Този документ е средство за документиране и не обвързва институциите

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 883/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за координация на системите за ►C1 социална сигурност ◄

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност и по-специално членове 42 и 308 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията, представено след консултации със социалните партньори и Административната комисия за ►C1 социална сигурност ◄ на работниците мигранти ( 1 ),

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет ( 2 ),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора ( 3 ),

като имат предвид, че:

(1)	Правилата за координация на националните ►C1 системи за социална сигурност ◄ се вписват в рамките на свободното движение на лица и следва да допринасят за подобряване на жизнения им стандарт и условията за заетост.

(2)	Договорът не предвижда правомощия, освен тези по член 308 за приемане на подходящи мерки в областта на социалното осигуряване за лица, различни от заетите лица.

(3)

Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 г. за прилагането на ►C1 схеми за социална сигурност ◄ на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността ( 4 ) е изменян и осъвременяван многократно, за да се вземе предвид не само развитието на равнище на Общността, включително решенията на Съда на Европейските общности, но също и промените в законодателството на национално ниво. Такива фактори изиграха своята роля за усложняването и утежняването на правилата за координация на Общността. Поради това, заменянето на тези правила, като се модернизират и опростяват, е от основно значение за постигане на целта за свободното движение на лица.

(4)	Необходимо е да се вземат предвид особеностите на националните законодателства в областта на социалното осигуряване и да се изработи само система за координация.

(5)	Необходимо е, в рамките на такава координация, в Общността да се гарантира равно третиране на съответните лица съгласно различните национални законодателства.

(6)

Тясната връзка между законодателството в областта на социалното осигуряване и онези договорни разпоредби, които допълват или заменят подобно законодателство и които са били обект на решение на публичните власти, превръщаща ги в задължителни или разширяваща тяхното приложно поле, може да изисква същата закрила относно прилагането на горепосочените разпоредби както тази, предоставена от настоящия регламент. Като първа стъпка, може да бъде оценен опитът на държавите-членки, които са уведомили за подобни схеми.

(7)

Предвид големите различия, съществуващи в националното законодателство с оглед персоналния обхват, е препоръчително да се установи принципът, че настоящият регламент се прилага към граждани на държава-членка, лица без гражданство и бежанци, пребиваващи на територията на държава-членка, които са или са били подчинени на социалното законодателство на една или на повече държави-членки, а също и за членовете на техните семейства и преживелите ги лица.

(8)	Основният принцип за равно третиране е от особено значение за работниците, които не пребивават в държавата-членка, в която са наети, включително пограничните работници.

(9)	Съдът на Европейските общности по различни поводи дава становище относно възможността за равно третиране на обезщетения, доход и факти; този принцип трябва да се приеме изрично и да се развие, като се спазят същността и духа на съдебните решения.

(10)

Въпреки това, принципът да се третират някои факти или събития, настъпили на територията на друга държава-членка все едно, че са настъпили на територията на държавата, чието законодателство се прилага, не следва да се противопоставя на принципа за сумиране на периоди на осигуряване, на заетост, на самостоятелна заетост или на пребиваване, завършени съгласно законодателството на друга държава-членка с тези, завършени съгласно законодателството на компетентната държава-членка. Поради това, периодите, завършени съгласно законодателството на друга държава-членка следва да се вземат под внимание единствено чрез прилагане принципа за сумиране.

(11)	Приравняването на факти или събития, настъпили в държава-членка по никакъв начин не може да предостави компетентност на друга държава-членка или да доведе до приложимост на нейното законодателство.

(12)	В светлината на пропорционалността, следва да се положат усилия, за да се гарантира, че принципът на приравняване на факти или събития не води до обективно неоправдани резултати или до припокриване на обезщетения от един и същ вид за един и същ период.

(13)	Правилата за координация трябва да гарантират на лицата, които се движат в Общността, на лицата на тяхна издръжка и на преживелите ги лица, запазване на придобитите или придобивани права и предимства.

(14)

Тези цели трябва да бъдат постигнати, в частност, чрез сумиране на всички периоди, които се зачитат съгласно различните национални законодателства за придобиване и упражняване на правото на обезщетения, и за изчисляване на размера на обезщетенията, както и чрез предоставяне на обезщетения за различните категории лица, попадащи под действието на настоящия регламент.

(15)	Необходимо е лицата, които се движат в Общността, да бъдат подчинени на ►C1 схемата за социална сигурност ◄ само на една отделна държава-членка, за да се избегне съвпадане на приложимите разпоредби на националното законодателство и усложненията, които биха могли да възникнат от това.

(16)

В Общността по принцип не е оправдано поставянето на социалноосигурителните права в зависимост от мястото на пребиваване на заинтересованото лице, въпреки това, в специфични случаи, в частност, що се отнася до специални обезщетения, свързани с икономическото и социалното положение на заинтересованото лице, мястото на пребиваване би могло да бъде взето под внимание.

(17)

С оглед гарантирането в максимална степен на равно третиране на всички лица, заети на територията на държава-членка, е подходящо да се определи като приложимо, по общо правило, законодателството на държавата-членка, където заинтересованото лице осъществява своята дейност като заето или самостоятелно заето лице.

▼M1

(17а)

След като законодателството на държава-членка стане приложимо за дадено лице съгласно дял II от настоящия регламент, условията за включване в схеми за обезщетения и придобиване на права върху тях следва да се определят от законодателството на компетентната държава-членка при зачитане на общностното право.

▼B

(18)	В специфични ситуации, които оправдават други критерии за приложимост, е необходимо да се предвиди изключение от това общо правило.

▼M1

(18а)

Принципът на едно-единствено приложимо законодателство е от голямо значение и следва да се утвърди. Това не следва да означава обаче, че предоставянето на обезщетението само по себе си, в съответствие с настоящия регламент и обхващащо плащането на осигурителни вноски или на осигурителното покритие на бенефициера, прави законодателството на държавата-членка, чиято институция е предоставила това обезщетение, приложимото законодателство за това лице.

▼M3

(18б)

В приложение III към Регламент (ЕИО) № 3922/91 на Съвета от 16 декември 1991 г. относно хармонизирането на техническите изисквания и административните процедури в областта на гражданското въздухоплаване ( 5 ) понятието „основна база“ на членовете на полетния и кабинния екипаж се определя като местоположението на член на екипажа, определено от оператора, където членът на екипажа обикновено започва и приключва времето си за дежурство или поредица от дежурства и където, при обикновени условия, операторът не носи отговорност за настаняване на съответния член на екипажа. За да се улесни прилагането на дял II от настоящия регламент за членовете на полетния и кабинния екипаж, е оправдано използването на понятието „основна база“ като критерий за определяне на приложимото законодателство по отношение на членовете на полетния и кабинния екипаж. При все това приложимото законодателство относно членовете на полетния и кабинния екипаж следва да остане стабилно и принципът на основна база не следва да води до чести промени в приложимото законодателство вследствие на традиционния модел на работа на сектора или на сезонни поръчки.

▼B

(19)

В някои случаи, обезщетенията за гледане на малко дете от майката и приравнените обезщетения за гледане на малко дете от бащата, могат да бъдат получавани от майката или от бащата и, тъй като за последния тези обезщетения се различават от родителските обезщетения и могат да бъдат приравнени на обезщетения за майчинство strictu sensu поради това, че те се предоставят през първите месеци от живота на новороденото, е необходимо обезщетенията за гледане на малко дете от майката и приравнените обезщетения за гледане на малко дете от бащата да се уредят заедно.

(20)

В сферата на обезщетенията за болест, за гледане на малко дете от майката и приравнените обезщетения за гледане на малко дете от бащата, следва да бъде осигурена закрила на осигурените лица и на членовете на техните семейства, които живеят или имат престой в държава-членка, различна от компетентната държава-членка.

(21)

Разпоредбите за обезщетенията за болест, за гледане на малко дете от майката и приравнените обезщетения за гледане на малко дете от бащата бяха приети в светлината на съдебната практика на Съда на Европейските общности. Разпоредбите относно предварителното съгласие бяха подобрени, като бяха отчетени съответните решения на Съда.

(22)	Особеното положение на подалите молба за пенсия, пенсионерите и членовете на техните семейства налага привеждане в съответствие на разпоредбите за здравно осигуряване към тази ситуация.

(23)	С оглед различията между различните национални системи, е целесъобразно държавите-членки да предвидят, когато е възможно, медицинско обслужване за членовете на семействата на пограничните работници в държавата-членка, в която последните извършват своята дейност.

(24)

Необходимо е установяването на специфични разпоредби, регулиращи избягването на съвпадането на обезщетения в натура за болест и на паричните обезщетения за болест, които са от същия вид като тези, които са предмет на решенията на Съда на Европейските общности в делата C-215/99 Jauch и C-160/96 Molenaar, при условие, че тези обезщетения покриват един и същ риск.

(25)	Във връзка с обезщетенията при трудови злополуки и професионални болести, с цел предоставяне на закрила, следва да се установят правила за положението на лица, които пребивават или имат престой в държава-членка, различна от компетентната държава-членка.

(26)	Относно обезщетенията за инвалидност следва да се разработи система за координация, която отчита особеностите на националното законодателство, в частност, по отношение признаването на инвалидността и увеличаване на нейната степен.

(27)	Необходимо е да се създаде система за предоставяне на обезщетения за старост и за преживяло лице, когато към съответното лице се прилага законодателството на една или повече държави-членки.

(28)

Необходимо е размерът на пенсията да се определя по метода на сумиране и пропорционално изчисляване (prorata) и да се гарантира от правото на Общността, когато прилагането на националното законодателство, включително правилата относно намаляването, спирането или прекратяването, са по-неблагоприятни в сравнение с горепосочения метод.

(29)	За да се закрилят работниците мигранти и преживелите ги лица от прекомерно строго прилагане на националните правила за намаляването, спирането или прекратяването, е необходимо да се включат разпоредби, които точно уреждат прилагането на такива правила.

(30)

Както постоянно бе заявявано от Съда на Европейските общности, Съветът не е считан за компетентен да приема правила, налагащи ограничение на съвпадане на две и повече пенсии, придобити в различни държави-членки, чрез намаляване на размера на пенсията, придобита единствено съгласно националното законодателство.

(31)	Съгласно Съда на Европейските общности, националните законодателни органи са компетентни да приемат такива правила, като се има предвид, че Общностното законодателство определя границите, в които се прилагат националните разпоредби относно намаляване, спиране или прекратяване.

(32)

За да се поощри мобилността на работниците, е особено подходящо да се улесни търсенето на работа по трудово правоотношение в различните държави-членки; поради това е необходимо да се осигури по-тясна и по-ефективна координация между осигурителните схеми за безработица и службите по заетостта на всички държави-членки.

(33)

Необходимо е да се включат законово определени пред-пенсионни схеми в приложното поле на настоящия регламент, като така се гарантира както равно третиране, така и възможността за прехвърляне на пред-пенсионни обезщетения и на предоставяне на семейни и здравни обезщетения на заинтересованото лице, в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент; въпреки това, правилото за сумиране на периоди не следва да се включва, тъй като само много ограничен брой държави-членки имат законно определени пред-пенсионни схеми.

(34)

Тъй като семейните обезщетения имат много широко приложно поле, поради предоставянето на закрила в случаи, които могат да бъдат описани като типични, както и в други случаи, които са от специфичен характер, като последните са били предмет на разглеждане в решенията на Съда на Европейските общности в съвместни дела C-245/94 и C-312/94 Hoever и Zachow и в делото C-275/96 Kuusijarvi, е необходимо да се регламентират всички тези обезщетения.

(35)

За да се предотврати неоснователно съвпадане на обезщетения, е необходимо да се установят правила за предимство в случай на съвпадане на права на семейни обезщетения, съгласно законодателството на компетентната държава-членка и съгласно законодателството на държавата-членка по пребиваване на членовете на семейството.

(36)

Авансовите плащания на помощи за издръжка на живота са възстановими авансови плащания, които имат за цел да компенсират неизпълнението на задължението на родителя да издържа своето дете, задължение, произтичащо от семейното право. Поради това тези авансови плащания не следва да се разглеждат като пряко обезщетение от колективна подкрепа в полза на семействата. Предвид тези особености, правилата за координация не следва да се прилагат за такива помощи за издръжка на живота.

(37)

Както Съдът на Европейските общности многократно е заявявал, разпоредбите, които са изключение от принципа на прехвърляемост на обезщетения от социалното осигуряване, трябва да се тълкуват ограничително. Това означава, че те могат да се прилагат само по отношение на обезщетения, които отговарят на определени условия. Следователно глава 9 от дял III от настоящия регламент може да се прилага само за обезщетения, които са едновременно специални и независещи от вноски обезщетения и изброени в приложение X към настоящия регламент.

(38)

Необходимо е да се създаде Административна комисия, съставена от по един правителствен представител от всяка държава-членка, натоварена, в частност, с всички административни въпроси, или въпроси на тълкуването, произтичащи от разпоредбите на настоящия регламент, и с насърчаване на по-нататъшно сътрудничество между държавите- членки.

(39)	Развитието и използването на услуги за обработка и обмен на информация наложи създаването на Техническа комисия, под егидата на Административната комисия, със специфични отговорности в областта на обработката на информация.

(40)

Използването на услуги за обработка и обмен на информация между институциите изисква приемането на разпоредби за гарантиране, че обменените или издадените по електронен път документи се приемат за еквивалентни на хартиения носител. Такъв обмен се извършва в съответствие с разпоредби на Общността за закрила на физическите лица по отношение на обработката и свободното движение на лични данни.

(41)	Необходимо е да се установят специални разпоредби, които съответстват на особеностите на националните законодателства с оглед улесняването на прилагането на правила за координация.

(42)

В съответствие с принципа на пропорционалността, в съответствие с предпоставката за прилагане на настоящия регламент към всички граждани на Европейския съюз и с оглед намирането на решение, което взема под внимание всякакви ограничения, свързани с особеностите на системите, основани на пребиваването, се счита за целесъобразно предвиждането на специална дерогация чрез приложение XI – „ДАНИЯ“ която се ограничава до даването на право на социална пенсия изключително по отношение на новата категория неактивни лица, спрямо които бе разширено приложното поле на настоящия регламент, предвид особеностите на датската система и в светлината на факта, че тези пенсии са прехвърляеми след изтичането на десетгодишен период на пребиваване съгласно действащото датско законодателство (Закон за пенсиите).

(43)

В съответствие с принципа за равно третиране, се счита за целесъобразно предвиждането на специална дерогация посредством приложение XI – „ФИНЛАНДИЯ“, свеждаща се до националните пенсии, основани на пребиваването, предвид особеностите на финландската ►C1 система за социална сигурност ◄ , която има за цел да гарантира, че размерът на националната пенсия не може да бъде по-малък от размера на националната пенсия, изчислен както ако всички осигурителни периоди, завършени в която и да е държава-членка са били завършени във Финландия.

(44)

Необходимо е да се приеме нов регламент, който да отмени Регламент (ЕИО) № 1408/71. Въпреки това, необходимо е Регламент (ЕИО) № 1408/71 да остане в сила и да продължи да има правна сила за целите на някои актове на Общността и на някои споразумения, по които Общността е страна, с оглед осигуряването на правна сигурност.

(45)

Тъй като целта на предложеното действие, а именно приемането на мерки за координация, които да гарантират, че правото на свободно движение на хора може да се упражнява ефективно, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и, следователно, поради мащаба и ефекта на това действие може да бъде по-успешно осъществена на равнище на Общността, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарността, посочен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалността, посочен в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигне на тази цел,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

1. Настоящият регламент се прилага към граждани на държава-членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава-членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави-членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица.

2. Той също се прилага към преживелите лица на лица, които са били подчинени на законодателството на една или повече държави-членки независимо от гражданството на тези лица, когато преживелите ги лица са граждани на държава-членка или са лица без гражданство или бежанци, пребиваващи в една от държавите-членки.

1. Настоящият регламент се прилага към всички законодателства относно следните клонове на ►C1 социална сигурност ◄ :

2. Освен ако е предвидено друго в приложение XI, настоящият регламент се прилага към общи и специални ►C1 схеми за социална сигурност ◄ , независимо дали са зависещи от вноски или не са, и към схеми, свързани с отговорността на работодателя или корабособственика.

3. Настоящият регламент се прилага също и към специалните парични обезщетения, независещи от вноски, уредени в член 70.

4. Въпреки това, разпоредбите на дял III на настоящия регламент не засягат законовите разпоредби норми на която и да е държава-членка относно отговорността на корабособственика.

Освен ако друго не е предвидено в настоящия регламент, лицата, за които се прилага настоящият регламент получават същите обезщетения и имат същите задължения съгласно законодателството на която и да е държава-членка, както нейните граждани.

Равно третиране на обезщетения, доходи, факти и събития

Освен ако друго не е предвидено в настоящия регламент и в светлината на установените специални разпоредби по прилагането, се прилага следното:

Освен ако друго не е предвидено в настоящия регламент, компетентната институция на държава-членка съгласно чието законодателство:

зависи от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, зачита до необходимия размер периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, все едно че периодите са завършени съгласно прилаганото от нея законодателство.

Освен ако друго не е предвидено в настоящия регламент, паричните обезщетения, платими съгласно законодателството на една или повече държави-членки или съгласно настоящия регламент не подлежат на каквото и да е намаляване, изменение, спиране, прекратяване или конфискация поради факта, че бенефициентът или членовете на неговото семейство пребивават в държава-членка, различна от тази, в която се намира институцията, предоставяща обезщетенията.

Отношения между настоящия регламент и други инструменти за координация

1. Настоящият регламент заменя всички приложими между държавите-членки конвенции за ►C1 социална сигурност ◄ , които попадат в приложното му поле. Въпреки това, някои разпоредби на конвенциите за ►C1 социална сигурност ◄ , сключени от държавите-членки преди влизането в сила на настоящия регламент, продължават да се прилагат при условие, че те са по-благоприятни за бенефициентите или ако са резултат от специфични исторически обстоятелства и последиците им са ограничени във времето. За да продължат да се прилагат тези разпоредби, те се включват в приложение II. Ако, по обективни причини, не е възможно приложното поле на тези разпоредби да обхване всички лица, за които се прилага настоящия регламент, това се определя точно.

2. Две или повече държави-членки могат, при необходимост, да сключват конвенции помежду си, основани на принципите на настоящия регламент и в неговия дух.

Декларации на държавите-членки относно обхвата на настоящия регламент

1. Държавите-членки писмено уведомяват Европейската комисия за декларациите, направени в съответствие с член 1, буква л), за посочените в член 3 законодателство и схеми, за сключените от тях конвенции по смисъла на член 8, параграф 2, за минималните обезщетения съгласно член 58 и за липсата на осигурителна система съгласно посоченото в член 65а, параграф 1, както и за измененията по същество. В тези уведомления се посочва датата, от която настоящият регламент ще се прилага за схемите, посочени в декларациите от държавите-членки.

2. Тези уведомления се предават на Европейската комисия всяка година и им се дава необходимата публичност.

Предотвратяване на съвпадането на обезщетения

Освен ако не е предвидено друго, настоящият регламент не може нито да предоставя, нито да запазва правото на няколко обезщетения от един и същи вид за един и същи период на задължително осигуряване.

1. Лицата, за които се прилага настоящият регламент, са подчинени на законодателството само на една държава-членка. Това законодателство се определя в съответствие с настоящия дял.

2. За целите на настоящия дял, лицата, които получават парични обезщетения поради или вследствие на тяхната дейност като наето или самостоятелно заето лице, се считат, че упражняват посочената дейност. Това не се прилага за пенсиите за инвалидност, старост или за преживяло лице или за пенсиите, получавани поради трудови злополуки или професионални болести или за паричните обезщетения за болест, покриващи лечение за неограничен период.

4. За целите на настоящия дял, обичайно осъществяваната дейност като наето или самостоятелно заето лице на борда на морски плавателен съд под флага на държава-членка се счита за дейност, упражнявана в посочената държава-членка. Въпреки това, лице, наето на борда на плавателен съд под флага на държава-членка и получаващо възнаграждение за тази дейност от предприятие или лице, чието седалище или място на дейност се намира в друга държава-членка, е подчинено на законодателството на последната държава-членка, ако то пребивава в тази държава. Предприятието или лицето, което изплаща възнаграждението се счита за работодател за целите на посоченото законодателство.

5. Дейност като член на полетен или кабинен екипаж, изпълняващ пътнически или товарни въздухоплавателни услуги, се смята за дейност, извършвана в държавата-членка, в която се намира основната база според определението за нея, съдържащо се в приложение III към Регламент (ЕИО) № 3922/91.

1. Лице, което осъществява дейност като наето лице в държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този работодател в друга държава-членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава-членка, при условие че предвидената продължителност на тази работа не превишава 24 месеца и че не е изпратено да замества друго командировано лице.

2. Лице, което обичайно осъществява дейност като самостоятелно заето лице в държава-членка и което отива да осъществява подобна дейност в друга държава-членка продължава да бъде подчинено на законодателството на първата държава-членка, при условие, че предвиденото времетраене на тази дейност не превишава двадесет и четири месеца.

Осъществяване на дейност в две или повече държави-членки

1. Лице, което обичайно осъществява дейност като наето лице в две или повече държави-членки, е подчинено:

2. Лице, което обичайно осъществява дейност като заето лице в две или повече държави-членки е подчинено на:

3. Лице, което обичайно осъществява дейност като заето лице и дейност като самостоятелно заето лице в различни държави-членки е подчинено на законодателството на държавата-членка, в която то осъществява дейността си като заето лице или, ако то осъществява такава дейност в две или повече държави-членки на законодателството, определено в съответствие с параграф 1.

4. Лице, което е наето като държавен служител от една държава-членка и което осъществява дейност като наето и/или като самостоятелно заето лице в една или повече други държави-членки, е подчинено на законодателството на държавата-членка, чийто субект е администрацията, която го е наела.

5. За целите на прилагането на определеното в съответствие с тези разпоредби законодателство, лицата по параграфи 1 - 4 се приравняват на лица, осъществяващи цялата си дейност като наети лица или като самостоятелно заети лица и които са получавали целия си доход в съответната държава-членка.

Доброволно или продължено осигуряване по избор на лицето

1. Членове 11 - 13 не се прилагат за продължено осигуряване по избор на лицето, освен ако в някоя държава-членка не съществува само доброволна схема на осигуряване по някои от посочените в член 3, параграф 1 клонове.

2. Когато, по силата на законодателството на една държава-членка, съответното лице подлежи на задължително осигуряване в тази държава-членка, то не може да подлежи на схема за доброволно или продължено осигуряване по избор на лицето в друга държава-членка. Във всички други случаи, в които за даден клон има възможност за избор измежду няколко схеми за доброволно или продължено осигуряване по избор на лицето, то се включва само в схемата, която е избрало.

3. Въпреки това, по отношение на обезщетенията за инвалидност, старост и преживяло лице заинтересованото лице може да се включи в схема за доброволно или продължено осигуряване по избор на лицето на държава-членка, дори и ако то задължително е подчинено на законодателството на друга държава-членка, при условие че е било подчинено на някакъв етап от дейността му на законодателството на първата държава-членка поради или вследствие на дейност като заето или като самостоятелно заето лице и ако такова съвпадане се позволява изрично или имплицитно от законодателството на първата държава-членка.

4. Ако в законодателството на държава-членка достъпът до доброволно осигуряване или продължено осигуряване по избор се обуславя от изискването лицето да пребивава в съответната държава-членка или да е упражнявало дейност като заето или самостоятелно заето лице, член 5, буква б) се прилага само за тези лица, които на по-ранен етап са били подчинени на законодателството на въпросната държава-членка на основание дейност като заето или самостоятелно заето лице.

►M1 Поговорно нает персонал ◄ на Европейските общности

Членовете на ►M1 договорно нает персонал ◄ на Европейските общности могат да бъдат подчинени на законодателството на държавата-членка, в която са наети на работа, на законодателството на държавата-членка, на което последно са били подчинени, или на законодателството на държавата-членка, чиито граждани са, при спазване на разпоредби, различни от тези относно семейните помощи, предоставяни по схема, приложима към този персонал. Това право на избор, което може да се упражни само веднъж, има действие от датата на ►C1 встъпване в правоотношение на заетост. ◄

1. Две или повече държави-членки, компетентните органи на тези държави или определените от тези власти органи могат с общо споразумение да предвидят изключения от членове 11 - 15 в интерес на някои категории лица или на някои лица.

2. Лице, което получава пенсия или пенсии съгласно законодателството на една или повече държави-членки и което пребивава в друга държава-членка, може, по негово искане да бъде освободено от прилагането на законодателството на последната държава при условие, че спрямо него не се прилага това законодателство поради осъществяване на дейност като заето или като самостоятелно заето лице.

СПЕЦИАЛНИ РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО РАЗЛИЧНИТЕ КАТЕГОРИИ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ

Обезщетения за болест, за майчинство и съответните им обезщетения за гледане на малко дете от бащата

Осигурени лица и членове на техните семейства, с изключение на членовете на пенсионери и техните семейства

Пребиваване в държава-членка, различна от компетентната държава-членка

Осигуреното лице или членовете на неговото семейство, които пребивават в държава-членка, различна от компетентната държава-членка, получават в държавата-членка, в която пребивават обезщетения в натура, предоставяни, от името на компетентната институция, от институцията по място на пребиваване в съответствие с разпоредбите на прилаганото от тази институция законодателство, като на осигурени съгласно посоченото законодателство.

Престой в компетентната държава-членка, когато пребиваването е в друга държава-членка — Специални правила за членовете на семействата на пограничните работници

1. Освен ако друго не е предвидено от параграф 2, осигуреното лице и членовете на неговото семейство по член 17 имат също право на обезщетения в натура, докато имат престой в компетентната държава-членка. Обезщетенията в натура се предоставят от компетентната институция и за нейна сметка, в съответствие с разпоредбите на прилаганото от тази институция законодателство, като на лица с местожителство в тази държава-членка.

2. Членовете на семейството на пограничен работник имат право на обезщетения в натура по време на престоя си в компетентната държава-членка.

Когато обаче компетентната държава-членка е посочена в списъка в приложение III, членовете на семейството на пограничен работник, които пребивават в същата държава-членка като пограничния работник, имат право на обезщетения в натура в компетентната държава-членка само при условията, определени в член 19, параграф 1.

Престой извън компетентната държава-членка

1. Освен ако друго не е предвидено в параграф 2, осигуреното лице и членовете на неговото семейство, които имат престой в държава-членка, различна от компетентната държава-членка, имат право на обезщетения в натура, които са необходими по медицински причини по време на престоя им, като имат предвид същността на обезщетенията и очакваната продължителност на престоя. Тези обезщетения се предоставят от името на компетентната институция, от институцията по мястото на престой в съответствие с разпоредбите на прилаганото от тази институция законодателство, като на осигурени към посоченото законодателство.

2. Административната комисия съставя списък на обезщетения в натура, за предоставянето на които през време на престой в друга държава-членка, се изисква, по практически причини, предварително съгласие между заинтересованото лице и ►C1 институцията, която предоставя грижите. ◄

Придвижване с цел получаване на обезщетения в натура – Разрешително за получаване на подходящо лечение извън държавата-членка по пребиваване

1. Освен ако друго не е предвидено в настоящия регламент, осигуреното лице, което се придвижва до друга държава-членка с цел получаване на обезщетение в натура по време на престоя си там, иска ►C1 разрешение ◄ от компетентната институция.

2. Осигурено лице, което е получило ►C1 разрешение ◄ от компетентната институция да замине за друга държава-членка с цел получаване подходящо за състоянието му лечение, получава обезщетенията в натура, предоставени от името на компетентната институция, от институцията по мястото на престоя, в съответствие с разпоредбите на прилаганото от нея законодателство като на осигурено съгласно посоченото законодателство лице. Разрешителното се дава, когато въпросното лечение е сред обезщетенията, предвидени от законодателството в държавата-членка, в която пребивава съответното лице и в която то не може да получи това лечение в срока, който е оправдан от медицинска гледна точка, като се вземе предвид неговото текущо здравословно състояние и вероятното развитие на неговото заболяване.

3. Параграфи 1 и 2 се прилагат mutatis mutandis към членовете на семейството на осигуреното лице.

4. Ако членовете на семейството на осигуреното лице пребивават в държава-членка, различна от тази, в която пребивава осигуреното лице, и тази държава-членка е избрала система за възстановяване на разходи на базата на фиксирани суми, разходите за обезщетенията в натура, посочени в параграф 2, се поемат от институцията по пребиваване на членовете на семейството. В този случай, за целите на параграф 1, институцията по място на пребиваване на членовете на семейството се счита за компетентна институция.

1. Осигуреното лице или членовете на неговото семейство, които пребивават или имат престой в държава-членка, различна от компетентната, имат право на парични обезщетения от компетентната институция в съответствие с разпоредбите на прилаганото от тази институция законодателство. По споразумение между компетентната институция и институцията по място на пребиваване или престой, тези обезщетения могат, въпреки това, да се предоставят от институцията по място на пребиваване или престой, за сметка на компетентната институция в съответствие с разпоредбите на прилаганото от компетентната институция законодателство.

2. Компетентната институция на държавата-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на парични обезщетения да става въз основа на среден доход или на средна осигурителна основа, определя такъв среден доход или средна осигурителна основа изключително въз основа на доходи, потвърдени за получени, или на прилаганата осигурителна основа през време на периодите, завършени съгласно посоченото законодателство.

3. Компетентната институция на държавата-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на парични обезщетения да става въз основа на стандартен доход, отчита единствено стандартния доход или, когато е необходимо, средните стандартни доходи за периодите, изтекли съгласно посоченото законодателство.

4. Параграфи 2 и 3 се прилагат mutandis mutandis към случаите, в които законодателството, прилагано от компетентната институция предвижда специфичен изискуем осигурителен период, който, в този случай, съответства изцяло или частично на периодите, придобити от съответното лице съгласно законодателството на една или повече други държави-членки.

1. Осигурено лице, което по време на подаване на ►C1 искането ◄ за пенсия или по време на разглеждане на ►C1 искането ◄ за пенсия загуби право на обезщетения в натура съгласно законодателството на последната компетентна държава, запазва правото да получи обезщетения в натура съгласно законодателството на държавата-членка, в която пребивава, при условие, че подалият ►C1 искане ◄ за пенсия отговаря на условията за осигуряване съгласно законодателството на посочената в параграф 2 държава-членка. Правото на обезщетения в натура в държавата-членка по пребиваване се прилага също и за членовете на семейството на лицето, подало ►C1 искане ◄ за пенсия.

2. Обезщетенията в натура са за сметка на институцията на държавата-членка, която в случай на отпускане на пенсията би станала компетентна съгласно членове 23 - 25.

Право на обезщетения в натура съгласно законодателството на държавата-членка по пребиваване

Лице, което получава пенсия или пенсии съгласно законодателството на две или повече държави-членки, от които едната е държавата-членка по пребиваване, и което има право на обезщетения в натура съгласно законодателството на тази държава-членка, заедно с членовете на своето семейството получава такива обезщетения в натура от и за сметка на институцията по пребиваване, както ако е пенсионер, чиято пенсия е дължима само съгласно законодателството на тази държава-членка.

Липса на право на обезщетения в натура съгласно законодателството на държавата-членка по пребиваване

1. Лице, което получава пенсия или пенсии съгласно законодателството на една или повече държави-членки, и което няма право на обезщетения в натура съгласно законодателството на държавата-членка по пребиваване, въпреки това получава такива обезщетения за себе си и за членовете на своето семейство, доколкото би имало право на това, съгласно законодателството на държавата-членка или на поне една от държавите членки, компетентни по отношение на неговите пенсии, ако то е пребивавало в тази държава-членка. Обезщетенията в натура се предоставят за сметка на институцията, посочена в параграф 2 от институцията по пребиваване, както ако заинтересованото лице има право на пенсия и обезщетения в натура съгласно законодателството на тази държава-членка.

2. В случаите, предвидени в параграф 1, разходите за обезщетенията в натура се поемат от институцията, определена по следните правила:

Пенсии съгласно законодателството на една или повече държави-членки, различни от държавата-членка по пребиваване, когато съществува право на обезщетения в натура в последната държава-членка

Когато лице, което получава пенсия или пенсии съгласно законодателството на една или повече държави-членки, пребивава в държава-членка, съгласно чието законодателство правото на получаване на обезщетения в натура не зависи от изисквания за осигуряване или за извършване на дейност като заето или самостоятелно заето лице, и не се получава пенсия от тази държава-членка, разходите за обезщетения в натура, предоставяни на него и на членовете на семейството му, се поемат от институцията на една от държавите-членки, компетентна по отношение на пенсиите, определени в съответствие с член 24, параграф 2, доколкото пенсионерът и членовете на неговото семейство биха имали право на такива обезщетения, ако пребиваваха в тази държава-членка.

Пребиваване на членовете на семейството в държава-членка, различна от тази, в която пенсионерът пребивава

Членовете на семейството на лице, което получава пенсия или пенсии съгласно законодателството на една или повече държави-членки, които пребивават в държава-членка, различна от тази, в която живее пенсионера, имат право да получават обезщетения в натура от институцията по пребиваване в съответствие с разпоредбите на прилаганото от нея законодателство, доколкото пенсионерът има право на обезщетения в натура съгласно законодателството в тази държава. Разходите се поемат от компетентната институция, отговорна за разходите за обезщетенията в натура, предоставяни на пенсионера в държавата-членка по пребиваването му.

Престой на пенсионер или на членове на неговото семейство в държава-членка, различна от държавата-членка, в която пребивават – Престой в компетентната държава-членка – Разрешително за подходящо лечение извън държавата-членка по пребиваване

1. Член 19 се прилага mutatis mutandis за лице, получаващо пенсия или пенсии съгласно законодателството на една или повече държави-членки и което има право на обезщетения в натура съгласно законодателството на една от държавите членки, предоставяща пенсия/пенсии на него или на членовете на неговото семейство, които имат престой в държава-членка, различна от тази, в която пребивават.

2. Член 18, параграф 1 се прилага mutatis mutandis за лицата, посочени в параграф 1, когато те имат престой в държавата-членка, в която се намира компетентната институция, която отговаря за разходите за обезщетенията в натура, предоставяни на пенсионера в държавата-членка по неговото пребиваване и посочената държава-членка е избрала това, и фигурира в приложение IV.

3. Член 20 се прилага съответно mutatis mutandis за пенсионер и/или членовете на неговото семейство, които имат престой в държава-членка, различна от тази, в която пребивават, с цел получаване на подходящо за състоянието им лечение.

4. Освен ако друго не е предвидено от параграф 5, разходите за обезщетенията в натура, посочени в параграфи 1 - 3 се поемат от компетентната институция, която отговаря за разходите за обезщетения в натура, предоставяни на пенсионера в държавата-членка по пребиваването му.

5. Разходите за обезщетенията в натура, посочени в параграф 3, се поемат от институцията по място на пребиваване на пенсионера или на членовете на неговото семейство, ако тези лица пребивават в държава-членка, която е избрала система за възстановяване на разходи на базата на фиксирани суми. В тези случаи, за целите на параграф 3, институцията по място на пребиваване на пенсионера или на членовете на семейството му се счита за компетентна институция.

Специални правила за пенсионирани погранични работници

1. Пограничен работник, който се е пенсионирал поради старост или инвалидност, има право в случай на болест да продължи да получава обезщетения в натура в държавата-членка, в която той последно е осъществявал дейност като заето или самостоятелно заето лице, доколкото това представлява продължение на лечението, започнало в тази държава-членка. „Продължение на лечението“ означава продължение на изследванията, диагностиката и лечението на болестта за цялото ѝ времетраене.

Първа алинея се прилага mutatis mutandis за членовете на семейството на пограничния работник, освен ако държавата-членка, в която пограничният работник последно е осъществявал дейността си, е посочена в списъка в приложение III.

2. Пенсионер, който в петгодишен период, предхождащ датата на отпускане на пенсия за старост или за инвалидност, е осъществявал дейност като заето или самостоятелно заето лице като пограничен работник в продължение на поне две години, има право на обезщетения в натура в държавата-членка, в която е осъществявал такава дейност като пограничен работник, ако тази държава-членка и държавата-членка, в която се намира компетентната институция, която поема разходите за обезщетения в натура, предоставяни на пенсионера в държавата-членка по пребиваването му, са избрали това и са посочени в приложение V.

3. Параграф 2 се прилага mutatis mutandis към членовете на семейството на бившия пограничен работник или към преживелите го лица, ако през време на периода, посочен в параграф 2, те са имали право на обезщетения в натура по член 18, параграф 2, дори ако пограничният работник е починал преди да започне получаването на пенсията си, при условие, че той е упражнявал дейност като заето или самостоятелно заето лице като пограничен работник в продължение на поне две години от петгодишен период предхождащ неговата смърт.

4. Параграфи 2 и 3 се прилагат дотогава, докато спрямо съответното лице започне да се прилага законодателството на някоя държава-членка въз основа на дейност като заето или самостоятелно заето лице.

5. Разходите за обезщетенията в натура, посочени в параграфи 1 - 3 се поемат от компетентната институция, която отговаря за разходите за обезщетенията в натура, предоставени на пенсионера или на преживелите го лица в съответните държави-членки по тяхното пребиваване.

1. Паричните обезщетения се изплащат на лице, получаващо пенсия или пенсии съгласно законодателството на една или повече държави-членки от компетентната институция на държавата-членка, в която се намира компетентната институция, която поема разходите за обезщетенията в натура, предоставяни на пенсионера в държавата-членка по пребиваването му. Член 21 се прилага mutatis mutandis.

2. Параграф 1 се прилага също за членовете на семейството на пенсионера.

1. Институцията на държавата-членка, която съгласно приложимото законодателство, извършва удръжки на осигурителни вноски ►C1 за болест, за майчинство и съответните им обезщетения за гледане на малко дете от бащата ◄ , може да изисква и възстановява такива удръжки, изчислени в съответствие със законодателството, което прилага, само доколкото разходите за обезщетенията по членове 23 - 26 се поемат от институцията на посочената държава-членка.

2. Когато в случаите по член 25 придобиването на право на получаване на обезщетения ►C1 за болест, за майчинство и съответните им обезщетения за гледане на малко дете от бащата ◄ е в зависимост от плащането на осигурителни вноски или подобни плащания съгласно законодателството на държавата-членка, в която пребивава съответният пенсионер, ►C1 тези осигурителни вноски не са дължими по силата на такова пребиваване. ◄

Членове 23 - 30 не се прилагат за пенсионер или членове на неговото семейство, които имат право на обезщетения съгласно законодателството на държава-членка въз основа дейност като заето или самостоятелно заето лице. В такъв случай, за целите на тази глава, към съответното лице се прилагат членове 17 - 21.

Предимство на правото на обезщетения в натура – Специално правило за правото на обезщетения на членовете на семейството в държавата-членка по пребиваване

1. Самостоятелното право на обезщетения в натура въз основа на законодателството на държава-членка или съгласно тази глава има предимство пред производно право на обезщетения за членовете на семейството. Вторичното право на обезщетения в натура, обаче, има предимство пред самостоятелните права, когато самостоятелното право в държавата-членка по пребиваване съществува направо и само въз основа на пребиваването на заинтересованото лице в тази държава-членка.

2. Когато членовете на семейството на осигуреното лице пребивават в държава-членка, съгласно чието законодателство правото на обезщетения в натура не зависи от изискванията за осигуряване или за дейност като заето или самостоятелно заето лице, обезщетенията в натура се предоставят за сметка на компетентната институция в държавата-членка, в която те живеят, ако съпругът или лицето, което полага грижи за децата на осигуреното лице, осъществява дейност като заето или самостоятелно заето лице в посочената държава-членка или получава пенсия от тази държава-членка въз основа на дейност като заето или самостоятелно заето лице.

1. Осигурено лице или член на неговото семейство, което е имало право на протеза, основно помощно средство или друго значително обезщетение в натура, признато от институцията на една държава-членка, преди то да е било осигурено съгласно законодателството, прилагано от друга държава-членка, получава такива обезщетения за сметка на първата институция, дори ако са отпуснати, след като посоченото лице вече е осигурено съгласно законодателството, прилагано от другата държава-членка.

2. Административната комисия съставя списъка на обезщетения, покрити от параграф 1.

Съвпадане на обезщетения за дългосрочно лечение

1. Ако получателят на парични обезщетения за ►C1 дългосрочна грижа ◄ , които се разглеждат като обезщетения за болест и поради това се предоставят от компетентната за паричните обезщетения държава-членка съгласно членове 21 или 29, има право в същото време и съгласно тази глава да претендира за обезщетения в натура, предназначени за същите цели от институцията по място на пребиваване или престой в друга държава-членка, и от институцията в първата държава-членка също е поискано да възстанови разходите за тези обезщетения в натура съгласно член 35, се прилага общата разпоредба за предотвратяване съвпадането на обезщетения, постановена в член 10, само със следното ограничение: ако заинтересованото лице поиска и получи обезщетенията в натура, от стойността на паричните обезщетения се изважда стойността на обезщетенията в натура, които са поискани или биха могли да бъдат поискани от институцията в първата държава-членка, от която е поискано да възстанови разходите.

2. Административната комисия съставя списъка на паричните обезщетения и обезщетенията в натура, обхванати от параграф 1.

3. Две или повече държави-членки, или техните компетентни власти, могат да се споразумеят за други мерки или за допълнителни мерки, които не са по-неблагоприятни за съответните лица от принципите, установени в параграф 1.

Възстановяване на разходи между институции

1. Обезщетенията в натура, предоставяни от институция на една държа-членка от името на институция на друга държава-членка съгласно тази глава се възстановяват напълно.

2. Възстановяването по параграф 1 се определя и извършва в съответствие с разпоредбите, установени от регламента по прилагането, или при представянето на доказателство за действително извършени разходи, или на базата на фиксирана сума за държавите-членки, в които правните или административните структури са такива, че възстановяването на базата на действително извършени разходи не е целесъобразно.

3. Две или повече държави-членки и техните компетентни власти, могат да предвидят други начини за възстановяване или за отмяна на всякакво възстановяване между институциите, намиращи се под тяхна юрисдикция.

Обезщетения при трудови злополуки и професионални болести

Право на обезщетения в натура и на парични обезщетения

1. Без да се засягат някои по-благоприятни разпоредби в параграфи 2 и 2a от настоящия член, член 17, член 18, параграф 1, член 19, параграф 1 и член 20, параграф 1 се прилагат също за обезщетения за трудови злополуки и професионални болести.

2. Лице, което е претърпяло трудова злополука или страда от професионална болест и което пребивава или има престой в държава-членка, различна от компетентната държава-членка има право на специалните обезщетения в натура по схемата за трудови злополуки или професионални болести, предоставяни от името на компетентната институция, от институцията по място на пребиваване или престой в съответствие с прилаганото от нея законодателство, така както ако това лице е било осигурено съгласно посоченото законодателство.

2а. Компетентната институция не може да откаже да предостави предвиденото в член 20, параграф 1 разрешение на лице, което е претърпяло трудова злополука или е заболяло от професионална болест и което има право на обезщетения за сметка на тази институция, когато подходящото за неговото състояние лечение не може да бъде проведено в държавата-членка, в която лицето пребивава, в рамките на оправдан от медицинска гледна точка период, като се има предвид текущото му здравословно състояние и вероятното протичане на болестта.

3. Член 21 се прилага също за обезщетенията, включени в тази глава.

1. Компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда поемане на разходите за транспортиране на лице, претърпяло трудова злополука или страдащо от професионална болест, или до мястото, където пребивава, или до болница, поема такива разходи до съответното място в друга държава-членка, където лицето пребивава, при условие, че тази институция даде предварително ►C1 разрешение ◄ за такова транспортиране, като надлежно прецени причините, които го оправдават. Такова ►C1 разрешение ◄ не се изисква за пограничен работник.

2. Компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда поемане на разходите за транспортиране на тялото на лице, загинало при трудова злополука до мястото на погребението, в съответствие с прилаганото от нея законодателство, поема разходите до съответното място в друга държава-членка, където лицето е пребивавало по време на злополуката.

Обезщетения при професионална болест, когато лицето, страдащо от такава болест е било изложено на същия риск в няколко държави-членки

Когато страдащо от професионална болест лице е осъществявало съгласно законодателството на две или повече държави-членки дейност, която по своя характер може да причинява посочената болест, обезщетенията, за които това лице или преживелите го лица могат да претендират, се отпускат изключително съгласно законодателството на последната от тези държави, чиито изисквания са изпълнени.

В случай на влошаване на професионална болест, за която лицето, страдащо от такава болест, е получавало или получава обезщетения съгласно законодателството на държава-членка, се прилагат следните правила:

Правила за отчитане особеностите на някои законодателства

1. Ако в държавата-членка, в която заинтересованото лице пребивава или има престой, не съществува осигуряване срещу трудови злополуки или професионални болести, или такова осигуряване съществува, но няма институция, която да отговаря за отпускане на обезщетения в натура, тези обезщетения се предоставят от институцията по място на пребиваване или престой, която отговаря за предоставянето на обезщетения в натура в случай на болест.

2. Ако в компетентната държава-членка не съществува осигуряване срещу трудови злополуки или професионални болести, разпоредбите на тази глава относно обезщетенията в натура се прилагат въпреки това за лице, което има право на такива ►C1 обезщетения за болест, за майчинство и съответните им обезщетения за гледане на малко дете от бащата ◄ съгласно законодателството на тази държава-членка, ако това лице претърпи трудова злополука или страда от професионална болест по време на пребиваването или престоя си в друга държава-членка. Разходите се поемат от институцията, компетентна за обезщетенията в натура съгласно законодателството на компетентната държава-членка.

3. Член 5 се прилага за компетентната институция в държава-членка по отношение на равностойността на трудовите злополуки и професионалните болести, които или са настъпили, или са били потвърдени впоследствие съгласно законодателството на друга държава-членка при оценяване степента на неработоспособност, правото на обезщетение или неговия размер, при условие че:

Възстановяване на разходи между институции

1. Член 35 се прилага също към обезщетенията, уредени в тази глава и възстановяването се извършва на базата на действително направени разходи.

2. Две или повече държави-членки или техните компетентни органи, могат да предвидят други начини за възстановяване или за отмяна от всякакво възстановяване между институциите, намиращи се под тяхна юрисдикция.

Право на помощи в случай на смърт във, или когато правоимащият пребивава в държава-членка, различна от компетентната държава-членка

1. Когато осигурено лице или член на неговото семейство почине в държава-членка, различна от компетентната държава-членка, смъртта се смята за настъпила в компетентната държава-членка.

2. Компетентната институция е длъжна да отпусне помощи при смърт, изплащани съгласно прилаганото от нея законодателство, дори ако правоимащият пребивава на територията на държава-членка, различна от компетентната държава-членка.

3. Параграфи 1 и 2 се прилагат също така и когато смъртта е причинена от трудова злополука или професионална болест.

Предоставяне на обезщетения в случай на смърт на пенсионер

1. В случай на смърт на пенсионер, който е имал право на пенсия съгласно законодателството на една държава-членка или на пенсии съгласно законодателството на две или повече държави-членки, когато този пенсионер е пребивавал в държава-членка, различна от тази, където се намира институцията, отговаряща за разходите за обезщетенията в натура, предоставяни съгласно членове 24 и 25, помощите при смърт, изплащани съгласно прилаганото от тази институция законодателство, се предоставят за нейна сметка, както на пенсионер, който е пребивавал към момента на смъртта си в държава-членка, където се намира тази институция.

2. Параграф 1 се прилага mutatis mutandis към членовете на семейството на пенсионера.

Лица, които са подчинени само на законодателство тип A

1. За целите на тази глава, „законодателство тип A“ означава всяко законодателство, съгласно което размерът на обезщетенията за инвалидност не зависи от продължителността на осигурителните периоди или от периода на пребиваване и което е включено изрично в приложение VI от компетентната държава, а „законодателство тип Б“ е всяко друго законодателство.

2. Лице, което последователно или алтернативно е било подчинено на законодателството на две или повече държави-членки и има завършени осигурителни периоди или период на пребиваване само съгласно законодателство тип А, има право на обезщетения само от институцията на държавата-членка, чието законодателство е било приложимо към момента на настъпване на неработоспособността и последвалата я инвалидност, като се отчита, ако е целесъобразно член 45 и получава такива обезщетения в съответствие с това законодателство.

3. Лице, което няма право на обезщетения съгласно параграф 2 получава обезщетенията на които все още има право съгласно законодателството на друга държава-членка, като се отчита, където е необходимо, член 45.

4. Ако законодателството, посочено в точки 2 и 3, съдържа правила за намаляване, спиране или прекратяване на обезщетения за инвалидност в случай на съвпадане на друг доход или на обезщетения от друг вид по смисъла на член 53, параграф 2, член 53, параграф 3 и член 55, параграф 3 се прилагат mutatis mutandis.

Специални разпоредби за сумиране на периоди

Компетентната институция на държава-членка, чието законодателство поставя придобиването, запазването или възстановяването на правото на обезщетения в зависимост от завършването на осигурителни периоди или период на пребиваване, прилага mutatis mutandis член 51, параграф 1, когато е целесъобразно.

Лица, които са подчинени само или на законодателство тип Б, или на законодателство тип А и Б

1. Лице, което последователно или алтернативно е било подчинено на законодателството на две или повече държави-членки, от които поне едното не е законодателство тип А, има право на обезщетения по глава 5, която се прилага mutatis mutandis, като отчита параграф 3.

►C1 2. Въпреки това, ако лицето по-рано е било подчинено на законодателство тип Б и е изпаднало в неработоспособност, която е довела до инвалидност ◄ , докато спрямо него се прилага законодателство тип А, то получава обезщетения в съответствие с член 44, при условие, че:

3. Решението, прието от институция на държава-членка относно степента на инвалидност на молителя, е задължително за институцията на всяка друга съответна държава-членка, при условие, че съответствието между законодателството относно степента на инвалидност в тези държави-членки е признато в приложение VII.

1. В случай на влошаване на състоянието на инвалидност, за която едно лице получава обезщетения съгласно законодателството на една или повече държави-членки, се прилагат следните разпоредби, като се отчита степента на влошаването:

2. Ако общият размер на обезщетението или обезщетенията, платими по параграф 1 е по-малък от размера на обезщетението, което заинтересованото лице е получавало за сметка на институцията, на която преди това е било възложено изплащането, тази институция му изплаща добавка към обезщетението, равна на разликата между двете суми.

3. Ако съответното лице няма право на обезщетения за сметка на институция на друга държава-членка, компетентната институция на държавата-членка, която преди това е била компетентна, изплаща обезщетенията съгласно прилаганото от нея законодателство, като отчита влошаването и, ако е необходимо, член 45.

Превръщане на обезщетения за инвалидност в обезщетения за старост

1. Обезщетения за инвалидност се превръщат в обезщетения за старост, ако е необходимо при условията, установени в законодателството или законодателствата, съгласно които са били отпуснати, и в съответствие с глава 5.

2. Когато лице, получаващо обезщетения за инвалидност, може да предяви претенция за обезщетения за старост съгласно законодателството на една или повече институции в съответствие с член 50, всяка институция, на която е възложено отпускане на обезщетения за инвалидност съгласно законодателството на държавата-членка, продължава да предоставя на такова лице обезщетенията за инвалидност, на които то има право съгласно прилаганото от нея законодателство, докато параграф 1 стане приложим по отношение на тази институция или до момента, когато заинтересованото лице изпълни изискванията за такива обезщетения.

3. Когато обезщетения за инвалидност, отпуснати съгласно законодателството на държава-членка, в съответствие с член 44, се превръщат в обезщетения за старост и когато заинтересованото лице все още не отговаря на изискванията, определени от законодателствата на една или повече държави-членки, за получаване на тези обезщетения, заинтересованото лице получава от тази или тези държави-членки обезщетения за инвалидност от датата на превръщането.

Тези обезщетения за инвалидност се отпускат в съответствие с глава 5, както ако тази глава е била приложима към момента на установяване на неработоспособността, водеща до инвалидност, докато заинтересованото лице изпълни специалните условия за обезщетение за старост, установени от съответните национални законодателства или, когато не е предвидено такова превръщане – докато то има право на обезщетения за инвалидност съгласно последното законодателство или законодателства.

4. Обезщетенията за инвалидност, отпуснати по член 44, се преизчисляват в съответствие с глава 5, веднага след като бенефициентът изпълни специалните условия за обезщетения за инвалидност, установени от законодателство тип Б, или веднага след като получи обезщетения за старост съгласно законодателството на друга държава-членка.

Специални разпоредби за държавни служители

Членове 6, 44, 46, 47 и 48 и член 60, параграфи 2 и 3 се прилагат mutatis mutandis към лица, обхванати от специална схема за държавни служители.

Пенсии за старост и пенсии на преживели лица

1. Всички компетентни институции определят правото на обезщетение, съгласно всички законодателства на държавите-членки, на които заинтересованото лице е подчинено, при подаване на заявление за отпускане на пенсия, освен ако заинтересованото лице изрично поиска отлагане на отпускане на обезщетения за старост съгласно законодателството на една или повече държави-членки.

2. Ако към даден момент заинтересованото лице не отговаря или престане да отговаря на изискванията, установени от всички прилагани спрямо него законодателства на държавите- членки, институциите, прилагащи законодателството, на чиито изисквания лицето отговаря няма да зачитат при изчисляването по членове 52, параграф 1, буква a) или б) периодите, завършени съгласно законодателството, на чиито изисквания лицето не отговаря или е престанало да отговаря, когато това довежда до по-малък размер на обезщетението.

3. Параграф 2 се прилага mutatis mutandis, когато заинтересованото лице изрично е поискало отлагане на отпускането на обезщетения за старост.

4. Ново изчисляване се извършва автоматично, когато изискванията на другите законодателства бъдат изпълнени или когато лицето поиска отпускане на отложеното в съответствие с параграф 1 обезщетение за старост, освен ако завършените по другото законодателство периоди вече са били взети предвид по силата на параграфи 2 или 3.

Специални разпоредби за зачитане на осигурителен период

1. Когато законодателството на държава-членка поставя отпускането на определени обезщетения в зависимост от осигурителен период, придобит само от специфична дейност като заето или като самостоятелно заето лице или от дейност, обхваната от специална схема за наети лица или самостоятелно заети лица, компетентната институция на тази държава-членка зачита периодите, завършени съгласно законодателството на други държави-членки, само ако е по съответстваща схема или, ако това не е налице - по същата професия или, ако е необходимо – по същата дейност като заето или като самостоятелно заето лице.

Ако, след като се зачетат така завършените периоди, заинтересованото лице не отговаря на условията за получаване на обезщетенията по специална схема, тези периоди се зачитат за целите на отпускане на обезщетенията по общата схема или ако това не е налице, по схемата, приложима за работници или служители, съгласно случая, при условие, че заинтересованото лице е било включено в някоя от тези схеми.

2. Осигурителните периоди, завършени съгласно специална схема на държава-членка се зачитат за целите на отпускането на обезщетения по общата схема или, ако това не е възможно, по схема, приложима за работници или чиновници на друга държава-членка, при условие, че заинтересованото лице е било включено в някоя от тези схеми, дори ако тези периоди са били вече отчетени в последната държава-членка по специална схема.

3. Когато в законодателството или в конкретна схема на държава-членка придобиването, запазването или възстановяването на правото на обезщетения се обуславя от изискването съответното лице да е било осигурено по времето на материализиране на риска, това изискване се смята за изпълнено, ако съответното лице е било осигурено преди това по законодателството или конкретна схема на тази държава-членка и ако към момента на материализиране на риска е осигурено за същия риск по законодателството на друга държава-членка или, в случай че това условие не е изпълнено, ако съгласно законодателството на друга държава-членка се дължи обезщетение за същия риск. Последното изискване обаче се счита за изпълнено в случаите, посочени в член 57.

1. Компетентната институция изчислява размера на дължимото обезщетение:

2. Когато е целесъобразно, компетентната институция прилага към размера, изчислен в съответствие с параграф 1, букви a) и б), всички правила за намаляване, спиране или прекратяване, съгласно прилаганото от нея законодателство, в границите, предвидени от членове 53 - 55.

3. Заинтересованото лице има право да получи от компетентната институция на всяка държава-членка, най-високия от размерите, изчислени в съответствие с параграф 1, букви a) и б).

4. Когато изчислението, направено съгласно параграф 1, буква a) в дадена държава-членка, неизменно води до това, че самостоятелното обезщетение е равно или по-голямо от пропорционалното обезщетение, изчислено в съответствие с параграф 1, буква б), компетентната институция отказва пропорционалното изчисляване, при условие че:

5. Независимо от разпоредбите на параграфи 1, 2 и 3, пропорционалното изчисление не се прилага към схемите за отпускане на обезщетения, за които периодът не е от значение за изчислението, при условие че тези схеми са включени в списъка от приложение VIII, част 2. В тези случаи съответното лице има право на обезщетение, изчислено в съответствие със законодателството на съответната държавата-членка.

1. Всяко съвпадане на обезщетения за инвалидност, старост или преживяло лице, изчислени или отпуснати въз основа на осигурителни периоди и/или периоди на пребиваване, завършени от същото лице, се счита за съвпадане на обезщетения от един и същи вид.

2. Съвпадането на обезщетения, които не могат да се смятат за такива от един и същи вид по смисъла на параграф 1, се счита за съвпадане на обезщетения от различен вид.

3. Следните разпоредби се прилагат за целите на правилата за избягване на съвпадането, установени от законодателството на държава-членка в случай на съвпадане на обезщетение за инвалидност, старост или преживяло лице с обезщетение от същия вид, от различен вид или друг доход:

1. Когато обезщетения от един и същ вид, дължими съгласно законодателството на две или повече държави-членки се препокриват, правилата за избягване на съвпадането, установени в законодателството на държава-членка няма да се прилагат към пропорционалното обезщетение.

2. Правилата за избягване на съвпадането се прилагат към самостоятелно обезщетение само ако съответното обезщетение е:

Обезщетенията и споразуменията, посочени в букви a) и б) са изброени в приложение IX.

1. Ако получаването на обезщетения от различен вид или друг доход изисква прилагането на правилата за избягване на съвпадане, установени от законодателството на съответната държава-членка относно:

2. Компетентната институция не прилага разделянето, установено по отношение на самостоятелните обезщетения, ако прилаганото от нея законодателство предвижда зачитането на обезщетения от различен вид и/или друг доход и всички други елементи за изчисляване на част от техния размер, определен като функция на съотношението между осигурителния период и/или периода на пребиваване по член 52, параграф 1, буква б), ii).

3. Параграфи 1 и 2 се прилагат съответно, когато съгласно законодателството на една или повече държави-членки право на обезщетение не може да бъде придобито в случаите, в които съответното лице получава обезщетение от различен вид, изплащано съгласно законодателството на друга държава-членка, или друг доход.

Допълнителни разпоредби за изчисляването на обезщетения

1. При изчисляването на теоретичните и пропорционални размери по член 52, параграф 1, буква б) се прилагат следните правила:

2. Разпоредбите на законодателството на държава-членка относно осъвременяване на елементите, отчитани при изчисляването на обезщетения, се прилагат, ако е необходимо, към елементите, отчитани от компетентната институция на тази държава-членка в съответствие с параграф 1, спрямо осигурителния период или периода на пребиваване, завършен съгласно законодателството на други държави-членки.

Осигурителен период или периоди на пребиваване под една година

1. Независимо от член 52, параграф 1, буква б), институцията на държава-членка не е длъжна да отпуска обезщетения за периоди, завършени съгласно прилаганото от нея законодателство, които се зачитат при настъпване на риска, ако:

За целите на този член, „периоди“ означават всички периоди на осигуряване, на заетост, на самостоятелна заетост и пребиваване, които или дават право, или пряко увеличават съответното обезщетение.

2. Компетентната институция на всяка от съответните държави-членки зачита периодите по параграф 1 за целите на член 52, параграф 1, буква б), i).

3. Ако в резултата на прилагането на параграф 1 всички институции на съответните държави-членки се окажат освободени от задълженията си, обезщетения се отпускат изключително съгласно законодателството на последната от тези държави-членки, чиито условия са изпълнени, както ако всички осигурителни периоди и периоди на пребиваване, завършени и отчетени в съответствие с член 6 и член 51, параграфи 1 и 2, са завършени съгласно законодателството на тази държава-членка.

4. Настоящият член не се прилага към схемите, включени в списъка от приложение VIII, част 2.

1. На получаващ обезщетения, за когото се прилага тази глава, в държавата-членка по пребиваване и съгласно чието законодателство му се дължи обезщетение не може да бъде отпуснато обезщетение, което е по-малко от минималното обезщетение, определено в това законодателство за осигурителен период или период на пребиваване, равен на всички периоди, зачитани за изплащане в съответствие с тази глава.

2. Компетентната институция на тази държава-членка, ако е необходимо, му изплаща по време на периода на неговото пребиваване на нейна територия добавка, равна на разликата между общия размер на обезщетенията, дължими по тази глава и размера на минималното обезщетение.

Преизчисляване и осъвременяване на обезщетения

1. Ако начинът за определяне на обезщетенията или правилата за изчисляване се променят съгласно законодателството на държава-членка или личното положение на заинтересованото лице претърпи съответна промяна, която съгласно това законодателство би довела до осъвременяване на размера на обезщетението, преизчисляването се извършва в съответствие с член 52.

2. Ако, от друга страна, поради повишаване на издръжката на живота или промени в равнището на доход или по други основания за осъвременяване, обезщетенията в съответните държави-членки се променят с процент или фиксирана сума, този процент или фиксирана сума се прилага пряко към обезщетенията, определени в съответствие с член 52, без необходимост от преизчисляване.

Специални разпоредби за държавни служители

1. Членове 6, 50, 51, параграф 3 и членове 52 - 59 се прилагат mutatis mutandis към лица, обхванати от специална схема за държавни служители.

2. Въпреки това, ако законодателството на компетентна държава-членка поставя придобиването, прекратяването, запазването или възстановяването на правото на обезщетения по специална схема за държавни служители в зависимост от изискването всички осигурителни периоди да бъдат завършени съгласно една или повече специални схеми за държавни служители в тази държава-членка, или да бъдат признати от законодателството на тази държава-членка за равностойни на такива периоди, компетентната институция на тази държава-членка зачита само периодите, които могат да бъдат признати съгласно прилаганото от нея законодателство.

Ако след зачитането на така завършените периоди, заинтересованото лице не отговаря на изискванията за получаване на тези обезщетения, тези периоди се зачитат за отпускането на обезщетения по общата схема или ако това не е възможно, по схемата, приложима за работниците или служителите, според случая.

3. Когато съгласно законодателството на държава-членка, обезщетенията по специална система за държавни служители се изчисляват на базата на последната заплата или заплати, получени по време на осигурителен период, компетентната институция на тази държава взема предвид, за целите на изчисляването, само онези заплати, надлежно осъвременени, които са били получени през време на периода или периодите, през които заинтересованото лице е било подчинено на това законодателство.

Специални правила за сумиране на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост

1. Компетентната институция на държава-членка, чието законодателство поставя придобиването, запазването, възстановяването или продължаването на правото на обезщетения в зависимост или от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство.

Въпреки това, когато приложимото законодателство поставя правото на обезщетения в зависимост от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на друга държава-членка, такива периоди не се зачитат, освен ако такива периоди биха били зачетени като осигурителни периоди, ако са били завършени в съответствие с приложимото законодателство.

2. С изключение на случаите по член 65, параграф 5, буква a), прилагането на параграф 1 на този член е в зависимост от това, дали заинтересованото лице, в съответствие със законодателството съгласно което се претендират обезщетенията, е придобило последно:

1. Компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство.

2. Параграф 1 се прилага също когато законодателството, прилагано от компетентната институция предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава-членка.

3. Чрез дерогация от параграфи 1 и 2, доколкото се засягат ►M1 безработни лица ◄ , обхванати от член 65, параграф 5, буква a) институцията по пребиваване взема предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице в държавата-членка, чието законодателство се е прилагало спрямо него при последната му работа като заето или като самостоятелно заето лице, в съответствие с регламента по прилагането.

Специални разпоредби за отмяна на правилата за пребиваване

За целите на настоящата глава член 7 се прилага само в случаите, предвидени в членове 64, 65 и 65а, и в границите, установени от тях.

Безработни лица, които отиват в друга държава-членка

1. Напълно безработно лице, което отговаря на изискванията на законодателството на компетентната държава-членка за получаване на обезщетения, и което отиде в друга държава-членка, за да търси работа там, запазва правото си на парични обезщетения за безработица при следните условия и в следните граници:

2. Ако заинтересованото лице се завърне в компетентната държава-членка при или преди изтичането на срока, през който има право на обезщетения съгласно параграф 1, буква в), то продължава да има право на обезщетения съгласно законодателството на тази държава. То загубва всички права на обезщетения съгласно законодателството на компетентната държава, ако не се завърне там при или преди изтичането на посочения срок, освен ако разпоредбите на това законодателство са по-благоприятни. В изключителни случаи компетентните служби или институции могат да разрешат завръщане на заинтересованото лице на по-късна дата без то да губи правата си.

3. Освен ако законодателството на компетентната държава е по-благоприятно, максималният общ период на запазване по параграф 1 на правото на обезщетения между два периода на заетост е три месеца; компетентните служби или институции могат да удължат този период до максимум шест месеца;

4. Условията за обмен на информация, сътрудничество и взаимопомощ между институциите и службите на компетентната държава-членка и държавите членки, в които лицето отива, за да търси работа се определят от регламента по прилагането.

Безработни лица, които са пребивавали в държава-членка, различна от компетентната държава

1. Лице, което е безработно частично или през различни периоди и което, по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице, е живяло в държава-членка, различна от компетентната, се поставя на разположение на неговия работодател или на службите по заетостта в държавата-членка. То получава обезщетения в съответствие със законодателството на компетентната държава-членка, както ако е пребивавало в тази държава-членка. Тези обезщетения се отпускат от институцията на компетентната държава-членка.

2. Напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване. Без да се засяга член 64, напълно безработно лице може, като допълнителна мярка, да се постави на разположение на службите по заетостта в държавата-членка, в която то последно е осъществявало дейност като заето или като самостоятелно заето лице.

Безработно лице, без да е пограничен работник, което не се върне в неговата държава-членка по пребиваване, се поставя на разположение на службите по заетостта на държавата-членка, чието законодателство за последно е било подчинено.

3. Безработното лице по първото изречение на параграф 2 се регистрира като лице, търсещо работа в компетентните служби по заетостта в държавата-членка по пребиваване, спрямо него се прилага контролна процедура, организирана там и спазва условията, установени от законодателството на тази държава-членка. Ако то също избере да се регистрира като лице, търсещо работа в държавата-членка, в която последно е осъществявало дейност като заето или като самостоятелно заето лице, се съобразява с изискванията, приложими в тази държава.

4. Прилагането на второто изречение на параграф 2 и на второто изречение на параграф 3, както и условията за обмен на информация, сътрудничество и взаимопомощ между институциите и службите на държавата-членка по пребиваване и държавата-членка, в която е осъществявана последната заетост, се определят от регламента по прилагането.

6. Обезщетенията, предоставяни от институцията по пребиваване по параграф 5 продължават да бъдат за нейна сметка. Въпреки това, при условията на параграф 7, компетентната институция на държавата-членка, на чието законодателство последно е било подчинено, възстановява на институцията по пребиваване пълния размер на обезщетенията, предоставени от последната институция през първите три месеца. Размерът на изразходваната сума през този период не може да бъде по-голям от размера, платим в случай на безработица, съгласно законодателството на компетентната държава-членка. В случая по параграф 5, буква б), периодът през който обезщетенията се предоставят съгласно член 64 се изважда от периода, посочен във второто изречение на тази параграф. Условията за възстановяването на сумата се уреждат от регламента по прилагането.

7. Въпреки това, периодът на възстановяване по параграф 6 се удължава до пет месеца, когато заинтересованото лице през предходните 24 месеца е завършило периоди на заетост или самостоятелна заетост от поне 12 месеца в държавата-членка, на чието законодателство последно е бил подчинен, когато тези периоди биха били от значение за придобиване на права на обезщетения за безработица.

8. За целите на параграфи 6 и 7, две или повече държави-членки или техните компетентни власти, могат да предвидят други начини на възстановяване или да откажат всякакво възстановяване между институциите, намиращи се под тяхна юрисдикция.

Специални разпоредби за напълно безработни самостоятелно заети погранични работници, когато в държавата-членка на пребиваване не съществува система за обезщетения за безработица, покриваща самостоятелно заетите лица

1. Чрез дерогация от член 65 напълно безработно лице, което като пограничен работник последно има завършени осигурителни периоди като самостоятелно заето лице или периоди на самостоятелна заетост, които се признават за целите на предоставянето на обезщетения за безработица в държава-членка, различна от неговата държава-членка на пребиваване, и чиято държава-членка на пребиваване е подала уведомление, че не съществува възможност за покриване на която и да било категория самостоятелно заети лица от система за обезщетения за безработица на тази държава-членка, се регистрира и остава регистрирано в службите по заетостта в държавата-членка, в която е осъществявало последната си дейност като самостоятелно заето лице и когато кандидатства за обезщетения, продължава да спазва условията, предвидени в законодателството на последната държава-членка. Като допълнителна стъпка напълно безработното лице може да се регистрира в службите по заетостта в държавата-членка на пребиваване.

2. На напълно безработното лице по смисъла на параграф 1 се предоставят обезщетения от държавата-членка, на чието законодателство то последно е било подчинено, съгласно законодателството, което тази държава-членка прилага.

3. Ако посоченото в параграф 1 напълно безработно лице не желае да се регистрира или да остане регистрирано в службите по заетостта в държавата-членка на последната си дейност, след като е било регистрирано там, а желае да търси работа в държавата-членка на пребиваване, член 64 се прилага mutatis mutandis, с изключение на член 64, параграф 1, буква а). Компетентната институция може да удължи посочения в първото изречение на член 64, параграф 1, буква в) срок до края на периода, в който лицето има право на обезщетения.

Когато приложимото законодателство поставя предпенсионните обезщетения в зависимост от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, член 6 не се прилага.

Членове на семейството, които пребивават в друга държава-членка

Лице има право на семейни обезщетения в съответствие със законодателството на компетентната държава-членка, включително за членовете на неговото семейство, които пребивават в друга държава-членка, както ако те пребивават в предишната държава-членка. Въпреки това, пенсионерът има право на семейни обезщетения в съответствие със законодателството на държавата-членка, компетентна за изплащането на неговата пенсия.

Правила за предимство в случай на съвпадане

1. Когато през време на един и същи период и за едни и същи членове на семейството се предвиждат обезщетения съгласно законодателството на повече от една държава-членка, се прилагат следните правила за предимство:

2. В случай на съвпадане на права, семейните обезщетения се предоставят в съответствие със законодателството, което е определено, че има предимство в съответствие с параграф 1. Правата на семейни обезщетения по силата на друго или други съответни законодателства се спират до размера, предвиден от първото законодателство и се предоставя диференцираща добавка, ако е необходимо, за сумата, надвишаваща този размер. Въпреки това, такава диференцираща добавка не трябва да се предоставя за деца, които пребивават в друга държава-членка, когато правото на обезщетение в случая се основава само на пребиваване.

3. Ако, съгласно член 67, е подадено заявление за семейни обезщетения до компетентната институция на държава-членка, чието законодателство е приложимо, но не по право, което има предимство съгласно параграфи 1 и 2 на този член:

В случай че семейните обезщетения не се използват от лицето, на което следва да се предоставят за издръжка за членовете на семейството, компетентната институция изпълнява юридическите си задължения, като предоставя тези обезщетения на физическото или юридическото лице, което реално издържа членовете на семейството, по искане и с посредничеството на институцията в държавата-членка на пребиваване или на определената институция или на органа, посочен за тази цел от компетентните власти на тяхната държава-членка на пребиваване.

1. Ако, съгласно законодателството, определено по силата на членове 67 и 68, не е придобитоправо на изплащане на допълнителни или специални семейни обезщетения за сираци, такива обезщетения се изплащат по подразбиране и в допълнение към другите семейни обезщетения в съответствие с горепосоченото законодателство, съгласно законодателството на държавата-членка, на което е било подчинено починалото лице най-продължително време, дотолкова доколкото правото е било придобито съгласно това законодателство. Ако не е придобито право съгласно това законодателство, се разглеждат изискванията за придобиване на такова право съгласно законодателствата на другите държави-членки и се предоставят обезщетения в низходящ ред съгласно продължителността на осигурителните периоди или периодите на пребиваване, придобити съгласно законодателството на тези държави-членки.

2. Обезщетения, изплащани под формата на пенсии или добавки към пенсиите се предоставят и изчисляват в съответствие с глава 5.

Специални парични обезщетения без плащане на вноски

1. Настоящият член се прилага за специални ►C1 парични обезщетения, независещи от вноски ◄ , предоставяни съгласно законодателство, което поради персоналния си обхват, целите и/или условията за придобиване на права, се характеризира едновременно като социално осигурително законодателство по член 3, параграф 1 и като социално подпомагане.

2. За целите на тази глава „специални парични обезщетения без плащане на вноски“ са тези, които:

3. Член 7 и другите глави от този дял не се прилагат за обезщетенията по параграф 2 на този член.

4. Обезщетенията, посочени в параграф 2, се предоставят изключително в държавата-членка, в която пребивава заинтересованото лице, в съответствие с нейното законодателство. Такива обезщетения се предоставят от и за сметка на институцията по място на пребиваване.

АДМИНИСТРАТИВНА КОМИСИЯ И КОНСУЛТАТИВЕН СЪВЕТ

Състав и правила за работа на Административната комисия

1. Административната комисия за координация на ►C1 системите за социална сигурност ◄ (наричана по-долу „Административна комисия“) към ►M3 Европейската комисия ◄ е съставена от по един правителствен представител от всяка държава-членка, подпомагана, когато е необходимо, от съветници-експерти. Представител на ►M3 Европейската комисия ◄ участва в заседанията на Административната комисия със съвещателен глас.

2. Административната комисия действа с квалифицирано мнозинство, съгласно определението в Договорите, освен когато приема своя правилник, който се изготвя по взаимно съгласие на нейните членове.

На решенията по въпросите, свързани с тълкуването, посочени в член 72, буква а), се дава необходимата публичност.

3. Секретарското обслужване на Административната комисия се осигурява от ►M3 Европейската комисия ◄ .

Техническа комисия за обработка на информация

1. Създава се техническа комисия за обработка на информация (наричана по-долу „Техническата комисия“) към Административната комисия. Техническата комисия предлага на Административната комисия правила за обща архитектура за управлението на услугите за обработка на информация, в частност във връзка със сигурността и употребата на стандарти; тя изготвя доклади и мотивирани становища преди Административната комисия да приеме решения по член 72, буква г). Съставът и правилата за работа на Техническата комисия се определят от Административната комисия.

1. Създава се Одиторски съвет към Административната комисия. Съставът и правилата за дейността на Одиторския съвет се определят от Административната комисия.

Консултативен комитет за координация на системите за ►C1 социална сигурност ◄

1. Създава се Консултативен комитет за координация на ►C1 системите за социална сигурност ◄ (наричан по-долу „Консултативен комитет“), който включва от всяка държава-членка по:

За всяка от посочените по-горе категории всяка държава-членка определя по един заместник.

Членовете на Консултативния комитет и техните заместници се назначават от Съвета. Консултативният комитет се председателства от представител на ►M3 Европейската комисия ◄ . Консултативният съвет приема свой процедурен правилник.

2. Консултативният комитет се оправомощава, по искане на ►M3 Европейската комисия ◄ , на Административната комисия или по своя инициатива:

1. Компетентните власти на държавите-членки взаимно си предоставят цялата информация относно:

2. За целите на настоящия регламент, властите и институциите на държавите-членки си предоставят посреднически услуги и действат така, както прилагат своето вътрешно законодателство. Административната помощ, предоставяна от посочените власти и институции по правило е безплатна. Въпреки това, Административната комисия определя вида на възстановимите разноски и границите, над които се дължи тяхното възстановяване.

3. Властите и институциите на държавите-членки могат, за целите на настоящия регламент, да контактуват пряко помежду си, както и със съответните лица или техни представители.

4. Институциите и лицата, обхванати от настоящия регламент, имат задължението за взаимно информиране и сътрудничество за осигуряване на правилното прилагане на настоящия регламент.

Институциите, в съответствие с принципа за добра администрация, отговарят в разумен срок на всички запитвания и в тази връзка предоставят всякаква информация на съответните лица, необходима за упражняване на предоставените им с настоящия регламент права.

Съответните лица трябва да информират институциите на компетентната държава-членка и държавата-членка по пребиваване, колкото е възможно по-скоро, за всяка промяна в тяхното лично или семейно положение, която засяга техни права на обезщетения по настоящия регламент.

5. Неизпълнението на задължението за информиране по третото изречение на параграф 4 може да доведе до прилагане на пропорционални мерки в съответствие с национално право. Въпреки това, тези мерки са равностойни на мерките, прилагани към подобни ситуации съгласно вътрешното право и не правят практически невъзможно или прекалено трудно упражняването от претендендиращите на правата, предоставени им с настоящия регламент.

6. В случай на трудности в тълкуването или прилагането на настоящия регламент, които биха могли да засегнат правата на лицата, обхванати от него, институцията на компетентната държава-членка или на държавата-членка по пребиваване на заинтересованото лице се свързва с институцията(ите) на съответната(ите) държава(и)-членка (и). Ако не може да бъде намерено решение в приемлив срок, съответните власти могат да се обърнат към Административната комисия за съдействие.

7. Властите, институциите и съдилищата на една държава-членка не могат да отхвърлят заявления или други предоставени им документи на основание, че те са написани на официален език на друга държава-членка, признат за официален език на институциите на Общността в съответствие с член 290 от Договора.

1. Когато, съгласно настоящия регламент или регламента по прилагането, органите или институциите на държава-членка предоставят лични данни на органите или институциите на друга държава-членка, се прилага законодателството за закрила на данните на предоставящата ги държава-членка. За всяко съобщаване от органа или институцията на получаващата държава-членка, както и за съхраняването, изменението и унищожаването на данните, предоставени от тази държава-членка, се прилага законодателството за закрила на информацията на получаващата я държава-членка.

2. Информацията, необходима за прилагането на настоящия регламент и на регламента по прилагането се предоставя от една държава-членка на друга държава-членка в съответствие с разпоредбите на Общността за закрила на физическите лица относно обработката и свободното движение на лични данни.

1. Държавите-членки постепенно използват нови технологии за обмен, достъп и обработка на данни, необходими за прилагането на настоящия регламент и на регламента по прилагането. ►M3 Европейската комисия ◄ оказва помощ за дейностите от общ интерес веднага щом държавите-членки създадат услуги за обработка на информация.

2. Всяка държава-членка е отговорна за управлението на нейната собствена част от услугите за електронна обработка на информация в съответствие с общностните разпоредби за закрила на физическите лица относно обработката и свободното движение на лични данни.

3. Електронен документ, изпратен или издаден от институция в съответствие с настоящия регламент и регламента по прилагането, не може да бъде отхвърлен от никоя власт или институция на друга държава-членка на основание, че е бил получен по електронен път, щом получаващата институция е декларирала, че може да получава електронни документи. Копирането и записа на такива документи се презюмира за правилно и точно копие на оригиналния документ или представяне на информацията, с която е свързан, освен ако има доказателство за обратното.

4. Електронният документ се счита за действителен ако компютърната система, в която е записан документа, съдържа необходимите гаранции за предотвратяване на всякакво изменение, разкриване или неразрешен достъп до записа. По всяко време е възможно да се копира записана информация в непосредствено четлива форма. Когато един електронен документ се изпраща от една социално осигурителна институция към друга, се приемат подходящи мерки за сигурност в съответствие с общностните разпоредби за закрила на физическите лица относно обработката и свободното движение на лични данни.

Финансиране на дейности в областта на социалното осигуряване

Във връзка с настоящия регламент и с регламента по прилагането, ►M3 Европейската комисия ◄ може да финансира изцяло или частично:

1. Всяко освобождаване от или намаляване на данъци, таксови марки, нотариални или регистрационни такси, предвидени в законодателството на държава-членка за удостоверения или документи, които трябва да бъдат издадени съгласно законодателството на тази държава-членка, се отнася до подобни удостоверения или документи, които трябва да бъдат издадени съгласно законодателството на друга държава-членка или съгласно настоящия регламент.

2. Всички справки, документи или удостоверения от всякакъв вид, които трябва да бъдат издадени съгласно настоящия регламент се освобождават от легализация от дипломатическите или консулските власти.

Всяка молба, декларация или жалба, която, съобразно законодателството на една държава-членка, е трябвало да бъде подадена пред орган, институция или съд на тази държава-членка в определен срок, е допустима, ако е подадена в същия срок пред аналогичен орган, институция или съд на друга държава-членка. В такъв случай органът, институцията или съдът, получили молбата, декларацията или жалбата, я препращат незабавно на компетентния орган, институция или съд на първата държава – директно или чрез компетентните власти на съответната държава-членка. Датата, на която такива молби, декларации или жалби са били подадени до органа, институцията или съда на втората държава-членка, се смята за дата на тяхното подаване до компетентната власт, институция или съд.

Медицински прегледи, предвидени в законодателството на една държава-членка, могат да бъдат извършвани по искане на компетентната институция, в друга държава-членка, от институцията по пребиваване или престой на подалото молба лице или на лицето с право на обезщетения при условията, установени в регламента по прилагането или уговорени между компетентните органи на съответните държави-членки.

Специални разпоредби за прилагането на законодателството на някои държави-членки са посочени в приложение XI.

Събиране на осигурителни вноски и възстановяване на обезщетения

1. Събирането на осигурителни вноски, дължими на институция на една държава-членка и възстановяването на недължими обезщетения от институцията на една държава-членка, може да бъде извършено в друга държава-членка в съответствие с процедурите, гаранциите и привилегиите, приложими към събирането на осигурителни вноски, дължими на аналогичната институция на последната държава-членка и връщането на недължими обезщетения.

2. Влезлите в сила решения на съдебните и административните органи, свързани със събирането на осигурителни вноски, лихви и всякакви други разходи, или с възстановяването на обезщетения, които са предоставени, но недължими съгласно законодателството на една държава-членка, се признават и прилагат по искане на компетентната институция в друга държава-членка в рамките на и в съответствие с процедурите, установени от законодателството и всички други процедури, приложими към подобни решения на последната държава-членка. Такива решения се обявяват за влезли в сила в тази държава-членка доколкото законодателството и всички други процедури на тази държава-членка предвиждат това.

3. В случай на принудително изпълнение, несъстоятелност или конкордат, вземанията на институция на една държава-членка се ползват в друга държава-членка със същите привилегии които законодателството на последната държава-членка предоставя на вземания от същия вид.

4. Процедурата за прилагане на настоящия член, включително разходите за възстановяване, се уреждат от регламента по прилагането или, когато е необходимо и като допълнителна мярка, посредством споразумения между държавите-членки.

1. Ако лице получава обезщетения съгласно законодателството на една държава-членка във връзка с вреда, претърпяна в резултат на събития в друга държава-членка, всички права на институцията, дължаща обезщетенията, срещу трето лице, което е длъжно да поправи вредата, се уреждат от следните правила:

2. Ако лице получава обезщетения съгласно законодателството на една държава-членка във връзка с вреда, претърпяна в резултат на събития в друга държава-членка, разпоредбите на посоченото законодателство, определящи в кои случаи се изключва гражданската отговорност на работодателите или на техните служители, се прилагат спрямо посоченото лице или компетентната институция.

Параграф 1 се прилага и по отношение на всички права на институцията, която отговаря за предоставянето на обезщетения спрямо работодатели или техните служители в случаите, когато тяхната отговорност не се изключва.

3. Когато, в съответствие с член 35, параграф 3 и/или член 41, параграф 2, две или повече държави-членки или техните компетентни органи са сключили споразумение за отменяне на възстановяването на суми между институции под тяхна юрисдикция или когато възстановяването на суми не зависи от размера на действително предоставените обезщетения, всички права, възникващи по отношение на трето задължено лице се уреждат от следните правила:

Във връзка с отношенията между Люксембург от една страна, и Франция, Германия и Белгия от друга, прилагането и продължителността на периода, посочен в член 65, параграф 7 са предмет на двустранни споразумения.

1. Не се придобиват права съгласно настоящия регламент за периода, предхождащ датата на прилагане.

2. Всеки осигурителен период и, когато е необходимо, всеки период на заетост, самостоятелна заетост или пребиваване, завършен съгласно законодателството на държава-членка преди датата на прилагане на настоящия регламент в съответната държава-членка, се зачита за определянето на правата, придобити съгласно настоящия регламент.

3. В съответствие с параграф 1, право по настоящия регламент се придобива, дори когато то се отнася до осигурителен случай, настъпил преди датата на прилагането му в съответната държава-членка.

4. Всяко обезщетение, което не е било предоставено или е било спряно поради гражданство или място на пребиваване на заинтересованото лице, по молба на това лице се предоставя или възобновява, считано от датата на прилагането на настоящия регламент в съответната държава-членка, при условие, че правата, въз основа на които преди това са били предоставяни обезщетения, не са породили основание за изплащане на еднократна парична сума.

5. Правата на лице, на което е отпусната пенсия преди датата на прилагането на настоящия регламент в държава-членка, могат да бъдат преразгледани, по молба на заинтересованото лице, като се вземе предвид настоящия регламент.

6. Ако искането по параграф 4 или параграф 5 е подадено в срок от две години от датата на прилагане на настоящия регламент в държава-членка, правата, придобити въз основа на настоящия регламент, се смятат за възникнали от тази дата, и законодателството на никоя държава-членка относно загубване или ограничаването на права не може да бъде приложено срещу заинтересованото лице.

7. Ако молба, посочена в параграф 4 или параграф 5, е подаден след изтичането на двугодишния срок от датата на прилагане на настоящия регламент в съответната държава-членка, правата, които не са били отнети или не са били ограничени във времето, се смятат възникнали от датата на подаване на искането, в съответствие с всякакви по-благоприятни разпоредби на законодателството на всяка държава-членка.

8. Ако в резултат на настоящия регламент дадено лице е подчинено на законодателството на държава-членка, различно от определеното в съответствие с дял II на Регламент (ЕИО) № 1408/71, това законодателство продължава да се прилага, докато съответното положение остава непроменено и във всеки случай не повече от 10 години от датата на прилагане на настоящия регламент, освен ако съответното лице поиска да се подчинява на законодателството, приложимо съгласно настоящия регламент. Искането се подава в тримесечен срок след датата на прилагане на настоящия регламент до компетентната институция на държавата-членка, чието законодателство е приложимо съгласно настоящия регламент, ако съответното лице става подчинено на законодателството на тази държава-членка от датата на прилагане на настоящия регламент. Ако искането е подадено след изтичане на посочения срок, промяната на приложимото законодателство настъпва на първия ден от следващия месец.

9. Член 55 от настоящия регламент се прилага само за пенсии, които не са в съответствие с член 46в от Регламент (ЕИО) № 1408/71 към датата на прилагане на настоящия регламент.

10. Разпоредбите на вторите изречения на член 65, параграфи 2 и 3 са приложими за Люксембург най-късно до две години след датата на прилагане на настоящия регламент.

10а. Вписванията в приложение III, съответно за Естония, Испания, Италия, Литва, Унгария и Нидерландия престават да пораждат действие четири години след датата на прилагане на настоящия регламент.

10б. Списъкът, който се съдържа в приложение III, се преразглежда не по-късно от 31 октомври 2014 г.+ въз основа на доклад на Административната комисия. Посоченият доклад включва оценка на въздействието на значимостта, честотата, мащаба и разходите, както в абсолютни, така и в относителни величини, на прилагането на разпоредбите на приложение III. Този доклад включва също и евентуалните последици от отмяната на тези разпоредби за държавите-членки, които продължават да бъдат включени в посоченото приложение след датата, посочена в параграф 10а. Предвид този доклад Комисията решава дали да внесе предложение за преразглеждане на списъка, с цел по принцип да се отмени списъкът, освен ако в доклада на Административната комисия се представят убедителни причини това да не се прави.

11. Държавите-членки осигуряват предоставянето на подходяща информация за промените в правата и задълженията, въведени от настоящия регламент и регламента по прилагането.

Преходна разпоредба за прилагането на Регламент (ЕС) № 465/2012

1. Ако в резултат на влизането в сила на Регламент (ЕС) № 465/2012, в съответствие с дял II от настоящия регламент едно лице е подчинено на законодателството на държава-членка, различна от тази, на която е било подчинено преди влизането в сила на посочения регламент, приложимото преди посочената дата законодателство на държавата-членка продължава да се прилага спрямо него за преходен период, докато релевантната ситуация остава непроменена и във всеки случай за не повече от десет години от датата на влизане в сила на Регламент (ЕС) № 465/2012. Лицето може да поиска преходният период да не се прилага спрямо него. Искането се подава до институцията, определена от компетентния орган на държавата-членка на пребиваване. Исканията, подадени до 29 септември 2012 г., пораждат действие, считано от 28 юни 2012 г. Исканията, подадени след 29 септември 2012 г., пораждат действие на първия ден от месеца, следващ този на подаването им.

2. Не по-късно от 29 юни 2014 г. Административната комисия прави оценка на прилагането на разпоредбите, съдържащи се в член 65а от настоящия регламент, и представя доклад за това. Въз основа на този доклад Европейската комисия може, по целесъобразност, да представя предложения за изменение на тези разпоредби.

Приложенията към настоящия регламент се преразглеждат периодично.

Последващ регламент определя процедурата за прилагане на настоящия регламент.

1. Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета се отменя от датата на прилагане на настоящия регламент.

Въпреки това, Регламент (ЕИО) № 1408/71 остава в сила и продължава да има правно действие за целите на:

2. Позоваванията на Регламент (ЕИО) № 1408/71 в Директива 98/49/ЕО на Съвета от 29 юни 1998 г. за гарантиране на допълнителните пенсионни права на заетите и самостоятелно заетите лица, които се движат в Общността ( 10 ), следва да се разбират като позовавания на настоящия регламент.

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от датата на влизане в сила на регламента по прилагането.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

АВАНСОВИ ПЛАЩАНИЯ ЗА ИЗДРЪЖКА И СПЕЦИАЛНИ ПОМОЩИ ПРИ РАЖДАНЕ НА ДЕТЕ И ОСИНОВЯВАНЕ

Авансови плащания на помощи за издръжка на живота съгласно Закон от 21 февруари 2003 г., за създаване на агенция за плащания за издръжка във Федералната обществена служба Финанси

Издръжка, плащана от държавата съгласно член 92 от Семейния кодекс.

Авансово плащане на издръжка на дете, установено от Закона за обезщетения за дете

Авансово плащане на издръжка на дете, консолидирано от Закон № 765 от 11 септември 2002 г.

Авансови плащания за издръжка съгласно германския Закон за авансови плащания за издръжка (Unterhaltsvorschussgesetz) от 23 юли 1979 г.

Помощи за издръжка съгласно Закона за помощите за издръжка от 21 февруари 2007 г.;

Авансови плащания на издръжка съгласно Кралски указ 1618/2007 от 7 декември 2007 г.

Помощи за издръжка на семейството, плащани на дете, чиито един или двама родители не изпълняват задълженията си за издръжка или изплащането на помощ за издръжка, установени в съдебно решение.

Плащания от Фонда за детска издръжка съгласно Закона за фонда за детска издръжка.

Авансови плащания и възстановяване на плащания за издръжка по смисъла на Закона от 26 юли 1980 г.

Авансови плащания за издръжка съгласно Федералния закон за отпускането на авансови плащания за издръжка на дете (Unterhaltsvorschussgesetz 1985 - UVG).

Обезщетения от Фонда за издръжка съгласно Закона за помощ на лица с право на издръжка.

Авансови плащания за издръжка (Закон № 75/98 от 19 ноември 1998 г. за гарантиране на издръжка за непълнолетни).

Замяна на издръжка в съответствие със Закона за Фонда за публично гарантиране и издръжка на Република Словения от 25 юли 2006 г.

Временна издръжка (плащане на временна издръжка) съгласно Закон № 452/2004 Сб. относно временната издръжка, изменен с последващи актове.

Помощ за издръжка съгласно Закона за сигурността на издръжката на дете (671/1998).

Помощ за издръжка съгласно Закона за издръжка (1996:1030).

II. Специални помощи за раждане на дете и осиновяване

Еднократна парична помощ за майчинство (Закон за семейни помощи за деца).

Еднократна помощ за раждане на дете или осиновяване.

Помощ за раждане или осиновяване, като част от „обезщетение за приемане на малко дете“ ►M1 освен когато се изплащат на лице, което остава подчинено на френското законодателство съгласно член 12 или член 16 ◄ .

Еднократна помощ за раждане на дете (Закон за семейните обезщетения).

Пакет майчинство, еднократна помощ за майчинство и подпомагане под формата на еднократна парична помощ за компенсиране на разходите за международно осиновяване съгласно Закона за помощите за майчинство.

РАЗПОРЕДБИ НА КОНВЕНЦИИ, КОИТО ОСТАВАТ В СИЛА И КОИТО, КОГАТО Е ПРИЛОЖИМО, СА ОГРАНИЧЕНИ САМО ДО ЛИЦАТА, КОИТО ТЕ ОБХВАЩАТ

Следва да се отбележи, че разпоредбите на двустранните конвенции, които не попадат в обхвата на настоящия регламент и които остават в сила между държавите-членки, не са изброени в настоящото приложение. Тук се включват задължения между държави-членки, произтичащи от конвенции, предвиждащи например разпоредби относно сумирането на осигурителни периоди, завършени в трета държава.

Разпоредби на конвенциите за социална сигурност, които продължават да се прилагат:

Членове 3 и 4 от Заключителния протокол от 7 декември 1957 г. към Общата конвенция от същата дата, посочена в Допълнителния протокол от 10 ноември 1960 г. (зачитане на осигурителни периоди, завършени в някои погранични райони преди, по време и след Втората световна война).

Конвенция от 24 март 1994 г. за социална сигурност на пограничните работници (във връзка с допълнителното възстановяване на плосък данък).

Член 28, параграф 1, буква б) от Спогодбата за социална сигурност от 17 декември 1997 г. (запазване на спогодбите, сключени между България и бившата Германска демократична република, по отношение на лицата, които са получавали пенсия преди 1996 г.).

Член 38, параграф 3 от Спогодбата за социална сигурност от 14 април 2005 г. (зачитане на осигурителни периоди, завършени преди 27 ноември 1961 г.); прилагането на тази разпоредба е ограничено само до лицата, които обхваща същата спогодба.

Член 32, параграф 2 от Конвенцията по социалното осигуряване от 18 декември 1957 г. (зачитане на осигурителни периоди, завършени преди 31 декември 1957 г.).

Член 39, параграф 1, букви б) и в) от Конвенцията за социална сигурност от 27 юли 2001 г. (запазване на конвенцията, сключена между бившата Чехословашка република и бившата Германска демократична република, по отношение на лицата, които са получавали пенсия преди 1996 г.; зачитане на осигурителни периоди, завършени в една от договарящите държави, за лица, които към 1 септември 2002 г. са получавали пенсия за тези периоди от другата договаряща държава по време на пребиваването си на нейна територия).

Член 32, параграф 4 от Конвенцията за социална сигурност от 19 януари 1999 г. (в която се определя компетентността за изчисляване на периодите на заетост, завършени съгласно съответната конвенция от 1976 г.); прилагането на тази разпоредба е ограничено само до лицата, които тя обхваща.

Член 52, параграф 8 от Конвенцията за социална сигурност от 17 ноември 2000 г. (зачитане на осигурителните периоди за политическите бежанци).

Член 32, параграф 3 от Конвенцията за социална сигурност от 20 юли 1999 г. (зачитане на осигурителни периоди, завършени преди 27 ноември 1961 г.); прилагането на тази разпоредба е ограничено само до лицата, които тя обхваща.

Членове 12, 20 и 33 от Конвенцията за социална сигурност от 29 октомври 1992 г. (член 12 определя компетентността за предоставяне на обезщетения за преживяло лице; член 20 определя компетентността за изчисляване на осигурителните периоди, завършени преди датата на разпадане на Чешката и Словашката федеративна република; член 33 определя компетентността за изплащане на пенсии, отпуснати преди датата на разпадане на Чешката и Словашката федеративна република).

Член 7 от Скандинавската конвенция за социална сигурност от 18 август 2003 г. (относно покриването на допълнителни пътни разходи в случай на заболяване по време на престой в друга скандинавска страна, които повишават разходите за завръщането в държавата на пребиваване).

Член 45, параграф 2 от Конвенцията за социална сигурност от 4 декември 1973 г. (представителство от дипломатически и консулски органи).

Членове 4, 5, 6 и 7 от Конвенцията от 11 юли 1959 г. (зачитане на осигурителни периоди, завършени между септември 1940 г. и юни 1946 г.).

Член 40, параграф 1, буква б) от Конвенцията за социална сигурност от 2 май 1998 г. (запазване на конвенцията, сключена между бившата Германска демократична република и Унгария, по отношение на лица, които са получавали пенсия преди 1996 г.).

Членове 2 и 3 от Допълнително споразумение № 4 от 21 декември 1956 г. към Конвенцията от 29 март 1951 г. (уреждане на права, придобити от нидерландски работници съгласно германската схема за социална сигурност в периода между 13 май 1940 г. и 1 септември 1945 г.).

Член 28, параграф 1, буква б) от Конвенцията за социална сигурност от 8 април 2005 г. (запазване на Конвенцията, сключена между бившата Германска демократична република и Румъния, по отношение на лица, които са получавали пенсия преди 1996 г.).

Член 42 от Конвенцията за социална сигурност от 24 септември 1997 г. (уреждане на права, придобити преди 1 януари 1956 г. съгласно схемата за социална сигурност на другата договаряща държава); прилагането на тази разпоредба е ограничено само до лицата, които тя обхваща.

Член 29, параграф 1, втора и трета алинея от Споразумението от 12 септември 2002 г. (запазване на Конвенцията, сключена между бившата Чехословашка република и бившата Германска демократична република, по отношение на лицата, които са получавали пенсия преди 1996 г.; зачитане на осигурителни периоди, завършени в една от договарящите държави, за лица, които са получавали пенсия за тези периоди още към 1 декември 2003 г. от другата договаряща държава, докато са пребивавали на нейната територия).

Член 19, параграф 2 от Споразумението за социална сигурност от 14 декември 2004 г. (относно прехвърлянето и зачитането на определени кредитни точки за инвалидност).

Член 22 от Общата конвенция от 11 юни 1969 г. (прехвърляне на обезщетения за безработица в друга държава). Този текст ще остане валиден за период от две години от датата на прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004.

Споразумение от 10 март 1997 г. (относно признаването на решенията на институции на една от договарящите страни относно степента на инвалидност на лица, подали молба за пенсия, от институциите на другата договаряща страна).

Член 50, параграф 5 от Спогодбата за социална сигурност от 23 май 2002 г. (зачитане на осигурителни периоди за пенсия за политически бежанци).

Член 36, параграф 3 от Конвенцията за социална сигурност от 31 март 1999 г. (зачитане на осигурителни периоди, завършени преди 27 ноември 1961 г.); прилагането на тази разпоредба се ограничава само до лицата, които тя обхваща.

Член 31 от Конвенцията за социална сигурност от 7 октомври 1957 г. (зачитане на осигурителни периоди, завършени преди 29 май 1956 г.); прилагането на тази разпоредба се ограничава само до лицата, които тя обхваща.

Член 34, параграф 1 от Конвенцията за социална сигурност от 30 януари 1959 г. (член 34, параграф 1 от Конвенцията предвижда, че за осигурителни периоди, придобити преди датата на подписване на тази конвенция, се признават осигурителните периоди в договарящата държава, на чиято територия е пребивавало правоимащото лице); прилагането на тази разпоредба се ограничава само до лицата, които тя обхваща.

Член 33, параграф 3 от Конвенцията за социална сигурност от 7 септември 1998 г. (зачитане на осигурителни периоди, завършени преди 27 ноември 1961 г.); прилагането на тази разпоредба се ограничава само до лицата, които тя обхваща.

Член 37, параграф 3 от Споразумението за социална сигурност от 28 октомври 2005 г. (зачитане на осигурителни периоди, завършени преди 27 ноември 1961 г.); прилагането на тази разпоредба се ограничава само до лицата, които тя обхваща.

Член 37 от Конвенцията за социална сигурност от 10 март 1997 г. (зачитане на осигурителни периоди, завършени преди 1 януари 1956 г.); прилагането на тази разпоредба се ограничава само до лицата, които тя обхваща.

Член 34, параграф 3 от Конвенцията за социална сигурност от 21 декември 2001 г. (зачитане на осигурителни периоди, завършени преди 27 ноември 1961 г.); прилагането на тази разпоредба се ограничава само до лицата, които тя обхваща.

Член 7 от Скандинавската конвенция за социална сигурност от 18 август 2003 г. (относно покриването на допълнителни пътни разходи в случай на заболяване по време на престой в друга скандинавска държава, които повишават разходите за завръщането в държавата на пребиваване).

ОГРАНИЧЕНИЕ НА ПРАВАТА НА ОБЕЗЩЕТЕНИЯ В НАТУРА ЗА ЧЛЕНОВЕТЕ НА СЕМЕЙСТВОТО НА ПОГРАНИЧЕН РАБОТНИК

ЕСТОНИЯ (това вписване ще е валидно за периода, посочен в член 87, параграф 10а)

ИСПАНИЯ (това вписване ще е валидно за периода, посочен в член 87, параграф 10а)

ИТАЛИЯ (това вписване ще е валидно за периода, посочен в член 87, параграф 10а)

ЛИТВА (това вписване ще е валидно за периода, посочен в член 87, параграф 10а)

УНГАРИЯ (това вписване ще е валидно за периода, посочен в член 87, параграф 10а)

НИДЕРЛАНДИЯ (това вписване ще е валидно за периода, посочен в член 87, параграф 10а)

ПОВЕЧЕ ПРАВА ЗА ПЕНСИОНЕРИ, ЗАВЪРНАЛИ СЕ В КОМПЕТЕНТНАТА ДЪРЖАВА-ЧЛЕНКА

ПОВЕЧЕ ПРАВА ЗА БИВШИ ПОГРАНИЧНИ РАБОТНИЦИ, КОИТО СЕ ВРЪЩАТ В ПРЕДИШНАТА ДЪРЖАВА-ЧЛЕНКА, В КОЯТО СА ОСЪЩЕСТВЯВАЛИ ДЕЙНОСТ КАТО НАЕТИ ИЛИ КАТО САМОСТОЯТЕЛНО ЗАЕТИ ЛИЦА (ПРИЛАГА СЕ САМО АКО ДЪРЖАВАТА-ЧЛЕНКА, В КОЯТО СЕ НАМИРА КОМПЕТЕНТНАТА ИНСТИТУЦИЯ, ПОЕМАЩА РАЗХОДИТЕ ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЯ В НАТУРА, ПРЕДОСТАВЯНИ НА ПЕНСИОНЕРА В ДЪРЖАВАТА-ЧЛЕНКА ПО НЕГОВОТО ПРЕБИВАВАНЕ, СЪЩО ФИГУРИРА В СПИСЪКА)

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ТИП А, СПРЯМО КОЕТО СЕ ПРИЛАГА СПЕЦИАЛНА КООРДИНАЦИЯ

Пенсия за пълна инвалидност за лица, чиято пълна инвалидност се е появила преди да навършат осемнадесетгодишна възраст и които не са осигурени за изисквания период (раздел 42 от Закон за пенсионното осигуряване № 155/1995 Сб.).

Част 2, глава 17 от Консолидирания закон за социалните грижи от 2005 г.

Законодателство, свързано с осигурителната схема в селското стопанство (OGA), съгласно Закон № 4169/1961.

Пенсии за инвалидност (трета група) съгласно член 16, параграфи 1 и 2 от Закона за държавните пенсии от 1 януари 1996 г.

Национални пенсии за лица с вродени или придобити в ранна възраст увреждания (Закон за националните пенсии, 568/2007).

Пенсии за инвалидност, определени в съответствие с преходни норми и отпуснати преди 1 януари 1994 г. (Закон за прилагането на Закона за националните пенсии, 569/2007).

Обезщетение за болест, свързано с дохода и компенсация за заетост (Закон 1962:381, след измененията му със Закон 2001:489).

СЪОТВЕТСТВИЕ МЕЖДУ ЗАКОНОДАТЕЛСТВАТА НА ДЪРЖАВИ-ЧЛЕНКИ ОТНОСНО УСЛОВИЯТА, СВЪРЗАНИ СЪС СТЕПЕНТА НА ИНВАЛИДНОСТ

Държава-членка	Схеми, прилагани от институции на държави-членки, които са приели решение за определяне на степента на инвалидност	Схеми, прилагани от белгийски институции, за които решението е задължително в случай на съответствие
		Обща схема	Система за миньори		Система за моряци	Служба за ►C1 социална сигурност ◄ в задмор-ските територии
		Обща схема	Обща инвалидност	Професио-нална инвалидност	Система за моряци	Служба за ►C1 социална сигурност ◄ в задмор-ските територии
ФРАНЦИЯ	1. Обща система:
	— III група (постоянно придружаване)	Съответствие	Съответствие	Съответствие	Съответствие	Няма съответствие
	— II група	Съответствие	Съответствие	Съответствие	Съответствие	Няма съответствие
	— I група	Съответствие	Съответствие	Съответствие	Съответствие	Няма съответствие
	2. Земеделска схема:
	— пълна, обща инвалидност	Съответствие	Съответствие	Съответствие	Съответствие	Няма съответствие
	— две трети обща инвалидност	Съответствие	Съответствие	Съответствие	Съответствие	Няма съответствие
	— постоянно придружаване	Съответствие	Съответствие	Съответствие	Съответствие	Няма съответствие
	3. Схема за миньори:
	— частична, обща инвалидност	Съответствие	Съответствие	Съответствие	Съответствие	Няма съответствие
	— постоянно придружаване	Съответствие	Съответствие	Съответствие	Съответствие	Няма съответствие
	— професионална инвалидност	Няма съответствие	Няма съответствие	Съответствие	Няма съответствие	Няма съответствие
	4. Система за моряци:
	— обща инвалидност	Съответствие	Съответствие	Съответствие	Съответствие	Няма съответствие
	— постоянно придружаване	Съответствие	Съответствие	Съответствие	Съответствие	Няма съответствие
	— професионална инвалидност	Няма съответствие	Няма съответствие	Няма съответствие	Няма съответствие	Няма съответствие
ИТАЛИЯ	1. Обща система:
	— Инвалидност – работници	Няма съответствие	Съответствие	Съответствие	Съответствие	Няма съответствие
	— Инвалидност – служители	Няма съответствие	Съответствие	Съответствие	Съответствие	Няма съответствие
	2. Система за моряци:
	— негодност за пътуване по море	Няма съответствие	Няма съответствие	Няма съответствие	Няма съответствие	Няма съответствие
▼M1 —————
▼B

Държава-членка

Схеми, прилагани от институции на държави-членки, които са приели решение за определяне на степента на инвалидност

Системи, прилагани от френски институции, за които решението е обвързващо в случай на съответствия

Обща схема

Земеделска схема

Схема за миньори

Схема за моряци

I група

II група

III група Постоянно придружа- ване

2/3 инвалидност

Пълна инвалидност

Постоянно придружаване

2/3 обща инвалидност

Постоянно придружаване

Професионална инвалидност

2/3 обща инвалидност

Пълна професионална инвалидност

Постоянно придружаване

БЕЛГИЯ

1. Обща схема

Съответствие

Няма съответствие

Няма Съответствие

Съответствие

Няма Съответствие

Съответствие

Няма съответствие

2. Схема за миньори

— частична обща инвалидност

Съответствие

Няма Съответствие

Няма Съответс-

Съответствие

Няма

Няма Съответствие

Съответствие

Няма съответствие

— професионална инвалидност

Няма съответствие

Няма Съответствие

твиеНяма Съответствие

Съответствие

Няма Съответствие

Няма съответствие

Няма съответстви (2)

3. Система за моряци

Съответствие (1)

Няма съответствие

Няма Съответствие

Съответствие (1)

Няма Съответствие

Съответствие (1)

Няма съответствие

ИТАЛИЯ

1. Обща схема

— Инвалидност – работници, полагащи физически труд

Съответствие

Няма съответствие

Съответствие

Няма съответствие

Съответствие

Няма съответствие

— Инвалидност – служители

Съответствие

Няма съответствие

Съответствие

Няма съответствие

Съответствие

Няма съответствие

2. Схема за моряци

— негодност за пътуване по море

Няма Съответствие

Няма съответствие

▼M1 —————

▼B

(1) Доколкото инвалидността, призната от белгийските институции е обща инвалидност.

(2) Само ако белгийската институция е признала, че работникът е непригоден за работа под или на земното равнище.

СЛУЧАИ, ПРИ КОИТО ПРОПОРЦИОНАЛНОТО ИЗЧИСЛЕНИЕ СЕ ОТКАЗВА ИЛИ НЕ СЕ ПРИЛАГА

Част 1: Случаи, при които пропорционалното изчисление се отказва съгласно член 52, параграф 4

Всички заявления за пенсии, посочени в закона за социалните пенсии, с изключение на пенсиите, посочени в приложение IX.

Всички заявления за държавна пенсия (преход), държавна пенсия (с вноски), пенсия за вдовици (с вноски) и за вдовци (с вноски).

Всички заявления за пенсии за старост, инвалидност, за вдовици и вдовци.

Всички заявления за пенсии за преживяло лице от държавното социално осигуряване, изчислени на базата на основната сума на пенсията за преживяло лице (Закон за пенсиите от държавното социално осигуряване).

Всички заявления за пенсии за старост съгласно Закона за общо осигуряване за старост (AOW).

Всички заявления за пенсии за инвалидност, пенсии за старост съгласно определените схеми за обезщетения и пенсии за преживели лица.

Всички заявления за пенсии за инвалидност, старост и преживели лица, с изключение на случаите, в които сумарните осигурителни периоди, завършени съгласно законодателството на повече от една държава-членка, са равни на или по-дълги от 21 календарни години, а националните осигурителни периоди са равни на или по-къси от 20 години и изчислението е направено по членове 32 и 33 от Наредба-закон № 187/2007 от 10 май 2007 г.

Всички заявления за гарантирана пенсия под формата на пенсия за старост (Закон 1998:702) и пенсия за старост под формата на допълнителна пенсия (Закон 1998:674).

Всички заявления за пенсии за прослужено време, обезщетения за вдовици и за близки на починалото лице, с изключение на онези, за които:

Всички заявления за допълнителни пенсии съгласно Закона за осигурителните вноски и обезщетения от 1992 г., раздел 44, и съгласно Закона за осигурителните вноски и обезщетения (Северна Ирландия) от 1992 г., раздел 44.

Част 2: Случаи, при които се прилага член 52, параграф 5

Пенсии за старост от допълнителното задължително пенсионно осигуряване, съгласно част II, дял II от Кодекса за социално осигуряване.

Схема за задължително пенсионно осигуряване за старост.

Основни или допълнителни схеми, при които обезщетенията за старост се изчисляват въз основа на пенсионни точки.

Пенсии за старост (Закон за държавните пенсии от 1 януари 1996 г.; Закон за пенсиите, отпускани от държавата, от 1 юли 2001 г.).

Пенсионни обезщетения на основание членство в частни пенсионни фондове.

Пенсии за старост съгласно схемата с определени вноски.

Допълнителни пенсии, предоставяни по силата на Наредба-закон № 26/2008 от 22 февруари 2008 г. (публична схема за капитализиране).

Пенсии от задължително допълнително пенсионно осигуряване.

Задължително пенсионно спестяване за старост.

Пенсии, свързани с доходите, и допълнителни пенсии (Закон 1998:674).

Пропорционални пенсионни обезщетения, изплатени съгласно Националния осигурителен закон от 1965 г., раздели 36 и 37, и съгласно Националния осигурителен закон (Северна Ирландия) от 1966 г., раздели 35 и 36.

ОБЕЗЩЕТЕНИЯ И СПОРАЗУМЕНИЯ, КОИТО ПОЗВОЛЯВАТ ПРИЛАГАНЕТО НА ЧЛЕН 54

I. Обезщетения, посочени в член 54, параграф 2, буква a) от регламента, чийто размер не зависи от продължителността на осигурителния период или на пребиваването:

Обезщетения, свързани с общата схема за инвалидност, специалната схема за инвалидност за миньори и специалната схема за моряци от търговския и военноморския флот.

Обезщетения за осигуряване на самостоятелно заети лица срещу неработоспособност.

Обезщетения, свързани с инвалидност в отвъдморска ►C1 схема за социална сигурност ◄ и схема за инвалидност за бивши служители в Белгийско Конго и Руанда -Урунди.

Пълната национална пенсия за старост в Дания, придобита след 10-годишен период на пребиваване от лица, които биха получили пенсия най-късно до 1 октомври 1989 г.

Обезщетения съгласно Закон № 4169/1961, свързан с осигурителната схема в земеделието (OGA).

Пенсии за преживяло лице, отпуснати съгласно общата и специалните схеми, с изключение на специалната схема за държавни служители.

Пенсии за инвалидност съгласно общата система за социална сигурност или съгласно схемата за селскостопански работници.

►C1 Пенсии за вдовци или вдовици съгласно общата система за социална сигурност или схемата за селскостопански работници ◄ , когато е изчислена на основата на пенсията за инвалидност на починал съпруг, определена в съответствие с член 52, параграф 1, буква a).

Законът за осигуряването при увреждания от 18 февруари 1966 г., с неговите изменения (WAO).

Законът за обезщетенията при увреждания на самостоятелно заети лица от 24 април 1997 г., с неговите изменения (WAZ)

Общият закон за преживелите лица на издръжка от 21 декември 1995 г. (ANW)

Законът за работата и възнаграждението според трудовата дееспособност от 10 ноември 2005 г. (WIA)

Национални пенсии и пенсии на съпруга или съпругата, определени в съответствие с преходните правила и отпуснати преди 1 януари 1994 г. (Закон за прилагане на Закона за националните пенсии, 569/2007).

Допълнителният размер на пенсионните помощи за деца при изчисляването на самостоятелното обезщетение в съответствие със Закона за националните пенсии (Закон за националните пенсии, 568/2007).

Свързани с доходите обезщетение за болест и компенсация за заетост в Швеция (Закон 1962:381).

Шведската гарантирана пенсия и гарантираното обезщетение, които замениха пълните шведски държавни пенсии, предвидени съгласно законодателството за държавните пенсии, което се прилагаше преди 1 януари 1993 г., и пълната държавна пенсия, която се отпуска съгласно преходните разпоредби за приложимото от тази дата законодателство.

II. Обезщетения, посочени в член 54, параграф 2, буква б) от регламента, чийто размер се определя на основата на завършения период, който е сметнат за придобит между датата на настъпване на риска и по-късна дата:

Пенсии за инвалидност и пенсии за преживяло лице, за които е зачетен допълнителен период.

Пенсии за старост, за които е зачетен вече признат допълнителен период.

Пенсиите за изслужено време и старост или за трайни увреждания (инвалидност) съгласно Специалната схема за държавни служители, дължими съгласно дял I на консолидирания текст на Закона за пенсионираните държавни служители, ако към момента на настъпване на риска получателят е бил действащ държавен служител или е приравнен на такъв; пенсии при смърт и преживели лица (за вдовци/вдовици, сираци и родители), дължими съгласно дял I на консолидирания текст на Закона за пенсионираните държавни служители, ако към момента на настъпване на смъртта държавният служител е бил действащ държавен служител или е приравнен на такъв.

Италиански пенсии за пълна неработоспособност (inabilità).

Пенсия за преживели лица, изчислена на базата на предполагаеми осигурителни периоди (член 23, параграф 8 от Закона за държавните пенсии от 1 януари 1996 г.).

Пенсии за инвалидност и пенсии за преживели лица.

Пенсии за работа по трудово правоотношение, за които е зачетен бъдещ период съгласно националното законодателство.

Обезщетения при болест и компенсации за заетост под формата на гаранционно обезщетение (Закон 1962:381).

Пенсия за преживяло лице, изчислена на базата на признат осигурителен период (Закон 2000:461 и 2000:462).

Пенсии за старост под формата на гаранционни пенсия, изчислени въз основа на признат период, който вече е бил отчетен (Закон 1998:702).

III. Споразумения, посочени в член 54, параграф 2, буква б), i) от регламента, които целят избягване на зачитането на един и същ признат период два или повече пъти:

Споразумението за ►C1 социална сигурност ◄ от 28 април 1997 г. между Република Финландия и Федерална република Германия.

Споразумението за ►C1 социална сигурност ◄ от 10 ноември 2000 г. между Република Финландия и Великото Херцогство Люксембург.

Скандинавска конвенция за социална сигурност от 18 август 2003 г.

СПЕЦИАЛНИ ПАРИЧНИ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ, НЕЗАВИСЕЩИ ОТ ВНОСКИ

Социална пенсия за старост (член 89 от Кодекса за социално осигуряване).

Социално обезщетение (Закон за държавното социално подпомагане № 117/1995 Sb.).

Разходи за жилищно настаняване на пенсионери (Закон за индивидуалното жилищно подпомагане, консолидиран със Закон № 204 от 29 март 1995 г.).

Специални обезщетения за възрастни хора (Закон 1296/82).

Доходи на лица с тежки увреждания (член 1, параграф 2 от Закона от 12 септември 2003 г.), с изключение на лицата, признати за работници с увреждания, които са заети на обикновения пазар на труда или в защитена среда.

Компенсационна добавка (Федерален закон от 9 септември 1955 г. за общата социална сигурност (ASVG), Федерален закон от 11 октомври 1978 г. за социалната сигурност на лицата, работещи в сферата на търговията (GSVG) и Федерален закон от 11 октомври 1978 г. за социалната сигурност на земеделските стопани (BSVG).

Социална пенсия (Закон от 27 юни 2003 г. за социалните пенсии).

СПЕЦИАЛНИ РАЗПОРЕДБИ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ

(член 51, параграф 3, член 56, параграф 1 и член 83)

Член 33, алинея първа от българския Закон за здравното осигуряване се прилага за всички лица, за които България е компетентна държава-членка съгласно дял III, глава 1 от настоящия регламент.

За целите на определянето на членовете на семейството в съответствие с член 1, буква и), понятието „съпруг/съпруга“ също включва и регистрираните партньори, съгласно определението в чешкия Закон № 115/2006 Сб. относно регистрираните партньори.

За целите на изчисляване на родителските обезщетения се счита, че периодите на заетост в държави-членки, различни от Естония, се базират на същия осреднен размер на социалния данък, който се е плащал през периодите на заетост в Естония, с които те се събират. Ако през референтната година лицето е било заето само в други държави-членки, се счита, че изчислението на обезщетенията се основава на осреднения размер на социалния данък, платен в Естония между референтната година и отпуска по майчинство.

За целите на прилагане на разпоредбите на членове 6, 51 и 61 от настоящия регламент, за всеки период, започващ на или след 6 октомври 1980 г., осигурителната седмица съгласно законодателството на Република Кипър се определя, като се раздели общият осигурителен доход за съответния период на седмичния размер на основния осигурителен доход за съответната осигурителна година, при условие че така определеният брой седмици не надхвърля броя на календарните седмици за съответния период.

Специални разпоредби за държавните служители

( 3 ) Становище на Европейския парламент от 3 септември 2003 г. (все още непубликувано в Официален вестник). Обща позиция на Съвета от 26 януари 2004 г. (ОВ C 79 E, 30.3.2004 г., стр. 15) и Позиция на Европейския парламент от 20 април 2004 (все още непубликувана в Официален вестник). Решение на Съвета от 26 април 2004. г.

( 4 ) ОВ L 149, 5.7.1971 г., стр. 2. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1386/2001 на Европейския парламент и Съвета (ОВ L 187, 10.7.2001 г., стр. 1)

( 9 ) ОВ L 114, 30.4.2002 г., стр. 6. Споразумение, последно изменено с Решение № 2/2003 на Комитета ЕС - Швейцария (ОВ L 187, 26.7.2003 г., стр. 55).

		Официален вестник
		No	page	date
►M1	РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 988/2009 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16 септември 2009 година	L 284	43	30.10.2009
►M2	РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1244/2010 НА КОМИСИЯТА от 9 декември 2010 година	L 338	35	22.12.2010
►M3	РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 465/2012 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 22 май 2012 година	L 149	4	8.6.2012

Държава-членка	Системи, прилагани от институции на държави-членки, които са приели решение за определяне на степента на инвалидност	Схеми, прилагани от италиански институции, за които решението е задължително в случай на съответствие
		Обща система		Непригодност на моряци за мореплаване
		Работници	Служители	Непригодност на моряци за мореплаване
БЕЛГИЯ	1. Обща схема	Няма съответствие	Няма съответствие	Няма съответствие
	2. Система за миньори
	— частична обща инвалидност	Съответствие	Съответствие	Няма съответствие
	— професионална инвалидност	Няма съответствие	Няма съответствие	Няма съответствие
	3. Схема за моряци	Няма съответствие	Няма съответствие	Няма съответствие
ФРАНЦИЯ	1. Обща схема:
	— III група (постоянно придружаване)	Съответствие	Съответствие	Няма съответствие
	— II група	Съответствие	Съответствие	Няма съответствие
	— I група	Съответствие	Съответствие	Няма съответствие
	2. Земеделска схема:
	— пълна обща инвалидност	Съответствие	Съответствие	Няма съответствие
	— частична обща инвалидност	Съответствие	Съответствие	Няма съответствие
	— постоянно придружаване	Съответствие	Съответствие	Няма съответствие
	3. Схема за миньори:
	— частична обща инвалидност	Съответствие	Съответствие	Няма съответствие
	— постоянно придружаване	Съответствие	Съответствие	Няма съответствие
	— професионална инвалидност	Няма съответствие	Няма съответствие	Няма съответствие
	4. Схема за моряци:
	— частична обща инвалидност	Няма съответствие	Няма съответствие	Няма съответствие
	— постоянно придружаване	Няма съответствие	Няма съответствие	Няма съответствие
	— професионална инвалидност