III към Директива 2011/16/ЕС на Съвета ( 33 ).

Информацията, посочена в параграфи 2 и 3 от настоящия член, се представя на общ образец и в електронен формат за отчитане, които са машинно четими. Комисията определя посредством актове за изпълнение общия образец и електронния формат за отчитане, които са машинно четими. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 50, параграф 2.

В декларацията с информация за данъка върху доходите, информацията, посочена в параграф 2 или 3, се представя поотделно за всяка държава членка. Когато държава членка включва няколко данъчни юрисдикции, информацията се обобщава на равнище държава членка.

В декларацията с информация за данъка върху доходите, информацията, посочена в параграф 2 или 3, се представя също поотделно за всяка данъчна юрисдикция, която на 1 март от финансовата година, за която се изготвя декларацията, е включена в приложение I към заключенията на Съвета относно преработения списък на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели, и тази информация се предоставя поотделно за всяка данъчна юрисдикция, която на 1 март от финансовата година, за която се изготвя декларацията и на 1 март на предходната финансова година, е била посочена в приложение II към заключенията на Съвета относно преработения списък на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели.

За останалите данъчни юрисдикции информацията, посочена в параграф 2 или 3, също се представя в декларацията с информация за данъка върху доходите на агрегирана основа.

Информацията се изисква за всяка съответна данъчна юрисдикция въз основа на установяване, наличие на определено място на стопанска дейност или на постоянна стопанска дейност, която, предвид дейностите на групата или на самостоятелното предприятие, може да бъде предмет на облагане с данък върху доходите в тази данъчна юрисдикция.

Когато дейността на няколко свързани предприятия може да бъде предмет на облагане с данък върху доходите в рамките на една и съща данъчна юрисдикция, изискваната за съответната данъчна юрисдикция информация е съвкупността от сведенията за дейността на всяко свързано предприятие и неговите клонове в тази данъчна юрисдикция.

Информация за дадена дейност не се изисква едновременно от повече от една данъчна юрисдикция.

Държавите членки може да разрешат един или повече конкретни елементи от информацията, която по принцип се изисква да бъде оповестена съгласно параграф 2 или 3, временно да бъдат пропуснати от декларацията, когато тяхното оповестяване би засегнало сериозно търговската позиция на предприятията, за които се отнася декларацията. Всяка пропусната информация се посочва ясно в декларацията и се представя надлежно обосновано обяснение за причините за нейното пропускане.

Държавите членки гарантират, че всяка пропусната съгласно първа алинея информация се оповестява публично в последваща декларация с информация за данъка върху доходите в срок, който не надвишава пет години от датата, на която информацията първоначално е била пропусната.

Държавите членки гарантират, че посочената в параграф 5 от настоящия член информация, свързана с данъчните юрисдикции, включени в приложения I и II към заключенията на Съвета относно преработения списък на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели, не може никога да бъде пропускана.

Декларацията с информация за данъка върху доходите може да включва, когато е приложимо на равнище група, общо описание, в което се обясняват причините за всички съществени несъответствия между сумите, оповестени по параграф 2, букви е) и ж), като при целесъобразност се вземат предвид съответните суми за предишни финансови години.

Паричната единица, използвана в декларацията с информация за данъка върху доходите, е паричната единица, в която са представени консолидираните финансови отчети на крайното предприятие майка или годишните финансови отчети на самостоятелното предприятие. Държавите членки не изискват тази декларация да се публикува в парична единица, различна от използваната при финансовите отчети.

Независимо от това в случая, посочен в член 48б, параграф 4, втора алинея, дъщерното предприятие използва за декларацията с информация за данъка върху доходите паричната единица, в която публикува годишните си финансови отчети.

Държавите членки, които не са приели еврото, могат да конвертират прага от 750 000 000 EUR в националната си парична единица. При конвертирането тези държави членки прилагат обменният курс към 21 декември 2021 г., публикуван в Официален вестник на Европейския съюз. За да се получи кръгла сума в националната парична единица, праговете могат да бъдат увеличени или намалени с не повече от 5 %.

Праговете, посочени в член 48б, параграфи 4 и 5, се конвертират в еквивалентната сума в националната парична единица на всяка съответна трета държава, като се прилага обменният курс към 21 декември 2021 г., закръглен до най-близките хиляди.

10.

В декларацията с информация за данъка върху доходите се посочва дали е изготвена в съответствие с параграф 2 или 3 от настоящия член.

Член 48г

Публикуване и предоставяне на разположение

Декларацията с информация за данъка върху доходите и изявлението, посочено в член 48б от настоящата директива, се публикуват в срок от 12 месеца след датата на баланса за финансовата година, за която е изготвена декларацията, по реда, предвиден от всяка държава членка в съответствие с членове 14—28 от Директива (ЕС) 2017/1132 на Европейския парламент и на Съвета ( 34 ), а когато е приложимо — в съответствие с член 36 от Директива (ЕС) 2017/1132.

Държавите членки гарантират, че декларацията с информация за данъка върху доходите и изявлението, публикувани от предприятията съгласно параграф 1 от настоящия член, се предоставят безплатно на разположение на обществеността на поне един от официалните езици на Съюза не по-късно от 12 месеца след датата на баланса за финансовата година, за която е изготвена декларацията, на уебсайта на:

а)

предприятието, когато се прилага член 48б, параграф 1,

б)

дъщерното предприятие или на свързано предприятие, когато се прилага член 48б, параграф 4, или

в)

клона или на предприятието, открило клона, или на свързано предприятие, когато се прилага член 48б, параграф 5.

Държавите членки могат да освободят предприятията от прилагането на правилата, предвидени в параграф 2 от настоящия член, когато публикуваната в съответствие с параграф 1 от настоящия член декларация с информация за данъка върху доходите е предоставена на разположение едновременно на обществеността в електронен формат за отчитане, който е машинно четим, на уебсайта на регистъра, посочен в член 16 от Директива (ЕС) 2017/1132 и безплатно на всяка трета страна, установена в Съюза. Уебсайтът на предприятията и клоновете, посочени в параграф 2 от настоящия член, съдържа информация относно това освобождаване и препратка към уебсайта на съответния регистър.

Декларацията, посочена в член 48б, параграфи 1, 4, 5, 6 и 7, и когато е приложимо — изявлението, посочено в параграфи 4 и 5 от същия член, остават достъпни на съответния уебсайт в продължение на най-малко пет последователни години.

Член 48д

Отговорност за изготвянето, публикуването и осигуряването на достъп до декларацията с информация за данъка върху доходите

Държавите членки предвиждат, че членовете на административните, управителните и надзорните органи на крайните предприятия майки или самостоятелните предприятия по член 48б, параграф 1, като действат в рамките на предоставените им от националното право компетенции, носят колективна отговорност да гарантират, че декларацията с информация за данъка върху доходите се изготвя, публикува и прави достъпна в съответствие с членове 48б, 48в и 48г.

Държавите членки предвиждат, че членовете на административните, управителните и надзорните органи на дъщерните предприятия, посочени в член 48б, параграф 4 от настоящата директива, както и лицето или лицата, определени да извършат формалностите по оповестяването, предвидени в член 41 от Директива (ЕС) 2017/1132 за клоновете по член 48б, параграф 5 от настоящата директива, като действат в рамките на предоставените им от националното право компетенции, носят колективна отговорност, в рамките на своята осведоменост и капацитет, за изготвянето на декларацията с информация за данъка върху доходите съобразно съответно членове 48б и 48в, както и за нейното публикуване и предоставяне на разположение съобразно член 48г.

Член 48е

Становище на задължителен одитор

Държавите членки изискват, когато финансовите отчети на предприятие, регулирано от правото на държава членка, трябва да бъдат одитирани от един или повече задължителни одитори или одиторски дружества, в одиторския доклад да се посочва дали през финансовата година, предхождаща тази, за която е изготвен одитираният финансов отчет, предприятието е било длъжно да публикува декларация с информация за данъка върху доходите съгласно член 48б и ако е било длъжно, дали декларацията е била публикувана в съответствие с член 48г.

Член 48ж

Начална дата за предоставянето на декларация с информация за данъка върху доходите

Държавите членки се уверяват, че законовите, подзаконовите и административните разпоредби, с които се транспонират членове 48а—48е, се прилагат най-късно от началната дата на първата финансова година, започваща на или след 22 юни 2024 г.

Член 48з

Клауза за преразглеждане

В срок до 22 юни 2027 г Комисията представя доклад за спазването на задълженията за деклариране по членове 48а—48е и за последиците от тези задължения и, като се вземе предвид положението на равнище ОИСР, необходимостта да се гарантира, че е налице достатъчно ниво на прозрачност и необходимостта да се опази и гарантира конкурентна среда за предприятията и частните инвестиции, Комисията прави преглед и оценка, по-специално, дали би било подходящо да се разшири приложното поле на задължението за изготвяне на декларация с информация за данъка върху доходите, посочено в член 48б, така че в него да бъдат включени големите предприятия и големите групи, както са определени съответно в член 3, параграф 4 и параграф 7, и също да се разшири съдържанието на декларацията с информация за данъка върху доходите, определено в член 48в, като се включат допълнителни елементи. В този доклад Комисията прави също оценка на въздействието на представянето на данъчна информация на агрегирана основа за данъчни юрисдикции на трети държави, както е предвидено в член 48в, параграф 5, и на временното пропускане на информация, предвидено в член 48в, параграф 6, върху ефективността на директивата.

Комисията представя този доклад на Европейския парламент и на Съвета заедно със законодателно предложение, по целесъобразност.

▼M4

ГЛАВА 11

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

▼M4

Член 48и

Преходни разпоредби

В срок до 6 януари 2030 г. държавите членки разрешават на дъщерно предприятие от Съюза, което попада в обхвата на член 19а или член 29а и чието предприятие майка не е уредено от правото на държава членка, да изготвя консолидирано отчитане във връзка с устойчивостта в съответствие с изискванията на член 29а, който включва всички дъщерни предприятия от Съюза на такова предприятие майка, за които се прилага член 19а или член 29а.

В срок до 6 януари 2030 г. държавите членки разрешават консолидираното отчитане във връзка с устойчивостта, посочено в първа алинея от настоящия параграф, да включва оповестяванията, предвидени в член 8 от Регламент (ЕС) 2020/852, обхващащи дейностите, извършвани от всички дъщерни предприятия от Съюза на посоченото в първа алинея от настоящия параграф предприятие майка, които попадат в обхвата на член 19а или член 29а от настоящата директива.

Дъщерното предприятие от Съюза, посочено в параграф 1, е едно от дъщерните предприятия в Съюза на групата, реализирала най-голям оборот в Съюза през поне една от предходните пет финансови години, на консолидирана основа, когато е приложимо.

Консолидираното отчитане във връзка с устойчивостта, посочен в параграф 1 от настоящия член, се публикува в съответствие с член 30.

За целите на освобождаването, предвидено в член 19а, параграф 9 и член 29а, параграф 8, отчитането в съответствие с параграф 1 от настоящия член се счита за отчитане от предприятие майка на равнище група по отношение на предприятията, включени в консолидацията. Счита се, че отчитането в съответствие с параграф 1, втора алинея от настоящия член отговаря на условията, посочени съответно в член 19а, параграф 9, втора алинея, буква в) и член 29а, параграф 8, втора алинея, буква в).

▼B

Член 49

Упражняване на делегирани правомощия

Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

▼M4

Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 1, параграф 2, член 3, параграф 13, член 29б, член 29в, член 40б и член 46, параграф 2, се предоставя на Комисията за срок от 5 години от 5 януари 2023 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

Делегирането на правомощия, посочено в член 1, параграф 2, член 3, параграф 13, членове 29б, 29в и 40б и член 46, параграф 2, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга валидността на делегираните актове, които вече са в сила.

▼M3

3а.

Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. ( 35 )

▼M4

3б.

При приемането на делегирани актове съгласно членове 29б и 29в Комисията взема предвид техническия съвет на ЕКГФО, при условие че:

а)

този съвет е разработен при спазване на надлежната процедура, публичен надзор и прозрачност, с експертен опит и балансирано участие на съответните заинтересовани страни и с достатъчно публично финансиране, за да се гарантира тяхната независимост, както и въз основа на работна програма, по която са проведени консултации с Комисията;

б)

този съвет се съпровожда с анализи на разходите и ползите, които включват анализи на въздействията на техническия съвет по въпросите на устойчивостта;

в)

този съвет се придружава от пояснение на начина, по който се вземат предвид елементите, изброени в член 29б, параграф 5;

г)

участието в работата на ЕКГФО на техническо равнище се основава на експертния опит в отчитането във връзка с устойчивостта и не зависи от финансово участие.

Букви а) и г) не засягат участието на публични органи и национални организации за определяне на стандарти в техническата работа на ЕКГФО.

Придружителните документи към техническия съвет на ЕКГФО се представят заедно с този технически съвет.

Комисията провежда съвместни консултации с експертната група на държавите членки по финансирането за устойчиво развитие, посочена в член 24 от Регламент (ЕС) 2020/852, и със счетоводния регулаторен комитет, посочен в член 6 от Регламент (ЕО) № 1606/2002, относно проектите за делегираните актове преди тяхното приемане, както е посочено в членове 29б и 29в от настоящата директива.

Комисията иска становището на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП), Европейския банков орган (ЕБО) и Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) относно техническия съвет, предоставен от ЕКГФО, по-специално по отношение на неговото съответствие с Регламент (ЕС) 2019/2088 и с делегираните актове, приети в съответствие с настоящия регламент. ЕОЦКП, ЕБО и EIOPA предоставят становищата си в срок до два месеца от датата на получаване на искането от Комисията.

Комисията се консултира също така с Европейската агенция за околна среда, с Агенцията на Европейския съюз за основните права, с Европейската централна банка, с Комитета на европейските органи за надзор на одита и с Платформата за финансиране за устойчиво развитие, създадена съгласно член 20 от Регламент (ЕС) 2020/852, относно техническия съвет, предоставен от ЕКГФО, преди приемането на делегираните актове, посочени в членове 29б и 29в от настоящата директива. Когато някой от тези органи реши да предостави становище, той извършва това в срок до два месеца от датата на провеждане на консултацията с Комисията.

▼B

Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.

▼M4

Делегиран акт, приет съгласно член 1, параграф 2, член 3, параграф 13, членове 29б, 29в или 40б, или член 46, параграф 2, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения в срок от два месеца от нотифицирането на този акт в Европейския парламент и Съвета, или ако преди изтичането на този срок както Европейският парламент, така и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

▼B

Член 50

Процедура на комитет

Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 51

Санкции

Държавите-членки предвиждат санкциите, които са приложими при нарушения на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и вземат всички необходими мерки, за да гарантират прилагането на тези санкции. Предвидените санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи.

Член 52

Отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО

Отменят се Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО считано от датата на влизане в сила на настоящата директива.

Позоваванията на отменените директиви се считат за позовавания на настоящата директива и се четат в съобразно таблицата за съответствие в приложение VII.

Член 53

Транспониране

Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива до 20 юли 2015 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Държавите-членки могат да предвидят, че посочените в първата алинея разпоредби се прилагат за първи път по отношение на финансовите отчети за финансовите години, започващи на 1 януари 2016 г. или през календарната 2016 година.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 54

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 55

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ВИДОВЕ ПРЕДПРИЯТИЯ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 1, ПАРАГРАФ 1, БУКВА A)

—

Белгия:

la société anonyme/de naamloze vennootschap, la société en commandite par actions/de commanditaire vennootschap op aandelen, la société privéeà responsabilité limitée/de besloten vennootschapmet beperkte aansprakelijkheid, la société coopérative à responsabilité limitée/de coöperatieve vennootschap met beperkte aansprakelijkheid;

—

България:

акционерно дружество, дружество с ограничена отговорност, командитно дружество с акции;

—

Чешка република:

společnost s ručením omezeným, akciová společnost;

—

Дания:

aktieselskaber, kommanditaktieselskaber, anpartsselskaber;

—

Германия:

die Aktiengesellschaft, die Kommanditgesellschaft auf Aktien, die Gesellschaft mit beschränkter Haftung;

—

Естония:

aktsiaselts, osaühing;

—

Ирландия:

public companies limited by shares or by guarantee, private companies limited by shares or by guarantee;

—

Гърция:

η ανώνυμη εταιρία, η εταιρία περιоωρισμένης ευθύνης, η ετερόρρυθμη κατά μετοχές εταιρία;

—

Испания:

la sociedad anónima, la sociedad comanditaria por acciones, la sociedad de responsabilidad limitada;

—

Франция:

la société anonyme, la société en commandite par actions, la société à responsabilité limitée, la société par actions simplifiée;

▼M2

—

Хърватия:

dioničko društvo, društvo s ograničenom odgovornošću;

▼B

—

Италия:

la società per azioni, la società in accomandita per azioni, la società a responsabilità limitata;

—

Кипър:

Δημόσιες εταιρείες περιορισμένης ευθύνης με μετοχές ή με εγγύηση, ιδιωτικές εταιρείες περιορισμένης ευθύνης με μετοχές ή με εγγύηση;

—

Латвия:

akciju sabiedrība, sabiedrība ar ierobežotu atbildību;

—

Литва:

akcinės bendrovės, uždarosios akcinės bendrovės;

—

Люксембург:

la société anonyme, la société en commandite par actions, la société à responsabilité limitée;

—

Унгария:

részvénytársaság, korlátolt felelősségű társaság;

—

Малта:

kumpanija pubblika —public limited liability company, kumpannija privata —private limited liability company,

soċjeta in akkomandita bil-kapital maqsum f'azzjonijiet —partnership en commandite with the capital divided into shares;

—

Нидерландия:

de naamloze vennootschap, de besloten vennootschap met beperkte aansprakelijkheid;

—

Австрия:

die Aktiengesellschaft, die Gesellschaft mit beschränkter Haftung;

—

Полша:

spółka akcyjna, spółka z ograniczoną odpowiedzialnością, spółka komandytowo-akcyjna;

—

Португалия:

a sociedade anónima, de responsabilidade limitada, a sociedade em comandita por ações, a sociedade por quotas de responsabilidade limitada;

—

Румъния:

societate pe acțiuni, societate cu răspundere limitată, societate în comandită pe acțiuni.

—

Словения:

delniška družba, družba z omejeno odgovornostjo, komanditna delniška družba;

—

Словакия:

akciová spoločnosť, spoločnosť s ručením obmedzeným;

—

Финландия:

yksityinen osakeyhtiö/privat aktiebolag, julkinen osakeyhtiö/publikt aktiebolag;

—

Швеция:

aktiebolag;

—

Обединено кралство:

public companies limited by shares or by guarantee, private companies limited by shares or by guarantee.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ВИДОВЕ ПРЕДПРИЯТИЯ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 1, ПАРАГРАФ 1, БУКВА Б)

—

Белгия

la société en nom collectif/de vennootschap onder firma, la société en commanditе simple/de gewone commanditaire vennootschap, la société coopérative à responsabilité illimitée/de coöperatieve vennootschap met onbeperkte aansprakelijkheid;

—

България:

събирателно дружество, командитно дружество;

—

Чешка република:

veřejná obchodní společnost, komanditní společnost;

—

Дания:

interessentskaber, kommanditselskaber;

—

Германия:

die offene Handelsgesellschaft, die Kommanditgesellschaft;

—

Естония:

täisühing, usaldusühing;

—

Ирландия:

partnerships, limited partnerships, unlimited companies;

—

Гърция:

η ομόρρυθμος εταιρία, η ετερόρρυθμος εταιρία;

—

Испания:

sociedad colectiva, sociedad en comandita simple;

—

Франция:

la société en nom collectif, la société en commandite simple;

▼M2

—

Хърватия:

javno trgovačko društvo, komanditno društvo, gospodarsko interesno udruženje;

▼B

—

Италия:

la società in nome collettivo, la società in accomandita semplice;

—

Кипър:

Ομόρρυθμες και ετερόρρυθμες εταιρείες (συνεταιρισμοί);

—

Латвия:

pilnsabiedrība, komandītsabiedrība;

—

Литва:

tikrosios ūkinės bendrijos, komanditinės ūkinės bendrijos;

—

Люксембург:

la société en nom collectif, la société en commandite simple;

—

Унгария:

közkereseti társaság, betéti társaság, közös vállalat, egyesülés, egyéni cég;

—

Малта:

soċjeta f'isem kollettiv jew soċjeta in akkomandita, bil-kapital li mhux maqsum f'azzjonijiet meta s-soċji kollha li għandhom responsabbilita' llimitata huma soċjetajiet in akkomandita bil-kapital maqsum f'azzjonijiet —partnership en nom collectif or partnership en commandite with capital that is not divided into shares, when all the partners with unlimited liability are partnership en commandite with the capital divided into shares;

—

Нидерландия:

de vennootschap onder firma, de commanditaire vennootschap;

—

Австрия:

die offene Gesellschaft, die Kommanditgesellschaft;

—

Полша:

spółka jawna, spółka komandytowa;

—

Португалия:

sociedade em nome colectivo, sociedade em comandita simples;

—

Румъния:

societate în nume colectiv, societate în comandită simplă;

—

Словения:

družba z neomejeno odgovornostjo, komanditna družba;

—

Словакия:

verejná obchodná spoločnosť, komanditná spoločnosť;

—

Финландия:

avoin yhtiö/ öppet bolag, kommandiittiyhtiö/kommanditbolag;

—

Швеция:

handelsbolag, kommanditbolag;

—

Обединено кралство:

partnerships, limited partnerships, unlimited companies.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ХОРИЗОНТАЛНА СТРУКТУРА НА БАЛАНСА, ПРЕДВИДЕНА В ЧЛЕН 10

Активи

A. Записан невнесен капитал

от който изискуем капитал

(освен ако националното законодателство предвижда записване на изискуемия капитал в „Капитал и резерви“, в който случай частта от капитала, която е изискуема, но още не е внесена, се записва като актив в група А или в група Г, II), 5).

Б. Разходи за учредяване

съгласно определеното в националното законодателство и доколкото това законодателство допуска записването им като активи. В националното законодателство може също да се предвижда разходите за учредяване да се записват като първа позиция в раздел „Нематериални активи“.

В. Дълготрайни активи

I. Нематериални активи

1. Разходи за развойна дейност, доколкото националното законодателство допуска записването им като активи.

2. Концесии, патенти, лицензи, търговски марки, както и аналогични права и активи, ако те са:

а)

придобити възмездно и не трябва да бъдат записани в група В, I), 3); или

б)

създадени от самото предприятие, доколкото националното законодателство допуска записването им като активи.

3. Репутация, доколкото е придобита възмездно.

4. Плащания по сметка.

II. Материални активи

1. Земя и сгради.

2. Машини и съоръжения.

3. Други приспособления и движими вещи, инструменти и оборудване.

4. Плащания по сметка и материални активи в процес на изграждане.

III. Финансови активи

1. Дялове в свързани предприятия.

2. Заеми, предоставени на свързани предприятия.

3. Дялови участия.

4. Заеми, предоставени на предприятия, в които дружеството има дялово участие.

5. Права, имащи характер на дълготрайни активи.

6. Други заеми.

Г. Краткотрайни активи

I. Материални запаси

1. Суровини и консумативи.

2. Продукти с незавършено производство.

3. Готова продукция и стоки за продажба.

4. Плащания по сметка.

II. Вземания

(Вземания, които стават дължими и изискуеми след повече от една година, се записват отделно за всяка позиция.)

1. Вземания, произтичащи от продажби и доставки на услуги.

2. Вземания към свързани предприятия.

3. Вземания към предприятия, в които дружеството има дялово участие.

4. Други вземания.

5. Записан и изискуем, но невнесен капитал (освен ако националното законодателство предвижда записване на изискуемия капитал като актив в група А).

6. Предоставени аванси и натрупани приходи (освен ако националното законодателство предвижда да бъдат записани като активи в група Д).

III. Инвестиции

1. Дялове в свързани предприятия.

2. Собствени акции или дялове (с означение на номиналната им стойност, а ако такава липсва — отчетната им стойност), ако националното законодателство допуска записването им в баланса.

3. Други инвестиции.

IV. Парични средства в банки и в брой

Д. Предоставени аванси и натрупани приходи

(освен ако националното законодателство предвижда записването им като активи в група Г, II), 6).

Капитал, резерви и пасиви

A. Капитал и резерви

I. Записан капитал

(освен ако националното законодателство предвижда в тази позиция да бъде записан изискуемият капитал. В този случай размерът на записания капитал и на внесения капитал се записват поотделно).

II. Премии от емисии на акции

III. Резерви от преоценка

IV. Резерви

1. Законов резерв, доколкото националното законодателство изисква такъв.

2. Резерв за собствените акции или дялове, доколкото националното законодателство изисква такъв, без да се засягат разпоредбите на член 24, параграф 1, буква б) от Директива 2012/30/ЕС.

3. Резерви по устав.

4. Други резерви, в това число резерва по справедлива стойност.

V. Печалби или загуби, пренесени от предходни години

VI. Годишен резултат от дейността

Б. Провизии

1. Провизии за пенсии и сходни задължения.

2. Провизии за данъци.

3. Други провизии.

В. Задължения

(Задълженията, които стават дължими и изискуеми в срок до една година, и задълженията, които стават дължими и изискуеми след повече от една година, се записват поотделно за всяка позиция и за общия сбор на тези позиции.)

1. Заеми, като конвертируемите заеми се записват отделно.

2. Задължения към кредитни институции.

3. Плащания, получени във връзка с поръчки, доколкото не са записани отделно като намаляване на запасите.

4. Задължения, произтичащи от покупко-продажби и предоставяне на услуги.

5. Задължения по менителници.

6. Задължения към свързани предприятия.

7. Задължения към предприятия, в които дружеството има дялово участие.

8. Други задължения, включително данъци и социална сигурност.

9. Натрупани задължения и приходи за бъдещи периоди (освен ако националното законодателство предвижда записването им в група Г).

Г. Натрупани задължения и приходи за бъдещи периоди

(освен ако националното законодателство предвижда записването им в група В, 9) в раздел „Задължения“).

ПРИЛОЖНИЕ IV

ВЕРТИКАЛНА СТРУКТУРА НА БАЛАНСА, ПРЕДВИДЕНА В ЧЛЕН 10

A. Записан невнесен капитал

от който изискуем капитал

(освен ако националното законодателство предвижда записване на изискуемия капитал в група Л, в който случай частта от капитала, която е изискуема, но още не е внесена, трябва да се записва в група А или в група Г, II), 5).

Б. Разходи за учредяване

В. Дълготрайни активи

I. Нематериални активи

1. Разходи за развойна дейност, доколкото националното законодателство допуска записването им като активи.

2. Концесии, патенти, лицензи, търговски марки, както и аналогични права и активи, ако те са:

а)

придобити възмездно и не трябва да бъдат записани в група B, I), 3); или

б)

3. Репутация, ако тя е придобита възмездно.

4. Плащания по сметка.

II. Материални активи

1. Земя и сгради.

2. Машини и съоръжения.

3. Други приспособления и движими вещи, инструменти и оборудване.

4. Плащания по сметка и материални активи в процес на изграждане.

III. Финансови активи

1. Дялове в свързани предприятия.

2. Заеми, предоставени на свързани предприятия.

3. Дялови участия.

4. Заеми, предоставени на предприятия, в които предприятието има дялово участие.

5. Права, имащи характер на дълготрайни активи.

6. Други заеми.

Г. Краткотрайни активи

I. Материални запаси

1. Суровини и консумативи.

2. Продукти с незавършено производство.

3. Готова продукция и стоки за продажба.

4. Плащания по сметка.

II. Вземания

(Вземания, които стават дължими и изискуеми след повече от една година, трябва да се записват отделно за всяка позиция.)

1. Вземания, произтичащи от продажби и доставки на услуги.

2. Вземания към свързани предприятия.

3. Вземания към предприятия, в които дружеството има дялово участие.

4. Други вземания.

5. Записан капитал, който е изискуем, но още не е внесен (освен ако националното законодателство предвижда записване на изискуемия капитал като актив в група А).

6. Предоставени аванси и натрупани приходи (освен ако националното законодателство предвижда записването им като активи в група Д).

III. Инвестиции

1. Дялове в свързани предприятия.

3. Други инвестиции.

IV. Парични средства в банки и в брой

Д. Предоставени аванси и натрупани приходи

(освен ако националното законодателство предвижда записването им в група Г, II), 6).

Е. Задължения: задълженията, които стават дължими и изискуеми в срок до една година

1. Заеми, като конвертируемите заеми се записват отделно.

2. Задължения към кредитни институции.

3. Плащания, получени във връзка с поръчки, доколкото не са записани отделно като намаляване на запасите.

4. Задължения, произтичащи от покупко-продажби и предоставяне на услуги.

5. Задължения по менителници.

6. Задължения към свързани предприятия.

7. Задължения към предприятия, в които дружеството има дялово участие.

8. Други задължения, включително данъци и социална сигурност.

9. Натрупани задължения и приходи за бъдещи периоди (освен ако националното законодателство предвижда записването им в група К).

Ж. Нетни краткотрайни активи/краткосрочни пасиви

(като се вземат предвид предоставените аванси и натрупаните приходи, записани в група Д, и натрупаните задължения и приходите за бъдещи периоди, записани в група К).

З. Общ размер на активите след приспадане на краткосрочните пасиви

И. Задължения: задълженията, които стават дължими и изискуеми след повече от една година

1. Заеми, като конвертируемите заеми се записват отделно.

2. Задължения към кредитни институции.

3. Плащания, получени във връзка с поръчки, доколкото не са записани отделно като намаляване на запасите.

4. Задължения, произтичащи от покупко-продажби и предоставяне на услуги.

5. Задължения по менителници.

6. Задължения към свързани предприятия.

7. Задължения към предприятия, в които дружеството има дялово участие.

8. Други задължения, включително данъци и социална сигурност.

Й. Провизии

1. Провизии за пенсии и сходни задължения.

2. Провизии за данъци.

3. Други провизии.

К. Натрупани задължения и приходи за бъдещи периоди

(освен ако националното законодателство предвижда записването им в група Е, 9) или в група И, 9), или и в двете).

Л. Капитал и резерви

I. Записан капитал

(освен ако националното законодателство предвижда в тази позиция да бъде записан изискуемият капитал. В този случай размерът на записания капитал и на внесения капитал трябва да се записва поотделно).

II. Премии от емисии на акции

III. Резерви от преоценка

IV. Резерви

1. Законов резерв, доколкото националното законодателство изисква такъв.

2. Резерв за собствени акции или дялове, доколкото националното законодателство изисква такъв, без да се засяга член 22, параграф 1, буква б) от Директива 2012/30/ЕС.

3. Резерви по устав.

4. Други резерви, включително по справедливата стойност.

V. Печалби или загуби, пренесени от предходни години

VI. Годишен резултат от дейността

ПРИЛОЖЕНИЕ V

СТРУКТУРА НА ОТЧЕТА ЗА ПРИХОДИТЕ И РАЗХОДИТЕ СПОРЕД ХАРАКТЕРА НА РАЗХОДИТЕ, ПРЕДВИДЕНА В ЧЛЕН 13

1. Нетен оборот.

2. Изменение на запасите от готова продукция и на незавършеното производство.

3. Дейност, извършена от предприятието за собствени нужди и капитализирана.

4. Други приходи от дейността.

а)

Суровини и консумативи.

б)

други външни разходи.

6. Разходи за персонала:

а)

работни заплати;

б)

разходи за социална сигурност, като разходите за пенсии се посочват отделно.

а)

Корекции в стойността на разходите за учредяване и на дълготрайните материални и нематериални активи.

б)

Корекции в стойността на краткотрайните активи, доколкото надхвърлят размера на корекциите в стойността, обичайни за съответното предприятие.

8. Други разходи за дейността.

9. Приходи от дялови участия, като получените от свързани предприятия се посочват отделно.

10. Приходи от други инвестиции и вземания, които съставляват част от дълготрайните активи, като получените от свързани предприятия се посочват отделно.

11. Други приходи от лихви и аналогични приходи, като получените от свързани предприятия се посочват отделно.

12. Корекции в стойността на финансовите активи и на инвестициите, имащи характер на краткотрайни активи.

13. Задължения от лихви и аналогични задължения, като отнасящите се до свързани предприятия се посочват отделно.

14. Данъци върху резултата от дейността.

15. Резултат от дейността след облагането с данъци.

16. Други данъци, невключени в позиции 1—15.

17. Резултат за финансовата година.

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

СТРУКТУРА НА ОТЧЕТА ЗА ПРИХОДИТЕ И РАЗХОДИТЕ СПОРЕД ФУНКЦИЯТА НА РАЗХОДИТЕ, ПРЕДВИДЕНА В ЧЛЕН 13

1. Нетен оборот.

2. Производствени разходи (включително корекции в стойността).

3. Брутна печалба или загуба.

4. Разходи за разпространение (включително корекции в стойността).

5. Административни разходи (включително корекции в стойността).

6. Други приходи от дейността.

7. Приходи от дялови участия, като получените от свързани предприятия се посочват отделно.

8. Приходи от други инвестиции и вземания, които съставляват част от дълготрайните активи, като получените от свързани предприятия се посочват отделно.

9. Други приходи от лихви и аналогични приходи, като получените от свързани предприятия се посочват отделно.

10. Корекции в стойността на финансовите активи и на инвестициите, имащи характер на краткотрайни активи.

11. Задължения от лихви и аналогични задължения, като отнасящите се до свързани предприятия се посочват отделно.

12. Данъци върху резултата от дейността.

13. Резултат от дейността след облагането с данъци.

14. Други данъци, невключени в позиции 1—13.

15. Резултат за финансовата година.

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

Таблица на съответствието

Директива 78/660/ЕИО	Директива 83/349/ЕИО	Настоящата директива
Член 1, параграф 1, първа алинея, встъпителни думи	—	Член 1, параграф 1, буква а)
Член 1, параграф 1, първа алинея, първо до двадесет и седмо тире	—	Приложение I
Член 1, параграф 1, втора алинея	—	Член 1, параграф 1, буква б)
Член 1, параграф 1, втора алинея, букви а)—аа)	—	Приложение II
Член 1, параграф 1, трета алинея	—	—
Член 1, параграф 2	—	—
Член 2, параграф 1	—	Член 4, параграф 1
Член 2, параграф 2	—	Член 4, параграф 2
Член 2, параграф 3	—	Член 4, параграф 3
Член 2, параграф 4	—	Член 4, параграф 3
Член 2, параграф 5	—	Член 4, параграф 4
Член 2, параграф 6	—	Член 4, параграф 5
Член 3	—	Член 9, параграф 1
Член 4, параграф 1	—	Член 9, параграф 2
Член 4, параграф 2	—	Член 9, параграф 3
Член 4, параграф 3	—	Член 9, параграф 3
Член 4, параграф 4	—	Член 9, параграф 4
Член 4, параграф 5	—	—
Член 4, параграф 6	—	Член 6, параграф 1, буква з) и член 6, параграф 3
Член 5, параграф 1	—	—
Член 5, параграф 2		Член 2, точка 14
Член 5, параграф 3		Член 2, точка 15
Член 6	—	Член 9, параграф 6
Член 7	—	Член 6, параграф 1, буква ж)
Член 8	—	Член 10
Член 9 (А)	—	Приложение III (А)
Член 9 (Б)	—	Приложение III (Б)
Член 9 (В)	—	Приложение III (В)
Член 9 (Г)	—	Приложение III (Г)
Член 9 (Д)	—	Приложение III (Д)
Член 9 (Е)	—	—
Пасиви Член 9 (А)	—	Капитал, резерви и пасиви Приложение III (А)
Член 9 (Б)	—	Приложение III (Б)
Член 9 (В)	—	Приложение III (В)
Член 9 (Г)	—	Приложение III (Г)
Член 9 (Д)	—	—
Член 10	—	Приложение IV
Член 10a	—	Член 11
Член 11, първа алинея	—	Член 3, параграф 2 и член 14, параграф 1
Член 11, втора алинея	—	—
Член 11, трета алинея	—	Член 3, параграф 9, първа алинея
Член 12, параграф 1	—	Член 3, параграф 10
Член 12, параграф 2	—	Член 3, параграф 9, втора алинея
Член 12, параграф 3	—	Член 3, параграф 11
Член 13, параграф 1	—	Член 12, параграф 1
Член 13, параграф 2	—	Член 12, параграф 2
Член 14	—	Член 16, параграф 1, буква г)
Член 15, параграф 1	—	Член 12, параграф 3
Член 15, параграф 2	—	Член 2, параграф 4
Член 15, параграф 3, буква а)	—	Член 17, параграф 1, буква а)
Член 15, параграф 3, буква б)	—	—
Член 15, параграф 3, буква в)	—	Член 17, параграф 1, буква a), подточка i)
Член 15, параграф 4	—	—
Член 16	—	Член 12, параграф 4
Член 17	—	Член 2, параграф 2
Член 18	—	—
Член 19		Член 2, параграф 8
Член 20, параграф 1	—	Член 12, параграф 12, първа алинея
Член 20, параграф 2	—	Член 12, параграф 12, втора алинея
Член 20, параграф 3	—	лен 12, параграф 12, трета алинея
Член 21	—	—
Член 22, първа алинея	—	Член 13, параграф 1
Член 22, втора алинея	—	Член 13, параграф 2
Член 23, точки 1—15	—	Приложение V, точки 1—15
Член 23, точки 16—19	—	—
Член 23, точки 20 и 21	—	Приложение V, точки 16 и 17
Член 24	—	—
Член 25, точки 1—13	—	Приложение VI, точки 1—13
Член 25, точки 14—17	—	—
Член 25, точки 18 и 19	—	Приложение VI, точки 14 и 15
Член 26	—	—
Член 27, първа алинея, встъпителни думи	—	Член 3, параграф 3
Член 27, първа алинея, букви а) и в)	—	Член 14, параграф 2, букви а) и б)
Член 27, първа алинея, букви б) и г)	—	—
Член 27, втора алинея	—	Член 3, параграф 9
Член 28	—	Член 2, точка 5
Член 29	—	—
Член 30	—	—
Член 31, параграф 1	—	Член 6, параграф 1, встъпителни думи и букви а)—е)
Член 31, параграф 1a	—	Член 6, параграф 5
Член 31, параграф 2	—	Член 4, параграф 4
Член 32	—	Член 6, параграф 1 буква и)
Член 33, параграф 1, встъпителни думи	—	Член 7, параграф 1
Член 33, параграф 1, букви а) и б) и втора и трета алинея	—	—
Член 33, параграф 1, буква в)	—	Член 7, параграф 1
Член 33, параграф 2, буква а), първа алинея и член 33, параграф 2, букви б), в) и г)	—	Член 7, параграф 2
Член 33, параграф 2, буква а), втора алинея	—	Член 16, параграф 1, буква б)
Член 33, параграф 3	—	Член 7, параграф 3
Член 33, параграф 4	—	Член 16, параграф 1, буква б), подточка ii)
Член 33, параграф 5	—	—
Член 34	—	Член 12, параграф 11, четвърта алинея
Член 35, параграф 1, буква а)	—	Член 6, параграф 1, буква и)
Член 35, параграф 1, буква б)	—	Член 12, параграф 5
Член 35, параграф 1, буква в)		Член 12, параграф 6
Член 35, параграф 1, буква г)		Член 17, параграф 1, буква б)
Член 35, параграф 2	—	Член 2, параграф 6
Член 35, параграф 3	—	Член 2, параграф 7
Член 35, параграф 4	—	Член 12, параграф 8 и член 17, параграф 1, буква а), подточка vi)
Член 36	—	—
Член 37, параграф 1	—	Член 12, параграф 11
Член 37, параграф 2	—	Член 12, параграф 11
Член 38	—	—
Член 39, параграф 1, буква а)	—	Член 6, параграф 1, буква и)
Член 39, параграф 1, буква б)	—	Член 1112 параграф 7, първа алинея
Член 39, параграф 1, буква в)	—	—
Член 39, параграф 1, буква г)	—	Член 12, параграф 7, втора алинея
Член 39, параграф 1, буква д)	—	Член 17, параграф 1, буква б)
Член 39, параграф 2	—	Член 2, параграф 6
Член 40, параграф 1	—	Член 12, параграф 9
Член 40, параграф 2	—	—
Член 41	—	Член 12, параграф 10
Член 42, първа алинея	—	Член 12, параграф 12, трета алинея
Член 42, втора алинея	—	—
Член 42a, параграф 1	—	Член 8, параграф 1, буква а)
Член 42a, параграф 2	—	Член 8, параграф 2
Член 42a, параграф 3	—	Член 8, параграф 3
Член 42a, параграф 4	—	Член 8, параграф 4
Член 42a, параграф 5	—	Член 8, параграф 5
Член 42а, параграф 5а	—	Член 8, параграф 6
Член 42б	—	Член 8, параграф 7
Член 42в	—	Член 8, параграф 8
Член 42г	—	Член 16, параграф 1, буква в)
Член 42д	—	Член 8, параграф 1, буква б)
Член 42е	—	Член 8, параграф 9
Член 43, параграф 1, встъпителни думи	—	Член 16, параграф 1, встъпителни думи
Член 43, параграф 1, точка 1	—	Член 16, параграф 1, буква а)
Член 43, параграф 1, точка 2, първа алинея	—	Член 17, параграф 1, буква ж), първа алинея
Член 43, параграф 1, точка 2, втора алинея	—	Член 17, параграф 1, буква к)
Член 43, параграф 1, точка 3	—	Член 17, параграф 1, буква з)
Член 43, параграф 1, точка 4	—	Член 17, параграф 1, буква и)
Член 43, параграф 1, точка 5	—	Член 18, параграф 1, буква й)
Член 43, параграф 1, точка 6	—	Член 16, параграф 1, буква ж)
Член 43, параграф 1, точка 7	—	Член 16, параграф 1, буква г)
Член 43, параграф 1, точка 7а	—	Член 17, параграф 1, буква п)
Член 43, параграф 1, точка 7б	—	Член 2, точка 3 и член 17, параграф 1, буква с)
Член 43, параграф 1, точка 8	—	Член 18, параграф 1, буква а)
Член 43, параграф 1, точка 9	—	Член 17, параграф 1, буква д)
Член 43, параграф 1, точка 10	—	—
Член 43, параграф 1, точка 11	—	Член 17, параграф 1, буква е)
Член 43, параграф 1, точка 12	—	Член 17, параграф 1, буква г), първа алинея
Член 43, параграф 1, точка 13	—	Член 16, параграф 1, буква д)
Член 43, параграф 1, точка 14, буква a)	—	Член 17, параграф 1, буква в), подточка i)
Член 43, параграф 1, точка 14, буква б)	—	Член 17, параграф 1, буква в), подточка ii)
Член 43, параграф 1, точка 15	—	Член 18, параграф 1, буква б) и член 18, параграф 3
Член 43, параграф 2	—	—
Член 43, параграф 3	—	Член 17, параграф 1, буква г), втора алинея
Член 44	—	—
Член 45, параграф 1	—	Член 17, параграф 1, буква ж), втора алинея Член 28, параграф 3
Член 45, параграф 2	—	Член 18, параграф 2
Член 46	—	Член 19
Член 46a	—	Член 20
Член 47, параграфи 1 и 1а	—	Член 30, параграфи 1 и 2
Член 47, параграф 2	—	Член 31, параграф 1
Член 47, параграф 3	—	Член 31, параграф 2
Член 48	—	Член 32, параграф 1
Член 49	—	Член 32, параграф 2
Член 50	—	Член 17, параграф 1, буква о)
Член 50a	—	—
Член 50б	—	Член 33, параграф 1, буква а)
Член 50в	—	Член 33, параграф 2
Член 51, параграф 1	—	Член 34, параграф 1
Член 51, параграф 2	—	—
Член 51, параграф 3	—	—
Член 51a	—	Член 35
Член 52	—	—
Член 53, параграф 2	—	Член 3, параграф 13
Член 53a	—	Член 40
Член 55	—	—
Член 56, параграф 1	—	—
Член 56, параграф 2	—	Член 17, параграф 1, букви л), м) и н)
Член 57	—	Член 37
Член 57a	—	Член 38
Член 58	—	Член 39
Член 59, параграф 1	—	Член 9, параграф 7, буква а)
Член 59, параграф 2 до параграф 6, буква а)	—	Член 9, параграф 7, буква a) и член 27
Член 59, параграф 6, букви б) и в)	—	Член 9, параграф 7, букви б) и в)
Член 59, параграфи 7 и 8	—	Член 9, параграф 7, буква a) и член 27
Член 59, параграф 9	—	Член 27, параграф 9
Член 60	—	—
Член 60a	—	Член 51
Член 61	—	Член 17, параграф 2
Член 61a	—	—
Член 62	—	Член 55
—	Член 1, параграф 1	Член 22, параграф 1
—	Член 1, параграф 2	Член 2, параграф 2
—	Член 2, параграфи 1, 2 и 3	Член 22, параграфи 3, 4 и 5
—	Член 3, параграф 1	Член 22, параграф 6
—	Член 3, параграф 2	Член 2, точка 10)
—	Член 4, параграф 1	Член 21
—	Член 4, параграф 2	—
—	Член 5	—
—	Член 6, параграф 1	Член 23, параграф 2
—	Член 6, параграф 2	Член 3, параграф 8
—	Член 6, параграф 3	Член 3, параграф 9, втора алинея, член 3, параграфи 10 и 11
	Член 6, параграф 4	Член 23, параграф 2
—	Член 7, параграф 1	Член 23, параграф 3
—	Член 7, параграф 2	Член 23, параграф 4
—	Член 7, параграф 3	Член 23, параграф 2, встъпителни думи
—	Член 8	Член 23, параграф 5
—	Член 9, параграф 1	Член 23, параграф 6
—	Член 9, параграф 2	—
—	Член 10	Член 23, параграф 7
—	Член 11	Член 23, параграф 8
—	Член 12, параграф 1	Член 23, параграф 7
	Член 12, параграф 2	Член 22, параграф 8
	Член 12, параграф 3	Член 22, параграф 9
—	Член 13, параграфи 1 и 2	Член 2, точка 16) и член 6, параграф 1, буква й)
	Член 13, параграф 2а	Член 23, параграф 10
—	Член 13, параграф 3	Член 23, параграф 9
—	Член 15	—
—	Член 16	Член 4
—	Член 17, параграф 1	Член 24, параграф 1
—	Член 17, параграф 2	—
—	Член 18	Член 24, параграф 2
—	Член 19	Член 24, параграф 3, букви а)—е)
—	Член 20	—
—	Член 21	Член 24, параграф 4
—	Член 22	Член 24, параграф 5
—	Член 23	Член 24, параграф 6
—	Член 24	—
—	Член 25, параграф 1	Член 6, параграф 1, буква б)
—	Член 25, параграф 2	Член 4, параграф 4
—	Член 26, параграф 1	Член 24, параграф 7
—	Член 26, параграф 2	—
—	Член 26, параграф 3	Член 6, параграф 1, буква й)
	Член 27	Член 24, параграф 8
—	Член 28	Член 24, параграф 9
—	Член 29, параграф 1	Член 24, параграф 10
—	Член 29, параграф 2	Член 24, параграф 11
—	Член 29, параграф 3	Член 24, параграф 12
—	Член 29, параграф 4	Член 24, параграф 13
—	Член 29, параграф 5	Член 24, параграф 14
—	Член 30, параграф 1	Член 24, параграф 3, буква в)
—	Член 30, параграф 2	—
	Член 31	Член 24, параграф 3, буква е)
—	Член 32, параграфи 1 и 2	Член 26
	Член 32, параграф 3	—
—	Член 33	Член 27
—	Член 34, встъпителни думи и член 34, параграф 1, първо изречение	Член 16, параграф 1, буква а) и член 28, параграф 1
—	Член 34, параграф 1, второ изречение	—
—	Член 34, параграф 2	Член 28, параграф 2, буква а)
—	Член 34, параграф 3, буква а)	Член 28, параграф 2, буква б)
—	Член 34, параграф 3, буква б)	—
—	Член 34, параграф 4	Член 28, параграф 2, буква в)
—	Член 34, параграф 5	Член 28, параграф 2, буква г)
—	Член 34, параграф 6	Член 16, параграф 1, буква ж) и член 28, параграф 1
—	Член 34, параграф 7	Член 16, параграф 1, буква г) и член 28, параграф 1
—	Член 34, параграф 7a	Член 17, параграф 1, буква п)
—	Член 34, параграф 7б	Член 17, параграф 1, буква с)
—	Член 34, параграф 8	Член 18, параграф 1, буква а)
—	Член 34, параграф 9, буква а)	Член 17, параграф 1, буква д)
—	Член 34, параграф 9, буква б)	Член 28, параграф 1, буква б)
—	Член 34, параграф 10	—
	Член 34, параграф 11	Член 17, параграф 1, буква е) и член 28, парафраф 1
—	Член 34, параграфи 12 и 13	Член 28, параграф 1, буква в)
—	Член 34, параграф 14	Член 16, параграф 1, буква в) и член 28, параграф 1
—	Член 17, параграф 1, буква в)	Член 17, параграф 1, буква в) и член 28, параграф 1
—	Член 34, параграф 16	Член 18, параграф 1, буква б) и член 28, параграф 1
—	Член 35, параграф 1	Член 28, параграф 3
—	Член 35, параграф 2	—
—	Член 36, параграф 1	Член 19, параграф 1 и член 29, параграф 1
	Член 36, параграф 2, буква а)	—
—	Член 36, параграф 2, букви б) и в)	Член 19, параграф 2, букви б) и в)
—	Член 36, параграф 2, буква г)	Член 29, параграф 2, буква а)
—	Член 36, параграф 2, буква д)	Член 19, параграф 2, буква д) и член 29, параграф 1
—	Член 36, параграф 2, буква е)	Член 29, параграф 2, буква б)
—	Член 36, параграф 3	Член 29, параграф 3
—	Член 36а	Член 33, параграф 1, буква б)
—	Член 36б	Член 33, параграф 2
—	Член 37, параграф 1	Член 34, параграфи 1 и 2
—	Член 37, параграф 2	Член 35
—	Член 37, параграф 4	Член 35
—	Член 38, параграф 1	Член 30, параграф 1, първа алинея и член 30, параграф 3, първа алинея
—	Член 38, параграф 2	Член 30, параграф 1, втора алинея
—	Член 38, параграф 3	—
—	Член 38, параграф 4	Член 30, параграф 3, втора алинея
—	Член 38, параграфи 5, 6 и 7	—
—
	Член 38a	Член 40
—	Член 39	—
—	Член 40	—
—	Член 41, параграф 1	Член 2, параграф 12
—	Член 41, параграф 1a	Член 2, параграф 3
—	Член 41, параграфи 2—5	—
—	Член 42	—
—	Член 43	—
—	Член 44	—
—	Член 45	—
—	Член 46	—
—	Член 47	—
—	Член 48	Член 51
—	Член 49	—
—	Член 50	—
—	Член 50a	—
—	Член 51	Член 55

( 1 ) Директива 91/674/ЕИО на Съвета от 19 декември 1991 г. относно годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети на застрахователните предприятия (ОВ L 374, 31.12.1991 г., стр. 7).

( 2 ) Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стp. 1)

( 3 ) Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 338).

( 4 ) Регламент (ЕС) 2019/2088 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 г. относно оповестяването на информация във връзка с устойчивостта в сектора на финансовите услуги (ОВ L 317, 9.12.2019 г., стр. 1)

( 5 ) ОВ L 145, 30.4.2004 г., стр. 1.

( 6 ) ОВ L 177, 30.6.2006 г., стр. 1.

( 7 ) ОВ L 374, 31.12.1991 г., стр. 7.

( 8 ) ОВ L 243, 11.9.2002 г., стр. 1.

( 9 ) Директива 91/674/ЕИО на Съвета от 19 декември 1991 г. относно годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети на застрахователните предприятия (ОВ L 374, 31.12.1991 г., стр. 7).

( 10 ) Директива 86/635/ЕИО на Съвета от 8 декември 1986 г. относно годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети на банки и други финансови институции (ОВ L 372, 31.12.1986 г., стр. 1).

( 11 ) Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93 (ОВ L 218, 13.8.2008 г., стр. 30).

( 12 ) Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 г. за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на Регламент (ЕО) № 401/2009 и (ЕС) 2018/1999 (Европейски закон за климата) (ОВ L 243, 9.7.2021 г., стр. 1).

( 13 ) Директива (ЕС) 2022/2464 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 537/2014, Директива 2004/109/ЕО, Директива 2006/43/ЕО и Директива 2013/34/ЕС по отношение на отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта (ОВ L 322, 16.12.2022 г., стр. 15).

( 14 ) Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (ОВ L 335, 17.12.2009 г., стр. 1).

( 15 ) Директива 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 г. относно хармонизиране изискванията за прозрачност по отношение на информацията за издателите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар, и за изменение на Директива 2001/34/ЕО (ОВ L 390, 31.12.2004 г., стр. 38).

( 16 ) Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 г. за установяване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088 (ОВ L 198, 22.6.2020 г., стp. 13).

( 17 ) ОВ L 142, 30.4.2004 г., стр. 12.

( 18 ) ОВ L 340, 22.12.2007 г., стр. 66.

( 19 ) Делегиран регламент (ЕС) 2020/1816 на Комисията от 17 юли 2020 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 2016/1011 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на обяснението в декларацията за бенчмарка на начина, по който екологичните, социалните и управленските фактори са отразени във всеки изготвен и публикуван бенчмарк (ОВ L 406, 3.12.2020 г., стр. 1).

( 20 ) Делегиран регламент (ЕС) 2020/1817 на Комисията от 17 юли 2020 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 2016/1011 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на минималната информация, която трябва да се съдържа в обяснението на начина, по който екологичните, социалните и управленските фактори са отразени в методиката на бенчмарка (ОВ L 406, 3.12.2020 г., стр. 12).

( 21 ) Делегиран регламент (ЕС) 2020/1818 на Комисията от 17 юли 2020 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 2016/1011 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на минималните стандарти за бенчмарковете на ЕС за климатичен преход и бенчмарковете на ЕС, съответстващи на Парижкото споразумение (ОВ L 406, 3.12.2020 г., стр. 17).

( 22 ) Препоръка 2013/179/ЕС на Комисията от 9 април 2013 г. относно използването на общи методи за измерване и оповестяване на показатели за екологосъобразността на продукти и организации на база жизнения цикъл (ОВ L 124, 4.5.2013 г., стр. 1).

( 23 ) Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на система за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета, (ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32).

( 24 ) Регламент (ЕО) № 1221/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно доброволното участие на организации в Схемата на Общността за управление по околна среда и одит (EMAS) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 761/2001 и на решения 2001/681/ЕО и 2006/193/ЕО на Комисията (ОВ L 342, 22.12.2009 г., стр. 1).

( 25 ) Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 г. относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза (ОВ L 305, 26.11.2019 г., стр. 17).

( 26 ) Делегиран регламент (ЕС) 2019/815 на Комисията от 17 декември 2018 г. за допълнение на Директива 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета чрез регулаторни технически стандарти за определянето на единния електронен формат за отчитане (ОВ L 143, 29.5.2019 г., стр. 1).

( 27 ) Директива (ЕС) 2017/1132 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. относно някои аспекти на дружественото право (ОВ L 169, 30.6.2017 г., стр. 46).

( 28 ) Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети, за изменение на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 84/253/ЕИО на Съвета (ОВ L 157, 9.6.2006 г., стр. 87).

( 29 ) ОВ L 182, 29.6.2013 г., стр. 19.“

( 30 ) ОВ L 81, 21.3.2012 г., стр. 3.

( 31 ) ОВ L 393, 30.12.2006 г., стр. 1.

( 32 ) Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 338).

( 33 ) Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 г. относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 77/799/ЕИО (ОВ L 64, 11.3.2011 г., стр. 1).

( 34 ) Директива (ЕС) 2017/1132 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. относно някои аспекти на дружественото право (ОВ L 169, 30.6.2017 г., стр. 46).

( 35 ) ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.