2005L0036 — BG — 26.12.2007 — 002.001

Този документ е средство за документиране и не обвързва институциите

Изменен с

поправен от

▼B

ДИРЕКТИВА 2005/36/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 7 септември 2005 година

относно признаването на професионалните квалификации

(текст от значение за ЕИП)

ДЯЛ I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет

Настоящата директива установява реда за признаване от държава-членка, която обвързва достъпа до регламентирана професия или нейното упражняване на своята територия с притежаване на определени професионални квалификации (наричана по-нататък в текста „приемаща държава-членка“), с цел достъп до тази професия и нейното упражняване, на професионални квалификации, придобити в една или повече други държави-членки (наричана/наричани по-нататък в текста държава-членка по произход), и който ред позволява на титуляра на споменатите квалификации да упражнява там същата професия.

Член 2

Приложно поле

1.  Настоящата директива се прилага към всички граждани на държава-членка, включително упражняващите свободни професии, които желаят да упражняват регламентирана професия в друга държава-членка, различна от държавата, в която са придобили своите професионални квалификации, като самостоятелно заети или като заети лица.

2.  Всяка държава-членка може да допусне граждани на държава-членка, притежаващи удостоверения за професионални квалификации, които не са придобити в държава-членка, да упражняват регламентирана професия по смисъла на член 3, параграф 1, буква a), на своята територия в съответствие със собствената ѝ нормативна уредба. Що се отнася до професиите по дял III, глава III, това първоначално признаване трябва да е съобразено с минималните квалификационни изисквания, предвидени в тази глава.

3.  Когато, за определена регламентирана професия, в отделен правен инструмент на Общностното право, са предвидени други специални правила, пряко свързани с признаване на професионални квалификации, съответните разпоредби на настоящата директива не се прилагат.

Член 3

Дефиниции

1.  По смисъла на настоящата директива:

2.  Професия, упражнявана от членовете на сдружение или организация, изброени в Приложение I, се приравнява на регламентирана професия.

Сдруженията и организациите, посочени в първата алинея, имат за цел, по-специално, да способстват за, и да поддържат висок стандарт в съответната професионална област. За тази цел те се ползват от признаване под специална форма от държава-членка и издават удостоверения за професионални квалификации на своите членове, гарантират зачитането от страна на техните членове на правилата за професионално поведение, предписани от тях, и им предоставят правото да се ползват от професионално звание, съкращение или положение, отговарящо на тези професионални квалификации.

Във всеки случай, когато държава-членка предостави признаване на сдружение или организация по първата алинея, тази държава е задължена да уведоми Комисията, която публикува съответно съобщение в Официален вестник на Европейския съюз.

3.  Удостоверения за професионални квалификации, издадени от трета държава, се считат за удостоверения за професионални квалификации, ако титулярът им има тригодишен професионален стаж по съответната професия на територията на държавата-членка, която е признала удостоверението за професионална квалификация по реда на член 2, параграф 2, удостоверен от тази държава.

Член 4

Последици от признаването

1.  Признаването на професионални квалификации от приемащата държава-членка предоставя на бенефициера достъп в тази държава-членка до професията, за която е придобил квалификация в държавата-членка по произход, и да упражнява тази професия в приемащата държава-членка при същите условия, които се прилагат за нейните граждани.

2.  За целите на настоящата директива професията, която молителят желае да упражнява в приемащата държава-членка, е същата, за която е придобил квалификация в своята държава-членка по произход, ако съответните професионални дейности са съпоставими.

ДЯЛ II

СВОБОДНО ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УСЛУГИ

Член 5

Принцип на свободно предоставяне на услуги

1.  Без да се засяга прилагането на конкретни разпоредби на Общностното право, както и на членове 6 и 7 от настоящата директива, държавите-членки не могат да ограничават на каквото и да е основание, свързано с професионални квалификации, свободното предоставяне на услуги в друга държава-членка:

2.  Разпоредбите в този дял се прилагат само в случаите, когато доставчикът на услуги се премести на територията на приемащата държава-членка, за да упражнява, на временен или случаен принцип, професията по параграф 1.

Временният или случаен характер на предоставянето на услуги се подлага на преценка във всеки отделен случай, по-специално по отношение на срока, честотата, редовността и непрекъснатостта на предоставянето на услугите.

3.  При преместване доставчиците на услуги подлежат на действието на правила за професионално поведение с професионален, нормативен или административен характер, пряко свързани с професионалните квалификации, като например относно дефиницията на професията, ползването на професионални звания и сериозните професионални нарушения, които имат пряка и конкретна връзка със защитата и безопасността на потребителите, както и с дисциплинарни разпоредби, приложими в приемащата държава-членка към квалифицирани лица, които упражняват същата професия в тази държава-членка.

Член 6

Освобождаване от изисквания

В съответствие с член 5, параграф 1 приемащата държава-членка освобождава доставчиците на услуги, установени в друга държава-членка, от изискванията, които налага на специалистите, установени на нейната територия във връзка с:

При това доставчикът на услуги е длъжен да уведоми предварително или, в неотложни случаи, впоследствие органа по буква б) за услугите, които е предоставил.

Член 7

Изискване за предварителна декларация в случай на преместване на доставчика на услуги

1.  Държавите-членки могат да въведат изискване, когато доставчик на услуги се премести за първи път от една държава-членка в друга с цел да предоставя услуги, да уведомява компетентния орган в приемащата държава-членка с писмена декларация, която се представя предварително и включва данни за наличието на застрахователно покритие или други механизми за индивидуална или колективна защита, що се отнася до професионална отговорност. Тази декларация следва да се подновява ежегодно, ако доставчикът на услуги възнамерява да предоставя услуги на временен или случаен принцип в тази държава-членка през съответната година. Доставчикът на услуги може да направи декларацията във всякаква форма.

2.  Освен това, при първото предоставяне на услуги или, ако е налице съществена промяна в обстоятелствата, потвърдена с документите, държавите-членки могат да изискват декларацията да бъде придружена със следните документи:

3.  Услугите се предоставят под професионалното звание, предвидено в държавата-членка по установяване, ако такова е предвидено в тази държава-членка за съответната професионална дейност. Това звание се посочва на официалния език или един от официалните езици на държавата-членка по установяване по такъв начин, че да не се допусне объркване с професионалното звание в приемащата държава-членка. Когато в държавата-членка по установяване не е предвидено такова професионално звание, доставчикът на услуги посочва своята професионална квалификация на официалния език или един от официалните езици на тази държава-членка. По изключение се допуска услугите да се предоставят под професионалното звание, предвидено в приемащата държава-членка, в случаите по дял III, глава III.

4.  Във връзка с първото предоставяне на услуги, в случаите на регламентирани професии, имащи отношение към общественото здраве или безопасност, които не се ползват с автоматично признаване по реда на дял III, глава III, компетентният орган на приемащата държава-членка може да провери професионалните квалификации на доставчика на услуги преди първото предоставяне на услуги. Такава предварителна проверка се допуска само, когато тя се извършва с цел предотвратяване на сериозно увреждане на здравето и безопасността на получателя на услугите, причинено от липса на професионална квалификация на доставчика на услуги, като проверката не може да надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

В срок до един месец от получаване на декларацията и придружаващите я документи, компетентният орган полага усилия да уведоми доставчика на услуги за решението си да не проверява неговите професионални квалификации или за резултата от тази проверка. Когато възникне затруднение, което би довело до закъснение, компетентният орган съобщава на доставчика на услуги причините за закъснението в срок от един месец от възникването му и срока за вземане на решение, процедурата за което трябва да приключи до края на втория месец от получаването на пълната документация.

Когато е налице съществено несъответствие между професионалните квалификации на доставчика на услуги и обучението, изисквано в приемащата държава-членка, което може да доведе до увреждане на общественото здраве и безопасност, приемащата държава-членка следва да даде на доставчика на услуги възможност да докаже, по-специално, като издържи изпит за правоспособност, че е придобил липсващите му знания или компетентност. Във всички случаи, предоставянето на услугите трябва да може да започне в срок от един месец от вземането на решение в съответствие с предходната алинея.

При липса на реакция от компетентния орган в сроковете, предвидени в предходните алинеи, може да се пристъпи към предоставянето на услугите.

Когато професионалните квалификации са верифицирани по реда на този параграф, услугите се предоставят под професионалното звание, предвидено в приемащата държава-членка.

Член 8

Административно сътрудничество

1.  Компетентните органи на приемащата държава-членка могат да се обърнат към компетентните органи на държавата-членка по установяване по повод на всяко предоставяне на услуги, с искане за предоставяне на информация относно законността на установяването на доставчика на услуги и неговото добро професионално поведение, както и относно липсата на дисциплинарни или наказателноправни санкции от професионално естество. Компетентните органи в държавата-членка по установяване предоставят тази информация в съответствие с разпоредбите на член 56.

2.  Компетентните органи осигуряват обмена на цялата информация, необходима за правилното разглеждане на жалби, подадени от получатели на услугите срещу доставчик на услуги. Получателите на услугите следва да бъдат уведомени за решението по подадената жалба.

Член 9

Изисквания за предоставяне на информация на получателите на услугите

Когато услугите се предоставят под професионалното звание, предвидено в държавата-членка по установяване или въз основа на професионалната квалификация на доставчика на услуги, в допълнение към останалите изисквания за предоставяне на информация, предвидени в Общностното право, компетентните органи на приемащата държава-членка могат да изискват от доставчика на услуги да предоставя на получателите на услугите информацията по всички или някои от следващите точки:

ДЯЛ III

СВОБОДА НА УСТАНОВЯВАНЕ

ГЛАВА I

Обща система за признаване на удостоверения за обучение

Член 10

Приложно поле

Тази глава се прилага към всички професии, които не попадат в приложното поле на глави II и III от този дял, както и в следните случаи, в които молителят, поради конкретни и изключителни причини, не отговаря на изискванията, предвидени в тези глави:

Член 11

Квалификационни нива

За целите на прилагането на член 13 професионалните квалификации са групирани в следните нива:

Член 12

Равно третиране на професионални квалификации

Всяко удостоверение или съвкупност от удостоверения за професионални квалификации, издадени от компетентен орган в държава-членка, удостоверяващи успешно завършване на обучение в Общността, което е признато от тази държава-членка за равностойно по отношение на нивото, и което дава на титуляра същите права на достъп до професия или нейното упражняване, или подготвя за упражняване на тази професия, се приравнява на удостоверение за професионална квалификация по член 11, включващо съответното ниво.

Всяка професионална квалификация, която, макар и да не отговаря на изискванията, предвидени в законовите, подзаконовите или административните разпоредби, действащи в държавата-членка по произход, за достъп до определена професия или за нейното упражняване, дава на титуляра придобити права по силата на тези разпоредби, също се приравнява на такова удостоверение за професионални квалификации при условията, предвидени в първата алинея. По-специално, тази разпоредба се прилага, ако държавата-членка по произход е повишила изискванията за достъп до професия и за нейното упражнявано ниво на обучение, и ако лице, завършило отмененото обучение, което не отговаря на изискванията по новата квалификация, се ползва с придобити права по силата на национални законови, подзаконови или административни разпоредби; в такъв случай, това отменено обучение се счита от приемащата държава-членка, за целите на прилагане на член 13, за отговарящо на нивото на новото обучение.

Член 13

Условия за признаване

1.  Ако достъпът до регламентирана професия или нейното упражняване в приемащата държава-членка са обвързани с притежаване на определени професионални квалификации, компетентният орган на тази държава-членка разрешава достъпа до тази професия и нейното упражняване при същите условия, които се прилагат към нейните граждани, на молителите, притежаващи удостоверение за правоспособност или удостоверение за професионални квалификации, изисквани от друга държава-членка, за получаване на достъп до тази професия и за нейното упражняване на нейната територия.

Удостоверенията за правоспособност или за професионални квалификации трябва да отговарят на следните условия:

2.  Достъп до професията и нейното упражняване, в съответствие с параграф 1, се разрешават на молителите, които са упражнявали професията по този параграф при пълно работно време в продължение на две години през последните десет години в друга държава-членка, която не регламентира тази професия, при условие че те притежават едно или повече от удостоверенията за правоспособност или документи, удостоверяващи професионални квалификации.

Удостоверенията за правоспособност или за професионални квалификации трябва да отговарят на следните изисквания:

При това, двегодишният професионален стаж по първата алинея не може да се изисква, ако удостоверението за професионална квалификация, което молителят притежава, удостоверява завършването на регламентирано образование и обучение по смисъла на член 3, параграф 1, буква д) на квалификационните нива, описани в член 11, букви б), в), г) или д). Регламентираното образование и обучение, посочено в Приложение III, се счита за такова регламентирано образование и обучение на нивото, описано в член 11, буква в). Списъкът в Приложение III подлежи на изменение по реда на член 58, параграф 2, за да се отчете регламентираното образование и обучение, което предоставя сравнима професионална подготовка и което подготвя обучаваните да изпълняват сравними отговорности и функции.

3.  Чрез дерогация от параграф 1, буква б) и на параграф 2, буква б) приемащата държава-членка разрешава достъп до регламентирана професия и упражняването ѝ, когато достъпът до тази професия на нейната територия е обвързан с притежаване на професионална квалификация, удостоверяваща успешно завършване на висше или университетско образование с продължителност от четири години, и когато молителят притежава професионална квалификация по член 11, буква в).

Член 14

Компенсационни мерки

1.  Член 13 не е пречка за приемащата държава-членка да изисква от молителя полагане на период за приспособяване с продължителност до три години или на изпит за правоспособност, ако:

2.  Ако приемащата държава-членка се възползва от възможността, предвидена в параграф 1, тя трябва да предложи на молителя избор между период за приспособяване и изпит за правоспособност.

Когато по повод на определена професия държава-членка намери за необходимо да направи дерогация от предвиденото в предходната алинея изискване да предостави на молителя възможност за избор между период на приспособяване и изпит за правоспособност, тя информира предварително за това останалите държави-членки и Комисията и представя достатъчна обосновка за предприетата дерогация.

Ако, след като получи цялата необходима информация, Комисията прецени, че дерогацията по втората алинея не е обоснована или противоречи на Общностното право, в тримесечен срок тя поканва държавата-членка да се въздържи от предприемане на предвидената мярка. При липса на отговор от Комисията в посочения срок може да се пристъпи към дерогацията.

3.  Чрез дерогация от принципа за правото на избор на молителя, предвидено в параграф 2, за професии, чието упражняване изисква прецизно познаване на националното законодателство и по отношение на които предоставянето на консултации и/или съдействие във връзка с националното законодателство е съществен и постоянен аспект от професионалната дейност, приемащата държава-членка може да предвиди изискване за период на приспособяване или изпит за правоспособност.

Това се отнася и за случаите, предвидени в член 10, букви б) и в), член 10, буква г), относно лекарите и лекарите по дентална медицина, член 10, буква е), когато мигрантът иска признаване в друга държава-членка, където съответните професионални дейности се упражняват от медицински сестри с общ профил или от специализирани медицински сестри, притежаващи удостоверения за професионално-квалификационна степен „специалист“, която се присвоява след преминаване на обучението за придобиване на професионалните звания, изброени в точка 5.2.2 от Приложение V, и в член 10, буква ж).

В случаите по член 10, буква а) приемащата държава-членка може да изисква преминаване на период за приспособяване или явяване на изпит за правоспособност, когато мигрантът възнамерява да упражнява професионални дейности като самостоятелно заето лице или като ръководител на предприятие, които изискват познаване и прилагане на действащите национални разпоредби, при условие че познаването и прилагането на тези национални разпоредби се изискват от компетентните органи на приемащата държава-членка от собствените ѝ граждани за получаване на достъп до тези дейности.

4.  За целите на прилагането на параграф 1, букви б) и в), „съществено различно съдържание“ е съдържание, познаването на което е необходимо за упражняването на професията и по отношение на което обучението, преминато от мигранта, се характеризира със съществени несъответствия, що се отнася до продължителността или съдържанието, от обучението, изисквано от приемащата държава-членка.

5.  Разпоредбата на параграф 1 се прилага при съблюдаване на принципа на пропорционалността. По-специално, ако приемащата държава-членка възнамерява да изиска от молителя покриване на период за приспособяване или явяване на изпит за правоспособност, тя трябва първо да провери дали знанията, придобити от молителя в процеса на професионалния му стаж в държава-членка или в трета страна, са от такъв характер, че да компенсират, изцяло или отчасти, съществените несъответствия, посочени в параграф 4.

Член 15

Отказ от компенсационни мерки на основата на общи платформи

1.  За целите на прилагането на този член под „общи платформи“ се разбира набор от критерии за професионални квалификации, годни да компенсират установените съществени несъответствия между изискванията за професионална подготовка за определена професия в отделните държави-членки. Тези съществени несъответствия се установяват посредством съпоставяне на продължителността и съдържанието на обучението в не по-малко от две трети от държавите-членки, включително във всички държави-членки, които регламентират съответната професия. Несъответствията в съдържанието на обучението могат да се дължат на съществени несъответствия в обхвата на професионалните дейности.

2.  Общи платформи по смисъла на параграф 1 могат да представят пред Комисията държави-членки или професионални сдружения или организации, които са представителни на национално и европейско равнище. Ако Комисията, след консултации с държавите-членки, е на становище, че представеният проект за обща платформа улеснява взаимното признаване на професионалните квалификации, тя може да представи проект за мерки, които да бъдат приети в съответствие с процедурата по член 58, параграф 2.

3.  Когато професионалните квалификации на молителя отговарят на критериите, предвидени в приетата мярка в съответствие с параграф 2, приемащата държава-членка се отказва от прилагане на компенсационни мерки по член 14.

4.  Разпоредбите на параграфи 1—3 не засягат компетентността на държавите-членки да определят професионалните квалификации, изисквани за упражняване на професии на тяхната територия, както и съдържанието и организацията на техните системи за образование и професионално обучение.

5.  Ако държава-членка е на мнение, че критериите, предвидени в мярка, приета в съответствие с параграф 2, вече не предлагат достатъчни гаранции по отношение на професионалните квалификации, тя уведомява за това Комисията, която от своя страна представя, ако е необходимо, проект за мярка в съответствие с процедурата по член 58, параграф 2.

6.  Комисията представя до 20 октомври 2010 г. пред Европейския парламент и пред Съвета доклад за прилагането на този член и, при необходимост, подходящи предложения за изменения на неговите разпоредби.

ГЛАВА II

Признаване на професионален стаж

Член 16

Изисквания по отношение на професионалния стаж

Ако в държава-членка достъпът до, или упражняването на една от дейностите, изброени в Приложение IV, е обвързан с притежаване на общи, търговски или професионални познания и способности, тази държава-членка следва да признае предишно упражняване на дейност в друга държава-членка като достатъчно доказателство за притежаването на такива познания и способности. Дейността трябва да е упражнявана в съответствие с разпоредбите на членове 17, 18 и 19.

Член 17

Дейности, изброени в списък I от Приложение IV

1.  Що се отнася до дейностите, изброени в списък I от Приложение IV, съответната дейност трябва да е упражнявана:

2.  В случаите по букви a) и г) упражняването на дейността не трябва да е прекъснато повече от десет години преди датата, на която заинтересованото лице е внесло своята окомплектована молба пред компетентния орган, посочен в член 56.

3.  Параграф 1, буква д) не се прилага към дейности, включени в Група ex 855, „заведения за фризьорство“, по номенклатурата на ISIC.

Член 18

Дейности, изброени в списък II от Приложение IV

1.  Що се отнася до дейностите, изброени в списък II от Приложение IV, съответната дейност трябва да е упражнявана:

2.  В случаите по букви а) и г) упражняването на дейността не трябва да е прекъснато повече от десет години преди датата, на която заинтересованото лице е внесло своята окомплектована молба пред компетентния орган, посочен в член 56.

Член 19

Дейности, изброени в списък III от Приложение IV

1.  Що се отнася до дейностите, изброени в списък III от Приложение IV, съответната дейност трябва да е упражнявана:

2.  В случаите по букви а) и в) упражняването на дейността не трябва да е прекъснато повече от десет години преди датата, на която заинтересованото лице е внесло своята окомплектована молба пред компетентния орган, посочен в член 56.

Член 20

Изменения в списъците на дейностите, поместени в Приложение IV

Изменения в списъците на дейностите в Приложение IV, във връзка с които се признава професионален стаж в съответствие с член 16, могат да се внасят в съответствие с процедурата по член 58, параграф 2, с цел актуализиране или разясняване на номенклатурата, при условие че това не е свързано с никакви изменения на дейностите, свързани с отделните категории.

ГЛАВА III

Признаване на минималните квалификационни изисквания въз основа на координация

Раздел 1

Общи разпоредби

Член 21

Принцип на автоматично признаване

1.  Всяка държава-членка признава удостоверения за професионални квалификации за професиите: „лекар“, даващи право на достъп до професионалните дейност на лекар с базово образование и лекар-специалист, „медицинска сестра с общ профил“, „лекар по дентална медицина“, „лекар по дентална медицина-специалист“, „ветеринарен лекар“, „фармацевт“ и „архитект“, изброени в в точки 5.1.1, 5.1.2, 5.2.2, 5.3.2, 5.3.3, 5.4.2, 5.6.2 и 5.7.1 от Приложение V, които отговарят на минималните квалификационни изисквания, предвидени съответно в членове 24, 25, 31, 34, 35, 38, 44 и 46, и, за целите на достъпа до професионалните дейности и тяхното упражняване, дава на тези удостоверения същото действие на своята територия, като издаваните от нея удостоверения за професионални квалификации.

Тези удостоверения за професионални квалификации се издават от компетентните органи на държавите-членки и, при необходимост, следва да са придружени със свидетелствата, изброени в точки 5.1.1, 5.1.2, 5.2.2, 5.3.2, 5.3.3, 5.4.2, 5.6.2 и 5.7.1 от Приложение V.

Разпоредбите на първа и втора алинея не засягат придобитите права по членове 23, 27, 33, 37, 39 и 49.

2.  Всяка държава-членка признава, с цел упражняване на обща медицинска практика в рамките на нейната национална система за обществено осигуряване, удостоверения за професионални квалификации, изброени в точка 5.1.4 от Приложение V, и издадени на граждани на държави-членки от други държави-членки в съответствие с минималните квалификационни изисквания, предвидени в член 28.

Разпоредбите на предходната алинея не засягат придобитите права по член 30.

3.  Всяка държава-членка признава удостоверения за професионална квалификация „акушерка“, издадени на граждани на държави-членки от други държави-членки, изброени в точка 5.5.2 от Приложение V, ,които отговарят на минималните квалификационни изисквания, предвидени в член 40, и на критериите, предвидени в член 41, и, за целите на достъпа до професионалните дейности и тяхното упражняване, дава на тези удостоверения същото действие на своята територия, като издаваните от нея удостоверения за професионални квалификации. Тази разпоредба не засяга придобитите права по членове 23 и 43.

4.  Държавите-членки не са задължени да дадат действие на удостоверенията за професионални квалификации, изброени в точка 5.6.2 от Приложение V, за откриване на нови аптеки. С оглед целите на този параграф, аптеки, функциониращи от по-малко от три години, също се считат за нови аптеки.

5.  Удостоверенията за професионална квалификация „архитект“, посочени в точка 5.7.1 от Приложение V, които са предмет на автоматично признаване по силата на параграф 1, удостоверяват завършването на курс на обучение, започнал не по-рано от академичната година, посочена в това приложение.

6.  Всяка държава-членка предоставя достъп до професиите „лекар“, „медицинска сестра с общ профил“, „лекар по дентална медицина“, „ветеринарен лекар“, „акушерка“ и „фармацевт“ и право за тяхното упражняване само на лица, които притежават удостоверения за професионални квалификации, изброени в точки 5.1.1, 5.1.2, 5.1.4, 5.2.2, 5.3.2, 5.3.3, 5.4.2, 5.5.2 и 5.6.2 от Приложение V, удостоверяващи, че заинтересованото лице е придобило, през периода на своето обучение, според случая, знанията и уменията, предвидени в член 24, параграф 3, член 31, параграф 6, член 34, параграф 3, член 38, параграф 3, член 40, параграф 3 и член 44, параграф 3.

Обхватът на знанията и уменията, предвидени в член 24, параграф 3, член 31, параграф 6, член 34, параграф 3, член 38, параграф 3, член 40, параграф 3 и член 44, параграф 3, подлежат на изменения по реда на член 58, параграф 2 с цел тези знания и умения да бъдат адаптирани към научния и техническия напредък.

Такава актуализация не води, за която и да е държава-членка, до изменение на нейните действащи законодателни принципи, свързани със структурата на професиите, що се отнася до обучението и условията за достъп, приложими към физическите лица.

7.  Всяка държава-членка уведомява Комисията за законовите, подзаконовите и административните разпоредби, които приема във връзка с издаването на удостоверения за професионални квалификации в сферата на приложение на тази глава. Освен това, за удостоверенията за професионални квалификации в сферата на приложение, засегната в раздел 8, това уведомление се изпраща и до останалите държави-членки.

▼C1

Комисията публикува подходящо съобщение в Официален вестник на Европейския съюз, в което назовава приетите от държавите-членки наименования на удостоверения за професионални квалификации и, при необходимост, органа, който издава удостоверенията за професионални квалификации, свидетелството, което придружава удостоверението, и съответното професионално звание, посочено в точки 5.1.1, 5.1.2, 5.1.3, 5.1.4, 5.2.2, 5.3.2, 5.3.3, 5.4.2, 5.5.2, 5.6.2 и 5.7.1 от приложение V.

▼B

Член 22

Общи разпоредби относно обучението

Що се отнася до обучението, посочено в членове 24, 25, 28, 31, 34, 35, 38, 40, 44 и 46:

Член 23

Придобити права

1.  Без да се засягат придобитите права, специфични за съответните професии, в случаите, когато удостоверенията за професионални квалификации за професиите: „лекар“, даващи право на достъп до професионалнте дейности на лекар с базово образование и лекар-специалист, „медицинска сестра с общ профил“, „лекар по дентална медицина“, „лекар по дентална медицина-специалист“, „ветеринарен лекар“, „акушерка“ и „фармацевт“, притежавани от граждани на държави-членки, не отговарят на всички квалификационни изисквания по членове 24, 25, 31, 34, 35, 38, 40 и 44, всяка държава-членка признава като достатъчно доказателство удостоверения за професионални квалификации, издадени от тези държави-членки, доколкото такива удостоверения удостоверяват успешно завършване на обучение, което е започнало преди референтните дати, предвидени в точки 5.1.1, 5.1.2, 5.2.2, 5.3.2, 5.3.3, 5.4.2, 5.5.2 и 5.6.2 от Приложение V, и са придружени със свидетелство, в което се посочва, че титулярите са упражнявали действително и законосъобразно съответните дейности в продължение на не по-малко от три последователни години през последните пет години, предшестващи издаването на свидетелството.

2.  Същите разпоредби се прилагат и по отношение на удостоверения за професионални квалификации за професиите: „лекар“, даващи право на достъп до професионалните дейности на лекар с базово образование и лекар-специалист, „медицинска сестра с общ профил“, „лекар по дентална медицина“, „лекар по дентална медицина-специалист“, „ветеринарен лекар“, „акушерка“ и „фармацевт“, придобити на територията на бившата Германска демократична република, които не отговарят на всички минимални квалификационни изисквания, предвидени в членове 24, 25, 31, 34, 35, 38, 40 и 44, ако тези удостоверения удостоверяват успешно завършване на обучение, което е започнало преди:

Удостоверенията за професионални квалификации по първата алинея дават на титулярите им правото да упражняват професионални дейности на цялата територия на Германия при еднакви условия с титулярите на удостоверения за професионални квалификации, издадени от компетентните германски органи, посочени в точки 5.1.1, 5.1.2, 5.2.2, 5.3.2, 5.3.3, 5.4.2, 5.5.2 и 5.6.2 от Приложение V.

3.  Без да се засягат разпоредбите на член 37, параграф 1, всяка държава-членка признава удостоверения за професионални квалификации за професиите: „лекар“, даващи право на достъп до професионалните дейности на лекар с базово образование и лекар-специалист, „медицинска сестра с общ профил“, „фармацевт“ и „архитект“, притежавани от граждани на държави-членки и издадени от бившата Чехословакия, или чието обучение е започнало в Чешката република и Словакия преди 1 януари 1993 г., когато органите на една от споменатите държави-членки потвърдят, че посочените удостоверения за професионални квалификации имат същата правна валидност на тяхната територия, като удостоверенията за професионални квалификации, които те издават, и, що се отнася до архитектите, като удостоверенията за професионални квалификации, посочени за тези държави-членки в точка 6 от Приложение VI, що се отнася до достъпа до професионалните дейности на лекар с базово образование, лекар-специалист, медицинска сестра с общ профил, ветеринарен лекар, акушерка и фармацевт, по отношение на дейностите, посочени в член 45, параграф 2, и на архитект, по отношение на дейностите, посочени в член 48, и до упражняването на тези дейности.

Споменатото потвърждение трябва да се придружава със свидетелство, издадено от същите органи, в което се посочва, че въпросните лица са упражнявали действително и законосъобразно съответните дейности на територията на съответните държави, в продължение на не по-малко от три последователни години през последните пет години, предшестващи датата на издаване на свидетелството.

4.  Всяка държава-членка признава удостоверения за професионални квалификации за професиите: „лекар“, даващи право на достъп до професионалните дейности на лекар с базово образование и лекар-специалист, „медицинска сестра с общ профил“, „лекар по дентална медицина“, „лекар по дентална медицина-специалист“, „ветеринарен лекар“, „акушерка“, „фармацевт“ и „архитект“, притежавани от граждани на държавите-членки и издадени от бившия Съветски съюз, или чието обучение е започнало:

когато органите на всяка от трите посочени държави-членки потвърдят, че посочените удостоверения за професионални квалификации имат същата правна валидност на тяхната територия като удостоверенията за професионални квалификации, които те издават, и, що се отнася до архитектите, като удостоверенията за професионални квалификации, посочени за тези държави-членки в точка 6 от Приложение VI, що се отнася до достъпа до професионалните дейности на лекар с базово образование, лекар-специалист, медицинска сестра с общ профил, лекар по дентална медицина, лекар по дентална медицина-специалист, ветеринарен лекар, акушерка и фармацевт, по отношение на дейностите, посочени в член 45, параграф 2, и на архитект, по отношение на дейностите, посочени в член 48, и до упражняването на тези дейности.

Споменатото потвърждение трябва да се придружава със свидетелство, издадено от същите органи, в което се посочва, че въпросните лица са упражнявали действително и законосъобразно съответните дейности на територията на съответните държави в продължение на не по-малко от три последователни години през последните пет години, предшестващи датата на издаване на свидетелството.

Що се отнася до удостоверения за професионални квалификации за ветеринарни лекари, издадени от бившия Съветски съюз или по отношение на които обучението е започнало, за Естония, преди 20 август 1991 г., потвърждението по предходната алинея трябва да се придружава със свидетелство, издадено от естонските власти, в което се посочва, че въпросните лица са упражнявали действително и законосъобразно съответните дейности на територията на съответните държави в продължение на не по-малко от пет последователни години през последните седем години, предшестващи датата на издаване на свидетелството.

5.  Всяка държава-членка признава удостоверения за професионални квалификации за професиите: „лекар“, даващи право на достъп до професионалните дейности на лекар с базово образование и лекар-специалист, „медицинска сестра с общ профил“, „лекар по дентална медицина“, „лекар по дентална медицина-специалист“, „ветеринарен лекар“, „акушерка“, „фармацевт“ и „архитект“, притежавани от граждани на държавите-членки и издадени от бившата Югославия, или чието обучение е започнало, за Словения, преди 25 юни 1991 г., когато органите на една от споменатите държави-членки потвърдят, че посочените удостоверения за професионални квалификации имат същата правна валидност на тяхната територия като удостоверенията за професионални квалификации, които те издават и, що се отнася до архитектите, като удостоверенията за професионални квалификации, посочени за тези държави-членки в точка 6 от Приложение VI, що се отнася до достъпа до професионалните дейности на лекар с базово образование, лекар-специалист, лекар по дентална медицина, лекар по дентална медицина-специалист, медицинска сестра с общ профил, ветеринарен лекар, акушерка и фармацевт, по отношение на дейностите, посочени в член 45, параграф 2, и на архитект, по отношение на дейностите, посочени в член 48, и до упражняването на тези дейности.

Споменатото потвърждение трябва да се придружава със свидетелство, издадено от същите органи, в което се посочва, че въпросните лица са упражнявали действително и законосъобразно съответните дейности, на територията на съответните държави, в продължение на не по-малко от три последователни години през последните пет години, предшестващи датата на издаване на свидетелството.

6.  Всяка държава-членка признава като достатъчно доказателство, за граждани на държави-членки, чиито удостоверения за професионални квалификации за професиите: „лекар“, „медицинска сестра с общ профил“, „лекар по дентална медицина“, „ветеринарен лекар“, „акушерка“ и „фармацевт“ не отговарят на професионалните звания, предвидени за тази държава-членка в точки 5.1.1, 5.1.2, 5.1.3, 5.1.4, 5.2.2, 5.3.2, 5.3.3, 5.4.2, 5.5.2 и 5.6.2 от Приложение V, удостоверения за професионални квалификации, издадени от тези държави-членки, придружени със свидетелство, издадено от компетентните власти или органи.

Потвърждението по първата алинея трябва да посочва, че удостоверението за професионални квалификации удостоверява успешно завършване на обучение в съответствие с разпоредбите на членове 24, 25, 28, 31, 34, 35, 38, 40 и 44, и се приравнява от държавата-членка, която го e издала, на квалификациите, чиито наименования са изброени в точки 5.1.1, 5.1.2, 5.1.3, 5.1.4, 5.2.2, 5.3.2, 5.3.3, 5.4.2, 5.5.2 и 5.6.2 от Приложение V.

▼M1

Член 23a

Специфични случаи

1.  Чрез дерогация от настоящата директива България може да разреши на лицата, притежаващи квалификацията „фелдшер“ (felcer), придобита в България преди 31 декември 1999 г., и упражняващи тази професия в рамките на Българската национална осигурителна система на 1 януари 2000 г., да продължат да упражняват упоменатата професия, дори ако част от тяхната дейност попада в настоящата директива по отношение съответно на лекарите и медицинските сестри с общ профил.

2.  Лицата, притежаващи българската квалификация „фелдшер“ (felcer), посочени в параграф 1, нямат право на професионално признаване в други държави-членки като лекари и медицински сестри с общ профил по настоящата директива.

▼B

Раздел 2

Лекари

Член 24

Базово обучение по медицина

1.  За достъп до базово обучение по медицина се изисква притежаване на диплома или свидетелство, изисквано за прием за съответното обучение, в университет.

2.  Общата продължителност на базовото обучение по медицина включва най-малко шест години или 5 500 часа теоретично и практическо обучение, проведено от или под контрола на университет.

За лица, които са започнали обучението си преди 1 януари 1972 г., курсът на обучение по предходната алинея може да включва шест месеца редовно практическо обучение, проведено на университетско равнище под контрола на компетентни органи.

3.  Базовото обучение по медицина гарантира, че заинтересованото лице е придобило следните знания и умения:

Член 25

Специализирано обучение по медицина

1.  За достъп до специализирано обучение по медицина се изисква успешно завършване на шестгодишен курс на обучение като част от програма за обучение по член 24, в рамките на която обучаваният е придобил необходимите знания по базова медицина.

2.  Специализираното обучение по медицина включва теоретично и практическо обучение в университет или университетска учебна болница, или, според случая, в здравно заведение, одобрено за тази цел от компетентните власти или органи.

Държавите-членки гарантират, че минималната продължителност на курсовете на специализирано обучение по медицина, посочени в точка 5.1.3 от Приложение V, е не по-малка от продължителността, предвидена в тази точка. Обучението се провежда под контрола на компетентните власти или органи. То включва лично участие на специализиращия лекар в дейността и отговорностите, свързани с въпросните услуги.

3.  Обучението се провежда в редовна форма, в специализирани заведения, които са признати от компетентните органи. То включва участие в пълния набор медицински дейности в отделението, в което се осъществява обучението, включително дежурства, по такъв начин, че специализиращият лекар да посвети цялата си професионална дейност на своето практическо и теоретично обучение през цялата работна седмица и през цялата година, в съответствие с процедурите, предвидени от компетентните органи. Съответно, за изпълнението на тези задължения, се заплаща подходящо трудово възнаграждение.

4.  За издаване на удостоверения за специализирано обучение по медицина държавите-членки изискват притежаване на удостоверения за завършено базово обучение по медицина, съгласно точка 5.1.1 от Приложение V.

5.  Минималните периоди на обучение по точка 5.1.3 от Приложение V подлежат на изменение в съответствие с процедурата, предвидена в член 58, параграф 2, с цел да се адаптират към научния и техническия напредък.

Член 26

Видове специализирано обучение по медицина

Удостоверения за професионална квалификация „лекар-специалист“, по смисъла на член 21, са удостоверения, издадени от компетентните власти или органи, посочени в точка 5.1.2 от Приложение V, отговарящи за специализираното обучение, на званията, използвани в отделните държави-членки и изброени в точка 5.1.3 от Приложение V.

Решение за включване в точка 5.1.3 от Приложение V на нови медицински специалности, общи за най-малко две пети от държавите-членки, може да се вземе в съответствие с процедурата, предвидена в член 58, параграф 2, с цел актуализиране на настоящата директива в светлината на измененията в националните законодателства.

Член 27

Придобити права, отнасящи се само до лекарите-специалисти

1.  Приемаща държава-членка може да наложи на лекарите-специалисти, чието задочно специализирано обучение по медицина е било регламентирано от законови, подзаконови и административни разпоредби, в сила от 20 юни 1975 г., и които са започнали специализираното си обучение не по-късно от 31 декември 1983 г., изискването техните удостоверения за професионални квалификации да бъдат придружени със свидетелство, в които се посочва, че те са упражнявали действително и законосъобразно съответните дейности в продължение на не по-малко от три последователни години през последните пет години, предшестващи издаването на свидетелството.

2.  Всяка държава-членка признава квалификациите на лекари-специалисти, издадени в Испания на лекари, завършили специализираното си обучение преди 1 януари 1995 г., дори ако това обучение не отговаря на минималните квалификационни изисквания, предвидени в член 25, ако тези удостоверения са придружени със свидетелства, издадени от компетентните испански власти и удостоверяващи, че заинтересованото лице е издържало изпита за специална професионална компетентност, проведен в контекста на изключителните мерки във връзка с признаването, предвидени с Кралски указ 1497/99, с цел да се гарантира, че заинтересованото лице притежава знания и умения, сравними с тези на лекарите, притежаващи професионална квалификация „лекар-специалист“, дефинирана за Испания в точки 5.1.2 и 5.1.3 от Приложение V.

3.  Всяка държава-членка, която е отменила своите законови, подзаконови или административни разпоредби, отнасящи се до издаване на удостоверения за професионална квалификация „лекар-специалист“, посочени в точки 5.1.2 и 5.1.3 от Приложение V, и е приела мерки, свързани с придобити права, благоприятстващи нейните граждани, предоставя на граждани на други държави-членки правото да се възползват от тези мерки, доколкото тези удостоверения за професионална квалификация са издадени преди датата, на която приемащата държава-членка е прекратила издаването на такива удостоверения за съответната специалност.

Датите на отмяна на тези разпоредби са посочени в точка 5.1.3 от Приложение V.

Член 28

Специализирано обучение по обща медицина

1.  За достъп до специализирано обучение по обща медицина се изисква успешно завършване на шестгодишен курс на обучение в рамките на програма за обучение по член 24.

2.  Специализираното обучение по обща медицина, водещо до придобиване на удостоверения за професионална квалификация, издадени преди 1 януари 2006 г., е с минимална продължителност от две години за редовна форма на обучение. Що се отнася до удостоверения за професионални квалификации, издадени след тази дата, обучението е с минимална продължителност от три години при редовна форма на обучение.

Когато програмата за обучение по член 24 включва практическо обучение, провеждано в акредитирана болница, разполагаща с подходящо медицинско оборудване и звена, или като част от акредитирана практика по обща медицина или акредитиран център за първична лекарска помощ, продължителността на това практическо обучение, но не повече от една година, може да се включи в продължителността, предвидена в първата алинея, по отношение на свидетелства за обучение, издадени на, или след 1 януари 2006 г.

Алтернативната възможност, предвидена във втората алинея, е достъпна само за държави-членки, в които специализираното обучение по обща медицина към 1 януари 2001 г. е било с продължителност от две години.

3.  Специализираното обучение по обща медицина се провежда в редовна форма, под контрола на компетентните власти или органи. То е повече с практическа, отколкото с теоретична насоченост.

Практическо обучение се провежда, от една страна, за минимален период от шест месеца в акредитирана болница, разполагаща с подходящо оборудване и звена, и, от друга страна, за минимален период от шест месеца като част от акредитирана практика по обща медицина или в акредитиран център за първична лекарска помощ.

Практическото обучение се провежда в сътрудничество с други здравни заведения или структури в областта на общата медицина. При това, без да се накърняват минималните периоди, предвидени във втората алинея, практическото обучение може да се проведе за максимален срок от шест месеца в други акредитирани здравни заведения или структури в областта на общата медицина.

Обучението предполага личното участие на обучавания в професионалната дейност и в отговорностите на лицата, с които работи.

4.  Държавите-членки изискват, за издаване на удостоверения за професионална квалификация по обща медицина, притежаване на удостоверенията за професионални квалификации, придобити в резултат на базово обучение по медицина, изброени в точка 5.1.1 от Приложение V.

5.  Държавите-членки могат да издават удостоверенията за професионални квалификации, посочени в точка 5.1.4 от Приложение V, на лекари, които не са завършили обучението по този член, но са завършили различно, допълнително обучение, удостоверено с удостоверения за професионални квалификации, издадени от компетентните органи на държава-членка. Те не могат обаче да издават удостоверения за професионални квалификации, които не удостоверяват наличието на познания на ниво, еквивалентно на познанията, придобити при обучението, предвидено в този член.

Държавите-членки определят inter alia до каква степен вече придобитото от молителя допълнително обучение и професионален стаж може да замести обучението, предвидено в този член.

Държавите-членки могат да издават само удостоверения за професионални квалификации, изброени в точка 5.1.4 от Приложение V, ако молителят е придобил не по-малко от шестмесечен професионален стаж по обща медицина в акредитирана практика по обща медицина или акредитиран център за първична лекарска помощ от видовете, посочени в параграф 3.

Член 29

Упражняване на професионалните дейности на общопрактикуващи лекари

Всяка държава-членка, при спазване на разпоредбите, отнасящи се до придобитите права, изисква за упражняване дейностите на общопрактикуващ лекар в рамките на своята национална система за обществено осигуряване, притежаване на удостоверения за професионална квалификация, посочени в точка 5.1.4 от Приложение V.

Държавите-членки могат да освобождават от това изискване лица, които в момента специализират обща медицина.

Член 30

Придобити права, отнасящи се само до общопрактикуващите лекари

1.  Всяка държава-членка определя придобитите права. При това, всяка държава-членка предоставя като придобито право правото на упражняване на дейностите на общопрактикуващ лекар в рамките на своята национална система за обществено осигуряване, без изискване за притежаване на удостоверенията за професионална квалификация, посочени в точка 5.1.4 от Приложение V, на всички лекари, които се ползват с това право към датата, посочена в тази точка, по силата на приложими към медицинската професия и даващи достъп до професионалните дейности на лекари с базово обучение разпоредби, и които са се установили към тази дата на нейната територия, като са се възползвали от разпоредбите на член 21 или член 23.

Компетентните органи във всяка държава-членка издават, при поискване, свидетелство, потвърждаващо правото на титуляра да упражнява дейностите на общопрактикуващ лекар в рамките на системата за обществено осигуряване на тази държава, без да притежава удостоверенията за професионална квалификация, посочени в точка 5.1.4 от Приложение V, на лекари, които притежават придобити права в съответствие с първата алинея на този член.

2.  Всяка държава-членка признава свидетелства по алинея 2 от параграф 1, издадени на граждани на държави-членки от други държави-членки, и приравнява тези свидетелства по отношение на действието им на своята територия на удостоверенията за професионални квалификации, които издава тя и които позволяват упражняването на дейностите на общопрактикуващ лекар в рамките на нейната национална система за обществено осигуряване.

Раздел 3

Медицински сестри с общ профил

Член 31

Обучение на медицински сестри с общ профил

1.  За достъп до обучение за медицински сестри с общ профил се изисква завършване на общо образование с продължителност 10 години, удостоверено с диплома, свидетелство или друго удостоверение, издадено от компетентните власти или органи на държава-членка, или със свидетелство за успешно издържан изпит, на еквивалентно ниво, за прием в училище за медицински сестри.

2.  Обучението на медицинските сестри с общ профил се провежда в редовна форма и включва като минимум програмата, описана в точка 5.2.1 от Приложение V.

Съдържанието, посочено в точка 5.2.1от Приложение V, подлежи на изменения в съответствие с процедурата по член 58, параграф 2, с цел адаптирането им към техническия и научния напредък.

Такава актуализация не води, за която и да е държава-членка, до изменение на нейните действащи законодателни принципи, свързани със структурата на професиите, що се отнася до обучението и условията за достъп, приложими към физическите лица.

3.  Обучението на медицински сестри с общ профил е с минимална продължителност от три години или 4 600 часа теоретично и клинично обучение, като продължителността на теоретичното обучение представлява минимум една трета, а продължителността на клиничното обучение представлява минимум една втора от минималната продължителност на обучението. Държавите-членки могат частично да освобождават от това изискване лица, които са получили част от обучението си чрез курсове, които са поне на равностойно ниво.

Държавите-членки гарантират, че институциите, осъществяващи обучение за медицински сестри, носят отговорност за координацията на теоретичното и клиничното обучение през цялата продължителност на програмата за обучение.

4.  Теоретичното обучение е тази част от обучението за медицински сестри, от която обучаващите се за медицински сестри получават професионалните знания, разбиране и умения, необходими за организиране, предоставяне и оценяване на цялостни здравни грижи. Обучението се провежда от преподаватели по медицински грижи и от други компетентни лица, в училища за медицински сестри и други учебни заведения от обучаващата институция.

5.  Клиничното обучение е тази част от обучението за медицински сестри, от която обучаващите се за медицински сестри научават, като членове на екип и в пряк контакт със здраво или болно лице и/или общност, да организират, предоставят и оценяват изискваните цялостни здравни грижи, въз основа на знанията и уменията, които са усвоили. Лицето, обучаващо се за медицинска сестра, трябва да се научи не само да работи в екип, но и да ръководи екип и да организира цялостни медицински грижи, включително да провежда здравно обучение за отделни лица и малки групи, в рамките на здравното заведение или на общността.

Това обучение се провежда в болници и други здравни заведения, както и в общността, под ръководството на преподаващи медицински сестри, в сътрудничество с други квалифицирани медицински сестри и с тяхна помощ. В учебния процес могат да вземат участие и други квалифицирани лица.

Обучаващите се за медицински сестри участват в дейностите на съответното звено, доколкото тези дейности отговарят на тяхното обучение, като им позволяват да се научат да поемат отговорностите, свързани със сестринските медицински грижи.

6.  В резултат на обучението за медицински сестри с общ профил заинтересованото лице следва да придобие следните знания и умения:

Член 32

Упражняване на професионалните дейности на медицински сестри с общ профил

За целите на настоящата директива, професионалните дейности на медицински сестри с общ профил са дейностите, упражнявани на професионална основа и изброени в точка 5.2.2 от Приложение V.

Член 33

Придобити права, отнасящи се само до медицинските сестри с общ профил

1.  В случаите, когато общите правила за придобитите права се прилагат към медицинските сестри с общ профил, дейностите по член 23 следва да включват поемане на пълна отговорност за планирането, организирането и администрирането на сестрински здравни грижи, предоставяни на пациенти.

2.  По отношение на професионалната квалификация медицинска сестра с общ профил съгласно полското законодателство се прилагат само следните разпоредби относно придобитите права. В случаите на граждани на държави-членки, чиито удостоверения за професионална квалификация „медицинска сестра с общ профил“ са издадени в Полша или чието обучение е започнало в тази страна преди 1 май 2004 г., и които не отговарят на минималните квалификационни изисквания по член 31, държавите-членки признават следните удостоверения за професионална квалификация „медицинска сестра с общ профил“ за достатъчно доказателство, ако са придружени със свидетелство, потвърждаващо, че тези граждани на държави-членки са упражнявали действително и законосъобразно дейностите на медицинска сестра с общ профил в Полша за период, предвиден по-долу:

Посочените дейности трябва да включват поемане на пълна отговорност за планирането, организирането и администрирането на сестрински здравни грижи, предоставяни на пациенти.

3.  Държавите-членки признават удостоверения за професионална квалификация „медицинска сестра“, издадени от Полша на медицински сестри, завършили обучението си преди 1 май 2004 г., които не отговарят на минималните квалификационни изисквания, предвидени в член 31, и притежават диплома за образователно-квалификационна степен „бакалавър“, придобита на базата на специална програма за повишаване на квалификацията, предвидена в член 11 на закона от 20 април 2004 г. за изменение на Закона за професиите „медицинска сестра“ и „акушерка“ и на други законодателни актове (Официален вестник на Република Полша, бр. 92 от 30 април 2004 г., позиция 885) и Наредбата на министъра на здравеопазването от 11 май 2004 г. за условията за провеждане на обучението за медицински сестри и акушерки, които притежават диплома за завършено средно образование (зрелостен изпит — matura) и са завършили медицински лицей или медицински професионални училища, в които се преподават професиите „медицинска сестра“ и „акушерка“ (Официален вестник на Република Полша, бр. 110 от 13 май 2004 г., позиция 1170), с цел да се удостовери, че заинтересованото лице притежава знания и компетентност, сравними с тези на медицинските сестри, притежаващи квалификациите, изброени за Полша в точка 5.2.2 от Приложение V.

▼M1

Член 33, буква a)

По отношение на румънската квалификация за медицинска сестра с общ профил се прилагат само следните разпоредби за придобити права:

За гражданите на държавите-членки, чиито дипломи, удостоверения или други документи, удостоверяващи професионалната им квалификация за медицинска сестра с общ профил са придобити или чието обучение е започнало в Румъния преди датата на присъединяване и не отговаря на минималните образователни изисквания, постановени в член 31, държавите-членки следва да признаят следните официални документи, удостоверяващи професионална квалификация за медицинска сестра с общ профил (Certificat de competențe profesionale de asistent medical generalist) с полувисше образование, придобито от școală postliceală, за достатъчно доказателство, ако са придружени от документ, удостоверяващ, че тези граждани на държава-членка действително и легално са изпълнявали отговорностите на медицинска сестра с общ профил в Румъния поне пет последователни години през седемте години преди издаването на удостоверението.

Упоменатите отговорности трябва да включват поемането на пълна отговорност за планирането, организацията и изпълнението на грижата за пациента.

▼B

Раздел 4

Лекари по дентална медицина

Член 34

Базово обучение по дентална медицина

1.  За достъп до базово обучение по дентална медицина се изисква притежаване на диплома или свидетелство, изисквано за прием за съответното обучение в университет или висше учебно заведение на ниво, признато за равностойно в държава-членка.

2.  Базовото обучение по дентална медицина включва курс по теоретично и практическо обучение с минимална продължителност от пет години, което обхваща като минимум програмата, описана в точка 5.3.1 от Приложение V, проведено в университет, висше учебно заведение, предоставящо обучение, признато за равностойно, или провеждано под контрола на университет.

Съдържанието, предвидено в точка 5.3.1 от Приложение V, подлежи на изменение в съответствие с процедурата по член 58, параграф 2 с цел да се адаптира към научния и техническия напредък.

Такава актуализация не води, за която и да е държава-членка, до изменение на нейните действащи законодателни принципи, свързани със системата на професиите, що се отнася до обучението и условията за достъп, приложими към физическите лица.

3.  Базовото обучение по дентална медицина гарантира, че заинтересованото лице е придобило следните знания и умения:

В резултат на обучението лекарят по дентална медицина трябва да придобие уменията, необходими за упражняване на всички дейности, включващи профилактика, диагностика и лечение на аномалии и болести на зъбите, устата, челюстите и свързаните с тях тъкани.

Член 35

Специализирано обучение по дентална медицина

1.  За достъп до специализирано обучение по дентална медицина се изисква успешно завършване на петгодишен курс на теоретично и практическо обучение в цикъла на обучението по член 34 или притежаване на документите, посочени в членове 23 и 37.

2.  Специализираното обучение по дентална медицина включва теоретично и практическо обучение в университетски център, лечебен учебен и изследователски център или, според случая, в здравно заведение, одобрено за тази цел от компетентните власти или органи.

Редовното специализирано обучение по дентална медицина е с минимална продължителност от три години и се провежда под контрола на компетентните власти или органи. То предполага личното участие на специализиращия лекар по дентална медицина в дейността и отговорностите на съответното заведение.

Минималната продължителност на обучението, посочена във втората алинея, подлежи на изменение, в съответствие с процедурата по член 58, параграф 2, с цел да се адаптира към научния и техническия напредък.

3.  За издаване на удостоверения за завършено специализирано обучение по дентална медицина държавите-членки изискват притежаване на удостоверения за завършено базово обучение по дентална медицина, съгласно точка 5.3.2 от Приложение V.

Член 36

Упражняване на професионалните дейности на лекари по дентална медицина

1.  За целите на настоящата директива, професионалните дейности на лекари по дентална медицина са дейностите, дефинирани в параграф 3 и упражнявани въз основа на професионалните квалификации, изброени в точка 5.3.2 от Приложение V.

2.  Професията „лекар по дентална медицина“ се основава на обучение по дентална медицина, предвидено в член 34, и представлява специфична професия, която е отделна от други общи или специализирани медицински професии. Упражняването на дейностите на лекар по дентална медицина предполага притежаване на удостоверенията за професионални квалификации, изброени в точка 5.3.2 от Приложение V. Титулярите на такива удостоверения за професионални квалификации се третират еднакво с тези, към които се прилагат разпоредбите на членове 23 или 37.

3.  Държавите-членки гарантират, че лекарите по дентална медицина могат по принцип да получат достъп до, и да упражняват дейностите по профилактика, диагностициране и лечение на аномалии и болести на зъбите, устата, челюстите и околните тъкани, при съблюдаване на регулаторните разпоредби и правилата за професионална етика, на датите, посочени в точка 5.3.2 от Приложение V.

Член 37

Придобити права, отнасящи се само до лекарите по дентална медицина

1.  Всяка държава-членка, за целите на упражняването на професионалните дейности на лекари по дентална медицина, по силата на квалификациите, изброени в точка 5.3.2 от Приложение V, признава удостоверения за професионална квалификация „лекар“, ►M1  издадени в Италия, Испания, Австрия, Чешката република, Словакия и Румъния ◄ , на лица, които са започнали обучението си по медицина на, или преди датата, посочена в цитираното приложение, за съответната държава-членка, придружени със свидетелство, издадено от компетентните органи на тази държава-членка.

От свидетелството трябва да е видно, че са изпълнени следните две условия:

Лица, които са завършили успешно обучение с минимална продължителност от три години, удостоверено от компетентните органи в съответната държава-членка, като равностойно на обучението по член 34, се освобождават от изискването за тригодишен практически стаж, предвидено в алинея 2, буква a).

По отношение на Чешката република и Словакия удостоверенията за професионални квалификации, придобити в бившата Чехословакия, се признават еднакво с удостоверенията за професионални квалификации, издадени от Чешката република и Словакия, и при условията, предвидени в предходните алинеи.

2.  Всяка държава-членка признава удостоверения за професионална квалификация „лекар“, издадени от Италия на лица, които са започнали университетското си обучение по медицина след 28 януари 1980 г., но не по-късно от 31 декември 1984 г., придружени със свидетелство, издадено от компетентните италиански органи.

От свидетелството трябва да е видно, че са налице следните три условия:

Лица, които са завършили успешно обучение с минимална продължителност от три години, удостоверено от компетентните органи като равностойно на обучението по член 34, се освобождават от изискването за полагане на изпит за правоспособност по втора алинея, буква a).

Лицата, които са започнали университетското си обучение по медицина след 31 декември 1984 г., се третират еднакво с лицата по предходната разпоредба, при условие че цитираният тригодишен срок на обучение е започнал преди 31 декември 1994 г.

Раздел 5

Ветеринарни лекари

Член 38

Обучение по ветеринарна медицина

1.  Обучението по ветеринарна медицина включва редовно теоретично и практическо обучение с минимална продължителност от пет години, проведено в университет, висше учебно заведение, предоставящо обучение, признато за равностойно, или провеждано под контрола на университет, което обхваща като минимум учебната програма, описана в точка 5.4.1 от Приложение V.

Съдържанието, предвидено в точка 5.4.1 от Приложение V, подлежи на изменение в съответствие с процедурата по член 58, параграф 2, с цел да се адаптира към научния и техническия напредък.

Такава актуализация не води, за която и да е държава-членка, до изменение на нейните действащи законодателни принципи, свързани със структурата на професиите, що се отнася до обучението и условията за достъп, приложими към физическите лица.

2.  За достъп до обучение по ветеринарна медицина се изисква притежаване на диплома или свидетелство, даващо на титуляра право на прием за съответното обучение в университети или висши учебни заведения, признати от държава-членка за равностойни за целите на това обучение.

3.  Обучението по ветеринарна медицина гарантира, че заинтересованото лице е придобило следните знания и умения:

Член 39

Придобити права, отнасящи се само до ветеринарните лекари

Без да се засяга член 23, параграф 4, по отношение на гражданите на държави-членки, чиито удостоверения за професионална квалификация „ветеринарен лекар“ са издадени от Естония, или чието обучение е започнало в тази страна преди 1 май 2004 г., държавите-членки признават такива удостоверения за професионална квалификация „ветеринарен лекар“, придружени със свидетелство, в което се посочва, че тези лица са упражнявали действително и законосъобразно съответните дейности в Естония в продължение на не по-малко от пет последователни години през последните седем години, предшестващи датата на издаване на свидетелството.

Раздел 6

Акушерки

Член 40

Обучение на акушерки

1.  Обучението на акушерки включва като минимум:

Държавите-членки гарантират, че учебните заведения, провеждащи обучение за акушерки, носят отговорност за координиране на теорията и практиката в рамките на цялостната програма за обучение.

Съдържанието, посочено в точка 5.5.1 от Приложение V, подлежи на изменения в съответствие с процедурата по член 58, параграф 2, с цел адаптирането му към техническия и научния напредък.

Такава актуализация не води, за която и да е държава-членка, до изменение на нейните действащи законодателни принципи, свързани със структурата на професиите, що се отнася до обучението и условията за достъп, приложими към физическите лица.

2.  За достъп до обучение за акушерка се изисква да е налице едно от следните условия:

3.  Обучението за акушерки гарантира, че заинтересованото лице е придобило следните знания и умения:

Член 41

Процедури за признаване на удостоверения за професионална квалификация „акушерка“

1.  Удостоверенията за професионална квалификация „акушерка“, посочени в точка 5.5.2 от Приложение V, подлежат на автоматично признаване по реда на член 21, ако отговарят на един от следните критерии:

2.  Свидетелството по параграф 1 се издава от компетентните органи в държавата-членка по произход. То удостоверява, че титулярът, след като е получил удостоверение за професионална квалификация „акушерка“, е упражнявал задоволително всички професионални дейности на акушерка за съответен период в болница или здравно заведение, одобрено за тази цел.

Член 42

Упражняване на професионалните дейности на акушерка

1.  Разпоредбите в този раздел се прилагат към акушерските дейности, съгласно дефинициите, приети във всяка държава-членка, без да се засяга разпоредбата на параграф 2, и упражнявани въз основа на професионалните квалификации, изброени в точка 5.5.2 от Приложение V.

2.  Държавите-членки гарантират, че акушерките могат да получат достъп до, и да упражняват, като минимум следните дейности:

Член 43

Придобити права, отнасящи се само до акушерките

1.  Всяка държава-членка признава, в случаите на граждани на държави-членки, чиито удостоверения за професионална квалификация „акушерка“ отговарят на всички минимални квалификационни изисквания, предвидени в член 40, но, по силата на член 41, не са признати, освен ако са придружени със свидетелства за професионален стаж по член 41, параграф 2, като достатъчно доказателство за удостоверения за професионални квалификации, издадени от тези държави-членки преди датата, предвидена в точка 5.5.2 от Приложение V, придружени със свидетелство, в което се посочва, че тези лица са упражнявали действително и законосъобразно съответните дейности в продължение на не по-малко от две последователни години през последните пет години, предшестващи датата на издаване на свидетелството.

2.  Условията по параграф 1 се прилагат към граждани на държави-членки, чиито удостоверения за професионална квалификация „акушерка“ удостоверяват завършване на обучение, получено на територията на бившата Германска демократична република, отговарящо на всички минимални квалификационни изисквания, предвидени в член 40, но които удостоверения за професионална квалификация, по силата на член 41, не се признават, ако не са придружени със свидетелство за професионален стаж по член 41, параграф 2, когато този документ удостоверява завършване на курс на обучение, започнал преди 3 октомври 1990 г.

3.  По отношение на удостоверенията за професионална квалификация „акушерка“, издадени в Полша, се прилагат само следните разпоредби за придобити права.

По отношение на гражданите на държави-членки, чиито удостоверения за професионална квалификация „акушерка“ са издадени от Полша или чието обучение е започнало в тази страна преди 1 май 2004 г., и които не отговарят на минималните квалификационни изисквания, предвидени в член 40, държавите-членки признават следните удостоверения за професионална квалификация „акушерка“, ако са придружени със свидетелство, в което се посочва, че тези лица са упражнявали действително и законосъобразно дейностите на акушерки за следните периоди:

4.  Държавите-членки признават удостоверения за професионална квалификация „акушерка“, издадени от Полша на акушерки, завършили обучението си преди 1 май 2004 г., които не отговарят на минималните квалификационни изисквания, предвидени в член 40, и притежават диплома за образователно-квалификационна степен „бакалавър“, придобита на базата на специална програма за повишаване на квалификацията, предвидена в член 11 на закона от 20 април 2004 г. за изменение на Закона за професиите „медицинска сестра“ и „акушерка“ и на други законодателни актове (Официален вестник на Република Полша, бр. 92 от 30 април 2004 г., позиция 885) и Наредбата на министъра на здравеопазването от 11 май 2004 г. за условията за провеждане на обучението за медицински сестри и акушерки, които притежават диплома за завършено средно образование (зрелостен изпит — matura) и са завършили медицински лицей или медицински професионални училища, в които се преподават професиите „медицинска сестра“ и „акушерка“ (Официален вестник на Република Полша, бр. 110 от 13 май 2004 г., позиция 1170), с цел да се удостовери, че заинтересованото лице притежава знания и компетентност, сравними с тези на акушерките, притежаващи квалификациите, изброени за Полша, в точка 5.5.2 от Приложение V.

▼M1

Член 43, буква a)

По отношение на румънската квалификация за акушерство се прилагат само следните разпоредби за придобити права:

За гражданите на държавите-членки, чиито официални документи, удостоверяващи професионалната им квалификация за акушерство (asistent medical obstetrică-ginecologie/obstetrics-gynecology nurse), са придобити в Румъния преди датата на присъединяване и не отговаря на минималните образователни изисквания, постановени в член 40, държавите-членки следва да признаят посочените официални документи за достатъчно доказателство, ако са придружени от документ, удостоверяващ, че тези граждани на държава-членка действително и легално са изпълнявали отговорностите на акушерка в Румъния поне пет последователни години през седемте години преди издаването на удостоверението.

▼B

Раздел 7

Фармацевт

Член 44

Обучение по фармация

1.  За достъп до обучение по фармация се изисква притежаване на диплома или свидетелство, даващи право на прием за съответното обучение в университетите или висшите учебни заведения в държавите-членки с признат еквивалентен статут.

2.  Удостоверенията за професионална квалификация „фармацевт“ удостоверят завършено обучение с минимална продължителност от пет години, което включва като минимум:

Този цикъл на обучение включва като минимум програмата, описана в точка 5.6.1 от Приложение V. Съдържанието, предвидено в точка 5.6.1 от Приложение V, подлежи на изменение в съответствие с процедурата по член 58, параграф 2, с цел да се адаптира към научния и техническия напредък.

Такава актуализация не води, за която и да е държава-членка, до изменение на нейните действащи законодателни принципи, свързани със системата на професиите, що се отнася до обучението и условията за достъп, приложими към физическите лица.

3.  Обучението по фармация гарантира, че заинтересованото лице е придобило следните знания и умения:

Член 45

Упражняване на професионалните дейности на фармацевт

1.  За целите на настоящата директива дейностите на фармацевт са тези дейности, за достъп и упражняване на които в една или повече държави-членки се изисква притежаване на професионални квалификации, и които са достъпни за титуляри на удостоверения за професионални квалификации, изброени в точка 5.6.2 от Приложение V.

2.  Държавите-членки гарантират, че титулярите на професионални квалификации по фармация, издадени от университет или от учебно заведение с равностойно равнище, които отговарят на изискванията по член 44, могат да получат достъп до, и да упражняват като минимум следните дейности, като при необходимост се съблюдава изискването за допълнителен професионален стаж:

3.  Ако за разрешаване достъпа до или упражняването на една от дейностите на фармацевт, държава-членка изисква допълнителен професионален стаж, в допълнение към притежаването на удостоверенията за професионални квалификации по точка 5.6.2 от Приложение V, тази държава-членка признава като достатъчно доказателство в това отношение свидетелство, издадено от компетентните органи в държавата-членка по произход, в което се посочва, че заинтересованото лице е упражнявало тези дейности в държавата-членка по произход за сходен период.

4.  Признаването по параграф 3 не се прилага по отношение на двегодишния професионален стаж, изискван от Великото херцогство Люксембург за предоставяне на Държавна публична аптечна концесия.

5.  Ако на 16 септември 1985 г. държава-членка е прилагала конкурсна система за подбор измежду титулярите, посочени в параграф 2, на онези от тях, които ще бъдат определени за титуляри на новосъздадени аптеки, за чието създаване е взето решение съгласно националната система за географско разпределение, то тази държава-членка може, като допустимо изключение от разпоредбите на параграф 1, да прилага тази конкурсна система и да задължи гражданите на останалите държави-членки, които притежават удостоверения за професионална квалификация „фармацевт“, посочени в точка 5.6.2 от Приложение V, или които се ползват от разпоредбите на член 23, да се явят на такъв конкурс.

Раздел 8

Архитект

Член 46

Обучение на архитекти

1.  Общата продължителност на обучението трябва да включва най-малко четири години редовно обучение в университет или в сродно учебно заведение, или най-малко шест години обучение в университет или в сродно учебно заведение, от които най-малко три години редовно обучение. Обучението трябва да приключи с полагането на изпит на университетско равнище.

Обучението, което се осъществява чрез обучение на университетско равнище, в което основен елемент е архитектурата, трябва да поддържа равновесие между теоретичните и практическите аспекти на обучението по архитектура и да осигурява придобиването на следните знания и умения:

2.  Обхватът на знанията и уменията, изброени в параграф 1, подлежи на изменения по реда на член 58, параграф 2 с цел тези знания и умения да бъдат адаптирани към научния и техническия напредък.

Такава актуализация не води, за която и да е държава-членка, до изменение на нейните действащи законодателни принципи, свързани със структурата на професиите, що се отнася до обучението и условията за достъп, приложими към физическите лица.

Член 47

Дерогации от изискванията за обучение на архитекти

1.  Чрез дерогация от член 46, следното се признава също за удовлетворяващо изискването на член 21: обучението, предоставяно към 5 август 1985 г. от „Fachhochschulen“ във Федерална република Германия в продължение на три години, което отговаря на изискванията по член 46 и дава достъп до посочените в член 48 дейности в тази държава-членка под професионалното звание архитект, доколкото след обучението е положен професионален стаж от четири години във Федерална република Германия, което се доказва с удостоверение, издадено от професионалното сдружение, в което е вписан архитектът, желаещ да се ползва от правата по настоящата директива.

Професионалното сдружение трябва предварително да установи, че създаденото от съответния архитект в областта на архитектурата представлява убедително практическо приложение на съвкупността от познанията, посочени в член 46, параграф 1. Това удостоверение се издава в съответствие със същата процедура, която се прилага за вписване в списъка на професионалното сдружение.

2.  Чрез дерогация от член 46 се признава за удовлетворяващо изискването на член 21 и следното: обучение като част от схеми за социален напредък или задочно университетско обучение, което отговаря на определените в член 46 изисквания и е завършено с успешно положен изпит по архитектура от лице, което от седем или повече години работи в областта на архитектурата под контрола на архитект или на архитектурно бюро. Този изпит трябва да е на университетско равнище и да е равностоен на посочения в член 46, параграф 1, първа алинея изпит, полаган след завършване на образованието.

Член 48

Упражняване на професионалните дейности на архитект

1.  За целите на настоящата директива професионални дейности на архитект са дейности, упражнявани редовно под професионалното звание „архитект“.

2.  Приема се, че отговарят на условията за упражняване на дейностите на архитект под професионалното звание „архитект“ гражданите на държава-членка, които имат право да притежават това звание в съответствие със закон, който предоставя на компетентния орган на държава-членка правото да присвоява това звание на гражданите на държави-членки, които се открояват с качеството на своите постижения в областта на архитектурата. Архитектурният характер на дейностите на заинтересованите лица се доказва със свидетелство, издадено от тяхната държава-членка по произход.

Член 49

Придобити права, които се отнасят само до архитектите

1.  Всяка държава-членка приема удостоверенията за професионална квалификация „архитект“, изброени в точка 6 от Приложение VI, издадени от другите държави-членки, и удостоверяващи завършване на курс на обучение, започнал не по-късно от академичната година, посочена в цитираното приложение, дори ако те не отговарят на минималните изисквания, предвидени в член 46, като им дава, що се отнася до достъпа до професионалните дейности на архитект и тяхното упражняване, същото действие на своята територия, като на удостоверенията за професионална квалификация „архитект“, които издава тя.

При тези обстоятелства се признават свидетелствата, издадени от компетентните органи на Федерална република Германия, удостоверяващи, че удостоверенията за професионални квалификации, издадени след 8 май 1945 г. от компетентните органи на Германската демократична република, са равностойни на удостоверенията, изброени в цитираното приложение.

2.  Без да се засяга параграф 1, всяка държава-членка признава следните удостоверения за професионални квалификации, като им дава, що се отнася до достъпа до професионалните дейности на архитект и тяхното упражняване, същото действие на своята територия, като на удостоверенията за професионални квалификации, които издава тя: свидетелства, издадени на граждани на държави-членки от държавите-членки, които са въвели в действие правила, регламентиращи достъпа до професионалните дейности на архитект и тяхното упражняване, считано от следните дати:

Свидетелствата по параграф 1 удостоверяват, че титулярът е получил право, не по-късно от съответната дата, да ползва професионалното звание „архитект“, и че е упражнявал действително, в контекста на тези правила, съответните дейности в продължение на не по-малко от три последователни години през последните пет години, предшестващи издаването на свидетелството.

ГЛАВА IV

Общи разпоредби относно установяването

Член 50

Документи и формални изисквания

1.  Когато компетентните органи на приемащата държава-членка вземат решение по молба за предоставяне на право на упражняване на регламентирана професия по силата на тази глава, тези органи могат да изискат документите и свидетелствата, изброени в Приложение VII.

Документите, посочени в точка 1, букви г), д) и е) от Приложение VII, трябва да са издадени не повече от три месеца преди датата, на която са представени.

Държавите-членки, органите и други юридически лица гарантират поверителния характер на информацията, която получават.

2.  При възникване на обосновани съмнения приемащата държава-членка може да изиска от компетентните органи на друга държава-членка потвърждение за истинността на свидетелствата и удостоверенията за професионални квалификации, издадени в тази държава-членка, както и, ако е необходимо, потвърждение на факта, че бенефициерът отговаря, що се отнася до професиите, посочени в глава III на настоящия дял, на минималните квалификационни изисквания, предвидени съответно в членове 24, 25, 28, 31, 34, 35, 38, 40, 44 и 46.

3.  При възникване на обосновани съмнения, когато удостоверения за професионални квалификации по смисъла на член 3, параграф 1, буква в) са издадени от компетентен орган на държава-членка и обхващат обучение, получено изцяло или отчасти в учебно заведение, което е законно установено на територията на друга държава-членка, приемащата държава-членка има право да направи справка с компетентния орган на държавата-членка по произход на удостоверението:

4.  Когато приемаща държава-членка изисква от своите граждани да положат клетва или направят клетвена декларация, за да получат достъп до регламентирана професия, и формулировката на тази клетва или клетвена декларация не може да се използва от гражданите на другите държави-членки, приемащата държава-членка следва да гарантира, че заинтересованите лица имат възможност да използват друга еквивалентна формулировка.

Член 51

Процедура за взаимно признаване на професионални квалификации

1.  Компетентният орган на приемащата държава-членка предоставя потвърждение за приемането на молбата в срок от един месец от получаването ѝ и уведомява молителя в случай на липсващи документи.

2.  Процедурата за разглеждане на молби за получаване на правоспособност за упражняване на регламентирани професии трябва да се реализира във възможно най-кратък срок, като в резултат компетентният орган в приемащата държава-членка издава надлежно обосновано решение не по-късно от три месеца след датата, на която са подадени окомплектованите документи на молителя. Този срок може да бъде, все пак, удължен с един месец в случаите, попадащи в приложното поле на глави I и II от настоящия дял.

3.  Решението или неиздаването на решение в предвидения срок подлежи на обжалване по реда на националното законодателство.

Член 52

Ползване на професионални звания

1.  Ако в приемаща държава-членка ползването на професионално звание, свързано с една от дейностите по съответната професия, е регламентирано, гражданите на останалите държави-членки, които са получили правоспособност да упражняват регламентирана професия въз основа на дял III, използват професионалното звание на приемащата държава-членка, което отговаря на тази професия в тази държава-членка, както и съответното съкращение.

2.  Когато определена професия е регламентирана в приемащата държава-членка от сдружение или организация по смисъла на член 3, параграф 2, гражданите на държавите-членки не получават право да ползват професионално звание, присвоявано от тази организация или сдружение или неговата съкратена форма, освен ако представят доказателство, че са членове на тази организация или сдружение.

Ако сдружението или организацията изисква притежаване на определени квалификации за прием на членове, то може да предприема тази стъпка по отношение на граждани на други държави-членки, които притежават професионални квалификации, само при условията, предвидени в настоящата директива.

ДЯЛ IV

ПОДРОБНИ ПРАВИЛА ЗА УПРАЖНЯВАНЕ НА ПРОФЕСИЯТА

Член 53

Езикови познания

Лицата, ползващи се от признаване на професионални квалификации, следва да притежават познания по езиците, необходими за упражняване на професията в приемащата държава-членка.

Член 54

Ползване на академични звания

Без да се засягат членове 7 и 52, приемащата държава-членка предоставя на заинтересованите лица, които желаят да ползват своите професионални звания, присвоени им от тяхната държава-членка по произход, а при необходимост и съкратени форми на тези звания, да ги ползват на езика на държавата-членка по произход. Държавата-членка може да наложи изискването тези звания да се придружават с наименованието и адреса на учебното заведение или изпитната комисия, които са ги присвоили. Когато е налице възможност академично звание от държавата-членка по произход да се обърка в приемащата държава-членка със звание, което, в тази държава-членка, предполага допълнително обучение, което бенефициерът не е завършил, приемащата държава-членка може да изиска от бенефициера да ползва академичното звание на държавата-членка по произход в подходяща форма, предвидена от приемащата държава-членка.

Член 55

Одобряване от здравноосигурителни фондове

Без да се засяга член 5, параграф 1 и член 6, първа алинея, буква б), държавите-членки, които изискват от лицата, придобили своите професионални квалификации на тяхната територия, да завършат подготвителен период на обучение на работното място и/или професионален стаж, за да бъдат одобрени от здравноосигурителен фонд, освобождават от това задължение титулярите на удостоверения за професионална квалификация „лекар“ и „лекар по дентална медицина“, придобити в други държави-членки.

ДЯЛ V

АДМИНИСТРАТИВНО СЪТРУДНИЧЕСТВО И ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРИЛАГАНЕТО

Член 56

Компетентни органи

1.  Компетентните органи на приемащата държава-членка и на държавата-членка по произход работят в тясно сътрудничество и си предоставят взаимно съдействие с цел улесняване на прилагането на настоящата директива. Те гарантират поверителния характер на информацията, която си разменят.

2.  Компетентните органи на приемащата държава-членка и държавата-членка по произход си разменят информация относно предприети дисциплинарни мерки или наказателни преследвания, или други сериозни конкретни обстоятелства, които може да засегнат изпълнението на дейностите по настоящата директива, като съблюдават правилата за защита на личните данни, предвидени в Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защитата на лицата при обработката на личните данни и за свободното движение на такива данни ( 24 ) и Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита неприкосновеността в електронния съобщителен сектор (Директивата за неприкосновеността и електронните съобщения) ( 25 ).

Държавата-членка по произход проверява истинността на обстоятелствата, а нейните органи вземат решение относно характера и обхвата на разследванията, които трябва да се предприемат, и уведомява приемащата държава-членка относно заключенията, които е направила въз основа на информацията, с която разполага.

3.  Всяка държава-членка определя, не по-късно от 20 октомври 2007 г., органите, компетентни да издават или приемат удостоверения за професионални квалификации и други документи или информация, както и органите, компетентни да приемат молби и да вземат решенията, предвидени в настоящата директива, за което уведомява незабавно другите държави-членки и Комисията.

4.  Всяка държава-членка определя координатор на дейностите на органите по параграф 1, за което уведомява другите държави-членки и Комисията.

Координаторът изпълнява следните функции:

За целите на изпълнението на функциите по буква б) координаторите могат да се обръщат за съдействие към контактните точки, уредени с член 57.

Член 57

Контактни точки

Всяка държава-членка определя, не по-късно от 20 октомври 2007 г., контактна точка, която изпълнява следните функции:

По искане на Комисията контактните точки ѝ предоставят информация относно резултатите по запитвания, които разглеждат в съответствие с разпоредбата по буква б), в срок от два месеца от получаването им.

Член 58

Комисия по признаване на професионални квалификации

1.  Работата на Комисията се подпомага от Комитет по признаване на професионални квалификации, наричан по-нататък „комитет“, съставен от представители на държавите-членки и председателстван от представител на Комисията.

2.  При позоваване на този параграф се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, при съблюдаване на разпоредбите на член 8 от това решение.

Срокът по член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО е определен на два месеца.

3.  Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 59

Консултации

Комисията провежда консултации с експерти от заинтересованите професионални групи по подходящ начин, по-специално в контекста на работата на комитета по член 58, и представя на този комитет мотивиран доклад за консултациите.

ДЯЛ VI

ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ

Член 60

Доклади

1.  Считано от 20 октомври 2007 г. държавите-членки представят на всеки две години пред Комисията доклад за прилагането на системата. В допълнение към общите наблюдения, докладът съдържа статистическо обобщение на взетите решения и описание на основните проблеми, свързани с прилагането на настоящата директива.

2.  Считано от 20 октомври 2007 г. Комисията съставя на всеки пет години доклад относно прилагането на настоящата директива.

Член 61

Клауза за дерогация

Ако, във връзка с прилагането на една от разпоредбите на настоящата директива, държава-членка се натъкне на значителни затруднения в определена област, Комисията проучва тези затруднения в сътрудничество със заинтересованата държава-членка.

При необходимост Комисията взема решение, в съответствие с процедурата по член 58, параграф 2, да допусне заинтересованата държава-членка да извърши дерогация от въпросните разпоредби за ограничен период от време.

Член 62

Отмяна

Директиви 77/452/ ЕИО, 77/453/ЕИО, 78/686/ ЕИО, 78/687/ ЕИО, 78/1026/ ЕИО, 78/1027/ ЕИО, 80/154/ ЕИО, 80/155/ ЕИО, 85/384/ ЕИО, 85/432/ ЕИО, 85/433/ ЕИО, 89/48/ ЕИО, 92/51/ ЕИО, 93/16/ ЕИО и 1999/42/ЕО се отменят от 20 октомври 2007 г. Позоваванията на отменените директиви се приемат като позовавания на настоящата директива, а актовете, приети въз основа на тези директиви, не се засягат от отмяната.

Член 63

Въвеждане

Държавите-членки въвеждат в действие законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за съобразяване с настоящата директива, не по-късно до 20 октомври 2007 г. Те информират незабавно Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези мерки, те съдържат позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът за позоваване се определят от държавите-членки

Член 64

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след датата на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 65

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Списък на професионалните сдружения или организации, които отговарят на условията по член 3, параграф 2

ИРЛАНДИЯ ( 26 )

ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Списък на курсове за обучение със специална структура, упоменати в член 11, буква в), ii).

1.   Курсове за обучение за спомагателни здравни дейности и грижи за деца

Обучение за следното:

в Германия:

▼M2

▼B

▼M2 —————

▼B

▼M2

▼C1

които представляват курсове за образование и обучение с обща продължителност най-малко 13 години, от които:

▼B

в Чешката република:

за което се изисква образование с обща минимална продължителност тринадесет години, включително основно образование с минимална продължителност осем години и средно професионално образование с продължителност четири години, получено в средно медицинско училище и завършено с успешно положен изпит „maturitní zkouška“;

за което се изисква образование с обща продължителност не по-малко от тринадесет години, включително основно образование с минимална продължителност осем години и средно професионално образование с продължителност четири години, получено в средно медицинско училище и завършено с успешно положен изпит „maturitní zkouška“;

в Италия:

▼C1

които представляват курсове за образование и обучение с обща продължителност най-малко 13 години, от които:

▼B

в Кипър:

за което се изисква образование с обща продължителност не по-малко от четиринадесет години, включително основно образование с минимална продължителност шест години, средно образование с продължителност шест години и професионално образование след средното с продължителност две години, последвано от едногодишен професионален стаж;

за което се изисква образование с обща продължителност не по-малко от четиринадесет години, включително основно образование с минимална продължителност шест години, средно образование с продължителност шест години и професионално образование след средното с продължителност две години, последвано от едногодишен професионален стаж;

в Латвия:

за което се изисква образование с обща продължителност не по-малко от тринадесет години, включително общо училищно образование с минимална продължителност десет години и професионално образование с продължителност две години, получено в медицинско училище, последвано от тригодишен професионален стаж, в края на който се изисква успешно полагане на изпит за получаване на свидетелство по специалността;

за което се изисква образование с обща продължителност не по-малко от дванадесет години, включително общо училищно образование с минимална продължителност десет години и професионално образование с продължителност две години, получено в медицинско училище, последвано от двегодишен професионален стаж, в края на който се изисква успешно полагане на изпит за получаване на свидетелство по специалността;

за което се изисква образование с обща продължителност не по-малко от дванадесет години, включително общо училищно образование с минимална продължителност десет години и професионално образование с продължителност две години, получено в медицинско училище, последвано от двегодишен професионален стаж, в края на който се изисква успешно полагане на изпит за получаване на свидетелство по специалността;

за което се изисква образование с обща продължителност не по-малко от тринадесет години, включително общо училищно образование с минимална продължителност десет години и професионално образование с продължителност три години, получено в медицинско училище, последвано от тригодишен професионален стаж, в края на който се изисква успешно полагане на изпит за получаване на свидетелство по специалността;

в Люксембург:

▼M2

▼B

▼C1

които представляват курсове за образование и обучение с обща продължителност най-малко 13 години, от които:

▼B

в Нидерландия:

▼C1

които представляват курсове за образование и обучение с обща продължителност най-малко 13 години, от които професионално обучение с продължителност три години, получено в специализирано училище („MBO“-scheme), или професионално обучение с продължителност три години в рамките на двойната система за чиракуване („LLW“), като и в двата случая за завършване на обучението се изисква полагане на изпит.

▼B

за което се изисква образование и обучение с обща минимална продължителност от тринадесет години, включващо:

в Австрия:

▼M2

представляващи цикъл на образование и обучение с обща продължителност най-малко тринадесет години, който включва най-малко десет години общо образование в училище и три години професионално образование в училище за сестрински грижи, завършващи с успешно полагане на изпит за получаване на диплома;

▼B

▼M2

представляващи цикъл на образование и обучение с обща продължителност най-малко тринадесет години, който включва най-малко десет години общо образование в училище и три години професионално образование в училище за сестрински грижи, завършващи с успешно полагане на изпит за получаване на диплома;

▼B

за което се изисква образование и обучение с обща продължителност не по-малко от четиринадесет години, включително обучение с минимална продължителност пет години, получено в структурирана мрежа за обучение, разпределено на чиракуване с минимална продължителност три години, включващо обучение, една част от което е получено на работното място, а друга е проведена в институция за професионално обучение, както и период на професионален стаж и обучение, в края на който се полага изпит за професионални умения, в резултат на който обучаваните получават право да упражняват професията и да обучават чираци;

за което се изисква образование и обучение с обща продължителност не по-малко от четиринадесет години, включително обучение с минимална продължителност пет години, получено в структурирана мрежа за обучение, разпределено на чиракуване с продължителност две години, период на професионален стаж и обучение с продължителност две години и курс на обучение с продължителност една година, в края на който се полага изпит за професионални умения, в резултат на който обучаваните получават право да упражняват професията и да обучават чираци;

за което се изисква образование и обучение с обща продължителност тринадесет години, което включва професионално обучение с продължителност пет години, проведено в специализирано училище, в края на което се полага изпит;

в Словакия:

за което се изисква образование с обща минимална продължителност от четиринадесет и половина години, което включва основно образование с продължителност осем години, образование в средно специализирано училище с продължителност четири години и курс по танцова педагогика с продължителност пет семестъра;

за което се изисква образование с обща минимална продължителност от четиринадесет години, което включва основно образование с продължителност осем/девет години, образование в средно педагогическо училище или друго средно училище с продължителност четири години и допълнително задочно обучение по педагогика с продължителност две години.

2.   Сектор майстори занаятчии (Mester/Meister/Maître), за професиите в който се изисква образование и обучение за придобиване на умения, които не са обхванати в дял III, глава II от настоящата директива.

Обучение за следното:

в Дания:

този курс на обучение е с обща продължителност четиринадесет години, което включва професионално обучение с продължителност пет години, разделено на теоретично обучение с продължителност две и половина години, проведено от професионалното учебно заведение, и практическо обучение с продължителност две и половина години, проведено на работното място, като в края на професионалното обучение се полага признат изпит по професията за присвояване на званието „Mester“;

този курс на обучение е с обща продължителност четиринадесет години, което включва професионално обучение с продължителност пет години, разделено на теоретично обучение с продължителност две и половина години, проведено от професионалното учебно заведение, и практическо обучение с продължителност две и половина години, проведено на работното място, като в края на професионалното обучение се полага признат изпит по професията за присвояване на званието „Mester“;

този курс на обучение е с обща продължителност тринадесет и половина години, което включва професионално обучение с продължителност четири и половина години, разделено на теоретично обучение с продължителност две години, проведено от професионалното учебно заведение, и практическо обучение с продължителност две и половина години, проведено на работното място, като в края на професионалното обучение се полага признат изпит по професията за присвояване на званието „Mester“;

в Германия:

▼M2

▼B

▼M2 —————

▼B

в Люксембург:

тези курсове са с обща продължителност от четиринадесет години, което включва обучение с минимална продължителност пет години, последвано от обучение с минимална продължителност пет години, получено в структурирана мрежа за обучение, една част от което е проведена на работното място, а друга в професионалното учебно заведение, в края на което се полага изпит за получаване на право на упражняване на квалифицирани дейности, самостоятелно или като наето лице със съпоставимо равнище на отговорност;

в Австрия:

за което се изисква образование и обучение с минимална продължителност четиринадесет години, включително обучение с минимална продължителност пет години, получено в структурирана мрежа за обучение, разделено на чиракуване с минимална продължителност три години, една част от което е проведена на работното място, а друга в професионалното учебно заведение, и което включва професионален стаж и обучение с минимална продължителност две години, в края на което се провежда майсторски изпит за придобиване на право на упражняване на професията, осъществяване обучение на чираци и ползване на званието „Meister“;

обучение на майстори занаятчии в областта на селското и горското стопанство:

за което се изисква образование и обучение с минимална продължителност петнадесет години, включително обучение с минимална продължителност шест години, получено в структурирана мрежа за обучение, разделено на чиракуване с минимална продължителност три години, една част от което е проведена на работното място, а друга в професионалното учебно заведение, и което включва професионален стаж с минимална продължителност три години, в края на което се провежда майсторски изпит за придобиване на право на осъществяване обучение на чираци и ползване на званието „Meister“;

в Полша:

за което се изисква обучение с продължителност:

в Словакия:

за което се изисква образование с обща минимална продължителност дванадесет години, включващо основно образование с продължителност осем години, професионално образование с продължителност четири години (завършено средно професионално образование и/или чиракуване в рамките на съответния (или сроден) курс на професионално обучение или чиракуване), професионален стаж с обща минимална продължителност три години в областта на завършеното образование или чиракуване на лицето и допълнително обучение по педагогика в педагогически факултет или в технически университет, или завършено средно образование и чиракуване в рамките на съответния (или сроден) курс на професионално обучение или чиракуване), професионален стаж с обща минимална продължителност три години в областта на завършеното образование или чиракуване на лицето и допълнително обучение по педагогика в педагогически факултет, или, към 1 септември 2005 г. завършено специализирано образование по специална педагогика, проведено в методологичните центрове за магистри по професионално образование към специалните училища, без допълнителен педагогически курс.

▼M2

2.   Майстор (Meister/Maître) (училищно и професионално обучение, завършващо с придобиване на звание „майстор“ (Meister/Maître) в следните професии:

в Германия

в Люксембург:

в Австрия:

представляващи цикъл на образование и обучение с продължителност най-малко тринадесет години, включително обучение най-малко три години в структурирана мрежа за обучение, което отчасти се извършва в предприятието и отчасти — в професионално учебно заведение, и което завършва с изпит, както и теоретично и практическо обучение за майстор-занаятчия с продължителност най-малко една година. Успешното полагане на изпита за майсторска занаятчийска степен дава право на съответното лице да упражнява професията в качеството на самонает работник, да обучава чираци и да носи званието „майстор“ (Meister/Maître).

▼B

3.   Сектор мореплаване

а)   Морски транспорт

Обучение за следното:

в Чешката република:

в Дания:

в Германия:

в Италия:

в Латвия:

в Нидерландия:

▼M1

В Румъния

▼B

за които се изисква следното обучение:

▼M1

▼B

б)   Морски риболов

Обучение за следното:

в Германия:

в Нидерландия:

за които се изисква следното обучение:

и признати по реда на конвенцията от Торемолинос (Международна конвенция за безопасността на риболовните кораби от 1977 г.).

4.   Технически сектор

Обучение за следното:

в Чешката република:

за което се изисква професионално обучение с минимална обща продължителност девет години, включително средно техническо образование с продължителност четири години, при завършването на което се полага изпит „maturitní zkouška“ (средно техническо училище), и петгодишен професионален опит, в края на който се полага тест за професионална квалификация за упражняване на определени професионални дейности в областта на строителството (в съответствие със закон № 50/1976 Sb. (Закон за строителството) и закон № 360/1992 Sb.);

за което се изисква образование с минимална обща продължителност дванадесет години, включително основно образование с минимална продължителност осем години и средно професионално образование с минимална продължителност четири години, при завършването на което се полага изпит „maturitní zkouška“ и държавен изпит по задвижваща сила на превозните средства;

за което се изисква образование с минимална обща продължителност дванадесет години, включително основно образование с минимална продължителност осем години и средно професионално образование с минимална продължителност четири години, получено в средно училище по механика или електроника, при завършването на което е положен изпит „maturitní zkouška“;

лица, навършили 24-годишна възраст; за длъжността се изисква образование с минимална обща продължителност дванадесет години, включително основно образование с минимална продължителност осем години и средно професионално образование с минимална продължителност четири години в областта на пътното движение или механиката, при завършването на което е положен изпит „maturitní zkouška“;

лица, навършили 21-годишна възраст; за длъжността се изисква образование с минимална обща продължителност дванадесет години, включително основно образование с минимална продължителност осем години и средно професионално образование с минимална продължителност четири години, при завършването на което е положен изпит „maturitní zkouška“, последвано от двегодишен професионален стаж; заинтересованото лице трябва да притежава свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство и чисто съдебно минало, а също така трябва да е завършило специално обучение за държавни техници с минимална продължителност 120 часа и да е положило успешно съответен изпит;

за което се изисква образование с минимална обща продължителност дванадесет години, включително основно образование с минимална продължителност осем години и средно професионално образование с минимална продължителност четири години, при завършването на което е положен изпит „maturitní zkouška“; освен това кандидатите трябва да са натрупали технически стаж с минимална продължителност три години и да са получили специално обучение за професията „механик по контрол на отработилите газове на моторните превозни средства“ с продължителност осем часа, завършено с успешно положен изпит;

за което се изисква образование с минимална обща продължителност петнадесет години, включително основно образование с продължителност осем години и професионално образование с продължителност три години, при завършването на което е положен изпит „maturitní zkouška“, както и изпит, в резултат на който е издадено свидетелство за правоспособност. Това професионално образование се допълва с четиригодишен професионален стаж, в края на който се полага изпит;

за което се изисква образование с обща продължителност дванадесет години, когато се включва пълно средно образование по реставрация или между 10 и 12 години в сроден курс, плюс професионален стаж с продължителност пет години, когато става дума за пълно средно техническо образование, при завършването на което е положен изпит „maturitní zkouška“, или осемгодишен професионален стаж, когато остава дума средно техническо образование, завършено с полагане на заключителен изпит за чираци;

за което се изисква образование с обща продължителност дванадесет плюс петгодишен професионален опит след завършване на пълно средно техническо образование в курс по реставрация, след завършването на което е положен изпит „maturitní zkouška“;

за което се изисква образование с минимална обща продължителност дванадесет години, включително основно образование с минимална продължителност осем години и средно професионално образование с минимална продължителност четири години, при завършването на което е положен изпит „maturitní zkouška“, както и професионален опит с минимална продължителност пет години в сектора на управлението на отпадъците, натрупан през последните десет години;

за което се изисква образование с минимална обща продължителност дванадесет години, включително основно образование с минимална продължителност осем години и средно професионално образование с минимална продължителност четири години, при завършването на което е положен изпит „maturitní zkouška“,

и последвано от:

двегодишен професионален опит като бомбаджия (при подземни взривни) работи или с продължителност една година (при взривни работи на открито), което включва шест месеца служба като помощник-бомбаджия;

курс на обучение с продължителност 100 часа, включващ теоретично и практическо обучение, при завършването на който е положен изпит пред компетентната областна минна служба;

професионален опит с продължителност шест месеца или повече от работа по планиране и провеждане на мащабни взривни работи;

технически курс с продължителност 32 часа, включващ теоретично и практическо обучение, при завършването на който е положен изпит пред Чешката минна служба;

▼M2 —————

▼B

в Латвия:

лица, навършили 18-годишна възраст, изисква се образование с минимална обща продължителност дванадесет години, включително основно образование с минимална продължителност осем години и средно професионално образование с минимална продължителност четири години; професионалното образование завършва с полагане на изпит на работодателя; компетентният орган издава свидетелство за правоспособност с петгодишен срок на валидност;

в Нидерландия:

за което се изисква средно образование и професионално обучение:

в Австрия:

за които се изисква образование и обучение с обща минимална продължителност 15 години, включително основно образование с продължителност осем години и средно техническо или търговско образование с минимална продължителност пет години, при завършване на което се полага изпит за техническа или търговска правоспособност, допълнено с обучение на работното място с минимална продължителност две години, в края на което се полага изпит за придобиване на професионална правоспособност;

за което се изисква образование и обучение с обща продължителност 15 години, което включва обучение с продължителност шест години, последвано от обучение в структурирана мрежа за обучение, разпределено на чиракуване с продължителност три години и тригодишен професионален стаж и обучение, в края на което се полага изпит;

за което се изисква образование и обучение с обща минимална продължителност 18 години, което включва професионално обучение с минимална продължителност девет години, разпределено на средно техническо образование с продължителност 4 години и професионална практика и обучение с продължителност 5 години, в края на които се полага професионален изпит за придобиване на право на упражняване на професията и обучение на чираци, доколкото това обучение се отнася до правото на проектиране на сгради, изготвяне на технически изчисления и упражняване надзор върху строителството (привилегията, дадена от Мария Терезия);

в Полша:

за което се изисква основно образование с продължителност осем години и средно техническо образование по моторни превозни средства с продължителност пет години, както и професионален стаж в автосервиз или работилница с продължителност три години, което обхваща 51 часа базово обучение по осъществяване на контрол по техническата изправност на моторните превозни средства и успешно полагане на квалификационния изпит,

за което се изисква основно образование с продължителност осем години и средно техническо образование по моторни превозни средства с продължителност пет години, както и професионален стаж в автосервиз или работилница с продължителност четири години, което обхваща 51 часа базово обучение по осъществяване на контрол по техническата изправност на моторните превозни средства и успешно полагане на квалификационния изпит;

за което се изисква:

Продължителността в часове и общия обхват на отделните курсове в рамките на цялостното обучение за диагностик са отделно записани в Наредбата относно подробните изисквания към диагностиците от 28 ноември 2002 г. на Министерството на инфраструктурата (ОВ, 208, 2002 г., позиция 1769);

за което се изисква основно образование с продължителност осем години и средно техническо образование с продължителност четири години, със специализация по железопътен транспорт, както и преминаване на курс за подготовка на диспечери в железопътния транспорт с продължителност 45 дни, в края на който се полага квалификационен изпит, или основно образование с продължителност осем години и средно техническо образование с продължителност пет години, със специализация по железопътен транспорт, както и преминаване на курс за подготовка на диспечери в железопътния транспорт с продължителност 63 дни, в края на който се полага квалификационен изпит.

5.   Курсове, акредитирани в Обединеното кралство като национални професионални квалификации или шотландски професионални квалификации

Обучение за:

за придобиване на квалификации, акредитирани като национални професионални квалификации или, за Шотландия, акредитирани като шотландски професионални квалификации, на нива 3 и 4 от Националната рамка за професионални квалификации на Обединеното кралство.

Дефинициите за тези нива са, както следва:

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Списък на регламентираното образование и обучение, посочено в член 13, параграф 2, трета алинея

В Обединеното кралство:

Регламентираните обучения, водещи до квалификации, признати като „National Vocational Qualifications“ (NVQ), или признати в Шотландия като „Scottish Vocational Qualifications“, които са на равнища 3 и 4 от „National Framework of Vocational Qualifications“ в Обединеното кралство.

Тези равнища се определят, както следва:

В Германия

Следните регламентирани обучения:

Германските власти изпращат на Комисията и на другите държави-членки списък с обученията по това приложение.

В Нидерландия:

▼M2

Регламентираното обучение, което отговаря на квалификационно ниво 3 или 4 от централния национален регистър на курсовете за професионално обучение, учреден със Закона за образованието и професионалното обучение, или по-стари курсове на обучение, чието ниво се приравнява към тези квалификационни нива.

Нива 3 и 4 от квалификационната структура съответстват на следното описание:

Двете нива съответстват на регламентирани цикли на обучение с обща продължителност най-малко 15 години, които включват завършване на основно образование от осем години и на подготвително средно професионално образование от четири години (VMBO), както и най-малко три години обучение за ниво 3 или 4 в средно професионално учебно заведение (MBO), завършващо с полагане на изпит. (Продължителността на средното професионално обучение може да бъде намалена от три на две години, ако заинтересованото лице притежава квалификация, която му дава достъп до университетско образование (14 години предварително образование) или до висше професионално образование (13 години предварително образование).

Нидерландските органи изпращат на Комисията и на другите държави-членки списък с обученията, посочени в настоящото приложение.

▼B

В Австрия:

Австрийските власти изпращат на Комисията и на другите държави-членки списък с обученията по това приложение.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Дейности, свързани с категориите професионален стаж, съгласно членове 17, 18 и 19

Списък I

Главни групи, обхванати от Директива 64/427/ЕИО, изменена от Директива 69/77/ЕИО, и от Директиви 68/366/ЕИО и 82/489/ЕИО

1   Директива 64/427/ЕИО

2   Директива 68/366/ЕИО

3   Директива 82/489/ЕИО

Списък II

Главни групи от Директиви 75/368/ЕИО, 75/369/ЕИО и 82/470/ЕИО

1   Директива 75/368/ЕИО (дейности по член 5, параграф 1)

2   Директива 75/369/ЕИО (Член 6: когато дейността се смята за промишлена или занаятчийска по своя характер)

Следните пътнически търговски дейности:

3   Директива 82/470/ЕИО (член 6, параграфи 1 и 3)

Дейностите включват по-конкретно:

Списък III

Директиви 64/222/ЕИО, 68/364/ЕИО, 68/368/ЕИО, 75/368/ЕИО, 75/369/ЕИО, 70/523/ЕИО и 82/470/ЕИО

1   Директива 64/222/ЕИО

2   Директива 68/364/ЕИО

(Директива за либерализация 68/363/ЕИО)Ex група 612 по ISIC: Търговия на дребно

Изключени дейности:

3   Директива 68/368/ЕИО

ex главна група 85 по ISIC:

4   Директива 75/368/ЕИО (член 7)

5   Директива 75/369/ЕИО (член 5)

Следните пътнически търговски дейности:

6   Директива 70/523/ЕИО

Професионални дейности на самостоятелно заети лица в търговията на едро с въглища и професионални дейности на посредници в търговията с въглища (ex група 6112, номенклатура по ISIC)

7   Директива 82/470/ЕИО (член 6, параграф 2)

(Дейности, изброени в член 2, буква А, в) и д), буква Б, б), буква В и буква Г)

Тези дейности включват по-конкретно:

ПРИЛОЖЕНИЕ V

Признаване въз основа на координирането на минималните квалификационни изисквания

V.1.   ЛЕКАР

5.1.1.   Удостоверения за професионална квалификация за базово обучение по медицина

5.1.2.   Удостоверения за професионална квалификация на лекари специалисти

▼M1

5.1.3.   Наименования на курсовете на обучение по специализирана медицина