2007D0506 — BG — 21.12.2013 — 004.001


Този документ е средство за документиране и не обвързва институциите

►B

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 21 юни 2007 година

относно създаване на екологични критерии за присъждане на знака на Общността за екомаркировка на сапуни, шампоани и балсами за коса

(нотифицирано под номер C(2007) 3127)

(Текст от значение за ЕИП)

(2007/506/ЕО)

(ОВ L 186, 18.7.2007, p.36)

Изменен с

 

 

Официален вестник

  No

page

date

 M1

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 30 ноември 2009 година

  L 318

43

4.12.2009

 M2

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 14 ноември 2011 година

  L 297

64

16.11.2011

 M3

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 15 март 2013 година

  L 75

34

19.3.2013

►M4

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 19 декември 2013 година

  L 349

104

21.12.2013




▼B

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 21 юни 2007 година

относно създаване на екологични критерии за присъждане на знака на Общността за екомаркировка на сапуни, шампоани и балсами за коса

(нотифицирано под номер C(2007) 3127)

(Текст от значение за ЕИП)

(2007/506/ЕО)



КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1980/2000 на Европейския парламент и Съвета от 17 юли 2000 г. относно ревизирана схема на Общността за присъждане на знака за екомаркировка ( 1 ), и по-специално член 6, параграф 1, втора алинея от него,

след консултации със Съвета по екомаркировка на Европейския съюз,

като има предвид, че:

(1)

Съгласно Регламент (ЕО) № 1980/2000 екомаркировка на Общността се присъжда на продукт, чиито характеристики му позволяват да допринесе съществено за подобрение по отношение на ключови аспекти на околната среда.

(2)

Регламент (ЕО) № 1980/2000 предвижда тези специфични критерии за екомаркировка, основани на критериите, създадени от Съвета по екомаркировка на Европейския съюз, да бъдат определени по продуктови групи.

(3)

Екологичните критерии, както и свързаните с тях изисквания за оценка и проверка, следва да са валидни за период от три години.

(4)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на комитета, създаден по силата на член 17 от Регламент (ЕО) № 1980/2000,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:



Член 1

Продуктовата група „сапуни, шампоани и балсами за коса“ включва всяко вещество или препарат с отмиване, предназначено за контакт с епидермиса и части на косата с единствената или главна цел тяхното почистване. Тази продуктова група включва също всяко вещество или препарат с отмиване, предназначени да бъдат в контакт с части на косата с цел да се подобри състоянието на косата (балсами за коса).

Продуктовата група включва продуктите както за лична, така и за професионална употреба.

Продуктовата група не включва продукти, специално предлагани за дезинфекция или за антибактериална употреба.

Член 2

1.  За да може да бъде присъден знака за екомаркировка на Общността на сапуни, шампоани и балсами за коса, съгласно Регламент (ЕО) № 1980/2000, продуктът трябва да попада в обхвата на продуктова група „сапуни, шампоани и балсами за коса“ и трябва да е в съответствие с екологичните критерии, определени в приложението към настоящото решение.

2.  Прилагането на настоящето решение не засяга разпоредбите на Директива 76/768/ЕИО на Съвета от 27 юли 1976 г. относно законодателствата на държавите-членки, свързани с козметични продукти ( 2 ).

Член 3

Кодът на тази продуктова група, използван за административни цели е, „30“.

▼M4

Член 4

Екологичните критерии за продуктовата група „сапуни, шампоани и балсами за коса“, както и за свързаните с тях изисквания за оценка и проверка, са валидни до 31 декември 2014 г.

▼B

Член 5

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.




ПРИЛОЖЕНИЕ

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Цели на критериите

Тези критерии имат за цел в частност да насърчат:

 намаляване на замърсяването на водите чрез ограничаване, както на количеството на потенциално вредни съставки, така и на общата токсичност на продукта,

 намаляване на генерирането на отпадъци чрез намаляване на количеството опаковка,

 намаляването или предотвратяването на потенциални рискове за околната среда, свързани с употребата на опасни вещества.

В допълнение, критериите повишават екологичното съзнание на потребителите. Критериите са на нива, които насърчават екомаркировката на сапуни и шампоани, представляващи по-малък екологичен товар за околната среда, отколкото е средният за пазара.

Изисквания за оценка и проверка

Специфичните изисквания за оценка и проверка за всеки от екологичните критерии са посочени по-долу в приложението.

Когато е необходимо, могат да бъдат използвани методи за изпитване, различни от тези, посочени за даден критерий, в случай че разглеждащият заявлението компетентен орган ги приеме за еквивалентни.

Когато това е възможно, изпитването следва да се проведе от лаборатории, които отговарят на общите изисквания на EN ISO 17025 или еквивалентен стандарт.

Когато не са споменати никакви изпитвания или споменатите изпитвания са предназначени за извършване на проверка или мониторинг, компетентните органи следва да се осланят, в зависимост от случая, на декларациите и документацията, представени от заявителя и/или от независима проверка.

Когато се налага, компетентните органи могат да поискат допълнителна документация и могат да проведат независима проверка, включително посещения на място на производствените обекти.

Когато от заявителя, за да покаже съответствие с критериите, е поискано да представи декларации, документация, доклади от изпитвания или други доказателства, се приема, че те могат да произлизат от заявителя и/или от неговите доставчици и/или от техните доставчици и така нататък, в зависимост от конкретния случай.

Когато става дума за съставки, това включва вещества и препарати.

Настоящият документ прави връзка с базата данни за съставките на детергентите (списъка DID), който съдържа много от най-широко използваните съставки, използвани в състава на сапуни и шампоани. Част А на списъка DID се използва за получаване на данни за изчисляване на CDV и за оценка на биоразградимостта на повърхностноактивните вещества. Заявителите могат да представят техни данни единствено в случаите, в които списъкът не посочва стойност, с изключение на парфюмите (включително биологичните добавки) и боите.

За съставките, които не са включени в част А на списъка DID, заявителят, на своя собствена отговорност, прилага процедурата, както е описана в част Б на списъка DID.

Използва се последната версия на списъка DID към момента на подаване на заявлението и която може да се получи от компетентния орган, разглеждащ заявлението. Списъкът може да бъде намерен и на следния интернет адрес: http://ec.europa.eu/environment/ecolabel/product/pg_did_list_en.htm

За съставките, които не са включени в списъка DID, заявителят може да използва подхода, описан в допълнение II, за да осигури необходимата документация за анаеробна биоразградимост.

За целите на тези критерии „повърхностноактивно вещество“ означава всяко органично вещество и/или препарат, използвано в детергентите, което притежава повърхностноактивни свойства и което се състои от една или няколко хидрофилни групи и от една или няколко хидрофобни групи от такова естество и размер, че е в състояние да намали повърхностното напрежение на водата и да образува мономолекулни слоеве с покривен или адсорбиращ ефект на границата вода — въздух, както и да образува емулсии и/или микроемулсии, и/или мицели, и да позволява адсорбция на границата вода — твърдо тяло.

На компетентните органи се препоръчва при оценката на заявленията и при провеждането на мониторинг за съответствие с критериите от настоящото приложение да отчитат прилагането на признати схеми за управление на околната среда, като EMAS или ISO 14001.

(Забележка: Няма изискване за прилагане на такива схеми за управление, за да може да се кандидатства за екомаркировка или за да се постигне съответствие с критериите за екомаркировка.)

ФУНКЦИОНАЛНА МЕРНА ЕДИНИЦА

Функционалната мерна единица е 1 грам „активно вещество (АВ)“. АВ се дефинира като тегло на органичните съставки в продукта. Изчислява се върху пълния състав на продукта. Триещи/абразивни съставки на продуктите за почистване на ръце не се взимат предвид при изчислението на АВ.

Оценяване и удостоверяване:

Предоставя се следната информация:

 техническо описание на съдържанието на продукта (пълен състав), включително известните замърсители. Описанието трябва да включва спецификация на количествата, номерата по CAS и наименованията по INCI,

 спецификация на функциите на всяка отделна съставка в продукта, като се посочва целта за която съответния компонент е добавен,

 информационен лист за безопасност/информационен лист за продукта с имената на доставчиците на всички съставки.

ЕКОЛОГИЧНИ КРИТЕРИИ

1.   Токсичност за водните организми

Минималното количество разтворено АВ, което причинява токсичност при водните организми (CDV), се изчислява за всяка съставка (i) поотделно по следната формула:

CDV(съставка i) = тегло (i) × DF(i) × 1 000/TF хронична (i)

CDV = Σ CDV-(съставка i)

където тегло (i) е теглото на съставката (в грамове) на функционална мерна единица, DF (i) е коефициент на разграждане и TF хронична (i) е коефициент за токсичността на съставката (в милиграми на литър).

Стойностите на DF и TF хронична трябва да са като тези, посочени в базата данни за съставките на детергентите, част А (част А на списъка DID). Ако въпросната съставка не е включена в част А на списъка DID, заявителят прави оценка на стойностите, като следва подхода, описан в част Б на списъка DID. Сумират се CDV(tox) на всички съставки, за да се получи CDV на продукта.

Пълното CDV на продукта не трябва да надвишава следните стойности:

Шампоани, продукти за душ и течни сапуни: 20 000 l/g АВ

Твърди сапуни: 3 500 l/g АВ

Балсам: 30 000 l/g АВ

Оценка и проверка:

Трябва да се предостави пълният състав на продукта. Освен това точното химично описание на съставките (напр. идентификация по IUPAC, номер по CAS, наименование по INCI, чистота, тип и процент на примесите, добавки; за смеси, напр. повърхностноактивни вещества: DID номер, състав и разпространение на хомолози, изомери и търговски наименования).

Трябва да се представят копия от информационните листове за безопасност на материала за всички съставки. Начинът на изчисляване на CDV и на съответния резултат трябва да бъдат показани подробно. За всички съставки, включени в списъка DID, трябва да се посочи съответният номер. За съставки, които не са включени в списъка DID, резултатите от изпитването и методите за изпитване за екологична токсичност (дългосрочни ефекти (данни за NOEC) върху риби, Daphnia magna, и водорасли), биологичното разграждане и биологично натрупване. Базата на подходящото изпитване е съответното приложение към Директива 67/548/ЕИО на Съвета ( 3 ).

2.   Продукти, вредни за околната среда

Продуктът не трябва да отговаря на изискванията за класифициране по никоя от следните рискови фрази съгласно Директива 67/548/ЕИО:

N, R50/53: (WR50/53/25 %) ≥ 1

N, R51/53: ((WR50/53/2,5 %)+(WR51/53/25 %)) ≥ 1

R52/53: ((WR50/53/0,25 %)+(WR51/53/2,5 %)+(WR52/53/25 %)) ≥ 1

WR50/53 = тегловни проценти на съставки, които могат да бъдат класифицирани като R50/53.

WR51/53 = тегловни проценти на съставки, които могат да бъдат класифицирани като R51/53.

WR52/53 = тегловни проценти на съставки, които могат да бъдат класифицирани като R52/53.

Триещи/абразивни съставки на продуктите за почистване на ръце не се включват.

Оценка и проверка:

Трябва да се предоставят резултати от изпитване за водна токсичност и биологична разградимост на съответните съставки съгласно част 2, методи за изпитване, на Директива 67/548/ЕИО. Резултатите за токсичност от списъка DID не могат да бъдат използвани, тъй като това са средни стойности и не са в съответствие с Директива 67/548/ЕИО.

Ако най-ниската токсичност е ≤ 10 mg/l, тогава резултатите от изпитване за потенциална биоакумулативност (коефициент на биоконцентрация (BCF) или logKow) също трябва да бъдат предоставени. При отсъствие на резултати съставката се счита като R 50/53. Прилагат се следните изключения:

Аромати и б багрила: R 51/53.

Биологични добавки, т.е. растителни екстракти и други съставки, отделени в чисто състояние от растения или животни и претърпели малко или никакво химично модифициране: R 51/53.

Разглежда се всяка съставка (вещество или препарат), чиято концентрация надхвърля 0,010 % по тегло от крайния продукт независимо от това дали е използвана в състава като самостоятелно вещество или като компонент на препарат. Това важи и за всяка съставка на даден препарат, използван в състава, която надхвърля 0,010 % от теглото на крайния продукт.

3.   Аеробна биологична разградимост

а)   Аеробна биологична разградимост на повърхностноактивните вещества

Всички повърхностноактивни вещества, използвани в състава на продукта, трябва да са с пряка биологична разградимост.

Оценка и проверка:

На компетентния орган трябва да се предоставят точния състав на продукта, както и описание на предназначението на всяка съставка.

Частта А на списъка DID указва дали дадено повърхностноактивно вещество е биоразградимо в аеробна среда или не е (повърхностноактивните вещества, за които в колоната за биологична разградимост е отбелязано „R“, са с пряка биологична разградимост). За повърхностноактивни вещества, които не са включени в част А на списъка DID, следва да се предостави съответната информация от литература или от други източници, или съответните резултати от изпитвания, които показват, че те са биоразградими в аеробна среда. Изпитванията за пряка биологична разградимост са тези от Регламент (ЕО) № 648/2004 на Европейския парламент и на Съвета ( 4 ).

Повърхностноактивните вещества се смятат, че са с пряка биологична разградимост, ако степента на биологична разградимост (минерализация), измерена с помощта на един от следните пет теста, е не по-малка от 60 % за 28 дни: Хедспейс изпитване с CO2 (OECD 310), Метод за отделяне на въглероден диоксид (СО2) Модифициран метод на Щурм (OECD 301B; Директива 67/548/ЕИО на Съвета, приложение V.В.4-В), Тест затворена колба (OECD 301D; Директива 67/548/ЕИО на Съвета, приложение V.В.4-Д), Манометрична респирометрия (OECD 301F; Директива 67/548/ЕИО на Съвета, приложение V.В.4-Г, или тест MITI (I) (OECD 301C; Директива 67/548/ЕИО на Съвета, приложение V.В.4-Г), или техните еквивалентни тестове по ISO. Ако степента на биологично разграждане е поне 70 % в рамките на 28 дни, в зависимост от физическите характеристики на повърхностноактивните вещества може да се използва едно от следните изпитвания за потвърждаване на пряка биологична разградимост. Понижението на разтворения органичен въглерод РОВ (OECD 301A; Директива 67/548/ЕИО на Съвета, приложение V.В.4-А) или модифицирания метод на OECD за наблюдение на снижението на РОВ (OECD 301E, Директива 67/548/ЕИО на Съвета, приложение V.В.4-Б), или еквивалентните им тестове на ISO. Приложимостта на методите за изпитване, основани на измерване на разтворения органичен въглерод, трябва да бъде адекватно обоснована, както е посочено в Регламент (ЕО) № 648/2004.

Всички съставки (вещества и препарати), които надхвърлят 0,010 % от теглото на крайния продукт, се взимат под внимание. Това включва и всяка съставка на даден препарат, използван в състава, която надхвърля 0,010 % от теглото на крайния продукт.

б)   Аеробна биологична разградимост на вещества, които не са повърхностноактивни (aNBDOnon-surf)

Съдържанието на съставки, които не са лесно биоразградими (или не са били изпитвани за аеробна биологична разградимост), не трябва да превишава следните стойности:

Шампоани, продукти за душ и течни сапуни: 30 mg/g АВ

Твърди сапуни: 15 mg/g АВ

Балсам: 50 mg/g АВ

Триещи/абразивни съставки на продуктите за почистване на ръце не се включват.

Всички съставки (вещества и препарати), които надхвърлят 0,010 % от теглото на крайния продукт, се взимат под внимание. Това включва и всяка съставка на даден препарат, използван в състава, която надхвърля 0,010 % от теглото на крайния продукт.

Оценка и проверка:

В съответствие с изискванията на критерий 3 а).

4.   Анаеробна биологична разградимост (annbdotox)

Съдържанието на съставки, които не са анаеробно разградими (или не са били изпитвани за анаеробна биологична разградимост) и най-ниската им остра токсичност LC50 или EC50 < 100 mg/l (близка с границата за класификация по R52 от Директива 67/548/ЕИО), не трябва да превишава следните стойности:

Шампоани, продукти за душ и течни сапуни: 25 mg/g АВ

Твърди сапуни: 15 mg/g АВ

Балсам: 50 mg/g АВ

Триещи/абразивни съставки на продуктите за почистване на ръце не се включват.

Оценка и проверка:

Част А на списъка DID указва дали дадена съставка е анаеробно биоразградима или не е (повърхностноактивните вещества, за които в колоната за анаеробна биоразградимост е отбелязан „Y“, са биоразградими в анаеробни условия). За съставки, които не са включени в част А на списъка DID, или са включени, но са отбелязани с „0“, следва да се предостави съответната информация от литература или от други източници, или съответните резултати от изпитвания, които показват, че те са анаеробно биоразградими. Оценка на биологичната разградимост в анаеробна среда се извършва в съответствие с методите за изпитване OECD 311, ISO 11734, ECETOC № 28 (юни 1988 г.) или с еквивалентни методи за изпитване, при които има изискване процентът на крайната биологична разградимост в анаеробни условия да е поне 60 %. Методите за изпитване, симулиращи условията в подходяща анаеробна среда, също могат да бъдат използвани, за да се удостовери, че крайната биоразградимост от 60 % е постигната при анаеробни условия (виж допълнение II).

Ако съществуват няколко резултата за токсичност, се използва най-ниската валидирана стойност. Стойностите за токсичност в списъка DID са средни стойности, които не могат да се използват за тази цел.

Всички съставки (вещества и препарати), които надхвърлят 0,010 % от теглото на крайния продукт, се взимат под внимание. Това включва и всяка съставка на даден препарат, използван в състава, която надхвърля 0,010 % от теглото на крайния продукт.

5.   Аромати

Всяка съставка, добавена в продукта като аромат, трябва да е произведена, обработвана и използвана в съответствие с кодекса за практикуване на Международната асоциация за ароматните съставки.

Оценка и проверка:

За този критерий производителят на ароматизанти трябва да представи на компетентния орган декларация за съответствие.

6.   Багрила или оцветяващи агенти

Органичните багрила или оцветяващи агенти не трябва да са потенциално биоакумулиращи се. В случая на оцветяващи агенти, когато те са одобрени за употреба в хранителни продукти, не е необходимо да се внася декларация за потенциала им за биоакумулиране. В този контекст оцветяващ агент или багрило се считат за потенциално биоакумулиращи се, ако експериментално е установено, че BCF > 100. Ако няма резултати от изпитване за BCF (коефициент на биоконцентрация), биоакумулирането може да се демонстрира чрез logPow (log от коефициента на разпределение октанол/вода). Ако е изпълнено logPow > 3,0, оцветяващият агент или багрилото се считат за потенциално биоакумулиращи се.

Оценка и проверка:

Производителят трябва да внесе доклад от изпитването или публикувани резултати от изпитване, придружени от данни за публикацията. Ако багрилото или оцветяващият агент са били одобрени за употреба в хранителни продукти, трябва да се внесе декларация от производителя им, посочваща това обстоятелство.

7.   Биоциди

а)

Продуктът единствено може да съдържа биоциди с цел съхранение на продукта и в граници, съответстващи на тази единствена цел. Това не се отнася за повърхностноактивните вещества, които имат и биоцидни свойства.

Оценяване и удостоверяване:

Трябва да се представят копия от информационните листове за безопасност на всички добавени консерванти, ако има такива, заедно с информация за точната им концентрация в продукта. Производителят или доставчикът на консервантите трябва да предостави информация относно необходимата дозировка за запазване на продукта.

б)

Биоцидите, като част от състава или като част от препарат, включен в състава, които се използват за запазване на продукта и които изпълняват критериите за класификация с рискови фрази R50-53 и R51-53 в съответствие с Директива 67/548/ЕИО или Директива 1999/45/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 5 ), са разрешени за употреба само ако не са потенциално биоакумулиращи се. В този контекст, се счита, че даден биоцид е биоакумулативен, ако коефициентът му на биоконцентрация (BCF) е > 100 или, ако отсъстват данни за BCF, log Pow (log от коефициентът му на разпределение октанол/вода) е > 3,0.

Оценка и проверка:

Трябва да бъдат представени резултати от изпитване за водна токсичност. Ако най-ниската токсичност е ≤ 10 mg/l, трябва да се представи резултат от изпитване за пряка биологична разградимост. Ако биоцидът не е с пряка биологична разградимост, трябва да се представят резултати от изпитване за биоакумулативния му потенциал. Процедурите за изпитване са посочени в Директива 67/548/ЕИО.

в)

Консервантите не трябва да изпускат вещества, които са класифицирани в съответствие с критерий 8а.

Оценяване и удостоверяване:

Попълнена и подписана декларация от производителя на биоцида.

8.   Съставки, опасни за околната среда

Изискванията се отнасят за всички съставки (вещества и препарати), които надхвърлят 0,010 % от теглото на крайния продукт. Това включва и всяка съставка на даден препарат, използван в състава, която надхвърля 0,010 % от теглото на крайния продукт.

а)   Класифицирани съставки

Нито едно от съдържащите се вещества не трябва да е класифицирано като канцерогенно (Carc), мутагенно (Mut) или токсично за репродукцията (Rep), като това включва и правилата за самоопределяне в клас III.

Оценяване и удостоверяване:

Трябва да се представят информационните листове за безопасност на всички съставки (вещества или препарати). Заявителят трябва да представи изготвена и подписана от производителя на съставките декларация, показваща съответствие по този критерий.

б)   Изрично изключени съставки

Следните съставки не се включват в продуктите, нито като част от състава, нито като част от препарат, включен в състава.

 Алкилфенолетоксилати (APEO) и техни производни

 NTA (нитрилотриацетат)

 Борна киселина, борати и перборати

 Нитромускуси и полициклични мускуси.

Оценка и проверка:

Трябва да се представи попълнена и подписана от производителя декларация.

в)   Изрично ограничени съставки

Етилендиамин тетраоцетна киселина (EDTA) и нейните соли и трудно биоразградимите фосфонати могат да бъдат добавяни само в твърдите сапуни и в не по-голямо количество от 0,6 mg/g АВ.

Оценка и проверка:

Трябва да се представи попълнена и подписана от производителя декларация.

9.   Опаковка

а)

Съотношението тегло/съдържание (WCR) трябва да е по-малко от 0,30 g опаковка на грам продукт, и се изчислява както следва.

image

където

Wi

=

теглото (в грамове) на компонента i на опаковката (това важи както за първичната, така и за вторичната опаковка) включително и всички етикети (ако има такива).

Ni

=

теглото (в грамове) на компонента на опаковката, който е от материал първа употреба, а не е рециклиран (това важи както за първичната, така и за вторичната опаковка). Ако компонентът на опаковката не съдържа рециклиран материал, тогава Ni = Wi.

Di

=

теглото в грамове на продукта, който се съдържа в компонента на опаковката.

r

=

брой повторна употреба, т.е. колко на брой пъти компонентата i на опаковката се използва за същата цел чрез система за обратно изкупуване или повторно пълнене (по подразбиране r = 1, ако не е предвидена повторна употреба).

Ако опаковката е за повторна употреба, r приема стойност 20 за пластмаси и 10 — за велпапе, освен ако заявителят не докаже по-голяма стойност.

Оценка и проверка:

Представяне на пресмятането на WCR.

б)

Етикетиране на опаковката

За да се направи възможно идентифицирането на различните части на опаковката за повторна употреба, пластмасови елементи на първичната опаковка трябва да бъдат маркирани в съответствие с DIN 6120, част 2 или еквивалентна. Капачките и помпите не се включват в това изискване.

Оценка и проверка:

Попълнена и подписана декларация.

Мостра от първична опаковка.

в)

Дозиране

Опаковката трябва да е направена така, че правилното дозиране да е лесно, напр. отворът отгоре да не е прекалено голям.

Оценка и проверка:

Описание на дозиращото устройство.

г)

Опаковката не трябва да съдържа никакви добавки на основата на кадмий или меркурий, или съставки, съдържащи тези елементи, нито добавки, които не отговарят на критерий 8.

Оценка и проверка:

Декларация от производителя на опаковката.

10.   Годност за употреба

Годността за употреба на продукта трябва да се демонстрира или чрез лабораторен/ни тест/ове или чрез потребителски тест.

Тестът трябва да е в съответствие с насоките от допълнение I за изпитване на ефикасността на продуктите.

Оценка и проверка:

Доклад от лабораторен тест или от потребителски тест, документиращ удовлетворителна ефикасност.

11.   Информация до знака за екомаркировката

Съгласно приложение III към Регламент (ЕО) № 1980/2000, клетка 2 на екомаркировката съдържа следния текст.

„* Минимално въздействие върху водните екосистеми

* Изпълнява стриктно изискванията за биологична разградимост

* Ограничава отпадъците от опаковки“

Оценка и проверка:

Заявителят трябва да представи мостра от опаковката на продукта, заедно с етикета, както и декларация за съответствие по този критерий.




Допълнение I

Насоки за изпитване на показателите

Ефективността на показателите на продукта може да се демонстрира или чрез лабораторен тест или чрез потребителски тест. Ако се използва лабораторен тест, се приема тест, проведен от самия производител. Заявителят, обаче трябва да покаже, че тестът измерва показателите на продукта.

Ако е използван потребителски тест, трябва да се спазват следните насоки.

Потребителски тест трябва да включва най-малко 10 души. Потребителите трябва да бъдат питани за ефикасността на продукта, сравнена с тази на водещия на пазара продукт. Въпросите към потребителите трябва да покриват поне следните аспекти.

1. Колко добре се представя продуктът в сравнение с водещия на пазара продукт?

2. Колко лесно се постига желаното дозиране на продукта в сравнение с това на водещия на пазара продукт?

3. Колко лесно се прилага продуктът върху косата и/или кожата в сравнение с това на водещия на пазара продукт?

Най-малко 80 % от потребителите трябва дотолкова да са удовлетворени от продукта, колкото и от водещия на пазара продукт.




Допълнение II

Документация за анаеробна биологична разградимост

Следният подход може да бъде използван, за да се осигури необходимата документация за анаеробната биологична разградимост на съставките, които не са в списъка DID.

Прилагане на правилна екстраполация. Използвайте резултатите от изпитването, получени за една суровина, за да екстраполирате крайната анаеробна биологична разградимост на подобни по структура повърхностноактивни вещества. Ако анаеробната биологична разградимост е потвърдена за дадено повърхностноактивно вещество (или хомоложен ред) в съответствие със списъка DID, може да се приеме, че подобен тип повърхностноактивно вещество също е анаеробно биоразградимо (напр. С12–15 А 1–3 ЕО сулфат (DID № 8) е анаеробно биоразградим и подобна анаеробна биоразградимост може да се приеме и за С12–15 А 6 ЕО сулфат). Ако анаеробната биологична разградимост на дадено повърхностноактивно вещество е потвърдена при използване на подходящ метод за изпитване, може да се приеме, че друго подобно повърхностноактивно вещество е също анаеробно биоразградимо (например литературни данни, които потвърждават анаеробната биологична разградимост на повърхностноактивните вещества, принадлежащи към групата на алкил естер амониевите соли, могат да бъдат използвани като документация за подобна анаеробна биологична разградимост на други четвъртични амониеви соли, имащи естерни връзки в алкилната/ите верига/и).

Извършване на скрийнингово изпитване за анаеробна биологична разградимост. Ако е необходимо ново изпитване, проведете скрийнингово изпитване, като използвате OECD 311, ISO 11734, ECETOC № 28 (юни 1988 г.) или друг еквивалентен метод.

Извършване на изпитване за биологична разградимост при по-ниска доза. Ако е необходимо ново изпитване и в случай на възникване на експериментални проблеми при провеждане на скрийнингово изпитване (например инхибиране, дължащо се на токсичността на изпитваното вещество), повторете изпитването, като използвате по-ниска доза от повърхностноактивното вещество и наблюдавайте разградимостта чрез измерване на 14C или чрез химични анализи. Изпитване при ниски дози може да се направи, като се използва OECD 308 (24 април 2002 г.) или еквивалентен метод при положение, че строго са спазени анаеробни условия. Изпитването и тълкуването на резултатите от изпитването следва да се извърши от независим експерт.



( 1 ) ОВ L 237, 21.9.2000 г., стр. 1.

( 2 ) ОВ L 262, 27.9.1976 г., стр. 169. Директива, последно изменена с Директива 2007/22/ЕО на Комисията (ОВ L 101, 18.4.2007 г., стр. 11).

( 3 ) ОВ 196, 16.8.1967 г., стр. 1.

( 4 ) ОВ L 104, 8.4.2004 г., стp. 1.

( 5 ) ОВ L 200, 30.7.1999 г., стр. 1.