(1)

С Регламент (ЕО) № 1697/2002 Съветът наложи окончателни антидъмпингови мита върху вноса на някои тръби със спойка и тръби от желязо или стомана с примеси с произход, inter alia, от Тайланд, Турция и Украйна („действащи мерки“) ( 2 ).

(2)

Жалбата бе подадена на 20 август 2007 г. от Комитета за защита на отрасъла за заварени стоманени тръби на Европейския съюз (Комитет за защита), жалбоподателят, от името на производители, представляващи основен дял, в този случай повече от 50 %, от общото производство на някои заварени тръби и тръбопроводи от желязо или нелегирана стомана в Общността.

(3)

Жалбата съдържаше достатъчно доказателства за дъмпинга на посочения продукт с произход от Беларус, Босна и Херцеговина, Китайската народна република (КНР) и Русия и за значителната вреда, произтичаща от него, които да послужат като основание за започването на процедура, след консултация с Консултативния комитет.

(4)

Искането за преразглеждания съгласно член 11, параграфи 2 и 3 от основния регламент бе подадено на 25 юни 2007 г. от Комитета за защита на отрасъла за заварени стоманени тръби на Европейския съюз, жалбоподателят, от името на производители, представляващи основен дял, в този случай повече от 50 %, от общото производство на някои заварени тръби и тръбопроводи от желязо или нелегирана стомана в Общността.

(5)

Искането съдържаше достатъчно доказателства за започването на преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на антидъмпинговите мерки, приложими за вноса на посочения продукт от Тайланд, Турция и Украйна; както и за започването на междинно преразглеждане, обхващащо дъмпинга и вредата, що се отнася до вноса с произход от Турция. След консултация с Консултативния комитет, Комисията започна преразглеждания в съответствие с член 11, параграфи 2 и 3 от основния регламент.

(6)

По отношение на Турция, искането съдържаше достатъчно доказателства, че вносът на разглеждания продукт е останал на значително високи нива както в абсолютно изражение, така и от гледна точка на пазарния дял. В него се твърдеше освен това, че обемите и цените на разглеждания продукт, внесен от тази държава, наред с другите последици, са оказвали и отрицателно влияние върху пазарния дял и нивото на цените на производството на Общността, изразяващо се в особено неблагоприятно въздействие върху общото състояние и финансовото положение на производството на Общността.

(7)

На 15 октомври 2007 г. Interpipe Group, износител от Украйна, подаде искане за частично междинно преразглеждане съгласно член 11, параграф 3 от основния регламент. Обхватът на искането бе ограничен до проучване на дъмпинга.

(8)

На 26 септември 2007 г. Комисията обяви с известие („известие 1“), публикувано в Официален вестник на Европейския съюз ( 3 ), започването на антидъмпингова процедура съгласно член 5 от основния регламент по отношение на вноса на някои заварени тръби и тръбопроводи от желязо или нелегирана стомана с произход от Беларус, Босна и Херцеговина, Китайската народна република и Русия („антидъмпингово разследване“).

(9)

В същия ден, съгласно член 11, параграфи 2 и 3 от основния регламент, Комисията обяви с известие („известие 2“), публикувано в Официален вестник на Европейския съюз ( 4 ), започването на преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на мерките по отношение на вноса от Тайланд, Турция и Украйна („преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на мерките“) и на междинно преразглеждане по отношение на вноса от Турция на някои заварени тръби и тръбопроводи от желязо или нелегирана стомана („междинно преразглеждане за Турция“).

(10)

На 24 януари 2008 г., съгласно член 11, параграф 3 от основния регламент, Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз ( 5 ) известие за започване („известие 3“) на междинно преразглеждане, ограничено до дъмпинга от страна на един износител на някои заварени тръби и тръбопроводи от желязо или нелегирана стомана с произход от Украйна, Interpipe Group („междинно преразглеждане за Украйна“).

(11)

Посочените по-горе разследвания бяха провеждани заедно, тъй като те очевидно са взаимосвързани, в частност по отношение на определянето на вредата и вероятността от повторение на вредата. С цел по-добра администрация, те бяха обединени в един регламент.

(12)

Службите на Комисията официално уведомиха жалбоподателя, производителите от Общността, посочени в жалбата и искането, както и всички други известни производители от Общността, вносители, търговци, известни производители износители от Беларус, Босна и Херцеговина, Китайската народна република, Русия, Тайланд, Турция и Украйна, и органите на засегнатите държави.

(13)

Заинтересованите страни получиха възможността да изразят мненията си в писмена форма и да поискат изслушване в рамките на крайните срокове, определени в известията за започване. Редица производители износители и производители от Общността, представлявани от жалбоподателя, използваха тази възможност и подадоха искания, които да бъдат разгледани в хода на разследването.

(14)

С оглед на големия брой производители износители за определени държави износителки, производители и вносители от Общността, участващи в разследването, се обмисли възможността за прилагане на техники за определяне на извадки, когато са уместни, в антидъмпинговата процедура, по време на преразглеждането с оглед изтичане на срока на действие на мерките и на междинното преразглеждане за Турция, както са посочени в съображения 8 и 9 по-горе в съответствие с член 17 от основния регламент.

(15)

За да може Комисията да реши дали се налага използването на извадка и, ако е необходимо — да я подбере, производителите износители и представителите, действащи от тяхно име, както и производителите и вносителите от Общността, бяха помолени да се свържат с Комисията и да предоставят информацията, посочена в известието за започване.

(16)

Петнадесет страни — 13 жалбоподатели и 2-ма поддържащи ги производители, отговориха на формуляра за участие в извадката; други 2 дружества оказаха съдействие, попълвайки кратък въпросник. Постигнатата степен на съдействие от страна на производството на Общността бе приблизително 95 %.

(17)

В съответствие с член 17 от основния регламент, извадката беше подбрана след консултации с жалбоподателя, на базата на най-големия представителен обем продажби. В резултат от това беше определена извадка от 9 дружества. Дружествата от извадката представляваха 67 % от общото производство на Общността през ПР.

(18)

Беше осъществен контакт с около 140 вносители на базата на информацията, с която разполага Комисията. От тези 140 вносители, 16 заявиха, че не внасят заварени тръби от засегнатите държави, а 3 дружества отговориха, че вече не осъществяват дейност на пазара на разглеждания продукт. Тринадесет несвързани вносители отговориха на въпросника, но само двама изпратиха пълен отговор. Оказалите съдействие несвързани вносители съставляват по-малко от 5 % от общия внос на разглеждания продукт, което представлява много ниска степен на съдействие.

(19)

Както е посочено в известията за започване, определянето на извадка е било предвидено за износители/производители в КНР, Русия, Турция, Украйна и Тайланд. Подробна информация за определянето на извадка по отделни засегнати държави е представена в анализа за всяка държава по-долу.

(20)

Комисията издири и провери цялата информация, която беше счетена за необходима за целите на определянето на дъмпинга, произтичащата от него вреда и интереса на Общността. Информацията, предоставена от посочените по-долу дружества, беше проверена на място:

(21)

Разследването на дъмпинга и вредата за целите на антидъмпинговото разследване обхвана периода от 1 юли 2006 г. до 30 юни 2007 г. („период на разследване“ или „ПР“). Разглеждането на тенденциите в контекста на анализа на вредата обхвана периода от 1 януари 2004 г. до края на ПР („разглеждан период“). Същият ПР се приложи за междинното преразглеждане за Турция и за преразглеждането с оглед изтичането на срока на действие на мерките, които имаха същия разглеждан период.

(22)

Периодът на разследване за междинното преразглеждане за Украйна обхвана цялата календарна 2007 година („период на разследване“ или „ПР“ за Interpipe).

(23)

Всички страни бяха информирани за основните факти и съображения, въз основа на които беше предвидено да се препоръча:

(24)

В съответствие с разпоредбите на основния регламент, на страните беше предоставен период, през който да представят своите становища след това разгласяване.

(25)

Устните и писмените коментари, предадени от страните, бяха взети под внимание и, където бе целесъобразно, окончателните констатации бяха съответно изменени.

(26)

Разглежданият продукт е заварени тръби и тръбопроводи от желязо или нелегирана стомана, с кръгло напречно сечение и с външен диаметър, непревишаващ 168,3 mm, без тръби от видовете, използвани за нефтопроводи или газопроводи, обсадни тръби и други тръби от видовете, използвани за добив на нефт или газ, прецизно обработени тръби и тръби, снабдени с принадлежности, за газове или течности, предназначени за гражданската авиация, с произход от Беларус, Босна и Херцеговина, Китайската народна република, Русия, Тайланд, Турция и Украйна. Те обичайно се декларират по кодове по КН ex730630 41, ex730630 49, ex730630 72 и ex730630 77.

(27)

Заварените тръби и тръбопроводи са с широко приложение, включително, наред с останалите приложения, се използват за пренос на вода, пара, природен газ, въздух и други течности и газове във водопроводните, отоплителните и вентилационните системи, климатичните системи, автоматичните разпръсквателни системи, и други подобни начини на употреба. Често те се използват и за целите на строителството, за опора на товари, за заграждения, като защитни средства и в скелета.

(28)

Основната суровина за разглеждания продукт са горещо валцувани ролони, които се формоват в тръби. Следователно заварените тръби и тръбопроводи могат да бъдат предмет на допълнителна обработка с обшивки или галванизация. Целта на тази допълнителна обработка е да се повиши качеството на продукта. Обикновено те се доставят с плоски краища, но могат да бъдат и със скосени или резбовани краища, със или без съединителни звена. Разглежданият продукт се произвежда в различни размери и според различни стандарти и класификации. До голяма степен те са взаимнозаменяеми от гледна точка на крайното им приложение и поради това е налице съществена степен от припокриване и конкуриране между различните видове на разглеждания продукт. Вследствие на това, подобно на предишните разследвания, касаещи същия продукт, се стигна до заключението, че за целите на разследването всички видове на разглеждания продукт следва да бъдат разглеждани като един продукт.

(29)

За целите на преразглеждането с оглед изтичането на срока на действие на мерките, междинното преразглеждане за Турция и междинното преразглеждане за Украйна, разглежданият продукт е същият като този, обхванат от първоначалното и предходните разследвания, посочени в съображение 1.

(30)

Продуктът, произвеждан в Беларус, Босна и Херцеговина, Китайската народна република, Русия, Тайланд, Турция и Украйна и изнасян в Общността, е сходен във всички аспекти с продукта, продаван на вътрешния пазар на тези държави, както и с продукта, произвеждан от производителите от Общността и продаван на пазара на Общността. Това се отнася и за продукта, произвеждан и продаван за износ в Общността, в сравнение с продукта, произвеждан и продаван в Съединените американски щати, които послужиха като трета държава с пазарна икономика за Китайската народна република и Беларус. Следователно, всички тези продукти се считат за сходни продукти по смисъла на член 1, параграф 4 от основния регламент.

(31)

Общата методология, изложена по-долу, беше приложена по отношение на всички оператори износители, според случая. Поради това, изложеното след нея представяне на констатациите за аспектите на дъмпинга по отношение на засегнатите държави описва само ситуацията, специфична за всяка държава износителка.

(32)

Съгласно член 2, параграф 2 от основния регламент, на първо място за всеки от оказалите съдействие производители износители беше проучено дали продажбите им на заварени тръби и тръбопроводи на вътрешния пазар са били представителни, т.е. дали общият им обем е съставлявал 5 или повече % от общия обем на експортните им продажби в Общността.

(33)

След това Комисията определи кои видове от продаваните на вътрешния пазар заварени тръби и тръбопроводи са идентични или пряко съпоставими с видовете, продавани за износ в Общността. По отношение на проверката на база вид продукт, Комисията прие продаваните на вътрешния пазар и изнасяните видове продукти, които имат сходен произход, размер (външен диаметър), дебелина на стените, външно покритие и покритие на краищата, като пряко съпоставими.

(34)

За всеки вид изделие, продавано от производителите износители на техните вътрешни пазари, за което се установи, че е пряко съпоставимо по вид на заварените тръби и тръбопроводи, продавани за износ за Общността, се определи дали продажбите на вътрешния пазар са достатъчно представителни за целите на член 2, параграф 2 от основния регламент. Вътрешните продажби на всеки отделен вид заварени тръби и тръбопроводи се считат за достатъчно представителни, когато за ПР общият обем на вътрешните продажби от този вид съставлява 5 или повече % от общия обем на продажбите на съпоставимия вид заварени тръби и тръбопроводи, изнасяни за Общността.

(35)

Проведено бе и проучване дали продажбите на вътрешния пазар на всеки вид заварени тръби и тръбопроводи могат да бъдат считани за сключени при обичайни търговски условия съгласно член 2, параграф 4 от основния регламент. Това беше направено чрез установяване за всеки производител износител от засегнатата държава на дела на рентабилните продажби на независими клиенти на вътрешния пазар на всеки от разглежданите видове изнасяни продукти на вътрешния пазар в рамките на периода на разследване.

(36)

За тези видове продукти, за които не са извършвани продажби на вътрешния пазар при обичайни търговски условия, се направи проверка дали нормалната стойност може да се установи на базата на цените на вътрешния пазар на други производители, в съответствие с член 2, параграф 1 от основния регламент. В случаите, когато липсваха достоверни цени на вътрешния пазар на други производители, беше използвана конструирана нормална стойност в съответствие с член 2, параграф 3 от основния регламент.

(37)

При конструиране на нормалната стойност в съответствие с член 2, параграф 3 от основния регламент, разходите за реализация и общите и административните разходи, и размерът на печалбата, се базираха на действителните данни за производството и продажбите на сходния продукт при обичайни търговски условия, извършени от разглеждания производител износител, съгласно член 2, параграфи 3 и 6 от основния регламент.

(38)

Във всички случаи, при които разглежданият продукт е бил изнасян за независими клиенти в Общността, експортната цена бе опредена в съответствие с член 2, параграф 8 от основния регламент, а именно въз основа на експортните цени, реално платени или подлежащи на плащане.

(39)

Когато експортната продажба е била извършена чрез свързан вносител и не беше счетена за надеждна, експортната цена бе конструира, съгласно член 2, параграф 9 от основния регламент, на базата на цената, на която внесените продукти са били препродадени за първи път на независим купувач, след коригиране за отчитане на всички натрупани по веригата между вноса и препродажбата разходи, както и с разумна граница на разходите за реализация, общите и административните разходи и за печалбата. Във връзка с това бяха използвани разходите за реализация и общите и административните разходи на вносителя. Границата на печалбата бе установена на базата на предоставената от оказалия съдействие производител износител информация.

(40)

В случаите, в които не беше налична експортна цена и следователно препродажба на внесените продукти, експортната цена беше конструирана съгласно член 2, параграф 9 от основния регламент на друга разумна основа.

(41)

Сравнението между нормалната стойност и експортните цени за всеки съпоставим вид продукт беше направено на базата на цена франко завода. За да се гарантира справедливо сравнение между нормалната стойност и експортната цена, беше предвидена съответна отстъпка под формата на корекции за разликите, засягащи цените и съпоставимостта на цените съгласно член 2, параграф 10 от основния регламент. Бяха направени подходящи корекции във всички случаи, когато такива бяха счетени за разумни, точни и подкрепени от проверен доказателствен материал.

(42)

Като общо правило и съгласно член 2, параграф 11 от основния регламент, дъмпинговият марж за всеки производител износител беше определен на базата на сравнение между среднопретеглената нормална стойност и среднопретеглената експортна цена по видове продукти.

(43)

В случаите на групи от няколко свързани помежду си дружества, беше установен общ дъмпингов марж, приложим за всички дружества в групата, в съответствие със стандартната практика на Комисията, за да се избегне възможното заобикаляне на мерките.

(44)

За неоказалите съдействие дружества беше определен остатъчен дъмпингов марж на базата на наличните данни в съответствие с член 18 от основния регламент.

(45)

За да се определи остатъчният дъмпингов марж, на първо място бе установена степента на съдействие. Степента на съдействие беше счетена за висока, когато обемът на износа на производителите износители, оказали съдействие, бе близък до този, предоставен от Евростат за съответната държава, и нямаше причина да се смята, че производител износител е пожелал да не оказва съдействие. В подобни случаи остатъчният дъмпингов марж бе установен на нивото на оказалото съдействие дружество с най-висок дъмпингов марж, за да се гарантира ефективността на евентуалните мерки.

(46)

По принцип, когато степента на съдействие беше ниска, остатъчният дъмпингов марж бе фиксиран на нивото на най-високия дъмпингов марж, установен за представителен модел за друг оказал съдействие производител. Този подход беше счетен за необходим, за да се избегне насърчаване на липсата на съдействие.

(47)

Вносът от Босна и Херцеговина достигна по време на ПР 33 хил. тона и пазарен дял от около 2,5 %. Най-големият производител износител представляваше повече от 90 % от общото производство в Босна и Херцеговина (предназначено за вътрешния пазар и за износ). Той оказа съдействие при разследването и отговори на въпросника.

(48)

Общият обем на продажбите на вътрешния пазар на сходния продукт бе представителен, както е определено в съображение 32. Съгласно описаната по-горе обща методология, нормалната стойност бе определена въз основа на платените или подлежащи на плащане цени, при обичайни търговски условия, от независими клиенти в Босна и Херцеговина или, при необходимост, бе конструирана.

(49)

Във всичките случаи разглежданият продукт е продаван на независими клиенти в Общността. Следователно, експортната цена бе базирана на цените, платени или подлежащи на плащане от несвързани клиенти от Общността съгласно член 2, параграф 8 от основния регламент.

(50)

Износителят оспори ставката на транспортните разходи, посочена от жалбоподателя. Наистина, по време на проверката на място се установи, че тези разходи са били по-ниски.

(51)

Сравнението между нормалната стойност и експортните цени бе направено на базата на цена франко завода. За да се гарантира справедливо сравнение, бе предвидена съответна отстъпка под формата на корекции за разликите, засягащи съпоставимостта на цените съгласно член 2, параграф 10 от основния регламент. След разгласяването, една от страните изказа съмнения за направени от Комисията корекции на физическите характеристики. Корекции на физическите характеристики обаче не бяха нито обосновани, нито приложени в действителност при изчисляването на дъмпинговия марж за единствения производител износител в Босна и Херцеговина.

(52)

Приложи се методът на сравнението между нормалната стойност и експортната цена на среднопретеглена към среднопретеглена база, и този метод показа дъмпингов марж от 0,7 %.

(53)

Тъй като дъмпинговият марж е de minimis, т.e. под 2 %, процедурата срещу Босна и Херцеговина следва да бъде прекратена без налагането на мерки в съответствие с член 9, параграф 3 от основния регламент. Естеството и влиянието на вноса от тази държава са анализирани в частта за вредата, в рубриката „други фактори“.

(54)

Според доклад на Евростат (за всички кодове по КН), китайският внос се е увеличил рязко през последните години, от 22 хил. тона през 2004 г. на 111 хил. тона през 2006 г. (180 хил. тона през ПР). Поради това, КНР е най-големият вносител на пазара на Общността с пазарен дял, нараснал от 1,8 % през 2004 г. до повече от 13,8 % в ПР. Оказалите съдействие производители са отчели дори по-високи обеми износ от 233 хил. тона. Шест дружества, включени в извадката, отчитат 219 хил. тона. Първата последица от това несъответствие е, че пазарното проникване и дял на китайския износ са дори по-големи, отколкото се смяташе първоначално.

(55)

Това разминаване в количествата, отчетени от Евростат и от оказалите съдействие производители, би могло да се дължи на неточно митническо деклариране на разглеждания продукт. Това съвпада с твърденията от производството на Общността, според които разглежданият продукт не се декларира точно. Разследването като цяло посочи, че операторите могат да продават различни видове тръби (някои спадащи към разглеждания продукт, други — не) с една и съща фактура. Следователно не е изключено, в зависимост от точността, с която тези разлики са посочени във фактурата, това да е било използвано за неточно деклариране от страна на декларатора на разглеждания продукт под кодове, които са различни от тези, в които е класиран разглеждания продукт.

(56)

Съгласно член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент, при антидъмпинговите разследвания на внос с произход от КНР, нормалната стойност се определя в съответствие с параграфи 1—6 от посочения член за онези производители, за които се установи, че отговарят на критериите, предвидени в член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент.

(57)

Накратко и единствено за справка, критериите за ТУПИ са посочени в обобщен вид по-долу:

(58)

След започването на настоящото разследване, беше определена извадка от шест китайски производители/групи от производители („предприятия“), всички от които искаха предоставяне на ТУПИ съгласно член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент и отговориха на формуляр на заявление за получаване на ТУПИ в рамките на определения краен срок. В отговор на техните заявления те бяха проверени на място. Установена практика на Комисията е да проверява дали дадена група от свързани дружества отговаря като цяло на условията за ТУПИ. Поради това, когато дъщерно дружество или някакво друго дружество, свързано с кандидата, е производител и/или износител и/или търговец на разглеждания продукт, към дружеството се отправя покана да попълни отделен формуляр на заявление за получаване на ТУПИ.

(59)

След проверките на място в помещенията на шестте включени в извадката предприятия, беше решено, че всички техни заявления за ТУПИ трябва да бъдат отхвърлени. Това бе в отговор на факта, че никое от предприятията не отговаря на критерии 1, 2, и 3 (вж. анализа по-долу). Разследването разкри, че всички предприятия отговарят на критерии 4 и 5. Това означава, че законите за несъстоятелността и собствеността гарантират стабилност и правна сигурност, и че валутният обмен се извършва по пазарен курс.

(60)

В много от случаите документацията на дружествата не беше надеждна. Някои дружества представиха различни варианти на един и същ документ (напр. коригирани лицензи за осъществяване на дейност, два различни варианта на устава с различни акционери, устав, който никога не е подписван). Местните органи не само са приели това положение, но дори са издали съответните удостоверения и документи без каквито и да било доказателства. Тези ненадеждни документи пораждат съмнения относно надеждността на юридическия статус на дружествата и премахването на държавната намеса.

(61)

В някои други случаи имаше неясноти относно лиценза за осъществяване на дейност. В един от случаите лицензът за осъществяване на дейност първоначално беше изготвен, без да се посочва нито началната, нито крайната дата на дейността. На по-късен етап беше представен вариант, който съдържаше само дата за края на дейността. Това поражда принципно съмнение относно надеждността на представените документи.

(62)

След като констатациите на Комисията бяха разгласени, дружествата като цяло посочиха, че са частна собственост. Противно на техните заявления обаче държавна намеса беше установена и там, където нямаше или имаше само частична държавна собственост. Както беше посочено по-горе, други елементи доведоха в крайна сметка до заключението за наличието на съществена държавна намеса.

(63)

Получените коментари не бяха такива, че да променят констатациите на Комисията. Беше направен изводът, че дружествата са обект на съществена намеса от страна на държавата.

(64)

Редица нередности бяха установени във връзка със счетоводните практики на разследваните дружества. За всички предприятия се установи, че сметките не са се водили по последователен начин.

(65)

Например, бяха установени някои нередности във връзка с начина, по който дружествата са увеличили своя основен капитал (увеличението на капитала не отразяваше никаква реална инвестиция). В някои случаи стойността на записания капитал на дружеството никога не е била внесена под формата на парични или апортни вноски. В други случаи несъбираемите вземания не бяха отразени в съответствие с международните счетоводни стандарти. Финансовите отчети на някои дружества не отразяваха основния капитал, както е посочен в дружествените документи, като устава или лиценза за осъществяване на дейност. Нередности бяха установени по отношение на амортизацията (някои дружества бяха преустановили амортизацията на някои активи) или правата за ползване на земя, които не бяха отразени по подходящ начин.

(66)

Някои предприятия заявиха, че нередностите в счетоводната система не би трябвало да оказват толкова голямо влияние върху решението за предоставяне на ТУПИ. Съгласно заявеното от предприятията, нередностите в счетоводната система, дори и многобройни, не са достатъчни сами по себе си, за да бъде заключено, че критерий 2 не е изпълнен. Дори ако допуснем обаче, че критерий 2 би могъл да се счита за изпълнен, ако счетоводните нередности биха могли да бъдат класифицирани като несъществени, в този конкретен случай, в резултат от предходните параграфи става ясно, че нередностите не са несъществени.

(67)

Те също така посочиха, че в някои случаи отчетите са били предмет на одит от външни, следователно, независими одитори. Одиторите обаче не са посочили нито един от установените по време на разследването проблеми, и следователно, не са действали в съответствие с международните счетоводни стандарти. Поради това, съответните предприятия не бяха в състояние да докажат, че имат ясен набор от основна счетоводна документация, която е била подложена на независим одит в съответствие с международните стандарти.

(68)

Също така бяха установени нередности във връзка с договорите за ползване на земя. В много от случаите не можеше да се представи доказателство за плащане за правата за ползване на земята, което, като се има предвид фактът, че земята е собственост на държавата, излага тези предприятия на значителна държавна намеса. Някои предприятия не успяха да представят надеждни доказателства за придобиването и прехвърлянето на акции/дялове. В някои случаи преоценката на активите беше очевидно произволна. Нередностите в процеса на приватизация повдигнаха съмнения относно всички последващи прехвърляния на акции/дялове и явно дават възможност на местните органи да се намесват в дейността на някои от дружествата.

(69)

Следователно, нередностите в процеса на приватизация все още оказват влияние върху настоящото положение и дейности на дружествата, тъй като производствените разходи и стойността на активите са предмет на съществени нарушения, пренесени от предишната система на непазарна икономика.

(70)

Бе проведена консултация с Консултативния комитет и пряко засегнатите страни бяха съответно информирани. На производството на Общността беше предоставена възможност да представи коментари, но не бяха получени никакви коментари по отношение на решенията относно ТУПИ.

(71)

Комисията получи коментари от кандидатите за ТУПИ. Тези коментари бяха застъпени, където беше уместно, в анализа по-горе или в отделен отговор до съответния износител. Нито един от получените коментари обаче не беше такъв, че да промени констатациите относно третирането при условия на пазарна икономика.

(72)

Съгласно член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент, за държавите, включени в посочения член, се въвежда мито, приложимо за цялата държава, ако има такова, освен в случаите, при които дружествата могат да докажат, че отговарят на всички условия, предвидени в член 9, параграф 5 от основния регламент.

(73)

Естеството на държавната намеса, установена за всички дружества, се отразява върху тяхната дейност като цяло. Поради това, не може да се изключи възможността тази намеса да окаже влияние върху определянето на експортните цени и количества, както и върху определянето на условията на продажба и другите свързани с това аспекти на експортната дейност.

(74)

Едновременно с това се припомня, че шестте разследвани предприятия обхващат почти целия износ в Общността. Като се има предвид това, относително малкият брой пазарни оператори и същественото ниво на държавна намеса, установено за всички разследвани предприятия, не може да се изключи, че държавната намеса ще бъде използвана за заобикаляне на мерките, ако отделните износители получат различни митнически ставки.

(75)

Следователно дружествата не бяха в състояние да докажат, че са изпълнили критерии б) и д), както са посочени в член 9, параграф 5 от основния регламент.

(76)

Съгласно член 2, параграф 7 от основния регламент, нормалната стойност за дружествата, на които не може да се предостави ТУПИ, бе определена на базата на цените или конструираната стойност в държава аналог.

(77)

В известие 1 Комисията заяви своето намерение да използва САЩ като подходяща държава аналог с цел установяването на нормалната стойност за КНР и Беларус, и заинтересованите страни бяха поканени да представят своите коментари за това. Една от заинтересованите страни възрази на това предложение като посочи, че Турция би била много по-подходящ избор и подчерта, че съгласно член 2, параграф 7 от основния регламент, където е уместно, трябва да бъде използвана трета държава с пазарна икономика, която е предмет на същото разследване. Допълнително беше отбелязано, че в първоначалното разследване Турция е използвана като държава аналог за Украйна.

(78)

Институциите обаче продължиха да са на мнение, че САЩ са по-добър избор за държава аналог за целите на настоящото ново разследване, с оглед на аргументите, изложени по-долу.

(79)

На първо място, институциите на Общността по принцип се съгласяват, че би било логично като отправна точка при преразглеждане да бъде използвана същата държава аналог като в първоначалното разследване (макар че дори при преразглеждане би могло да има основателни причини за промяна). Що се касае до КНР и Беларус обаче, настоящият регламент не се базира на преразглеждане, а на ново разследване. Такива съображения не са приложими в този случай. Нещо повече, както е обяснено на друго място в настоящия регламент, съгласно доклада Мексико — говеждо и ориз на Апелативния орган на СТО ( 7 ), тези дружества от Турция, за които при първоначалното разследване бе установено, че имат нулево мито, не бяха счетени за предмет на настоящата процедура. По тази причина институциите не разполагат с цялостната картина по отношение на нормалната стойност на турския пазар. Освен това на турския пазар изглежда са налице някои изкривявания. В частност, пазарният дял на вноса от Турция е много нисък — 3,3 %, докато навлизането на пазара на продукти от САЩ е 39 %. Толкова нисък пазарен дял на вноса може да е сигнал за някаква пречка пред международната конкуренция на турския пазар, независимо от факта, че са известни около 15 производители в Турция.

(80)

От друга страна, САЩ са голям пазар на заварени тръби като цяло, както и на разглеждания продукт, с размер, сходен на пазара на Общността. Нивото на конкуренция изглежда съществено. Изглежда, че има повече от 15 местни производители, конкуриращи се един с друг, отговарящи за значителна част от продажбите на вътрешния пазар, съпоставени с китайския износ за Общността.

(81)

В допълнение към това е налице значителен внос в САЩ от трети държави, независимо от съществуването по време на ПР на антидъмпингови мерки върху вноса от няколко държави (Тайван, Мексико, Турция, Тайланд, Бразилия, Индия и Корея). Счита се, че по време на ПР вносът е обхванал повече от една трета от потреблението в Съединените щати и е произхождал, за близо три четвърти от неговия обем, от държави, които са подлежали на облагане с 0 % мито и на които не били наложени антидъмпингови задължения. В действителност, ПР съответства на периода, в който органите на САЩ разследваха китайския износ за предполагаеми причиняващи вреда дъмпингови практики, което през януари 2008 г. доведе до налагането на мерки (по-късно променени през април 2008 г. и вариращи от 69,2 % до 85,55 %) ( 8 ). Следователно, тези мерки нямат видимо въздействие върху горепосочения анализ, а по-скоро насочват към ценовите нива в САЩ по време на ПР, които биха могли изкуствено да бъдат подтиснати или отслабени поради въздействието на дъмпинговия китайски внос.

(82)

Нещо повече, производственият процес и достъпът до суровини са съпоставими в САЩ и КНР, като последната не изглежда да има каквото и да е видимо предимство от гледна точка на природни ресурси при производството и продажбата на разглеждания продукт.

(83)

След сравняване на Турция и САЩ на тази основа, бе направено заключението, че САЩ е по-подходяща държава аналог за КНР и Беларус.

(84)

Бяха изпратени въпросници до всички известни производители в САЩ. Комисията получи отговор от един значим производител. Както производството, така и продажбите на вътрешния пазар на оказалия съдействие производител бяха представителни за целите на определяне на нормалната стойност.

(85)

След избора на САЩ за държава аналог и съгласно член 2, параграф 7, буква a) от основния регламент, нормалната стойност беше определена на базата на информацията, получена от оказалия съдействие производител в държавата аналог, т.е. на базата на платените или подлежащи на плащане цени в съответствие с методологията, описана в съображения 32—37 по-горе.

(86)

Установено бе, че продажбите на вътрешния пазар на производителя на сходния продукт са представителни в сравнение с разглеждания продукт, изнасян в Общността от производителите износители от КНР. Нещо повече, прие се, че неговите продажби на вътрешния пазар са се извършвали при обичайни търговски условия.

(87)

В случаите, когато експортните продажби в Общността са извършени пряко на независими клиенти, експортните цени бяха определени на базата на реално платените или подлежащите на плащане цени на разглеждания продукт в съответствие с член 2, параграф 8 от основния регламент.

(88)

В случаите, когато експортните продажби в Общността са извършени чрез несвързани търговски дружества, експортните цени бяха определени на базата на цените на продукта при продажбата му за износ на търговските дружества, т.е. на несвързан купувач, от засегнатите производители в съответствие с член 2, параграф 8 от основния регламент.

(89)

Сравнението между нормалната стойност и експортните цени беше направено на базата на цена франко завода. За да се гарантира справедливо сравнение между нормалната стойност и експортната цена, беше предвидена съответна отстъпка под формата на корекции за разликите, засягащи цените и съпоставимостта на цените съгласно член 2, параграф 10 от основния регламент. Където това бе обосновано, бяха направени подходящи корекции на разходите във връзка с транспорта и застраховането, кредитите, комисионите и банковите такси. Бяха направени съответни корекции и за физическите разлики, където беше необходимо.

(90)

С цел изчисляване на дъмпинговия марж, приложим за цялата държава към всички износители от КНР, Комисията установи на първо място степента на съдействие. Беше направено сравнение между общия внос на разглеждания продукт с произход от КНР, изчислен на базата на Евростат и обема на износа, посочен в отговорите на въпросника, предаден от износителите от КНР. Както беше посочено по-горе в съображение 54, бе установено разминаване между количеството на износа, отчетено от Евростат, и количеството, декларирано от производителите износители в техните отговори на въпросника (180 хил. тона спрямо 216 хил. тона). На тази беше направена констатацията, че степента на съдействие е била много висока.

(91)

След това беше изчислен дъмпинговият марж по посочения по-долу начин. Експортната цена беше изчислена въз основа на подробната информация, предоставена от оказалите съдействие износители в отговорите на въпросника, с изключение на едно предприятие, чийто отговор не беше пълен и направи невъзможно сравнението на физическите характеристики на продуктите. Експортната цена беше сравнена с нормалната стойност, определена в държавата аналог.

(92)

Беше определено ниво на дъмпинг за цялата държава от 130,8 % от CIF цената на границата на Общността.

(93)

Съгласно член 2, параграф 7, буква a) от основния регламент, Беларус не се счита за държава с пазарна икономика. Поради това, нормалната стойност във връзка с беларуския износ в Общността беше определена на базата на информацията, получена от производител в трета държава с пазарна икономика.

(94)

По време на ПР вносът от Беларус достигна до около 29 хил. тона и следователно до пазарен дял от около 2,3 %. Единственият известен беларуски производител оказа съдействие на разследването и изпрати отговор на въпросника. Той работи по договор за ишлеме с двама вносители от Германия и Швейцария. Само установеният в ЕС вносител оказа съдействие на разследването.

(95)

Съгласно договора за ишлеме немският вносител, който е независимо предприятие от беларуския производител, доставя на последния суровина и покрива всички разходи, свързани с нейния внос в Беларус (разходи за транспорт, дейности по обработка на товари и застраховки). След това той заплаща такса за ишлеме и покрива разходите за транспорт, дейности по обработка на товари и застраховки от Беларус до ЕС. В хода на процеса на производство немският вносител остава собственик на разглеждания продукт, изнасян от Беларус. Поради факта, че съгласно договора за ишлеме няма действителна експортна цена, тя трябваше да бъде конструирана.

(96)

Беше направено сравнение между общия внос на разглеждания продукт с произход от Беларус, изчислен на базата на данни на Евростат (при използването на кодове по КН ex730630 41, ex730630 49, ex730630 72 и ex730630 77), и обема на износа, регистриран в отговорите на въпросника, получени от оказалия съдействие производител и от посочения по-горе немски оператор. На тази база бе установено, че степента на съдействие е ниска, т.е. 30 % от общия беларуски износ за Общността.

(97)

Не бяха получени искания за индивидуално третиране съгласно член 9, параграф 5 от основния регламент.

(98)

Нормалната стойност бе установена на базата на цените или конструираната стойност в държава аналог съгласно член 2, параграф 7 от основния регламент.

(99)

Както беше отбелязано по-горе в частта за КНР, известие 1 посочи САЩ като подходяща държава аналог за целите на определянето на нормалната стойност за Беларус, както и за КНР. Основните причини, обосноваващи избора на САЩ, посочени по-горе в анализа за КНР, важат и за Беларус. Две страни се противопоставиха на избора на САЩ като държава аналог и предложиха Турция вместо нея. Основните причини, които ръководиха Комисията при избора на САЩ пред Турция, бяха изложени в съображения 76—84 по-горе.

(100)

Вследствие на това, при определянето на нормалната стойност беше приложена подробно описаната в съображения 32—37 методология.

(101)

Данните, предоставени от немския вносител, се отнасяха само до част от продуктите с произход от Беларус и изнасяни в Общността. Не беше предоставена информация за другата, много съществена част от този внос. Поради това, трябваше да се използват, що се отнася до тази последна част, най-пълните факти, които са на разположение, съгласно член 18 от основния регламент.

(102)

Бяха анализирани два основни източника на информация. Информацията от Евростат не беше счетена за подходяща. На първо място, тя съдържаше сделки на ишлеме с немския оператор, за които няма експортна цена. На второ място, тя съдържаше и сделки на ишлеме с швейцарското дружество, което не оказа съдействие. Също така трябва да се подчертае, че според твърденията на определени страни и съгласно уебсайта на Interpipe Group, украинското дружество, което е предмет на междинното преразглеждане за Украйна, тази група е свързана както с швейцарското дружество, така и с беларуското дружество. При липса на всякакво съдействие от страна на швейцарското дружество, не би могла да се определи експортна цена за сделките, осъществени от него.

(103)

От друга страна, имаше подробни данни по видове сделки, свързани с посочения по-горе немски оператор, включително разходите и разноските на оператора. Това позволи разследващият орган да установи експортната цена по видове, както е обяснено по-долу. Следователно, това се прие за най-пълната информация на разположение на Комисията.

(104)

Експортната цена беше конструирана на базата на цената на разглеждания продукт, продаден на първия независим клиент на оказалия съдействие немски вносител. В този конкретен случай, поради договора за ишлеме, трябваше да бъдат направени определени корекции, за да се определи надеждна експортна цена, на ниво граница на Общността. Следователно бяха направени корекции за всички разходи, направени между границата на Общността и първия независим клиент на немския вносител. Те включваха разходите за реализация, общите и административните разходи и печалбата на немския вносител, както и разходите за транспорт, застраховки и митнически такси в рамките на Общността.

(105)

Сравнението между нормалната стойност и експортните цени беше направено на базата на цена франко завода. За да се гарантира справедливо сравнение между нормалната стойност и експортната цена, беше предвидена съответна отстъпка под формата на корекции за разликите, засягащи цените и съпоставимостта на цените съгласно член 2, параграф 10 от основния регламент. Бяха направени подходящи корекции, свързани с физическите характеристики, транспорта, застрахователните разходи и митническите такси, където се установи, че те са оправдани, точни и подкрепени от проверен доказателствен материал.

(106)

Беше определено ниво на дъмпинг за цялата държава от 92,4 % от CIF цената на границата на Общността.

(107)

Обемът на руския внос достигна до около 36 хил. тона, което съответства на пазарен дял от 3,3 % през ПР.

(108)

Поради очевидно големия брой производители износители, първоначално беше определена извадка. В тази връзка четири групи бяха уведомени, че трябва да отговорят на въпросника на Комисията, но отговори бяха получени само от две от тях, поради което извадката вече не беше необходима.

(109)

За двамата производители износители продажбите на вътрешния пазар на разглеждания продукт бяха представителни, както е определено в съображение 32. В съответствие с методологията, описана в съображения 33 и следващите, нормалната стойност беше определена на базата на цените, платени или подлежащи на плащане, при обичайни търговски условия от независими клиенти в Руската федерация.

(110)

По отношение на производствените разходи, и в частност разходите за енергия и по-конкретно тези за газ, беше разгледано дали цените на газа, платени от производителите износители, са отразявали разумно разходите, свързани с производството и разпределението на газа.

(111)

Беше установено, че цената на газа на вътрешния пазар, платена от производителите износители, е била около една четвърт от експортната цена на природния газ в Русия. В тази връзка всички налични данни сочат, че цените на газа на вътрешния пазар на Русия са регулирани цени, които са значително под пазарните цени, плащани за природен газ на нерегулирани пазари. Следователно, тъй като разходите за газ не бяха разумно отразени в документацията на производителите износители, както е предвидено в член 2, параграф 5 от основния регламент, те трябваше да бъдат съответно коригирани. В отсъствието на каквито и да е достатъчно представителни, неизкривени цени на газа, свързани с вътрешния пазар на Русия, бе сметнато за подходящо корекцията да се основава, в съответствие с член 2, параграф 5, на информацията, получена от други представителни пазари. Коригираната цена беше определена на базата на средната цена на руския газ при продажбата му за износ на немско-чешката граница (Waidhaus), коригирана така, че да отрази местните разходи за разпределение. Като основен център за продажба на руски газ за ЕС, Waidhaus, който освен, че е най-големият пазар за руски газ, прилага цени, които разумно отразяват разходите, може да се разглежда като представителен пазар по смисъла на член 2, параграф 5 от основния регламент.

(112)

За този вид продукти, за които нормалната стойност бе конструирана по описания по-горе начин, конструирането се направи на базата на производствените разходи на изнасяните видове след корекция за разходите за газ.

(113)

За тези случаи, при които износът за Общността се е извършвал чрез свързан вносител, разположен в Общността, беше определена конструирана експортна цена съгласно член 2, параграф 9 от основния регламент. В случаите, при които износът се е извършвал до независими клиенти в Общността, чрез свързан търговец, разположен в Руската федерация, експортните цени бяха определени на базата на цените, платени или подлежащи на плащане от независимите клиенти в Общността.

(114)

Бяха направени съответните корекции за кредити, транспортни разходи и допълнителни такси, когато се установи, че те са били обосновани и подкрепени от проверен доказателствен материал.

(115)

Сравнението между нормалната стойност и експортната цена посочи наличие на дъмпинг. След разгласяването бяха отправени коментари от двамата руски производители износители. В първия случай обоснованите коментари, в частност по отношение на корекциите на конструираните нормални стойности, доведоха до незначително изменение на дъмпинговия марж, което няма да има отражение върху антидъмпинговото мито, тъй като преразгледаният дъмпингов марж все още е над маржа на вредата. Във втория случай заинтересованата страна насочи вниманието към фактическа грешка, довела до двойно отчитане на разходите за реализация, общите и административните разходи; тази грешка беше поправена. На тази основа дъмпинговите маржове (по групи производители износители), изразени като процент от вносната CIF цена на границата на Общността, без платено мито, са следните:

(116)

Тъй като степента на съдействие беше висока (над 90 % от износа на разглеждания продукт от Руската федерация за Общността, по данни на Евростат), остатъчният дъмпингов марж, приложим към всички останали износители от Руската федерация, беше установен на същото ниво като това, определено за оказалия съдействие производител износител TMK Group, а именно 22,7 %.

(117)

В съответствие с член 11, параграф 2 от основния регламент беше направена проверка дали е вероятно дъмпингът да продължи или да се повтори след възможното изтичане на срока на действие на мерките, които са в сила по отношение на Тайланд, Турция и Украйна.

(118)

В допълнение към това, в съответствие с член 11, параграф 3 от основния регламент, за Турция и за украинското дружество беше направена проверка дали е налице някаква промяна в обстоятелствата след първоначалното разследване във връзка с дъмпинга, която би могло да се разглежда като дълготрайна.

(119)

За разлика от първоначалното разследване, по време на ПР не е имало износ на разглеждания продукт от Тайланд, според данни на Евростат. Единственият оказал съдействие производител не е декларирал никакъв износ за Общността, а нито един от другите оператори износители не оказа съдействие. Тайландската статистика за износа предположи, че е имало тайландски износ, документиран през ПР, който отчасти би могъл да бъде свързан с разглеждания продукт, но при всички случаи той е бил незначителни от гледна точка на обема и поради това не би бил представителен.

(120)

Степента на съдействие в настоящото преразглеждане беше много ниска, като в хода на процедурата се представи само един тайландски производител. Според жалбата и както беше потвърдено от публично достъпната информация, по време на ПР в Тайланд е имало най-малко дванадесет други производители на разглеждания продукт. Никой от тях не оказа съдействие при разследването и вследствие на това степента на съдействие беше по-малка от 10 % от общото предполагано тайландско производство на разглеждания продукт.

(121)

Единственият тайландски производител, оказал съдействие, нямаше износ в Общността по време на ПР. Като се има предвид, че не е имало износ на разглеждания продукт в Общността с произход от Тайланд, не би могло да има продължаване на дъмпинга. Оттук следва, че в този случай анализът трябва да се базира върху вероятността от повтаряне на дъмпинга, ако мерките бъдат преустановени.

(122)

Както е посочено в съображение 120, разследването установи, че по време на ПР е имало най-малко тринадесет производители на разглеждания продукт в Тайланд, но само един оказа съдействие при разследването.

(123)

Беше разгледано до каква степен информацията от единствения оказал съдействие тайландски производител би могла да се използва за целите на анализа на цялостната ситуация, отнасяща се до вероятното развитие на износа от Тайланд, както и, по-конкретно, да послужи като база за сравнение от гледна точка на показателите за вътрешните и експортните цени, разходите, производствените мощности и използването на мощностите.

(124)

В тази връзка бяха установени редица недостатъци по отношение на данните, предоставени от оказалото съдействие дружество. На първо място, дружеството не беше в състояние да направи връзка между вътрешните и експортните цени с действителните сделки и своя одитиран отчет за ПР. Нещо повече, дружеството не успя да предостави разбивка на производствените разходи по контролен номер на продукта, както бе посочено във въпросниците, изпратени до заинтересованите страни („КНП“). Производителят беше в състояние да изпрати само производствените разходи като средна стойност на производствените разходи с разбивка по черни и галванизирани тръби за всички произведени КНП. Доказателственият материал за разходната структура по КНП от различни производители в други държави, разглеждани при разследването, в това число и Общността, посочи, че наистина е налице голямо колебание в производствените разходи по КНП. Това се отнася и до конкретните видове продукти, произведени и продадени от въпросното тайландско дружество. При тези обстоятелства, разбивка на разходите, която не позволява сравнение по КНП, не може да се счита за достатъчна за целите на определянето на нормалната стойност на вътрешния пазар.

(125)

Дори в случай, че такива данни биха могли да бъдат получени, трябва да се има предвид, че оказалият съдействие производител е представлявал по-малко от 10 % от общото производство на разглеждания продукт в Тайланд, което означава, че при всички случаи би било необходимо данните да бъдат допълнени с друг статистическа информация, за да може да се оцени представителният им характер за целите на оценката за цялата държава.

(126)

Дружеството беше уведомено за намерението на Комисията да приложи член 18 от основния регламент и за причините, поради които това е било счетено за необходимо, в рамките на разумен период от време, предвид времевите ограничения на разследването. Бяха получени коментари; те бяха внимателно анализирани и им се отговори в детайли. Нито едно от дадените от дружеството обяснения, не беше сметнато за достатъчно, за да позволи на Комисията да избегне прилагането на най-пълните факти, които са на разположение в подчертаните по-горе области.

(127)

Вследствие на това, информацията за вътрешните и експортните цени по отношение на други държави, практикувани от тайландските износители, беше основана на най-пълните налични факти, включително жалбата и публично достъпната информация.

(128)

Обратно на това, данните, отнасящи се до запасите, нивото на производство и мощностите, предоставени от дружеството, можаха да бъдат проверени. Следователно, тази информация, съчетана с данните от жалбата, беше възможно да се използва за определяне на обема на производство и мощностите на всички производители износители в Тайланд.

(129)

С оглед на горното, представените по-долу съображения бяха взети под внимание при оценката на вероятните последици от отмяна на мерките.

(130)

Жалбата посочва свободни мощности в Тайланд от повече от 370 хил. тона, отговарящ на почти 30 % от общите мощности. Тези свободни мощности съответстват на повече от 25 % от общото потребление в Общността (както е определено в съображение 231), които би могли да бъдат насочени към пазара на Общността.

(131)

Нивото на свободните мощности бе дори по-ясно изразено при оказалия съдействие производител, който по време на ПР е представлявал под 10 % от общото тайландско производство. За този производител по време на ПР се установи повече от 50 % свободни мощности.

(132)

Взети заедно тези фактори свидетелстват за съществуването на значителни свободни мощности в Тайланд. При липса на доказателства, че тези мощности биха могли да се използват посредством увеличаване на продажбите на вътрешния пазар, в други трети държави или чрез производството на продукти, различни от разглеждания продукт, беше направено заключението, че ако мерките бъдат преустановени, по всяка вероятност тези свободни мощности ще бъдат насочени към Общността, не на последно място, поради атрактивността на Общността като пазар за износа.

(133)

Като се има предвид, че пазарът на Общността е един от най-големите в света, самият му размер го прави атрактивен за всеки тайландски производител износител на разглеждания продукт. Възможното значение на пазара на Общността се увеличава още повече от факта, че в САЩ, който е друг основен пазар, има действащи мерки срещу вноса от Тайланд.

(134)

Наред с относително атрактивното ниво на цените в Общността, където съществуват добре развити дистрибуторски канали, бе преценено, че при липса на мерки налице би бил ясен икономически стимул за пренасочване на износа от основни трети пазари, като САЩ, и насочването му към Общността.

(135)

Като цяло, при тези обстоятелства се смята, че всяко едно увеличение в сегашното ниво на използване на мощностите е вероятно да бъде насочено към износ, и по-конкретно, към пазара на Общността.

(136)

Редица фактори сочат вероятността тайландските експортни цени за Общността да бъдат дъмпингови.

(137)

Като начало изглежда, че износът към основни пазари на трети държави се извършва по дъмпингови цени. Това беше потвърдено от наличието на антидъмпингови мерки в САЩ от порядъка на 15 % за тайландски износ на заварени тръби. Това предполага по-общ модел на поведение, основан на дъмпинг на големи пазари на трети държави. Фактът, че тайландският износ към Общността спря след налагането на мерки, изглежда потвърждава мнението, че тайландските производители износители няма да бъдат в състояние или няма да искат да продават на недъмпингови ценови нива.

(138)

В допълнение, за разглеждания продукт, който по принцип е по-скоро хомогенен, е вероятно възможните бъдещи тайландски производители да доставят продукти на цени, налагани за друг внос в Общността. Както бе заключено в разделите по-горе, като цяло цените на вноса на други държави износителки са ниски. Като се има предвид, че е налице вероятност на потенциалните експортни цени на тайландските производители износители да се наложи да отразят тези ниски цени, и като се вземе под внимание разходната структура на разглеждания продукт, която до голяма степен се базира върху цените на стоманените намотки и цинка, при които се отбелязва значителен растеж в световен мащаб, твърде вероятно е експортните цени да бъдат дъмпингови.

(139)

Следователно голяма част от тайландския износ вероятно ще бъде продаден в Общността по дъмпингови цени, ако се допусне срокът на действие на мерките да изтече.

(140)

Жалбоподателят заяви, че е вероятно дъмпинговият внос от Турция да нанесе много сериозна вреда на производството на Общността, ако се допусне срокът на действие на мерките да изтече. В контекста на междинното преразглеждане (вж. по-долу) жалбоподателят посочи, че мерките следва да бъдат коригирани в посока увеличение поради предполагаемо увеличения дъмпинга и на нивото на вредата.

(141)

Статистическите данни посочиха, че вносът от Турция е възлизал на 110 хил. тона, което е почти 9 % от потреблението в Общността (както е определено в съображение 231). Имаше разминаване между сумите, посочени от Евростат, и тези, посочени от дружествата (138 хил. тона). Прави се препратка към забележките в съображение 55.

(142)

Общата методология, използвана за изчисляване на дъмпинга (описана в съображения 31—46 по-горе), бе приложена към всички производители износители от Турция. Тя се различава от методологията, приложена в първоначалното разследване, която бе използвана изключително за някои износители, поради съществените валутни колебания по време на периода на първоначално разследване. Поради тези колебания, бе преценено за по-целесъобразно при първоначалното разследване да бъде направено сравнение между месечната среднопретеглена нормална стойност и месечната среднопретеглена експортна цена. Тези извънредни обстоятелства обаче не бяха налице при сегашното разследване и беше приложена стандартната методология, както е описана в съображения 31—46 по-горе. Следователно, в сегашното разследване дъмпинговият марж за производителите износители от Турция бе определен на базата на сравнение на среднопретеглената нормална стойност със среднопретеглената експортна цена.

(143)

Следните дружества: Cayirova Boru Sanayi ve Ticaret AS, Istanbul, Yücel Boru ve Profil Endüstrisi AS, Istanbul, и Noksel Çelik Boru Sanayi AȘ, Ankara, индивидуалният дъмпингов марж на всяко от които в първоначалното разследване беше нула, бяха разследвани първоначално при преразглеждането и избрани за извадката. Въпреки че член 9, параграф 3 от основния регламент предвижда, че дружествата с нулев или de minimis марж в първоначалното разследване могат да бъдат включени в преразглеждане, той не задължава институциите на Общността да включат тези дружества. Нещо повече, след приемането на основния регламент, по делото Мексико — Говеждо и ориз, Органът за уреждане на спорове на СТО разтълкува съответната разпоредба на антидъмпинговото споразумение като забраняваща преразглеждането на такива дружества. Поради това институциите на Общността достигнаха до заключение, че не е целесъобразно да бъдат използвани данните, събрани по време на преразглеждането по отношение на тези три дружества. Следователно тези три дружества бяха изключени от извадката. Нещо повече, в настоящия регламент се допуска, че никое от тези дружества не участва понастоящем в дъмпинг.

(144)

Формулярите за определяне на извадка бяха изпратени на 15 потенциални производители/износители от Турция, като 8 от тях отговориха. Три дружества/групи, които съставляват 41 % от общия турски внос в Общността, бяха избрани за извадката.

(145)

Както беше посочено по-горе, нормалната стойност беше или конструирана, или определена на базата на цените, платени или подлежащи на плащане, при обичайни търговски условия, от независими клиенти в Турция. Някои от корекциите, поискани от производителите износители, бяха отхвърлени или променени.

(146)

След разгласяването на констатациите на Комисията, някои от износителите поискаха разходите по кредити да бъдат установени на базата на действителните условия за плащане, договорени между производителите и техните клиенти. Тези искания бяха приети.

(147)

Определени дружества поискаха отстъпка за възстановяване на митата на основание, че върху суровината, използвана за сходния продукт, в случаите, в които е бил предназначен за потребление в Турция, вече са били наложени мита върху вноса, които са били възстановени, когато продуктът е бил продаден за износ в Общността.

(148)

В един от случаите се установи, че поисканата отстъпка е била по-висока от размера на митото, наложено върху материалите, физически вложени в сходния продукт, продаван на вътрешния пазар. Беше установено, че митническата тежест е по-малка, тъй като това дружество/група от дружества са използвали в своето вътрешно производство не само намотки, внесени с мито, но и намотки, внесени с 0 % мито, както и намотки, закупени на вътрешния пазар. Следователно отстъпките бяха съответно коригирани.

(149)

Друго от дружествата, за което първоначално отстъпката беше отхвърлена, заяви, че е трябвало да бъде предоставена, тъй като неговите продукти, продавани на вътрешния пазар, са били обременени с мито. Искането беше частично прието.

(150)

В този контекст производството на Общността заяви, че се е касаело за подлежаща на изравнителни мерки субсидия. Налага се да бъде отбелязано обаче, че настоящата процедура представлява антидъмпингово разследване. Поради тази причина, това предположение не беше анализирано.

(151)

Един от турските износители, поиска отрицателни разходи по реализацията, общи и административни разходи за тези свои продажбите, чиято нормална стойност трябваше да бъде конструирана. Това се дължеше на факта, че неговите печалби от валутен обмен бяха значителни и по-високи от общия размер на разходите по реализацията, общите и административни разходи. В този случай не бяха отчетени тези финансови печалби. Единствено финансовите разходи, свързани със заемите на дружествата, бяха взети под внимание. Вследствие на това разходите по реализацията, общите и административните разходи бяха съответно коригирани.

(152)

Във всичките случаи разглежданият продукт е бил продаван на независими клиенти в Общността. Поради това, за всички износители експортната цена бе основана на цените, платени или подлежащи на плащане от несвързани клиенти в Общността в съответствие с член 2, параграф 8 от основния регламент.

(153)

Сравнението между нормалната стойност и експортните цени беше направено на базата на цена франко завода. За да се гарантира справедливо сравнение, беше предвидена съответна отстъпка под формата на корекции за разликите, засягащи съпоставимостта на цените съгласно член 2, параграф 10 от основния регламент. Съответно бяха направени подходящи корекции за рабати, отстъпки, транспорт, дейности по обработка на товари, разходи за натоварване, банкови такси, застраховки и разходи по кредити, когато бяха обосновани и подкрепени от проверен доказателствен материал.

(154)

Дъмпинговият марж за производителите износители от Турция бе установен на базата на сравнение на среднопретеглената нормална стойност със среднопретеглената експортна цена в съответствие с член 2, параграфи 11 и 12 от основния регламент.

(155)

Сравнението на среднопретеглените експортни цени със среднопретеглената нормална стойност посочи следните дъмпингови маржове:

(156)

Две дружества декларираха намерението си да съдействат, но не бяха включени в извадката. Като се има предвид, че дъмпинговият марж, определен за всички дружества в извадката, беше de minimis, а степента на съдействие при разследването беше много висока, дъмпинговият марж за цялата държава също беше счетен за de minimis.

(157)

Следователно заключението е, че в случая на Турция няма продължаване на дъмпинга. Следователно по-нататъшният анализ в рамките на член 11, параграф 3 от основния регламент ще бъде насочен само към вероятността от повтаряне на дъмпинга.

(158)

Пазарът на ЕС безспорно е много атрактивен пазар за турските производители. Това се дължи на редица фактори, първият от които е неговият размер. Размерът се отнася не само до голямото потребление, но и до факта, че повечето турски износители, изнасящи на други пазари на трети държави, са фрагментирани — т.е. малки количества се доставят на много и различни местоназначения. В този смисъл Общността е по-атрактивна като едно единствено местоназначение с голям капацитет на усвояване.

(159)

Географската близост е друг важен фактор, тъй като транспортните разходи за тези продукти не са незначителни.

(160)

Освен това Общността е традиционен пазар за турските износители, които имат добре установени дистрибуторски канали и значителен брой клиенти.

(161)

Въпреки мерките в сила, износът от Турция продължи през ПР. Въпреки това не беше установен дъмпинг за нито едно от дружествата от извадката. Следва да бъде отбелязано, че дружествата от извадката и дружествата, които не бяха включени в извадката, но които съдействаха при настоящите преразглеждания, както и тези, за чийто марж при първоначалното разследване беше установено, че е нулев или de minimis, обхващат около 90 % от общия турски износ за Общността. Пазарът за този турски износ изглежда стабилен и нищо не сочи, че дружествата биха променили своите ценови стратегии. Освен това трите дружества, включени в извадката, както и тези, за чийто марж при първоначалното разследване беше установено, че е нулев или de minimis, за момента са най-големите играчи на пазара и ценови лидери. Поради това е малко вероятно друго дружество да следва техните практики на ценообразуване. Следователно изглежда малко вероятно дъмпингът за Турция да се повтори. Въпреки това, от съображения за изчерпателност, изложените по-долу фактори също бяха разгледани.

(162)

Разследването установи общо свободни мощности за около 143 000 тона през ПР за оказалите съдействие производители, включително дружествата от извадката и тези, които не бяха включени в нея. Това количество би съответствало на около 10 % от общото потребление на заварени тръби в Общността (както е определено в съображение 231).

(163)

Най-големият пазар в трета държава за разглеждания продукт (САЩ) разполага с действащи антидъмпингови мерки за турския износ, стигащи до 14,7 %. Това предполага, при равни други условия, че е малко вероятно САЩ да поеме съществени допълнителни количества износ от Турция. Фактът, че износът към трети държави е фрагментиран, с доставки към множество различни местоназначения, сочи, че турските износители активно проучват нови пазари и поради това е вероятно пазари на трети държави да поемат част от продукцията на мощностите. Освен това, предвид действителното съотношение на турския износ към Общността и този към трети държави (70/30), може разумно да се очаква това съотношение да се запази, ако продукцията на неизползваните мощности бъде продадена. В такъв случай това би възлязло на допълнителен внос в Общността от около 100 000 тона, което отговаря на допълнителен пазарен дял от 7 %, въз основа на данните за потреблението по време на ПР. Налага се да бъде отбелязано обаче, че това би било максималното теоретично увеличение на продажбите, въз основа на предположението, че се използват 100 % от свободните мощности, което е рядко срещано в този отрасъл.

(164)

Ценовите различия между турския износ към Общността и към трети държави не бяха значителни и зависеха от съответното дружество. След допълнителен анализ, последвал разгласяването, беше установено, че експортните цени за трети държави са малко по-високи от тези за Общността. Предвид това, че не беше установен дъмпинг за Турция по отношение на нейния износ към Общността, може да се допусне, че като цяло износът към трети държави не е извършен на дъмпингови цени. Също така нищо друго не сочи, че турските износители биха променили своята ценова стратегия. Нищо в ситуацията на пазара или в положението на износителите като цяло не показва, че е вероятно да променят своето пазарно поведение като цяло.

(165)

Предвид казаното по-горе, заключението е, че е малко вероятно дъмпингът за продукти с произход от Турция да се повтори.

(166)

Жалбоподателят заяви, че действащите мерки не са предотвратили продължаването на дъмпинговия внос и че нивото на мерките вече не е било достатъчно, за да противодейства на причиняващия вреда дъмпинг при вноса на разглеждания продукт от Турция.

(167)

Както бе посочено по-горе, вносът от Турция не е продължил да се осъществява по дъмпингови цени. Наистина, всички нива на дъмпинг, установени в настоящото разследване, са под de minimis прага. Това е вярно в частност за три дружества, за които първоначално беше установено, че извършват дъмпинг.

(168)

Пазарът на Общността, както беше посочено, най-вероятно ще остане атрактивен пазар за турските износители от гледна точка на цените, както и на добре установените и дългогодишни търговски връзки. В същото време, турските производители продават значителни обеми на своя вътрешния пазар. Тези количества се продават на конкурентни и относително ниски цени, в сравнение с други основни пазари, включително ЕС и САЩ. Наистина, цените на вътрешния пазар и съответно нормалните стойности, бяха на такива нива, че дъмпингът по отношение на износа към ЕС изцяло изчезна.

(169)

Разследването не установи никакви други обстоятелства, поради които би могло да се предположи, че има вероятност цените и дъмпингът да се променят, ако се допусне срокът на действие на мерките да изтече. За дружествата, на които е било налагано нулево мито след първоначалното разследване, ще продължат да се прилагат съображенията, основани на доклада Мексико — говеждо и ориз, обяснени по-горе в съображение 143. По отношение на останалите дружества, настоящото разследване наистина показа, че обстоятелствата са се променили, тъй като беше установено, че вече не извършват дъмпинг. Освен това не съществуват неоспорими причини, които да сочат, че тези променени обстоятелства не са с дълготраен характер. В допълнение, през 2006 г. и през ПР всички разследвани дружества са осъществявали износ в трети държави по цени, които са по-високи от техните експортни цени за Общността. През същия период износът към Общността се е извършвал по цени, превишаващи продажните цени на вътрешния пазар. Това ясно сочи, че промяната в обстоятелствата (износът вече не е дъмпингов) е с дълготраен характер.

(170)

Следователно, може да се заключи, че ако се допусне срокът на действие на мерките да изтече, не е вероятно износът към Общността да се осъществява по дъмпингови цени. Също така разумно може да се смята, че промяната в обстоятелствата спрямо първоначалното по отношение на липсата на дъмпинг е с дълготраен характер.

(171)

Предвид изложеното по-горе, процедурата относно вноса с произход от Турция следва да бъде прекратена.

(172)

Interpipe Group заяви, че сравнението на нормалната стойност, основаваща се на собствените му разходи/цени на вътрешния пазар с експортните му цени за пазар на трета държава, съпоставим с този на ЕС, би довело до намаляване на дъмпинговия марж значително под нивото на сегашните мерки. В този смисъл, дружеството твърди, че запазването на мерките на тяхното сегашно равнище вече не е необходимо за компенсиране на дъмпинга.

(173)

В хода на разследването, дружеството бе уведомено за намерението на Комисията да приложи член 18 от основния регламент. Това се наложи поради факта, че дружеството не предостави информация за производствените разходи в изисквания формат по видове продукти (контролен номер на продукт (КНП)). Дружеството предостави данни само за производствените разходи като средна стойност от всички видове на продукта, произвеждани в конкретен цех.

(174)

Проверката на фактите посочи, че предоставената за производствените разходи информация не би могла да бъде приета от Комисията, тъй като не би позволила подходящо сравнение с продажните цени на вътрешния пазар по видове продукти.

(175)

Дружеството беше уведомено за причините, поради които това се налага, в рамките на разумен срок съгласно изискването на член 18, параграф 4 от основния регламент. Бяха получени коментари; те бяха анализирани внимателно и им се отговори подробно. Нито едно от дадените от дружеството обяснения не беше сметнато за достатъчно, за да позволи на Комисията да избегне използването на най-пълните факти, които са на разположение в изтъкнатата по-долу област.

(176)

След разгласяването жалбоподателят заяви, че случаят следва да бъде прекратен, тъй като съдействието от страна на единствения украински производител е било толкова слабо, че Комисията е трябвало да приложи член 18 от основния регламент, за да коригира производствените разходи. Следва да бъде отбелязано обаче, че член 18 е приложен с цел Комисията да може да допълни информацията, подадена от единствения украински производител, оказал съдействие, чрез използване на най-пълната налична информация. Поради това, искането беше отхвърлено.

(177)

Комисията провери дали продажбите на вътрешния пазар могат да се считат за извършени при обичайни търговски условия в съответствие с член 2, параграф 4 от основния регламент. Във връзка с това бяха проверени производствените разходи за продукта, произведен и продаден от оказалите съдействие производители износители на вътрешния пазар.

(178)

OJSC Interpipe Novomoskovsk Pipe Production Plant (NMPP), което произвежда разглеждания продукт, не предостави разбивка на производствените разходи по КНП. Този производител износител предостави само средните производствени разходи за всички КНП, произведени във всеки от неговите два цеха. Доказателственият материал за разходната структура по КНП от различни производители в други държави, засегнати от разследването, в това число и Общността посочи, че наистина е налице голямо колебание в производствените разходи по КНП.

(179)

OJSC Interpipe Nizhnedneprovsk Tube Rolling Plant (NTRP), който е свързан с NMPP, предостави разбивката на производствените разходи по КНП.

(180)

Както беше обяснено в съображение 173, Комисията приложи член 18 от основния регламент по отношение на NMPP, за да получи производствените разходи по КНП. Беше обмислена възможността за използване на наличните данни от първоначалното разследване, но тъй като след него Украйна получи статут на пазарна икономика, тези данни не бяха сметнати за най-пълната налична информация. В допълнение към това, Комисията прецени, че качеството на информацията, предоставена от производството на Общността, е такова, че може да позволи достигането до заключения относно производствените разходи по контролен номер на продукт (КНП). Поради това информацията, предоставена от оказалото съдействие производство на Общността, беше приета за най-надеждната и за най-пълната налична информация за установяване на производствените разходи по КНП. В тази връзка, констатациите от разследването разкриха, че могат да бъдат изчислени разликите между най-евтиния КНП, произвеждан от производството на Общността, и всички останали КНП. Тази разлика след това беше приложена по отношение на средните производствени разходи, декларирани от NMPP. Когато имаше съвпадение между КНП, произвеждан от производството на Общността, и същия КНП, произвеждан от NTRP, беше използвана себестойността на NTRP.

(181)

Същата страна подложи на съмнение факта, че Комисията е използвала данни от ПР, за да конструира нормалната стойност и експортната цена през ПР за Interpipe. Някои от исканията в тази връзка бяха приети. Комисията взе предвид среднопретеглените CIF експортни цени към Общността по време на шестмесечния период на припокриване за двете процедури. Освен това, за да се гарантира справедливо сравнение за същия период от време между среднопретеглената нормална стойност на всеки вид от разглеждания продукт, изнасян в Общността, и среднопретеглената експортна цена на всеки съответстващ вид на разглеждания продукт, бяха коригирани производствените разходи на оказалите съдействие производители. Корекцията беше направена, за да бъдат отразени производствените разходи за същия период от шест месеца, който беше взет предвид при изчисляването на CIF експортните цени към Общността. Единственият украински производител, оказал съдействие, изтъкна, че Комисията следва да използва производствените разходи за единица продукт на свързаното дружество OJSC Interpipe Nizhnedneprovsk tube rolling plant (NTRP), когато КНП са почти идентични на тези, произвеждани от OJSC Interpipe Novomoskovsk Pipe Production Plant (NMPP). Както е обяснено в съображение 175, Комисията все пак разполага с доказателства за големи колебания в производствените разходи по КНП. Следователно искането беше отхвърлено.

(182)

По отношение на износа за Общността, по време на периода на разследване за Interpipe групата е изнесла незначителен обем от разглеждания продукт в Общността. Тези сделки, сами по себе си, не биха могли да се смятат за представителни, за да се установи дали е налице някаква промяна в поведението с дълготраен характер.

(183)

Interpipe Group предложи използването на износа към трети държави, за да се установи ценовото ниво, на което би се извършил износът за Общността. В частност, износителят поиска в тази връзка да бъде използван износът за Русия. Дружеството предостави доказателствен материал за своя износ за пазари на трети държави, и за руския пазар.

(184)

На първо място беше определено дали изнасяните обеми от разглеждания продукт за трети държави, предложени от Interpipe Group, са били достатъчно съществени от гледна точка на общите продажби. В тази връзка бе направено заключението, че продажбите за Русия са представлявали повече от половината от общия износ на групата и по принцип са били достатъчни, за да се направят заключения, при условие че руският пазар е достатъчно подобен на този на Общността.

(185)

Въз основа на информацията на разположение на Комисията, беше проверено дали в Русия има сходни пазарни условия и структура на тези в Общността, за да се прецени дали износът за Русия надеждно е отразявал вероятните експортни цени за Общността, с цел определяне на ново ниво на мярката.

(186)

От друга страна, размерът на руския пазар за разглеждания продукт, както и този на Общността, изглежда е значителен, а продаваните в двете зони видове продукти са по принцип сходни.

(187)

От друга страна, между двата пазара бяха установени очевидни разлики. на първо място, в Русия се прилагат значителни мита при внос за разлика от Общността, където подобни мита не се прилагат ( 9 ). Това намира отражение в дяловете на вноса, които са значително по-ниски от тези в Общността. В допълнение към това, производственият сектор в Русия изглежда много по-концентриран, с малко големи производители, представляващи по-голямата част от дейността, докато в Общността тази дейност е разпределена между по-голям брой производители. Също така изглежда, че дистрибуторските канали включват по-малко търговци, държащи стоки на склад, отколкото тези в Общността. Нещо повече, фактът, че е налице значителен руски дъмпинг в Общността насочва вниманието към различия във ценообразуването и изкривявания на руския вътрешен пазар, без които тези практики не биха могли да съществуват.

(188)

Освен това наличието на дъмпинг сочи, че ценовите нива на вътрешния пазар в Русия са над цените, по които е вероятно износителите да изнасят за Общността. Това се дължи на факта, че цените, налагани от вносителите, които поддържат значително присъствие в Общността, са вероятно на същото ниво като тези на руските експортни цени, както и на хомогенния характер на разглеждания продукт, което предполага, че износителите, желаещи да намерят пазар в Общността, по всяка вероятност би трябвало да се придържат към ценовото ниво на операторите с най-ниски цени.

(189)

Изложеното по-горе говори за несъответствия, които биха засегнали образуването, а оттам и нивата на цените, което означава, че руските цени не могат да се използват за определяне на ново ниво на мерките.

(190)

Комисията допълнително провери дали за целта биха могли да се използват експортните цени към трети държави, различни от Русия. На първо място беше разгледано дали вторият най-голям пазар от гледна точка на износа, би могъл да се вземе като референтна държава. Тази възможност обаче беше отхвърлена, тъй като Беларус не е държава с пазарна икономика. Продажбите към други държави също бяха анализирани, но техните експортни обеми бяха твърде малки, за да се считат за представителни.

(191)

При тези обстоятелства, използването на експортните цени от Украйна към Русия (и към други трети държави, към които заявителят е осъществявал износ по време на периода на разследване за Interpipe) не може да се счита за представително за вероятното поведение на експортната цена за Общността и поради това беше отхвърлено. С оглед на изложеното по-горе, беше счетено за необходимо по отношение на Interpipe Group да се приложи член 2, параграф 9 от основния регламент. В тази връзка, беше разгледано дали среднопретеглените CIF експортни цени към Общността по време на ПР от всички оказали съдействие производители износители, във всички държави, засегнати от разследването, биха могли да бъдат обединени на база КНП и използвани като референтна стойност за определянето за установяването на експортна цена за украинския производител износител.

(192)

Този метод беше сметнат за подходящ, тъй като е разумно да се предположи, че ако украинският износ навлезе на пазара на Общността, той не би се отклонил в някаква съществена степен от ценовия модел на неговите преки конкуренти, т.е. останалите износители за Общността.

(193)

Както е обяснено в съображение 181, при определяне на експортната цена Комисията е използвала само данни от шестмесечния период на припокриване на ПР и ПР за Interpipe.

(194)

Поради това за определянето на експортната цена на Interpipe group бяха използвани съответстващите експортни цени на единица КНП на тези износители.

(195)

След разгласяването единственият украинския производител износител заяви, че при определяне на експортната цена не следва да се приспадат разходите за реализация, общите и административните разходи и печалбата на свързаното дружество, тъй като член 2, параграф 9 от основния регламент не е приложим в настоящия случай. Беше изтъкнато, че член 2, параграф 9 от основния регламент е приложим само към свързани вносители, разположени в Общността, тъй като в текста се прави ясно разграничение между „внос и препродажба“. Освен това беше изтъкнато, че свързаното дружество действа като експортен отдел.

(196)

Следва да бъде отбелязано, че за продажбите на разглеждания продукт в Общността, единственият украинския производител износител е изпратил разглеждания продукт директно до Общността, издал е фактура на свързаното с него дружество в Швейцария за всяка пратка и е получило съответното заплащане. По този начин производителят износител е изпълнил всички функции на износител. Свързаното с него дружество в Швейцария е провело преговори за договори за продажба и е издало фактури на първия независим купувач в Общността. Свързаното с него дружество е организирало също и доставката на продаваните продукти.

(197)

По отношение коментарите от страна на украинското дружество във връзка с разгласяването, се поддържа становището, че експортните цени могат да бъдат конструирани съгласно член 2, параграф 9 от основния регламент, когато няма експортна цена (първо предложение съгласно член 2, параграф 9). Също така съгласно член 2, параграф 9, експортните цени могат да бъдат конструирани на друга разумна основа. Тази разумна основа може също да послужи за изваждане на разходите за реализация, общите и административните разходи и разумната печалба на свързаното дружество. Дори ако се прецени, че е по-подходящо тези елементи да бъдат отразени като „комисионни възнаграждения“/„надценки“, в съответствие с член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент, quod non, полученият дъмпинговият марж би бил същият. Тъй като печалбата на свързаното дружество е била повлияна от факта, че е закупувало при условия на търговия между дружества, разумната печалба беше определена въз основа на данните, събрани от независими вносители/търговци, съдействали при разследването.

(198)

След разгласяването производството на Общността заяви, че основният регламент и правилата на СТО не позволяват изчисляване на дъмпинговия марж, когато не е бил осъществяван износ към Общността. Поради причините, изложени в предходните съображения, отново се посочва, че в член 2, параграф 9 изрично се посочва, че когато няма експортна цена, тя се конструира на друга разумна основа. Следователно искането се отхвърля.

(199)

Сравнението между нормалната стойност, изчислена по описания по-горе начин, и експортната цена, също изчислена както е посочено по-горе, показа наличието на дъмпинг. Дъмпинговият марж за украинската група като процент от вносната CIF цена на границата на Общността, без платено мито, е следният:

Interpipe Group (OJSC Interpipe Novomoskovsk Pipe Production Plant и OJSC Interpipe Nizhnedneprovsk Tube Rolling Plant): 10,7 %.

(200)

В заключение, беше установено съществуването на дъмпинг от Interpipe Group на нивото, описано в съображение 199. По отношение на всички други производители износители от Украйна, приложимият остатъчен дъмпингов марж не се променя.

(201)

Експортните обеми от разглежданата държава за ЕС намаляват устойчиво от 29 хил. тона през 2002 г. до 17,2 хил. тона през 2005 г., и близо до нула през ПР.

(202)

Само двама украински производители, принадлежащи към същата група (Interpipe Group), се представиха и изпратиха отговор на въпросника: OJSC Interpipe Novomoskovsk Pipe Production Plant и OJSC Interpipe Nizhnedneprovsk Tube Rolling Plant.

(203)

Беше установено, че има най-малко още седем производители, работещи в Украйна. Съгласно информацията на разположение на Комисията, Interpipe Group представлява около 26 % от украинското производство. При тези условия беше сметнато, че степента на съдействие е била много ниска.

(204)

Износът за Общността на единствения оказал съдействие украинска група производител през ПР беше незначителен. Най-ниското ниво на украински износ на разглеждания продукт за Общността не беше представително и по тази причина не предостави надеждна и разумна основа за определяне дали е налице продължаване на дъмпинга. По тази причини беше сметнато за подходящо анализът да бъде базиран върху вероятността от повтаряне на дъмпинга, ако мерките бъдат преустановени.

(205)

Както е посочено в съображение 203, разследването посочи, че през ПР е имало най-малко седем производители на разглеждания продукт в Украйна, но само една група оказа съдействие при разследването.

(206)

Беше разгледано до каква степен информацията от една съдействаща украинска група би могла да се използва за целите на анализа на цялостната ситуация, отнасяща се до вероятното развитие на износа от Украйна, както и по-конкретно, да послужи като база за сравнение от гледна точка на показателите за вътрешните и експортните цени, разходите, производствените мощности и използването на мощностите.

(207)

Данните, отнасящи се до запасите, нивото на производство и мощностите, които бяха предоставени от дружеството, бяха използвани заедно с данните от жалбата, за да се определи обемът на производство и мощностите на всички производители в Украйна.

(208)

С оглед на изложеното по-горе, представените по-долу съображения бяха взети под внимание при оценката на вероятните последици от отмяна на мерките.

(209)

Въз основа на информацията на разположение на Комисията беше установено, че производствените мощности за разглеждания продукт в Украйна превишават 400 хил. тона на година.

(210)

При липса на доказателства, че продукцията тези мощности би могла да се усвои от увеличени продажби на вътрешния пазар, продажби на други трети държави или производството на продукти, различни от разглеждания продукт, беше направено заключението, че когато срокът на действие на мерките изтече по всяка вероятност тези резервни мощности ще бъдат насочени към Общността, не на последно място поради атрактивността на Общността като експортен пазар. Това е потвърдено допълнително от значителните резервни мощности, съществуващи в Interpipe Group.

(211)

Като се има предвид, че пазарът на Общността е един от най-големите в света, неговият очевиден размер го прави атрактивен за всеки украински производител износител на разглеждания продукт.

(212)

Припомня се, че Interpipe Group доставя намотки от Украйна на производственото предприятие Mogilev в Беларус, което преработва продукта, в условията на ишлеме, в разглеждания продукт, който след това се продава от швейцарското дъщерно дружество на Interpipe в Общността. През целия този процес Interpipe запазва собствеността върху продукта. Както беше посочено по-горе, беше установено, че този износ е дъмпингов. Особено след като е предложено налагането на мерки върху Беларус, не може да се изключи, че определен износ, извършван от групата от Беларус, би се пренасочил от Украйна.

(213)

Като наред с това се взе предвид и относително атрактивното ценово ниво в Общността, където съществуват добре развити дистрибуторски канали, се прецени, че при липса на мерки налице би бил ясен икономически стимул за отклоняване на износа от трети пазари, като Русия и Беларус, и насочването му към Общността.

(214)

Като цяло, при тези обстоятелства беше посочено, че всяко увеличение в нивото на сегашното използване на мощностите е вероятно да бъде насочено към износ, и по-конкретно, за пазара на Общността.

(215)

В контекста на ниската степен на съдействие и предвид информацията, посочена по-горе, се счита, че предположенията, направени в жалбата относно вероятността от повторна поява на дъмпинг, следва да бъдат потвърдени. Това се подкрепя допълнително от други фактори.

(216)

Експортните цени към други трети държави са на същото ниво като тези на преобладаващите вносни цени в Общността. Това предполага, че съществува вероятност експортните цени към тези други трети държави също да са дъмпингови, което говори за по-общ модел на поведение, основан на дъмпинг.

(217)

В допълнение, за разглеждания продукт, който по принцип е по-скоро хомогенен, е вероятно възможните бъдещи украински производители да доставят продукти на цените, налагани за друг внос в Общността. Както бе заключено в разделите по-горе, като цяло цените на вноса на други държави износителки са ниски. Като се има предвид, че е налице вероятност на възможните експортни цени на украинските производители износители да се наложи да отразят тези ниски цени, и като се вземе под внимание разходната структура на разглеждания продукт, която до голяма степен се базира върху цените на стоманените намотки и цинка, при които се отбелязва значителен растеж в световен мащаб, по-вероятно е експортните цени да бъдат дъмпингови на ниво около 10,7 %, както е посочено в съображение 199.

(218)

Следователно, голяма част от украинския износ вероятно ще бъде продаден в Общността по дъмпингови цени, ако се допусне срокът на действие на мерките да изтече.

(219)

В рамките на Общността беше установено, че сходният продукт се е произвеждал от 17 дружества, които оказаха съдействие на разследването и подкрепиха жалбата, като 2 производители от Общността не оказаха съдействие на разследването. Никой производител от Общността не се представи и не възрази срещу разследването.

(220)

При отсъствието на съдействие от страна на двама производители от Общността, производството на Общността се определи на базата на информацията, предоставена в жалбата и информацията, събрана по време на разследването от оказалите съдействие производители.

(221)

17-те оказали съдействие производители от Общността са представлявали 95 % от общата продукция на разглеждания продукт в Общността. Беше прието, че те представляват производството на Общността по смисъла на член 4, параграф 1 от основния регламент.

(222)

Производителите от Общността, включени в извадката за разследването, са представлявали около 67 % от продукцията на сходния продукт в Общността по време на периода на разследване.

(223)

Потреблението на разглеждания продукт на пазара на Общността се установи на базата на обема на продажбите на пазара на Общността от всички производители в Общността, плюс вноса от разглежданите държави и от трети държави.

(224)

Във връзка с производителите от Общността, обемите на продажбите бяха установени чрез използването на информацията от отговорите на производството на Общността и на информацията, поместена в жалбата за продажбите в Общността на двама неоказали съдействие производители.

(225)

По отношение на обемите на вноса от разглежданите държави и от трети държави, бяха проверени следните източници на информация:

(226)

В допълнение към това, според жалбата не трябва да се изключват данни от кодовете по КН, за да се отчетат продукти, които не са разглежданият продукт, тъй като по тези кодове по КН не са внасяни съществени количества други продукти.

(227)

На тази база бе направено заключението, че с цел определяне на тенденциите в обема и цените за целия разглеждан период, най-подходящият източник са пълните кодове по КН.

(228)

В този контекст са полезни направените по-долу коментари. За Беларус, в отсъствието на друга информация за цените, която да обхваща целия разглеждан период, и след анализ на ценовите нива по Евростат, и тези, предоставени от немския оператор, посочен по-горе, беше прието, че статистическата информация на Евростат е най-точният източник за тенденциите в цените.

(229)

За Китай разследването установи, че вносът на пазара на ЕС от оказалите съдействие производители износители е бил по-голям от статистическите данни за вноса, както са посочени в таблица 2 (по-долу). Като се има предвид, че ценовите нива между двата набора данни са били подобни, и за да се гарантира, че цифрите не са завишени, беше решено да се използва официалната статистическа информация, не на последно място, защото този подход не оказа съществено влияние върху анализа на вредата и причинно-следствената връзка в сравнение с използването на информацията, получена от оказалите съдействие производители износители.

(230)

Като се има предвид, че турският внос от оказалите съдействие износители е бил по-висок от посочения в данните от Евростат, подобни аргументи намират приложение и по отношение на Турция. Отново, този подход не оказа съществено влияние върху анализа на вредата и причинно-следствената връзка в сравнение с използването на информацията, получена от оказалите съдействие производители износители.

(231)

Потреблението, определено както е посочено по-горе („потребление на Общността“) е нараснало с 9 % през разглеждания период, т.е. от 1 234 хил. тона през 2004 г. до 1 342 хил. тона през ПР. По-конкретно, потреблението в Общността показа намаление с 12 % през 2005 г., преди да се увеличи отново през 2006 г. и по време на ПР. Спадът в потреблението за 2005 г. се дължи на реализиране на запасите за 2005 г. (следователно намалени покупки) от търговците, държащи стоки на склад, след увеличените покупки през 2004 г.

(232)

За държавите, обхванати от антидъмпинговото разследване, т.е. Беларус, Китайската народна република и Русия, беше разгледано дали условията са такива, че да позволят кумулативен анализ на целия внос. С дъмпингов марж под de minimis, износът от Босна и Херцеговина бе разгледан в раздел 3.4 „друг внос“, както и в „други причини“ в раздел 4 по-долу. Вносът от държавите, предмет на преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на мерките, и от Турция (в контекста на междинното преразглеждане за Турция) беше анализиран поотделно. В този контекст се напомня, че нивата на дъмпинг за Турция бяха под de minimis прага и че обемите на вноса от Тайланд и Украйна заедно и поотделно също бяха de minimis. За последните две държави обаче беше установена вероятност от повторение на причиняващия вреда дъмпинг, както е посочено в раздел Е по-долу.

(233)

Комисията провери дали дъмпинговият внос на разглеждания продукт с произход от Беларус, Китайската народна република и Русия, трябва да бъде оценяван кумулативно в съответствие с член 3, параграф 4 от основния регламент.

(234)

Този член предвижда, че последиците на вноса от две или повече държави, едновременно предмет на едно и също разследване, се оценяват кумулативно, когато i) дъмпинговият марж, определен за вноса от всяка държава, е по-висок от минималния марж по член 9, параграф 3 от основния регламент; ii) обемът на вноса от всяка държава не е несъществен; и iii) условията на конкуренция между внесените продукти и условията на конкуренция между внесените продукти и сходните продукти в Общността правят тази оценка подходяща.

(235)

Целият внос от КНР, Русия и Беларус отговаря на изискването на подточка i), посочено в съображение 234 по-горе.

(236)

Обемите на вноса от КНР, Русия и Беларус са над нивото de minimis и поради това не са несъществени (както се вижда в таблица 2 по-долу).

(237)

Във връзка с условията на конкуренция разследването разкри, че разглежданият продукт, внесен по дъмпингови цени от засегнатите държави, и продуктът, произвеждан и продаван от производството на Общността, са сходни от гледна точка на всички техни съществени физически и технически характеристики. Същото се прилага при сравнението на дъмпинговите внесени продукти от различните засегнати държави.

(238)

Нещо повече, тези продукти са взаимозаменяеми и са се търгували в Общността по време на разглеждания период чрез съпоставими канали за продажба, напр. търговци и търговци, държащи стоки на склад.

(239)

В допълнение към това, разследването установи, че е налице конкуренция в различните държави-членки на Общността и между всички видове на разглеждания продукт, включително галванизирани продукти, продукти и тръби от черни метали с друго външно покритие. Следователно се прецени, че внасяните заварени тръби се конкурират както помежду си, така и със заварените тръбите, произвеждани в Общността.

(240)

Ценовото поведение на различните държави, включени в кумулативната оценка, също бе разгледано. Този анализ показа, че тези държави подбиват и продават под цените на производството на Общността и, както е описано в съображение 244, тенденциите при цените показват подобно развитие.

(241)

Някои страни изтъкнаха, че вносът с произход от Русия следва да бъде изключен от разследването, тъй като вносът от тази държава сочи различна тенденция относно обемите на вноса и пазарния дял на пазар, на който търсенето се увеличава. В тази връзка трябва да се отбележи, че обемите на вноса на пазара на Общността остават значителни във всеки един момент през целия разглеждан период. В допълнение към това дъмпинговият внос от всички три държави (Беларус, Китайската народна република и Русия) се е увеличил съществено през последните две анализирани години, а общите ценови нива са следвали същата тенденция и са били със същите размери, особено през ПР, както се вижда от информацията по отделни дружества. Нещо повече, целият кумулиран внос е подбивал цените на производството на Общността през ПР.

(242)

Въз основа на посоченото по-горе, бе направено заключението, че всички условия, оправдаващи кумулативната оценка, както е описана в член 3, параграф 4 от основния регламент, са били изпълнени. По тази причина беше взето решение вносът на заварени тръби с произход от Беларус, Китайската народна република и Русия да бъде оценяван кумулативно. Тези държави ще бъдат разглеждани заедно като „държави, включени в кумулативната оценка“, а вносът от тях ще бъде разглеждан заедно като „кумулиран внос“.

(243)

Кумулираният внос се е увеличил от 76 644 тона през 2004 г. до 250 559 тона през ПР, т.e. с повече от 200 %. Тъй като потреблението на разглеждания продукт по време на разглеждания период се е увеличило с 9 %, пазарният дял на кумулирания дъмпингов внос на разглеждания продукт е нараснал от 6,2 % през 2004 г. на 18,7 % по време на ПР. Данните за развитието на вноса и за пазарните дялове на разглеждания продукт по време на разглеждания период са посочени в таблици 2 и 3 по-горе.

(244)

Среднопретеглената цена на вноса от засегнатите държави се разви по следния начин през разглеждания период:

(245)

Таблица 4 беше изготвена с информация от базата данни на Comext на ниво пълни кодове по КН. Общата тенденция при вносните цените в Общността е в посока увеличение в съответствие с общото увеличение на цените за всички оператори на пазара на ЕС.

(246)

За определяне на подбиването на цените, Комисията основа своя анализ на информацията, предадена на детайлизирано ниво по видове продукти в хода на разследването от включените в извадката производители износители за Китай. За Русия бяха използвани данните от оказалия съдействие производител износител. За Беларус бяха използвани данните от оказалия съдействие немски оператор.

(247)

Тази информация за експортните цени беше съпоставена със среднопретеглената цена на включените в извадката производители от Общността на същото детайлизирано ниво по видове продукти, за да се гарантира справедливо сравнение на едно и също ниво на търговия. Във всички случаи този анализ взе предвид експортните цени на производителите износители на ниво CIF на границата на Общността. За производството на Общността съответните продажни цени бяха тези за независимите клиенти, коригирани където е необходимо на ниво франко завода. По време на ПР, на базата на различните видове продукти, включени във въпросника, за всяка държава средният марж на подбиване на цените беше, както следва:

(248)

Напомня се, че за Украйна и Тайланд обемите на вноса бяха под нивото de minimis и по тази причина беше сметнато, че цените и следователно развитието на цените и изчисляването на подбиването на цените, не биха били надеждни и важни.

(249)

Както е посочено в таблици 2 и 3, вносът от трети държави, включително този от Босна и Херцеговина и от Турция, се е увеличил леко от 222 096 тона през 2004 г. на 238 441 тона по време на ПР. Пазарният дял на този внос остана на ниво от около 18 % през този период.

(250)

Съгласно член 3, параграф 5 от основния регламент, Комисията изследва всички уместни икономически фактори и показатели, имащи отношение към състоянието на производството на Общността. Този анализ беше направен за 9-те включени в извадката дружества, както е посочено в съображение 20, които бяха попълнили изцяло въпросниците. Факторите, разгледани за дружествата, включени в извадката, бяха: цени, заетост и заплати, инвестиции, рентабилност, паричен поток и способност за привличане на капитал. За някои показатели обаче имаше информация (анализирани по-долу като макро показатели) и тя беше използвана за всички 17 дружества (включително 9те дружества, включени в извадката) на производството на Общността. Тези макропоказатели бяха: пазарен дял, обем на продажбите в производството на Общността и производствени мощности.

(251)

Производството на Общността е намаляло с 10 % от 2004 г. до ПР. Производствените мощности бяха изчислени по стандартна методология, прилагана към цялото производство на Общността. Тази методология взе под внимание действителните мощности в дългосрочен план, допускайки нормални преустановявания на производството, като например с цел поддръжка, и представлява обичайно прилаганата система в рамките на производството на Общността. Производствените мощности за разглеждания продукт са намалели умерено през разглеждания период от 2 218 597 тона през 2004 г. на 2 132 322 тона (или с 4 %) по време на ПР.

(252)

Използването на мощностите също бележи спад, отразявайки спада в производството от около 44 % на 41 % през разглеждания период. В тази връзка, следва обаче да се отбележи, че този фактор не е най-уместният показател за вредата в този сектор, тъй като машините и производственото оборудване се използват и за производството на други тръби и други продукти, които не са предмет на настоящото разследване.

(253)

Данните в таблица 7 показват ясно намаление в обема на продажбите за производството в Общността на пазара на Общността. Тази ситуация се подчертава допълнително от факта, че общото потребление, както е посочено в таблица 1, е нараснало с 9 % за същия период. След като беше поддържана определена степен на стабилност през 2004 г. и 2005 г., пазарният дял на производството на Общността спадна съществено през 2006 г. и през ПР. Това е в контраст с постоянните или увеличаващи се пазарни дялове (вж. съображение 243) на дъмпинговия внос от КНР, Беларус и Русия поотделно и с увеличаващия се пазарен дял на държавите, включени в кумулативната оценка през разглеждания период.

(254)

Нивото на запасите за включените в извадката производители от Общността е спаднало с 23 % между 2004 г. и 2005 г. и след това е останало постоянно. Изчислението на обращаемостта на запасите през разглеждания период показва, че нивото на запасите се е задържало на приблизително 30 дни от продажбите. Разследването потвърди, че нивото на запасите не се счита за съществен показател в тази връзка, тъй като производството на Общността обичайно произвежда на база поръчки и следователно поддържа относително малки запаси.

(255)

Средната продажна цена на единица на несвързани клиенти в Общността се е увеличила с 14,8 % през разглеждания период. Тази тенденция на растеж обаче трябва да се разглежда в контекста на значителното увеличение на разходите за производство през същия период. Увеличението на производствените разходи се е дължало основно на значителното увеличение на покупната цена на основните суровини, т.е. намотки, цинк и енергията, както е обяснено в съображение 287. Като цяло, в продуктовата гама не е настъпила съществена промяна през разглеждания период, която да изкриви тенденцията при продажните цени, посочени по-долу в таблица 9.

(256)

Увеличаването на производствените разходи през разглеждания период не е било съпроводено със съответно повишение на продажната цена, което се дължи основно на силния натиск на вноса от разглежданите държави. При тези обстоятелства, производството на Общността не е било в състояние да преразпредели това повишение на цената на суровините към потребителите.

(257)

Следователно върху цените на производството на Общността е бил упражняван натиск, дори когато те са отбелязали растеж в абсолютно изражение. С други думи, увеличението на цените би било много по-голямо при отсъствието на дъмпингов внос.

(258)

Нещо повече, продажните цени на пазара на Общността са били подбити с между 12 % и 43 %, както бе обяснено в съображение 246 и следващите.

(259)

Цялостната рентабилност на включените в извадката производители във връзка с разглеждания продукт се основава върху среднопретеглената рентабилност на нетния оборот на разглеждания продукт, продаден на несвързани клиенти на пазара на ЕС. По време на разглеждания период нивото на рентабилност се е влошила, като е достигнала -1,0 % през ПР. В допълнение към това, през разглеждания период нивото на рентабилност очевидно е било недостатъчно и, като се има предвид, че тази ситуация продължава вече много години, то очевидно заплашва самото съществуване най-малкото на част от това производство.

(260)

Нивото на рентабилност никога не е достигнало целевата печалба от 5 %, посочена в съображение 352 и следващите.

(261)

Заетостта при включените в извадката производители от Общността е намаляла с 23,5 % по време на разглеждания период от 2 772 работника през 2004 г. до 2 123 през ПР.

(262)

Заплатите, изчислени на база среден разход на служител, са се увеличили от 15 668 EUR през 2004 г. на 21 558 EUR по време на ПР. Една от основните причини за това увеличение на заплатите на служител е значителното увеличение на заплатите в дружествата от производството на Общността, разположени в 10-те държави, които станаха членки на ЕО през 2004 г.

(263)

Това увеличение обаче до голяма степен се компенсира от комбинираното въздействие на посоченото намаление на персонала и същественото увеличение (17 %) на производителността. Това подчертава продължаващите усилия на производството на Общността да повиши своята ефективност.

(264)

Разследването потвърди, че не са били направени съществени капиталови разходи във връзка с цялостната дейност на дружествата от страна на включените в извадката производители от Общността в сектора, включващ разглеждания продукт. Не са били направени никакви инвестиции за увеличаване на производствените мощности, както е посочено в съображения 251 и 252. При сегашните пазарни условия, производството на Общността не инвестира в увеличение на мощностите, а вместо това предприема стъпки за поддържане и увеличаване на ефективността на своето налично производствено оборудване. Също така бяха направени инвестиции в дейността, свързана с производството на заварени тръби, във връзка с опазването на околната среда, със здравето и безопасността.

(265)

Нивото на възвръщаемост на инвестициите, изразено като връзка между нетната печалба на включените в извадката производители от Общността и брутната отчетна стойност на техните дълготрайни активи, отразява тенденцията при рентабилността, описана в съображение 259. Нейното ниво е много ниско и остава отрицателно от 2005 г. насам.

(266)

Развитието на паричния поток, създаден от включените в извадката производители от Общността във връзка с продажбите на разглеждания продукт на пазара на ЕС, отразява развитието на рентабилността. Следва да се отбележи, че макар паричният поток да е нисък, той е останал положителен през разглеждания период, с изключение на 2005 г., единствената година, през която той е бил отрицателен.

(267)

Разследването не установи Общността да изпитва затруднения със способността си за привличане на капитал. Следва да бъде отбелязано обаче, че способността за привличане на капитал може да се разглежда като по-несъществен показател за това разследване. Причина за това е фактът, че повечето производители на разглеждания продукт от производството на Общността са част от големи корпоративни групи. Поради това способността за привличане на капитал е тясно свързана с резултатите от дейността на групата като цяло, а не с индивидуалните резултати за разглеждания продукт. Фактът обаче, че никоя от тези големи групи не е взела решение да инвестира в нови производствени съоръжения сочи, че през последните години възвръщаемостта на тези инвестиции не е била достатъчна

(268)

Както бе обяснено в съображение 253, трябва да се отбележи, че пазарният дял на производството на Общността е спаднал с 10,3 процентни пункта, докато нивото на потребление на Общността е нараснало с 9 %. Това е красноречиво свидетелство, че производителите от Общността не са били в състояние да реализират достатъчен ръст при наблюдаваните пазарни условия през разглеждания период.

(269)

Що се отнася до значителният дъмпингов марж, установен през ПР за внос от КНР, Русия и Беларус, и предвид обема и цените на свързания с това внос, последиците от мащаба на дъмпинговия марж не може да се считат за незначителни.

(270)

Напомня се, че за Украйна и Тайланд вноса по време на ПР беше под нивото de minimis и поради това не беше счетен за надеждна и разумна основа за определяне на дъпминговия марж. По тази причини беше сметнато за подходящо оценката да бъде базирана върху вероятността от повтаряне на причиняващия вреда дъмпинг, както е посочено в раздел Е по-долу.

(271)

Очакваното възстановяване на производството на Общността от последиците на предишен дъмпинг не се е осъществило изцяло, както се вижда от ниската рентабилност и неспособността за съществено увеличаване на обемите на продажбите, наред със значителната загуба на пазарен дял. През последните години производството бе изправено пред значителни обеми от дъмпингов внос от КНР, Русия и Беларус, което попречи на очакваното му възстановяване.

(272)

Разгледани поотделно и заедно, обемите на вноса от държавите, включени в кумулативната оценка (както са определени в съображение 242) запазиха значително присъствие на пазара на Общността през целия разглеждан период. От 2005 г. насам те дори са нараснали значително както в абсолютно, така и в относително изражение. Заедно, техният пазарен дял е нараснал от около 6 % през 2004 г. до около 10 % през 2005 г. и от това ниво, до около 19 % по време на ПР, както е обяснено в съображение 243. Нещо повече, дъмпинговият внос от тези държави показва поотделно съществено ниво на подбиване на цените. Маржовете на продажбите на по-ниски цени са значителни, отразявайки фактът, че производството на Общността понася загуби.

(273)

Показателите на производството на Общността посочиха цялостно негативно развитие през разглеждания период и показаха, че е налице значителна вреда. В този контекст очевидно положителното развитие, като например повишаването на продажните цени, трябва да бъде съпоставено с по-същественото увеличение на разходите за основни суровини/компоненти, които заличиха въздействието на тези положителни тенденции.

(274)

Въз основа на изложения по-горе анализ става ясно, че производството на Общността се намира в трудно икономическо и финансово положение и е понесло значителна вреда по смисъла на член 3 от основния регламент. Това заключение може да се приложи по отношение на производството на Общността като цяло, като се има предвид високото ниво на представителност на включените в извадката производители от Общността и фактът, че макро показателите са били анализирани за всички дружества от производството на Общността, както бе обяснено в съображение 250 по-горе.

(275)

В съответствие с член 3, параграфи 6 и 7 от основния регламент, бе разгледано дали понесената от производството на Общността значителна вреда е била причинена от дъмпинговия внос от засегнатите държави. Нещо повече, бяха разгледани и други известни фактори, освен дъмпинговия внос, които са могли да нанесат вреда на производството на Общността, с цел да се гарантира, че възможната вреда, причинена от тези фактори, не се отдава на дъмпинговия внос.

(276)

Както бе обяснено по-горе, вносът от държавите, включени в кумулативната оценка, се е увеличил с повече от 200 % през разглеждания период. От гледна точка на пазарния дял увеличението при държавите, включени в кумулативната оценка, е било от 6,2 % на 18,7 %. В допълнение към това, има ясно съвпадение във времето между влошаването на състоянието на производството на Общността и значителното засилване на дъмпинговия внос от държавите, включени в кумулативната оценка. Въпреки, че таблица 4 показва, че цените на вноса с произход от държавите, включени в кумулативната оценка, са се увеличили през разглеждания период, това би следвало да се разглежда в контекста на равностойно общо увеличение на цените на пазара на Общността, както бе обяснено в съображение 255.

(277)

Вносът от държавите, включени в кумулативната оценка, е увеличил присъствието си на пазара на ЕС и е заел значителна част от пазарния дял, държан преди това от държави, които са предмет на преразглеждането с оглед изтичане на срока на действие на мерките (с изключение на Турция), както и този от трети държави, които не са предмет на разследването, и от производството на Общността. Всъщност производството на Общността е изгубило повече от 10 процентни пункта пазарен дял по време на разглеждания период. През същия период вносът от държавите, включени в кумулативната оценка, се е увеличил с повече от 10 процентни пункта, както е показано на таблица 14 по-горе.

(278)

Това е станало възможно, тъй като този внос е бил на много ниски цени. Вносът от държавите, включени в кумулативната оценка, съществено е подбивал цените на производителите от Общността, както бе посочено в съображение 247.

(279)

Причиняващата вреда ситуация, описана по-горе в раздел 4, е резултат от дъмпингов внос от държавите, включени в кумулативната оценка, като натискът за понижаване на цените е довел до невъзможност за производството на Общността да постигне достатъчни нива на рентабилност, и дори да реализира загуби. В допълнение към това бяха установени отрицателни тенденции за много други фактори за определяне на вредата, като например производството, заетостта и пазарния дял. Както се вижда по-горе в съображение 273, има ясно съвпадение по време между, от една страна, увеличаването на вноса от държавите, включени в кумулативната оценка, и отрицателни тенденции, наблюдавани при показателите за вредата.

(280)

Вносът от Босна и Херцеговина достигна до около 33 000 тона или 2,5 % от потреблението на Общността на пазара на Общността. Средната вносна цена беше 576 EUR за тон, което сочеше подбиване на цените на производството на Общността. Независимо от това, предвид обемите, за които става въпрос, бе направено заключението, че само малка част от вредата може да се обясни с този внос, и че това не нарушава причинно-следствената връзка между вредата, претърпяна от производството на Общността, и дъмпинговия внос от държавите, включени в кумулативната оценка.

(281)

Този внос е възлизал на 111 000 тона или 8,3 % от потреблението на Общността на пазара на Общността по време на ПР. Средната вносна цена е била 620 EUR за тон, което е подбило цените на производството на Общността. Турските цени обаче, както може да бъде видяно в таблица 4, са били по-високи от тези на трите държави, включени в кумулативната оценка. Разликата в цените е дори по-ясно видима, когато бъде взет под внимание фактът, че турските производители са изнасяли на пазара на Общността предимно тръби от черни метали (т.е. такива с ниска цена), докато вносът от държавите, включени в кумулативната оценка, е бил предимно на галванизирани тръби (т.е. такива с висока цена). Освен това обемът на внос от държавите, включени в кумулативната оценка, е с 125 % по-висок от този от Турция.

(282)

Предвид наблюдаваните обеми и подбиване на цените, може да бъде направен изводът, че не незначителна част от претърпяната вреда може да бъде отдадена на внос от Турция. При сравнение с последиците от кумулирания внос обаче, както е посочено по-горе, много по-голяма част от вредата може да бъде отдадена на внос от държавите, включени в кумулативната оценка. Следователно заключението е, че вредата, нанесена от внос от Турция, не е такава, че да нарушава причинно-следствената връзка между вредата, претърпяна от производството на Общността, и дъмпинговия внос от държавите, включени в кумулативната оценка.

(283)

Вносът от Украйна и Тайланд е незначителен и поради това не се счита, че е нанесъл значителна вреда на производството на Общността.

(284)

През 2004 г. вносът от други трети държави (без Босна, Турция, Украйна и Тайланд) е възлязъл на около 127 000 тона или 10,3 % от потреблението на Общността на пазара на Общността. През разглеждания период нивото на вноса е отбелязвало колебания, но до ПР се е върнало на нивото на потреблението на Общността. Средната вносна цена през ПР беше 735 EUR за тон в сравнение с 586 EUR през 2004 г. Като се има предвид, че точният вид на този внос не е известен, беше трудно да се направи сравнение на цените. Независимо от това изглежда, че цените от други трети държави са много по-високи от тези в държавите, включени в кумулативната оценка и останалите засегнати държави. Това предполага, че вносът от други трети държави (в най-крайната хипотеза) подбива цените на производството на Общността в по-малка степен от дъмпинговия внос, или че изобщо не ги подбива. Поради това не може да се заключи, че тези държави допринасят значително за вредата, понесена от производството на Общността, или че биха могли да нарушат причинно-следствената връзка.

(285)

Включените в извадката производители от Общността са отбелязали спад в обема на продажбите през разглеждания период от около 60 000 тона до около 20 000 тона. Преценено бе дали този спад е допринесъл за вредата, претърпяна от производството на Общността. Обемът на продажбите на трети пазари никога не е превишавал 10 % от общия обем продажби през разглеждания период, и тези продажби са съставлявали ограничена част (приблизително 5 %) от общото производство, което сочи, че експортните продажби не са представлявали съществена част от резултатите от дейността на производството на Общността.

(286)

Нещо повече, следва да се отбележи, че рентабилността, посочена в съображение 259, се отнася само до продажбите на пазара на ЕС и поради това не се влияе от посочения спад в обема на експортните продажби. Също така, разследването разкри, че рентабилността на продажбите на пазара на Общността и на трети пазари е подобна за всяка една година от разглеждания период. Това показва, че е нямало реално различие между резултатите от дейността в ЕС и на експортните пазари. Поради това се направи заключението, че само несъществена част от вредата, претърпяна от производството на Общността, ако изобщо има такава, би могла евентуално да се отдаде на този фактор, и че следователно това не би нарушило причинно-следствената връзка.

(287)

Разходите за суровини са основна част от общите производствени разходи на разглеждания продукт (над 75 % от общите производствени разходи, ако се включи и енергията). В резултат на това, цените на заварените тръби са силно зависими от влиянието на разходите на суровините. Най-важните суровини са намотките, цинка и енергията. През разглеждания период цените на тези компоненти са се увеличили с повече от 20 %, 200 % и 50 %, съответно.

(288)

Както е обяснено в съображения 255 и 256, продажните цени също са се увеличили през този период. Тези цени обаче не са нараснали до степен, която да отрази увеличението на разходите, поради натиска върху продажните цени на конкурентите на пазара и, в частност — поради натиска на нелоялната търговия от страна на дъмпинговия внос. Поради това разследването заключи, че цените на суровините сами по себе си не са причина за вредата, тъй като при липса на дъмпингов внос за производството на Общността би било възможно да преразпредели тези увеличения в разходите — или най-малкото една съществена част от тях — към потребителите.

(289)

В допълнение към това се подчертава, че тези увеличения на разходите за суровини не са ограничени само до Общността, и предвид естеството на суровините, би могло да се очаква тяхното ниво и развитие да бъдат същите и в засегнатите държави.

(290)

Беше разгледано дали вредата, понесена от производството на Общността произтича от неконкурентоспособността на производството на Общността и/или на ниското равнище на използване на мощностите. За да се установи това, разходната структура на производството на Общността беше съпоставена с тази на производителите износители. В действителност бяха установени някои разлики в производствените разходи, като например нива на работни заплати, разходи за енергия, разходи във връзка с опазването на околната среда, със здравето и безопасността.

(291)

По отношение на използването на мощностите се припомня, че този показател не следва да бъде надценяван, тъй като производството на Общността е било в състояние да произвежда и други продукти със същото оборудване. Нещо повече, по-вероятно е проблемите, свързани с използването на мощностите, да бъдат свързани със загубата на пазарен дял на производството на Общността, причинена от дъмпинговия внос.

(292)

Някои страни изтъкнаха, че увеличаването на оперативните разходи се е отразило върху конкурентоспособността на производството на Общността и е довело до вредата, описана по-горе в раздел 4. В тази връзка трябва да се подчертае, че тези допълнителни оперативни разходи не са достатъчно съществени, за да доведат до значителната вреда, установена с това разследване.

(293)

Следва да се припомни, че разходите за суровини и енергия са представлявали повече от 75 % от общите производствени разходи за готови тръби. Поради това, възможните последици от всякакви увеличения на другите оперативни разходи при всички случаи биха могли да се проявят само при 25 % от общите производствени разходи. Тези увеличения са били умерени, така че тяхното влияние не е било значително.

(294)

В хода на разследването не беше установена структурна неефективност, която би направила производството на Общността неконкурентно. Точно обратното, както се вижда от таблица 11, през разглеждания период производството на Общността е подобрило рентабилността си със 17 %.

(295)

Освен това разследването разкри, че пазарът на ЕС е много конкурентен, не на последно място като последица от много големия брой дружества, осъществяващи дейност на пазара. В допълнение към 19-те производители от Общността, десетки вносители от цял свят също са допринесли за силната конкуренция на пазара на ЕС. Поради това, както е обяснено в съображенията по-горе, бе направено заключението, че производството на Общността по принцип е високо конкурентно и че не липсата на конкуренция е довела до вредата, понесена от производството на Общността.

(296)

Някои заинтересовани страни заявиха, че вредата, понесена от производството на Общността, е била причинена от валутни колебания, които са имали за последица да насърчат вноса в ЕС.

(297)

Припомня се, че разследването трябва да провери дали дъмпинговият внос (от гледна точка на цени и обем) е причинил значителни вреди на производството на Общността, или тези значителни вреди се дължат на други фактори. Във връзка с това, по отношение на цените, член 3, параграф 6 от основния регламент посочва, че е необходимо да се докаже, че нивото на цените на дъмпинговия внос причинява вреда. Следователно той се отнася единствено до разликата в нивото на цените без да се налага анализ на факторите, които влияят на нивото на тези цени.

(298)

Независимо от изложеното по-горе, за много от засегнатите държави износителки продажбите обичайно се извършват в щатски долари. Колебанията на щатския долар към еврото през разглеждания период обаче са били ограничени само до 6 %. По-съществена обезценка на щатския долар е настъпила след края на ПР. От юли 2007 г. до април 2008 г. щатският долар се е обезценил с 16 % спрямо еврото.

(299)

Поради това беше достигнато до заключението, че валутните колебания не са причинили значителна вреда на производителите от Общността.

(300)

Някои заинтересовани страни излязоха с общо становище (без да посочват поименно дружества или периоди от време), че вредата, претърпяна от производството на Общността, е самопричинена и произтича от проблеми с трудови спорове и стачки, свързани с някои от производителите в новите държави-членки. В тази връзка следва да се припомни, че в полза на това твърдение не бяха приведени никакви съществени доказателства. Нещо повече, обвинението касае само с част от производството на Общността. Подобни причиняващи вреда тенденции обаче бяха установени за производители както в старите, така и в новите държави-членки. Поради това може да се заключи, че дори и ако някои производители от производството на Общността да са били засегнати от стачки и трудови спорове, това обстоятелство не би било достатъчно решаващо, за да наруши причинно-следствената връзка между дъмпинга и вредата.

(301)

Изтъкнато бе, че сериозните инвестиции, направени от производството на Общността, са допринесли за претърпяната вреда. Както е посочено в съображение 264, разследването установи, че през разглеждания период не са правени такива сериозни инвестиции. Също така следва да се има предвид, че дори твърдението да беше подкрепено с доказателства, относително ниският дял на амортизацията в общите разходи при всички случаи би ограничил влиянието на това твърдение, и поради това беше достигнато до заключението, че сериозните инвестиции не са допринесли за вредата, понесена от производството на Общността.

(302)

Изтъкнато бе, че цикличният характер на стоманодобивната промишленост е допринесъл за претърпяната вреда, т.е. твърди се, че ПР се е паднал в най-ниската точка на цикъла. На първо място трябва да се подчертае, че причиняващият вреда дъмпинг може да настъпи във всички точки на икономическия цикъл. В допълнение, както се вижда от анализа на потреблението в съображение 231, разследването не подкрепя този аргумент. Наистина, по време на ПР потреблението е било високо и очевидно не на най-ниската точка на цикъла. Поради това, този аргумент беше отхвърлен.

(303)

Съвпадането по време между, от една страна, увеличаването на дъмпинговия внос от държавите, включени в кумулативната оценка, увеличаването на неговия пазарен дял и установеното подбиване на цени и продажбите на по-ниски цени, и от друга страна, влошаването на състоянието на производството на Общността, позволява да се заключи, че дъмпинговият внос е причина за значителната вреда, понесена от производството на Общността.

(304)

След анализа на известните и важни други фактори, наред с твърденията, направени от заинтересованите страни, описани подробно в съображение 285 и следващите, се стига до заключението, че те не са такива, че да нарушат причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос от засегнатите държави и значителната вреда, понесена от производството на Общността.

(305)

Съгласно член 11, параграф 2 от основния регламент, вносът от държави, които са предмет на преразглеждане, бе подложено на оценка, за да се установи дали има вероятност от продължаване или повторение на вредата.

(306)

По отношение на възможните последици от изтичането на срока на действие на действащите мерки върху производството на Общността, под внимание бяха взети следните фактори, в съответствие с елементите, обобщени по-горе относно вероятността от продължаване или повторение на дъмпинга.

(307)

Както бе обяснено по-горе в съображение 223 и следващите, въпреки че потреблението е нараснало с 9 %, прогнозата за световното потребление на разглеждания продукт, макар и да е вероятна проявата на определена цикличност, не се очаква да се промени съществено в близко бъдеще. Заместващите продукти, като например пластмасовите тръби, не успяха да заменят в голяма степен заварените тръби, и следователно да намалят тяхното потребление.

(308)

След налагането на мерките, вносът от Украйна е спаднал до минимални количества. Както е посочено в съображение 172 (и следващите) обаче, има ясни данни, сочещи че при липса на мерки значителен внос от Украйна отново ще влезе на пазара на Общността на дъмпингови цени. Най-вероятно тези цени също биха подбили съществено цените на производството на Общността, като се има предвид, че те по всяка вероятност ще съответстват на цените, предложени от доставчика с най-ниски цени в Общността.

(309)

В съображение 119 (и следващите) беше достигнато до заключението, че по всяка вероятност значителни обеми ще бъдат изнесени от Тайланд за Общността по дъмпингови цени. Най-вероятно тези цени също биха подбили съществено цените на производството на Общността, като се има предвид, че те по всяка вероятност ще съответстват на цените, предложени от доставчика с най-ниски цени в Общността.

(310)

Предвид заключението по-горе че, няма вероятност от продължаване или повторение на дъмпинга, не се изисква допълнителен анализ на вероятността от продължаване или повторение на вредата.

(311)

По отношение на въпросите, свързани с вредата в междинното преразглеждане (член 11, параграф 3 от основния регламент), не се изисква допълнителен анализ, тъй като заключението от преразглеждането беше, че няма дъмпинг или вероятност от повторение на дъмпинга за тази държава.

(312)

Следователно, вероятната последица от вдигането на мерките би била значителното увеличение на вноса от Украйна и Тайланд по цени, които подбиват цените на производството на Общността. Този внос най-вероятно ще окаже съществени отрицателни последици върху производството на Общността. При тези обстоятелства, производството на Общността или ще трябва да следва намалението на цените, за да задържи пазарния си дял, или да поддържа продажните цени на сегашните нива и съответно да загуби клиенти и, по всяка вероятност — продажби. В първия случай, производството на Общността ще трябва да работи на загуба, а във втория случай загубата на продажби ще доведе най-вероятно до увеличени разходи, последвани от загуби.

(313)

Нещо повече, производството на Общността понася последиците на дъмпинговия внос вече много години и понастоящем се намира в рискова икономическа ситуация. Ако причиняващата вреда ситуация продължи/се повтори, самото съществуване на това производството ще бъде заплашено.

(314)

Ето защо разследването установи, че за вноса от Украйна и Тайланд е налице ясна вероятност от повторение и продължаване на вредата за производството на Общността, която вече от много години понася последиците на причиняващия вреда дъмпинг. По отношение на вноса от Турция, не се очаква причиняващият вреда дъмпинг да продължи или да се повтори.

(315)

Съгласно член 21 от основния регламент бе проучено дали, въпреки заключенията относно дъмпинга, вредата и причинно-следствената връзка, съществуват убедителни основания да се заключи, че налагането на антидъмпингови мерки върху вноса от разглежданите държави или удължаването на срока на действие на действащите мерки не е в интерес на Общността.

(316)

За да определят възможните последици от налагането или неналагането на мерки, и на удължаването или изтичането на срока на действие на действащите мерки, Комисията поиска информация от всички известни заинтересовани страни. На тази база Комисията изпрати въпросници до 116 вносители, търговци, държащи стоки на склад, и ползватели. Никоя друга заинтересована страна не се представи преди крайния срок.

(317)

32 от несвързаните вносители, с които беше осъществен контакт, отговориха. От тях, 16 обявиха, че не извършват внос от засегнатите държави, а три дружества отговориха, че вече не осъществяват дейност на пазара на разглеждания продукт. От останалите 13 несвързани вносители, само двама изпратиха пълен отговор на въпросника. Поради това не се наложи определянето на извадка.

(318)

Припомня се, че беше направено заключението, че производството на Общността е понесло значителна вреда, както е посочено в съображения 250—274.

(319)

Налагането на антидъмпингови мерки най-вероятно ще позволи на производството на Общността да увеличи своите продажби, пазарния си дял и своите продажните цени. След това производството на Общността ще може да достигне до нивата на рентабилност, които би постигнало в отсъствието на дъмпингов внос, и да се възползва от растежа на пазара на Общността; това ще насърчи инвестициите и цялостната конкурентоспособност на производството.

(320)

Удължаването на срока на действие на действащите мерки ще позволи на производството на Общността да продължи да работи в условията на лоялна конкуренция спрямо вноса с произход от Тайланд и Украйна. В резултат от това, положителните последици от налагането на нови антидъмпингови мерки няма да бъде намалени от нелоялна конкуренция.

(321)

Ако справедливите пазарни условия бъдат възстановени, производството на Общността най-вероятно ще си възвърне конкурентоспособността си и ще увеличи своя марж на печалбата до по-подходящи равнища. Чрез своите икономически резултати през последното десетилетие производството на Общността действително се доказа като структурно жизнеспособно: независимо от повтарящата се нелоялна конкуренция, упражнявана от вноса на дъмпингови продукти, то беше в състояние да забави загубата на пазарен дял. Нещо повече, както бе посочено в съображение 295, производството на Общността е конкурентно и е в състояние да увеличи своята производителност.

(322)

От друга страна, ако сегашните антидъмпингови мерки бъдат отменени и не бъдат въведени нови антидъмпингови мерки, налице ще бъде допълнително изкривяване на търговията, което ще доведе до нарастващо оттегляне на производството на Общността от пазара. Отмяната на сегашните мерки и значителните производствени мощности на засегнатите държави, особено КНР, най-вероятно ще доведе до увеличаване на размера на дъмпинговия внос за пазара на Общността. При тези условия за производството на Общността ще става все по-трудно да се възстанови и защити своя пазарен дял. Нещо повече, липсата на инвестиции в производството на Общността може евентуално да постави на риск неговото дългосрочно оцеляване.

(323)

Припомня се, че оказалите съдействие несвързани вносители представляваха по-малко от 5 % от общия обем на вноса на разглеждания продукт в Общността през ПР.

(324)

Редица износители обаче изтъкнаха, че последиците на мерките върху вносителите/търговците, държащи стоки на склад, биха били съществени, тъй като те ще се изправят пред увеличаващи се разходи по техния внос от засегнатите държави.

(325)

Ако бъдат наложени антидъмпингови мерки, нивото на вноса с произход от засегнатите държави най-вероятно ще намалее. Нещо повече, наистина може да настъпи умерено увеличение на продажната цена на разглеждания продукт в Общността, като по този начин се отрази върху икономическото състояние на вносителите/търговците, държащи стоки на склад, и преди всичко на тези, чиито източници са в държавите, предмет на разследването. Това ще се дължи на факта, че цените при препродажба, които те ще могат да предложат на своите клиенти, биха били по-съпоставими с тези на конкурентите им, чийто източник също е от производството на Общността.

(326)

Тази последица върху положението на вносителите и търговците обаче е вероятно да бъде умерена, тъй като разглежданият продукт представлява малка част от тяхната обща търговска дейност. От информацията, предоставена от тези вносители/търговци, държащи стоки на склад, които изпратиха валидни отговори, става ясно, че те продават и много други продукти на стоманодобивната промишленост. Бе установено, че разглежданият продукт представлява средно под 4 % от общия оборот. Нещо повече, като се има предвид относително ниското влияние на разглеждания продукт върху разходите на ползвателите, вносителите/търговците, държащи стоки на склад, най-вероятно ще бъдат в състояние да преразпределят увеличението на цената към техните потребители.

(327)

Въз основа на това бе направено заключението, че налагането на антидъмпингови мерки и продължаването на действащите мерки е малко вероятно да окаже съществени отрицателни последици върху положението на вносителите/търговците, държащи стоки на склад в Общността.

(328)

Основният ползвателите на разглеждания продукт в Общността е строителната промишленост. Поради това търсенето на разглеждания продукт зависи от състоянието на тази промишленост.

(329)

Както бе посочено в съображение 316, нито заинтересованите ползватели, нито техните представителни сдружения, се представиха по време на разследването.

(330)

Редица други износители обаче заявиха, че ако бъдат наложени мерки последиците върху ползвателите/потребителите ще бъде съществен. По-конкретно се изтъкна, че мярката би била във вреда на конкуренцията и ще доведе до увеличение на разходите за ползвателите/потребителите.

(331)

Както бе посочено в съображение 302, не може да се изключи, че цената на разглеждания продукт в Общността би нараснала умерено. Независимо от това, отрицателните последици на увеличените разходи върху ползвателите/потребителите вероятно биха били малки, тъй като отражението на цената на разглеждания продукт върху общите разходи на ползвателите/потребителите е умерено.

(332)

Във връзка с твърдението на няколко износителя, че налагането на мерки върху групата държави, обхванати от новото разследване, на практика би попречило на конкуренцията в Общността, налагането на антидъмпинговите мерки и поддържането на действащите мерки ще подобри състоянието на производството на Общността и така, заедно с доставчиците от трети държави, които не са засегнати от мерките, както и неизвършващите дъмпинг износители от засегнатите държави, ще гарантира присъствието на голям брой доставчици на пазара на Общността.

(333)

Предвид изложеното по-горе бе направено заключението, че налагането на каквито и да било антидъмпингови мерки е малко вероятно да причини до значителна вреда за икономическото положение на ползвателите на разглеждания продукт.

(334)

Основната суровина, използвана в производството на разглеждания продукт, са горещо валцовани намотки.

(335)

Както бе посочено в съображение 316, нито заинтересованите производители на горещо валцовани намотки нагоре по веригата, нито техните представителни сдружения, се представиха по време на разследването.

(336)

Ако не бъдат наложени мерки, производителите на горещо валцовани намотки от Общността вероятно биха се изправили пред спад в търсенето, като последица от намалената дейност на производителите на разглеждания продукт от Общността.

(337)

Въз основа на това бе направено заключението, че налагането на антидъмпингови мерки е в интерес на производителите на основната суровина, използвана за производството на разглеждания продукт в Общността.

(338)

Продължаването на срока на действие на мерките върху вноса на разглеждания продукт от Тайланд и Украйна, и налагането на антидъмпингови мерки върху вноса с произход от Беларус, Китайската народна република и Русия, е вероятно да позволят на производството на Общността да престане да губи пазарен дял, да си възвърне загубените продажби и да достигне отново до подходящо ниво на рентабилност. Ако обаче действащите мерки бъдат отменени и не бъдат наложени антидъмпингови мерки, производството на Общността вероятно ще се изправи пред проблема на увеличаваща се нелоялна конкуренция, която ще доведе до излизането на определени производители от Общността извън пазара; допълнителен разход би било извеждането от експлоатация или приспособяването на оборудването за други цели.

(339)

Една от отрицателните последици от налагането на антидъмпингови мерки би била спад в обема на вноса и умереното увеличаване на разходите за вносителите/търговците, държащи стоки на склад, и ползвателите/потребителите, поради по-високата продажна цена на разглеждания продукт в Общността.

(340)

Независимо от това степента на увеличение на продажните цени не би била значителна, тъй като между производителите в Общността, вноса с произход от засегнатите държави, извършен по недъмпингови и непричиняващи вреда цени, и вноса с произход от други трети държави би продължило да има конкуренция.

(341)

На последно място, една заинтересована страна изтъкна аргумента, че според икономическата литература антидъмпинговите мерки водят със себе си „големи разходи за подобряване качеството на живота в държавите вносителки“. Не бяха предоставени никакви доказателства в тази връзка, в контекста на продукта и икономическите оператори, засегнати от настоящия случай. Настоящото разследване трябва да отчете особеностите на конкретния случая: съгласно този подход, малко вероятно е вносителите/търговците, държащи стоки на склад, и ползвателите/потребителите на разглеждания продукт да претърпят сериозни последици, като се има предвид изключително ниското отражение на цената на някои заварени тръби върху окончателните разходи за техните продукти или покупки.

(342)

Вероятно е производството нагоре по веригата да спечели от продължаването на срока на действие на действащите мерки и налагането на антидъмпингови мерки под формата на по-голямо търсене на горещо валцовани намотки на пазара на Общността.

(343)

Предвид изложените по-горе фактори бе направено заключението, че не съществуват неоспорими причини за отмяната на съществуващите мерки и за неналагането на нови антидъмпингови мерки.

(344)

С оглед на констатациите, направени в съображение 52 и съответно 170 и следващите, бе направено заключението, че във връзка с Босна и Херцеговина и Турция процедурата следва да бъде прекратена.

(345)

Двама производители износители от Русия и единственият производител износител от Беларус предложиха ценови гаранции в съответствие с член 8, параграф 1 от основния регламент.

(346)

Тези предложения бяха проучени. Разследването показа, че повечето от констатациите и съображенията, посочени в Регламент (ЕО) № 1697/2002 (вж. съображения 77 и 78), които доведоха до отхвърлянето на всички предложения за гаранция по време на разследването, все още намират приложение. По-конкретно разследването потвърди, че:

(347)

Освен това за разглежданият продукт са характерни значителен брой видове, като някои от характеристиките им не са лесно забележими в момента на вноса. Това прави на практика невъзможно определянето на минимални цени на вноса за всеки вид продукт, които да са разумни и да могат да бъдат надлежно контролирани от Комисията и митническите органи в държавите-членки в момента на вноса.

(348)

Отбелязва се също така, че освен посочените причини, свързани с продукта, има и особени основания, свързани с дружествата, за да бъдат отхвърлени предложенията за гаранция. По отношение на беларуския производител, първо следва да бъде припомнено, че Беларус е държава с непазарна икономика, както е определено в член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент, и че дружеството не е поискало за индивидуално третиране (ИТ), както е посочено в член 9, параграф 5 от основния регламент. Освен това сътрудничеството при разследването беше само частично, както е посочено в съображения 101—104 и следователно приемането на ценова гаранция бе счетено за нецелесъобразно поради причини, свързани с общата политика. По отношение на единия руски производител износител, се отбелязва, че той продава и други продукти освен разглеждания, на същите клиенти на пазара на ЕС. На тази основа, рискът от кръстосана компенсация се смята за твърде висок. По отношение на втория руски производител износител, дружеството е срещнало трудности при предоставянето на точни и надеждни данни, което се дължи основно на слабости в счетоводната му система. При тези обстоятелства Комисията счита, че дружеството не разполага с необходимата инфраструктура, за да приложи гаранцията и да позволи ефективен контрол.

(349)

Следователно тези предложения за ценови гаранции бяха отхвърлени.

(350)

С оглед на направените по-горе заключения, действащите мерки, приложими за внос на разглеждания продукт с произход от Тайланд и Украйна, следва да бъдат запазени такива, каквито са в предходния регламент, с изключение на тези за OJSC Interpipe, чийто марж е посочен по-долу:

(351)

В допълнение към това следва да бъдат наложени окончателни мерки върху вноса на разглеждания продукт с произход от КНР, Русия и Беларус, както е описано по-долу.

(352)

Нивото на окончателните антидъмпингови мерки следва да бъде достатъчно да отстрани значителната вреда за производството на Общността, причинена от дъмпинговия внос, без да се превишават установените дъмпингови маржове. При изчисляването на размера на митото, необходимо за отстраняване на последиците от причиняващия значителна вреда дъмпинг, бе преценено, че мерките трябва да дават възможност на производството на Общността да покрива своите разходи и да реализира печалба преди данъчно облагане, която разумно би могла да се постигне при нормални условия на конкуренция, т.е. при липса на дъмпингов внос.

(353)

Жалбоподателят твърдеше в хода на разследването, че в това разследване трябва да се използва нормална печалба от 10,8 % на базата на възвръщаемостта, постигната през 2004 г. за разглеждания продукт. Това твърдение се основаваше на петимата избрани производители от Общността, а 2004 г. беше избрана като представителна, тъй като действащите антидъмпингови мерки бяха частично ефективни при отстраняването на последиците на дъмпинговия внос.

(354)

Разследването обаче показа, че процентът на рентабилност, постигнат дори от тези пет избрани производители от Общността, е много под исканите 10,8 %. Нещо повече, 2004 г. не бе счетена за подходящ период за тази оценка, тъй като в този момент е имало причиняващ вреда дъмпинг.

(355)

В предходното разследване беше прието, че марж на печалбата от 5 % от оборота би могъл да се счита за подходящо ниво, което може да се очаква да бъде постигнато от производството на Общността при липса на причиняващ вреда дъмпинг, на базата на информацията от 1997 г. и 1998 г. Тъй като тази информация не бе актуална, бяха използвани други източници, за да се установи дали това все още е така. На първо място, заварените тръби са много добре развит продукт, производственият процес на който не се е променил особено от 1997 г. насам. На второ място, актуалните данни, които са на разположение от базата данни на BACH за широка гама от металообработващи дружества, показват нива на рентабилност от около 5 %.

(356)

Поради това бе направено заключението, че ниво на рентабилност от 5 % остава подходящо за този продукт.

(357)

Цената, при която не се причинява вреда, беше получена чрез добавяне на нормалната печалба, както е изчислена по-горе, към разходите за производство за всеки вид на продукта. След това всяка разлика между тази цена, при която не се причинява вреда, и експортната цена за същия вид продукт се изразява като процент от общата CIF цена на вноса.

(358)

За оказалите съдействие китайски дружества износители следва да се припомни, че никое от тях не получи ТУПИ или ИТ, поради което бе изчислен приложим за цялата държава марж на вредата. Изчислението се основаваше на оказалите съдействие производители износители. Информацията за един китайски износител беше изключена при това изчисление, тъй като на Комисията не бяха предоставени достатъчно пълни данни по КНП.

(359)

Що се отнася до Беларус, при липсата на достатъчно съдействие също беше изчислено приложимо за цялата държава мито на базата на цените на вноса на немския вносител, както е посочено в съображение 95.

(360)

По отношение на Русия оказалите съдействие производители износители получиха индивидуални маржове на вредата. Предвид факта, че степента на съдействие бе над 80 %, за неоказалите съдействие дружества маржът на вредата за цялата държава беше определен на нивото на най-високия марж за оказал съдействие производител.

(361)

С оглед на направените по-горе заключения, бяха изчислени следните маржове на вредата:

(362)

В светлината на изложеното по-горе и в съответствие с член 9, параграф 4 от основния регламент се счита, че следва да се наложат окончателни антидъмпингови мерки по отношение на вноса с произход от КНР, Русия и Беларус на нивото на по-ниския от маржовете на дъмпинга и вредата, съгласно правилото за по-ниско мито.

(363)

Въз основа на изложеното по-горе, предлаганите окончателни мита са, както следва: