1.0.1. Освен ако е посочено друго, органът, летищният оператор, въздушният превозвач или субектът, носещ отговорност съгласно националната програма за сигурност на гражданското въздухоплаване, както е посочено в член 10 от Регламент (ЕО) № 300/2008, гарантират прилагането на предвидените в настоящата глава мерки.

1.0.2. По смисъла на настоящата глава за част от летището се считат всяко въздухоплавателно средство, автобус, товарна количка или друго средство за транспорт или пътнически ръкав.

По смисъла на настоящата глава „защитен багаж“ означава проверен чрез съответната техника регистриран багаж при заминаване, който е физически обезопасен срещу поставяне вътре в него на каквито и да било предмети.

1.0.3. Без да се засягат критериите за предоставяне на дерогации, посочени в Регламент (ЕО) № 272/2009, компетентният орган може да позволи специални процедури за сигурност или освобождаване във връзка със защитата и сигурността на зоните на съоръженията за излитане и кацане на летищата в дните, когато не са планирани повече от осем заминаващи полета, при условие че във всеки един момент на не повече от едно въздухоплавателно средство се товарят или разтоварват товари или се качват или слизат пътници в рамките на критичните части в зоните с ограничен достъп на летищата или на летище, което попада извън обхвата на точка 1.1.3.

1.0.4. „Вещи, пренасяни от лица, които не са пътници“ са вещи, предназначени за лично ползване от лицето, което ги носи със себе си.

1.0.5. Позоваванията на трети държави в настоящата глава и, когато е приложимо, в отделно решение на Комисията включват други държави и територии, спрямо които, в съответствие с член 355 от Договора за функционирането на Европейския съюз, не се прилага дял VI от посочения договор.

1.1.1.1. Преградите между охраняемите граници, съоръженията за излитане и кацане, зоните с ограничен достъп, критичните части и, където това е приложимо, демаркираните зони, трябва да са ясно разпознаваеми на всяко летище с цел прилагане на подходящите мерки за сигурност във всяка от посочените зони.

1.1.1.2. Преградите между охраняемите граници и съоръженията за излитане и кацане да са физическо препятствие, което се вижда добре от всички и което не позволява влизането на лица без разрешение.

1.1.2.1. Зоните с ограничен достъп включват поне следното:

1.1.2.2. Част от летището се разглежда като зона с ограничен достъп поне за времето, през което се извършват посочените в точка 1.1.2.1 дейности.

При определяне на зона с ограничен достъп се извършва претърсване за сигурност на частите, които е възможно да са били обект на нерегламентиран достъп непосредствено преди определянето на подобна зона, така че да може в приемлива степен да се гарантира, че тя не съдържа каквито и да са забранени предмети. Това условие се счита за изпълнено за въздухоплавателните средства, които се подлагат на претърсване за сигурност.

1.1.2.3. Когато има вероятност лица без разрешение да са имали достъп до зони с ограничен достъп, при първа възможност се извършва претърсване за сигурност на всички части, които е възможно да са били обект на нерегламентиран достъп, така че да може да се гарантира в приемлива степен, че те не съдържат каквито и да са забранени предмети. Това условие се счита за изпълнено за въздухоплавателните средства, които се подлагат на претърсване за сигурност.

1.1.3.1. Критични части се определят на летища, където над 40 лица притежават пропуски за лица, даващи им право на достъп до зони с ограничен достъп.

1.1.3.2. Критичните части включват поне следното:

Част от летището се разглежда като критична поне за времето, през което се извършват посочените в буква а) или б) дейности.

1.1.3.3. При определяне на критична част се извършва претърсване за сигурност на частите, които е възможно да са били обект на нерегламентиран достъп непосредствено преди определянето на подобна част, така че да може да се гарантира в приемлива степен, че тя не съдържа каквито и да са забранени предмети. Това условие се счита за изпълнено за въздухоплавателните средства, които се подлагат на претърсване за сигурност.

1.1.3.4. Когато има вероятност непроверени лица или пътници и членове на екипаж, идващи от трети държави, различни от изброените в притурка 4-Б, да са имали достъп до критични части, при първа възможност се извършва претърсване за сигурност на всички части, които е възможно да са били обект на нерегламентиран достъп, така че да може да се гарантира в приемлива степен, че те не съдържат забранени предмети.

Условието по първата алинея се счита за изпълнено за въздухоплавателните средства, които се подлагат на претърсване за сигурност.

Първата алинея не се прилага, когато лицата, посочени в точки 1.3.2 и 4.1.1.7, са имали достъп до критични части.

По отношение на пътниците и членовете на екипажа, пристигащи от трети държави, различни от изброените в притурка 4-Б, първата алинея се прилага единствено спрямо тези критични части, които се използват от проверения регистриран багаж и/или проверените заминаващи пътници, които не заминават с въздухоплавателното средство на посочените пътници и членове на екипажа.

1.2.1.1. Достъпът до съоръженията за излитане и кацане може да бъде разрешен само на лица и превозни средства, които имат основателна причина да се намират там. ►M17  Обиколките на летището, придружавани от оправомощени за тази цел лица, се считат за имащи основателна причина. ◄

1.2.1.2. За да бъде допуснато до съоръженията за излитане и кацане, всяко лице трябва да носи със себе си разрешително.

1.2.1.3. За да бъде допуснато до съоръженията за излитане и кацане, всяко превозно средство трябва да притежава пропуск.

1.2.1.4. Лицата, намиращи се при съоръженията за излитане и кацане, при поискване представят за проверка своето разрешително.

1.2.2.1. Достъпът до зоните с ограничен достъп може да бъде разрешен само на лица и превозни средства, които имат основателна причина да се намират там. ►M17  Обиколките на летището, придружавани от оправомощени за тази цел лица, се считат за имащи основателна причина. ◄

1.2.2.2. За да бъде допуснато до зоните с ограничен достъп, всяко лице представя едно от следните разрешителни:

Като алтернатива може също така да бъде даден достъп след положително идентифициране, извършено чрез проверка на биометрични данни.

1.2.2.3. За да бъде допуснато до зоните с ограничен достъп, всяко превозно средство трябва да притежава валиден пропуск.

1.2.2.4. Посочените в точка 1.2.2.2, буква а) бордна карта или равностоен на нея документ се проверяват преди предоставяне на достъп на дадено лице до зони с ограничен достъп, така че да може да се гарантира в приемлива степен, че те са валидни.

Посочената в точка 1.2.2.2, букви б)—д) карта се проверява преди предоставяне на достъп на дадено лице до зони с ограничен достъп, така че да може да се гарантира в приемлива степен, че тя е валидна и е издадена на същото лице.

Когато се използва биометрична идентификация, проверката гарантира, че лицето, което желае да получи достъп до зони с ограничен достъп, притежава едно от разрешенията, изброени в точка 1.2.2.2, и че това разрешение е валидно и не е било дезактивирано.

1.2.2.5. С цел да се предотврати неразрешеният достъп до зони с ограничен достъп, зоните за достъп се контролират посредством:

1.2.2.6. Пропускът на превозното средство се проверява, преди да му бъде предоставен достъп до зони с ограничен достъп, така че да може да се гарантира, че той е валиден и е издаден за същото превозно средство.

1.2.2.7. Достъпът до зони с ограничен достъп е предмет и на допълнителните разпоредби, предвидени в отделно решение на Комисията.

1.2.3.1. Идентификационна карта на член от екипажа, назначен от въздушен превозвач от Общността, както и пропуски за лица може да бъдат издавани единствено на лица, които имат оперативна необходимост от това и които са преминали успешно цялостната проверка съгласно точка 11.1.3.

1.2.3.2. Идентификационни карти на член от екипажа и пропуски за лица се издават за срок, който не надвишава пет години.

1.2.3.3. Пропуск/идентификационна карта на лице, което не е преминало цялостната проверка, незабавно се отнема.

1.2.3.4. Пропускът за лице/идентификационната карта се носи на видно място поне когато притежателят ѝ се намира в зоните с ограничен достъп.

Лице, което не показва своята карта/своя пропуск в зоните с ограничен достъп, различни от зоните, в които се придвижват пътници, се подлага на нарочна проверка от лицата, отговарящи за прилагането на точка 1.5.1, буква в), и където това е уместно, за него се съобщава.

1.2.3.5. Пропускът/идентификационната карта се връща незабавно на издаващия орган:

1.2.3.6. Издаващият орган се уведомява незабавно при загуба, кражба или невръщане на пропуска/идентификационната карта.

1.2.3.7. Електронната карта незабавно се дезактивира след нейното връщане, изтичане на срока на валидност, отнемане или съобщение за загуба, кражба или невръщане.

1.2.3.8. Идентификационните карти на член от екипажа на Общността и пропуските за лица са предмет и на допълнителните разпоредби, предвидени в отделно решение на Комисията.

1.2.4.1. Върху идентификационната карта на член от екипажа, работещ за въздушен превозвач от Общността, е посочено следното:

1.2.5.1. Върху пропуските за лица е посочено следното:

Имената и зоните на достъп могат да бъдат заменени от равностойна идентификация.

1.2.5.2. С цел да се предотврати злоупотребата с пропуски за лица се изгражда система, така че да може да се гарантира в приемлива степен, че опитите за използване на пропуски, които са били изгубени, откраднати или не са били върнати, се разкриват. При разкриване на подобни опити се предприемат подходящи действия.

1.2.6.1. Пропуск за превозно средство се издава единствено при установяване на оперативна необходимост.

1.2.6.2. Пропускът за превозно средство се отнася за конкретно превозно средство и върху него е посочено следното:

Не е необходимо електронните пропуски за превозни средства да показват зоните, за които превозното средство има разрешение за достъп, нито датата на изтичане на срока на валидност, при условие че тази информация може да бъде прочетена и проверена по електронен път, преди да бъде предоставен достъп до зоните с ограничен достъп.

1.2.6.3. Електронният пропуск за превозно средство се прикрепя към превозното средство по начин, който гарантира, че той не може да бъде прехвърлен на друго такова.

1.2.6.4. Пропускът за превозно средство се поставя на видно място, когато превозното средство се намира върху съоръженията за излитане и кацане.

1.2.6.5. Пропускът за превозно средство се връща незабавно на издаващия орган:

1.2.6.6. Издаващият орган се уведомява незабавно при загуба, кражба или невръщане на пропуска за превозно средство.

1.2.6.7. Електронният пропуск за превозно средство незабавно се дезактивира след неговото връщане, изтичане на срока на валидност или съобщение за загуба, кражба или невръщане.

1.2.6.8. С цел да се предотврати злоупотребата с пропуски за превозни средства се изгражда система, така че да може да се гарантира в приемлива степен, че опитите за използване на пропуски за превозни средства, които са били изгубени, откраднати или не са били върнати, се разкриват. При разкриване на подобни опити се предприемат подходящи действия.

1.2.6.9. Превозни средства, които се използват само върху съоръженията за излитане и кацане и които нямат разрешение за използване по обществени пътища, могат да бъдат освободени от прилагане на точки 1.2.6.2—1.2.6.8, при условие че от външната си страна са ясно обозначени като оперативни превозни средства в експлоатация на въпросното летище.

1.2.7.1. Членове на екипажа, които не притежават валиден пропуск, се придружават винаги когато се намират в зони с ограничен достъп, различни от:

▼M9

▼B

1.2.7.2. По изключение дадено лице може да бъде освободено от изискванията по точка 1.2.5.1 и задълженията за извършване на цялостна проверка, при условие че то е придружавано винаги когато се намира в зони с ограничен достъп. ►M17  Дадено лице може да бъде освободено от изискването да бъде придружавано, ако това лице представи разрешително и притежава валидна летищна карта за самоличност. ◄

1.2.7.3. Придружителят:

1.2.7.4. Дадено превозно средство може да бъде освободено от изискванията по точка 1.2.6, при условие че то е придружавано винаги когато се намира в зоните на съоръженията за излитане и кацане.

1.2.7.5. Когато даден пътник не пътува по силата на договор за въздушен превоз, водещ до издаването на бордна карта или равностоен документ, придружаващият пътника член на екипажа може да бъде освободен от изискванията по точка 1.2.7.3., буква а).

1.3.1.1. Лица, които не са пътници, се проверяват по един от следните методи:

▼M12

1.3.1.2. Точки 4.1.1.3 — 4.1.1.6 и 4.1.1.10 — 4.1.1.11 се прилагат по отношение на проверката на лица, които не са пътници.

1.3.1.3. Кучетата за откриване на взривни вещества и оборудване за откриване на следи от взривни вещества (ETD) могат да се използват само като допълнително средство за проверка или при непредвидимо редуване с ръчно претърсване, рамкови метал-детектори или скенери за сигурност.

1.3.1.4. Вещи, пренасяни от лица, които не са пътници, се проверяват по един от следните методи:

1.3.1.5. Точки 4.1.2.4.—4.1.2.7. и 4.1.2.11. се прилагат по отношение на проверката на вещи, пренасяни от лица, които не са пътници.

1.3.1.6. Кучетата за откриване не взривни вещества и оборудване за откриване на следи от взривни вещества (ETD) могат да се използват само като допълнително средство за проверка или при непредвидимо редуване с ръчно претърсване, рентгеново оборудване или оборудване за откриване на взривни вещества (EDS).

1.3.1.8. Когато лица, които не са пътници, и пренасяните вещи трябва да бъдат подлагани на постоянни случайни проверки, тяхната честота се определя от компетентния орган въз основа на оценка на риска.

1.3.1.9. Проверката на лица, които не са пътници, и на пренасяните вещи е предмет и на допълнителните разпоредби, предвидени в отделно решение на Комисията.

1.3.2.1. Поради обективни причини компетентният орган може да позволи лица, които не са пътници, да бъдат освободени от проверка или да бъдат подложени на специални процедури за проверка, при условие че те са придружени от лице, оправомощено да придружава лица съгласно точка 1.2.7.3.

1.3.2.2. Проверените лица, които не са пътници и които временно напускат критичните части, може да бъдат освободени от проверка при завръщането си, при условие че те са били под непрекъснато наблюдение от страна на оправомощените лица, така че да може да се гарантира в приемлива степен, че те няма да внесат забранени предмети в посочените критични части.

1.3.2.3. Освобождаването и специалните процедури за проверка са предмет и на допълнителните разпоредби, предвидени в отделно решение на Комисията.

1.4.1.1. Всички превозни средства се проверяват, преди да навлязат в критичните части. Те трябва да бъдат защитени от незаконна намеса от момента на проверката до навлизането им в критичните части.

1.4.1.2. Водачът и пътниците от превозното средство трябва да не са в него по време на проверката. От тях се изисква да изнесат за проверка личните си вещи от превозното средство.

1.4.1.3. Трябва да се разработи методика, за да бъде гарантиран случайният характер на подбора на зони, които трябва да бъдат проверени.

1.4.1.4. Превозните средства, които навлизат в критични части, са предмет и на допълнителните разпоредби, предвидени в отделно решение на Комисията.

1.4.2.1. Водачът и пътниците от превозното средство трябва да не са в него по време на проверката. От тях се изисква да изнесат за проверка личните си вещи от превозното средство.

1.4.2.2. Трябва да се разработи методика, за да бъде гарантиран случайният характер на подбора на превозните средства и зоните, които трябва да бъдат проверени.

1.4.2.3. Превозните средства, които навлизат в зони с ограничен достъп, които не са критични части, са предмет и на допълнителните разпоредби, предвидени в отделно решение на Комисията.

1.4.3.1. Ръчното претърсване включва щателна ръчна проверка на избраните зони, както и на съдържанието, така че да може да се гарантира в приемлива степен, че в тях няма забранени предмети.

1.4.3.2. Следните методи могат да бъдат използвани само като допълнително средство за проверка:

1.4.3.3. Методите за проверка са предмет и на допълнителните разпоредби, предвидени в отделно решение на Комисията.

1.4.4.1. Поради обективни причини компетентният орган може да позволи превозни средства да бъдат освободени от проверка или да бъдат подложени на специални процедури за проверка, при условие че те са придружени от лице, оправомощено да извършва това съгласно точка 1.2.7.3.

1.4.4.2. Освобождаването и специалните процедури за проверка са предмет и на допълнителните разпоредби, предвидени в отделно решение на Комисията.

1.5.1. Наблюдение или патрулиране се извършва с цел проследяване на:

1.5.2. Честотата и начинът за извършване на наблюдение и патрулиране се определят въз основа на оценка на риска и се одобряват от компетентния орган. При тях се вземат предвид:

Частите от оценката на риска, които засягат честотата и начина за извършване на наблюдение и патрулиране, се предоставят писмено при поискване с цел осъществяване на мониторинг за съответствие.

1.5.3. Наблюдението и патрулирането трябва да не следват предсказуем модел. Валидността на пропуските/идентификационните карти се проверява на случаен принцип.

1.5.4. Вземат се мерки за възпрепятстване преминаването на нарушители през пунктовете за проверка за сигурност, а ако все пак това се случи — своевременно да бъдат разгледани и отстранени нарушенията и последствията от тях.

1.6.1. Не се разрешава на лица, които не са пътници, да внасят в зони с ограничен достъп предметите, изброени в притурка 1—А.

1.6.2. Допуска се изключение от точка 1.6.1, при условие че на лицето е разрешено да внася забранени предмети в зони с ограничен достъп с цел изпълнение на задачи, които са от съществено значение за функционирането на летищните съоръжения или на въздухоплавателните средства, или за изпълнение на задължения по време на полет.

1.6.3. С цел да може да се свери дали предметът, носен от лице с разрешение да носи един или повече предмети, изброени в притурка 1—А, съвпада с някой от разрешените:

Сверяването се извършва, преди да се позволи на лицето да внесе съответните предмети в зони с ограничен достъп или на борда на въздухоплавателно средство, или при нарочно поискване от лица, осъществяващи наблюдение или патрулиране съгласно точка 1.5.1, буква в).

1.6.4. Предметите, изброени в притурка 1—А, могат да бъдат съхранявани в зони с ограничен достъп, при условие че те се съхраняват при спазване на изискванията за сигурност. Предметите, изброени в букви в), г) и д) от притурка 4—В, могат да бъдат съхранявани в зони с ограничен достъп, при условие че пътниците нямат достъп до тях.

а)  пушки, огнестрелни оръжия и други устройства, изстрелващи твърди предмети — устройства, които могат или се предполага, че могат да бъдат използвани за причиняване на сериозни наранявания чрез изстрелване на твърди предмети, включително:

б)  зашеметяващи устройства — устройства, предназначени специално за зашеметяване или обездвижване, включително:

в)  експлозиви и запалителни вещества и устройства — експлозиви и запалителни вещества и устройства, които могат или се предполага, че могат да бъдат използвани за причиняване на сериозни наранявания или за заплаха за безопасността на въздухоплавателното средство, включително:

г) всякакви други предмети, които могат да бъдат използвани за причиняване на сериозни наранявания и чието използване в зони с ограничен достъп не е обичайно — например предмети от екипировка за бойни изкуства, шпаги, саби и др.

3.0.1. Освен ако е предвидено друго, въздушният превозвач гарантира прилагането на предвидените в настоящата глава мерки по отношение на своите въздухоплавателни средства.

3.0.2. В притурка 3-Б са изброени трети държави, в които прилаганите стандарти за сигурност по отношение на сигурността на въздухоплавателните средства са признати за равностойни на общите основни стандарти.

3.0.3. Не е необходимо въздухоплавателните средства да бъдат подлагани на проверки за сигурност. Те се подлагат на претърсване за сигурност на въздухоплавателното средство в съответствие с точка 3.1.

3.0.4. При поискване летищният оператор уведомява въздушния превозвач дали негово въздухоплавателно средство се намира в критична част. Когато това не е ясно, се приема, че въздухоплавателното средство се намира в част, която не е критична.

3.0.5. Когато дадена зона вече не се счита за критична част поради промяна в статута по отношение на сигурността, летището информира засегнатите превозвачи.

3.0.6. Позоваванията на трети държави в настоящата глава и, когато е приложимо, в отделно решение на Комисията включват други държави и територии, спрямо които, в съответствие с член 355 от Договора за функционирането на Европейския съюз, не се прилага дял VI от посочения договор.

3.1.1.1. Въздухоплавателните средства се подлагат на претърсване за сигурност винаги когато има основание да се счита, че в тях може да са проникнали лица без разрешение за достъп.

3.1.1.2. Претърсването за сигурност на въздухоплавателните средства се състои в проверка на определени зони в тях съгласно отделно решение на Комисията.

3.1.1.3. Когато въздухоплавателно средство навлиза в критична част след пристигане от трета държава, която не е посочена в притурка 3-Б, то се подлага на претърсване за сигурност по всяко време след излизането на пътниците от зоната за претърсване и/или разтоварването на товарния отсек.

3.1.1.4. Въздухоплавателно средство, което пристига от държава-членка, през която е преминало транзитно след пристигане от трета държава, която не е посочена в притурка 3-Б, се счита за въздухоплавателно средство, пристигащо от трета държава.

3.1.1.5. Моментът за извършване на претърсване за сигурност на въздухоплавателните средства е предмет и на допълнителните разпоредби, предвидени в отделно решение на Комисията.

— номер на полета, и

— отправно летище на предишния полет.

— дата и час на завършване на претърсването за сигурност на въздухоплавателното средство, и

— име и подпис на лицето, което отговаря за извършването на претърсване за сигурност на въздухоплавателното средство.

3.2.1.1. Независимо от това в коя част на летището е паркирано въздухоплавателното средство, всяка от неговите външни врати трябва да бъде защитена срещу неразрешен достъп чрез:

3.2.1.2. Точка 3.2.1.1 не се прилага за въздухоплавателни средства, паркирани в хангар, който е заключен или защитен по друг начин срещу неразрешен достъп.

3.2.2.1. Когато външните врати са затворени и въздухоплавателното средство се намира в част, която не е критична, всички външни врати:

Буква а) не се прилага за вратите, които са достъпни за лица, намиращи се на земята.

3.2.2.2. Когато помощните средства за осигуряване на достъп са отстранени от вратите, които не са достъпни за лица, намиращи се на земята, те се поставят на такова разстояние от въздухоплавателното средство, че достъпът да бъде възпрепятстван в достатъчна степен.

3.2.2.3. Когато външните врати са заключени, само лицата, за които съществува оперативна необходимост, могат да отключват тези врати.

3.2.2.4. Когато външните врати са подложени на наблюдение, последното гарантира, че случаите на неразрешен достъп биват регистрирани веднага.

3.2.2.5. Защитата на въздухоплавателни средства със затворени външни врати, намиращи се в част, която не е критична, са предмет и на допълнителните разпоредби, предвидени в отделно решение на Комисията.

Съединени американски щати

Фарьорски острови — по отношение на летище Vagar

Гренландия — по отношение на летище Kangerlussuaq

Гърнзи

Джърси

Остров Ман

4.0.1. Освен ако е посочено друго, органът, летищният оператор, въздушният превозвач или субектът, носещ отговорност съгласно националната програма за сигурност на гражданското въздухоплаване, както е посочено в член 10 от Регламент (ЕО) № 300/2008, гарантират прилагането на предвидените в настоящата глава мерки.

4.0.2. В притурка 4-Б са изброени трети държави, в които прилаганите стандарти за сигурност по отношение на пътници и ръчен багаж са признати за равностойни на общите основни стандарти.

4.0.3. Пътниците, пристигащи от държава-членка, и техният ръчен багаж в случаите, когато въздухоплавателното средство е преминало транзитно през въпросната държава-членка след пристигане от трета държава, невключена в притурка 4-Б, се считат за пътници и ръчен багаж, които пристигат от трета държава, освен ако има потвърждение, че същите пътници и техният ръчен багаж са били проверени в посочената държава-членка.

4.0.4. За целите на настоящото приложение:

▼M14

4.0.5. Позоваванията на трети държави в настоящата глава и, когато е приложимо, в отделно решение на Комисията включват други държави и територии, спрямо които, в съответствие с член 355 от Договора за функционирането на Европейския съюз, не се прилага дял VI от посочения договор.

4.1.1.1. Преди проверката, палтата и якетата на пътниците се събличат и се проверяват като ръчен багаж. Проверяващият може да поиска от пътника да съблече още дрехи, ако е необходимо.

4.1.1.2. Пътниците се проверяват поне чрез един от следните методи:

Когато проверяващият не може да определи дали пътникът носи забранени предмети, на пътника се отказва достъп до зоните с ограничен достъп или той преминава повторна проверка, за да се убеди проверяващият, че не се носят забранени предмети.

4.1.1.3. Ръчното претърсване се извършва така, че да може да се гарантира в приемлива степен, че лицето не носи забранени предмети.

4.1.1.4. Когато рамковите метал-детектори (WTMD) сигнализират за нарушение, трябва да се отстрани причината за това.

4.1.1.5. Ръчни метал-детектори (HHMD) могат да бъдат използвани само като допълнително средство за проверка. Те не могат да заместят изискването за извършване на ръчно претърсване.

4.1.1.6. Когато е дадено разрешение за превоз на живо животно в пътническата кабина на въздухоплавателното средство, то преминава проверка като пътник или като ръчен багаж.

4.1.1.7. Компетентният орган може да определи категории пътници, които по обективни причини трябва да са предмет на специални процедури за проверка или да бъдат освободени от проверка. За определените категории се информира Комисията.

4.1.1.8. Проверката на пътници е предмет и на допълнителните разпоредби, предвидени в отделно решение на Комисията.

4.1.1.9. Кучетата за откриване на експлозиви и оборудването за ЕТD могат да се използват само като допълнително средство за проверка.

4.1.1.10. Когато скенер за целите на сигурността с проверяващо лице, съгласно посоченото в точка 12.11.1, втори параграф, се използва за проверка на пътници, трябва да се спазват следните минимални условия:

Букви а) и г) се прилагат и за скенери за целите на сигурността с функция за автоматично откриване на опасности.

Пътниците имат право да откажат проверка със скенер за целите на сигурността. В такъв случай пътникът се проверява по алтернативен метод, включително поне с ръчно претърсване в съответствие с притурка 4-А към Решение (2010)774 на Комисията. Когато скенерът за целите на сигурността издаде алармен сигнал, трябва да се отстрани причината за това.

Преди проверката със скенер за целите на сигурността, пътникът трябва да бъде информиран за използваната технология, условията, свързани с неговото използване, и възможността да откаже проверка със скенер за целите на сигурността.

4.1.1.11. Оборудване за откриване на следи от експлозиви (ETD) в комбинация с ръчни метал-детектори (HHMD) може да бъде използвано само в случаите, в които служителят, извършващ проверката, счита, че ръчното претърсване на дадено място по тялото на съответното лице ще бъде неефикасно и/или нежелателно.

4.1.2.1. Преди проверка преносимите компютри и други големи електрически уреди се изваждат от ръчния багаж и се проверяват отделно.

4.1.2.2. При влизане в зоните с ограничен достъп отговорният субект на всички летища извършва проверка с оборудване LEDS поне на ТАГ, придобити на летище или на борда на въздухоплавателно средство, които са запечатани в специален, позволяващ проверка на целостта плик (STEB), съдържащ видимо достатъчно доказателство, че покупката е извършена в зоната от страната на съоръженията за излитане и кацане или на борда на въздухоплавателно средство, както и на ТАГ, предназначени за прием по време на пътуването поради здравословни причини или заради специален хранителен режим, включително бебешки храни.

Преди проверката ТАГ се изваждат от ръчния багаж и се проверяват отделно от ръчния багаж, освен ако с оборудването за проверка на ръчния багаж могат да се проверяват няколко затворени контейнера с ТАГ вътре в багажа.

Когато ТАГ са извадени от ръчния багаж, пътникът представя:

4.1.2.3. Ръчният багаж се проверява поне чрез един от следните методи:

Когато проверяващият не може да определи дали в ръчния багаж има забранени предмети, багажът не се приема или преминава през повторна проверка, за да се убеди проверяващият, че в него няма забранени предмети.

4.1.2.4. Ръчното претърсване на ръчния багаж включва ръчна проверка на багажа, както и на неговото съдържание, така че да може да се гарантира в приемлива степен, че в него няма забранени предмети.

4.1.2.5. Ако се използва рентгеново оборудване или система за откриване на експлозив (EDS), проверяващият разглежда всяко изображение.

4.1.2.6. Ако се използва рентгеново оборудване или система за откриване на експлозив (EDS), причината за всички подадени от тях сигнали за нарушение трябва да бъде отстранена, така че да бъде убеден проверяващият в липсата на забранени предмети в зоните с ограничен достъп или на борда на въздухоплавателното средство.

4.1.2.7. Ако се използва рентгеново оборудване или система за откриване на експлозив (EDS), всеки предмет, чиято плътност понижава способността на проверяващия да анализира съдържанието на ръчния багаж, се изважда от багажа. Багажът се проверява отново, а предметът се проверява отделно като ръчен багаж.

4.1.2.8. Всеки багаж, за който е установено, че съдържа голям електрически уред, се проверява отново без съответния уред, като електрическият уред се проверява отделно.

4.1.2.9. Кучета за откриване на експлозив и оборудване за откриване на следи от експлозив (ЕТD) могат да бъдат използвани само като допълнително средство за проверка.

4.1.2.10. Компетентният орган може да определи категории ръчен багаж, които по обективни причини трябва да са предмет на специални процедури за проверка или да бъдат освободени от проверка. За определените категории се информира Комисията.

4.1.2.11. Лицата, извършващи проверка на ръчния багаж с рентгеново оборудване или със система за откриване на експлозиви, като правило извършват непрекъснат преглед на изображения в продължение на не повече от 20 минути. След изтичането на всеки от тези периоди служителят, извършващ проверката, преустановява прегледа на изображения за не по-малко от 10 минути. Това изискване се прилага само ако потокът от изображения за преглед е непрекъснат.

Задължително трябва да има служител с надзорни функции, който да отговаря за служителите, извършващи проверката на ръчния багаж, с цел да се осигури оптимален състав на екипа, качество на работата, обучение, подкрепа и оценка.

4.1.2.12. Проверката на ръчния багаж е предмет и на допълнителните разпоредби, предвидени в отделно решение на Комисията.

4.1.3.1. При влизане в зоните с ограничен достъп носените от пътниците ТАГ могат да бъдат освободени от проверка с оборудване LEDS при следните обстоятелства:

4.1.3.2. Специалните, позволяващи проверка на целостта пликове (STEB), посочени в точка 4.1.3.1, букви б), в) и г), трябва да:

4.1.3.3. Проверката на ТАГ също е предмет на допълнителни разпоредби, предвидени в отделно решение на Комисията.

4.3.1. Компетентният орган уведомява предварително писмено въздушния превозвач относно планове за качване на потенциално опасни пътници на борда на въздухоплавателно средство на въздушния превозвач.

4.3.2. В уведомлението се съдържа следната информация:

Въздушният превозвач предоставя тази информация на командира на въздухоплавателното средство преди качването на пътниците на борда.

4.3.3. Компетентният орган гарантира, че лицата, задържани въз основа на законно разпореждане, винаги пътуват с придружител.

4.4.1. Забранено е пътниците да внасят в зоните с ограничен достъп или на борда на въздухоплавателните средства предметите, изброени в притурка 4-В.

4.4.2. Може да бъде направено освобождаване от точка 4.4.1, при условие че:

Тогава тези предмети се поставят на борда на въздухоплавателното средство при спазване на изискванията за сигурност.

4.4.3. Въздушният превозвач гарантира, че пътниците са информирани относно забранените предмети, изброени в притурка 4-В, преди да е приключила регистрацията за полета.

Съединени американски щати

Фарьорски острови — по отношение на летище Vagar

Гренландия — по отношение на летище Kangerlussuaq

Гърнзи

Джърси

Остров Ман

5.0.1. Освен ако е посочено друго, органът, летищният оператор, въздушният превозвач или субектът, носещ отговорност съгласно националната програма за сигурност на гражданското въздухоплаване, както е посочено в член 10 от Регламент (ЕО) № 300/2008, гарантират прилагането на предвидените в настоящата глава мерки.

5.0.2. В притурка 5-А са изброени трети държави, в които прилаганите стандарти за сигурност по отношение на регистрирания багаж са признати за равностойни на общите основни стандарти.

5.0.3. Регистрираният багаж, пристигащ от държава-членка, когато въздухоплавателното средство е преминало транзитно през въпросната държава-членка след пристигане от трета държава, невключена в притурка 5-А, се счита за регистриран багаж, който пристига от трета държава, освен ако има потвърждение, че същият регистриран багаж е бил проверен в посочената държава-членка.

5.0.4. По смисъла на настоящата глава „защитен багаж“ означава проверен чрез съответната техника регистриран багаж при заминаване, който е физически защитен срещу поставяне вътре в него на каквито и да било предмети.

5.0.5. Позоваванията на трети държави в настоящата глава и, когато е приложимо, в отделно решение на Комисията включват други държави и територии, спрямо които, в съответствие с член 355 от Договора за функционирането на Европейския съюз, не се прилага дял VI от посочения договор.

5.1.1. Следните методи, поотделно или в комбинация, се използват за проверка на регистрирания багаж:

▼M3

▼B

Когато проверяващият не може да определи дали в регистрирания багаж има забранени предмети, багажът не се приема или той преминава повторна проверка, за да се убеди проверяващият, че в него няма забранени предмети.

5.1.2. Ръчното претърсване включва щателна ръчна проверка на багажа, както и на цялото му съдържание, така че да може да се гарантира в приемлива степен, че в него няма забранени предмети.

5.1.3. Ако се използва рентгеново оборудване или система за откриване на експлозив (EDS), всеки предмет, чиято плътност понижава способността на проверяващия да анализира съдържанието на багажа, се подлага на друг метод за проверка.

5.1.4. Проверката чрез оборудване за откриване на следи от експлозив (ETD) се състои в анализ на проби, взети от вътрешната и външната страна на багажа и от съдържанието му. Съдържанието може да бъде подложено и на ръчно претърсване.

5.1.5. Компетентният орган може да определи категории регистриран багаж, които по обективни причини трябва да са предмет на специални процедури за проверка или да бъдат освободени от проверка. За определените категории се информира Комисията.

5.1.6. Проверката на регистрирания багаж е предмет и на допълнителните разпоредби, предвидени в отделно решение на Комисията.

5.1.7. Лицата, извършващи проверка на регистрирания багаж с рентгеново оборудване или със система за откриване на експлозиви, като правило извършват непрекъснат преглед на изображения в продължение на не повече от 20 минути. След изтичането на всеки от тези периоди служителят, извършващ проверката, преустановява прегледа на изображения за не по-малко от 10 минути. Това изискване се прилага само ако потокът от изображения за преглед е непрекъснат.

Задължително е присъствието на служител с надзорни функции, отговарящ за служителите, извършващи проверката на регистрирания багаж, с цел да се осигури оптимален състав на екипа, качество на работата, обучение, подкрепа и оценка.

5.2.1. На пътниците не може да се предоставя достъп до проверения регистриран багаж, освен ако това е техният собствен багаж, а те са под наблюдение, за да се гарантира, че:

5.2.2. Регистрираният багаж, който не е защитен от неправомерни действия, преминава повторна проверка.

5.2.3. Защитата на регистрирания багаж е предмет и на допълнителните разпоредби, предвидени в отделно решение на Комисията.

5.3.1.1. Въздушният превозвач гарантира, че по време на качването във въздухоплавателното средство пътниците представят валидни бордни карти или равностойни документи, които съответстват на регистрирания багаж.

5.3.1.2. Въздушният превозвач гарантира наличието на процедура за идентификация на регистрирания багаж на пътниците, които не са се качили на борда на въздухоплавателното средство или са напуснали въздухоплавателното средство преди отпътуването му.

5.3.1.3. Ако пътникът не се намира на борда на въздухоплавателното средство, регистрираният багаж, съответстващ на неговата бордна карта или равностоен документ, се счита за непридружен.

5.3.1.4. Въздушният превозвач гарантира, че всеки отделен непридружен регистриран багаж е ясно обозначен за наличие на разрешение за въздушен превоз.

5.3.2.1. Причината за това багажът да е непридружен се отбелязва, преди той да бъде натоварен на въздухоплавателното средство, освен ако е подложен на контрол за сигурност по точка 5.3.3.

5.3.2.2. В отделно решение на Комисията са предвидени допълнителни подробни разпоредби относно факторите, които са извън контрола на пътника.

5.3.3.1. Непридруженият регистриран багаж, който не е обхванат от точка 5.3.2, се проверява по един от методите, предвидени в точка 5.1.1, и където това е приложимо, се прилагат допълнителните изисквания, предвидени в отделно решение на Комисията.

5.3.3.2. Регистрираният багаж, който е станал непридружен багаж поради фактори, различни от посочените в точка 5.3.2, се сваля от въздухоплавателното средство и преминава повторна проверка преди повторното му натоварване.

5.3.3.3. В отделно решение на Комисията са предвидени допълнителни подробни разпоредби относно контрола за сигурност по отношение на непридружения регистриран багаж.

5.4.1. На пътниците не се разрешава да пренасят в своя регистриран багаж предметите, изброени в притурка 5-Б.

5.4.2. Възможно е освобождаване от изискването съгласно точка 5.4.1, при условие че:

5.4.3. Пътниците се информират относно забранените предмети, изброени в притурка 5-Б, преди да е приключила регистрацията за полета.

Съединени американски щати

Фарьорски острови — по отношение на летище Vagar

Гренландия — по отношение на летище Kangerlussuaq

Гърнзи

Джърси

Остров Ман

— боеприпаси,

— капсул-детонатори,

— детонатори и фитили,

— мини, гранати и други заредени с взривни вещества контейнери,

— фойерверки и други пиротехнически средства,

— димни бомби и патрони,

— динамит, барут и пластични взривни вещества.

6.0.1. Органът, летищният оператор, въздушният превозвач или субектът, определен в настоящата глава, гарантират прилагането на предвидените в настоящата глава мерки.

6.0.2. В пощенските и товарните пратки са забранени следните предмети:

6.0.3. Позоваванията на трети държави в настоящата глава и, когато е приложимо, в отделно решение на Комисията включват други държави и територии, спрямо които, в съответствие с член 355 от Договора за функционирането на Европейския съюз, не се прилага дял VI от посочения договор.

6.1.1. Всички товари и цялата поща се подлагат на проверка от пълноправен контрольор, преди да бъдат натоварени на въздухоплавателното средство, освен ако:

6.1.2. Когато има основание да се счита, че една пратка, която е преминала контрол за сигурност, е била манипулирана по отношение на нейната цялост или не е била защитена от неправомерни действия след провеждане на контрола, тя се подлага на проверка от пълноправен контрольор, преди да бъде натоварена на въздухоплавателното средство. Пратките, които изглеждат манипулирани в значителна степен по отношение на своята цялост или които са обект на подозрения поради друга причина, се третират като високорискови товари или поща (ВРТП) в съответствие с точка 6.7.

6.1.3. Лице, на което е предоставен достъп без придружител до въздушен товар или въздушна пощенска пратка, разпознаваеми като такива, които са били подложени на необходимия контрол за сигурност, трябва да е преминало успешно цялостна проверка или проверка преди назначаване на работа, в съответствие с точка 11.1.

6.2.1.1. При извършване на проверка на товари или поща:

6.2.1.2. Когато проверяващият не може да се убеди в достатъчна степен, че в пратката не се съдържат забранени предмети, пратката не се приема или тя преминава повторна проверка, за да се убеди проверяващият, че в нея няма забранени предмети.

6.2.1.3. Проверката на товари и поща е предмет и на допълнителните разпоредби, предвидени в отделно решение на Комисията.

6.2.1.4. Лицата, извършващи проверка на товарни пратки с рентгеново оборудване или със система за откриване на експлозиви, като правило извършват непрекъснат преглед на изображения в продължение на не повече от 20 минути. След изтичането на всеки от тези периоди служителят, извършващ проверката, преустановява прегледа на изображения за не по-малко от 10 минути. Това изискване се прилага само ако потокът от изображения за преглед е непрекъснат.

6.2.1.5. Товарите и пощата се проверяват поне чрез един от следните методи в съответствие с притурка 6-Й:

Когато проверяващият не може да определи дали в товарите или пощата има забранени предмети, товарите или пощата не се приемат или преминават през повторна проверка, за да се убеди проверяващият, че няма забранени предмети.

6.2.1.6. Следните средства или методи могат да се прилагат само когато поради характера на пратката не е възможно прилагането на другите средства или методи по точка 6.2.1.5:

друг подходящ контрол за сигурност, ако е съгласуван с компетентния орган и е съобщен на Комисията.

6.3.1.1. Пълноправните контрольори се одобряват от компетентния орган.

Одобрението за пълноправен контрольор се отнася до конкретен обект.

Всеки субект, който извършва контрол за сигурност, както е посочено в точка 6.3.2, трябва да е одобрен като пълноправен контрольор. Тук се включват и доставчиците на логистични услуги на трети страни, които отговарят за интегрирани услуги по складиране и транспорт, въздушните превозвачи и операторите по наземно обслужване.

Пълноправният контрольор може да възложи на подизпълнител:

6.3.1.2. Компетентният орган на всяка държава-членка определя в своята национална програма за сигурност на гражданското въздухоплаване, както е посочено в член 10 от Регламент (ЕО) № 300/2008, отговорностите по прилагането на следната процедура за одобрение на пълноправните контрольори:

▼M19

▼B

6.3.1.3. Пълноправният контрольор назначава най-малко едно лице на всеки обект, което да отговаря за прилагането на представената програма за сигурност. Това лице трябва да е преминало успешно цялостната проверка в съответствие с точка 11.1.

6.3.1.4. Статутът на пълноправния контрольор се подновява през равни интервали от време, които не надвишават 5 години. Това включва проверка на място, за да се прецени дали пълноправният контрольор все още отговаря на изискванията на Регламент (ЕО) № 300/2008 и на актовете по неговото прилагане.

Инспекцията на обектите на пълноправния контрольор от страна на компетентния орган в съответствие с неговата национална програма за контрол на качеството може да се счита за проверка на място, при условие че тя обхваща всички изисквания, необходими за даване на одобрение.

Освен за изискванията, определени в точка 6.2, проучването на обекта на пълноправния контрольор от съответните митнически органи съгласно член 14н от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията се счита за проверка на място.

6.3.1.5. Ако съответният компетентен орган не е убеден, че пълноправният контрольор все още спазва изискванията на Регламент (ЕО) № 300/2008 и на актовете за неговото изпълнение, той отнема предоставения статус на пълноправен контрольор за конкретния обект или обекти.

Ако субектът вече не е притежател на сертификат AEO, посочен в буква б) или в) от член 14а, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/93, или ако действието на този сертификат е спряно поради несъответствие с член 14к от същия регламент, съответният компетентен орган предприема необходимите действия, за да се увери, че пълноправният контрольор все още спазва изискванията на Регламент (ЕО) № 300/2008.

Субектът трябва да информира съответния компетентен орган за всякакви промени, свързани с неговия сертификат AEO, посочен в буква б) или в) от член 14а, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/93.

Съответният компетентен орган гарантира, че непосредствено след отнемането на статуса и при всички случаи в срок от 24 часа след това промяната в статуса на предишния пълноправен контрольор е посочена в „База данни на Съюза относно сигурността на веригата за доставки“.

6.3.1.6. Без да се засяга правото на всяка държава-членка да прилага по-строги мерки в съответствие с член 6 от Регламент (ЕО) № 300/2008, пълноправният контрольор, одобрен в съответствие с точка 6.3, се признава за такъв във всички държави-членки.

6.3.1.7. Изискванията на точка 6.3.1, с изключение на 6.3.1.2, буква г), не се прилагат, когато самият компетентен орган трябва да бъде одобрен като пълноправен контрольор.

6.3.1.8. Съответният компетентен орган предоставя на митническите органи цялата информация, свързана със статуса на даден пълноправен контрольор, която може да е от значение по отношение на притежаването на сертификат AEO, посочен в буква б) или в) от член 14а, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/93. Това включва информация, свързана с нови одобрения на пълноправни контрольори, отнемане на статуса на пълноправен контрольор, потвърждаване на валидността и инспекции, както и графици за проверки и резултати от тези оценки.

Най-късно до 1 март 2015 г. трябва да бъдат определени условията за извършване на този обмен на информация между съответния компетентен орган и националните митнически органи.

6.3.2.1. При приемането на всяка пратка пълноправният контрольор установява дали субектът, от който получава пратката, е пълноправен контрольор, познат изпращач, регистриран изпращач или не попада в тези категории.

6.3.2.2. Лицето, което доставя пратката на пълноправния контрольор или на въздушния превозвач, представя идентификационна карта, паспорт, свидетелство за управление на МПС или друг документ, който съдържа негова/нейна снимка и който е издаден или признат от националния орган. Картата или документът се използват за установяване на самоличността на лицето, което доставя пратката.

6.3.2.3 Пълноправният контрольор гарантира, че пратки, които не са били подложени преди на изисквания пълен контрол за сигурност, са:

Буква б) може да се прилага само ако изпращачът не може да предвиди, че пратката трябва да бъде превозена по въздух.

6.3.2.4. След извършването на контрола за сигурност, посочен в точки 6.3.2.1.—6.3.2.3. от настоящия регламент и точка 6.3. от Решение 2010/774/ЕС на Комисията, пълноправният контрольор гарантира, че:

6.3.2.5. След извършването на посочения в точки 6.3.2.1—6.3.2.4 от настоящия регламент контрол за сигурност пълноправният контрольор гарантира, че всяка пратка, предложена на въздушен превозвач или на друг пълноправен контрольор, е придружена от съответната документация — под формата на въздушна товарителница или на отделна декларация, в електронен формат или попълнена на ръка.

6.3.2.6. Документацията е на разположение за инспекции от страна на компетентния орган по всяко време, преди пратката да бъде натоварена на въздухоплавателното средство и след това — за времетраенето на полета или за 24 часа, според това кой от двата периода е по-дълъг — и съдържа следната информация:

▼M19

▼M9

Пълноправен контрольор, предлагащ пратки на друг пълноправен контрольор или въздушен превозвач, може също така да реши да предаде единствено информацията, която се изисква по букви а)—д) и ж), и да запази изискуемата информация по буква е) за времетраенето на полета(ите) или за 24 часа, според това кой от двата периода е по-дълъг.

6.3.2.7. В случай на консолидирани пратки изискванията на точки 6.3.2.5 и 6.3.2.6 се считат за изпълнени, ако:

Буква а) не се изисква за консолидирани пратки, които винаги подлежат на проверка или са освободени от проверка в съответствие с точка 6.2.3, букви г) и д) от Решение С(2010) 774, ако пълноправният контрольор предостави на консолидираната пратка уникален идентификатор и посочи статута по отношение на сигурността, и един мотив, поради който е даден този статут по отношение на сигурността.

6.3.2.8. При приемане на пратки, които не са преминали всички необходими видове контрол за сигурност, пълноправният контрольор може да реши да не прилага контрола за сигурност, посочен в точка 6.3.2, а да предаде пратките на друг пълноправен контрольор, който да осигури прилагането на този контрол за сигурност.

Контролът за сигурност, който се прилага от пълноправния контрольор, е предмет и на допълнителните разпоредби, предвидени в отделно решение на Комисията.

6.3.2.9. Пълноправният контрольор гарантира, че целият персонал, извършващ контрол за сигурност, е нает и обучен в съответствие с изискванията на глава 11 и че целият персонал, който има достъп до въздушен товар или въздушна поща, разпознаваеми като такива, спрямо които е извършен необходимият контрол за сигурност, е бил нает и е преминал курс на обучение по въпросите на сигурността в съответствие с изискванията на глава 11.

6.4.1.1. Познатите изпращачи се одобряват от компетентния орган.

Одобрението за познат изпращач се отнася до конкретен обект.

6.4.1.2. Съответният компетентен орган на всяка държава членка определя в своята национална програма за сигурност на гражданското въздухоплаване, посочена в член 10 от Регламент (ЕО) № 300/2008, отговорностите за изпълнението на следната процедура за одобрение на познатите изпращачи:

6.4.1.3. Познатият изпращач назначава най-малко едно лице на всеки обект, което да отговаря за прилагането и надзора над изпълнението на контрола за сигурност на посочения обект. Това лице трябва да е преминало успешно цялостна проверка.

6.4.1.4. Статутът на познатия изпращач се подновява през равни интервали от време, които не надвишават 5 години. Това включва проверка на място, за да се прецени дали познатият изпращач все още отговаря на изискванията на Регламент (ЕО) № 300/2008 и на актовете по неговото прилагане.

Инспекцията на обектите на познатия изпращач от страна на компетентния орган в съответствие с неговата национална програма за контрол на качеството може да се счита за проверка на място, при условие че тя включва всички области, посочени в контролния списък от притурка 6-В.

Проучването на обекта на познатия изпращач от съответните митнически органи съгласно член 14н от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията се счита за проверка на място.

6.4.1.5 Ако съответният компетентен орган вече не е убеден, че познатият изпращач все още спазва изискванията на Регламент (ЕО) № 300/2008 и на актовете за неговото изпълнение, той отнема предоставения статус на познат изпращач за конкретния обект или обекти.

Ако субектът вече не е притежател на сертификат AEO, посочен в буква б) или в) от член 14а, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/93, или ако действието на този сертификат е спряно поради несъответствие с член 14к от същия регламент, съответният компетентен орган предприема необходимите действия, за да се увери, че познатият изпращач все още спазва изискванията на Регламент (ЕО) № 300/2008.

Субектът трябва да информира съответния компетентен орган за всякакви промени, свързани с неговия сертификат AEO, посочен в буква б) или в) от член 14а, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/93.

Съответният компетентен орган гарантира, че непосредствено след отнемането на статуса и при всички случаи в срок от 24 часа след това промяната в статуса на предишния познат изпращач е посочена в „База данни на Съюза относно сигурността на веригата за доставки“.

6.4.1.6. Без да се засяга правото на всяка държава-членка да прилага по-строги мерки в съответствие с член 6 от Регламент (ЕО) № 300/2008, познатият изпращач, одобрен в съответствие с точка 6.4, се признава във всички държави-членки.

Познатите изпращачи, одобрени съгласно точка 6.4.1.2, буква г), са предмет и на допълнителните разпоредби, предвидени в точка 6.4 от отделно решение на Комисията.

6.4.1.7. Съответният компетентен орган предоставя на митническите органи цялата информация, свързана със статуса на даден познат изпращач, която може да е от значение по отношение на притежаването на сертификат AEO, посочен в буква б) или в) от член 14а, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/93. Това включва информация, свързана с нови одобрения на познати изпращачи, отнемане на статуса на познат изпращач, потвърждаване на валидността и инспекции, както и графици за проверки и резултати от тези оценки.

Най-късно до 1 март 2015 г. трябва да бъдат определени условията за извършване на този обмен на информация между съответния компетентен орган и националните митнически органи.

6.4.2.1. Познатият изпращач гарантира, че:

▼M17

▼B

Ако по някаква причина този контрол за сигурност не е извършен за определена пратка или ако пратката не пристига от познат изпращач за негова сметка, познатият изпращач посочва ясно това на пълноправния контрольор, за да може да бъде приложена точка 6.3.2.3.

6.4.2.2. Познатият изпращач приема, че пратки, за които е извършен съответният контрол за сигурност, са проверени в съответствие с точка 6.2.1.

6.5.1. Регистрираните изпращачи се определят от пълноправните контрольори.

6.5.2. При определянето на регистриран изпращач се прилага следната процедура:

6.5.3. Пълноправният контрольор поддържа база данни с информацията по точка 6.5.2, буква в). Базата данни е на разположение за инспекции от страна на компетентния орган.

6.5.4. Ако регистрираният изпращач не е извършвал регистрирана дейност, свързана с въздушен превоз на товари и поща, за период от 2 години, статутът му на регистриран изпращач се прекратява.

6.5.5. Ако компетентният орган или пълноправният контрольор вече не е убеден, че регистрираният изпращач все още спазва инструкциите, включени в притурка 6-Г, той отнема незабавно предоставения статут на регистриран изпращач.

6.5.6. Ако по някаква причина контролът за сигурност, посочен в „Инструкции за сигурност на въздухоплаването за регистрираните изпращачи“, не е извършен за определена пратка или ако пратката не пристига от регистриран изпращач за негова сметка, регистрираният изпращач посочва ясно това на пълноправния контрольор, за да може да бъде приложена точка 6.3.2.3.

6.6.1.1. За да бъде гарантирана по време на транспортиране защитата от неправомерни действия на пратките, преминали необходимия контрол за сигурност:

▼M9

▼B

▼M19

▼B

6.6.1.2. Изискванията съгласно точка 6.6.1.1, букви б), в) и г) не се прилагат при транспортиране в зоната на съоръженията за излитане и кацане.

6.6.2.1. Товари и пощенски пратки, намиращи се в критична част, се считат за защитени от неправомерни действия.

6.6.2.2. Товари и пощенски пратки, намиращи се в част, която не е критична част на зона с ограничен достъп, се помещават в частите с контролиран достъп на обектите на пълноправния контрольор или всеки път когато се помещават извън такива части, се считат за защитени от неправомерни действия, при условие че:

6.8.1.1. Всеки въздушен превозвач, превозващ товари или поща от летище в трета държава, която не е посочена в притурка 6—Е за прехвърляне, транзит или разтоварване на летище, попадащо в обхвата на Регламент (ЕО) № 300/2008, се определя като „въздушен превозвач на товари или поща, осъществяващ превоз от летище в трета държава до територията на Съюза“ (ACC3):

6.8.1.2. Определянето на въздушен превозвач като ACC3 по отношение на неговите операции по превоз на товари и поща от летище, за което се изисква определяне като ACC3 (наричани по-долу „съответните товарни превози“) се основава на:

6.8.1.3. Компетентният орган издава на превозвача, определен като ACC3, уникален буквено-цифров идентификатор в стандартен формат, с който идентифицира превозвача и летището в трета държава, от което превозвачът е определен да превозва товари или поща към Съюза.

6.8.1.4. Определянето е валидно от датата, на която компетентният орган е въвел информацията за ACC3 в ►M17  базата данни на Съюза относно сигурността на веригата за доставки ◄ за срок, който не надвишава пет години.

6.8.1.5. ACC3, включен в ►M17  базата данни на Съюза относно сигурността на веригата за доставки ◄ , се признава във всички държави-членки за всички операции от летището в трета държава към Съюза.

6.8.2.1. Валидирането на сигурността във въздухоплаването в ЕС на съответните товарни превози на въздушен превозвач се състои във:

6.8.2.2. Проверката на прилагането на валидирането на сигурността във въздухоплаването в ЕС се извършва на място до една от следните степени:

Компетентният орган може да приеме доклада за валидиране на сигурността във въздухоплаването в ЕС на субект от трета държава във връзка с определянето му като ACC3 в случаите, когато този субект осъществява всички товарни операции, включително товаренето в багажното помещение на въздухоплавателното средство, от името на ACC3, като докладът за валидиране на сигурността във въздухоплаването в ЕС обхваща всички тези дейности.

6.8.2.3. Съответният компетентен орган може да определи даден въздушен превозвач като ACC3 за ограничен период от време, който завършва най-късно на 30 юни 2016 г., в случай че дадено валидиране на сигурността във въздухоплаването в ЕС не е могло да бъде извършено по обективни причини, които са извън обхвата на отговорността на въздушния превозвач. Когато такова определяне се предоставя за срок, по-голям от шест месеца, съответният компетентен орган трябва да е проверил, че въздушният превозвач прилага вътрешна програма за осигуряване на качеството на сигурността, която е с равностойна степен на строгост като тази на валидирането на сигурността във въздухоплаването в ЕС.

6.8.2.4. Когато валидирането на сигурността във въздухоплаването в ЕС на даден ACC3 е извършено преди 1 юли 2014 г. и не е потвърдило прилагане на изискванията от второто изречение от точка 6.8.3.2, съответният ACC3 представя на компетентния орган доказателство за прилагането на тези изисквания най-късно до 1 юли 2014 г. Доказателството трябва да представлява актуализиране на съответната част от програмата за сигурност и може да се състои от последваща проверка на място.

6.8.2.5. Валидирането на сигурността във въздухоплаването в ЕС се регистрира в доклад за валидиране, който съдържа поне декларацията за поемане на ангажименти, посочена в притурка 6—З1, контролния списък, посочен в притурка 6—В3, и декларацията на валидатора на сигурността във въздухоплаването в ЕС, посочена в притурка 11—А. Валидаторът на сигурността във въздухоплаването в ЕС представя доклада за валидиране на компетентния орган и дава копие на валидирания въздушен превозвач.

6.8.3.1. ACC3 гарантира, че всички товари и поща, превозвани с цел прехвърляне, транзит или разтоварване на летище в Европейския съюз, се проверяват, освен ако:

▼M19

▼M11

6.8.3.2. Товарите и пощата, превозвани към Съюза, се проверяват посредством някое от средствата и методите, изброени в точка 6.2.1, по стандарт, който е достатъчно висок, за да се гарантира в приемлива степен, че товарите и пощата не съдържат забранени предмети.

6.8.3.3. ACC3 гарантира,

▼M19

▼M11

6.8.3.4. Уникалният буквено-цифров идентификатор на ACC3 и статутът по отношение на сигурността на пратката, посочен в точка 6.3.2.6, буква г) и издадени от пълноправен контрольор, валидиран за сигурността във въздухоплаването в ЕС, се посочват в придружаващата я документация под формата на въздушна товарителница, равностойна пощенска документация или на отделна декларация, в електронен формат или на хартия.

6.8.3.5. При липсата на пълноправен контрольор, посочен в точка 6.8.4, ACC3 или въздушен превозвач, пристигащ от трета държава от списъка в притурка 6—Е, подточка ii), може да издаде декларацията за статут по отношение на сигурността.

6.8.4.1. За да станат пълноправни контрольори или познати изпращачи, валидирани в областта на сигурността във въздухоплаването в ЕС, намиращите се в трети държави субекти трябва да са валидирани в съответствие с една от следните две възможности и да бъдат включени в базата данни на ACC3, на които директно доставят товари или поща за превоз към Съюза:

6.8.4.2. Ако валидирането на сигурността във въздухоплаването в ЕС съгласно точка 6.8.4.1, буква б) стигне до заключението, че субектът

6.8.4.3. ACC3 трябва да поддържа база данни, която предоставя поне следната информация за всеки пълноправен контрольор или познат изпращач, който е бил предмет на валидиране на сигурността във въздухоплаването в ЕС в съответствие с точка 6.8.4.1, от който ACC3 приема директно товари или поща за превоз към Съюза:

Базата данни трябва да е достъпна за инспекции на ACC3.

Други валидирани за сигурността във въздухоплаването в ЕС субекти могат да поддържат такава база данни.

6.8.4.4. Субект за въздушни товари или поща, експлоатиращ мрежа от различни обекти в трети държави, може да получи единно определяне като пълноправен контрольор, валидиран в областта на сигурността във въздухоплаването в ЕС, което обхваща всички обекти на мрежата, при условие че:

За да се запази валидността на определянето за пълноправен контрольор, валидиран в областта на сигурността във въздухоплаването в ЕС, за всички обекти от все още невалидираната мрежа най-късно до 30 юни 2018 г., всяка година след годината на определянето поне още два или 20 % от обектите, като е валидна по-голямата стойност, от които се подават товари или поща до обектите, упоменати в буква в), подточка i), трябва да бъдат подложени на валидиране на сигурността във въздухоплаването в ЕС, докато бъдат валидирани всички обекти.

Валидатор на сигурността във въздухоплаването в ЕС изготвя пътна карта за последователността, в която всяка година трябва да бъдат валидирани обекти, като те са избрани на случаен принцип. Пътната карта се изготвя независимо от субекта, който експлоатира мрежата, и не може да се променя от същия субект. Тази пътна карта представлява неразделна част от доклада за валидиране, въз основа на който мрежата се определя като пълноправен контрольор от трета държава, валидиран в областта на сигурността във въздухоплаването в ЕС.

След като даден обект от мрежата е бил подложен на валидиране на сигурността във въздухоплаването в ЕС, той се счита за пълноправен контрольор, валидиран в областта на сигурността във въздухоплаването в ЕС в съответствие с точка 6.8.4.2, буква а).

6.8.4.5. Ако при валидирането на сигурността във въздухоплаването в ЕС за обект от мрежата, посочена в точка 6.8.4.4, буква в), подточка ii), се направи заключението, че за обекта не е постигнато съответствие с целите, посочени в контролния списък от притурка 6—В2, товарите и пощата от този обект се проверяват на обект, валидиран в съответствие с точка 6.8.4.2, буква а), докато ново валидиране на сигурността във въздухоплаването в ЕС потвърди съответствието с целите съгласно контролния списък.

6.8.4.6. Срокът на действие на точки 6.8.4.4 — 6.8.4.6 изтича на 30 юни 2018 г.

1. Ако Комисията или компетентният орган идентифицира сериозен недостатък във връзка с операция на ACC3, за която се счита, че оказва сериозно въздействие върху цялостното ниво на сигурност на въздухоплаването в Съюза, Комисията или компетентният орган:

2. Когато даден компетентен орган не е извършил отстраняването, Комисията може, след консултации с регулаторния комитет по сигурност на гражданското въздухоплаване, да стигне до заключението, че превозвачът вече не може да бъде признат за ACC3 било за определен маршрут, било за всички маршрути от трети държави към Съюза. В такива случаи данните на ACC3 се заличават от базата данни на ►M17  базата данни на Съюза относно сигурността на веригата за доставки ◄ .

3. Въздушен превозвач, чието признаване като ACC3 е било оттеглено в съответствие с точка 6.8.5.1, не се възстановява или включва в ►M17  базата данни на Съюза относно сигурността на веригата за доставки ◄ , докато валидиране на сигурността във въздухоплаването в ЕС не потвърди, че сериозният недостатък е бил отстранен и комитетът по сигурност на гражданското въздухоплаване е бил уведомен за това от компетентния орган.

а) по искане или със съгласието на въздушния превозвач; или

б) когато ACC3 не извършва съответните товарни превози и не реагира на искане за обяснения или по друг начин пречи на оценката на риска за въздухоплаването.

— доколкото ми е известно, информацията, съдържаща се в програмата за сигурност на дружеството, е вярна и точна,

— всички практики и процедури, предвидени в тази програма за сигурност, ще бъдат прилагани и поддържани във всички обекти, обхванати от програмата,

— тази програма за сигурност ще бъде коригирана и адаптирана с оглед спазване на всички съответни бъдещи промени в законодателството на ЕО, освен ако [име на дружеството] информира [име на компетентния орган], че повече не желае да работи като пълноправен контрольор,

— [име на дружеството] информира писмено [име на компетентния орган] относно:

— с оглед гарантиране на спазването на съответното законодателство на ЕО [име на дружеството] ще оказва пълно съдействие при всички инспекции, според случая, и ще предоставя достъп до всички документи, ако инспекторите изискат това,

— [име на дружеството] ще информира [име на компетентния орган] относно всички сериозни нарушения във връзка със сигурността, както и относно всички съмнителни обстоятелства, които биха могли да имат отношение към сигурността на въздушния товар или въздушната поща, по-специално относно всеки опит да бъдат укрити забранени предмети в пратките,

— [име на дружеството] гарантира, че всички служители, които имат отношение към тези въпроси, преминават обучение в съответствие с глава 11 от приложението към Регламент (ЕС) № 185/2010 и разбират своите отговорности във връзка със сигурността съгласно програмата за сигурност на дружеството; и

— [име на дружеството] ще информира [име на компетентния орган] относно:

а)   общата отговорност за сигурността е възложена на друго лице, а не на назованото;

б)   има други промени в помещенията или в процедурите, които вероятно ще окажат значително влияние върху сигурността;

в)   Вашето дружество преустановява дейността си, няма да се занимава повече с въздушни товари или въздушна поща или не може повече да изпълнява изискванията на съответното законодателство на ЕС.

а) те са отделени от пратките, произхождащи от него; и

б) произходът е указан ясно върху пратката или в съпровождащата документация.

— Позициите, отбелязани със*, са за изисквани данни и ТРЯБВА да бъдат попълнени.

— Ако отговорът на въпрос с получер шрифт е „НЕ“, резултатът от валидирането ТРЯБВА да се оцени като „НЕУСПЕШЕН“ („FAIL“). Това не се прилага за въпроси, които са неуместни в конкретния случай.

— Валидирането може да бъде оценено като УСПЕШНО ПРЕМИНАТО („PASS“) само след подписване от изпращача на декларацията за поемане на ангажименти на последната страница.

— Оригиналната декларация за поемане на ангажименти трябва да бъде съхранявана от компетентния орган или да му се предостави, докато изтече срокът на валидирането. Копие от декларацията следва да бъде дадено и на изпращача.

2.1. Чрез инспекция на производството, опаковането, съхранението, подбора и изпращането и на други уместни зони да се установи къде и как пратка от въздушен товар/въздушна поща става разпознаваема като такава.

Описва се:

—  Ще приемам внезапни инспекции от инспектори на компетентния орган с цел следене за спазването на стандартите за сигурност. Ако инспекторът открие сериозни пропуски в сигурността, това може да доведе до отнемането на статута ми на познат изпращач.

—  Ще предоставя на [наименование на компетентния орган] съответните подробности своевременно, но в рамките на не повече от 10 работни дни, ако:

—  Ще спазвам стандартите за сигурност до следващото посещение за валидиране на място и/или инспекция.

—  Поемам пълна отговорност по отношение на декларацията.

а) попълнения контролен списък (посочен в притурка 6-В2 от приложението към Регламент (ЕС) № 185/2010), подписан от валидатора на сигурността във въздухоплаването в ЕС и, когато е приложимо, придружен от коментарите на валидирания субект;

б) декларацията за поемане на ангажименти (посочена в притурка 6-З2 от приложението към Регламент (ЕС) № 185/2010), подписана от валидирания субект;

в) декларация за независимост (посочена в притурка 11-А от приложението към Регламент (ЕС) № 185/2010) по отношение на валидирания субект, подписана от валидатора на сигурността във въздухоплаването в ЕС.

1) Всички части на контролния списък трябва да бъдат попълнени. Когато дадено поле не се попълва поради липса на информация, това трябва да бъде обяснено.

2) След всяка част валидаторът на сигурността във въздухоплаването в ЕС прави заключение дали и до каква степен са изпълнени целите на съответната част.

а) физическа проверка, отговаряща на стандарт, който да е достатъчно висок, за да се гарантира в разумна степен, че в пратката няма укрити забранени предмети;

б) друга форма на контрол за сигурност, представляваща част от процес за сигурност на веригата за доставка, който гарантира в разумна степен, че в пратката няма укрити забранени предмети, и който е бил приложен от друг RA3, KC3 или АС3, определен от RA3.

а) е бил подложен на първоначални и периодични проверки преди назначаване на работа и/или на цялостни проверки, които най-малкото съответстват на изискванията на местните власти към обекта на RA3 в процес на валидиране; както и

б) е преминал първоначално и периодично обучение по въпросите на сигурността, за да е наясно със своите отговорности във връзка със сигурността в съответствие с изискванията на местните власти към обекта на RA3 в процес на валидиране.

— „Цялостна проверка“ означава проверка на самоличността и професионалния опит на дадено лице, включително когато това е законово допустимо, на съдебното му досие, като част от преценката за способността му да изпълнява проверки по сигурността и/или да получи достъп без придружител до охраняеми зони с ограничен достъп (определение в приложение 17 на ICAO).

— Проверката преди назначаване на работа включва установяване на самоличността на лицето по документи, проверка на професионалния опит, образованието и на всички празноти поне за предходните пет години, и изискване лицето да подпише декларация, в която да отбележи дали има съдебно досие в някоя от държавите на пребиваване поне за предходните 5 години (определение на Съюза).

а) данни за дружеството, включително официалното му седалище и адрес;

б) естеството на дейността, с изключение на чувствителна в търговско отношение информация;

в) данни за установяване на контакт, включително данните за лицето/лицата, което/които отговаря(т) за сигурността;

г) регистрационния номер на дружеството, ако е приложимо;

д) когато е наличен — доклада за валидиране.

— „SPX“, т.е. „безопасно за превоз в пътнически, изцяло товарни или превозващи поща въздухоплавателни средства“, или

— „SCO“, т.е. „безопасно за превоз само в изцяло товарни или превозващи поща въздухоплавателни средства“, или

— „SHR“, т.е. „безопасно за превоз в пътнически, изцяло товарни или превозващи поща въздухоплавателни средства в съответствие с изискванията за високо ниво на риск“.

а) успешно се е придържал към целите, посочени в настоящия контролен списък. В този случай валидаторът трябва да предостави на валидирания субект оригинала на доклада за валидиране и да уточни, че субектът е определен за валидиран в областта на сигурността във въздухоплаването в ЕС пълноправен контрольор от трета държава;

б) не се е придържал към целите, посочени в настоящия контролен списък. В този случай на субекта не се дава разрешение да доставя предназначени за ЕС/ЕИП въздушни товари или поща, спрямо които се прилагат мерки за сигурност, на АСС3 или на друг RA3. Той получава копие от попълнения контролен списък, в който са изброени недостатъците.

— попълнения контролен списък, подписан от валидатора на сигурността във въздухоплаването в ЕС и когато е приложимо, с коментарите на валидирания субект,

— декларацията за поемане на ангажименти (посочена в притурка 6—З1 от приложението към Регламент (ЕС) № 185/2010), подписана от валидирания субект, както и

— декларацията за независимост (посочена в притурка 11—А от приложението към Регламент (ЕС) № 185/2010) за валидирания субект, подписана от валидатора на сигурността във въздухоплаването в ЕС.

— Всички части на контролния списък трябва да бъдат попълнени. Когато дадено поле не се попълва поради липса на информация, това трябва да бъде обяснено.

— След всяка част валидаторът на сигурността във въздухоплаването в ЕС прави заключение дали и до каква степен са изпълнени целите на съответната част.

— физическа проверка, която да отговаря на стандарт, който да е достатъчно висок, за да се гарантира в разумна степен, че в пратката няма укрити забранени предмети, или

— друга форма на контрол за сигурност, представляваща част от процеса за сигурност на веригата за доставка, който гарантира в разумна степен, че в пратката няма укрити забранени предмети, прилаган от пълноправни контрольори или познати изпращачи, валидирани за сигурността във въздухоплаването в ЕС, или от регистриран изпращач на пълноправен контрольор, валидиран за сигурността във въздухоплаването в ЕС.

а) описание на мерките за въздушни товари и поща

б) процедури за приемане

в) схеми и критерии за пълноправни контрольори

г) схеми и критерии за познати изпращачи

д) схеми и критерии за регистрирани изпращачи

е) стандарти за проверки и физически проверки

ж) място на проверки и физически проверки

з) подробности за оборудването за проверка

и) подробности за оператора или доставчика на услуги

й) списък на случаите на освобождаване от задължението за преминаване на проверки за сигурност или физически проверки

к) третиране на високорискови товари и поща.

— е обект на първоначални и периодични проверки преди назначаване на работа и/или на проверки на личното досие, които най-малкото съответстват на изискванията на местните власти на летището в процес на валидиране, както и

— е преминал първоначално и периодично обучение по въпросите на сигурността, за да е наясно със своите отговорности във връзка със сигурността в съответствие с изискванията на местните власти на летището в процес на валидиране.

— „Цялостна проверка“ означава проверка на самоличността и професионалния опит на дадено лице, включително, когато това е законово допустимо, на съдебното му досие, като част от преценката за способността му да изпълнява проверки по сигурността и/или да получи достъп без охрана до обезопасени зони с ограничен достъп (определение в приложение 17 на ICAO).

— Проверката преди назначаване на работа включва установяване на самоличността на лицето по документи, проверка на трудовата заетост, образование и на всички празноти поне за предходните пет години, и изискване лицето да подпише декларация, в която да отбележи дали има съдебно досие в някоя от държавите на пребиваване поне за предходните 5 години (определение на Съюза).

— проверка дали пратката се предава от лице, назначено от пълноправния контрольор или познат изпращач, валидирани в областта на сигурността на въздухоплаването в ЕС, посочени в базата данни на ACC3 (част 6), или от регистриран изпращач на такъв пълноправен контрольор,

— проверка дали пратката се предава с всички необходими данни в областта на сигурността (въздушна товарителница и информация за статута на пратката по отношение сигурността на хартиен или електронен носител), приложими спрямо въздушните товари и пощенски пратки, които се предават,

— проверка дали пратката няма признаци за нарушаване на целостта, и

— проверка дали пратката трябва да се третира като високорисков товар и поща (ВРТП).

— Пълноправен контрольор или познат изпращач е субект, който обработва товари и е бил одобрен от валидатор на сигурността във въздухоплаването в ЕС или чиито мерки за сигурност са били включени в утвърдената от ЕС програма за сигурност на ACC3 (в този случай ACC3 е съвместно отговорен за мерките за сигурност).

— Регистриран изпращач е субект, който обработва товари за собствена сметка, като отговорност носи пълноправен контрольор, валидиран в областта на сигурността на въздухоплаването в ЕС. Този пълноправен контрольор носи пълна отговорност за проверките на сигурността, извършвани от регистрирания изпращач.

— Назначеното лице съответства на лицето, чиято задача е да достави въздушният товар или въздушната поща на въздушния превозвач. Лицето, което доставя пратката на въздушния превозвач представя идентификационна карта, паспорт, свидетелство за управление на МПС или друг документ, който съдържа негова/нейна снимка и който е издаден или признат от националния орган.

— статут на съответния субект (пълноправен контрольор или познат изпращач),

— данни за дружеството, включително официалното му седалище и адрес,

— естеството на дейността, с изключение на чувствителна в търговско отношение информация,

— данни за контакт, включително данните за лицето/лицата, което/които отговаря(т) за сигурността,

— регистрационният номер на дружеството, ако е приложимо.

1) статутът по отношение на сигурността на пратката се посочва в придружаващата я документация под формата на въздушна товарителница, равностойна пощенска документация или на отделна декларация, в електронен формат или попълнена на ръка; както и

2) уникалният буквено-цифров идентификатор е записан в документите, които придружават превозваните пратки, в електронен формат или попълнен на ръка.

— „SPX“, т.е. „безопасно за превоз в пътнически, изцяло товарни или превозващи поща въздухоплавателни средства“, или

— „SCO“, т.е. „безопасно за превоз само в изцяло товарни и превозващи поща въздухоплавателни средства“, или

— „SHR“, т.е. „безопасно за превоз в пътнически, изцяло товарни или превозващи поща въздухоплавателни средства в съответствие с изискванията за високо ниво на риск“.

1) програмата за сигурност на въздушния превозвач е в съответствие с притурка 6—Ж от приложението към Регламент (ЕС) № 185/2010 и проверката на място потвърждава съответствие с целите на списъка; или

2) програмата за сигурност на въздушния превозвач е в съответствие с притурка 6—Ж от приложението към Регламент (ЕС) № 185/2010, но проверката на място не потвърждава съответствие с целите на списъка; или

3) програмата за сигурност на въздушния превозвач не е в съответствие с притурка 6—Ж от приложението към Регламент (ЕС) № 185/2010, но проверката на място потвърждава съответствие с целите на списъка; или

4) програмата за сигурност на въздушния превозвач не е в съответствие с притурка 6—Ж от приложението към Регламент (ЕС) № 185/2010 и проверката на място не потвърждава съответствие с целите на списъка;

а) попълнения контролен списък (посочен в притурка 6-В4 от приложението към Регламент (ЕС) № 185/2010), подписан от валидатора на сигурността във въздухоплаването в ЕС и, когато е приложимо, придружен от коментарите на валидирания субект;

б) декларацията за поемане на ангажименти (посочена в притурка 6-З3 от приложението към Регламент (ЕС) № 185/2010), подписана от валидирания субект; както и

в) декларация за независимост (посочена в притурка 11-А от приложението към Регламент (ЕС) № 185/2010) за валидирания субект, подписана от валидатора на сигурността във въздухоплаването в ЕС.

1) Всички части на контролния списък трябва да бъдат попълнени. Когато дадено поле не се попълва поради липса на информация, това трябва да бъде обяснено.

2) След всяка част валидаторът на сигурността във въздухоплаването в ЕС прави заключение дали и до каква степен са изпълнени целите на съответната част.

а) е бил подложен на първоначални и периодични проверки преди назначаване на работа и/или на цялостни проверки, които най-малкото съответстват на изискванията на местните власти към обекта на KC3 в процес на валидиране; както и че

б) е преминал първоначално и периодично обучение по въпросите на сигурността, за да е наясно със своите отговорности във връзка със сигурността в съответствие с изискванията на местните власти към обекта на KC3 в процес на валидиране.

— „Цялостна проверка“ означава проверка на самоличността и професионалния опит на дадено лице, включително когато това е законово допустимо, на съдебното му досие, като част от преценката за способността му да изпълнява проверки по сигурността и/или да получи достъп без придружител до охраняеми зони с ограничен достъп (определение в приложение 17 на ICAO).

— Проверката преди назначаване на работа включва установяване на самоличността на лицето по документи, проверка на професионалния опит, образование и на всички празноти поне за предходните пет години, и изискване лицето да подпише декларация, в която да отбележи дали има съдебно досие в някоя от държавите на пребиваване поне за предходните 5 години (определение на Съюза).

— физически препятствия, като например ограждения или прегради,

— технологии с използване на аларми и/или системи за видеонаблюдение,

— охрана от служители, като например персонал, натоварен с провеждането на дейности по наблюдение.

а) те са отделени от пратките, произхождащи от него; и че

б) произходът е указан ясно върху пратката или в съпровождащата документация.

а) успешно е изпълнил целите, посочени в настоящия контролен списък. В този случай валидаторът трябва да предостави на валидирания субект оригинала на доклада за валидиране и да уточни, че субектът е определен за познат изпращач от трета държава, валидиран в областта на сигурността във въздухоплаването в ЕС (KC3);

б) не e успял да изпълни целите, посочени в настоящия контролен списък. В този случай на субекта не се дава разрешение да доставя на АСС3 или на RA3 предназначени за ЕС/ЕИП въздушни товари или поща, без те да бъдат подложени на проверка от страна, имаща съответно разрешение. Той получава копие от попълнения контролен списък, в който са изброени недостатъците.