Този текст служи само за информационни цели и няма правно действие. Институциите на Съюза не носят отговорност за неговото съдържание. Автентичните версии на съответните актове, включително техните преамбюли, са версиите, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и налични в EUR-Lex. Тези официални текстове са пряко достъпни чрез връзките, публикувани в настоящия документ

относно ограничителни мерки по отношение на Демократична република Конго и за отмяна на Обща позиция 2008/369/ОВППС

1. Забраняват се преките или непреките доставки, продажба или трансфер на оръжия и на всякакви свързани с тях компоненти, включително оръжия и амуниции, военни превозни средства и оборудване, паравоенно оборудване и резервни части за горепосоченото на всички неправителствени образувания и физически лица, които извършват дейност на територията на Демократична република Конго (ДРК) от граждани на държавите-членки или от териториите на държави-членки, или чрез плавателни съдове или въздухоплавателни средства под тяхно знаме, независимо дали са или не са с произход от териториите на държавите-членки.

2. Доставката, продажбата или трансферът на оръжия и свързаните с тях компоненти, или предоставянето на техническа помощ и обучение, посочени в параграф 1, подлежат на предварително разрешение от компетентните власти на държавите-членки.

3. Държавите-членки предоставят на Комитета по санкциите, създаден съгласно Резолюция 1533 (2004) на ССООН („Комитет по санкциите“), предварителна нотификация за всяка доставка на оръжия и свързаните с тях компоненти за ДРК, както и за всяко предоставяне на техническа помощ, финансиране, посреднически и други услуги, свързани с военни дейности в ДРК, различни от посочените в параграф 1, букви а) и б). Тази нотификация съдържа цялата съответна информация, включително, когато е подходящо, крайния потребител, предложената дата на доставка и маршрут на превоза.

4. Държавите-членки разглеждат доставките по параграф 1 поотделно за всеки конкретен случай, като вземат изцяло предвид критериите, предвидени в Обща позиция 2008/944/ОВППС на Съвета от 8 декември 2008 г., определяща общи правила за режим на контрол върху износа на военни технологии и оборудване ( 1 ). Държавите-членки изискват предприемането на адекватни предпазни мерки срещу злоупотребата с разрешения, предоставени съгласно параграф 2, и, когато е подходящо, приемат разпоредби за репатрирането на доставените оръжия и свързаните с тях компоненти.

1. Ограничителните мерки, предвидени в член 4, параграф 1 и член 5, параграфи 1 и 2, се налагат по отношение на лица и образувания, посочени от Комитета по санкциите поради участието или предоставянето на подкрепа при действия, които застрашават мира, стабилността или сигурността в ДРК. Подобни действия включват:

Съответните лица и образувания, обхванати от настоящия параграф, са включени в списъка в приложение I.

2. Ограничителните мерки, предвидени в член 4, параграф 1 и член 5, параграфи 1 и 2, се налагат на лица и образувания:

1. Държавите членки предприемат необходимите мерки за предотвратяване на влизането или транзитното преминаване през техните територии на лицата, посочени в член 3.

2. Параграф 1 не задължава никоя държава членка да отказва на своите граждани влизане на територията си.

3. По отношение на лицата, посочени в член 3, параграф 1, параграф 1 от настоящия член не се прилага:

В случаи когато, съгласно настоящия параграф, държава членка разреши влизането или транзитното преминаване през нейната територия на лица, посочени от Комитета по санкциите, това разрешение се ограничава до целта, за която е дадено, и до лицата, за които се отнася.

4. По отношение на лицата, посочени в член 3, параграф 2, параграф 1 от настоящия член се прилага, без да се засягат случаите, когато дадена държава членка е обвързана със задължение по международното право, а именно:

5. Параграф 4 се приема за приложим и в случаите, когато дадена държава членка е държава — домакин на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).

6. Когато дадена държава членка предоставя освобождаване съгласно параграф 4 или 5, тя надлежно информира Съвета за това.

7. По отношение на лицата, посочени в член 3, параграф 2, държавите членки могат да предоставят освобождаване от мерките, наложени съгласно параграф 1 от настоящия член, когато пътуването е оправдано поради спешни хуманитарни нужди или поради участие в междуправителствени срещи и в срещи, които се провеждат с подкрепата на Европейския съюз или чийто домакин е ЕС или държава членка, поела председателството на ОССЕ, и на които се провежда политически диалог, пряко насърчаващ политическите цели на ограничителните мерки, включително демокрацията, правата на човека и принципите на правовата държава в ДРК.

8. Държава членка, която желае да предостави освобождаване съгласно параграф 7, уведомява писмено Съвета за това. Счита се, че е предоставено освобождаване, освен ако един или няколко от членовете на Съвета не направят възражение в писмена форма в срок от два работни дни от получаването на уведомлението за предложеното освобождаване. В случай че един или няколко от членовете на Съвета направят възражение, Съветът може да реши с квалифицирано мнозинство да предостави предложеното освобождаване.

9. Когато в съответствие с параграф 4, 5, 6, 7 или 8 държава членка разреши на посочени в приложение II лица да влязат на нейна територия или да преминат транзитно през нея, това разрешение се ограничава строго до целта, за която е дадено, и до лицата, за които пряко се отнася.

1. Замразяват се всички финансови средства, други финансови активи и икономически ресурси, притежавани или контролирани пряко или непряко от лицата или образуванията, посочени в член 3, или държани от образувания, притежавани или контролирани пряко или непряко от такива лица или от всяко друго лице или образувание, действащо от тяхно име или ръководство, съгласно посоченото в приложения I и II.

2. Никакви финансови средства, други финансови активи или икономически ресурси не се предоставят пряко или непряко на лицата и образуванията, посочени в параграф 1, или в тяхна полза.

3. По отношение на лицата и образуванията, посочени в член 3, параграф 1, държавите членки могат да разрешат освобождаване от мерките, посочени в параграфи 1 и 2, за финансови средства, други финансови активи и икономически ресурси, които са:

4. Освобождаването, посочено в параграф 3, букви а), б) и в), може да бъде извършено, след като съответната държава членка нотифицира Комитета по санкциите за намерението си да разреши, когато е целесъобразно, достъпа до такива финансови средства, други финансови активи и икономически ресурси, и при липса на отрицателно решение от Комитета по санкциите в рамките на четири работни дни от нотифицирането.

5. По отношение на лицата и образуванията, посочени в член 3, параграф 2, компетентният орган на дадена държава членка може да разреши освобождаването на определени замразени финансови средства или икономически ресурси или предоставянето на определени финансови средства или икономически ресурси при условия, които сметне за подходящи, след като установи, че съответните финансови средства или икономически ресурси са:

Съответната държава членка информира останалите държави членки и Комисията за всяко разрешение, дадено по настоящия параграф.

6. Чрез дерогация от параграфи 1 и 2 компетентните органи на държава членка могат да разрешат освобождаването на определени замразени финансови средства или икономически ресурси за лицата и образуванията, включени в списъка в приложение II, ако са изпълнени следните условия:

Съответната държава членка информира останалите държави членки и Комисията за всякакви разрешения, дадени по настоящия параграф.

7. По отношение на лица и образувания, включени в списъка в приложение II, могат да бъдат предоставяни освобождавания за финансови средства и икономически ресурси, които са необходими за хуманитарни цели, като предоставяне или улесняване на предоставянето на помощ, включително медицински доставки и храна или трансфер на хуманитарни работници и свързана помощ, или за евакуации от ДРК.

8. Параграфи 1 и 2 не възпрепятстват посочено в списъка в приложение II лице или образувание да извършва плащане, дължимо по договор, сключен преди датата на включване на това лице или образувание в този списък, при условие че съответната държава членка е установила, че плащането не се получава пряко или косвено от лице или образувание, посочено в приложение I или II.

9. Параграф 2 не се прилага за добавянето към замразени сметки на:

при условие че за всички такива лихви, други приходи и плащания продължава да се прилага параграф 1.

1. Съветът изменя списъка, който се съдържа в приложение I, въз основа на определеното от Съвета за сигурност на ООН или от Комитета по санкциите.

2. Съветът, по предложение на държава членка или на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, съставя и изменя списъка в приложение II.

1. Когато Съветът за сигурност на ООН или Комитетът по санкциите включва в списъка лице или образувание, Съветът включва това лице или образувание в приложение I. Съветът уведомява засегнатото лице или образувание за решението си, включително за основанията за включването му в списъка, или пряко, ако адресът е известен, или чрез публикуване на известие, за да предостави възможност на това лице или образувание да представи възражения.

2. Съветът уведомява засегнатото лице или образувание за решението, посочено в член 6, параграф 2, включително за основанията за включването му в списъка, или пряко, ако адресът е известен, или чрез публикуване на известие, за да предостави възможност на това лице или образувание да представи възражения.

3. Когато има направени възражения или когато има представени нови съществени доказателства, Съветът преразглежда решението си и информира засегнатото лице или образувание за това.

1. В приложение I се съдържат основанията за включване в списъка на изброените в него лица и образувания, както е предвидено от Съвета за сигурност на ООН или от Комитета по санкциите.

2. В приложение I се съдържа също информация, ако има такава, предоставена от Съвета за сигурност на ООН или от Комитета по санкциите, която е необходима за идентифициране на засегнатите лица или образувания. По отношение на лицата информацията може да включва имената, включително псевдонимите, датата и мястото на раждане, гражданството, номера на паспорта и на личната карта, пола, адреса, ако е известен, и длъжността или професията. По отношение на образуванията информацията може да включва наименованията, мястото и датата на регистрация, регистрационния номер и мястото на дейност. Приложение I включва също и датата на посочване от Съвета за сигурност на ООН или от Комитета по санкциите.

3. Приложение II включва основанията за включване в списъка на изброените в него лица и образувания.

4. В приложение II се съдържа също информацията, необходима за идентифициране на засегнатите лица или образувания, когато тази информация е налична. По отношение на физическите лица информацията може да включва имената, включително псевдонимите, датата и мястото на раждане, гражданството, номера на паспорта и на личната карта, пола, адреса, ако е известен, и длъжността или професията. По отношение на образуванията информацията може да включва наименованията, мястото и датата на регистрация, регистрационния номер и мястото на дейност.

1. Настоящото решение се преразглежда, изменя или отменя по целесъобразност, по-специално в светлината на съответните решения на Съвета за сигурност на ООН.

2. Посочените в член 3, параграф 2 мерки се прилагат до 12 декември 2019 г. Те се подновяват, а при необходимост се изменят, ако Съветът прецени, че целите им не са постигнати.

Настоящото решение влиза в сила от деня на неговото приемане.

Други сведения: Бяга в Руанда през март 2013 г. и все още пребивава там към началото на 2016 г. Линк към уебстраницата на специалното известие на Интерпол и Съвета за сигурност на ООН: https://www.interpol.int/en/notice/search/un/5272441

Допълнителни сведения от описателното обобщение на основанията за включване в списъка, предоставено от Комитета по санкциите:

Eric Badege е подполковник и координатор на групировката „Mouvement du 23 Mars“ (М23) в Masisi, командвал някои операции, причинили дестабилизация на части от територията Masisi, провинция Северно Киву. Като военнокомандващ на М23 Badege носи отговорност за тежки нарушения, включващи действия, насочени към деца или жени в ситуации на въоръжен конфликт. След май 2012 г. членове на Raia Mutomboki, под командването на М23, убиват стотици граждани при поредица от координирани нападения. През август 2012 г. Badege извършва съвместни нападения, включващи безразборни убийства на граждани. Тези нападения са организирани съвместно от Badege и от полковник Makoma Semivumbi Jacques. Според твърдения на бивши бойци от М23, ръководители на М23 екзекутират без съд и присъда десетки деца, които са се опитали да избягат, след като са били наети като деца войници в М23.

Според доклада на организацията „Human Rights Watch“ (HRW) от 11 септември 2012 г., руандец на 18 години, избягал, след като е бил насилствено нает в Руанда, посочва пред HRW, че е бил свидетел на екзекуцията на шестнадесетгодишно момче от неговия отряд в М23, което се е опитало да избяга през юни. Момчето е заловено и пребито до смърт от бойци на М23 в присъствието на останалите наемници. Съгласно тези твърдения командирът на М23, който е разпоредил убийството на момчето, посочва пред останалите наемници „[той] искаше да ни изостави“ като обяснение за причината за убийството. В доклада се посочва също, че според твърденията на очевидци най-малко тридесет и трима нови наемници и други бойци на М23 са били екзекутирани без съд и присъда, когато са се опитали да избягат. Някои от тях са били вързани и застреляни в присъствието на други наемници като пример за наказанието, което биха могли да получат. Един от младите наемници заявява пред HRW: „[когато бяхме в М23, те казаха, че [имаме избор] и бихме могли да останем с тях или да умрем. Много хора се опитаха да избягат. Някои от тях биваха открити и незабавно намираха смъртта си.“

Badege бяга в Руанда през март 2013 г. и пребивава там към началото на 2016 г.

(известен още като: a) FRANK KAKORERE, б) FRANK KAKORERE BWAMBALE, в) AIGLE BLANC)

Длъжност/чин: генерал от въоръжените сили на Демократична република Конго (FARDC).

Адрес: Киншаса, Демократична република Конго (към юни 2016 г.).

Други сведения: Напуска Националния конгрес за народна защита (НКНЗ) през януари 2008 г. От юни 2011 г. пребивава в Киншаса. От 2010 г. Kakolele участва в дейности, видимо от името на правителствената програма на ДРК за стабилизация и възстановяване на бившите зони на въоръжен конфликт (STAREC), като участва и в мисия на STAREC в Goma и Beni през март 2011 г. Властите на ДРК го арестуват през декември 2013 г. в Beni, провинция Северно Киву, поради твърдения, че блокира процеса на разоръжаване, демобилизация и реинтеграция. Напуска ДРК и живее в Кения известно време преди да бъде призован обратно от правителството на ДРК за съдействие във връзка със ситуацията в територията Beni. Арестуван е през октомври 2015 г. в района на Mambasa поради твърдения, че подкрепя въоръжен отряд „Май-Май“ но не са му предявени обвинения и към юни 2016 г. живее в Киншаса. Линк към уебстраницата на специалното известие на Интерпол и Съвета за сигурност на ООН: https://www.interpol.int/en/notice/search/un/5776078

Frank Kakolele Bwambale е ръководителят на RCD-ML, който е упражнявал влияние върху политиката и е осъществявал командването и контрола над дейността на силите на RCD-ML, една от въоръжените групировки и милиции, посочени в точка 20 от Резолюция 1493 (2003), отговорни за трафик на оръжие в нарушение на оръжейното ембарго. Напуснал НКНЗ през януари 2008 г. От 2010 г. Kakolele участва в дейности, видимо от името на правителствената програма на ДРК за стабилизация и възстановяване на бившите зони на въоръжен конфликт (STAREC), включително участва в мисия на STAREC в Goma и Beni през март 2011 г.

Напуска ДРК и живее в Кения известно време преди да бъде призован обратно от правителството на ДРК да съдейства във връзка със ситуацията в територията Beni. Арестуван е през октомври 2015 г. близо до Mambasa заради твърдения, че подкрепя въоръжен отряд „Май-Май“, но не са му предявени обвинения. Към юни 2016 г. Kakolele живее в Киншаса.

(известен още като: a) Byiringiro Victor Rumuli, б) Victor Rumuri, в) Michel Byiringiro, г) Rumuli)

Длъжност/чин: а) временен председател на Демократичните сили за освобождение на Руанда (FDLR), б) първи заместник-председател на FDLR-FOCA; в) генерал-майор от FDLR-FOCA.

Адрес: провинция Северно Киву, Демократична република Конго (към юни 2016 г.).

Място на раждане: a) област Musanze (Северна провинция), Руанда, б) Ruhengeri, Руанда.

Други сведения: Уеб адрес за специални известия на Интерпол и Съвета за сигурност на ООН: https://www.interpol.int/en/notice/search/un/5272456

Gaston Iyamuremye е първи заместник-председател на FDLR, както и временен председател. Той има и чин генерал-майор от FDLR-FOCA. Към юни 2016 г. Iyamuremye се намира в провинция Северно Киву в Демократична република Конго.

Място на раждане: Bunagana, територия Rutshuru, Демократична република Конго.

Други сведения: Става заместник-командир на M23 след бягството на фракцията на Bosco Taganda в Руанда през март 2013 г. Бяга в Уганда през ноември 2013 г. В Уганда към началото на 2016 г. Линк към уебстраницата на специалното известие на Интерпол и Съвета за сигурност на ООН: https://www.interpol.int/en/notice/search/un/5776081

Innocent Kaina е командир на сектор, а след това — заместник-командир на M23. Извършил е тежки нарушения на международното право и правата на човека и носи отговорност за такива нарушения. През юли 2007 г. Гарнизонният военен съд в Киншаса обяви Kaina за виновен за престъпления против човечеството, извършени в област Ituri между май 2003 г. и декември 2005 г. Освободен през 2009 г. в рамките на споразумението за мир между конгоанското правителство и НКНЗ. В рамките на FARDC през 2009 г. носи вината за екзекуции, отвличания и осакатявания в територията Masisi. Като командващ, подчинен на генерал Taganda, той е инициатор на бунта на бившия НКНЗ на територията Rutshuru през април 2012 г. Осигурява сигурността на бунтовниците извън Masisi. Между май и август 2012 г. следи за набирането и обучението на над 150 деца за бунта на М23, като разстрелва момчетата, опитали да избягат. През юли 2012 г. пътува до Berunda и Degho с цел мобилизация и набиране на бойци за М23. Kaina бяга в Уганда през ноември 2013 г. и все още пребивава там към началото на 2016 г.

(известен още като: a) Jérôme Kakwavu, б) Commandant Jérôme)

Други сведения: През декември 2004 г. получава чин генерал от FARDC. От юни 2011 г. е задържан в затвора Makala в Киншаса. На 25 март 2011 г. върховният военен съд в Киншаса започва съдебно производство срещу Kakwavu за извършени военни престъпления. През ноември 2014 г. е осъден от военен съд на ДРК на десет години лишаване от свобода за изнасилване, убийство и изтезания. Уеб адрес за специални известия на Интерпол и Съвета за сигурност на ООН: https://www.interpol.int/en/notice/search/un/5776083

Бивш председател на UCD/FAPC. FAPC контролира незаконните гранични постове между Уганда и ДРК, които са ключови транзитни пътища за трафика на оръжие. Като председател на FAPC оказва влияние върху политиката на FAPC и осъществява командване и контрол над дейностите на въоръжените сили на FAPC, които участват в трафика на оръжие и следователно нарушават оръжейното ембарго. Според Службата на специалния представител на генералния секретар на ООН за децата и въоръжените конфликти, той е отговорен за набиране и използване на деца в Ituri през 2002 г. Един от петимата висши офицери на FARDC, обвинен за тежки престъпления, включващи сексуално насилие, върху чиито случаи Съветът за сигурност обърна внимание на правителството при посещението през 2009 г. През декември 2004 г. получава чин генерал от FARDC. От юни 2011 г. е задържан в затвора Makala в Киншаса. На 25 март 2011 г. върховният военен съд в Киншаса започва съдебно производство срещу Kakwavu за извършени военни престъпления.

Място на раждане: Mambasa, провинция Ituri, Демократична република Конго.

Адрес: Демократична република Конго (в затвора).

Други сведения: През декември 2004 г. е назначен за генерал от FARDC. Предаден от правителството на ДРК на Международния наказателен съд на 18 октомври 2007 г. На 23 май 2014 г. първоначално е осъден от Международния наказателен съд на 12 години лишаване от свобода за военни престъпления и престъпления против човечеството, като впоследствие апелативният състав на Международния наказателен съд намалява присъдата му и определя, че излежаването на присъдата на Katanga следва да приключи на 18 януари 2016 г. Въпреки че е задържан в Нидерландия за времетраенето на съдебния процес, Katanga е прехвърлен в затвор в ДРК през декември 2015 г. и срещу него са предявени обвинения за други престъпления, извършени преди това в Ituri. Линк към уебстраницата на специалното известие на Интерпол и Съвета за сигурност на ООН: https://www.interpol.int/en/notice/search/un/5776116

Germain Katanga е бил командирът на FRPI. Участва в трансфер на оръжие в нарушение на оръжейното ембарго. Според бюрото на специалния представител на генералния секретар на ООН за децата и въоръжените конфликти носи отговорност за набирането и използването на деца в Ituri от 2002 до 2003 г. През декември 2004 г. е назначен за генерал от FARDC. Предаден от правителството на ДРК на Международния наказателен съд на 18 октомври 2007 г. На 23 май 2014 г. първоначално е осъден от Международния наказателен съд на 12 години лишаване от свобода за военни престъпления и престъпления против човечеството, като впоследствие апелативният състав на Международния наказателен съд намалява присъдата му и определя, че излежаването на присъдата му следва да приключи на 18 януари 2016 г. Въпреки че е задържан в Нидерландия за времетраенето на съдебния процес, Katanga е прехвърлен в затвор в ДРК през декември 2015 г. и срещу него са предявени обвинения за престъпления, извършени преди това в Ituri.

Място на раждане: Ituri, Демократична република Конго.

Адрес: Демократична република Конго (в затвора).

Други сведения: Арестуван в Киншаса през март 2005 г. поради участието на UPC/L в нарушения на правата на човека. Предаден на Международния наказателен съд на 17 март 2006 г. Осъден от Международния наказателен съд през март 2012 г. на 14 години лишаване от свобода. На 1 декември 2014 г. апелативните съдии на Международния наказателен съд потвърждават осъдителната присъда на Lubanga и наложеното наказание. Прехвърлен в затвор в ДРК на 19 декември 2015 г. за излежаване на постановената му присъда лишаване от свобода. Линк към уебстраницата на специалното известие на Интерпол и Съвета за сигурност на ООН: https://www.interpol.int/en/notice/search/un/5776117

Thomas Lubanga е бил председател на UPC/L, една от въоръжените групировки и милиции, посочени в точка 20 от Резолюция 1493 (2003), отговорни за трафик на оръжие в нарушение на оръжейното ембарго. Според Службата на специалния представител на генералния секретар на ООН за децата и въоръжените конфликти, той носи отговорност за набирането и използването на деца в Ituri от 2002 до 2003 г. Арестуван в Киншаса през март 2005 г. поради участието на UPC/L в нарушения на правата на човека и предаден на Международния наказателен съд от властите на ДРК на 17 март 2006 г. Осъден от Международния наказателен съд през март 2012 г. на 14 години лишаване от свобода. На 1 декември 2014 г. апелативните съдии на Международния наказателен съд потвърждават осъдителната присъда и наложеното наказание. Прехвърлен е в затвор в ДРК на 19 декември 2015 г. за излежаване на постановената му присъда лишаване от свобода.

(известен също като: a) Makenga, Colonel Sultani, б) Makenga, Emmanuel Sultani)

Място на раждане: Rutshuru, Демократична република Конго.

Други сведения: Военен лидер на групировката М23, която действа на територията на Демократична република Конго. От края на 2014 г. се намира в Уганда. Линк към уебстраницата на специалното известие на Интерпол и Съвета за сигурност на ООН: https://www.interpol.int/en/notice/search/un/5272833

Sultani Makenga е военен лидер на групировката М23, която действа на територията на Демократична република Конго. Като лидер на М23 (известно още като „Конгоанска революционна армия“) Sultani Makenga извършва или носи отговорност за сериозни нарушения на международното право, включващи действия, насочени срещу жени и деца в условията на въоръжен конфликт, включително убиване и осакатяване, сексуално насилие, отвличане и насилствено разселване. Освен това носи отговорност за нарушения на международното право, свързани с действията на М23 по набиране или използване на деца във въоръжения конфликт в ДРК. Под командването на Sultani Makenga М23 извършва мащабни зверства срещу цивилното население на ДРК. Според разкази на свидетели и доклади, бойците под командването на Sultani Makenga извършват изнасилвания на жени и деца на цялата територия Rutshuru, някои едва на 8 години, като част от политиката за укрепване на контрола над територията на Rutshuru. Под командването на Makenga М23 провежда множество кампании за насилствено набиране на деца войници в ДРК и региона, наред с убийствата, осакатяването и нараняването на десетки деца. Много от принудително набираните деца войници са на възраст под 15 години. Има също сведения, че Makenga е получавал оръжие и свързани материали в нарушение на мерките, предприети от ДРК в изпълнение на оръжейното ембарго, включително на вътрешните постановления относно вноса и притежанието на оръжие и свързани материали. Действията на Makenga като лидер на М23 включват тежки нарушения на международното право и зверства срещу цивилното население в ДРК и задълбочават условията на несигурност, разселване и конфликт в региона. Военен лидер на групировката М23, която действа на територията на Демократична република Конго.

(известен още като: a) Kawa Panga, б) Kawa Panga Mandro, в) Kawa Mandro, г) Yves Andoul Karim, д) Mandro Panga Kahwa, е) Yves Khawa Panga Mandro, ж) „Chief Kahwa“, з) „Kawa“)

Място на раждане: Bunia, Демократична република Конго.

Други сведения: Изпратен в затвора в Bunia през април 2005 г. за саботиране на мирния процес в Ituri. Арестуван от конгоанските власти през октомври 2005 г., оправдан от Апелативния съд в Kisangani, впоследствие предаден на съдебните власти в Киншаса по нови обвинения в престъпления против човечеството, военни престъпления, убийство, квалифицирано нападение и нанасяне на телесна повреда. През август 2014 г. военен съд на ДРК в Kisangani го признава за виновен за военни престъпления и престъпления против човечеството и го осъжда на девет години лишаване от свобода, като го осъжда да заплати около 85 000 щатски долара на жертвите си. Излежава присъдата си и от май 2016 г. живее в Уганда. Линк към уебстраницата на специалното известие на Интерпол и Съвета за сигурност на ООН: https://www.interpol.int/en/notice/search/un/5272933

Khawa Panga Mandro е бил председател на PUSIC, една от въоръжените групировки и милиции, посочени в точка 20 от Резолюция 1493 (2003), отговорни за трафик на оръжие в нарушение на оръжейното ембарго. Според Службата на специалния представител на генералния секретар на ООН за децата и въоръжените конфликти, той носи отговорност за набирането и използването на деца в Ituri от 2001 до 2002 г. Изпратен в затвора в Bunia през април 2005 г. за саботиране на мирния процес в Ituri. Арестуван от конгоанските власти през октомври 2005 г., оправдан от Апелативния съд в Kisangani и впоследствие предаден на съдебните власти в Киншаса по нови обвинения в престъпления против човечеството, военни престъпления, убийство, квалифицирано нападение и нанасяне на телесна повреда. През август 2014 г. военен съд на ДРК в Kisangani го признава за виновен за военни престъпления и престъпления против човечеството и го осъжда на девет години лишаване от свобода, като го осъжда да заплати около 85 000 щатски долара на жертвите си. Излежава присъдата си и от май 2016 г. живее в Уганда.

Място на раждане: Ndusu/Ruhengeri, Северна провинция, Руанда.

Други сведения: Арестуван в Париж на 3 октомври 2010 г. по заповед, издадена от Международния наказателен съд за военни престъпления и за престъпления против човечеството, извършени от части на FDLR в Киву през 2009 г. Прехвърлен в Хага на 25 януари 2011 г. и освободен от Международния наказателен съд в края на 2011 г. Избран за изпълнителен секретар на FDLR на 29 ноември 2014 г. за срок от 5 години. Линк към уебстраницата на специалното известие на Интерпол и Съвета за сигурност на ООН: https://www.interpol.int/en/notice/search/un/5224649

До арестуването си Callixte Mbarushimana е изпълнителен секретар на FDLR и заместник-председател на висшето военно командване на FDLR. В качеството си на политически/военен ръководител на чуждестранна въоръжена групировка, която действа на територията на ДРК, той възпрепятства разоръжаването и доброволното репатриране и обратното заселване на бойци в нарушение на точка 4 (b) в постановителната част на Резолюция 1857 (2008) на Съвета за сигурност. Арестуван в Париж на 3 октомври 2010 г. по заповед, издадена от Международния наказателен съд за военни престъпления и за престъпления против човечеството, извършени от части на FDLR в Киву през 2009 г. Прехвърлен в Хага на 25 януари 2011 г., но освободен в края на 2011 г. Преизбран е за председател на FDLR на 29 ноември 2014 г. за срок от пет години.

Дата на раждане: a) 28 декември 1965 г. б) 29 декември 1965 г.

Място на раждане: a) Bashali, Masisi, Демократична република Конго, б) Goma, Демократична република Конго, в) Uvira, Демократична република Конго.

Други сведения: След катастрофата на два от самолетите, управлявани от Great Lakes Business Company (GLBC), дейността му е неизвестна. Линк към уебстраницата на специалното известие на Интерпол и Съвета за сигурност на ООН: https://www.interpol.int/en/notice/search/un/5272813

Собственик/управител на Compagnie Aérienne des Grands Lacs и на Great Lakes Business Company, чиито въздухоплавателни средства са били използвани за предоставяне на помощ на въоръжените групировки и милиции, посочени в точка 20 от Резолюция 1493 (2003). Носи също така отговорност за укриване на информация относно полетите и товарите, най-вероятно за да даде възможност за нарушаване на оръжейното ембарго. След катастрофата на два от самолетите, управлявани от Great Lakes Business Company (GLBC), дейността му е неизвестна.

(известен още като: a) Mupenzi Bernard, б) генерал-майор Mupenzi, в) генерал Mudacumura, г) Pharaoh (Фараон), д) Radja (Раджа)

Длъжност/Чин: а) командир на FDLR-FOCA, б) генерал-лейтенант от FDLR-FOCA

Място на раждане: Cellule Ferege, сектор Gatumba, община Kibilira, префектура Gisenyi, Руанда

Адрес: провинция Северно Киву, Демократична република Конго (към юни 2016 г.)

Други сведения: Международният наказателен съд издаде заповед за арест на Mudacumura на 12 юли 2012 г. по девет обвинения във военни престъпления, вкл. нападения срещу цивилни граждани, убийство, осакатяване, жестоко третиране, изнасилване, изтезания, разрушаване на имущество, грабежи и посегателства срещу личното достойнство, за които се предполага, че са извършени между 2009 и 2010 г. в ДРК.

Sylvestre Mudacumura е командир на FOCA, въоръженото крило на FDLR, който оказва влияние върху политиките и осъществява командването и контрола над дейностите на силите на FDLR, една от въоръжените групировки и милиции, посочени в точка 20 от Резолюция 1493 (2003), които участват в трафик на оръжие в нарушение на оръжейното ембарго. Mudacumura (или неговият персонал) поддържа телефонна връзка с ръководителя на FDLR Murwanashyaka в Германия, включително по време на масовите убийства в Busurungi през май 2009 г., както и с военния командир майор Guillaume по време на военните операции Umoja Wetu и Kimia II през 2009 г. Според бюрото на специалния представител на генералния секретар на ООН за децата и въоръжените конфликти той е отговорен за 27 случая на набиране и използване на деца във войски под негово командване в Северно Киву от 2002 до 2007 г. Към средата на 2016 г. Mudacumura продължава да изпълнява функциите на главнокомандващ въоръженото крило на FDLR, има чин генерал-лейтенант и се намира в провинция Северно Киву в Демократична република Конго.

Адрес: Щабът на FDLR в гората Kikoma, в близост до Bogoyi, Walikale, Северно Киву, Демократична република Конго (към юни 2011 г.).

Място на раждане: a) Кигали, Руанда б) Rushashi, Северна провинция, Руанда.

Други сведения: Началник щаб на FDLR-FOCA, отговарящ за административните въпроси. Линк към уебстраницата на специалното известие на Интерпол и Съвета за сигурност на ООН: https://www.interpol.int/en/notice/search/un/5270747

Според общодостъпни данни и официални източници Leodomir Mugaragu е началник щаб на въоръжените сили Abucunguzi/Бойни сили за освобождение на Руанда (FOCA), които са въоръженото крило на FDLR. Според официална информация Mugaragu е висш офицер по планирането на военните операции на FDLR в източната част на ДРК. Началник щаб на FDLR-FOCA, отговарящ за административните въпроси.

(известен още като: a) Musenyeri, б) Achille, в) Frere Petrus Ibrahim)

Длъжност/чин: а) началник щаб на FDLR-FOCA, б) временен заместник-командир на FDLR-FOCA.

Адрес: Киншаса, Демократична република Конго (към юни 2016 г.).

Други сведения: През 2014 г. става изпълняващ длъжността заместник-командир на FDLR-FOCA. Заловен е в Гома, ДРК, от конгоанските служби за сигурност в началото на май 2016 г. и е прехвърлен в Киншаса. Линк към уебстраницата на специалното известие на Интерпол и Съвета за сигурност на ООН: https://www.interpol.int/en/notice/search/un/5224709

Leopold Mujyambere е бил командир на втора дивизия на FOCA, въоръженото крило на FDLR. В качеството си на военен ръководител на чуждестранна въоръжена групировка, която действа на територията на ДРК, той възпрепятства разоръжаването, доброволното репатриране и обратното заселване на бойци в нарушение на точка 4(b) в постановителната част на Резолюция 1857 (2008) на Съвета за сигурност. Според доказателства, събрани от експертната група за ДРК към Комитета по санкциите на Съвета за сигурност на ООН и подробно описани в доклада ѝ от 13 февруари 2008 г., освободени от контрола на FDLR-FOCA момичета преди това са били отвлечени и сексуално насилвани. От средата на 2007 г. FDLR-FOCA, които преди това са набирали момчета в средата или в края на пубертета, насилствено набират деца още от 10-годишна възраст. Най-малките биват използвани за охрана, а по-големите деца са разполагани на фронтовата линия като войници в нарушение на точка 4(d) и (e) от постановителната част на Резолюция 1857 (2008) на Съвета за сигурност.

През юни 2011 г. той е командир на оперативния сектор на FOCA в провинция Южно Киву, тогава наричан „Amazon“. По-късно бива повишен на длъжност началник-щаб на FOCA, а след това през 2014 г. става изпълняващ длъжността заместник-командир. Заловен е в Гома, ДРК, от конгоанските служби за сигурност в началото на май 2016 г. и е прехвърлен в Киншаса.

(известен още като: а) Steven Alirabaki, б) David Kyagulanyi, в) Musezi Talengelanimiro, г) Mzee Tutu, д) Abdullah Junjuaka, е) Alilabaki Kyagulanyi, ж) Hussein Muhammad, з) Nicolas Luumu, и) Julius Elius Mashauri, й) David Amos Mazengo, к) Professor Musharaf, л) Talengelanimiro)

Длъжност/чин: а) ръководител на Алианса на демократичните сили (ADF), б) командир, Алианс на демократичните сили.

Адрес: според сведенията се намира в затвор в Уганда (към септември 2016 г.)

Място на раждане: селище Ntoke, окръг Ntenjeru, област Kayunga, Уганда.

Други сведения: Арестуван през април 2015 г. в Танзания и екстрадиран в Уганда през юли 2015 г. Според сведенията към септември 2016 г. Mukulu се намира в полицейски център за задържане в очакване на съдебния процес срещу него по обвинения във военни престъпления и тежки нарушения на Женевската конвенция съгласно правото на Уганда. Линк към уебстраницата на специалното известие на Интерпол и Съвета за сигурност на ООН: https://www.interpol.int/en/notice/search/un/5270670

По информация от общодостъпни данни и официални източници, включително докладите на Експертната група за ДРК към Комитета по санкциите на ООН, Jamil Mukulu е военният ръководител на ADF, чуждестранна въоръжена групировка, действаща на територията на ДРК, и в това си качество възпрепятства разоръжаването, доброволното репатриране и обратното заселване на бойци от ADF, съгласно точка 4(b) от Резолюция 1857 (2008). Експертната група за ДРК към Комитета по санкциите на ООН докладва, че Jamil Mukulu е предоставял материална подкрепа и човешки ресурси на ADF, въоръжена групировка, действаща на територията на ДРК. Според многобройни източници, включително докладите на Експертната група за ДРК към Комитета по санкциите на ООН, Jamil Mukulu е осигурявал финансиране, упражнявал е влияние върху политиките на ADF и е бил пряко отговорен за командването и контрола на силите на ADF, по-специално за надзора над връзките, установени с международни терористични мрежи.

Длъжност/чин: председател на Демократичните сили за освобождение на Руанда (FDLR).

Място на раждане: a) Butera, Rwanda, б) Ngoma, Butare, Руанда.

Други сведения: Арестуван от властите в Германия на 17 ноември 2009 г. и признат за виновен от германски съд на 28 септември 2015 г. като лидер на чуждестранна терористична групировка и за подпомагане на военни престъпления. Осъден на 13 години лишаване от свобода и към юни 2016 г. излежава присъдата си в затвор в Германия. Преизбран за председател на FDLR на 29 ноември 2014 г. за срок пет години. Линк към уебстраницата на специалното известие на Интерпол и Съвета за сигурност на ООН: https://www.interpol.int/en/notice/search/un/5272382

Ignace Murwanashyaka е председател на FDLR, който оказва влияние върху политиките на силите на FDLR, една от въоръжените групировки и милиции, посочени в точка 20 от Резолюция 1493 (2003), отговорни за трафик на оръжие в нарушение на оръжейното ембарго. Той поддържа телефонна връзка с военнополевите командири на FDLR (включително по време на масовите убийства в Busurungi през май 2009 г.); дава военни заповеди на висшето военно командване; участва в координирането на трансфера на оръжие и боеприпаси към военните части на FDLR и в предаването на конкретни указания за използването им; и управлява големи суми, набрани от незаконна продажба на природни ресурси в зони, контролирани от FDLR. Според бюрото на специалния представител на генералния секретар на ООН за децата и въоръжените конфликти той носи отговорност като ръководител в качеството на председател и военнокомандващ на FDLR за набирането и използването на деца от FDLR в Източно Конго. Арестуван е от властите в Германия на 17 ноември 2009 г. и е признат за виновен от германски съд на 28 септември 2015 г. като лидер на чуждестранна терористична групировка и за подпомагане на военни престъпления. Осъден е на 13 години лишаване от свобода и към юни 2016 г. излежава присъдата си в затвор в Германия. Преизбран е за председател на FDLR на 29 ноември 2014 г. за мандат от пет години.

Длъжност/чин: бивш заместник-председател на FDLR

Други сведения: Арестуван от властите в Германия на 17 ноември 2009 г., признат за виновен от германски съд на 28 септември 2015 г. като лидер на чуждестранна терористична групировка и осъден на 8 години лишаване от свобода. Musoni е освободен от затвора веднага след приключване на процеса, след като излежава повече от 5 години от постановената срещу него присъда. Линк към уебстраницата на специалното известие на Интерпол и Съвета за сигурност на ООН: https://www.interpol.int/en/notice/search/un/5272354

Straton Musoni е заместник-председател на FDLR, чуждестранна въоръжена групировка, която действа на територията на ДРК. Той възпрепятства разоръжаването и доброволното репатриране или обратното заселване на бойците, които са част от тези групи, в нарушение на Резолюция 1649 (2005). Арестуван е от властите в Германия на 17 ноември 2009 г., признат е за виновен от германски съд на 28 септември 2015 г. като лидер на чуждестранна терористична групировка и е осъден на 8 години лишаване от свобода. Musoni е освободен от затвора веднага след приключване на процеса, след като излежава повече от 5 години от постановената срещу него присъда.

(известен още като: a) Jules Mutebusi, б) Jules Mutebuzi, в) Colonel Mutebutsi)

Място на раждане: Minembwe, Южно Киву, Демократична република Конго.

Други сведения: Бивш заместник военен регионален командир на 10-и военен регион на FARDC през април 2004 г., уволнен за нарушаване на дисциплината. Арестуван от властите в Руанда през декември 2007 г. при опит за преминаване на границата с ДРК. Според сведенията почива на 9 май 2014 г. в Кигали. Линк към уебстраницата на специалното известие на Интерпол и Съвета за сигурност на ООН: https://www.interpol.int/en/notice/search/un/5272093

Присъединява се към други метежници от бившето RCD-G, с цел завземане със сила на град Bukavu през май 2004 г. Замесен в получаването на оръжия извън структурите на FARDC и в осигуряването на доставки за въоръжените групировки и милиции, упоменати в точка 20 от Резолюция 1493 (2003), в нарушение на оръжейното ембарго. Заема поста заместник военен регионален командир на 10-и военен регион на FARDC до април 2004 г., когато е уволнен за нарушаване на дисциплината. Арестуван от властите в Руанда през декември 2007 г. при опит за преминаване на границата с ДРК. Според сведенията е починал на 9 май 2014 г. в Кигали.

Място на раждане: a) Bibwe, Демократична република Конго, б) Lusamambo, територия Lubero, Демократична република Конго.

Национален идентификационен номер: FARDC ID 1-78-09-44621-80.

Други сведения: Влиза на територията на Република Руанда на 16 март 2013 г. От края на 2014 г. пребивава в лагера Ngoma, Руанда. Линк към уебстраницата на специалното известие на Интерпол и Съвета за сигурност на ООН: https://www.interpol.int/en/notice/search/un/5268954

През април 2012 г. Ngaruye командва бунта на бившия CNDP, познат като Mouvement du 23 Mars (M23), под командването на генерал Ntaganda. Понастоящем той е третият по ранг военнокомандващ в структурата на М23. Експертната група за ДРК е препоръчвала включването му в списъка преди — през 2008 и 2009 г. Извършил е тежки нарушения на правата на човека и международното право и носи отговорност за такива. Между 2008 и 2009 г. и после към края на 2010 г. набира и обучава за М23 стотици деца. Извършвал е убийства, осакатявания и отвличания, често на жени. Носи отговорността за екзекуциите и изтезанията на дезертьори в М23. През 2009 г. в рамките на FARDC разпорежда всички мъже в селото Shalio във Walikale да бъдат убити. Освен това е набавял оръжие, боеприпаси и заплати в Masisi и Walikale под прякото командване на Ntaganda. През 2010 г. той организира принудителното разселване и отнемане на собствеността на населението в района Lukopfu. Активно е участвал и в престъпни мрежи в рамките на FARDC, извличащи облаги от търговията с полезни изкопаеми, довела до напрежение и сблъсъци с полковник Innocent Zimurinda през 2011 г. Влиза на територията на Република Руанда на 16 март 2013 г. при Gasizi/Rubavu.

Място на раждане: Bunia, провинция Ituri, Демократична република Конго.

Други сведения: Арестуван от MONUC в Bunia през октомври 2003 г. Предаден от правителството на ДРК на Международния наказателен съд на 7 февруари 2008 г. Оправдан по всички точки на обвинението от Международния наказателен съд през декември 2012 г., като присъдата е потвърдена от апелативния състав на 27 февруари 2015 г. Ngudjolo подава молба за убежище в Нидерландия, но молбата му е отхвърлена. Депортиран е в ДРК на 11 май 2015 г. Линк към уебстраницата на специалното известие на Интерпол и Съвета за сигурност на ООН: https://www.interpol.int/en/notice/search/un/5776118

Mathieu Chui Ngudjolo е бил началник на щаба на FRPI, оказващ влияние върху политиката и осъществяващ командването и контрола над дейността на силите на FRPI, една от въоръжените групировки и милиции, посочени в точка 20 от Резолюция 1493 (2003), отговорни за трафик на оръжие в нарушение на оръжейното ембарго. Според бюрото на специалния представител на генералния секретар на ООН за децата и въоръжените конфликти той е отговорен за набирането и използването на деца под 15-годишна възраст в Ituri през 2006 г. Арестуван е от MONUC в Bunia през октомври 2003 г. Впоследствие правителството на ДРК го предава на Международния наказателен съд на 7 февруари 2008 г. Оправдан е по всички точки на обвинението от Международния наказателен съд през декември 2012 г., като присъдата е потвърдена от апелативния състав на 27 февруари 2015 г. Ngudjolo подава молба за убежище в Нидерландия, но молбата му е отхвърлена. Депортиран е в ДРК на 11 май 2015 г.

(известен още като: а) Floribert Njabu Ngabu, б) Floribert Ndjabu, в) Floribert Ngabu Ndjabu).

Гражданство: Демократична република Конго, паспорт № OB 0243318.

Други сведения: Поставен под домашен арест в Киншаса от март 2005 г. за участието на FNI в нарушения на правата на човека. Прехвърлен в Хага на 27 март 2011 г., за да даде свидетелски показания пред Международния наказателен съд по делата срещу Germain Katanga и Mathieu Ngudjolo. През май 2011 г. подава молба за убежище в Нидерландия. През октомври 2012 г. нидерландски съд му отказва убежище. През юли 2014 г. е депортиран от Нидерландия в ДРК, където е поставен под арест. Линк към уебстраницата на специалното известие на Интерпол и Съвета за сигурност на ООН: https://www.interpol.int/en/notice/search/un/5776373

Председател на FNI, една от въоръжените групировки и милиции, посочени в точка 20 от Резолюция 1493 (2003), които участват в трафик на оръжие в нарушение на оръжейното ембарго. Поставен под домашен арест в Киншаса от март 2005 г. за участието на FNI в нарушения на правата на човека. Прехвърлен в Хага на 27 март 2011 г., за да даде свидетелски показания пред Международния наказателен съд по делата срещу Germain Katanga и Mathieu Ngudjolo. През май 2011 г. подава молба за убежище в Нидерландия. През октомври 2012 г. нидерландски съд му отказва убежище; решението понастоящем е в процес на обжалване.

(известен още като: a) Nkunda Mihigo Laurent, б) Laurent Nkunda Bwatare, в) Laurent Nkundabatware, г) Laurent Nkunda Mahoro Batware, д) Laurent Nkunda Batware, е) Chairman, ж) General Nkunda, з) Papa Six)

Дата на раждане: a) 6 февруари 1967 г. б) 2 февруари 1967 г.

Място на раждане: Rutshuru, Северно Киву, Демократична република Конго.

Други сведения: Бивш генерал от RCD-G. От основателите на Националния конгрес за народна защита, 2006 г.; висш офицер в Обединение за демокрация на Конго—Гома (RCD-G), 1998—2006 г.; офицер в Патриотичния фронт на Руанда (RPF), 1992—1998 г. Laurent Nkunda е арестуван от властите в Руанда през януари 2009 г. и е заменен като ръководител на CNDP. Оттогава е под домашен арест в Кигали, Руанда. Руанда отказва да изпълни искането на правителството на ДРК за екстрадиране на Nkunda във връзка с престъпленията, извършени в източната част на ДРК. През 2010 г. жалбата на Nkunda за незаконно задържане е отхвърлена от руандийския съд в Gisenyi, който постановява делото да се гледа от военен съд. Адвокатите на Nkunda обжалват пред военния съд на Руанда. Линк към уебстраницата на специалното известие на Интерпол и Съвета за сигурност на ООН: https://www.interpol.int/en/notice/search/un/5270703

Присъединил се към други метежници от бившето RCD-G, за да завземе със сила град Bukavu през май 2004 г. Получавал оръжия извън структурите на FARDC в нарушение на оръжейното ембарго. Според бюрото на специалния представител на генералния секретар на ООН за децата и въоръжените конфликти той е отговорен за 264 случая на набиране и използване на деца във войски под негово командване в Северно Киву от 2002 до 2009 г. Бивш генерал от RCD-G. От основателите на Националния конгрес за народна защита, 2006 г.; висш офицер в Обединение за демокрация на Конго—Гома (RCD-G), 1998—2006 г.; офицер в Патриотичния фронт на Руанда (RPF), 1992—1998 г. Laurent Nkunda е арестуван от властите в Руанда през януари 2009 г. и е заменен като ръководител на CNDP. Оттогава е под домашен арест в Кигали, Руанда. Руанда отказва да изпълни искането на правителството на ДРК за екстрадиране на Nkunda във връзка с престъпленията, извършени в източната част на ДРК. През 2010 г. жалбата на Nkunda за незаконно задържане е отхвърлена от руандийския съд в Gisenyi, който постановява делото да се гледа от военен съд. Адвокатите на Nkunda завеждат дело пред военния съд на Руанда. Запазва известно влияние над някои части от CNDP.

Длъжност/чин: а) командир на подсектор на FDLR-FOCA, б) полковник от FDLR-FOCA.

Адрес: провинция Южно Киву, Демократична република Конго (към юни 2016 г.).

Място на раждане: а) Murama, Кигали, Руанда, б) Rubungo, Кигали, Руанда, в) Kinyinya, Кигали, Руанда.

Други сведения: Линк към уебстраницата на специалното известие на Интерпол и Съвета за сигурност на ООН: https://www.interpol.int/en/notice/search/un/5269078

Най-малко между ноември 2008 г. и април 2009 г. Felicien Nsanzubukire е наблюдавал и координирал трафика на боеприпаси и оръжие от Обединена република Танзания, през езерото Танганайка до частите на FDLR, базирани в районите Uvira и Fizi в Южно Киву. Към януари 2016 г. Nsanzubukire е командир на подсектор на FDLR-FOCA в провинция Южно Киву и има чин полковник.

(известен още като: a) Pacifique Ntawungula, б) Colonel Omega, в) Nzeri, г) Israel)

Длъжност/чин: а) командир на сектор SONOKI на FDLR-FOCA, б) бригаден генерал от FDLR-FOCA.

Адрес: територия Rutshuru, Северно Киву, Демократична република Конго (към юни 2016 г.).

Дата на раждане: a) 1 януари 1964 г., б) около 1964 г.

Място на раждане: Gaseke, провинция Gisenyi, Руанда.

Други сведения: Преминал военно обучение в Египет. Линк към уебстраницата на специалното известие на Интерпол и Съвета за сигурност на ООН: https://www.interpol.int/en/notice/search/un/5269021

Pacifique Ntawunguka е бил командир на първа дивизия на FOCA, въоръженото крило на FDLR. В качеството си на военен ръководител на чуждестранна въоръжена групировка, която действа на територията на ДРК, той възпрепятства разоръжаването, доброволното репатриране и обратното заселване на бойци в нарушение на точка 4(b) в постановителната част на Резолюция 1857 (2008) на Съвета за сигурност. Според доказателства, събрани от експертната група за ДРК към Комитета по санкциите на Съвета за сигурност на ООН, подробно описани в доклада ѝ от 13 февруари 2008 г., освободени от контрола на FDLR-FOCA момичета са били отвлечени и сексуално насилвани. От средата на 2007 г. FDLR-FOCA, която преди това е набирала момчета в средата или в края на пубертета, насилствено набира младежи от 10-годишна възраст нагоре. Най-малките биват използвани за охрана, а по-големите деца са разполагани на фронтовата линия като войници в нарушение на точка 4(d) и (e) в постановителната част на Резолюция 1857 (2008) на Съвета за сигурност. Преминал военно обучение в Египет.

Към средата на 2016 г. Ntawunguka е командир на сектор SONOKI в провинция Северно Киву.

Други сведения: Линк към уебстраницата на специалното известие на Интерпол и Съвета за сигурност на ООН: https://www.interpol.int/en/notice/search/un/5776374

Търговски партньор на Jérôme Kakwavu, по-специално в контрабандата през границата между ДРК и Уганда, включително предполагаемата контрабанда на оръжие и военно оборудване, превозвано с камиони, които не са били инспектирани. Нарушаване на оръжейното ембарго и предоставяне на помощ на въоръжените групировки и милиции, посочени в точка 20 от Резолюция 1493 (2003), включително финансова подкрепа, позволяваща им да провеждат военни операции.

(известен още като: a) Deogratias Bigaruka Izabayo, б) Izabayo Deo, в) Jules Mateso Mlamba, г) Bigaruka, д) Bigurura)

Длъжност/чин: бивш заместник-командир на FDLR-FOCA.

Дата на раждане: а) 1 януари 1966 г. б) 28 август 1966 г. в) около 1967 г.

Други сведения: Изчезва в Танзания в началото на 2013 г. Към юни 2016 г. местонахождението му е неизвестно. Линк към уебстраницата на специалното известие на Интерпол и Съвета за сигурност на ООН: https://www.interpol.int/en/notice/search/un/5275373

Stanislas Nzeyimana е бил заместник-командир на FOCA, въоръженото крило на FDLR. В качеството си на военен ръководител на чуждестранна въоръжена групировка, която действа на територията на ДРК, той възпрепятства разоръжаването, доброволното репатриране и обратното заселване на бойци в нарушение на точка 4(b) в постановителната част на Резолюция 1857 (2008) на Съвета за сигурност. Според доказателства, събрани от експертната група за ДРК към Комитета по санкциите на Съвета за сигурност на ООН, подробно описани в доклада ѝ от 13 февруари 2008 г., освободени от контрола на FDLR-FOCA момичета са били отвлечени и сексуално насилвани. От средата на 2007 г. FDLR-FOCA, която преди това е набирала момчета в средата или в края на пубертета, насилствено набира младежи от 10-годишна възраст нагоре. Най-малките биват използвани за охрана, а по-големите деца са разполагани на фронтовата линия като войници в нарушение на точка 4(d) и (e) в постановителната част на Резолюция 1857 (2008) на Съвета за сигурност. Nzeyimana изчезва в Танзания в началото на 2013 г. и към юни 2016 г. местонахождението му е неизвестно.

Място на раждане: Ariwara, Демократична република Конго.

Други сведения: Смята се, че Dieudonné Ozia Mazio е починал в Ariwara на 23 септември 2008 г., като по това време е бил председател на Федерацията на конгоанските предприятия (Fédération des entreprises congolaises (FEC) в територията Aru. Линк към уебстраницата на специалното известие на Интерпол и Съвета за сигурност на ООН: https://www.interpol.int/en/notice/search/un/5275495.

Участвал във финансови схеми с Jerome Kakwavu и FAPC и извършвал контрабанда през границата между ДРК и Уганда, с което е осигурявал доставки и финансови средства на Kakwavu и неговите въоръжени сили. Нарушаване на оръжейното ембарго, включително чрез предоставяне на помощ на въоръжените групировки и милиции, посочени в точка 20 от Резолюция 1493 (2003). Смята се, че Dieudonné Ozia Mazio е починал в Ariwara на 23 септември 2008 г., като по това време е бил председател на Федерацията на конгоанските предприятия (Fédération des entreprises congolaises (FEC) в територията Aru.

Дата на раждане: a) около 1960 г., б) 9 септември 1966 г.

Място на раждане: Bukavu, Демократична република Конго.

Други сведения: Влиза на територията на Република Руанда на 16 март 2013 г. От 2016 г. пребивава в Руанда. През юни 2016 г. участва в създаването на нова конгоанска политическа партия — Съюз за спасението на народа (Alliance pour le Salut du Peuple, ASP). Линк към уебстраницата на специалното известие на Интерпол и Съвета за сигурност на ООН: https://www.interpol.int/en/notice/search/un/5274633

В документ от 9 юли 2012 г., подписан от ръководителя на М23 Sultani Makenga, се посочва, че Runiga е координатор на политическото крило на М23. Според документа назначението на Runiga е било продиктувано от необходимостта да се популяризира каузата на М23. В материали, публикувани на уебсайта на М23, Runiga е наричан и„председател“ на групата. Ръководната му роля се потвърждава в доклада на експертната група от ноември 2012 г., в който Runiga се посочва като„ръководител на М23“.

Съгласно окончателния доклад на експертната група от 15 ноември 2012 г. Runiga е оглавявал делегация, пътувала на 29 юли 2012 г. до Кампала, Уганда, за да утвърди програмата от 21 точки на движението М23 преди очакваните преговори в рамките на Международната конференция за региона на Големите езера. Съгласно статия на BBC от 23 ноември 2012 г. М23 се създава вследствие на протестите на бивши членове на CNDP, включени във FARDC, срещу тежките условия и лошото заплащане, както и срещу непълното спазване на договореностите от 23 март 2009 г. за мир между CNDP и ДРК, довели до присъединяването на CNDP към FARDC. М23 е участвала активно във военни операции с цел да поеме контрола върху територията в източната част на ДРК, съгласно доклада на IPIS от ноември 2012 г. На 24 и 25 юли 2012 г. М23 и FARDC водят сражения за контрол над няколко града и селища в източната част на ДРК; на 26 юли 2012 г. М23 напада FARDC в Rumangabo; на 17 ноември 2012 г. М23 успява да прогони FARDC от Kibumba; а на 20 ноември 2012 г. М23 поема контрола над Goma. Според доклада на експертната група от ноември 2012 г. няколко бивши бойци от М23 твърдят, че ръководители на М23 са екзекутирали без съд и присъда десетки деца, които са се опитали да избягат, след като са били наети като деца войници в М23. Според доклада на организацията„Human Rights Watch“ (HRW) от 11 септември 2012 г. руандец на 18 години, избягал, след като е бил насилствено нает в Руанда, е посочил пред HRW, че е бил свидетел на екзекуцията на шестнадесетгодишно момче от неговия отряд в М23, което се е опитало да избяга през юни. Момчето е било заловено и пребито до смърт от бойци на М23 в присъствието на останалите наемници. Съгласно тези твърдения командирът на М23, който е разпоредил убийството на момчето, посочил пред останалите наемници„[той] искаше да ни изостави“ като обяснение за причината за убийството. В доклада се посочва също, че според твърденията на очевидци най-малко тридесет и трима нови наемници и други бойци на М23 са били екзекутирани без съд и присъда, когато са се опитали да избягат. Някои от тях са били вързани и застреляни в присъствието на други наемници като пример за наказанието, което биха могли да получат. Един от младите наемници е заявил пред HRW: „… когато бяхме в М23, те казаха, че [имаме избор] и бихме могли да останем с тях или да умрем. Много хора се опитаха да избягат. Някои от тях биваха открити и незабавно намираха смъртта си.“

Runiga влиза на територията на Република Руанда на 16 март 2013 г. при Gasizi/Rubavu. Към средата на 2016 г. Runiga пребивава в Руанда. През юни 2016 г. той участва в създаването на нова конгоанска политическа партия — Съюз за спасението на народа (Alliance pour le Salut du Peuple, ASP).

Длъжност/чин: Главнокомандващ, Nduma Defence of Congo, група Mayi Mayi Sheka.

Място на раждане: територия Walikale, Демократична република Конго.

Други сведения: Линк към уебстраницата на специалното известие на Интерпол и Съвета за сигурност на ООН: https://www.interpol.int/en/notice/search/un/5275453

Ntabo Ntaberi Sheka, главнокомандващ политическото крило на Mayi Mayi Sheka, е политическият лидер на конгоанска въоръжена групировка, която възпрепятства разоръжаването, демобилизацията или повторната интеграция на бойците. Mayi Mayi Sheka е базирана в Конго милиция, която действа от бази, разположени на територията Walikale в източната част на Демократична република Конго. Групата Mayi Mayi Sheka извършва нападения над мини в източната част на ДРК, включително завземането на мините Bisiye и насилственото събиране на пари от местното население. Освен това Ntabo Ntaberi Sheka е извършил тежки нарушения на международното право, свързани с нападения над деца. Ntabo Ntaberi Sheka е планирал и разпоредил провеждането на серия от нападения на територията Walikale в периода 30 юли—2 август 2010 г. като наказателна акция срещу местното население, обвинено в сътрудничество с конгоанските правителствени сили. При нападенията деца са били изнасилвани и отвличани, принуждавани към насилствен труд и подлагани на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Милицията Mayi Mayi Sheka също така набира принудително момчета и държи в редиците си деца, постъпващи по канали за набиране.

(известен още като: a) Bosco Ntaganda, б) Bosco Ntagenda, в) General Taganda, г) Lydia (когато е част от APR), д) Terminator, е) Tango Romeo (кодово название), ж) Romeo (кодово название), з) Major)

Други сведения: Роден в Руанда, като дете се премества в Nyamitaba, територия Masisi, Северно Киву. След мирните споразумения от Ituri е издигнат в чин бригаден генерал от FARDC с президентски декрет от 11 декември 2004 г. Бивш началник на щаба на CNDP, а след ареста на Laurent Nkunda през януари 2009 г. става военнокомандващ на CNDP. От януари 2009 г. фактически е заместник-командващ на последователните операции срещу FDLR „Umoja Wetu“, „Kimia II“ и „Amani Leo“ в Северно и Южно Киву. През март 2013 г. влиза в Руанда, а на 22 март доброволно се предава на представителите на Международния наказателен съд в Кигали. Предаден е на Международния наказателен съд в Хага, Нидерландия. На 9 юни 2014 г. Международният наказателен съд потвърждава 13 от повдигнатите срещу него обвинения във военни престъпления и пет от обвиненията в престъпления против човечеството; съдебният процес срещу него започва през септември 2015 г. Линк към уебстраницата на специалното известие на Интерпол и Съвета за сигурност на ООН: https://www.interpol.int/en/notice/search/un/5274913

Bosco Taganda е бил военнокомандващ на UPC/L, който оказва влияние върху политиката и осъществява командването и контрола над дейностите на UPC/L, една от въоръжените групировки и милиции, посочени в точка 20 от Резолюция 1493 (2003), които участват в трафик на оръжие в нарушение на оръжейното ембарго. През декември 2004 г. е назначен с чин генерал във FARDC, но отказва повишението си, като остава извън FARDC. Според бюрото на специалния представител на генералния секретар на ООН за децата и въоръжените конфликти той е отговорен за набиране и използване на деца в Ituri през 2002 и 2003 г., както и отговорен пряко и/или като командващ за 155 случая на набиране и използване на деца в Северно Киву от 2002 до 2009 г. Като началник на щаба на CNDP е отговорен пряко и в качеството си на командващ за масовите убийства в Kiwanja (ноември 2008 г.).

Роден в Руанда, като дете се премества в Nyamitaba, в територията Masisi, провинция Северно Киву. През юни 2011 г. пребивава в Goma и притежава големи земеделски стопанства в района Ngungu, територия Masisi, провинция Северно Киву. След мирните споразумения от Ituri е издигнат в чин бригаден генерал от FARDC с президентски декрет от 11 декември 2004 г. Бил е началник на щаба на CNDP, а след ареста на Laurent Nkunda през януари 2009 г. става военнокомандващ на CNDP. От януари 2009 г. фактически е заместник-командващ на последователните операции срещу FDLR „Umoja Wetu“, „Kimia II“ и„Amani Leo“ в провинциите Северно и Южно Киву. През март 2013 г. влиза в Руанда, на 22 март доброволно се предава на представителите на Международния наказателен съд в Кигали, след което е прехвърлен в Международния наказателен съд в Хага, Нидерландия. На 9 юни 2014 г. Международният наказателен съд потвърждава 13 от повдигнатите срещу него обвинения във военни престъпления и пет от обвиненията в престъпления против човечеството. Съдебният процес срещу него започва през септември 2015 г.

Длъжност/чин: а) Бригаден командир на M23, чин: полковник, б) Полковник от FARDC.

Дата на раждане: а) 1 септември 1972 г., б) около 1975 г., в) 16 март 1972 г.

Място на раждане: a) Ngungu, територия Masisi, Северно Киву, Демократична република Конго, б) Masisi, Демократична република Конго.

Други сведения: Постъпва във FARDC през 2009 г. с чин подполковник, като командва бригада по време на операцията„Kimia II“ на FARDC, базирана в района Ngungu. През юли 2009 г. Zimurinda е повишен в чин полковник и става командващ сектор във FARDC в Ngungu, а впоследствие и в Kitchanga по време на операциите на FARDC „Kimia II“ и„Amani Leo“. Името на Zimurinda не фигурира в президентския указ от 31 декември 2010 г. за назначаване на висши офицери от FARDC, но Zimurinda фактически продължава да има ръководна позиция в 22-ри сектор на FARDC в Kitchanga, като има нов чин от FARDC и носи новата униформа на FARDC. През декември 2010 г. данни от общодостъпни източници разкриват дейности по набиране на войници от части под командването на Zimurinda. Влиза на територията на Република Руанда на 16 март 2013 г. Към края на 2014 г. пребивава в лагера в Ngoma, Руанда. Линк към уебстраницата на специалното известие на Интерпол и Съвета за сигурност на ООН: https://www.interpol.int/en/notice/search/un/5275315

Според редица източници подполковник Innocent Zimurinda, в качеството си на един от командващите на 231-ва бригада на FARDC, е давал заповеди, довели до избиването на над 100 руандски бежанци, предимно жени и деца, по време на военната операция през април 2009 г. в района Shalio. Групата експерти към Комитета по санкциите за ДРК към Съвета за сигурност на ООН докладва, че подполковник Innocent Zimurinda, според непосредствени свидетели, е отказал да освободи три деца под негово командване в Kalehe на 29 август 2009 г. Според многобройни източници преди обединяването на CNDP с FARDC подполковник Innocent Zimurinda е участвал в операцията на CNDP през ноември 2008 г., довела до избиването на 89 цивилни лица, включително жени и деца, в района на Kiwanja.

През март 2010 г. 51 правозащитни групи, работещи в източната част на ДРК, твърдят, че Zimurinda е отговорен за редица нарушения на правата на човека, включително убийства на множество цивилни лица, в т.ч. жени и деца, между февруари 2007 г. и август 2007 г. В същата жалба подполковник Innocent Zimurinda е обвинен, че е отговорен за изнасилването на голям брой жени и момичета. Съгласно изявление от 21 май 2010 г. на специалния представител на генералния секретар на ООН за децата и въоръжените конфликти Innocent Zimurinda е участвал в произволни екзекуции на деца войници, включително по време на операцията„Kimia II“. Съгласно същото изявление той е отказал достъп на Мисията на ООН в ДРК (MONUC) за проверка на военните части за участие в тях на непълнолетни лица. Според експертната група към Комитета по санкциите за ДРК на Съвета за сигурност на ООН подполковник Zimurinda носи пряка отговорност и отговорност като командир за набирането на деца и задържането на деца в частите под негово командване. Постъпва във FARDC през 2009 г. с чин подполковник, като командва бригада по време на операцията„Kimia II“ на FARDC, базирана в района Ngungu. През юли 2009 г. Zimurinda е повишен в чин полковник и става командващ сектор във FARDC в Ngungu, а впоследствие и в Kitchanga по време на операциите на FARDC „Kimia II“ и„Amani Leo“. Името на Zimurinda не фигурира в президентския указ от 31 декември 2010 г. за назначаване на висши офицери от FARDC, но Zimurinda фактически продължава да има ръководна позиция в 22-ри сектор на FARDC в Kitchanga, като има нов чин от FARDC и носи новата униформа на FARDC. Остава верен на Bosco Ntaganda. През декември 2010 г. данни от общодостъпни източници разкриват дейности по набиране на войници от части под командването на Zimurinda. Влиза на територията на Република Руанда на 16 март 2013 г. при Gasizi/Rubavu.

32. Muhindo Akili MUNDOS (известен още като: a) Charles Muhindo Akili Mundos; б) Akili Muhindo; в) Muhindo Mundos)

Длъжност: a) генерал от въоръжените сили на ДРК (FARDC), командир на 31-ва бригада; б) бригаден генерал от FARDC

Място на раждане: Демократична република Конго

Други сведения: Muhindo Akili Mundos е генерал от въоръжените сили на FARDC, командир на 31-ва бригада. През септември 2014 г. е назначен за командир на оперативния сектор на FARDC в районите на Beni и Lubero, включително операцията Sukola I срещу Алианса на демократичните сили (ADF). Остава на тази длъжност до юни 2015 г. Той представлява също заплаха за мира, стабилността и сигурността на ДРК съгласно точка 7, буква д) от Резолюция 2293 на Съвета за сигурност на ООН.

Muhindo Akili Mundos беше вписан на 1 февруари 2018 г. въз основа на критериите, посочени в параграф 7, буква д) от Резолюция 2293 (2016) и препотвърдени в Резолюция 2360 (2017).

Muhindo Akili Mundos е командир от конгоанската армия, отговорен за военните операции срещу ADF по време на операция Sukola I в периода август 2014 г. — юни 2015 г. Бойната единица на FARDC под командването на Mundos не се намесва, за да предотврати погазването на човешките права от ADF, в това число нападения срещу цивилни лица. Mundos набира и въоръжава бивши бойци от местни въоръжени групи за участие в извънсъдебните екзекуции и масовите убийства, извършени от ADF.

Докато е командир на операцията на FARDC Sukola I, Mundos също ръководи и оказва подкрепа на фракция на подгрупа на ADF, известна като ADF-Mwalika. Под командването на Mundos ADF-Mwalika извършва нападения срещу цивилни лица. По време на тези операции бойците на FARDC под командването на Mundos оказват допълнителна подкрепа на ADF-Mwalika.

Място на раждане: Kigoma, Walikale, Демократична република Конго

Други сведения: Завършил средно образование, социални науки в Mpofi; на 16-годишна възраст се включва във въоръжената група, командвана от She Kasikila; постъпва във FARDC с Kasikila, като става батальонен офицер (S3); ранен през 2007 г., по-късно се включва в Mai Mai Simba под ръководството на тогавашния командир „Mando“; участва в създаването на NDC през 2008 г., като става заместник-командир, отговарящ за Aigle Lemabé Brigade. Той представлява също заплаха за мира, стабилността и сигурността на ДРК съгласно точка 7, буква ж) от Резолюция 2293 на Съвета за сигурност на ООН.

Guidon Shimiray Mwissa беше вписан на 1 февруари 2018 г. въз основа на критериите, посочени в параграф 7, буква ж) от Резолюция 2293 (2016) и препотвърдени в Резолюция 2360 (2017).

„Генерал“ Guidon Shimiray Mwissa напуска Nduma defense du Congo (NDC) и през 2014 г. създава собствена група NDC-R.

Групата NDC-R, оглавявана от Guidon Shimiray Mwissa, използва деца войници и ги разполага в зоните на въоръжен конфликт. Групата NDC-R е обвинена също в погазване на човешките права в източните провинции, както и за налагането на незаконни данъци в златодобивните райони, и използването на постъпленията за купуване на оръжия в нарушение на оръжейното ембарго срещу ДРК.

Място на раждане: Cellule Nyagitabire, сектор Ruvune, община Kinyami, префектура Byumba, Руанда

Други сведения: Той представлява заплаха за мира, стабилността и сигурността на ДРК съгласно точка 7, буква й) от Резолюция 2293 на Съвета за сигурност на ООН.

Lucien Nzambamwita е вписан на 1 февруари 2018 г. въз основа на критериите, посочени в параграф 7, буква й) от Резолюция 2293 (2016) и препотвърдени в Резолюция 2360 (2017).

Lucien Nzambamwita (известен още като: André Kalume) е военен ръководител на Демократичните сили за освобождение на Руанда (FDLR), действащ в ДРК, което подкопава мира, стабилността и сигурността на ДРК, и носи отговорност за нарушения на правата на човека, включително за нападения и избиване на цивилни. На 31 декември 2012 г. Комитетът по санкциите налага санкции на FDLR.

Длъжност/чин: Ръководител на бунтовниците в Katanga

Място на раждане: Територия Manono, провинция Katanga (днес провинция Tanganyika)

Други сведения: Gédéon Kyungu принадлежи към етническата група Balubakat. След като завършва основно образование в Likasi и средно образование в Manono, получава степен по педагогика. През 1999 г. се присъединява към движението Maï Maï и от 2003 г. командва една от най-активните групи в провинция Katanga. През 2006 г. посещава мироопазващите сили на ООН, за да се интегрира чрез процеса на разоръжаване, демобилизация и реинтеграция. Избягва от затвора през 2011 г. и се предава през октомври 2016 г. Той представлява заплаха за мира, стабилността и сигурността на ДРК съгласно точка 7, буква д) от Резолюция 2293 на Съвета за сигурност на ООН.

Gédéon Kyungu Mutanga Wa Bafunkwa Kanonga е вписан на 1 февруари 2018 г. въз основа на критериите, посочени в параграф 7, буква д) от Резолюция 2293 (2016) и препотвърдени в Резолюция 2360 (2017).

Като ръководител на милиция Bakata Katanga (известна още като Kata Katanga) в периода 2011—2014 г. Gédéon Kyungu Mutanga участва в тежки нарушения на правата на човека като убийства и нападения срещу цивилното население, особено в селските райони на провинция Katanga. Като командир на въоръжената група Bakata Katanga, която е отговорна за тежки нарушения на правата на човека и военни престъпления, включително нападения срещу цивилното население в югоизточните части на ДРК, Gedeon Kyungu Mutanga следователно представлява заплаха за мира, стабилността и сигурността в ДРК.

1. ADF (ALLIED DEMOCRATIC FORCES) (АЛИАНС НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ)

(известно още като: a) Forces Démocratiques Alliées — Armée Nationale de Libération de l'Ouganda (Алианс на демократичните сили — Национална армия за освобождение на Уганда); б) ADF/NALU; в) NALU)

Адрес: провинция Северно Киву, Демократична република Конго.

Други сведения: Основателят и ръководител на ADF, Jamil Mukulu, е арестуван в Дар ес Салам, Танзания, през април 2015 г. По-късно, през юли 2015 г., е екстрадиран в Кампала, Уганда. Има сведения, че към юни 2016 г. Mukulu се намира в полицейски център за задържане в очакване на съдебния процес срещу него. Линк към уебстраницата на специалното известие на Интерпол и Съвета за сигурност на ООН: https://www.interpol.int/en/notice/search/une/5864623

Алиансът на демократичните сили (ADF) е създаден през 1995 г. и е разположен в планинската погранична зона между ДРК и Уганда. Според окончателния доклад от 2013 г. на експертната група за Демократична република Конго на Организацията на обединените нации, в който се цитират длъжностни лица на Уганда и източници от ООН, през 2013 г. ADF предполагаемо разполага с 1 200 —1 500 въоръжени бойци, разположени в североизточната част на територията Beni в провинция Северно Киву, близо до границата с Уганда. Според оценката на същите източници членовете на ADF общо — включително жените и децата — наброяват между 1 600 и 2 500 души. Поради офанзивните военни операции на въоръжените сили на ДРК (FARDC) и Мисията на Организацията на обединените нации за стабилизиране в ДРК (MONUSCO), проведени през 2013 г. и 2014 г., ADF е разпръснал бойците си в многобройни по-малки бази и е преместил жените и децата в райони на запад от Beni и по границата между Итури и Северно Киву. Военнокомандващият на ADF е Hood Lukwago, а върховният му ръководител е лицето Jamil Mukulu, на което са наложени санкции.

ADF е извършил тежки нарушения на международното право и на Резолюция 2078 (2012) на Съвета за сигурност на ООН, включително както е изложено подробно по-долу.

ADF е набирал и използвал деца войници в нарушение на приложимото международно право (Резолюция на Съвета за сигурност на ООН, точка 4(d)).

В окончателния доклад на експертната група от 2013 г. се посочва, че групата е провела разговори с трима бивши бойци от ADF, които са избягали през 2013 г. и които описват как ADF набира хора в Уганда, като ги подмамва в ДРК с фалшиви обещания за работа (за възрастните) и безплатно образование (за децата), след което ги принуждава да се присъединят към ADF. Според същия доклад бившите бойци от ADF са разказали пред експертната група, че групите за обучение на ADF обикновено включват пълнолетни мъже и момчета, а две момчета, които са избягали от ADF през 2013 г., са разказали пред експертната група, че са получили военно обучение от ADF. Докладът на експертната група съдържа и описание на обучение на ADF, направено от„бившо дете войник от ADF“.

Според окончателния доклад на експертната група от 2012 г. сред наемниците на ADF има деца, както свидетелства случаят с кадър на ADF, набиращ наемници, който е бил заловен през юли 2012 г. от властите на Уганда в Kasese, докато се е придвижвал към ДРК, придружен от шест млади момчета.

Конкретен пример за това, че ADF набира и използва деца, има в писмо с дата 6 януари 2009 г., изпратено от бившия директор за Африка на Human Rights Watch, Georgette Gagnon, до бившия министър на правосъдието на Уганда, Kiddhu Makubuyu, в което се заявява, че през 2000 г. момче на име Bushobozi Irumba е било отвлечено от ADF на деветгодишна възраст. От него се е изисквало да осигурява транспорт и други услуги на бойците от ADF.

Освен това в„The Africa Report“ се цитират твърдения, че според сведенията ADF набира за деца войници деца на едва десетгодишна възраст, и се предават думите на говорителя на Отбранителните сили на народа на Уганда (UPDF), който заявява, че UPDF са спасили 30 деца от тренировъчен лагер на остров Buvuma в езерото Виктория.

ADF също е извършил многобройни нарушения на международно признатите права на човека и международното хуманитарно право срещу жени и деца, включително убийства, осакатяване и сексуално насилие (Резолюция на Съвета за сигурност на ООН, точка 4(e)).

Според окончателния доклад на експертната група от 2013 г., през 2013 г. ADF е нападнал многобройни села, което е станало причина над 66 000 души да избягат в Уганда. Тези нападения са обезлюдили обширна зона, която оттогава е под контрола на ADF, който я държи чрез отвличане и убийства на хората, които се завръщат в родните си села. От юли до септември 2013 г. ADF е обезглавил най-малко петима души в района Kamango, разстрелял е още няколко и е отвлякъл десетки. Тези действия тероризират местното население и възпират хората да се завръщат у дома.

Global Horizontal Note — механизъм за наблюдение и докладване на тежки престъпления срещу деца по време на въоръжени конфликти — уведоми работната група на Съвета за сигурност по въпросите на децата и въоръжените конфликти, че по време на наблюдавания период октомври—декември 2013 г. ADF носи отговорност за 14 от 18-те документирани смъртни случая на деца, включително при инцидент на 11 декември 2013 г. на територията Beni, Северно Киву, когато ADF е нападнал селото Musuku, убивайки 23 души, включително 11 деца (три момичета и осем момчета) на възраст от два месеца до 17 години. Всички жертви са били тежко осакатени с мачете, включително две деца, които са преживели нападението.

В доклада на генералния секретар от март 2014 г. относно сексуалното насилие, свързано с конфликти, образуванието„Алианс на демократичните сили — Национална армия за освобождение на Уганда“ е включено в списъка на„страни, за които има основателни подозрения, че извършват или са отговорни за изнасилвания и други форми на сексуално насилие в случаи на въоръжен конфликт“.

ADF е участвал и в нападения срещу мироопазващите сили на MONUSCO (Резолюция на Съвета за сигурност на ООН, точка 4(i)).

На последно място, мисията на Организацията на обединените нации за стабилизиране в Демократична република Конго (MONUSCO) е докладвала, че ADF е извършил най-малко две нападения срещу мироопазващите сили на MONUSCO. Първото, на 14 юли 2013 г., е било нападение над патрул на MONUSCO по пътя между Mbau и Kamango. Това нападение е подробно описано в окончателния доклад на експертната група от 2013 г. Второто нападение е станало на 3 март 2014 г. Превозно средство на MONUSCO е било нападнато с гранати на десет километра от летище Mavivi в Beni, при което са били ранени петима членове на мироопазващите сили.

Основателят и ръководител на ADF, Jamil Mukulu (CDi.015), е арестуван в Дар ес Салам, Танзания, през април 2015 г. По-късно, през юли 2015 г., е екстрадиран в Кампала, Уганда. Към юни 2016 г. той се намира в полицейски център за задържане в очакване на съдебния процес срещу него.

Други сведения: Частна авиокомпания, която извършва дейност от Butembo. От декември 2008 г. BAL вече не притежава лиценз за експлоатация на въздухоплавателни средства в ДРК. Линк към уебстраницата на специалното известие на Интерпол и Съвета за сигурност на ООН: https://www.interpol.int/en/notice/search/une/5278478

Kisoni Kambale (починал на 5 юли 2007 г. и впоследствие заличен от списъка на 24 април 2008 г.) е използвал своята авиокомпания за превоз на злато, провизии и оръжия на FNI между Mongbwalu и Butembo. Това представлява„предоставяне на помощ“ на нелегални въоръжени групировки в нарушение на оръжейното ембарго съгласно резолюции 1493 (2003) и 1596 (2005). Частна авиокомпания, която извършва дейност от Butembo. От декември 2008 г. BAL вече не притежава лиценз за експлоатация на въздухоплавателни средства в ДРК.

3. COMPAGNIE AERIENNE DES GRANDS LACS (CAGL); GREAT LAKES BUSINESS COMPANY (GLBC)

Адрес: a) Avenue Président Mobutu, Goma, Демократична република Конго, б) Gisenyi, Руанда, в) PO BOX 315, Goma, Демократична република Конго.

Други сведения: От декември 2008 г. GLBC вече не притежава въздухоплавателни средства в експлоатация, въпреки че няколко въздухоплавателни средства са продължили да летят през 2008 г. в нарушение на санкциите на ООН. Линк към уебстраницата на специалното известие на Интерпол и Съвета за сигурност на ООН: https://www.interpol.int/en/notice/search/une/5278381

CAGL и GLBC са дружества, собственост на Douglas MPAMO — лице, на което вече са наложени санкции по Резолюция 1596 (2005). CAGL и GLBC са били използвани за превоз на оръжия и боеприпаси в нарушение на оръжейното ембарго съгласно резолюции 1493 (2003) и 1596 (2005). От декември 2008 г. GLBC вече не притежава въздухоплавателни средства в експлоатация, въпреки че няколко въздухоплавателни средства са продължили да летят през 2008 г. в нарушение на санкциите на ООН.

Други сведения: Вече не съществува под формата на дружество за търговия със злато в Butembo, Северно Киву. Линк към уебстраницата на специалното известие на Интерпол и Съвета за сигурност на ООН: https://www.interpol.int/en/notice/search/une/5278420

Congomet Trading House (преди включено в списъка под името Congocom) е било собственост на Kisoni Kambale (починал на 5 юли 2007 г. и впоследствие заличен от списъка на 24 април 2008 г.). Kambale е получавал почти цялата продукция от злато в област Mongbwalu, контролиран от FNI. FNI е отклонявал значителни приходи от данъците, с които се облага това производство. Това представлява„предоставяне на помощ“ на нелегални въоръжени групировки в нарушение на оръжейното ембарго съгласно резолюции 1493 (2003) и 1596 (2005). Вече не съществува под формата на дружество за търговия със злато в Butembo, Северно Киву.

(известно още като: a) FDLR, б) Force Combattante Abacunguzi, в) Combatant Force for the Liberation of Rwanda, г) FOCA)

Адрес: a) Северно Киву, Демократична република Конго, б) Южно Киву, Демократична република Конго.

Други сведения: Email: Fdlr@fmx.de; fldrrse@yahoo.fr; fdlr@gmx.net; fdlrsrt@gmail.com; humura2020@gmail.com. Линк към уебстраницата на специалното известие на Интерпол и Съвета за сигурност на ООН: https://www.interpol.int/en/notice/search/une/5278442

FDLR е една от най-големите чуждестранни военни групировки, които действат на територията на ДРК. Групировката е създадена през 2000 г. и е извършила тежки нарушения на международното право, които включват действия, насочени срещу жени и деца в условията на въоръжен конфликт, включително убийства и осакатяване, сексуално насилие и насилствено разселване. Съгласно доклад на Amnesty International от 2010 г. FDLR носи отговорност за избиването на деветдесет и шест цивилни лица в Busurguni, територия Walikale. Някои от жертвите са били изгорени живи в къщите си. Съгласно същия източник през юни 2010 г. медицински център на НПО е докладвал за близо шестдесет случая месечно на момичета и жени, изнасилени в южната част на територия Lubero, Северно Киву, от въоръжени групировки, включително FDLR. Съгласно доклад на Human Rights Watch (HRW) от 20 декември 2010 г. има документи, доказващи, че FDLR активно е набирала деца бойци. HRW е идентифицирала най-малко 83 конгоански деца под 18 години, някои едва на 14, които са били насилствено наети от FDLR. През януари 2012 г. HRW докладва, че бойци на FDLR са нападнали множество села на територията Masisi, като са убили шестима цивилни, изнасилили са две жени и са отвлекли най-малко 48 души.

Съгласно доклад на HRW от юни 2012 г. през май 2012 г. бойци на FDLR са нападнали цивилно население в Kamananga и Lumenje, провинция Южно Киву, както и в Chambucha, територия Walikale, и села, разположени в района Ufumandu на територията Masisi, провинция Северно Киву. При тези нападения бойците на FDLR посекли с мачете и ножове десетки цивилни лица, включително много деца. Съгласно доклада на експертната група от юни 2012 г. FDLR са извършили нападение над няколко села в Южно Киву от 31 декември 2011 г. до 4 януари 2012 г. Разследване на ООН е потвърдило, че по време на нападението най-малко 33 души, включително 9 деца и 6 жени, са били убити — изгорени живи, обезглавени или застреляни. Освен това са били изнасилени една жена и едно момиче. В доклада на експертната група от юни 2012 г. се посочва също, че разследване на ООН е потвърдило, че най-малко 14 цивилни, включително 5 жени и 5 деца, са били избити от FDLR в Южно Киву през май 2012 г. Съгласно доклада на експертната група от ноември 2012 г. ООН има доказателства за най-малко 106 случая на сексуално насилие, извършено от FDLR между декември 2011 г. и септември 2012 г. В доклада на експертната група от ноември 2012 г. се отбелязва, че съгласно разследване на ООН седем жени, между които непълнолетна, са били изнасилени от FDLR в нощта на 10 март 2012 г. в Kalinganya, територия Kabare. Селото е било нападнато отново от FDLR на 10 април 2012 г., при което три от жените са били изнасилени повторно. Докладът на експертната група от ноември 2012 г. съдържа данни за 11 убийства, извършени от FDLR в Bushibwambombo, Kalehe, на 6 април 2012 г., и за участието на FDLR в други 19 убийства на територията Masisi, включително на петима непълнолетни и шест жени, през месец май. Движението M23 (Mouvement du 23 mars) е въоръжена групировка, действаща в ДРК, която получава оръжие и свързано с него оборудване, включително консултации, обучение и помощ, свързани с военни дейности.

Според редица сведения на очевидци М23 получава общи военни доставки от отбранителните сили на Руанда (RDF) във вид на оръжие и боеприпаси, в допълнение към материалната подкрепа за бойните операции. М23 е съучастник и извършител на сериозни нарушения на международното право, които включват действия, насочени срещу жени и деца в условията на въоръжен конфликт в ДРК, включително убийства и осакатяване, сексуално насилие, отвличане и насилствено разселване. Съгласно многобройни доклади, разследвания и свидетелства на очевидци М23 носи отговорност за извършването на масови убийства на цивилни, както и за изнасилването на жени и деца, в различни райони на ДРК. В няколко доклада се посочва, че бойци на М23 за извършили 46 изнасилвания на жени и момичета, като най-младото от тях е било на възраст 8 години. Освен докладваните случаи на сексуално насилие М23 провежда и обширни кампании за насилствено набиране на деца бойци в групировката. Счита се, че от юли 2012 г. насам М23 е набрала насилствено 146 млади мъже и момчета само на територията Rutshuru в източната част на ДРК. Някои от жертвите са били едва 15-годишни. Жестокостите на М23 спрямо цивилното население на ДРК, кампанията на М23 за насилствено набиране на бойци, както и фактът, че групировката получава оръжие и военна подкрепа, са допринесли значително за нестабилността и конфликтите в региона и в определени случаи са представлявали нарушение на международното право.

(известно още като: Mouvement du 23 mars (Движението от 23 март).

Други сведения: Email: mouvementdu23mars1@gmail.com. Линк към уебстраницата на специалното известие на Интерпол и Съвета за сигурност на ООН: https://www.interpol.int/en/notice/search/une/5277973

Движението M23 (Mouvement du 23 mars) е въоръжена групировка, действаща в ДРК, която получава оръжие и свързано с него оборудване, включително консултации, обучение и помощ, свързани с военни дейности. Според редица сведения на очевидци М23 получава общи военни доставки от отбранителните сили на Руанда (RDF) във вид на оръжие и боеприпаси, в допълнение към материалната подкрепа за бойните операции. М23 е съучастник и извършител на сериозни нарушения на международното право, които включват действия, насочени срещу жени и деца в условията на въоръжен конфликт в ДРК, включително убийства и осакатяване, сексуално насилие, отвличане и насилствено разселване. Съгласно многобройни доклади, разследвания и свидетелства на очевидци М23 носи отговорност за извършването на масови убийства на цивилни, както и за изнасилването на жени и деца, в различни райони на ДРК. В няколко доклада се посочва, че бойци на М23 за извършили 46 изнасилвания на жени и момичета, като най-младото от тях е било на възраст 8 години. Освен докладваните случаи на сексуално насилие М23 провежда и обширни кампании за насилствено набиране на деца бойци в групировката. Счита се, че от юли 2012 г. насам М23 е набрала насилствено 146 млади мъже и момчета само на територията Rutshuru в източната част на ДРК. Някои от жертвите са били едва 15-годишни. Жестокостите на М23 спрямо цивилното население на ДРК, кампанията на М23 за насилствено набиране на бойци, както и фактът, че групировката получава оръжие и военна подкрепа, са допринесли значително за нестабилността и конфликтите в региона и в определени случаи са представлявали нарушение на международното право.

Други сведения: Дружество за износ на злато (Директори: г-н Rajendra Kumar Vaya и г-н Hirendra M. Vaya). През 2010 г. активи на Machanga по сметка на Emirates Gold са замразени от Bank of Nova Scotia Mocatta (Обединено кралство). Собствениците на Machanga продължават да участват в покупката на злато от източната част на ДРК. Линк към уебстраницата на специалното известие на Интерпол и Съвета за сигурност на ООН: https://www.interpol.int/en/notice/search/une/5278291

Дружеството Machanga е закупувало злато чрез редовни търговски връзки с търговци в ДРК, които са тясно свързани с милициите. Това представлява„предоставяне на помощ“ на нелегални въоръжени групировки в нарушение на оръжейното ембарго съгласно резолюции 1493 (2003) и 1596 (2005). Дружество за износ на злато (Директори: г-н Rajendra Kumar Vaya и г- н Hirendra M. Vaya). През 2010 г. активи на Machanga по сметка на Emirates Gold са замразени от Bank of Nova Scotia Mocatta (Обединено кралство). Предишният собственик на Machanga — Rajendra Kumar, и брат му Vipul Kumar продължават да участват в покупката на злато от източната част на ДРК.

Адрес: Goma, Северно Киву, Демократична република Конго.

Други сведения: Goma, с провинциални комитети в Южно Киву, Kasai Occidental, Kasai Oriental и Maniema. От 2008 г. официално е прекратила всички дейности. На практика, от юни 2011 г. бюрата на TPD са отворени и работят по случаи, свързани със завръщането на вътрешно разселени лица, инициативи за помирение на общностите, уреждане на спорове за земи и т.н. Председател на TPD е Eugene Serufuli, а заместник-председател е Saverina Karomba. Сред важните членове на TPD са депутатите от провинция Северно Киву Robert Seninga и Bertin Kirivita. Линк към уебстраницата на специалното известие на Интерпол и Съвета за сигурност на ООН: https://www.interpol.int/en/notice/search/une/5278464

Замесена в нарушаването на оръжейното ембарго, тъй като предоставя помощ на RCD-G, по-специално чрез осигуряване на камиони за превоз на оръжие и войски и чрез превоз на оръжие в началото на 2005 г., което се раздава на части от населението в Masisi и Rutshuru, Северно Киву. Goma, с провинциални комитети в Южно Киву, Kasai Occidental, Kasai Oriental и Maniema. От 2008 г. официално е прекратила всички дейности. На практика, от юни 2011 г. бюрата на TPD са отворени и работят по случаи, свързани със завръщането на вътрешно разселени лица, инициативи за помирение на общностите, уреждане на спорове за земи и т.н. Председател на TPD е Eugene Serufuli, а заместник-председател е Saverina Karomba. Сред важните членове на TPD са депутатите от провинция Северно Киву Robert Seninga и Bertin Kirivita.

Адрес: a) Plot 22, Kanjokya Street, Kamwokya, Kampala, Уганда (Тел.: +256 41 533 578/9), б) PO BOX 22709, Kampala, Уганда.

Други сведения: Дружество за износ на злато. (Директори г-н Jamnadas V. LODHIA — известен като„Chuni“, и синовете му, г-н Kunal J. LODHIA и г-н Jitendra J. LODHIA). През януари 2011 г. властите в Уганда уведомяват Комитета, че след освобождаване на финансовите ѝ активи, Emirates Gold изплаща дълга на UCI към Crane Bank в Kampala, което води до окончателно закриване на сметките ѝ. Директорите на UCI продължават да участват в покупката на злато от източната част на ДРК. Линк към уебстраницата на специалното известие на Интерпол и Съвета за сигурност на ООН: https://www.interpol.int/en/notice/search/une/5278486

UCI е закупувало злато чрез редовни търговски връзки с търговци в ДРК, които са тясно свързани с милициите. Това представлява„предоставяне на помощ“ на нелегални въоръжени групировки в нарушение на оръжейното ембарго съгласно резолюции 1493 (2003) и 1596 (2005). Дружество за износ на злато. (Бивши директори са г-н J.V. LODHIA — известен като„Chuni“, и синът му, г-н Kunal LODHIA). През януари 2011 г. властите в Уганда уведомяват Комитета, че след освобождаване на финансовите ѝ активи, Emirates Gold изплаща дълга на UCI към Crane Bank в Kampala, което води до окончателно закриване на сметките ѝ. Предишният собственик на UCI — J.V. Lodhia, и синът му Kumal Lodhia продължават да участват в покупката на злато от източната част на ДРК.

СПИСЪК НА ЛИЦАТА И ОБРАЗУВАНИЯТА, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 3, ПАРАГРАФ 2

	Име	Идентифицираща информация	Основания за включване в списъка	Дата на включване в списъка
1.	Ilunga Kampete	изв. още като Gaston Hughes Ilunga Kampete; изв. още като Hugues Raston Ilunga Kampete. Дата на раждане: 24.11.1964 г. Място на раждане: Lubumbashi (ДРК). Военен идентификационен номер: 1-64-86-22311-29. Гражданство: ДРК. Адрес: 69, avenue Nyangwile, Kinsuka Mimosas, Киншаса/Ngaliema, ДРК.	В качеството си на командващ републиканската гвардия (GR) Ilunga Kampete е отговарял за поделения на GR, разположени на място и участвали в употребата на прекомерна сила и жестоки репресии през септември 2016 г. в Киншаса. В това си качество Ilunga Kampete е участвал в планирането, ръководенето или извършването на действия, които съставляват тежки нарушения на правата на човека в ДРК.	12.12.2016 г.
2.	Gabriel Amisi Kumba	изв. още като Gabriel Amisi Nkumba; „Tango Fort“; „Tango Four“. Дата на раждане: 28.5.1964 г. Място на раждане: Malela (ДРК). Военен идентификационен номер: 1-64-87-77512-30. Гражданство: ДРК Адрес: 22, avenue Mbenseke, Ma Campagne, Киншаса/Ngaliema, ДРК.	Бивш командващ на 1-ва отбранителна зона на конгоанската армия (FARDC), чиито сили са участвали в употребата на прекомерна сила и жестоки репресии през септември 2016 г. в Киншаса. В това си качество Gabriel Amisi Kumba е участвал в планирането, ръководенето или извършването на действия, които съставляват тежки нарушения на правата на човека в ДРК. През юли 2018 г. Gabriel Amisi Kumba е назначен за заместник-началник на щаба на въоръжените сили на ДРК (FARDC), отговарящ за операциите и разузнаването.	12.12.2016 г.
3.	Ferdinand Ilunga Luyoyo	Дата на раждане: 8.3.1973 г. Място на раждане: Lubumbashi (ДРК). Номер на паспорт: OB0260335 (валиден от 15.4.2011 г. до 14.4.2016 г.). Гражданство: ДРК. Адрес: 2, avenue des Orangers, Киншаса/Gombe, ДРК.	В качеството си на командващ звеното за борба с безредиците Légion Nationale d'Intervention на националната полиция на Конго (PNC) Ferdinand Ilunga Luyoyo е отговорен за употребата на прекомерна сила и жестоки репресии през септември 2016 г. в Киншаса. В това си качество Ferdinand Ilunga Luyoyo е участвал в планирането, ръководенето или извършването на действия, които съставляват тежки нарушения на правата на човека в ДРК. През юли 2017 г. Ferdinand Ilunga Luyoyo е назначен за командващ звеното на PNC за охрана на институциите и високопоставените служители.	12.12.2016 г.
4.	Celestin Kanyama	изв. още като Kanyama Tshisiku Celestin; Kanyama Celestin Cishiku Antoine; Kanyama Cishiku Bilolo Célestin; Esprit de mort. Дата на раждане: 4.10.1960 г. Място на раждане: Kananga (ДРК). Гражданство: ДРК. Номер на паспорт: OB0637580 (валиден от 20.5.2014 г. до 19.5.2019 г.). Получил шенгенска виза № 011518403, издадена на 2.7.2016 г. Адрес: 56, avenue Usika, Киншаса/Gombe, ДРК.	В качеството си на началник на националната полиция на Конго (PNC) Celestin Kanyama е отговорен за употребата на прекомерна сила и жестоки репресии през септември 2016 г. в Киншаса. В това си качество Celestin Kanyama е участвал в планирането, ръководенето или извършването на действия, които съставляват тежки нарушения на правата на човека в ДРК. През юли 2017 г. Celestin Kanyama е назначен за генерален директор на школите за обучение на националната полиция.	12.12.2016 г.
5.	John Numbi	изв. още като John Numbi Banza Tambo; John Numbi Banza Ntambo; Tambo Numbi. Дата на раждане: 16.8.1962 г. Място на раждане: Jadotville-Likasi-Kolwezi (ДРК). Гражданство: ДРК Адрес: 5, avenue Oranger, Киншаса/Gombe, ДРК.	Бивш генерален инспектор в националната полиция на Конго (PNC), John Numbi е участвал дейно в кампанията за сплашване, придружена с насилие, по време на изборите за губернатор през март 2016 г. в четирите нови провинции на бившата провинция Katanga и в това си качество е отговорен за възпрепятстване на консенсусно и мирно решение с оглед провеждането на избори в ДРК. През юли 2018 г. John Numbi е назначен за генерален инспектор на въоръжените сили на ДРК (FARDC).	12.12.2016 г.
6.	Roger Kibelisa	изв. още като Roger Kibelisa Ngambaswi. Дата на раждане: 9.9.1959 г. Място на раждане: Fayala (ДРК). Гражданство: ДРК. Адрес: 24, avenue Photopao, Киншаса/Mont Ngafula, ДРК.	В качеството си на директор на вътрешните работи в националната разузнавателна служба (ANR) Roger Kibelisa участва в кампанията за сплашване, осъществявана от служителите на ANR спрямо членове на опозицията, включително произволни арести и задържане. Поради това Roger Kibelisa е нарушил върховенството на закона и е възпрепятствал намирането на консенсусно и мирно решение за провеждане на избори в ДРК.	12.12.2016 г.
7.	Delphin Kaimbi	изв. още като Delphin Kahimbi Kasagwe; Delphin Kayimbi Demba Kasangwe; Delphin Kahimbi Kasangwe; Delphin Kahimbi Demba Kasangwe; Delphin Kasagwe Kahimbi. Дата на раждане: 15.1.1969 г. (или: 15.7.1969 г.). Място на раждане: Kiniezire/Goma (ДРК). Гражданство: ДРК. Номер на дипломатически паспорт: DB0006669 (валиден от 13.11.2013 г. до 12.11.2018 г.). Адрес: 1, 14eme rue, Quartier Industriel, Linete, Киншаса, ДРК.	Бивш началник на военния разузнавателен орган (бившия DEMIAP), част от Националния оперативен център, ръководната и контролната структура, отговорна за произволни арести и жестоки репресии в Киншаса през септември 2016 г., както и отговорен за силите, участвали в сплашване и произволни арести, което възпрепятства намирането на консенсусно и мирно решение с оглед провеждането на избори в ДРК. През юли 2018 г. Delphin Kaimbi е назначен за заместник-началник щаб в рамките на генералния щаб на FARDC, отговарящ за разузнаването.	12.12.2016 г.
8.	Evariste Boshab, бивш заместник министър-председател и министър на вътрешните работи и сигурността	изв. още като Evariste Boshab Mabub Ma Bileng Дата на раждане: 12.1.1956 г. Място на раждане: Tete Kalamba (ДРК). Гражданство: ДРК. Номер на дипломатически паспорт: DP0000003 (валиден от: 21.12.2015 г. до 20.12.2020 г.). Шенгенска виза, изтекла на 5.1.2017 г. Адрес: 3, avenue du Rail, Киншаса/Gombe, ДРК.	В качеството си на заместник министър-председател и министър на вътрешните работи и сигурността в периода декември 2014 г. — декември 2016 г. Evariste Boshab официално отговаря за полицията и службите за сигурност и координира работата на губернаторите на провинции. В това си качество е отговорен за арести на активисти и членове на опозицията, както и за употребата на прекомерна сила, включително между септември 2016 г. и декември 2016 г. в отговор на демонстрации в Киншаса, които доведоха до голям брой граждани, убити или ранени от службите за сигурност. Evariste Boshab следователно е участвал в планирането, ръководенето или извършването на действия, които съставляват тежки нарушения на правата на човека в ДРК.	29.5.2017 г.
9.	Alex Kande Mupompa, бивш губернатор на централните части на Kasai	изв. още като Alexandre Kande Mupomba; Kande-Mupompa. Дата на раждане: 23.9.1950 г. Място на раждане: Kananga (ДРК). Гражданство: ДРК и белгийско. Номер на паспорт от ДРК: OP0024910 (валиден от 21.3.2016 г. до 20.3.2021 г.). Адреси: Messidorlaan 217/25, 1180 Uccle, Белгия 1, avenue Bumba, Киншаса/Ngaliema, ДРК.	Като губернатор на централните части на Kasai до октомври 2017 г. Alex Kande Mupompa носи отговорност за несъразмерното използване на сила, жестоките репресии и извънсъдебните екзекуции, извършени от силите за сигурност и от PNC в централните части на Kasai след август 2016 г., включително убийствата на територията на Dibaya през февруари 2017 г. Alex Kande Mupompa следователно е участвал в планирането, ръководенето или извършването на действия, които съставляват тежки нарушения на правата на човека в ДРК.	29.5.2017 г.
10.	Jean-Claude Kazembe Musonda, бивш губернатор на Haut-Katanga	Дата на раждане: 17.5.1963 г. Място на раждане: Kashobwe (ДРК). Гражданство: ДРК. Адрес: 7891, avenue Lubembe, Quartier Lido, Lubumbashi, Haut-Katanga, ДРК.	Като губернатор на Haut Katanga до април 2017 г. Jean-Claude Kazembe Musonda носи отговорност за употребата на прекомерна сила и жестоките репресии, извършвани от силите за сигурност и PNC в Haut Katanga, включително между 15 и 31 декември 2016 г., когато 12 граждани са убити и 64 ранени в резултат от използването на смъртоносна сила от силите за сигурност, включително от агенти на PNC, в отговор на протестите в Lubumbashi. Jean-Claude Kazembe Musonda следователно е участвал в планирането, ръководенето или извършването на действия, които съставляват тежки нарушения на правата на човека в ДРК.	29.5.2017 г.
11.	Lambert Mende, министър на комуникациите и медиите и говорител на правителството	изв. още като Lambert Mende Omalanga. Дата на раждане: 11.2.1953 г. Място на раждане: Okolo (ДРК). Номер на дипломатически паспорт: DB0001939 (издаден на 4.5.2017 г., валиден до 3.5.2022 г.). Гражданство: ДРК. Адрес: 20, avenue Kalongo, Киншаса/Ngaliema, ДРК.	Като министър на комуникациите и медиите от 2008 г. насам Lambert Mende носи отговорност за репресивната медийна политика, която нарушава правото на свободно изразяване и информация и възпрепятства намирането на консенсусно и мирно решение за провеждането на избори в ДРК. На 12 ноември 2016 г. той приема указ, който ограничава възможностите за излъчване на чуждестранни медии в ДРК. В нарушение на политическото споразумение, постигнато на 31 декември 2016 г. между президентското мнозинство и опозиционните партии, излъчването на редица медии не е възобновено от октомври 2018 г. В качеството си на министър на комуникациите и медиите Lambert Mende следователно носи отговорност за възпрепятстване на намирането на консенсусно и мирно решение за провеждането на избори в ДРК, включително чрез актове на репресии.	29.5.2017 г.
12.	Бригаден генерал Eric Ruhorimbere, заместник-командир на 21-ви военен район (Mbuji-Mayi)	изв. още като Eric Ruhorimbere Ruhanga; Tango Two; Tango Deux. Дата на раждане: 16.7.1969 г. Място на раждане: Minembwe (ДРК). Военен идентификационен номер: 1-69-09-51400-64. Гражданство: ДРК. Номер на паспорт от ДРК: OB0814241. Адрес: Mbujimayi, Kasai Province, ДРК.	Като заместник-командир на 21-ви военен район от септември 2014 г. до юли 2018 г. Eric Ruhorimbere носи отговорност за употребата на прекомерна сила и извънсъдебните екзекуции, извършвани от силите на FARDC, главно срещу милицията Nsapu и срещу жени и деца. Eric Ruhorimbere следователно е участвал в планирането, ръководенето или извършването на действия, които съставляват тежки нарушения на правата на човека в ДРК. През юли 2018 г. Eric Ruhorimbere е назначен за командир на оперативния сектор Nord Equateur.	29.5.2017 г.
13.	Ramazani Shadari, бивш заместник министър-председател и министър на вътрешните работи и сигурността	изв. още като Emmanuel Ramazani Shadari Mulanda; Shadary. Дата на раждане: 29.11.1960 г. Място на раждане: Kasongo (ДРК). Гражданство: ДРК. Адрес: 28, avenue Ntela, Mont Ngafula, Киншаса, ДРК.	Като заместник министър-председател и министър на вътрешните работи и сигурността до февруари 2018 г., Ramazani Shadari официално отговаря за полицията и службите за сигурност и координира работата на губернаторите на провинции. В това си качество той носи отговорност за арестите на активисти и членове на опозицията, както и за употребата на прекомерна сила, включително за жестоките репресии срещу членове на движението Bundu Dia Kongo (BDK) в централната част на Конго, репресиите в Киншаса през януари и февруари 2017 г., както и за употребата на прекомерна сила и жестоки репресии в провинциите Касаи. В това си качество Ramazani Shadari е участвал в планирането, ръководенето или извършването на действия, които съставляват тежки нарушения на правата на човека в ДРК. През февруари 2018 г. Ramazani Shadari е назначен за постоянен секретар на Parti du peuple pour la reconstruction et le développement (PPRD).	29.5.2017 г.
14.	Kalev Mutondo, Началник (официално Главен администратор) на Националната разузнавателна служба (ANR)	изв. още като Kalev Katanga Mutondo, Kalev Motono, Kalev Mutundo, Kalev Mutoid, Kalev Mutombo, Kalev Mutond, Kalev Mutondo Katanga, Kalev Mutund. Дата на раждане: 3.3.1957 г. Гражданство: ДРК. Номер на паспорт: DB0004470 (издаден на 8.6.2012 г., валиден до 7.6.2017 г.). Адрес: 24, avenue Ma Campagne, Киншаса, ДРК.	Като дългогодишен началник на Националната разузнавателна служба (ANR) Kalev Mutondo участва и е отговорен за произволни арести, задържане и малтретиране на членове на опозицията, активисти на гражданското общество и други. Той следователно е подкопал върховенството на закона и е възпрепятствал намирането на консенсусно и мирно решение за провеждането на избори в ДРК, както и е планирал и ръководил действия, които съставляват сериозно нарушение на правата на човека в ДРК.	29.5.2017 г.

		Официален вестник
		№	страница	дата
M1	РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ 2011/699/ОВППС НА СЪВЕТА от 20 октомври 2011 година	L 276	50	21.10.2011
M2	РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ 2011/848/ОВППС НА СЪВЕТА от 16 декември 2011 година	L 335	83	17.12.2011
M3	РЕШЕНИЕ 2012/811/ОВППС НА СЪВЕТА от 20 декември 2012 година	L 352	50	21.12.2012
M4	РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ 2013/46/ОВППС НА СЪВЕТА от 22 януари 2013 година	L 20	65	23.1.2013
►M5	РЕШЕНИЕ 2014/147/ОВППС НА СЪВЕТА от 17 март 2014 година	L 79	42	18.3.2014
M6	РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ 2014/862/ОВППС НА СЪВЕТА от 1 декември 2014 година	L 346	36	2.12.2014
►M7	РЕШЕНИЕ (ОВППС) 2015/620 НА СЪВЕТА от 20 април 2015 година	L 102	43	21.4.2015
►M8	РЕШЕНИЕ (ОВППС) 2016/1173 НА СЪВЕТА от 18 юли 2016 година	L 193	108	19.7.2016
►M9	РЕШЕНИЕ (ОВППС) 2016/2231 НА СЪВЕТА от 12 декември 2016 година	L 336I	7	12.12.2016
►M10	РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ОВППС) 2017/203 НА СЪВЕТА от 6 февруари 2017 година	L 32	22	7.2.2017
►M11	РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ОВППС) 2017/399 НА СЪВЕТА от 7 март 2017 година	L 60	41	8.3.2017
M12	РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ОВППС) 2017/905 НА СЪВЕТА от 29 май 2017 година	L 138I	6	29.5.2017
►M13	РЕШЕНИЕ (ОВППС) 2017/1340 НА СЪВЕТА от 17 юли 2017 година	L 185	55	18.7.2017
M14	РЕШЕНИЕ (ОВППС) 2017/2282 НА СЪВЕТА от 11 декември 2017 година	L 328	19	12.12.2017
►M15	РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ОВППС) 2018/202 НА СЪВЕТА от 9 февруари 2018 година	L 38	19	10.2.2018
M16	РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ОВППС) 2018/569 НА СЪВЕТА от 12 април 2018 година	L 95	21	13.4.2018
►M17	РЕШЕНИЕ (ОВППС) 2018/1940 НА СЪВЕТА от 10 декември 2018 година	L 314	47	11.12.2018