02009R0924 — BG — 19.04.2021 — 005.001
Този текст служи само за информационни цели и няма правно действие. Институциите на Съюза не носят отговорност за неговото съдържание. Автентичните версии на съответните актове, включително техните преамбюли, са версиите, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и налични в EUR-Lex. Тези официални текстове са пряко достъпни чрез връзките, публикувани в настоящия документ
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 924/2009 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16 септември 2009 година относно презграничните плащания в рамките на Общността и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2560/2001 (ОВ L 266, 9.10.2009 г., стp. 11) |
Изменен с:
|
|
Официален вестник |
||
№ |
страница |
дата |
||
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 260/2012 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 14 март 2012 година |
L 94 |
22 |
30.3.2012 |
|
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/518 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 19 март 2019 година |
L 91 |
36 |
29.3.2019 |
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 924/2009 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 16 септември 2009 година
относно презграничните плащания в рамките на Общността и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2560/2001
(текст от значение за ЕИП)
Член 1
Предмет и приложно поле
Независимо от първа алинея от настоящия параграф членове 3а и 3б се прилагат по отношение на националните и презграничните плащания, които са деноминирани или в евро, или в различна от евро национална парична единица на държава членка, и които включват услуга по превалутиране.
Член 2
Определения
За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:
„презгранично плащане“ означава платежна операция, обработена по електронен път по нареждане на платеца, на получателя или чрез получателя, като доставчикът на платежни услуги на платеца и доставчикът на платежни услуги на получателя се намират в различни държави-членки;
„национално плащане“ означава платежна операция, обработвана по електронен път, по нареждане на платец, на получател или чрез даден получател, като доставчикът на платежни услуги на платеца и доставчикът на платежни услуги на получателя се намират в една и съща държава-членка;
„платец“ означава физическо или юридическо лице, което е титуляр на платежна сметка и разрешава изпълнението на платежно нареждане по тази сметка или, когато такава липсва, физическо или юридическо лице, което дава платежно нареждане;
„получател“ означава физическо или юридическо лице, определено като краен получател на средствата, предмет на дадена платежна операция;
„доставчик на платежни услуги“ означава всяка от категориите юридически лица, посочени в член 1, параграф 1 от Директива 2007/64/ЕО, както и физическите или юридическите лица, посочени в член 26 от същата директива, но изключва институциите, изброени в член 2 от Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции (преработена) ( 1 ), които се ползват от освобождаване от държава-членка, упражнено съгласно член 2, параграф 3 от Директива 2007/64/ЕО;
„ползвател на платежни услуги“ означава физическо или юридическо лице, което се ползва от платежната услуга в качеството си на платец или получател, или и в двете качества;
„платежна операция“ означава действие от страна на платец или от, или чрез получател по внасяне, прехвърляне или теглене на средства, независимо от съответните задължения по основното правоотношение между платеца и получателя;
„платежно нареждане“ означава всяко нареждане от платеца или получателя към своя доставчик на платежни услуги, с което се иска изпълнението на платежна операция;
„такса“ означава всяка сума, наложена на ползвател на платежни услуги от доставчик на платежни услуги, която е пряко или косвено свързана с платежна операция, всяка сума, наложена на ползвателя на платежни услуги от доставчик на платежни услуги или от лице, предоставящо услуги по превалутиране в съответствие с член 59, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета ( 2 ), за услуга по превалутиране, или комбинация от двете суми;
„средства“ означава банкноти и монети, пари по сметки и електронни пари по смисъла на член 2, параграф 2 от Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно предприемането, упражняването и пруденциалния надзор на дейността на институциите за електронни пари ( 3 );
„потребител“ означава физическо лице, което действа за цели, които са извън неговата търговия, стопанска дейност или професия;
„микропредприятие“ означава предприятие, което към момента на сключване на договора за платежни услуги е предприятие по смисъла на член 1 и член 2, параграфи 1 и 3 от приложението към Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 г. относно определенията на микро-, малки и средни по размер предприятия ( 4 );
„обменна такса“ означава такса, платима между доставчиците на платежни услуги на платеца и на получателя за всяка операция по директен дебит;
„директен дебит“ означава платежна услуга по задължаване на платежна сметка на платец, когато платежната операция се извършва по нареждане на получателя, въз основа на съгласието на платеца, дадено на получателя, на доставчика на платежни услуги на получателя или на доставчика на платежни услуги на платеца;
„схема за директен дебит“ означава общ набор от норми, практики и стандарти, договорени между доставчиците на платежни услуги за изпълнението на операции по директен дебит.
Член 3
Такси за презграничните плащания и съответните национални плащания
Компетентните органи издават насоки за установяване на съответните национални плащания, когато счетат това за необходимо. Компетентните органи активно си сътрудничат в рамките на Комитета по плащанията, създаден съгласно член 85, параграф 1 от Директива 2007/64/ЕО, за да се гарантира съгласуваност на насоките за съответните национални плащания.
▼M2 —————
Член 3а
Такси за превалутиране при операции, свързани с карти
Освен информацията, посочена в параграф 1, лицето, която предоставя услугата по превалутиране на терминално устройство АТМ или на мястото на продажба, преди инициирането на платежната операция предоставя на платеца следната информация:
сумата, която се заплаща на получателя, в паричната единица, използвана от получателя;
сумата, която се заплаща от платеца, в паричната единица на сметката на платеца.
Независимо от първа алинея, такова съобщение се изпраща веднъж всеки месец, в който доставчикът на платежни услуги на платеца получи от платеца платежно нареждане, деноминирано в същата парична единица.
Доставчикът на платежни услуги предлага на ползвателите на платежни услуги възможността да изберат да не получават електронните съобщения, посочени в параграф 5.
Доставчикът на платежни услуги и ползвателят на платежни услуги могат да се споразумеят, че параграф 5 и настоящият параграф не се прилагат изцяло или частично, когато ползвателят на платежни услуги не е потребител.
Член 3б
Такси за превалутиране, свързани с кредитни преводи
Член 4
Мерки за улесняване на автоматизацията на плащанията
Освен това доставчикът на платежни услуги, когато е приложимо, посочва номера IBAN на ползвателя на платежни услуги и кода BIC на доставчика на платежни услуги в извлечения от сметки или в приложение към тях.
Доставчикът на платежни услуги предоставя безплатно на ползвателя на платежни услуги информацията, изисквана съгласно настоящия параграф.
▼M1 —————
Член 5
Задължения за отчитане за целите на платежния баланс
Член 6
Обменна такса за презгранични операции по директен дебит
При липсата на двустранно споразумение между доставчиците на платежни услуги на получателя и на платеца, за всяка презгранична операция по директен дебит, изпълнена преди 1 ноември 2012 г., се прилага многостранна обменна такса в размер на 0,088 EUR, платима от доставчика на платежни услуги на получателя на доставчика на платежни услуги на платеца, освен ако не е била договорена по-ниска многостранна обменна такса между съответните доставчици на платежни услуги.
Член 7
Обменна такса за национални операции по директен дебит
▼M1 —————
Член 9
Компетентни органи
Държавите-членки определят компетентните органи, отговарящи за гарантиране на спазването на настоящия регламент.
Държавите-членки уведомяват Комисията за тези компетентни органи до 29 април 2010 г. Държавите-членки незабавно уведомяват Комисията за всякакви последващи промени във връзка с посочените органи.
Държавите-членки може да определят съществуващи органи, които да действат в качеството на компетентни органи.
Държавите-членки изискват от компетентните органи ефективно да наблюдават спазването на настоящия регламент и да вземат всички необходими мерки за гарантиране на спазването му.
Член 10
Процедури за обжалване във връзка с предполагаеми нарушения на настоящия регламент
За тази цел държавите-членки могат да използват или да разширяват приложното поле на вече съществуващи процедури.
Член 11
Процедури за извънсъдебно разглеждане на жалби и разрешаване на спорове
Член 12
Презгранично сътрудничество
Компетентните органи и посочените в членове 9 и 11 органи, които отговарят за процедурите за извънсъдебно разглеждане на жалби и разрешаване на спорове в отделните държави-членки, активно и без отлагане си сътрудничат при разрешаването на презгранични спорове. Държавите-членки гарантират осъществяването на такова активно сътрудничество.
Член 13
Санкции
Без да се засяга член 17, до 1 юни 2010 г. държавите-членки установяват правилата относно санкциите, приложими при нарушения на настоящия регламент, и вземат всички необходими мерки за гарантиране на тяхното прилагане. Тези санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи. Държавите-членки информират Комисията за съдържанието на тези разпоредби най-късно до 29 октомври 2010 г. и незабавно я уведомяват за всяко последващо изменение, свързано с тях.
Член 14
Прилагане по отношение на национални валути, различни от еврото
Член 15
Преглед
До 19 април 2022 г. Комисията представя на Европейския парламент, Съвета, ЕЦБ и Европейския икономически и социален комитет доклад за прилагането и въздействието на настоящия регламент, който съдържа по-специално следното:
оценка на начина, по който доставчиците на платежни услуги прилагат член 3 от настоящия регламент, изменен с Регламент (ЕС) 2019/518 на Европейския парламент и на Съвета ( 6 );
оценка на развитието на обемите и таксите за националните и презграничните плащания в национални парични единици на държавите членки и в евро след приемането на Регламент (ЕС) 2019/518;
оценка на въздействието на член 3 от настоящия регламент, изменен с Регламент (ЕС) 2019/518, върху промените на таксите за превалутиране и други такси, свързани с платежните услуги, както за платците, така и за получателите;
оценка на очакваното въздействие на евентуалното изменение на член 3, параграф 1 от настоящия регламент така, че да се обхванат всички парични единици на държавите членки;
оценка на начина, по който доставчиците на услуги по превалутиране прилагат изискванията за предоставяне на информация, предвидени в членове 3а и 3б от настоящия регламент и в националното законодателство за прилагане на член 45, параграф 1, член 52, точка 3 и член 59, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/2366, и дали тези правила са подобрили прозрачността на таксите за превалутиране;
оценка на това дали и до каква степен доставчиците на услуги по превалутиране са срещнали затруднения с прилагането на практика на членове 3а и 3б от настоящия регламент и на националното законодателство за прилагане на член 45, параграф 1, член 52, точка 3 и член 59, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/2366;
анализ на разходите и ползите във връзка с комуникационните канали и технологиите, които се използват от доставчиците на услуги по превалутиране или с които те разполагат, които могат допълнително да подобрят прозрачността на таксите за превалутиране, включително оценка на това дали съществуват определени канали, които доставчиците на платежни услуги следва да бъдат задължени да предлагат за изпращането на информацията, посочена в член 3а; този анализ включва също така оценка на техническата осъществимост на едновременното оповестяване на информацията по член 3а, параграфи 1 и 3 от настоящия регламент преди инициирането на всяка операция и за всички възможности за превалутиране, които са на разположение на терминалното устройство АТМ или на мястото на продажба;
анализ на разходите и ползите от въвеждането на възможността платците да блокират възможността за превалутиране, предлагана от лице, различно от доставчика на платежни услуги на платеца, на терминално устройство АТМ или на мястото на продажба, и да променят своите предпочитания в това отношение;
анализ на разходите и ползите от въвеждането на изискването, когато предоставя услуги по превалутиране във връзка с отделна платежна операция, при клиринга и сетълмента на тази операция доставчикът на платежни услуги на платеца да прилага обменния валутен курс, приложим в момента на инициирането ѝ.
При изготвянето на доклада Комисията може да използва данните, събрани от държавите членки във връзка с параграф 1.
Член 16
Отмяна
Регламент (ЕО) № 2560/2001 се отменя, считано от 1 ноември 2009 г.
Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент.
Член 17
Влизане в сила
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Той се прилага от 1 ноември 2009 г.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
( 1 ) ОВ L 177, 30.6.2006 г., стр. 1.
( 2 ) Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО (ОВ L 337, 23.12.2015 г., стр. 35).
( 3 ) ОВ L 267, 10.10.2009 г., стр. 7.
( 4 ) ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36.
( 5 ) ОВ L 94, 30.3.2012 г., стр. 22.
( 6 ) Регламент (ЕС) 2019/518 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2019 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 924/2009 по отношение на определени такси за презграничните плащания в Съюза и таксите за превалутиране (ОВ L 91, 29.3.2019 г., стр. 36).