а) y;ознати исторически като традиционни продукти, или

б) произведени съгласно кодифицирани или регистрирани технически позовавания на традиционния процес или съгласно традиционни производствени методи, или

в) защитени като традиционни хранителни продукти от общностно, национално, регионално или местно законодателство.

a) глава II, точка 1 от приложение II към Регламент (ЕО) № 852/2004 по отношение на помещенията, където такива продукти са изложени на влиянието на околната среда, необходима за частично развитие на техните характеристики. Такива помещения могат в частност да включват стени, тавани и врати, които не са гладки, непроницаеми, неабсорбиращи или от корозионно устойчив материал и естествени геологични стени, тавани и подове;

б) глава II, точка 1, буква е) и глава V, точка 1 от приложение II към Регламент (ЕО) № 852/2004 по отношение на вида на материали, от които са направени инструментите и оборудването, използвани по-специално за приготвянето, опаковането на тези продукти.

а) y;арантира кратко описание на изискванията, които са били адаптирани;

б) описва хранителните продукти и съответните предприятия; и

в) предоставя всякаква друга свързана с това информация.

1. „Видими паразити“ означава паразит или група паразити, които имат размер, цвят или текстура, която е ясно разграничима от рибна тъкан.

2. „Визуална инспекция“ означава изследване на риба или рибни продукти, което не нарушава целостта, със или без оптически средства за увеличаване и при добро осветление за човешкото зрение, включително, ако е необходимо, просветляване.

3. „Просветляване“ означава, по отношение на плоска риба или рибно филе, държане на рибата високо на светлина в затъмнена стая за откриване на паразити.

1. Визуална инспекция се извършва за представителен брой проби. Лицата, отговарящи за предприятия на сушата, и квалифицирани лица на борда на корабите фабрики определят обхвата и честотата на инспекциите чрез позоваване на вида рибни продукти, техния географски произход и тяхната употреба. По време на производство визуална инспекция на изкормена риба трябва да се извършва от квалифицирани лица върху коремната кухина и черен дроб и хайвер, предназначени за консумация от човека. В зависимост от използваната система за изкормване трябва да се извършва визуална инспекция:

a) в случай на ръчно изкормване, по непрекъснат начин от обработващия по време на изкормване и измиване;

б) в случай на механично изкормване, чрез вземане на проби, извършвано върху представителен брой проби, като не могат да са по-малко от 10 риби на партида.

2. Визуалната инспекция на рибно филе или рибни парчета трябва да бъде извършвана от квалифицирани лица по време на почистване и след нарязване на филета или парчета. Където не е възможно индивидуално изследване поради размера на филетата или операциите по правене на филета, трябва да бъде съставен план за вземане на проби и да е на разположение на компетентните органи в съответствие с глава II, точка 4 от раздел VIII на приложение III към Регламент (ЕО) № 853/2004. Където е необходимо просветляване на филета от техническа гледна точка, това трябва да бъде включено в плана за вземане на проби.

1. не превишава 0,1 % (= 100 mg/100 g или 1 000  ppm) за пресен продукт;

2. ще бъде определяно по стандартизиран международен метод.

1. Приложение II, раздел I, точка Б се изменя, както следва:

a) в точка 6 втора алинея се заменя със следния текст:

б) точка 8 се заменя със следния текст:

„8. Когато се прилага в предприятие, разположено в рамките на Общността, марката трябва бъде с овална форма и да включва съкращенията CE, ЕО, EF, EG, EK, EY, ES, EÜ, EK, EB или WE.“

2. Приложение III се изменя, както следва:

a) в раздел I, глава IV точка 8 се заменя със следния текст:

„8. Каркасите и други части от тялото, предназначени за консумация от човека, трябва да са изцяло без кожа, освен в случая на свине, главите на животни от рода на овцете и козите и телета, копита от животни от рода на едрия рогат добитък, овце и кози. Главите и копитата трябва да бъдат обработени по такъв начин, че да се избегне замърсяване;“

б) в раздел II се добавя следната глава VII

в) в раздел VIII, глава V, точка Д точка 1 се заменя със следния текст:

„1. Рибни продукти, получени от отровни риби от следните семейства, не трябва да се предлагат да продажба на пазара: Tetraodontidae, Molidae, Diodontidae и Canthigasteridae. Пресни рибни продукти, приготвени и преработени рибни продукти, принадлежащи към семейство Gempylidae, по-специално Ruvettus pretiosus и Lepidocybium flavobrunneum, могат да се предлагат на пазара само пакетирани и трябва да бъдат подходящо етикетирани да осигуряват информация за консуматора за методите на приготвяне/готвене и за рисковете, свързани с наличието на вещества с неблагоприятно стомашно-чревно въздействие. Научното наименование трябва да придружава разпространеното наименование върху етикета“;

г) раздел IX се изменя, както следва:

i) в глава I, раздел II, точка Б, точка 1 буква д) се заменя със следното:

„д) че чашите или спрейовете се използват след разрешение или регистрация в съответствие с процедурите, установени в Директива 98/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 г. относно пускането на пазара на биоцидни продукти ( *1 ).

ii) в глава II, раздел II точка 1 се заменя със следния текст:

„1. Когато сурово мляко или млечни продукти са подложени на топлинна обработка, бизнес операторите на храни трябва да гарантират, че това отговаря на изискванията, установени в глава XI на приложение II към Регламент (ЕО) № 852/2004. По-специално, трябва да гарантират условия, когато използват следните процеси, че те съответстват на упоменатите спецификации:

a) пастьоризация се постига чрез обработка, включваща:

i) висока температура за кратко време (най-малко 72 °C за 15 секунди);

ii) умерена температура за дълго време (най-малко 63 °C за 30 секунди); или

iii) всяка друга комбинация на време—температура и условия за получаване на еквивалентен ефект, такъв, че продуктът да показва, когато е уместно, отрицателна реакция на тест за алкална фосфатаза веднага след такова третиране.

б) обработка на ултрависока температура (UHT) се постига чрез обработване:

i) което изисква непрекъснат приток на топлина при висока температура за кратко време (не по малко от 135 °C, в комбинация с подходящо време на обработка), така че да няма жизнеспособни микроорганизми или спори, способни на растеж, в обработения продукт, когато се съхранява в асептичен, затворен контейнер при нормална температура; и

ii) достатъчно да гарантира, че продуктът остава микробиологично стабилен след инкубиране за 15 дни при 30 °C в затворен контейнер или за 7 дни при 55 °C в затворен контейнер или след всеки друг метод, който показва, че подходящата топлинна обработка е била приложена“;

д) в раздел X глава II се изменя, както следва:

i) в част III точка 5 се заменя със следния текст:

„5. След счупване всяка частица на течното яйце трябва да се подложи на преработка, колкото е възможно по-скоро, за елиминиране на микробиологични опасности или тяхното редуциране до приемливо ниво. Партида, която не е била достатъчно преработена, може незабавно да премине преработка в същото предприятие, ако тази преработка я прави годна за консумация от човека. Когато за партидата е установено, че е негодна за консумация от човека, тя трябва да бъде денитурирана, за да се гарантира, че няма да се използва за консумация от човека“;

ii) в част V точка 2 се заменя със следния текст:

„2. В случай на рохки яйца етикетът, посочен в точка 1, трябва също да носи думите: „непастьоризирани рохки яйца — да се третират в мястото по предназначение“ и да посочват датата и часа на счупване.“;

е) в раздел XIV се добавя следната глава V:

1. Приложение I, раздел I, глава III, точка 3 се изменя, както следва:

a) в буква a) втората алинея се заменя със следния текст:

б) буква в) се заменя със следния текст:

„в) когато се прилага в кланица в рамките на Общността, маркировката трябва да включва съкращенията EK, EY, ES, EÜ, EK, EB или WE.“

2. В приложение II, глава II, част A точки 4 и 5 се заменят със следния текст:

„4. Компетентният орган може да класифицира като от клас Б зоните, от които живи двучерупчести мекотели могат да бъдат събирани и пускани на пазара за консумация от човека само след обработка в пречиствателен център или след повторно полагане, така че да отговарят на здравните стандарти, упоменати в точка 3. Живи двучерупчести мекотели от тези райони не трябва да превишават 4 600 E. coli на 100 g от месото или вътрешночерупковата течност. Референтният метод за този анализ е теста на петтръбния, три разредно най-вероятно число (НВЧ), специфициран в ISO 16649-3. Алтернативни методи могат да бъде използвани, ако те са валидирани по отношение на този референтен метод в съответствие с критериите в EN/ISO 16140.

5. Компетентният орган може да класифицира като от клас В зони, от които живи двучерупчести мекотели могат да бъдат събирани и да бъдат пускани на пазара само след полагане за дълъг период, така че да отговарят на здравните стандарти, посочени в точка 3. Живи двучерупчести мекотели от тези зони не трябва до превишават 46 000 E. coli на 100 g месо или вътрешночерупкова течност. Референтният метод за този анализ е петтръбния, три разреден тест за НВЧ, специфициран в ISO 16649-3. Алтернативни методи могат да бъдат използвани, ако за валидирани за този референтен метод в съответствие с критериите в EN/ISO 16140.“

3. В приложение III, глава II, точка Ж точка 1 се заменя със следния текст:

„1. Рибни продукти, произведени от отровна риба от следните семейства, не се пускат на пазара: Tetraodontidae, Molidae, Diodontidae и Canthigasteridae. Пресни, приготвени и преработени рибни продукти, принадлежащи към семейството Gempylidae, по-специално Ruvettus pretiosus и Lepidocybium flavobrunneum, могат да бъдат пускани на пазара само в опакован/пакетиран вид и трябва да бъдат подходящо етикетирани да гарантират информация за консуматора за методи на приготвяне/готвене и за свързаните рискове от наличие на вещества с неблагоприятни стомашно-чревни въздействия. Научното наименование трябва да придружава разпространеното наименование.“