а) y;ознати исторически като традиционни продукти, или

б) произведени съгласно кодифицирани или регистрирани технически позовавания на традиционния процес или съгласно традиционни производствени методи, или

в) защитени като традиционни хранителни продукти от общностно, национално, регионално или местно законодателство.

a) глава II, точка 1 от приложение II към Регламент (ЕО) № 852/2004 по отношение на помещенията, където такива продукти са изложени на влиянието на околната среда, необходима за частично развитие на техните характеристики. Такива помещения могат в частност да включват стени, тавани и врати, които не са гладки, непроницаеми, неабсорбиращи или от корозионно устойчив материал и естествени геологични стени, тавани и подове;

б) глава II, точка 1, буква е) и глава V, точка 1 от приложение II към Регламент (ЕО) № 852/2004 по отношение на вида на материали, от които са направени инструментите и оборудването, използвани по-специално за приготвянето, опаковането на тези продукти.

Мерките за почистване и дезинфекция за помещенията, посочени в буква a), и честотата, с която те се изпълняват, се адаптират към дейността, за да се има предвид тяхната специфична заобикаляща флора.

Инструментите и оборудването, посочени в буква б), се поддържат през цялото време в задоволително хигиенно състояние и редовно се почистват и дезинфектират.

а) y;арантира кратко описание на изискванията, които са били адаптирани;

б) описва хранителните продукти и съответните предприятия; и

в) предоставя всякаква друга свързана с това информация.

1. Компетентният орган на мястото на изпращане информира изпращащия бизнес оператор на храни за минимума елементи на информацията за хранителната верига, които да бъдат предоставени на кланицата в съответствие с раздел III от приложение II към Регламент (ЕО) № 853/2004.

2. Компетентният орган на мястото на клане проверява дали:

3. Когато животните са изпратени за клане в друга държава-членка, компетентните органи в мястото на изпращане и клане на животните си сътрудничат, за да гарантират, че предоставената информация от изпращащия бизнес оператор на храни е лесно достъпна за оператора на кланицата, който я получава.

1. Официалният ветеринарен лекар може да използва образеца на документ, установен в допълнение I, за свързаните резултати от инспекции, които трябва да бъдат съобщени на стопанството, където животните са отгледани преди клането в същата държава-членка в съответствие с глава I от раздел II на приложение I към Регламент (ЕО) № 854/2004.

2. Компетентният орган е отговорен за съобщаването на съответните резултати от инспекции, в случаите когато животните са отгледани в стопанство в друга държава-членка и трябва да използват версия на образеца на документ, определен в приложението, както на езика на изпращащата държава, така и на езика на страната получател.

1. „Видими паразити“ означава паразит или група паразити, които имат размер, цвят или текстура, която е ясно разграничима от рибна тъкан.

2. „Визуална инспекция“ означава изследване на риба или рибни продукти, което не нарушава целостта, със или без оптически средства за увеличаване и при добро осветление за човешкото зрение, включително, ако е необходимо, просветляване.

3. „Просветляване“ означава, по отношение на плоска риба или рибно филе, държане на рибата високо на светлина в затъмнена стая за откриване на паразити.

1. Визуална инспекция се извършва за представителен брой проби. Лицата, отговарящи за предприятия на сушата, и квалифицирани лица на борда на корабите фабрики определят обхвата и честотата на инспекциите чрез позоваване на вида рибни продукти, техния географски произход и тяхната употреба. По време на производство визуална инспекция на изкормена риба трябва да се извършва от квалифицирани лица върху коремната кухина и черен дроб и хайвер, предназначени за консумация от човека. В зависимост от използваната система за изкормване трябва да се извършва визуална инспекция:

2. Визуалната инспекция на рибно филе или рибни парчета трябва да бъде извършвана от квалифицирани лица по време на почистване и след нарязване на филета или парчета. Където не е възможно индивидуално изследване поради размера на филетата или операциите по правене на филета, трябва да бъде съставен план за вземане на проби и да е на разположение на компетентните органи в съответствие с глава II, точка 4 от раздел VIII на приложение III към Регламент (ЕО) № 853/2004. Където е необходимо просветляване на филета от техническа гледна точка, това трябва да бъде включено в плана за вземане на проби.

1. Непреработени рибни продукти се считат като негодни за човешка консумация, където органолептичната оценка е повдигнала съмнения по отношение на тяхната преснота и химически проверки, които разкриват, че следните TVB-N максимално допустими граници са превишени:

Референтният метод, който трябва да се използва за проверка на максимално допустимите граници на TVB-N, включва дестилиране на екстракт, депротеинизиран чрез перхлорна киселина, както е посочено в глава III.

2. Дестилиране, както е посочено в точка 1, трябва да бъде изпълнено, като се използва апарат, който съответства на диаграмата в глава IV.

3. Рутинните методи, които могат да бъдат използвани за проверка на максимално допустимите граници на TVB-N, са, както следва:

4. Пробата трябва да се състои от около 100 g плът, взета от най-малко три различни точки и смесена заедно чрез смилане.

Държавите-членки препоръчват официалните лаборатории да използват, като една рутинна практика, референтния метод, посочен по-горе. Когато резултатите са със съмнителна точност или в случая на спор относно резултатите от направения анализ чрез един от рутинните методи, само референтният метод може да бъде използват за проверка на резултатите.

1.  Sebastes spp., Helicolenus dactylopterus, Sebastichthys capensis.

2. Видове, принадлежащи към семейството Pleuronectidae (с изключение на камбала: Hippoglossus spp.).

3.  Salmo salar, видове, принадлежащи към семейството Merlucciidae, видове принадлежащи към семейството Gadidae.

а) разтвор на перхлорна киселина = 6 g/100 ml;

б) разтвор от натриев хидроксид = 20 g/100 ml;

в) обикновен разтвор на солна киселина 0,05 mol/l (0,05 N),

г) разтвор на борна киселина = 3 g/100 ml;

д) силиконов антиразпенващ агент;

е) разтвор на фенолфталейн = 1 g/100 ml 95 % етанол;

ж) индикаторен разтвор (смесен индикатор Tashiro) 2 g метил-червен и 1 g метилен-син се разварят в 1 000 ml 95 % етанол.

a) Месомелачка за производство на достатъчно хомогенна рибна кайма.

б) Високоскоростен смесител със скорост между 8 000 и 45 000 оборота/минута.

в) Нагънат филтър, диаметър 150 mm, бързо филтриране.

г) Бюрета, 5 ml, градуирана до 0,01 ml.

д) Апарат за парно дестилиране. Апаратът трябва да може до регулира различни количества пара и да произвежда постоянно количество пара за даден период от време. Той трябва да гарантира, че по време на добавяне на алкализиращите субстанции, получаваните свободни бази не могат да се изплъзнат.

a)  Подготвяне на пробата

Пробата за анализ би следвало да бъде внимателно смляна, като се използва месомелачка, както е описано в точка 5, буква a). Точно 10 g ± 0,1 g смляната проба се претегля в подходящ съд и се смества с 90,0 ml разтвор на хлорна киселина, както е определено в точка 4, буква a), хомогенизира се за две минути със смесител, както е описано в точка 5, буква б), и след това се филтрира.

Полученият екстракт може да се държи за най-малко седем дни при температура приблизително между 2 °C и 6 °C;

б)  Парна дестилация

50,0 ml на получения екстракт в съответствие с буква a) се поставят в апарат за парна дестилация, както е описано в точка 5, буква д). За по-късна проверка на алкализацията на екстракта се добавят няколко капки фенолфталеин, както е описано в точка 4, буква е). След добавяне на няколко капки силиконов антиразпенващ агент 6,5 ml от разтвор на натриев хидроксид, както е описано в точка 4, буква б), се добавят към екстракта и парната дестилация започва незабавно.

Парната дестилация се регулира така че около 100 ml дестилат се прави за 10 минути. Дестилационна изходяща тръба е потопена в приемник със 100 ml разтвор на борна киселина, както е специфицирано в точка 4, буква г), към което три до четири капки от индикиращия разтвор се добавят, както е описано в точка 4, буква ж). Точно след 10 минути дестилацията е завършена. Изходящата дестилационна тръба се отстранява от приемника и се измива с вода. Летливите бази, съдържащи се в разтвора приемник, се определят чрез титруване със стандартен хлороводороден разтвор, както е специфицирано в точка 4, буква в).

pH на крайната точка следва да бъде 5,0 ± 0,1.

в)  Титруване

Изискват се дублиращи анализи. Прилаганият метод е коректен, ако разликата между дубликатите не е по-голяма от 2 mg/100 g.

г)  Пробен

Извършва се пробен тест, както е описано в буква б). Вместо екстракта се използват 50,0 ml разтвор на хлорна киселина, както е описано в точка 4, буква a).

1. Изискват се дублирани анализи. Прилаганият метод е коректен, ако разликата между дубликати не е по-голяма от 2 mg/100 g.

2. Проверете оборудването чрез дестилиращ разтвор на NH4Cl равен на 50 mg TVB-N/100 g.

3. Стандартно отклонение на възпроизводимост Sr = 1,20 mg/100 g. Стандартно отклонение на сравнимост SR = 2,50 mg/100 g.

1. Съдържанието на паралитична отрова в черупчести мекотели (PSP) в ядивните части на мекотелите (цялото тяло или отделни ядивни части) трябва да се открива съгласно биологичния метод за изпитване или какъв да е международно признат метод. Като алтернативен метод за откриване на тези токсини може да се използва също т.нар. метод на Lawrence, както е публикуван в AOAC Официален метод 2005.06 (паралитична отрова в черупчести мекотели).

2. Ако резултатите са спорни, референтен метод е биологичният метод.

3. Точки 1 и 2 ще се преразгледат в светлината на успешното завършване на хармонизирането на стъпките за прилагане на метода на Lawrence от референтната лаборатория на Общността за морски биотоксини.

(1) Методът LC-MS/MS на референтната лаборатория на ЕС е референтният метод за откриване на морски токсини, както е посочено в раздел VII, глава V, точка 2, букви в), г) и д) от приложение III към Регламент (ЕО) № 853/2004. С този метод се определят най-малко следните съединения:

(2) Общата токсична еквивалентност се изчислява, като се използват факторите за токсична еквивалентност (TEFs), препоръчани от ЕОБХ.

(3) Ако се открият нови аналози от значение за общественото здраве, следва да бъдат включени в анализа. Общата токсична еквивалентност се изчислява, като се използват факторите за токсична еквивалентност (TEFs), препоръчани от ЕОБХ.

(4) Други методи, като метода на течна хроматография (LC)-масова спектометрия (MS), високоефективна течна хроматография (HPLC) със съответното откриване, имуно-образци и функционални образци — като фосфатен инхибиращ образец, могат да се използват като алтернативни или допълващи към метода LC-MS/MS на референтната лаборатория на ЕС, при условие че:

(1) За да се позволи на държавите-членки да приспособят методите си към метода LC-MS/MS, както е определен в буква А, точка 1 от настоящата глава, серия от процедури за образци от мишки за изследване, различни в тестовата порция (хепатопанкреас или цяло тяло), и използвани разтвори за екстракция и пречистване могат да бъдат използвани до 31 декември 2014 г. за откриване на морски токсини, посочени в глава V, точка 2, букви в), г) и д) от раздел VII на приложение III към Регламент (ЕО) № 853/2004.

(2) Чувствителността и селективността зависят от избора на използваните разтворители за екстракция и пречистване и това следва да се има предвид, когато се взима решение относно метода, който да бъде използван, за да се покрие цялата гама.

(3) Единичен образец от мишки за изследване, включващ ацетонова екстракция, може да бъде използван за откриване на окадаична киселина, динофисистоксини, пектенотоксини и йесотоксини. Този образец за изследване може да се допълни, ако е необходимо, с течни/течно разделени стъпки с етил ацетат/вода или дихлорметан/вода за отстраняване на потенциални намеси.

(4) Три мишки се използват за всеки тест. Когато две от три мишки умират в рамките на 24 часа от инокулация с екстракт, еквивалент на 5 g хепатопанкреас или 25 g за цяло тяло, това се счита за положителен резултат за наличието на един или повече токсини, както е посочено в глава V, точка 2, букви в), г) и д) от раздел VII на приложение III към Регламент (ЕО) № 853/2004, на нива над определеното.

(5) Образец от мишки за изпитване с ацетонова екстракция, следвана от течност/течно разделяне с диетилетер, може да бъде използвана за откриване на окадаична киселина, динофисистоксини, пектенотоксини и азаспирови киселини, но не може да открива йесотоксини, тъй като загуби на тези токсини могат да се случат по време на разделянето. Три мишки се използват за всеки тест. Когато три мишки умрат в рамките на 24 часа от заразяване с екстракт, еквивалент на 5 g хепатопанкреас или 25 g цяло тяло, това се счита за положителен резултат за наличието на окадаична киселина, динофисистоксини, пектенотоксини и азаспирова киселина на равнища над тези, установени в глава V, точка 2, букви в) и д) от раздел VII на приложение III към Регламент (ЕО) № 853/2004.

(6) Опитен образец на плъх може да бъде използван за откриване на окадаична киселина, динофисистоксини и азаспирови киселини. Три плъха се използват за всеки тест. Диарична реакция при някой от трите плъха се счита за положителен резултат за наличието на окадаична киселина, динофисистоксини и азаспирови киселини на равнища над онези, установени глава V, точка 2, букви в) и д) от раздел VII на приложение III към Регламент (ЕО) № 853/2004.

1. не превишава 0,1 % (= 100 mg/100 g или 1 000 ppm) за пресен продукт;

2. ще бъде определяно по стандартизиран международен метод.

1. Всяка държава-членка предоставя на Комисията включен адрес към една национална интернет страница, съдържаща официален списък с одобрените хранителни предприятия за продукти от животински произход, както са определени в точка 8.1 от приложение I към Регламент (ЕО) № 853/2004.

2. Основният списък, посочен в точка 1, съдържа един лист и се попълва на един или повече официални езици на Общността.

1. Интернет страницата, съдържаща основния списък, се разработва от компетентния орган или, когато е уместно, от един от компетентните органи, посочени в член 4 от Регламент (ЕО) № 882/2004.

2. Списъкът включва връзки към:

1. са събрани в производствени райони, които са лесно различими, наблюдавани и разрешени от компетентния орган за целите на Решение 2006/766/ЕО на Комисията ( 9 ) и в които нивото на PSP в ядивните части на тези мекотели е по-малко от 300 μg на 100 g;

2. са транспортирани в контейнери или пътни превозни средства, запечатани от компетентния орган, и отиват директно в предприятие:

…

…

(име и официален номер на одобрението на предприятието, получило специално разрешение от компетентния орган да извършва тяхната обработка);

3. са придружавани по време на транспорта до това предприятие от документ, издаден от компетентния орган, разрешил транспорта, удостоверяващ вида и количеството на продукта, района на произход и предприятието по местоназначение;

4. са били топлинно обработени съгласно приложението към Решение 96/77/ЕО;

5. не съдържат ниво на PSP, което може да се открие чрез биологичен метод, както се вижда от приложения(ите) аналитичен(чни) доклад(и) за изпитването, проведено върху всяка партида от пратката, предмет на настоящата атестация.

1. Когато се извършва проверка спрямо критериите, заложени в приложение III, раздел IX, глава I, част III към Регламент (ЕО) № 853/2004, като референтни методи се прилагат следните стандарти:

2. Допуска се прилагането на алтернативни аналитични методи:

1. Като референтен метод за определяне на алкална фосфатазна активност трябва да се прилага ISO стандарт 11816-1.

2. Алкалната фосфатазна активност се изразява като милиединици ензимна активност за литър (mU/l). Една единица алкална фосфатазна активност представлява количеството алкален фосфатазен ензим, който катализира преобразуването на 1 микромол субстрат за минута.

3. Приема се, че едно алкално фосфатазно изпитване дава отрицателен резултат, ако измерената активност в кравето мляко не надвишава 350 mU/l.

4. Допуска се използването на алтернативни аналитични методи, ако те са валидирани по отношение на референтния метод, упоменат в точка 1, в съответствие с международно приети протоколи.

а) Всички фуражи са добити от съоръжение, което произвежда фуражи в съответствие с изискванията, предвидени в членове 4 и 5 от Регламент (ЕО) № 183/2005 на Европейския парламент и на Съвета ( 10 ); когато груба храна или фуражни култури се дават на животните като фураж, те следва да бъдат подходящо третирани и, където е възможно, изсушени и/или гранулирани;

б) система на принципа all-in/all-out се прилага доколкото е възможно. Където в стадото се въвеждат животни, те следва да бъдат държани в изолация за времето, което е необходимо на ветеринарните служби да предотвратят внасянето на болести;

в) никое от животните няма достъп до съоръжения на открито, освен ако стопанският субект в областта на храните може да докаже чрез анализ на риска, удовлетворяващ компетентния орган, че времевият период, съоръженията и обстоятелствата по достъпа на открито не представляват опасност за внасянето на болест в стадото;

г) налична е подробна информация, отнасяща се до животните от тяхното раждане до смъртта им и техните условия на управление, така както са определени в раздел III от приложение II към Регламент (ЕО) № 853/2004;

д) ако са осигурени постелки за животните, присъствието или внасянето на болест се избягва чрез подходящо третиране на материала за постелка;

е) персоналът на стопанството спазва общите хигиенни разпоредби, определени в приложение I към Регламент (ЕО) № 852/2004;

ж) съществуват процедури, които контролират достъпа до помещенията, където се държат животните;

з) стопанството не предоставя съоръжения за туристи или за къмпинг, освен ако стопанският субект в областта на храните може да докаже чрез анализ на риска, удовлетворяващ компетентния орган, че съоръженията са достатъчно отделени от единиците за отглеждане на животни, така че да не е възможен какъвто и да било пряк или непряк контакт между хората и животните;

и) животните нямат достъп до сметища или домашни отпадъци;

й) съществува план за контрол и борба с вредителите;

к) не се използва силаж за храненето, освен ако стопанският субект в областта на храните може да докаже чрез анализ на риска, удовлетворяващ компетентния орган, че този фураж не може да предаде никакви зарази на животните;

л) отпадни води и утайки от пречиствателни станции не са изпускани в зони, които са достъпни за животните или използвани за наторяване на пасища, използвани за отглеждане на фуражни култури, които са използвани за хранене на животни, освен ако не са подходящо третирани и по начин, който удовлетворява компетентния орган.

1. Приложение II, раздел I, точка Б се изменя, както следва:

2. Приложение III се изменя, както следва:

1. Приложение I, раздел I, глава III, точка 3 се изменя, както следва:

2. В приложение II, глава II, част A точки 4 и 5 се заменят със следния текст:

3. В приложение III, глава II, точка Ж точка 1 се заменя със следния текст: