02009A0731(01) — BG — 15.03.2021 — 002.001


Този текст служи само за информационни цели и няма правно действие. Институциите на Съюза не носят отговорност за неговото съдържание. Автентичните версии на съответните актове, включително техните преамбюли, са версиите, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и налични в EUR-Lex. Тези официални текстове са пряко достъпни чрез връзките, публикувани в настоящия документ

►B

СПОРАЗУМЕНИЕ

между Европейската общност и Конфедерация Швейцария за опростяване на проверките и формалностите при превоза на стоки и за митнически мерки за сигурност

(ОВ L 199, 31.7.2009 г., стp. 24)

Изменено с:

 

 

Официален вестник

  №

страница

дата

 M1

РЕШЕНИЕ № 1/2013 НА СЪВМЕСТНИЯ КОМИТЕТ ЕС—ШВЕЙЦАРИЯ от 6 юни 2013 година

  L 175

73

27.6.2013

►M2

РЕШЕНИЕ № 1/2021 НА СЪВМЕСТНИЯ КОМИТЕТ ЕС—ШВЕЙЦАРИЯ от 12 март 2021 година

  L 152

1

3.5.2021


Поправено със:

 C1

Поправка, ОВ L 066, 16.3.2010, стp.  8  (2009/731)




▼B

СПОРАЗУМЕНИЕ

между Европейската общност и Конфедерация Швейцария за опростяване на проверките и формалностите при превоза на стоки и за митнически мерки за сигурност



ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ,

от една страна, и

КОНФЕДЕРАЦИЯ ШВЕЙЦАРИЯ,

от друга страна,

наричани по-долу съответно „Общността“ и „Швейцария“ и заедно „договарящите страни“,

като взеха предвид Споразумението между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария за опростяване на инспекциите и формалностите при транспортирането на стоки от 21 ноември 1990 година, наричано по-долу „Споразумението от 1990 г.“,

като имат предвид, че приложното поле на Споразумението от 1990 г. следва да бъде разширено, така че да се включат митнически мерки за сигурност, чрез добавяне на нова глава по този въпрос,

като имат предвид, че от съображения за яснота и по-голяма правна сигурност Споразумението от 1990 г. e включено в текста на настоящото споразумение, което ще замени Споразумението от 1990 г.,

като имат предвид Споразумението за свободна търговия от 22 юли 1972 година между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария,

като имат предвид съвместната декларация, приета на 9 април 1984 г. в Люксембург от министрите на държавите от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) и държавите-членки на Общността и от Комисията на Европейските общности, както и декларацията на министрите на държавите от ЕАСТ и министрите на държавите-членки на Общността, приета в Брюксел на 2 февруари 1988 г., за създаване на динамично европейско икономическо пространство в полза на техните страни,

като имат предвид, че договарящите страни са ратифицирали Международната конвенция за хармонизиране на граничния контрол на стоки,

като имат предвид необходимостта от запазване на съществуващото равнище на опростяване на проверките и формалностите при преминаване на стоки през границите между Общността и Швейцария и от осигуряване на безпрепятственото движение на търговските потоци между двете страни,

като имат предвид, че такова опростяване следва да бъде развивано постепенно,

като имат предвид, че ветеринарните и фитосанитарните инспекции са вече уредени в Споразумението от 21 юни 1999 година между Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно търговията със селскостопански продукти,

като отчитат, че условията, при които се извършват проверките и формалностите, могат значително да се хармонизират, без да се накърнява тяхната цел, правилното им прилагане и ефективност,

като имат предвид, че никоя разпоредба от настоящото споразумение не може да се тълкува като освобождаваща договарящите страни от техните задължения по други международни споразумения,

като имат предвид, че договарящите страни се задължават да осигуряват на своята съответна територия равностойно равнище на сигурност посредством законодателните мерки, основани на действащото законодателство в Общността,

като имат предвид, че е желателно с Швейцария да бъдат проведени консултации при разработката на общностни правила, свързани с митническите мерки за сигурност, да участва по тези въпроси в заседанията на Комитета по Митническия кодекс, създаден съгласно член 247а от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, и да бъде информирана при изпълнението на тези правила,

като имат предвид, че договарящите страни са решени да подобрят сигурността в търговията със стоки, които се въвеждат във или напускат тяхната територия, без да нарушават търговските потоци,

като имат предвид, че следва, в интерес на договарящите страни, да бъдат въведени равностойни митнически мерки за сигурност при превоза на стоки от и за трети държави,

като имат предвид, че тези мерки за сигурност засягат декларациите с данните, свързани със сигурността, които се подават преди въвеждането или напускането на стоките, управлението на риска в областта на сигурността и свързания с него митнически контрол, както и определянето на взаимно признаван статут на одобрен икономически оператор в областта на сигурността,

като имат предвид, че равнището на закрила на личните данни в Швейцария е достатъчно високо,

като имат предвид, че що се отнася до митническите мерки за сигурност е от полза да бъдат предвидени разпоредби за подходящи корективни мерки, включително временно преустановяване на действието на съответните разпоредби, в случай че равностойността на митническите мерки за сигурност престане да бъде осигурявана,

РЕШИХА ДА СКЛЮЧАТ НАСТОЯЩОТО СПОРАЗУМЕНИЕ:



ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Определения

За целите на настоящото споразумение:

а) 

„проверки“ означава всяка операция, при която митническите органи или всеки друг контролен орган провеждат физическа проверка или визуален оглед на превозното средство или на самите стоки с цел да се уверят, че тяхното естество, произход, състояние, количество или стойност съответстват на данните в представените документи;

б) 

„формалности“ означава всяка формалност, на която операторът е подложен от страна на администрацията и която се състои от представяне или проверка на документите и сертификатите, придружаващи стоките, или на други данни, независимо от техния вид или носител, отнасящи се до стоките или до превозните средства;

в) 

„риск“ означава вероятността да настъпи събитие с оглед въвеждането, напускането, транзита, трансфера или специфичната употреба на стоки, придвижвани между митническата територия на една от договарящите страни и трети държави и наличието на стоки, които не са в свободно обращение на територията на една от договарящите страни, което представлява заплаха за сигурността и безопасността на Общността, нейните държави-членки или Швейцария, за общественото здраве, околната среда или потребителите;

г) 

„управление на риска“ означава системното идентифициране на риска и прилагането на всички необходими мерки за ограничаване излагането на риск. Това включва дейности като събиране на данни и информация, анализ и оценка на риска, предписване и предприемане на действия и редовен мониторинг и преглед на този процес и резултатите от него въз основа на източници и стратегии, определени от Общността, нейните държави-членки или Швейцария, или на международно равнище.

Член 2

Обхват

1.  
Без да се засягат специалните разпоредби в сила по споразумения, сключени между Общността и Швейцария, настоящото споразумение се прилага по отношение на проверките и формалностите във връзка с превоза на стоки, които преминават границата между Швейцария и Общността, както и по отношение на митническите мерки за сигурност, приложими към превоза на стоки от и към трети държави.
2.  
Настоящото споразумение не се прилага по отношение на проверките или формалностите във връзка с кораби или въздухоплавателни средства, в качеството им на превозни средства; то обаче се прилага по отношение на превозните средства и стоките, транспортирани от посочените превозни средства.

Член 3

Обхванати територии

1.  
Настоящото споразумение се прилага, от една страна, към митническата територия на Общността и, от друга страна, към митническата територия на Швейцария и нейните митнически анклави.
2.  
Настоящото споразумение се прилага и за Княжество Лихтенщайн докато Княжеството е обвързано с Швейцария чрез договор за митнически съюз.



ГЛАВА II

ПРОЦЕДУРИ

Член 4

Проверки на произволен принцип и формалности, различни от митническия контрол за сигурност, посочен в глава III

1.  

Освен ако не е изрично предвидено друго в настоящото споразумение, договарящите страни вземат необходимите мерки, за да гарантират, че:

— 
проверките и формалностите, предвидени в член 2, параграф 1 се извършват във възможно най-кратки срокове и, доколкото това е възможно, на едно и също място,
— 
проверките се извършват на произволен принцип, освен в надлежно обосновани случаи.
2.  
За прилагането на параграф 1, второто тире за основа на подбора се използва общият брой на пратките, преминаващи през граничен пункт, представени в митническо бюро или в друга контролна служба за определен период от време, а не общият брой на стоките, които съставляват дадена пратка.
3.  
Договарящите страни улесняват, в местата на заминаване и местоназначение на стоките, използването на опростените процедури и технологиите за обработка и предаване на данни при износа, транзита или вноса на стоките.
4.  
Договарящите страни се стремят да разпределят митническите учреждения, включително онези във вътрешността на тяхната територия, по такъв начин, че те да посрещат във възможно най-голяма степен нуждите на търговските оператори.

Член 5

Делегиране на правомощия

Договарящите страни предвиждат възможността, посредством изрично делегиране на правомощия от страна на компетентните органи и за тяхна сметка, някоя от другите представени служби, за предпочитане митницата, да извършва проверките, за които са отговорни посочените органи и, доколкото тези проверки включват изискването за представяне на документи, проверката на валидността и автентичността на тези документи и проверката на идентичността на стоките, декларирани в документите. В този случай съответните органи правят необходимото за предоставяне на нужните за подобни проверки средства.

Член 6

Признаване на проверки и документи

За целите на прилагането на настоящото споразумение и независимо от възможността за извършване на проверки на произволен принцип, договарящите страни, при внос или въвеждане под транзит на стоки, признават извършените проверки и съставените документи от компетентните органи на другата договаряща страна, които удостоверяват, че стоките отговарят на правните изисквания в страната на внос или на равностойните изисквания в страната на износ.

Член 7

Работно време на граничните пунктове

1.  

Когато обемът на движението го налага, договарящите страни осигуряват:

а) 

непрекъснато работно време на граничните пунктове, освен когато движението е забранено, за да позволят:

— 
възможност за преминаване на границите 24 часа в денонощието, едновременно с необходимите проверки и формалности, на стоките под режим транзит и техните превозни средства, както и на празните превозни средства, освен ако е необходима проверка на границата, целяща да предотврати разпространяването на болести или да предпази животните,
— 
проверките и формалностите, свързани с придвижването на превозни средства и стоки, които не са поставени под митнически режим транзит, да могат да бъдат извършвани от понеделник до петък за срок от поне десет часа без прекъсване и в събота за срок от поне шест часа без прекъсване, освен когато тези дни са официални празници;
б) 

в случая на превозни средства и стоки, превозвани по въздух, сроковете, посочени в буква а), второто тире се адаптират така, че да отговарят на фактическите нужди и, за тази цел, ако е необходимо, да се разделят или удължат.

2.  
Когато в непосредствена близост в една и съща гранична зона са разположени няколко гранични пункта, договарящите страни могат да предвидят по взаимно съгласие дерогации от параграф 1 за някои от пунктовете, при условие че другите пунктове, разположени в същата зона, имат капацитета да оформят ефективно стоките и превозните средства в съответствие с посочения параграф.
3.  
За граничните пунктове и митническите учреждения и службите, посочени в параграф 1, при условия, определени от договарящите страни, компетентните органи предвиждат в изключителни случаи възможност за извършване на проверките и формалностите извън работното време по конкретна и надлежно обоснована молба, представена в работно време и евентуално срещу заплащане на извършените услуги.

Член 8

Ленти за експресно обслужване

Договарящите страни се стараят да открият в граничните пунктове и навсякъде, където това е технически изпълнимо и се налага от обема на движението, ленти за експресно обслужване, предвидени за стоките под митнически режим транзит, за техните превозни средства, за празните превозни средства, както и за всички стоки, които подлежат на проверки и формалности, ненадвишаващи онези, на които се подлагат стоките, поставени под режим транзит.



ГЛАВА III

МИТНИЧЕСКИ МЕРКИ ЗА СИГУРНОСТ

▼M2

Член 9

Общи разпоредби относно сигурността и безопасността

1.  
Договарящите страни се задължават да въведат и да прилагат спрямо превоза на стоките към и от трети държави, митническите мерки за сигурност, уредени в настоящата глава, и да осигурят по този начин равностойно равнище на сигурност и безопасност по външните си граници.
2.  
Договарящите страни се въздържат от прилагане на митническите мерки за сигурност, уредени в настоящата глава, спрямо превоза на стоки между техните митнически територии.
3.  
Преди сключването на каквито и да било споразумения с трети държави в областите, обхванати от настоящата глава, договарящите страни се консултират помежду си с цел да гарантират съгласуваност с настоящото споразумение, особено ако предвиденото споразумение съдържа разпоредби за дерогация от митническите мерки за сигурност, уредени в настоящата глава.

Член 10

Декларации преди въвеждането и напускането на стоките

1.  
За целите на сигурността и безопасността стоките, въвеждани на митническите територии на договарящите страни от трети държави, се включват в обобщена декларация за въвеждане, с изключение на стоките, пренасяни на транспортни средства, които само преминават през териториалните води или въздушното пространство на митническите територии без спиране в тези територии.
2.  
За целите на сигурността и безопасността стоките, напускащи митническата територия на договарящите страни, които са предназначени за трети държави, се включват в обобщена декларация за напускане, с изключение на стоките, пренасяни на транспортни средства, които само преминават през териториалните води или въздушното пространство на митническите територии без спиране в тези територии.
3.  
Обобщената декларация за въвеждане или напускане се подава преди стоките да бъдат въведени или да напуснат митническата територия на договарящите страни.
4.  
Когато има задължение за подаване на обобщена декларация за въвеждане или напускане за стоки, които се въвеждат или напускат митническата територия на договарящите страни, но не е подадена такава декларация, едно от лицата, посочени в параграф 5 или 6, незабавно подава такава декларация или, ако е разрешено от митническите органи, вместо това подава митническа декларация или декларация за временно складиране, която съдържа най-малко данните, които се изискват за обобщена декларация за влизане или напускане. При тези обстоятелства митническите органи извършват анализа на риска за целите на сигурността и безопасността на тези стоки въз основа на митническата декларация или на декларацията за временно складиране.
5.  
Всяка договаряща страна определя лицата, които отговарят за подаването на обобщените декларации за напускане, и посочва компетентните органи за получаването им.
6.  

Обобщената декларация за въвеждане се подава от превозвача.

Въпреки задълженията на превозвача, обобщената декларация за въвеждане може да бъде подадена и от едно от следните лица:

а) 

вносителя или получателя, или друго лице, от чието име или за чиято сметка действа превозвачът;

б) 

всяко лице, което може да представи въпросните стоки или може да осигури представянето им пред митническото учреждение на първо въвеждане.

В специфични случаи, когато всички данни за обобщената декларация за въвеждане, необходими за анализ на риска за целите на сигурността и безопасността, не могат да бъдат получени от лицата, посочени в първата алинея, те могат да бъдат поискани от други лица, които притежават тези данни и съответните права да ги предоставят.

Всяко лице, което предоставя данните за обобщената декларация за въвеждане, носи отговорност за предоставените от него данни.

7.  
Чрез дерогация от параграф 6 от настоящия член до датите на въвеждането на електронната система, посочена в член 1, параграф 1 от приложение I, всяка договаряща страна определя лицата, които са задължени да подават обобщената декларация за въвеждане, начините за нейното подаване, за обмен на свързана с нея информация и за отправяне на искане за нейното изменение и/или анулиране.
8.  

Митническите органи на договарящите страни могат да определят случаите, в които митническа декларация или декларация за временно складиране може да бъде използвана като обобщена декларация за въвеждане или напускане, при условие че:

а) 

митническата декларация или декларацията за временно складиране съдържа всички данни, които се изискват по отношение на обобщената декларация за въвеждане или напускане, и

б) 

заместващата декларация бъде подадена преди изтичането на срока в компетентното митническо учреждение за подаване на обобщената декларация за въвеждане или напускане.

9.  

В приложение I се определят:

— 
електронната система, свързана с обобщената декларация за въвеждане,
— 
формата на обобщената декларация за въвеждане или напускане и данните, които се изискват в нея,
— 
изключенията от задължението за подаване на обобщена декларация за въвеждане или напускане,
— 
мястото на подаване на обобщената декларация за въвеждане или напускане,
— 
сроковете за подаване на обобщената декларация за въвеждане или напускане,
— 
техническите договорености относно използваните електронни системи за подаване на обобщената декларация за въвеждане,
— 
финансовата договореност относно отговорностите, ангажиментите и очакванията при въвеждането и функционирането на системата за контрол на вноса 2,
— 
всички други разпоредби, необходими за осигуряване на прилагането на настоящия член.

Член 11

Одобрен икономически оператор

1.  
Всяка договаряща страна предоставя, при спазване на критериите, посочени в приложение II, статут на „одобрен икономически оператор“ за целите на сигурността на всеки икономически оператор, установен на нейната митническа територия, а в случая на Швейцария — и в нейните митнически ексклави Samnaun и Sampuoir.

Одобреният икономически оператор се ползва от улеснения при митнически проверки, свързани със сигурността.

Статутът на одобрен икономически оператор, предоставен от едната договаряща страна, се признава от другата договаряща страна при спазване на правилата и условията, предвидени в параграф 2, без да се засягат митническите проверки, по-специално с оглед прилагането на споразуменията с трети държави, в които се предвиждат механизми за взаимно признаване на статута на одобрен икономически оператор.

2.  

В приложение II се определят:

— 
правилата за предоставяне на статут на одобрен икономически оператор, и по-конкретно критериите за предоставяне на такъв статут и условията за прилагане на тези критерии,
— 
видът на улесненията, които ще бъдат предоставени,
— 
правилата за временното отнемане, обезсилването и окончателното отнемане на статута на одобрен икономически оператор,
— 
условията, свързани с обмена на информация между договарящите страни относно техните одобрени икономически оператори,
— 
всички други мерки, необходими за прилагането на настоящия член.

Член 12

Митнически проверки, свързани със сигурността и безопасността, и управление на риска, свързано със сигурността и безопасността

1.  
Митническите проверки, свързани със сигурността и безопасността, различни от проверките на случаен принцип, се основават главно на анализ на риска чрез използване на техники за електронна обработка на данни с цел идентифициране и оценка на рисковете и разработване на необходимите мерки за противодействие въз основа на критерии, разработени от договарящите страни.
2.  
Митническите проверки, свързани със сигурността и безопасността, се извършват в обща рамка за управление на риска въз основа на обмен на информация за риска и резултатите от анализа на риска между митническите органи на договарящите страни. Митническият орган на Швейцария чрез участието си в Комитета по Митническия кодекс, посочен в член 23, допринася за определянето на общи критерии и стандарти за риска, на мерките за контрол и на приоритетните области на контрол във връзка с данните от обобщените декларации за въвеждане и напускане. Проверките, основаващи се на такава информация и критерии, се извършват, без да се засягат другите видове митнически проверки.
3.  
Договарящите страни използват Обща система за управление на риска за обмен на информация, свързана с риска, на информация за прилагането на общите критерии и стандарти за риск, на общите приоритетни области на контрол и на митническото управление на кризи, както и информация за резултатите от анализа на риска и резултатите от контрола.
4.  
Договарящите страни признават равностойността на своите системи за управление на риска в областта на сигурността и безопасността.
5.  
Съвместният комитет приема всички други мерки, необходими за прилагането на настоящия член.

Член 13

Мониторинг на изпълнението на митническите мерки за сигурност

1.  
Съвместният комитет определя начина, по който договарящите страни да осъществяват мониторинга на изпълнението на настоящата глава и да проверяват спазването на нейните разпоредби, както и на разпоредбите на приложенията към настоящото споразумение.
2.  

Мониторингът по параграф 1 може да бъде осъществяван под формата на:

— 
редовни оценки на изпълнението на настоящата глава, и по-специално на равностойността на митническите мерки за сигурност,
— 
преглед с оглед подобряване на нейното прилагане или изменение на нейните разпоредби за по-добро постигане на нейните цели,
— 
организиране на тематични срещи между експерти от двете договарящи страни и на одити на административните процедури, в това число посредством посещения на място.
3.  
Съвместният комитет следи за това мерките, предприети съгласно настоящия член, да съблюдават правата на съответните икономически оператори.

Член 14

Защита на професионалната тайна и на личните данни

Информацията, обменяна между договарящите страни като част от мерките, установени в настоящата глава, се ползва от защитата на професионалната тайна и защитата на личните данни, така както са определени от съответното приложимо законодателство на територията на договарящата страна, която получава тази информация. Предаването на лични данни трябва да отговаря на изискванията на приложимите закони в областта на защитата на данните на предаващата договаряща страна.

По-конкретно тази информация не може да бъде предавана по-нататък на лица, различни от компетентните органи в получаващата договаряща страна, нито да бъде използвана от тези органи за цели, различни от предвидените в настоящото споразумение.

▼B



ГЛАВА IV

СЪТРУДНИЧЕСТВО

Член 15

Административно сътрудничество

1.  
С оглед да улеснят преминаването на границата договарящите страни вземат необходимите мерки, за да развият сътрудничеството както на национално, така и на регионално или местно равнище между органите, отговорни за организацията на проверките, и между различните служби, осъществяващи проверките и формалностите от двете страни на границата.
2.  
Всяка една договаряща страна предоставя, в аспектите, които я засягат, възможност на лицата, участващи в обмен по силата на настоящото споразумение, да уведомят незабавно компетентните органи за евентуални проблеми, свързани с преминаването на границата.
3.  

Сътрудничеството, посочено в параграф 1, обхваща по-специално:

а) 

разпределението на граничните пунктове по начин, който отговаря на нуждите на движението;

б) 

преобразуването, при възможност, на граничните учреждения в учреждения за осъществяване на проверки;

в) 

хармонизиране на компетенциите на граничните пунктове, както и на учрежденията, разположени от двете страни на границата;

г) 

търсене на подходящи решения за преодоляване на евентуално съобщени затруднения.

4.  
Договарящите страни си сътрудничат, за да хармонизират работното време на различните служби, които извършват проверки и формалности от двете страни на границата.

Член 16

Нотификация на нови проверки и формалности, различни от митническите мерки за сигурност, посочени в глава III

В случай че някоя от договарящите страни възнамерява да въведе нов вид проверка или нова формалност в област, различна от областите, уредени с глава III, тя уведомява за това другата договаряща страна.

Съответната договаряща страна гарантира предприетите с оглед улесняване на преминаването на границата мерки да не изгубят своята ефективност поради прилагането на посочените нови проверки и формалности.

Член 17

Непрекъснатост на движението

1.  
Договарящите страни вземат нужните мерки, за да гарантират, че различните проверки и формалности не отнемат повече време, отколкото е необходимо за тяхното правилно изпълнение. За тази цел те организират работното време на службите, натоварени с извършването на проверките и формалностите, наличния персонал и начина за обработка на стоките и документите, свързани с изпълнението на проверките и формалностите, по такъв начин, че да сведат до минимум времето за чакане.
2.  
Компетентните органи на държавите, на чиято територия има сериозни смущения, свързани с превозването на стоки, които биха могли поради естеството си да застрашат изпълнението на целите за улесняване и ускоряване на преминаването на границите, информират незабавно компетентните органи на другите държави, засегнати от тези смущения.
3.  
Компетентните органи на всяка от засегнатите страни вземат незабавно целесъобразни мерки, за да осигурят във възможно най-голяма степен непрекъснатостта на движението. Мерките се съобщават на Съвместния комитет, който би могъл да се свика извънредно по искане на някоя от договарящите страни, за да обсъди посочените мерки.

Член 18

Административна взаимопомощ

1.  
С оглед осигуряване на гладкото функциониране на търговията между договарящите страни и по-лесно откриване на нередности или нарушения, митническите органи на заинтересованите държави си осигуряват взаимно, при поискване или по своя инициатива, когато счетат, че ще представлява интерес за другата договаряща страна, цялата налична информация (включително административни доклади и заключения) от интерес за правилното изпълнение на настоящото споразумение.
2.  
Помощта може да бъде преустановена или отказана, цялостно или частично, когато въпросната държава счита, че тази помощ би могла да бъде в ущърб на нейната сигурност, обществен ред или други основни интереси или би нарушила производствената, търговската или професионалната тайна.
3.  
Ако помощта бъде преустановена или отказана, решението и причините за това трябва да се съобщят незабавно на искащата държава.
4.  
Ако митническите органи на една държава търсят помощ, каквато самите те не биха могли да окажат при поискване, този факт трябва да се отбележи в искането. Изпълнението на подобно искане се оставя на преценката на митническите органи, към които е отправено искането.
5.  
Информацията, получена в съответствие с параграф 1, се използва единствено за целите на настоящото споразумение и се ползва със същата защита от приемащата държава, каквато е предвидена за информация от същото естество по националното право на тази държава. Подобна информация може да се използва за други цели само с писменото съгласие на митническите органи, които са я предоставили, и при спазване на всички наложени от тях ограничения.



ГЛАВА V

ОРГАНИ

Член 19

Съвместен комитет

1.  
Учредява се Съвместен комитет, в който са представени договарящите страни.
2.  
Съвместният комитет действа по взаимно съгласие.
3.  
Съвместният комитет заседава при необходимост, но не по-рядко от веднъж годишно. Всяка от договарящите страни може да поиска свикване на заседание.
4.  
Съвместният комитет приема свой процедурен правилник, който съдържа, inter alia , разпоредби за свикването на заседания, определяне на председател и неговия мандат.
5.  
Съвместният комитет може да реши да учреди подкомитет или работна група, която да го подпомага в изпълнение на задълженията му.

Член 20

Консултативни групи

1.  
Компетентните органи на засегнатите държави могат да създават консултативни групи, натоварени с разрешаването на практически, технически или организационни въпроси от регионално или местно ниво.
2.  
Консултативните групи, посочени в параграф 1, се свикват при необходимост и по искане на компетентните органи на някоя държава. Засегнатите договарящи страни информират редовно Съвместния комитет за дейността на посочените групи.

Член 21

Правомощия на Съвместния комитет

1.  
Съвместният комитет е натоварен с управлението и правилното изпълнение на настоящото споразумение. За тази цел той отправя препоръки и взема решения.
2.  
Съвместният комитет може да изменя чрез свое решение глава III и приложенията.
3.  
Освен в изрично описаните случаи в настоящото споразумение той приема чрез свое решение мерки за прилагане от технически и административен характер с цел да облекчи проверките и формалностите.
4.  
Решенията се изпълняват от договарящите страни по силата на техни собствени правила.
5.  
За целите на правилното изпълнение на споразумението договарящите страни информират редовно Съвместния комитет за придобития опит при прилагането на настоящото споразумение и провеждат, по искане на някоя от тях, консултации в рамките на Съвместния комитет.

Член 22

Развитие на законодателството

1.  
При разработването от страна на Общността на ново законодателство в област, уредена с глава III, тя иска неофициално становището на швейцарските експерти по същия начин, по който иска становището на експерти от държавите-членки.
2.  
Когато Европейската комисия отправя предложение към държавите-членки и към Съвета на Европейския съюз, тя изпраща копие от него на Швейцария.

По искане на някоя от страните в Съвместния комитет се осъществява предварителен обмен на мнения.

3.  
В рамките на един продължителен процес на информиране и консултации по време на фазата, предхождаща приемането на законодателния акт на Общността, договарящите страни се консултират взаимно в рамките на Съвместния комитет относно по-важните моменти, когато една от тях поиска това.
4.  
Към изменения на глава III, необходими във връзка с промените в общностното законодателство в области, обхванати от посочената глава, се пристъпва във възможно най-кратки срокове, за да могат те да бъдат прилагани едновременно с промененото общностно законодателство, при спазване на вътрешните процедури в договарящите страни.

Ако решението не може да бъде прието така, че да бъде прилагано едновременно с промененото общностно законодателство, предвидените промени в проекта на решение, представено за одобрение на договарящите страни, се прилагат временно, когато това е възможно, при спазване на вътрешните процедури в договарящите страни.

5.  
По време на етапа на информиране и консултации договарящите страни си сътрудничат с цел в края на този процес да бъде улеснено вземането на решение от страна на Съвместния комитет.

Член 23

Участие в Комитета по Митническия кодекс

Общността дава възможност на швейцарски експерти да участват, в качеството си на наблюдатели и по въпросите, които ги касаят, в срещите на Комитета по Митническия кодекс, който подпомага Европейската комисия в упражняването на нейните правомощия в областите, обхванати от глава III.

Член 24

Уреждане на спорове

Без да се засягат разпоредбите на член 29, всички спорове между договарящите страни във връзка с тълкуването и прилагането на настоящото споразумение се отнасят към Съвместния комитет, който се стреми да постигне спогодба за тяхното решаване.

Член 25

Споразумения с трети държави

Договарящите страни постигат съгласие споразуменията, сключени между някоя от тях и трета държава в област, обхваната от глава III, да не бъдат обвързващи за другата договаряща страна, освен ако Съвместният комитет реши друго.



ГЛАВА VI

РАЗНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 26

Начини на плащане

Договарящите страни правят необходимото, за да могат евентуално дължимите суми след приключването на проверките и формалностите при търговията да бъдат изплащани и под формата на гарантирани или потвърдени международни банкови чекове, изразени във валутата, в която са дължими сумите.

Член 27

Изпълнение на споразумението

Всяка договаряща страна предприема необходимите мерки, за да осигури ефективното и хармонично прилагане на разпоредбите на настоящото споразумение, вземайки предвид необходимостта да се улесни преминаването на стоки през границата и да се постигат взаимно изгодни разрешения на евентуалните затруднения, възникващи вследствие действието на тези разпоредби.

Член 28

Преразглеждане

Ако някоя от договарящите страни желае да преразгледа настоящото споразумение, тя отправя предложение за това към другата договаряща страна. Преразглеждането влиза в сила след приключване на съответните вътрешни процедури на страните.

Член 29

Корективни мерки

1.  
Договарящите страни могат, след допитване до Съвместния комитет, да предприемат подходящи корективни мерки, в това число спиране на прилагането на разпоредбите на глава III от настоящото споразумение, в случай че установят, че другата договаряща страна не спазва техните условия или в случай че равностойността на митническите мерки за сигурност е нарушена.

В случаите, при които забавянето би застрашило ефективността на митническите мерки за сигурност, могат да бъдат взети подходящи временни предпазни мерки без предварителни консултации, при условие че консултациите започнат веднага след приемането на тези мерки.

2.  
Ако равностойността на митническите мерки за сигурност не е вече гарантирана, тъй като измененията, предвидени в член 22, параграф 4 не са били приети, всяка от договарящите страни може да спре прилагането на разпоредбите на глава III, считано от датата на влизане в сила на съответното общностно законодателство, освен ако Съвместният комитет, след разглеждане на възможностите за продължаване на неговото прилагане, не вземе решение за противното.
3.  
Обхватът и времетраенето на горепосочените мерки трябва да се ограничат до необходимото с цел оздравяване на ситуацията и осигуряване, ако е необходимо, на справедлив баланс между правата и задълженията по настоящото споразумение. Договарящите страни могат да поискат от Съвместния комитет да пристъпи към консултации относно пропорционалността на тези мерки и, при необходимост, да отнесе даден спор по този въпрос към арбитражен съд съгласно процедурата, описана в приложение III. По този начин не могат да бъдат разрешавани въпроси, свързани с тълкуването на разпоредбите на настоящото споразумение, които са идентични на съответните разпоредби от общностното законодателство.

Член 30

Забрани или ограничения на вноса, износа или транзита на стоки

Разпоредбите на настоящото споразумение не засягат забраните или ограниченията по вноса, износа или транзита на стоки, които се постановяват от договарящите страни или от държавите-членки на Общността и се обосновават със съображения, свързани с обществен морал, държавна политика или обществена сигурност, защита на здравето и живота на хората, животните, растенията или околната среда, опазване на национални съкровища с художествена, историческа или археологическа стойност, или защита на индустриална или търговска собственост.

Член 31

Денонсиране

Всяка от договарящите страни може да денонсира настоящото споразумение като нотифицира другата договаряща страна за това. Споразумението престава да бъде в сила дванадесет месеца след датата на нотификацията.

Член 32

Приложения

Приложенията към настоящото споразумение са неразделна част от него.

Член 33

Ратификация

1.  
Настоящото споразумение се одобрява от договарящите страни в съответствие с техните собствени вътрешни процедури. То влиза в сила на 1 юли 2009 година, при условие че договарящите страни се нотифицират за приключването на необходимите за тази цел процедури преди тази дата.
2.  
Ако настоящото споразумение не влезе в сила на 1 юли 2009 г., то влиза в сила в деня след датата, на която договарящите страни са се нотифицирали за приключването на необходимите за тази цел процедури.
3.  
До приключване на вътрешните процедури, посочени в параграфи 1 и 2, договарящите страни прилагат настоящото споразумение временно, считано от 1 юли 2009 г., или от по-късната дата, за която договарящите страни са постигнали съгласие.
4.  
От влизането му в сила настоящото споразумение заменя Споразумението между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария за опростяване на инспекциите и формалностите при транспортирането на стоки от 21 ноември 1990 г.

Член 34

Езици

Настоящото споразумение е съставено в два екземпляра на английски, български, гръцки, датски, естонски, испански, италиански, латвийски, литовски, немски, нидерландски, полски, португалски, румънски, словашки, словенски, унгарски, фински, френски, чешки и шведски език, като текстовете на всеки един от тези езици са еднакво автентични.

Съставено в Брюксел на двадесет и пети юни две хиляди и девета година.

Hecho en Bruselas, el veinticinco de junio de dos mil nueve.

V Bruselu dne dvacátého pátého června dva tisíce devět.

Udfærdiget i Bruxelles den femogtyvende juni to tusind og ni.

Geschehen zu Brüssel am fünfundzwanzigsten Juni zweitausendneun.

Kahe tuhande üheksanda aasta juunikuu kahekünne viiendal päeval Brüsselis.

Έγινε στις Βρυξέλλες, στις είκοσι πέντε Ιουνίου δύο χιλιάδες εννιά.

Done at Brussels on the twenty-fifth day of June in the year two thousand and nine.

Fait à Bruxelles, le vingt-cinq juin deux mille neuf.

Fatto a Bruxelles, addì venticinque giugnio duemilanove.

Briselē, divtūkstoš devītā gada divdesmit piektajā junijā

Priimta du tūkstančiai devintų metų birželio dvidešimt penktą dieną Briuselyje.

Kelt Brüsszelben, a kétezer-kilencedik év június havának huszonötödik napján.

Magħmul fi Brussell, fil-ħamsa u għoxrin jum ta’ Ġunju tas-sena elfejn u disgħa.

Gedaan te Brussel, de vijfentwintigste juni tweeduizend negen.

Sporządzono w Brukseli dnia dwudziestego piątego czerwca roku tysiące dziewiątego.

Feito em Bruxelas, em vinte e cinco de Junho de dois mil e nove.

Încheiat la Bruxelles, la douăzeci și cinci iunie două mii nouă.

V Bruseli dňa dvadsiateho piateho júna dvetisícdeväť.

V Bruslju, dne petindvajsetega junija leta dva tisoč devet.

Tehty Brysselissä kahdentenakymmenentenäviidentenä päivänä kesäkuuta vuonna kaksituhattayhdeksän.

Som skedde i Bryssel den tjugofemte juni tjugohundranio.

За Европейската общност

Por la Comunidad Europea

Za Evropské společenství

For Det Europæiske Fællesskab

Für die Europäische Gemeinschaft

Euroopa Ühenduse nimel

Για την Ευρωπαϊκή Κοινότητα

For the European Community

Pour la Communauté européenne

Per la Comunità europea

Eiropas Kopienas vārdā

Europos Bendrijos vardu

Az Európai Közösség részéről

Għall-Komunità Ewropea

Voor de Europese Gemeenschap

W imieniu Wspólnoty Europejskiej

Pela Comunidade Europeia

Pentru Comunitatea Europeană

Za Európske spoločenstvo

Za Evropsko skupnost

Euroopan yhteisön puolesta

På Europeiska gemenskapens vägnar

signatory

signatory

За Конфедерация Швейцария

Por la Confederación Suiza

Za Švýcarskou konfederací

For Det Schweiziske Forbund

Für die Schweizerische Eidgenossenschaft

Šveitsi Konföderatsiooni nimel

Για την Ελβετική Συνομοσπονδία

For the Swiss Confederation

Pour la Confédération Suisse

Per la Confederazione svizzera

Šveices Konfederācijas vārdā

Šveicarijos Konfederacijos vardu

A Svájci Államszövetség részéről

Għall-Konfederazzjoni Żvizzera

Voor de Zwitserse Bondsstaat

W imieniu Konfederacji Szwajcarskiej

Pela Confederação Suíça

Pentru Confederația Elvețiană

Za Švajčiarskou konfederáciu

Za Švicarsko konfederacijo

Sveitsin valaliiton puolesta

På Schweiziska edsförbundets vägnar

signatory

▼M2

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ОБОБЩЕНИ ДЕКЛАРАЦИИ ЗА ВЪВЕЖДАНЕ И НАПУСКАНЕ

ДЯЛ I

ОБОБЩЕНА ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ВЪВЕЖДАНЕ

Член 1

Електронна система, свързана с обобщената декларация за въвеждане

1.  

Електронната система за контрол на вноса 2 (СКВ2) се използва за:

а) 

подаване, обработка и съхранение на данните от обобщените декларации за въвеждане и на друга информация, свързана с тези декларации, с анализа на риска за целите на митническата сигурност и безопасност, включително за подпомагане на сигурността на въздухоплаването, както и във връзка с мерките, които трябва да се вземат въз основа на резултатите от този анализ;

б) 

обмен на информация относно данните от обобщената декларация за въвеждане и резултатите от анализа на риска от обобщените декларации за въвеждане, относно друга информация, необходима за извършване на този анализ на риска, и относно мерките, предприети въз основа на анализа на риска, включително препоръки за местата, където да се извърши проверка, и резултатите от тези проверки;

в) 

обмен на информация за мониторинга и оценката на прилагането на общите критерии и стандарти за риска с оглед на сигурността и безопасността, както и на мерките за контрол и на приоритетните области на контрол.

2.  
Датите за разработване и за пусковите етапи на поетапното въвеждане на електронната система, посочена в настоящото приложение, са датите, определени в проекта „Митнически кодекс на Съюза: система за контрол на вноса 2 (СКВ 2)“, посочен в приложението към Решение за изпълнение (ЕС) 2019/2151 на Комисията ( 1 ).

От договарящите страни се очаква да са готови по едно и също време за всеки пусков етап в началото на периода на въвеждане. Ако се приеме за целесъобразно, договарящите страни може да позволят на икономическите оператори да се свързват постепенно към системата до края на периода на въвеждане, предвиден за всеки пусков етап. Договарящите страни публикуват сроковете и инструкциите за икономическите оператори на своите уебсайтове.

3.  
Икономическите оператори използват хармонизиран интерфейс за търговци, проектиран от договарящите страни при взаимно съгласие, за подаване, искания за поправка, искания за анулиране, обработка и съхранение на данните от обобщените декларации за въвеждане и за обмена на свързана с тях информация с митническите органи.
4.  
Митническите органи на договарящите страни може да позволят използването на търговски, пристанищни или транспортни информационни системи за въвеждането на данните от обобщената декларация за въвеждане, при условие че тези системи съдържат необходимите данни и данните са налични в сроковете, посочени в член 7.

Член 2

Форма и съдържание на обобщената декларация за въвеждане

1.  

Обобщената декларация за въвеждане и уведомлението за пристигане на морски плавателен съд или въздухоплавателно средство съдържа данните, посочени в следните колони на приложение Б към Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 на Комисията ( 2 ):

а) 

F10 до F16;

б) 

F20 до F33;

в) 

F40 до F45;

г) 

F50 до F51;

д) 

G2.

Данните от обобщената декларация за въвеждане съответстват на съответните формати, кодове и брой елементи, предвидени в приложение Б към Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията ( 3 ), и се попълват в съответствие с бележките в тези приложения.

2.  
Данните от обобщената декларация за въвеждане могат да бъдат предоставени чрез подаване на повече от един набор от данни от повече от едно лице.
3.  
Електронната система, посочена в член 1, параграф 1, се използва за подаване на искане за поправка или анулиране на обобщена декларация за въвеждане или на данните в нея.

Когато искане за поправка или анулиране на данните от обобщената декларация за въвеждане се подава от повече от едно лице, на всяко от лицата се разрешава да поиска единствено поправката или анулирането на данните, които то е подало.

4.  
Митническите органи на договарящата страна, която е регистрирала обобщената декларация за въвеждане, уведомяват незабавно лицето, подало искането за поправка или анулиране, за своето решение за регистрирането или отхвърлянето му.

Когато искането за поправка или анулиране на данните от обобщената декларация за въвеждане е подадено от лице, различно от превозвача, митническите органи уведомяват също и превозвача, при условие че той е поискал да бъде уведомен и има достъп до електронната система, посочена в член 1, параграф 1.

5.  
В съответствие с член 10, параграф 8 от споразумението, до датата на въвеждане на пусков етап 3 на системата, посочена в член 1, параграф 1 от настоящото приложение, договарящите страни могат да извършват анализа на риска, свързан със сигурността и безопасността, въз основа на декларацията за транзит, подадена в Новата компютризирана транзитна система (NCTS) в съответствие с Конвенцията за общ транзитен режим ( 4 ), включително обмена на информация, свързана с анализа на риска, между участващите договарящи страни за стоки, транспортирани по море, по вътрешни водни пътища, с шосеен и железопътен транспорт.

NCTS е електронната система, която позволява осъществяването на комуникация между договарящите страни и между договарящите страни и икономическите оператори за целите на подаването на митнически декларации за транзит, включващи всички данни, които се изискват за една обобщена декларация за въвеждане или напускане, както и уведомленията, свързани с тези стоки.

Преди въвеждането на пусков етап 3 на системата, посочена в член 1, параграф 1 от настоящото приложение, договарящите страни оценяват дали след тази дата митническите органи могат да продължат да извършват анализ на риска въз основа на декларацията за транзит, съдържаща данните от обобщена декларация за въвеждане, подадена в NCTS ( 5 ), и изменят споразумението, ако е необходимо.

Член 3

Освобождаване от задължението за подаване на обобщена декларация за въвеждане

1.  

Обобщена декларация за въвеждане не се изисква по отношение на следните стоки:

а) 

електроенергия;

б) 

стоки, които се въвеждат по тръбопровод;

в) 

кореспондентски пратки, което означава писма, пощенски картички, писма, написани с Брайлов шрифт, и печатни материали, неподлежащи на облагане с вносни или износни мита;

г) 

стоки в пощенски пратки, които се движат съгласно правилата на Всемирния пощенски съюз, както следва:

1) 

когато пощенските пратки се транспортират по въздух и крайното местоназначение е договаряща страна — до датата, определена за въвеждането на пусков етап 1 на електронната система, посочена в член 1, параграф 1;

2) 

когато пощенските пратки се транспортират по въздух и крайното местоназначение е трета държава или трета територия — до датата, определена за въвеждането на пусков етап 2 на електронната система, посочена в член 1, параграф 1;

3) 

когато пощенските пратки се транспортират по море, по вътрешен воден път, с шосеен или железопътен транспорт — до датата, определена за въвеждането на пусков етап 3 на електронната система, посочена в член 1, параграф 1;

д) 

стоки, по отношение на които се разрешава устна декларация или просто прекосяване на границата съгласно правилата, предвидени от договарящите страни, при условие че не се превозват по силата на договор за превоз;

е) 

стоки, които се съдържат в личния багаж на пътниците;

ж) 

стоки под покритието на карнети ATA или CPD, при условие че не се превозват по силата на договор за превоз;

з) 

стоки, които са освободени по силата на Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 18 април 1961 г., Виенската конвенция за консулските отношения от 24 април 1963 г., или други консулски конвенции или Конвенцията от Ню Йорк за специалните мисии от 16 декември 1969 г.;

и) 

оръжия и военно оборудване, въведени на митническата територия на една от договарящите страни от отговорните за военната отбрана на територията власти в рамките на военен транспорт или транспорт, извършван единствено за целите на военните власти;

й) 

следните стоки, въведени на територията на една от договарящите страни директно от разположени в морето съоръжения, експлоатирани от лице, установено на митническата територия на една от договарящите страни:

1) 

стоки, които са били вложени в такива съоръжения, разположени в морето, за целите на строителни и ремонтни дейности по тях, техните поддръжка или преустройство;

2) 

стоки, които са били използвани за монтиране или оборудване на посочените съоръжения, разположени в морето;

3) 

консумативи, използвани или потребявани на посочените съоръжения, разположени в морето;

4) 

неопасни отпадъци от посочените съоръжения, разположени в морето;

к) 

стоки в пратки, чиято вътрешна стойност не надхвърля 22 EUR, при условие че митническите органи приемат, при съгласие от страна на икономическия оператор, да извършат анализ на риска с помощта на информацията, съдържаща се във или предоставена от използваната от икономическия оператор система, както следва:

1) 

когато стоките са в пратки, пренасяни от или под отговорността на оператор, който предоставя цялостни услуги по събиране, транспортиране, митническо оформяне и доставка на колетни пратки в кратки/точно определени срокове с проследяване на местоположението на пратките и осъществяване на постоянен контрол върху тях по време на предоставянето на услугата, наричани по-нататък „експресни пратки“, които се транспортират по въздух — до датата, определена за въвеждането на пусков етап 1 на електронната система, посочена в член 1, параграф 1;

2) 

когато стоките се транспортират по въздух в пратки, различни от пощенски или експресни пратки — до датата, определена за въвеждането на пусков етап 2 на електронната система, посочена в член 1, параграф 1;

3) 

когато стоките се транспортират по море, по вътрешни водни пътища, с шосеен или железопътен транспорт — до датата, определена за въвеждането на пусков етап 3 на електронната система, посочена в член 1, параграф 1;

л) 

стоки, пренасяни под покритието на формуляр 302 на НАТО, предвиден в Конвенцията между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните сили, подписана в Лондон на 19 юни 1951 г., или под покритието на формуляр 302 на ЕС, предвиден в член 1, точка 51 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 на Комисията;

м) 

стоки, въвеждани от една от договарящите страни, от Сеута и Мелиля, Хелголанд, Република Сан Марино, града държава Ватикан, община Ливиньо и швейцарските митнически ексклави Samnaun и Sampuoir;

н) 

следните стоки на борда на плавателни съдове и въздухоплавателни средства:

1) 

стоки, които са били доставени за влагане като части или принадлежности на тези плавателни съдове и въздухоплавателни средства;

2) 

стоки за експлоатацията на двигателите, машините и другото оборудване на тези плавателни съдове или въздухоплавателни средства;

3) 

хранителни продукти и други артикули, предназначени за използване или продажба на борда;

о) 

продукти от морски риболов и други продукти, уловени извън митническите територии на договарящите страни от техни риболовни кораби;

п) 

плавателните съдове и превозваните на тях стоки, влизащи в териториалните води на една от договарящите страни единствено с цел снабдяване със запаси, без свързване с пристанищните съоръжения;

р) 

домакински принадлежности съгласно определението в законодателството на съответната договаряща страна, при условие че не се превозват по силата на договор за превоз.

2.  
Обобщена декларация за въвеждане не се изисква в случаите, предвидени в международно споразумение в областта на сигурността, сключено между една от договарящите страни и трета държава, ако се спазва процедурата, предвидена в член 9, параграф 3 от споразумението.
3.  
Обобщена декларация за въвеждане не се изисква в случаите, когато стоките напускат временно митническите територии на договарящите страни по време на транспортирането им по море или по въздух между две точки в тези митнически територии и без да са спирали в трета държава.

Член 4

Място на подаване на обобщена декларация за въвеждане

1.  
Обобщената декларация за въвеждане се подава пред митническото учреждение, което е компетентно да упражнява митнически надзор в мястото на митническата територия на една от договарящите страни, където ще пристигне транспортното средство, превозващо стоките от трета държава или трета територия (наричано по-долу „митническото учреждение на първо въвеждане“).
2.  
Когато обобщената декларация за въвеждане се подава чрез предоставянето на повече от един набор от данни или чрез предоставянето на минималния набор от данни, лицето, което предоставя частичния или минималния набор от данни, извършва това пред митническото учреждение, което, доколкото му е известно, е митническото учреждение на първо въвеждане. Ако посоченото лице не знае кое е мястото на митническите територии на договарящите страни, на което транспортното средство, превозващо стоките, се очаква да пристигне най-напред, митническото учреждение на първо въвеждане може да се определи въз основа на мястото, за което са изпратени стоките.
3.  
Митническите органи на договарящите страни могат да позволят обобщената декларация за въвеждане да бъде подадена в друго митническо учреждение, при условие че последното незабавно предаде или предостави по електронен път необходимите данни на разположение на митническото учреждение на първо въвеждане.

Член 5

Регистриране на обобщена декларация за въвеждане

1.  
Митническите органи регистрират всяко предоставяне на данни от обобщената декларация за въвеждане при получаването им и уведомяват незабавно декларатора или неговия представител за регистрацията, като му съобщават основен референтен номер за подадените данни и за датата на регистрация.
2.  
Считано от датата на въвеждане на пусков етап 2 на електронната система, посочена в член 1, параграф 1, когато обобщената декларация за въвеждане е подадена от лице, различно от превозвача, митническите органи уведомяват незабавно превозвача за регистрацията, при условие че превозвачът е поискал да бъде уведомен и има достъп до електронната система.

Член 6

Подаване на обобщена декларация за въвеждане

Когато не е приложимо нито едно от освобождаванията от задължението за подаване на обобщена декларация за въвеждане по член 10 от споразумението и член 3 от настоящото приложение, данните от обобщената декларация за въвеждане се предоставят, както следва:

а) 

за стоки, транспортирани по въздух,

1) 

експресните куриери подават за всички пратки минималния набор от данни от датата на въвеждане на пусков етап 1 на електронната система, посочена в член 1, параграф 1 от настоящото приложение;

2) 

пощенските оператори подават за всички пратки, чието крайно местоназначение е договаряща страна, минималния набор от данни от датата на въвеждане на пусков етап 1 на електронната система, посочена в член 1, параграф 1 от настоящото приложение;

3) 

с предоставянето на един или повече набори от данни чрез електронната система, посочена в член 1, параграф 1 от настоящото приложение, от датата на въвеждането на пусков етап 2 на тази система;

б) 

за стоки, транспортирани по море, по вътрешни водни пътища, с шосеен и железопътен транспорт — с предоставянето на един или повече от един набор от данни чрез електронната система, посочена в член 1, параграф 1 от настоящото приложение, от датата на въвеждането на пусков етап 3 на тази система.

Член 7

Срокове за подаване на обобщена декларация за въвеждане

1.  

Когато стоките се въвеждат на митническите територии на договарящите страни по море, обобщената декларация за въвеждане се подава в следните срокове:

а) 

за товари в контейнери, различни от случаите, в които се прилагат буква в) или буква г) — най-късно 24 часа преди натоварването на стоките на плавателния съд, с който ще бъдат въведени на митническите територии на договарящите страни;

б) 

за насипни товари или насипни товари на части, различни от случаите, в които се прилагат букви в) или г) — най-късно четири часа преди пристигането на плавателния съд в първото пристанище на въвеждане в митническите територии на договарящите страни;

в) 

най-късно два часа преди пристигането на плавателния съд в първото пристанище на въвеждане в митническите територии на договарящите страни в случай на стоки, идващи от:

1) 

Гренландия;

2) 

Фарьорските острови;

3) 

Исландия;

4) 

пристанищата на Балтийско море, Северно море, Черно море и Средиземно море;

5) 

всички пристанища на Мароко;

г) 

за движение, различно от случаите, в които се прилага буква в), между територия извън митническите територии на договарящите страни и френските отвъдморски департаменти, Азорските острови, островите Мадейра или Канарските острови, когато продължителността на плаването е по-малка от 24 часа — най-късно два часа преди пристигане в първото пристанище на въвеждане в митническите територии на договарящите страни.

2.  

Когато стоките се въвеждат в митническите територии на договарящите страни по въздух, пълните данни от обобщената декларация за въвеждане се подават възможно най-бързо и във всеки случай в следните срокове:

а) 

за полети с продължителност под четири часа — най-късно до действителното заминаване на въздухоплавателното средство;

б) 

за други полети — най-късно четири часа преди пристигането на въздухоплавателното средство на първото летище на митническите територии на договарящите страни.

3.  
От датата на въвеждане на пусков етап 1 на електронната система, посочена в член 1, параграф 1, пощенските оператори и експресните куриери подават най-малко минималния набор от данни от обобщената декларация за въвеждане възможно най-скоро и най-късно преди стоките да бъдат натоварени на въздухоплавателното средство, с което ще бъдат въведени на митническите територии на договарящите страни.
4.  
От датата на въвеждане на пусков етап 2 на електронната система, посочена в член 1, параграф 1, икономическите оператори, различни от пощенски оператори и експресни превозвачи, подават най-малко минималния набор от данни от обобщената декларация за въвеждане възможно най-скоро и най-късно преди стоките да бъдат натоварени на въздухоплавателното средство, с което ще бъдат въведени на митническите територии на договарящите страни.
5.  
От датата на въвеждане на пусков етап 2 на електронната система, посочена в член 1, параграф 1, когато в сроковете, посочени параграфи 3 и 4 от настоящия член, е предоставен само минималния набор от данни от обобщената декларация за въвеждане, останалите данни се предоставят в сроковете, посочени в параграф 2 от настоящия член.
6.  
До датата на въвеждане на пусков етап 2 на електронната система, посочена в член 1, параграф 1, минималният набор от данни от обобщената декларация за въвеждане, подаден в съответствие с параграф 3 от настоящия член, се счита за пълната обобщена декларация за въвеждане на стоки в пощенски пратки, чието крайно местоназначение е в договаряща страна, и на стоки в експресни пратки, чиято вътрешна стойност не надхвърля 22 EUR.
7.  

Когато стоките се въвеждат на митническите територии на договарящите страни с железопътен транспорт, обобщената декларация за въвеждане се подава в следните срокове:

а) 

когато пътуването на влака от последната гара за композиране на влака, намираща се в трета държава, до митническото учреждение на първо въвеждане продължава по-малко от два часа — най-късно един час преди пристигането на стоките на мястото, за което посоченото митническо учреждение е компетентно учреждение;

б) 

във всички други случаи — най-късно два часа преди пристигането на стоките на мястото, за което митническото учреждение на първо въвеждане е компетентно учреждение.

8.  
Когато стоките се въвеждат на митническите територии на договарящите страни по шосе, обобщената декларация за въвеждане се подава най-късно един час преди пристигането на стоките на мястото, за което митническото учреждение на първо въвеждане е компетентно учреждение.
9.  
Когато стоките се въвеждат на митническите територии на договарящите страни по вътрешни водни пътища, обобщената декларация за въвеждане се подава най-късно два часа преди пристигането на стоките на мястото, за което митническото учреждение на първо въвеждане е компетентно учреждение.
10.  
Когато стоките се въвеждат на митническите територии на договарящите страни с транспортно средство, което от своя страна се превозва от активно транспортно средство, срокът за подаване на обобщената декларация за въвеждане е срокът, който е приложим за активното транспортно средство.
11.  
Сроковете, посочени в параграфи 1—10, не се прилагат в случай на непреодолима сила.
12.  
При спазване на процедурата, посочена в член 9, параграф 3 от споразумението, сроковете, посочени в параграфи 1—10 от настоящия член, не се прилагат, когато в международни споразумения в областта на сигурността между договаряща страна и трети държави е предвидено друго.

Член 8

Анализ на риска, свързан със сигурността и безопасността, и митнически проверки за сигурност и безопасност във връзка с обобщена декларация за въвеждане

1.  
Анализът на риска се извършва преди пристигането на стоките в митническото учреждение на първо въвеждане, при условие че обобщената декларация за въвеждане е подадена в сроковете, предвидени в член 7, освен ако е установен риск или е необходимо да бъде извършен допълнителен анализ на риска.

Без да се засягат разпоредбите на първа алинея от настоящия параграф, първоначален анализ на риска по отношение на стоките, които ще бъдат въведени на митническите територии на договарящите страни с въздушен транспорт, се извършва възможно най-скоро след получаване на минималния набор от данни от обобщената декларация за въвеждане, посочена в член 7, параграфи 3 и 4.

2.  

Митническото учреждение на първо въвеждане завършва анализа на риска за целите на сигурността и безопасността след следния обмен на информация чрез електронната система, посочена в член 1, параграф 1:

а) 

незабавно след регистрацията митническото учреждение на първо въвеждане предоставя данните от обобщената декларация за въвеждане на митническите органи на договарящите страни, посочени в тези данни, и на митническите органи на договарящите страни, които са записали в електронната система информация, свързана с рискове за сигурността и безопасността, която съответства на данните от обобщената декларация за въвеждане;

б) 

в сроковете по член 7 митническите органи на договарящите страни, посочени в буква а) от настоящия параграф, извършват анализ на риска за целите на сигурността и безопасността и, ако установят риск, предоставят резултатите на митническото учреждение на първо въвеждане;

в) 

за да завърши анализа на риска, митническото учреждение на първо въвеждане взема предвид информацията за резултатите от анализа на риска, предоставена от митническите органи на държавите членки, посочени в буква а);

г) 

митническото учреждение на първо въвеждане предоставя резултатите от завършения анализ на риска на митническите органи на договарящите страни, които са допринесли за анализа на риска, и на тези, които са потенциално засегнати от движението на стоките;

д) 

митническото учреждение на първо въвеждане уведомява за завършването на анализа на риска следните лица, ако те са поискали да бъдат уведомени и имат достъп до електронната система, посочена в член 1, параграф 1:

— 
декларатора или неговия/нейния представител;
— 
превозвача, ако е различен от декларатора и неговия/нейния представител.
3.  
Когато за завършването на анализа на риска митническото учреждение на първо въвеждане се нуждае от допълнителна информация за данните от обобщената декларация за въвеждане, анализът се завършва след предоставянето на тази информация.

За тези цели митническото учреждение на първо въвеждане изисква информацията от лицето, което е подало обобщената декларация за въвеждане, или, когато е приложимо, от лицето, което е подало данните от обобщената декларация за въвеждане. Когато това лице е различно от превозвача, митническото учреждение на първо въвеждане информира превозвача, при условие че той е поискал да бъде уведомен и има достъп до електронната система, посочена в член 1, параграф 1.

4.  

Когато митническото учреждение на първо въвеждане има разумни основания да подозира, че пренасяни по въздух стоки биха могли да представляват сериозна заплаха за авиационната сигурност, то изисква преди натоварването на пратката на въздухоплавателно средство, което ще се отправи към митническите територии на договарящите страни, тя да бъде подложена на проверка за високорисков товар и поща в съответствие с точка 4 от приложението към Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт ( 6 ), с което се определят подробни мерки за прилагането на общите основни стандарти за авиационна сигурност.

Митническото учреждение на първо въвеждане уведомява следните лица, при условие че имат достъп до електронната система, посочена в член 1, параграф 1:

— 
декларатора или неговия/нейния представител;
— 
превозвача, ако е различен от декларатора и неговия/нейния представител.

След уведомяването лицето, подало обобщената декларация за въвеждане, или, когато е приложимо, лицето, което е подало данните от обобщената декларация за въвеждане, предоставя на митническото учреждение на първо въвеждане резултатите от тази проверка и всяка друга свързана информация от значение. Анализът на риска завършва единствено след предоставянето на тази информация.

5.  

Когато митническото учреждение на първо въвеждане има основателни причини да смята, че въвеждани с въздушен транспорт стоки или въвеждани с морски транспорт товари в контейнери, както е посочено в член 7, параграф 1, буква а) биха представлявали толкова сериозна заплаха за сигурността и безопасността, че се налагат незабавни действия, то се разпорежда стоките да не се натоварват на съответното транспортно средство.

Митническото учреждение на първо въвеждане уведомява следните лица, при условие че имат достъп до електронната система, посочена в член 1, параграф 1:

— 
декларатора или неговия/нейния представител;
— 
превозвача, ако е различен от декларатора и неговия/нейния представител.

Уведомяването се извършва веднага след откриването на съответния риск, а в случая на товари в контейнери, които се въвеждат с морски транспорт, както е посочено в член 7, параграф 1, буква а) — най-късно 24 часа след получаването на обобщената декларация за въвеждане или, когато е приложимо, на данните от обобщената декларация за въвеждане от превозвача.

Митническото учреждение на първо въвеждане информира незабавно за това уведомяване и митническите органи на договарящите страни и им предоставя съответните данни от обобщената декларация за въвеждане.

6.  
Когато за дадена пратка е установено, че представлява заплаха от такова естество, че се налагат незабавни действия при пристигането на транспортното средство, митническото учреждение на първо въвеждане предприема тези действия при пристигането на стоките.
7.  
След като завърши анализа на риска, митническото учреждение на първо въвеждане може да препоръча чрез електронната система, посочена в член 1, параграф 1, най-подходящото място и най-подходящите мерки за извършване на проверка.

Митническото учреждение, компетентно за мястото, препоръчано като най-подходящо за проверката, взема решение относно проверката и чрез електронната система, посочена в член 1, параграф 1, предоставя резултатите от това решение на всички митнически учреждения на договарящите страни, потенциално засегнати от движението на стоките, най-късно в момента на представяне на стоките пред митническото учреждение на първо въвеждане.

8.  

Митническите учреждения предоставят резултатите от своите митнически проверки за целите на сигурността и безопасността на другите митнически органи на договарящите страни чрез системата, посочена в член 1, параграф 1, когато:

а) 

митнически орган е оценил рисковете като високи и изискващи митнически контрол, а резултатите от контрола показват, че събитието, пораждащо рисковете, е настъпило; или

б) 

резултатите от контрола не показват, че събитието, пораждащо рисковете, е настъпило, но съответният митнически орган смята, че рискът е висок в други части на митническите територии на договарящите страни; или

в) 

това е необходимо за единното прилагане на правилата на споразумението.

Договарящите страни обменят информация относно рисковете, посочени в букви а) и б) от настоящия параграф, в системата по член 12, параграф 3 от споразумението.

9.  
Когато стоки, освободени от задължението за подаване на обобщена декларация за въвеждане в съответствие с член 3, параграф 1, букви в)—е), з)—м), o) и р), се въвеждат на митническите територии на договарящите страни, анализът на риска се извършва при представянето на стоките.
10.  
Стоки, представени пред митницата, може да бъдат освободени веднага след извършването на анализа на риска и ако резултатите от този анализ и, при необходимост, предприетите мерки позволяват такова освобождаване.
11.  
Анализ на риска се извършва също и ако данните от обобщената декларация за въвеждане са поправени в съответствие с член 2, параграфи 3 и 4. В този случай, без да се засяга срокът по параграф 5, трета алинея от настоящия член, установен за товари в контейнери, въвеждани чрез морски транспорт, анализът на риска завършва веднага след получаването на въпросните данни, освен ако е установен риск или е необходимо да бъде извършен допълнителен анализ на риска.

Член 9

Предоставяне на данни от обобщена декларация за въвеждане от други лица

1.  

От датата, определена за въвеждане на пусков етап 2 на електронната система, посочена в член 1, параграф 1, когато за едни и същи стоки, транспортирани по въздух, едно или повече лица, различни от превозвача, са сключили един или повече договори за транспорт, обхванати от една или повече въздушни товарителници, се прилагат следните правила:

а) 

лицето, издаващо въздушна товарителница, информира лицето, което е сключило договор за транспорт с него, за издаването на тази въздушна товарителница;

б) 

в случай на споразумение за съвместно товарене на стоки лицето, издаващо въздушната товарителница, информира за издаването на тази въздушна товарителница лицето, с което е сключило това споразумение;

в) 

превозвачът и всяко от лицата, издаващи въздушна товарителница, посочват в данните от обобщената декларация за въвеждане самоличността на лице, което не е предоставило необходимите данни за обобщената декларация за въвеждане, с които е разполагало;

г) 

ако лицето, издаващо въздушната товарителница, не предостави данните, необходими за обобщената декларация за въвеждане, на своя договорен партньор, който му издава въздушна товарителница, или на своя договорен партньор, с когото е сключил споразумение за съвместно товарене на стоки, лицето, което не предоставя необходимите данни, предоставя тези данни на митническото учреждение на първо въвеждане.

2.  

От датата, определена за въвеждането на пусков етап 2 на електронната система, посочена в член 1, параграф 1, когато пощенски оператор не предостави необходимите данни за обобщената декларация за въвеждане относно пощенски пратки на превозвача, който е длъжен да подаде останалите данни за декларацията чрез тази система, се прилагат следните правила:

а) 

пощенският оператор по местоназначение, ако стоките се изпращат до договарящите страни, или пощенският оператор на договарящите страни на първо въвеждане, ако стоките преминават транзитно през договарящите страни, предоставя тези данни на митническото учреждение на първо въвеждане; както и

б) 

в данните на обобщената декларация за въвеждане превозвачът посочва самоличността на пощенския оператор, който не е предоставил необходимите данни за обобщената декларация за въвеждане, с които е разполагал.

3.  

От датата, определена за въвеждането на пусков етап 2 на електронната система, посочена в член 1, параграф 1, когато експресният куриер не предостави на превозвача необходимите данни за обобщената декларация за въвеждане относно експресни пратки, транспортирани по въздуха, се прилагат следните правила:

а) 

експресният превозвач предоставя тези данни на митническото учреждение на първо въвеждане; както и

б) 

в данните за обобщената декларация за въвеждане превозвачът посочва самоличността на експресния куриер, който не е предоставил необходимите данни за обобщената декларация за въвеждане, с които е разполагал.

4.  

От датата, определена за въвеждане на пусков етап 3 на електронната система, посочена в член 1, параграф 1, когато в случай на транспортиране по море или по вътрешни водни пътища за едни и същи стоки са сключени един или повече допълнителни договори за транспорт от едно или повече лица, различни от превозвача, обхванати от един или повече коносаменти, се прилагат следните правила:

а) 

лицето, издаващо коносамента, информира лицето, което е сключило договор за транспорт с него, за издаването на коносамента;

б) 

в случай на споразумение за съвместно товарене на стоки, лицето, издаващо коносамента, информира за издаването на този коносамент лицето, с което е сключило това споразумение;

в) 

превозвачът и всяко от лицата, издаващи коносамент, посочват в данните от обобщената декларация за въвеждане самоличността на всяко лице, което е сключило договор за транспорт с тях и не им е предоставило необходимите данни за обобщената декларация за въвеждане;

г) 

лицето, издаващо коносамента, посочва в данните за обобщената декларация за въвеждане самоличността на получателя, посочен в коносамента, който няма други съответни коносаменти и не му е предоставил данните, необходими за обобщената декларация за въвеждане, с които е разполагал;

д) 

ако лицето, издаващо коносамента, не предостави данните, които са необходими за обобщената декларация за въвеждане, на своя договорен партньор, който му издава коносамент, или на своя договорен партньор, с когото е сключил споразумение за съвместно товарене на стоки, лицето, което не поставя необходимите данни на разположение, ги предоставя на митническото учреждение на първо въвеждане;

е) 

ако получателят, посочен в коносамент, който няма други съответни коносаменти, не предоставя данните, необходими за обобщената декларация за въвеждане, на лицето, издаващо коносамента, той подава тези данни на митническото учреждение на първо въвеждане.

Член 10

Отклоняване на морски плавателен съд или въздухоплавателно средство, влизащо в митническата територия на договарящите страни

1.  
От датата, определена за въвеждането на пусков етап 2 на електронната система, посочена в член 1, параграф 1, когато въздухоплавателно средство е отклонено и е пристигнало първо в митническо учреждение, намиращо се в държава, която не е посочена като държава по маршрута в обобщената декларация за въвеждане, действителното митническо учреждение на първо въвеждане получава чрез електронната система данните от обобщената декларация за въвеждане, резултатите от анализа на риска и препоръките за проверки, направени от очакваното митническо учреждение на първо въвеждане.
2.  
От датата, определена за въвеждането на пусков етап 3 на електронната система, посочена в член 1, параграф 1, когато морски плавателен съд е отклонен и е пристигнал първо в митническо учреждение, намиращо се в държава, която не е посочена като държава по маршрута в обобщената декларация за въвеждане, действителното митническо учреждение на първо въвеждане получава чрез електронната система данните от обобщената декларация за въвеждане, резултатите от анализа на риска и препоръките за проверки, направени от очакваното митническо учреждение на първо въвеждане.

ДЯЛ II

ТЕХНИЧЕСКИ ДОГОВОРЕНОСТИ ОТНОСНО СИСТЕМАТА ЗА КОНТРОЛ НА ВНОСА 2

Член 11

Система за контрол на вноса 2

1.  
СКВ2 спомага за осъществяването на комуникацията между икономическите оператори и договарящите страни за целите на изпълнението на изискванията за обобщената декларация за въвеждане, анализа на рисковете от митническите органи на договарящите страни за целите на сигурността и безопасността и митническите мерки, насочени към смекчаване на тези рискове, включително митнически проверки, свързани със сигурността и безопасността, както и за целите на комуникацията между договарящите страни с оглед изпълнение на изискванията за обобщената декларация за въвеждане.
2.  

СКВ2 се състои от следните общи компоненти, разработени на равнище Съюз:

а) 

споделен интерфейс за търговци;

б) 

общо хранилище.

3.  
Швейцария разработва национална система за въвеждане като национален компонент, който е достъпен в Швейцария.
4.  
Швейцария може да разработи национален интерфейс за търговци като национален компонент, който е достъпен в Швейцария.
5.  

СКВ2 се използва за следните цели:

а) 

за подаване, обработка и съхранение на данните от обобщените декларации за въвеждане, исканията за поправки и анулиране в съответствие с член 10 от споразумението и с настоящото приложение;

б) 

за получаване, обработка и съхранение на данните от обобщените декларации за въвеждане, изведени от декларациите, посочени в член 10 от споразумението и настоящото приложение;

в) 

за подаване, обработка и съхранение на информация относно пристигането и уведомленията за пристигане на морски плавателни съдове или въздухоплавателни средства в съответствие с член 10 от споразумението и настоящото приложение;

г) 

за получаване, обработка и съхранение на информация относно представянето на стоки пред митническите органи на договарящите страни в съответствие с член 10 от споразумението и настоящото приложение;

д) 

за получаване, обработка и съхранение на информация относно исканията за анализ на риска и резултатите от него, препоръките за проверки, решенията относно проверките и резултатите от проверките в съответствие с членове 10 и 12 от споразумението и настоящото приложение;

е) 

за получаване, обработка, съхранение и подаване на уведомления и информация до и от икономическите оператори в съответствие с членове 10 и 12 от споразумението и настоящото приложение;

ж) 

за подаване, обработка и съхранение на информация от икономическите оператори, поискана от митническите органи на договарящите страни, в съответствие с членове 10 и 12 от споразумението и настоящото приложение.

6.  
СКВ2 се използва за подпомагане на наблюдението и оценката от договарящите страни на изпълнението на общите критерии и стандарти за риск с оглед на сигурността и безопасността, както и на мерките за контрол и на приоритетните области на контрол, посочени в член 12 от споразумението.
7.  
Автентификацията и проверката на достъпа на икономическите оператори за целите на достъпа до общите компоненти на СКВ2 се извършват посредством платформата за единно управление на потребителите и цифров подпис (наричана по-нататък „ЕУП и ЦП“), посочена в член 13.
8.  
Автентификацията и проверката на достъпа на длъжностните лица на договарящите страни за целите на достъпа до общите компоненти на СКВ2 се извършват посредством предоставените от Съюза мрежови услуги.
9.  
Хармонизираният интерфейс за търговци е входна точка към СКВ2 за икономическите оператори в съответствие с член 1.
10.  
Хармонизираният интерфейс за търговци взаимодейства оперативно с общото хранилище на СКВ2, посочено в параграфи 12—14.
11.  
Хармонизираният интерфейс за търговци се използва за подаване на документи, искания за поправка, искания за анулиране, обработка и съхранение на данните от обобщените декларации за въвеждане и уведомленията за пристигане, както и за обмен на информация между договарящите страни и икономическите оператори.
12.  
Общото хранилище на СКВ2 се използва от договарящите страни за обработване на данните от обобщените декларации за въвеждане, исканията за поправка, исканията за анулиране, уведомленията за пристигане, информацията относно представянето на стоки, информацията във връзка с искания за анализ на риска и резултатите от него, препоръките за проверки, решенията за проверки и резултатите от проверки и за обмен на информация с икономическите оператори.
13.  
Общото хранилище на СКВ2 се използва от договарящите страни за целите на статистиката и оценката, както и за обмена на информация от обобщената декларация за въвеждане между договарящите страни.
14.  
Общото хранилище на СКВ2 взаимодейства оперативно с хармонизирания интерфейс за търговци, националните интерфейси за търговци, когато са разработени от договарящите страни, както и с националните системи за въвеждане.
15.  
Митническият орган на договаряща страна използва общото хранилище, за да се консултира с митнически орган на другата договаряща страна в съответствие с членове 10 и 12 от споразумението и настоящото приложение, преди да завърши анализа на риска с оглед на сигурността и безопасността. Митническият орган на договаряща страна използва също така общото хранилище, за да се консултира с другата договаряща страна относно препоръчаните проверки, взетите решения във връзка с препоръчани проверки и относно резултатите от митническите проверки, свързани със сигурността и безопасността, в съответствие с членове 10 и 12 от споразумението и настоящото приложение.
16.  
Националният интерфейс за търговци, когато е разработен от договарящите страни, е входна точка към СКВ2 за икономическите оператори в съответствие с член 1, когато подадените документи са адресирани до договарящата страна, която управлява националния интерфейс за търговци.
17.  
По отношение на подаването на документи, поправките, анулирането, обработката, съхранението на данните от обобщената декларация за въвеждане и уведомленията за пристигане, както и обмена на информация между договарящите страни и икономическите оператори последните могат да изберат да използват националния интерфейс за търговци, когато е разработен такъв, или хармонизирания интерфейс за търговци.
18.  
Националният интерфейс за търговци, когато е разработен такъв, взаимодейства оперативно с общото хранилище на СКВ2.
19.  
Когато Швейцария разработи национален интерфейс за търговци, тя информира Съюза за това.
20.  
Митническите органи на договарящите страни използват национална система за въвеждане за обмен на данни от обобщените декларации за въвеждане, извлечени от декларациите, посочени в член 10 от споразумението, за обмен на информация и уведомления с общото хранилище във връзка с информация относно пристигането на морски плавателни съдове или въздухоплавателни средства, за информация относно представянето на стоки, за обработка на искания за анализ на риска, за обмен и обработка на информация относно резултатите от анализа на риска, за препоръки за проверка, за решения за проверка и за резултати от проверка.
21.  
Националната система за въвеждане се използва също така в случаите, при които митнически орган на договаряща страна иска допълнителна информация от икономическите оператори и получава такава информация.
22.  
Националната система за въвеждане взаимодейства оперативно с общото хранилище.
23.  
Националната система за въвеждане взаимодейства оперативно с разработените на национално равнище системи за извличане на информация, посочени в параграф 20.

Член 12

Функциониране на системата за контрол на вноса 2 и обучение за нейното използване

1.  
Общите компоненти се разработват, изпитват, въвеждат и управляват от Съюза. Националните компоненти се разработват, изпитват, въвеждат и управляват от Швейцария.
2.  
Швейцария гарантира, че националните компоненти са оперативно съвместими с общите компоненти.
3.  
Съюзът извършва поддръжката на общите компоненти, а Швейцария извършва поддръжката на своите национални компоненти.
4.  
Договарящите страни гарантират непрекъснато функциониране на електронните системи.
5.  
Съюзът може да промени общите компоненти на електронните системи с цел коригиране на неизправности, добавяне на нови функционалности или промяна на съществуващите такива.
6.  
Съюзът информира Швейцария относно промените и актуализациите на общите компоненти.
7.  
Швейцария информира Съюза относно промените и актуализациите на националните компоненти, които може да окажат въздействие върху функционирането на общите компоненти.
8.  
Договарящите страни предоставят публичен достъп до информацията относно промените и актуализациите на електронните системи в съответствие с параграфи 6 и 7.
9.  
В случай на временно нефункциониране на СКВ2 се прилага планът за непрекъснатост на работата, определен от договарящите страни.
10.  
Договарящите страни се информират взаимно за липсата на достъп до електронните системи, причинена от временно нефункциониране.
11.  
Съюзът подкрепя Швейцария по отношение на използването и функционирането на общите компоненти на електронните системи чрез предоставяне на подходящи материали за обучение.

Член 13

Платформа за единно управление на потребителите и цифров подпис

1.  
Платформата за единно управление на потребителите и цифров подпис (или „ЕУП и ЦП“) позволява осъществяването на комуникация между системите за управление на самоличността и достъпа на договарящите страни, посочени в параграф 6, за целите на предоставянето на сигурен разрешен достъп до електронните системи на длъжностните лица на договарящите страни и икономическите оператори.
2.  

Платформата за ЕУП и ЦП се състои от следните общи компоненти:

а) 

система за управление на достъпа;

б) 

система за административно управление.

3.  

Платформата за ЕУП и ЦП се използва, за да се гарантира автентификацията и проверката на достъпа на:

а) 

икономическите оператори за целите на получаване на достъп до СКВ2;

б) 

длъжностните лица на договарящите страни за целите на получаване на достъп до общите компоненти на СКВ2 и за целите на поддръжката и управлението на платформата за ЕУП и ЦП.

4.  
Договарящите страни създават системата за управление на достъпа, за да валидират заявките за достъп, подадени в рамките на платформата за ЕУП и ЦП от икономическите оператори, чрез оперативно взаимодействие със създадените от договарящите страни системи за управление на самоличността и достъпа, посочени в параграф 6.
5.  
Договарящите страни създават системата за административно управление с цел управление на правилата за автентификация и упълномощаване във връзка с валидирането на идентификационните данни на икономическите оператори за целите на разрешаване на достъп до електронните системи.
6.  

Договарящите страни създават система за управление на самоличността и достъпа, за да гарантират:

а) 

сигурни регистрация и съхранение на идентификационните данни на икономическите оператори;

б) 

сигурен обмен на подписани и криптирани идентификационни данни на икономическите оператори.

Член 14

Управление на данни, отговорност и сигурност

1.  
Договарящите страни гарантират, че данните, регистрирани на национално равнище, съответстват на данните, които са регистрирани в общите компоненти, и се актуализират текущо.
2.  

По дерогация от параграф 1 договарящите страни гарантират, че следните данни съответстват на данните, които са регистрирани в общото хранилище на СКВ2, и се актуализират в съответствие с тях:

а) 

данните, регистрирани на национално равнище и предавани от националната система за въвеждане към общото хранилище;

б) 

данните, получени от общото хранилище, към националната система за въвеждане.

3.  
Данните в общите компоненти на СКВ2, които се предават или регистрират в споделения интерфейс за търговци от икономически оператор, може да бъдат достъпни или да се обработват от този икономически оператор.
4.  

Данните в общите компоненти на СКВ2:

а) 

които са предадени на договаряща страна от икономически оператор чрез хармонизирания интерфейс за търговци в общото хранилище, са достъпни за тази договаряща страна в общото хранилище и могат да се обработват от нея. Когато е необходимо, тази договаряща страна има също така достъп до тази информация, регистрирана в хармонизирания интерфейс за търговци;

б) 

които са предадени или регистрирани в общото хранилище от договаряща страна, са достъпни за тази договаряща страна и може да се обработват от нея;

в) 

които са посочени в букви а) и б) от настоящия параграф, може да бъдат достъпни за другата договаряща страна и да се обработват от нея, когато тя участва в анализа на риска и/или в процеса на проверка, за които се отнасят данните, в съответствие с членове 10 и 12 от споразумението и настоящото приложение.

г) 

може да бъдат обработвани от Комисията в сътрудничество с договарящите страни за целите, посочени в член 1, параграф 1, буква в) и член 11, параграф 6. Комисията и договарящите страни могат да получат достъп до резултатите от това обработване.

5.  
Договарящите страни могат да получат достъп до данните в общия компонент на СКВ2, които са регистрирани в общото хранилище от Съюза. Тези данни може да бъдат обработвани от Съюза.
6.  
Съюзът носи отговорност за общите компоненти на системата.
7.  
Швейцария носи отговорност за своите национални компоненти.
8.  
Съюзът гарантира сигурността на общите компоненти, а Швейцария гарантира сигурността на своите национални компоненти.
9.  

За тези цели договарящите страни предприемат най-малкото мерките, необходими за:

а) 

предотвратяване на достъпа на неупълномощени лица до съоръженията, използвани за обработката на данните;

б) 

предотвратяване на въвеждането на данни и евентуалното разглеждане, промяна или заличаване на данни от неупълномощени лица;

в) 

разкриване на дейностите, посочени в букви а) и б).

10.  
Договарящите страни се информират взаимно за всички дейности, които биха могли да доведат до нарушение или съмнение за нарушение в сигурността на електронните системи.
11.  
Договарящите страни създават планове за сигурността на всички системи.
12.  
Данните, регистрирани в компонентите на СКВ2, се съхраняват най-малко три години след регистрацията им. Договарящите страни могат да надвишат този период, когато това се изисква от съответното национално законодателство.

Член 15

Обработка на лични данни

Във връзка с обработката на лични данни в СКВ2 и ЕУП и ЦП:

а) 

Швейцария и държавите — членки на Съюза, действат като администратори на лични данни в съответствие с член 14 от споразумението;

б) 

Комисията действа като обработващ лични данни, и спазва задълженията, които са ѝ наложени в това отношение съгласно Регламент (ЕС) № 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета ( 7 ), освен в случаите когато тя обработва данните с цел осъществяване на наблюдение и оценка на прилагането на общите критерии и стандарти за риска с оглед на сигурността и безопасността, както и на мерките за контрол и на приоритетните области на контрол, като в тези случаи Комисията действа като съвместен администратор.

Член 16

Участие в разработването, поддръжката и управлението на СКВ2

Съюзът дава възможност на швейцарски експерти да участват като наблюдатели по въпроси, касаещи разработването, поддръжката и управлението на СКВ2, на заседанията на митническата експертна група и на съответните работни групи. Съюзът решава за всеки отделен случай относно участието на швейцарски експерти в заседания на работните групи, в които са представени само ограничен брой държави — членки на Съюза, които докладват на митническата експертна група.

ДЯЛ III

Член 17

Финансови договорености относно отговорностите, ангажиментите и очакванията при въвеждането и функционирането на СКВ2

По отношение на разширяването на използването на СКВ2 спрямо Швейцария и като се имат предвид глава III и настоящото приложение, настоящите финансови договорености (наричани по-долу „договореността“) определят елементите на сътрудничеството между договарящите страни, свързано със СКВ2.

а) 

Комисията ще разработва, изпитва, въвежда, управлява и поддържа централните компоненти на СКВ2, включващи общ интерфейс за търговци и общо хранилище (наричани по-долу „централни компоненти на СКВ2“), включително свързаните с тях приложения и услуги, които са необходими за тяхното функциониране и взаимна свързаност с ИТ системите в Швейцария, като TAPAS, ЕУП и ЦП, мидълуер за CCN2ng, и се ангажира да ги предостави на Швейцария.

б) 

Швейцария ще разработва, изпитва, въвежда, управлява и поддържа националните компоненти на СКВ2.

в) 

Швейцария и Комисията се съгласяват да споделят разходите за разработване и еднократните разходи за централните компоненти на СКВ2, както и оперативните разходи за централните компоненти на СКВ2, за свързани с тях приложения и услуги, които са необходими за тяхното функциониране и взаимна свързаност, както следва:

1) 

Част от разходите за разработване на централните компоненти на СКВ2 ще бъдат фактурирани от Комисията на Швейцария в съответствие с букви г) и д). Разходите за разработване обхващат разработването на софтуера на централните компоненти и придобиването и инсталирането на свързаната с тях инфраструктура (хардуер, софтуер, хостинг, лицензи и др.). Формулата за разпределение засяга 4 % от всички разходи за гореспоменатите услуги.

2) 

Максималните разходи за разработване ще бъдат ограничени до 550 000  EUR (петстотин и петдесет хиляди евро) на пусков етап.

3) 

Част от оперативните разходи за СКВ2 и TAPAS ще бъдат фактурирани от Комисията на Швейцария в съответствие с букви е), ж) и з). Оперативните разходи обхващат изпитването на съответствието, поддръжката на инфраструктурата (хардуер, софтуер, хостинг, лицензи и др.), на централните компоненти на СКВ2 и на свързаните с тях приложения и услуги, необходими за тяхното функциониране и взаимна свързаност (гаранция на качеството, хелпдеск и управление на ИТ услуги). Формулата за разпределение се отнася за 4 % от всички разходи за гореспоменатите услуги.

4) 

Оперативните разходи за Швейцария, свързани с използването на СКВ2, не превишават максималната сума от 450 000  EUR (четиристотин и петдесет хиляди евро) на година.

5) 

Разходите за разработване и оперативните разходи за национален компонент или национални компоненти ще бъдат единствено за сметка на Швейцария.

6) 

Швейцария ще получава информация за планираното развитие на разходите и ще бъде информирана за основните елементи на разработването на СКВ2, които може да имат отражение върху тези разходи.

г) 

Швейцария е съгласна да участва в разходите за разработването и изпитването на съответствието на централните компоненти на СКВ2, направени преди прилагането на настоящото споразумение. За тази цел:

1) 

Комисията ще информира Швейцария за прогнозната сума на необходимата вноска за годините преди прилагането на споразумението;

2) 

до 15 май всяка година, считано от 15 май 2021 г., Комисията ще отправя искане до Швейцария да плати своята вноска за тези предходни разходи на равни траншове през първите четири години от използването на СКВ2.

д) 

Швейцария е съгласна да участва в разходите за разработването на централните компоненти на СКВ2. За тази цел:

1) 

Швейцария е съгласна да плати за своето участие в разходите за разработването на пусков етап 1, пусков етап 2 и пусков етап 3 на СКВ2;

2) 

до 15 май всяка година, считано от 15 май 2021 г., Комисията ще отправя искане до Швейцария да плати своята вноска за разработването на най-новия пусков етап въз основа на надлежно документирано дебитно известие, издадено от Комисията.

е) 

Швейцария е съгласна да участва в оперативните разходи за централните компоненти на СКВ2. За тази цел:

1) 

до 31 юли всяка година, считано от 31 юли 2021 г., Комисията информира Швейцария за прогнозните оперативни разходи за следващата година и изпраща на Швейцария прогнозния размер на необходимата вноска за следващата година в писмена форма. Швейцария се информира по същия начин и в същия момент, когато Комисията информира всеки друг член на СКВ2, като получава информация и за основните аспекти на разработването на СКВ2;

2) 

единствено до 15 май 2021 г. Комисията ще поиска от Швейцария да плати своята годишна вноска за оперативните разходи за 2020 г. в размер на 110 000  EUR, както и прогнозната годишна вноска за 2021 г. в размер на 280 000  EUR. До 15 май всяка година, считано от 15 май 2022 г., Комисията ще отправя искане до Швейцария да плати своята годишна вноска за съответната година, плюс размера на салдото (положително или отрицателно) за предходната година въз основа на надлежно документирано дебитно известие, издадено от Комисията;

3) 

До 31 януари всяка година, считано от 31 януари 2022 г., Комисията:

— 
уравнява сметките, свързани с предходни годишни разходи за функционирането на СКВ2 и TAPAS, въз основа на вече заплатената от Швейцария сума спрямо действително направените разходи от Комисията и предоставя на Швейцария извлечение от сметка с разбивка на разходите, показваща различните услуги и доставката на софтуер; както и
— 
представя пред Швейцария действителните годишни разходи, т.е. реалните оперативни разходи за предходната година. Комисията изчислява действителните и прогнозните разходи в съответствие със своите договори с изпълнители, сключени съгласно настоящите процедури за възлагане на договори.

Разликата (отрицателна или положителна) между действителните разходи и прогнозния размер за предходната година се изчислява и се съобщава от Комисията на Швейцария с извлечение от сметка. Извлечението от сметка включва прогнозния годишен размер на вноската, плюс размера на разликата (положителна или отрицателна), както и получената нетна сума, която ще бъде фактурирана от Комисията на Швейцария чрез годишното дебитно известие.

ж) 

Швейцария извършва плащането след датата на издаване на дебитното известие. Всички плащания трябва да се извършват по банковата сметка на Комисията, посочена в дебитното известие, в срок от 60 дни.

з) 

Ако Швейцария изплати сумите, предвидени в буква в), след посочените в буква ж) дати, Комисията може да приложи закъснителни лихви (с лихвения процент, прилаган от Централната европейска банка за нейните операции в евро и публикуван в Официален вестник на Европейския съюз, серия С, в сила към датата на изтичане на предвидения за плащането срок, увеличен с един пункт и половина). Същият лихвен процент се прилага към плащанията, които следва да се извършат от страна на Съюза.

и) 

Ако Швейцария поиска специални корекции или нови ИТ продукти за централните компоненти, приложения или услуги на СКВ2, започването и завършването на тези разработки подлежи на отделно, взаимно споразумение, свързано с нуждите от ресурси и разходите за разработване.

й) 

Всички материали за обучение, които се създават и поддържат от договарящите страни, се споделят с всички страни безплатно по електронен път. Швейцария може да копира, разпространява, показва и извършва работата и производните от нея продукти въз основа на споделени материали за обучение

1) 

само ако в тях се посочва името на автора по начина, предвиден в споделения материал за обучение;

2) 

само за нетърговски цели.

к) 

Договарящите страни се съгласяват да приемат и да изпълняват своите съответни отговорности във връзка с използването на централните компоненти на СКВ2, както е описано в настоящото приложение.

л) 

В случай на сериозни съмнения относно правилното прилагане на настоящото приложение или на СКВ2 всяка договаряща страна може да спре прилагането на тази договореност, при условие че другата договаряща страна е била уведомена писмено три месеца предварително.

ДЯЛ IV

ОБОБЩЕНА ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА НАПУСКАНЕ

Член 18

Форма и съдържание на обобщената декларация за напускане

1.  
Обобщената декларация за напускане се подава, като се използват технически средства за обработка на данните. Може да се използва и търговска, пристанищна или транспортна документация, при условие че съдържа необходимите данни.
2.  
Обобщената декларация за напускане съдържа данните, предвидени за тази декларация в колони A1 и A2 на глава 3 от приложение Б към Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 на Комисията, при спазване на съответните им формати, кодове и брой елементи, предвидени в приложение Б към Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията. Тя се попълва в съответствие с бележките в тези приложения. Автентичността на обобщената декларация за напускане се удостоверява от лицето, което я е изготвило.
3.  

Митническите органи допускат подаване на обобщена декларация за напускане на хартиен носител или по всеки друг договорен между митническите органи заместващ начин само при някое от следните обстоятелства:

а) 

когато компютризираната система на митническите органи не функционира;

б) 

когато електронното приложение на лицето, подаващо обобщената декларация за напускане, не функционира, при условие че митническите органи прилагат същото равнище на управление на риска като прилаганото по отношение на обобщените декларации за напускане, подадени чрез използване на технически средства за обработка на данни. Обобщената декларация за напускане на хартиен носител се подписва от лицето, което я е изготвило. Такива обобщени декларации за напускане на хартиен носител се придружават, когато е необходимо, от товарни списъци или други подходящи списъци и съдържат данните, посочени в параграф 2.

4.  
Всяка договаряща страна определя условията и процедурите, съгласно които лицето, подаващо обобщената декларация за напускане, може да промени един или повече елементи от данните в декларацията след нейното подаване.

Член 19

Освобождаване от задължението за подаване на обобщена декларация за напускане

1.  

Обобщена декларация за напускане не се изисква по отношение на следните стоки:

а) 

електроенергия;

б) 

стоки, които се извеждат по тръбопровод;

в) 

кореспондентски пратки, което означава писма, пощенски картички, писма, написани с Брайлов шрифт, и печатни материали, неподлежащи на облагане с вносни или износни мита;

г) 

стоки в пощенски пратки, които се движат съгласно правилата на Всемирния пощенски съюз;

д) 

стоки, по отношение на които се разрешава устна митническа декларация или декларация с просто прекосяване на границата съгласно законодателството на договарящите страни, с изключение на палети, контейнери, транспортни средства, както и резервни части, аксесоари и оборудване за тях, когато се превозват по силата на договор за превоз;

е) 

стоки, които се съдържат в личния багаж на пътниците;

ж) 

стоки, обхванати от карнети ATA и CPD;

з) 

стоките, които са освободени по силата на Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 18 април 1961 г., Виенската конвенция за консулските отношения от 24 април 1963 г. или други консулски конвенции, или Конвенцията от Ню Йорк за специалните мисии от 16 декември 1969 г.;

и) 

оръжия и военно оборудване, извеждани от митническата територия на договаряща страна от отговорните за военната отбрана на договарящите страни власти в рамките на военен транспорт или транспорт, извършван единствено за целите на военните власти;

й) 

следните стоки, извеждани от митническата територия на договаряща страна директно към разположени в морето съоръжения, експлоатирани от лице, установено на митническата територия на една от договарящите страни:

1) 

стоки, които ще се използват за строителни и ремонтни дейности по съоръженията, разположени в морето, както и за тяхната поддръжка или преустройство;

2) 

стоки, предназначени за монтиране или оборудване на съоръженията, разположени в морето;

3) 

консумативи, които ще се използват или потребяват на съоръженията, разположени в морето;

к) 

стоки, пренасяни под покритието на формуляр 302 на НАТО, предвиден в Конвенцията между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните сили, подписана в Лондон на 19 юни 1951 г., или под покритието на формуляр 302 на ЕС, предвиден в член 1, точка 51 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 на Комисията;

л) 

стоки, които се доставят за влагане като части или принадлежности в плавателни съдове или въздухоплавателни средства и за експлоатацията на двигателите, машините и другото оборудване на плавателни съдове или на въздухоплавателни средства, както и хранителни продукти и други артикули, предназначени за потребяване или продажба на борда;

м) 

домакински принадлежности съгласно определението в законодателството на съответната договаряща страна, при условие че не се превозват по силата на договор за превоз;

н) 

стоки, изпратени от митническите територии на договарящите страни към Сеута и Мелиля, Хелголанд, Република Сан Марино, града държава Ватикан, община Ливиньо и швейцарските митнически ексклави Samnaun и Sampuoir;

о) 

стоки, които се превозват с плавателни съдове между пристанища на договарящите страни, без да спират в никое пристанище извън митническите територии на договарящите страни;

п) 

стоки, които се превозват с въздухоплавателни средства между летищата на договарящите страни, без да спират в никое летище извън митническите територии на договарящите страни.

2.  
Обобщена декларация за напускане не се изисква в случаите, предвидени в международно споразумение в областта на сигурността между една от договарящите страни и трета държава при спазване на процедурата, предвидена в член 9, параграф 3 от споразумението.
3.  

Обобщена декларация за напускане не се изисква от договарящите страни по отношение на стоки в следните ситуации:

а) 

когато плавателен съд, превозващ стоките между пристанища на договарящите страни, спира в пристанище извън митническите територии на договарящите страни и стоките остават натоварени на борда на плавателния съд по време на престоя на пристанището извън митническите територии на договарящите страни;

б) 

когато въздухоплавателно средство, превозващо стоките между летища на договарящите страни, спира на летище извън митническите територии на договарящите страни и стоките остават натоварени на борда на въздухоплавателното средство по време на престоя на летището извън митническите територии на договарящите страни;

в) 

когато в пристанище или летище стоките не са разтоварени от превозното средство, с което са въведени на митническите територии на договарящите страни и с което ще бъдат изведени от тези територии;

г) 

когато стоките са били натоварени на предходно пристанище или летище в митническите територии на договарящите страни, където е подадена обобщена декларация за напускане или е приложимо освобождаване от задължението за подаване на декларация преди напускането, и стоките остават на транспортното средство, с което ще бъдат изведени от митническите територии на договарящите страни;

д) 

когато стоки на временно складиране или поставени под режим свободна зона се претоварват от транспортното средство, с което са били доставени до съоръжението за временно складиране или до свободната зона под надзора на същото митническо учреждение, на плавателен съд, въздухоплавателно средство или железопътно превозно средство, с който/което ще бъдат изведени от митническите територии на договарящите страни, ако са изпълнени следните условия:

1) 

претоварването се извършва в 14-дневен срок след представянето на стоките в съответствие със законодателството на съответната договаряща страна, или при изключителни обстоятелства – в рамките на по-дълъг срок, разрешен от митническите органи, когато, предвид обстоятелствата, 14-дневният срок не е достатъчен;

2) 

митническите органи разполагат с информация за стоките;

3) 

доколкото е известно на превозвача, няма промяна по отношение на местоназначението на стоките и на получателя;

е) 

когато стоките са въведени на митническите територии на договарящите страни, но са отхвърлени от компетентния митнически орган и са върнати незабавно в държавата на износ.

Член 20

Място на подаване на обобщена декларация за напускане

1.  
Обобщената декларация за напускане се подава пред компетентното митническо учреждение на митническата територия на договарящата страна, в която са извършени формалностите по напускането на стоките с местоназначение за трети държави. Митническа декларация за износ, използвана като обобщена декларация за напускане, обаче се подава пред компетентния орган на договарящата страна, на чиято митническа територия се извършват формалностите по износа на стоките за трета държава. И в двата случая компетентното митническо учреждение извършва анализ на риска за целите на сигурността и безопасността въз основа на данните, съдържащи се в декларацията, както и митническите проверки за сигурност и безопасност, които се считат за необходими.
2.  

Когато стоките напускат митническата територия на договаряща страна с местоназначение за трета държава през митническата територия на другата договаряща страна и формалностите по износа на стоките са последвани от транзитен режим в съответствие с Конвенцията за общ транзитен режим, за предаване на данните, посочени в член 18, параграф 2, на компетентните органи на втората договаряща страна, се използва NCTS.

В този случай митническото учреждение на първата договаряща страна предоставя резултатите от своята митническа проверка за сигурност и безопасност на митническия орган на втората договаряща страна, когато:

а) 

митническият орган е оценил рисковете като значими и изискващи митническа проверка, а резултатите от проверката показват, че събитието, което поражда рисковете, е настъпило; или

б) 

резултатите от контрола не показват, че събитието, което поражда рисковете, е настъпило, но съответният митнически орган смята, че има заплаха от висок риск в други части на митническите територии на договарящите страни; или

в) 

това е необходимо за еднаквото прилагане на правилата в споразумението.

Договарящите страни обменят информация относно рисковете, посочени в букви а) и б) от настоящия параграф, в системата, посочена в член 12, параграф 3 от споразумението.

3.  
Чрез дерогация от параграф 1, освен при въздушен транспорт, когато стоките напускат митническата територия на договаряща страна с местоназначение за трета държава през митническата територия на другата договаряща страна и формалностите по износа на стоките не са последвани от транзитен режим в съответствие с Конвенцията за общ транзитен режим, обобщената декларация за напускане се подава директно пред компетентното митническо учреждение на напускане във втората договаряща страна, където стоките напускат окончателно за трета държава.

Член 21

Срокове за подаване на обобщена декларация за напускане

1.  

Обобщената декларация за напускане се подава в следните срокове:

а) 

при морски транспорт:

1) 

за движения на товари в контейнери, различни от случаите, посочени в подточки 2 и 3 — до 24 часа преди натоварването на стоките на плавателния съд, с който предстои да напуснат митническите територии на договарящите страни;

2) 

за движения на товари в контейнери между митническите територии на договарящите страни и Гренландия, Фарьорските острови или Исландия или пристанища на Балтийско море, Северно море, Черно море или Средиземно море и всички пристанища на Мароко —до два часа преди заминаването от пристанище в митническите територии на договарящите страни;

3) 

за движения на товари в контейнери между френските отвъдморски департаменти, Азорските острови, островите Мадейра или Канарските острови и територия извън митническите територии на договарящите страни, когато продължителността на пътуването е под 24 часа —до два часа преди заминаването от пристанище в митническите територии на договарящите страни;

4) 

за движения, които не включват товари в контейнери — до два часа преди заминаването от пристанище в митническите територии на договарящите страни;

б) 

при въздушен транспорт — до 30 минути преди заминаването от летище в митническите територии на договарящите страни;

в) 

при шосеен транспорт и транспорт по вътрешни водни пътища —до един час преди стоките да напуснат митническите територии на договарящите страни;

г) 

при железопътен транспорт:

1) 

когато пътуването на влака от последната гара за композиране на влака до митническото учреждение на напускане продължава по-малко от два часа —до един час преди пристигането на стоките на мястото, за което митническото учреждение на напускане е компетентно учреждение;

2) 

във всички други случаи —до два часа преди стоките да напуснат митническите територии на договарящите страни.

2.  

В следните случаи срокът за подаване на обобщената декларация за напускане е този, приложим към активното транспортно средство, използвано за напускане на митническите територии на договарящите страни:

а) 

когато стоките са пристигнали в митническото учреждение на напускане с друго транспортно средство, от което се прехвърлят, преди да напуснат митническите територии на договарящите страни (интермодален транспорт);

б) 

когато стоките са пристигнали в митническото учреждение на напускане с транспортно средство, което от своя страна се превозва от активно транспортно средство при напускане на митническите територии на договарящите страни (комбиниран транспорт).

3.  
Сроковете, посочени в параграфи 1 и 2, не се прилагат в случай на форсмажорни обстоятелства.
4.  

Независимо от параграфи 1 и 2 всяка договаряща страна може да определи други срокове:

а) 

в случаите на транспорт, посочен в член 20, параграф 2 с цел да се позволи извършването на надежден анализ на риска и да се засекат пратки, които да бъдат подложени на митнически проверки за сигурност и безопасност,

б) 

в случая на международно споразумение в областта на сигурността между тази договаряща страна и трета държава, в съответствие с процедурата, предвидена в член 9, параграф 3 от споразумението.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ОДОБРЕН ИКОНОМИЧЕСКИ ОПЕРАТОР

ДЯЛ I

ПРЕДОСТАВЯНЕ НА СТАТУТ НА ОДОБРЕН ИКОНОМИЧЕСКИ ОПЕРАТОР

Член 1

Общи разпоредби

Критериите за предоставяне на статут на одобрен икономически оператор са следните:

а) 

липса на сериозно нарушение или повторни нарушения на митническото законодателство и на правилата за данъчно облагане, включително липса на тежки престъпления, свързани с икономическата дейност на заявителя;

б) 

доказателствa от заявителя за високото равнище на контрол върху неговите операции и стокови потоци посредством система за управление на търговската и в съответните случаи на транспортната отчетност, позволяваща подходящ митнически контрол;

в) 

платежоспособност, която се счита за доказана, когато заявителят има добро финансово състояние, позволяващо му да изпълнява ангажиментите си, при надлежно отчитане на характерните особености на съответния вид стопанска дейност;

г) 

подходящи стандарти за сигурност и безопасност, които се считат за изпълнени, когато заявителят докаже, че поддържа подходящи мерки, за да гарантира сигурността и безопасността на международната верига за доставки, включително в областта на физическата цялост и контрол на достъпа, логистичните процеси и обработката на специфични видове стоки, персонала и идентификацията на неговите делови партньори.

Член 2

Спазване

1.  

Критерият по член 1, буква а) се счита за изпълнен, ако:

а) 

няма решение, взето от административен или съдебен орган, в което да се постановява, че някое от описаните в буква б) лица е извършило през последните три години тежко нарушение или повторни нарушения на митническото законодателство или на правилата за данъчно облагане, свързани с неговата икономическа дейност; както и

б) 

няма данни някое от изброените по-долу лица да е извършило тежко престъпление, свързано с неговата икономическа дейност, включително с икономическата дейност на заявителя, когато това е приложимо:

1) 

заявителят,

2) 

служителят или служителите, отговарящи за митническите въпроси при заявителя, и

3) 

лицето или лицата, които отговарят за заявителя или упражняват контрол върху неговото управление.

2.  
Критерият по член 1, буква а), може да се счита за изпълнен обаче, когато митническият орган, компетентен да вземе решението, смята, че дадено нарушение е несъществено спрямо броя или мащаба на съответните операции и не се съмнява в добросъвестността на заявителя.
3.  
Когато лицето, посочено в параграф 1, буква б), подточка 3, различно от заявителя, е установено или пребивава в трета държава, митническият орган, компетентен да вземе решението, преценява дали е изпълнен критерият по член 1, буква а) въз основа на регистрираните данни и информацията, с които разполага.
4.  
Когато заявителят е установен от по-малко от три години, митническият орган, компетентен да вземе решението, преценява дали е изпълнен критерият по член 1, буква а) въз основа на регистрираните данни и информацията, с които разполага.

Член 3

Ефикасна система за управление на търговските и транспортните отчетности

Критерият по член 1, буква б) се счита за изпълнен, ако са изпълнени следните условия:

а) 

заявителят поддържа счетоводна система, която съответства на общоприетите счетоводни принципи, които се прилагат в договарящите страни, където се води счетоводната му отчетност, позволява митнически контрол, основан на одит, и съхранява записи на данни за минали периоди, които осигуряват одитна следа от момента, в който данните се въвеждат в съответното дело;

б) 

отчетността, която заявителят води за митнически цели, е интегрирана в счетоводната му система или дава възможност за кръстосана проверка на информацията със счетоводната система;

в) 

заявителят позволява на митническия орган физически достъп до своите счетоводни системи и, когато е приложимо, до търговската и транспортната си отчетност;

г) 

заявителят позволява на митническия орган електронен достъп до своите счетоводни системи и, когато е приложимо, до търговската и транспортната си отчетност, когато тези системи или тази отчетност се водят в електронен вид;

д) 

заявителят разполага с административна организация, която съответства на вида и мащаба на стопанската му дейност и е подходяща за управлението на стоковите потоци, както и със система за вътрешен контрол, която е в състояние да предотвратява, открива и коригира грешки и да предотвратява и открива незаконосъобразни или нередовни операции;

е) 

когато е приложимо — заявителят разполага с удовлетворителни процедури за управление на лицензите и разрешенията, предоставени в съответствие с мерки на търговската политика или свързани с търговията със селскостопански продукти;

ж) 

заявителят е въвел удовлетворителни процедури за архивиране на своята отчетност и информацията си, както и за защита от загуба на тази информация;

з) 

заявителят се грижи за това неговите отговорни служители да са инструктирани да уведомяват митническите органи при констатирани трудности във връзка с изпълнението на изискванията и въвежда процедури за уведомяване на митническите органи за такива трудности;

и) 

заявителят разполага с адекватни мерки за сигурност, които предпазват компютърната му система от неразрешен достъп и защитават документацията му;

й) 

когато е приложимо — заявителят разполага с удовлетворителни процедури за управление на лицензите за внос и износ, които са свързани със забрани и ограничения, включително мерки за разграничаване на стоките, които са обект на забрани или ограничения, от останалите стоки, и мерки за осигуряване на спазването на тези забрани и ограничения.

Член 4

Платежоспособност

1.  

Критерият по член 1, буква в) се счита за изпълнен, когато заявителят отговаря на следните изисквания:

а) 

заявителят не е обект на производство по несъстоятелност;

б) 

през последните три години преди подаването на заявлението заявителят е изпълнявал финансовите си задължения, свързани с плащането на мита и на всички други задължения, данъци или такси, начислявани върху или във връзка с вноса или износа на стоки;

в) 

заявителят докаже въз основа на отчетността и информацията, налични за последните три години преди подаването на заявлението, че има достатъчен финансов капацитет, за да изпълнява задълженията и ангажиментите си като се вземат предвид видът и обемът на стопанската дейност, в т.ч. че няма отрицателни нетни активи, освен ако те може да бъдат обезпечени.

2.  
Ако заявителят е установен от по-малко от три години, неговата платежоспособност, както е предвидена в член 1, буква в), се проверява въз основа на наличната отчетност и информация.

Член 5

Стандарти за сигурност и безопасност

1.  

Критерият по член 1, буква г) се счита за изпълнен, ако са изпълнени следните условия:

а) 

сградите, които ще се използват за операциите, свързани с разрешението, осигуряват защита срещу незаконен достъп и са изградени от материали, които са устойчиви срещу незаконно влизане;

б) 

взети са адекватни мерки за предотвратяване на неразрешен достъп до офисите, зоните за експедиране, товарните докове, товарните зони и други подобни места;

в) 

по отношение на манипулацията на стоки са взети мерки, които включват защита срещу неразрешено въвеждане или замяна, срещу неправилна манипулация на стоките и срещу подправяне на товарните единици;

г) 

заявителят е взел мерки, които дават възможност за ясно идентифициране на неговите делови партньори и за гарантиране — чрез прилагане на подходящи договорености или други подходящи мерки в зависимост от модела на стопанска дейност на заявителя — че тези делови партньори обезпечават сигурността на своята част от международната верига за доставки;

д) 

заявителят извършва, доколкото националното законодателство позволява, проверка за сигурност на бъдещите служители за длъжности, чувствителни от гледна точка на сигурността, и провежда периодично и когато обстоятелствата го изискват цялостни проверки на настоящите си служители, които работят на такива длъжности;

е) 

заявителят разполага с подхорящи процедури за сигурност за всички външни доставчици на услуги, с които има договорни отношения;

ж) 

заявителят осигурява условия неговите служители, чиито отговорности имат отношение към въпросите на сигурността, да участват редовно в програми за повишаване на осведомеността им по тези въпроси;

з) 

заявителят е определил лице за връзка, което отговаря по въпросите на сигурността и безопасността.

2.  
Когато заявителят е титуляр на сертификат за сигурност и безопасност, издаден въз основа на международна конвенция, на международен стандарт на Международната организация по стандартизация или на европейски стандарт на европейски орган по стандартизация, този сертификат се взема под внимание при проверката на изпълнението на критериите, определени в член 1, буква г).

Критериите се считат за изпълнени, ако се докаже, че критериите за издаване на този сертификат са идентични или еквивалентни на критериите, определени в член 1, буква г).

3.  
Когато заявителят е регулиран агент или познат изпращач в областта на сигурността на гражданското въздухоплаване, се счита, че критериите, посочени в параграф 1, са изпълнени по отношение на обектите и операциите, за които заявителят е получил статут на регулиран агент или познат изпращач, доколкото критериите за предоставяне на такъв статут са идентични или еквивалентни на предвидените в член 1, буква г).

ДЯЛ II

УЛЕСНЕНИЯ, ПРЕДОСТАВЯНИ НА ОДОБРЕНИТЕ ИКОНОМИЧЕСКИ ОПЕРАТОРИ

Член 6

Улеснения, предоставяни на одобрените икономически оператори

1.  
Когато одобрен икономически оператор за целите на сигурността и безопасността подава от свое име обобщена декларация за напускане под формата на митническа декларация или декларация за реекспорт, не се изискват други данни, освен посочените в тези декларации.
2.  
Когато одобрен икономически оператор за целите на сигурността и безопасността подава от името на друго лице, което също е одобрен икономически оператор, обобщена декларация за напускане под формата на митническа декларация или декларация за реекспорт, не се изискват други данни, освен посочените в тези декларации.

Член 7

По-благоприятно третиране по отношение на оценката на риска и по отношение на контрола

1.  
Одобрен икономически оператор подлежи на по-малко на брой физически и документни проверки за сигурност, отколкото останалите икономически оператори.
2.  
Когато одобрен икономически оператор е подал обобщена декларация за въвеждане или му е било разрешено да подаде митническа декларация или декларация за временно складиране вместо обобщена декларация за въвеждане, или когато на одобрен икономически оператор е разрешено да използва търговски, пристанищни или транспортни информационни системи за подаване на данните от обобщена декларация за въвеждане, както е посочено в член 10, параграф 8 от споразумението и член 1, параграф 4 от приложение I, компетентното митническо учреждение уведомява одобрения икономически оператор, ако пратката е набелязана за физическа проверка. Уведомяването се извършва преди пристигането на стоките в митническата територия на договарящите страни.

Такова уведомяване се извършва и по отношение на превозвача, ако той е различен от одобрения икономически оператор, посочен в първа алинея, при условие че превозвачът е одобрен икономически оператор и е свързан с електронните системи за декларациите, посочени в първа алинея.

Такова уведомяване не се извършва, ако то може да компрометира предстоящите проверки или резултатите от тях.

3.  
Когато пратка, декларирана от одобрен икономически оператор, е набелязана за физическа или документна проверка, тези проверки се извършват с предимство.

По искане на одобрен икономически оператор проверката може да бъде извършена на място, различно от мястото, в което стоките следва да бъдат представени пред митниците.

Член 8

Освобождаване от благоприятно третиране

По-благоприятното третиране, предвидено в член 7, не се прилага за митническите проверки за сигурност, свързани с конкретни повишени нива на заплаха или със задължения за контрол, произтичащи от друго законодателство.

Митническите органи обаче извършват с предимство необходимата обработка, формалности и проверки на пратките, декларирани от одобрен икономически оператор.

ДЯЛ III

ВРЕМЕННО ОТНЕМАНЕ, ОБЕЗСИЛВАНЕ И ОКОНЧАТЕЛНО ОТНЕМАНЕ НА СТАТУТА НА ОДОБРЕН ИКОНОМИЧЕСКИ ОПЕРАТОР

Член 9

Временно отнемане на статута

1.  

Решение за предоставяне на статут на одобрен икономически оператор се отнема временно от компетентния митнически орган, когато:

а) 

този митнически орган счита, че може би са налице достатъчни основания за обезсилване или отмяна на решението, но все още не разполага с всички необходими елементи, за да постанови обезсилването или окончателното отнемане;

б) 

този митнически орган счита, че условията за решението не са спазени или че титулярят на решението не изпълнява задълженията, наложени му по силата на решението, и е целесъобразно да му се предостави време да вземе мерки, за да осигури спазването на условията или изпълнението на задълженията;

в) 

титулярят на решението поиска такова временно отнемане, защото временно не е в състояние да спазва условията, посочени в решението, или да изпълнява задълженията, наложени му по силата на решението.

2.  
В случаите по параграф 1, букви б) и в) титулярят на решението уведомява митническия орган за мерките, които възнамерява да вземе, за да осигури спазването на условията или изпълнението на задълженията, както и за времето, което му е необходимо, за да вземе тези мерки.

Когато съответният икономически оператор вземе, по удовлетворителен за митническите органи начин, необходимите мерки за спазване на условията и критериите, на които следва да отговаря всеки одобрен икономически оператор, издаващият митнически орган отменя временното отнемане.

3.  
Временното отнемане не засяга митническите режими, които са започнали преди датата на временното отнемане и все още не са приключени.
4.  
Титулярят на решението се уведомява за временното отнемане.

Член 10

Обезсилване на статута

1.  

Решението за предоставяне на статут на одобрен икономически оператор се обезсилва, ако са изпълнени всички посочени по-долу условия:

а) 

решението е взето въз основа на невярна или непълна информация;

б) 

титулярят на решението е знаел или според обстоятелствата е трябвало да знае, че информацията е невярна или непълна;

в) 

решението би било различно, ако информацията е била вярна и пълна.

2.  
Титулярят на решението се уведомява за неговото обезсилване.
3.  
Обезсилването поражда действие от датата, на която първоначалното решение е породило действие, освен ако в решението е посочено друго в съответствие с митническото законодателство.

Член 11

Окончателно отнемане на статута

1.  

Решението за предоставяне на статут на одобрен икономически оператор се отнема окончателно от компетентния митнически орган, когато:

а) 

едно или повече от условията за издаването му не са били или вече не са изпълнени; или

б) 

при заявление от титуляря на решението; или

в) 

титулярят на решението не вземе в предписания срок след временното отнемане по член 9, параграф 1, букви б) и в) необходимите мерки за изпълнение на предвиденото условие за решението или не изпълни задълженията, произтичащи от решението.

2.  
Окончателното отнемане влиза в сила в деня след уведомяването за него.
3.  
Титулярят на решението се уведомява за окончателното му отнемане.

ДЯЛ IV

Член 12

Обмен на информация

Договарящите страни редовно се информират взаимно за самоличността на своите одобрени икономически оператори в областта на сигурността, като включват следните данни:

а) 

идентификационен номер на търговеца (TIN — Trader Identification Number) във формат, съвместим със законодателството относно регистрацията и идентификацията на икономическите оператори (EORI);

б) 

име и адрес на одобрения икономически оператор;

в) 

номер на документа, с който е предоставен статут на одобрен икономически оператор;

г) 

настоящ статут (активен, временно отнет, окончателно отнет);

д) 

периоди на промяна в статута;

е) 

датата, на която решението и последващите събития (временно отнемане и окончателно отнемане) са влезли в сила;

ж) 

органът, който е постановил решението.

▼B

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ПРОЦЕДУРА ЗА АРБИТРАЖ

1. Ако даден спор е бил отнесен към арбитражен съд, се определят трима арбитри освен ако договарящите страни решат друго.

2. Всяка от договарящите страни определя арбитър в срок от тридесет дни.

3. Така определените двама арбитри назначават по взаимно съгласие арбитър-председател, който не е гражданин на договарящите страни. Ако арбитрите не успеят да постигнат съгласие в срок от два месеца след определянето им, те избират арбитър-председател от списък със седем лица, изготвен от Съвместния комитет. Съвместният комитет изготвя и актуализира този списък в съответствие с процедурния си правилник.

4. Освен ако договарящите страни вземат решение за противното, арбитражният съд определя сам своя процедурен правилник. Той взема решения с мнозинство.



( 1 ) Период на въвеждане за пусков етап 1 от СКВ2: от 15.3.2021 г. до 1.10.2021 г.; период на въвеждане за пусков етап 2 от СКВ2: от 1.3.2023 г. до 2.10.2023 г.; период на въвеждане за пусков етап 3 от СКВ2: от 1.3.2024 г. до 1.10.2024 г.; Решение за изпълнение (ЕС) 2019/2151 на Комисията от 13 декември 2019 г. за създаване на работна програма относно разработването и въвеждането на електронните системи, предвидени в Митническия кодекс на Съюза (ОВ L 325, 16.12.2019 г., стр. 168).

( 2 ) Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 на Комисията от 28 юли 2015 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза (ОВ L 343, 29.12.2015 г., стр. 1), последно изменен с Делегиран регламент (ЕС) 2021/234 на Комисията от 7 декември 2020 г. (ОВ L 63, 23.2.2021 г., стр. 1).

( 3 ) Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ ЕС L 343, 29.12.2015 г., стр. 558), последно изменен с Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/235 на Комисията от 8 февруари 2021 г. (ОВ L 63, 23.2.2021 г., стр. 386).

( 4 ) Конвенция между Европейската икономическа общност, Република Австрия, Република Финландия, Република Исландия, Кралство Норвегия, Кралство Швеция и Конфедерация Швейцария за общ транзитен режим от 20 май 1987 г. (ОВ L 226, 13.8.1987 г., стр. 2, включително предишни и бъдещи изменения, договорени от Съвместния комитет по горепосочената конвенция).

( 5 ) NCTS се обновява, за да обхване новите изисквания за сигурност съгласно Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ L 269, 10.10.2013 г., стр. 1), последно изменен с Регламент (ЕС) 2019/632 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 111, 25.4.2019 г., стр. 54). Въвеждането на поетапното обновяване на NCTS е предвидено в приложението към Решение за изпълнение (ЕС) 2019/2151 на Комисията.

( 6 ) Споразумение между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт (ОВ L 114, 30.4.2002 г., стр. 73, включително предишни и бъдещи изменения, договорени от Съвместния комитет по горепосоченото споразумение).

( 7 ) Регламент (ЕС) № 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (ОВ L 295, 21.11.2018 г., стр. 39).